Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране
Комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране
10/12/2015
1.Направления за законодателни инициативи за осигуряване на развитието на либерализирания електроенергиен пазар, подобряване обслужването на клиентите на енергийни и ВиК услуги.
2.Разни.
ПРОТОКОЛ
№19
На 10 декември 2015 г. от 14.30 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Направления за законодателни инициативи за осигуряване на развитието на либерализирания електроенергиен пазар, подобряване обслужването на клиентите на енергийни и ВиК услуги.
2. Разни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли някой желание да добави нещо по дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приема се единодушно.
ПО ТОЧКА ПЪРВА – Направления за законодателни инициативи за осигуряване на развитието на либерализирания електроенергиен пазар, подобряване обслужването на клиентите на енергийни и ВиК услуги.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като гост на нашето заседание е господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране и по точка 1 всъщност той ще ви представи информацията, която комисията е изготвила.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа народни представители, аз получих поканата за участие и съответна информация, която комисията да предостави като направления, в които вижда промени в Закона за енергетиката като основополагащ закон за нашата работа. Преди това искам да кажа, че Комисията за енергийно и водно регулиране като регулатор няма законодателна инициатива и ние сме готови и винаги сме го правили, да даваме становища по предложения, които се правят от народните представители или от Министерски съвет така, както е разписано и в Конституцията на Република България. Независимо от това, в съвсем общ вид като рамка мога да кажа следното. Необходимо е буквално в първото тримесечие на следващата година със започване на функционирането на българската независима енергийна борса да бъдат извършени промени и в Закона за енергетиката в две основни направления.
Първото направление е, че трябва да бъдат пресени изцяло в българското законодателство, съответно и в наредбите за функциониране на борсата Регламент 1227 от 2011 г. Това е Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия, като не се уточнява дали се касае за търговия с електрическа енергия или с природен газ. Този регламент, който е познат като Правилата на Ремит, неговото прилагане стриктно би гарантирало две основни неща за борсата: първо, прозрачност на функционирането и второ, равнопоставеност на участниците в борсата.
Какво направи Комисията за енергийно и водно регулиране? Въведе част, най-основополагащите елементи от този регламент в измененията на правилата за търговия с електрическа енергия и изменение на правилата за търговия с природен газ, каквато търговия в определен момент ще се разшири значително.
На второ място, в диалог с ръководството на Българската независима енергийна борса поискахме и считам, че те го изпълниха, в така наречените Правила за поведение на участниците в енергийната борса бяха отразени също разпоредбите на регламента. Но въпреки това считаме, че в разписан вид регламентът може да бъде отразен в дълбочина с някои разпоредби в закона. Това е по отношение на функционирането на борсата.
Втората промяна, която считаме, че е необходима, е изменение на сегашния статут на Националната електрическа компания. Към момента тя е единствен купувач и е обществен доставчик. С началото на функциониране на борсата тя не може да изпълнява едновременно тези две функции, защото самата борса предполага различни преки участници на борсата под формата на енергийни дружества, които ще търгуват с потребители на електрическа енергия или търговци на електрическа енергия.
Конкретните текстове, аз отново искам да подчертая, вероятно ще бъдат разработени от отделите в Министерството на енергетиката или ако се търси спешно приемане, ще бъдат внесени от група народни представители. Комисията, от своя страна, и това можем да го гарантираме, много внимателно ще проучи предложенията такива, каквито бъдат направени, за да видим дали няма вътрешния противоречия, дали няма непълноти и с официално становище ще изразим наистина нашата позиция по тези предложения. Това е в областта на енергетиката, която всъщност засяга актуалните събития, каквито са и тази седмица. Знаете, че днес беше подписано окончателното инвестиционно решение за българо-гръцката газова връзка, а утре трябва да стартира в текстови режим и българската енергийна борса.
По отношение на ВиК сектора, там Комисията за енергийно и водно регулиране изработи две ключови наредби. Едната наредба е Наредбата за регулиране на цените на ВиК услугите, другата наредба е наредба качествените показатели на водата.
