1. Актуални въпроси за напредъка по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. в контекста на Парламентарното измерение към г-жа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, и г-н Любомир Иванов, директор на Националния център по подготовката и провеждането на Председателството.
(Съвместно с Комисията по външна политика)

2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст), по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2016 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, Вх. № 602-00-58, внесена от Министерски съвет на 2 септември 2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по външна политика
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове



П Р О Т О К О Л
№ 50

На 28 септември 2016 г., сряда, се проведе съвместно заседание на Комисията по външна политика и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Списъкът на присъствали на заседанието народни представители и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от госпожа Джема Грозданова и от господин Светлин Танчев, председатели на комисиите.


* * *


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Можем да започнем!
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, скъпи дами и господа!
Днес имаме съвместно заседание с Комисията по външна политика.
Налице е кворум и в двете комисии.
Ще изчета дневния ред – първо, на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, който е:


ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси за напредъка по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. в контекста на Парламентарното измерение към госпожа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката и господин Любомир Иванов, директор на Националния център по подготовката и провеждането на Председателството (съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове).

Тази точка, пак да съобщя, ще разгледаме съвместно с Комисията по външна политика.
Госпожа Кунева имаше едно посещение на Тройката, за което днес й благодарим, че отдели време да присъства на нашето съвместно заседание, да ни разкаже за това какво се е случило, как върви подготовката, затова ще Ви изчета и гостите, които са днес на нашето заседание по тази точка.
Както вече представих – заместник министър-председател по координацията госпожа Миглена Кунева, Любомир Иванов – директор на Националния център по подготовка и провеждането на Председателството, Евгения Колданова – заместник-директор на Националния център по подготовка и провеждане на Председателството, Яна Дочева – заместник-директор на Националния център по подготовка и провеждане на Председателството, и Даниела Симеонова – съветник в кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционални въпроси.
Само преди да започнем и да им дам думата за кратко приветствие и запознаване, нека да гласуваме все пак дневния ред, както си е по протокол.
Който е „за“, нека да гласува. (Реплики.)
Слушам Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: От името на Парламентарната група и на представителите на БСП в Комисията по външна политика, предлагаме като т. 2 в дневния ред да бъде записано изслушване на министъра на външните работи във връзка с решението на правителството за оттегляне на подкрепата за досегашния кандидат за поста Генерален секретар на ООН госпожа Ирина Бокова.
Предлагам да се гласува предложението.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря за това предложение, но в момента заседанието е съвместно на две комисии и след като преминем тази точка, ще имате възможност във Вашата комисия да вземете това становище.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Затова предлагам в дневния ред да влезе като т. 2, тъй като първата е съвместна.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов, аз не разбрах – предлагате съвместно заседание на двете комисии, за да изслушаме министър Митов, или отделно – в Комисията по външна политика?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Предлагам като т. 2 господин Митов, след приключването на съвместната точка, която очевидно е първата точка, господин Митов да информира, ако желае и пред двете комисии, за решението на правителството от днес.
Считам, че решението не касае само Комисията по външна политика, така че напълно нормално е господин Митов да даде информация и пред двете комисии.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Митов идва днес за редовен блиц контрол. Ако искате, цялото време ще го отделим на този въпрос, така че не виждам смисъл да се гласува отделно точка, а и той ще дойде към 16,00 часа. Дори и сега да го извикаме, няма да има физическа възможност да пристигне до половин час.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ние, понеже го викаме от около час и половина в Народното събрание…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: А, това е друг въпрос!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …е напълно възможно да дойде и по-бързо, а може и да не дойде. Затова настоявам да се гласува т. 2.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Процедурно предложение е направено. Аз, настина, не бих могъл да не го подложа на гласуване, така че единственото, което можем да направим, е да подложим на гласуване това предложение, направено от господин Жаблянов. (Шум и реплики.)
Процедурно предложение, господин Тошев. Нямаме друга опция.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: По принцип да гласуваме предложения вече проект за дневен ред, след това да гласуваме предложеното допълнение към него.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, не! Извинявайте, но такава процедура е недопустима. (Реплики.)
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз, преди да подложа на гласуване, питам дали има други предложения. Те правят предложение, така че трябва да гласуваме и тяхното предложение, само че ще ги разделим на две – първо, гласуваме така представения дневен ред, и след това да гласуваме дали приемаме добавянето на втора точка. (Шум и реплики.)
Виждам, че имаме леки различия. Мислех, че по-леко ще мине днешното заседание, но трябва да минем наистина по устав и по протокол, така че разделяме двете комисии в момента.
Аз ще подложа дневния ред на гласуване за Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и след това Комисията по външна политика ще предложи своя дневен ред.
Кажете, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! При тази ситуация предлагам същото предложение, което направи колегата Жаблянов и за дневен ред на Комисията по европейски въпроси, тъй като очевидно…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ : Затова ще ги гласуваме всички подред на направените предложения.
Дневният ред – т. 1 я изчетох.

Точка 2 на Комисията по европейски въпроси е:
„2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Предложение за Регламент относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст), по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2016 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, с вх. № 602-00-58, внесена от Министерски съвет на 2 септември 2016 г.“
Преди да подложа това на гласуване Ви уведомявам, че е направено процедурно предложение към дневния ред на Комисията по европейски въпроси да се добави т. 2, като в съвместната част на заседанието на Комисията, заедно с Комисията по външна политика, да влезе т. 2: „Изслушване на министър Митов относно смяната на кандидата ни за Председател на ООН“.

Подлагам на гласуване дневния ред, който Ви изчетох, и след това ще гласуваме предложението на господин Иванов.
Моля колегите от Комисията по европейски въпроси, които са съгласни с така изчетения дневен ред от мен, нека да гласуват.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържал се – 1.

Господин Иванов, мисля че при това гласуване, няма смисъл да правим второ гласуване, така че протече дневния ред. (Шум и реплики.)
Добре, подлагам го на гласуване, за да си спазим абсолютно графика. Извинявам се, за което.
Подлагам на гласуване добавяне на т. 2 към така изчетения дневен ред на Комисията по европейски въпроси, за включване на изслушването на господин Митов по смяната на кандидатурата ни за Генерален секретар на ООН.
Който е „за“, нека да гласува.
Гласували: за – 4… (Шум и реплики.)
Повторно преброяване, колеги!
Който е „за“, нека вдигне ръка, от Комисията по европейски въпроси.
Гласували: за – 5, против – 2, въздържали се – 5.
Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, с това преминаваме към съществената част на днешната ни среща: Актуални въпроси за напредъка… (Реплики на народния представител Янаки Стоилов на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Стоилов, искате отново да изиграем същата сцена? Добре.
Гласувахме съвместната точка, която ще разгледаме с Комисията по европейски въпроси. Искате сега отначало да започнем дневния ред на Комисията по външна политика? Добре. Чета Ви дневния ред… (Реплики на народния представител Янаки Стоилов на изключени микрофони.)
Нашият дневен ред е различен. Трябва да изчета всички точки сега. (Шум и реплики.)

От Комисията по външна политика, който е „за“ предложението на господин Жаблянов за изслушване на министър Митов преди редовния блиц контрол, който ще започне към 16,00 ч., по темата за смяната на нашия кандидат за Генерален секретар на ООН, моля да гласува.
Гласували: за – 7, против – 2 (присъстващи), имам 4 записани колеги, 6 – против, въздържали се – 1.
Ако искате, ще Ви изчета имената на колегите, които са ми заявили гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Колеги, извинявайте, но как отсъстващите по този въпрос откъде знаят позицията си?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, колко гласа бяха „за“ от Комисията по външна политика? Седем.
Двама са „против“, един – „въздържал се“.
Да приемем, че приемаме предложението за изслушване на министър Митов. Сега ще му се обадим, да видим дали ще дойде преди уречения час.
Можем да продължим.

ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Продължаваме с т. 1:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ЗА НАПРЕДЪКА ПО ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 г. В КОНТЕКСТА НА ПАРЛАМЕНТАРНОТО ИЗМЕРЕНИЕ КЪМ ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И ГОСПОДИН ЛЮБОМИР ИВАНОВ, ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ПО ПОДГОТОВКАТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, имате думата, за да ни запознаете с последното посещение в Естония – как вървят нещата, въобще какво се случва в тази сфера.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност, придържайки се към фактите, това беше посещение, осъществено от председателя на Центъра, от Външно министерство и от Дирекцията в Министерски съвет.
То беше държано по-скоро на едно дипломатико-техническо ниво, отколкото на политическо ниво.
Първата политическа среща ще бъде във вторник, когато имам среща с австрийския министър на външните работи и ще говорим по приоритетите на Тройката.
Междувременно обаче аз направих няколко други срещи, за които бих искала да уведомя всички, едната от които впрочем беше с Генералния секретар на Парламента, с господин Клаус Веле, за да говорим за парламентарните изменения, които след Лисабонския договор имаме в ръцете си и за това как можем да направим успешно участието на българския парламент по време на нашето Председателство.
Тук искам да Ви кажа достатъчно рано, надявам се, че имаме много неща, които можем да използваме и да ги направим по-добре по отношение на присъствието на парламента. По време на Литовското и на Словашкото председателство, в Секретариата на КОСАК например, е имало един упълномощен през цялото време, представител на парламента, което много облекчава работата на националния парламент и присъствието му на европейска сцена.
Разбира се, сме уточнили неща, които сме говорили и тук, с Вас, и в координацията на екипа, четирите срещи, които със сигурност ще има, в които парламента ще участва. Вие имате представител, с който аз, за съжаление, не успях да се видя, изпратен, командирован от парламента. И призивът на Генералния секретар, който аз бих искала да Ви предам, е да го използвате много ефективно, включително и напълно възможното присъствие в съответните департаменти на Генералния секретариат на Парламента на служители от комисии, които Вие счетете за необходими.
Аз лично високо бих препоръчала Комисията по вътрешен ред и сигурност, бих препоръчала, защото това ще бъде една от основните теми, бих препоръчала присъствие в Комисията ИМКО, което е „Вътрешен пазар и потребители“.
Бих препоръчала много силно в ИТРЕ, в комисията, която е свързана с енергетика и околна среда много, в ЛИБЕ – също така, и във Външната комисия.
Ако парламентът може да го направи и да изпрати за няколко месеца служители на съответните дирекции, които да видят от близо работата на Европейския парламент в това отношение, ще бъде много добре. Разбира се, КОСАК и междуправителствените срещи също са изключително необходими. Те са всъщност, нека отново да ги кажем: Конференция на комисиите по европейски въпроси към парламентите на държавите членки – КОСАК, пленарно заседание на КОСАК, което също ще бъде по време на нашето Председателство, Междупарламентарна конференция за стабилност, координация и управление на Европейския съюз, което ще се проведе в Брюксел, и междупарламентарно сътрудничество в областта на външната политика и политика на сигурност.
По времето на Естонското председателство ще бъде конференцията на председателите на парламентите на държавите от Европейския съюз. Просто така е по график. Винаги е в този период от годината.
Проведох срещи и с Генералния секретар на Съвета, всъщност това е нашият основен партньор, защото ние председателстваме Европейския съвет.
Няма да имаме никакъв проблем с подготовката на нашите експерти, включително и специфичните умения, които председатели на работни групи и заместник-председатели трябва да имат.
Днес всъщност започнахме първата част от обучението. Точно днес открихме обучителния сезон. До януари тази година ще минат хиляда души през това обучение, тоест за председатели и заместник-председатели на групи главно.
След това, от началото на 2017 г. започваме вече още по-детайлно да слизаме в дълбочина на подготовката, включително и със симулиране на преговори, тоест всичко онова, което се прави, за да може България по най-добрия начин да намира решение на действително сложни въпроси, които ще се решават по време на нашето Председателство.
Всъщност, както и друг път сме говорили с Вас, ние имаме три основни, до колкото може да се каже, сигурни неща.
Едното, това е „Европа 2020“, откъдето излизат приоритетите и ние трябва да изберем от тези приоритети, които са залегнали в „Европа 2020“. Те са достатъчно широки, за да могат да поберат почти всичко, за което се сещаме, което се случва в Европейския съюз.
От друга страна, ние трябва да направим така, че да знаем във всеки един момент как се развива законодателната процедура по така наречените „досиета“, където всъщност Съветът преговоря.
След Лисабонския договор се появи така нареченият „Триалог“, който е една много сложна система, между Европейския парламент, разбира се, по силата пак на този Договор, националните парламенти тук също могат много рано да вземат отношение по съответните, нека да го кажем, законопроекти в Европейския съюз и, разбира се, Европейската комисия.
Ние сме направили организация, за да може да се следи докъде стига всяко едно от досиетата. Това е подготовката на така наречените „фишове“ и ще знаем, но не можем да сме 100% сигурни какво ще бъде достатъчно подготвено и ще влезе на достатъчно висока степен, за да можем да го завършим по време на нашето Председателство.
Целта ни, разбира се, когато е влязъл един акт и може да бъде приключен по време на нашето Председателство, да постигнем този консенсус. Накрая това, което броят страните, е колко такива акта, които са били достатъчно готови, са успели да доведат до съгласие, тоест преговорите на практика наистина са завършили с успех.
И третото сигурно-несигурно събитие, това е какво се случва в Европейския съюз. Защо казвам „сигурно-несигурно“? Защото ние ще сме наясно във всеки един момент какви са горещите точки и какви са проблемите, които могат внезапно да изникнат, можем да създадем организация за тяхното следене, за готовност да реагираме, но не можем със 100% сигурност да кажем дали ще бъдат точно тези, дали единият маршрут миграционен ще се затвори и повече тежест ще има на другия, дали една реадмисия евентуално ще доведе до действително промяна в картината в света, какво ще се случи със световните капиталови пазари и така нататък, и така нататък.
Искам да подчертая пред Вас, когато говорим за организация, ако искате, аз мога да Ви кажа и последните новини около Координационния механизъм в Министерския съвет, но моето твърдо намерение е по отношение на подготовката да няма, така да се каже, никаква разлика между, и така съм работила винаги, между Външно министерство, Дирекцията в Министерския съвет и Центъра за подготовка на Председателството.
Трябва да Ви призная, че нашите ресурси не са необятни и затова трябва да направим така, че участието на всеки един да увеличи участието и присъствието на другите. Така се случва, че в момента аз съм заобиколена от моите колеги, с които, всъщност, като изключим госпожа Дочева, съм работила от 10-15 години насам, но и господин Иванов, който е дипломат с ранг посланик, същото се отнася и за заместник-министър Александров, госпожа Дочева, която също е от Външно министерство, това наистина са хора, които могат много добре да държат хоризонталната подготовка на Председателството, както и специализираната Дирекция в Министерския съвет.
Искам да Ви запозная с факта, че директорът на тази дирекция, който беше КОРЕПЕР-1, тоест наблюдаваше всички досиета, най-общо казано, се връща и ние ще имаме един човек, който е минавал няколко председателства в мандат от 4 години. Това е много добра новина за укрепване на нашия екип за Председателството, наистина.
Няма да се опитваме, разбира се, по никакъв начин нито да изземваме ведомствена компетентност на министерствата, не бива и не може. Никога хоризонталният преговорен екип не знае толкова по земеделие, например, колкото знае съответното министерство. Значи, ако ще говорим за промените в селскостопанската политика, най-добрите са в Министерството на земеделието, но ние трябва да сме абсолютно сигурни, че експертите са подпомагащи председателя и заместник-председателя на работната група, които трябва да знаят как се преговаря.
И целта на нашия екип, нека да го кажа отново, е, когато говорим за профила на една страна, условно, даже няма да давам пример със страни, защото не е добре, но страната Х, която по една от политиките има много ясна подкрепа или възражение. Нашата задача тук е да знаем как се профилира тази страна по всички отворени преговорни позиции, за да можем да направим необходимото да предложим, ако отстъпи на едно място, да дадем възможност да получи своето на друго място, тоест да направим този баланс, който накрая ще доведе до успех Председателството.
Точно тук двете хоризонтални институции – Министерският съвет и Министерството на външните работи, имат изключително голямо значение.
Ако ми разрешите, няколко думи за промените в координацията. Според мен изключително добра новина е, че министър-председателят се ангажира лично. Днес всъщност закрихме тематичните работни групи. Те свършиха своята роля и вървим към последната фаза на подготовката на нашето Председателство.
С ангажимента на премиера Борисов, като национален координатор, смятам, че не само вдигаме нивото на координация, но и другите координиращи вицепремиери и министри ще имат много сериозен ангажимент във връзка с времето, в което изпълняваме всички ние ангажиментите си.
В моя ресор са логистиката, тоест организацията на събитията в страната във всяко отношение, екипът на Председателството, обучение, екипи за отделните формати и приоритети и Програма – работа по фишове, работа с Триото, формулиране на приоритети и така нататък.
Подчертавам, че аз ще координирам усилия. Ще бъда подпомагана от Националния център, от КВЕС – дирекцията в Министерския съвет, и от Министерството на външните работи.
Разбира се, всяко едно решение ще го консултирам и ще го представим на Министерския съвет, както и на Вас, ако имате такова желание. Всъщност, при редовните изслушвания, дори и без да имам специална покана по това, аз ще Ви представя материала.
Инфраструктурата, сградният фонд и неговата готовност са от компетентността на вицепремиера Томислав Дончев, който в работата си ще взаимодейства с главния секретар на Министерския съвет, с главния секретар на Народното събрание, изпълнителния директор на НДК „Конгресен център“ и кмета на Столична община.
Вицепремиерът Бъчварова поема сигурността на Председателството, което е напълно обяснимо. Важна роля там има началникът на Националната служба за охрана.
Министър Горанов продължава да има водеща роля по отношение на бюджета на Председателството, организирането на обществените поръчки и така нататък.
Културната програма е в ръцете на министър Рашидов, като, разбира се, се отчита зададената визия и наратив на Председателството. Трябва да се реши какво правим в страната – откриване, закриване на Председателството, съпътстваща културна програма за неформалните съвети, но и множество дейности зад граница – изложби, експозиции, концерти, арт инсталации. В работата си министърът ще търси взаимодействие с кмета на Столичната община, по отношение на събитията, и с Министерството на външните работи, по отношение на външните аспекти на културната програма.
За комуникационната стратегия ангажимент има външният министър, като трябва да се обърне внимание, че тя, разбира се, има две направления – и национално, и международно. Разбира се, при изработването на Стратегията в национален план, Министерството на външните работи ще бъде подпомагано и от Националния център.
Това са накратко промените при нас.
Засега мога да Ви кажа с голяма доза сигурност, че за обучението на нашите експерти – нещо, което беше мое първо притеснение, в момента мога да Ви кажа, че нещата вървят добре и съм, не мога да кажа – спокойна напълно, докато не приключи всичко, докато не приключи и Председателството, но съм уверена, че ще успеем да се справим.
Местата са попълнени, знаем хората, направи се поръчка, включително и за допълнителни езикови курсове, там, където се налага.
Направени са тестовете. Общо-взето имаме профила на всеки един от хората на председател и заместник-председател. Имаме още малко неща за доуточняване.
Някои министерства се колебаят къде да бъде, примерно, правосъдието и вътрешните работи, една от работните групи. Имаме още един такъв случай, но като цяло нещата са под контрол и смятам, че няма да имаме проблеми.
С логистиката въпросът стои все още по-така… необходимост да се работи. Логистиката – това никак не е лесно. Акредитационната система, допускът на журналисти, пресцентровете… Изключително важно – България в Брюксел!
Ще Ви информирам редовно как вървим. Всички приоритети на министерствата са дадени. Аз мислех дори да дойда тук с нагледен материал при Вас. Това е от всички министерства принос. Всички са си дали приоритетите. Не мога да кажа: ето това са българските приоритети, просто защото трябва да извървим пътя с Австрия и Естония. Не са нещо по-различно от това, което Ви казах в началото на годината.
Разбира се – сигурност, разбира се – вътрешен пазар, младежка безработица. Това са нещата. Миграцията няма как да падне от дневния ред. Енергетика – за България, но тя е част от вътрешния пазар.
В момента, в който приключим с… Мога да Ви кажа графикът какъв е. Ние трябва до ноември да изработим първия документ. Нашите приноси са ноември. Трябва да ги изработим заедно с Тройката. Получаваме обратна връзка. Декември вече имаме общ материал на Тройката. След това започват консултациите с Генералния секретариат и тогава вече вървим към приключване.
Всяка една стъпка ще я консултирам с Министерския съвет и с Вас.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева, за това изчерпателно експозе на нещата, които се случват.
Ние често се виждаме и дискутираме тази тема. За мен е удовлетворително да видя, че има сериозен напредък във все пак организирането на всички тези потоци от информация и дейности, които трябва да се случват.
Вчера имахме Съвет за обществени консултации, на който господин Иванов също запозна и членовете на този Съвет към Комисията по европейски въпроси. До колкото разбирам и от Вас, до края на ноември месец би трябвало да имаме някакви приоритети за българската страна, с които да запознаем и колегите в Народното събрание, и въобще да запознаем българската общественост.
И това, което и вчера разбрах от разказа на господин Иванов, наистина ключовата дума за това Председателство, особено от българска страна, ще е „ефикасно“, защото наистина всеки човек трябва да работи за няколко, за да постигнем наистина резултатите. За нас е и първо такова Председателство, така че това допълва до голяма степен сложността на задачата, предвид че нямаме опит, но, лека полека, чуваме, че институционалният капацитет се изгражда и можем да разчитаме, че ще се справим.
Колеги, имате възможност за въпроси и коментари, по така направеното изложение.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Несъмнено изложението беше изключително изчерпателно и даде светлина допълнителна относно хода на подготовката за нашето Председателство на Съвета на Европа, но аз в дневния ред виждам, че ние днес трябва да засегнем темата за неговото парламентарно измерение и в тази връзка се опасявам, че не получихме някаква допълнителна информация по тази тема.
Въпросът ми е: имате ли поглед и запознали ли сте се с разработвани документи на други държави, които преди нас са председателствали, разбира се, в тази насока – именно, координацията и с парламента и като парламенти.
Неизменно аз, като член на Комисията по европейски въпроси и участващ в КОСАК съм наблюдавал пряко тези процеси и съм виждал по какъв начин се развиват. Хората, екипът, пряко ангажиран с подготовката дали се е запознал с подобни разработени документи? Изобщо, предвиждате ли да се разработи общ документ и с парламента относно неговото участие в подготовката и протичането на самото Председателство? Имам предвид включително и бюджетно измерение на този процес. Благодаря.
ПРЕДС СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз ще кажа няколко думи преди да дам възможност на госпожа Кунева да отговори.
Ние и вчера, и в съвместна работа с господин Славчов, като главен секретар, сме обсъждали въпроса.
Четири са основните срещи, които парламентарното измерение ще проведе в тази посока, като в момента съгласуваме дати, на които това може да се случи, и сме пуснали предложение до всички ресорни комисии в българския парламент да дадат предложения и становища на какви допълнителни срещи можем да направим в тази посока.
Също така има и допълнителни срещи към тези съответни комисии, които могат да се различават до някаква степен от основните приоритети, които ще бъдат на Председателството, но това е нещо, което също ние като парламент предстои да обсъдим и да си одобрим като приоритет.
ИВАН ИВАНОВ: Да разбирам ли, че работим в две направления? Парламентът работи сам по себе си като парламент, отделно от тази група, която е днес тук пред нас представена и касателството между нас някъде се губи.
В тази връзка ми беше въпросът дали имаме готовност или госпожа Кунева и нейният екип имат готовност да разработим общ документ, който фактически да стане една стратегия, един вид, за изпълнение на самото Председателство и участието на българския парламент.
Естествено, че ние трябва да дадем своя принос. Тук не можем всичко наготово да чакаме, но все пак конкретно ангажираните лица са при нас. Аз даже очаквах тук да бъде поканен министър-председателят вече като пряко отговорен за този процес. Все пак от него трябва да чуем като главен координатор неговото виждане какво е. И се радвам на едно бъдещо заседание той да бъде поканен, разбира се, и него да изслушаме. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Разбира се, аз не се опитвах нито да изземвам от нейните функции, а просто да спомена, че работим в момента в синхрон и топката е в нашето поле, в което ние трябва да си заявим конкретните дати, да ги стиковаме, разбира се, с изпълнителната власт и да се опитаме да ги фиксираме, така че това е един процес, който продължава.
Госпожо Кунева, ако имате нещо да допълните, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да.
Най-напред да Ви кажа, че ние сме изпратили писмо, тоест Центърът е изпратил писмо до парламента, с което ние Ви молим да ни дадете координационен екип, с който да работим. Много е важно да ни е добре структуриран разговорът, за да има следствие от всяко нещо, което си кажем и което решим.
Второ, утре Народното събрание е поканено заедно с останалите министерства, защото имаме среща на координаторите на събития.
Моите усилия, след като ми се струва, че поставихме вече на добра основа обучението, мога с голяма доза сигурност да кажа, че това е факт, моят фокус на усилията ще бъде върху логистиката, план-графика и провеждането на странични събития, защото, уверявам Ви, това е! Ние го сравняваме често с буквално операция, военна операция, толкова прецизно трябва да бъде всичко, миролюбива, разбира се.
Но да дойде утре човек от Народното събрание, както ние сме поканили и да каже какви събития Вие предлагате, е много важно за нас, за да можем да го сложим в графика и аз този график да го представя в един момент, когато се стабилизира, да Ви представя графика на Вас.
А иначе по отношение на Вашия въпрос, аз имам много пълна справка. Мога да я дам писмено, мога да кажа все пак някои основни неща на Вас.
Ето какво е заковано засега – отправната точка е Лисабонският договор, който поставя, всъщност най-големият печеливш от Лисабонския договор, като институция, е Европейският парламент и съответно националните парламенти там, където има важни пресечни точки.
Какво е дадено? Дадено е възможността за допълнителни правомощия в рамките на Европейския съюз, дадени са възможности за влияние на законодателния процес и планове за развитие на Съюза и се определят рамките на ефективно и редовно междупарламентарно сътрудничество. Това е изходната позиция на Лисабонския договор, чл. 12, любителите на подробности, Протокол 1 и 2 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз. Това ни дава сила. Това ни дава, разбира се, и ограничения какво правят националните парламенти.
Разбира се, имаме принцип на субсидиарност, тоест там, където Вие виждате, че тази субсидиарност е нарушена, там можете да кажете „Не!“. Там можете да дадете червен картон и да кажете, че няма да мине едно такова законодателство.
Значи, субсидиарност, пропорционалност. Националните парламенти могат да упражняват контрол над проектозакони на Европейския съюз, да проверяват дали е спазен този принцип, да участват в разглеждането на договори, да участват в оценка на политиките на Европейския съюз – нещо, което често се пропуска, а е много интересно и много важно, особено в областта на свободата, сигурността и правосъдието, тоест на практика най-важното, по което ще работим.
И имаме отношение към подадените от различни държави молби за присъединяване към Европейския съюз. Кой знае, ако нещата вървят с Черна гора с изключително голяма скорост, може пък Вие да сте в такава ситуация, за да кажете какво мислите.
И така – междупарламентарното сътрудничество, освен това има много форми, конференции, заседания, посещения, срещи, включително и чрез видеоконферентна връзка, онлайн мрежа и бази данни.
Ще се спра на няколко ключови моменти от междупарламентарното сътрудничество.
Сигурно е, че за периода 1 януари – 30 юни, нашата страна ще трябва да организира поне три основни заседания в България и едно основно заседание в Брюксел: Конференцията на комисиите по европейските въпроси към КОСАК, накратко; пленарното заседание на КОСАК, значи конференция плюс пленарно заседание, Междупарламентарна конференция за стабилност, координация и управление в Европейския съюз, което се осъществява в Брюксел, и Междупарламентарно сътрудничество в областта на външната политика и политиката на сигурност.
Всички останали срещи и заседания на комисии, конференции и така нататък, ще бъдат предложени от Ваша страна и съобразени с актуалната политическа ситуация и приоритети.
Според статистиката в последните години, през първата половина на годината се провеждат между 6 и 8 броя основни събития в рамките на Председателството си, всяка страна, парламентарни.
Мога да отида конференция по конференция, но ми се струва, че няма смисъл от тези подробности… (Реплики.)
Да, слушам.
ИВАН ИВАНОВ: Въпросът ми беше, извинявам се, ако не сте ме разбрали, запознати ли сте с разработени такива документи относно председателства на страни, които са предхождали нашето Председателство, с техния опит дали сте се запознали? И предвиждате ли да се изработи общ документ между Вашия екип съответно и парламента, по който да върви парламентарното направление на нашето Председателство?
Това беше въпросът ми: изобщо дали се предвижда подобно нещо? То е ясно, че тези неща се случват и то няма как. Те са записани и се случват на всяко едно Председателство два пъти в годината.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Вижте, това което са правили, ако правилно Ви разбирам, това, което са правили някои парламенти, например, Словенския парламент беше. Те са взели достатъчно рано решение, защото е имало избори по време на тяхното председателство.
Имаме тези декларации, в които парламентът решава, че няма да използва председателството по време на избори, тоест, така да се каже, зона на ненападение, да не се… (Реплики.)
Ами, не знам какъв Ви е въпросът. Не Ви разбирам. (Народният представител Иван Иванов говори на изключени микрофони.)
Всъщност аз започнах с това, че утре са поканени представители на парламента, за да заявят събитията. Това е координация и е сътрудничество.
Написано е, както казахме, писмо до Вас, да ни дадете Вашия координационен екип. Когато тези неща се случат, тогава мога да Ви кажа какво можем да направим съвместно. Това може да бъде: съвместни декларации, най-различна форма могат да добият, но недейте да оставате с впечатлението, че правителството по някакъв начин, или Центърът, така да се каже, ще диктуват на парламента. Това е невъзможно. Затова аз по-скоро очаквам сътрудничество и Вие да водите този разговор и да кажете какви са Вашите желания.
Абсолютно сме на разположение. Знаете, че силно подкрепих и ремонта на Народното събрание, защото смятам, че това наистина би било важно. Отпуснати са средства. Трябва да го предвидите в бюджета си.
Разговаряла съм с Генералния секретариат на Европейския парламент, за да вземе оттук… Но аз мога да разговарям за Вашата администрация евентуално, а не да Ви ангажирам Вас. Това е нещо, което Вие трябва да решите.
Готови са да приемат експерти, колкото кажете. Нормално това е за не повече от две седмици ще бъде безплатно, няма да ни струва нищо, няма да има разходи.
Това е, което мога да направя. Все пак, ние сме, така да се каже, във власти, които си сътрудничат, на разположение сме, с други думи. Каквото Вие предложите и като странични събития, и за логистиката, ще помагаме.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само и аз да допълня госпожа Кунева.
Наистина в момента сме в изграждане на този синхронизиращ механизъм между Народното събрание и изпълнителната власт. Подали са искания за дати, подали са възможност за обучение на кадри от страна на Народното събрание, така че в момента го изграждаме.
Това, което и Вие попитахте – дали е излъчен опита. Да, събрали сме на няколко държави графиките, таблиците, какво се е случило, в смисъл изискването е…
ИВАН ИВАНОВ: За парламента съм сигурен, господин Председател. Аз питах дали те са запознати каква е историята на други парламентарни…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Господин Иванов вчера имаше възможност да присъства на Съвета ни по обществени консултации. Там доста по-детайлно обсъдихме темата от кои държави сме изчерпили опит, както и госпожа Кунева в нейното встъпление разказа, че господин Иванов се връща буквално от Естония, нашият главен секретар също имаше тази възможност, така че в момента го изграждаме и се надявам това, което и аз разбрах от госпожа Кунева е, че до края на годината, до месец декември тези механизми ще са вече сработили и самите приоритети също ще бъдат ясни, за което ние да водим дискусия.
Имате възможност да се изкажете…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко в допълнение към обстойното представяне от страна на госпожа Кунева, искам да обърна внимание само на два въпроса.
На този етап с голяма доза сигурност можем да кажем, че по време на нашето Председателство ще се провеждат преговорите по същество за излизане на Великобритания от Европейския съюз, за новия статут на Великобритания, а във връзка с това и разговорът, по-общ на този етап, по бъдещето на Европейския съюз.
Знаете, вече има политическа договорка или политическо съгласие между държавите членки, формата на тези разговори да е както във формалните структури на Европейския съюз, така и извън тях, във формат 27 държави членки.
По този повод поставям по-скоро въпрос към народните представители, който ще трябва да решим заедно – в каква форма, дали и кога, и от гледна точка на интерпарламентарното сътрудничество да се организират форуми в този формат – 27 държави членки, във връзка с тези преговори, но вероятно това ще е разговор, който ще можем да проведем на по-късен етап, тъй като за момента процесът още не е структуриран и ясен във времето. Знаете, очаква се Великобритания да каже ясно какво и кога прави, но, така или иначе, това е въпрос, който ще стои за нашето Председателство и пред Народното събрание.
Вторият въпрос е свързан с ролята на Народното събрание по линия на интерпарламентарното сътрудничество в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Миналият път аз си позволих да дам примера с жълтата карта във връзка с директивата за командироване на работници, който е много конкретен пример за това как националните парламенти активно могат да повлияят на законодателния процес в Европейския съюз.
Междупрочем, това е пример как Народното събрание изрази във формат Европейски съюз позиция, която не непременно съвпадаше с позицията на правителството, но това, което искам да кажа, е, че това е възможност Народното събрание активно да подпомогне Председателството ни, правителството, в някои случаи да се противопостави на правителството, но, така или иначе, да играе активна роля по време на Председателството и законодателния процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз за това допълнение.
Колеги, има ли други въпроси и коментари относно това, което чухте? Не виждам.
В такъв случай да благодарим на госпожа Кунева и нейния екип за това, че имаха възможност днес да присъстват.
Желая Ви успешна работа, сериозна работа оттук натам. Наистина отговорностите са големи и времето е кратко, хората са малко, така че – успех и до нови срещи, госпожо Кунева!
Господин Славчов, благодаря и за Вашето участие.
Успешен ден на всички колеги!

