1.Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г. - за първо гласуване.
2.Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.

---

ПРОТОКОЛ
№5

На 19 февруари 2015 г. от 8.30 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и списък на гостите се прилага към протокола. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
* * *
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по наблюдение дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране господин Искрен Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаме необходимия кворум и можем да открием заседанието на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Налага се извънредно да бъде днешното заседание поради факта, че влезе за гледане в залата Закон за енергетиката, на който всъщност днес изтича 20-дневният срок и трябваше да го гледаме днес следобед, но няма начин без доклад от нашата комисия по Законопроекта за енергийната ефективност. Поради това правим само с две точки, а именно: точка 1 - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари
2015 г. - за първо гласуване и точка 2 – Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.. Това ви предлагам да гласуваме като дневен ред. Има ли други предложения? Ако няма, който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласуване: 8 гласа „за“, против – 0 гласа, въздържали се – 0 гласа.

ПО ТОЧКА ПЪРВА – Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г. - за първо гласуване.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По точка първа наши гости са: госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво развитие“, госпожа Валентина Илиева – държавен експерт в дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” и госпожа Лучия Бакалчева.- главен юрисконсулт в дирекция “Правна”. Имате думата като вносители.
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, съвсем накратко ще ви представя основните моменти в Закона за енергийната ефективност. Този законопроект транспонира изискванията на Директива 2012/27 относно енергийната ефективност с една основна цел – той да допринесе съществено за постигането на целите за енергийна ефективност. Всички знаем, че политиката за енергийна ефективност е хоризонтална политика, която трябва да бъде интегрирана във всички секторни политики. Това е особено важно за нейното успешно изпълнение. Поради тази причина в настоящия законопроект са определени правомощия на министрите на икономиката, на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които съответно трябва да провеждат секторни политики в областта на индустрията, в сградите и в транспортния сектор.
В проекта се рeгламентира също така и начинът за определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г., като за подпомагане на нейното изпълнение се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, чрез които се цели да бъде постигната тази цел. Определена е обща кумулативна цел, която на практика е определена за крайното потребление на енергия. Нейното изпълнение се осъществява от така наречените задължени лица. Тези задължени лица на практика са доставчиците на горива и енергия. Изключение от тези задължени лица правят само доставчиците на горива за сектор транспорт.
Предвидена е възможност за изпълнението на тези индивидуални цели от задължените лица те да извършват съответно енергоефективни услуги на конкурентни цени чрез дружества за предоставянето на такива услуги. Също така те могат да правят вноски във Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници или в други финансови посредници. За изпълнение на техните цели те могат да правят съответно споразумения с други доставчици на услуги и също така с незадължени по този закон лица чрез прехвърляне на енергийни спестявания. Това се извършва чрез прехвърлянето на удостоверенията за енергийно спестяване.
Тук е мястото да отбележа, че в законопроекта сме въвели всички възможни облекчения, позволени от Директивата за енергийна ефективност, с оглед задължените лица максимално да бъдат облекчени при постигането на своите цели. Например, такъв вид облекчение е това, че годишните спестявания се въвеждат поетапно, постепенно до 2020 година. Също така мерки по енергийна ефективност, които са били реализирани след 31 декември 2008 г., могат да бъдат отчитани за техните цели до 2020 г. в случай, че тези мерки продължават да действат в този период. Освен това, могат да се отчитат и мерки, реализирани в преобразуването на преноса и разпределението на енергия и в случай, че в дадена година те реализират по-голямо спестяване, отколкото им е определената цел, те могат да прехвърлят тези спестявания четири години назад или три години напред. Освен това, в закона се въвежда задължение за всички отоплявани или охлаждани сгради, които са държавна собственост и се използват за административни цели, те ежегодно да предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3% от общата им разгъната застроена площ. Големите предприятия имат задължения да извършват енергийни обследвания поне веднъж на четири години, като съществен момент в законопроекта е въведената промяна в Закона за енергетиката, също свързана с транспониране на Директива 2012/27. Тя е свързана с предоставяне на пълномощия на министъра на енергетиката да извършва всеобхватна оценка на потенциала за насърчаване използването на високоефективно комбинирано производство на ефективна електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни системи.
Определени са и правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която трябва да изисква от операторите на мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ да извършват оценка на потенциала за увеличаване на енергийната ефективност в тези мрежи чрез намаляване на технологичните разходи в тези мрежи. Въз основа на тази оценка съответно държавната комисия трябва да изисква в плановете за развитие на тези мрежи да бъдат предприемани мерки за енергийна ефективност, като съответно бъдат планирани конкретни инвестиции и график за тяхното изпълнение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря много за изчерпателната информация. За протокола, имаме становища, с които колегите са се запознали, от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Действително, има много неща, които между първо и второ четене ще бъдат казани. В конкретния случай, естествено, всички подкрепяме транспонирането на тези европейски принципи. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо четене Законопроектът за енергийна ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г., моля да гласува.
Гласуване: „за“ - 13 гласа, „против” - 0, „въздържали се” - 0.
Благодарим за представянето.

