Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
29/06/2016
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 г.
2. Съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема: Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
П Р О Т О К О Л № 17
от заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
29 юни 2016 година
Дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 г.
2. Съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема: Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
(Заседанието на комисията започна в 14.32 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика и от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.)
***
Съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема: Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предвид, че самата министърка е при нас с доста натоварен график, предлагам да не губим повече времето на никого, имаме нужния кворум да започнем днешното заседание. То е съвместно заседание с Комисията по труда, социалната и демографската политика. За нашата комисия е основната точка – изслушването на ръководството на Министерство на труда и социалната политика. Имаме една точка „Разни“, в която ще ви запозная с едно съобщение.
Предлагам колегите от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове да гласуваме дневния ред така, както предложих, за да можем да продължим.
Колеги от Комисията по европейски въпроси, който е съгласен, нека да гласува!
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Минаваме към точка първа.
Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
Имаме удоволствието да посрещнем и самата министърка, която скоро беше като заместник-министър ръководител на управляващ орган на тази оперативна програма. Гостувала ни е няколко пъти, всички я познавате и се радвам, че самата тя взима участие в това заседание много подготвена по всички теми, свързани с оперативната програма и наистина може да покрие всички периоди и да отговори на всички въпроси, които бихте имали.
В този ред на мисли, без да губим повече от времето на никого, госпожо Русинова, имате думата да ни запознаете с първата програма – 2007-2013 г., кратко представяне. Колегите имат доклада, ще прекъснем, ако има някакви въпроси, преди да минем и във втората оперативна програма, която е за новия програмен период 2014-2020 година.
Имате думата.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много!
Уважаеми господа председатели, първо бих искала да ви благодаря за добрата инициатива съвместно пред двете комисии да можем да представим напредъка за изпълнение на Европейския социален фонд в България за двата програмни периода, тъй като Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е един от най-важните инструменти за постигане на целите на политиките на Министерство на труда и социалната политика и с годините на изпълнението е доказала възможността си наистина да е гъвкав и адекватен инструмент, който подпомага всяка една нова инициатива, всяка една нова мярка и политика и в крайна сметка води до това европейските средства да стигнат до гражданите на Република България.
За периода 2007-2013 година ще бъда изключително кратка, тъй като оперативната програма приключи изключително успешно със 100% усвояване на средствата без загуба на средства, без каквито и да било финансови корекции и без каквато и да било компрометираност на изпълнението от гледна точка на финансово управление и контрол на оперативната програма. Бих искала да се концентрирам оттук нататък върху това какво сме постигнали и какви са резултатите от гледна точка на включване на хора. Над 140 хиляди лица благодарение на средствата от Европейски социален фонд в този първи седемгодишен период за България са намерили своята заетост. Над 420 хиляди са заетите и безработни лица, които са били включени в професионални обучения и обучения по ключови компетентности. Знаете, че в предишния програмен период голяма подкрепа чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се оказваше и в сферата на политиките на Министерство на образованието и науката по отношение на качеството и на достъпа до образование. Тук искам да подчертая един от прекрасните резултати, че над 142 хиляди ученици и студенти са участвали в практики. Защо го подчертавам това като резултат, защото това участие в практики на ученици и студенти е изцяло в подкрепа на политиките на пазара на труда, тъй като един от дефицитите на пазара на труда е липсата на практически знания и умения и считам, че и сега колегите с новия инструмент, който управлява Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР), ще продължат тази инициатива максимално много да подготвят младите хора за реалността на пазара на труда. Над 77 хиляди са лицата, ползвали социални услуги в общност и в семейна среда, и над 3 хиляди са лицата, изведени от институции. Знаете, че чрез Европейския социален фонд, съвместно с регионалния фонд, намери подкрепа и Националния план за деинституционализация и затварянето на всички институции за деца с увреждания в България. Считам, че с тези резултати е важно да се похвалим не защото е толкова успешно министерството последователно с няколко правителства, независимо от политическата конфигурация, а благодарение на тези средства стартираха изключително важни и ефективни услуги, които подпомагат българските граждани и по отношение на адаптацията и на пазара на труда и по отношение на сферата на социалното включване.
Заповядайте, ако имате въпроси по предходния програмен период. За нас вече е период на приключване, остава изчистване на последните разходи, които подлежат да бъдат сертифицирани към края на ноември със затварянето на програмата и считам, че наистина можем да се похвалим с успех не само за България, но и на общоевропейско ниво. Това е една от оперативните програми, която е с най-висок процент на усвояване в целия Европейски съюз.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова, за това обстойно представяне на изминалата оперативна програма. Доколкото си спомням вие си изпълнихте приоритетите дори преди крайния срок, така че наистина сте едни от отличниците в тази сфера.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари по така представената ни програма.
Господин Байрактаров, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам няколко въпроса към госпожа Русинова.
Госпожо Русинова, така изложени статистически данните са непълни, защото тук има само натурални показатели от гледна точка брой лица, но срещу тях не стоят съответните стойности като суми – това, което аз виждам. Има и няколко въпроса, които мен лично ме интересуват и ще ви ги задавам по пера, както са изложени на таблото. Сто и четиридесет хиляди лица, включени в заетост. За колко от тях е постигната трайна трудова заетост от тези 140 хиляди. Четиристотин и двадесет хиляди – заети безработни, включени в професионално обучение. Колко от тези 420 хиляди безработни, обучени професионално, са преминали към трайна заетост по съответното професионално направление, касаещо обучението, защото това са важните въпроси, които лично мен ме интересуват, и 142 хиляди ученици и студенти, участвали в практики. Тук вече е интересен въпросът. В какви практики са участвали тези 142 хиляди души? Производствени практики, които да насочат работодателя за подбор на съответен ученик или студент, или просто в практики, касаещи да кажем студентски бригади и т.н.?
До тук на тези три пера, ако е възможно да ми дадете някакъв по-обстоен отговор, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Предлагам Ви директно да отговаряме, виждам, че няма чак толкова въпроси.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин председател.
Изключително важни въпроси повдига господин Байрактаров. Разбира се информацията на слайда е доста ограничена, мисля че бяхме предоставили актуализиран доклад малко по-подробен. Ако е необходимо той се придържа към един формат, който сме установили предимно финансово изпълнение и изпълнение на индикаторите на оперативната програма, но ако е необходимо ще предоставим по-задълбочен анализ вследствие на оценките, които са правени на оперативната програма и вътрешните анализи по изпълнение на инструмента. Пак бих искала да подчертая, че оперативната програма първо не е единственият, второ – не е самоцелен инструмент, той изпълнява политиките на министерството.
По отношение на първия въпрос – 140 хиляди лица, включени в заетост, това е индикатор за резултат, тоест – вследствие на мерките, които са изпълнявани в сферата на пазара на труда – 140 хиляди лица са намерили своята заетост на пазара на труда и са интегрирани на пазара на труда. Не става въпрос тук за лица, които са били предмет на субсидирана заетост или на някаква временна заетост.
По отношение на професионалната квалификация - там темата е твърде широка и можем да предоставим анализ какви са сферите на квалификация, каква е оттам нататък заетостта, но мисля, че с позитивните тенденции на пазара на труда, особено в последните три месеца, можем да оценим какъв е бил ефектът от инвестицията на европейски средства, защото знаете, че за първи път от 11 години насам първо имаме намаляване на дълготрайно безработните регистрирани на пазара на труда под 300 хиляди, с около 40 хиляди човека са намелели. За пръв път имаме под средноевропейското ниво на безработица в България. Тъй като доста отдавна се занимавам с управление на Европейския социален фонд средно годишно благодарение на инвестициите от Европейския социален фонд около два пункта е задържан ръста на безработицата в България и считам, че ефектът, който има на пазара на труда, е до голяма степен балансиран от възможността да се използват тези средства.
По отношение на ученическите и студентски практики категорично не става въпрос нито за бригади, нито за работа в селското стопанство, напротив – работа в реална работна среда. Изключително успешна инициатива на колегите от Министерство на образованието и науката, където реално успяха да ангажират бизнеса, да привлекат и ученици и студенти да придобият реални умения. Добрата координация между Министерство на образованието и науката и между Агенция по заетостта при приключване на проекта доказа своята ефективност, защото голяма част от тези студенти, които бяха минавали практики, след това имаха възможност да се регистрират в бюрата по труда и да бъдат насочени към работодатели в сферата, в която са били заети, и дадохме възможност наистина за обвързване на резултатите от единия програмен период в другия със старта на мерките за стажанти в предприятията, който се финансира по линия на изпълнение на младежката гаранция, но в момента предстои финализиране на оценка на изпълнението на оперативната програма, оценка на ефекта от гледна точка на различните сфери на влияние и може би при следващо изслушване мога да запозная комисията с по-задълбочен анализ.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Имате ли нужда от уточняващ въпрос? Не.
Господин Етем, имате думата.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, първо – поздравления за Вашето избиране и надявам се, че ще оправдаете гласуваното доверие.
Моят въпрос е свързан с това, гледайки представяния от Вас и Вашия екип финансов план за изпълнението на програмата, много детайлно сте подчертали положителните и добри практики, които сте открили по време на изпълнението на програмата, но аз не успях да видя лично отрицателните или недобрите практики, защото ако погледнем финансовия план общо като цяло за програмата изпълнението като че ли е блестящо или брилянтно, но има няколко оси, които на фона на останалите остават като че ли с малко по-слабо усвояване на средствата, говоря за Ос 6, 7 и 8. Какви са според Вас проблемите, които срещнахте при изпълнението в мерките по тези три оси и защо усвояването на средствата беше по-слабо именно по тези три оси?
Благодаря.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря за въпроса, той е също изключително интересен, защото той дава връзката между планирането на единия програмен период и следващия програмен период и съответно т.нар. научени уроци, които администрацията е предвидила при планирането на сегашния програмен период 2014-2020 година.
Бих искала да напомня, че става въпрос за финансово планиране за седемгодишен период. Самото финансово планиране върви две години преди самото начало на периода. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 година беше основно планирана в периода 2004-2005 година и след това плавно договорена. Реалността и по отношение на пазара на труда и сферата на социално включване и знаете, че Ос 6 от първия програмен период целеше институционално укрепване на системата на Министерство на труда и социалната политика и на Министерство на здравеопазването, коренно различна администрация, и всъщност това финансово изпълнение доказва още веднъж колко гъвкав е самият финансов инструмент, за да може адекватно да отговори на реалността. В един толкова дълъг хоризонт от шест или седем години е много важно такъв финансов инструмент да може да покаже гъвкавост и адекватност.
Виждате, че стопроцентното изпълнение всъщност доказва, че осите, в които не се е наложило достатъчно ефективно и ефикасно целесъобразно изпълнение на част от проектите. Ресурсът към тях се насочваше основно към мерки на пазара на труда и достъп до образование. Това са двете ключови области, в които има съответно пренасочване на ресурс в годините. Ако се направи сравнение между финансовия план на единия програмен период и на другия програмен период и сравните в процентно съотношение каква е разликата при планирането на осите, може да се види какъв е научения урок, че всъщност укрепването на администрацията и подпомагането на публичните услуги в сферата на социалната политика и сферата на здравеопазването е вече с по-ниско бюджетиране в следващия програмен период.
По отношение на седмата ос – транснационално сътрудничество там бих казала, че един от наистина тежките уроци, които научихме, тъй като за предишния програмен период за пръв път тази инициатива от различен начин на централизирано финансиране от страна на Европейската комисия премина към децентрализирано финансиране, тоест – мина в оперативната програма в Европейския социален фонд. Общо взето като страна членка очаквахме около 4-5 години гайдове на комисията преди да стартират всичките мерки. За съжаление това отново се повтаря и в сегашния програмен период. Когато започна да говоря за другата програма ще видите, че там все още не сме стартирали първите процедури, очаквайки отново синхронизация на указанията. Но считам, че пък проектите, които бяха изпълнени, макар че не беше усвоен целия ресурс от седма ос, доказаха едни добри партньорства, които ще могат да бъдат подпомогнати.
Накратко, въпросът с негативните уроци много добре се вижда в начина, по който е планирана следващата оперативна програма и начина, по който се изпълняват мерките, както и приоритизацията на част от мерките. Може би като почнем да говорим за следващия програмен период ще видите, че не всичко, което сме изпълнявали в предишния, продължаваме по същия начин да го изпълняваме или пък планираме да го изпълняваме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Имате ли нужда от допълнителен въпрос?
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нямате.
Колеги, има ли други желаещи да вземат участие в дискусията? Не виждам.
В такъв случай, госпожо Русинова, нека продължим с втората оперативна програма, която обхваща периода от 2014 до 2020 година на същата оперативна програма.
Имате думата.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много!
Знаете, че вече повече от година и нещо е в изпълнение оперативната програма, програмата, която първа беше одобрена от страна на Европейската комисия и стартира с бърз темп на отваряне на схеми в различните оси. Бюджетът на програмата е малко над 2 милиарда и 100 милиона лева. До момента виждате, че малко над 50% на ресурса на програмата е променен, тоест – насочен е през Комитет за наблюдение към различни схеми и инициативи. Считам, че това на първо място гарантира плавно изпълнение оттук нататък на част от мерките, гарантира устойчиво подпомагане на най-нуждаещите се и в сферата на социалното включване и в сферата на пазара на труда. От друга степен гарантира чисто финансовото управление от гледна точка на постигане на заложените средства във финансовия план.
В момента се изпълняват 21 процедури, отворени са всички оси на оперативната програма с изключение на частта „Транснационално сътрудничество“, което в момента се намира в четвъртата ос на оперативната програма. Има планирани схеми, които през септември на тази година ще бъдат отворени. Тоест, в рамките на тази календарна година ще има и кандидатстване по тези проекти.
До момента има сключени 381 договора на стойност над 570 милиона, тоест – около 28% от оперативната програма вече е договорена. Има над 150 милиона разплатени средства, верифицирани, съответно и възстановени вече от Европейската комисия, тоест – 6% от стойността на програмата вече са минали през целия цикъл на изпълнение. Има вече и приключили проекти в новия програмен период. Считам, че това е гаранция наистина за това, че Европейският социален фонд също ще бъде успешно насочен към инвестиции в човешки капитал в сферата на пазара на труда и в сферата на социалното включване.
Накратко в няколко слайда сме маркирали кои са важните инициативи, които вече са в изпълнение. Една от важните инициативи схемата „Обучение и заетост“ е схема, към която сме насочили 81 милиона в подкрепа на дълготрайно безработни хора, хора без висока степен на квалификация, хора в предпенсионна възраст да намерят интеграция на пазара на труда. Има над 6 хиляди заявки от работодатели, класирани са около 1 083 работодатели, отворени са над 4 хиляди работни места, като за момента прогнозната стойност на договорите с работодателите е около 30 милиона и считам, че тази схема ще намери достатъчно подкрепа от страна на работодателите, за да можем да интегрираме на пазара на труда дълготрайно безработните.
Една също изключително важна инициатива, която намери отражение в прехода между единия програмен период, е подкрепата на Агенция по заетостта със специализирани трудови медиатори, кариерни консултанти и трудови консултанти. За пръв път в рамките на Агенцията започнаха да работят психолози, които наистина да направят психологически профил на хората, които имат нужда от специфични мерки за адаптация на пазара на труда. Считам, че с тази инициатива се подобрява до голяма степен таргитирането на специфичните нужди на всеки един регистриран в бюрата по труда.
Знаете, че България успя да договори в пакета на оперативната програма отделна целенасочена инвестиция в изпълнение на младежката гаранция. Това е инициативата за младежка заетост – 235 милиона, като са няколко схемите, които вече се изпълняват в рамките на тези две години. Първата схема „Младежка заетост“ дава възможност на млади хора без стаж по професията, която са завършили, да могат да минат през шестмесечни стажове в реална работна среда. Една изключително успешна програма, защото виждате, че има около 40 хиляди заявени работни места. В момента около 2 200 младежи са включени в стажуване при работодатели. За мен големият успех на тази схема е, че горе-долу половината, малко над 40% - 1 500 младежи са останали вече след приключване на стажа да работят при същия работодател. Това считам, че е успех, защото тази програма дава възможност на младите хора да придобият опит в реална работна среда, да се тестват и да видят, дали това е професията, която всъщност са искали да упражняват от гледна точка на собствената реализация. От друга страна дават възможност на работодателите като един тестов период да използват тези шест месеца със субсидията, която плащаме върху възнагражденията им дали съответно младежът би могъл да се адаптира към самото предприятие.
За останалите младежи, които не са останали да работят при същия работодател, едва около 20% от тях се връщат отново в бюрата по труда, останалите намират реализация самостоятелно. Тук е важно да споменем, че целта на тази схема не е трайна заетост, а придобиване на първоначален опит след като са завършили младите хора и най-малкото биха могли този първи стаж от шест месеца да си го опишат в CV-ата и самото CV да не е без какъвто и да било професионален опит.
Другата схема „Обучение и заетост на младите хора“ се изпълнява отново централизирано през Агенция по заетостта. В момента по нея около 11 600 младежи са включени в заетост при малко над 700 работодатели.
Третата схема, която е в изпълнение на младежката гаранция и една от най-важните от гледна точка на това, че тя е насочена към младежите, които са нито в образование, нито в заетост, чрез конкурентна процедура бяха сключени около 80 договора на различни комбинации от партньорства на неправителствен сектор – общини и работодатели, които ще ни помогнат да активираме над 6 500 неактивни лица между 15 и 29 години, за да намерят своята реализация впоследствие на пазара на труда или съответно да бъдат върнати към образователната система.
В оста на социално включване няколко важни инициативи, които много бързо намериха отражение в изпълнението на оперативната програма. Подкрепата на местните власти при организирането на грижи в семейна среда – сравнително децентрализиран подход. Схемата „Нови алтернативи“, която се изпълняваше (говоря в минало време, защото този проект вече приключи) и възможността партньорство на всички общини в България с Агенция за социално подпомагане да бъдат обслужвани хора с увреждания с личен и домашен асистент. Застъпването на двете схеми е важно да споменем и схемата „Независим живот“, която дава възможност на общините на цялата територия на България до 2018 година да започнат да интегрират услугите личен асистент, домашен асистент, здравен асистент, дейността на патронажите и да подпомогнат хората, които са с увреждане, хората, които са в нужда, с услуги в семейна среда.
