П Р О Т О К О Л № 42/08.06.2016 г.

---

На 8 юни 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Управляващия орган на ОП „Административен капацитет” 2007–2013 г., Оперативна програма „Техническа помощ” 2007-2013 г. и Оперативна програма „Добро управление“ 2014–2020 г. във връзка с финализирането на програмите от стария програмен период и постигнатия напредък през новия.

2. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание..

3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Ирена Първанова – директор на Дирекция „Добро управление” и ръководител на управляващия орган по оперативни програми „Техническа помощ”, „Добро управление” и „Административен капацитет”
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Малина Крумова – директор на Централно координационно звено към Администрацията на Министерския съвет

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Силвия Хубенова – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Добър ден, колеги и гости! Днес аз ще водя заседанието на комисията поради официалното отсъствие на господин Танчев. Той е пуснал заявление.
Имаме необходимия кворум и можем да стартираме работата на комисията.
Предлагам днес да заседаваме при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Управляващия орган на ОП „Административен капацитет” 2007–2013 г., ОП „Техническа помощ” 2007-2013 г. и ОП „Добро управление“ 2014–2020 г. във връзка с финализирането на програмите от стария програмен период и постигнатия напредък през новия.

2. Актуални въпроси към г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.

3. Разни.

Имате ли други предложения за дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Господин Дончев ще дойде всеки момент.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ОРГАН НА ОП „АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ” 2007–2013 Г., ОП „ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ” 2007-2013 Г. И ОП „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“ 2014–2020 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОГРАМИТЕ ОТ СТАРИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПРЕЗ НОВИЯ.
Днес при нас е госпожа Ирена Първанова - директор на Дирекция „Добро управление” и ръководител на управляващия орган по оперативни програми „Техническа помощ”, „Добро управление” и „Административен капацитет”
Госпожо Първанова, мисля, че колегите са получили информацията, която ни бяхте изпратили. Все пак ще Ви помоля накратко да направите резюме на приключилите вече две програми – „Административен капацитет” и „Техническа помощ”.
Колеги, как предпочитате – да задаваме въпроси най-напред за приключилите програми и след това да говорим за новата програма или да получим обща информация?
Направете общо резюме за програмите и как се развива сега програмата „Добро управление”, а колегите ще имат право да Ви зададат въпроси. Имате думата.
ИРЕНА ПЪРВАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Ще започна накратко с представяне на едната програма. Естественият й завършек е в програмата „Добро управление”, тъй като и двете програми от предишния период най-общо казано са обединени в сегашния период в оперативна програма „Добро управление”.
По оперативна програма „Административен капацитет” договорените средства са 102,4 процента. Прави впечатление процентът над договаряне, тъй като е допустим съгласно решение на Министерския съвет от 2013 г., което дава възможност на всички оперативни програми да извършват наддоговаряне, с оглед минимизиране риска от загуба на средства.
По оперативна програма „Административен капацитет” изплатените средства са 101,4 процента от бюджета.
Все още има незатворени проекти. Това означава, че по 11 проекта има все още неизплатени дългове. С тяхното затваряне стойността на договорените средства ще спадне. Съответно изплатените средства по същия начин ще се редуцират след изравняване на тази сметка.
В момента изплатените средства са над 100 процента по програмата и това се дължи на следните два факта:
Има описани суми и наложени после финансови корекции.
Плоските финансови корекции се дължат на два основни аргумента: единият е във връзка с одит от Европейската комисия през 2010 г. и наложена 10 процента финансова плоска корекция на програмата, която е във връзка с липсата на методология за определяне на непреки разходи. Тази финансова корекция е изплатена към периода 2010 г. от страна на Министерството на финансите, който е първостепенен разпоредител.
В резултат на годишния одит по програмата от страна на Одит на средствата от Европейския съюз при индивидуални грешки, които са над 2 процента праг на същественост се налагат също финансови корекции. Общо през последните четири години сумата на плоски финансови корекции е 2 млн. 946 хил. 005,62 лв.
Периодът на допустимост на разходите приключи по двете програми и сертифицираните средства в момента се отчитат от страна и на двете програми към Националния фонд. От месец април е подаден финален междинен сертификат по Оперативна програма „Административен капацитет”. Със стойността на този сертификат средствата, които ще бъдат сертифицирани, са 99,1 процента от програмата.
За съжаление по тази програма ще има един остатък до бюджета от 3,1 млн., който няма да бъде сертифициран, и на практика това е със средства, които ще бъдат автоматично освободени от ангажимент.
Хубаво е да спомена научените уроци от тази програма, тъй като те са дали възможност на базата на направения анализ да бъдат по някакъв начин взети предвид при програма „Добро управление” и мерките, които се предвиждат там.
Самата Оперативна програма „Административен капацитет” е в три оси и за всяка от тях е предоставена на членовете на комисията подробна информация за това кои са така наречените научени уроци по трите оси.
По първата ос прави впечатление прилагане на несистематизиран подход към оптимизация на административните структури или по-скоро извършените функционални анализи касаят вътрешната административна структура и без възможност за оптимизация на връзки и отношения на по-високо ниво. Това не дава възможност да бъдат решени съществени проблеми, които са извън самите структури.
Друг проблем, който е отразен при програмиране на вече настоящия програмен период е наличие на ограничен интерес от страна на централните администрации за на функционални анализи. В Оперативна програма „Добро управление” такива средства не са предвидени.
Обръщам внимание, че самата оперативна програма следва приетите стратегии за административна реформа, съдебна реформа, електронно управление и предвидените там мерки и по повод на функционалните анализи е предвиден функционален преглед по секторни политики. Съответно така ще се избегне този разпокъсан подход.
Допълнително важен момент при реализиране на мерките по Оперативна програма „Административен капацитет” е фактът, че въпреки възможностите за финансиране на такива мерки, се оказва на моменти решаващ външен фактор, най-вече политическа воля за прилагане на резултатите от проектите и приемане на съответно законодателство.
По тази ос е финансирана и съдебната система по Оперативна програма „Административен капацитет”. Прави впечатление през миналия период ограничен интерес от страна на органите на съдебната власт. По същия начин е ограничен ефектът и от някои изпълнени дейности по проекти на съдебната система. По някой път се наблюдава ясна връзка на финансираните мерки със стратегически документи в областта на съдебната система.
В момента по Оперативна програма „Добро управление” е обявена процедура, която е строго фиксирана към приетата стратегия за административна реформа и съответната пътна карта за изпълнение на мерките по нея. Повечето бенефициенти в тази и в другите оси по Оперативна програма „Административен капацитет” са срещали бюджетни ограничения при изпълнение на проектите.
Накратко това са основните моменти при изпълнението на тази първа ос.
По отношение на втората ос по програмата „Управление на човешките ресурси” по Оперативна програма „Административен капацитет” са финансирани обучения както за съдебната система, така и за държавната администрация.
Тъй като с обученията са финансирани доста общини, различни структури, Института за публична администрация, това не даде възможност на управляващия орган да наблюдава през цялото време и да анализира ефекта от обученията. В настоящия период по Оперативна програма „Добро управление” подходът е сменен и по проектите за обучение ще се финансират конкретни институции в администрацията. Това са Институтът за публична администрация, Академията на МВР, Институтът по психология на МВР, Дипломатическия институт към МВР и Националното сдружение за общините, които поемат сектора „Общини”.
