1.Приемане на годишен план за работата на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
2.Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-01-3, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г.
3.Информация относно предприетите действия вследствие на проведените одити на енергийни дружества от сектор “Електроенергетика” през 2013-2014 година и установените нарушения при тях.
4.Разглеждане и обсъждане на :
- Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
- Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-27, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 04.11.2014 г.
5.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 3

На 13 януари 2015 г. от 15.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Приемане на годишен план за работата на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-01-3, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г.
3. Информация относно предприетите действия вследствие на проведените одити на енергийни дружества от сектор “Електроенергетика” през 2013-2014 година и установените нарушения при тях.
4. Разглеждане и обсъждане на :
- Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.
- Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-27, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 04.11.2014 г.
5. Разни.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Към момента присъстват 11 от колегите, имаме необходимия кворум и можем да открием заседанието на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Имаме добро представителство от страна на ДКЕВР като участващи в работата на комисията. Преди всичко искам да честитя на всички Новата година, да пожелая да сме жили и здрави и, надявам се, полезни за избирателите които са ни пратили тук.
Започваме с приемането на дневния ред. Той ви е раздаден предварително. Давам думата за обсъждане на дневния ред.
Колеги, има ли желаещи да добавят или да предложат някаква промяна в дневния ред? Ако няма, моля членовете на комисията с гласуване да потвърдят приемането му. Който е за, моля да гласува.
„За“ – 11 гласа, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
По така предложения дневен ред.



ПО ТОЧКА ПЪРВА - Приемане на годишен план за работата на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Може би думата „годишен“ сме я сбъркали – става дума за предстоящия сезон да е планът. Предложен ви е, изпратен е на имейлите на колегите. Има ли нужда да го прочета като текст?
Имате думата, колеги, за обсъждане на така предложения годишен план. Ако няма желаещи да направят някакви допълнения, да гласуваме?
Който е съгласен с предложения план за работа, моля да гласува.
„За“ – 11 гласа, „против“ и „въздържали се“ няма.
Решението по точка първа е прието.


ПО ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли присъстващи от страна на вносителя? Заповядайте. Нещо от страна на вносителя, ако иска да анонсира или да добави към законопроекта, заповядайте.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: От Министерство на енергетиката, началник на отдел в дирекция „Правна“ съм. Законопроектът е приет от служебното правителство. Мотивите към него са изложени. Аз като юрист не бих могла да защитавам целесъобразността на внесените предложения. Тук съм ако има експертни въпроси към мене и нещо, което предизвиква правни забележки или коментари.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз благодаря също. Колеги, имате думата за изказвания п о същество. Всъщност Комисията – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има внесено становище. Желаете ли да го изложите в заседанието?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Ако прецените, че е необходимо. Аз ще повторя това, което е написано в нашето становище.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тъй като е първи работен ден, нека да го представите, макар и накратко, това становище.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Ще бъда съвсем конкретна, по отделни параграфи от проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
В § 5 предлагаме да се запази съществуващото изискване в настоящия закон поне един член от комисията да е с юридическо и поне един член да е с икономическо образование. Мотивите ни са, че значителна част от решенията са свързани с финансови въпроси и наличието на такъв член от комисията смятаме, че е задължително. От гледна точка на юриста, всяко едно решение на комисията трябва да бъде юридически аргументирано, така че още един поглед от страна на член на комисията мисля, че е много важно. Това беше нещо, което навремето, когато се създаваше комисията, имаше много голяма опасност да бъдат само инженери и технически лица, но смятаме, че така, както в администрацията не могат да бъдат само технически лица, така и в комисията трябва да има хора с различна експертиза.
Особено много забележки имаме по отношение на разпоредбите всички заседания да бъдат открити, тъй като ние като сега действащ орган можем да видим всички опасности, които крие тази разпоредба.
Първо, изисква се съвършено различна организация на работата на комисията, която е свързана с допълнителен човешки и финансов ресурс. Имайки предвид какъв е бюджетът на комисията, считаме, че това ще създаде сериозни проблеми.
Има преписки, по които присъствайки, на заинтересованите лица е трудно да бъде реализирано, а понякога и невъзможно и ненужно, например, това са преписки по разглеждане на жалби. Имаме хиляди жалби годишно, които разглеждаме. Това означава, че спазвайки изискването на открити заседания да присъстват всички заинтересовани лица, означава, че ние трябва да призоваваме жалбоподателите. Не знаем дали това е реализуемо и ако лицата, които всъщност са жалбоподатели, не се явят, какво произтича след това. Мислим, че в този аспект заседанията не трябва да бъдат открити.
Част от преписките, които се разглеждат от комисията на закрити заседания, се връщат понастоящем при закрито заседание за доработване, за доизясняване на допълнителни обстоятелства. Ако това бъде правено на открити заседания, това означава, че всеки доклад, който се върне за доизясняване, след това трябва да бъде направен нов доклад, той отново да бъде публикуван, отново да има мнения, становища, така че процедурата става изключително тежка и понякога решаваме преписки в много кратки срокове. Тоест, от днес за утре могат да се състоят няколко заседания поредни, по една и съща преписка, което е невъзможно да бъде направено, ако заседанията са открити.
Следващият момент е, че комисията разглежда доклади, свързани с проверки и одити, които също ако бъдат разглеждани на открити заседания, неминуемо проверяваните лица ще имат възражения. Всички тези възражения трябва да бъдат отразени, да бъде взето становище по тях, отново да бъде изготвен доклад. Този процес не е ясно също колко време и как може да продължи.
Също така комисията заседава по въпроси, които не са от обществен интерес, тоест организационни и финансови въпроси на комисията. Това не е направено като отделяне на такъв вид заседания от общите открити заседания.
Не на последно място, не ни е известно да има друг регулаторен орган, който да заседава единствено и само на открити заседания. Има и други комисии, други регулатори и при тях също има такова разделение.
Освен това, председателят трябва да присъства на всички заседания. В допълнение към цялостното му задължение да ръководи и организира дейността на комисията, смятаме, че това е почти непосилно.
Като допълнение, считаме, че предвидените в § 9 от законопроекта допълнителни изисквания към информацията, която трябва да бъде предоставена от комисията във връзка със заседанията, е достатъчна за да се осигури достатъчна прозрачност в работата й. Това е изискване цялата първична информация да бъде качвана на сайта на комисията, протоколите от заседанията, начинът на гласуване, въобще всички документи, с които комисията работи по някаква преписка. Така че, от тази гледна точка смятаме, че това на този етап може би е достатъчно.
По отношение на § 8, ал. 5, където се казва, че комисията взема решения по безпристрастен и прозрачен начин, като гарантира, че тя е администрацията и действа независимо от пазарни интереси, както и не търсят или не получават преки инструкции от правителството или от друго публично или частно лице, при изпълнение на регулаторните си функции, посредством спазването на следните правила – и са изброени пет правила. Те включват спазване на Конституцията, не се влияят от лични интереси, консултират се с обществеността, уважават и зачитат правата на гражданите, проявяват безпристрастност. Считаме, че първата част от тази разпоредба трябва да се запази, но да приключи до изпълнение на регулаторните си функции, като се заличи текстът „посредством спазване на следните правила“. Спазването на Конституцията смятаме, че е задължение на всеки гражданин, на всята институция. Въобще едва ли е необходимо да се въвежда със специален закон такава разпоредба. Да вземат решения, без да се влияят от лични и корпоративни интереси – това дублира в известна степен самия текст, горния текст, който казва, че взимат решения по безпристрастен и прозрачен начин и т.н. Тоест, тези правила, които трябва да спазва, няма да чета всички аргументи и мотиви, които сме изложили, защо трябва да отпаднат. Мислим, че или дублират други текстове в закона, защото имаме и специален член в закона, който казва на какви принципи се основава регулаторната дейност. Ако трябва да се добавят някакви принципи, нека те да бъдат в този член, а не тук. Разкъсва се някак логиката на нещата.
Една от сериозните ни бележки е по отношение на разделянето на комисията на два състава. Идеята да се повиши ефективността на работата по този начин, по който е предложено, няма да бъде постигнато поради няколко причини. Една от тях е, че ще продължава да съществува един председател на цялата комисия и този човек трябва да присъства на всички заседания, тоест, идеята, че когато се разделят на два състава членовете на комисията те ще заседават по-ефективно. Да, те ще имат повече време и по-облекчена работа от гледна точка на това, че членовете на комисията в сектор „Енергетика“ ще заседават отделно, както и членовете на комисията в сектор „ВиК“, но отново остава въпросът за това, че председателят трябва да бъде на всички заседания, тоест едва ли може да се постигне ефективност от гледна точка на ускоряване на разглеждането на преписките. Ние и в момента имаме минимум две заседания седмично. Имаме понякога и трето заседание като открито заседание или публично обсъждане. И сега е доста натоварването. Не виждам как ще може да се постигне ефективност.
Законопроектът не предвижда никакви промени по отношение на финансирането на комисията. Много пъти се говори за това и в момента бюджетът, който ни е определен за 2015 г., е 3 800 000. Няма да ви казвам за какво може да стигне този бюджет.