Схемата „Приеми ме“ е също една от изключително важните инициативи, която стартира много плавно, без прекъсване на грижата за децата. Вчера имах възможността да се срещна с едно приемно семейство във Враца и да видя с очите си как пребиваването в приемно семейство на едно дете, което вече е на три години, в последната година и половина е дало сериозно отражение и върху неговото развитие и в начина, по който считам, че това дете ще продължи да се развива. Тук наистина се надявам на сериозна подкрепа и от местните власти, които до момента нямаха възможност и не са имали инициативност да участват в проекта. В предишния програмен период само 81 общини се бяха включили. Сега виждам, че има интерес от почти всяка една община на територията на България да развива приемната грижа и да дадем възможност на много деца, които са в нужда, да имат реална интеграция в нашето общество.
Услуги за ранно детско развитие. Това също е една важна инициатива за министерството, която първоначално беше подкрепена по линия на инвестиция от заемно споразумение със Световна банка и сега намира реализация през оперативната програма. Шестдесет и една общини дават възможност на над 15 хиляди деца да получат т. нар. интегрирани и социално-здравни и образователни услуги. Инвестиции, насочени в ранно детско развитие, които, знаете, са изключително важни, защото инвестициите в ранно детско развитие след това дават свои резултати и от гледна точка на отпадане от училищния процес и впоследствие реалната адаптация на пазара на труда, а дори и пенсионната система и социалното подпомагане.
И една изключително също важна инициатива, която считам, че като пилотен проект стартира успешно в рамките на тази година. За съжаление все още е рано да видим реалните резултати от тази инициатива. Предполагам, че следващата година ще можем да ги видим. Една от препоръките на Европейската комисия по отношение на интегриране на дълготрайно безработните е т. нар. комплексно обслужване от системата на бюрата по труда и Агенция за социално подпомагане, тъй като много често дълготрайно безработните имат комплексни проблеми в семейството, които е нужно да бъдат адресирани адекватно от нашите служби. В момента в 84 точки виждате, че са обслужени над 320 хиляди лица и семейства и се надявам, че този подход ще даде резултат. Наскоро имахме общ семинар с колеги от Европейската комисия и с няколко страни членки. Колегите от Германия казаха, че този подход дава резултати след около десет години, така че ще ни трябва доста дълго време наистина да работим по този начин, за да има ефект реално върху пазара на труда.
Какво ни предстои оттук нататък? Няколко важни инициативи като политики, които намират подкрепа и чрез финансиране. Темата за предприемачеството. За мен предприемачеството от гледна точка на политиката на пазара на труда е важен инструмент първо, защото за мен за България подкрепата за изграждане на предприемачески умения до момента не беше достатъчно силно застъпена. Второ, че можем да дадем вече и чрез изпълнение на т. нар. финансови инструменти достъп до микрокредитиране и преференциално кредитиране на предприемчиви хора в България – един дефицит на финансовия сектор, който мисля че може да бъде запълнен.
Отделили сме първо пет милиона с една грантова схема, която през септември месец ще стартира, която ще даде възможност за истински бизнес и консултантска подкрепа на предприемчиви хора, които, ако е необходимо, трябва да минат през консултация, да им се даде възможност да бъдат подкрепени с финансови и със счетоводни услуги, ако трябва да си доразработят бизнес идеята, да се подпомогнат с информация какви биха били източниците на финансиране. Дали сме приоритизация и на регионалния аспект на тази схема, защото самото финансиране от пет милиона е разпределено според икономическата активност в шестте региона за планиране с отделна финансова локация, за да можем да гарантираме, че наистина за всеки един район на България ще има достатъчно участници в тази схема. Тази схема ще подпомогне впоследствие старта на реалното изпълнение на финансовите инструменти. Не мога да не спомена, че и тук бяхме първенци. Първата програма, която подписа споразумение с фонда на фондовете, прехвърляйки 107 милиона насочени към подкрепа на предприемачество и подкрепа на социалните предприятия чрез два вида финансови инструменти, за които имаме гаранция от страна на дружеството, че в началото на следващата година ще започнат да работят. Тоест, целта на грантовата схема е да създаде достатъчно бизнес идеи, достатъчно готови бизнес планове на предприемчиви хора, които искат да направят стартиращи предприятия, микро и малки предприятия и след това да им дадем възможност за микрофинансиране и микрокредитиране.
Няколко важни инициативи в подкрепа на българските работодатели чрез подпомагане на квалификацията на персонала на заетите лица, обучение на заетите лица – една схема, която до голяма степен е важна. За нея сме отделили 50 милиона, до голяма степен сходна на изпълнение на предишния програмен период, една от най-успешните инициативи чрез системата за професионална квалификация да бъдат обучени и заети лица в предприятията. Ресурсът е разделен според различните режими на държавните помощи в два компонента, като благодарение на нея се надяваме над 25 хиляди човека да бъдат включени реално в квалификация.
Една също важна инициатива за българските работодатели. За пръв път сме отчели необходимостта, че много често българските работодатели имат необходимост да обучат своя персонал не само на база на системата на професионална квалификация и формалното образование за придобиване на ключови компетентности, а и много често имат собствени програми, свързани със специфична технология, със специфична дейност на предприятието, и за пръв път ще дадем възможност на българските работодатели да приложат такъв тип специфично обучение в своите предприятия, както и да привлекат безработни и неактивни лица да бъдат обучени за придобиване на тези умения. Това е една изключително иновативна схема, дали сме приоритет и считаме, че тя ще има принос към преработвателната промишленост, към ИКТ сектора, там, където има наистина специфични нужди, за да може наистина да има реален резултат от всички критики, които включително и аз съм имала от гледна точка на реалните умения на хората, когато трябва да започнат работа.
Още една важна инициатива, свързана с пазара на труда. Също една изключително иновативна схема, за която сме отделили 30 милиона. Тя като дейности не е много по-различна от останалите. Отново възможност за обучение, квалификация и субсидирана заетост. Но считаме, че тя ще е адаптивна за туристическия сектор и за сектори, които са със сезонност на самото естество на дейностите, защото за пръв път ще дадем възможност за разкъсване на периодите на обучение и заетост и те да бъдат гъвкави спрямо характера на самото производство и на самата дейност на предприятието. Също през септември месец ще стартираме тази инициатива.
Още една изключително важна инициатива, насочена към изпълнение на младежката гаранция – схемата „Готови за работа“. Тя ще даде възможност на над 8 хиляди неактивни младежи между 15 и 24 години и около 2 хиляди между 25 и 29 години, отново насочена към младежи, които са нито в образование, нито в заетост, чрез различни инициативи и младежки медиатори, ателиета за работа да бъдат привлечени за регистрация в бюрата по труда или съответно да минат през курсове за квалификация и да бъдат трайно интегрирани на пазара на труда.
По отношение на втора ос бих искала да спомена две важни инициативи. Това е схемата „Активно включване“, която също е доста иновативна, защото за пръв път правим комбинация между мерки, свързани с пазара на труда и социално включване. Ще дадем възможност на неправителствени организации, обучителни организации и организации, предоставящи посреднически услуги, общини, първо да развиват иновативни социални услуги, второ – да дадат социална адаптация на хора с увреждания за т. нар. подкрепена заетост. Наистина една схема, която ще даде възможност за истинска социална иновация и за истинска подкрепа на хора с увреждания и като социална услуга и като възможност за адаптация на пазара на труда, съответно и подкрепа на работодателите за приемане на хора с увреждания в реална работна среда. И една дългоочаквана схема от неправителствени организации от общини е схемата за социалното предприемачество. И двете схеми сега през юли месец ще стартират.
Надявам се, че не беше много дълга моята презентация, но пък имах доста неща, които мога да споделя с вас, така че съм на разположение за въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Напротив, програмата е много интересна и наистина до голяма степен ни засяга и всички нас, пътувайки в избирателните райони, а и една от основните задачи на политиците е да създаваме предпоставки за повече работни места по един или друг начин.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари.
Имате думата.
ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, първият ми въпрос е свързан с процеса на деинституционализация на децата. Този процес бе започнат още през предходния програмен период и питането ми е относно това дали подкрепата към този процес ще бъде продължена и през новия такъв?
Вторият ми въпрос касае младежката безработица и по-точно младежите, които са безработни и са извън образованието и обучението. Как Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ им помага и ще допринесе за разрешаването на този проблем, който е важен не само за страната ни, а и изцяло за Европейския съюз?
Благодаря.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Това са два изключително важни въпроса не само като схема на оперативната програма, а въобще като цялостна политика, която Министерство на труда и социалната политика изпълнява. Не случайно споменах темата за приемната грижа и това, което вчера успях да видя, защото една от инициативите от гледна точка на превенция на изоставяне и превенция на т. нар. институционализация, защото за нас като политика е важно първо да гарантираме максимално близка, ако няма възможност за семейна среда на децата, вече стартира и набира все повече приемни родители.
Това, което в момента в Министерство на труда и социалната политика правим, е, че беше подготвен от достатъчно широко представителство с участието на доста неправителствени организации план за следващата фаза за деинституционализация, тоест – затварянето на домовете за деца, лишени от родителски грижи. В момента този план се консултира с неправителствените организации и с Национално сдружение на общините в Република България, тъй като отново през общините ще има финансиране и по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ и по линия Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като планът е през юли месец този план да мине през Министерския съвет и съответно през септември месец да бъдат отворени схемите, които ще подкрепят процеса на деинституционализация от гледна точка на инфраструктура и от гледна точка на меките мерките. Около 653 са децата, които са в момента в домовете за деца, лишени от родителски грижи, които предстои през следващите години, в изпълнение на този план, да бъдат закрити. Но е важно да споменем, че много повече се набляга и на превенцията от изоставяне от гледна точка на не само промяна на т. нар. институционална грижи, а и от гледна точка на промяна въобще на начина, по който се грижим за децата си в България.
