1. Разглеждане и приемане на Междинен доклад на КЕВКЕФ относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007 – 2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г. (по данни към 30 юни 2016 г.)
2. Актуални въпроси към господин Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 48


На 14 септември 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, добър ден! Имаме кворум.
Добър ден, уважаеми гости!
Ще Ви представя дневния ред на днешното заседание.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и приемане на Междинен доклад на КЕВКЕФ относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007 – 2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г. (по данни към 30 юни 2016 г.)
2. Актуални въпроси към господин Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, на основание чл. 27 от ПОДНС.
3. Разни.

Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Всички присъстващи сме „за“.

Списък на гостите по дневния ред на заседанието:
По точка първа: Добринка Кръстева – началник отдел „Наблюдение и анализ“ в дирекция „Централно координационно звено“ към Администрацията на Министерския съвет;
Елена Минчева – експерт в отдел „Наблюдение и анализ“ в дирекция „Централно координационно звено“ към Администрацията на Министерския съвет;
По точка втора: Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика;
Малина Крумова – директор на Централно координационно звено към Администрацията на Министерския съвет.

По точка „Разни“ няколко съобщения:
Напомням Ви, за извънредното заседание на КЕВКЕФ – утре, 15 септември от 11,30 ч. в зала „Запад“, където ще разглеждаме: Представяне и обсъждане и приемане на Доклад по предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умение по т. 8 от годишната работна програма на Народното събрание и по въпросите на Европейския съюз 2016 г. и Рамкова позиция на Република България по него с вх. № 602-00-53, внесен от Министерския съвет на 22 август.
На 27 септември 2016 г., пада се вторник, от 14,00 ч. в зала 134, в която и в момента се намираме, в сградата на Народното събрание, ще се проведе заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейски въпроси. Обект на дискусията ще бъде напредъкът по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., в контекста на парламентарното ни измерение.
Предвижда се в заседанието да вземе участие Любомир Иванов – директор на Националния център по подготовка и провеждането на Председателството. Потвърдено е присъствието на госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание, и господин Иван Славчов – главен секретар на Народното събрание.
На 28 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала „Изток“, пл. „Народно събрание“ № 2, ще се проведе съвместно заседание с Комисията по външна политика.
В рамките на заседанието ще бъдат обсъдени актуални въпроси за напредъка по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. в контекста на парламентарното измерение. Предвижда се в заседанието да вземат участие госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координацията на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, и господин Любомир Иванов – директор на Националния център по подготовка и провеждането на Председателство. Потвърдено е и присъствието на госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание и господин Иван Славчов – главен секретар на Народното събрание.
Колеги, знаете, че тази година усилено ще поработим в посока подготвяне на Председателството на Европейския съюз, така че затова и все повече започваме на тази тема да си говорим. Всички наистина да сме на една страница с това, което се случва, какво предстои, за да може от всички страни наистина да покажем едно добро парламентарно измерение на това събитие.
Утре ще Ви информирам за още една среща, която подготвяме заедно с УНСС. Тя ще е на тема ТТИП, но за точната дата и час на това събитие ще Ви информирам допълнително. В него ще вземат участие евродепутати, колеги от другите съседни на нас страни, на която дискусия да може да стиковаме позиции и да видим и България къде се намира по този въпрос.
Това беше по точка трета – няколкото съобщения, които исках да Ви направя.
Ако имате някакви въпроси, заповядайте, ако – не, утре също ще имаме възможност да говорим по този въпрос.
И сега, виждам, че и колегите от Централното координационно звено са тук, и вицепремиерът господин Дончев.
Добре дошли, отново!
Аз предлагам да направим едно процедурно предложение, предвид че днес имаме няколко важни събития и нашата Комисия съвпада часово с Комисията по външна политика, в която ще вземе участие и министър Митов. Някои от Вас изразиха желание да се включат в другото заседание и затова предлагам, ако нямате нищо против, да изместим точка втора – Актуални въпроси към господин Дончев, да мине като точка първа, за да може след това тези от Вас, които са запознати с Междинния доклад , да могат да вземат участие и в другите комисии.
Ако нямате нищо против, а мисля, че и господин Дончев не би имал нищо напротив да бъдем по-оперативни, да разместим точките.
Има ли „против“?
Който е „за“, нека да гласува, да си го направим по процедура.
„Против“ и „въздържали се“ няма.
Точката се приема.
Уважаеми колеги, член 27, няколко пъти сме го чели досега, знаете последователността – започваме от най-голямата група към по-малките. Няма да Ви чета подробностите за провеждане на този блиц контрол.
В този ред на мисли се обръщам към най-голямата парламентарна група – групата на ГЕРБ. Имате право да зададете своя въпрос към вицепремиера Дончев.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Дончев, здравейте. Да попитам и да ни дадете информация какви са данните по изпълнението на оперативните програми към месец септември, съотнесено към предишния програмен период и към другите държави членки?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Ще съберем няколко въпроса.
Продължаваме с въпрос от групата на „БСП лява България“.
Има ли желание за участие? Не виждам.
От ДПС, колега? Няма.
Реформаторският блок – имате думата.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев. Аз искам да Ви помоля да коментирате информациите, които се тиражират от няколко дни в медиите относно евентуално орязване на еврофондовете, специално за Източна и Югоизточна Европа и пренасочването им към темите за сигурност и борбата със ситуацията с мигрантите.
По-скоро Вие да ни разкажете въобще какво става, тъй като излизат противоречиви информации, които се и отричат в течение на разговора. Да ни кажете какво имате Вие като информация. Как и дали това ще се отрази по някакъв начин на оперативните програми?
Също така излиза информация, че едва 28% от допустимите договорени пари за България до момента са реално договорени, като са изплатени над 3%. Допускам че и Вие, както и аз, не сте безкрайно доволен от тези резултати. Искам да попитам: Какви мерки предприема правителството за ускоряването на тези процеси и генерално защо се бавят оперативните програми?
Поне хората от бизнеса, с които аз се срещам и които изказват някакви притеснения, ми дадоха конкретни примери от Социалното министерство, от Министерството на икономиката, където процедури се бавят много месеци наред, без реално да се посочват някакви значими фактори и причини. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Току-що дойде и представителят на БСП, така че господин Иванов, имате думата да зададете своя въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! До голяма степен един от въпросите, който щях да задам, колегата го зададе, така че ще се огранича само с един.
Малко да Ви върна във времето. Спомняте си, че имаше една дискусия, която касаеше средствата за земеделие по Програмен период 2007 – 2013 г., една кореспонденция с Европейската комисия, касаещи сертифициращият орган. Тогава на една среща със заместник-министър Грудев – ни обясни, че ще бъде разработен екшън план, в който да се отговори на тези точки, за да не влезем в риск от загуба на разплатените средства за 2015 г., тъй като това беше упоменато много точно и ясно в тази кореспонденция, която не беше оспорена съответно от министър Танева и от ръководството на Фонда.