Двете наредби са важна част от реформата във ВиК сектора и в момента, след като бяха приети от комисията, те са на етап обществено обсъждане и едновременно с това се извършва и съгласуване с отделните министерства, които имат позиция по този въпрос. Разчитаме, че преди края на годината, особено ако има и заседание Министерският съвет, включително в седмицата между Коледа и Нова година, наредбите на Министерски съвет ще бъдат приети, за да влязат в сила от 1 януари.
Оттам насетне вече в закона ще бъдат разписани и изискванията, свързани с новите бизнес планове на ВиК дружествата, новия период, който ще започне от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 година, както и ще бъдат отразени някои от постановките в двете наредби, ако, разбира се, по отношение на този закон – Закона за водите, както и Закона за ВиК услугите основна роля играе Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с които ние сме в диалог и се стремим да постигнем най-добър резултат с непрекъснато сверяване на техните предложения и нашите позиции.
И в двата случая искаме със своите действия да бъдем част от вземането на добри решения за енергетиката и за ВиК сектора. Това е, което мога да кажа накратко.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, това е идеята, всъщност като представители на законодателен орган да разберем нуждите, посоките, които би следвало да се търсят някакви законодателни решения, да ги анализираме и евентуално да инициираме подобни законодателни предложения. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, първото нещо, което казахте, може би изпуснахме, защото сме изморени, но Вие казахте за регламент, който трябва да бъде въведен и някакви допълнителни към него или с него текстове.
ИВАН ИВАНОВ: Знам какво ще ми кажете. Регламентът има пряко действие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие сте прекрасно запознат и знам от предишния Ви опит, че това е copy/paste не е нещо друго, което може да бъде регламент. Той няма тълкувателни, някакви други допълнителни решения. Просто се хваща както е написан, превежда се, надявам се, читаво, защото има много регламенти в България, които не са читаво преведени и ние сами страдаме от това нещо, и после се правят поправки. И накрая се въвежда в законодателството. Така че, ако има нещо към регламента, което е допълнително, ние с удоволствие ще го направим.
В тая връзка използвам факта, че взех думата, хубаво е не да разчитаме на групата депутати и на групата от министерството, защото не подценявам капацитета на министерството, но вие сте тези, които се блъскате на фронта. Затова ако искате да бъдем полезни, изучете двама-трима специалисти, дайте да излъчим тук в комисията или ще излъчим групи от народни представители, които да се заемат с този въпрос и да се опитаме, ако наистина е толкова срочно и не може да мине по целия път на Министерски съвет съгласуване по министерства и т.н., да го направим от група народни представители, за да го икономисаме, но да работим паралелно. Иначе пак ще загубим време – Вие ще ни кажете нещо, ние няма да сме доразбрали, ще Ви го напишем, ще Ви го дадем, после ще го преработваме и т.н. Да го разработваме съвместно. Това ми беше идеята.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Напълно сте прав, господин Ерменков, че регламентите и на Европейския съюз имат пряко действие върху всичките 28 страни членки. Има се предвид отразяването до определена степен в начина, по който да бъде приложен. Текстовете са абсолютно задължителни. Когато говоря за Правилата за търговия с електрическа енергия, всъщност ние, стъпвайки върху регламента, разписваме един вид методика, по която да бъдат. Иначе една страна ще попадне под наказателна процедура, ако не спазва регламенти на Европейския съюз.
Относно второто, аз съм напълно съгласен. Просто чакаме, що се касае до двете наредби за водата, за регулиране на цените и за качеството на водата, те са наистина в такава фаза, че ще бъдат приети. Единствено не знаем дали ще бъде в края на 2015 или началото на 2016 година.
Що се касае до промени в Закона за енергетиката, да, готов съм, може би ще подберем няколко души и в един сериозен диалогов режим, като, разбира се, се чуе мнението на народните представители, сме готови да съдействаме за изработване на текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз имам въпрос. Понеже имаше национална информационна кампания за либерализацията на енергийния пазар, бихте ли споделили какви са основните проблеми, които излязоха там като мнение на гражданите?
