1. Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за периода 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г.
2. Регулаторни механизми за разделение между регулирани дейности и търговски дейности на ВиК дружествата.
3.Разни

---

ПРОТОКОЛ
№16

На 23 септември 2015 г. от 16. 05 часа в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Държавната комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и списък на гостите се прилага към протокола. Присъстваха и: Иван Николаев Иванов – председател на Комисията з енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и членове: Валентин Димитров Петков и Светла Петрова Тодорова, Ивайло Касчиев – началник-отдел в КЕВР за сектор ВиК в КЕВР, Валентин Петков и Димитър Кочков - комисари по ВиК в КЕВР и Милаки Гоцев – „Обществен контрол“.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за периода 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г.
2. Регулаторни механизми за разделение между регулирани дейности и търговски дейности на ВиК дружествата.
3.Разни.
* * *
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по наблюдение дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране Искрен Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Част от колегите са ангажирани, но положиха подпис и са упълномощили да гласуваме от тяхно име. Така че имаме необходимия кворум и можем да открием това редовно заседание на парламентарната Комисия за наблюдение дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Имаме удоволствието сред нас да е голяма част от състава на комисията Комисията за енергийно и водно регулиране начело с нейния председател господин Иванов.
С дневния ред, който предварително е обявен, сте запознати, е в три точки: 1. Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за първото полугодие на 2015 година; 2. . Регулаторни механизми за разделение между регулирани дейности и търговски дейности на ВиК дружествата; 3. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема дневният ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за периода 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По точка първа давам думата на господин Иван Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Още преди ваканцията на Народното събрание, ние раздадохме, струва ми се, чрез председателят на комисията господин Искрен Веселинов екземпляр до всеки от членовете на комисията на Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за първото полугодие на 2015 година. По тази причина, имайки предвид, че всеки от вас е имал възможността да се запознае с отчета, аз няма да започна с изброяване на всичките елементи от този отчет. Той е на повече от 50 страници и изцяло е посветен на няколко основни момента: на лицензирането, издадени, изменени лицензии, отказани лицензии през този период в основните сектори, в които регулаторът действа. Това са: електроенергетика, природен газ и водоснабдяване и канализация.
От друга страна, отделено е достатъчно внимание на ценовото регулиране, извършвано от Комисията за енергийно и водно регулиране със съответните решения, които са вземани. Едното е взето в края на месец март, другото – в края на месец юни. Вие знаете, че след едномесечното отлагане на ценовото решение за цената на електроенергията това решение беше оповестено на 31 юли.
Разбира се, има специално внимание, което е отделено на нормативни документи по които комисията работи, свързани с отварянето на пазара и особено внимание в доклада е отделено на жалбите и работата с потребителите. Конкретните стойности на брой отговорени жалби с решения, с директни писма до жалбоподателите, с разменена кореспонденция с електроразпределителните дружества, срещу които най-често са жалбите и срещу ВиК операторите може да се намерят в отчета.
По отношение на между народната дейност, която също така е представена в отчета, личи от това, което ние сме записали, че поради крайно недостатъчното финансиране на Комисията за енергийно и водно регулиране през текущата 2015 г., както и през предшестващите години, за беда в повечето случаи не са участвали в заседания, които са важни за изработване на общата европейска политика в областта на регулирането в електроенергийния сектор, но също така и във ВиК сектора.
Накрая съвсем накратко е отбелязано административното обслужване. Изрично сме подчертали, че човешкият ресурс на комисията е недостатъчен при новите права и едновременно с това новите задължения които са вменени на комисията с промените в Закона за енергетиката, а те са две на брой през текущата година. едните промени са от 6 март, другите – от 24 юли. Надяваме се с новия бюджет за 2016 г. комисията да има възможност да увеличи своя административен капацитет. Това ще позволи, първо, да имаме много по-сериозна международна дейност, която е важна в момента, когато се либерализира пазарът в България и едновременно с това ще покаже, че Българският енергиен и воден регулатора, е част от европейската общност на регулаторите, а не отсъстващ от тези заседания. На второ място, в отговор на многобройните апели регулаторът да извършва проверки по места, това може да стане само с по-голям административен капацитет, което се надявам да имаме през 2016 година.
Господин председателю, всъщност моето предложение е директно да преминем към въпроси, които народните представители имат към комисията и съобразно характера на въпросите ще отговаряме както аз, така и участващите комисари, сред които и госпожа Светла Тодорова, която беше председател на комисията в първата половина на този отчетен период до 2 април т.г.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, имате думата за въпроси по тази точка от дневния ред.
Ако няма към момента въпроси, ще си позволя докато формулирате вашите, да задам няколко въпроса, които съм подготвил аз.
На първо място, отчетът показва, както е констатирано от нашата комисия, помните, че имаше специално заседание, - че значителна част от постъпилите жалби са относно забавено присъединяване към електроразпределителната мрежа, лошо качество на електрическата енергия, неосигуряване на достъп до енергийни съоръжения, като най-голям е броят на жалбите срещу „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ и „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“. Какви мерки се вземат за радикалното подобряване на дейността на мрежовите дружества. Ние не говорим само за „ЕНЕРГО ПРО“, разбира се, а и за трите дружества. Помня, че тогава обещахте да има специална работна група. Има ли някакви резултати вече по това направление от дейността?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, това, което казахте, е действително така. Най-голям е броят срещу „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ и „ЕНЕРГО ПРО СНАБДЯВАНЕ“, защото в известна степен мрежата в Североизточна България е голяма като пространство и като километри, а в същото време минава през слабо населени райони и често пъти е лошо поддържана. Комисията не само в голям брой от случаите директно даваше задължителни указания на „ЕНЕРГО ПРО“ за извършване на дейностите, които се изискват, съгласно нашите правомощия, да им се възложат, но това по определен начин означаваше, че подадените жалби от граждани и също и от юридически лица са били основателни.