Въпросът ми е: Вие можете ли да ни отговорите в момента на какъв етап, има ли изобщо разработен такъв екшън план, как се изпълнява той и изобщо накъде е работата? Тъй като като крайният срок, който беше поставен в това писмо за приключване на кореспонденцията и отговорът на българската страна на претенциите от страна на Главна дирекция, съответно в Комисията по земеделие, за да не бъде наложена такава санкция, беше някой си месец октомври, сега ще Ви излъжа точно датата, която наближава. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз.
Колегата от Патриотичния фронт, имате ли въпроси?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев! Въпросът ми е свързан, той е доста сериозен, и е във връзка с Председателството на България на Европейския съюз и готовността на Министерството на земеделието и храните да поеме отговорностите, свързани с Програмата за развитие на селските райони, общата селскостопанска политика, която в този период ще попадне в ръцете на Министерството.
В тази връзка моите досегашни впечатления са, че Министерството не е подготвено технически за това. Много трудно ще се осъществи, ако бързо не се направят съответните мерки за въвеждане на модерни технологии, и то за директен контакт с всички останали страни – 26 или 27.
Въпросът ми в тази връзка е: Ще може ли да подходите малко силово за решаване на този въпрос, като изпратите госпожата до Вас – Малина Крумова, със специални пълномощия, за да може да оправи батака, тъй като наистина е много сериозно положението там с информационното обслужване и осъществяване на взаимодействие?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Групата на БДЦ, представлявана от мен.
Моят въпрос. Знам, че по-скоро в конкретиката си той засяга Министерство на регионалното развитие, но искам един по-общ отговор в посока трансграничните програми. Чувам, че имаме определени проблеми или може би неразбирателства с румънската страна. Има ли наистина такъв проблем, или е нещо чисто техническо, което засяга може би двете страни, или е нещо по-кардинално, за което би трябвало и ние да вземем някакво отношение? Това е моят въпрос.
Колегата от АБВ? Няма.
Приключихме с първия кръг от въпроси.
Имате думата, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понеже е блиц контрол и понеже бързате, ще се опитам да бъда максимално оперативен, а пък и до голяма степен първата част от втория и третия въпрос до голяма степен съвпадат. Те са свързани с плащанията. Затова, ако тези, които ми зададоха въпросите, нямат нищо против, ще се опитам да го сведа до един отговор, като адресирам всички нюанси във въпросите.
Само ще ми позволите да похарча 30 секунди преди да говорим за новия програмен период – да Ви снабдя с последните данни за стария, защото противно на това, което мислят всички, там плащания продължават да се обслужват и процесът на верификация, сертификация продължава и това е жизнено важно, с оглед пълното възстановяване на средствата, което разчитаме да имаме при окончателното затваряне на програмния период, който е напред във времето.
По данни отпреди пет дни, това е последната справка, която съм вадил – от цялата разполагаема сума от 8 млрд. 19 млн. евро по оперативните програми, ние имаме финално разплатени 7 млрд. 966 млн. евро грубо. Което означава, че спрямо първоначалния – говоря за брутни плащания, бюджет на оперативните програми плащанията са 99,34%. Понеже брутни плащания почти не се обслужват или не се обслужват фактически последните дни, може с голяма доза апроксимация да приемем това число за окончателно.
Както може да се очаква, темпът на верификация гони темпа на брутните плащания. Нямаме основание да считаме, че на финала числата ще се различават много, но последната справка за верифицираните разходи показва 95,38% от първоначалния бюджет. По отношение на сертифицираните разходи, тези, които са изпратени в Брюксел и са възстановени, или чакат възстановяване, финалното число е 94,19.
За тези, които не са запознати в детайли с процеса, целта е и верифицираните и сертифицираните разходи като финал да се движат до тавана от брутните плащания. Дали ще има разлика от порядъка на някой процент, е напълно възможно, но въпросите като едри категории е числата да се доближават Разбира се, като абсолютни стойности те са различни, защото на сертификация примерно подлежат само този дял от финансирането, който е изпратен от Европейската комисия. Затова вторите две числа ги коментирах като проценти.
По отношение на това как вървят плащанията към момента. Аз с основание предположих, че ще има въпрос в тази посока и доколкото съм в състояние, съм се опитал да направя някои справки. Доколкото оценката, дали плащанията вървят добре или зле, е трудна без някакъв ориентир или без някакъв репер, тоест плащанията се бавят или се движат добре. Тази оценка би била коректна, ако се сравним примерно с някоя друга държава членка, което не е много лесно, ще Ви обясня защо, или се сравним със самите себе си, примерно на база на изминалия вече програмен период.
Сега ще Ви споделя числата, с които разполагам, като ще се опитам да добавя кратка оценка защо картината е такава, каквато е.
Към момента по всичките оперативни програми може да се похвалим с – това е към вчерашна дата, 4 млрд. 628 млн. лв. договорени средства, което е 28,12% от първоначалния бюджет и 507, почти 508 милиона реално изплатени суми, което е от порядъка на 3,1% от първоначалния бюджет на Програмата. Сега влизаме в доктриналния спор дали това е много, или е малко. При всички случаи винаги плащанията, като изключим финала, винаги са по-малки, отколкото аз искам. Аз искам винаги да са повече.
Как изглеждат обаче нещата в сравнителен план. Понеже не съм правил нарочно засичане спрямо днешната дата, ако търсим сравнение с предишния програмен период, да намерим същата референтна дата, която би следвало да бъде септември месец, примерно 14 или 15 септември 2009 г., би ни дала ясна представа. Имам две справки. Едната е към средата на 2009 г., другата е към края. Ще Ви дам ориентир, за да прецените сами как стоим в сравнение със самите себе си.
Към средата на 2009 г. процентът договаряне е 6,69%, което е около 1 милиард… (Реплика.)
Не, без селските. Без селските,простете, това е точно така – 6,69% договаряне към края на 2009 г. Към края на 2009 г. процентът договорени средства е 14,06. Това са договорените.
Към средата на 2009 г. – плащането като абсолютна стойност са 146 милиона, което е 0,94% от бюджета на оперативните програми.
Към края на 2009 г. плащанията са за 400 милиона, което е 2,62% от бюджета на оперативните програми. Естествено, че 3% е повече от 2,6, само че до края на годината има четири месеца и аз очаквам да имаме платени поне още 200 милиона, с което, мисля, че спокойно можем да приключим годината с не по-малко от 5% плащания. Което означава, че по отношение на плащанията сравненията са видни.
Как изглеждат обаче нещата по отношение на договарянията? Ако сравняваме абсолютно едни и същи периоди, тоест сравним договарянето, което имахме точно към средата на 2016 г., виждаме, че то е 21%, сравнено с под 7%, същият референтен период на стария програмен период, означава, че договарянето ни е три пъти повече, от това което сме имали в същия период.
По отношение на плащанията, казах каква е картината. Сега, 3% дали е много или е малко, ако ми позволите дори на база данните, които коментирах преди малко, за да се стигне до над 99% в един момент трябва да се мине и през 3%. Колкото по-рано се мине, толкова по-добре.
Доста по-коректни биха били данните, ако се опитаме да сравним с останалите държави членки, но преди това ми позволете да ви снабдя с още малко числа. Към момента имаме обявени процедури на стойност почти 11 млрд. лв., което означава, че имаме обявени процедури за над 65% от бюджета на програмите, което заедно с високия процент договорени средства ми дава основание да бъде по-скоро оптимист.
