Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
14/07/2016
ОТНОСНО: Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Д О К Л А Д
за първо гласуване
ОТНОСНО: Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
На свое заседание, проведено на 14.07.2016 г., Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения обсъди Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
На заседанието присъстваха: г-н Филип Гунев- зам.-министър на вътрешните работи, г-жа Красимира Филипова- зам.-министър на правосъдието, ген. Атанас Запрянов- зам.-министър на отбраната, г-н Сотир Цацаров- Главен прокурор на Република България, г-н Георги Кръстев- Секретар на съвета по сигурността към Министерски съвет, г-н Димитър Георгиев- Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, г-н Драгомир Димитров- Председател на Държавна агенция „Разузнаване“, бригаден генерал Светослав Даскалов- Директор на Служба „Военна информация“.
Законопроектът бе представен от г-н Филип Гунев, зам.-министър на вътрешните работи. Той посочи, че терористичната заплаха през последните години се разраства. Нападенията, извършени на европейска територия през 2014, 2015 и 2016 г. са доказателство, че този риск може да се превърне в реалност и за България, което налага реакцията с оглед на адаптиране към новите заплахи. С тази цел е изготвен предложеният проект на Закон за противодействие на тероризма. Противодействието на тероризма се осъществява от множество държавни органи. Ефективното им взаимодействие, а оттам и ефективното противодействие на тероризма изисква приемането на нарочен закон, чиято крайна цел е защитата на основните права на гражданите, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност. Затова една значителна част от предлаганите разпоредби са посветени на дейността по превенция. В тази връзка са посочени критериите за определяне на съответните нива на заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със заповед определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти. Предложени са превантивни мерки, които да се вземат, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че лице е свързано с подготовката на тероризъм. Мерките са: забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за напускане на страната без разрешение, забрана за посещаване на определени места, райони и обекти, забрана за напускане на определено населено място без разрешение, забрана за осъществяване на контакт с определени лица, периодично явяване в районно управление на Министерството на вътрешните работи, отнемане на паспорти и заместващи ги документи и забрана за издаване на нови, и се налагат от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от главния секретар на МВР за срок до 6 месеца.
Законопроектът предлага регламентация за провеждането на антитерористична операция при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт. При провеждането на такава операция се прилагат временни мерки и ограничения по отношение на права и свободи. Предвидено е също при извършване на тероризъм на територията на Република България, от който са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, на цялата или на част от територията на страната да може да се обявява извънредно положение с произтичащите от това необходими ограничения на права и свободи.
Регламентирано е участието на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, като е предвидено при участие в тази дейност въоръжените сили да упражняват полицейски правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Предвидено е обезщетяване за физическите и юридическите лица за реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони - Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за МВР, Закона за електронните съобщения и др. Всички те целят създаване на ефективен механизъм за осъществяване на дейностите по противодействие на тероризма от компетентните органи.
В проведената дискусия подкрепа за законопроекта изразиха народните представители Михо Михов, Методи Андреев, Камен Костадинов и Димитър Лазаров. Те го определиха като навременен и нужен и отбелязаха, че някои спорни или проблемни въпроси могат да се решат след приемането му на първо гласуване. Г-н Лазаров подчерта, че проектът за закон ясно урежда правата и задълженията на гражданите, както и правомощията и отговорностите на държавните органи, което е важно условие за ефективно противодействие на тероризма. Народните представители Атанас Мерджанов, Филип Попов, Димитър Дъбов заявиха, че няма да подкрепят законопроекта. Според тях той е излишен, не е достатъчно ясен, не съдържа достатъчно гаранции за правата на гражданите, голяма част от неговите разпоредби преповтарят такива от други закони. Законопроектът не бе подкрепен и от н. пр. Атанас Атанасов. Той посочи, че законопроектът страда от редица понятийни дефицити и се обяви срещу възстановяването на полицейските правомощия на ДАНС и въвеждането на специален ред за използване на специални разузнавателни средства за противодействие на тероризма.
В дискусията взеха участие и представители на различни институции. Зам.- министърът на отбраната, г-н Атанас Запрянов, който подкрепи законопроекта, като посочи, че и сега въоръжените сили поддържат състояние на готовност за реакция при терористична заплаха, но законът ще ги подпомогне още повече, защото предлага ясна правна регламентация на техните правомощия в тази насока и ясно регламентира взаимодействието между всички участници в антитерористични операции. Необходимостта от ясна законова основа, а оттук и подкрепата си за законопроекта изрази и г-н Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към МС. Необходимостта от предоставянето на полицейски правомощия на ДАНС във връзка с противодействието на тероризма бе обоснована от г-н Димитър Георгиев – председател на ДАНС. Председателят на Държавна агенция „Разузнаване” също подкрепи законопроекта като посочи, че той ще допринесе за преодоляване на пропуски в превенцията на тероризма и ще повиши координацията между отделните структури и органи. Главният прокурор определи законопроекта като необходим. Допуснатите ограничения на правата на гражданите според него са в разумен минимум и винаги подлежат на съдебен контрол, което е най-сериозната гаранция срещу евентуални злоупотреби.
След проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ККССПИСРСДДЗЕС:
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ
КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Д О К Л А Д
за първо гласуване
ОТНОСНО: Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
На свое заседание, проведено на 14.07.2016 г., Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения обсъди Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
На заседанието присъстваха: г-н Филип Гунев- зам.-министър на вътрешните работи, г-жа Красимира Филипова- зам.-министър на правосъдието, ген. Атанас Запрянов- зам.-министър на отбраната, г-н Сотир Цацаров- Главен прокурор на Република България, г-н Георги Кръстев- Секретар на съвета по сигурността към Министерски съвет, г-н Димитър Георгиев- Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, г-н Драгомир Димитров- Председател на Държавна агенция „Разузнаване“, бригаден генерал Светослав Даскалов- Директор на Служба „Военна информация“.
Законопроектът бе представен от г-н Филип Гунев, зам.-министър на вътрешните работи. Той посочи, че терористичната заплаха през последните години се разраства. Нападенията, извършени на европейска територия през 2014, 2015 и 2016 г. са доказателство, че този риск може да се превърне в реалност и за България, което налага реакцията с оглед на адаптиране към новите заплахи. С тази цел е изготвен предложеният проект на Закон за противодействие на тероризма. Противодействието на тероризма се осъществява от множество държавни органи. Ефективното им взаимодействие, а оттам и ефективното противодействие на тероризма изисква приемането на нарочен закон, чиято крайна цел е защитата на основните права на гражданите, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност. Затова една значителна част от предлаганите разпоредби са посветени на дейността по превенция. В тази връзка са посочени критериите за определяне на съответните нива на заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със заповед определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти. Предложени са превантивни мерки, които да се вземат, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че лице е свързано с подготовката на тероризъм. Мерките са: забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за напускане на страната без разрешение, забрана за посещаване на определени места, райони и обекти, забрана за напускане на определено населено място без разрешение, забрана за осъществяване на контакт с определени лица, периодично явяване в районно управление на Министерството на вътрешните работи, отнемане на паспорти и заместващи ги документи и забрана за издаване на нови, и се налагат от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от главния секретар на МВР за срок до 6 месеца.
Законопроектът предлага регламентация за провеждането на антитерористична операция при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт. При провеждането на такава операция се прилагат временни мерки и ограничения по отношение на права и свободи. Предвидено е също при извършване на тероризъм на територията на Република България, от който са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, на цялата или на част от територията на страната да може да се обявява извънредно положение с произтичащите от това необходими ограничения на права и свободи.
Регламентирано е участието на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, като е предвидено при участие в тази дейност въоръжените сили да упражняват полицейски правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Предвидено е обезщетяване за физическите и юридическите лица за реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони - Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за МВР, Закона за електронните съобщения и др. Всички те целят създаване на ефективен механизъм за осъществяване на дейностите по противодействие на тероризма от компетентните органи.
В проведената дискусия подкрепа за законопроекта изразиха народните представители Михо Михов, Методи Андреев, Камен Костадинов и Димитър Лазаров. Те го определиха като навременен и нужен и отбелязаха, че някои спорни или проблемни въпроси могат да се решат след приемането му на първо гласуване. Г-н Лазаров подчерта, че проектът за закон ясно урежда правата и задълженията на гражданите, както и правомощията и отговорностите на държавните органи, което е важно условие за ефективно противодействие на тероризма. Народните представители Атанас Мерджанов, Филип Попов, Димитър Дъбов заявиха, че няма да подкрепят законопроекта. Според тях той е излишен, не е достатъчно ясен, не съдържа достатъчно гаранции за правата на гражданите, голяма част от неговите разпоредби преповтарят такива от други закони. Законопроектът не бе подкрепен и от н. пр. Атанас Атанасов. Той посочи, че законопроектът страда от редица понятийни дефицити и се обяви срещу възстановяването на полицейските правомощия на ДАНС и въвеждането на специален ред за използване на специални разузнавателни средства за противодействие на тероризма.
В дискусията взеха участие и представители на различни институции. Зам.- министърът на отбраната, г-н Атанас Запрянов, който подкрепи законопроекта, като посочи, че и сега въоръжените сили поддържат състояние на готовност за реакция при терористична заплаха, но законът ще ги подпомогне още повече, защото предлага ясна правна регламентация на техните правомощия в тази насока и ясно регламентира взаимодействието между всички участници в антитерористични операции. Необходимостта от ясна законова основа, а оттук и подкрепата си за законопроекта изрази и г-н Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към МС. Необходимостта от предоставянето на полицейски правомощия на ДАНС във връзка с противодействието на тероризма бе обоснована от г-н Димитър Георгиев – председател на ДАНС. Председателят на Държавна агенция „Разузнаване” също подкрепи законопроекта като посочи, че той ще допринесе за преодоляване на пропуски в превенцията на тероризма и ще повиши координацията между отделните структури и органи. Главният прокурор определи законопроекта като необходим. Допуснатите ограничения на правата на гражданите според него са в разумен минимум и винаги подлежат на съдебен контрол, което е най-сериозната гаранция срещу евентуални злоупотреби.
След проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Проект на Закон за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерски съвет на 07.07.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ККССПИСРСДДЗЕС:
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ
