Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
16/11/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове
_________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 52
На 16 ноември 2016 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,02 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да преминем към дневния ред днес:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Разни.
Имам едно процедурно предложение. Ако нямате нищо против, преди да гласуваме дневния ред, да разменим т. 1 и т. 3, за да може държавния бюджет да го гледаме първи. Тук са и колегите от Министерството на финансите, които имат и други комисии, и са помолили да бъдат първи. Мисля, че е уважително това тяхно желание. Ако нямате нищо против така направеното предложение от мен, нека да гласуваме дневния ред.
Който е „за“, нека да гласува.
Единодушно, благодаря Ви. Против и въздържали се – няма.
В този случай преминаваме директно към точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
При нас днес са господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, както и Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, ако имаме някакви въпроси.
Господин Ананиев, директно преминаваме към Вас. Давам Ви думата накратичко да ни запознаете с общите цели в бюджета.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, за мен е удоволствие да Ви представя основните макроикономически показатели, допускания и приоритети, които са заложени в Проектобюджета на държавата за 2017 г. Като основни приоритети са изведени подобряване на качеството на образованието, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили, Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, ускорено усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и съответното национално съфинансиране.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава, разбира се, стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси. Очакванията за реалния растеж на БВП за 2017 г. е да достигне 2,5% и да се запази относителност на стабилни нива през 2018 – 2019 г. около 2,7%. Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе за 2017 г. на 92 млрд. 395 млн. лв., и само за сравнение за 2016 г. той е 88 млрд. 874 млн. лв. Очаква се средногодишната инфлация през 2017 г. да бъде на ниво около 1,5%, а в периода 2018 – 2019 г. инфлацията да ускори своите нива до 1,6 и 1,8%.
Продължава низходящият тренд в нивото на безработицата и понижение до 7,3% през 2017 г., при очаквано ниво през 2016 г. около 8,1%. Ускоряването на икономическата активност през 2018 и 2019 г. би имало положителен ефект върху заетостта и очакваното ниво на безработицата да слезе съответно до 6,8% през 2018 г., до 6,5% през 2019 г.
Предвидено е увеличение на минималната работна заплата през 2017 г. на 460 лв., което ниво се запазва през останалите две години от периода 2017 – 2019 г.
Целта на дефицита по консолидираната фискална програма е в размер на 1,4% от брутния вътрешен продукт, като планираният дефицит по КФП през 2018 г. и 2019 г. се предвижда да бъде съответно 1% и 0,5% от брутния вътрешен продукт. Дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се очаква да бъде 0,7% от БВП, а целевото ниво на структурния дефицит за 2017 г. е 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Прогнозното нетно финансиране за периода 2017 – 2019 г. се очаква да възлезе на около 25% от брутния вътрешен продукт към края на периода, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на външен дълг. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за 2017 г. възлизат на 35 млрд. 439 млн. 600 хил. лв., а разходите на 36 млрд. 769 млн. 600 хил. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз като дял от брутния вътрешен продукт за 2017 г. са 39,8%, като се предвижда свиване за периода до 2019 г. до 38,2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Съвсем накратко ще кажа само какво е разпределението на разходите по отделни функции в консолидираната фискална програма: социално осигуряване, подпомагане и грижи с най-голям бюджет за следващата година – 35,3% от общите разходи по КФП; икономически дейности и услуги – 16,5%; здравеопазване – 12%; отбрана и сигурност – 11,9%; образование – 9,6%; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 6,8%; общи държавни служби – 6,2%, и почивно дело, култура и религиозно дело – 1,8% от общия размер на разходите по консолидираната фискална програма. По този начин планираните дейности както на дефицита, така и на държавния дълг остават в рамките на референтните стойности в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, където знаете, че ограниченията са съответно 3% за дефицита и 60% от дълга спрямо брутния вътрешен продукт.
Следва да се отбележи, че в съответствие с европейския семестър Министерският съвет продължава добрата практика да внася Проекта на закон за държавния бюджет на Република България в Народното събрание до края на месец октомври, като по този начин създаваме необходимата предпоставка за синхронизиране на националната бюджетна процедура с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики. С оглед спецификата на дейността на тази Комисия тук се разглежда Проект на държавния бюджет в контекста на вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз за 2017 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата на Европейския съюз.
Нека да започнем с вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз за 2017 г. Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2017 г. тя се предвижда да бъде 992 млн. 600 хил. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на новото решение на Съвета относно системата за собствените ресурси на Европейския съюз. Това е Директива 2014/335/ЕС, Евратом, която влезе в сила, след като бе приета от всички държави – членки на Европейския съюз.
По отношение на вноската следва да се вземат предвид и следните обстоятелства. В процеса на изпълнението на бюджета на Европейския съюз е възможно да се наложат промени в размера на вноската на Република България поради въздействието на редица фактори. Кои са те? Възникнали допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на Европейския съюз при изпълнение на разходните им политики; промяна в размера на другите приходи на Европейския съюз; промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчисляване на вноските им и други фактори.
При изготвяне на настоящата прогноза е допуснато, че през целия период на 2017 г. до 2019 г. Обединеното кралство ще бъде пълноправен член на Европейския съюз и няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на Европейския съюз вследствие на проведения на 23 юни 2016 г. референдум. Към настоящия момент няма категорична информация за това кога ще бъде подадена молба за напускане, какви ще са резултатите от споразумението, което следва да се сключи съгласно чл. 50 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В общия случай при евентуално напускане на Обединеното кралство сумата, равняваща се на нетния принос на страната, разликата между средствата, получавани от бюджета на Европейския съюз, и нейната вноска ще следва да се осигури чрез увеличаване вноските на останалите страни членки. За България това би означавало нарастване на вноската с 6,8% при съответни, разбира се, допускания.
Планирани приходи и разходи по линията на средствата на Европейския съюз за 2017 г. Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата на Европейския съюз за 2017 г. да бъдат 2 млрд. 612 млн. 700 хил. лв., или това е 2,8% от брутния вътрешен продукт. Те включват сметки за средства от Европейския съюз на Националния фонд, Държавен фонд „Земеделие“ и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките на средствата от Европейския съюз. Прогнозните съвкупни разходи за 2017 г. по европейските програми и проекти възлизат на 4 млрд. 422 млн. 800 хил. лв., или 4,8% от БВП, в това число 3 млрд. 153,9 млн. лв. европейски средства, което е 3,4% от БВП, и 1 млрд. 268 млн. 900 хил. лв. за национално съфинансиране, което пък от своя страна представлява 1,4% от брутния вътрешен продукт.
Национален фонд. При планирането за 2017 г. са взети под внимание новите правила за програмен период 2014 – 2020 г., забавеното одобрение на оперативните програми от страна на Европейската комисия, етапът на подготовка на всяка от тях, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. В тази връзка съвкупните приходи на Националния фонд по сметката за средства от Европейския съюз за 2017 г. се предвижда да е в размер на 1 млрд. 701 млн. 700 хил. лв., или 1,8% от БВП, а съвкупните разходи 3 млрд. 212 млн. 100 хил. лв., което е 3,5% от брутния вътрешен продукт. При планирането на разходната част е отчетена и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване на 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с Европейската комисия за 2017 г., на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети. Същевременно прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености – 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година; пак 90% от размера на разходите по оперативните програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година; и 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия при годишното уравнение на сметките.
Предварителното финансиране – първоначално и годишно, което се очаква да получи България. Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти в периода 2016 – 2022 г. Европейската комисия ще превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като за 2017 г. то е в размер на 2,625%, за 2018 г. – 2,75%, а за периода 2019 – 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджета на оперативните програми, без резерва за изпълнение. Същото се представя на годишна база и се приспада при уравняването на сметките за предходната счетоводна година.
Държавен фонд „Земеделие“. Съвкупните приходи по Държавен фонд „Земеделие“ по сметката за средства от Европейския съюз за 2017 г. се предвижда да са в размер на 513 млн. 500 хил. лв., или 0,6% от брутния вътрешен продукт, а съвкупните разходи – 669 млн. 100 хил. лв., или 0,7% от брутния вътрешен продукт.