Нямаме данни за брутните плащания в държавите членки, защото към момента коментираме брутни плащания, тоест това, което е реално разплатено в държавата членка. Такива данни Европейската комисия не поддържа и е много трудно на механичен режим да се снабдя с подобни данни, това означава да питаме колегите във всяка от държавите. Единственото, което може да използваме като ориентир, е как върви акредитацията, защото без акредитация няма възстановяване на средствата, няма реимбурсиране от страна на Европейската комисия и без да е абсолютен ориентир какви междинни плащания има наредени по отношение на държавите членки, което също не е абсолютен ориентир, но ще ви споделя какво има в тази посока.
От единадесет програми общо в България – тази справка е стара, защото тя посочва, че от единадесет програми имаме акредитирани девет, което не е вярно. Акредитираните де факто са десет. Единствено ПМДР е програмата, която чака акредитация и тя е в процес, което би следвало да се твърди, че процесът на акредитация е почти приключил. Което като процент от програмите означава, че ние сме акредитирали Програма за морско дело и рибарство. Ние сме акредитирали над 90% от всички финансови инструменти. Процентът, разбира се, е различен в различните държави членки. Имаме 1, 2, 3 или дори 4 държави, които са акредитирали всичко. Тук можем да споменем една Холандия, Литва, Естония и Швеция – имат 100% акредитирани програми. Другите държави членки се движат с различни темпове. Примерно една Малта от шест програми е акредитирала една, което е примерно около 17% от всичките програми. Съседна Румъния от десет програми е акредитирала една, което означава примерно, не около, а буквално 10% от програмите. Различните държави членки се движат с по 17%, има държави с 30%, 25%, но по отношение на акредитацията категорично сме във водеща група.
Какво показва справката за междинните плащания? Тук по-скоро се движим в средата. Уточнявам, че междинните плащания не може да са абсолютен ориентир, особено на такъв ранен е етап. В класацията имаме, така да се каже, брутални екстремуми. Имаме една държава като Финландия, която може да се похвали с 14,3% обслужени междинни плащания, което е абсолютен рекорд, и в същото време имаме държави като Унгария, които почти нямат обслужени междинни плащания. Те са с 0,03%. Малта е с 0,12%, Румъния е с 0,18%, Италия е с 0,67%, Словакия е с 0,68%, Унгария с 0,73%, Полша е с 0,9% или 90% обслужени междинни плащания, Кипър е с 0,93%, България е с 1,9 – обслужени междинни плащания, което ни поставя в средата. Уточнявам за трети път, междинните плащания не са универсален ориентир.
Кратък коментар по програми и кратък коментар защо ситуацията е такава, каквато е. А тя, според мен, в никакъв случай не е лоша. Действително се забелязва дисбаланс и по отношение на различните програми. Трудно ми е да разбера коментара свързан с „Човешки ресурси“, доколкото плащанията на „Човешки ресурси“ са по-високи дори от средните темпове, които имаме за Европейския съюз. Това е програма, която си е изплатила 10% от бюджета и то на такъв ранен период.
По отношение на ОПИК – 2,3% е по-ниско от средното, но предвид темпа на обявяване на схеми, имам основание да смятам, че там забавяне няма да има. Да, факт е, както сме си говорили винаги откровено в тази Комисия, около тази маса, по отношение на част от финансовите инструменти имат забавяне, като за това си има причина. Давам конкретен пример – ОПОС. Добре знаете, че инвестициите в сектор „Води“ са под условие – до завършване на водната реформа до края на тази година. Ние имаме и предварително условие. С тази разлика, че чувствителността по отношение на предварителното условие във Водния сектор е толкова силна, че Комисията не позволи до завършване на водната реформа да се правят каквито и да било инвестиции в сектор „Води“. Като изключим така наречените „early birds“ или ранните птички. Това е една от причините ОПОС да се движи по-бавно, отколкото всички сме искали. Което, между впрочем, имайки опитност и в предишния програмен период, си е абсолютен симптом за началото на периода, тогава по други причини.
Съдебната реформа плюс реформата в администрацията, примерно са една от причините добро управление, въпреки че плащанията там не са толкова ниски, темпът на подаване на проектите да се движи по-бавно. Ние примерно от представителите на съдебната система и всички институции, които са включени в съдебната система, получаваме проектите едва сега. И то няма как да бъде по друг начин, доколкото се предполага програмата да финансира реформата. Няма как, без да има прието законодателство, специалните закони, законите, които уреждат структурата на съдебната власт, преди това промените в Конституцията, ние да финансираме каквото и да било в съдебната система. Абсолютно същата е ситуацията, когато коментираме административната реформа. И, бидейки до края откровен, въвеждайки нови правила със закона, това вероятно за два или три месеца е създало смут в системата, доколкото всички администрации трябва да спазват по същество нови правила в интерес на бенефициентите и това частично е довело до забава. Но, както дадох данни допреди малко, сами, сравнено със себе си, се движим между два и три пъти по-бързо и сме около средноевропейските темпове. Не е коректно да се говори за забавяне, още повече, ако погледнете всички прагове по правилото N+3 според новия регламент, ние по плановете и за тази, и за следващата година, сме много далеч от праговете на N+3 и не съществува каквато е била опасност от загуба на средства.
Ако позволите в заключение, по темата за плащания, щом първият програмен период успяваме да го завършим по този начин, няма каквито и да е било поводи за опасения по отношение на новия. С тази разлика, че новият период трябва да отговаряме на едни малко по-високи стандарти. Тук не говоря само за плащания, тук говоря за съвсем различни неща. Първо, цялото харчене на парите е пакетирано с провеждането на реформи, така наречените „предварителни условия“. Второ, самите ние в тази Комисия и в предишния състав на парламента, и в този състав, и в различни кабинети, сме коментирали, че да се харчат законосъобразно средствата е едно и трябва да си поставим да гоним по-високи цели, от гледна точка и правата на бенефициентите, и качеството на инвестиционния процес, което е една малко по-висока цел от суровия темп на плащания.
Ако ми позволите да продължа, за да не губим време. Изтеклата информация за промени в европейския бюджет. Става дума за Бюджет 2017, не става дума за многогодишната финансова рамка. Ограничаване на средствата по отношение на държава членка по оперативните програми или по обща селскостопанска политика, разбирайте примерно Програма за развитие на селските райони, може да се случи, ако е променена многогодишната финансова рамка. Точка. Всякакви промени в годишния бюджет касаят или се отнасят към оперативното харчене на средствата и те отразяват каква е прогнозата за паричния поток на колегите от Европейската комисия. Една подобна маневра е възможна по простата причина, че дори и на база числата, които Ви коментирах преди малко, интензивното харчене или усвояване на средства, както обичат да казват някои, в целия Европейски съюз едва сега започва. И не може да очакваме нито тази, нито следващата година да има кой знае колко големи междинни плащания за обслужване.
