1.Разглеждане и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.
2.Отговори на актуални въпроси, зададени от членове на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова, по чл.27 от ПОДНС.
3.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№18

На 12 ноември 2015 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетиката съвместно с Kомисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и списък на гостите се прилага към протокола.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.
2. Отговори на актуални въпроси, зададени от членове на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова, по чл.27 от ПОДНС.
3. Разни.
* * *
/Начало – 14.10 часа./
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР. Имаме необходимия кворум. Присъстващи на нашето заседание са госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Николов – заместник-министър; от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкола – началник-отдел в Дирекция „Държавни разходи“, г-жа Вергиния Йончева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ и г-н Румен Тушев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател на комисията, двама от комисарите са тук също, както и представители на Агенцията за ядрено регулиране г-н Борислав Станимиров, г-жа Юлия Димитрова – главен секретар и г-жа Светломира Харизанова – главен счетоводител.
Предварително ви е оповестен дневният ред, който е в три точки: 1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г. и точка 2. Отговори на актуални въпроси, зададени от членове на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова, по чл.27 от ПОДНС. Точка 3. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? В случай, че няма, подлагам го на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 13, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже господин Добрев ще закъснее, започвам заседанието аз. От името на Комисията по енергетиката. Чухте дневния ред, чухте и присъстващите гости – едни и същи са за двете комисии, така че специално за Комисията по енергетиката – който е за този дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Приемаме дневния ред, който е един и същи и за двете комисии.
Започваме с точка първа.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Очакваме вносителите да кажат относно бюджета доволни ли са, не са ли доволни, като са го съставили. Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, мога да кажа, че проектът на бюджет на Министерството на енергетиката дава една добра възможност за изпълняване на основните функции и основните дейности на министерството. Аз ще си позволя съвсем накратко да ви запозная с основните параметри на бюджета на Министерството на енергетиката, които са следните.
Заложените в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 година приходи на Министерството на енергетиката възлизат в размер на 244 263 000 лв. при уточнен план за 2015 година за същите в размер на 130 235 000 лв., или със 122 239 000 лв. повече, което увеличение се дължи на предвидените в проекта на бюджет средства за 2016 г. за изпълнение на Националния план за инвестиции.
Според вида на източниците, приходите в размер на 244 263 000 лв. се разпределят както следва:
- 85 382 000 лв. с приходи, които представляват дължими вноски, съгласно Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“, при уточнен план за 2015 г. 86 564 000 лв.
- 2 644 000 лв. са приходи от държавни такси за административни и други услуги и дейности, в това число по Закона за енергийна ефективност, Закона за енергетиката, Закона за подземните богатства и други при уточнен план за 2015 г. 2 642 000 лв.
- 156 239 000 лв. – това са други приходи при уточнен план за 2015 година 41 029 000 лв.
От тези 156 239 000 лв. разпределението е следното: 122 239 000 лв. – предвидени приходи от Национален план за инвестиции, представляващи приходи от продажба на квоти на емисии на парникови газове, 34 млн. лв. са приходите от концесионни плащания за държавни концесии, концесионни договори, бонус подписи при сключване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, сума по тръжна цена, ценово предложение от проведения търг за договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми и гаранции и обезщетения по чл. 81, ал. 1, съгласно Закона за концесиите.
Политиката на Министерството на енергетиката за 2016 година за устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие ще бъде изпълнявана с помощта на редица мерки, произтичащи от европейски и национални стратегически документи за създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетиката и повишаване на потенциала за икономически растеж. Основен аспект на политиката на министерството е ефективното развитие на енергийния сектор като една от най-важните предпоставки за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Стратегическата цел на политиката е следната: създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетиката. За постигане на стратегическата цел си поставяме три оперативни цели, както следва: на първо място, гарантиране сигурността на доставките в конкурентни енергийни пазари, ефективно и екологосъобразно енергийно развитие и ефективно управление на енергийните ресурси.
Оперативните цели ще се осъществят чрез изпълнение на съответните бюджетни програми с посочени финансови средства за 2016 година, както следва: по бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“, проектът на бюджет за 2016 година предвижда сума в размер на 1 200 300 лв. Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяване и при управление на радиоактивни отпадъци“ е 107 901 000 лв., бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие“ – 1 393 000 лв., бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложки изследвания – 1 534 800 лв.
Общо по политика, устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие, проектът на бюджет за 2016 г. предвижда 111 832 000 лв.
Бюджетът по Програма „Администрация“ е 3 727 000 лв. при уточнен план за 2015 г. 3 968 000 лв.
Мога да направя един анализ и на разходите. Какво включват ведомствените разходи? Това са разходите за персонал в размер на
4 808 000 лв. при уточнен план за 2015 г. 4 289 000 лв. Разходи за издръжка в размер на 2 147 000 лв. при уточнен план за 2015 г. 4 237 000 лв. Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности в размер на 911 000 лв. при уточнен план 521 000 лв. и капиталови разходи в размер на 600 000 лв. при уточнен план за 2015 г.
287 000 лв. Административните разходи какво включват?
Това са субсидиите за нефинансови предприятия, Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ в размер на 32 052 000 лв. при уточнен план за 2015 г. в размер на 32 073 000 лв.
Капиталов трансфер във Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – в размер на 3 млн. лв. при уточнен план за 2015 г. 4 765 000 лв.
Искам да ви уверя, че Министерството на енергетиката ще работи за изпълнение на заложените в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 година дейности и за постигане съответно на целите в дългосрочен план.
Така че това, което мога да кажа, е, че с този бюджет Министерството на енергетиката ще съумее да изпълни основните цели и приоритети на правителството в този сектор по отношение на политиката, която провеждаме в сектор енергетиката. Ако имате въпроси, съм готова да отговарям.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на Уважаемата госпожа министър. Има ли желание от Министерството на финансите за някакъв анонс? Не виждам. Тогава давам думата на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю, госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, за разлика от мнението на Министерството на енергетиката за бюджета на министерството за 2016 година Комисията за енергийно и водно регулиране ясно заявява, че предвидената бюджетна рамка и респективно разходен таван така, както е представен от Министерството на финансите, не позволява на Комисията за енергийно и водно регулиране да изпълни своите възложени от закона особено с последните промени от 6 март и 4 юли правомощия.
На първо място, искам да отбележа, че приходите, които комисията прогнозно ще събере за 2016 година, са 11 405 000 лв. В същото време разходният таван, определен от Министерството на финансите, е само 4 019 000 лв., което е почти 30% от приходите, които комисията събира.
Второто, което за мен е особено важно е, че за да бъде комисията наистина компетентна и независима във вземането на своите решения и осъществяването на възложените й функции, тя трябва да притежава необходимия експертен потенциал, особено с новия Устройствен правилник на комисията, който беше приет месец след избирането на комисията от Народното събрание, се установи със съвсем конкретни анализи, че на комисията са необходими нови 35 експерти. Тези експерти ще осъществят контрола върху изпълнението на решенията на комисията, изпълнението на законовите разпоредби в енергийните дружества на територията на страната. Експертите ще отстояват също така и, бих казал, позициите на комисията в съдебните спорове, които водят по отношение на комисията както електроразпределителните дружества, така и някои от другите енергийни дружества.