Имаме, разбира се, жалби и от потребители на електроенергия от другите две електроразпределителни дружества – както „ЧРЕЗ“, така и „EVN“ в по-малък обем, но категорично мога да заявя, че жалбите, които са постъпвали, са били разглеждани. Това, което прави впечатление и от което се оплакват част от жалбоподателите е, че жалбите им се бавят повече, по някой път и от два месеца като решение на комисията, минава през следното обяснение. След като се получи една жалба от граждани или от юридическо лице и след разпределението й буквално в рамките на няколко дни до седмица съответният отдел по решаване на спорове, в зависимост от характера на енергоносителя, електроенергия, газ или вода, често пъти за изясняване на обстоятелствата се изпраща писмо до съответната компания, срещу която е жалбата. Изчаква се нейният отговор, понякога дори се праща и второ напомнително писмо, когато такъв отговор се забави и едва след това отделът работи върху изготвяне на доклад, който се разглежда от комисията. Считам, че в общи линии комисията през тези шест месеца се справя с това, да отговаря своевременно на гражданите. Има някои забавяния на преписки.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, извинете, че Ви прекъсвам. Моят въпрос не беше насочен към отговорите по жалби на комисията, а по-скоро когато тук говорим за забавеното присъединяване, се постави въпросът, че вероятно се нуждае от преглед на нормативната уредба, съкращаване на сроковете. Този процес започнал ли е, ме интересува по-скоро, и на каква фаза е?
ИВАН ИВАНОВ: Считам, че няма промяна в това отношение, господин председател, и специално от „ЕНЕРГО ПРО“ най-често са оплакванията именно за изключително бавно присъединяване. Често пъти пряката намеса в резултат на това, че хората са дошли на разговор в комисията и съответно „ЕНЕРГО ПРО“ е сезирана директно, че има настойчиво оплакване, ги е принуждавало да извършат присъединяване. Не е толкова за мен въпросът в електропреносната мрежа. Касае се за електроразпределителната мрежа, в която „ЕНЕРГО ПРО“ като цяло не искат да инвестират или нямат достатъчно средства, както те заявяват, да инвестират за разширяването и за присъединяване на нови потребители.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Господин Иванов, колеги, благодаря ви, че сте тук. В продължение на това, което каза и председателят на комисията, господин Иванов, аз зададох тук няколко много конкретни въпроси и очаквам когато дойдете тук, да кажете има ли решение или някакво становище по тези въпроси във връзка с присъединяването. Давах примери как във всяка една нормална държава за една седмица се присъединяват. Аз ви казах, че тук сроковете са просто немислими за присъединяване, първо. Второ, от това страда бизнесът и бих казал, че няма как ние да си мислим, че ще привлечем инвеститори при тази система, която в момента действа. Затова ви помолих, ето, една мярка, например Вашето мнение – ще задаваме по един въпрос може би на среща, за да може следващия път да получим отговор. Той е следният. След като аз съм изградил трафопост, който те трябва да го изкупят - аз съм го изградил този трафопост със собствени пари, фирмата - откъде накъде те ще взимат такса за ниско напрежение, което обхваща трафопоста и мрежата към сградите (мога да ви дам конкретни примери) и си начисляват една немалка сума. По 4-5 стотинки на киловат мисля, че се падаше. С какво право те начисляват? Те нарушават закона. Те взимат наем от мен за моето съоръжение. Зададох този въпрос. Защо няма отговор? Защо те продължават да ми начисляват тези неща? И не само на мен, аз го давам така, като пример.
Един друг въпрос към хората, защото тук не се отнася само за „ЕНЕРГО ПРО“. Може би ако получа отговор на всички въпроси, които зададох последния път, тогава ще задам пак въпроси, но тук сега става дума за колегите, които се занимават с ВиК сектора. При мен дойдоха едни документи. Аз отдавна не бях се занимавал със строителство, откакто влязох в парламента. В момента някой от вас знае ли един проект за връзване на ВиК на една сграда колко съгласувания трябват и какви документи се изискват по техните си документи? Аз ще ви ги прочета. Честно ви казвам, аз се изненадах, защото с всяка измината година тези неща ставаха все по-тежки и по-тежки за строителите, за инвеститорите. Чета ви: Какво трябва да приложи един човек, на който трябва да му се свърже сградата да му докарат вода или канал? Разрешение за строеж, проект за ВиК отклонение, съгласуван със следните експлоатационни дружества: /и се започва:/ Софийска вода, "ЧЕЗ", „Улично осветление“, „Виваком“, „Топлофикация“, „София Газ“, „Зелена система“, „Холдинг БДЖ“, Агенция „Пътна инфраструктура“. Това са съгласуванията на този чертеж.
Чертеж за надлъжен профил и съгласуван проект за временна организация за движението с КАТ и накрая сключен договор с ВиК.
Колеги, между другото, ще ви кажа, че всеки един проект, забележете - и затова искам вие като регулатори да вземете отношение и следващия път да ни кажете какво се прави по този въпрос, след като всяко едно такова съгласуване изисква проектът да се остави в съответната организация, която ви казва, че 15 дена е срокът за съгласуване. Знаете, че сроковете никъде не се спазват. Съвсем проста сметка виждате, че за да си вкара вода един човек, ще му трябват осем месеца, при което на всяка инстанция той си плаща за съгласуване. Моят въпрос е: Защо сумите за съгласуване
Забелязвам такива случаи, в които, примерно, съгласуването с общинските предприятия като „Улично осветление“ и „Зелени системи“ струва 50 лева, докато в частните дружества – това са „София газ“ и т.н., са в пъти по-нагоре. Кой определя тези цени и за да ги взимат, вие нямате ли отношение по този въпрос, защото това е абсолютен рекет. Ако не е монопол, ще кажеш: „Не ми харесва тяхната цена, която е частно дружество. Ще отида при друг.“ Но ти нямаш избор, ти отиваш и ти казват: „Искаш ли по-бързо да стане?“ - примерно – с 240 лева. Как става?
Кой определя тези цени и защо едно съгласуване, защото ние знаем, че всяка една фирма, да речем, „София газ“ да вземем в случая, в около града София се знае дали има газ там или няма газ в населеното място.
Второ, да не казвам, че искат от „Топлофикация“; в района извън околовръстното „Топлофикация“ няма никъде връзки, но ти трябва да си платиш за съгласуване.