По отношение на младежката гаранция изпълнението на младежката инициатива бих казала е добро на общоевропейско ниво, сравнимо от това, което правим в България, не само важността на този инструмент. Няколко са схемите, които са в подкрепа на младежката инициатива, аз ги споменах при самата презентация. За момента имаме добро изпълнение, около 20 милиона, тоест – около 16-17% от програмата вече са изплатени към бенефициентите. Има доста младежи, които са включени в различните стажове и инициативи. Тук наистина разчитаме и на голямата проактивност на всички нас като общество и на вас – като депутати и на местните власти, на гражданското общество, защото темата за младежката заетост е пряко свързана въобще с мотивацията на младите хора да работят и считам, че тук всички ние имаме задължение да помислим какви са мерките, които могат да бъдат предприети, защото е въпрос и на образователна система и на ценностна система мотивацията за работа и труд, а не само на европейски средства или на бюджетни средства, които се насочват.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Адемов.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, колеги, понеже виждам, че изслушването е на тема Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и с ваше позволение ще се опитам да обърна внимание на министър Русинова и на колегите и по факта, че Министерство на труда и социалната политика управлява още една оперативна програма и тя се казва Оперативна програма Фонд за подпомагане на най-нуждаещите се европейски граждани. Въпреки че е извън темата за изслушването на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, тази тема също е интересна и ако имате готовност – да кажете няколко думи по тази оперативна програма, защото целите, които си поставя тази оперативна програма изобщо водещи цели в Стратегията „Европа 2020“ в тази връзка, са намаляване броя на европейските граждани застрашени от бедност и социално включване с 20 милиона. В нашата национална стратегия „България 2020“ също имаме доста амбициозна цел намаляване на броя на лицата, застрашени от бедност и социално включване с 260 хиляди, което не е никак малко.
Накратко искам да кажа няколко думи за въведение към тази програма. Няколко са приоритетните групи: деца във възрастовата група между нула и 18 години; възрастните и пенсионери над 65 години; работещи между 18 и 64 години тези, които са безработни, също между 18 и 64 години. Там има различни показатели, които трябва постигнем.
В тази връзка какви са нашите цели освен тези, които ги казах и по какъв начин тази оперативна програма ще подпомогне постигането на тези цели, защото те са и европейки и наши национални цели?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря, господин Адемов, за този въпрос. Предвид, че ние предварително сме споделили на госпожа Русинова какво ще зададем, надявам се да е подготвена. Ако не е – това е изцяло наша грешка, има правото да не отговаря, защото не съм я уведомил. Но предвид, че е и ръководител на управляващия орган, аз също съм убеден, че има възможност, но все пак й давам правото на избор, за да бъдем абсолютно толерантни и коректни с нашите контрагенти.
Госпожо министър, както Ви казах, ако имате някаква подготовка, чувствайте се свободна да отговорите. Но преди да затворим темата с изминалата оперативна програма имам само няколко препоръки, които ги пазех за последно и след това ще Ви дам възможност да отговорите на господин Адемов, ако разполагате със съответната информация.
Моите препоръки са изцяло с насоченост за наистина едно още по-добро усвояване и работа с бенефициентите чрез вашата оперативна програма, не че нямате завидни резултати от това, което виждаме.
Една от препоръките ми е, че след като подпишете договори за безвъзмездна помощ по дадена процедура, да бъде провеждано обучение на тези бенефициенти, които вече са спечелили самите проекти и то повече в сферата на управлението и отчитането на тези проекти, за да минимизираме до минимум тези проблеми и рискови области, в които те биха могли, дори и неволно понякога, да попаднат, и това би намалило наистина грешките при изпълнението и администрирането на проекти от страна на бенефициентите.
Също така с цел съкращаване на сроковете при оценката на проектите, при разглеждане на тръжни процедури, мониторинга на данните, междинни и финални отчети, ако може да се разглежда възможността за назначаване на допълнителен персонал експерти на срочни договори. Вие знаете, наскоро самият аз бях вносител на едно такова предложение за срочни договори само за периода на оценката, предвид, че наистина доста голям обхват има вашата оперативна програма и много на броя заявления получавате.
Това е в няколко думички чисто моите препоръки. Убеден съм, че и вие самата сте разсъждавали по този въпрос и не ви изненадвам с нищо ново.
Благодаря Ви от мен!
Имате думата да отговорите.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много!
Господин Адемов знае, че съм подготвена, затова ме пита, защото темата за европейските средства наистина с моя опит, който имам с годините, не ми е убягнала от полезрението.
Наистина доста често се забравя, че извън пакета в рамките на споразумението за партньорство България разполага с един не толкова висок като финансов ресурс, но изключително важен инструмент от гледна точка на политиката за подкрепа на най-бедните, тоест – програмата от фонда за най-нуждаещите се. Тя има два компонента – раздаване на хранителни пакети на хората, които са в най-уязвимо положение, това са около 230 хиляди човека ежегодно. Хората, които са обект на енергийно подпомагане, получават хранителни пакети със стоки от първа необходимост.
Може би като първа стъпка в този програмен период имаше известно забавяне от гледна точка на организиране на обществени поръчки. Това мисля, че е съвсем в рамките на толерираното забавяне. Част от продуктите вече са раздадени през партньорската организация на Червения кръст. В момента предстои раздаване на следващите пакети и вече сме обезпечили, така че за следващата зима, за следващата календарна година достатъчно рано са стартирали поръчките и започва тяхното изпълнение.
Другата обаче по-важна тема е подпомагането през тази програма на местните политики и на политиките на общините с хората, които са в нужда. Тук е важно да споменем, че чрез всички схеми и всички финансови източници, които имаме в министерството, наистина успяваме да дадем добра комбинация от финансиране на общините, за да ги подпомогнем. В момента около 110-111 общини са обезпечени с т. нар. обществени трапезарии – нещо, което до скоро само за зимните месеци имаха възможност, сега имаме възможност да ги обезпечим целогодишно с топъл обяд. Около 8 хиляди човека средно месечно на територията на тези стотина общини се хранят с топъл обяд. Вчера във Враца имах възможност да посетя такава трапезария. За Враца са две тези обществени трапезарии, които хранят 120 човека в двата края на града, тристепенно меню. Наистина хора, които са на улицата, наистина много уязвими имат възможност за хубав, вкусен, топъл обяд. Считам, че това е една допълнителна подкрепа на местните власти, която ще даде своя резултат, защото тези трапезарии впоследствие могат да се комбинират със схемите за социално предприемачество, с останалите инициативи на общината.
Единствено не съм готова с точни данни от гледна точка на усвояване на програмата, но мисля, че там има вече завъртян също отново цикъл с дори възстановени средства от страна на Европейската комисия. Може би при следващи изслушвания е добре да ви предоставя също информация, защото особено за вас като депутати мисля, че ще бъде полезно да имате информация какво се случва на територията на цялата страна.
По отношение на въпроса за електронното общуване с бенефициентите и начина на комуникация с бенефициентите мисля, че тук отново можем да кажем, че имаме добре научени уроци от предишния програмен период, има изцяло нова електронна система за управление на средствата „ИСУН“ – програмата, която абсолютно се опитва да забрави за хартията, но все пак има част от документите, които няма как да не бъдат на хартия, но изцяло електронна е комуникацията с бенефициентите – само електронно кандидатстване, само електронно отчитане. Стартираха наистина доста и обучения вече по схемите, които са в изпълнение.
По отношение на промените в Закона за администрацията и Закона за държавния служител, които ще ни дават възможност и за краткосрочно, не за целия период наемане на персонал, също мисля че са доста важни и подкрепят управляващи органи, защото има дейности, които са периодични и има голямо натоварване. След това на периоди има в други сфери натоварване и това дава възможност за гъвкавост на администрацията.
Мисля, че и по отношение на информацията, която се предоставя през сайта на оперативната програма, информацията, която през областните информационни центрове предоставяме, имаме доста по-широка информираност от гледна точка на различните схеми и инициативите и това много лесно може да се види с някои от схемите, по които имаме получени над 3 хиляди проекта. Това означава, че информацията е стигнала до всички заинтересовани страни и почти всички потенциални бенефициенти.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Наистина добре познавате материята и дори и господин Адемов не можа да Ви изненада.
Колеги, има ли други въпроси?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Идеята беше да получим повече информация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също си взимам бележка и ще използвам и занапред възможността, когато говорим за европейските средства, да включваме всичката информация, за да не се налага и Вие да идвате допълнително.
Колеги, има ли други въпроси? Не виждам.
В такъв случай благодаря на госпожа Русинова за днешното й участие.
С това изчерпахме дневния ред на съвместното заседание.
***
За колегите от Комисията по европейски въпроси едно кратко съобщение. На 12 юли – вторник, от 14.00 часа в тази зала ще направим първото заседание на Съвета за обществени консултации. Това ни е публичната страна на работата.
Ще ви помоля да вземем участие, да чуем гражданското съсловие, гражданските организации.
Ще получите допълнителна информация.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.25 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:
Д-р Хасан Адемов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
Светлин Танчев
2. Съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема: Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
П Р О Т О К О Л № 17
от заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
29 юни 2016 година
Дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 г.
2. Съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема: Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
(Заседанието на комисията започна в 14.32 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика и от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.)
***
Съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на тема: Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, предвид, че самата министърка е при нас с доста натоварен график, предлагам да не губим повече времето на никого, имаме нужния кворум да започнем днешното заседание. То е съвместно заседание с Комисията по труда, социалната и демографската политика. За нашата комисия е основната точка – изслушването на ръководството на Министерство на труда и социалната политика. Имаме една точка „Разни“, в която ще ви запозная с едно съобщение.
Предлагам колегите от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове да гласуваме дневния ред така, както предложих, за да можем да продължим.
Колеги от Комисията по европейски въпроси, който е съгласен, нека да гласува!
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Минаваме към точка първа.
Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с финализирането на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007–2013 г. и постигнатия напредък по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020 г.
Имаме удоволствието да посрещнем и самата министърка, която скоро беше като заместник-министър ръководител на управляващ орган на тази оперативна програма. Гостувала ни е няколко пъти, всички я познавате и се радвам, че самата тя взима участие в това заседание много подготвена по всички теми, свързани с оперативната програма и наистина може да покрие всички периоди и да отговори на всички въпроси, които бихте имали.
В този ред на мисли, без да губим повече от времето на никого, госпожо Русинова, имате думата да ни запознаете с първата програма – 2007-2013 г., кратко представяне. Колегите имат доклада, ще прекъснем, ако има някакви въпроси, преди да минем и във втората оперативна програма, която е за новия програмен период 2014-2020 година.
Имате думата.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много!
Уважаеми господа председатели, първо бих искала да ви благодаря за добрата инициатива съвместно пред двете комисии да можем да представим напредъка за изпълнение на Европейския социален фонд в България за двата програмни периода, тъй като Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е един от най-важните инструменти за постигане на целите на политиките на Министерство на труда и социалната политика и с годините на изпълнението е доказала възможността си наистина да е гъвкав и адекватен инструмент, който подпомага всяка една нова инициатива, всяка една нова мярка и политика и в крайна сметка води до това европейските средства да стигнат до гражданите на Република България.
За периода 2007-2013 година ще бъда изключително кратка, тъй като оперативната програма приключи изключително успешно със 100% усвояване на средствата без загуба на средства, без каквито и да било финансови корекции и без каквато и да било компрометираност на изпълнението от гледна точка на финансово управление и контрол на оперативната програма. Бих искала да се концентрирам оттук нататък върху това какво сме постигнали и какви са резултатите от гледна точка на включване на хора. Над 140 хиляди лица благодарение на средствата от Европейски социален фонд в този първи седемгодишен период за България са намерили своята заетост. Над 420 хиляди са заетите и безработни лица, които са били включени в професионални обучения и обучения по ключови компетентности. Знаете, че в предишния програмен период голяма подкрепа чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се оказваше и в сферата на политиките на Министерство на образованието и науката по отношение на качеството и на достъпа до образование. Тук искам да подчертая един от прекрасните резултати, че над 142 хиляди ученици и студенти са участвали в практики. Защо го подчертавам това като резултат, защото това участие в практики на ученици и студенти е изцяло в подкрепа на политиките на пазара на труда, тъй като един от дефицитите на пазара на труда е липсата на практически знания и умения и считам, че и сега колегите с новия инструмент, който управлява Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР), ще продължат тази инициатива максимално много да подготвят младите хора за реалността на пазара на труда. Над 77 хиляди са лицата, ползвали социални услуги в общност и в семейна среда, и над 3 хиляди са лицата, изведени от институции. Знаете, че чрез Европейския социален фонд, съвместно с регионалния фонд, намери подкрепа и Националния план за деинституционализация и затварянето на всички институции за деца с увреждания в България. Считам, че с тези резултати е важно да се похвалим не защото е толкова успешно министерството последователно с няколко правителства, независимо от политическата конфигурация, а благодарение на тези средства стартираха изключително важни и ефективни услуги, които подпомагат българските граждани и по отношение на адаптацията и на пазара на труда и по отношение на сферата на социалното включване.
Заповядайте, ако имате въпроси по предходния програмен период. За нас вече е период на приключване, остава изчистване на последните разходи, които подлежат да бъдат сертифицирани към края на ноември със затварянето на програмата и считам, че наистина можем да се похвалим с успех не само за България, но и на общоевропейско ниво. Това е една от оперативните програми, която е с най-висок процент на усвояване в целия Европейски съюз.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова, за това обстойно представяне на изминалата оперативна програма. Доколкото си спомням вие си изпълнихте приоритетите дори преди крайния срок, така че наистина сте едни от отличниците в тази сфера.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари по така представената ни програма.
Господин Байрактаров, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам няколко въпроса към госпожа Русинова.
Госпожо Русинова, така изложени статистически данните са непълни, защото тук има само натурални показатели от гледна точка брой лица, но срещу тях не стоят съответните стойности като суми – това, което аз виждам. Има и няколко въпроса, които мен лично ме интересуват и ще ви ги задавам по пера, както са изложени на таблото. Сто и четиридесет хиляди лица, включени в заетост. За колко от тях е постигната трайна трудова заетост от тези 140 хиляди. Четиристотин и двадесет хиляди – заети безработни, включени в професионално обучение. Колко от тези 420 хиляди безработни, обучени професионално, са преминали към трайна заетост по съответното професионално направление, касаещо обучението, защото това са важните въпроси, които лично мен ме интересуват, и 142 хиляди ученици и студенти, участвали в практики. Тук вече е интересен въпросът. В какви практики са участвали тези 142 хиляди души? Производствени практики, които да насочат работодателя за подбор на съответен ученик или студент, или просто в практики, касаещи да кажем студентски бригади и т.н.?
До тук на тези три пера, ако е възможно да ми дадете някакъв по-обстоен отговор, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Предлагам Ви директно да отговаряме, виждам, че няма чак толкова въпроси.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин председател.
Изключително важни въпроси повдига господин Байрактаров. Разбира се информацията на слайда е доста ограничена, мисля че бяхме предоставили актуализиран доклад малко по-подробен. Ако е необходимо той се придържа към един формат, който сме установили предимно финансово изпълнение и изпълнение на индикаторите на оперативната програма, но ако е необходимо ще предоставим по-задълбочен анализ вследствие на оценките, които са правени на оперативната програма и вътрешните анализи по изпълнение на инструмента. Пак бих искала да подчертая, че оперативната програма първо не е единственият, второ – не е самоцелен инструмент, той изпълнява политиките на министерството.
По отношение на първия въпрос – 140 хиляди лица, включени в заетост, това е индикатор за резултат, тоест – вследствие на мерките, които са изпълнявани в сферата на пазара на труда – 140 хиляди лица са намерили своята заетост на пазара на труда и са интегрирани на пазара на труда. Не става въпрос тук за лица, които са били предмет на субсидирана заетост или на някаква временна заетост.
По отношение на професионалната квалификация - там темата е твърде широка и можем да предоставим анализ какви са сферите на квалификация, каква е оттам нататък заетостта, но мисля, че с позитивните тенденции на пазара на труда, особено в последните три месеца, можем да оценим какъв е бил ефектът от инвестицията на европейски средства, защото знаете, че за първи път от 11 години насам първо имаме намаляване на дълготрайно безработните регистрирани на пазара на труда под 300 хиляди, с около 40 хиляди човека са намелели. За пръв път имаме под средноевропейското ниво на безработица в България. Тъй като доста отдавна се занимавам с управление на Европейския социален фонд средно годишно благодарение на инвестициите от Европейския социален фонд около два пункта е задържан ръста на безработицата в България и считам, че ефектът, който има на пазара на труда, е до голяма степен балансиран от възможността да се използват тези средства.
По отношение на ученическите и студентски практики категорично не става въпрос нито за бригади, нито за работа в селското стопанство, напротив – работа в реална работна среда. Изключително успешна инициатива на колегите от Министерство на образованието и науката, където реално успяха да ангажират бизнеса, да привлекат и ученици и студенти да придобият реални умения. Добрата координация между Министерство на образованието и науката и между Агенция по заетостта при приключване на проекта доказа своята ефективност, защото голяма част от тези студенти, които бяха минавали практики, след това имаха възможност да се регистрират в бюрата по труда и да бъдат насочени към работодатели в сферата, в която са били заети, и дадохме възможност наистина за обвързване на резултатите от единия програмен период в другия със старта на мерките за стажанти в предприятията, който се финансира по линия на изпълнение на младежката гаранция, но в момента предстои финализиране на оценка на изпълнението на оперативната програма, оценка на ефекта от гледна точка на различните сфери на влияние и може би при следващо изслушване мога да запозная комисията с по-задълбочен анализ.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Имате ли нужда от уточняващ въпрос? Не.
Господин Етем, имате думата.
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, първо – поздравления за Вашето избиране и надявам се, че ще оправдаете гласуваното доверие.
Моят въпрос е свързан с това, гледайки представяния от Вас и Вашия екип финансов план за изпълнението на програмата, много детайлно сте подчертали положителните и добри практики, които сте открили по време на изпълнението на програмата, но аз не успях да видя лично отрицателните или недобрите практики, защото ако погледнем финансовия план общо като цяло за програмата изпълнението като че ли е блестящо или брилянтно, но има няколко оси, които на фона на останалите остават като че ли с малко по-слабо усвояване на средствата, говоря за Ос 6, 7 и 8. Какви са според Вас проблемите, които срещнахте при изпълнението в мерките по тези три оси и защо усвояването на средствата беше по-слабо именно по тези три оси?