ПО ТОЧКА ВТОРА - Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Кой ще представи законопроекта? Госпожа Дочева от Министерски съвет, от кабинета на госпожа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
ЯНА ДОЧЕВА: Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се приема от Министерския съвет до 31 януари всяка година, след което има седемдневен срок, в който тя се изпраща на Народното събрание. Годишната програма е стратегически документ и има доста по-общ характер, като тя служи за основа при подготовката на българските позиции по приоритетни въпроси от дневния ред на Европейския съюз. Годишната програма на България е съобразена с тази на Европейската комисия за съответната година, както и с тази на тройките председателства Италия, Латвия и Люксембург. Взети са предвид и приоритетите на настоящото Латвийско председателство.
Приоритетните теми и позиции, които са включени в програмата, са разработени в рамките на т.нар. Координационен механизъм по въпросите на Европейския съюз. Това са 36 работни групи, членове на Съвета по европейските въпроси и всяка една от тези работни групи има своя принос в изготвянето й. като цяло има един по-различен документ с по-кратък времеви характер. Това е Шестмесечната програма на Съвета по европейски въпроси, която също ще Ви бъде изпратена и може би тя може да послужи повече при подготовката на Програмата на Народното събрание по европейските въпроси и политики.
Връщайки се на Годишната програма за 2015 г. мога да очертая, че България ще се насочи към няколко приоритетни области. Това са: насърчаването на икономическия растеж и заетостта - тук акцентът ще бъде Планът „Юнкер“, за който всички Вие сте чували и знаете, изграждането на Енергийния съюз, присъединяване към Шенгенското пространство, солидарно управление на миграция, разширяването на Европейския съюз и, разбира се, Единният европейски цифров пазар.
По отношение на Енергийния съюз, България подкрепя още от самото начало идеята за неговото поетапно изграждане, тъй като това ще повиши ролята на енергийната политика в контекста на икономическото развитие, както и ще даде възможност на ЕС за общи действия за осигуряване на енергийната независимост.
Основен приоритет, както всички вие знаете, са диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, разбира се, и енергийната ефективност, особено след приемане на рамката на ЕС до 2030 г. в областта на климата и енергетиката и новите цели, които са заложени в нея. Предстои публикуването на законодателното предложение за създаването на Енергийния съюз на 25 февруари, така че тогава ще има повече яснота по съответните елементи на този бъдещ енергиен съюз. Надявам се да се хвърли малко повече яснота по отношение на това т.нар. общо закупуване на газови доставки и да видим как ще протече дебатът на европейско ниво.
Също така по отношение на вътрешния енергиен пазар и енергийната сигурност усилията ще бъдат насочени към премахване на търговските и физическите бариери между съседните държави, регионалната интеграция, както и по-висока степен на сътрудничество за преодоляване на външно влияние върху разходите и сигурността на доставките.
По отношение на насърчаването на икономическото развитие и растежа ви споменах вече за плана „Юнкер“, където ще са насочени нашите усилия. В момента текат преговори по подготовката на самото законодателно предложение. Това е специална адхок работна група в Брюксел и се очаква до края на март да има общ подход и до средата на годината, до юни, да се приеме самото законодателно предложение. Нашите усилия тук ще бъдат насочени когато вече има повече яснота по конкретните елементи, да се организира някакво по-общо събитие с участие на инвеститори, за да могат да се покажат какви са ползите от този план и евентуално да се помисли с какви проекти и в какви области българската страна може да участва. Приоритетни, разбира се, са инфраструктурните и енергийните.
По отношение на присъединяването към Шенгенското пространство това не е нещо ново, това е дългогодишен процес, но сега има малко по-различно измерение. Предвид на терористичните атаки, да кажем, нестабилността в районите на Близкия изток и съседните държави, за нас темата сигурност ще бъде водеща.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Темата сигурност е за друга комисия.
ЯНА ДОЧЕВА: Ако искате, да приключим дотук. Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги, бих искал да задам един въпрос. На пета страница е записано „разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със Съединените Американски щати“. Какво означава „разумно и балансирано“. Вие информирани ли сте за хода на преговорите, на екипите, какво се има предвид, какви ще бъдат ефектите върху българската икономика? Или целим просто това, което ни се каже отвън, ние да го подкрепим?