Трето, ако той не знае за дадения град, за дадената къща, примерно „София газ“ дали минава тръба по улицата или не минава тръба за газ – аз не знам какво дружество са и каква газификация могат да правят. И това нещо ще чака 15 дена някой техен чиновник да се подпише и да каже „Да, може да копаете.“
Колеги, знаете ли какво ме притеснява най-много? Правя една аналогия, ако искате да ме разберете правилно. Това е все едно аз да искам в един квартал да отворя една бакалница, един магазин и да кажа на хората в квартала: „Сега вие ще ми направите проекта, за щото ще ми бъдете клиенти“ – респективно, аз ще бъдат примерно клиент на ВиК. Отивам при хората и казвам: „Аз ще ви отворя магазина тук, но вие първо ще ми направите проект, ще го съгласувате с всички инстанции, ще ми платите дори и – забележете! – и договора, който трябва да се сключи примерно с ВиК. Инвеститорът трябва да си плати за сключване на договора! Бога ми, аз съм работил в бизнеса, аз холя и моля клиентите и ги търся да подпишат договора с тях; тук… това е някакъв пълен абсурд - аз трябва да си платя за сключен договор, за да стана клиент и да почна да им плащам с всички тези начисления и надбавки, които са ги взели от нашата държава, ползват и тръбите, и водата от язовира и накрая казват: „Няма да инвестираме, нямаме пари за инвестиции.“
Бях длъжен да дойда да ви ги кажа тези неща, защото ако продължаваме така с тези съгласувания и това разиграване на малкото хора, които работят в България и малкото хора, които искат да дойдат в България да инвестират, значи ние или не сме българи, или изобщо не мислим държавнически. Затова моята молба е в секторите, примерно ВиК /аз по-нататък ще задам други въпроси/, но тези неща – как в „ЕНЕРГО“-то взимат пари за нещо, което не е тяхно, инвестицията не е тяхна, и пет години получават безлихвен кредит, защото казват, че ще го изплатят за пет години. ако се върнем в предишното заседание, господин председателю, аз много ясно ги поставих тези въпроси и сега – ето на, тези въпроси.
Може ли в една държава за една седмица да ти прокарват ток и вода, а в друга държава само шест месеца е съгласуването, а след това кога те ще решат да ти вкарат вода… Е да, де, но хората, които правят предприятия, искат да инвестират. За тях денят е ценен, защото те са инвестирали и трябва да отворят предприятието. Тук от една фирма, която дори не е българска, решава българският бизнес как да се развива и как инвеститорите да ги разиграваме!
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз всъщност ще си позволя леко да редактирам формулировката.
Първият въпрос е: нормативно мислили ли сте за съкращаване на сроковете за присъединяване към енергоразпределителната мрежа, което обсъждахме тук.
Вторият въпрос е – ние сме разменяли кореспонденция, не зная Вашето становище по този въпрос собственици на трафопостове следва ли да плащат тази допълнителна такса?
Третото вече е в случая за ВиК във връзка със съгласуването на проектите на ВиК, тоест въпросът е на практика в изказването на колегата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да допълня, господин председател. Господин Иванов, знаете колко сме говорили, много пъти сме говорили по тези въпроси и аз все се надявам, че ако малко успеем тук в рамките на това, че когато човек е народен представител в парламента и малко нещо да помръдне, то е успех. Може ли да се помисли върху един такъв вариант. На следващата среща ще ни кажете. Мислил съм си и нашето правителство доста работи по въпроса за електронно правителство, дори сега е в парламентарната асамблея за Черноморското сътрудничество. Във Варна на 5 и 6 имаме семинар, където също говорим за електронните правителства. Ето, според мен, един такъв подход ако се направи, мисля, че много от нещата биха могли да се решат. Например, за случая, за който ви казвам, проектът ВиК в електронен път се изпраща на всички тези – ако ще и 20 да са тези, които ще съгласуват. Изпраща се по електронен път, в една програма са включени всички тези, които искат да съгласуват и да взимат пари за техния подпис. Изпраща се това нещо и в срок от три дни всички връщат съгласуването на тая електронна поща. Така само за една седмица ще може един инвеститор да съгласува всичките проекти, а не да ходи и да се моли и да виси и да чака – този приемен ден, пък оня приемен ден. Пуска го по електронен път и по електронен път получава съгласуването. Мисля, че това е нормалното и това е, което би трябвало да стане.
Отделен въпрос е защо съм задал въпрос чрез хората, които са се занимавали точно с този проблем скоро. Примерно, за 50 лева съгласуване за проекта за водата и 50 за канала и са питали: „Защо, нали това е проект ВиК?! Да, но щом искате и тук печат, и тук печат, значи по 50 лева. Печатът и подписът ли е 50 лева, или…? Не мога да разбера. Има такива неща, за които може би вие точно трябва да отговорите тук как се формират цените на монополистите, защо ги правят?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да дадем възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да отговорят, дали е предмет на регулация това нещо. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз споделям възмущението на господин Красимир Велчев, защото това наистина е един административен рекет. За съжаление, немалка част от тази нормативна база е в компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Понеже основно беше засегнат въпросът, свързан с ВиК услугите от проекта, който се представя до накрая да се получи разрешението за водоползване, аз все пак бих искал да дадем думата на господин Валентин Петков, който е именно един от двамата водни комисари на комисията, който подробно да отговори на господин Велчев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Петков.
ВАЛЕНТИН ПЕТКОВ: Благодаря Ви. Аз наистина ще потвърдя това, което каза и председателя Иванов. Споделяме възмущението – не само Вашето, а и на всички граждани, но въпросът с процедурите по съгласуване е уреден в Закона за устройство на територията. Друг е въпросът за стойността на услугата, защото нали си давате сметка, че едно присъединяване към водопроводната и канализационната система винаги включва разкопаване дори и на улична инфраструктура. Във всички случаи е задължително съгласуването през всички собственици на инженерна инфраструктура, защото иначе ще настъпи пълен хаос. Разбира се, цената за услугите е извън компетенциите на комисиите. Те се определят от съответните собственици на инфраструктура и те са ги обявили публично и на собствените си сайтове. Давам пример за „Софийска вода“. Там са описани подробно услугите, които в пакет може да извърши „Софийска вода“, спестявайки усилията на инвеститора, но има съответната цена, която те са определили. Ние нямаме инструмент, нямаме механизъм, с който да влияем върху определянето на цените на услугите. Доколкото имам спомен, някъде в нормативен акт цената за такива услуги трябва да струва, според мен, горе-долу колкото е стойността на листа хартия, но неизвестни са за мен причините, по дружествата формират такива високи стойности за услугите. Това – едно на ръка. Второто е, че сроковете за издаване на такива съгласувателни процедури наистина са тромави, тежки и това създава неблагоприятна среда не само за инвеститорите. Говоря за обикновен гражданин, ако си построи собствено жилище с дворен имот, големият инвеститор ще се справи с проблема, той може да оторизира съответно лице, което да придвижи процедурата и за него дори и финансовото заплащане на услугите не е от значение. Но за обикновения гражданин, който трябва да газифицира, електрифицира собствен имот или да водоснабди, това е първо, достатъчно голям финансов разход и голям разход на време.