Считаме, че в закона трябва да отпадне текстът, който казва, че събираните лицензионни такси са публични държавни вземания. Оттук произлиза, според нас, порочната практика тези средства да отиват в бюджета и след това Министерството на финансите по свое усмотрение да разпределя бюджет на комисията.
От гледна точка на оперативността на работата, също сме се сетили за нещо, например, кой ще разглежда спорове между лицензианти, които са от сектор „ВиК“ и от сектор „Енергетика“, кой състав на комисията. Имаме такива преписки, такива случаи. За това сме се сетили, вероятно могат да възникнат и друг и подобни въпроси, които няма да бъдат уредени в закона.
Това са ни, в общи линии, бележките.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Тодорова. Някой от другите членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране желае ли да вземе отношение по направеното предложение? Ако не, давам думата на членовете на парламентарната комисия. Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз и на предно обсъждане изразих становището си, че ако ще се търси разделяне на тази комисия на две части, най-добре това да си бъдат две различни комисии, тъй като председателят ще има чисто административни задължения в този случай и ангажименти. С други думи, той не може да бъде едновременно специалист енергетика и не може да бъде едновременно в същия момент и ВиК. Няма как да стане това нещо. Във всички случаи в едната област ще бъде невежа.
Чисто като администратор, не мисля, че при сравнително различен характер и естество на дейността на тези две комисии трябва да има някой, който всъщност само да ги представлява, един вид. Той няма да има други функции, освен да организира заседанията и, както каза госпожа Тодорова, та тича на заседание от едната на другата комисия, които е ясно, че при разделянето на два състава от две до три заседания на седмица ще станат от 4 до 6 – нали така? Така че, в това отношение предлагам на уважаемите колеги да обмислим този вариант, при който комисиите са две. Ще бъдат по-самостоятелни, по-оперативни ще се действа и ще бъдат по-професионални. Това е едното ми предложение.
По отношение на изказванията и предложенията на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, мисля, че има известно основание в това, да не се допуска всички заседания да бъдат открити, защото това наистина ще бъде голямо шоу, обаче не знам как ще помогне на оперативната дейност на един изключително отговорен орган. Изключително отговорен, много по-отговорен, отколкото три четвърти от останалите от този характер. Аз предлагам обаче един компромисен вариант, да се промени текстът в тази посока, че комисията да получи правото сама да реши кога да провежда закрити заседания, тъй като не можем да опишем, нелепо ще бъде да се опитаме да предвидим всички случаи, в които няма да е удачно присъствието на такъв състав, какъвто примерно виждаме в тая зала. Мисля че може да се въведе такъв текст по преценка на комисията. Естествено, нелепо ще бъде и очевиден ще бъде опитът на една такава комисия изцяло да постави завеса върху своята работа, ако започне да взема решение заседание след заседание да бъдат закрити. От друга страна обаче има определен резон в аргументите. Ще има и определена фирмена информация, предполагам, която няма да може да бъде оповестявана публично, съгласно изискванията примерно на Търговския закон.
По отношение на забележката за § 8 трябва да ви кажа – не знам тук колко юристи има, обаче мисля, че е абсолютно основателно предложението, което беше направено от госпожа Тодорова – текстовете са безсмислени, те са пожелателни. Всъщност § 8 може да бъде обединен или изразен с едно изречение – да се спазват законите на България, което, извинявайте, но това е задължение на всички органи.
По отношение на финансирането, само един въпрос, ако може, в диалог – какъв приход реализира Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в държавния бюджет?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Само от лицензионни такси е над 10 милиона. Освен това, ние събираме такси за всяко разглеждане на заявление за цени и лицензи. Освен това имаме глоби.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко са парите, долу-горе, общо?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Около 12 милиона.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз искам информация за периода, който е наблюдаван до момента. Вероятно той не е цялата 2014 година, а е до октомври, когато ви искахме справка.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Това е общо годишно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Средногодишно е толкова?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Да, около 12 милиона.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря. И вие смятате, че близо 4 милиона /3,8 милиона/ не са достатъчни за нормалната дейност на комисията?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Ако искате, едно специално заседание за това или поне част от заседание, в което да ви кажем колко разходи се предвиждат по различните пера, така че, да можете сами да прецените. Ние имаме единствено разходи, които са свързани с работни заплати, с материали.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, аз лично бих желал ако има възможност и ако не е проблем, да се представи.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Почти никакви капиталови разходи.
Възможно е да представим и писмена информация с разбивка на разходите, за да видите за какво достигат.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, които желаят да взимат думата?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми членове на комисията, аз мисля, че един такъв закон е много необходим. Той беше необходим още преди време, но, за съжаление, не можа да получи подкрепа в Народното събрание. Аз няма да се повтарям или да повтарям колегата; абсолютно съм съгласен с много от нещата, които той каза, също и Вие. От гледна точка на закритостта на заседанията, абсолютно съм съгласен, че има заседания, които трябва да не бъдат открити. Но мисля, че когато наричаме една комисия независима, тя наистина трябва да е и финансово независима, така че при всички случаи между първо и второ четене е хубаво да се обмисли вариант тази финансова независимост да придобие и законов характер в този закон.
Разбира се, Законът за енергетиката позволява да правите одити, на които самите одитирани да заплащат тези одити. Въпросът ми е следният: мислите ли, че бюджетът, който ще бъде формиран, без да бъдат формирани плановите ви одити, тоест, необходими ли са допълнително пари за извършването на тази дейност, освен дълбочинните одити, говоря и за общите, които са планове – каква сума възлиза именно бюджетът за точните одити, които са ви планови към регулираните дружества? Не говоря за дълбочинните одити, които се заплащат от дружествата, а говоря за другите одити, които са ви планове на регулираните дружества.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Николов. Имате думата, госпожо Тодорова.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Ние имаме обособени звена в комисията, в чиито правомощия влизат точно тези проверки, бих ги нарекла. Те не са одити, защото когато се прави одит, тогава обхватът е много по-голям, докато проверките са целенасочени. Така че това се покрива от бюджета на комисията. Една от функциите на контролната дирекция е точно тази.
Ако говорим за одити обаче, миналата година бяха платени 400 хиляди за одитите, които бяха направени на разпределителните дружества, но имахме проблем с това, че комисията получи парите, заплати ги, след което тези пари не бяха възстановени. Ако Димитър е по-наясно с процеса?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Става въпрос, че тези средства се инкасират от дружествата, които са одитирани и след това с едно волеизявление на комисията до Министерството на финансите тези пари следва да бъдат възстановени, тъй като те вече са платени, те отиват в една специална сметка и се плащат за сметка на разходите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тези пари с много усилия от страна на комисията бяха възстановени в края на годината и благодарение на тях сега бюджетът примерно не е толкова рестрективен, колкото щеше да се получи, ако те не бяха върнати. Тоест, те са върнати, но след много, много усилия и не бива да бъдат за сметка на комисията, а са отишли в приходна сметка на бюджета.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, проблемът е повече в Министерството на финансите, така ли да го разбирам?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не бих го казал така, а – една безкрайна кореспонденция. Така или иначе, в края на годината беше решен въпросът, но с много усилия, когато вече бяхме в невъзможност да се изплащат заплатите на комисията.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колко са били те?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Планирани са 400, бяха изхарчени около 250, между 250 и 300.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Миналата година ноември месец се оказахме в положение, че имаме 2000 лева в касата и нито един лев в сметки. Тоест, тези процедури, по които постъпват парите и след това се възстановяват на комисията, са доста дълг и и с много усилия от наша страна и това е голямо перо в някакъв момент, докато се възстановят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Следващи изказвания има ли? Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги, първо искам да изкажа още един път мнението си, което изказах по времето на обсъждането на Закона в Комисията по енергетика с предложението, което направихме от Българската социалистическа партия. Радвам се, че голяма част от тях сега са намерили някакво разбиране и за финансовата независимост, и за това, че трябва да има допълнителни членове в комисията - тук ще направя едно допълнително предложение – и за това, че няма как по този начин, както е разделен в законопроекта комисията да действа на някакви два състава, които председателите да тичат ту тук, ту там. Все пак искам обаче още един път, с извинение, че ще се повторя, защото трябва да влезе в стенограмата на нашата комисия.
Наистина по начина, по който е написан законопроектът, да има само 6 човека, от които двама водари, ще го кажа по-простичко, и четирима енергетици плюс един председател, няма как да се случи и не е добре, защото липсва финансово-икономически модел, който трябва да бъде правен, когато се говори за цени, липсва юридическият капацитет, когато решенията на комисията бъдат обжалвани, трябва да бъдат защитавани някъде. Тоест, наистина трябва да има и икономист, и юрист. Аз бих добавил, имайки предвид това, което и колегите от ГЕРБ постоянно говорят като приоритет за развитието на икономиката на държавата, че това ще бъде енергийната ефективност, устойчивото енергийно развитие, имайки предвид спецификата на това нещо, в това число възобновяеми източници, в това число наистина енергийна ефективност, комбинирани производства, да се добави и един комисар, който да се занимава именно с т.нар. проблеми на устойчивото енергийно развитие, защото то не е само електро- и не е само топло- и не е само газ. Там има съвсем други директиви и съвсем друго законодателство. Това е едно от нещата, които смятам, че трябва да бъдат направени. В тази връзка някъде в текста на закона трябва да се добавят и формулират изискванията за икономист и юрист, и такъв комисар, които в момента липсват, ако бъде прието това нещо да се случи. Считам, че пет години професионален опит в една такава комисия, която е свързана с дейности и с регулиране и където отговорностите на колегите комисари не са по-малки,а бих казал, че са по-големи, даже ако ги сравним с отговорностите на директор на дирекция в някое министерство, поне на седем, ако не и на десет години трябва да бъде професионалният опит, според мен, за да може хората да имат наистина някакъв опит, да са минали през неща, които са важни и имат и житейски, освен чисто професионалните сблъсъци.
В тази връзка, при определянето на професионалния опит в енергетиката и в водоснабдяването и канализацията считам, че опитът, придобит в консултантска дейност, включително и адвокатска практика, някак си не се връзва с професионален опит, още повече че е записано по-нагоре какво има и какво трябва да бъде като професионален опит. След като ще има юрист, значи естествено, че той ще бъде свързан, ще има такова изискване, тоест, това би трябвало да отпадне.
Допълнителното нещо, което искам да спомена е, че в закона няма въобще никаква процедура по начина, по който ще се провежда подборът от многото предложения. На какво ще бъде – на колко човека са се подписали под предложението ли ще правим подбор? Нали разбирате, това трябва да влезе също в закона, за да може да имаме наистина един обективен начин, по който предложенията да бъдат отсети и наистина най-добрите хора да бъдат избрани.
Финансовата независимост е нещо изключително задължително. Тук съм съгласен с колегата Николов. Безкрайно съжалявам, ще ме извинят колегите от ГЕРБ, че ще го кажа, но безкрайно съжалявам, че когато беше приет бюджетът за 2015 г. на Народното събрание, бяхме направили предложение от Българската социалистическа партия бюджетът на комисията поне на първо време да бъде 5 милиона и нещо, и то не защото ние го бяхме поискали, а защото бяхме говорили с комисията и ни беше предложено от тях и беше мотивирано това предложение. Уви, останаха 3 милиона. Отговорът е, че всеки се разпростира според чергата, ми е ясен, но пък когато чергата е къса, страда цялото население, защото комисията не може да си върши работата, в това число и по рестрективни мерки, които трябва да вземем по отношение на нарушителите. От тази гледна точка наистина една финансова независимост на комисията ще бъде изключително важна. Тук не става въпрос за милиарди. Тук става въпрос за следното нещо. Както спомена госпожа Тодорова, парите, които влизат, са между 10 и 12 милиона годишно. Държавата отпуска на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране около 4 милиона обратно. Става въпрос за 6 милиона, които могат да останат в комисията за повишаване на качеството на работата, за повишаване на нейната енергоснабденост, имам предвид от гледна точка на оборудване, въоръженост и става въпрос за едни нормални заплати на служителите там. Аз ще ви задам един въпрос, а вие отговора сигурно го знаете сами – как мислите, че действа един служител с 500 лева заплата, който отива да прави и го изпратите да прави акт примерно за 2 или 3 милиона да пише постановление. Как ви се струва, дали ще го напише? Питам ви. Това са забележките, които имам.
Последното нещо, което искам да ви кажа, което го казах и на предишната комисия, когато говорихме в енергетиката. Считам, че в закона, който в момента е внесен, основната част от текстовете, които касаят наистина промените вътре, единственото нещо, върху което има консенсус и което е смислено, е да бъдат избирани от Народното събрание. Всички други функционални членове ги виждате, че са със забележки, с неприемане. Смятам, че прибързано в момента приемаме един проектозакон, който после ще поискаме най-вероятно по-дълъг срок за внасяне на предложение между първо и второ четене, вместо да си отделим един месец време и да напишем един закон като хората, който да бъде ясен, в който да са взели участие всички заинтересувани страни, и на края този закон да бъде нещо като премиера, така да го кажем, да бъде приет и от мнозинството – и от народните представители, и от българското общество като закон, който е изработен както трябва.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Ерменков. Всъщност законопроектът още не е влязъл в заседание, така че няма пречка да се внасят и други такива.
Госпожо Тодорова, ще помоля да отговорите на въпроса за минималната заплата.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Трудно е да се каже за заплатите, тъй като те се определят по единния класификатор на длъжностите за държавните служители, но това, което ще ви кажа и от което може да си направите извод е, че в момента ние имаме свободни бройки от младши експерт до директор на дирекция, които са незаети и които не могат да бъдат заети, защото кандидатите, които се явяват, са хора, които просто си търсят работа, а не такива, които са специалисти в сектора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Каква е стартовата заплата на младши експерт?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: На младши експерт заплатата е 650 лева.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Янков има думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател, колеги, уважаеми членове на комисията, понеже влиза в комисия така предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, ние по-скоро, говорейки си за философията на закона, трябва да имаме първо визия какво точно ще се случи след приемане евентуално на такива изменения. Така, както и в други сектори, след като е внесен от Министерски съвет, нищо че е подготвен от служебния кабинет, трябва да приемем, че Министерски съвет, управляващото мнозинство внася този Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и всъщност предложенията, които се правят, са най-вече свързани с администрирането на процеса. Функциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като функционалност се запазват и спорът между нас като народни представители по отношение на заседанията кога да бъдат открити и кога закрити, апелирам към вносителя да бъде така добър да разпише конкретно кои заседания предлага да бъдат закрити и това да стане достояние на цялата българска общественост чрез нас като народни представители. Иначе ние като политическа партия и като парламентарна група още в 41-ото народно събрание са внесли предложение, с което да се избира състава на комисията от Народното събрание. Да не си помислят вносителите, че ще подкрепим така предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, защото ние като последователна партия смятаме, че председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се избира от българския парламент с две трети мнозинство и ще отстояваме това и ще предложим между първо и второ четене предложение, с което председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се избира с консенсус между политическите партии, за да има високо обществено доверие към този, който ще ръководи работата на комисията. Смятаме, че разделянето на състав енергетика и отделно състав водоснабдяване и канализация е неприложимо. Разбира се, другите колеги от другите парламентарни групи имат подобна визия в състава на две отделни комисии.
Ние смятаме, че независимостта на този орган и отношенията, които има в работата със сектора в България и като международно признаване, трябва да остане единен, но той да бъде с обществено доверие, защото разделянето на две комисии води до две администрации и повишаване на разходите. Това, което се предлага, е маскиране, опаковка с административни мерки, нещо, което наблюдаваме в други сектори, не само в предложенията, които се правят от правителството в лицето на Министерство на вътрешните работи с промените в Закона МВР. Смятаме, че управляващото мнозинство ще хвърля прах в очите на българските граждани с предложения, които няма да регламентират нови функционални ангажименти и реформата – такава, каквато се обявява в различните сектори – видимо и от това, което се предлага, ще бъде маскирана като опаковка за българските граждани, без да има реална реформа там, където е необходимо.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря. Надявам се политиката като мотивировка на изказванията да бъде по-малко, тъй като даже този законопроект не е вкаран от настоящото управляващо мнозинство и в този дух трудно може да се търси нещо зад него. Колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колеги, ние смятаме, че нищо не налага разделянето на този регулатор на две отделни комисии. Няма никаква пряка връзка между увеличаването на тази бюрокрация и ефективността на нейната работа. Даже ми се струва, че разрастването на бюрокрацията е обратно пропорционално на нейната ефективност. По-скоро – и тук ще се съглася с колегата Янков – казах го и на заседанието на енергийната комисия миналата година – ние виждаме в това предложение един опит да се осигури още една бюрократична хранилка, тъй като управляващата коалиция се намира в твърде сложни и деликатни, понякога противоречиви отношения. Това е, да не кажа, неприлично предложение, според нас.
Същото предложение виждам и в § 6, ал. 2, който дава право на български юридически лица и асоциации на работодателите да предлагат комисари и председател на комисията. То направо да извикаме АЕН да каже кого искаме да назначим? Това е една голяма не вратичка, а порта, отворена за прокарване на лобистки интереси.
Финансовата независимост е хубаво нещо, разбира се. Само че на мен ми се струва, че един човек, който при 650 лева заплата, вярно, много ниска демотивираща и т.н., но който може да вземе подкуп, за да направи благоприятен одитен доклад, той ще вземе подкуп и ако заплатата му е 2600 лева. Просто такъв е човекът. Не е необходимо да даваме на хората цели състояния с утехата, че те така ще бъдат по-малко подкупни. Даването и получаването на подкуп е престъпление и всички са длъжни да спазват закона и да не вършат престъпление. Иначе Вие, госпожо Тодорова, сигурно знаете как да мотивирате предложения, които да направят заплатите на Вашите служители по-мотивиращи, стимулиращи и т.н. и ще ви дадат възможност наистина да си изберете специалисти от тези, които кандидатстват.