В Оперативна програма „Добро управление” и при изпълнение на тази ос се забелязва липса на значителни резултати, свързани с подбора на човешки ресурси, мотивация на служителите и подобряване на цялостната политика по управление на човешките ресурси, както на централно, така и на общинско ниво.
При Оперативна програма „Добро управление” тази необходимост е адресирана от реализиране на определени мерки в областта на човешките ресурси, съгласно стратегията за развитие на държавната администрация за периода 2014 – 2020 г.
По отношение на съдебната система и обученията, които са предоставени в този сектор, в предишния период освен в Националния институт по правосъдие такива обучения са извършени от Висшия съдебен съвет, ВАС и прокуратурата на Република България. За да се елиминират недостатъците на този подход, по Оперативна програма „Добро управление” обучение ще се предоставя само за Националния институт по правосъдие за обучение на магистрати, съдебни служители и други лица, посочени в чл. 249, ал. 1 на Закона за съдебната власт.
Третата ос по Оперативна програма „Административен капацитет” е качествено административно обслужване и развитие на електронното управление. Краткият анализ на резултатите от тази ос и установените трудности през изминалия период са свързани накратко с пет-шест основни момента.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Аз мисля, че голяма част от тези неща ги има в информацията, която сте ни дали.
ИРЕНА ПЪРВАНОВА: Да, има я.
По Оперативна програма „Техническа помощ” ще бъда съвсем кратка, тъй като тя е доста малка програма. Договорените средства по нея са 103,21 процента; изплатените средства са 96,26 процента; сертифицираните са 83,42 процента.
Тук също сме се възползвали от възможността за наддоговаряне. По тази програма загуби на средства не се очакват.
Основните трудности са свързани с приоритизиране на мерките, които да се финансират от самите бенефициенти и изпълнение на самите проекти.
Съответно за миналия период това, което беше полезно в работата с тях, е по-интензивна комуникация и гъвкав подход при изпълнение на мерките по Оперативна програма „Техническа помощ”.
Самата програма в момента в Оперативна програма „Добро управление” е Приоритетна ос № 4, тоест има приемственост и продължават да се финансират мерките в тази област.
Накратко мога да представя напредъка по Оперативна програма „Добро управление”, който предполагам, че е по-интересен в момента.
В момента са въведени 11 процедури, като в процентно изражение това са 45 процента от общия бюджет на програмата. Самата програма, както и процедурите, които са обявени в момента – аз го споменах и преди малко, следват секторните стратегии в областта на административната реформа, електронното управление, съдебната реформа и приетите с решение на Министерския съвет пътни карти. Там са предвидени конкретните мерки, бенефициенти и стойности, които следва да се покрият от Оперативна програма „Добро финансиране”, която се явява един допълващ финансов инструмент в тази посока.
Представена е информация за стойността на индивидуалните процедури. Финансовото изпълнение на програмата е съвсем в начален етап, тъй като на базата на сключените договори в момента все още изплащаме само поискания аванс от бенефициентите.
Мисля, че това е основното, което трябва да кажа в тази връзка.
Основните трудности, които срещнахме по Оперативна програма „Добро управление”, са свързани с чисто формално спазване на метода на програмиране, тоест избягване невъзможност да се обяви процедура при липса на решение на Министерския съвет за съответна пътна карта и стратегически документи, тъй като, с риск да се повторя, това е основна разлика в предходния период между Оперативна програма „Административен капацитет” и Оперативна програма „Добро управление”. Тоест в този период това е еднакво добро управление, хоризонтална програма, която подпомага определени сектори в политиката на държавата и следва предначертаните от правителството мерки и решения.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова. Мисля, че бяхте достатъчно изчерпателна. Освен това имаме доста богат материал, който ни е изпратен предварително. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, коментари. – Не виждам.
Благодаря Ви, госпожо Първанова, за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 27 ОТ ПОДНС.
По тази точка днес при нас присъстват:
Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика
Малина Крумова – директор на Централно координационно звено към Администрацията на Министерския съвет
Мисля, че всички тук сме наясно с правилата за задаване на въпроси. Започваме от най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ. Въпрос се задава за две минути, господин Дончев има право на отговор за 3 минути. Съответно народният представител, задал въпрос, има право на дуплика за 2 минути, на което господин Дончев има право на реплика за 2 минути.
Ще ви моля наистина да спазваме тези правила, за да може бързо да вървим към сериозна работа и неправене на свободни съчинения на тема „Европейски фондове”.
Ако ми позволите, господин Дончев, ще започна с моя въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ. Първият въпрос ще задам аз. Той е свързан със зачестилото появяване на ексминистър-председателя, въпреки, че е трудно да кажем бивш министър-председател, на господин Орешарски по медии – в предаването „Лице в лице”, в личната му страница на Фейсбук, че едва ли не всички програмни документи по настоящия период 2013 – 2020 г. са разработени от неговия екип, че екипът на господин Близнашки е спрял развитието на програмите.
Мисля, че всички в тази комисия, както и Вие самият, винаги сме се обединявали около тезата, че в усвояването на европейските фондове политика не трябва да има. За мене е важно обаче, ако е възможно, да отговорите каква е истината по темата. Защото освен колегите, които са тук, тя вълнува и голяма част от нашите избиратели. Имате думата, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, аз ще отговарям на всеки въпрос поотделно, така ли?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ако искате, да направим първи кръг въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Добре, както прецените.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Съгласно правилата, трябва да отговорите на мене, след това на колегите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мога да следя всички медийни изяви на всички действащи или бивши и т.н. политици, не знам в каква категория попада господин Орешарски. Въпреки това ме информираха за въпросната позиция, в която има няколко неточности. Имам предвид казаното, че преговорите били започнали от неговия кабинет преди средата на 2013 г. и били замразени впоследствие.
Аз знаете, че не обичам да деля работата, особено когато става дума за такава сфера, каквато са европейските фондове, където се работи на дълги хоризонти. Като имам предвид и правилото n+3, реално това са десет годишни хоризонти, тоест това обхваща повече от едно правителство. Но в подобен коментар има няколко неточности. Аз няма да изпадам в партийно-политически анализи, само ще маркирам няколко от тях.
Първата е. Преговорите започнаха през 2012 г., неформално още от средата на годината. Формално за това са налични писмени белези, включително протокол на съвместни работни групи с Европейската комисия от края на 2012 г. А подготовката за новия програмен период започна още в края на 2011 г.
Без да твърдя, че предишният титулярен, неслужебен кабинет не е правил нищо, той е продължавал дейността по преговорите, мога да маркирам само датите, на които са одобрявани различните ключови документи.
Споразумението за партньорство е одобрено на 7 август 2014 г. Първата оперативна програма, тоест „Развитие на човешките ресурси”, е одобрена на 27 ноември 2014 г. Различните програми са одобрявани в различни периоди след това. Последната, която беше одобрена, ако не ме лъже паметта, е Оперативна програма „Региони в растеж”. Доколкото знам, преговорите с Европейската комисия бяха най-тежки и тя е одобрена на 15 юни 2015 г. Толкова за одобрението на документите.
