П Р О Т О К О Л № 43/15.06.2016 г.

---

На 15 юни 2016 г. от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад” и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение ІІ от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад” и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 20.05.2016 г.
2. Изслушване на госпожа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката във връзка с подготовката за Българското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Етелка Чернакова – държавен експерт в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в Министерството на външните работи
Натали Павлова – младши експерт в дирекция „Международно право и право на ЕС” в Министерството на външните работи
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката
Евгения Колданова – началник на кабинета на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката
Яна Дочева – съветник на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси


Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Предлагам то да протече при следния




ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад” и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение ІІ от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад” и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 30.05.2016 г.
2. Изслушване на госпожа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката във връзка с подготовката за Българското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.
3. Разни.
Имате ли някакви предложения по така изчетения дневен ред? - Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕГИОНАЛЕН ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОТГОВОР НА СИРИЙСКАТА КРИЗА, „ФОНД МАДАД” И НЕГОВИТЕ ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА МЕЖДУ ГЕНЕРАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ НА ИТАЛИАНСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СЕРТИФИКАТА ЗА ПРИНОС НА ДОНОРИТЕ, ЧАСТ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕГИОНАЛЕН ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОТГОВОР НА СИРИЙСКАТА КРИЗА, „ФОНД МАДАД” И НЕГОВИТЕ ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА МЕЖДУ ГЕНЕРАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ НА ИТАЛИАНСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 602-02-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20.05.2016 Г.
По тази точка днес наши гости са:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Етелка Чернакова – държавен експерт в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в Министерството на външните работи
Натали Павлова – младши експерт в дирекция „Международно право и право на ЕС” в Министерството на външните работи
Господин Александров, не за първи път гостувате в нашата комисия, знаете процедурата. Ще ви помоля накратко да ни запознаете с духа на това, което се предлага и преди да открия за въпроси, да ми дадете Вашето мнение за становището, което би трябвало да сте получили от моите колеги. Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя законопроекта, тъй като всички имате мотивите за ратификацията.
Фондът, който го представяме на вашето внимание за ратификация, е част от обхватния подход и реакция на Европейския съюз във връзка с миграционната бежанска криза. Фондът възниква като споразумение между Европейската комисия и Италия, сключено през 2014 г., към което последователно се присъединяват държави - членки на Европейския съюз. Той е открит за присъединяване само на държави – членки на Европейския съюз, а не за трети държави.
Към момента са се присъединили 21 държави – членки на ЕС, от които 17 държави ефективно са внесли своите вноски.
Целите на Фонда са да финансира проекти в съседни на Сирия държави, а именно Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет и на второ място, всяка друга засегната държава, в това число държавите от Западните Балкани.
Фондът би могъл да финансира проекти, свързани с временното настаняване, подчертавам, на лицата, търсещи убежище, а не трайна интеграция на тези лица, съответно държава, осигуряване на прехрана, здравеопазване, образование, включително и финансиране на обратното връщане на тези лица, когато това бъде възможно, което е особено важен елемент за нас.
Ние нямаме никакво съмнение в целесъобразността от участието на страната ни в този Фонд, защото от самото начало на кризата ние винаги сме отстоявали позицията, че е в наш интерес тези лица да бъдат настанявани възможно най-близко до зоните на конфликт, а не непременно те да идват на територията на Европейския съюз.
По отношение на финансирането България е заявила вноска и това е, което предлагаме всъщност на Народното събрание – България да внесе 100 хил. евро, което е един доста скромен, на практика символичен принос от наша страна.
Общият размер на Фонда е 733 млн. евро, от които 639 млн. евро – от бюджета на Европейския съюз, основно от финансовите инструменти за външна дейност.
Близо 70 млн. евро на този етап са набрани от вноски на държавите – членки на Европейския съюз и 24 млн. евро са от инструмента за предприсъединителна помощ за Турция. Тоест те се отчитат като съфинансиране от страна на Турция.
Българската вноска предвиждаме да бъде осигурена от средствата по бюджета на Министерството на външните работи по политика за развитие, тоест говорим за разполагаем бюджет. Министерството на външните работи има готовност веднага след като ратификацията бъде извършена, да предаде тези средства, тоест няма да има забавяне или те да бъдат отложени за следващата година.
Благодаря ви за вниманието. Готови сме да отговорим на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Тези средства биха ли усложнили, утежнили състоянието на вашето ведомство и бюджета, който сме гласували, предвид на това, че може би това не е било достатъчно ясно към датата на гласуване на бюджета?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Не. Тук на практика става въпрос за администриран от Министерството на външните работи бюджет, който е предвиден в рамките на приблизително 4 млн. лв. средства, с които разполагаме. Така че това по никакъв начин няма да затрудни бюджета на министерството.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате възможност да се запознаете набързо със становището на комисията и да ни кажете ли някакви забележки към него. В това време, колеги, имате думата за въпроси, коментари по така представения законопроект.
Има ли желание някой да вземе участие в дискусията? – Не виждам. Доколкото разбирам, това е някаква стандартна процедура.
Напоследък доста се говори в Европейския съюз за някакъв план, нещо като плана „Маршал”, който Америка е правила в Европа след Втората световна война. Има ли нещо подобно в духа на това, което предлагате, или не точно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Това е елемент от този подход. Знаете, вече Народното събрание ратифицира нашето участие във Фонда за Африка. Тук говорим за друг регионален фонд, касаещ Близкия Изток и миграционния бежански натиск, идващ оттам.
Други елементи от този подход на Европейския съюз са цяла серия от споразумения, които Съюзът сега сключва с държави по произход от легална емиграция, които са доста обхватни, съдържат широк аспект от мерки. Но в тях като приоритет е изведено сътрудничеството на тези държави с Европейския съюз по отношение на овладяване на миграционния бежански натиск.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли някаква кохезия? Виждам, че има няколко такива програми, с които се цели наистина на местно ниво, там, където е възникнал проблемът, да се решава, да не се стига до такива конфликти и миграционни вълни. Има ли някаква визия в следващите примерно пет години какво се очаква в този дух? Вие най-отрано би трябвало да улавяте тенденциите в тази посока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Всъщност това е основна тема във връзка със средносрочния преглед на Многогодишната финансова рамка, а ще бъде и във връзка с предложението, което Европейската комисия би следвало да направи към лятото на следващата година за новата Многогодишна финансова рамка, именно съчетаването на всички инструменти, с които Европейският съюз разполага за най-ефективен подход и отговор на кризата.
Това е, което мога да кажа най-общо. Тоест, отговорът е „да”. Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност заедно с държавите членки работят по максимално консолидиран и обхватен цялостен отговор на кризата.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за тези думи. Мисля, че бяхте достатъчно ясен. Аз ще Ви помоля, предвид на това, че ние като страна, по-бавно развиваща се от останалите членки на Европейския съюз и предвид на това, че сме доста чувствителни към финансови теми, когато имате някакъв по-ясен хоризонт, да осъществите контакт с нашата комисия и да можем да поговорим на тази тема, да ни запознаете с подобни тенденции, за да може и колегите народни представители много по-обосновано и отрано да подготвят такъв тип гласувания в тази посока. Така че занапред очакваме тесен контакт.
Предвид на това, че няма други въпроси, имате ли забележки към становището, което Ви дадохме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви за становището. Не, нямаме забележки. Приемаме го.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, в такъв случай преминаваме към гласуване. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно. Благодаря Ви, господин Александров. Желая Ви успешен и ползотворен ден.

Преминаваме към основната, втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 2018 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката
Евгения Колданова – началник на кабинета на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката
Яна Дочева – съветник на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Мила Попова – съветник на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
Антоанета Георгиева – парламентарен секретар на заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
В дух на откритост и прозрачност днешното ни заседание се предава на страницата на Народното събрание на живо, за да може всички, които се интересуват, а темата мисля, че е достатъчно важна и касае българското общество, да бъдат в течение.
В този ред на мисли, госпожо Кунева, Ви предоставям думата да ни запознаете с това какво се е случило от предходната ни среща досега и какво предстои. След това ще отворим възможност за дискусия. Поканили сме и главния секретар на Народното събрание, който също е включен в процеса на подготовка, отнасяща се за парламентарното измерение на председателството. Така че имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви много. Аз се надявам, че вие нямате нищо против в този наш разговор да продължи да участва и заместник-министърът на външните работи Румен Александров. Защото всъщност ние работим с него ръка за ръка и мисля, че е добре да продължим заедно и по тази точка от вашия дневен ред.
И така, първо няколко встъпителни думи. Само две години вече, да си дадем сметка, остават до нашето председателство. След броени дни започва Словашкото председателство. След това ще има само още едно председателство – председателството на Малта и след това започва нашата тройка. Това означава, че обратното броене за Българското председателство вече е започнало.
Искам да споделя с вас моите намерения да има място в София, където да се сложи едно табло и да се отбелязва колко дни остават до Българското председателство.
За нас с Румен Александров, които бяхме заедно в преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз, това е много жив спомен. Защото преди присъединяването ни ние по същия начин отбелязвахме дните, които остават до членството на България в Европейския съюз. Мисля, че такива дисциплиниращи сигнали, буквално визуализирани, имат много голямо значение за нас.
И така, има напредък в организационен план. Тоест, ако става въпрос за това, което преди малко вие говорихте по предишната точка – за таблици, за разчети, ние ги имаме.
Моето притеснение, с което искам да започна обаче, идва по друга линия. Ние сме свършили доста технически организационни неща от предишното ни виждане с вас досега. Това, което на мене обаче откровено ми липсва, това е липсата на дух. Председателството е състояние на духа – няма да се уморявам да го повтарям. То е състояние на духа, то е мисъл, то е екипност, то е мотивация. И, уверявам се, тя има как да се разпознае. Това означава буквално всеки един от вашата комисия, от парламента, от министрите, от хората, които работят в специализираните дирекции в Министерския съвет, във всяко министерство, в Министерството на външните работи първото нещо, с което да го посрещате вие и журналистите, е въпросът: какво правите с отделни ангажименти, които имате по председателството.
Честно казано, много рядко се задава този въпрос. Единственото нещо, което сме успели да генерираме като интерес, е свързано с бюджета на председателството. И оттам нататък – нищо.
Въпросът за приоритетите по време на Българското председателство ми се струва, че дори той не е достатъчно изяснен. И нека да го кажем още веднъж. Защото аз наистина ще се възползвам от факта, че това заседание се предава. Това не е каквото ние считаме най-важно и най-съществено за нашата държава. Това е избор на приоритети от десет съществуващи приоритети, които трябва да обединят Европа и по които ние трябва да водим, за да можем да постигнем резултат по тези три от десет вече декларирани, планирани още в началото на легислатурата на този парламент, на Европейската комисия приоритети.
Ние ги имаме. С тези приоритети, които всяко едно председателство има, няма как да се направи грешка. Те всичките са важни. Нали нямаме никакви съмнения, че няма държава в Европейския съюз, която през своето председателство да не иска да повиши заетостта; да не иска да повиши доброто функциониране на вътрешния пазар; да не иска да повиши конкурентоспособността?
Разбира се, за една държава като Гърция например, която преди няколко семестъра приключи председателството си, предвид на нейното състояние – географско, предвид на традициите й тя каза, че морската безопасност ще бъде един от нейните приоритети. Разбира се, наред със заетостта, с конкурентоспособността и т.н.
За България аз вече съм имала възможност да обсъдя с вас това, което предварително сме разговаряли, тези приоритети не са изненада.
В началото на юли ние отново ще се върнем на въпроса за Тройката, защото приоритетите всъщност се решават в съвместна работа на трите страни, и отново ще видим кое досие докъде е стигнало в Европейската комисия. Защото приоритетите в Европейския парламент – извинявайте, пък и в Комисията, която трябва да го предостави, до голяма степен зависят от това кое е достатъчно готово, за да имаме надежда, че в завършващата фаза на нашето председателство, завършващата за Европейския парламент ние ще успеем да приключим тези досиета, както се казва.
Тоест, ние затова правим тези осъвременявания, защото трябва да сме наясно докъде са стигнали и в момента, ние трябва да работим по законодателството.
Друг е въпросът, че, разбира се, бихме могли да направим странични събития, които са интересни, които са важни. Но те няма да завършат с акт, който да остане и след нас. Те ще дадат политически тласък. Сигурна съм, че Министерството на външните работи ще продължи със Западните Балкани и с това, което е нашата съседска политика. Но дали и на какъв етап ще се намират преговорите на Черна гора например? Или дали, както аз много стискам палци да се реши този стар-стар проблем с Кипър? Дали това ще е възможно – това трябва да го следим и да видим може ли да се падне, имаме ли основания да считаме, че по време на нашето председателство ние можем да работим в тази посока.
За нас обаче е важно на този етап да кажем: да, България подкрепя разширяването на Европейския съюз – и това вече е достатъчно ясна посока – с нашите съседи. Дано да се случи така, че те да запомнят по този начин Българското председателство.
От септември до декември 2016 г. трите държави членки ще работят самостоятелно по своя принос към програмата на Триото, в това число и законодателни досиета и събития, които ние ги следим, през работните групи и през представителите ни в Брюксел на съответните министерства. След това вече през 2017 г. ще започне генериране на проекта на Генералния секретариат заедно с нас, за да можем да направим общата програма на Триото.
На национално ниво работата не е спряла нито за момент. Продължаваме, както ви казах, да актуализираме приоритетите. През месец юли ще имаме отново ревизия.
Секторните министерства проведоха работни групи със своите хомолози в другите страни, за да видят потенциалните възможности за работа по примерно околна среда или здравеопазване, или вътрешен пазар, разбира се.
Предстои да започнем работа по фишовете за отделните законодателни досиета. Това означава, че всяко досие, което ще бъде достатъчно зряло, както гласи брюкселският жаргон, трябва да има свой собствен фиш и ние да започнем вече да го попълваме и да следим как се развива в следващите месеци. Това е много важно, защото ние ще имаме брюкселски базирано председателство, което означава, че хората, които са там – представители на министерствата, разбира се, те са добре подготвени, хора с опит, но те трябва да имат рамка ида могат много бързо да реагират, за да постигнат консенсус, понякога само в рамките на часове, докато тече работната група и тяхната задача ще бъде изключително важна.
Почти няма председателство, което не е, както се казва, брюкселски базирано председателство. Тоест идеята, че се проточват едни дълги преговори, решават експертите, след това се връщат до столиците, правят обсъждания в столиците, от столиците отново се връщат в Брюксел и т.н. – това аз не си спомням в последните години някой да го е правил. Всяка страна се концентрира в Брюксел, динамиката е такава.
В столицата ние трябва да зададем червените линии и общата рамка на позицията, тоест мандата, а представителите ни да работят гъвкаво в рамките на тези мандати.
Тук, разбира се, е много важна ролята на Външно министерство. Защото знаете, че ръководител на Постоянното представителство е кариерен дипломат – господин Цанчев и неговата роля ще бъде изключително-изключително голяма. Тоест нашите двама посланици, както се казва - КОРЕПЕР І и КОРЕПЕР ІІ по съответните въпроси ще водят цялата картина. Защото във всеки един момент трябва да се знае коя държава не само по „Околна среда” на какви позиции е, но на какви позиции е, ако се разглежда примерно досие, свързано с емисиите на автомобилите. Трябва да се знае и какво мисли тази страна по „Конкурентоспособност”.
Мисля, че можем всички да си го преведем това нещо през няколко примера и да знаем, че Германия има определени интереси, Словения има други интереси. А ние трябва да съберем тези интереси и да дадем решение.
Никой не уважава председателство, което не е успяло да намери консенсус и не е успяло да освободи тесните места в една директива, за да може тя да види бял свят.
През есента ще бъде отправено искане от нас за получаване на фишовете, изготвени от Генералния секретариат, по всички отворени досиета, които са предоставени на Обединеното кралство.
През 2017 г. ще трябва да променим и механизма за координация по въпросите на Европейския съюз, тоест да дадем още правомощия на мисията ни в Брюксел, да дадем рамката и да кажем как ще се осъществява координацията с по-силна тежест на мисията. Това е изключително важно. Това води, разбира се, до увеличаване на броя на служителите, които ще работят там.
Има министерства, които са особено натоварени - Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи. Те имат повече работни групи. Няма как примерно при сегашните двама души от Министерството на вътрешните работи те да покрият всички работни групи. Очевидно там ще се наложи увеличаване.
От друга страна, има министерства, които имат по-малко работни групи. Там е възможно експертът да пътува от София, да приключи работната група и да се върне.
Щатните бройки в момента са 118. Предложението ни е за още 74 души.
Ако съм прекалено подробна, ме прекъснете.
Колегите по министерствата трябва да дадат своите предложения и мотиви за изпращане на допълнителни хора в Брюксел. Още не е решено поименно кои да бъдат те. Ще следим това да са вече подадените имена от електронния портал за екипа на председателството, лица от функционалната група на председателя и заместник-председателя.
На едно от миналите заседания аз ви показах кутийките, както ние им казваме, които трябва да бъдат попълнени с председател и заместник-председател. Редовно уведомявам моите колеги в Министерския съвет къде все още чакам отговори от тях. Изключително важно е стабилизирането на администрацията, защото просто в тези хора ще бъде вложено много и всички ние ще разчитаме на тях.
Отчитайки, че Обединеното кралство започва своето председателство през юли догодина, ние трябва да подкрепим и нашето посолство там, за да има хора, които да останат по време на председателството. Разбира се, това са малко сложни сметки, които Министерството на външните работи трябва да направи по отношение на мандатите – кога изтича мандатът и т.н.
Много се радвам, че с господин Александров продължаваме заедно по тази точка, за да може да се чуе и това. Ако е възможно да направим така, че да няма прекъсване на мандатите, а да остане пълен четиригодишен мандат. Трудното е как да изчислим така, че да обхване преди председателството и поне 6 месеца след председателството, за да няма разместване на хората.
Искам да ви кажа няколко неща от може би най-новото, за което си струва да обясня по-подробно. Това е Постановление на Министерския съвет № 114 от 10 май. Създадени са две нови структури и те ще бъдат отговорните звена по техническо-логистичната подготовка.
Искам тук да обърна внимание на всички – на вас, на цялата публичност, която вие осигурявате, че в нашите планове най-оперативното звено е така нареченият център. Този център има над себе си щат, който е политическото ръководство и там той се състои от пряко ангажирани министри или заместник-министри. Запазваме, разбира се, Съвета по Европейски въпроси, който е свързан главно с позициите.
Останалите две – щабът и центърът са свързани с логистичната и протоколна, и всякаква друга техническа дейност.
Нашето желание и разбиране е, че ние не разширяваме администрацията. Това означава, че аз ще трябва да поканя и съответните министри да бъдат така добри да се съгласят да ми дадат хора от тяхната администрация. Така, както Министерството на външните работи беше така добро да подкрепи моя кабинет на вицепремиер с госпожа Яна Дочева, която е служител на Министерството на външните работи, но работи в моя кабинет и работи по председателството.
По същия начин бихме могли - и се надявам, че това ще стане факт, да вземем хора, които ще работят от Министерството на външните работи в този център, които разбират от протокол и са в ежедневна връзка с колегите си от Министерството на външните работи, от, да речем, хора от Министерството на транспорта, които разбират от логистика и са ежедневно в контакт с Министерството на транспорта. В този случай за технологиите ще ни трябват, защото регистрацията на гостите е много сложен въпрос, по всякаква информация за тях – къде да бъдат, по кое време. Това наистина е много сложна и трудоемка задача.
Ние имаме желанието да използваме опитни хора от министерствата. Ако някъде се наложи допълнително да вземем хора, мисля, че на първо време 15 души ще бъде стартовият брой хора, с които ще започнем.
Предстои ни, разбира се, да правим и пресцентъра за самото председателство с двама говорители в Брюксел – по КОРАПЕР 1 и КОРАПЕР 2, защото това са много големи обеми, няма как един човек да ги обхване, тук календар на събитията, календар на това, което се случва в Брюксел и в други столици. С Министерството на външните работи сме с идея да са пет европейските държави, в които ще имаме повече присъствие, защото няма да имаме средства за повече, ще имаме културни програми и т.н.
На мене ми се иска през това време още от догодина да започне повече комуникация за това какво е Европа днес. Много ми се иска тази разяснителна кампания, кампания от дебати да достигне до всеки град в България.
Не бива да пропускаме този толкова важен комуникационен повод. Тук ще разчитам много на ангажираност и – нека да го кажа – доброволни усилия. Все още на мене ми се струва, че България е страна, която е позитивна и с оптимизъм за бъдещето на Европейския съюз, и ние бихме могли това да го направим като наша запазена марка в следващите години.
За подготовката на Националния дворец на културата, където ще се състои по решение на правителството председателството – оказа се, че това е единственото място, където работната група по логистика прецени като правилно за такъв тип заседания, изисквания към зали, кабини за превод и т.н. Искам да кажа, че тук имаме малко забавяне, което трябва да наваксаме. Работим много тясно и в екип с председателите на кабинетите на вицепремиера Дончев, който е принципал на НДК, и с министър Павлова и очакваме от НДК да ни предостави финалния вариант за съгласуване на документацията, за да може да обяви обществена поръчка и да започнат работа.
Относно резиденция „Бояна”, с протоколно решение № 9 от 9 март 2016 г. се прие комплексът да се ползва преимуществено за представителни нужди от органите на изпълнителната власт в периода до 1 юни 2018 г. и след 1 януари 2019 г., като през втората половина на 2018 г. комплексът да се използва изцяло за мероприятия, свързани с българското председателство.
Работим за изясняване на броя на събитията. Има доста предложения, но трябва да ги съобразим и да ги съотнесем с възможностите, които нашият бюджет има.
Отпуснати са допълнителни разходи за 2016 г., като най-належащите са ремонт на „Бояна” и Националния център по комуникационна стратегия, преустройство и ремонт на зала „Света София” и нейното оборудване - това е Народното събрание,ремонт на сградата на ПП в Брюксел, закупуване и оборудване и техника за проверки на НСО и за министерствата и ведомствата, това са работни стажове, посещения.
До старта на обучителната програма трябва имаме надеждата, че 200 служители от екипа ще преминат през стажове. Тези стажове са кратки, но са много важни и много полезни за нашия екип.
Пак искам да подчертая колко е важно, че работим съвместно с Министерството на външните работи и да благодаря специално на заместник-министър Александров.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева, за изчерпателното представяне. Наистина прекрасно познавате отговорността на страната ни, предизвикателството, което означава да се председателства Съвета на Европа.
Имаме много въпроси. Но преди да открия дебата и възможността колегите да зададат своите въпроси, имам няколко коментара, които искам да направя.
Наистина всички виждаме, че ни предстои голяма разяснителна кампания и то до някаква степен при нас трябва да е и образователна кампания, за да могат и нашите съграждани да разберат какво означава това и защо се прави. Да не излезе в един момент, че ние сме с най-добри намерения, а хората да останат с впечатление, че не защитаваме приоритети на България, а на други страни.
Ненапразно го казвам, защото и Вие самата имате подобен опит – сте с най-добри намерения, а просто се говореха едни други неща. Така че наистина трябва много точно и ясно да разкажем на всички хора. И тук мисля, че народните представители могат да бъдат много полезни в разговорите си със своите избиратели и съответно, разбира се, да оправдаем средствата, които са необходими за едно такова мероприятие. Наистина да запознаем хората, че има приоритети, които са на европейско ниво, и че ние трябва да изберем тези, които до голяма степен решават проблемите за България, но в същото време гледаме и за общото, тъй като сме част от Европейския съюз.
Един от въпросите ми във връзка с това, което споменахме, е: има ли някаква финална дата, до която ние можем да изчакваме, преди да финализираме приоритетите си? Това го казвам във връзка с това, което Вие споменахте, че трябва така да избираме, че от една страна да е най-добро за България, за Европейския съюз и в същото време да е реалистично, че можем да го затворим и приключим този въпрос.
Така че имаме ли някаква обозрима дата кога можем да очакваме тези приоритети или да се финализира нещо такова, предвид на това, че през месец януари сме задавали подобен въпрос?
Как предпочитате, да събирам по два-три въпроса или да отговаряте веднага?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Може би да отговарям веднага.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добре. Аз спирам дотук. Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Веднага отговарям на този въпрос – март – април 2017 г.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо Кунева, въпросите, които ще Ви задам, вероятно няма да са особено лицеприятни. Но аз мисля, че всички ние вървим в една посока и трябва да си кажем това, което Вие казахте, че председателството е дух и нашите усещания за липса на дух спрямо отношенията спрямо Народното събрание.
От всичко това, което ни представихте, и при бърз преглед на Постановлението на Министерския съвет № 114 никъде не видях ролята на Народното събрание. Някак си тя се губи. А малко странно ми звучи това, имайки предвид, че председателството има и парламентарно измерение, което парламентарно измерение е много сериозно. Лично аз не виждам то да присъства в организацията на Вашата работа по председателството на България.
Първо. Тъй като съм се запознала доста с неща, които Вие сте представили, през есента на 2015 г. е изготвен аналитичен доклад от фирма ЕКОРИС, който е с гръмкото наименование „Анализ на данни, свързани с подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.”
В приложение 36, което единствено касае Народното събрание, в резюмето е казано, че Народното събрание следва да проведе общо две заседания. Това е несериозно. Сега ще Ви кажа.
Изхождайки от опита на предишните председателства, а мисля, че това е едно от нещата, което трябва да ползваме, на прима виста установих, че поне шест са мероприятията, които трябва да направи Народното събрание:
Първо, председателски КОСАК. И големия КОСАК от който ние сега с господин Танчев се върнахме.
Освен това задължителни елементи, както знаете много добре, са и срещите на Комисиите по външна политика и отбрана. Това са задължителни неща.
Има интерпарламентарна среща по въпросите на Договора за стабилност, координация и управление – това са от опита на Литва, които са съгласно Чл.13.
Освен това, съгласно приоритетите, които България всъщност е подкрепила, ще се наложат и срещи на председатели на комисиите на страните, които са членове на Европейския съвет.
Аз не разбирам, не видях никъде ролята на парламента. Честно да Ви кажа, усещането от всичко, което чух и прочетох, е, че парламентът не фигурира никъде.
Все пак нека не забравяме, че по Конституция България е парламентарна република и някак си несериозно ми звучи това, че Вие сте изпуснали присъствието на парламентаристите.
Във всичко това, което направихте като резюме на свършената от Вас работа, се казва, че – ще използвам Вашия термин – квадратчетата са запълнени с представители от министерствата, как всяко министерство има поети ангажименти, как всеки министър има участие в програмата с конкретни дати вероятно или не още…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Добре. Къде е парламентът – питам. Това е единият ми въпрос. После ако имам, ще задам и други въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Добре. Това още повече ме води на мисълта, че на нас вероятно ни е необходим един по-дълъг и по-подробен разговор.
Нека да започна тогава от първото – какво прави България през 2018 г.? Ние сме председатели на какво?
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: На мене ми е ясно на какво сме председатели.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Нека да го кажем – ние сме председатели на Съвета на Европейския съюз. Съветът на Европейския съюз е от представителите на изпълнителната власт. Те са тези, които преговарят. Съветът на Европейския съюз са тези, които в съответните формати – деветте съвета, гласуват, казват дали една директива да я подкрепят, дали да не я подкрепят. Тя е предложена от Европейската комисия. И след това, събирайки гласовете на Съвета и на Европейския парламент, тя става законодателство.