Едновременно с това поради навлизането на българската енергетиката в много важен етап на започващо функциониране на борсата, през следващата година и пълна либерализация на пазара, Комисията за енергийно и водно регулиране добива една изключително важна роля за нормативната уредба при либерализация на пазара. Ние буквално вчера завършихме и се очаква следващите дни да бъде публикувани в „Държавен вестник“ измененията на Правилата за търговия с електроенергия, ангажимент, който макар и в този състав, успяхме да осъществим пряко сили, като експертите на комисията работиха буквално до късно вечер в продължение на седмици.
На следващо място, особено смущаващо е, че европейските регулаторни организми – касае се за Съвета за сътрудничество на европейските регулатори, за АСЕР и също за други регионални организации на регулаторите – непрекъснато отбелязват в своите годишни доклади, че на тези форуми, на които се обсъждат важни проблеми за развитието на европейската регулаторна рамка, най-често отсъстват представителите на българския регулатор. Как да обясним на тези организации, че ни е нямаме ни какви пари за международна дейност и не може да участват с компетентно мнение представителите на комисията?
Разбира се, мога да отбележа освен това, че комисията има нужда от средства дори и за един основен ремонт на сградата, разширяването на инфраструктурата, обзавеждането на работните места, въвеждането на електронно тотално обслужване на клиенти, а не непрекъснато чрез хартиен носител. Всичко това изисква действително повишаването на разходния таван на комисията и аз отправям енергичен апел към народните представители от двете комисии, с които ние кореспондираме и пред които се отчитаме – Комисията по енергетиката и Комисията за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране, да съдействат и да защитят искането на комисията разходният таван за 2016 година да бъде на стойност 6 202 000 лв.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да изслушаме вносителите и ще дадем думата.
Господин Станимиров, предполагам, че предвид предстоящите важни събития в Агенцията за ядрено регулиране ще искате да мотивирате повече пари за този регулатор? Заповядайте.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители, положението в Агенцията за ядрено регулиране е напълно идентично с това на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ако сменим само Комисията за енергийно и водно регулиране и ако сменим КЕВР с АЯР, ще се получи абсолютно същата мотивация. Но аз съвсем накратко ще кажа какви са нашите мотиви за искане на съвсем минимална корекция в нашия бюджет.
В Агенцията за ядрено регулиране приходите също са два пъти по-големи от разходите, които са ни определени. Числата са: 7,5 млн. към 4, 127 млн. На първо място, аз искам да отбележа, че за последните три години средната брутна заплата за персонал в агенцията е паднала с 20% и продължава да пада. На този фон за същия период са напуснали 20 експерти, и то силно квалифицирани експерти в областта, която ние контролираме. Този процес е много трудно да го овладеем, доколкото ние не сме конкурентни на пазара, на сферата, която контролираме на енергийния пазар. Заплатите при нас не могат да привлекат добри специалисти.
Повечето от вас знаят, че Агенцията за ядрено регулиране е силно специализиран регулаторен орган. Той е подложен и на множество проверки – международни, както от Международната агенция за атомна енергия, така и от Европейската комисия. Задълженията ни през последните години се увеличиха неимоверно много във връзка с излизането на нови нормативни документи, изменения на конвенции и всичките тези задължения подлежат на проверки. Следващата година имаме проверка от Международната агенция за атомна енергия и една от препоръките ни е увеличаване на персонала и засилване на компетентността. Трудно ще докажем, че това сме го изпълнили.
Загубата на експертиза при нас е особено важна, доколкото освен увеличаване на задълженията ни от новите изисквания към безопасността, се увеличиха и обектите, които контролираме както в ядрената сфера, така и в дейностите, свързани с използване на източници за йонизиращи лъчения.
Предстои през следващата година продължаване на срока на експлоатация на пети и шести блок. Това е огромно количество документация, която ние трябва да успеем да прегледаме и компетентно да оценим. Почти същата документация се преглежда и от международната агенция, тоест не можем да скрием липса на компетентност, ако ние я загубим.
Предстои увеличаване на мощността на пети и шести блок. Предстои смяна на типа на ядреното гориво в атомната ни централа. Предстои лицензиране на хранилище за сухо съхранение, лицензиране на национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Няма нужда да ги изброявам всички, това е достатъчно, за да кажа, че един състав на персонала от сто души, който имаме, от които 20% администрация, как бихме се справил с тези задачи.
Ние сме много малка администрация и това, което искаме за промяна в бюджета, е само 400 000 лева. В перото „персонал“, за да можем да съхраним компетентността на този регулатор, който има традиции в България и аз мисля, че вие тук може да помогнете много, много лесно и много бързичко да подкрепите нашето искане, доколкото то е в рамките на грешката в един бюджет – 400 000 лв., но с това ще можем да демонстрираме един добър и компетентен регулатор, който е много важен, за да развиваме ядрена енергетиката.
/Председателят на Комисията по енергетика влиза в залата и ръководството на заседанието на комисията продължава под негово ръководство./
Аз ви благодаря. Няма да отнемам повече времето ви, но апелирам да подкрепите едно такова предложение, за да можем да работим в тази област достойно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на вносителите. Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми другият господин председател /двама председатели/, уважаеми колеги, уважаеми представители на министерства и агенции, а за се извинявам, но ще бъда максимално кратък, защото в момента започва Комисията по бюджет и финанси и там отивам да защитавам позиция, но искам да си кажа мнението.
Подкрепям бюджета на Министерството на енергетиката. Имам един въпрос, който може не сега, допълнително министър Петкова да ми отговори. На страна 13, т. 2 и страна. 17, т. 2 от проектобюджета се говори за преструктуриране и създаване на адекватни корпоративни структури и преструктуриране на енергийния сектор, насочено към създаване на модерни и ефективно функциониращи корпоративни структури. Моят въпрос е какви са конкретните намерения или за кои конкретно държавни енергийни структури става дума. Може и допълнително да ми отговорите, днес да не Ви ангажирам. Тоест, аз ще подкрепя вашия бюджет, вие нямате искане за нов. Чухме добре мотивите. Аз съм запознат с мотивите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Всички тези мотиви ги приемам и тяхното искане е точно за 50% от приходите да им се признаят за разходи и аз мисля и призовавам уважаемите мои колеги от двете комисии да подкрепим това искане. Още повече, ако си спомняте, когато гледахме БНБ и заплатите в БНБ, тогава направихме едно сравнение на тази комисия във връзка с Комисията за енергийно и водно регулиране – и двете са държавни регулатори. Те са много скромни, даже бих отправил упрек към председателя на комисията – трябваше да поиска доста повече, за да може и сграда да си направят, и да функционират адекватно за това, което имат като цели. А моята оценка за тях от началото на тяхната работа е положителна. Така че апелирам моите колеги да подкрепят това предложение.
Колкото за АЯР, към тези мотиви аз добавям и следните: България е точно 49 години ядрена страна за използване на ядрената енергия за мирни цели – произвела е над 500 терават часа, със стойност над 42 млрд. лева и стойността на инвестициите е изплатена до този момент около 7-8 пъти, тоест, България не може да си позволи да престане да функционира като такава държава, една от тридесетте в света, само с пети и шести и тяхното разширяване от 2000 на 2200 мегавата. Тоест, и в старата стратегия за развитие на ядрения сектор до 2020 г., приета в 2011 година, и в новата, която се намира в Министерството на енергетиката и която те ще ни представят в Народното събрание, се предвижда изграждане на нова мощност. Аз тук не говоря нито за АЕЦ „Козлодуй“, нито за „Белене“. Говоря за нова ядрена мощност. Затова според мен функциите на Агенцията за ядрено регулиране са много важни и тези скромни искания за 400 000 лв. категорично съм за и призовавам моите колеги да приемем техните предложения, за да можем да знаем, че ние сме подпомогнали енергийния сектор, а той ще ни го върне с по-прозрачна и по-адекватна работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги председатели на комисиите, уважаеми колеги, членове на тези комисии, аз в цялата си практика, в която съм чул и съм се занимавал с бюджети, за първи път виждам институция, която е доволна от бюджета. Няма възражения, няма допълнителни искания, най-вероятно всичките желания, които са имали, са били удовлетворени, така че по тази тема няма да вземаме отношение, макар че силно се съмнявам, че това е случаят но – така са преценили, така са го казали.
Колкото до другите двама вносители, в това число предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране и на Агенцията за ядрено регулиране трябва да ви кажа, че ние сме длъжници на Комисията за енергийно и водно регулиране още от момента, от който я формирахме като такава. Още тогава говорихме за това, че тя трябва да има адекватни на дейността си приходи, че всякакво надхвърляне на приходната част над разходната е един елемент на непряко субсидиране на бюджета през таксите, които се плащат от съответните енергийни предприятия.
Същото се отнася, между другото, и за Агенцията за ядрено регулиране. И особено в светлината на Закона, който приехме за регулиране на заплатите в Българската народна банка поради причини, че там нямало да има конкурентност, че хората били неадекватно заплатени и щели да се разбягат, си мисля, че с още по-голяма сила важи това за такива ключови сектори в икономиката, като енергетика и като ядрено регулиране и контрол и върху дейностите, които осъществява регулаторният орган. От тази гледна точка, без да продължавам да повтарям това, което и господин Цочев каза, искам да ви кажа наистина, че скромни са исканията на Комисията за енергийно и водно регулиране, но те явно са се съобразили и с възможностите на бюджета, което им прави чест. Същото се отнася и за Агенцията за ядрено регулиране и като представители на Българската социалистическа партия в двете комисии ще предложим, тъй като ние все пак трябва да излезем с решение по бюджета (Или само със становище излизаме? Ще гласуваме.), ще предложим бюджета в този му вид в онази част, която касае Агенцията за ядрено регулиране и Комисията за енергийно и водно регулиране да не бъде приет, защото той не отговаря на това, което ние смятаме, че трябва да бъде като финансиране на тези дейности. Това е нашето предложение, защото иначе не виждам ако ние гласуваме, че той ще бъде приет, по какъв начин ще им помогнем те да си прекарат предложенията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, знаете, че на първо четене не можем да подкрепим един текст и да не подкрепим друг. Така че Вие имате избор между „за“, „въздържал се“ и „против“, като съответно кажете вашите предложения. Имаме общо разбиране Комисията по енергетиката по въпросите, които Вие споменахте, за бюджета на ДЕКВР и за бюджета на Агенцията за ядрено регулиране, да подкрепим промяна в техните бюджети. Само че това не може да се случи на първо четене, това може да се случи между първо и второ четене, тоест вариантът е сега да подкрепим бюджета, а между първо и второ четене да дадем съответните предложения, които да подкрепим в Комисията по енергетиката.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Тогава при вземането на решения и гласуването моля да имате предвид нашите забележки, които сме казали и защо ще гласуваме по начина, по който гласуваме тогава – то не е в обструкция на целия бюджет, просто аз обясних какви са нашите възражения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах, Вашето изказване ще бъде коректно отразено в доклада, който ще прочетем в пленарна зала.
Благодаря Ви.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В същата посока искам да направя изказване. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, като председател на Комисията за контрол в състоянието на енергетиката, се натъкнахме на доста фрапиращи случаи на пропуски, на нарушаване на нормативната база и практическо бездействие на държавните институции, основно КЕВР, тогава ДКЕВР, по една единствена причина – липсата на достатъчно персонал за извършването на проверки и одити. Мисля, че искането, което е отправено от господин Иванов, както и от комисарите, е напълно основателно, още повече че аз бих си позволил да сравня работата на КЕВР с работата на приходосъбирателните агенции, като НАП, „Митници“ и т.н. Там всеки инвестиран лев връща поне по два. И аз съм сигурен, че ако приемем предложението, а горещо ви препоръчвам да го приемем, то сигурен съм, че приходната част няма да се затвори в рамките на 11 милиона, а дори ще се повиши. Иначе, конкретно, искам да ви уверя, че извършените до момента проверки по работата на институциите до момента в нашата комисия установиха, че реално в ЕРП-тата са правени само две групи проверки от реално 9 човека, които са участвали в два поредни одита - 2014 и съответно февруари 2015 г. са публикувани докладите. Те са направени основно по документи по простата причина, че не са имали хора да направят проверките.
Не е по-различно състоянието с проверките и във ВЕИ-тата, а именно: при ВЕИ-тата не са правени никакви проверки. Това е довело до пълна безконтролност и възможност за заобикаляне на закона, възможности за злоупотреби възможности за включване на един парцел на по няколко ВЕИ-та, умишлено разделяне и т.н. – всичко това, което е резултат от липсата на какъвто и да било контрол.
Не е по-различно положението и с топлофикациите. И там до момента не е извършван контрол. Всичко това дава ясно и категорично заключение и представа защо състоянието на енергетиката е такова – просто защото няма никакъв контрол. В тази връзка като споменах за топлофикациите, искам да обърна внимание, че възложихме с промените в закона монтирането на допълнителни уреди за топлоизмерване, както и за електрическо измерване на електрическа енергия. Всички тези уреди в някакъв момент, както ти електромерите на ЕРП-тата, които масово се подменят с интелигентни такива, в някакъв момент трябва да бъдат положени на проверка или поне трябва да имат тази възможност за проверка. В момента с петима човека контролиращи и проверяващи нищо не можем да направи тази комисия.
Предстои също и подмяна на уредите, както и на философията на измерване на входа и на изхода на газопроводите във връзка с така наречените суапови сделки - всичко това също би трябвало да може да бъде контролирано, както и реален контрол върху големите топлоцентрали по отношение на производство, студен резерв и т.н. и т.н. Ние на тези хора трябва да им дадем възможност да си назначат персонал, естествено, би било наивно да се очаква, че веднага ще получим резултати, но в рамките може би на половин година този персонал трябва да навлиза, да се обучава. Аз съм сигурен, че в рамките на едногодишен период това увеличаване на бюджета, което го искат колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране - аз съм сигурен, че ще подкрепите това искане - ще даде резултати.
В края на краищата, в заключение едно сравнение. буквално преди няколко дена бяха изсипани 170 милиона в посока на МВР, без да е много ясно точно за какво бяха – просто защото протестираха и просто защото са хванали цялата държава за гушата, а сега тук да си говорим за някакви 2 милиона! Просто е нелепо.
Благодаря Ви.
Разчитам на вашето разумно действие.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, аз искам също да се присъединя и към апела и аз в лично качество, и моите колеги ще отваряме да подкрепят по-големи бюджети както на Комисията за енергийно и водно регулиране, към която очакванията са доста големи, но тези очаквания са свързани с експертен потенциал, с необходимите проверки. Както беше казано, няма смисъл аз да повтарям. Така че, първо, да има евентуално корекции на неизрядни и нелоялни към потребителите производители, така съответно и преносители на електрическа енергия, и за газа, бих казал, доста, но ако КЕВР направи някаква грешка, разбира се, веднага ще се отрази върху сметките ни за ток. Но ако Агенцията за ядрено регулиране няма достатъчно експертен потенциал да даде конкретно становище, то тогава цяла Европа ще тръгне срещу нас. Следващата година предстои да се даде докладът за пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ и за евентуалната му лицензия през 2017 година. Предстои 10-годишният период на лицензия. Ако го няма този експертен потенциал и съответно международната агенция за ядрено регулиране, Европейската комисия и т.н. нямат вяра в нашия регулатор, бъдете сигурни, че това няма да се случи. Така че, това са критична година и критичен бюджет и за регулатора.
Предполагам, че министерството е подготвено с различни варианти на евентуално арбитражно решение в началото на следващата година. България може изведнъж да се снабди с един реактор, което със сигурност ще даде на регулатора още повече работа, волю-неволю. При всички случаи ние трябва да сме готови с различните алтернативи и алгоритми какво правим като държава в единия и в другия случай.
Така че, аз съм за и мисля, че цялото Народно събрание трябва да подкрепи по-големите бюджети, защото са много важни и критични, предвид на състоянието на енергетиката следващата година да могат да свършат работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Господин Атанасов, процедура.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господа председатели и колеги от двете комисии, вижда се че всички сме на едно мнение. Аз предлагам да преминем към гласуване тъй като ни чакат и друг и комисии. Все пак предлагам процедура – нека да гласуваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз съм съгласен, господин Атанасов. Предлагам само в рамките на няколко минути останалите, колеги, които желаят – видях господин Аталай, видях господин Драгомир Стойнев – всички сме на едно и също мнение, като гледам, така че нека наистина да дадем възможност на останалите колеги да посетят и другите комисии.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател. Господа председатели, госпожо министър, няма да ви отнемаме много време опозицията. С няколко думи ще се опитам да изразя несъгласието си с този бюджет, който ни представяте.
Знаете, че политиката, която трябва да води Министерството на енергетиката, е описана в Енергийната стратегия и само за да Ви предпазя, когато ни представите следващия бюджет: да не препишете определени изречения, които вървят от по-стария проект за стратегия, ще Ви кажа, че това, което пишете в момента като мисия, като първа точка, и ще ви цитирам. Казвате: „Чрез насърчаване на енергийната ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници Министерството на енергетиката ще работи за изграждане на конкурентноспособна нисковъглеродна енергетиката за осигуряване растеж и развитие на България.“
С това изречение Вие давате политиката и насоката как и какво ще правите с този бюджет в енергетиката. Аз го разбирам така. Колко още възобновяеми енергийни източници ще инсталирате и ще пускате и колко ТЕЦ-ове, нисковъглеродни енергетика, за да осигурим, и колко ще затваряте.
От това изречение надолу, което сте преписали, Ви връщам на онова, което опозицията Ви предложихме още първия ден, госпожо министър. Дайте да приемете една нова енергийна стратегия, да имаме ясна визия за развитието на енергетиката. С първата страница Вие опровергавате всичко това, което сте ни писали по-нататък.
Следващият ми въпрос – тези проекти от общи интерес, които сте описали тук, как съвпадат и в какво съотношение са със стратегията, която имаме в момента, защото в онази стратегия, която преди години беше приета, няма никъде нито за разширяване на ПАВЕЦ „Чаира“ с язовира „Яденица“, няма разширение на капацитета на Чирен.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма пари.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ето, идваме до думата, господин Симеонов, че пари няма, а вие проектите от общ интерес ни ги представяте, а също така не са описани в стратегията за енергетика. Как и по какъв начин съставихте тогава този бюджет, госпожо министър? Още повече, виждам, че сте съгласни с този бюджет, за което искрено съжалявам.
Доколкото до това, за искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за увеличаване на бюджета, колеги, пак ще ви подсетя. Опозицията искахме комисията да бъде в рамките не на 7, не на 5 човека, а един контролиращ орган със съответните средства, които са необходими, за да започне ежедневно, ежемесечно контрол по всички дейности в производството на енергийните предприятия. Тогава не го пиехте. Сега да дадем още толкова пари в Комисията за енергийно и водно регулиране, господин Симеонов, тези ваши искания те няма как да ги изпълняват. Чисто и просто, ние тогава създадохме една Комисията за енергийно и водно регулиране, осакатена и само седяща в съответните кабинети и събиращи документи въз основа на тези документи, за да могат да направят заключение и да дадат ценова политика на енергетиката. Разбира се, съгласен съм да им се повиши в частта приходната част – това, което иска господин Иван Иванов, но ще видите, че и това също няма да им помогне.
Доколкото до този ядрен блок, аз знам, че в стратегията пише, че трябва да имаме един ядрен блок, но за кой ядрен блок и за какво ще работите вие от Комисията за енергийно и водно регулиране, и на мен не ми е ясно, както и на вас, така като ви гледам, май че не ви е ясно. За седми блок ли работим, за „Белене“ ли работим, кой от топлоелектрическите централи, госпожо министър, „ТЕЦ Марица изток 2“ кои блокове ще затворим, за да пуснете възобновяеми енергийни източници? Всъщност каква Ви е политиката в енергетиката никак не е ясно или не е обвързана стратегията с бюджета и затова ние ще гласуваме против този бюджет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, ще помоля останалите колеги за отговор. Ще помоля останалите колеги да се придържаме към бюджета, ако е възможно, защото започваме да разискваме конкретни проекти, които проекти не са в обхвата на самото министерство, а са предмет на политиката на дружествата, които са в Българския енергиен холдинг. Дори те не са към министерството.
Госпожо министър, имате думата.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Аталай, първо, по отношение на това, дали ми харесва бюджетът или не. Мога да кажа, че това е възможният бюджет, имайки предвид състоянието на публичните финанси в държавата. Все пак да не забравяме, че целия си професионален опит аз съм натрупала в Министерството на финансите и знам много добре какво е състоянието на публичните финанси и знам кой е възможният бюджет. Това, което мога да кажа е, че Министерството на енергетиката в рамките и на бюджета за 2015 година се старае да го изпълнява такъв, какъвто е заложен. Даже сме реализирали определени икономии от определени параграфи, свързани с издръжката на министерството. Минимизирали сме всички разходи. Имахме известен проблем с параграф „Персонал“, който проблем се надявам сега да преодолеем с актуализацията, тъй като ще се направи едно вътрешно компенсиране по параграфите, които са свързани с издръжка и където имаме възможност и сме реализирали икономия, да може да се направи една компенсация с параграфа, по който имаме необходимост от допълнителен ресурс. Но това, пак казвам, ще стане в рамките на настоящия бюджет.
Разбира се, винаги има какво да се желае по отношение на бюджета, но първо, по отношение на стратегическата цел. Нашата стратегическа цел ясно е посочена. Тя е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика.
По отношение на възобновяемите енергийни източници аз мисля, че за всички вече е ясно, че политиката на правителството и на предишните правителства ясно показва какво се е случило до настоящия момент, а това е, че ние на практика сме изпълнили своята национална цел по отношение на енергията от възобновяеми енергийни източници и оттук нататък нямаме амбицията да продължаваме да преизпълняваме, така да се каже, този сектор чрез преференции, още повече че са налице насоки на Европейската комисия, свързани с преференциите и с държавната помощ по отношение на тези производители на електрическа енергия и те са категорични, че до 1 януари 2016 година е възможно да има преференциални цени, чрез които да бъде стимулирано това производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, но след тази дата преференциите вече няма да бъдат чрез цена. Така че, политиката на правителството е много ясна.
Що се отнася до проектите от общ интерес, това, което мога да кажа е, че те по никакъв начин не касаят бюджета на Министерството на енергетиката. Това са проекти, чиято реализация, чието финансиране е изцяло в рамките на Българския енергиен холдинг. Това са проекти, които се развиват от холдинговата структура, съответно от „Булгартрансгаз“ и от другите дружества, които са създадени в рамките на холдинга.
Така че, Министерството на енергетиката ще изпълни този бюджет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Да, господин председател, ще бъда съвсем кратък уважаема госпожо министър, наистина Ви се възхищавам, че сте доволна от бюджета. Говоря за бюджета за министерството. Хубаво е това, поздравления за добре свършената работа!
Разбира се, ние от БСП ще подкрепим исканията на Комисията за енергийно и водно регулиране и на Агенцията за ядрено регулиране, тъй като считаме че наистина техните искания са основателни.
Само че, госпожо министър, към Вас имам един въпрос. Моите очаквания бяха, че Вие като министър, още повече че тук в параметрите ще търсите помощ от народните представители относно издаването на държавни гаранции. Спомням си, че през февруари – март месец медиите бяха поканени в Министерски съвет в присъствието на министър-председателя, в присъствието на американската посланичка се подписаха едни договори, които трябваше да влязат в сила единствено когато НЕК се издължи към двете американски централи. Виждаме, че това няма да се случи, още повече че откакто падна и кредитният рейтинг на БЕХ преди няколко месеца, така и банките отказват да финансират „Българския енергиен холдинг”. Една от основните причини е липсата на държавна гаранция.
Колеги, знам колко е страшно това понятие държавна гаранция, защото господин Дянков добре се постара да ни уплаши абсолютно всички, виждаме, че неговият ученик Горанов продължава да работи в същата сфера, но просто да ви кажа: Държавна гаранция докато не се активира, тя не се брои като дълг. И това не се включва в тези прословути 60% от критериите на Маастрихт.
Само че виждаме, че това няма да се случи. Съответно тези договори, които Вие бяхте подписали с двете американски централи де факто, няма да влязат в сила и какво правим? Защото ако Вие не търсите подкрепата именно тук от народните представители за издаването на държавни гаранции – нещо, което считам, че Вие и без това няма как да се справите, а знаете какво е положението в мините, знаете и за междуфирмената задлъжнялост, която продължава да се увеличава, още повече че и за КТ „Подкрепа“ излязоха анонси, че готвят и стачни дейности в мините, дано успеете да ги убедите да не се случи това – но в крайна сметка очакването им бе Вие освен че сте доволна за Вашия бюджет, да имате и загриженост относно бъдещето в следващите месеци какво ще се случи, защото без тези финансови средства, които са жизнено необходими, трудно може наистина да работи енергийната ни система.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Предлагам да преминем към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 10, „против“ 6, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Бюджетът се прие.
Господин Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията за наблюдение на ДКЕВР, който е за бюджета, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 10, „против“ 7, „въздържали се“ 1 глас.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Бюджетът се приема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Свършихме по точка първа.

ПО ТОЧКА ВТОРА - Отговори на актуални въпроси, зададени от членове на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова, по чл.27 от ПОДНС

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли да задам и двата въпроса наведнъж? Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа председатели, уважаема госпожо министър, това е нещо като продължение на предишния ни разговор, който водихме за бюджета и въпроса за сигурността на електроенергийната система. Имахме и вчера възможността да чуем едни неблагоприятни, бих казал, доста тревожни данни, свързани със състоянието на „ТЕЦ Марица изток 2“ – някъде над 100 млн. лева загуба до момента, свързани с това, че “Мини „Марица изток“ не смогват вече да доставят съответното количество въглища за работата на съответния ТЕЦ, свързано с това, че АЕЦ има да взема 69 млн. лева още от миналата година неразплатени пари от НЕК плюс някъде около 43 млн. лева, които трябва да плати във фонда – тази 5-процентна вноска. Тези 5% се отнасят за „ТЕЦ Марица изток 2“.
Изяснихме си позициите защо така се случва в „ТЕЦ Марица изток 2“. Основното там е, че няма студен резерв, макар че би могло да има. Моите въпроси към Вас са следните. Какво ще предприеме министерството като принципал на „Български енергиен холдинг”, част от който са тези дружества, за да се стабилизира това положение и защо при така стеклата се ситуация в „ТЕЦ Марица изток 2“ Вие не се възползвате от правото си да издадете заповед за осигуряване на известно количество студен резерв, с което поне щяхме да минимизираме загубите в „ТЕЦ Марица изток 2“? Това е въпрос № 1.
Въпрос № 2 е свързан с енергийната борса. Чухме от КЕВР, че има готовност за въвеждане на енергийната борса. Разбрахме, че като основен осигурител на ликвидност на борсата са двете държавни предприятия АЕЦ и „ТЕЦ Марица изток 2“. Проблемът, който възниква обаче е, че, първо, АЕЦ не може да работи в режима ден за ден, както ще тръгне борсата, защото знаете, че там е доста по-инертно производството. Въпросът е с това, че „Марица изток 2“ колкото повече генерира енергия, толкова повече отива на загуба при така създалата се обстановка. Питам по какъв начин и с какви средства, с какви ресурси ще се осигури тази ликвидност на борсата и кога най-накрая тя ще заработи под формата на борса. Не питам даже за дребния потребител, защото знам, че за него трябва поне още една година. каквото и да ми кажете сега, това няма да се случи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, въпросите, които поставяте, са наистина много важни и много актуални.
По отношение на първия въпрос, свързан с междуфирмената задлъжнялост и финансовото състояние в сектор енергетиката мисля, че няма да изненадам никого, като кажа, че това е един от основните, може би най-големият и най-сериозен проблем, който безспорно няма как да няма отношение към енергийната сигурност, защото една финансова нестабилност, един финансов колапс на системата безспорно би довел и до несигурност в електроенергийната система. Ето защо ние като правителство и аз и моят екип в Министерството на енергетиката сме насочили изцяло своите усилия към това, на първо място да се търсят възможности и варианти за финансовото стабилизиране на сектора. В тази посока бяха и промените, които приехме в Закона за енергетиката. Всички вие подкрепихте, за което използвам случая да ви благодаря още веднъж.
Втората промяна, която отново стана факт края на месец юли, всичките тези промени, които ние направихме, наистина бяха насочени към това, да бъде стабилизиран сектор енергетика. Комисията за енергийно и водно регулиране с ценовото си решение от 1 август тази година също направи един ценови модел, който смятам, че тепърва ще се види, тъй като е още много рано да отговрим и да се покажат реалните резултати, но тенденцията смятам, че е към оздравяване и стабилизиране на Националната електрическа компания.
Междуфирмената задлъжнялост в сектора е наистина много сериозна. Ето, това е илюстрацията накратко какво се случва в сектор енергетиката. Това е картината и тя е доста страшна и задълженията на НЕК към АЕЦ „Козлодуй“ не са 96 милиона, а вече са 138 милиона. Така че ситуацията става наистина сериозна. Но какво бихме могли ние да направим?