Като допълнително мое питане е: дали Комисията за енергийно и водно регулиране е спазила всички законови правомощия за пълноценен контрол на производители – търговци по цялата верига, както е редно и на практика готови ли сте да осъществявате мониторинг на тая търговия?
ИВАН ИВАНОВ: Да. Господин председателю, действително в продължение на две седмици съвместна работна група от министерството, Комисията за енергийно и водно регулиране, „ЕСО“, Националната електрическа компания и съответните електроразпределителни дружества за различните райони на страната, проведе серия от срещи в областните градове на България за запознаване на обществеността с предстоящата либерализация на пазара. Това, което прави впечатление е, че на срещите основно присъстваха представители на бизнеса, които се интересуваха най-вече от добавката задължение към обществото, от възможностите тя да бъде намалена в бъдеще, докато представители на битовите потребители практически нямаше и не постъпиха сериозни искания и заявки за това, как и кога битовите потребители ще излязат на пазара. Аз все пак искам да поясня, че след започване на реалното функциониране на борсата от началото на месец януари, защото тя от утре ще влезе в тестови режим, за момента има подписан договор на ръководството на борсата единствено с „ТЕЦ Марица изток 2“ за доставка на количества за търговия на борсата се очаква и трябва да се случи същото и с „АЕЦ Козлодуй“ и с Националната електрическа компания, защото споразумението, което подписа „Българският енергиен холдинг” с Европейската комисия, изисква първоначално количествата електроенергия, изчислени на годишна база, но първоначално количествата електроенергия да бъдат 2,6 тераватчаса. Това налага и трите дружества, които са държавни и са част от „Българския енергиен холдинг”, да излязат с количества на борсата.
Моето впечатление е, че те не са ентусиазирани да сторят това, но България е една от последните страни в които трябва да бъде въведена електроенергийната борса и това трябва да се случи, защото борсата гарантира равнопоставеност, а не договори с определени фирми на определени цени, част от които ние може би не познаваме. В същото време борсата ще позволи България да се интегрира към европейския електроенергиен пазар чрез обединение на съседни борси, най-вече тази на Румъния и на Сърбия, която по същото време, по която тръгва нашата борса, там също би трябвало буквално в рамките на седмици да тръгне енергийната борса.
Относно втория Ви въпрос, свързан с контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране, господин председателю, когато се разглеждаха промените в Закона за енергетиката, които влязоха в сила от 24 юли, Вие знаете, че след като на първо четене имаше едни текстове – не мога да си спомня точно кой член беше, с осем алинеи – той отпадна при гласуването, може би беше в пленарна зала. При това положение комисията не може да осъществява директно санкции за нарушителите – там се касаеше за възобновяема енергия.
По отношение на топлофикационните дружества, обиколката, която беше направена в основните топлофикационни централи на страната показа, че всички те или може би на 90% почти всички, са снабдени с уреди за измерване на топлинната и електрическата енергия. ЕСО и ЕРП-тата са известени за количествата, които би трябвало да изкупуват като високоефективна електрическа енергия. Проблемът е, че до 24 юли фактически се работеше с годишни сертификати за производство на такава енергия, което позволяваше да се прелива топлинна енергия от зимата за лятото и така нататък, което наистина хвърляше сянка на съмнение върху реално потребяваните количества топлинна енергия. До края на годината -сертификатите са тримесечни, след 1 януари те трябва да станат едномесечни. Неслучайно беше заявено, че това трябва да стане след 1 януари. То стана по предложение на господин Валери Симеонов, защото той беше убеден, че комисията щ е получи достатъчен административен капацитет, за да може да осъществява тази дейност. Независимо от всичко, колкото можем, ние ще се постараем да въведем месечните сертификати, защото те действително ще позволят в края на всеки месец, по-скоро началото на всеки месец при нас да постъпят количествата електрическа и топлинна енергия със съответните коефициенти. Ние ще изчислим колко е високоефективната електроенергия, каква е енергията, която е изкупена и ще я съпоставим с тази, която трябва да бъде изкупена. Ако има различие, това различие се отразява за следващия месец в смисъл, че ако е изкупена повече енергия като високоефективна, в следващия месец ще се намали със същото количество. Заедно с това ще получим реално потребяваните количества топлинна енергия, съответстващите на тях количества високоефективна електрическа енергия в рамките на цялата година по месеци. Считам, че това ще намали в известна степен, ще видим точно в каква, количествата високоефективна електрическа енергия. Но същата по всяка вероятност няма да бъде коригирана от 1 януари, защото се очертава промяната в цената на природния газ – така, както днес постъпи заявлението от „БУЛГАРГАЗ“, поискано е малко над 2%, нашите експерти в момента проверяват всичките изчисления, които са в заявлението на „БУЛГАРГАЗ“, но по начало съгласно закона ние можем да променяме в период, не по-малък от три месеца, но можем да променяме цената на топлинната и електрическата енергия дори и на тримесечен период само когато има значително изменение на основен ценообразуващ фактор. Два процента не са значително изменение. от 5% нагоре можем да го считаме, че е значително.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за въпроси.
Господин Ерменков има въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, във връзка с това, което казахте, тук го говорихме и с господин Николов. Първо, как очаквате АЕЦ да излезе на борсата при условията ден напред да се продава, в смисъл, къде е тази гъвкавост на АЕЦ? Там няма студени няма горещи резерви, той си работи и не знам как може това да бъде осъществено.
Няколко въпроса ще Ви задам, ако може да ми отговорите.
Вторият въпрос: ние всички тук сме наясно, няколко пъти беше поставян въпросът, че колкото повече работи „Марица-изток 2“, толкова повече е на загуба, за съжаление. Това е истината. Това е вярно заради емисиите и всички други неща, които са свързани с нея. „Марица-изток 2“ може да бъде спасена и да бъде намалена загубата й, ако й се даде възможност да има студен резерв, което от друга страна е забранено от комисията, защото е определила 20 лева студен резерв, а пазарната цена в момента е някъде около 10, примерно, съвсем условно казвам тези числа.
Не се ли притесняваме, че с борсата вместо да оглавим енергетиката, ще доведем до проблеми с държавния сектор на енергетиката, най-вече държавните генериращи предприятия, които са базовите.
Силно се съмнявам за думата равнопоставеност, че ще въведе борсата, имайки предвид дългосрочните договори, които съществуват и които са извън обсега на либерализация, защото те си остават, стоят си и са там. Неслучайно - надявам се, няма да открия голяма тайна, в новата терминология вече ги наричат независими производители може би защото не зависят от законодателство, по друга причина не мога да си представя да бъдат независими – и това са въпроси, които наистина стоят пред либерализирания пазар, които може би освен това, което Вие казахте, ще изискват и някакви други мерки, които ние като парламент и като народно представителство бихме могли да поставяме на дневен ред на обществото, за да може да се види, че държавата има отношение по въпроса, а не е просто един страничен наблюдател на процесите и зрител от първи ред.
Колкото до ТЕЦ-овете, силно се притеснявам за това, че не можахме да гласуваме необходимия бюджет на комисията. Вие трудно ще може да осъществявате контрола за тези месечни сертификати и навреме да установявате дали има превишаване или не, доработка на високоефективна електроенергия, но от друга гледна точка Вие ще се съгласите с мен, че топлофикационните дружество /не говоря за заводските централи/ произвеждат не повече от 4-5% от енергията, така че каквото и да е превишението там, то няма да има кой знае каква катастрофална роля върху условията за работа на борсата, имайки предвид онези неравнопоставени и обемите, които те ще бълват, независимо от това дали ни трябват или не ни трябват.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Да отговоря на господин Ерменков. Ще започна отзад напред.
Това, което беше заявено за топлофикационните дружества, е вярно, че от трите фактора или трите сегмента, които натоварват добавката задължения към обществото, тяхното влияние е най-слабо, което не значи, не трябва да се предприемат действия за намаляване на преференциалните цени и тяхното влияние. То беше наистина съществено намалено през изтичащата 2015 година. В предната година 650 милиона бяха разходите на НЕК за изкупуване на енергията от тези дружества. След въвеждане на промените в закона от 6 март, мисля, че беше чл. 162 /или 162а/, фактически със 130 милиона бяха спестени средства, които НЕК дава за електрическата енергия, изкупувана от тях. Въвели са, че те първо трябва да покриват собствените си нужди със своята произведена енергия, излишъкът само да постъпва, да е доказано, че е високоефективна. С промените в цената на природния газ през годината то кумулативно е промяна с 32%, допълнително бяха спестени още 40 милиона лева, защото по-голямата част от топлофикационните дружества работят на природен газ и им беше отчетено по-малки разходи, респ. беше намалена цената. Но наистина, така е, техният дял е около 20% от добавката, не от произведеното количество електроенергия. Аз се интересувам от добавката. Повече от 40% е ВЕИ централите и малко под 40% са американските централи, 20% - и общо прави 100% тези три сегменти.
Минавам към „ТЕЦ Марица-2“. Цената на студения резерв на „ТЕЦ Марица-2“ е близо 24 лева по тяхната изрична заявка. Те казаха, че не може да приемат цена под тази, защото участват на първично, вторично, третично регулиране и казаха, че това е реалната им цена. При това положение комисията определи тази цена по искането именно на „ТЕЦ Марица-2“. Истина е, че студеният резерв – такъв, какъвто е и в момента, е от производители, които го предлагат на цени, които не превишават 10 лева на мегаватчас. Може би в края на ценовия период за месеците април, май и юни е възможно да се отвори прозорец да се изкупува студен резерв и от „ТЕЦ Марица-2“, но категорично няма да бъде на тези цени, които те са поискали.
„ТЕЦ Марица-2“ по начало, както всяко предприятие, може да се стабилизира и да бъде на печалба в две направления – като повиши приходите, но и като намали разходите. Уви, считам, че там не се полагат достатъчно усилия да се намалят разходите в ТЕЦ-а и аз и друг път съм заявявал, че броят работещи в „ТЕЦ Марица-2“ при производствена мощност, съпоставима с двете съседни централи – AES и „Контурглобал“, са близо два пъти повече работещите, а произвеждат същата електроенергия. Това говори за по-ниска производителност на труда. Трябва да се оптимизират разходите и да бъдат намалени.
По отношение на работата и на свободен пазар аз считам, че това е може би здравословно не само за тях, но и за други, които излизат на свободен пазар, защото те там виждат каква е реалната цена а не да бъде дотирана от потребителите чрез изкуствено завишени цени, административно определени.
Относно „АЕЦ Козлодуй“, може би това е и причината все още преговорите за доставка на електроенергия за борсата от „АЕЦ Козлодуй“ да продължават, но те трябва да завършат преди края на годината, защото това е писмено поет ангажимент от БЕХ при преговорите с Европейската комисия. Количествата трябва да бъдат осигурени. Това е нормално да бъдат осигурени.
Това, което ние в следващите стъпки, които може да направи регулаторът и ще го направи, е енергията, необходима за покриване на технологичните загуби не да бъде купувана от „АЕЦ Козлодуй“, а да се купува от борсата, и то да се купува в сегмента ден напред. По такъв начин ще се купуват действително количества, отговарящи на реални технологични загуби и отговарящи на реалната цена на електрическата енергия. А това е близо 4 тераватчаса електроенергия. Тази електроенергия трябва да мине през борсата, за да бъде закупена. Това е едно от действията, които ние сме предвидили и видяхме, че по същия начин Световната банка в своя междинен доклад го препоръчва.
На следващо място, ще се препоръча през борсата да минават част от количествата, произвеждани от тези централи, на които електроенергията е включена на квотен принцип в изкупуваната за регулирания пазар. На следващо място, част от трансграничния капацитет за търговия с електроенергия да се резервира за енергия, закупена от борсата. Това са все мерки, които са провеждани по о пределен начин в други страни от европейски, които фаворизират борсовата търговия. Трябва да се освободим от непрозрачност, която съпътства често пъти търговия с електроенергия към момента.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други въпроси към господин Иванов?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът е ясен. Че трябва да въведем борса, трябва да въведем, че правим всичко в името на борсата и за да задейства тази борса и да не плащаме по 6000 евра дневно, ако не въведем тая борса от 1 януари, това е ясно, не е публична тайна, известно е това нещо. Но все пак понеже Вие споменахте за регулирания пазар, който най-вероятно този път ще остане наистина регулиран, защото всичко това, което Вие споменахте, че трябва да се случи – покупка, електронните технологични загуби на борсата на сегмента ден напред, реализиране на електроенергия на външния пазар, пак сегмент и т.н. - неминуемо води до повишаване на цената на електроенергията. За съжаление, такава беше тенденцията защото въвеждайки международния стандарт и в цената, тя няма начин да не достигне международните нива на борсата. Това имам предвид.
Тук въпросът опира пак до регулирания пазар и до неговия сегмент – как и по какъв начин и какви са идеите на комисията във връзка с това, този регулиран пазар колко време ще продължи, ще продължаваме ли да работим на регулирания пазар всички потребители, които искаме да останат на регулирания пазар, независимо от нашето потребление, казвам – крайни битови потребители, независимо от това, дали потребяваме по 1000 или по 60 киловатчаса месечна електроенергия и от тази гледна точка – дали все пак не е дошло време докато има регулиран пазар и с цел да се стимулира и малко повече култура в енергопотреблението, да дадем тези тарифи, тоест, многотарифно оценяване на електроенергията на регулирания пазар според потреблението, като всяка тарифа започне от нула. Примерно, за енергийно бедните – две лампи, един хладилник и един телевизор се изчислява какво е – една цена. За едно нормално средно семейство, което е с две деца, двустаен апартамент – друга цена. За тези, които живеят в по-големи апартаменти – трета цена. За онези, които си ползват именията и ги отопляват с електроенергия, басейни, сауни, паркове – четвърта цена.
Питам не за друго, а защото съм убеден, че в рамките на поне оптимистично една година, „реалистично ще бъде три години – но най-вероятно целта ще бъде за две години да се въведе либерализация на битовите потребители. Така че в рамките на тези две години не е ли време вече наистина да въведем това нещо, защото с увеличаването на цената ще се увеличи броят на енергийно бедните като определение по Световна банка. Сега са 60-61%. Ако вдигнем цената на потребителя, което неминуемо ще стане /сега за процентите няма да спорим да споменаваме с колко ще се вдигне/, ще се увеличи и процентът на енергийно бедните поне 70. През бюджета това да се покрива е нереалистично, още повече че няма предвидени средства. За това питам за тарифите, което, пак казвам, е и стимул за енергийна ефективност. Тоест, всеки ще се стреми да потребява по-малка енергия, за да влезе в по-долната тарифа.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. По отношение на подготовката на регулатора за енергийната борса най-важното нещо, което направи регулаторът, беше ценовото решение от 1 август. Ако ние не бяхме взели решение, с което да изравним добавката задължение към обществото, за всички потребители, независимо дали са битови или бизнес, щеше да има експлозия на цените с намаляване на регулирания пазар. Но след като въведохме принципа, че цената на потребителите, независимо дали са битови или бизнес, се формира от цената на електрическата енергия, плюс добавка задължение към обществото плюс мрежовите услуги за преносните и разпределителните мрежи за пренасянето на електроенергията, ние категорично можем да заявим, че свиването на регулирания пазар не е в този предишен сбъркан модел, при който сега цената щеше рязко да се повиши. Аз съм убеден, че вие ще го видите това нещо през следващата година.
Независимо от всичко, в едно нещо категорично мненията съвпадат, а то е, че в началото на функционирането на борсата цените често пъти показват големи амплитуди нагоре или надолу. Аз дори не мога в момента да кажа. Много е важно именно да се изпълни това, което е заложено от споразумението с Европейската комисия да се осигурят тези количества електроенергия, защото ако предлагането е малко, при съответното търсене… Това не трябва да се допусне и това е задача № 1 на ръководството на борсата до края на годината. Има ли достатъчно предлагане на електрическа енергия, цените не би трябва да се повишат, поне не би трябвало да се повишат чувствително. Но регулаторът изпълнява и една обществена функции – да не позволи битовите потребители да бъдат изложени на промени, които могат евентуално да настъпят. По тази причина битовите потребители, освен ако някой изрично пожелае да излезе на борса, но битовите потребители ще останат на регулирания пазар и към момента цените, които сме предвидили, сме определили, са валидните цени. Ние ги определяме до лятото на следващата година и считам, че това може да се удържи. Надявам се да няма никакви обстоятелства, които да налагат промени, но нашие анализи показват това.
Защо цената на електроенергията, която наистина е най-ниска в Европа, но заедно с това и заплатите на българските граждани са най-ниски - защо не може в момента сериозно да се повиши? Защото самите заплати на гражданите влияят и върху самата цена. Това са работещите в енергийните дружества. Това, което ние признаваме като разходи - отчитаме реалната ситуация във всяко едно от енергийните дружества. Тук когато говорим за енергийно бедните, категоричното становище на комисията е, че трябва да се предприемат две действия в строга последователност.
Първото действие трябва да бъде ясно договаряне с Министерството на труда и социалната политика да актуализира енергийно бедните домакинства, с други думи, уязвимите потребители. Да се предвидят съответно енергийни помощи за тях в по-сериозен размер от сега действащите, да се намери начин тези енергийни помощи не само да бъдат получавани, но да бъдат потребявани от семейства, а не да бъдат препродавани и т..н. това означава една много сериозна методика за всичко това. Едва след като всичко това се изпълни и се знае, че енергийно уязвимите потребители са наистина предпазени, тогава може цената на електроенергията да порасне, но реално като следя това, което става в околните страни на север от нас /не говоря за Гърция и Турция/, цената на електроенергията в съседна Румъния е по-ниска, отколкото в България. Aко ние се свържем с енергийната борса на Румъния, може да се окаже така, че българските бизнес потребители да купуват от северната си съседка ток, защото там след три години функциониране на борсата цената се оказва по-ниска, отколкото цената, на която стартира тяхната борса преди три години. Също и в Унгария.
Да кажа две думи по дългосрочните договори. Аз наистина може би хиляда пъти, а може и повече, господин председател, повтарям едно и също нещо. Хората ме питат защо ние не променяме цените по дългосрочните договори? Съгласно Правилата за функциониране на Европейския съюз, никоя национална институция – било правителство, било регулатор, било съд – няма право да се произнесе върху неправомерна държавна помощ. Това е причината досега никое българско правителство да не се е произнесло. По тази причина ние чакаме заедно с всички вас решението на Европейската комисия. на няколко пъти те искаха от нас допълнителни сведения. Ние сме ги подавали, отговаряли сме на въпроси. Ако имаше нещо във въпроса на господин Ерменков, свързано с това и беше заявено, че всъщност борса не може да функционира нормално поради дългосрочните договори моделът който се прилага в по-голямата част от европейските страни, вероятно ще бъде така и в България, че дори производителите на енергия по преференциални цени предоставят енергията на борсата, получават борсовата цена, а фондът „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира до преференциалната цена. Същественото при този модел е, че ако в един момент борсовата цена надмине преференциалната цена, тогава се връща тази част от получените приходи над преференциалната цена във фонда „Сигурност на електроенергийната система“. В този фонд вие съвсем скоро ще разберете, че са свързани наистина много чувствителни средства основно от търговията с парникови газове през годината. Очакваме 150 милиона да имаме там в края на годината заедно с 5-процентовите вноски, които се дължат от всички производители на електрическа енергия 5% върху всеки мегаватчас произведена електроенергия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, но в рамките на тези 150 милиона или отделно от тези 150 милиона2