Кой какъв принос има в разработването на Споразумението за партньорство вероятно е безкраен спор. Това, за което бих могъл да претендирам аз, защото аз лично се занимавах с този въпрос, освен администрацията ми аз лично ходих и водих преговорите, по моя преценка текстът, който беше обсъждан с Европейската комисия към края на 2012 г., се припокрива на две трети с одобрения текст. Това би могло лесно да се провери, защото за това има документална следа. Толкова.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Аз точно това казах, задавайки Ви въпроса, че при управлението на европейските фондове наистина не трябва да има политика и че това е дългосрочен процес. А може би аз съм единствената от колегите от комисията, присъстващи тук, която съм член на тази комисия в три парламента. Тоест аз реално съм следяла цялата ситуация по процеса. И наистина беше важно да има яснота по това как и какво се е случило.
Това ни питат и нашите избиратели, особено младите хора, с които ние постоянно се срещаме. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо председателстваща, аз мога да допълня с още един аргумент в доказателство на това, което казах.
Доколкото си спомням, то може да бъде потвърдено от протоколите, това, което България отстоява в преговорите, както и самият темп на преговорите беше обсъждан в комисията.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Има думата БСП Лява България – втората по големина парламентарна група. Господин Иванов, имате думата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председателстваща. Виждам, че се придържате към правилника.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Интересна тема засегна колегата председателстваща преди малко. Разбира се, най-вероятно експремиерът Орешарски е бил подтикнат от коментарите на различни министри. Но дотук да спра. Защото аз съм свидетел, но да не влизаме в тази полемика. Няма смисъл.
Моят въпрос е в следната тематика, която действително засяга новия програмен период. Всички знаем, че съгласно регламентите на Европейския парламент и Съвета, през 2014 – 2020 г. главно условие за възстановяване на средства по оперативните програми от страна на Европейската комисия е съответните управляващи органи да получат акредитация като такива.
От наша страна в България одитът за акредитация се извършва от Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз”, която е към Министерството на финансите. Поне за мое съжаление, много трудно се черпи информация от тази агенция за дейността й и изобщо за етапите на всякакви акредитации, които са започнали.
В тази връзка въпросът ми е: дали е завършила и ако не, на какъв етап е акредитацията на Управляващите органи на оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура”, „Околна среда”, „Иновации и конкурентоспособност”, „Наука и образование за интелигентен растеж”? Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Дончев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това е важен въпрос. Добре знаете, че акредитацията замества този процес в миналия програмен период, който се казваше „compliance assessment“ или „Оценка на съответствието”. Този процес, който дава право на различните Управляващи органи да възстановяват междинни плащания от Европейската комисия.
Една от трудностите, които имаше България в предишния програмен период, беше, че „compliance assessment“ е приключил относително късно, повече от три години след началото на програмния период. Тоест 2007, 2008, 2009 г. Чак в началото на 2010 г. одитната служба даде „compliance assessment“ на повечето оперативни програми.
Радостен съм, че в този програмен период нещата с правото на Управляващите органи да заявяват и да възстановяват междинни плащания, се движи значително по-бързо.
Доколкото мога да говоря програма по програма, започвам с „Иновации и конкурентоспособност”. Самата програма е одобрена на 16 март и предстои разглеждане на документите за акредитация. Абсолютно съм убеден, че процесът ще приключи в рамките на месец юни, не ми се иска да е в началото на месец юли. Но при всички случаи е въпрос на седмици.
Програмата „Инициативи за малки и средни предприятия”. Тя беше одобрена наскоро. По тази причина все още няма акредитация.
Оперативна програма „Околна среда”. Предстои издаването на окончателен одитен доклад за акредитация от страна на Одитния орган и също се надявам до средата на годината да мине оттам, включително и пред Министерския съвет.
За програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”. Тя е одобрена още на 22 декември 2014 г. Тя беше една от първите одобрени програми, които имат акредитация. А самата акредитация програмата е получила на 15 януари 2016 г.
Оперативна програма „Региони в растеж”. Тази програма получи акредитация.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” получи акредитация. Това са от първите програми, които получиха акредитация.
Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане не е акредитирана.
Оперативна програма „Наука за образование и интелигентен растеж” е акредитирана. Дори днес мина и през Министерския съвет.
Оперативна програма „Добро управление” е акредитирана.
Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на морско дело и рибарство все още не са акредитирани.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Аз неслучайно зададох този въпрос, защото особено по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” знаете, че вече се сключват договори и може да се правят и разплащания по някой от тях. Не знам на какъв етап е. Затова правя допълнителен въпрос и реплика: това не би ли създало трудности впоследствие при отчитането на програмата за извършени плащания и сключени договори при липса на акредитация на управляващ орган, не само на този, но и на другите?
Аз се радвам, че Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” е внесена. Може би на следващ контрол можем да дискутираме тази програма, тъй като от информациите, които пристигат, има доста трудности и при Управляващия орган, и изобщо при реализирането на всички приоритетни оси, които са заявени и в индикативния график, и работата, която предстои да се свърши.
Така че да не ги задавам въпрос по въпрос, а да ми отговорите действително можем ли да очакваме някакви трудности и какъв е механизмът, ако можем да очакваме при отчитането на програмата за извършени вече дейности в периода, когато те не са били акредитирани, сключени договори, разплащания и ако има някакъв механизъм, който може отсега да противодейства, да се намери начин за това, разбира се, ако има някаква опасност?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате думата, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колегите да ме поправят, ако греша. Разходите са допустими като тайминг, тоест като времеви период, в който са допустими от началото на програмния период, което означава от 1 януари 2014 г.
В този смисъл държавата членка има право да извършва разходи, които впоследствие се отчитат и съответстват на правилата за допустимост не само преди акредитацията на съответната оперативна програма, дори и преди обявяването на оперативната програма, доколкото абсолютно легална техника, допустима от европейското законодателство, е дори ретроактивно финансиране на проектите. Тоест примерно към 2017 г. един управляващ орган може да вземе решение да отчете разходи за проект, който е извършен примерно в средата на 2014 г. и дори не е бил част от оперативната програма, стига с това да се съгласи Европейската комисия. Важно е, разбира се, разходите да съответстват на всички изисквания за допустимост.
В този смисъл, ако в рамките на годината бъде получена акредитация - за въпросните оперативни програми аз нямам никакво съмнение, защото при последните две големи програми процесът е изключително напреднал, той завършва с решение на Министерския съвет, но преди това следва многомесечен труд на самия Управляващ орган и одиторите, които трябва да убедят одитната служба, че системите съответстват на всички изисквания, не се очаква да има проблем не изобщо, а не се очаква да има проблем, включително и за бюджета. А ние все още сме в комфортна ситуация да имаме достатъчно средства, получени авансово от Европейската комисия.
Добре знаете, тези, които се занимават професионално с темата, че те са сравнително по-ниски спрямо предишния програмен период поради променения регламент, но все още ни дават необходимия комфорт да имаме ресурс да плащаме. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имат думата колегите от третата парламентарна група – ДПС. Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря, госпожо председателстваща. Уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос е свързан с излезлия неотдавна Годишен доклад на Европейската служба за борба с измамите. Разбрахме, че България е на едно от незавидните места в този доклад. Ясно стана също, че няма държава в Европейския съюз, която да няма опити за злоупотреби със средства от фондовете на Европейския съюз.