В този смисъл оперативното пренасочване на средства към други цели, свързани със справяне на предизвикателството с бежанците, няма да има отражение върху който и да е от проектите, който се реализира в България. Още повече по регламент Комисията има задължение след представяне на искания за плащане в определен срок да го обслужи. Като досега, като изключим 2011 г., ако не ме лъже паметта, сериозни трудности в тази посока не е имало. За да има промяна на цялата рамка на финансиране в България, за да има отражение върху който и да е проект, трябва да се промени многогодишната финансова рамка. Което, ако искате прогноза от моя страна, не че е невъзможно, но е безкрайно трудно като политическо упражнение, познавайки включително колко трудно беше постигнат консенсус с многогодишната финансова рамка такава, каквато е в момента.
По отношение екшън плана, за статута на сертифициращия орган в Програма за развитие на селските райони, не мога да Ви снабдя с най-свежа информация. Показателно е, че ако имаше някакъв тревожен сигнал, експерти или колегите от самото министерство, досега да са ми докладвали, да са ме информирали. Още повече кореспонденцията, която минава през мен, между Министерството и Европейската комисия, изключва техническата кореспонденция, става дума за сериозни и за принципни неща. През мен не е минавала кореспонденция, която да крие каквато и да е плашеща информация. Поемам ангажимента – или аз, или колегите от Министерството на земеделието, на следващата среща да Ви дадат по-детайлна информация.
По отношение на Председателството. (Реплики.) Колегата е абсолютно прав. Ние често като обществено внимание фокусираме усилията си, когато говорим за Председателството върху осигуряването на сградния фонд и логистиката, което е важно. Не е важен обаче политическият дневен ред на Председателството. И каквито и теми или акценти, заедно с партньорите да изчистим, безспорно като тайминг има една тема, която няма как да не е част от основните ни задължения, функции, поне на Председателство, е многогодишната финансова рамка за следващия програмен период, кохезионната политика – промените в нея, както и промените в общата селскостопанска политика. Впрочем първите разговори са започнали вече и ние се опитваме да следим всичко, което се случва във всички формати, а не само да следим, да заявяваме позиция – говоря общоевропейски срещи, формат „приятелите на кохезионната политика“. Следим изключително внимателно ситуацията по отношение на другия клуб, той е на нетните долари, както и следим всичко, което се случва във формата „Вишеградска четворка“ плюс България, Румъния, Хърватия и Словения.
Не е такъв въпросът, тоест няма да влизам в детайли какво се очертава от всички тези формати. Казвам го като потвърждение, че чисто като политически процес ролята ни, поне на Председателството, ще е критично важна. Аз тук опасения нямам. Доколкото, каквито и забележки да имат те или да имаме към работата на Министерството на земеделието, там екип, в крайна сметка не говорим да са необходими 60 човека, екип от няколко души, които могат да участват, да модерират подобен политически процес, има. Това е, първо.
Второ, те в този процес няма да са сами. Колегите от Централното координационно звено плюс колегите от Министерството на финансите – има няколко екипа от хора с изключително голям опит. Нещо повече, хора, които няколко пъти, простете за жаргона, са въртени в различни формати, били са в Постоянното представителство в Брюксел, които спокойно могат да лидират този процес.
По-големият проблем е, ако ние със сигурност знаем, че темата – бъдеще на кохезионната политика, обща селскостопанска политика плюс бюджет, ще ни бъдат на вниманието. Ние за тези теми се готвим. Даже госпожа Крумова вчера Ви беше пратила една детайлна справка от всички администрации, броят на хората, профила на експертизата, езиците, които знаят, на които можем да разчитаме в този процес, тоест подготовката тече към момента.
По-големият проблем или по-голямото предизвикателство за мен са: кои ще бъдат другите чисто политически теми, които ние ще трябва да модерираме поне на Председателството и каква ще ни е готовността за тях. Там имам повече, хайде, ако не притеснения, то трябва да го следим с по-голямо внимание. Защото, така или иначе, с европейските фондове имаме една администрация от примерно 1500 души, от които всички говорят английски, всички имат опит в работата с Комисията, с другите държави членки и там не може да очакваме някой да се изложи. Напротив. Претендирам, че нивото ни е над средното. Но в други теми – сигурност, енергетика, нали знаете какво предизвикателство е да се събере един подобен отбор от достатъчен брой хора, които да отиграват или да лидират някакъв политически процес. Наблюдавайки политическата ситуация, имаме абсолютно всички шансове – и едната, и другата тема да станат част от дневния ред на Председателството като политически процес.
Програмите за трансгранично сътрудничество. Първо, нито има време, второ, аз не съм убеден, че съм готов за абсолютно детайлен обзор – програма по програма. Трето, не бих споделил всичко, което знам, доколкото то, простете, влиза в протокола и се съобразявам с някои изисквания, свързани с политическа коректност. Винаги исторически е имало, хайде, ако не търкания, в някаква степен на шум в системата, докато се напаснат отношенията със съседната държава, с която имаме съответната програма за трансгранично сътрудничество.
Подозирам, че до ушите Ви е стигнала информация за Програмата „България – Румъния“. Да, действително имаме претенции към начина, по който е процедирала румънската страна. Нещо повече, освен да имаме претенции, заместник-министър Николова ми докладва, че само преди няколко седмици на обща среща тя с достатъчно твърд тон, буквално, е изразила претенциите, които имаме към румънската страна и вярвам, че ще има реакция. Ако няма, сме в състояние да мобилизираме по-високо или възможно най-високото ниво на представителство на държавата, за да се решат въпросите и проблемите, които ги имаме. Опитах се да бъда кратък.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Наистина бяхте доста изчерпателен и конкретен. Аз не съм искал и да навлизам в повече детайли на въпроса, който Ви зададох, така че отговорът Ви беше изчерпателен. И аз го задавам точно с тази цел, защото на няколко измерения имаме комуникация със съседни нам държави и е хубаво, когато всички говорим в един глас и изтъкваме даден проблем, смятам, че има много по-голяма вероятност той наистина да бъде решен. Още повече, че в своя опит с колегите депутати и колежката председател на тяхната Комисия по европейски въпроси, смея да кажа че имаме едно така доста добро взаимоотношение и винаги е било хубаво наистина в един глас да говорим всички по тези проблеми.
Колеги, имате ли нещо от въпросите, които Вие зададохте да се поясни или да не сте чули?
Имате пояснения.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не чух по отношение на техническото съоръжение на Министерството на земеделието и храните. Аз твърдя, че то в това си състояние, в което е, няма да стане. Сега се прави бюджета. И, ако трябва в директен тон да говоря, значи там, ако не се вложат парични средства в техническо съоръжаване на това Министерство, няма да може да си осъществява функциите като координатор на обща селскостопанска политика. То това трябва да прави тогава.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Петров, не искам да изземам думата от министъра, но съобщих Ви за едно заседание, в което ще разговаряме с вицепремиера, който отговаря за Председателството. Предполагам, че на този въпрос може би по-конкретно тя би могла да ни отговори.
Все пак, ако господин Дончев има някакво наблюдение.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Техническото осигуряване на Председателството не е проблем. Всички познавате финансовия министър и знаете по типичната му реакция и изражението на лицето, когато става дума за разходи.
Искам да Ви уверя, че по отношение на основните разумни разходи, които са били необходими за Председателството, не сме ги ограничавали, защото това, в крайна сметка, е сигурно един от най-сериозните ангажименти на държавата в близкото десетилетие в Европейския съюз. Това е въпрос и на репутация, въпрос и на всичко останало и не можем да си позволим той да не мине на ниво.