Това имам да кажа. Категорично против сме разделянето на комисията – първо. Второ, както и на заседанието миналата година на енергийната комисия по същия ЗИД, вече казахме, ние не виждаме никакъв смисъл от текстовете на § 8, които задължават комисията да спазва Конституцията. Хубава работа! Всички са длъжни да спазват законите и Конституцията на държавата. Не разбирам какъв е смисълът изобщо и какво е имал предвид вносителят с тези текстове. Това е, което имам да кажа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Слушам изказванията на колегите и виждам кат въпросните предложения, дискусия или обсъждане се движат по една синусоида към гонене на ефективност в това заседание и от друга страна, към политически декларации и обобщения, изсмукани от пръстите. Категорично съм против такива политически квалификации. Умолявам колегите оттук нататък да се въздържаме от такива политически изказвания кой какво целял, кой какво замитал и как едните са искали да осигурят топли места на своите привърженици или средства, финансиране, а другите, които до вчера управляваха, те са чистите. С удоволствие бих ви предложил на всички, които правите такива политически квалификации, вие да предложите хора, аз ще прогласувам вашите предложения и да видим какво ще стане – нищо по-различно от това, което е станало досега. Нека да се съсредоточим върху това, което е ефективно, с което можем да съдействаме, да помогнем на колеги в пленарната зала, а не да правим тук декларации просто защото има кой да ги заснема и просто защото голяма част от журналистите толкова ще разберат, че това ще им е най-интересно да пуснат.
Категорично съм против това, че разделянето едва ли не трябва да се квалифицира като неприлично предложение. Госпожо или госпожица Ташева, извинете, какво е неприличното в това предложение, след като – не знам доколко Вие сте запозната, но до предния състав на ДЕКВР, който действа по един и същ закон и се формираше по един и същи закон, то просто нямаше специалисти. Вие знаете ли го това нещо? Просто нямаше специалисти, нямаше хора, които да разбират и от едното, и от другото - от вода или от енергетика. Така че, съвсем естествено е, че когато един орган ще взима професионални, конкретни решения, трябва да е компетентен. Това е смисълът на разделението. От тази гледна точка аз продължавам да настоявам да подкрепите моето предложение за разделянето на две абсолютно независими комисии.
Втората спекулация, която извършвате и Вие, и колегата тук, щяла да се увеличи администрацията. Как ще се увеличи администрацията? Някак си на пръв поглед така изглежда. Но тя няма как да се увеличи. Да не би да мислите, че в момента енергетикът, който проверява електромерите, същият този ходи да проверява дебита на водата в язовирите? Естествено, че са различни специалисти в тази комисия. Тази комисия си има администрация и във въпросното предложение не се отваря и дума за това, да се увеличава тази администрация. Тук става въпрос за състава на самата комисия, на комисарите, броят им и компетентността им. Така че, не си изсмуквайте от пръстите такива глупости. Никой не настоява или не ви предлага увеличаване на администрацията. Администрацията ще остане същата. Ако работата наложи, ще се поиска увеличаване на тази администрация, ако работата се намали, дай Боже, то тогава се отива към обратния процес. Така че, недейте да правите спекулации.
По отношение на предложението на господин Ерменков за въвеждането на допълнителен комисар по устойчивото енергийно развитие аз лично съм малко скептичен, господин Ерменков. Ще Ви кажа защо. Защото това създава предпоставки за евентуално професионално противопоставяне, да не кажа завист. Какъв ще е този специалист по устойчиво енергийно развитие? Какво ще прави той в един чисто практически действащ орган, който фактически работи с определени параметри, с конкретни закони и кого ще представлява? Само си помислете как би изглеждал този човек като представител примерно на ВЕИ-тата сред останалите колеги, защото ще се появи някой, който ще каже защо няма представител на водноелектрическите централи, защо няма на атомната електроцентрала, защо няма примерно на ПАВЕЦ „Чаира“ представител. Така че, по-скоро нека да оставим в този състав, когато са разделени на две общи групи енергетици и специалисти по ВиК, без да конкретизираме и да навлизаме в това, каква ще бъде стратегията, защото това са съвсем независещи и несвързани с работата на комисията въпроси.
По-скоро виждам тук един опит за предаване на един по-академичен вид на тая комисия, който не виждам, че е правилната посока на движение. Аз лично така мисля, извинявайте, не съм съгласен с Вас.
Последно, завършвам със забележката – § 6, ал. 2, госпожице Ташева, че как така се давало възможност юридически лица да правят предложения за членове и председатели на комисията. Защо не прочетете целия текст на незнаещите журналисти? Чрез народните представители. Естествено, този текст може да бъде изключен от предложения законопроект, защото той също е безсмислен, както и § 8, че трябва да се спазват законите. С това съм съгласен, но много ми е интересно по какъв начин ще спрете някой представител на енергийно дружество да отиде при някой народен представител да направи своето предложение. Да не би да го разберете това? Няма да го разберете. Така че, този текст е по-скоро пожелателен. Нямам нищо против да бъде намален, орязан, но в крайна сметка предложенията се правят от народните представители и като народни представители всички ние носим отговорността за нашите постъпки, за нашите кадрови предложения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Симеонов. Ако няма други колеги, които желаят да се изказват, и аз ще направя изказване. На първо място, за мен също е твърде дискусионна идеята за подобно разделяне на регулатора, най-малкото защото във формата тричленка за регулиране на водната част от сектора при отсъствието на единия воден специалист реално двама човека ще вземат решение, което е доста несъстоятелно от гледна точка на представителността на такова решение. В този дух, ако се върви в такава посока, може би комисията трябва да бъде в по-голям състав, за да има и допълнително експерти в обастта на икономиката и в областта на правото, които евентуално да бъдат и в двата състава. Но като цяло вариантът с два състава за мене е по-неприемлив. Не става дума и за специалист в областта на топлоенергетиката. В края на краищата, ТЕЦ-овете са един от основните субекти за регулиране.
На следващо място, за мене е доста постен материалът от гледна точка на функционирането и разпределението на отговорностите в тая комисия. В момента те имат Устройствен правилник, който Министерски съвет приема, тъй като Министерски съвет ги избира. Какъв ще е актът, който ще регламентира вътрешното функциониране, когато ги избира Народното събрание? В текста е записано, че ще се изберат, но според мен това не е най-правилният вариант. Комисията за финансов надзор, примерно има доста подробно разписани правила за функционирането, включително заместник-председателите са ресорни, отговарят за отделните сектори, имат еднолични права по отношение на издаване на различни административни актове и съответно наказателни постановления. Самата комисия като втора инстанция в такова производство се явява, където може да се обжалва. В такъв вариант жалбите, които в момента са един от проблемните сфери на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, примерно, биха могли да намират своето решение вече чрез отговорните, изрично упълномощени представители на комисията или съответно заместник-председатели.
В този дух аз смятам, че на първо четене това, което всички желаем и ни обединява е, че органът трябва да бъде избиран от Народното събрание, но между първо и второ четене би могло и е задължително всъщност да се направят наистина много предложения, които да регламентират работата на комисията. В диалогов режим с господин Ерменков мога да кажа, че аз поне не съм наясно кога ще влезе законопроектът. Няма пречка, включително и нашата комисия да инициира подобна дискусия, да направим нещо алтернативно, което да се гледа заедно с това в зала.
Ако няма други изказвания по темата, нека да гласуваме законопроекта на първо четене. Който е съгласен с така постъпилото предложение от Министерски съвет, моля да гласува.
„За“ - 9 гласа,“ против“ – няма, „“въздържали се“ 4 гласа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложението се приема.

ПО ТОЧКА ТРЕТА - Информация относно предприетите действия вследствие на проведените одити на енергийни дружества от сектор „Електроенергетика“ през 2013-2014 г.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има госпожа Тодорова за представяне на доклада, който са внесли.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Одитите за дейността на електроразпределителните дружества са извършени в периода от януари до април 2014 г., като фактическите проверки са приключили към началото на април 2014 г. Одитите обхващат периода от юли 2008 г. до 30 ноември 2013 г. За резултатите от извършените одити са изготвени доклади, които са приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с Решение от май 2014 г.
Процедурата за извършването на одитите е следната. Аз накратко ще обясня, защото ми се струва, че има недостатъчна яснота какво представляват констативните протоколи, какво представляват актовете за установяване на административно нарушение, как завършва процедурата и кой я изпълнява, така че накратко ще ви дам информация за тази процедура.
Констативните протоколи, които се съставят от лицата, които извършват одитите, отразяват обективните резултати от проверката, независимо от това, дали чрез тях биха се констатирали впоследствие или не биха се констатирали нарушения на лицензионната дейност. В тази връзка дължа да отбележа, че констативните протоколи, съставени по тези актове, са 415 – на EVN са 120, на ЕНЕРГОПРО – 183 и на ЧЕЗ – 112. Това число значително се различава от тези, които сме чували в медиите за 2500. Повтарям, констативните протоколи са 415. По-нататък ще обясня откъде се получава тази разлика.
След констативните протоколи се изготвя одитен доклад, който обхваща всички констатации от проверките на обекти, как то и проверките по документи и той се приема от комисията.
Следващата стъпка е, че при наличие на данни в одитния доклад за извършване на административно нарушение се образува административно-наказателно производство, тоест, съставя се акт за установяване на административно нарушение или, накратко казано, АУАН.