Обща селскостопанска политика. По линия на първия стълб на общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производство схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2017 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 553 млн. 500 хил. лв. директни плащания на земеделските стопани. Общият бюджет за финансиране на пазарните мерки за 2017 г. е в размер на 131 млн. 300 хил. лв., от които 86 млн. 500 хил. лв. са средства от Европейския съюз, а 44 млн. 800 хил. лв. представлява националното съфинансиране.
По линия на втория стълб на общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за развитие на селските райони. Средствата, които страната ни предвижда да се усвоят по програмите на Европейския съюз и да изплаща за селскостопанската политика за 2017 г., са 775 млн. 600 хил. лв., от които 623 млн. 200 хил. лв. са средства от Европейския съюз и 152 млн. 400 хил. лв. е национално съфинансиране и авансови плащания.
Обща рибарска политика. Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмата на Европейския съюз и да изплаща за общата рибарска политика за 2017 г., са 34 млн. 800 хил. лв., от които 26 млн. 100 хил. лв. са средства от Европейския съюз и 8,7 млн. лв. е национално съфинансиране и авансови плащания.
Други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз. Разчетени са приходи, разходи, съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, сред които: Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонд „Външни граници“, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Българо-швейцарската програма за сътрудничество, Националният доверителен екофонд, Програма „Еразъм+“, Програма „Хоризонт 2020“, Седма рамкова програма, Програма за изследване на структурата на земеделските стопанства, Програма „Митници 2020“, „Фискалис 2020“, различни програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество и други. За 2017 г. планираните приходи по тях възлизат на 397 млн. 500 хил. лв., а разходите на 541 млн. 600 хил. лв. Завърших, господин Председател.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев, за така обстойния преглед на бюджета.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари по така предложения бюджет, преди да преминем към гласуване. Има ли желание за такива?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев! Бих искал само да попитам по какъв начин са отразени необходимите средства за подготовката на България за председателството на Европейския съюз, защото през тази година на два или на три пъти такива средства бяха заделяни? Изтеглянето на председателството по-рано неизбежно предизвика необходимостта за допълнителни разходи, които основно ще бъдат реализирани през 2017 г. Тези средства, които по принцип бяха решени, че ще бъдат отпуснати целево с решение на Министерския съвет тази година за следващата и по следващата, сега включени ли са в бюджета, или как всъщност ще бъдат предоставени и похарчени тези средства? От гледна точка на технологията питам. Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Както за тази година, така и за следващите две години – 2017 и 2018, в централния бюджет са заделени по 50 млн. лв., от които 15 млн. лв. са за текущи разходи и 35 милиона са за капиталови разходи. Разбира се, с цялата възможност за маневреност, ако се наложи да се извършват повече текущи разходи спрямо капиталовите разходи. За тази година може би няма да се усвои цялата сума, но политиките, които бяха заложени и които гарантират нашето председателство, основните са в ход на изпълнение. Може би следващата седмица ще се приеме постановление на Министерския съвет за одобряване на 9 млн. лв., с което се осигурява допълнителният персонал, който е необходим на българската администрация за разширяване на дейността в Брюксел, там, където всъщност се извършва и основната подготовка. Със сигурност ресурсът, който сме предвидили и за догодина, и за по догодина, ще стигне, но това е един от основните приоритети на България и той ще бъде гарантиран с бюджета за 2017 – 2018 г., дори и да излезе извън рамките на този ресурс от 50 млн. лв. Това ако задоволява…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние ще се въздържим да подкрепим този бюджет, и ще Ви кажа защо. Тъй като съм член на Комисията по земеделието и храните, аз и в лични разговори с госпожа Танева, и с нейните заместници съм споделял, че нас ни очаква пълен провал по отношение на управление на активностите по общата селскостопанска политика, защото има едно голямо несъответствие в информационната база, която е в Министерството на земеделието и храните и нейните регионални звена, и това, което те трябва да осъществяват на централно равнище с Брюксел. Смятам, че тези седем милиона, които са предвидени като капиталови разходи в Министерството на земеделието и храните, са крайно недостатъчни, но там получих отговор, че това са възможности в момента на бюджета. Този бюджет, тъй като може би на колегите им е известно, че Централното звено за координация на еврофондовете не се занимава практически с общата селскостопанска политика, тя е оставена на Министерството на земеделието и храните, а това Министерство в това си състояние – насипно в момента, няма да може да се справи със задачите си. Аз очаквам провал на нашите усилия, особено с тази криза сега, която се предизвика ни в клин, ни в ръкав. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Този въпрос, господин Петров, по-скоро би било полезно да го дискутираме на ниво Комисия – Министерство на земеделието и да се опитаме да разберем какво се случва там. Не съм сигурен, че господин Ананиев би могъл да ни отговори, но все пак…
КИРИЛ АНАНИЕВ: В началото на моето изложение акцентирах върху приоритетите, които са заложени в бюджета за следващата година, и аз посочих на последно, но не по важност място, усвояването на средствата по линията на Европейския съюз. Искам да Ви гарантирам, че правителството, което и да е то, в никакъв случай няма да остави да не създаде необходимите условия за усвояването на тези средства.
Мисля, че много показателна беше миналата година, когато намерихме различни инструменти, с които ускорихме авансово финансиране и други инструменти, с които доведохме нещата до там, че стигнахме до една много, много висока усвояемост на средствата. Ако има някакъв проблем, който може да спре изпълнението на тази програма, със сигурност правителството ще намери ресурса, за да може да се усвоят средствата, които сме заложили и сме предвидили в Закона за бюджета за 2017 г.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вие не ме разбрахте, господин Ананиев. Аз, разбира се, не говоря за това, че Министерството в този си състав създаде едни отлични условия за преодоляване на тази криза, която беше натрупана предните години в усвояването на средствата, и сега новите правила, които създаде. Говоря за друго. Говоря за това, че Министерството на земеделието и храните ще стане за 6 месеца управляващ орган на общата селскостопанска политика, а те нямат базата това нещо да го направят и еврофондовете не могат да им помогнат. Това си е наше финансиране. Еврофондовете нямат нищо общо с това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това, господин Петров, може да го дискутираме на едно заседание, на което и Министерството на земеделието присъства, относно бъдещата подготовка за председателството и така нататък, но не мисля, че господин Ананиев може да ни е полезен в този случай.
Имам три много кратички въпроса.
На първо място, аз горе-долу следях доклада, който сме Ви предали. Мисля, че няма да имаме големи различия, но все пак да си кажете и Вашето мнение, дали сте запознати и дали имате някакви различия?
На второ място, това е нещо, което е далече, но все пак го засегнахте – по отношение какво би се случило при реалния Брекзит и при разглеждане на формулата, при която ще се преразпределят тези приходи за бюджета на Европейския съюз. Има ли вече такава методология? Цифрата, която сте дали, на базата на някакви сигнали от Европа ли е вече, или е просто чистото механично разпределяне на бройката по държавите и това е Вашето очакване?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че го казах в самото изказване – на базата на нетната разлика…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това го знам. Имам предвид дали от самата Комисия са Ви дали методологията, по която ще се изчисли за всяка държава членка, или са хипотетични наши очаквания? (Реплика на министър Кирил Ананиев.) Разбирам, благодаря Ви. То е ясно нали, щом още не са активирали чл. 50. Там има две години, така че до 2019 г., където е краткосрочната бюджетна рамка, се очаква да няма промени.
И третият ми въпрос, който смятам, че би бил най-важен: да ни кажете няколко думи, защото слушаме в политическото пространство много крайни явления в последните няколко дни относно бюджета, но все пак за мен и като Комисия, която следим по-изкъсо европейските средства, най-важно е тази част на бюджета да върви и да не заплашваме по никакъв начин крайните бенефициенти и това, което е започнато. Ако виждаме, че почти във всички параметри има ръст за следващата година, ако ние не приемем този бюджет на първо, второ четене и той не мине и се наложи да работим с миналогодишния бюджет, това би ли създало недостиг на средства по европейските програми към бенефициентите и би ли застрашило до голяма степен, работейки с миналогодишния бюджет, това, което Законът повелява? Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че и финансовият министър, пък и други експерти от администрацията, и, разбира се, извън нея споделиха какъв е механизмът на финансиране, ако бюджетът не бъде приет до края на годината. Приходите се събират съгласно действащите закони, а разходите се извършват на базата на 1/12 от предходната година. Убеден съм, че специално в този сектор няма да имаме проблеми, защото за миналата година бяхме предвидили един висок размер на разходите, тоест като казвам: миналата година, разбирайте 2016 г., текущата, които, за съжаление, няма да бъдат усвоени до края на годината. Този план за 2016 г. ни дава основание да нямаме никакви притеснения по отношение усвояването на средства от Европейския съюз и съответното национално съфинансиране. (Реплика от Мануела Милошева.)