Колеги, предвид, че на Комисията по европейски въпроси и на Комисията по външна политика се размина дневния ред.
От Комисията по външна политика взеха решение да изслушат господин Митов, но ние преди това взехме решение да си приключим т. 2 от нашата програма, така че ще помоля гостите да изчакат.
Това е една точка по Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, да приемем една рамкова позиция, която не мисля, че ще отнеме кой знае колко време.
Моля всички нека да останат по местата си, за да свършим и тази точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ ПО БРАЧНИ ВЪПРОСИ И ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ, И ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА (ПРЕРАБОТЕН ТЕКСТ), ПО Т. 4 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2016 Г.), И РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО НЕГО, С ВХ. № 602-00-58, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 2 СЕПТЕМВРИ 2016 г.
По тази точка днес гости при нас са: госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието, Биляна Белякова – държавен експерт в дирекция „Международно право и сътрудничество“, Весела Кирова – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет и Валентина Стоянова – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“, също в Министерския съвет.
Добър ден на всички!
Госпожо Мичева, преди да Ви дам думата, колегите имат материалите и са запознати, ще Ви помоля много накратко да ни запознаете с духа на Рамковата позиция на България и преди да отворим, все пак, ако има въпроси от колегите от Комисията, да ми дадете становище по доклада, с който би трябвало да сте се запознали, на Комисията, дали имате някакви забележки.
Ако не сте се запознали, ще Ви дам възможност да го погледнете сега.
Накратичко, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящето Ви решение касае Регламент 2201 или Брюксел 2А във връзка и относно компетентността, признаването и изпълняването на решения по брачни дела и дела за родителска отговорност. Той е свързан и с Хагската конвенция за отвличане на деца. И Вие знаете тези случаи, които напоследък нашумяха в България.
Идеята – Европейската комисия е стигнала до заключението, след направен преглед на практиката по този Регламент, във връзка с Хагската конвенция, че делата по международно отвличане на деца, връщането им в страната, предимно те се забавят във времето и въпреки че Регламентът поставя шестмесечен срок от началото до връщане на детето, този срок не се изпълнява.
Именно поради това се сформира работна група, направи се доклад и текат обсъждания във връзка с това как да се измени Регламентът, щото така по-бързо да се случва, да се изпълняват решенията по него и особено връщане на деца в тяхното обичайно местопребиваване.
Основните насоки, в които се работи, Механизмът за връщане на дете и премахването на екзекватурата. По отношение на второто – това е една съдебна процедура, която обичайно отнема доста време и забавя ефективното връщане на дете.
Именно това са основните две насоки, в които ще се работи по поправката на Регламента.
На 29 август 2016 г. Съвета по европейски въпроси одобри Рамковата позиция по досието, в което Република България изразява подкрепа по промените в Регламента. Следващата процедура е всъщност Народното събрание да делегира своите правомощия по вземане на решение на Европейския парламент, който следва да гласува промените в този Регламент и затова моля за Вашата подкрепа, защото това изменение е необходимо, както за България, така и за всички европейски държави.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Мичева.
Имахте ли възможност с Вашите колеги да се запознаете със становището на Комисията? Не сте го виждали.
Колеги, имате ли въпроси? Коментари? Не виждам.
В такъв случай, преди да преминем към гласуване, искам да Ви информирам, че тази Рамкова позиция е разгледана в Комисията по правни въпроси и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. И в двете комисии – в Комисията по правни въпроси е минала с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, а в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е минала със 17 гласа „за“, „против“ и „въздържали се – няма. За Ваша информация.