Следва да се има предвид, че могат да бъдат образувани административно-наказателни производства единствено в случаите по отношение на деяние, когато не е изтекъл законно установеният в Закона за административните нарушения и наказания давностен срок, а той е разделен, че до преди 2012 г. една година от извършване на нарушението, а след 2012 г. е пет години. Тоест, по време на одита ако се установи нарушението, което е от преди повече от пет години, тогава за него не може да бъде съставен такъв акт за административно нарушение. Така че, броят на съставените актове за административни нарушения не съответства на броя на констативните протоколи - от една страна, че в един констативен протокол може да бъде описана фактическа обстановка, която касае редица нарушения или липсват такива нарушения. Например, проверка на един блок електромери. За всеки един електромер в констативния протокол се описва – в зависимост от проверката, дали има пломба.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е ясно, мисля, че няма нужда от изясняване.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Тоест, въз основа на един констативен протокол могат да бъдат съставени няколко акта за административно нарушение, а от друга страна, може да съществуват такива установени в констативния протокол нарушения, въз основа на които обаче не може да се състави ауан. Така че, оттук идва разликата в тези бройки.
Приключването на административното производство става по няколко начина – чрез издаване на наказателно постановление, отправяне на предупреждение или прекратяване на преписката с резолюция, като преценката се извършва за всеки конкретен случай. Отправянето на предупреждение се прилага в случаите, когато е оценено, че това е маловажно деяние, с оглед на последиците, които произтичат от това деяние, или – така, както е определено в Наказателния кодекс, това е случай, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представляващи ниска степен на обществена опасност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Тодорова, това е материя, която мисля, че на всички колеги е ясна горе-долу. Нека да преминем към съществото на доклада.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Съставените актове за административни нарушения са 1805., от които на „ЧЕЗ Разпределение“ СА 981, НА „EVN България“ – 374 и на „ЕНЕРГОПРО МРЕЖИ“ – 450 броя.
Видовете нарушения могат да бъдат обобщени в няколко аспекта. Това са нарушения на общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи, по отношение на лицензията за дейността разпределение на електрическа енергия, по отношение на правилата за измерване на количествата електрическа енергия и има и такива по Закона за енергията от възобновяеми източници. Ако искате допълнителна информация какви са точно по тези разпределения…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колегите разполагат с материала, така че мисля, че не е необходимо да се влиза в подробности.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Към днешна дата са приключени 975 административно-наказателни производства, които обхващат давностния шестмесечен срок, включително до 17 януари 2015 г., тоест до този срок е взето решение по тези административно-наказателни производства. Издадени са 460 наказателни постановления, като всички са с имуществена санкция от 20 000 лева. Поради маловажност на деянията с предупреждения са приключени 512 акта.
Издаването на наказателни постановления не води до автоматично плащане на санкцията. Те са дължими след приключване на дела.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за доклада. Мисля, че всички имаме едни и същи въпроси, така че ще си позволя да обобщя основните. На първо място, прекратяването поради маловажност на деянията - 455 установени такива случая – какво се разбира под маловажност, какви типове случаи са влезли тук? Още повече, че аз, четейки Закона за административните нарушения и наказания, чл. 28 – счита за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушителя ще му бъде наложено административно наказание, тоест това не са повтаряеми грешки, така ли е, защото първия път би следвало да ги предупредите, втория – да ги накажете. Това е, което имам като въпрос.
Относно подадените жалби и актове срещу решение на комисията, тук има по –голяма бройка, отколкото тези 457 наказателни постановления. Вероятно това са други актове на комисията, които се жалят – да дадете яснота и по този въпрос.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам също два въпроса. Тук направих една малка сметчица, като умножих – 460 по 20 000 и получих 9 милиона и нещо. Госпожо Тодорова, това, което Вие казвате, означава, че предишният състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е заблуждавал обществеността, или е бил непрофесионален достатъчно, за да заяви, че са установени нарушения с актове, които са на сума някъде около 800 млн. лв., десет пъти повече почти. Вярна ли е моята констатация, че предишният състав на комисията е заблуждавал обществеността, или не е вярна?
Вторият въпрос, който искам да ви задам, е колко от преписките, които са водени, са прекратени поради изтекъл срок на давност?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Недев има думата.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Още един въпрос. В края на Вашето изложение е записано – предпоследното изречение, че паралелно с подготовката на наказателни постановления и т.н. следва да се отбележи, че дружествата не оказват съдействие за своевременното получаване на наказателните постановления. Какво се крие зад тези думи? Някакви по-специални мерки в комисията обсъждани ли са, за да няма такава констатация занапред, тъй като възпрепятстването на връчването на наказателно постановление не е нормална практика и тя трябва по някакъв начин да се санкционира.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Неко госпожа Тодорова да отговори на тези въпроси до момента.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Тези нарушения, които са оценени от мен като маловажни, са свързани преди всичко в по-голямата си част със случаите, когато при смяна на електромер има задължение протоколът да бъде подписан от служител на дружеството, както и от свидетел. В различните дружества общите условия на тези дружества предвиждат различен брой свидетели, които трябва да подпишат протокола. За „ЕНЕРГОПРО“ това е един свидетел, за ЧЕЗ са двама свидетели, за EVN са поне двама. Поради липсата на единен подход към трите разпределителни дружества аз считам, че не би могло да издържи една такава санкция, която е наложена затова, че няма два подписа на протокола там, където е предвидено или има само един подпис, тоест, в случаите, когато няма подпис, съм издала наказателни постановления. Там, където има един подпис, а се предвижда да има два подписа, считам, че това е маловажно нарушение. Това са 90% от случаите.
Другият случай е отговор на подадени жалби в срок от 30 дни от получаването им. В случаите, когато тези жалби са подадени в периода началото на 2013 от януари до март 2013 г., в някои дружества са постъпили над 4000 жалби на месец. Така че за този период съм преценила, че дружеството не е било в състояние да отговори на такъв голям брой жалби в 30-дневния период, като съм поискала информация от тях в какъв период е отговорено на тези жалби и отговорът е, че забавянето е от 5 до 10 дни. Това са двата случаи, при които административното производство е приключило с даване на указания за поправяне на тези грешки да не се повтарят.
Колко са прекратени поради давност? Тук не става дума прекратени поради давност да са изтекли сроковете, в които комисията трябва да се произнесе, а нарушения, които са извършени в период, по-дълъг от пет години назад, тоест, установено е нарушение, но не може да бъде издадено наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения.
Ако е установено нарушение, което е извършено през 2007 г., изтекъл е давностният срок от пет години.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е ясно. Само не стана ясно защо не е могло да бъде издадено, в смисъл обективно не е могло, или просто не е направено? Това не стана ясно.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Обективно не може да бъде издадено наказателно постановление за нарушение, за което изтекъл давностен срок.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Доколкото разбирам, Вие казвате, че в мандата на тази комисия има такива, които са останали от преди?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Не, няма нарушения, за които не са издадени актове за установяване на административното нарушение и съответно наказателни постановления или оценени като маловажни в сроковете, които задължават комисията това да го направи. Аз казах, че до момента са приключени преписки със срок на изтичане до 17 януари. Тоест, всяка седмица се приключват определен брой преписки с една седмица напред. Нямаме изтекли срокове.
Не мога да отговоря на въпроса дали е заблуждавана обществеността. Миналия път, когато казахте, че са 2000 и няколко, аз не можех да отговоря на въпроса дали са точно толкова или не, но сега те са преброени, прегледани са в регистъра на констативните протоколи и бройката е тази – 415 констативни протокола по тези одити.
Установените нарушения са 1805.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаше въпрос от господин Недев.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Въпросът с връчването на наказателните постановления е сложен, тъй като дружествата си имат своя стратегия, така че да не ги получават. Тъй като те трябва да бъдат връчени на лице с представителна власт или на упълномощено лице, пълномощните, които се издават от разпределителните дружества, специално EVN го прави, те издават пълномощно за получаване на пет наказателни постановления. Тоест, всеки път, когато ние изпратим писмо да дойдат и да получат наказателните постановления, те изпращат човек с пълномощно, който взима пет. В резултат на това тази процедура е много тежка и много сложна. Понякога казват, че нямат възможност да изпратят такова лице, защото са натоварени с текущите си задължения. Искам да отбележа, че това е законно. Ние имахме консултации с професор Крусанов, който е специалист по наказателно право, за да търсим изход от това положение. Не е толкова просто. Правили сме консултации, търсим начин да бъдат връчени, защото ако не са връчени по надлежния ред, след това в съда се оспорва моментът на връчването. Това е първото, което се оспорва.
Това, до което сме стигнали до момента, е да ги връчваме при т.нар. положения на невъзможност, тоест, лицето, което има пълномощно, казва, че не може да вземе повече от пет. Въпреки това ние със свидетели му даваме. Но след това в такива случаи обикновено моментът на получаване на наказателното постановление се установява в съда. Тоест, започва една предварителна процедура за установяване на момента, като изключвам след това процедурата по самото обжалване. Така че ще пробваме сега по този начин да видим. Може би не трябва да го обявявам. Тоест, сложни са нещата.
