Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20.03.2015 г.

---

ДОКЛАД

на ККССПИСРСДДЗЕС по законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20.03.2015 г.

Комисията на свое извънредно заседание, проведено на 24.03.2015 г. разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20.03.2015 г.
На заседанието присъстваха г-н Красимир Ципов- зам. министър на вътрешните работи и г-жа Мария Шишкова – зам. главен прокурор. Те изразиха подкрепата си за внесените изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения.
В Комисията бяха получени становища от Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на личните данни, които подкрепят така предложеното изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
В мотивите си за обявяване на текстовете на чл. 250а – 251а от Закона за електронните съобщения за противоконституционни, Конституционният съд сочи няколко основни несъответствия на отделни части от оспорените от омбудсмана разпоредби, но доколкото са част от цялостна процедура, приема че уредбата в цялост не съответства на Конституцията. Конкретните несъответствия с Конституцията, на които се позовава Конституционният съд, са: (1) допускането на възможност за предоставяне на достъп до данни, които са необходими за разследване на престъпления, които не са тежки (по чл. 319а – 319е от Наказателния кодекс), както и за издирване на лица; (2) предвиждането на широк кръг субекти, които могат да искат достъп до данни за трафика, без обвързване на искането с компетентност по разкриване и разследване на тежки престъпления; (3) липсата на съдебен контрол върху исканията за продължаване на срока на съхранение на данните и продължителността на срока, за който се допуска; (4) липсата на контрол върху унищожаването на издадената справка с данни, която не се използва за образуване на досъдебно производство; (5) продължителността на периода на съхранение на данните (12 месеца); (6) необходимост от мотивиране на искането и разрешението за достъп.
С оглед преодоляване на констатираните от Конституционния съд, с предлаганата нова уредба се предвижда:
1. съкращаване на срока за съхранение;
2. отпадане на възможността за осъществяване на достъп до данните с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и с цел издирване на лица;
3. конкретизиране на възможността за органите, които имат компетентност по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, да получат достъп до данни, които са необходими именно във връзка с изпълнението на правомощията им по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления;
4. мотивиране на искането и разрешението за достъп;
5. съдебен контрол върху искането за продължаване срока на съхранение;
6. контрол на независим държавен орган върху унищожаването на данните след изтичането на сроковете за съхранение;
7. съдебен контрол върху унищожаването на справката с данни, която не се използва за нуждите на досъдебно производство.
Законопроектът предвижда изменение в съответните разпоредби, които съдържат препращане към обявените за противоконституционни текстове, както и изменение и допълнение на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Измененията са насочени към уеднаквяване на ползваните правни термини, доколкото легалната дефиниция в § 1, ал. 2 от допълнителната разпоредба на Наказателно-процесуалния кодекс съдържа дефиниция „данни за трафика“, а в § 1, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения се съдържа легална дефиниция на понятието „трафични данни“, което се употребява както в ЗЕС, така и в чл. 171а от Наказателния кодекс. Допълнението в Наказателния кодекс цели да обхване по-пълно случаите на нарушаване на правата на гражданите, за които се предвижда наказателна отговорност, което освен предвидената в ЗЕС административно-наказателна отговорност е допълнителна гаранция за правата на гражданите. Допълнението в Наказателно-процесуалния кодекс е насочено към установяване на съдебен контрол върху предоставянето на данни за трафика, които са необходими за разследването на тежки умишлени престъпления, необходимостта за който е засегната в решението на Конституционния съд.
С предлаганите изменения и допълнения, наред с предвидените в чл. 261а – 261б ЗЕС процедури по контрол върху законосъобразността на съхраняването, предоставянето и унищожаването на данни, които засягат конституционно регламентирани права на гражданите, от страна на независим орган (Комисията за защита на личните данни) и на постоянна комисия в Народното събрание, се въвеждат достатъчно гаранции срещу злоупотреба при използването на данни, които могат да засегнат защитените конституционни права.

Членовете на Комисията от БСП-лява България заявиха, че нямат предложения за изменение на законопроекта и ще гласуват „въздържал се”.
Председателят на Комисията предложи законопроекта да бъде приет и на второ гласуване в зала, на основание чл. 77 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, около което предложение се обединиха мнозинството от народните представители. Беше изразено становище, че несвоевременното приемане на внесените промени ще затрудни работата на службите за сигурност. В тази връзка, председателят на Комисията посочи, че е изготвен доклад за второ гласуване на законопроекта с редакционна поправка.

След представянето на законопроекта се проведе гласуване, при което Комисията с 11 гласа „за”, 2 гласа „въздържал се” и 0 гласа „против”, предлага на Народното събрание да ПРИЕМЕ на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, №554-01-56, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 20.03.2015 г.


Председател на ККССПИСРСДДЗЕС:

24.03.2015 г.
гр.София

/ Димитър Лазаров/