Повече време отива в съгласуването, отколкото да възложи на специализирана организация да му изработи проект за съответната сграда. Но това, разбира се, е извън компетенциите на комисията. Ние нямаме механизъм, с който да определяме или да влияем, или да въздействаме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отговорът е, че тези цени са предмет на регулация – нали това казвате Вие?
По другите два въпроса бих искал също да чуя отговори на въпросите, които господин Велчев формулира.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, дайте законови решения дайте да промени закона. Не може да има частни фирми, които никой да не може да каже какви са тези неща, и той е монополист. Ако не е монополист, нека да работи както иска, но тук става дума за монопол, колеги. Дайте да променим закона. За какво сме тук тогава всички и за какво се събираме – да си говорим ей така, „Да, така е.“! Няма смисъл нито от разговорите, нито от нашата дейност тогава. Хората се обръщат към нас с болката си!
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря. Действително това, което каза колегата Петков, е вярно. Услугите, които са свързани с присъединяването на потребители, не са регулирани услуги. Така че операторът сам определя цената, на която ще бъдат направени те. Мога да ви кажа, че в близкото минало тези услуги бяха доста по-ниски за провинциалните оператори. Всички обаче си ги вдигнаха, взимайки пример от „Софийска вода“, където цените от край време са си доста високи. Така че следвайки тяхната методика на определяне, която ние не регулираме, цените изведнъж станаха високи и в провинциалните оператори.
Защо не ги регулираме? Защото в Закона за устройство на територията така е заложено. Няколкократно бяха правени опити за опростяване на тези процедури в ЗУТ и също и в Наредба № 4, в резултат на което почти всеки път те бяха усложнявани. Бяха прилагани какви ли не формули, които бяха свързани с големината на отклоненията, с дължината и т.н, но към момента все още законът е такъв.
Ако смятате, че от наша страна трябва да има някаква инициатива към вас и предложение за промяна в тези закони, ние сме склонни да го дадем, макар че това по принцип е в приоритетите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Искам да уточня и нещо друго – че не са достатъчно добре регламентирани начините, по които ние бихме могли да санкционираме операторите при неизпълнение на качеството на ВиК услугите и в момента единственият начин, по който можем безапелационно да ги санкционираме, това е за непредоставяне на данни. В момента имаме два такива пресни случаи на „ВиК“ Бургас и „ВиК“ Варна. По 30 000 са глобени. В държавния бюджет, разбира се, отиват парите. Няма друг безапелационен начин, по който те могат да бъдат санкционирани.
Аз повдигам няколко пъти въпроса и предлагам също и в тази връзка да ви дадем някакво предложение по Закона за ВиК услугите да бъде направено съответното изменение, защото действително ние сме регулатор, обаче нямаме инструмента, по който да ги принудим за спазване на техните задължения по бизнес плановете в повечето случаи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че всъщност това е идеята на колегата Велчев, да фиксира проблема, за да се търси някакво решение. Все пак тук има достатъчно народни представители с необходимото желание наистина да променят тази ситуация, така че бихме били благодарни на подобен подход.
По другите два въпроса, господин Иванов?
Госпожа Тодорова.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: В електроенергетиката нещата са сходни, макар и с известни разлики. Комисията определя цени за присъединяване по групи потребители, които стигат обаче до определена мощност, която се присъединява и тя май че е 1000 киловата или нещо такова. Тоест, в групите, които са с регулирани цени за присъединяване, се включват всички разходи, свързани с проучване и с всичко, което е необходимо, за да бъде присъединен един потребител. Но над определена мощност така е написано в наредбите, че става по проект, тоест по индивидуален проект, няма осреднени стойности и тогава всички разходи се заплащат от заявителя в съответствие с този проект.
Кой разработва проекта? Това е въпрос на договор между заявителя и дружеството. Възможно е да бъде и от заявителя, така че цените да бъдат такива, каквито той намери начин…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинете, че Ви прекъсвам, но това е по-малкият проблем. При индивидуалния проект горе-долу нещата са ясни. Проблемът е при фиксираната цена, която до определена мощност я има.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Не би трябвало.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Проблемът е и при сроковете и при липсата на желание на операторите да си изпълнят желанието.
Вторият проблем е свързан със собствениците на трафопостове. Колегата Велчев го формулира достатъчно ясно.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: В регулираните цени влизат абсолютно всички разходи, тоест там дружествата не би трябвало да взимат никакви допълнителни пари за услуга по съгласуване. Там всичко е калкулирано. Тук вероятно има нарушения, за които ние нямаме…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Можем ли да съкратим сроковете нормативно за тези съгласувания и за тия присъединявания? Това е основното. Част от тях са едномесечни, но има и неопределени, примерно, еди колко си време след издаване на строителното разрешение, а строителното разрешение е във функция от съгласуването и става един безкраен кръг.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Единственото, с което съм съгласна, е следното. По отношение на съкращаване на сроковете като цяло не е в правомощията на комисията единствено да реши какви да са тези срокове, защото зависят от други институции, но действително електроразпределителните предприятия проявяват за мен необяснимо нежелание да присъединяват потребители, след като те трябва да си разрастват бизнеса – нали това е бизнесът им на тях! За мен няма обяснение, факти са, че бавят присъединяване. Дали е в резултат на това, че през предходни години не им бяха признати никакви инвестиции в цените или не, не мога да преценя, но наистина трябва да се направи едно проучване и да се види защо тези процедури са толкова забавени от тях. Аз също имам лични впечатления, е в техните правомощия има неща, които могат да бъдат оправени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имат ли капацитета да свършат това?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Тук председателят ще каже дали имаме капацитет да извършим такова проучване?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в крайна сметка, такова проучване може да се извърши, макар и да не може да стане в рамките на седмица или две. Искам обаче да отбележа нещо друго, което е важно. Действително в предишните ценови периоди не бяха признавани или почти не бяха признавани разходите на електроразпределителните дружества за инвестиции, защото разширяването на мрежата, включително основно присъединяване, се явяват инвестиции. Тази година не в обема, в който те искаха за инвестиции, но им бяха признати определени разходи. Върху това ние можем да стъпим, когато в кореспонденция с тях по определени жалби настояваме, включително искаме своевременно за 10-дневен срок да ни се отговори и в този отговор евентуално да се каже в какви срокове ще бъдат извършени съответните присъединявания. Най-големият проблем, както отбелязахте, е с „ЕНЕРГО ПРО“. Имали сме немалко разговори. Те просто виждат, че няма наказателна санкция, която да ги притесни. Това е всъщност, което трябва да бъде като административно-наказателна разпоредба в закона.