Освен това има и такъв момент, че ако бъдат връчени 400, 500, 1000, това значи, че в срок от 14 дни ще бъдат заведени дела. Това означава, че ние трябва да започнем обслужването на такъв брой дела почти едновременно. Имайте предвид, че комисията има 8 човека Правна дирекция, които в момента обслужват всички дела. Така че въпросът е сложен и е малко стратегически наистина дали да се връчват всички от гледна точка на това, как след това могат да бъдат представени доказателства и защита.
Неслучайно беше написано в края на доклада за това, колко дела обслужваме, защото сме изправени – днес говорихме по този въпрос – каква организация трябва да се направи, за да могат тези 8 човека да представляват комисията на всички дела, които са в цялата страна. Имайте предвид, че делото е там, където е установено нарушението. То може да бъде във Видин, в Хасково и т.н., тоест, пътуване по цялата страна, не по-малко от три заседания на комисията, подготвяне за защита. Нещата са сложни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков ще Ви зададе уточняващ въпрос. Едно малко уточнение: този доклад, който ние имаме, разглеждан ли е на заседание, приет ли е като решение на комисията, или е едноличен?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Това е мой доклад.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще започна отзад напред. Доколкото съм запознат, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е колективен орган и председателят изпълнява представителни функции, а не изземва функции да представлява комисията и да изготвя еднолични документи, които да представя на народните представители. Така ли е, питам? Това беше реторичен въпрос.
Сега следват два уточняващи въпроса.
Първият въпрос, госпожо Тодорова, е: Вашият доклад е за извършени одити за дейностите на „Електроразпределение“, "ЧЕЗ", „EVN“ и „ЕНЕРГОПРО МРЕЖИ“ за периода от 1 юли 2008 г. до 30.11.2013 г. Тоест от 1 юли 2008 г. до 1 юли 2013 г. няма как да има по давност минали пет години, извършени нарушения, и те да не могат да бъдат констатирани, нали? Говорим за пет години.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Формално…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не формално, говорим за период за извършване на одит за получени резултати.
Вторият въпрос е към колегите от комисията, не е към Вас. Понеже в момента в залата присъстват четирима от състава на предишната комисия, този въпрос, на който Вие не ми отговорихте, го задавам към тях. Колеги, разглеждали ли сте постановление, достатъчно такива документи за 800 милиона лева, или това някой го е измислил в предишната комисия и го е пуснал в общественото пространство? Между другото, питам и за числото 2500 – въпросът ми е към Вас, дали някъде е споменавано, или е измислено от някого?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: По първия въпрос, по закона аз съм председателят на комисията, наказващият орган, тоест, еднолично се издават наказателни постановления. Доклада – не знам каква е била практиката преди в комисията, дали са обсъждани такива доклади. Вие може да вземете отношение по въпроса по каква процедура. Комисията не взема решения по тези въпроси, защото няма разпоредба в закона, която да казва, че се взима решение. За информация е възможно, но за решение на комисията не, това е моето мнение. Нека се изкажат и другите.
По отношение на давност, да, наистина периодът на проверката е пет години, но има описани нарушения в констативните протоколи, които са с по-стара дата. Защо е направено? Просто длъжни във всеки един такъв аспект да бъде изяснено и затова има доклад от Правна дирекция, които са прегледали констативните протоколи и са установили, че има нарушения, които излизат извън периода на проверката и за тях не са съставени такива актове.
Нека отговорят на зададените въпроси, след което ще дам думата на госпожа Ташева. Кой от старите членове на комисията ще вземе отношение?
ИЛИЯН ХРИСТОВ ИЛИЕВ: Член на комисията съм. След като приключиха и на трите ЕРП-та одитите, както вече споменахте, да, имаше не 2500, а 2690 нарушения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът беше за 800-те милиона дали са измислени от някого. Между 9 милиона, което е подписано, и 800 милиона имаме над 10 пъти почти разлика. Затова беше въпросът.
ИЛИЯН ХРИСТОВ ИЛИЕВ: Знаете, че наказателните постановления на едно нарушение може да бъдат от 20 до 1 милион. Що се касае до 2690 – нарушения бяха, но не всички бяха в нашата компетенция. Бяха сезирани и други държавни учреждения, което ви е известно и тази част, от която вече не си спомням точната цифра, но е някъде около 2500, може би и повече. Като се умножи по средно число, може да се получи това нещо, което Вие казвате.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще дам думата на госпожа Ташева, но преди това искам да направя следната уговорка. Мисля, че докладите, които искаме като комисия, е редно да бъдат обсъждани на заседание на комисията ДКЕВР, за да бъде кореспонденцията тук с решение на комисията определени информации и е редно те да бъдат съгласувани с членовете на комисията. Мисля, че това е нормалната практика. Думата има госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Измъчих се, докато слушах госпожа Тодорова. Госпожо Тодорова, ето ги трите одитни доклади. Четохте ли ги? Това ми е първият въпрос. Ако сте ги чели, бихте ли ни обяснили, например, кога, как, под каква форма, в какъв формат и в какъв размер наказахте ЧЕЗ заради това, че Томаш Плескач е бил едновременно член и на управителния, и на надзорния съвет? Тук има описани тежки престъпления. Ние сме изправени пред печалния факт двама последователни председатели на регулатора да говорят различни неща. Вашият предшественик обяви пред българското общество, че от България трите ЕРП-та са източили 818 милиона лева свръх легитимната печалба, която могат да изнасят и са го направили със схеми за източване – със свързани лица, фирми и т.н. И Вие сега казвате, че минал някакъв давностен срок, пък те могат да обжалват, затова ще си платят минималната такса от 20 000 едва като минат на трета инстанция и т.н. Говорим за 818 милиона лева, източени от българските потребители, чиито интереси Вие трябва да защитавате и описани ето в тези три папки. Можете ли да ми кажете, отново искам да задам, господин председател, конкретен въпрос, белким госпожа председателката разбере какво трябва да говори. С колко наказахте ЧЕЗ затова, че Томаш Плескач е бил едновременно член и на двете управителни тела на тази компания?
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов има думата за въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин председател, не искам да задавам въпроси, искам просто да Ви помоля когато колега използва такива тежки думи за тежки престъпления, ние не сме органът, който прави такива квалификации, да му направите забележка. Има кой да разследва и той да казва дали има престъпление и какво ще решаваме. Ние не сме наказващ орган, госпожа Ташева да си позволява да говори по този начин, и то към председателя на комисията. Второ, ако прочетете доклада, може би не сте го чели Вие, защото аз чета доклада на комисията, там има една информация, а в това, което Вие говорите, няма нищо общо в момента. Там са изразени, тоест написани бройки актове, съставени на еди кои си дружества, а Вие в момента искате съвсем друга информация. Отправете си я писмено за това, което искате и не ни губете времето в момента. Слушаме Ви постоянно. Аз имам доклада, той е пред мене, всичко, каквото е написано. Вместете се в неговото съдържание, а не се опитвайте сега да развивате някакви теории и да ни губите времето, час и половина да задавате въпроси, които не са състояние на този доклада и не могат да Ви отговорят в момента. Задайте си писмено въпроса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Николов. Аз имам един кратък въпрос. Тези, които са прекратени като маловажност, има ли по тях издавани наказателни постановления от тоя тип нарушения в предишния състав на комисията?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Има.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това налага много смущаващия извод, че на практика чисто субективно единият председател на комисията решава, че едно нещо е нарушение и подлежи на наказание, другият – не. Според мен това е недопустима практика от един сериозен държавен орган. Госпожа Ташева имаше конкретно питане за конкретно нарушение в одитния доклад, което колегата може би не разбра.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Първо, не задавам час и половина въпросите си, а се позовавам на единия от одитните доклади. Вие се позовавате, господине, на доклад върху доклади. Там е разликата. Прочетете трите одитни доклади и тогава се палете така.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам да взема отношение и да изместя малко центъра. Когато се извършва одит, целта на одита е формулирана по много начини с много въпросителни, с много желания и с много експертиза от страна на тези, които ходят на проверка. Това е ясно за всички. Одитите са свършени и вътре има много констатации. Тогава се направи една масова акция, в която участваха много държавни органи и структури, в това число и ДКЕВР. Неслучайно казвам „в това число и ДЕКВР“. Инициаторът беше Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но две трети от констатациите в така наречените одитни доклади не са в никакъв случай в правомощията и във функционалността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ще го повторя пак затова, защото се измества центърът и се слагат на комисията неща, които изобщо не са работа на комисията. Факти и констатации, свързани със споделени дейности, с трансферно ценообразуване, с управителни органи, дублирани с такива неща, те са изпратени по компетентност на други органи. Смея да кажа, че след проверката в НАП, тоест, ние дадохме целите доклади в НАП, за да могат те да проверят от гледна точка на данъчно-материалните закони какви са онези неща, които са констатирани като нарушения и дали те имат данъчно измерение. Доколкото аз зная, ревизиите са приключени с ревизионни актове и на базата на нашите доклади няма констатирани нарушения. Това е само една част от всичките констатации в одитните доклади. Друга част са свързани – до държавните финансови органи, които контролират Закона за обществените поръчки. Друга част са свързани, както казвате, и с този конкретен случай. Аз много добре си го спомням и е така, това е констатирано, но това няма как да се обработи в комисията и да се вземе каквото и да било решение от страна на комисията. Това нещо е пуснато, ние работихме и с БОР КОР за предотвратяване на нарушения и т.н.