В такъв случай, щом няма въпроси, подлагам на гласуване предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителска отговорност и относно международното отвличане на деца по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, с вх. № 602-00-58, внесена от Министерски съвет на 2 септември 2016 г.
Който е съгласен от Комисията по европейски въпроси с така направеното изложение, нека да гласува.
За – 9, против – не виждам, въздържали се – също не виждам.
Благодаря Ви.
С това Рамковата позиция е приета.
Госпожо Мичева, благодаря за отделеното време и внимание.
С това Комисията по европейски въпроси изчерпи своя дневен ред.
Ако на някой от колегите му е интересна следващата точка, господин Митов е тук, за което благодарим – за бързата реакция и възможност да дойдете.
Прехвърлям оттук натам на госпожа Джема Грозданова.

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Танчев, благодаря.
Колеги, да се върнем към нашия дневен ред.
Точка първа от заложения дневен ред от изпратения вчера по електронните пощи, беше съвместното заседание с Комисията по европейски въпроси.

Точка втора: Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25.08.2016 г.

Точка трета е: Актуални въпроси към министъра на външните работи господин Даниел Митов в съответствие с чл. 27 от Правилника.
След гласуването, проведено преди около час, стана ясно, че изрично ще изслушаме министър Митов по отношение на нашата кандидатура за Генерален секретар на ООН, след това предлагам да продължим с актуални въпроси към него и да разместим номерацията на точките, като накрая разгледаме Проекта за решение, ако сте съгласни.
Който е „за“ така направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: 9 гласа „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Приемаме подредбата на точките в дневния ред.

ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪР МИТОВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАШАТА КАНДИДАТУРА ЗА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН.
Господин Митов, благодарим Ви затова, че дойдохте по-рано.
Колеги, как предпочитате – да питате или да има изложение първо?
Заповядайте, за да представите мотивите на правителството, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да говорим по тема, която очевидно предизвиква емоции. На мен ми се иска обаче да говорим съвсем рационално и неемоционално по темата.
Разбирам, че сме в предизборна кампания. Всичко ми е ясно, обаче, за съжаление, нашата констатация и нашият анализ показва следното – на 26 септември тази година, в Съвета за сигурност се проведе петото по ред индикативно гласуване за подбор на новия Генерален секретар на ООН.
Госпожа Бокова е получила шест гласа „насърчавам“, седем – „не насърчавам“, и два – „без мнение“.
Предполагам, че знаете резултатите. Аз набързо ще Ви ги представя: Антониу Гутериш, Вук Йеремич, Мирослав Лайчек, Сузана Малкора, Данило Тюрк, госпожа Бокова – на шесто място, Хелън Кларк, Сърджан Керим, Наталия Герман.
Резултатите от индикативното гласуване на 26-ти септември показват, че в сравнение с предишното гласуване, подкрепата за госпожа Бокова намаля с един глас, докато обезкуражаващите гласове се увеличиха с два. Това е нейното най-ниско гласуване от началото на процеса.
От резултатите е видно, че единственият кандидат, който има необходимия минимум от девет гласа, е Антониу Гутериш. Знаете, за да бъде избран Генерален секретар на ООН са необходими минимум девет гласа, като пет от тях трябва да са на страните – постоянни членки на Съвета за сигурност. Антониу Гутериш е кандидатът, който е на първо място във всичките пет гласувания до момента.
На този тур сред жените кандидати, най-добре се представи външният министър на Аржентина Сузана Малкора, която зае четвърто място със седем гласа „насърчавам“, седем гласа „не насърчавам“ и едно – „без мнение“.
Прави впечатление, че гласовете „без мнение“ вече са много малко в сравнение с предишните индикативни гласувания, което може да се смята за показател за стабилизиране на резултатите и не може да се очакват големи промени.
Нещо повече, според един от посланиците на страна, която е непостоянен член на Съвета за сигурност, процесът за подбор на нов Генерален секретар е навлязъл в стагнация и според него засега не се очертава консенсус около настоящите кандидатури.
Шестото индикативно гласуване ще се проведе на 5 октомври като бюлетините за постоянните и непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН ще бъдат с различен цвят и така ще стане ясно дали кандидатите имат наложено вето.
Продължавайки по тази тема с огромно съжаление, въпреки съвсем искрената ни подкрепа и работа в полза на българската номинация до момента – госпожа Ирина Бокова, констатираме, че тенденцията е нейната подкрепа да отива надолу. И при всички положения нашият анализ показва, както и, разбира се, консултациите с външни министри и представители на държави, които имат своето място и значение в системата на ООН, показват, че шансовете на българския кандидат са изключително силно намалели, да не казвам, вече почти несъществуващи, но силно намалели.
Както вече споменах, започват вече да се появяват гласове, че около кандидатурите в момента няма никакъв консенсус и най-вероятно ще започнат да се появяват и други нови кандидати. Това – едно.
Няма как България в тази ситуация да не отчита фактите и да не се опита да вземе рационално решение, с което да даде шанс на Източноевропейската група да има още един силен кандидат, зад който могат да застанат и държави от Източноевропейската група, които да дадат тласък на нов процес и да дадат избор не само на държавите – постоянни членки на Съвета за сигурност, но и на другите, които участват в процеса.
Госпожа Кристалина Георгиева, Вие всички я познавате, авторитетна жена, с позиции във всяка една от държавите – постоянни членки на Съвета за сигурност, без изразени негативни тенденции от нито една от тях. И българското правителство трябваше да направи труден избор, но когато имаме шанс в крайна сметка да увеличим или удвоим шансовете на Източноевропейската група и на България да има своя шанс и своето място в състезанието и то достойно, така че евентуално да има реален шанс за избор на Генерален секретар на ООН от Източноевропейската група, ние не можем да не грабнем този шанс, затова обаче трябва ясна политическа подкрепа от страна на българското правителство. И тази ясна политическа подкрепа беше показана днес.
Не можем да си позволим да сме в неясно състояние. Неяснотата идва от следния момент и Вие всички това го знаете. В това състезание няма процедура по изтегляне на кандидат. Това вече зависи от личната воля на въпросната номинация.
Неотдавна хърватското правителство оттегли подкрепата си за бившата външна министърка Весна Пусич и тя в един определен момент, след едно от индикативните гласувания, когато си видя резултата, сама се оттегли.
Няма да кажа нито една лоша дума за госпожа Бокова. Работил съм добре с нея. Не мога да не оценя и добрата ни работа, и усилията, които положи и тя самата, но за съжаление фактите са такива, каквито са и в непрекъснатите ни разговори с различни представители на сериозни фактори в Съвета за сигурност на ООН не получаваме добри индикации за шансовете на госпожа Бокова. Това са фактите, освободени от емоции, освободени от предизборен патос. Трябваше да тръгнем в посока, така че да увеличим шансовете както на България, така и на Източноевропейската група.
По темата „Дали някой ни е оказвал натиск или не“ – смяната на кандидатурата или прехвърлянето на легитимност и подкрепа от един кандидат на друг, е суверенно право на всяка една суверенна държава – член на Организацията на обединените нации. Не е нужно който и да било да ни оказва какъвто и да било натиск, за да можем ние да оценим реалността и фактите.
Много се изприказва, включително и след като се прибрахме от Общото събрание на ООН. Чух, едва ли не, че аз съм бил говорил, обаждал съм се по телефона на всички 15 външни министри на държави – членки на Съвета за сигурност, и съм им бил казвал как едната ще бъде сменена с другата.
Който твърди такова нещо или е дълбоко заблуден и няма никаква информация, или е лъжец – откровен, без задръжки. Казвам го съвсем директно. Това е лъжа. Дали е умишлена или неумишлена, аз не мога да твърдя, не мога да знам, но това е факт. Ако някой намери доказателство за такова нещо, да го представи, но ето, тук има хора, които в крайна сметка познават част от тези външни министри, които седят в момента в Съвета за сигурност. Можете да ги питате аз някога позволил ли съм си да отида, да изляза отвън, отвъд официалната позиция на българското правителство.
А и който и да е от нас, и президентът даде ясна подкрепа по време на сесията на Общото събрание, и аз съм бил там и съм оказвал подкрепа, госпожа Бокова ни благодари публично пред камерите. Значи, в случая рискуваме сами да си създадем интрига, от която няма никаква нужда.
Трябва да говорим хладнокръвно и спокойно и да си пазим името на държавата! Не е проблем една държава да номинира още един кандидат. Не е проблем! Такива прецеденти е имало в миналото. Не е проблемен момент.
Получаваме индикации от държави от Източноевропейската група, че те биха заявили публична подкрепа и биха започнали да лобират за госпожа Кристалина Георгиева, която те добре познават и подкрепят. До момента такива индикации за госпожа Бокова, за съжаление, въпреки усилията не сме получавали. Не сме получавали ентусиазъм за публична подкрепа и ангажираност на други правителства с нейната кандидатура, от Източноевропейската група, говоря още веднъж.
Затова ситуацията е трудна. Не е стандартна, но да влизаме в категории да обясним как индикативните гласувания нямат никакво значение, тепърва започвало състезанието – добре де, но тези индикативни гласувания са измислени с определена цел. Те, ако нямаха значение, нямаше да се провеждат.
И е ясно от всичките индикативни гласувания кой къде седи, кой с какъв тренд, с каква подкрепа се ползва. И както вече подчертах, самите гласове са достатъчно стабилизирани. За съжаление, госпожа Бокова тенденцията е да върви надолу в класирането.
Аз, честно да Ви кажа, ако имаше индикации, че госпожа Бокова има сериозни шансове, ама никога нямаше да предприемаме подобна стъпка. Никога! Аз бих бил безкрайно щастлив, ако тя имаше шансове да стане Генерален секретар на ООН. Затова сме я и подкрепяли. И сме излезли отвъд партизанския елемент – сега тук пък ЕНП ли било, не било ли ЕНП. Ще видите, че тази работа няма нищо общо с ЕНП. Това си е наше решение.
И другата спекулация за това какво ще направи Руската федерация в тази ситуация – дали ще наложи вето на госпожа Георгиев? Русия няма никакъв мотив да наложи вето на госпожа Кристалина Георгиева. Те вече няколко пъти казаха: „Това си е Ваше суверенно право, Ваше суверенно решение. Измислете какво ще правите, кажете и тогава вече, когато имаме яснота, ние ще си вземаме съответните решения“.
Аз не смятам, че госпожа Георгиева по някакъв начин не се ползва с добро име в Москва. Тя е била вицепрезидент на Световната банка. Била е в Москва доста дълго време, познават я, се е срещала с цялото държавно ръководство на Руската федерация, настоящето! Познават я по цял свят и всички това добре го знаем.
Пак ще повторя – няма да кажа една лоша дума за госпожа Бокова, защото в крайна сметка съм работил добре с нея, но ми е трудно да повярвам, че започва една… Всъщност не ми е трудно да повярвам. Ясно е – предизборна обстановка, предстоят президентски избори. Хубаво! Но да не излизаме отвъд някакъв добър тон и рационални аргументи.
Ясно беше казано преди две седмици, когато правителството излезе с позиция. Премиерът ясно заяви: на 26-ти, след поредното индикативно гласуване, ще следим резултатите. Ако госпожа Бокова не е сред първите кандидати, хайде, да беше трета, пак можехме да имаме аргументи и да кажем: „Тенденцията е нагоре, имаме възможност да се борим“, но тя отиде едно място надолу, което вече е сериозен признак, че имаме проблем. Имаме проблем.
Ясно е, че състезанието не е приключило, но няма как ние да не се възползваме от шанса, който имаме.
Приключвам с това, за да не Ви отнемам повече време и оставам естествено време за въпроси.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин министър, наистина има доста въпроси и аз почти ще се огранича до поставяне на въпроси, а не до разсъждения по темата. Вие направихте уговорка, че ситуацията е предизборна. Тя е предизборна за всички – тя е предизборна и в България, и в ООН, така че това не може да бъде изтъквано като някакъв специален аргумент за опонентите в тези български национални избори. Всеки един може да интерпретира темата от такава гледна точка.
И другото е, тъй като не искам сега да разсъждавам върху последователността, категоричността на оказаната до момента подкрепа за българската кандидатура, преминавам към въпросите.
Не беше ли по-добре правителството да изчака още с около седмица, за да се проведе другото гласуване, за което казахте, тъй като то вече бележи нова фаза в тези индикативни отношения и тогава щеше да бъде ясно кой от кандидатите, не само българския кандидат, получава някакви сериозни резерви или отрицания от страна на държавите, които имат решаваща роля при провеждане на избора?
Това е много важен въпрос и аз даже, да Ви кажа, съм изненадан защо българският министър-председател поема една такава голяма отговорност и именно затова се създава впечатление, че действат някакви фактори, които не са само български, не са само ориентация в досегашния ход на събитията. Поставянето на публично условие, че кандидатът не трябва да се класира измежду първите двама преди тази фаза, изглежда като един мач, в който има известно изоставане в резултата, но му казвате на отбора, ако до 60-та минута не поведете в резултата, прекратяваме този мач. Наистина тенденцията, която отбелязахте е такава. Могат да възникват въпроси тука, трудно е да се дадат категорични доказателства кой какъв принос има за тази тенденция – дали тя се развива независимо въпреки нас, или заедно с част от нас, това е факт.
Да се отдава особено голямо значение на така наречената, защото аз я наричам – така наречената „източноевропейска група“, не затова, че тя не съществува, но, забележете, че половината от кандидатите – каква е тази група, между нея няма никаква сериозна координация в позициите, тъй като, ако имаше, тя щеше да се консолидира до две, максимум три кандидатури, които да тества и накрая да прецени коя от тях да получи обща подкрепа.
В момента има конкуренция в рамките на Източноевропейската група, толерирана от други държави. Така че за никакви групови действия в рамките на Източна Европа не може да става дума, освен за очакването на всеки един от тези кандидати, повече или по-малко по силата на ротацията в ООН, по силата на някакви полови признаци, но това според мен са вторични фактори, които не са за пренебрегване, но те не трябва да бъдат водещото в оформянето на позицията. И оттук следват най-важните въпроси.
Не мислите ли, тъй като това е поне от вероятните възможности, че смяната на кандидатурата, вместо да усили шансовете на България, води до самоелиминиране на двете кандидатури? Защото ние може да се окажем в странното положение – мисля, че това ще бъде световен принос, една държава да участва с две кандидатури при следващото гласуване, освен ако госпожа Бокова не реши да изтегли своята кандидатура.
И как тогава очаквате, ако има две кандидатури от една националност и от една държава, до такава степен да се консолидира подкрепата за тях, че едната от тях да получи този път това – или втората кандидатурата да получи по-голяма подкрепа от тази, която е имала досегашната?
Това са въпроси, на които аз нямам отговор. Наистина бих се радвал да чуя поне, ако не някакви Ваши категорични твърдения, защото те не зависят само от Вас или от правителството, но каква е тактиката и как смятате, че ще се развие този процес?
Аз не искам да разсъждавам по позициите на другите държави. Сигурно Вие също имате информация – може би не непременно, но е нормално да имате – в разговора, който е провел българският министър-председател точно преди вземане на това решение на правителството, с президента на Русия, тази тема била ли е по някакъв начин коментирана? И без да я пресъздавате, смятате ли, че това също е някакъв етап от промяната в позицията на българското правителство? Благодаря.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря, господин Стоилов, изключително смислени въпроси. Ще се постарая да отговоря на тях по най-подробния начин.