Благодаря.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря за въпроса, той е също изключително интересен, защото той дава връзката между планирането на единия програмен период и следващия програмен период и съответно т.нар. научени уроци, които администрацията е предвидила при планирането на сегашния програмен период 2014-2020 година.
Бих искала да напомня, че става въпрос за финансово планиране за седемгодишен период. Самото финансово планиране върви две години преди самото начало на периода. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 година беше основно планирана в периода 2004-2005 година и след това плавно договорена. Реалността и по отношение на пазара на труда и сферата на социално включване и знаете, че Ос 6 от първия програмен период целеше институционално укрепване на системата на Министерство на труда и социалната политика и на Министерство на здравеопазването, коренно различна администрация, и всъщност това финансово изпълнение доказва още веднъж колко гъвкав е самият финансов инструмент, за да може адекватно да отговори на реалността. В един толкова дълъг хоризонт от шест или седем години е много важно такъв финансов инструмент да може да покаже гъвкавост и адекватност.
Виждате, че стопроцентното изпълнение всъщност доказва, че осите, в които не се е наложило достатъчно ефективно и ефикасно целесъобразно изпълнение на част от проектите. Ресурсът към тях се насочваше основно към мерки на пазара на труда и достъп до образование. Това са двете ключови области, в които има съответно пренасочване на ресурс в годините. Ако се направи сравнение между финансовия план на единия програмен период и на другия програмен период и сравните в процентно съотношение каква е разликата при планирането на осите, може да се види какъв е научения урок, че всъщност укрепването на администрацията и подпомагането на публичните услуги в сферата на социалната политика и сферата на здравеопазването е вече с по-ниско бюджетиране в следващия програмен период.
По отношение на седмата ос – транснационално сътрудничество там бих казала, че един от наистина тежките уроци, които научихме, тъй като за предишния програмен период за пръв път тази инициатива от различен начин на централизирано финансиране от страна на Европейската комисия премина към децентрализирано финансиране, тоест – мина в оперативната програма в Европейския социален фонд. Общо взето като страна членка очаквахме около 4-5 години гайдове на комисията преди да стартират всичките мерки. За съжаление това отново се повтаря и в сегашния програмен период. Когато започна да говоря за другата програма ще видите, че там все още не сме стартирали първите процедури, очаквайки отново синхронизация на указанията. Но считам, че пък проектите, които бяха изпълнени, макар че не беше усвоен целия ресурс от седма ос, доказаха едни добри партньорства, които ще могат да бъдат подпомогнати.
Накратко, въпросът с негативните уроци много добре се вижда в начина, по който е планирана следващата оперативна програма и начина, по който се изпълняват мерките, както и приоритизацията на част от мерките. Може би като почнем да говорим за следващия програмен период ще видите, че не всичко, което сме изпълнявали в предишния, продължаваме по същия начин да го изпълняваме или пък планираме да го изпълняваме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Имате ли нужда от допълнителен въпрос?
АЙХАН ЕТЕМ: Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Нямате.
Колеги, има ли други желаещи да вземат участие в дискусията? Не виждам.
В такъв случай, госпожо Русинова, нека продължим с втората оперативна програма, която обхваща периода от 2014 до 2020 година на същата оперативна програма.
Имате думата.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много!
Знаете, че вече повече от година и нещо е в изпълнение оперативната програма, програмата, която първа беше одобрена от страна на Европейската комисия и стартира с бърз темп на отваряне на схеми в различните оси. Бюджетът на програмата е малко над 2 милиарда и 100 милиона лева. До момента виждате, че малко над 50% на ресурса на програмата е променен, тоест – насочен е през Комитет за наблюдение към различни схеми и инициативи. Считам, че това на първо място гарантира плавно изпълнение оттук нататък на част от мерките, гарантира устойчиво подпомагане на най-нуждаещите се и в сферата на социалното включване и в сферата на пазара на труда. От друга степен гарантира чисто финансовото управление от гледна точка на постигане на заложените средства във финансовия план.
В момента се изпълняват 21 процедури, отворени са всички оси на оперативната програма с изключение на частта „Транснационално сътрудничество“, което в момента се намира в четвъртата ос на оперативната програма. Има планирани схеми, които през септември на тази година ще бъдат отворени. Тоест, в рамките на тази календарна година ще има и кандидатстване по тези проекти.
До момента има сключени 381 договора на стойност над 570 милиона, тоест – около 28% от оперативната програма вече е договорена. Има над 150 милиона разплатени средства, верифицирани, съответно и възстановени вече от Европейската комисия, тоест – 6% от стойността на програмата вече са минали през целия цикъл на изпълнение. Има вече и приключили проекти в новия програмен период. Считам, че това е гаранция наистина за това, че Европейският социален фонд също ще бъде успешно насочен към инвестиции в човешки капитал в сферата на пазара на труда и в сферата на социалното включване.
Накратко в няколко слайда сме маркирали кои са важните инициативи, които вече са в изпълнение. Една от важните инициативи схемата „Обучение и заетост“ е схема, към която сме насочили 81 милиона в подкрепа на дълготрайно безработни хора, хора без висока степен на квалификация, хора в предпенсионна възраст да намерят интеграция на пазара на труда. Има над 6 хиляди заявки от работодатели, класирани са около 1 083 работодатели, отворени са над 4 хиляди работни места, като за момента прогнозната стойност на договорите с работодателите е около 30 милиона и считам, че тази схема ще намери достатъчно подкрепа от страна на работодателите, за да можем да интегрираме на пазара на труда дълготрайно безработните.
Една също изключително важна инициатива, която намери отражение в прехода между единия програмен период, е подкрепата на Агенция по заетостта със специализирани трудови медиатори, кариерни консултанти и трудови консултанти. За пръв път в рамките на Агенцията започнаха да работят психолози, които наистина да направят психологически профил на хората, които имат нужда от специфични мерки за адаптация на пазара на труда. Считам, че с тази инициатива се подобрява до голяма степен таргитирането на специфичните нужди на всеки един регистриран в бюрата по труда.
Знаете, че България успя да договори в пакета на оперативната програма отделна целенасочена инвестиция в изпълнение на младежката гаранция. Това е инициативата за младежка заетост – 235 милиона, като са няколко схемите, които вече се изпълняват в рамките на тези две години. Първата схема „Младежка заетост“ дава възможност на млади хора без стаж по професията, която са завършили, да могат да минат през шестмесечни стажове в реална работна среда. Една изключително успешна програма, защото виждате, че има около 40 хиляди заявени работни места. В момента около 2 200 младежи са включени в стажуване при работодатели. За мен големият успех на тази схема е, че горе-долу половината, малко над 40% - 1 500 младежи са останали вече след приключване на стажа да работят при същия работодател. Това считам, че е успех, защото тази програма дава възможност на младите хора да придобият опит в реална работна среда, да се тестват и да видят, дали това е професията, която всъщност са искали да упражняват от гледна точка на собствената реализация. От друга страна дават възможност на работодателите като един тестов период да използват тези шест месеца със субсидията, която плащаме върху възнагражденията им дали съответно младежът би могъл да се адаптира към самото предприятие.
За останалите младежи, които не са останали да работят при същия работодател, едва около 20% от тях се връщат отново в бюрата по труда, останалите намират реализация самостоятелно. Тук е важно да споменем, че целта на тази схема не е трайна заетост, а придобиване на първоначален опит след като са завършили младите хора и най-малкото биха могли този първи стаж от шест месеца да си го опишат в CV-ата и самото CV да не е без какъвто и да било професионален опит.
Другата схема „Обучение и заетост на младите хора“ се изпълнява отново централизирано през Агенция по заетостта. В момента по нея около 11 600 младежи са включени в заетост при малко над 700 работодатели.
Третата схема, която е в изпълнение на младежката гаранция и една от най-важните от гледна точка на това, че тя е насочена към младежите, които са нито в образование, нито в заетост, чрез конкурентна процедура бяха сключени около 80 договора на различни комбинации от партньорства на неправителствен сектор – общини и работодатели, които ще ни помогнат да активираме над 6 500 неактивни лица между 15 и 29 години, за да намерят своята реализация впоследствие на пазара на труда или съответно да бъдат върнати към образователната система.
В оста на социално включване няколко важни инициативи, които много бързо намериха отражение в изпълнението на оперативната програма. Подкрепата на местните власти при организирането на грижи в семейна среда – сравнително децентрализиран подход. Схемата „Нови алтернативи“, която се изпълняваше (говоря в минало време, защото този проект вече приключи) и възможността партньорство на всички общини в България с Агенция за социално подпомагане да бъдат обслужвани хора с увреждания с личен и домашен асистент. Застъпването на двете схеми е важно да споменем и схемата „Независим живот“, която дава възможност на общините на цялата територия на България до 2018 година да започнат да интегрират услугите личен асистент, домашен асистент, здравен асистент, дейността на патронажите и да подпомогнат хората, които са с увреждане, хората, които са в нужда, с услуги в семейна среда.