Обикновено когато се заговори за усвояване на европейски средства и злоупотреби, заедно с тях на преден план излиза и въпросът с финансовите корекции.
В тази връзка моят въпрос е: очакват ли се финансови корекции и санкции за страната ни по някоя от програмите, финансирани от фондовете на Европейския съюз, по-голямата част от които вече приключиха или са в процес на приключване? И имаме ли някаква прогнозна стойност на финансовите корекции и кой ще поеме отговорността за налагането им? Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Много хубави въпроси, които предполагат не само предоставянето на информация, а и един по-детайлен анализ, ако трябва да бъдем докрай добросъвестни. Боя се, че времето, с което разполагам, е екстремно кратко, за да ви предоставя такава.
Първо, по отношение на доклада на Европейската служба за борба с измамите. Щом ми задавате въпроса, предполагам, че сте си направили труда да прочетете доклада. Не знам къде видяхте класация, че България е в незавидно място.
Докладът предлага обективен, стриктен и стерилен от гледна точка на всякакви подобни коментари доклад за свършеното от службата, броя на сигналите, броя на разследванията, броя на делата.
Също така трябва да обърнете внимание особено на табличното приложение № 26, където се прави едно сравнение между разследванията, които текат по инициатива на Европейската служба за борба с измамите, специално тези, които са затворени с препоръки, за България на брой 34, спрямо случаите, които самата държава членка е установила. При тях може да има данни за измама, може да няма, но при всички случаи представляват някакво нарушение. За сравнение, за България те са 513. Което означава не десет, а десетки пъти повече. Националните органи са установили случаи на нередности, реагирали са, наложили са корекции или са предали документите на прокуратурата, ако това е счетено за необходимо. Между впрочем, това е част от тази нормална релация.
Само да напомня, че Европейската служба исторически всъщност е била създадена да обира този луфт, където самите държави членки не успяват да реагират.
Но пак да повторя, 34 от страна на ОЛАФ, 513 от страна на националните органи.
Толкова за доклада. Приказвахме за него достатъчно през последните дни.
Дали страната ни има финансови корекции сме коментирали почти на всяка комисия до момента и съм ви предоставил детайлна информация за всички финансови корекции и по програми, и изобщо, и по периоди включително. Само да напомня, че до края на 2014 г. те са за 113 млн., което е относително малък процент от всички платени разходи от договорените проекти. Големият бум на корекциите е в началото на 2014 г., когато броят им се удвоява, основно заради тежката ситуация на програмите „Околна среда” и „Регионално развитие”, където се наложи - а можеше да не се налага - да се нанесат финансови корекции за два пъти повече от нанесените до момента.
След това крупни, големи, подобни масирани случаи на финансови корекции нямаме. Включително ви информирах, въпреки че има някакви опити за раздвижването на политическа драма по въпроса, няма корекции до момента в зловещи размери, дори по Програмата за развитие на селските райони, която в сравнителен план е относително по-застрашена от останалите. И ще обясня защо е по-застрашена – поради по-ниския капацитет, чисто административен, на повечето бенефициенти. Говорим за селскостопански производители, говорим за общини, където няма как да очакваме същата прецизност при спазването на правилата, което има при големите институционални бенефициенти.
Ако ме не лъже паметта, последните наложени финансови корекции, които са на бюрото ми като справка, едва ли са за повече от 26 млн. или нещо подобно, което на фона на програмата е относително малко.
Дали има опасност от нови финансови корекции? Естествено. При 12 хиляди реализирани проекти само по оперативните програми, без Програмата за развитие на селските райони, при последващи проверки…. Защото ние към момента не правим проверка само на книжата, само на документацията, само на процедурите, ние правим проверка на качеството, правим проверка как са изпълнени обектите, правим проверка за устойчивост, предвид ангажимента всяко нещо, което е построено, снабдено, изградено с европейски пари, да бъде ползвано и да бъде функционално дълги години след това, включително и дълги години след приключването. Пет-шест години след приключването на програмния период, ако бъде направена проверка и е установено, че нещо не се ползва по предназначението, има опасност да бъде налагана
И най-същественият въпрос е кой носи отговорност. В масовия случай, ако корекцията е плоска, отговорност за корекцията носи този, който е виновен за съответната
Давам ви пример - той се коментира често. Ако проверяващите открият нефункционално съоръжение в община „Хикс”, което струва 3,5 млн. и е изградено, и никой не го ползва примерно след две години и половина – предупредил съм всички кметове да бъдат изключително осторожни в тази посока, но въпреки всичко може да се случи, отговорност за покриването на въпросната финансова корекция ще носи съответната местна власт. Защото тя е изградила нещо, което не го ползва.
Има няколко категории случаи. Те не са толкова актуални към момента, по-скоро са исторически. Някои от тях датират още от 2008 г.
Примерно през 2009 г. има случаи, когато законодателството ни, особено в сферата на обществените поръчки, не е било детайлно синхронизирано с европейското. Такъв между другото е прословутият случай за така нареченото смесване на критерии, доколкото Законът за обществените поръчки до края на 2008 г. го позволяваше. При промените, влезли в сила от 1 януари 2009 г., този режим за смесване на критериите беше забранен. До преди това го ползваха всички бенефициенти.
Та в случаите на несинхронизирано законодателство, в случаите, когато има произнасяне на друг държавен орган, включително и съдебен, отговорност трябва да носи държавата. Но, както споменахте Вие преди малко, опити за измами или за нередности има във всяка държава членка. И това нито е изненада, нито е чак толкова страшно, ако остане на ниво опити.
Но не това е същественият въпрос. Същественият въпрос е как контролната система реагира.
Корекциите са болезнени, особено за тези, които ги плащат. Но те са част от необходимия инструментариум, който гарантира дисциплина на системата на първо място. И на второ място нека да напомня, че в течащ програмен период, докато той не е приключил, когато се наложи финансова корекция средствата се връщат в оперативната програма и с тях могат да се финансират други проекти. Тоест загуба на пари няма.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Етем имате ли желание за дуплика?
АЙХАН ЕТЕМ: Не, нямам.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря. Идва ред на парламентарната група на Патриотичния фронт. Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря. Господин Дончев, първо, моля да ме извините за това, че закъснях и като си задам въпроса и ми отговорите, веднага пак ще изляза, защото в другата зала заседава Комисията по земеделието и храните и на госпожа Десислава Танева там задавам подобни въпроси. Като народен представител искам в качеството си на единственият член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е член на Комисията по земеделието и храните, да поставя следния въпрос.
Дали Вие лично ще подкрепите едно съвместно действие на дирекцията, която е при вас, на Централното координационно звено, начело с госпожа Крумова, с Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, едно действие, което трябва да доведе до това час по-скоро да се ускори процесът по отварянето на Държавен фонд „Земеделие” информационно, което е едно действие, което трябва да ускори изпълнението на задачи, които произтичат от Закона за усвояване на еврофондовете в частта за местните инициативни групи и за рибарската програма, където хората трябва да тръгнат и да работят с компютри, да оставят химикалките и да оставят тефтерите?