Първо, не беше ли по-добре да се чака следващото гласуване, което вече е с цветни бюлетини? По тази логика и следващото гласуване в един момент щяха да му се намерят аргументи, че не е финално, дайте да чакаме следващото и така нататък. Изпуска се моментът. Ако не бяхме предприели това действие сега, на госпожа Георгиева нямаше да може да й се организира изслушване, което е задължително по процедурата, и тогава вече щяхме да изпуснем момента. Затова се направи в този момент. Трябва да се организира изслушване, тя трябва да има време да се включи в процеса, което след следващото индикативно гласуване вече щеше да е късно и щеше да се създаде усещането у една голяма част от държавите, които не са в Съвета за сигурност, пък и дори сред непостоянните членки, за някакво задкулисие от постоянните членки на Съвета за сигурност, които в един момент вкарват други играчи на терена и завъртат игра, която не е минала през цялостната процедура, тоест изслушване и всичко останало. Затова сме го направили.
Когато трябваше да взимаме това решение, което, пак повтарям, е изключително тежко, сме се консултирали и с други държави, и с хора, които познават добре системата на ООН, най-вече, разбира се, хора, които познават добре настроенията и системата на ООН. Като консултациите, пак ще повторя, защото тази сутрин имаше въпрос – консултациите не са били затова дали да сменяме едната с другата и така нататък, винаги сме се придържали към официалните си позиции към кандидатурата на госпожа Бокова и подкрепа в нейна полза. Но няма как да не отчетем факта, че ако не беше направено сега, моментът щеше да бъде изпуснат за организиране на изслушване и за истинско включване в надпреварата на българския кандидат, който бе номиниран днес от правителството.
Сега, кой какъв принос имал към тенденцията, тук можем да спорим. Честно да Ви кажа, аз съм направил всичко, каквото мога да направя, както и българската дипломация. Били са давани ясни инструкции – имаше си щаб, и премиер, и президент са демонстрирали непрекъсната подкрепа. Няма да скрия обаче, че ние непрекъснато сме получавали и въпроси от страни: имате ли намерение да правите някаква друга стъпка; какво се случва; виждате къде стоят нещата; имате ли някакви намерения да вървите в друга посока; как ще го направите; кога ще го направите? Това са легитимни въпроси, които идват от най-различни представители на най-различни държави. Не е задължително изобщо да са свързани със Съвета за сигурност. Пак ще повторя, отговорът на този въпрос винаги е бил официалната българска позиция и официалното българско становище, с подкрепа на официалния ни кандидат. Но, когато получаваш такива въпроси, това пак е индикация.
Защо източноевропейската група не се е координирала и не е тествала различни кандидати? Изключително легитимен въпрос. Има конкуренция, безспорно. Всяка една държава, някои от тях са решили да номинират свои кандидати, други кандидати обаче по всички правила и по всички оценки се възползват от процеса, за да си вдигнат профила, да си изградят някакъв международен профил, като впоследствие, по наша информация, част от тях имат възможност да се оттеглят, да подкрепят определен кандидат и така нататък, тоест във вече финалната фаза, когато е ясно кои са тези, които имат реални шансове и около които се води разговор, а другите, които нямат шансове, са останали вече в безтегловност, тогава някои от тях могат да се оттеглят, да подкрепят определен кандидат – въпрос на финална динамика. Като това едва ли ще доведе до, как да кажа, финалното решение на самия въпрос, но е важно.
В момента обаче аз мисля, че можем, след като неведнъж и два пъти публично хора, без българското правителство да пита определени европейски лидери, са заявявали, че Кристалина Георгиева е един добър потенциален кандидат за генерален секретар на ООН и ако е в състезанието, те биха оценили и предполагат някакъв тип собствена подкрепа, тъй като нямат свои кандидати. Според мен постепенно, ще видим кои ще са тези държави, днес има някаква индикация – от Латвия вече дойде, постепенно съм убеден, че ще започнат да идват подобни индикации и от други места. Не че това е решаващо, но не е маловажно, тъй като примерно Руската федерация категорично заявява, че ротационният принцип за нея е важен и източноевропейската група трябва да има своя шанс да получи поста генерален секретар на ООН. Това е тяхна консистентна позиция от много дълго време.
А другите държави, постоянни членки на Съвета за сигурност, както и непостоянните, нямат нищо против ротационния принцип. За африканските държави този принцип, в интерес на истината, е много важен. Те също не желаят да си изпуснат шанса следващата ротация да отиде при тях.
Затова има шанс през определена заявена подкрепа от държави, които не са обвързани с кандидати в момента, това да е фактор и да се приеме, да се разчете като тежест в процеса. Пак казвам, няма да е решаващо, но тежи.
Дали ситуацията не ни поставя в уникална позиция? Не, имало е такива прецеденти в миналото. Държави са имали по двама кандидати. Не са много тези прецеденти, но ги има и няма пречка, тоест няма никаква процедурна пречка за това. В това сме били уверявани много пъти.
А няма ли да се елиминират взаимно? Вижте, сега тук вече аз оставям на преценката на госпожа Бокова да преосмисли ситуацията и да прецени дали след като българското правителство е пренесло политическата си тежест и подкрепа в посока друг кандидат, тя държи да продължи да се състезава, това от една страна. От друга страна, кандидатите за генерален секретар на ООН се разглеждат в тяхната индивидуалност, в индивидуално качество, тоест държавите номинират, но оттам нататък кандидатът вече се разглежда като собственост на Генералната асамблея, хайде така да го кажем, и на Съвета за сигурност. Няма никакво значение вече коя държава формално го е номинирала, или я е номинирала. Оттам насетне всичко е индивидуален процес и индивидуално състезание.
Единственият начин, по който госпожа Бокова и Кристалина Георгиева могат да се елиминират, ако започнат публично да се ругаят. Казвам си го съвсем откровено. Това е част от процеса.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Митов, нека дадем думата на още народни представители. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Да, да. Ще кажа и това.
Последният въпрос, между другото, по-скоро трябва да го зададете на господин премиера. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Аз съм информиран за темите на разговора, но не зная дали в някакъв конфиденциален порядък не е ставало въпрос и за това, но при всички положения ние сме имали разговори с представители на Руската федерация по тази тема. Вие знаете, че преди две седмици тръгнаха интервюта, позиции и така нататък, които Руската федерация заяви ясно каква е нейната позиция. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Да, да. Имаше интервю на заместник-министъра на външните работи, който ясно казва каква е руската позиция в случая, и тя не е променяна.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митов, аз няма да се спирам на фактологията, защото съм сигурен, че и в тази зала всички са добре информирани за мненията, които са изразявани до момента. Ще си позволя просто да кажа, че Вие сами и Вие персонално, пък и правителството, се докарахте до положение, в което на практика нямате полезен ход. И това, което направихте днес, може да търсите много причини защо е взето това решение, но фактът, че се стигна до необходимостта от това решение, е изцяло грешка на правителството и на факта, че не бяха пресечени навреме амбициите на еврокомисаря Кристалина Георгиева, които през цялото време висяха като сянка над кампанията на Ирина Бокова. И това, че и Вие персонално, и премиерът, и други са получавали запитвания: ама това ли все пак е Вашата кандидатура, Вие няма ли да я изтеглите? Тези въпроси стояха не от сега, от септември, а от по-рано.
Сухите бюрократични отговори също са достатъчен отговор за тези, които поставят под съмнение която и да е кандидатура, която е конкурентна на останалите. Защото, в края на краищата това е състезание, в което личните симпатии са хубави неща понякога, но всеки се бори за своята кандидатура.
Аз не знам има ли смисъл да задавам каквито и да е въпроси, но смятам, че изобщо смисълът да се подходи към такъв ход би бил, ако имате гаранции от петте постоянни страни – членки на Съвета за сигурност, че те ще подкрепят тази смяна, ще подкрепят Кристалина Георгиева, или най-малкото от Съединените щати и Русия, че не просто няма да наложат вето, а че ще подкрепят тази кандидатура.
Такива гаранции Вие нямате и не може да имате на този етап. Затова този рисков ход малко е и необясним в известна степен – логически и политически, но, разбира се, когато насреща имаш амбициите на човека, който държи европейския бюджет, аз съм сигурен, че ще има и други европейски страни, които ще изразят публично подкрепата си за Кристалина Георгиева – не че имат особена стойност например, тъй като за нас в момента е важно, в края на краищата на този етап вече, какво мислят 15-те постоянни страни членки, тъй като не считам, че е възможна вече на този етап някаква консолидация на Централна и Източна Европа около една кандидатура.
Смятам също, че Вие на практика дисквалифицирахте Ирина Бокова – не Вие, а министър-председателят със заявленията, които направи при предишното заседание на кабинета, когато й постави условието да бъде първа или втора в гласуването, иначе ще оттегли подкрепата си. Та кой би работил сериозно и би подкрепил кандидат, на когото предстои оттегляне? Та нима Вие сами, или премиерът, не знаехте, че тя най-вероятно няма да бъде първа или втора?! Но това вече са неща, които са приключили, решението е взето. Може би аз, честно казано, не знам, но наистина това е принос в историята на ООН, ако се окаже, че на първото гласуване през месец октомври ние ще имаме две кандидатури.
Един прост въпрос: Вие и премиерът ще оттеглите ли Кристалина Георгиева, ако не е първа или втора на гласуването на 6 октомври?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Кристалина Георгиева влиза в момента в надпреварата. Трябва да видим как ще се представи. Госпожа Бокова е имала пет… (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Да. И оттам тръгна надолу. (Смях. Шум и реплики.)
Подкрепата я е имало. Въпросът е: какво се е случило в рамките на процеса? Защото не напразно е измислен този механизъм и както виждате гласовете се стабилизират. Пак казвам, за съжаление. Даже щях да съм доволен, ако подкрепата за госпожа Бокова беше по-висока, ако трендът, ако тенденцията беше нагоре, или поне се задържаше, но така или иначе сме в ситуацията, в която сме.
Аз мисля, че отговарям на господин Вигенин по този начин. Един човек, който влиза тепърва в състезанието, трябва да видим как ще се представи. Аз съм убеден, че госпожа Кристалина Георгиева има сериозни шансове, много сериозни. Но гаранции, както каза и господин Вигенин, нито някой дава, нито някой ще даде, нито е давал на някого.
Сигурното обаче е, че през индикативните гласувания имаме постоянно отношение – ние го видяхме в петото, тоест в заковано постоянно отношение и дори вече тренд надолу, сериозен. Дори аргументът – първа сред жените, се оказа невалиден. Пак ще кажа, за съжаление. Никой не е искал това да се случва, но се случи. Ако България нямаше толкова разпознаваеми жени на високи политически позиции, може би щяхме да си имаме една номинация и щяхме да се надяваме до края – каквото стане, стане. Само че в случая, когато имаме възможност да се преборим и да сме фактор, не мисля, че това е нещо лошо по никакъв начин.
Никой не може да ни даде гаранции. Битката ще е трудна, както е била и до момента, но сме длъжни да я проведем. Пак казвам, без външен натиск, без каквито и да било тенденции. Но тук ще повторя, в крайна сметка ние не взимаме това решение в изолирана среда, говорим си с други държави. Тук не става – какъв е националният интерес, защото днес го чух това, унищожихме националния интерес... Националният интерес е български кандидат да се класира максимално високо и да е истински фактор в битката за поста генерален секретар на ООН. Това е българският интерес и, разбира се, да спечели тази битка накрая, ако това е възможно. Това е националният интерес! Сега да идентифицираме, да връзваме националния интерес с една единствена личност и, видите ли, ако не е това – край, пропадна националният интерес, струва ми се малко прекалено, отива отвъд моите разбирания поне.
Но фактът, че госпожа Кристалина Георгиева тръгна в това състезание дава на България шанс, дава и на източноевропейската група шанс. Тепърва ще видим какво ще се случи на 5-и, какво ще се случи на самото изслушване. Да, риск е, но според мен е риск, който си заслужава да се поеме. Голяма част от държавите членки го оценяват, в интерес на истината. Откровено са ми казвали: „България има потенциал. Ето имате две жени, които са разпознаваеми, които имат качества, които биват подкрепяни.“ Никой не вижда проблем в това и това не е уникален принос, пак казвам, прецеденти е имало. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Митов… (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Предполагам, че ще дойде ред на други правителства и това може да направите. Номинирайте трима, да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Анастасов има думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, в кръга на шегата, председателят на Комисията също е дама и е добре разпознаваема.
Сега съвсем сериозно. Да оставим предизборната кампания на тези, които са пряко избрани, или ще бъдат пряко избрани. Опитвам се да разбера малко повече за ситуацията. Имам два въпроса.
Как се тълкуват индикативните гласувания? Предполагам, че има единна методика – дали е по гласовете „насърчавам“, дали по „не насърчавам“, не знам, но сега разбрах от Вас, че тези гласувания са ясни.
Предполагам, че Вие имате също имате някакви сондажи и горе-долу какво се крие зад тези гласувания? Гледайки за Бокова гласуванията, виждам, че гласовете „не насърчавам“ варират между четири и седем. Имате ли някакъв сондаж дали зад тези гласове се крие някой от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, което предполагам, че ще бъде важно за истинското гласуване?