Оттук насетне си задавам следния въпрос. Дали единствено актовете за нарушение, дали единствено наказателните постановления към тях са резултатът от извършването на одити? Ние сме разсъждавали какъв би бил той. Според мен, промяна на лицензи или промяна на други неща, но не само и единствено. Ние се концентрирахме върху наказателните постановления, които чисто материално: едно по едно прави едно, две по две прави четири – то е много лесно да се сметне общата бройка на евентуално инкасираните суми в бюджета, които биха били се събрали, ако бъдат пуснати съответните наказателни постановления.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания и въпроси към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моите въпроси са породени от изложението, което направи госпожа Тодорова, както и на някои от колегите.
На първо място, категорично не мога да приема оправданието за това, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е била в положение на невъзможност, както се изразихте, за връчването на наказателните постановления, най-малкото защото има категорично определен ред и чрез използване на нотариални кантори може да стане, а най-малкото, можеше да стане, когато всичките тези представители на трите енергоразпределителни дружества идваха при вас да ви убеждават да се вдигат за пореден път цените. Така че, можеше и тогава да стане лично.
Второ, на вниманието на представители на обществени организации и на ползватели на услугите на ЕРП-тата и господин Винаров също, внимателно слушайте, ако бъркам, да ме поправите, защото Вие сте по-близо до потребителите и изразявате техните интереси. Означава ли е маловажен случай (това са случаите, които вие сте прекратили – 455), след като едно енергоразпределително дружество по силата на своите представени, защитени, утвърдени общи правила трябва да констатира показанието на моя електромер с един свидетел, а то го констатира без никакъв свидетел и без мое присъствие? Вие казахте, че такива случаи не ги приемате за маловажни. Но казахте, че там, където дружествата имат по общи правила задължения да има двама свидетели при тая проверка, а има само един, и за пореден път потребителят (аз) не присъствам, тогава Вие признавате, че случаят е маловажен. Повтарям просто Вашите думи. И обръщам внимание на господин Винаров и на останалите колеги. За мене това е възможност да се напише каквато си искат сметка, защото аз не съм се подписал. Те са отишли, въпреки моето отсъствие, без да ме предупредят, са отворили таблото. Този свидетел може да е кашаревски свидетел, един, въпреки че точно по техните правила трябва да са двама или трима. Но въпреки че само един е доведен и той вероятно е един и същ в целия квартал, с който са обикаляли, и Вие това приемате за маловажно нарушение и не налагате наказателно постановление, не налагате санкция. Това също за мен е бягство и неизпълнение на служебните задължения, госпожо Тодорова, от Вашата комисия. Нищо друго не може да бъде. Тук става въпрос едва ли не, силно казано, за съдбата на хората, но когато ти бръкнеш в бюджета на едно семейство и му надпишеш 100 или 50 лева, ти може да го съсипеш това семейство.
Третият ми въпрос е случаят за прекратените по давност – 415. Няколко пъти колегите въртяха, питаха. В крайна сметка, за мен е безспорен фактът, че по време на Вашето ръководство, на този състав на комисията, който в момента е на тази кръгла маса, във времето на неговата работа е допуснато пропускане на давностен срок. Пропуснат давностен срок може би не на 455, но много голям, няколко стотин вероятно от тези наказателни постановления, които би трябвало да бъдат издадени на база на актове за установяване на административно нарушение. Аз много добре си спомням заседанието на Комисията по енергетика, госпожо Тодорова, когато не си спомням аз или някой от колегите Ви запитахме има ли риск от просрочване, има ли риск от това да изтекат срокове? Вие категорично казахте „не“. Казахте го самоуверено, с усмивка. Сега казвате „да“ – 455. И с други думи, Вие си позволихте да ни подведете, меко казано. В протокола на Комисията по енергетика този въпрос е записан.
Най-накрая, от анализа на фактите и свършената работа, добре, че сте я свършили тая работа с тези 1000 и колко издадени постановления, всъщност Вие показвате, че в този състав комисията може чудесно да работи и при тези финансови средства, които са заделени. Защо? Защото Вие сте издали по всички те тези 912 административно-наказателни производства постановления по тях само за два месеца – ноември и декември. Защото, пак по Вашите думи, Вие не бяхте издали нито едно. /на заседанието на Комисията по енергетика през месец ноември/. Сега изведнъж се оказва, че сте издали 912. Значи когато трябва – може. Тогава въпросът ми е: А какво правихте в останалия период, когато Вие трябваше да изпълняваше Вашите служебни задължения? Защо не издавахте преди това наказателно постановление? Защо угодно, мълчаливо пропуснахте сроковете на тези 455? Защо се стигна дотам, че тези три енергоразпределителни дружества да икономисат може би стотици милиони лева, както казват колегите тук?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз се опитвам да си обясня за себе си, ако щете, логиката, ако щете, морала на цялата регулация. Вие трябва да защитавате преди всичко българските бизнеси и българските домакинства, техните интереси. Вие тук в тези доклади имате случаи, когато едно ЕРП е отсорснало, прехвърлило услуга, за която то е лицензирано на фирма, която няма такъв лиценз – нещо, което е грубо нарушение на закона и е достатъчно основание да му вземете лиценза, да започнете поне процедура по отнемане на лиценза, пък нека там ЕРП-то да се защитава както може, да изтъква аргументи. Никой не би имал нищо против това, но би трябвало неговият лиценз да му се отнеме. И аз, както и в края на миналата година на заседанието на енергийната комисия зададох един въпрос, пак ще го задам. Какво трябва да стане, за да отнемете, госпожо Тодорова, лиценза на едно ЕРП? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, в момента е 16.40 часа. В 17.00 часа трябва да освободим залата. Затова давам думата буквално за лаконичен отговор на госпожа Тодорова, след което предлагам да прекратим дебата по тази точка. Добрият тон ни задължава да дадем думата за отговори, след което имаме две предложения на „Атака“, които задължително трябва да гледаме, тъй като са свързани със срок. Затова предлагам по-стегнато да върви работата. Госпожа Тодорова има думата.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Господин Симеонов, никога не съм казвала, че са пропуснати давностни срокове за 455 нарушения. Такова нещо не съм споменала днес. Не съм казвала такова нещо и го декларирам още веднъж. Вие буквално казахте, че съм пропуснала давностния срок, аз си го записах, че съм казала „не“ на предишното заседание, сега съм казала „да“. Това не е вярно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Точно така, на предното заседание Ви попитахме има ли пропуснати по давност, има ли риск да изтекат срокове. Вие казахте „не“.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: А сега какво съм казала? Че са изтекли? Няма такова нещо.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, аз така разбрах.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Не е вярно. Не сте ме слушали добре.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи няма изтекъл срок, така ли?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Няма нито един срок изтекъл, даже подчертах, че са подписани такива до 17 януари. На 18 януари попитайте дали има изтекъл срок.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А тези от 2008 година, за които Ви пита господин Ерменков, те не са ли изтекли? Пет години са минали. От 2013 година са.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Не разбирам въпроса Ви.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пет години давностен срок има. Има административни актове, издадени от 2008 година, които са изтекли 2013 година.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Не, вяма такива актове. Отново: има нарушения, които са записани в констативните протоколи, но те не водят след себе си съставяне на акт за административно нарушеине, защото е изтекъл този давностен срок, не на комисията. Нарушението е направено 2007 година. То е установено 2013 година.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че стана ясно. Има ли нещо друго, което трябва да кажете, госпожо Тодорова?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Да, искам да отговоря на въпросите, защото не мога да оставя да бъдат реторични. След като в общите условия на едно дружество е записано, че може да има само един свидетел при смяна на електромер, тогава защо трябва да приемем, че е абсолютно задължително за другите две дружества да има двама свидетели?