Колежката Мануела Милошева каза: още повече че плащанията са през втората половина на 2017 г. – голямата част, когато надяваме се вече да има и съответния бюджет. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за отговорите. Аз съм удовлетворен.
Колеги, имате ли още въпроси, коментари, преди да преминем към гласуване?
Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Председател. Ще бъда съвсем кратък, за да не Ви губя времето.
Благодаря на Министерството на финансите. При едни други условия бихме могли да имаме много по-пълноценна дискусия, още повече че, без да правя комплименти, господин Ананиев е човекът, който най-добре познава бюджета. За съжаление обаче, ситуацията не е съвсем спокойна, нормална. Това ще го чуете от колегите от ДПС и в другите комисии.
Засега няма как да подкрепим бюджета, колеги, по една проста причина. Ако гоним с подкрепата стабилност, това, което мандатоносителят, мнозинството все още заяви, трябва да имаме поне един сигурен консенсус, за да не отидем до сценария, когато бюджетът ще мине на първо четене и, както е декларирано до момента, всякакви предложения да бъдат приети на второ четене. Струва ми се, че тук и Министерството на финансите не може да предвиди всички сценарии, които ще се случат. Това е поредната Комисия, през която минава бюджетът. Има още време до залата, така че има време. Ако ще правим нещо, пак казвам, апелът ми е адресиран към всички, само чрез консенсус можем да гарантираме някаква стабилност на бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай, дами и господа, след като няма други въпроси и коментари, предлагам да гласуваме по така направеното предложение – Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Който е съгласен, нека да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 5.
В такъв случай Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за отделеното време. Желая успешен и приятен ден!
КИРИЛ АНАНИЕВ: Желая Ви успешна работа!
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодарим.
Преминаваме към:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 602-01-60, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ОКТОМВРИ 2016 Г.
По тази точка днес при нас би трябвало да присъстват: госпожа Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика. Добър ден! И Михаил Илиев – старши експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ също в Министерството на труда и социалната политика.
Уважаеми дами и господа, както видяхте, предвид че за първи път сте в нашата Комисия, накратичко да ни запознаете с духа на Законопроекта. Преди да завършите, да ми дадете становище за Доклада на Комисията, който би трябвало да сте видели и да сте запознати, и след това ще открием за дискусия и въпроси.
Имате думата, госпожо Сачева.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се въвеждат изисквания на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, и за изменение на Регламент на Европейския съюз № 1024 от 2012 г. относно административно сътрудничество посредством информационна система за вътрешния пазар в българското законодателство. С нея се въвежда пакет от мерки за подобряване на процеса на прилагане и изпълнение на практика на разпоредбите на Директива 96/71/ЕО с оглед на гарантиране на по-добра защита на командированите работници в рамките на предоставяне на услуги, създаване на по-прозрачна и предвидима правна рамка за доставчиците на услуги и предотвратяване на злоупотребите с режима на командироване. Предлагат се и промени, с които се прецизират текстове, с които в българското законодателство се въвеждат разпоредби на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
В Законопроекта се създава отделна уредба за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, за да се отграничи дейността на предприятия, осигуряващи временна работа, от дейността на други работодатели, доставчици на услуги, което ще доведе до по-голяма яснота на прилагането на двата режима.
В Проекта са уредени и случаите на командироване и изпращане от Република България в друга държава – членка на Европейския съюз, и в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо партньорство или в Конфедерация Швейцария, както и командироването и изпращането в някои от посочените държави в Република България.
Проектът на закон въвежда изискване страните по трудово правоотношение да уговорят за срока на командироването или изпращането най-малко същите минимални условия на работа, които са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Предвижда се условията и редът на командироване или изпращане да се определят с наредба на Министерския съвет.
Въвежда се и възможност за работниците или служителите, командировани или изпратени на територията на Република България, да предявяват искове срещу своя работодател в случаите, в които са претърпели вреди поради неспазване на минималните условия на работа. Идентична възможност следва да бъде предвидена в законодателствата на други държави членки и за български работници и служители, командировани или изпратени на тяхна територия.
Предвижда се Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява безплатно административно сътрудничество чрез Информационната система на вътрешния пазар с компетентните органи на други държави по отношение на контролната дейност и събирането на вземания по наложени имуществени санкции или глоби за нарушение на трудовото законодателство относно командироването и изпращането на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги. Събирането на санкции ще се осъществява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Националната агенция за приходите, като Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ остава компетентна за обмена на информация.
В заключение искам да споделя с Вас, че срокът за транспониране на тази Директива изтече на 18 юни 2016 г. и към настоящия момент Европейската комисия е започнала процедура срещу България за нарушение на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, което може да доведе до налагането на сериозни финансови санкции за страната към началото на месец септември. Тези санкции в момента възлизат на 850 хил. евро. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз. Малко стряскаща информация, ободряваща.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Имам няколко въпроса и зависи от Вашия отговор всъщност, понеже аз съм с нагласата от предни дискусии на подобна тематика да бъда „въздържал се“ по този Законопроект. Единият от въпросите ми е: не считате ли, че по този начин се затрудняват българските работодатели да командироват своите служители в чужбина, тъй като досегашният ред от 30-дневен срок беше достатъчно даващ възможност за адаптация на тези служители и вече, ако те успеят да се наложат на съответния трудов пазар, да си свършат задачата и фирмата да бъде конкурентоспособна, да могат да продължат вече при условията на приемащата страна? В случая ние ги поставяме в неконкурентна среда. Респективно имате ли информация за други страни членки, които са възприели този подход? Говоря за Полша, Чехия, от бившия Източен блок.
Вторият ми въпрос е: това как ще се отрази на Наредбата за командировки в чужбина на български служители, които ще пътуват? Защото, разчитайки тези текстове, на тези служители ще трябва вече да им се плаща като примерно на служители на швейцарската държава, или на Франция, или на Германия. Това нещо дали е разчетено и в бюджета на следващото Министерство, изобщо в бюджета на държавата за следващата година, защото това не касае само Вашето министерство, но всички останали? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само един уточняващ въпрос. Наскоро ние участвахме в една процедура по жълта карта относно командироването на българи в чужбина. Бихте ли могли да ми дадете малко аналогия или разграничаване от това? Тогава, доколкото знам, Европейската комисия не се е съобразила с тази процедура и продължава напред. Това нещо ще е надграждане на това, което гласуваме в момента на тази Директива, или е нещо съвсем друго?
ДЕНИЦА САЧЕВА: Това, което гласуваме в момента, тоест би трябвало да се разгледа в момента, е Директива, която съществува. Това не е дискусията, за която Вие говорите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Жълтата карта надгражда тази директива?
ДЕНИЦА САЧЕВА: Да. Процедурата за жълтия картон, за който Вие говорите, всъщност надгражда тази директива по процедурата, с която е свързана… (Реплика на председателя Светлин Танчев.)
Да, ние не сме синхронизирали още първото ниво.
А по отношение на втората директива, там нещата все още са в доста дискусионен формат. Вече има и различни предложения от първоначалния вариант, по който Вие сте наложили жълт картон. Все още няма нови, окончателни предложения, които следва да се гледат.
На Вашите въпроси, аз разбирам Вашите притеснения, но трябва да си давате сметка, че тази Директива е за целия Европейски съюз. В този смисъл в другите държави, в които изпращаме служители, там може да няма такива текстове, които да са свързани с този 30-дневен срок, който нас ни устройва, и по този начин нашите работодатели биха получили санкции в съответната приемаща държава, където няма такива текстове. Бяхме алармирани вече за това, така че по-скоро говоря за държави като Франция и Германия, с които едва ли бихте отрекъл, че имаме интензивен обмен на работници. По-скоро с предлаганите текстове се опитваме да предпазим нашите работодатели от това те да имат санкции, защото такива санкции наистина биха могли да дължат.