Единственият възможен вариант да се отпуши по някакъв начин системата и да се преодолее тази междуфирмена задлъжнялост, е да влезе свеж финансов ресурс. Възможността това да се случи е на практика да се вземе този кредит, който да даде възможност НЕК да се разплати с централите, а ние автоматично да приспаднем 300 милиона, които са парите, които централите дължат на мините. Според мен, това ще бъде възможният изход от тази кризисна ситуация и ние работим в тази посока. Бих желала да ви информирам, че днес „Български енергиен холдинг” ще вземе решение – може би вече са го взели колегите – за прекратяване на откритата процедура за избор на банкови институции и преминава към процедура на пряко договаряне с всяка една от банките. Дванадесетте най-големи банки в света заявиха интерес по отношение на този кредит, който трябва да бъде осигурен. Така че в следващите две седмици това, което ще прави „Български енергиен холдинг”, разбира се, и с колеги от Министерството на енергетиката, е да се водят преговори с банките на пряко договаряне, така че да можем да осигурим този финансов ресурс. Ние смятаме, че това е възможният вариант за излизане от тази ситуация.
По отношение на това, какво е състоянието на „ТЕЦ Марица изток 2“, наистина „ТЕЦ Марица изток 2“ отчита едни отрицателни финансови резултати. Но министърът на енергетиката няма право да издаде подобна заповед, която да даде възможност за осигуряване на такъв студен резерв. Това може да се случи, но то може да се случи в рамките на определените в Закона за енергетиката хипотези. Така че към този момент такива хипотези на практика не са налице.
Ние имахме възможност да проведем консултации и разговори с колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране по този въпрос. Повярвайте, че сме положили всички усилия да търсим някакви опции. Мисля, че „ТЕЦ Марица изток 2“ ще овладее ситуацията и ще успеем да се справим.
По втория въпрос, по отношение на борсата, наистина функционирането на независимата електроенергийна борса ще постави цялата енергетика в една качествено нова ситуация. Това е пътят и всички ние знаем, че това е пътят и няма друга алтернатива. Единственият най-добър и най-възможен вариант за една обективна цена на електрическата енергия е пазарът, търсенето и предлагането. Така че, на 8 декември българската независима електроенергийна борса ще започне да функционира, което смятам, че ще е една много сериозна крачка напред.
По отношение на модела за либерализация и това, как той трябва да се случи, ние тук много разчитаме и на експертизата на Световната банка, с която „Български енергиен холдинг” има сключен договор. Това, което мога да ви кажа към настоящия момент от разговорите, които провеждаме със Световната банка и тяхната гореща препоръка е процесът по либерализация, тъй като това не е еднократен акт, който може да се случи от днес за утре. Това е един процес, който, както и Вие споменахте, може би ще отнеме половин до една година, докато целият този процес по либерализация на практика стане факт. Но това, което препоръчва Световната банка, е този процес да стане плавно, като идеята и целта е наистина, първо, да бъдат идентифицирани тези групи потребители, които са незащитени, да може да се помисли за тях и тогава вече да се търси съответно и най-добрият и най-адекватен модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Другият много важен момент е компенсаторният механизъм, до който ние неизбежно ще стигнем. Това е механизмът, който ще трябва да покрие тези задължения, които НЕК има по силата на дългосрочните договори и по силата на Закона за възобновяемите енергийни източници и по силата на Закона за енергетиката по отношение на заводските централи и топлофикацинни дружества. Тези ангажименти ще останат да тежат, така да се каже, на гърба на НЕК. НЕК ще продължи да бъде страна по тези договори и трябва да има компенсаторен механизъм, който да покрие този тарифен дефицит, който съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да бъде определен и да бъде нотифициран от Европейската комисия. така че, аз ви благодаря. Това са наистина много актуални въпроси. Работим по тях. Ще разчитам, разбира се, и на подкрепата на всички парламентарно представени партии, защото наистина става въпрос за нещо, което касае всички български граждани, българската икономика и индустрия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо министър, аз съм доволен от това, което казахте поне като бъдеще време за „ще“ – усилията, които ще положите, в това число и за преговорите, които ще се проведат, дай Боже те да са успешни! Но Вие сами повдигнахте въпроса за компенсаторния механизъм и аз мисля, че Вие трябва да мислите (и в това число е добре, че и Комисията за енергийно и водно регулиране е тук) за това, цче американските централи, и ВЕИ централите, но най-вече американските като генериращи мощности количества енергия, които могат да произведат, биха могли с този компенсаторен механизъм да злоупотребяват и да излизат на пазара с непазарни цени, защото така или иначе те ще бъдат овъзмездени. Затова моята молба е, и ако е възможно и под някаква форма Комисията за енергийно и водно регулиране освен техните права да вземат пари, да им въведе и някакви задължения за долна граница на цената, до която те могат да слизат, защото в противен случай не виждам как ще се случи борсата като такава.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо министър, това, което ме интересува, е: имате ли обща представа дали промените, които извършихме в Закона за енергетиката на два пъти през изминалата година дали дават положителен резултат и имат ли някакво финансово измерение в плюс или в минус по отношение на НЕК? Защото правихме доста сметки, и в зала се говореха „200“, „300 милиона“. Ако имате някаква яснота, бих Ви помолил да дадете отговор на този въпрос.
Вторият ми въпрос е какво е състоянието на водните резерви в момента на ВЕЦ-овете, с оглед на застрашителната картина, която беше описана преди около два месеца за изчерпани водни количества? Имаме ли някакви притеснения по отношение на предстоящото очаквано увеличаване на потреблението на електроенергия?
Третото е там, където свърши господин Ерменков. Не се ли притеснявате, че отивайки към изтегляне на кредит и съответно заплащане на американските централи на тези пари, които сте договорили в началото на годината, след това ще намалим възможността си за прекратяване на дългосрочните договори, чисто юридически, от юридическа гледна точка, тъй като знаете, че имаме внесен законопроект, който все пак очакваме и Вашето министерство да се произнесе по него? А освен всичко друго очакваме и в тази посока произнасяне на Европейската комисия. И дай Боже то да стане, времето напредна доста, мина вече повече от една година, откакто има сигнал от ДКЕВР, даже малко повече, две години ли? Ако отговорът е положителен, не влизаме ли в един капан, от който няма да можем да излезем, въпреки признаването от Европейската комисия на държавна помощ и респективно даже и приемането на закона, което аз все още се надявам да стане?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, наистина много важни въпроси поставяте и те са основни във връзка със сектор енергетика. На първо място, Националната електрическа компания. Както всички знаем, това е търговското дружество, което по силата на Закона за енергетиката, по силата на решенията на държавата, е определено като дружество, което на практика се явява буфер в цялата електроенергийна система, буфер, който обира всички негативи и всички загуби по трасето.
Националната електрическа компания е страна по всички тези договори, които Вие изредихте и с двете американски централи, и ангажиментите, които има по отношение на енергията от възобновяеми енергийни източници, по отношение на ангажиментите да изкупува електрическата енергия на заводските централи, на топлофикационните дружества, които произвеждат по високоефективен начин. Всички тези цени, на които НЕК изкупува енергията, са по-високи от цените, на които Националната електрическа компания продава тази електрическа енергия. Това е причината и НЕК да генерира такъв дефицит, да генерира такъв недостиг на средства и невъзможност съответно да се разплаща с производителите на електрическа енергия, да се разплаща с доставчици и това да влияе негативно на цялата финансова дейност на Националната електрическа компания.
В тази посока, както и вие отбелязахте, бяха насочени и промените, които всички ние със съвместни усилия успяхме да постигнем и които смятам, че вече започват да дават резултат. Комисията за енергийно и водно регулиране с решението от 1 август определи един финансов модел, който смятам, че съвсем скоро ще имаме я снота за това какви са резултатите от него.
Смятам, че тенденцията, която се наблюдава в Националната електрическа компания, сутринта имах възможност и с финансовия директор на НЕК да разговарям, да направим един анали, за да видим всъщност какъв е ефектът, който НЕК генерира, тъй като вече става въпрос за един период от близо три месеца, в който действа ценовото решение и смея да твърдя, че нещата отиват към нормализиране. Аз лично съм оптимист за това, което виждам и което ще се случи с НЕК оттук нататък. Важно е да знаем, че говорим за периода след 1 август на базата на това ценово решение. Това е много важно. Не бива да бъркаме нещата със старите ценови периоди, в които има недосъбран приход, има разходи, които не са покрити. Ние говорим оттук нататък какво ще се случи. Така че а за съм оптимист по отношение на състоянието на НЕК.
Трудно ми е сега в момента да посоча конкретни цифри, но се ангажирам да ви предоставя информация.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние сме Ви писали писмо, ще очаквам отговор както от КЕВР, така и от Вас.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Днес разговарях с финансовия директор. Те ще подготвят утре такава информация, която да бъде максимално актуална, за да можем да говорим с конкретика.
По отношение на това какво се случва с Водноелектрическите централи на НЕК, имате предвид, действително там имаше известно колебание и известно напрежение по отношение на тази тема. Веднага след като се появи тази тема, ние направихме съвместна работна група. Всички директори в дружествата в рамките на БЕХ, съответно и колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, Министерството на енергетиката изяснихме позициите, направихме енергийния баланс и се убедихме, че нещата са под контрол на този етап и няма някакъв съществен риск за електроенергийната система. Така че мога да ви успокоя, че нещата са под контрол и няма основание за притеснение.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да ми дадете някакъв процент на запълняемост на водните обеми?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Към настоящия момент процентът на водните обеми ми е трудно да кажа. Този процес е динамичен, трудно ми е да кажа към днешна дата какъв е процентът на запълняемост. Може би около 40%. Не мога да се ангажирам с конкретни цифри. Около 40 и няколко процента, но с точност не мога да Ви кажа.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не е ли рисково? Четиридесет процента не е ли малко?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Точно защото е рисково, ние направихме такъв анализ и такава работна група в рамките на „Български енергиен холдинг”. Направихме анализ, искахме да видим всъщност какъв е енергийният баланс и дали ще можем да го направим този енергиен баланс при тези водни ресурси. Това, което показа балансът, който и ЕСО съответно подготви, и Националната електрическа компания, ни дава основание да смятаме, че този риск може да бъде покрит.
По отношение на американските централи и това дали съществува риск евентуално след като се плати, ние да не можем да реализираме своите правомощия евентуално при произнасяне на Европейската комисия в наша полза, че е налице държавна помощ. Първо, може би е важно да изясним следното – че сигналът, който е подаден и наказателната процедура или то все още не е наказателна, то е разследване, което се води, е срещу българската държава. Наказателната процедура е срещу държавата. Това, което анализирахме и проучихме като ситуация, за да можем да се застраховаме и да имаме ясна представа за това, какви са евентуално рисковете, последиците от това, което може да се случи, е следното. Когато говорим за тези два дългосрочни договора, трябва да знаем, че става въпрос за едни облигационни отношения между Националната електрическа компания и съответно двете американски централи. Тези облигационни отношения на практика нямат отношение към наказателната процедура, по която би се произнесла Европейската комисия - дали в нашата полза или не, те на практика нямат отношение. Това са задължения, които Националната електрическа компания има. Те са признати задължения, енергията е произведена, изкупена е, продадена е и тези задължения не са погасени. Така че каквото и да е произнасянето, както и да се произнесе Европейската комисия, тези ангажименти на НЕК няма правна възможност да бъдат елиминирани или да отпаднат или да бъдат прихванати по някакъв начин.
Ако Европейската комисия счете, че има нерегламентирана държавна помощ с тези договори, това означава, че българската държава чрез нейните механизми трябва да събере тази нерегламентирана държавна помощ, която ще бъде определена от страна на комисията, със способите, с които разполага съответно държавата, чрез данъчни, по реда на ДОПК и т.н. Така ще се развие целият този процес. Такава е ситуацията.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Обемите в язовирите в момента са средно 40-45% спрямо тези през ноември 2014 година.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искате да кажете, че в момента има 40% от обемите, които е имало миналата година по същото време?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не Ви притеснява?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Притеснява ни. Затова още може би преди един месец взехме мерки и директорът на НЕК ни информира, че всъщност според него няма основание за притеснение, но ние направихме такъв анализ и смятам, че риска сме го минимизирали с други възможности за енергийния баланс.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз да добавя нещо преди да дам думата на господин Николов. Имаме точните числа, сигурен съм, че и вие ги имате, по отношение на загубата на НЕК в последните месеци помесечно, само че имайте предвид, че тя е много малка в сравнение с това, което беше миналата година, в размер на няколко милиона, но трябва да се има предвид, че тя не включва приходите от Фонда за енергийна сигурност, който все още не е почнал да разплаща. Ако към месеците август, септември и октомври прибавим очакваните приходи от Фонда за енергийна сигурност, Националната електрическа компания ще бъде на печалба за всеки един от тези месеци. Затова казваме, че тарифен дефицит няма, че тези 700-800 милиона на годишна база, които се трупаха като загуба на НЕК през миналата година, вече ги няма с новия регулаторен модел и точно обратното, НЕК ще генерира печалба след като фондът започне да се разплаща. Това ще са приходи към НЕК, които ще допълнят приходите от задълженията към обществото. Печалбата ще бъде скромна, не се очаква да бъде половин милиард лева примерно, за да платим за 5-6 години старите задължения, но поне няма да се трупат нови задължения и ще започне поетапно бавно разплащане на старите задължения.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, аз по-скоро с това искам да обърна повече внимание, отколкото е може би въпрос като принципал на дружествата, защото предвид на това, което попита и господин Симеонов, и господин Ерменков, бяхме запознати във връзка с критичността на обема в язовирите евентуално през зимния период. Знаем, че тогава потреблението е най-върхово. Изведнъж виждам при търговете на крос бордери, тоест на преносимостта на системата за износ на електрическа енергия, към Гърция са пуснати 110 мегавата, към Турция – 165 мегавата. Още 275 мегавата, което е критично малко. В момента на борсата в Унгария електрическата енергия струва между 46 и 48 евро. Гледам също на платформите и на „ТЕЦ Марица изток 2“, и на „АЕЦ Козлодуй“ – продават дневна енергия, защото няма кой да им купи енергията до края на месеца. Тоест, невъзможността те да изнасят в момента, когато електрическата енергия е скъпа, ги принуждава критично да продават ежедневно енергията си, защото в противен случай АЕЦ трябва да намали мощността си, а знаете, че няма как да стане това. Така че мисълта ми е: или обърнете внимание, или ако имате готов отговор, да не би да е това: спирането на износа на ток е част от стратегията, за да се върже енергийния баланс на страната, да обърнете внимание, че в момента трябва да се изнася ток, а не лятото. И сега се чудим как да си вържем баланса. Сега е моментът да се изнася, когато електрическата енергия е достатъчно скъпа. Знаем, че износът на електрическа енергия внася всъщност надбавената стойност в системата в България, в предприятията.а Така че ви обръщам внимание. Ако имате готов отговор, разбира се, готов съм да го чуя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имате думата.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Николов, наистина много актуален е въпросът Ви. Обсъждали сме този въпрос в рамките на „Български енергиен холдинг” и колегите са имали възможност да изразят и своята позиция, и своето мнение. Аз като министър напълно подкрепям и Вашата теза и това е била и моята препоръка към колегите към настоящия момент при определяне на тяхната политика по търговия и по износ, така че напълно съм съгласна. Но поемам ангажимента още веднъж да акцентирам върху тази тема.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други въпроси? Господин Веселинов, после господин Желев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо министър, преди около месец работодателските организации лансираха една идея за приватизация на остатъчните дялове на държавата в двете Марици и изграждане на далекопровод към Турция и съответно насочване на износа натам. Понеже така и не се чу становище от страна на държавата, анализиран ли е такъв вариант и вие имате ли вече като министерство оформено становище по тази идея?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имате думата.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Веселинов, аз мисля, че правителството ясно заяви своята позиция по тази тема и тя е следната. Вие знаете, че по инициатива на работодателите и под егидата и на вицепремиера Дончев беше създадена една съвместна работна група, така да я наречем, за стабилизиране в сектор енергетиката, пътна карта за развитието на българската енергетика. В рамките на тази работна група от страна на работодателските бяха предложени поредица от мерки, които според тях са адекватни и следва да бъдат изпълнени, така че да се оздрави секторът. С една час тот мерките, които работодателските организации предложиха на нашето внимание, ние имаме едни и същи позиции.- Те касаят процеса по либерализация, пълна либерализация на електроенергийния пазар, процеса, свързан с това, към либерализацията на практика да бъде приобщено Министерството на труда и социалната политика във връзка с определяне на уязвимите категории граждани, които биха имали проблем след пълното либерализиране на електроенергийния пазар.