В това отношение Вие ще подкрепите ли една такава среща до края на този месец, защото времето изтича? Аз ходя по местните инициативни групи – навсякъде искат да правят еднофондови стратегии за местно развитие, защото ги е страх. И те трябва да знаят, че няма бягане от това и самият Държавен фонд „Земеделие”, която е банката, така да се каже, върху тази програма трябва да си влезе в крак.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще дам много бърз отговор, за да не губим време. Ако трябва да е кратък, той ще бъде „да”.- ако трябва да е малко по-дълъг, усилията в тази посока продължават. Дори днес преди заседанието на Министерския съвет, рано-рано имахме среща с целия екип на министър Танева – и със заместници, и с директори, и т.н., където обсъждахме буквално текст по текст претенциите, въпросите, незатворените теми от гледна точка на интеграция на Програмата за развитие на селските райони и Рибарската програма първо, във всички постановления на Министерския съвет, които са част от подзаконовата нормативна уредба, второ интеграцията им в ИСУН, което е изключително важно. Защото ние не можем да държим това състояние, където по оперативните програми може да се провери всеки бенефициент колко пари е получил, има ли финансова корекция, кога изпълнява проекта, какво включва, кои са му подизпълнителите, а по отношение на Селската програма да няма подобно нещо.
Второ, като става дума за Програма за развитие на селските райони, никой не е казал, че всички бенефициенти са дотолкова аналогови, тоест не са дигитални, че нямат електронен подпис и вадят тогава документи електронно. Никой не е казал подобно нещо.
Хайде, аз съм склонен на компромис, доколкото в оперативните програми документите се подават по електронен път – точка. Хубаво. Програмата за развитие на селските райони е малко по-чувствителна. Да оставим варианта на хартия. Но тези, които искат, тези, които могат, да подават по електронен път.
Единствената ми молба, преди да бъде организирана вероятно подобна дискусия, е да дадем още малко време и на Държавен фонд „Земеделие”, и на Министерството на земеделието и храните, доколкото уговорката от тази сутрин беше в рамките на един двуседмичен срок да протекат още няколко срещи на абсолютно техническо ниво, да видим какво става с модула, който ще е интерфейс между ИСАК и софтуера, който ползват Програмата за развитие на селските райони и ИСУН, доколкото, ако има обмен на информация, това не трябва да се случва механично, трябва да се случи чрез интерфейс, за да може да бъдем в състояние, надявам се, да представим, да докладваме на едната или на другата комисия нещо по-детайлно, най-вече нещо свършено.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате думата, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря. Мисля, че в този стил наистина ще можем да направим така, че да заработи и останалата част от Програмата на европейските фондове, на общата селскостопанска политика, за да може тя най-после да заработи прозрачно и да спрат тези непрекъснати приказки за кражби, зулуми и какво ли не заради липса на информация. И навлизането на ДАНС в Държавен фонд „Земеделие” лично за мене като член на комисията беше една обида. Те са влезли там, защото нямат информация, а не заради това, че ще намерят кой знае какво. Аз не съм сигурен дали ще намерят нещо при това влизане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно уточнение искам да направя, ако ми позволите. Това, че дадена служба проверява дадена институция, няма нищо лошо. Колкото повече се проверява, толкова по-добре. Нека всички да са спокойни. Дори като приключат проверките и ако се покаже, че няма някакъв проблем, всички имат основание да са спокойни. Ако установим някъде – говоря по принцип – някакъв проблем, пак имаме основание да сме спокойни, защото службата си е свършила работата. Нали така?
Въпросът е, че когато говорим за проектите, финансирани от оперативните програми, влизането като мероприятие невинаги е необходимо и сега ще ви кажа по-точно защо.
В пълния модул на стария ИСУН, защото публичният предоставя ограничена информация, достъп до него имат и Европейската служба за борба с измамите, и одиторите, и Европейската комисия. На тях като им трябва нещо, нито ни пишат писмо, нито ме питат, директно влизат в системата и проверяват каквото им е необходимо. Така трябва да бъде и с всички финансови инструменти. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Сега има думата господин Иванов от Коалиция АБВ.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председателстващ. Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз искам да задам един въпрос, който касае голяма част от българските бенефициенти, особено тези, които работят проекти в частния сектор. Какви действия от страна на правителството, респективно чрез Българската банка за развитие са предприети за кредитиране при преференциални, облекчени може би условия на бенефициентите, които вече имат подписани договори в новия програмен период? Това е един въпрос, който, както казах, касае много, предимно малки предприятия, които изпитват сериозни трудности при реализацията на инвестиционните си проекти. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Темата е толкова стара, колкото датира предоставянето на европейско финансиране на фирми, доколкото голяма част от тях вероятно с основание се оплакват, че имат труден достъп до банково финансиране за целите на съфинансирането.
Ако трябва да бъдем съвсем коректни, достъпът не е по-труден, отколкото при финансиране на което и да е друго тяхно бизнес начинание. Просто има очакване, че когато имат одобрен проект, примерно съфинансирането е 50 процента, банковите институции ще приемат това като достатъчна доза гаранция и останалите 50 процента ще бъдат отпуснати при облекчени условия, което обичайно не се случва. И ще обясня защо.
В крайна сметка самите банкови институции, колкото имат административен капацитет, имат и експерти вътре и те са им обяснили добре, че това, че имаш договор за безвъзмездно финансиране не е стопроцентова гаранция, че тези пари ще бъдат изплатени. Зависи от начина, по който си изпълниш проекта.
Има една стара тема и това е сърцевината на проблема, която я дискутираме непрекъснато с Европейската комисия през последните три или четири години. Защото първите опити и идеи да се ползват средства от инструменти за финансов инженеринг за съфинансиране на проекти, идват от тогава. Но самата Европейска комисия няма консенсус по въпроса, когато имаме безвъзмездно финансиране на 50 процента за една компания, останалите 50 процента ги осигуряваме с финансов инструмент, тоест пак с европейски средства, но под формата на финансов инженеринг, не безвъзмездно, а възмездно финансиране, където лихвата е субсидирана, примерно е два пъти по-ниска и достъпът е значително по-лесен, защото говорим за субсидиран кредит.
Дали това е непозволена акумулация на европейско финансиране? И това е един доктринален въпрос, на който самата Европейска комисия няма категоричен отговор.
Това е причината да не сме били толкова решителни в опитите си да комбинираме двата вида европейски пари, които са на пазара – безвъзмездното финансиране за фирми и това, което идва от инструменти за финансов инженеринг, в настоящия програмен период фондът на фондовете.
Ако има категорично произнасяне на Комисията, че ние можем да правим подобен микс, не е никакъв проблем, особено със средствата, които са за финансов инженеринг в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” – само да отбележа, това е една четвърт от програмата, говорим за много пари, част от тях да бъдат насочени в тази посока. Но без изрично произнасяне упражнението крие известни рискове, доколкото съществува хипотеза експертите във времето са установили за непозволена акумулация на европейско финансиране от различни източници, ерго цялата драма с възможни държавни помощи.
И последно, само искам да отбележа впечатлението ми, след като правя анализ на всички пари, които са на пазара, специално за малките и средни предприятия.
Първи схеми по „Иновации и конкурентоспособност”. Сключват се договори, нареждат се авансови плащания, започва изпълнението на проекти – това си е по линия на традиционното финансиране.