И другият ми въпрос, споменахте не е проблем държава да номинира повече от един кандидат. Да, има такива прецеденти. Нещо обаче, което не можах да намеря, е: дали има правителство, което е номинирало повече от един кандидат?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Какво се крие зад индикативните гласувания и съответните гласове? Прав сте, имаме информация, имаме индикации, но, имайки предвид, че тези гласувания са тайни, каквито и индикации да имаме, те са неформални. Няма как публично да споделям информация, която може да се окаже подвеждаща или невярна. Но, да, имаме и това е било част от нашия анализ. За да вземем това решение, това е било част от нашия анализ. Вие предполагам разбирате какво казвам. (Реплики.)
Гласуването с цветни бюлетини ще покаже достатъчно индикации също така.
Държава с двама кандидати е имало. Точно каква е била процедурата по онова време, когато това се е случило, в момента, признавам си, не мога да Ви отговоря. Но, ако това е обект на Вашето любопитство, ще бъда безкрайно доволен да Ви дам повече подробности.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз имам въпроси, които са извън изложените аргументи от страна на правителството досега, тъй като може би занапред ще коментираме аргументите за тази позиция и за това решение. Те са несъстоятелни поради две обстоятелства. Вие в началото акцентирахте върху това, че трябва да разсъждаваме логически и да се абстрахираме от емоциите на базата на фактите. И аз ще изброя някои от фактите.
Първо, забавяне, умишлено забавяне на правителственото решение за номинация на наша кандидатура. Това беше преди няколко месеца и всички си спомняме дискусията и дебата около това решение.
Второ, и моят колега Кристиан Вигенин го изтъкна, присъствието на възможната кандидатура на госпожа Кристалина Георгиева през цялото време и оставянето на усещане, че България има една официална и една неофициална резервна кандидатура. Вие самият това го признахте също косвено, тъй като казахте, че към Вас непрекъснато имало запитвания през това време.
Трето, позициите, усилията и действията на българската дипломация, и в частност позицията и действията на посланика на България в Постоянното представителство в ООН, господин Тафров, неговото поведение, неговите позиции и действия дори са били въпрос и на обсъждане в нашата Комисия. Тогава имаше поставен въпрос, мисля, че преди няколко месеца, във връзка с действията на господин Тафров. Не мога в момента да цитирам точно Вашия отговор, но струва ми се беше свързан с това, че му приключва мандата наскоро.
Искам на базата на това да направя следното заключение, струва ми се, логическо обвързано. През цялото време ние не станахме свидетели на категорична позиция на министър-председателя като ръководител на кабинета, и на Вас, че това е единствената възможна кандидатура, зад която стои българското правителство. Нито веднъж нямаше изявление, че Кристалина Георгиева не е и няма да бъде кандидатура на българското правителство за поста генерален секретар на ООН.
Вие не разсеяхте съмненията, които съществуваха, и които се подхранваха от български политически среди и създаваха усещането за липса на еднозначна подкрепа сред българското общество и българското обществено мнение. Позволихте на политици, псевдоинтелектуалци и всевъзможни други самодейни дейци на политическата сцена да пишат писма, да сигнализират Комисията. И на нито едно от тези действия ръководството на българското Външно министерство и министър-председателя не дадоха ясен отговор, не пресекоха тези политически ажиотажи, а тайно и със задоволство наблюдаваха постепенното ерозиране на кандидатурата на госпожа Бокова. Това е по логическите факти до тук.
Във връзка с действията оттук нататък. Пред какви обстоятелства сме изправени? С това е свързан първият ми въпрос. Ако ние сме самостоятелна държава във взимането на външнополитическите си решения и в действията на нашата дипломация, можете ли да отговорите на въпроса: защо, след като е направен този анализ от правителството, не са проведени разговори с госпожа Бокова за оттегляне на нейната кандидатура?
Защо всички тези аргументи не са изложени пред нея и защо, ако се налага, смяна на кандидатурата по тези изводи и наблюдението на досегашния ход на предварителните избори, Вие не сте стигнали до този извод заедно с госпожа Бокова, тъй като Вие не отричате в момента риска две български кандидатури – едната официална, другата официална допреди 24 часа, да се явят на поредното изслушване и гласуване в ООН? Ситуацията е повече от конфузна, ситуацията дискредитира образа на България на международната арена. Отговорността за това е изцяло на правителството, и Ваша лична, и искам да Ви информирам, и от името на председателя на Националния съвет на БСП, че БСП ще внесе вот на недоверие по външната политика на правителството.
Вторият въпрос, който искам да Ви задам, ако госпожа Георгиева не е сред първите един-двама кандидати на следващото изслушване – да Ви кажа, аз ще перифразирам въпросите на моя колега Кристиан Вигенин, при втори такъв случай оставката е на треньора на националния отбор, ако прибегнем до футболната терминология. Защото, както знаете, господин Петев отиде да тренира „Динамо“ – Загреб, смени се треньорът на националния отбор по футбол, предполагам че сте го пропуснали, ангажирани в смяната на нашия кандидат за генерален секретар на ООН. (Реплика на министър Даниел Митов.) Тоест има динамика в треньорските постове в държавата.
Така че моят въпрос е следният: ще подаде ли треньорът на националната дипломация оставка, ако госпожа Георгиева не е между първите двама, и кой ще понесе политическата отговорност за дискредитацията на България на европейската сцена и уронването на престижа на госпожа Бокова като генерален секретар на ЮНЕСКО? Тъй като госпожа Бокова в момента не е някакъв свободен кандидат, а е генерален секретар на ЮНЕСКО и Вие би следвало да знаете, че сваляйки тази кандидатура уронвате нейния престиж като генерален секретар на друга световна организация и затова трябва да се носи отговорност.
Съжалявам за острия тон, но това са аспекти на въпроса, които в едни добре оформени бюрократични аргументи не бяха разгледани.
И последно, считате ли, че двама български кандидати са предпоставка за какъвто и да било успех? И дайте да говорим сериозно. В последното представяне на госпожа Бокова, в онези седем неокуражителни гласа, къде виждате приноса на ръководената от Вас дипломация през последните месеци? Защото това не е оценка само на госпожа Бокова, това е оценка на способностите на дипломацията, на уменията на правителството и на дипломат № 1, господин Бойко Борисов, който вечеря с Ердоган, ходи на закуска с Меркел и се среща с Оланд. И след цялата тази активност на премиера Вие имате седем неокуражаващи гласа в ООН. И смятате ли че тук няма принос правителството в тази работа? Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Малко да спадне политическото, градусът на настроението – ако желаете, господин Йончев, да се изкажете преди отговорите на министър Митов? (Реплики.)
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Вие можеше и да редувате групите, за да се получи леко разнообразие, но това е Ваше решение.
Господин Министър, оставихте ни с впечатлението, че за първи път сте правили сондаж за кандидатурата на госпожа Бокова едва след като е била номинирана от правителството. Надявам се това да не е било така, защото…
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Не Ви разбрах, господин Йончев, не Ви чух.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Оставихте ни с впечатлението, че за първи път сте сондирали страните – членки на Съвета за сигурност за отношението им към кандидатурата на госпожа Бокова едва след като сте я номинирали като правителство. Надявам се това да не е вярно. Вероятно преди това сте били наясно с отношението на всяка една страна, общо взето, към тази кандидатура и вероятността тя да получи необходимата подкрепа. Това да е било основа за тази номинация.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Тоест, питате ме дали преди номинацията на госпожа Бокова ние сме имали… Разбрах.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: С други думи, питам Ви дали сте били наясно с отношението на страните – членки на Съвета за сигурност към тази номинация? Надявам се, не сте изненадани от тяхното отношение към този момент.
Второ, госпожа Бокова довършва мандат като генерален директор на ЮНЕСКО. В същото време тя беше номинирана за генерален секретар на ООН. При положение че имаме втора номинация, или друга номинация, не мислите ли, че двама българи трудно биха могли да оглавят най-голямата и може би втората или трета по значимост структура в рамките на ООН? Това би представлявало чисто механичен проблем за много от страните членки.
Можем ли да разчитаме на чак такъв голям успех – в известен период от време България да оглавява и ООН, и ЮНЕСКО?
Вие внимателно подбирахте думите като говорихте за наличието на две кандидатури. Казвахте през цялото време, че предлагаме още една възможност и на европейските страни, а и на световната организация за избор. Това означава ли, че имаме две кандидатури, или една? Колко кандидатури има България за генерален секретар на ООН? Коя е кандидатурата на България?
В тази връзка не е тайна, че имаше щаб, кампания, публични средства, които бяха ангажирани в този процес. Те в момента за кого работят и за коя кандидатура работят? Неминуемо един такъв щаб би трябвало да е и персонално обвързан със съответната кандидатура, да не говорим да бъде и частично личен избор на съответния кандидат. Ще бъдат ли заделени нови средства за нова кампания, нов щаб, с нови хора в него и има ли време за това? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Митов, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Ще започна с последния въпрос, защото трябва да бъде казано много категорично. Кандидатурата на Република България за генерален секретар на ООН, след днешното решение на правителството, е госпожа Кристалина Георгиева. Ако България се окаже в положение да има двама кандидати, но не България. България има един кандидат. Може да има още един българин в списъка, това е лично решение вече на госпожа Бокова. Когато правителства оттеглят политическата си подкрепа от определени кандидати, пак ще повторя, това се случи с госпожа Весна Пусич, хърватският кандидат, е нормално въпросният кандидат да се оттегли. Това е нормалната практика.
Аз не мога да говоря от името на госпожа Бокова и не знам тя какво ще направи, но кандидатурата на Република България за генерален секретар на ООН се казва Кристалина Георгиева след днешното решение на правителството. Правителството ясно заяви преосмислянето на кандидатурата и прехвърляне на политическа подкрепа и усилия в посока госпожа Кристалина Георгиева. Разбира се, вече оттам нататък предстои и преформатиране на съответните формати, които работят за кандидатурата – било щаб, било съответните екипи, като няма да харчим повече пари от това, което вече е заделено. (Реплика.)
Първо, времето е малко, второ, няма да е толкова нужно. И госпожа Бокова е била винаги достатъчно коректна. Ние нямаме проблем с финансовите взаимоотношения, когато става въпрос за какви пари са похарчени, за което, разбира се, си има отчет, той е ясен. Госпожа Бокова е била достатъчно коректна в случая, няма излишни харчове в нейната кампания, нито ще има в кампанията на госпожа Кристалина Георгиева.
По коментарите и въпросите на господин Жаблянов – умишлено забавяне на номинацията.
Господин Жаблянов, тези кандидати, които са първи в индикативното гласуване, дойдоха – някои от тях дори много след госпожа Бокова се включиха в състезанието. Мирослав Лайчек се включи преди месец и половина има-няма, хайде, два месеца. Изобщо не е закъсняла номинацията. Госпожа Ирина Бокова беше една от първите номинирани. Имала е достатъчно време, както и всички ние, да работим по нейната кандидатура. Даже аз смея да твърдя, а и това е бил моят отговор на Вашия въпрос в Комисията, моята първоначална оценка беше, че не бива да избързваме, защото понякога от избързване се дава възможност един кандидат да бъде осветен много рано, да бъде атакуван, за което е трудно да се започне да се отговаря.
Започне ли да се отговаря, влизаме в спирала на нови атаки и така нататък. Аз това съм Ви го казвал пак по време на Комисия. Моята първоначална оценка беше, затова сме правили всякакви сондажи и господин Йончев каза, правили сме всякакви сондажи, опитвали сме се да разберем предварително къде са проблемите, къде са рисковете, как точно трябва да се позиционираме. Не е нужно да се бърза с такива действия. Но натискът – Вие казахте призиви, политически партии от неправителствени организации и така нататък, и правителството се съобрази с този натиск. Съобразихме се, в никакъв случай не сме закъснели. Това е оправдание.
Присъствието на госпожа Георгиева и духът, който е витаел непрекъснато в обстановката. Прощавайте, но аз не съм човекът, който ще каже на еврокомисаря: „Недей да имаш амбиции за нещо.“ Госпожа Георгиева в един момент даже каза: аз се фокусирам върху работата си в Комисията, гледам си Еврокомисията и реформите в Европейския съюз, бюджета. Тогава Брекзит беше нашумял момент. Тя такива заявления прави, само че ситуацията се променя.
Правили сме всичко възможно, за да даваме индикации, че нашият кандидат е госпожа Ирина Бокова. Правили сме го искрено, откровено и с убеденост, ако не е имало други помисли. Но когато държави – членки на ООН, част от тях и членове на Съвета за сигурност, имат идеи за това кой би бил приемлив, те ги комуникират. Нищо, че ние от другата страна си държим на своята кандидатура и настояваме те да я подкрепят – те да подкрепят настоящата кандидатура. Ние не можем да извием ничии ръце. Няма как и то си личи по индикативните гласове.
Действията на посланик Тафров, това съм го коментирал. Това са приказки, които аз така и не видях доказани на практика, и на всичкото отгоре се съобразих отново с натиска – не удължих по никакъв начин присъствието на посланик Тафров в Ню Йорк, върнахме го, когато му изтече мандата, за да може нов посланик да поеме поста. Но непрекъснато, както подчертах и в началото, в публичното пространство излизат измислици и лъжи.
И сега в един момент аз трябва да се оправдавам за нещо, което по никакъв начин не съм си помислял. Тогава България няма да изглежда добре, ако външният министър извърши действия, които лъжовно биват пускани в публичното пространство именно, за да се търси оправдание за определена тенденция.