От друга страна, казах Ви вече, че самата Директива е приета на ниво по-голямата част от държавите членки, и всички са хармонизирали Директивата. България е една от малкото държави, която все още не е извършила този процес напълно, и в момента на държавата се налагат санкции заради това, че не сме приели текстовете. Споделих в края на моето изложение, че към момента вече те са вероятно повече, но към септември са 850 хил. евро. Разбирам притесненията Ви, но борбата със социалния дъмпинг е в целия Европейски съюз.
По отношение на предвидените средства това ще се случи на практика с бюджета за 2018 г., тъй като първо трябва да се приемат тези изменения, след това ние сме готови с наредба, която да бъде внесена в Министерския съвет. На практика ще има нова наредба, след като се приемат тези изменения, и едва след това средствата ще бъдат заложени в бюджета, тоест говорим за следващата 2018 г.
ИВАН ИВАНОВ: Все пак да Ви напомня, че транспонирането на директиви не става буквално, а в съответствие с действащото българско законодателство и това, което се възприема в съответната страна членка. Вие така и не успяхте да ме убедите, че подобни текстове са били приети в останалите страни членки, особено тези, които са от бившия Източен блок, защото това касае най-много тях. Говоря за Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и така нататък. Беше хубаво, когато идвахте тук да ни я представите, да ни представите и практиката в тези страни. Мисля, че не е задължение на Комисията, а на вносителя това нещо да го направи.
Не ми отговорихте също за Наредбата за командировките в чужбина дали действително оттук нататък нашите служители, които бъдат командировани в чужбина, ще бъдат командировани по ред и на стойност с каквато се командироват примерно, както казах, служителите в Швейцария, в Германия и във Франция? Благодаря.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Вие ме питате дали държавите от така наречения от Вас „Източен блок“ са приели тази Директива, а аз Ви говоря за нещо съвсем различно. Аз Ви говоря за защитата на българските работодатели – нещо, което, предполагам, Вие също искате.
Българските работодатели основно изпращат служители в държави като Франция, Германия, Холандия. В тези държави няма такива закони, тоест тяхното законодателство не съдържа такъв гратисен период и в този смисъл българските работодатели, изпращайки служители в тези държави, биха могли да получат санкции. Тоест дали Полша ще приеме или не това, това няма да повлияе на процеса да се случат санкциите на българските работодатели. Не Ви представям наистина каква е практиката в тези други държави просто защото се явявам от страната на хората, които защитават българските работодатели в случая, и Ви казвам, че причината да правим това е те да бъдат предпазени действително от санкции. Ние сме проучили какво би им се случило на тях, на българските работодатели, във Франция, Германия, Холандия и в други държави и затова предлагаме това нещо да бъде прието от Вас. А Вие вече, разбира се, сте в правото си да продължите да седите неубеден от мен. Мисля, че отговорът на въпроса, който Вие искате да получите, ако защитавате българските работодатели, по-скоро се съдържа в предлагания от нас Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ИВАН ИВАНОВ: Ще помоля пак да ми отговорите на втората част на въпроса – за Наредбата за командировки в чужбина, от която се ползват държавните служители.
А по отношение на това дали защитавам интереса на българските фирми, казвам категорично, защото съм представител, поне допреди да вляза в този парламент, именно на тази част от бизнеса, която е имала възможност да командирова в чужбина работници, и съм добре започнат с механизма, по който се командироват български служители в чужбина, и знам достатъчно какво изискват приемащите страни. Към настоящия момент това е формуляр А1. Мисля, че Вие по-добре от мен знаете. Досега в практиката не е известно да са налагани санкции на български компании за това, че са си командировали служителите в режима на страните, които ги изпращат. Досегашният режим беше достатъчно удовлетворяващ и за приемаща страна. Пак да Ви напомня, директивите се приемат не буквално и не дословно, както са предложени на страните членки. Но отговорете ми все пак и на втория въпрос.
ДЕНИЦА САЧЕВА: По въпроса за Наредбата Ви отговарям, че след приемането на измененията в Кодекса на труда, Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители ще бъде променена и ще бъде внесена в Министерския съвет, след като се приемат, пак казвам, тези изменения.
По отношение на българските работодатели, вече имаме две глоби, наложени на български работодатели – във Франция и в Холандия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да преминем към гласуваме, ако няма други въпроси и коментари. Не виждам.
Не ми дадохте становище за нашия доклад, имате ли някакви забележки? Нямате. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
Който е съгласен с така изложения Законопроект, нека да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря Ви, колеги, с това е приет Законопроект, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет.
Преминаваме към последната точка от днешната ни програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, № 602-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ЮЛИ 2016 Г.
Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика, е при нас и по този Законопроект.
Видяхте как става, така че имате думата за кратко експозе.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е разработен в изпълнение на поети ангажименти от Република България във връзка с писмо от Главна дирекция „Правосъдие и потребители“ при Европейската комисия. Повод за писмото е Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-8314 “ЧЕЗ разпределение България“ АД срещу Комисията за защита от дискриминация, постановено във връзка с преюдициално запитване на Административния съд София-град. Писмото поставя на българските власти въпроси какви мерки възнамеряват да предприемат те, за да приведат чл. 4, ал. 3 и § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на българския Закон за защита от дискриминация в съответствие с Директива 2043/ЕО, както и представяне на точен график за приемането на тези мерки. Направени са изводи за несъответствие с Директива 2043/ЕО относно прилагане на принципа за равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход. Констатирано е, че определението за непряка дискриминация в чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация действително несъответства на определението за непряка дискриминация от чл. 2, § 2, буква „б“ от Директива 2043/ЕО и има несъвместимост във връзка с дискриминация, основана на етнически произход.
Съдът на Европейския съюз е направил извод, че Директива 2043 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда, за да се установи наличието на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход в обхванатите от чл. 3, § 1 от нея области, по-малко благоприятно третиране или особеното неблагоприятно положение, посочени съответно в буквите „а“ и „б“, и че те трябва да се изразяват в засягане на права или законни интереси. С предложените изменения в разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и § 1, т. 7 на Закона за защита от дискриминация се постига съответствие с определенията на Директивата относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход.
За да Ви кажа с по-прости думи за какво всъщност става въпрос, става дума за жалба, която е подадена от българска гражданка, собственичка на магазин в ромски квартал, в който ЧЕЗ е качил електромерите на височина, на която самата тя също не е можела да следи показанията на електромера си. Тя е подала жалба за дискриминация в Комисията по дискриминация и съответно след това ЧЕЗ е обжалвал решението на Комисията по дискриминация. От Административния съд София-град са направили преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз и така е установено, че определението за непряка дискриминация в българското законодателство на практика е непълно. Поради това предложението и предлаганият всъщност Законопроект изменя този член, като разширява определението за непряка дискриминация и включва в него и лица, които не са носители на конкретен признак, съответно етнически, но които наравно с първите биха могли да търпят неблагоприятно третиране, или да бъдат поставени в особено неблагоприятно положение. Това е накратко предлаганият Закон за изменение и допълнение и Ви моля да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Що се отнася до нашия доклад, имате ли забележки?
ДЕНИЦА САЧЕВА: Не.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? Мисля, че това е нещо много ясно и директно.
В такъв случай директно преминаваме към гласуване на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
Който е съгласен с така направеното предложение, нека да гласува.
Единодушно. Против и въздържали се – няма.
Благодаря за Вашето време и участие. Желая Ви успешен ден!
В този ред на мисли, колеги, нямам нищо за точка „Разни“.
Едно кратичко съобщение за Съвета за обществени консултации. На 22 ноември 2016 г., вторник, от 14,00 ч. в Зала 134 ще се проведе третото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на предложения за съпътстващи мероприятия по време на парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., и определяне на дата и теми за следващото заседание на Съвета за обществени консултации. Моля Ви, ако имате желание, да вземете участие в това мероприятие.
Имаме някои материали, които са качени и във Вашите календари. Надявам се да сте се запознали. Някои предложения за такива теми бихме могли заедно с тези съсловни организации да предложим какви биха били правилни. Така че наистина Ви моля, ако имате възможност, да вземете участие на 22 ноември.
Благодаря Ви, дами и господа. Хубав ден на всички!
Закривам заседанието.
(Закрито в 10,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлин Танчев
Стенограф:
Валентина Меченова
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове
_________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 52
На 16 ноември 2016 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,02 ч. и ръководено от господин Светлин Танчев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да преминем към дневния ред днес:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
4. Разни.