В същото време инициативата за малки и средни предприятия, която предоставя кредити, които ще бъдат на пазара в рамките на тази година, първите пари за бизнеса от фонда на фондовете, новият начин, по който управляваме финансовите инструменти също се надявам да бъдат на пазара тази година.
Не забравяйте, че имаме рециклирани пари от ДЖЕРЪМИ от стария програмен период, които вече са се завъртели и също излизат на пазара тази година. Три банки, които са сключили договори с Европейския фонд за стратегически инвестиции на обща стойност не по-малко от 300 млн., които също предоставят кредити при облекчени условия, също са на пазара.
Тоест като за нови пари, които са на пазара, извън рамките на оперативната програма, при всички случаи говорим за над 1 млрд. евро.
Впечатлението ми към момента е, че не толкова има проблем с предлагането на финансиране, колкото с наличието на достатъчен брой зрели предприемачески инициативи, които да бъдат финансирани.
И съм убеден, понеже познавам историческото развитие на темата - има неща, които да следим и да правим, че ще имаме възможност с вас, дай боже да сме живи и здрави, да обсъждаме този въпрос и през следващите години. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря Ви за отговора. Силно се надявам, че всички тези инструменти ще имат един ефект като мине известно време от техния старт.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Преминаваме към втория кръг въпроси. От групата на ГЕРБ има думата госпожа Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председателстваща. Уважаеми господин заместник министър-председател, моля, дайте обобщена информация за изпълнението на програмите по новия програмен период. Вървят какви ли не спекулации в пространството, не само в медийното. Хората ни питат и ние като народни представители трябва да можем да има даден обобщено фактите с думи прости.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Моля да ми простите. Бихте ли ми казали какви спекулации вървят, за да мога да бъда максимално конкретен в отговора.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Чуват се какви ли не неща, не само от медиите, а и между хората във връзка с това, че изпълнението не се движи добре, че няма да можем да стигнем до висок процент изпълнение на програмния период и т.н., което са наистина неверни неща. Затова мисля, че е нужно да бъдат опровергани.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Относно всякакви прогнози и спекулации бих могъл да покрия всички. Аз си спомням, през 2010 г., когато тежки „корифеи” по темата „Европейски фондове” прогнозираха, че този програмен период я го приключим с изпълнение 25 процента, я не.
Само за ваша информация ще кажа – последната справка от ИСУН показва брутни плащания, тоест осъществени в страната в размер на 97,47 процента.
Обемът на средствата, които са верифицирани, тоест те са вече проверени от Управляващия орган и предстои да бъдат предявени за възстановяване на Европейската комисия, са в размер на 96 процента. И се надявам колкото може по-скоро процентът на сертифицираните разходи да догони верифицираните.
Само да отбележа, че коментирам данни, след като се приспаднат сумите от автоматичното освобождаване на средства по правилото N+2 и N+3 през 2013 и 2014 г., които са близо 200 млн. евро. Тоест от недостатъчния темп на плащания през тези две години имаме осигурени средства.
И това, което казвам, го коментирам спрямо изначалния бюджет на програмите. Защото ако коментирам спрямо бюджета, който е бил наличен през 2015 г., процентът ще бъде още по-висок.
Как изглеждат нещата в момента. Между другото, в новия ИСУН има модул, който може спокойно да се проверява в реално време как върви темпът на договаряне и темпът на плащане.
И към момента договорените средства са 17,89 процента от цялата финансова рамка, което означава близо 3 млрд.
Платените средства са – това е на 27 май, аз проверявам всеки ден, числото се мести, но справката, която ми е изготвена, показва близо 270 млн. лв., което е почти 1,7 процента.
Дали това е много или малко, могат да бъдат правени всякакви интерпретации. Ако искате да бъдем максимално точни, защото когато говорим за числа и когато говорим за данни, трябва да бъдем изключително точни, особено когато сме в теорията на малките числа, това е все пак самото начало на програмния период, може да вземем като референтна дата абсолютно същия период от периода 2007 – 2013 г. Или абсолютно същия ще бъде трудно да го вземем, защото не съм правил засечка към края на месец май. Имам засечка от края на месец юни 2009 г., което съответства на близо две години и половина от началото на програмния период.
Тогава процентът плащания е 0,94 процента. И това не го казвам аз, казва го системата ИСУН или 146 млн.
Ако работим със същите референтни стойности, тоест ако сравним данните, които ще имаме към края на месец юни, съм убеден, че разликата ще бъде пунктуално два пъти. Сега е почти два пъти, към юни месец ще бъде два пъти.
Още по-значима е разликата в обема договорени средства. Защото да напомня на всички, които не познават механиката на такива детайли, процентът плащания следва това, което е договорено. Тоест към 30 юни 2009 г. ние имаме 6,69 процента договорени средства. Както коментирах, към момента те са 17, 89 процента – тук говорим за разлика от почти три пъти.
Така че всякакви теми, че България изостава с новия програмен период, подобни спекулации не съответстват на истината. Нещо повече, аз си направих труда да проверя. Данни за плащания е трудно да се коментират в момента, доколкото повечето държави членки сега започват да плащат. Но примерно мога да ви кажа как върви процесът на акредитация. България в никакъв случай не е в изоставаща позиция спрямо другите държави членки.
Могат да бъдат правени разнопосочни коментари в това отношение – че онзи програмен период е бил първият, което е вярно, тогава обемът трудности беше по-голям. Аз приемам един подобен аргумент, който не знам дали някой го е изрекъл тогава.
Но наред с това неща да напомня, че в началото на програмния период 2014 – 2020 г. имаше две години – не коментирам кой кога е управлявал, обръщам внимание само на функционалните трудности, които застъпваше изпълнението на два програмни периода. Като тук особено силна беше 2015 година, когато бяха обслужени рекордни по обем плащания. Но това е малко или много коментар.
Аз искам да обърна внимание на числата, защото числата позволяват да се направи едно ясно и безпристрастно сравнение. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате ли някакъв коментар, госпожо Ангелова? – Нямате.
Има думата господин Иванов, представител на парламентарната група на БСП Лява България.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер! По принцип правилникът на комисията по време на блиц-контрола не предвижда да навлизаме в детайли с числата. Но тъй като започнахте, да караме нататък. Искам да задам следния въпрос във връзка с предходното питане.
От този процент, който споменахте – 17 процента от договорените средства, каква част са тези, които с разрешение на Европейската комисия са за обекти, които са започнати в стария програмен период и се довършват в новия? Говоря за фазираните обекти по Оперативна програма „Околна среда”, примерно Северната тангента и други, да не навлизам още в детайли.
Та въпросът ми е какъв процент са от тези 17 процента? Тъй като те взимат от бюджета на новите оперативни програми. Ние сме водили с Вас този спор, няма смисъл сега да го подновяваме. Всеки си има правотата – аз мисля, че аз съм прав, Вие мислите, че Вие сте прав. Зависи от гледната точка. Но все пак тъй като навлязохме в детайли, каква част от тези договорени 17 процента са обекти, които идват от стария програмен период и са с разрешение?
И като говорим за разрешение, за фазираните имаме ли вече разрешение от самата Европейска комисия да бъдат фазирани?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Кратък отговор – нула. Тоест от тези над 17 процента, почти 18 процента мисля, че няма дял на фазираните проекти. На одобрение подлежи самата процедура на фазиране и ние нямаше да подходим към фазирането с нито един проект, ако нямаше най-малкото неформално съгласуване с Европейската комисия. Това е абсолютно безумие и никой не би си го позволил.
Иначе не коментирам, че голяма част от не чак толкова многото фазирани проекти присъстват в текста на новите оперативни програми, което е още едно пряко доказателство, не косвено, че фазирането е одобрено от Европейската комисия.
Но ще ми позволите да изразходвам малкото време, което имаме, за, както казвате Вие, спора. Защото се твърди, че спор не може да има. Спор може да има – можем да спорим дали дамаската на това кресло е по-скоро червена или по-скоро вишнева. И можем да спорим един час.
Когато говорим за числа, спор не може да има. Фазираните проекти не редуцират бюджета на старите програми. Технологията за това се базира на така наречения резервен списък с проекти. Когато имаш достатъчно голям резервен списък с проекти, когато се поддържа един лек режим на свръхдоговаряне, това позволява при една прецизна игра, дори да се оттегли частично финансиране от старата програма за един обект, защото е функционална, няма как да бъде завършена.
Много примери мога да дам. Примерно за връзката Среченска бара, между язовира и самия град. Това беше част от стария воден проект. Понеже става дума за земя, която минава през земи, които са собственост на няколко хиляди души, процедурите по уреждане на вещно право отнемат години и няма как да се случи. Но отрязването на това финансиране, преместването му в новия програмен период, нетният му ефект по отношение бюджета на програмата е нула.
Защото ако има резервен списък с проекти, със същите останали пари, примерно в конкретния случай ставаше дума аз 35 или за 40 млн., ако не ме лъже паметта, се финансира част или изцяло друг готов проект. Проблемът е когато няма резервен списък с проекти. Това може да доведе до спадането на договарянето под 100 процента. На това е базирана технологията. Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН В. ИВАНОВ: Все пак наистина блиц-контролът не е място, където да водим по един час спорове.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не политически.
ИВАН В. ИВАНОВ: В никакъв случай не политически, разбира се, а професионален.
Малко трудно наистина ще ме убедите, че в различни разговори с Ваши колеги от министерството, когато сме говорили тук на блиц-контрола, се поставя въпросът – и аз мисля, че е така именно за тези фазирани проекти. Да речем в Шумен пречиствателната станция за отпадни води се прави това нещо трети програмен период. Нали така? Трети. От ИСПА започна, мина през Оперативна програма „Околна среда” и сега влиза в „Околна среда” 2. Да речем, аз лично не съм убеден, че ще се завърши и в този програмен период и изобщо дали ще завърши.
Както и да е. Средствата, които не бяха усвоени за довършването на тази пречиствателна станция, ще дойдат от новия програмен период, нали така? Тоест допускаме договаряне за проект, който би трябвало да бъде завършен в стария програмен период. Сега го договаряме в този вид и той влиза като договор в новия програмен период. Нали така? И той автоматично получава средства по новия програмен период.
В такъв случай аз трудно мога да се съглася с Вашата констатация, че този процент е нула. Той е от така наречените фазирани проекти.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не е част от общия обем договорени средства.
ИВАН В. ИВАНОВ: А от какво е част?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Те не са договорени.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Те нямат сключен договор за безвъзмездно финансиране. Как да е част от договорените средства, като нямаме сключен договор?
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз затова Ви питах за фазираните проекти какъв е случаят – дали са одобрени вече да се изпълняват, да се финансират и т.н. Затова беше въпросът ми. Ако не ме лъже паметта, от 8 …..
МАЛИНА КРУМОВА: имаме одобрени 5 от Управляващия орган. Но не са сключени договорите за тях.
ИВАН В. ИВАНОВ: Това беше коректният отговор, който аз исках да получа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Приносът на фазираните проекти, какъвто Ви беше въпросът, в общия процент договаряни.
ИВАН В. ИВАНОВ: Но ще се отрази на по-късен етап, когато бъдат одобрени.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Имаме договори за безвъзмездно финансиране. Няма как да не се отразява в ИСУН общият процент договаряне.
ИВАН В. ИВАНОВ: Отговора Ви го разбрах. Благодаря Ви. Към настоящата дата Вие не отчитате към процента усвоени средства за втория програмен период тези, които са така наречените фазирани проекти и тези проекти, които са примерно в Добрич, Асеновград…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нямаме сключени договори за безвъзмездна финансови помощ. Някои от тях са големи проекти и по смисъла и на стария, и на новия регламент подлежат на одобрение от Европейската комисия.
ИВАН В. ИВАНОВ: Дали не пречи, ако трябва нещо да го пусна и като писмен въпрос?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря. Мисля, че все пак се разбрахте. В духа на коректност, господин Иванов, въпросът Ви беше точно този – дали в тези 17 процента се съдържат средства, които се плащат на фазирани проекти. Мисля, че коректно Ви беше отговорено.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря за бележката. Отчитам словесната еквилибристика на господин Дончев, така че трябваше някои неща да ги уточним, за да дойдем до точния отговор. По отношение на фазираните благодаря наистина, няма нужда да влизаме в някакъв диалог с господин Дончев. Изчерпателен беше отговорът на този етап за мене.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо председателстваща, без да влизам в коментари относно процедурата, еквилибристика е, ако правим литературен кръжок. Тук говорим с числа, така че това не е еквилибристика.
ИВАН В. ИВАНОВ: Имам предвид забележката на госпожа председателстващата.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Не Ви направих забележка, господин Иванов. Просто казах, че в дух на коректност трябва да уточним кой точно въпрос беше зададен. Никаква забележка не съм Ви правила.
Освен това трябва да кажа също в дух на коректност, че Вие бяхте прав, че господин Дончев дори не е задължен да ни дава отговори с конкретни цифри, което той прави.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз се възползвах от това, че беше направено преди мене.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Има думата господин Иванов от АБВ.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, колеги! Имам един въпрос, който е свързан с Оперативна програма „Морско дело и рибарство”. Какъв е статусът в момента на оперативната програма и каква е причината реално да се забави толкова във времето нейният старт? Благодаря.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Може ли отговора да го започне госпожа Крумова, а аз при необходимост ще допълня.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Заповядайте, госпожо Крумова.
МАЛИНА КРУМОВА: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратка. Оперативната програма е одобрена на 13 ноември 2015 г. Към настоящия момент се разработват системите за управление и контрол. Ние сме в постоянни разговори, включително по отношение на изчистването на процедурните елементи на кандидатстването през ИСУН, тъй като програмата за морско дело и рибарство е една от програмите, която е включена в ИСУН и проектите ще бъдат подавани през ИСУН.
С две думи, колегите работят. Просто поради промяната на структурата на управление на оперативната програма, знаете, че в предходния програмен период управляващ орган беше Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури, сега управляващ орган е министерството, с две междинни звена, има известно забавяне до разписването на тези системи за управление и контрол, но се предприемат стъпки в посока започването, включително подготовка на насоки за кандидатстване, които към края на годината да бъдат обявени.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Имате думата за реплика.
ИВАН П. ИВАНОВ: Един кратък коментар. Понеже това са инвестиционни проекти, които изискват чисто технологично време за изпълнение, това застрашава ли нормалната работа около тях, с оглед на това, че вече средата на програмния период наближава?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Краят на програмния период е 2023 г., тоест като краен срок за плащане.