Вие питате: каква е отговорността на българската дипломация? Е добре, каква е отговорността пък на кандидата? Хайде да си кажем все пак, има си тенденция. Аз не казвам, че госпожа Бокова не заслужава подкрепа. Напротив, само че, когато вече има изградена някаква тенденция и някакви настроения, те трудно могат да бъдат обръщани. И ние реагираме спрямо ситуацията. Ако нямахме потенциал, щяхме да продължаваме по същия начин, знаейки, че шансовете са минимални, но щяхме да продължаваме напред. В момента имаме алтернатива и се опитваме да я използваме, опитваме се да направим нещо добро и за България, и за Източноевропейската група, и за ООН, защото госпожа Кристалина Георгиева е човек, известен с реформаторските си способности, с мениджърските си способности. Това го знаят много хора. Смятаме, че е добра кандидатурата. Аз няма как, по какъвто и да е било начин, да й влияя, нито пък някои от всички останали фактори, да й кажем: „Нямай амбиции“. Не се прави, нито пък има начин да бъде направено. Така че този списък, по-скоро списък от оправдания някак си, защо нещо не се е случило в момента…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Има още две изказвания от страна на народни представители.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Само да отговоря на въпроси, които бяха зададени от господин Жаблянов и са важни.
Защо не са проведени разговори с госпожа Бокова? Аз съм водил разговори с госпожа Бокова и съм й казвал съвсем откровено какви са тенденциите. С нея съм имал много откровени разговори, в които съм казвал, че не получавам добри сигнали от определени държави. Нейната позиция винаги е била обратната. Не, не, не, има възможност и така нататък, което тя има право да прави, естествено.
Тя има своя оценка за ситуацията. Само че аз не мога да не се придържам към реалността и към това, което виждам, към това, което чувам. Разговори, които са, първо, деликатни, второ, са поверителни, аз не мога да вадя, но индикациите, които сме получили, не са добри. И аз лично това съм й казвал в телефонни разговори на госпожа Бокова. Какви телефонни разговори тя е водила – или лични разговори с премиера, или с президента, аз не мога да знам, но мога да потвърдя следното: вчера, почти цял ден, се опитвам да се свържа с госпожа Бокова и не можах, за да изговорим именно този момент. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.)
Какво е показателно?! (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Показателно е за какво? (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Нека да не навлизаме в този разговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Извинявам се, обаче какъвто и да е диалогът дотук, български кандидат не може да няма разговор с външния министър. А и президентът я търси. (Реплики.)
Вчера трябваше да изясним ситуацията и именно с госпожа Бокова да бъде проведен сериозният разговор. Преди две седмици, когато премиерът обяви намерението на Министерския съвет, госпожа Бокова пак беше викана, премиерът се беше чул с нея. Извика я да дойде в София да говорим сериозно по темата, тя му каза, че има по-важна работа в ЮНЕСКО. Това е реалността, това са фактите. (Реплики.)
Добре де, ама как се работи? Тук също има някакъв тип отговорност, защото вчера чета интервюто в „24 часа“, тоест може да се говори с журналисти, но с министъра или с президента, не може. И това по-скоро не допринася за идеята, че ще си продължаваме по същия начин. Пак казвам, не искам да кажа нищо за госпожа Бокова, работил съм много добре с нея. Още веднъж ще го повторя, сто пъти ще го повторя, но това е.
Ако Кристалина Георгиева не е сред първите две, дали ще си подаваме оставката? Треньор на българската дипломация, това много ми хареса, благодаря Ви за този израз.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вие сте помощник-треньор…
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: А, да, вярно, вярно. Извинявам се, нагазих дълбоко. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Тук се издъних вече. (Смях.)
Ние никога не сме обявявали, че искаме и настояваме Кристалина Георгиева да е сред първите двама класирали на следващото индикативно гласуване. На всички им е ясно, че когато един човек влиза за пет дена или за една седмица, ще му е трудно да скочи на върха на класирането. Затова, дайте да дадем малко време и шанс на кандидатурата – да има сериозна кампания и сериозна работа, тогава ще правим оценки.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Има още две изказвания, много Ви моля. Народното представителство оцени, че отговорихте на всички въпроси зададени до момента, няма нужда от повече подробности.
Господин Георгиев и господин Ангелов за последни изказвания по темата.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря госпожо Председател.
Преди да започна изказването си, понеже господин Кадиев виждам да се мъчи с онлайн излъчването там от дъното на залата, да го поканя някъде, където има по-добър изглед – понеже виждам, че предава онлайн във Фейсбук, излъчва, да дойде на по-удобна позиция.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз се радвам, че ми четете Фейсбука. Защо да не излъчвам, да е забранено случайно? (Реплики.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Може би, да. Господин Кадиев, откакто няма право да членува в Комисия, става кореспондент някъде, но не го намирам това за нормално. (Реплики.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Кое не намирате за нормално, извинявайте?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Аз очаквам от господин Кадиев да говори истината, а това, че излъчва… (Реплики.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: След това, ако искате, ще си поговорим кой говори истината и кой не. Аз нищо не съм казал до момента, за да говоря истината или не.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Не, аз знам, но понеже и аз Ви следя Фейсбука, господин Кадиев, може би сте…
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Радвам се.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Да, радвате се... (Смях.)
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Истински съм поласкан. (Оживление.)
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: …Към това реферирам.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И къде точно не съм казал истината, господин Митов?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Ще си говорим след това. Не мисля, че това е в дневния ред на заседанието. (Шум и реплики.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Аз искам да се върнем малко по-назад във времето, тъй като напоследък ми се струва, че издигането на кандидатура за този най-висш международен пост се превърна в заложник на едни вътрешнополитически боричкания и по-скоро такива, които нямат отношение точно към дипломацията и към външната политика. Само ще припомня, че е несъстоятелно твърдението, затова че правителството има някакво негативно отношение към госпожа Бокова, тъй като нееднократно именно правителство на ГЕРБ е изказвало своята подкрепа към нея като личност, когато ставаше въпрос за номинацията й за генерален секретар на ЮНЕСКО.
В това число и президентът Плевнелиев също е изказал през 2012 г., когато тя повторно бе номинирана за генерален секретар на ЮНЕСКО, своята подкрепа. Така че няма как в момента да истинно едно такова твърдение, че едва ли не има някакъв глобален заговор срещу госпожа Бокова.
Припомням също, че 2014 г., когато номинацията на госпожа Бокова беше направена, това се случи в условията на вече едно отиващо си правителство, което тогава без по какъвто и да е начин да потърси някакъв консенсус, някакво разбиране по въпроса, без дори да се допита до избраната по онова време най-голяма политическа партия, направи тази номинация, залагайки, така да се каже, дори един капан. Въпреки това правителството, което дойде впоследствие – на господин Борисов, прояви последователност именно в духа на това, че външната политика трябва да се води устойчиво и препотвърди своята номинация за госпожа Бокова и по никакъв начин не е имало индикации да се развива някаква подривна дейност срещу нейната кандидатура. Смятам, че е много по-унизително за нашата държава в момента да излъчваме подобни сигнали и да се опитваме да се саморазобличим в лицето на национални предатели, като едва ли не следваме българския интерес, който в момента диктува това.
Уважаеми колеги, настоящият генерален секретар на ООН е избран, като на всички последователни четири предварителни гласувания той е получавал абсолютният максимум утвърдителни гласове. В нито един момент не е имало подобно колебание. И винаги, когато е имало ясна фигура, която да бъде номинирана и избрана за генерален секретар, тя е получавала убедителна подкрепа, такава, каквато в момента за кандидатурата на госпожа Бокова, за съжаление, отсъства. Казвам: за съжаление, защото все пак тя е българка и всички бихме се радвали българин да заеме този висок пост, но в момента пред нас стои отговорността и затова че Източна Европа има правото да излъчи фигура и ние нямаме право да се отнасяме лековерно към този факт.
Аз смятам, че макар номинацията на госпожа Бокова още изначално да породи противоречия – и вътре в държавата, но и в международен план, въпреки това ние бяхме последователни в своята позиция. Нещо, което трябва да се признае и да се отбележи като позитив за водената по онова време от правителството политика.
В момента ние имаме друга силна кандидатура, която по всичко личи, че може да събере необходимата подкрепа и може да спечели номинацията за генерален секретар на ООН и не виждам каква е причината ние да се отхвърляме от тази възможност. И аз намирам като предателско именно това, ако говорим с тези тежки думи. Защото ние в момента трябва да бъдем консолидирани около това – какво е от интерес на държавата, а не какво е в подкрепа на един или друг кандидат, към който ние имаме някакви сантименти, включително и политически, и партийни.
В тази връзка аз искам да призова всички колеги, особено тези, които имат активна роля в отношенията свързани с дипломация и комуникацията с партньори извън държавата, нека търсим всеобща подкрепа за новия номиниран кандидат на България за поста генерален секретар на ООН госпожа Кристалина Георгиева.
Аз искам да отправя един въпрос към господин Митов: воден ли е вече разговор с госпожа Георгиева в светлината на новонастъпилите събития. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Да, тя обяви даже какви са й намеренията днес по отношение на позицията, която заема в Европейската комисия. Каза, че ще излезе в неплатен отпуск. Подготвя се за изслушване. Трябва максимално бързо Секретариатът на Генералната асамблея да определи дата за това. И в крайна сметка вървим напред. Подготвени сме, аз си мисля, че и тя е подготвена.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Председател, господин Министър. Ще заявя нашата позиция, която и днес казахме, когато разбрахме за този маньовър в българското правителство. Ние смятаме, че това е грешка не само защото България се отказва от единия си кандидат и предлага друг кандидат, а защото за пореден път България позволява да бъде въвлечена в интригите на великите сили помежду им. Ние непрекъснато се занимаваме с това как да влизаме и да се занимаваме с неща и проблеми, които големите държави като Русия, Щатите или Западна Европа и други си разиграват в световен мащаб.
Ние непрекъснато влизаме между шамарите да се съобразяваме с тяхната политика, което за нас е недопустимо. И никой няма как да ни убеди, че това не е станало под давлението на определени държави в света, които обслужваме напоследък с най-различни техни желания и съответно България не печели нищо от това, още повече че Вие похвалихте госпожа Кристалина Георгиева.
Аз ще припомня, че тя по подобен начин се озова и на мястото на Румяна Желева, доколкото помня, за комисар преди време. Единият кандидат отпадна, нещо се изложи, тя го замести. Започва наново това нещо. (Реплики.)
Дай Боже, България винаги е печелила битките, а е губила войните. Дай Боже, този път да е обратното.
Но нещо, което нас най-много и най-силно ни притеснява е това, че госпожа Георгиева направи определени изказвания по повод бежанската криза и нелегалните мигранти, които нахлуха в България. Тя заяви как тези хора ще решат демографските проблеми на България и ще подобрят генофонда, което за нас е недопустимо – в България да има подобен кандидат.
И ако, казвам, с голямо „А“, тя стане Генерален секретар на ООН някой ден, това ли ще бъде политиката на ООН, всъщност да разселва бежанци и нелегални мигранти, за да решават демографските проблеми в дадени държави. Това е недопустимо изказване, което беше направено от еврокомисар. Още повече, че аз не се сещам нещо конкретно тя да е свършила за България като еврокомисар и ние да сме имали печалба като държава от това.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Само ще кажа следното, че Кристалина Георгиева е направила много за България. Може да не е от най-очевидните неща, но е.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Въпросът е за изказването за бежанците и нелегалните мигранти. Това ще се придържа ли от нея като кандидат?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Може да бъде питана.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото в нейното представяне тя може да повтори същото нещо.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Може да бъде питана.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Това не е моя работа, това е работа именно на външната политика на България, как ще се представи.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Външната политика на България е ясна и Вие знаете много добре, че външната политика на България е ориентирана в съвсем друга посока и гледа през съвсем друга призма и философия на този проблем.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря на всички за участието в изслушването.


Продължаваме с блицконтрол по чл. 27 от Правилника. По правилата на нашата Комисия блицконтролът е закрито заседание, така че моля медиите да напуснат залата – не само медиите, а и хората, които нямат достъп до класифицирана информация.


(Закрито в 16,45 ч.)
(Продължава в режим на закрито заседание.)



ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛИ:

Джема Грозданова


Светлин Танчев




Стенографи:
Вася Йорданова

Красимира Коева