Имам едно процедурно предложение. Ако нямате нищо против, преди да гласуваме дневния ред, да разменим т. 1 и т. 3, за да може държавния бюджет да го гледаме първи. Тук са и колегите от Министерството на финансите, които имат и други комисии, и са помолили да бъдат първи. Мисля, че е уважително това тяхно желание. Ако нямате нищо против така направеното предложение от мен, нека да гласуваме дневния ред.
Който е „за“, нека да гласува.
Единодушно, благодаря Ви. Против и въздържали се – няма.
В този случай преминаваме директно към точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
При нас днес са господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, както и Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, ако имаме някакви въпроси.
Господин Ананиев, директно преминаваме към Вас. Давам Ви думата накратичко да ни запознаете с общите цели в бюджета.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, за мен е удоволствие да Ви представя основните макроикономически показатели, допускания и приоритети, които са заложени в Проектобюджета на държавата за 2017 г. Като основни приоритети са изведени подобряване на качеството на образованието, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили, Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, ускорено усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и съответното национално съфинансиране.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава, разбира се, стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси. Очакванията за реалния растеж на БВП за 2017 г. е да достигне 2,5% и да се запази относителност на стабилни нива през 2018 – 2019 г. около 2,7%. Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе за 2017 г. на 92 млрд. 395 млн. лв., и само за сравнение за 2016 г. той е 88 млрд. 874 млн. лв. Очаква се средногодишната инфлация през 2017 г. да бъде на ниво около 1,5%, а в периода 2018 – 2019 г. инфлацията да ускори своите нива до 1,6 и 1,8%.
Продължава низходящият тренд в нивото на безработицата и понижение до 7,3% през 2017 г., при очаквано ниво през 2016 г. около 8,1%. Ускоряването на икономическата активност през 2018 и 2019 г. би имало положителен ефект върху заетостта и очакваното ниво на безработицата да слезе съответно до 6,8% през 2018 г., до 6,5% през 2019 г.
Предвидено е увеличение на минималната работна заплата през 2017 г. на 460 лв., което ниво се запазва през останалите две години от периода 2017 – 2019 г.
Целта на дефицита по консолидираната фискална програма е в размер на 1,4% от брутния вътрешен продукт, като планираният дефицит по КФП през 2018 г. и 2019 г. се предвижда да бъде съответно 1% и 0,5% от брутния вътрешен продукт. Дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се очаква да бъде 0,7% от БВП, а целевото ниво на структурния дефицит за 2017 г. е 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Прогнозното нетно финансиране за периода 2017 – 2019 г. се очаква да възлезе на около 25% от брутния вътрешен продукт към края на периода, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на външен дълг. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за 2017 г. възлизат на 35 млрд. 439 млн. 600 хил. лв., а разходите на 36 млрд. 769 млн. 600 хил. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз като дял от брутния вътрешен продукт за 2017 г. са 39,8%, като се предвижда свиване за периода до 2019 г. до 38,2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Съвсем накратко ще кажа само какво е разпределението на разходите по отделни функции в консолидираната фискална програма: социално осигуряване, подпомагане и грижи с най-голям бюджет за следващата година – 35,3% от общите разходи по КФП; икономически дейности и услуги – 16,5%; здравеопазване – 12%; отбрана и сигурност – 11,9%; образование – 9,6%; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 6,8%; общи държавни служби – 6,2%, и почивно дело, култура и религиозно дело – 1,8% от общия размер на разходите по консолидираната фискална програма. По този начин планираните дейности както на дефицита, така и на държавния дълг остават в рамките на референтните стойности в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, където знаете, че ограниченията са съответно 3% за дефицита и 60% от дълга спрямо брутния вътрешен продукт.
Следва да се отбележи, че в съответствие с европейския семестър Министерският съвет продължава добрата практика да внася Проекта на закон за държавния бюджет на Република България в Народното събрание до края на месец октомври, като по този начин създаваме необходимата предпоставка за синхронизиране на националната бюджетна процедура с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики. С оглед спецификата на дейността на тази Комисия тук се разглежда Проект на държавния бюджет в контекста на вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз за 2017 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата на Европейския съюз.
Нека да започнем с вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз за 2017 г. Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2017 г. тя се предвижда да бъде 992 млн. 600 хил. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на новото решение на Съвета относно системата за собствените ресурси на Европейския съюз. Това е Директива 2014/335/ЕС, Евратом, която влезе в сила, след като бе приета от всички държави – членки на Европейския съюз.
По отношение на вноската следва да се вземат предвид и следните обстоятелства. В процеса на изпълнението на бюджета на Европейския съюз е възможно да се наложат промени в размера на вноската на Република България поради въздействието на редица фактори. Кои са те? Възникнали допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на Европейския съюз при изпълнение на разходните им политики; промяна в размера на другите приходи на Европейския съюз; промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчисляване на вноските им и други фактори.
При изготвяне на настоящата прогноза е допуснато, че през целия период на 2017 г. до 2019 г. Обединеното кралство ще бъде пълноправен член на Европейския съюз и няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на Европейския съюз вследствие на проведения на 23 юни 2016 г. референдум. Към настоящия момент няма категорична информация за това кога ще бъде подадена молба за напускане, какви ще са резултатите от споразумението, което следва да се сключи съгласно чл. 50 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В общия случай при евентуално напускане на Обединеното кралство сумата, равняваща се на нетния принос на страната, разликата между средствата, получавани от бюджета на Европейския съюз, и нейната вноска ще следва да се осигури чрез увеличаване вноските на останалите страни членки. За България това би означавало нарастване на вноската с 6,8% при съответни, разбира се, допускания.
Планирани приходи и разходи по линията на средствата на Европейския съюз за 2017 г. Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата на Европейския съюз за 2017 г. да бъдат 2 млрд. 612 млн. 700 хил. лв., или това е 2,8% от брутния вътрешен продукт. Те включват сметки за средства от Европейския съюз на Националния фонд, Държавен фонд „Земеделие“ и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките на средствата от Европейския съюз. Прогнозните съвкупни разходи за 2017 г. по европейските програми и проекти възлизат на 4 млрд. 422 млн. 800 хил. лв., или 4,8% от БВП, в това число 3 млрд. 153,9 млн. лв. европейски средства, което е 3,4% от БВП, и 1 млрд. 268 млн. 900 хил. лв. за национално съфинансиране, което пък от своя страна представлява 1,4% от брутния вътрешен продукт.
Национален фонд. При планирането за 2017 г. са взети под внимание новите правила за програмен период 2014 – 2020 г., забавеното одобрение на оперативните програми от страна на Европейската комисия, етапът на подготовка на всяка от тях, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. В тази връзка съвкупните приходи на Националния фонд по сметката за средства от Европейския съюз за 2017 г. се предвижда да е в размер на 1 млрд. 701 млн. 700 хил. лв., или 1,8% от БВП, а съвкупните разходи 3 млрд. 212 млн. 100 хил. лв., което е 3,5% от брутния вътрешен продукт. При планирането на разходната част е отчетена и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване на 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с Европейската комисия за 2017 г., на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети. Същевременно прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености – 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година; пак 90% от размера на разходите по оперативните програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година; и 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия при годишното уравнение на сметките.
Предварителното финансиране – първоначално и годишно, което се очаква да получи България. Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти в периода 2016 – 2022 г. Европейската комисия ще превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като за 2017 г. то е в размер на 2,625%, за 2018 г. – 2,75%, а за периода 2019 – 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджета на оперативните програми, без резерва за изпълнение. Същото се представя на годишна база и се приспада при уравняването на сметките за предходната счетоводна година.
Държавен фонд „Земеделие“. Съвкупните приходи по Държавен фонд „Земеделие“ по сметката за средства от Европейския съюз за 2017 г. се предвижда да са в размер на 513 млн. 500 хил. лв., или 0,6% от брутния вътрешен продукт, а съвкупните разходи – 669 млн. 100 хил. лв., или 0,7% от брутния вътрешен продукт.
Обща селскостопанска политика. По линия на първия стълб на общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производство схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2017 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 553 млн. 500 хил. лв. директни плащания на земеделските стопани. Общият бюджет за финансиране на пазарните мерки за 2017 г. е в размер на 131 млн. 300 хил. лв., от които 86 млн. 500 хил. лв. са средства от Европейския съюз, а 44 млн. 800 хил. лв. представлява националното съфинансиране.
По линия на втория стълб на общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за развитие на селските райони. Средствата, които страната ни предвижда да се усвоят по програмите на Европейския съюз и да изплаща за селскостопанската политика за 2017 г., са 775 млн. 600 хил. лв., от които 623 млн. 200 хил. лв. са средства от Европейския съюз и 152 млн. 400 хил. лв. е национално съфинансиране и авансови плащания.
Обща рибарска политика. Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмата на Европейския съюз и да изплаща за общата рибарска политика за 2017 г., са 34 млн. 800 хил. лв., от които 26 млн. 100 хил. лв. са средства от Европейския съюз и 8,7 млн. лв. е национално съфинансиране и авансови плащания.
Други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз. Разчетени са приходи, разходи, съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, сред които: Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонд „Външни граници“, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Българо-швейцарската програма за сътрудничество, Националният доверителен екофонд, Програма „Еразъм+“, Програма „Хоризонт 2020“, Седма рамкова програма, Програма за изследване на структурата на земеделските стопанства, Програма „Митници 2020“, „Фискалис 2020“, различни програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество и други. За 2017 г. планираните приходи по тях възлизат на 397 млн. 500 хил. лв., а разходите на 541 млн. 600 хил. лв. Завърших, господин Председател.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев, за така обстойния преглед на бюджета.
Колеги, имате възможност за въпроси, коментари по така предложения бюджет, преди да преминем към гласуване. Има ли желание за такива?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев! Бих искал само да попитам по какъв начин са отразени необходимите средства за подготовката на България за председателството на Европейския съюз, защото през тази година на два или на три пъти такива средства бяха заделяни? Изтеглянето на председателството по-рано неизбежно предизвика необходимостта за допълнителни разходи, които основно ще бъдат реализирани през 2017 г. Тези средства, които по принцип бяха решени, че ще бъдат отпуснати целево с решение на Министерския съвет тази година за следващата и по следващата, сега включени ли са в бюджета, или как всъщност ще бъдат предоставени и похарчени тези средства? От гледна точка на технологията питам. Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Както за тази година, така и за следващите две години – 2017 и 2018, в централния бюджет са заделени по 50 млн. лв., от които 15 млн. лв. са за текущи разходи и 35 милиона са за капиталови разходи. Разбира се, с цялата възможност за маневреност, ако се наложи да се извършват повече текущи разходи спрямо капиталовите разходи. За тази година може би няма да се усвои цялата сума, но политиките, които бяха заложени и които гарантират нашето председателство, основните са в ход на изпълнение. Може би следващата седмица ще се приеме постановление на Министерския съвет за одобряване на 9 млн. лв., с което се осигурява допълнителният персонал, който е необходим на българската администрация за разширяване на дейността в Брюксел, там, където всъщност се извършва и основната подготовка. Със сигурност ресурсът, който сме предвидили и за догодина, и за по догодина, ще стигне, но това е един от основните приоритети на България и той ще бъде гарантиран с бюджета за 2017 – 2018 г., дори и да излезе извън рамките на този ресурс от 50 млн. лв. Това ако задоволява…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние ще се въздържим да подкрепим този бюджет, и ще Ви кажа защо. Тъй като съм член на Комисията по земеделието и храните, аз и в лични разговори с госпожа Танева, и с нейните заместници съм споделял, че нас ни очаква пълен провал по отношение на управление на активностите по общата селскостопанска политика, защото има едно голямо несъответствие в информационната база, която е в Министерството на земеделието и храните и нейните регионални звена, и това, което те трябва да осъществяват на централно равнище с Брюксел. Смятам, че тези седем милиона, които са предвидени като капиталови разходи в Министерството на земеделието и храните, са крайно недостатъчни, но там получих отговор, че това са възможности в момента на бюджета. Този бюджет, тъй като може би на колегите им е известно, че Централното звено за координация на еврофондовете не се занимава практически с общата селскостопанска политика, тя е оставена на Министерството на земеделието и храните, а това Министерство в това си състояние – насипно в момента, няма да може да се справи със задачите си. Аз очаквам провал на нашите усилия, особено с тази криза сега, която се предизвика ни в клин, ни в ръкав. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Този въпрос, господин Петров, по-скоро би било полезно да го дискутираме на ниво Комисия – Министерство на земеделието и да се опитаме да разберем какво се случва там. Не съм сигурен, че господин Ананиев би могъл да ни отговори, но все пак…
КИРИЛ АНАНИЕВ: В началото на моето изложение акцентирах върху приоритетите, които са заложени в бюджета за следващата година, и аз посочих на последно, но не по важност място, усвояването на средствата по линията на Европейския съюз. Искам да Ви гарантирам, че правителството, което и да е то, в никакъв случай няма да остави да не създаде необходимите условия за усвояването на тези средства.
Мисля, че много показателна беше миналата година, когато намерихме различни инструменти, с които ускорихме авансово финансиране и други инструменти, с които доведохме нещата до там, че стигнахме до една много, много висока усвояемост на средствата. Ако има някакъв проблем, който може да спре изпълнението на тази програма, със сигурност правителството ще намери ресурса, за да може да се усвоят средствата, които сме заложили и сме предвидили в Закона за бюджета за 2017 г.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вие не ме разбрахте, господин Ананиев. Аз, разбира се, не говоря за това, че Министерството в този си състав създаде едни отлични условия за преодоляване на тази криза, която беше натрупана предните години в усвояването на средствата, и сега новите правила, които създаде. Говоря за друго. Говоря за това, че Министерството на земеделието и храните ще стане за 6 месеца управляващ орган на общата селскостопанска политика, а те нямат базата това нещо да го направят и еврофондовете не могат да им помогнат. Това си е наше финансиране. Еврофондовете нямат нищо общо с това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това, господин Петров, може да го дискутираме на едно заседание, на което и Министерството на земеделието присъства, относно бъдещата подготовка за председателството и така нататък, но не мисля, че господин Ананиев може да ни е полезен в този случай.
Имам три много кратички въпроса.
На първо място, аз горе-долу следях доклада, който сме Ви предали. Мисля, че няма да имаме големи различия, но все пак да си кажете и Вашето мнение, дали сте запознати и дали имате някакви различия?
На второ място, това е нещо, което е далече, но все пак го засегнахте – по отношение какво би се случило при реалния Брекзит и при разглеждане на формулата, при която ще се преразпределят тези приходи за бюджета на Европейския съюз. Има ли вече такава методология? Цифрата, която сте дали, на базата на някакви сигнали от Европа ли е вече, или е просто чистото механично разпределяне на бройката по държавите и това е Вашето очакване?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че го казах в самото изказване – на базата на нетната разлика…
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Това го знам. Имам предвид дали от самата Комисия са Ви дали методологията, по която ще се изчисли за всяка държава членка, или са хипотетични наши очаквания? (Реплика на министър Кирил Ананиев.) Разбирам, благодаря Ви. То е ясно нали, щом още не са активирали чл. 50. Там има две години, така че до 2019 г., където е краткосрочната бюджетна рамка, се очаква да няма промени.
И третият ми въпрос, който смятам, че би бил най-важен: да ни кажете няколко думи, защото слушаме в политическото пространство много крайни явления в последните няколко дни относно бюджета, но все пак за мен и като Комисия, която следим по-изкъсо европейските средства, най-важно е тази част на бюджета да върви и да не заплашваме по никакъв начин крайните бенефициенти и това, което е започнато. Ако виждаме, че почти във всички параметри има ръст за следващата година, ако ние не приемем този бюджет на първо, второ четене и той не мине и се наложи да работим с миналогодишния бюджет, това би ли създало недостиг на средства по европейските програми към бенефициентите и би ли застрашило до голяма степен, работейки с миналогодишния бюджет, това, което Законът повелява? Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че и финансовият министър, пък и други експерти от администрацията, и, разбира се, извън нея споделиха какъв е механизмът на финансиране, ако бюджетът не бъде приет до края на годината. Приходите се събират съгласно действащите закони, а разходите се извършват на базата на 1/12 от предходната година. Убеден съм, че специално в този сектор няма да имаме проблеми, защото за миналата година бяхме предвидили един висок размер на разходите, тоест като казвам: миналата година, разбирайте 2016 г., текущата, които, за съжаление, няма да бъдат усвоени до края на годината. Този план за 2016 г. ни дава основание да нямаме никакви притеснения по отношение усвояването на средства от Европейския съюз и съответното национално съфинансиране. (Реплика от Мануела Милошева.)