Няма случай, в който да няма подписан свидетел и да не е издадено наказателно постановление. Сто процента, без свидетел има наказателно постановление. Но там, където се изискват двама, а е бил само един, за тези дружества, това смятам, че е маловажно. Стоя зад решението си.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин председател, 200 милиона са откраднати от електромерите – електронни…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има възможност, ще правим нарочно заседание, на което ще разглеждаме дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране през последните месеци, така че там ще имаме възможност отново да поставим въпросите, които ни интересуват. Но молбата ми към госпожа Тодорова е този доклад, който сте ни внесли, да бъде обсъден все пак и да има санкция на комисията като комисия, да не бъде едноличен докладът, ако е такъв, не знам.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Ще видим дали това влиза в правилата на работа на комисията - отговарям Ви - процедурно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, приключихме точката с информацията.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Не отговорихте на най-важния въпрос. Имаше въпрос от госпожа Ташева какво трябва да стане, за да се отнеме лицензът на едно дружество. На това няма отговор. Това е най-важният въпрос тази вечер.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Първо, искам ред в залата. Второ, този въпрос изрично беше уточнен като реторичен, така че няма нужда от отговор. Нали така, госпожо Ташева? Тази тема не сме я приключили, ще я гледаме точно след две седмици, не се притеснявайте.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА - Разглеждане и обсъждане на :
- Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-9, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 27.10.2014 г.;
- Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, №454-02-27, внесен от ВОЛЕН НИКОЛOВ СИДЕРОВ и група народни представители на 04.11.2014 г.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева ли ще докладва като вносител? Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предлагаме следния текст на решение:
„За налагане на мораториум за увеличаване върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията Народното събрание, на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията, реши: Налага мораториум върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията в размер, по-голям от сегашните им стойности за потребители за срок от шест месеца, считано от приемане на настоящото решение. Възлага на Министерския съвет на Република България да осигури и осъществи финансирането на производството на електроенергия и топлоенергия предвид разликите в производствената стойност и цените на крайните потребители, където производствената цена е по-ниска от цената за потребител.“
Едно по едно ли да ги чета?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че може да се обсъждат заедно и да бъдат гласувани отделно.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да. Защото нямаме време. Предлагаме проект на Решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията. „Народното събрание реши: Възлага на Министерския съвет и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да преведат по точка 2 и точка 3 в срок до 15 ноември 2014 г.“ – това вече е минало – „по ценовия метод норма на възвръщаемост на капитала следните цени: за цените на електроенергията – въвеждане на цени към 30 юни 2014 г.; за цените на топлоенергията – въвеждане на цените към същата дата – 30 юни 2014 г., с изключение на дружествата „Топлофикация Перник“ ЕООД, „Топлофикация Плевен“, „Топлофикация Бургас“, „Топлофикация Сливен“, „Ко Грийн“ ООД, „ЛУКОЙЛ ЕНЕРГИЯ“ и „ГАЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Ще бъда кратка в мотивите. Вие предполагам, разполагате с копие от нашите проекторешения. Генералната цел и линия на това правителство беше да осигури стабилност на страната. Ние не смятаме, че стабилност може да се осигури при продължаваща или задълбочаваща се бедност, повишаващи се цени на електро- и топлоенергията и създаване на всички предпоставки за нови социални вълнения, каквито видяхме през февруари 2013 година. Те, между другото, наближават.
Улеснени сме още и от това, че макар тези решения да бяха внесени при съвсем друга пазарна конюнктура, оттогава, от момента на внасянето им досега, тя се промени в благоприятна за тяхното приемане посока, а именно, международните цени на енергоносителите падат. Падат с 30, даже до 50 %. Затова ние предлагаме да дадем сигурност на българските домакинства и българските бизнеси като не само от време на време излиза някой министър или председател на регулатор и казва „Няма да вдигаме цените“, примерно, до средата на следващата година, дайте да приемем мораториум, за да имат българските бизнеси и българските домакинства социална сигурност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Ташева. Има депозирано становище на комисията ДКЕВР. Госпожо Тодорова, поддържате ли становището, което е внесено? Предполагам, да. ДКЕВР поддържат становището.
Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми колеги, може би ще се учудите, че точно аз казвам това нещо, но, за съжаление, както се казва, истината ми е по-близка. Няма как да гласуваме тези две решения. Не защото сме против българския народ и искаме геноцид да бъде наложен с цени на електроенергия и т.н., а защото те не са законосъобразни. В действащия Закон за енергетиката са точно и ясно формулирани начините, по които функционират и разделени отговорностите на отделните институции в областта на енергетиката и Народното събрание никъде не фигурира в този закон като орган, който може да налага, да ценообразува и да определя каквито и да било правила за ценообразуване.
Единственото нещо, което можем да направим, и ако колегите от „Атака“ имат желание държавна агенция го направят, е да внесат промени в методиката и в Закона за енергетиката, които да могат да дадат право на Народното събрание или по някакъв друг начин тези неща да се случват. В дадения случай две решения няма как да променят цял закон. Затова аз предлагам да не приемаме тези решения, и пак казвам: не защото сме против да има нормални и справедливи цени за българския народ, а защото това трябва да се прави в съответствие със закона. иначе всяко нарушаване на закона води до беззаконие и едва ли е в полза на народа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз благодаря на господин Ерменков. Също мога да го подкрепя в тази посока. Действително всъщност това е лесният начин, обаче смятам, че нашата комисия е избрана за трудния – тоест, да следи регулатора, да подобрява нормативната база и да постигнем тази цел, която госпожа Ташева се опитва с тези решения да постигнат.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги?
… Искам да изразя позицията на Патриотичния фронт, ако разрешите? Ние изцяло ще подкрепим предложението на госпожица Ташева и „Атака“, но нека да го направят по законовия начин. просто изцяло може да разчитате на нашата подкрепа. В противен случай аз мога да направя предложение докато не свърши кризата всички шофьори да минават на червено, защото за да спрат, ще изхарчат повече гориво, за да запалят после да тръгнат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От името на гражданските организации?
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Сдружение за защита правата на гражданите и на държавата.): Двадесет и пет години разрушение на държавата. Господа, тук два часа бяхме свидетели как един орган си присвоява еднолично права, които не е получил със закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това предлагам в точка „Други“ да го изкажете, ако не е по конкретната точка.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: По конкретната точка: вие сте тези, които сте упълномощени и вие ще наложите мораториума върху цените, защото госпожа Тодорова е нелегитимен председател с още двама членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото е назначена от нелегитимен кабинет, господа. Прочетете има ли изричен текст в Конституцията? Няма изричен текст в Конституцията, който да позволява служебен кабинет да не полага клетва пред Народното събрание. Ние, гражданите имаме заведено дело във Върховния административен съд по законосъобразността на тяхното решение, на госпожа Тодорова решението.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо, отнемам Ви думата, не говорите по същество. В случая говорим за предложение на Волен Сидеров и група народни представители.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Да, трябва да го подкрепите. Гражданите вас са ви овластили. По следната дума е вашата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева има думата като вносител за последни кратки думи.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господа и дами, става дума за политическо решение. Ние не сме казали, господин Ерменков, че Народното събрание ще ценообразува. Ако се обърнете назад, последните 25 години, още от времето на премиера Луканов, ще видите, че многократно Народното събрание е вземало решения, с които е задължавало Министерския съвет да наложи мораториум, както е записано и тук. Ние предлагаме Министерския съвет напълно в унисон със своя лозунг, ако щете, за стабилност и т.н., да наложи мораториум, за да дадем социална сигурност на българските домакинства и сигурност на българските бизнеси, които могат да планират, да не живеят непрекъснато под дамоклевия меч на лобисткия натиск на трите чужди монополисти. Това искахме да се направи. Мисля, че това е напълно по силите на Народното събрание, да задължи Министерския съвет да наложи мораториум на цените. За шест месеца става дума, докато мине студеният сезон.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една реплика, съвсем накратко. Първо, по отношение на легитимността на ДКЕВР, само съд може да даде решение по този въпрос и ако техните решения се обявят с нищожни, това е въпрос на съда, не е въпрос на нас да го решаваме тук и да го коментираме.
МАГДАЛЕН АТАШЕВА: Ще ни върне ли госпожа Тодорова парите?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да спазваме законите, а не да се опитваме да творим нещо, което е извън закона.
Второто, което е към госпожа Ташева. За съжаление или за радост, но да, до 2007 г., преди да станем членове на Европейския съюз, мораториуми са налагани, правото ни го е позволявало. В момента имаме ясно разпределение на отговорностите. Министерски съвет не може да налага мораториум върху неща, по които не взима решение. Решение по цените взема само Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Затова още един път казвам: ние сме съгласни да се вземат мерки за стабилизиране на платежоспособността на населението, но трябва да го направим по законовия път. Нека да седнем и да го обмислим и да го изработим. С удоволствие ще подкрепим едно такова решение, но в дадения случай то не е законосъобразно.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Кога ни попитахте за членство в Европейския съюз?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Много моля да прекратите да се намесвате, уважаема госпожо.
Уважаеми колеги, в процедура на гласуване сме.
Проект за решение за налагане на мораториум за увеличаване на цените на електро- и топлоенергия, № 545-02-9, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители – който е съгласен с въпросното предложение, моля да гласува.
„За“ – 1 глас, „против“ 11, „въздържали се“ - 1 глас.
Не се приема.
Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията, № 545-02-27, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
„За“ – 1 глас, „против“ 12, „въздържали се“ - 1.
Предложението не се приема.

ПО ТОЧКА ПЕТА
„Разни“

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В тази точка няма направени предложения. Единственото, което мога да направя, е да представя назначените вече експерти на комисията в тази точка: господин Иванов и господин Хиновски – хора с дългогодишен стаж в системата. Надявам се да ги ползвате, както се казва, без задръжки, за да бъде работата на комисията по-ефективна.
Благодаря на всички. Закривам заседанието на комисията.
/Заседанието беше закрито – в 17.00 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ
НА ДЕЙНОСТТА
НА ДКЕВР:
/Искрен Веселинов/