Схемата „Приеми ме“ е също една от изключително важните инициативи, която стартира много плавно, без прекъсване на грижата за децата. Вчера имах възможността да се срещна с едно приемно семейство във Враца и да видя с очите си как пребиваването в приемно семейство на едно дете, което вече е на три години, в последната година и половина е дало сериозно отражение и върху неговото развитие и в начина, по който считам, че това дете ще продължи да се развива. Тук наистина се надявам на сериозна подкрепа и от местните власти, които до момента нямаха възможност и не са имали инициативност да участват в проекта. В предишния програмен период само 81 общини се бяха включили. Сега виждам, че има интерес от почти всяка една община на територията на България да развива приемната грижа и да дадем възможност на много деца, които са в нужда, да имат реална интеграция в нашето общество.
Услуги за ранно детско развитие. Това също е една важна инициатива за министерството, която първоначално беше подкрепена по линия на инвестиция от заемно споразумение със Световна банка и сега намира реализация през оперативната програма. Шестдесет и една общини дават възможност на над 15 хиляди деца да получат т. нар. интегрирани и социално-здравни и образователни услуги. Инвестиции, насочени в ранно детско развитие, които, знаете, са изключително важни, защото инвестициите в ранно детско развитие след това дават свои резултати и от гледна точка на отпадане от училищния процес и впоследствие реалната адаптация на пазара на труда, а дори и пенсионната система и социалното подпомагане.
И една изключително също важна инициатива, която считам, че като пилотен проект стартира успешно в рамките на тази година. За съжаление все още е рано да видим реалните резултати от тази инициатива. Предполагам, че следващата година ще можем да ги видим. Една от препоръките на Европейската комисия по отношение на интегриране на дълготрайно безработните е т. нар. комплексно обслужване от системата на бюрата по труда и Агенция за социално подпомагане, тъй като много често дълготрайно безработните имат комплексни проблеми в семейството, които е нужно да бъдат адресирани адекватно от нашите служби. В момента в 84 точки виждате, че са обслужени над 320 хиляди лица и семейства и се надявам, че този подход ще даде резултат. Наскоро имахме общ семинар с колеги от Европейската комисия и с няколко страни членки. Колегите от Германия казаха, че този подход дава резултати след около десет години, така че ще ни трябва доста дълго време наистина да работим по този начин, за да има ефект реално върху пазара на труда.
Какво ни предстои оттук нататък? Няколко важни инициативи като политики, които намират подкрепа и чрез финансиране. Темата за предприемачеството. За мен предприемачеството от гледна точка на политиката на пазара на труда е важен инструмент първо, защото за мен за България подкрепата за изграждане на предприемачески умения до момента не беше достатъчно силно застъпена. Второ, че можем да дадем вече и чрез изпълнение на т. нар. финансови инструменти достъп до микрокредитиране и преференциално кредитиране на предприемчиви хора в България – един дефицит на финансовия сектор, който мисля че може да бъде запълнен.
Отделили сме първо пет милиона с една грантова схема, която през септември месец ще стартира, която ще даде възможност за истински бизнес и консултантска подкрепа на предприемчиви хора, които, ако е необходимо, трябва да минат през консултация, да им се даде възможност да бъдат подкрепени с финансови и със счетоводни услуги, ако трябва да си доразработят бизнес идеята, да се подпомогнат с информация какви биха били източниците на финансиране. Дали сме приоритизация и на регионалния аспект на тази схема, защото самото финансиране от пет милиона е разпределено според икономическата активност в шестте региона за планиране с отделна финансова локация, за да можем да гарантираме, че наистина за всеки един район на България ще има достатъчно участници в тази схема. Тази схема ще подпомогне впоследствие старта на реалното изпълнение на финансовите инструменти. Не мога да не спомена, че и тук бяхме първенци. Първата програма, която подписа споразумение с фонда на фондовете, прехвърляйки 107 милиона насочени към подкрепа на предприемачество и подкрепа на социалните предприятия чрез два вида финансови инструменти, за които имаме гаранция от страна на дружеството, че в началото на следващата година ще започнат да работят. Тоест, целта на грантовата схема е да създаде достатъчно бизнес идеи, достатъчно готови бизнес планове на предприемчиви хора, които искат да направят стартиращи предприятия, микро и малки предприятия и след това да им дадем възможност за микрофинансиране и микрокредитиране.
Няколко важни инициативи в подкрепа на българските работодатели чрез подпомагане на квалификацията на персонала на заетите лица, обучение на заетите лица – една схема, която до голяма степен е важна. За нея сме отделили 50 милиона, до голяма степен сходна на изпълнение на предишния програмен период, една от най-успешните инициативи чрез системата за професионална квалификация да бъдат обучени и заети лица в предприятията. Ресурсът е разделен според различните режими на държавните помощи в два компонента, като благодарение на нея се надяваме над 25 хиляди човека да бъдат включени реално в квалификация.
Една също важна инициатива за българските работодатели. За пръв път сме отчели необходимостта, че много често българските работодатели имат необходимост да обучат своя персонал не само на база на системата на професионална квалификация и формалното образование за придобиване на ключови компетентности, а и много често имат собствени програми, свързани със специфична технология, със специфична дейност на предприятието, и за пръв път ще дадем възможност на българските работодатели да приложат такъв тип специфично обучение в своите предприятия, както и да привлекат безработни и неактивни лица да бъдат обучени за придобиване на тези умения. Това е една изключително иновативна схема, дали сме приоритет и считаме, че тя ще има принос към преработвателната промишленост, към ИКТ сектора, там, където има наистина специфични нужди, за да може наистина да има реален резултат от всички критики, които включително и аз съм имала от гледна точка на реалните умения на хората, когато трябва да започнат работа.
Още една важна инициатива, свързана с пазара на труда. Също една изключително иновативна схема, за която сме отделили 30 милиона. Тя като дейности не е много по-различна от останалите. Отново възможност за обучение, квалификация и субсидирана заетост. Но считаме, че тя ще е адаптивна за туристическия сектор и за сектори, които са със сезонност на самото естество на дейностите, защото за пръв път ще дадем възможност за разкъсване на периодите на обучение и заетост и те да бъдат гъвкави спрямо характера на самото производство и на самата дейност на предприятието. Също през септември месец ще стартираме тази инициатива.
Още една изключително важна инициатива, насочена към изпълнение на младежката гаранция – схемата „Готови за работа“. Тя ще даде възможност на над 8 хиляди неактивни младежи между 15 и 24 години и около 2 хиляди между 25 и 29 години, отново насочена към младежи, които са нито в образование, нито в заетост, чрез различни инициативи и младежки медиатори, ателиета за работа да бъдат привлечени за регистрация в бюрата по труда или съответно да минат през курсове за квалификация и да бъдат трайно интегрирани на пазара на труда.
По отношение на втора ос бих искала да спомена две важни инициативи. Това е схемата „Активно включване“, която също е доста иновативна, защото за пръв път правим комбинация между мерки, свързани с пазара на труда и социално включване. Ще дадем възможност на неправителствени организации, обучителни организации и организации, предоставящи посреднически услуги, общини, първо да развиват иновативни социални услуги, второ – да дадат социална адаптация на хора с увреждания за т. нар. подкрепена заетост. Наистина една схема, която ще даде възможност за истинска социална иновация и за истинска подкрепа на хора с увреждания и като социална услуга и като възможност за адаптация на пазара на труда, съответно и подкрепа на работодателите за приемане на хора с увреждания в реална работна среда. И една дългоочаквана схема от неправителствени организации от общини е схемата за социалното предприемачество. И двете схеми сега през юли месец ще стартират.
Надявам се, че не беше много дълга моята презентация, но пък имах доста неща, които мога да споделя с вас, така че съм на разположение за въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Напротив, програмата е много интересна и наистина до голяма степен ни засяга и всички нас, пътувайки в избирателните райони, а и една от основните задачи на политиците е да създаваме предпоставки за повече работни места по един или друг начин.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари.
Имате думата.
ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, първият ми въпрос е свързан с процеса на деинституционализация на децата. Този процес бе започнат още през предходния програмен период и питането ми е относно това дали подкрепата към този процес ще бъде продължена и през новия такъв?
Вторият ми въпрос касае младежката безработица и по-точно младежите, които са безработни и са извън образованието и обучението. Как Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ им помага и ще допринесе за разрешаването на този проблем, който е важен не само за страната ни, а и изцяло за Европейския съюз?
Благодаря.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Това са два изключително важни въпроса не само като схема на оперативната програма, а въобще като цялостна политика, която Министерство на труда и социалната политика изпълнява. Не случайно споменах темата за приемната грижа и това, което вчера успях да видя, защото една от инициативите от гледна точка на превенция на изоставяне и превенция на т. нар. институционализация, защото за нас като политика е важно първо да гарантираме максимално близка, ако няма възможност за семейна среда на децата, вече стартира и набира все повече приемни родители.
Това, което в момента в Министерство на труда и социалната политика правим, е, че беше подготвен от достатъчно широко представителство с участието на доста неправителствени организации план за следващата фаза за деинституционализация, тоест – затварянето на домовете за деца, лишени от родителски грижи. В момента този план се консултира с неправителствените организации и с Национално сдружение на общините в Република България, тъй като отново през общините ще има финансиране и по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ и по линия Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като планът е през юли месец този план да мине през Министерския съвет и съответно през септември месец да бъдат отворени схемите, които ще подкрепят процеса на деинституционализация от гледна точка на инфраструктура и от гледна точка на меките мерките. Около 653 са децата, които са в момента в домовете за деца, лишени от родителски грижи, които предстои през следващите години, в изпълнение на този план, да бъдат закрити. Но е важно да споменем, че много повече се набляга и на превенцията от изоставяне от гледна точка на не само промяна на т. нар. институционална грижи, а и от гледна точка на промяна въобще на начина, по който се грижим за децата си в България.