Така че по време на Съвета и по време на Съветите участие на националните парламенти просто няма как да стане, госпожо Хубенова. Иначе аз с голямо удоволствие бих го направила. Но нека да обясня.
Това, което ви е подадено за КОСАК е подадено от Народното събрание. Подадени са две заседания – обикновено са по толкова. Ако искате да направите три – чудесно! Аз направих необходимото, заедно с моите колеги и при силната подкрепа на министъра на финансите, за да има КОСАК, който е наистина посрещнат в една обновена сграда, ние, въпреки че предложихме НДК, подкрепихме Народното събрание да ремонтира тази сграда, в която се намираме, за да можете да имате тази възможност.
Колкото до тези срещи, за които Вие казахте, примерно за Литва и други страни, това са ад хок срещи. Ако се налага да се правят такива ад хок срещи, разбира се, това може да се случи. Ние все още нямаме пълен списък от срещите, които ще се направят. Ако вашето Народно събрание като цяло…..
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: То е наше.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Вие сте членове, затова. Ако искате да предложите още събития, предложете. Към момента това, което е пристигнало от Народното събрание като предложение, са два съвета КОСАК, които, разбира се, ние ще подкрепим.
Иначе бих се радвала, ако националният парламент реши да изпрати човек, финансиран от парламента, в нашето постоянно представителство.
Но нека отново да кажем – задачите, които има едно председателство, са задачи, които минават през правителството – разбира се, вие сте тези, които контролирате правителството, и тези задачи се реализират на Съвет. Деветте съвета, които съществуват, са съответните министри, никой друг не участва, освен министрите на съответните държави, на всички национални държави, плюс така наречените Съмити, където участва министър-председателят. Няма формат, в който там да се присъедини парламентът.
Друг е въпросът с Европейския парламент, където българската страна трябва да влезе в много силни преговори, но те пак влизат през това, което е. Ние преговаряме в триалог. Триалогът се състои от Съвет, Европейски парламент и Европейска комисия, за да могат да минат. Защото в този триалог ние трябва да търсим подкрепата на различни парламентарни групи, за да може да се гласува една директива,
която ние очакваме да се случи.
Така че, госпожо Хубенова, аз съм абсолютен поддръжник на това да участва парламентът в максимално много събития. Дайте предложения, ще кажа на министъра на финансите, ще ви подкрепим. Кажете какво предлагате.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинете, госпожо Хубенова, че ще Ви допълня. Вижте, целта не е да се конкурираме или да се чувстваме разделени.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ни най-малко. Нали не почувствахте такова отношение?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Длъжен съм да е абсолютно ясно. Вие сте с един от най-дългогодишните опити в европейската политика и знаете, че измеренията са различни. Ако искаме наистина да си постигнем целите, ние трябва да работим на всички нива. Безспорно основната роля е на изпълнителната власт – тук нямаме никакво съмнение. Но когато работим на различните нива и работим с ясна цел, тогава можем да сме сигурни, че и когато националните парламенти подкрепят дадени инициативи, по този начин ще постигнем подкрепа и от съответните представители на тези партии в Европейския парламент наистина да се получи нещо, което да върши работа и да се постигат тези приоритети.
Затова и повечето държави – аз не мога да говоря от опита, защото ние все още не сме преминали през него, но съдейки от опита на останалите страни членки, виждаме, че изпълнителната власт, и законодателната власт работят много сериозно с тежки програми, с доста срещи на съответните ресорни комисии точно с целта наистина да се получи достатъчната подкрепа - или може би по-правилната дума е лобизъм – в това да се защитят определените приоритети.
Затова смятаме, че извън двете заседания на КОСАК има и няколко други срещи, които Народното събрание би могло да подготви, които биха произлезли от приоритетите, които България би имала, и в тази връзка те да са тематични, за да можем наистина да извлечем максималната подкрепа на европейско ниво във всички тези политики.
Затова и това, което госпожа Хубенова – без да говоря от нейно име – искаше да каже, е да намерим този синхрон, тези синергии, в които наистина да успеем да защитим максимално нашите приоритети. Затова и ние, предвид подготовката на такъв тип тежки заседания и липсата на големия опит, който имаме, целим тези срещи да бъдат достатъчно тежки, да подготвим участието на министри, да поканим може би еврокомисари, ако това би съвпаднало с някои приоритети, за което ни трябва доста време да се подготвим.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Абсолютно съм на ваше разположение. Когато поискате да се видим отново по неща, които вие искате да бъдат част от програмата. Затова и достатъчно рано ви информирам за това не само как върви подготовката, а и приоритетите. Повече от добре би било например българските приоритети да се гласуват, преди да се обсъдят в пленарната зала, да се подкрепят в залата от всички народни представители. Всичко, което вие предложите да стане част от календара, понеже е и въпрос на бюджет, аз пак ще кажа, ще бъде много добре.
Ако вие искате по време на вашите срещи с обществеността, с избиратели да популяризирате определени теми, които ви се струват най-важни, ние бихме могли да направим информационни пакети. Това е много добре дошло за всички.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно това ни е визията – да работим в по-близък синхрон. Защото няма начин да не минат тези приоритети и през Народното събрание, няма начин да няма дискусия. Така че за да се случи всичко това, трябва да имаме много добър синхрон и синергии. Заповядайте, господин Александров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Ако позволите, искам да направя едно кратко допълнение. Искам да спомена само и тази възможност, която е особено важна за националните парламенти – тя е текуща възможност, не само свързана с председателството, във връзка с така наречената жълта карта.
Съвсем наскоро имахме един много ярък пример в това отношение – Българският парламент се присъедини към група национални парламенти във връзка с една инициатива на Полша, благодарение на което ние – група държави, успяхме да блокираме и да накараме Европейската комисия да разгледа законодателното си предложение за въвеждане на ограничения в директивата за командироване на работници. Това е една конкретна възможност, която дава всъщност много голямо поле аз изява на българското Народно събрание и по време на председателството може, тясно взаимодействайки с правителството, да превърне нашите приоритети в една много активно реализирана политика, работейки с останалите национални парламенти, осигурявайки подобни коалиции и подпомагайки дейността на правителството по този начин в качеството на председателство на Съюза.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това е основният договор, което е много хубаво.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Много се радвам, че давате точно този пример. Защото наистина това беше една инициатива, с която и ние като народни представители търсим някакви приятелства в европейското семейство, за да можем да защитаваме нашите приоритети. За съжаление виждаме на практика, че Европа върви на няколко скорости. И ние трябва да търсим съмишленици там, където имаме някаква стойност. И за Германия сме важна страна, но не сме достатъчно големият партньор, с който Германия може да разговаря на равни начала.
В този пример, който Вие дадохте, също имахме различия с това, което самото министерство внасяше. И ние в комисията след една доста пламенна дискусия отхвърлихме предложението на министерството. Надявам се, че в крайна сметка това е било за добро.
Наистина това са примери, с които илюстрираме, че единствени имаме интерес от една по-задълбочена и добре смазана линия на комуникация и на взаимодействие. Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо Кунева, няма да се съглася с Вас, дотолкова, доколкото Народното събрание на база на въпросника, който сте разпратили, е поискало само две изяви, да го наречем, мероприятия – два КОСАК-а. Това е в доклада на фирмата, която сте наели, в който пише: „В допълнение Народното събрание е предоставило информация, че ще има ангажимент към провеждането на следните събития”.
Аз не мисля, че Вие сте човекът, който трябва да реагира по този начин.
„Среща на председателите на парламентите на държавите членки;
Среща на главните секретари на парламентите на държавите членки”.
Всичко това показва анализът, който Вие сте възложили
„Среща с Комисията по бюджет и финанси;
Среща на комисиите по икономическа политика, среща на комисиите по външна политика, среща на комисиите по вътрешна сигурност, среща на комисиите по отбрана, Европейска парламентарна седмица”.
Всичко това е стигнало предполагам до Вас на база на информацията на база на въпросника, който Народното събрание е попълнило и който всъщност фирмата анализира.
Как решихте, че точно само две мероприятия ще се осъществят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: КОСАК са два.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо Кунева, извинявайте, с цялото ми уважение към Вас, на мене ми е ясно, че КОСАК са два. Но освен КОСАК има и други неща, които са задължителни.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Естествено. Тези неща, които могат да се осъществят, като срещите на комисията, които могат да се случат…
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Те са задължителни, те не могат да не се осъществят. Те са задължителни.
Ето, давам ви пример с Полското председателство, давам Ви пример с други.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Вие ги подготвяте, Народното събрание ги подготвя.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо Кунева, мисля, че ние сме в един отбор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Така е.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Не сме ние и вие.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Народното събрание ги подготвя.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Но ще бъдат ли част от ангажиментите за българското председателство?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Разбира се, щом са във вашия план.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Защото преди малко във Вашите отговори чух: Вашият парламент, който е наш. Чух: ако има средства. Мисля, че за българското председателство е общ и този бюджет мисля, че трябва да бъде утвърден от Народното събрание, приемайки бюджета на държавата.
Така че нека да работим наистина в един екипен дух, за да има наистина дух българското председателство. Казвам Ви честно. Моето усещане е, че ние сме изолирани. И го казвам съвсем директно. Приемете го както искате. Мисля, че за да се представи България както трябва, всички трябва да сме ангажирани и трябва да си казваме нещата, за които имаме усещания, че не са както трябва. Предстои много работа и Вие го знаете.