Факт е, че и Програмата за развитие на селските райони, и Програмата за морско дело и рибарство исторически винаги си вървят с едно по-ниско темпо спрямо останалите – част от разговори, между другото, с колегата за опити за усилията да бъдат интегрирани, да бъдат част от цялостния процес.
Аз си спомням, по време на предишния програмен период първите наредби, които регулираха Програмата за развитие на селските райони и Рибарската програма бяха издадени през 2010 г., тоест на четвъртата година от програмния период. Тоест исторически тук сме поне една година напред.
Разбира се, това не е повод за успокоение. Сравнено с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, тя от 2014 г. вече работи, от края й плаща. Скоро след това получи правото да възстановява средства. Говорим за година и половина разлика.
Това, от една страна, е удовлетворително, че е една година напред, от друга страна, сравнено с другите, не е достатъчно, имайки предвид факта, който споменах в началото – крайният срок на затваряне на програмата е 2023 г.
Ние се гоним не само с Комисията и със сроковете за плащане. Да не забравяме, че забавеният старт на който и да е финансов инструмент означава забавени инвестиции, които се чакат от хората от Общността.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Благодаря. С това приключихме блиц-контрола.
Благодаря Ви, господин Дончев. Пожелавам Ви

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Тъй като правилата, които сме приели за организацията и дейността на Съвета за обществени консултации към комисията, сме ги приели още на 16 декември 2014 г., с оглед на българското председателство е изключително важно ние да имаме експерти, които да подпомагат работата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Днес ли трябва да взимаме решение?
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ако ми позволите, само да довърша и ще отговоря. Съгласно раздел ІІІ от приетия правилник, постоянните членове на Съвета за обществени консултации са 24. Те се определят с решение на комисията и са посочени в Приложение № 1 и групирани по следния начин:
1. Национално представени организации на работодателите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда.
2. Национално представени организации на работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда.
3. Националното сдружение на общините в Република България.
4. Представители на академичните среди.
5. Неправителствени организации с експертен капацитет, покриващ широк кръг от въпроси.
Съгласно това и на базата на съществуващия в предишните парламенти Съвет за обществени консултации, ви предлагаме този списък, който сега ще изчета.
Относно въпроса на господин Иванов, да, днес трябва да го приемем, за да почне да работи. Национално представени организации на работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда:
Конфедерация на независимите синдикати в България – един представител ;
Конфедерация на труда „Подкрепа” – един представител
Национално представени организации на работодателите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда:
Асоциация на индустриалния капитал в България – един представител,
Българската стопанска камара – един представител,
Българската търговско-промишлена палата – един представител,
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – един представител,
Националното сдружение на общините – един представител.
Представител на академичните среди:
Българска академия на науките,
Софийски университет, катедра „Европеистика”
УНСС, факултет „Международна икономика и политика”.
Неправителствени организации с експертен капацитет, покриващ широк кръг от въпроси:
Балкански институт по труда и социалната политика
Индъстри Уоч
Институт за пазарна икономика
Институт за социална интеграция
Институт за икономическа политика
Институт „Отворено общество” – София
Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове
Български Хелзинкски комитет
Съюз на икономистите в България
Съюз на юристите в България
Фондация „Институт за икономика и международни отношения”
Фондация „Европейски институт”
Пан Европа България
Център за изследване на демокрацията.
Господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Само искам да попитам: предполагам, че една част от тези организации така или иначе и преди са участвали в работата на Съвета.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Да.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Все пак по какъв принцип бихме могли да предложим добавяне на организации? Защото така на прима виста виждам една, която поне в рамките на моя опит съм виждал, че има сериозна експертиза и по отношение на европейските въпроси – Фондация „Център за европейски международни изследвания”. Няма я в списъка. Не знам, ако трябва да се даде някакъв срок, в който мотивирано да предложим писмено включване на такива организации, може би следвало да можем да го направим. Ако позволите на доверие да се включи тази организация сега.
Все пак ако искате да въведем някаква процедура сега, защото във времето организациите се развиват. От този списък има поне две от неправителствените организации, за които започвам да имам съмнение по отношение на техния капацитет. Да направим наистина това уточнение, за да знаем.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Ние сме приели по правилник 24 организации. Аз лично нямам против да приемем тази организация и да станат 25. Мисля, че Вашата експертиза е достатъчно висока и след като Вие предлагате тази организация, аз лично не бих се съмнявала в това, че не сте наясно с нейната експертиза.
Колеги, все пак да гласуваме това предложение. Постоянните членове на СОК ще станат 25. Не мисля, че това е някакъв проблем. Слушам, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Благодаря за дадената ми дума. Господин Вигенин своевременно повдигна въпроса, защото ни трябва някаква възможност предварително да се запознаем с този списък и да дадем своите становища и предложения. Ако действително комисията прояви разбиране и приеме предложението на господин Вигенин, аз ще оттегля предложението, което мислех да направя, този списък да бъде гласуван на следващото заседание на комисията, за да можем да се запознаем и евентуално ако имаме възможност, да предложим допълнителни членове към този списък, които да могат да дадат своята експертиза за работа към този съвет.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Нека все пак да направим едно уточнение. В Правилника, раздел ІІІ – „Състав и ръководство”, чл. 6, т. 4 казва:
т. 4. „Временните членове на Съвета, които ще участват в заседанието, се посочват от председателя на Съвета след консултации с председателя на комисията. Списък на временните членове се предава на Секретариата на комисията най-късно 24 часа преди началото на заседанието.”
Тоест за всяко едно заседание могат да бъдат поканени и допълнителни организации. Така че аз мисля, че няма проблем в това. Председател на Съвета досега е Камен Колев. По правилника, който също ние сме приели, Съветът трябва да се събира на всеки три месеца, но както виждате, ние от 16 декември 2014 г. досега не сме успели да го конституираме, камо ли да се съберат.
Мисля, че всички много добре знаете колко работа предстои по българското председателство. Така че аз лично ви предлагам вариант – да гласуваме предложените организации, които отговарят на изискванията, които сме приели, и, разбира се, да каним и други, които прецените, на всяко заседание. Защото всъщност председателят на този съвет кани участници след съгласуване с председателя на комисията. Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Бих предложил все пак да добавим тази организация. Защото наистина списъкът с временните членове е отворен, така да се каже, всеки би могъл да участва, но все пак има някакво значение кои са в основния списък. Мисля, че ще бъде полезно поне това да направим, а по-нататък да помислим все пак председателят, който ще координира работата на Съвета, да прецени, особено що се отнася до тези неправителствени организации кои реално участват, кои са полезни, за да можем да внесем корекции в близко бъдеще на този състав.
ПРЕДС. СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Абсолютно съм съгласна с Вас.
Колеги, предлагам да гласуваме предложената от господин Вигенин 25-та организация, след като той все пак гарантира за капацитета й.
Приема се единодушно.
Накрая да кажем пак, че по всяка тема, която ще разглежда този Съвет, е отворено участието на организации, които биха могли да участват.
С това изчерпихме дневния ред. Благодаря ви, колеги, за участието. Закривам заседанието на комисията и ви желая „Приятен ден”.

(Закрито в 16, 50 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
(Силвия Хубенова)