А дали ще изпратя госпожа Крумова – как беше? – със специални правомощия в Министерството на земеделието, ами аз вече я пратих по повод интегрирането на информационната система на селската програма с ИСУН. Ако ситуацията го изисква, нямам никакви колебания да я пратя втори път. (Оживление.)
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, преминаваме към втория кръг от въпроси.
Колега от АБВ, пропуснахме Ви. Имате два въпроса, ще ги зададете сега, като Ви дойде реда.
В този ред на мисли, отново преминаваме към най-голямата парламентарна група ГЕРБ – нямат въпрос.
БСП, имате ли втори въпрос, господин Иванов? Нямат.
ДПС липсват, така че, колега Тренчев, имате думата.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Благодаря.
Да благодаря и на вицепремиера Дончев за наистина детайлния отговор, който ни даде.
Действително съпоставка между предния програмен период и сегашния, както и съпоставка между другите държави членки и нашата, е един от възможните подходи, но той със сигурност не е оптимален, защото очевидно, когато една държава като България – предния период ни беше първият, очевидно нещата се движат с едни темпове и е нормално сега вече да е съвсем по друг начин. Затова попитах за Вашата субективна преценка като човек, който вече доста години е вътре в нещата и разбирам, че Вие по-скоро сте о-кей с темповете, които се движи.
Моят последващ въпрос от това, което и Вие казахте, а и моето убеждение е, че България задължително трябва да е един от основните бенефициенти от увеличения бюджет за сигурност, който сега се тиражира в разговорите на най-високо ниво в Европейския съюз. Искам да попитам: Каква ще бъде стратегията на България да подсигури наистина възможно най-много средства за опазването на нашата граница, която е и външна за Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
Господин Петров, имате думата за втори въпрос. Нямате.
Господин Дончев, искам да Ви попитам, засегнахте донякъде темата, която искам да повдигна, и това е всеобхватността на системата ИСУН. Вече имаме ли изцяло внедряване на тази система, може ли да очакваме, че почти всички, да не кажем, всички програми вече ще са на тази платформа? Знаем, че Министерството на земеделието работи по друга програма и има ли вероятност те също да отидат към ИСУН или за в бъдеще, или поне за този програмен период ще си останат така, както са си? Това е в общи линии моят въпрос.
И колега от АБВ? Нямате въпрос.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин Председател, без да губим време, по отношение на първия въпрос. По повод интерпретацията на думите ми дали по-скоро съм о-кей, мисля, че бях категоричен, аз винаги искам повече. И съжалявам, че не може, или пък защо да не може, да дойдете някой път на оперативка с управляващите органи и да чуете инструкции, реплики и така нататък.
Това, което коментирах е, че е нито повод за притеснение, нито повод за особено безпокойство има. Би могло да бъде повече. Примерно 10% в 2016 г. изглежда по-скоро като трудно достижим план от порядъка на седем, осем беше напълно възможно. Естествено, в крайна сметка като Ви коментирам половин милиард плащания, е хубаво да знаете, че от този половин милиард плащания 420 милиона са направени през тази година, а тя не е свършила. По една проста причина, включително и че 2014 г., 2015-та беше годината, в която се застъпваха стария и новия период и, естествено, напълно логично, голяма част от усилията бяха по отношение на стария. Тези неща ги знаете.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: А и самата тенденция е иначе към края на годината да се правят плащания…?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Естествено. И това всички членове на уважаемата Комисия го знаят, защото сме го коментирали. За зло или за добро, винаги второто полугодие плащанията са повече, за добро или за зло последните години от програмния период винаги са по-силни от първите. Има си нормални или едни такива причини, които можем да приемем – напасване на системите – опитност на хората да свикнат с новите правила, има си понякога и чисто субективни причини, които няма да коментираме отделно.
Вторият въпрос е изключително съществен. Само че има една разлика, ако говорим за допълнителни средства, свързани с темата „Сигурност“, свързани с темата „Бежански поток“ или темата „Миграция“, те не минават през Системата за управление на средствата от Европейския съюз. Те нито стават част от оперативните програми в този им вид и, за зло или за добро, там системата за вземане на решения е почти изцяло политическа. Тоест вследствие годините натрупан опит, когато говорим за Кохезионната политика, когато говорим за обща селскостопанска политика, обемът плащания, които получава една държава – да, зависят от преговорите, но преговорите са базирани на формула и на ясен финансов механизъм, както и за самото определяне на средствата и самото им харчене също е базирано на изключително ясни правила, където става ясно кой колко ще получи в зависимост от брутен вътрешен продукт на глава от населението, нужди, категория райони и така нататък.
По отношение на темата „Сигурност“ към момента средствата се разпределят изцяло на база политически процес. Не твърдя, че той не е базиран на някаква експертна оценка, но тя няма нищо общо с добре напаснатата система на европейско ниво за разпределение на другите пари. Сега в момента се води, като говорим за политически процес, може да го проследите и по медиите – разговори за сума от категорията или от порядъка на 160 милиона, което за мен е базирано на справедлива оценка на вече направени разходи и такива, които ще бъдат правени в бъдеще, но уточнявам, че този процес не може да се сведе и не може да бъде отговорност на цялата Система за управление на средствата от Европейския съюз, то е в някаква степен паралелна реалност, което не е много добре, защото често говорим за огромни средства. Само ще Ви напомня, че една съседна Гърция имаше възможност да ползва близо 700 милиона. Много сериозна сума, сравнима с бюджета на един средно голям финансов инструмент. И това едва ли ще е единственото плащане.
По отношение на ИСУН. ще ми позволите, след като Ви дам кратък отговор, да дам възможност на госпожа Крумова, която пряко се занимава с тези неща, да Ви снабди с последната информация. Реално системата за плащания, изобщо всички процеси от оперативните програми в момента се обслужват изцяло от ИСУН. Имаше плахи опити от колегите от ОПИК да дублират в някаква степен електронното подаване с изисквания на документи на хартия. След първия успешен опит, след като видяха, че системата работи и не е толкова страшно, в момента процесът изцяло тече през ИСУН, което е добрата новина. И тече без особени проблеми, като изключим някакви по-скоро персонални драми на апликанта – неграмотност или невъзможност да се ползва по адекватен начин електронен подпис. Ние срив на системата не сме позволявали до момента.
В средата на следващата година е последният срок, който е коментиран от колегите от Министерството на земеделието за възможността тяхната система да намира отражение в ИСУН. Те няма как да минават сто процента през ИСУН. Беше дълъг спор, но минимумът, който е – всичко, което имаме в ИСУН като категории за информация, да отразява и реалния темп на плащания, договаряния и проекти по Програма за развитие на селските райони, поне от гледна точка на визуализация и на публичност.
Тук преди да дам думата на госпожа Крумова, ще Ви съобщя една новина. Имаме амбицията, дано да успея да го направим максимално скоро, поради добрия опит с ИСУН, от гледна точка не само на визуализация на информацията, от гледна точка на възможността да се проверява абсолютно всичко в реално време и от гледна точка от избягване на риска от двойно финансиране, и от гледна точка на избягване на риска на застъпване на проекти, имаме амбицията под форма подобна на ИСУН, ако не на самия ИСУН, за начало да вкараме всички инвестиционни разходи, които се правят от държавата и местните власти. Това не е уникален опит за държава членка. Една Франция вече работи по същия начин с тяхната система. Трудно ми е да кажа колко време и какви ресурси би отнело, но вече работим заедно с колегите от Министерството на финансите. Това ще бъде изцяло нов подход или нова епоха при планирането и отчитането на всички публични разходи.