Така че ми се ще по-активно да включвате Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове най-малко, защото тя също има ангажименти по това българско председателство. От мене е това. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Нека все пак да кажа, че това са предложения. И самият факт, че Вие ги четете, означава, че те са въведени. Никой не е скрил вашите предложения. Ето, тук е казано: „В допълнение Народното събрание е предоставило информация, че ще има ангажимент - Народното събрание ще има ангажимент – към провеждането на следните събития: среща на председателите на парламентарните групи” и т.н. Тоест самото Народно събрание. А това, че ще се спомогне по самата логистика на КОСАК, това е ангажимент, който ние ще предоставим.
Аз съм разговаряла няколко пъти с госпожа Цачева по този въпрос и мисля, че нашата комуникация с нея е съвсем ясна. Има ваш представител на Народното представител, в този случай не мога да кажа „наш”, мисля, че би било арогантно. Има ваш представител на Народното събрание в групата по финанси, която се събира всяка втора седмица в Министерството на финансите. Тоест по всякакъв начин вашите препоръки за това къде да участва Народното събрание. Ако искате, идвайте на Съвет по европейски въпроси, на този щаб. Ще ви включа официално. Вие сте повече от добре дошли.
Пак искам да кажа, че работата на всички институции в България е задължителна. И тук няма никакво напрежение и никакво противоречие поне от наша страна.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добре. За да затворим този въпрос, да си кажем, че ще направим някакъв график, някаква форма на по-добра комуникация оттук нататък и ние също ще бъдем доста по-активни, за да покажем едно добро лице.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Танчев, едно предложение, ако Вие решите, че това е правилно. Понеже ние работим на практика с всички председатели, Председателството ще работи на практика с всички комисии – и когато разглеждаме това, за което ви каза господин Александров – жълтата карта, това може да дойде от досие в съвсем неочаквана комисия, където има такъв повод.
Ако съответните комисии в Народното събрание искат предварително да получават информация за досиетата, нещо, което аз високо бих оценила, имам Външна комисия, имам вашата комисия, разбира се, и председателя на Народното събрание.
Аз бих била много щастлива, ако организираме работата си по такъв начин, че да имаме една контактна точка, която, така да се каже, да изразява колективната воля и да съм сигурна, че нищо не съм пропуснала от вашите много важни и ценни предложения.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за това предложение. Ние също ще направим една среща с госпожа Цачева, за да обсъдим това, да направим някаква логистика в това как ще се движат, коя би била удобната контактна точка и подход в това нещо от Народното събрание и ще Ви държим в течение. Господин Анастасов, имате думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Очевидно е, че има въпроси, по които не може да се дели България на управляващи и опозиция. Те ни събират. Такъв от въпросите е и председателството ни на Европа.
Разбира се, обаче трябва ясно формулираме целите и задачите, които предстоят. Затова без Народното събрание няма как да стане. Приоритетите, които ще се поставят, когато има председателство, трябва да бъдат реализирани.
Само ще припомня, че думата „министър” произлиза от старата римска дума и е със значение „администратор“, „служител“ на император, и на Сената. Това само като информация. Тоест парламентът определя администраторите на държавата, тоест на народа.
От тази гледна точка трябваше по-точен да бъде изказът на „вие” и на „ние”. Ние сме едно цяло. Затова считам че трябва да бъде решен въпросът не на ниво „ако искате, включете се”, а на ниво просто председателят на Народното събрание, който да упълномощи свои оторизирани представители в тази група, която ще участва. Защото ние трябва така да направим – и аз най-отговорно го предлагам като български социалдемократ, който го иска и съм го предложил още от 1997 г., когато още беше жив д-р Дертлиев, - че основен приоритет за България да бъде повишаване на доходите на българите, за да може да се гарантира такъв минимален доход, че да може всеки човек да има дом, храна, облекло, здравеопазване и главеопазване - тези пет неща да се реализират. Защото българинът, дали ни харесва или не, в момента досега не е опитал от меда на Европейския съюз, от членството си в Европейския съюз. И хората естествено, че задават този въпрос.
Друг е въпросът доколко и докъде ще го стигнем. Но ние трябва да поставим някаква задача и това да бъде една от задачите, за които да се борим съвместно – както парламентът, така и правителството, респективно и по време на нашето председателство.
Знам, че това е труден въпрос. Но Вие готови ли сте да се заемете с тази задача, с тази основна задача за българите? Разбира се, това да бъде основна задача по време на председателството, въпроси, които ние ще поставяме.
Това не е смешно. Напротив, трябва да има полза. Иначе колкото и да слагате табели колко дни остават до председателство, българинът хич няма да го интересува, когато той не го усети по джоба си и не започне да живее нормално и естествено. Защото нито е по-тъп, нито е по-глупав от всички други, които живеят в Европейския съюз. Но това е съвсем друга тема.
Между другото, само искам да маркирам още нещо, преди да ми отговорите на въпроса как виждате сътрудничеството, а именно съвместно с госпожа Цачева като председател на Народното събрание, да се уточни реалното присъствие в тази група, която подготвя председателството на България.
И още нещо искам само да маркирам. Вижте, аз съм гръцки зет, жена ми е гъркиня. Но не приемам лектор да ми бъде един чиновник – аз затова и напуснах, като видях кой е лектор, станах и си тръгнах. Не може, то е унизително и за Вас, и за България. Не може един чиновник от едно министерство да ни бъде основен лектор в срещата за споделяне на техния опит. Нивото може да Ви бъде само вицепремиер. Вие сте вицепремиер. Това го споменавам за срещата, която беше в ЦДНА. Отвратително беше, да Ви кажа. Лично аз го приех като унижение за България. Аз лично съм горд човек и никога не бих позволил да се обиди България, някакъв гръцки чиновник да ми дава акъл. С това приключих.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз съм в доста затруднено положение да направя коментари към Вашето изказване, честно казано.
Господин Петролакис беше шеф на комуникационния екип на Гръцкото председателство. Той беше поканен тук, за да сподели техния опит. По същия начин в момента, в който им приключи председателството, ще бъде шефът на комуникационния екип или на логистиката, или на протокола на Холандия, след това на Малта и т.н. Всеки, който може да дойде, особено ако това е безплатно, както беше в този случай, и да каже през какво те са минали, как са стигнали до изграждането на логото си и т.н., за мене е добре дошло.
Така че извинявайте, но не мога да споделя, че присъствието на човек, натоварен с една от най-тежките задачи -комуникацията в председателството, по някакъв начин уронва нашата тежест.
Колкото до това как ще се повишат заплатите в България по време на нашето председателство, доходите, няма как това нещо да бъде приоритет на което и да е председателство. На което и да е. На румънското също. Те са шест месеца след нас. Това е наша задача. Ако обаче през време на председателството можем да кажем, че ние ще запазим - защото ще текат преговорите за следващата финансова рамка – процента на финансиране през кохезионните фондове, от които ние печелим, добре. И не е въпрос на табели. Това е наистина нещо, което реално се включва. Това са пари, които влизат в България. И добре е, че е така.
Ако това успеем да направим, значи можем да кажем: да, индиректно доходите в България биха вървели нагоре. Но това е наша национална задача. Няма как това да бъде задача на което и да е председателство. Мога да ви гарантирам, че ще има повишаване на конкурентоспособността, заетост.
Ето ви типичен пример. В момента едно от нещата, които се правят, е европейски сертификат за компетентност. Тоест да сме, така да се каже, конвертируеми всички страни, всички европейски граждани навсякъде във всички страни. Да няма едни, на които да се признава квалификацията, пък на други компетентността, а пък на други не.
Но това е наша задача. Ние трябва да повишим доходите си, ние трябва да повишим жизненото си равнище. И аз не мога да ви дам някакви напразни обещания, че повишаването на доходите на българските граждани може да стане национален приоритет.
Това, което ние трябва да направим, е да задържим кохезионната политика, срещу която има доста възражения, разбира се, да увеличим бюджета на Европейския съюз, защото съобразно брутния вътрешен продукт ние плащаме по-малко, а получаваме повече, тази логика да продължи да съществува и други такива индиректни начини, по които може да се подпомогне нашата икономика.
Не знам дали е много оптимистичен моят отговор. Аз затова се усмихнах, не за друго, а защото и аз бих искала по време на нашето председателство и ще бъда много щастлива, ако мога да ви кажа: по време на българското председателство ние успяхме да вдигнем доходите – с колкото процента, все ще е добре. Но няма как да стане. Ако обаче използваме всички инструменти на Европейския съюз, надявам се, че това ще се случва. И може да се случи и преди нашето председателство, може да се случи и догодина, надявам се.