ЯНА ДОЧЕВА: Всъщност тази програма е доста по-обща. Тук не се залагат някакви конкретни мерки, цели и т.н. Казва се, да, че българската страна ще участва в преговорите заедно с ЕС, разбира се, по то ведомства споразумение, така че да може да се защити нашият национален интерес и ще се даде максимална прозрачност на този процес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма предрешение, доколкото разбирам, на това, че ще има по принцип споразумение, а се предполага ако има, да бъде разумно и балансирано. Така го разбирам аз.
Други въпроси? Заповядайте, господин Георги Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Разгледах програмата. Считате ли за уместно в бъдещите планови да влезе и постепенно отпадане на механизма за наблюдение? Вие споменахте за Шенген, но аз не чух нищо за механизма за наблюдение. Какво е отношението към този проблем, е първият ми въпрос.
Обсъжда ли се уникалността на положението на България в момента, предвид политическите събития в Гърция, предвид, така да се каже, поведението на Турция на Балканите, това, че България има уникален шанс сега да натрупа дивиденти, които биха й помогнали в отношенията в Европейския съюз?
Третият ми въпрос: Вие представяте един документ, който, според мен, би трябвало да бъде предшестван от друг документ, а именно, отчета на премиера за предишното председателство, за участието на България във вземането на решения, за да можем ние да направим своите изводи дали тази програма е достатъчна като документ, който ще даде новата визия за участие на България?
ЯНА ДОЧЕВА: По последния Ви въпрос за отчета на премиера всъщност трябва вече да е изпратен заедно с Шестмесечната програма за настоящото председателство. Не зная каква е практиката, тъй като за първа година се изпраща. По принцип това е Програма на Съвета по европейски въпроси, но със сигурност ще Ви бъде изпратена поне за сведение, където е включен и този отчет.
По отношение на Турция и Гърция, всъщност като цяло общата външна политика и политика за сигурност не е част от тази програма. Имам предвид, че тя е изключена от т.нар. координационен механизъм, но факт е, че няма въпроси от гледна точка на миграция, бежанци и борба с тероризма присъства в програмата. Да, отчита се ситуацията с Турция, отчита се ситуацията с Гърция, но, както Ви казвам, това е общ стратегически документ, той трудно би могъл да съдържа някаква конкретика в тази посока, тъй като е изготвен на един по-ранен етап и се съобразява по-скоро с приоритетите на Европейската комисия и заложените от нея досиета, които ще се разглеждат през настоящата година, като те са доста по-ограничени като брой, в смисъл, това е новата политика на Комисията, по-малко законодателство в области, където да имат повече добавена стойност. Разбира се, предстои да се приеме нова Стратегия за сигурност, която се надяваме и всъщност българската страна ще направи преглед на своята национална стратегия по сигурност, ще се заложат нови междинни приоритети, които да отговарят повече на настоящата ситуация, така че – да, очаквам да има включване на приоритети, които да отговарят на актуалната ситуация.
По отношение на механизма, Механизмът за сътрудничество и оценка е инструмент, който дава възможност на съответната страна да види къде стои понастоящем и къде има необходимост от допълнителни реформи. В момента от Министерството на правосъдието се изготвя План за действие по конкретните предложения, заложени в последния доклад от Националната служба за охрана.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът беше друг, но като цяло, той си е стратегически и мисля, че ще го обсъждаме на други места.
Колеги, има ли други въпроси, или не? Ако няма, благодаря много за участието на госпожа Яна Дочева.
Подлагам предложението на гласуване. Който е съгласен с приемането на тази Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз – 2015 г., внесена под № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 година, моля да гласува.
Гласуване: „за“ - 11 гласа, „против” - 0, „въздържали се”- 4.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложението се приема.
Благодаря Ви, колеги. Следващата седмица ще направим комисия вече с тези точки, които са за наблюдение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Четвъртък добър ден ли е? Просто се оказа много трудна координацията на толкова много хора. За мен сряда е невъзможно, казвам го заради Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията , с която непрекъснато правим заседания в сряда. Ще решим въпроса, като видим как ще тръгнат нещата със Закона за енергетиката. За вторниците част от колегите казват, че не могат да си дойдат от избирателните райони. Срядата аз не мога да присъствам, в четвъртъка се оказва проблемът, но ще видим. Благодаря Ви. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 8.55 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА
ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ:
/Искрен Веселинов/