Както в момента, като става дума за проект по оперативна програма, всеки може да влезе в ИСУН да провери за колко пари, кога е започнало, кога е свършило, кой е изпълнителят, кой е възложителят и така нататък. Представете си същото да е възможно при всеки инвестиционен проект, който се реализира в държавата. Уникална възможност да сравняваме къде, какво, кой и за колко пари прави. Уникална възможност да сравняваме дяловете, бюджета на европейско финансиране в различните региони и уникална възможност да планираме по най-добрия начин инвестициите.
Ако господин Председателят разрешава, ще дам възможност на госпожа Крумова да ме допълни.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се и аз Ви поздравявам, току-що научихме една новина, която наистина се радвам да чуя, че има такъв подход. Ние не отскоро казваме, че дали са европейски пари или национални, трябва по един и същи начин, да не кажем, че още по-строго трябва да ги следим, така че радвам се да чуя, че се работи в тази посока.
Госпожо Крумова, имате думата.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз всъщност нямам да добавя много. Така или иначе, от самото си пускане в експлоатация системата обхваща всички програми с изключение на ПРСР. Така, както каза и вицепремиерът, сме се разбрали с колегите от ПРСР цялата информация, която е налична в тяхната система, да бъде прехвърлена, налична и видима във вътрешната и в публичната система на ИСУН по сравним начин, като същевременно ще направим всичко възможно да има и единен портал, от който да се достъпва информацията. Тоест максимално да се гарантира улеснен достъп на всички интересуващи се от Европейските структурни и инвестиционни фондове, да могат да достъпват информацията по ПРСР. Знаем, че част от проблемите са за това, че тя е трудно откриваема на страницата на Министерството на земеделието и това създава и част от проблемите на бенефициентите.
Това, което аз искам да допълня като новина е, че следващата стъпка, в която работим е да електронизираме, включително издаване на актовете. С приетото вчера на Министерски съвет решение за одобряването на Наредбата за функционирането на ИСУН се въвеждат четири електронни производства, като за момента техническата възможност за три от тях съществува да се издават включително и изцяло електронни актове. Няма да стане веднага, но това е всъщност амбицията ни – изключително да преминем на електронни документи и да се елиминира хартията дотолкова, доколкото е възможно. Процесът е труден. Все пак това е промяна, изисква съществена промяна, включително културата на провеждане на процедурите, на производствата и така нататък, но това е посоката, в която действаме.
Следващото нещо, по което ще работим през следващата година, е да се електронизира изцяло и вътрешния процес на управляващите органи, което в значителна степен ще подобри както тяхната ефективност, така и отчетността им и въобще много по-лесно ще стане контролът, наблюдението и всичко, което може да се свързва с осигуряването на законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от СИВ.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Едно допълнение от моя страна. Когато говорим за цялостна електронизация на процеса по кандидатстване и по обслужване, заявяване на междинни и окончателни плащания и така нататък, тоест кандидатстване и отчитане, нека да поясня, че това не е само опит да се моделират по електронен път така или иначе съществуващите хартиени процеси и ще бъде грешка, ако мислим по този начин. Добре си даваме сметка, че когато говорим за симплификацията или за опростяването, ние по-голям шанс от електронизацията на процесите нямаме. Защото това всъщност е шанс за редизайн на всички процеси. И в прав текст, и двата процеса – и електронизацията и редизайна на процесите, се движат безспорно, от това, което Ви казвам, но ако трябва да бъда сурово откровен – и по отношение на двата процеса има съпротива от различни нива.
Пълната проследимост за действията на всеки служител в администрацията е добре за гражданина, потребителя, невинаги е добре за администрацията и не може да очаквате всички администрации да са щастливи от това. Малко насилствения редизайн, от гледна точка на апликационната форма: или този документ досега е изглеждал така, само че поне две, поне четири, поне пет са излишни, не ти дават никаква добавена стойност, невинаги кара всички участници в системата, най-вече част от чиновниците, да са щастливи. Не бих казал, че процесът е лесен, но към момента това, което имаме като постигнат резултат до момента, е абсолютно доказателство, че ще извървим пътя докрай, защото най-голямото предизвикателство е минато.
МАЛИНА КРУМОВА: Ако мога последно да добавя, ако трябва да се сравняваме пак с други държави членки, имам информация, че дори една държава като Естония, която е водеща в електронното управление и електронното правителство, няма напълно функционираща система за управление на европейските средства, докато ние имаме такава, която обхваща всички процеси, задължителни по регламент, включително и с много добавени неща към нея.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Поздравления, за което.
Господин Дончев, благодаря Ви още веднъж за участието в днешното заседание. Бяхте много изчерпателен, научихме някои новини, които дори не са в обхвата на европейски средства, за което изключително Ви благодаря.
Желая Ви успешна работа и до нови срещи!
Колеги, преминаваме към оригиналната точка едно, сега стана точка три: Разглеждане и приемане на междинния Доклад на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от европейското икономическо пространство през програмен период 2007 – 2013, както и постигнатия напредък по програмите за период 2014 – 2020, по данни към 30 юни.
Както знаете, Комисията изготвя два такива доклада – единият междинен, а другият годишен и окончателен, които се гласуват и в Комисията. Затова ще Ви прочета един съкратен вариант. Вие имате целия Доклад, така че няма да влизаме в кой знае колко детайли. Само че трябваше да има колеги от Централното координационно звено, ако имаме въпроси към тях. Може ли да проверите дали са налични тези хора? Ако не са, ще зададем въпросите по друг начин, но да не губим време.
Настоящият Междинен доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в Република България за първата половина на 2016 г. е изготвен в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Правилата за организацията и дейността на Комисията за европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 43-то Народно събрание на Република България. Документът е разработен на базата на информация за изпълнението на отделните програми и инструменти, съфинансирани с европейски средства, предоставена от съответните структури в държавната администрация, отговорни за тяхното управление или координация.
Докладът отразява статуса по управлението на средствата от Европейския съюз към 30 юни 2016 г., като предлага обстоен преглед върху следните програми и инструменти:
• 7 Оперативни програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фонд (СКФ):
- Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г.;
- Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г.;
- Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.;
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г.;
- Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г.;
- Оперативна програма „Административен капацитет“ 2007-2013 г.;
- Оперативна програма „Техническа помощ” 2007-2013 г.;