Колежката Мануела Милошева каза: още повече че плащанията са през втората половина на 2017 г. – голямата част, когато надяваме се вече да има и съответния бюджет. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви за отговорите. Аз съм удовлетворен.
Колеги, имате ли още въпроси, коментари, преди да преминем към гласуване?
Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Председател. Ще бъда съвсем кратък, за да не Ви губя времето.
Благодаря на Министерството на финансите. При едни други условия бихме могли да имаме много по-пълноценна дискусия, още повече че, без да правя комплименти, господин Ананиев е човекът, който най-добре познава бюджета. За съжаление обаче, ситуацията не е съвсем спокойна, нормална. Това ще го чуете от колегите от ДПС и в другите комисии.
Засега няма как да подкрепим бюджета, колеги, по една проста причина. Ако гоним с подкрепата стабилност, това, което мандатоносителят, мнозинството все още заяви, трябва да имаме поне един сигурен консенсус, за да не отидем до сценария, когато бюджетът ще мине на първо четене и, както е декларирано до момента, всякакви предложения да бъдат приети на второ четене. Струва ми се, че тук и Министерството на финансите не може да предвиди всички сценарии, които ще се случат. Това е поредната Комисия, през която минава бюджетът. Има още време до залата, така че има време. Ако ще правим нещо, пак казвам, апелът ми е адресиран към всички, само чрез консенсус можем да гарантираме някаква стабилност на бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай, дами и господа, след като няма други въпроси и коментари, предлагам да гласуваме по така направеното предложение – Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Който е съгласен, нека да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 5.
В такъв случай Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за отделеното време. Желая успешен и приятен ден!
КИРИЛ АНАНИЕВ: Желая Ви успешна работа!
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодарим.
Преминаваме към:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 602-01-60, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ОКТОМВРИ 2016 Г.
По тази точка днес при нас би трябвало да присъстват: госпожа Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика. Добър ден! И Михаил Илиев – старши експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ също в Министерството на труда и социалната политика.
Уважаеми дами и господа, както видяхте, предвид че за първи път сте в нашата Комисия, накратичко да ни запознаете с духа на Законопроекта. Преди да завършите, да ми дадете становище за Доклада на Комисията, който би трябвало да сте видели и да сте запознати, и след това ще открием за дискусия и въпроси.
Имате думата, госпожо Сачева.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда се въвеждат изисквания на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, и за изменение на Регламент на Европейския съюз № 1024 от 2012 г. относно административно сътрудничество посредством информационна система за вътрешния пазар в българското законодателство. С нея се въвежда пакет от мерки за подобряване на процеса на прилагане и изпълнение на практика на разпоредбите на Директива 96/71/ЕО с оглед на гарантиране на по-добра защита на командированите работници в рамките на предоставяне на услуги, създаване на по-прозрачна и предвидима правна рамка за доставчиците на услуги и предотвратяване на злоупотребите с режима на командироване. Предлагат се и промени, с които се прецизират текстове, с които в българското законодателство се въвеждат разпоредби на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
В Законопроекта се създава отделна уредба за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, за да се отграничи дейността на предприятия, осигуряващи временна работа, от дейността на други работодатели, доставчици на услуги, което ще доведе до по-голяма яснота на прилагането на двата режима.
В Проекта са уредени и случаите на командироване и изпращане от Република България в друга държава – членка на Европейския съюз, и в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо партньорство или в Конфедерация Швейцария, както и командироването и изпращането в някои от посочените държави в Република България.
Проектът на закон въвежда изискване страните по трудово правоотношение да уговорят за срока на командироването или изпращането най-малко същите минимални условия на работа, които са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Предвижда се условията и редът на командироване или изпращане да се определят с наредба на Министерския съвет.
Въвежда се и възможност за работниците или служителите, командировани или изпратени на територията на Република България, да предявяват искове срещу своя работодател в случаите, в които са претърпели вреди поради неспазване на минималните условия на работа. Идентична възможност следва да бъде предвидена в законодателствата на други държави членки и за български работници и служители, командировани или изпратени на тяхна територия.
Предвижда се Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да осъществява безплатно административно сътрудничество чрез Информационната система на вътрешния пазар с компетентните органи на други държави по отношение на контролната дейност и събирането на вземания по наложени имуществени санкции или глоби за нарушение на трудовото законодателство относно командироването и изпращането на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги. Събирането на санкции ще се осъществява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Националната агенция за приходите, като Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ остава компетентна за обмена на информация.
В заключение искам да споделя с Вас, че срокът за транспониране на тази Директива изтече на 18 юни 2016 г. и към настоящия момент Европейската комисия е започнала процедура срещу България за нарушение на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, което може да доведе до налагането на сериозни финансови санкции за страната към началото на месец септември. Тези санкции в момента възлизат на 850 хил. евро. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря и аз. Малко стряскаща информация, ободряваща.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Имам няколко въпроса и зависи от Вашия отговор всъщност, понеже аз съм с нагласата от предни дискусии на подобна тематика да бъда „въздържал се“ по този Законопроект. Единият от въпросите ми е: не считате ли, че по този начин се затрудняват българските работодатели да командироват своите служители в чужбина, тъй като досегашният ред от 30-дневен срок беше достатъчно даващ възможност за адаптация на тези служители и вече, ако те успеят да се наложат на съответния трудов пазар, да си свършат задачата и фирмата да бъде конкурентоспособна, да могат да продължат вече при условията на приемащата страна? В случая ние ги поставяме в неконкурентна среда. Респективно имате ли информация за други страни членки, които са възприели този подход? Говоря за Полша, Чехия, от бившия Източен блок.
Вторият ми въпрос е: това как ще се отрази на Наредбата за командировки в чужбина на български служители, които ще пътуват? Защото, разчитайки тези текстове, на тези служители ще трябва вече да им се плаща като примерно на служители на швейцарската държава, или на Франция, или на Германия. Това нещо дали е разчетено и в бюджета на следващото Министерство, изобщо в бюджета на държавата за следващата година, защото това не касае само Вашето министерство, но всички останали? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само един уточняващ въпрос. Наскоро ние участвахме в една процедура по жълта карта относно командироването на българи в чужбина. Бихте ли могли да ми дадете малко аналогия или разграничаване от това? Тогава, доколкото знам, Европейската комисия не се е съобразила с тази процедура и продължава напред. Това нещо ще е надграждане на това, което гласуваме в момента на тази Директива, или е нещо съвсем друго?
ДЕНИЦА САЧЕВА: Това, което гласуваме в момента, тоест би трябвало да се разгледа в момента, е Директива, която съществува. Това не е дискусията, за която Вие говорите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Жълтата карта надгражда тази директива?
ДЕНИЦА САЧЕВА: Да. Процедурата за жълтия картон, за който Вие говорите, всъщност надгражда тази директива по процедурата, с която е свързана… (Реплика на председателя Светлин Танчев.)
Да, ние не сме синхронизирали още първото ниво.
А по отношение на втората директива, там нещата все още са в доста дискусионен формат. Вече има и различни предложения от първоначалния вариант, по който Вие сте наложили жълт картон. Все още няма нови, окончателни предложения, които следва да се гледат.
На Вашите въпроси, аз разбирам Вашите притеснения, но трябва да си давате сметка, че тази Директива е за целия Европейски съюз. В този смисъл в другите държави, в които изпращаме служители, там може да няма такива текстове, които да са свързани с този 30-дневен срок, който нас ни устройва, и по този начин нашите работодатели биха получили санкции в съответната приемаща държава, където няма такива текстове. Бяхме алармирани вече за това, така че по-скоро говоря за държави като Франция и Германия, с които едва ли бихте отрекъл, че имаме интензивен обмен на работници. По-скоро с предлаганите текстове се опитваме да предпазим нашите работодатели от това те да имат санкции, защото такива санкции наистина биха могли да дължат.
От друга страна, казах Ви вече, че самата Директива е приета на ниво по-голямата част от държавите членки, и всички са хармонизирали Директивата. България е една от малкото държави, която все още не е извършила този процес напълно, и в момента на държавата се налагат санкции заради това, че не сме приели текстовете. Споделих в края на моето изложение, че към момента вече те са вероятно повече, но към септември са 850 хил. евро. Разбирам притесненията Ви, но борбата със социалния дъмпинг е в целия Европейски съюз.
По отношение на предвидените средства това ще се случи на практика с бюджета за 2018 г., тъй като първо трябва да се приемат тези изменения, след това ние сме готови с наредба, която да бъде внесена в Министерския съвет. На практика ще има нова наредба, след като се приемат тези изменения, и едва след това средствата ще бъдат заложени в бюджета, тоест говорим за следващата 2018 г.
ИВАН ИВАНОВ: Все пак да Ви напомня, че транспонирането на директиви не става буквално, а в съответствие с действащото българско законодателство и това, което се възприема в съответната страна членка. Вие така и не успяхте да ме убедите, че подобни текстове са били приети в останалите страни членки, особено тези, които са от бившия Източен блок, защото това касае най-много тях. Говоря за Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и така нататък. Беше хубаво, когато идвахте тук да ни я представите, да ни представите и практиката в тези страни. Мисля, че не е задължение на Комисията, а на вносителя това нещо да го направи.
Не ми отговорихте също за Наредбата за командировките в чужбина дали действително оттук нататък нашите служители, които бъдат командировани в чужбина, ще бъдат командировани по ред и на стойност с каквато се командироват примерно, както казах, служителите в Швейцария, в Германия и във Франция? Благодаря.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Вие ме питате дали държавите от така наречения от Вас „Източен блок“ са приели тази Директива, а аз Ви говоря за нещо съвсем различно. Аз Ви говоря за защитата на българските работодатели – нещо, което, предполагам, Вие също искате.
Българските работодатели основно изпращат служители в държави като Франция, Германия, Холандия. В тези държави няма такива закони, тоест тяхното законодателство не съдържа такъв гратисен период и в този смисъл българските работодатели, изпращайки служители в тези държави, биха могли да получат санкции. Тоест дали Полша ще приеме или не това, това няма да повлияе на процеса да се случат санкциите на българските работодатели. Не Ви представям наистина каква е практиката в тези други държави просто защото се явявам от страната на хората, които защитават българските работодатели в случая, и Ви казвам, че причината да правим това е те да бъдат предпазени действително от санкции. Ние сме проучили какво би им се случило на тях, на българските работодатели, във Франция, Германия, Холандия и в други държави и затова предлагаме това нещо да бъде прието от Вас. А Вие вече, разбира се, сте в правото си да продължите да седите неубеден от мен. Мисля, че отговорът на въпроса, който Вие искате да получите, ако защитавате българските работодатели, по-скоро се съдържа в предлагания от нас Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ИВАН ИВАНОВ: Ще помоля пак да ми отговорите на втората част на въпроса – за Наредбата за командировки в чужбина, от която се ползват държавните служители.
А по отношение на това дали защитавам интереса на българските фирми, казвам категорично, защото съм представител, поне допреди да вляза в този парламент, именно на тази част от бизнеса, която е имала възможност да командирова в чужбина работници, и съм добре започнат с механизма, по който се командироват български служители в чужбина, и знам достатъчно какво изискват приемащите страни. Към настоящия момент това е формуляр А1. Мисля, че Вие по-добре от мен знаете. Досега в практиката не е известно да са налагани санкции на български компании за това, че са си командировали служителите в режима на страните, които ги изпращат. Досегашният режим беше достатъчно удовлетворяващ и за приемаща страна. Пак да Ви напомня, директивите се приемат не буквално и не дословно, както са предложени на страните членки. Но отговорете ми все пак и на втория въпрос.
ДЕНИЦА САЧЕВА: По въпроса за Наредбата Ви отговарям, че след приемането на измененията в Кодекса на труда, Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители ще бъде променена и ще бъде внесена в Министерския съвет, след като се приемат, пак казвам, тези изменения.
По отношение на българските работодатели, вече имаме две глоби, наложени на български работодатели – във Франция и в Холандия.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да преминем към гласуваме, ако няма други въпроси и коментари. Не виждам.
Не ми дадохте становище за нашия доклад, имате ли някакви забележки? Нямате. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г.
Който е съгласен с така изложения Законопроект, нека да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря Ви, колеги, с това е приет Законопроект, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет.
Преминаваме към последната точка от днешната ни програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, № 602-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ЮЛИ 2016 Г.
Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика, е при нас и по този Законопроект.
Видяхте как става, така че имате думата за кратко експозе.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е разработен в изпълнение на поети ангажименти от Република България във връзка с писмо от Главна дирекция „Правосъдие и потребители“ при Европейската комисия. Повод за писмото е Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-8314 “ЧЕЗ разпределение България“ АД срещу Комисията за защита от дискриминация, постановено във връзка с преюдициално запитване на Административния съд София-град. Писмото поставя на българските власти въпроси какви мерки възнамеряват да предприемат те, за да приведат чл. 4, ал. 3 и § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на българския Закон за защита от дискриминация в съответствие с Директива 2043/ЕО, както и представяне на точен график за приемането на тези мерки. Направени са изводи за несъответствие с Директива 2043/ЕО относно прилагане на принципа за равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход. Констатирано е, че определението за непряка дискриминация в чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация действително несъответства на определението за непряка дискриминация от чл. 2, § 2, буква „б“ от Директива 2043/ЕО и има несъвместимост във връзка с дискриминация, основана на етнически произход.
Съдът на Европейския съюз е направил извод, че Директива 2043 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда, за да се установи наличието на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход в обхванатите от чл. 3, § 1 от нея области, по-малко благоприятно третиране или особеното неблагоприятно положение, посочени съответно в буквите „а“ и „б“, и че те трябва да се изразяват в засягане на права или законни интереси. С предложените изменения в разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и § 1, т. 7 на Закона за защита от дискриминация се постига съответствие с определенията на Директивата относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход.
За да Ви кажа с по-прости думи за какво всъщност става въпрос, става дума за жалба, която е подадена от българска гражданка, собственичка на магазин в ромски квартал, в който ЧЕЗ е качил електромерите на височина, на която самата тя също не е можела да следи показанията на електромера си. Тя е подала жалба за дискриминация в Комисията по дискриминация и съответно след това ЧЕЗ е обжалвал решението на Комисията по дискриминация. От Административния съд София-град са направили преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз и така е установено, че определението за непряка дискриминация в българското законодателство на практика е непълно. Поради това предложението и предлаганият всъщност Законопроект изменя този член, като разширява определението за непряка дискриминация и включва в него и лица, които не са носители на конкретен признак, съответно етнически, но които наравно с първите биха могли да търпят неблагоприятно третиране, или да бъдат поставени в особено неблагоприятно положение. Това е накратко предлаганият Закон за изменение и допълнение и Ви моля да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Що се отнася до нашия доклад, имате ли забележки?
ДЕНИЦА САЧЕВА: Не.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси, коментари? Мисля, че това е нещо много ясно и директно.
В такъв случай директно преминаваме към гласуване на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
Който е съгласен с така направеното предложение, нека да гласува.
Единодушно. Против и въздържали се – няма.
Благодаря за Вашето време и участие. Желая Ви успешен ден!
В този ред на мисли, колеги, нямам нищо за точка „Разни“.
Едно кратичко съобщение за Съвета за обществени консултации. На 22 ноември 2016 г., вторник, от 14,00 ч. в Зала 134 ще се проведе третото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на предложения за съпътстващи мероприятия по време на парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., и определяне на дата и теми за следващото заседание на Съвета за обществени консултации. Моля Ви, ако имате желание, да вземете участие в това мероприятие.
Имаме някои материали, които са качени и във Вашите календари. Надявам се да сте се запознали. Някои предложения за такива теми бихме могли заедно с тези съсловни организации да предложим какви биха били правилни. Така че наистина Ви моля, ако имате възможност, да вземете участие на 22 ноември.
Благодаря Ви, дами и господа. Хубав ден на всички!
Закривам заседанието.
(Закрито в 10,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлин Танчев
Стенограф:
Валентина Меченова