Други мерки, които работодателите предложиха, ние вече сме изпълнили, но има и такива мерки, които правителството няма как да приеме и да бъде съгласно с тях. Една от тези мерки беше именно мярката да се изкупи на практика капиталът на двете американски централи, така да се каже. Първо, това няма как да стане, тъй като тук става въпрос за две частни компании. Това са изцяло частни дружества – AES е 100% частно дружество, което няма как държавата да инициира да придобие акциите му при положение, че не е ясно каква е позицията на собственика на централата.
От друга страна, по отношение на „КОНТУРГЛОБАЛ“, където Националната електрическа компания притежава 27% от капитала, нещата стоят по аналогичен начин. Също трябва да се иска съгласието и трябва да се чуе позицията на собственика на остатъчния дал от капитала.
Наред с това, това са мощности, без които българската електроенергийна система няма как да функционира, особено зимата знаете, че нещата са доста проблемни. Българският електроенергиен сектор не може да функционира нормално без тези две базови мощности.
Така че тази тема е много комплицирана и смятам, че в момента, в който тръгне да се повдига такъв въпрос, трябва да бъдем много внимателни, защото освен всичко друго, тук става въпрос и за националната сигурност на страната. Така че всякакви подобни интерпретации на тази тема и за износ на енергията към Турция, и продажбата на тези централи е доста рискова. Така че правителството смята, че трябва да бъдат предприети действия, така че да се уредят взаимоотношенията между тези две централи и Националната електрическа компания с пълната либерализация на електроенергийния пазар, да се преразгледат отношенията по отношение на тези дългосрочни договори и така смятам, че ще се намери балансът.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин министър, основният ми въпрос беше друг. Ставаше въпрос за опцията да бъде насочено произведената енергия към тези централи от Турция, което да намали евентуалното задължение на НЕК за изкупуване на такава енергия.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Аз пак с риск да повторя ще кажа, че българската електроенергийна система не може да функционира без тези мощности, особено зимата. Миналата зима сигурността на електроенергийната система се закрепи на близо 50 мегавата. Така че е много рисковано. Подлага се на риск цялата ни електроенергийна система. А един такъв износ към Турция или такъв далекопровод – енергията да отива към Турция означава на практика ние да бъдем зависими от турската електроенергийна система – нещо, което не можем да си позволим.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: … Която е скапана – защо не го кажете? – и може да събора нашата система, затова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нека да имаме грижата за нашата си система, а другите да си оправят техните системи.
Госпожо министър, имате ли да добавите нещо? Не виждам. Други колеги? Господин Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаема госпожо министър, два много кратки въпроса.
Да се върнем пак на износа, и то основно на износа, който осъществява „ТЕЦ Марица изток 2“. Въпросът ми е защо той не е поставен? Разбирам, че примерно със Сърбия няма как да е равнопоставен, тъй като там не плащат въглеродни емисии и те не са членове на Евросъюза, но примерно с Румъния когато става въпрос за износ, Румъния е с 4 евро напред моментално в момента, когато излезе на пазара. Какво имам предвид? Те не плащат такса пренос. Защо не се търси вариант? При нас „ТЕЦ Марица изток 2“ като износител да бъде равнопоставен на своите колеги от съседните страни, които са членове на Европейския съюз? Това – първо.
Второ, бих желал с няколко думи да се върна отново на въпросния студен резерв. Ако той бъде реализиран, ще има полза целият комплекс, тъй като 790 милиона падат парниковите емисии, които плаща „ТЕЦ Марица изток 2“, над 2 милиона добити въглища от „Мини Марица изток“ няма да бъдат необходими, а всички знаем, че към момента разкривка към добив е на критични нива – 2,2 към 1. Трябва да бъде 4 или 3,7 минимум към 1. Това в следващите три години би позволило в дългосрочен план да си дойдат на нормалните нива към добив. Тоест, според мен балансирането на комплекса в близките три години минава точно през това нещо, през задължителен студен резерв на два блока, като имаме предвид, че на американските централи всички блокове имат студен резерв. Това нещо има начин законово да се реши – знаем – с наредба от КЕВР към ИСО и по този начин вярно, ще падне печалбата на ИСО, но ще се балансира системата, тъй като не е логично ИСО да прави 60 милиона печалба, а „ТЕЦ Марица изток 2“ да прави 100 милиона загуба. Това е, което аз имах да кажа.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: По отношение на износа на „ТЕЦ Марица изток 2“, първо да кажем, че това е търговско дружество, което не се регулира от Министерството на енергетиката или от „Български енергиен холдинг”. Той си е един производител, износител на електрическа енергия при параметрите на пазара, на който той търгува. Ние не знаем каква част от неговата енергия се продава и се изнася. Така че е трудно по някакъв начин това да бъде регулирано. Само за „ТЕЦ Марица изток 2“ да го направим, така ли? За всички?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: За всички износители, които са български.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това трудно може да стане. Тук и колегите от КЕВР може би ще влязат в детайли, но така или иначе, това си е един производител, един търговец, който оперира сам на тези пазари.
По отношение на студения резерв за „ТЕЦ Марица изток 2“, отново трябва да кажем следното. Това са параметри, които са изцяло в компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране на базата на показателите, които показва електроенергийната система. Така че всичко онова, което може да се направи по отношение на „ТЕЦ Марица изток 2“ и във връзка със студения резерв, повярвайте, ние сме го обмислили като вариант и сме го коментирали с колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране и каквото зависи от нас, е направено и ще бъде направено. Така че това е, което мога да кажа за студения резерв. Нещата са в друго поле.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси? Не виждам.
Благодаря ви. Лек ден!
/Край на заседанието – 15.30 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
НА ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР:
/Искрен Веселинов/