• 2 Програми, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство:
- Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.;
- Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г.

• Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежка програма за сътрудничество и Програма за сътрудничество „България – Швейцария“.

• Програми в рамките на Европейското териториално сътрудничество:
- Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия 2007-2013 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество България – Турция 2007-2013 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество България – Македония 2007-2013 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г.
- Оперативна програма за транснационално сътрудничество Югоизточна Европа 2007-2013 г., Съвместна оперативна програма Черноморски басейн 2007-2013 г., ИНТЕРРЕГ IVC, УРБАКТ, ИНТЕРАКТ

• 8 Оперативни програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ):
- Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г.;
- Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г..

• 2 Програми, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство:
- Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.;
- Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

• Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ОПХ ФЕПНЛ)

• Програми в рамките на Европейското териториално сътрудничество:
- Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия 2014-2020 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество България – Турция 2014-2020 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество България – Македония 2014-2020 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2014-2020 г.;
- Програма за трансгранично сътрудничество Гърция - България 2014-2020 г.
- Програма Балкани - Средиземно море 2014-2020; Програма Дунав 2014-2020; Съвместна оперативна програма за ТГС Черноморски басейн 2014-2020; ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020; ЕСПОН 2014-2020; УРБАКТ III 2014-2020; ИНТЕРАКТ III

В доклада са засегнати редица ключови аспекти от процеса на усвояване на еврофондовете, сред които: приключване на програмите за период 2007-2013 г.; анализ на въздействието им върху българската икономика; отчет на индикаторите за постигането на заложените цели в стратегическите документи; напредък по програмите, които се съфинансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г. и др.
Прегледът по отделните програми и инструменти е извършен на база постъпилата информация от ресорните административни структури, както и на база проведените през годината изслушвания пред КЕВКЕФ.

По отношение на Програмен период 2007-2013 г. е използвана следната логическа структура на изложението:
- Общ реализиран напредък;
- Идентифицирани проблеми при финализирането на програмите и научени уроци;
- Оценка на потенциалния риск от налагането на финансови корекции;
- Анализ на въздействието на програмите върху българското общество и окончателен отчет на индикаторите за постигането на заложените цели.
Представената информация за Програмен период 2014-2020 г. е систематизирана в следните 7 раздела:
- Стратегически цели на програмата;
- Институционална рамка;
- Приоритети на всяка от програмите;
- Постигнат напредък по всяка от програмите;
- Напредък по отделните приоритетни оси;
- Идентифицирани проблеми от страна на управляващите органи и предприети мерки за преодоляването им;
- Предвидени дейности по програмите до края на годината.