За това, което каза господин Велчев – в състояние сме да направим предложение евентуално за допълване в закона с такива разпоредби.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека в един работен порядък да поддържаме тази връзка. Ние сме готови да обсъдим тези предложения на следващо заседание на комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм напълно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По третия въпрос, колега Велчев, който поставяте, може би комисарите все пак не са подготвени в случая, да кажем. Ние имахме една преписка с комисията, която излезе със становище, че не би следвало да се начислява подобна такса. Не знам как е формулирана тя, дали това е указано по някакъв начин писмено на всички енерго дружества, или само конкретният случай е решен по този начин. може би господин Иванов да каже?
ИВАН ИВАНОВ: Там, където сме заявили това, че не трябва да се начислява тая такса, това е като обща разпоредба. Ние сме отговорили в конкретния случай, но това е обща разпоредба, която ние сме взели от закона и от наредбите. Така че това е точно по този начин.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Спазва ли се това, господин Иванов? Нали трябва да следите дали се спазва? Аз затова искам да попитам. Според мен, това да не става само в диалог между вас, но наистина трябва да получим отговор на този въпрос. Не може те да взимат такса ниско напрежение при положение, че не е техен трафопостът и ниската част на мрежата. И ето един начин – казахте, госпожо, че е необяснимо защо не инвестират. И аз ако съм шеф на това предприятие, няма да инвестирам, ако си взимам парите без да е мое съоръжението. Ако това стане закон и има санкция, защото аз веднага ще го обявя, и има много собственици на трафопостове, ако те пишат до вас, има санкции и глоба за неспазване на ваше разпореждане, тогава вече те самите ще искат да изкупят тези съоръжения, за да си взимат тези пари, защото те не са малко. Вижте във фактурите, които получавате, каква е стойността на пренос ниско напрежение. Голяма е. Може би е най-голямата и те тогава сами ще почнат да инвестират. Те като нямат това задължение да е тяхно съоръжението, как ще инвестират? Няма, не ги интересува, взимат си парите.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Може ли да уточним за какво точно става дума? Вие казвате, че когато собственици на един трафопост са потребители, те плащат за този трафопост, така ли твърдите?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Твърдя – аз ще Ви донеса документи.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Или че плащат цена разпределение на ниско напрежение или на напрежението, където са присъединени. Кое от двете?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не знаех, че вие не сте запознати с тези неща. Аз ще ви донеса фактура. Вземете една фактура. Там има по пера – високо напрежение, пренос. Те са две – едното е пренос, другото – ще го видим какво е. Съставките, примерно, 4 или 3 стотинки е на киловат – е пренос ниско напрежение. Пренос ниско напрежение от входа, защото средно напрежение е до трафопоста – 20 киловолта. От трафопоста нататък – трафопостът и мрежата след него – това е ниско напрежение. Защо примерно собственикът на тази мрежа, която е едно предприятие и трафопостът е на границата, негов е трафопостът и цялата мрежа е негова, защо те ще взимат тази съставка пренос ниско напрежение? Това не мога да си обясня.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Единствено не трябва да плащат, ако са присъединени на трансформатора, който ес редно ниско напрежение. Тогава не трябва да плащат никаква цена за пренос на ниско напрежение. Но всички потребители солидарно плащат за всички активи за цялата мрежа ниско напрежение на територията на едно лицензирано предприятие. Никой не плаща индивидуално за трафопоста, където е присъединен за мрежата, която го свързва. Така че ако този трафопост е на ниско напрежение и би трябвало да бъде елемент от мрежата на ниско напрежение, тогава дори този потребител, който е собственик на този трафопост, плаща за цялата останала мрежа ниско напрежение. Просто такъв е принципът.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие не може да ме разберете. Нали говорим за вашата област, за „ЕНЕРГОТО“ говорим, не говорим за водопровод. Аз трябва да ви начертая, жалко ,че тук няма дъска. Имате високо напрежение, та средно напрежение. Средното е 20 киловолта. Това ясно ли е? Идва кабелът под земя или все едно как, идва до този трафопост. До там е средно напрежение. От тази връзка, от разделителя /за които искате да са „Сименс“ разделители, защото така било в Чехия/, от този разделител натам мрежата не е тяхна, а във фактурата те си пишат пренос ниско напрежение. Затова ви казвам.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Разбрах, че това е на границата на средно и ниско напрежение. Тогава е ясно, че не трябва, но пак зависи от вида на присъединяване. Всеки случай трябва да се… Ако точката на мерене е от страната на разпределителното предприятие, действително… Ако е от страната на средно напрежение… Зависи какво е присъединяването.
ВАЛЕНТИН ПЕТКОВ: Отговорът се съдържа в договора за присъединяване. Възможно е дружествата да злоупотребяват понякога, но във всички случаи не от фактурата ще стане ясно. От фактурата само могат да констатират, че плащат задължение, което считат, че е недължимо. В договора за присъединяване обикновено дружествата ползват тази практика – граница на собственост и граница на мерене. Ако меренето е на страната на ниско напрежение, това означава, че те са подписали такъв договор, в който цената е за присъединение на ниско и тази цена им се удържа. На практика изглежда неправомерно, но това е част от договора.
Възможно е да има такива случаи в които дружествата да злоупотребяват с това, още повече че Наредба № 6 им дава основание за обратно изкупуване на съоръженията. Друг е въпросът за реда и сроковете, в които това се случва.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И Вие също нямате отношение по този въпрос – кога ще се изкупуват, дали ще се изкупуват. Също ли нямате отношение по този въпрос?
ВАЛЕНТИН ПЕТКОВ: Трябва да е от инвестициите, които им признаваме. За конкретния случай не можем да кажем, без да познаваме случая.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Велчев, фактурите са стандартни, но там, където например самият трафопост е собственик на лицето, което след това използва и ниско напрежение, на тази фактура и трябвало, където е написано „цена достъп ниско напрежение“, „цена пренос ниско напрежение“, да има нули и да не се начислява нищо. Проблемът в България е, че в 2004 г., когато се извършва приватизация на електроразпределителните и електроснабдителните дружества, е наследен един абсолютен хаос, който е с хиляди обекти, които остават собственост, различна от собствеността на електроразпределителните дружества. Ние се сблъскваме ежеседмично, ежедневно не бих казал, но ежеседмично с такива проблеми, които са буквално абсурдни. В резултат на това възникват тежки за решаването проблеми, свързани по Черноморието и вътрешността на страната. излишно е да започвам да ви изброявам някои курортни комплекси и прочее.