ГЕРГИ АНАСТАСОВ: За контактите ви с госпожа Цачева?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, аз се виждам с нея и говорим за председателството. И всъщност за сградата сме се разбрали с нея. Вие имате представител – господин Иван Славчов, който е член на работната група, член на щаба. Ако той ви е добре като контактно лице – чудесно. Ако имате нещо друго предвид, предложете ми. Аз някак си не мога да се намеся във вашите решения. Все пак има разделение на властите. Но съм готова на предложения – каквото кажете. За мене този общ дух ще бъде от полза.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте за реплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Моята реплика е следната. Първо, искам да Ви кажа, че на мене като икономист ми отговорихте на въпроса за повишаване на доходите на хората, че ще направите всичко възможно, тоест не Вие, а председателството. Защото в зависимост от това кога ще бъдат изборите – дали догодина или редовните през 2018 г, тогава ще има ново правителство. Кой ще бъде министър или вицепремиер по тези въпроси по време на председателството, това е отделен въпрос. Но Вие без да искате ми отговорихте на въпроса – тоест именно чрез тези фондове. Така както през 1990 г. изключително солидарно тогава европейската общност подпомага Източна Германия финансово, ние не мислим, че Западна Германия е била на икономическото ниво на България, подпомага Източна Германия, за да може техните доходи да се вдигнат нагоре, именно от тези фондове, само че тогава са се наричали по друг начин. Но това е съвсем друга тема. В този аспект Вие ми отговорихте, че с допълнителни инвестиции, върху които наистина да акцентираме, ще може да се повишат доходите.
По втория въпрос, на който Вие ми отговорихте, аз ще Ви кажа следното. Нямам нищо против да идва какъвто и да е чиновник. Но нивото му не е да седне и на Вас да Ви изнася на официална среща, пред медиите, лекция. Ето, това е недопустимото, разбирате ли? Вие сте вицепремиер и можете да контактувате само с вицепремиери. Неофициално можете да говорите с всеки, както и ние с всеки говорим. Но не може един чиновник да учи, колкото и да е високо нивото му. Това имах предвид като Ви зададох този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам да декларирам, че ще присъствам на всички срещи, от които мога да науча нещо.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Има ли други въпроси, колеги? Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, госпожо вицепремиер! Уважаеми гости!
Първо, искам лично от мое име да Ви кажа, госпожо вицепремиер, че ние сме една страна и сме изцяло заедно с Вас, с всички българи.
Присъединявам се към колегите, които говориха в първо лице, единствено или множествено число, няма значение. Това, което Вие казахте, много ми хареса, че председателството е дух. Употребихте думата – и тя е вярна – „предизвикателство”.
Понеже България за първи път ще бъде председател на такъв форум за толкова време, бих се опитал да Ви помоля да го направите, защото Вие сте фактически начело на отбора, шанс за България. Защото то ще мине. Ще минат тези шест месеца. А как ще преминат, зависи изцяло от нас. И какви ще бъдат резултатите за България, включително и за повишаване на доходите на населението също зависи само от нас.
Аз съм вече трети парламент в Комисията по европейските въпроси, бил съм на доста места, където били председателстващи държавите – и малки, и големи. Искам да ви кажа, че не всичко е в парите. Присъствал съм на помпозни мероприятия с много пари, от които файдата е никаква. Присъствал съм и на значително по-скромни в организационно отношения мероприятия, които са давали огромен резултат и за Европа, не само за държавата председателстваща.
В тази връзка аз искам да допълня тук колегите, които говориха за ролята на Народното събрание. Имайте предвид, че ние не искаме да прозвучи като ревност или като някаква завист, или нещо от този род. Напротив, радвам се, че главният секретар е включен в екипа, който ще работи по подготовката и провеждането на председателството. Но като бивш офицер от армията искам да Ви кажа че офицерите за свръзка не са достатъчни. Тоест трябва да има доста по-широк екип. Защото дали новата зала на Народното събрание ще бъде готова или няма да бъде, това едва ли има връзка с председателството на България. И къде ние ще провеждаме мероприятията си също едва ли е толкова важно.
Разбира се, важно е да имаме нова сграда, но това е друг въпрос. Важно е какви мероприятия ще проведем и как ще се представим пред нашите колеги от Европа. Защото ако само Иван Славчов остане в екипа, искам да ви кажа, че само КОСАЦИТЕ, дори тези, които са записани официално в мероприятията, едва ли ще бъдат успешно проведени, поради това, че там пристигат стотици хора от различни страни и организацията по тяхното пребиваване от кацането до излитането е огромна. Той е с много големи възможности, но едва ли ще се справи самичък.
Второто в тази връзка. Аз се радвам, че с Вас остана заместник-министърът на външните работи. Ние се надяваме Министерството на външните работи да бъде използвано максимално. Вие споменахте две министерства, като Министерството на външните работи го споменахте няколко пъти. Споменахте още Министерството на икономиката и Министерството на вътрешните работи. Екипът на Министерството на външните работи е готов. Той няма нужда да бъде подготвян, той е готов за такива мероприятия. На тях това им е работата. И техният капацитет трябва да бъде използван максимално, без да се търсят някакви борби за надмощие или нещо друго. Така че Министерството на външните работи има екипите и в Европа, и в България, за да съдейства максимално.
А по отношение на това, което Вие казахте за духа считам че може да направите една тайна анкета. Дайте на две секретарки два телефона да позвънят на сто случайни номера и да питат: Знаете ли кога ще председателства България и какво ще председателства през втората половина на 2018 г. – ако от сто човека десет знаят, значи сме постигнали много.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Двама ако знаят от десет…
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Искам тук без шега да направим всички заедно с нашата комисия, която се казва Европейска, така, че това да стане мисия не само на правителството, не само на нашата комисия, а на колкото се може повече българи.
Аз съм присъствал в един малък Кипър, където хората просто знаеха кои сме и по някакъв начин ни различаваха, когато бяхме там на КОСАЦИТЕ. И бяха горди, че тяхната малка част от острова председателства такъв огромен контингент от икономика, хора, възможности и им дава насоки за тези страни.
В тази връзка имам един въпрос. Знаете, че в началото, когато започнахме да работим по председателството, се говореше за Пловдив и за Варна като съпътстващи и подкрепящи. Те спечелиха и станаха някакви столици, но няма значение. Сега отпаднаха по някакви причини. Но все пак съветите на министрите, които Вие сега на 8 юни сте приели в Министерския съвет, са много важни. Обаче там ще има много по-малки съпътстващи форуми.
Специално изтече в медиите, сега не бих могъл да цитирам директно, съжалявам, ако трябва ще го издиря, че има идея тези по-малки форуми да се провеждат като паралелна столица в Брюксел. Господин Анастасов говори пред мене, че е горд човек. Аз също съм горд човек. Но не би било добре за нас да делегираме дори на европейската столица да ни подкрепя в това отношение. Ние имаме достатъчно възможности в България да направим тези неща.
Второто. Вие сте много опитен политик и дипломат, и ръководител. Имаме ли гъвкавост по тези цели, таргети или мисии, няма значение? Защото точно когато Обединеното кралство ще председателства, ще имат един много важен национален форум при тях, ще провеждат референдум. Отделно от това ние като председателстваме, аз не очаквам дотогава нашата зона – Близкият Изток и Северна Африка да се укроти и да бъде спокойно, да нямаме изненади. Тоест да не започнем да говорим и да работим по цели, които едва ли ще са най-актуалните и ние да нямаме възможност да реагираме гъвкаво в този момент. Подготвят ли се такива реакции? Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. На този етап събитията от официалния календар – ще започна най-напред с възможностите ни – се провеждат само в столицата. Решението беше взето, като се отчете, че това е първото председателство и нямаме опит в организирането на събития с подобен мащаб.
Опитът на колегите от Министерството на външните работи, на който аз много разчитам и който добре познавам, е свързан с едно няколкодневно събитие на ОСС. Ето, сега Съветът на Европа също беше няколко дни. Все пак опитът, който е научен, остава. Но толкова голям период от време – шест месеца, и в такъв мащаб досега в страната ни просто не сме го правили.
Затова решението беше да се концентрира в София. А изнасянето на събитието извън столицата би увеличило доста бюджета.
Аз съм водила няколко пъти разговори с министър-председателя на тази тема и неговият сигнал беше абсолютно ясен - много скромен бюджет. Така че аз трябва да се съобразя с бюджетните възможности, които ние имаме. Вие сте тези, които ще приемат бюджета, това ще е част от националния бюджет година за година. Ако вие решите да дадете повече пари за председателството, аз мога само да приема с благодарност.
Събития в други градове в страната ще има, но те ще са от програмата за придружаващи събития. Примерно госпожа Павлова е подала идея, предложение да се направи конференция по Дунавската стратегия. Тя не е в собствения смисъл на думата „председателство”, но ще бъде по време на нашето председателство и ние ще направим усилващ се ефект от това. Ако през това време Министерството на външните работи направи, казах го за Дунавската стратегия, защото ще бъде в някой от дунавските градове, подобно съпътстващо събитие, ако по това време ние направим, понеже Пловдив ще бъде столица на културата, Варна ще бъде столица на младежта, един форум във Варна, ако можем да си го разрешим финансово, който ще бъде за младежката безработица, което със сигурност ще ни бъде част от приоритетите – безработицата, между другото през последния семестър има намаляване на безработицата в Европа, което е добра новина, дано да се увеличава интензитетът на намаляването, това можем да го направим във Варна, ако можем да го посрещнем. Или в Пловдив да направим някакво събитие, което е свързано с културното наследство и т.н.
Има и специфика при някои видове срещи, като например тези на КОРЕПЕР. Те не са толкова заседания, колкото са посещения. И тук, разбира се, бихме могли да обсъждаме политики в рамките на КОРЕПЕР, примерно политики, свързани с малки и средни предприятия, да се покаже някъде успешен бизнес.