С оглед постигането на съпоставимост, постъпилите финансови данни от структурите на изпълнителната власт са представени в доклада в националната валута на Република България – български лев, а там, където данните са предоставени в евро, те са трансформирани по фиксирания курс на Българска народна банка – 1,95583 лв. за 1 евро. Преобразуването на валутите и закръгленията е възможно на места да са довели до минимално изменение на изходните данни за анализа.
Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове следи отблизо дейността на изпълнителната власт и допринася за успешната реализация на програмите през новия програмен период 2014-2020 г., финализирането на стария програмен период 2007-2013 г., както и за изпълнението на целите на Стратегията „Европа 2020“, посредством правомощията на националните парламенти, предвидени в Договора от Лисабон и неформалния политически диалог с Европейските институции. Приносът на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове се изразява и в провокирания широк дебат по темата с участието на всички заинтересовани страни – парламент, изпълнителна власт, граждански сектор, бизнес, синдикати и научни среди, по линия на Съвета за обществени консултации (СОК) към Комисията.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 43-то Народно събрание на Република България благодари за съдействието от страна на структурите на изпълнителната власт за предоставената информация при подготовката на настоящия доклад, както и за активното им участие в редовните заседания на Комисията, посветени на темата „еврофондове“. КЕВКЕФ изразява увереността си, че установеното ползотворно сътрудничество ще бъде успешно продължено и задълбочено.
Колеги, това беше обобщения вариант на Доклада. Ако имате някакви въпроси или коментари, може да ги направим.
Сега ме информират, че госпожа Крумова ще се върне, ако имаме още някакви конкретни въпроси, свързани с Доклада.
Ако нямате такива, предлагам да гласуваме.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Предложеният Доклад, разбира се, и неговия кратък вариант повтарят общата рамка на това, което се е случвало в първия програмен период като оперативни програми и това, което трябва да се случи в следващия програмен период, е започнало. За съжаление, въпреки че е продукт на Комисията, аз ще се въздържа от неговата подкрепа поради няколко причини.
До голяма степен информацията, с която е боравено за неговото създаване, то е упоменато в Доклада, е на база на данните, получени от съответните министерства, които оперират с оперативни програми и съответно управляващите органи.
Какво имам предвид?
Колкото и да се стараят нашите експерти, за съжаление, те не могат да изчерпат цялата информация, която е необходима, за да се направи действително обективен доклад.
Първо, за стария програмен период. Проблемите, които са идентифицирани не са толкова всеобхватни. Не искам да влизам в подробности, защото ще отнеме доста време, а Докладът е доста обемист. Умишлено не съм направил предложение, защото на 138 страници, ако започнем да правим предложения за корекции в Доклада, ще отнеме доста време и просто нямаше физически как да се случи.
Тук забележката ми е по-скоро към министерствата, които дават информация, защото на база на тези блицконтроли, които се случват тук и разговорите, които водим, се идентифицират отделни групи проблеми, които впоследствие ние ги виждаме в документите, които получаваме обратно и съответно работят нашите експерти.
Примерно, за тази информация, която ни изнесе вицепремиерът Дончев, аз му зададох и конкретен въпрос, касаещ окончателното приключване на предния програмен период с разплащанията. Има и още неясноти: не са посочени такива рискове, които могат да съществуват при приключващото верифициране и сертифициране на разходите, които трябва да ни бъдат възстановени от Европейската комисия.
По-притеснителна е втората част на Доклада, информацията, която излиза там по отношение на усвояването на средствата от новия програмен период. Както каза вицепремиерът Дончев, очевидно за него там трактовката е доктринална, тоест всеки от неговата гледна точка. Мисля, че там можехме да направим по-сериозни забележки, които, разбира се, да бъдат обективни и да насочат вниманието на тези управляващи органи, където има значителни слабости, включително и таблицата, която е приложена към Докладът на база на изготвено от ИСУН, разпечатано от ИСУН, не е изключително розова. Това, което виждаме в нея, процентите, които са договорени и сумите, които са разплатени и възстановени от Европейската комисия, някои от оперативните програми включително са на нула процента.
Имаме проблеми в сектор „Земеделие“, където е започнало и сериозно се работи. Поне по документи има сериозно забавяне на обработката на проектите по някои от мерките, нещо, което не е отбелязано вътре в Доклада, а тревожи бенефициентите. Това е в резултат на разговори с тях.
Аз не го казвам като някаква сериозна критика, която трябва да породи някакъв политически дебат. Напротив, като забележка, която впоследствие би трябвало да бъде отправена към съответните управляващи органи, които да намерят начина да бъдат изправени тези нередности.
Прави впечатление, че поне в сектор „Земеделие“ не са отчетени много от грешките, които са забелязани в предходния програмен период и продължават да се мултиплицират и сега. Може би една от причините е именно това, което тук стана на въпрос в дискусията – несъответствието на информационните системи, ИСУН и тази, която работи Земеделското министерство. Може би е субективна причината за това нещо.
Пълна неяснота по оперативната програма, която касае образованието. Идвали са тука, много пъти са разговаряли. Нещата там боксуват. Тука не е отбелязано, излезе доста сериозна информация, имаше критики относно това, че вместо целенасочено да се финансират проекти, които касаят развитието на науката, влизаме в нещо, което по-скоро трябва да го насочим към земеделската програма. Финансират се проекти за носии и кисело мляко, образно казано. Сещате се за какво говоря.
Така че хубаво е това нещо, което казвам, да се вземе предвид. Хубаво, че госпожа Крумова се върна тук, за да чуе тези забележки. Но критиката ми не е към нашите експерти, които са правили Доклада, а по-скоро към тези, които са предоставили информацията, защото те не могат да се сдобият с цялата тази информация, не могат да направят анализа, боравят на базата на това, което им изпращат от министерствата. Нормално е от самите министерства да представят нещата в доста по-розов начин, отколкото изглеждат.
Това е причината, поради която ще се въздържа и колегите от БСП ще се въздържим, за гласуването на този Доклад. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз разбирам Вашата позиция, господин Иванов. Единственото, което мога да кажа, е това мое разбирателство, но смятам, че Комисията винаги е била отворена към препоръки, към това, когато има проблем в дадена програма, да извикаме колегите от съответната програма, да поставим въпросите, да изискваме нашите препоръки да бъдат спазвани.
Така че наистина, ако имате забележка към управляващите органи, то по-конкретно и ясно трябва да ги насочите към техните адресанти. Определено респектирам Вашето решение да не подкрепите Доклада, макар и това да ми се струва малко насочено към работата на Комисията, а не толкова към външните фактори. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Винаги имате възможност някои от тези забележки, ако държите, могат да бъдат включени в Доклада, но все пак разбирам и Вашата позиция.
Колеги, има ли други желаещи да участват в дискусията по Доклада? Не виждам.
Госпожо Крумова, чисто информативно, ако имате желание да вземете дискусия? Не.
В такъв случай подлагам на гласуване – който е „за“ приемане на Доклада, както го изчетох, моля, нека да гласува.
„За“ – 9, „против“ – няма, „въздържали се“ – 4.
Уважаеми колеги, благодаря Ви.
Госпожо Крумова, още веднъж благодаря и за Вашето участие. Желая Ви успешен ден!
С това изчерпахме дневния ред.
Колеги, моля Ви утре – мисля, че доста бързо и оперативно ще е заседанието, да вземате участие.
Заседанието е в 11,30 ч. в другата сграда.
Полезен и успешен ден желая на всички!



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлин Танчев






Стенограф:
Красимира Коева