Относно това, как върви изкупуването на съоръженията. Когато беше гласуван Законът за енергетиката още в неговия вариант от 2003 година, беше поставен първоначален срок за изкупуване на съоръженията, който изтичаше, доколкото си спомням, 2009 година. Тъй като нямаше никаква санкция, срокът реално не беше спазен и една малка част от съоръженията само бяха изкупени. Този срок беше удължен до 2013 г. отново без наказателна санкция по закона. По тази причина все още има много съоръжения, които не са изкупени от електроразпределителните дружества.
Все пак ще отбележа следното. Сравнително с най-голям процент изкупени съоръжения е „EVN“, "ЧЕЗ" тази година след като калкулира стойността на съоръженията, които подлежат на изкупуване и имаме искане от собствениците на тези съоръжения за изкупуване от страна на "ЧЕЗ", "ЧЕЗ" включително ще ползва кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и от собствените такси за присъединяване, както и от фонд „Козлодуй“. Има и двегодишна програма, за да може в 2017 г. да приключат изцяло с изкупуването.
За мен ще продължават да бъдат сериозен проблем „ЕНЕРГО ПРО“, но ще водим и с тях разговори. Едва когато се изкупят тези съоръжения бих казал, че ще настъпи определена стабилност, поне тези жалби ще престанат да бъдат непрекъснато поставяни на вниманието на комисията. Но проблемите са заложени в начина, по който по нечист начин на разпределяне на собствеността беше извършена приватизацията. Редно беше ЕСО да остане само мрежата високо напрежение до трансформаторите постове високо/средно напрежение. Оттам да бъдат изцяло електроразпределителните дружества, които да изкупят и в цялата останала мрежа и съоръжения до потребителите. Това е общият принцип. Той, за беда, не е спазен в голяма част. Но политиката по изкупуване, както ви казах, особено след като комисията започна да признава част от тези разходи, е за следващия ценови период, тоест насърчава ЕРП-тата да решат този проблем.
При конкретни случаи аз ви моля, адресирайте ги до нас, стремим се да ги разглеждаме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз това щях да предложа. Явно няма някой, който монополът да го е изтървал да се си плаща. Аз поне в два такива случаи съм съветвал да пуснат жалба към Комисията за енергийно и водно регулиране, и двата са разрешени положително за жалбоподателите, да кажем.
Господин Кочков, искахте да кажете нещо?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря. Аз искам да се допълня към предишното си изказване, че колегата Касчиев тук ме подсеща, че към следващия регулаторен период цените за присъединяване, тоест услугата ще бъде включена към инвестиционната програма към бизнес плана, което ще позволи регулирането й и със сигурност ще доведе до спадане на цените тъй като методиката, по която ще бъдат определяни, няма да е определяна от самите дружества в момента. Така че ние ще ги регулираме от този регулаторен период, който предстои и това не е в противоречие със ЗУТ. Така че не бях съвсем точен предишния път. Предстои да ги регулираме сега оттук нататък, без да се налага изменение в ЗУТ.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз това знам, но вие и досега не регулирате цените, които са за присъединяване. Това ли искате да кажете? Вие досега нямате отношение по тези цени. Значи той си е предприятие и казва: „Толкова ми струва присъединяването“ – и ако искаш! Така ли?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Да, тъй като методиката, по която се определят досега – то е икономическо и аз не мога добре да го обясня – начинът, по който се определят цените досега е такъв, че дружествата могат да варират твърде много с тях. Сега, след като бъде вкарано в инвестиционната програма на дружествата към бизнес плановете, това нещо няма да е така, тъй като ние ще ги следим директно в самата инвестиционна програма и те няма как да докажат по-високи или по-ниски разходи от тия, които са нормативни определени. По тях ще има друга методика. Така че методиката ще е наша, а не тяхна. Говоря за ВиК дружествата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз се изненадвам, че това не гледате, онова не гледате, не е ваше задължение по закон. Дайте да направим така, че – вие знаете проблемите в този сектор, аз се сблъсквам с хора, които представляваме и ви казах на предишната среща: такса присъединяване е по-висока, отколкото струва трафопостът и ниското напрежение. Как може да ти поискат повече пари за присъединяване, отколкото струват съоръженията. Къде е тяхната инвестиционна програма и какви са тези инвестиции? Аз не мога да разбера – сега разбирам, че дори и тези такси не ги контролирате. Дайте да направим до края на годината съвместно с вас някакви проекти, които ако трябва вие да сте упълномощени в такива граници, че да има ред в тая държава защото то няма никакъв ред. Монополистът казва: „Ако искаш се присъединявай“! Това пък…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други въпроси по тази точка от дневния ред? Ако няма, да минем към следващата точка за ВиК операторите.
На господина, който иска да говори: Нямате право да говорите, имате право да заявите изказване, а не да говорите когато решите по принцип. Ако имате становище по дадена точка - така е правилникът на Народното събрание, Вие предварително депозирате това становище и може да го защитите. Всички, които уважават правилника, го правят.
ПО ТОЧКА ВТОРА
Регулаторни механизми за разделение между регулирани дейности и търговски дейности на ВиК дружествата
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, кой ще докладва по точка втора?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, по втората точка „Регулаторни механизми за разделение между регулирани дейности и търговски дейности на ВиК дружествата, ако ми позволите, предлагам Ви да дадете думата на господин Ивайло Касчиев, който е началник на съответния отдел в комисията във ВиК сектора, като в хода на разискванията ще вземат участие и двамата водни комисари – господин Валентин Петков и господин Димитър Кочков.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на господин Касчиев. Заповядайте.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Добър ден! Здравейте. В отговор на Вашето запитване беше изготвен един кратък доклад по отношение на това, какви са регулаторните механизми за разделение между регулирани и нерегулирани дейности на ВиК дружествата, който аз ще резюмирам. Комисията за енергийно и водно регулиране, тогава държавна, през 2011 г. прие Единна система за счетоводно отчитане, както и Правила за водене на разделно счетоводство за целите на регулиране на ВиК операторите и Единен сметкоплан за регулаторни цели. Целта на въвеждането на тази единна система за счетоводна отчетност е да има ясно установяване на разходите, приходите, активите и пасивите на ВиК дружествата между регулирани и нерегулирани дейности, както и между регулираните цени за доставяне на вода по различен способ /гравитачна, смесена и помпажна/.
Изготвеният Единен сметкоплан е съобразен с примерния Национален сметкоплан, с организационната структура на ВиК операторите и прилаганите от тях международни стандарти за финансови отчети.
По този начин Комисията за енергийно и водно регулиране е придобила много ясна и нагледна информация за разходите и активите и приходите на ВиК операторите по различните регулирани дейности, както и за разходите и приходите за нерегулирани дейности, което позволява акуратно регулиране на цените на ВиК услугите от наша страна.
Сега предстои тези правила да бъдат изменени, с оглед на предстоящата промяна на наредбите за регулиране на цените и за качеството на ВиК услугите, така че от следващия регулаторен период, започващ от 1 януари 2017 г., тези правила ще бъдат коригирани и допълнени, с оглед промяната въобще във ВиК сектора във връзка с провежданата реформа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, има ли въпроси? Ако не, аз ще задам няколко.
На първо място, гарантирано ли е разграничаването на строителните дейности, тъй като има регулирани и нерегулирани дейности? Как се разграничават, примерно, при строителни работи едните от другите, за да не влязат в регулираната част от цената?
Другият въпрос, който искам да задам, е за загубите по водопреносната мрежа, дали изцяло се отнасят върху регулираната дейност и какви стимули има държавата да ги намалява?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: По първия въпрос – ВиК операторите извършват разделяне на разходите между регулирана и нерегулирана дейност на база принципи, които са зададени от комисията. През всяка година ние извършваме и проверки в самите ВиК оператори, които включват и проверка на това, доколко коректно и точно са направени тези разделения.
Едно от нещат, които ние предложихме, което ще бъде включено в новата Наредба за регулиране на цените на ВиК услугите, е отчетите по Единната система за регулаторно отчитане да бъдат заверявани от независим финансов одитор, по аналог със заверката на годишните финансови отчети. Считаме, че това ще повиши качеството и надеждността на информацията, която ВиК операторите ни доставят по този начин.
По отношение на втория Ви въпрос за загубите на вода и как са включени те в цените, съгласно действащата Наредба за регулиране на цените на ВиК услугите, цената за доставяне на вода се определя като разлика между необходимите годишни приходи в числител, и в знаменател – количествата, които са разлика между входа на системата и утвърдените от комисията нива на загуби на вода. Така че по този начин не се включва целият обем загуби в цената. Ако цените се формираха като необходими приходи, разделени към реално фактурираните количества питейна вода, тогава загубите щяха да бъдат включени в пълен размер. Но по този начин ние завишаваме количествата, по този начин се намалява крайната цена за потребителите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други въпроси?
По какъв нормативен документ се определят цените за водоползване на ВЕЦ на напорните тръбопроводи на ВиК дружествата и различават ли се те от тези по наредбите на водоползване на МОСВ? Ако нямате информация, ако не можете да отговорите в момента, допълнително ще ви го задам този въпрос и ще очаквам отговор писмено.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Нямам информация в момента.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, допълнително ще поискаме информация по този въпрос.
Колеги, други въпроси?
ПО ТОЧКА ТРЕТА
Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Единственото депозирано становище от неправителствена организация е от господин Огнян Винаров, на който давам думата в рамките на три минути да го изложи.
/Председателят на комисията излиза и заседанието продължава под ръководството на заместник-председателя на комисията Владислав Николов./
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми депутати, уважаема комисия, за съжаление, господин Иванов излезе. Въз основа на нашата упорита работа по отношение установяването точността на отчитането на електронните електромери софтуерът – проверяван или не, също за дистанционното отчитане на топломерите за топла и гореща вода, топломерите в абонатните станции, топломерите или така наречените разпределители на радиаторите и газоразходомерите и качеството на проверявания на природния газ, благодарение на годишната трябва да знаете, че в България това не се извършва от Института по метрология и Държавната агенция за метрологичен контрол. Единствената страна членка в Европейския съюз, която няма измерване, проверяване на тези уреди, проверяване на сертификата или декларацията, в съответствие с европейските нормативи. Благодарение на това и на нашата упорита и настоятелна работа, министър Божидар Лукарски днес уволни директора на българския институт по метрология доцент д-р инж. Димитър Станков.
Трябва да ви кажа, че по този въпрос бившият комисар на комисията – тогава ДКЕВР – Илиян Илиев, в присъствието на телевизия изпратихме за проверка по един монофазен и трифазен електромери, за които се установи после, че не могат да бъдат проверени от тази комисия. На нашите многократни настоявания да вземе отношение ДКЕВР – сега Комисията за енергийно и водно регулиране – по въпроса, че няма мерене на нито един от уредите, единствено по тази въпрос на едно предаване по телевизията – беше г-н Касчиев, и той също го знае – ето, този е резултатът. Сега защо го казвам това?
Имаме внесен проектозакон с три точки от 17 юли, който господин Валери Симеонов, както и господин Свиленов обещаха да го подпишат и да го внесат, а той е първата точка, което е и в това изложение, този протест жалба, която цитирам тук, по която ми дадохте думата, е за правото на гражданите, неправителствени организации, синдикати и работодатели да обжалват решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тяхната юристка, въпреки че пише, че всяко решение може да се обжалва в 14-дневен срок, системно дава мнение за липса на правен интерес. Такова решение извършват и ВАС и другите административни институции. Това е пълна дискриминация и Комисията за дискриминация е назначила тричленен състав за разглеждане на това дело срещу ДКЕВР, понеже е въпрос на дискриминация и ние го изпратихме сега в Европейската комисия. На 28-и има заседание за наказателна – спрямо България.
Във втората точка е онова, което двамата професори Калоянов от Техническия университет и Илия Ценов – по метрологията – се срещнахме и извършиха едногодишна работа по отношение на абонатните станции, и задължително трябва да се сложи втори топломер за отчитане на горещата вода, което и принципалът на „Софийската топлофикация“, Столична община, го потвърждава. След като се сложи този топломер, ще може всички с хоризонтална разводка, които са с апартаменти и са си дали парите и имат топломер до апартамента си на етажа, да могат да получават индивидуални ежемесечни сметки.
Третото е именно във връзка с това уволнение днес. То е предложение Министерският съвет да одобри правила, по които да бъде извършвано измерването на софтуера на всички електромери с дистанционно отчитане. Това предложение е дадено до трите комисии, внесено е на 17 юли и моля да се даде становище – дали сме го в края на август да вземе становище Комисията за енергийно и водно регулиране по този проектозакон, дали сме го и на министерството. Значи, да се свърши една конкретна работа.
След като изложих какво е положението със състоянията на измерванията, кои още две точки в заключението настояваме да задължите ДКЕВР да ги изпълни?
Да се възстанови общественият консултативен орган, който функционираше по времето на всички предшестващи председатели на ДКЕВР. Там участват – издава се заповед от зам-председателя на Министерския съвет – сега в лицето на Томислав Дончев, участват работодателските организации, синдикатите, неправителствените организации, конкретно указани.
Освен това, да се изискват задължително фактурите от внос и местно производство, от които личат стойности и НДС – на руски – 18% новодобавена стойност, или ДДС, за да няма двойно плащане на ДДС от крайните клиенти.
Има писмо още от министър Дянков, че Комисията за енергийно и водно регулиране нямате право да определяте цени без ДДС. Колко пъти ще говорим по този въпрос? Подлежите на санкция, каквато наложиха /100 или 2002 хиляди/ на „МЕТРО“. Нямате право да определяте цени без ДДС. Европейската комисия, ЕВРОСТАТ определя цените с включен ДДС, всички акцизи и такси и за България.
Следващата точка е да спазваме европейската директива 2008/92 за прозрачност на цените и да ги публикувате. Вие не ги публикувате, както прави ЕВРОСТАТ. Даже и днес не публикувахте за цените на „БУЛГАРГАЗ“, а половината от това, което правеха всички предшестващи председатели, включително и госпожа Светла Тодорова – цените за стопански потребители на природен газ, цените за училища, обществени структури, културни заведения и за битовите клиенти. Като го няма това, какво ще свършим?
Вие трябва не да взимате по 5 лв. за високоефективност от всички ТЕЦ-ове, а да изчислите високоефективност, която е по една формула, за която господин Макарий непрекъснато навсякъде, и на международни форуми я споменава, а тя е проста. В тази формула е количеството енергоносител, който е вкаран на входа, условно гориво – дали ще е газ, дали ще е мазут, дали ще са въглища, и на другия край количеството в киловатчасове или мегаватчасове какво е излязло от този генератор. Вие това не го правите. Как може да сте комисия и да намалявате по 5 лева на всички ТЕЦ-ове?
Следващият въпрос е, че министерството /госпожа Харитонова я няма/ тогава министърът определи и комисия оцени, че при 7% намаление на цената на газта в НЕК се акумулират и остават за година 50 милиона лева. Днес намалихте 14%. Питах господин Иванов, и Вие бяхте там, къде са 14-те процента, тези 100 милиона лева? Вие не намалявате цената на тока, намалявате цената на парното, намалявате цената на природния газ с 14%, а за парното след това на ТЕЦ-овете намалявате, казвате, че 9,5%. Къде са другите 5%? Някакви несериозни обяснения имаше, че арабската криза, евентуално с това сте се застраховали. Или се намалява цената, или не се намалява. Вие сте намалили 14,26% цената на природния газ. С 14,26% ще намалявате и на ТЕЦ-овете, втората заповед. Такъв хаос е невъзможно повече да продължава.
Още два имам. Да представяте нагледно как се изчислява миксът, по който определяте цената на тока така, както при госпожа Светла Тодорова се изчисляваше. Сега като се намалява цената на природния газ, се намалява цената на тока.
Последното е образец на индивидуални договори – задължително изискване на Европейския съюз и Министерство на енергетиката. Не може вие да не одобрите тези индивидуални договори за електроенергия и за всички останали енергоносители.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колеги от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, кой от вас ще отговори на някой от така многото поставени въпроси, ако може да отговорите, ако не, писмено ще отговорите, ако не можете в момента, защото това е толкова подробно и толкова различно по материя и не зная дали можете в момента да отговорите.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Аз ще се опитам да отговоря.
Това са въпроси, които господин Винаров многократно е поставял и многократно е отговаряно на тях, но ако Вие счетете, че трябва да ни задължите да отговорим писмено, ще го направим. Иначе всички отговори, които аз ще дам, ще бъдат такива, каквито той е чувал вече и едва ли ще го удовлетвори.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ако може, да отговорите в момента.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: За възстановяване на обществения консултативен орган не съм сигурна, че сегашният начин, по който е избрана Комисията за енергийно и водно регулиране, предполага орган, който се конституира от Министерски съвет. Не мога да отговоря на този въпрос. Не знам дали зависи от комисията. Имало е действително такъв орган; въпрос на тълкувание е какъв да бъде той и с какво да се занимава.
По отношение на фактурите за газ не съм 100% сигурна, но смятам, че тези правила, които господин Винаров изтъква, важат за транзакции между страни от Европейския съюз. Тоест, там, където е включен веднъж ДДС в една държава, след това държавата, която купува, не начислява ДДС. Но когато ние купуваме от страна, която не е член на Европейския съюз, не съм сигурна, че това правило се прилага. Разбира се, това са много специфични въпроси и би трябвало да има отговори от тесни специалисти в областта.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Нека тогава да отговорите писмено, защото виждам, че повечето от тях вие не можете да дадете точен отговор. Ако може, направете един писмен отговор на така зададените от г-н Винаров въпроси и ще ги връчите.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Аз ги дадох днес и на господин Иванов.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Да, Вие ги дадохте и на заседанието, сега отново, така че ги има тези въпроси.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Но най-болезненото е, че няма вече обществен съвет.
МИЛАКИ ГОЦЕВ /Обществен контрол/: Искам да Ви кажа, че по отношение на Консултативния съвет във вашето деловодство се пазят всички членове, които са на Консултативния съвет, има ги там. Самият Консултативен съвет съществува, просто не се събира. По този начин се избягва гражданският контрол. За каква демокрация говорим? Вие избягвате всъщност отношението на гражданите по тези щекотливи въпроси, които засягат тяхното съществуване.
Консултативен съвет по принцип съществува като хора, за всеки един от които има документи, които са попълнени и седят във вашето деловодство. Просто трябва да се обяви дата, където да се съберем и да можем заедно да обсъждаме такива въпроси, които са важни за цялото общество.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на комисията.
Благодаря ви.
/Закрито – в 17.15 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
НА КОМИСИЯТА ЗА
ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ:
/Искрен Веселинов/