Аз мисля, че от това, което чета напоследък за много добрия пример на индустриална зона „Тракия” примерно, ако продължава да се развива толкова много, много хубаво би било там да се изнесе събитие и да се покаже. Обсъждайки политиката за малки и средни предприятия, или, да речем, науката, може да се отиде някъде извън столицата. Това са малки проекти, които можем да демонстрираме, събития, които бих се радвали, ако ние можем да домакинстваме. Ако всичко върви добре, нашите събития няма да са по-малко от 150 по време на председателството. Тоест, стига да имаме средства да направим това, ще има какво да покажем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Искам да направя само едно кратко допълнение, ако позволите, по същия въпрос.
Практиката на останалите държави членки през последните години е същата. Действително преди години всяко едно председателство организираше събития в най-различни градове. Целта беше да покажат максимално страните си. През последните години обаче всички се ориентираха към много по-прагматичен и скромен подход в това отношение. Това се налага от изискванията по отношение на инфраструктура, логистика и особено по отношение на изискванията за сигурност.
Тогава, когато говорим за срещи на ниво министри, анализът показва, че ако се опитаме да ги направим в различни локации, това неимоверно много увеличава разходите и ресурса, който ни е необходим от гледна точка на хора, които ще бъдат ангажирани в организацията и т.н. Това е основното съображение на срещата на това ниво – на ниво министри, да се вземе решение тези събития да бъдат правени изцяло в София.
Аз бих казал, че има известна гъвкавост по отношение на проявите на по-ниско ниво. Там може да се мисли евентуално част от тях да бъдат организирани в други градове на страната, доколкото ресурсът, който е необходим за организацията, е доста по-малък. Специално по отношение на сигурността изискванията биха били съвсем различни.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Работим, разбира се, с НСО. Едно от нещата, които са предвидени в бюджета по-бързо да се случат, е закупуване на техника – скенери и т.н., за проверка.
Пропуснах да отговоря на въпроса за риска. Да, това, което прави едно председателство непредсказуемо, са събитията. Ние ще направим необходимото да сме готови за всичко. Което означава много сериозни анализи на дипломатическо ниво, много разговори с колегите. И никога не можем да сме сигурни, че сме предвидили сто процента това, което се развива, особено в годините и мястото, като се има предвид колко динамично се развива. Никой не е предполагал мащаба на миграцията например.
Аз ще имам грижата да подготвя риск-мениджмънта за всякакви неща, които могат ад хок да се направят, включително и свързани с работата на нашия парламент. Може би ще се налага да се предприемат някакви много бързи действия. Но ще имаме специално ад хок група.
Колкото до това кои министерства работят заедно, разбира се, всички, но Министерството на външните работи за мене е Primus inter pares, не само защото познавам колегите и защото много разчитам на тях, а и защото неща като протокол… Те водят на практика постоянното представителство на страната ни в Брюксел. Това, както се казва, няма нужда дори да го споменавам изрично.
Навсякъде, където имаме работни групи Министерството на външните работи е заместник-председател – и в щаба, и в центъра, навсякъде.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Само едно изречение. Аз Ви благодаря, госпожо вицепремиер. Надявам се, разбирате нашата добронамереност и загриженост. Нека заедно, основно чрез Вас, с вашите инструментариуми на всяко ниво – интернет, медии и т.н., да подготвим българите, че половин година ние ще бъдем начело на Европа.
Същевременно от думите Ви разбирам, че всичко ще бъде провеждано в София. Затова трябва да подготвим софиянци, че половин година столицата ще бъде блокирана. Това е факт, за който аз съм сигурен, че премиерът си дава сметка, защото той е специалист в тази област. Но на това ниво на терористична заплаха, което аз се надявам да не се засилва, но не съм много оптимист, София наистина ще бъде блокирана за половин година.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам да Ви кажа само, че съм в много близка връзка с госпожа Фандъкова и с нейния екип, включително и за културната програма, защото все пак София ще има възможност активно да се включи, но и с двата други града – Варна и Пловдив, които ще бъдат столица на културата и столица на младежта и спорта. Надявам се това да проличи през тяхното въвличане в комуникационната и в културната програма.
Така е, прав сте, сигурността ще бъде много-много важна. Затова още отсега работим с НСО, с Министерството на вътрешните работи, екипировката се отчита сега. Аз разчитам на техния професионализъм. Нито Министерството на външните работи, нито аз мога да кажа как точно трябва да изглежда сигурността, но те знаят. Разбира се, ще ползват и опита на други страни.
В Холандия примерно по отношение нивото на сигурност, когато се провеждат съвети, аз не съм виждала досега такава степен на екипировка. Това са наистина невиждани неща. Което впрочем също е въпрос и на бюджет. Това допълнително натоварва председателството. И трябва да си дадем сметка как да си подредим приоритетите. Защото пак ще кажа, примерно холандците не харчат за сгради почти нищо. Те направиха едно временно дострояване. По същия начин подходиха много други страни.
Излишно е да казвам, че една Великобритания няма да има нужда да харчи за сгради. Гърция не е харчила за сгради. При нас това ще бъде доста сериозно перо. Разбира се, това е нещо, което ще остане, то не е присъщ разход на председателството. Защото присъщ разход на председателството – това е обучението, пътуванията и културната програма. Това е. Сградите не са. Но няма как да минем без това. Тоест пак ще ангажираме бюджета.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз само искам да ви кажа, че за тези разходи разбирайте като на сватба. Родителите дават, младоженците получават. То се прелива. Но тези пари, които ние ще похарчим, е ясно, че ще се увеличат. Защото това, което ние ще похарчим, остава тук, в България, никой няма да го занесе нито в Естония, нито в Кипър.
И второ, тези, които дойдат от Естония и от Кипър, ще похарчат. А тези хора не са скромни и не са бедни.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. Имате думата.
ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, колеги, уважаема госпожо Кунева, уважаеми господин Александров! Моят въпрос ще бъде в духа на това, което беше зададено от колегите.
В каталога на Института за публична администрация забелязваме, че отсъства каквато и да е информация по отношение на обучения, които да се провеждат на различни личности. Такива обучения са предвидени единствено и само за хора от изпълнителната власт. Не считате ли, че е необходимо и че дори е задължително да се предвидят подобни обучения, подобни курсове за народните представители?
Голяма част от народните представители са председатели на комисии и те ще участват в заседания, а може би ще председателстват заседания, не знам. Голяма част от народните представители, които са членове на комисии, ще взимат участие в тези заседания и трябва да са наясно с много от процедурите, с много от въпросите, с много от нещата, които ще бъдат изговаряни и които ще бъдат обсъждани и взимани като решения.
Няма нужда да ви давам пример. Но информирайки се за тези въпроси, на прима виста ми излязоха Литва и Латвия, където такива обучения са правени специално за представители на парламентите в тези държави.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ние не знаем дали всички народни представители ще са кандидатите на председателството, но най-малкото от страна на подпомагащия персонал, който е към комисиите, мисля, че има наистина резон под някаква форма да се опитаме да ги въвлечем. Защото според нас това би било най-важното. Ние може и да сме преходни, но трябва да оставим нещо, което наистина може подобаващо да ни представлява.
Предвид на това, че вървим към приключване на въпросите, преди да обобщя искам все пак да се обединим около някакъв механизъм, конкретно да го разпишем как да координираме. Ще ви дам един надлежен пример.
Вие знаете, че основната отговорност на министрите – това, което и Вие казахте – е да участват в Съветите. Но все пак подготвяйки и парламентарното измерение, подготвяйки тези комисии ние трябва да намерим някакъв подход в синхронизацията, поне да сме сигурни, че подготвяйки дадена среща, съответният министър би имал възможността да участва.
Така че в тази посока ми се иска да дадете някакво предложение дали през председателството на парламента или чрез някаква кореспонденция да намерим наистина механизма, в който можем да получим този синхрон.
В заключение, след като отговорите, ще дам думата на господин Славчов, който също има няколко въпроса. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря. Най-напред в работните групи по така наречените досиета могат да участват само министерствата. Ако аз поискам да заместя колега от работна група „Околна среда”, аз не мога да го направя. Тоест те са предварително известни и са министерство по министерство.
Колкото до обученията, те започнат от есента интензивно. И аз мисля, че в общите части няма нищо лошо да ги отворим за повече хора. За министрите например ще има съвсем като наближи председателството специално обучение, защото те ще председателстват съвет. На тези съвети не присъства парламентът, не присъстват националните парламенти. Но ако вие имате желание, примерно Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да присъства на обучение или от страна на ръководството й в съвет „Общи въпроси”, аз бих била много доволна да споделя с вас.
Ако вие имате предложение някой да направи цикъл от лекции специално за народните представители, дайте ми заявка, аз ще се опитам да го направя. Нищо, че не е в прекия обучителен план. Това е администрация, а вие сте политици. Така че обучението на политици е доста по-различно и трябва да го измислим как би могло да стане. Нямам нищо против, но трябва да го измислим. Можете да ползвате опита на ваши колеги от други парламенти. Кажете и ще го направя с удоволствие. За мене е важно всички да знаят.
ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Аз искам да се доуточня, че става въпрос не толкова за участие, колкото за изграждане на едни достатъчно силни и големи компетенции от страна на народните представители, защото те така или иначе ще участват в дискусии. И може би ще трябва не по време на настоящата среща, но в по-нататъшно Ваше посещение в нашата комисия да изградим или да обсъдим някакъв вид механизъм, по който представители на нашата комисия или други колеги, няма значение, да присъстваме на такива обучителни семинари или обучителни сесии. Така или иначе според мене, а мисля, че и колегите ще се съгласят, това е необходимост.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това, което се прави в другите страни, подчертава независимост на парламента, което означава, че вие можете да си направите собствен обучителен план, така да се каже. И аз мога да поема ангажимента този план да бъде финансиран. Но да се обучават политици, така, както се обучава администрация, честно казано, аз не съм готова в момента да ви кажа. Ние имаме обучение на администрация и то е много различно от това, което вие правите. Вие сте политици, вие можете да отидете много по-далеч, отколкото отива една администрация. Вие не съгласувате с никого.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно поради тази причина и народните представители имат нужда от някакви насоки.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Направете ми предложение, аз ще съм щастлива да мога да го направя. Поне няколко комисии да го направят.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще помислим и моята визия е поне да изградим малко повече институционален капацитет в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и в Комисията по външна политика, за да можем и ние като народни представители да сме сигурни дали ще сме в кампания, какво ще се случи към есента на 2018 г. да не е толкова от значение, да сме убедени, че парламентарното измерение има своя нужен капацитет и гръбнак, върху който които и да са следващите народни представители, да могат да се опрат и да бъдат сигурни, че разполагат с един експертен екип, който наистина е подготвен и знае какво предстои.
Господин Славчов, имате думата.
ИВАН СЛАВЧОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо вицепремиер! Искам само да направя някои пояснения във връзка с коментарите дотук.
По отношение на щаба. Постановлението е от 10 май. До 10 юни трябваше да се изпрати предложение на Народното събрание кой да представлява председателя в щаба. В края на миналата седмица председателката е предложила мене като главен секретар да вземам участие в щаба. Досега не е имало заседание. Предстои да се случат нещата.
По отношение на заседанията в комисията в Министерството на финансите, там имаше две заседания. Едното беше в началото на годината, на което заседание представих разчети за това, което трябва да се направи, и необходимите средства за преустройството на пленарната зала. Още на първото заседание това беше единственото, което беше прието. Министър Горанов ми каза, че ще ме извика допълнително.
През месец април имаше следващо заседание, на което се уточниха параметрите на постановлението. Средствата са осигурени. Има постановление на Министерския съвет от 31 май. Обявена е процедурата за избор на изпълнител.
Така че по тази тема всичко, което е планирано и заложено, е изпълнено и върви процедурата.
По отношение на обученията. Ние сме направили запитване до Института за публична администрация преди две седмици и до Дипломатическия да ни отговорят какви обучения има планирани във връзка с председателството, така че да са на разположение на служители и народни представители. Евентуално тези от тях, които преценят, да бъдат включени в съответните обучения с всички отговорности.
Защото за разлика от другите страни членки, при нас има още един проблем. Вие казахте за депутатите, че не се знае мандата и при нормален мандат кои ще бъдат в следващия парламент. А председателството съвпада точно с тези шест месеца.
Същият проблем стои със служителите към постоянните комисии. Защото за разлика от някои страни, при нас служителите са мандатни и те са с мандата на Народното събрание, тоест с вашия мандат. При тях също може да възникне подобен проблем.
За информацията, която е подадена. Миналата година през месец август е съставена работна група по отношение на логистиката, която трябва да се направи, и мероприятия, които трябва да се направят. Подготвено е предложение до Министерството на финансите с финансови разчети за всички мероприятия, които предстои да бъдат реализирани. Говоря предварителни разчети. Като там са разделени на две групи. В едната група са основните шест мероприятия на КОСАК плюс интерпарламентарната среща по въпроса за Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз и интерпарламентарната конференция по въпросите на обща външна политика и политика за сигурност и обща политика за сигурност и отбрана.
Това са четирите мероприятия, които трябва да бъдат задължителни за втората половина на 2018 г.
Разчети сме направили на база на бройката, която участва от всяка една държава членка. Тоест знаем какви хора очакваме да дойдат, колко средства са необходими.
Всичко, което е свързано с логистиката, е планирано и е изпратено до Министерството на финансите за обезпечаване. Към този момент не е необходимо да бъде обезпечено, защото все още е рано.
Предложили сме още шест теми, от които трябва да се подберат две или три, това вече ще го вземе като решение председателят на Народното събрание, които ще бъдат обвързани със самите приоритети на председателството на Тройката. Така че за тях ние сме планирали средства като теми и дейности. А това е, което е планирано за 2018 г.
Имаме и мероприятия, които са за 2019 г.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Извинявайте, че ще Ви прекъсна. Това, което току-що казахте за приоритетите, както слушам за тези три мероприятия, госпожа Кунева каза, че до март-април ние ще сме наясно вече с приоритетите.
ИВАН СЛАВЧОВ: Тогава вие ще можете да ги видите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Да сложим тези три висящи с по-конкретни…
ИВАН СЛАВЧОВ: Но те като средства, като логистика, като обезпечение са предвидени. Така че ние сме ги обезпечили.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Този план, който в началото ви показах, всъщност включва и тези събития. Това е, което имаме към момента.
Аз съм все още предпазлива да публикуваме плана с графика със събитията, защото просто не се прави толкова рано преди председателството. Но искам да подчертая, че аз държа на относителната и напълно оправдана самостоятелност на парламента. Така е по идея. И ако вие предложите това, което сте предложили, и то е добре аргументирано, не очаквайте аз да възразя или да кажа: не, тук трябва да се ореже или едно събитие по-малко и т.н. Всъщност се влиза директно в разговор с бюджета на държавата. Така разбирам не само разделението на властите, но и практиката, която е във всички европейски страни. Така че имате относително самостоятелен ход.
Иначе специално за двата КОСАК-а Министерството на външните работи и ние ще помогнем, разбира се, под „ние” имам предвид щаба и центъра, с всичко, с което можем да бъдем полезни.
Господин Славчов е много активен. И самият факт че той ви каза стъпка по стъпка какво е направил дотук, а той е все пак служител на парламента, мисля, че ви дава достатъчно добър поглед. Може по всяко време да искате информация. А аз ще продължа да изпълнявам ангажимента си да бъде през него, вие да бъдете информирани.
Това, което правим, не е все пак стягане на администрацията. Затова главният секретар ви е толкова важен, защото във всеки един момент ще знаете през него какво планираме и съответно вие ако имате някакво политическо решение, когато му го предадете, то ще стигне до работните групи.
С госпожа Цачева съм в отлични постоянни отношения, както и с господин Славчов, разбира се, както и с кмета Фандъкова. Това са всъщност три много важни фигури за успешното председателство.
ИВАН СЛАВЧОВ: Само ако позволите, да довърша, тъй като това е едната половина от ангажиментите на парламентарното измерение на председателството.
Държавите, които са във втората половина на годината председатели, имат ангажимента през първата половина от следващата година да организират среща на върха на председателите на парламентите, като тя се предхожда от среща на главните секретари, където се обсъждат темите и се приема дневният ред за председателската среща. Така че тези две мероприятия за 2019 г. също са планирани като средства, обезпечени са, подадени са към Министерството на финансите.
По отношение на логистиката аз мисля, че Народното събрание няма да има никакъв проблем, най-малкото защото ние сме организирали мероприятия от подобен род и по-висок, говоря като едно мероприятие, да кажем, една среща, която е с 300 човека. Ние сме правили по линия на НАТО среща с 600 човека. И по отношение на логистика, и по отношение на всички други неща – организация, транспорт, колегите са го правили това нещо, така че там нямаме притеснения.
Аз говоря само в частта логистика, втората част.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Славчов, не разваляйте дисциплината. По-добре да има повече пот в учението и по-малко кръв в боя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Кунева, искам да Ви благодаря още веднъж за днешното участие. Напълно разбирам Вашето разбиране за разделението на властите и респектирам това уважение и наистина познаване на материята. Целта, която и аз се опитах днес да покажа, е, че ние протягаме ръка и тук в тази ситуация по отношение на председателството и се опитваме да скъсим тази ограда, която е между изпълнителната и законодателната власт. Така се изразявам, защото има някакво разделение на властите. Подаваме ръка наистина да търсим синхрона, да търсим синергията и най-доброто представяне на България. Не го разбирайте, че по някакъв начин ние се опитваме да търсим нещо, за да се заяждаме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ни най-малко. Напротив аз почти при всяко идване тук в комисията съм призовавала да направите това. Така че много се радвам от това, че вие настойчиво търсите изява на Народното събрание. И пак ще кажа, че я имате и то я имате относително независима. Необходимо е само да кажете какво, кога, как и от гледна точка на изпълнителната власт и моя лична ще получите подкрепа.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж. Желая Ви успешен ден и до нови срещи!
Господин Славчов, и на Вас Ви благодаря за участието. Ще държим връзка.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, само няколко анонса. Едно съобщение. На заседанието на 22 юни ще се проведе изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с финализирането на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 и постигнатия напредък по новата програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г. Материалите са предоставени от министерството и са достъпни в календара на комисията.
Благодаря ви за днешното участие, колеги. Закривам заседанието.
(Закрито в 17,20 ч.)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)