По отношение на младежката гаранция изпълнението на младежката инициатива бих казала е добро на общоевропейско ниво, сравнимо от това, което правим в България, не само важността на този инструмент. Няколко са схемите, които са в подкрепа на младежката инициатива, аз ги споменах при самата презентация. За момента имаме добро изпълнение, около 20 милиона, тоест – около 16-17% от програмата вече са изплатени към бенефициентите. Има доста младежи, които са включени в различните стажове и инициативи. Тук наистина разчитаме и на голямата проактивност на всички нас като общество и на вас – като депутати и на местните власти, на гражданското общество, защото темата за младежката заетост е пряко свързана въобще с мотивацията на младите хора да работят и считам, че тук всички ние имаме задължение да помислим какви са мерките, които могат да бъдат предприети, защото е въпрос и на образователна система и на ценностна система мотивацията за работа и труд, а не само на европейски средства или на бюджетни средства, които се насочват.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Адемов.
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, колеги, понеже виждам, че изслушването е на тема Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и с ваше позволение ще се опитам да обърна внимание на министър Русинова и на колегите и по факта, че Министерство на труда и социалната политика управлява още една оперативна програма и тя се казва Оперативна програма Фонд за подпомагане на най-нуждаещите се европейски граждани. Въпреки че е извън темата за изслушването на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, тази тема също е интересна и ако имате готовност – да кажете няколко думи по тази оперативна програма, защото целите, които си поставя тази оперативна програма изобщо водещи цели в Стратегията „Европа 2020“ в тази връзка, са намаляване броя на европейските граждани застрашени от бедност и социално включване с 20 милиона. В нашата национална стратегия „България 2020“ също имаме доста амбициозна цел намаляване на броя на лицата, застрашени от бедност и социално включване с 260 хиляди, което не е никак малко.
Накратко искам да кажа няколко думи за въведение към тази програма. Няколко са приоритетните групи: деца във възрастовата група между нула и 18 години; възрастните и пенсионери над 65 години; работещи между 18 и 64 години тези, които са безработни, също между 18 и 64 години. Там има различни показатели, които трябва постигнем.
В тази връзка какви са нашите цели освен тези, които ги казах и по какъв начин тази оперативна програма ще подпомогне постигането на тези цели, защото те са и европейки и наши национални цели?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря, господин Адемов, за този въпрос. Предвид, че ние предварително сме споделили на госпожа Русинова какво ще зададем, надявам се да е подготвена. Ако не е – това е изцяло наша грешка, има правото да не отговаря, защото не съм я уведомил. Но предвид, че е и ръководител на управляващия орган, аз също съм убеден, че има възможност, но все пак й давам правото на избор, за да бъдем абсолютно толерантни и коректни с нашите контрагенти.
Госпожо министър, както Ви казах, ако имате някаква подготовка, чувствайте се свободна да отговорите. Но преди да затворим темата с изминалата оперативна програма имам само няколко препоръки, които ги пазех за последно и след това ще Ви дам възможност да отговорите на господин Адемов, ако разполагате със съответната информация.
Моите препоръки са изцяло с насоченост за наистина едно още по-добро усвояване и работа с бенефициентите чрез вашата оперативна програма, не че нямате завидни резултати от това, което виждаме.
Една от препоръките ми е, че след като подпишете договори за безвъзмездна помощ по дадена процедура, да бъде провеждано обучение на тези бенефициенти, които вече са спечелили самите проекти и то повече в сферата на управлението и отчитането на тези проекти, за да минимизираме до минимум тези проблеми и рискови области, в които те биха могли, дори и неволно понякога, да попаднат, и това би намалило наистина грешките при изпълнението и администрирането на проекти от страна на бенефициентите.
Също така с цел съкращаване на сроковете при оценката на проектите, при разглеждане на тръжни процедури, мониторинга на данните, междинни и финални отчети, ако може да се разглежда възможността за назначаване на допълнителен персонал експерти на срочни договори. Вие знаете, наскоро самият аз бях вносител на едно такова предложение за срочни договори само за периода на оценката, предвид, че наистина доста голям обхват има вашата оперативна програма и много на броя заявления получавате.
Това е в няколко думички чисто моите препоръки. Убеден съм, че и вие самата сте разсъждавали по този въпрос и не ви изненадвам с нищо ново.
Благодаря Ви от мен!
Имате думата да отговорите.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много!
Господин Адемов знае, че съм подготвена, затова ме пита, защото темата за европейските средства наистина с моя опит, който имам с годините, не ми е убягнала от полезрението.
Наистина доста често се забравя, че извън пакета в рамките на споразумението за партньорство България разполага с един не толкова висок като финансов ресурс, но изключително важен инструмент от гледна точка на политиката за подкрепа на най-бедните, тоест – програмата от фонда за най-нуждаещите се. Тя има два компонента – раздаване на хранителни пакети на хората, които са в най-уязвимо положение, това са около 230 хиляди човека ежегодно. Хората, които са обект на енергийно подпомагане, получават хранителни пакети със стоки от първа необходимост.
Може би като първа стъпка в този програмен период имаше известно забавяне от гледна точка на организиране на обществени поръчки. Това мисля, че е съвсем в рамките на толерираното забавяне. Част от продуктите вече са раздадени през партньорската организация на Червения кръст. В момента предстои раздаване на следващите пакети и вече сме обезпечили, така че за следващата зима, за следващата календарна година достатъчно рано са стартирали поръчките и започва тяхното изпълнение.
Другата обаче по-важна тема е подпомагането през тази програма на местните политики и на политиките на общините с хората, които са в нужда. Тук е важно да споменем, че чрез всички схеми и всички финансови източници, които имаме в министерството, наистина успяваме да дадем добра комбинация от финансиране на общините, за да ги подпомогнем. В момента около 110-111 общини са обезпечени с т. нар. обществени трапезарии – нещо, което до скоро само за зимните месеци имаха възможност, сега имаме възможност да ги обезпечим целогодишно с топъл обяд. Около 8 хиляди човека средно месечно на територията на тези стотина общини се хранят с топъл обяд. Вчера във Враца имах възможност да посетя такава трапезария. За Враца са две тези обществени трапезарии, които хранят 120 човека в двата края на града, тристепенно меню. Наистина хора, които са на улицата, наистина много уязвими имат възможност за хубав, вкусен, топъл обяд. Считам, че това е една допълнителна подкрепа на местните власти, която ще даде своя резултат, защото тези трапезарии впоследствие могат да се комбинират със схемите за социално предприемачество, с останалите инициативи на общината.
Единствено не съм готова с точни данни от гледна точка на усвояване на програмата, но мисля, че там има вече завъртян също отново цикъл с дори възстановени средства от страна на Европейската комисия. Може би при следващи изслушвания е добре да ви предоставя също информация, защото особено за вас като депутати мисля, че ще бъде полезно да имате информация какво се случва на територията на цялата страна.
По отношение на въпроса за електронното общуване с бенефициентите и начина на комуникация с бенефициентите мисля, че тук отново можем да кажем, че имаме добре научени уроци от предишния програмен период, има изцяло нова електронна система за управление на средствата „ИСУН“ – програмата, която абсолютно се опитва да забрави за хартията, но все пак има част от документите, които няма как да не бъдат на хартия, но изцяло електронна е комуникацията с бенефициентите – само електронно кандидатстване, само електронно отчитане. Стартираха наистина доста и обучения вече по схемите, които са в изпълнение.
По отношение на промените в Закона за администрацията и Закона за държавния служител, които ще ни дават възможност и за краткосрочно, не за целия период наемане на персонал, също мисля че са доста важни и подкрепят управляващи органи, защото има дейности, които са периодични и има голямо натоварване. След това на периоди има в други сфери натоварване и това дава възможност за гъвкавост на администрацията.
Мисля, че и по отношение на информацията, която се предоставя през сайта на оперативната програма, информацията, която през областните информационни центрове предоставяме, имаме доста по-широка информираност от гледна точка на различните схеми и инициативите и това много лесно може да се види с някои от схемите, по които имаме получени над 3 хиляди проекта. Това означава, че информацията е стигнала до всички заинтересовани страни и почти всички потенциални бенефициенти.
Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Наистина добре познавате материята и дори и господин Адемов не можа да Ви изненада.
Колеги, има ли други въпроси?
ПРЕДС. Д-Р ХАСАН АДЕМОВ: Идеята беше да получим повече информация.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз също си взимам бележка и ще използвам и занапред възможността, когато говорим за европейските средства, да включваме всичката информация, за да не се налага и Вие да идвате допълнително.
Колеги, има ли други въпроси? Не виждам.
В такъв случай благодаря на госпожа Русинова за днешното й участие.
С това изчерпахме дневния ред на съвместното заседание.
***
За колегите от Комисията по европейски въпроси едно кратко съобщение. На 12 юли – вторник, от 14.00 часа в тази зала ще направим първото заседание на Съвета за обществени консултации. Това ни е публичната страна на работата.
Ще ви помоля да вземем участие, да чуем гражданското съсловие, гражданските организации.
Ще получите допълнителна информация.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.25 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:
Д-р Хасан Адемов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
Светлин Танчев