ИВАН ИВАНОВ: Отделно от тези 150 милиона. За тези 150 милиона, мога да ви кажа как са били от януари до 6 март, когато беше първата промяна в закона, а след това от 6 март до 24 юли втората промяна, след това третата промяна – защото се променя и нашето настояване, което аз заявих пред новоназначения управител на Фонда Диан Червенкондев – 100% от тези от търговията с емисии да постъпва във фонда. Това беше гласувано в Закона за енергетиката. Но в Закона за чистотата на атмосферния въздух е гласувано, че 29% трябва да бъдат използвани за дейности, които да предпазват или промяната в климата, което означава може би залесяване или някакви други дейности. Там ще се водят преговори с Министерство на околната среда и водите и Министерството на финансите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз помня, че юли мисля, че Ви поставих въпроса кога очакваме решението на Европейската комисия по случая с държавната помощ. Вие казахте до месец. Явно продължаваме да го очакваме. Аз знам, че продължаваме да го очакваме.
ИВАН ИВАНОВ: Уви, господин председател, председател съм на Комисията за енергийно и водно регулиране, но не на Европейската комисия, за да разпоредя да дадат такъв отговор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други въпроси към господин Иванов има ли? Госпожа Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз съжалявам, че не бях от началото на заседанието и не съм в течение на това, което е било казано в началото, но ние не можем да чакаме безкрайно Европейската комисия. Вие просто трябва да поставите тук ребром въпроса, ако не, ние ще го поставим, ако трябва, чрез ЕВРОНЮЗ или други медии. Европейският съюз има медии. Трябва да обясним колко дълго чакаме. На тази комисия трябва да й бъде даден краен срок. Не можем да се оправдаваме с това непрекъснато. Месеците, седмиците минават, месеците бягат, годините летят, ние стоим и чакаме и тези тъй наречени американски, не знам дали са американски централи, продължават да се ползват с абсолютно антипазарни недемократични корупционни привилегии, а ние стоим и чакаме!
Не е целта тук да даваме пари за енергийно бедните, защото в България има една система, която непрекъснато произвежда бедни – енергийно бедни, хранително бедни, бедни от към облекло. Те въобще са си бедни. Хайде да изхвърлим този ужасен, обиден неолиберален дискурс и да кажем, че системата в България докарва от 90% от народа до лумпенизация. Те не са енергийно уязвими, те просто са едни много бедни хора. И държавата ще продължава да им дава енергийни помощи. Първо, тя произвежда енергийно бедни, или, ако си послужа с тази превземка – енергийно уязвими, и след това ние останалите им даваме помощи. Докъде ще стигнем така? Аз не мога да разбера как може хем да твърдите, че има пазар, хем цената на тока да се покачва. Няма такъв закон.
ИВАН ИВАНОВ: Не се покачва, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи тук има някаква корупция, тук има някакъв лобизъм, тук има нещо друго. Не може да бъде така.
ИВАН ИВАНОВ: Не се покачва. Кажете ми покачва ли се цената?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Във физиката f = m.а. Силата е равна на масата по ускорението – закон. И няма никаква възможност, нито условия в природата, в която за един частен случай силата да е обратнопропорционална на масата или ускорението. Щом вие имаме борса, щом имате конкуренция, щом твърдите, че имате пазар, не може да защитите тезата, че някак сега така, видиш ли, цените ще пораснат малко. Докато, както казва една Ваша колежка, докато „се напасне“ пазарът. Хайде да ми обясните този процес на напасване. Какво значи „да се напасне“ пазарът?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само с едно изречение, госпожо Ташева, понеже стана дума за това, имаше такъв въпрос преди това и господин Иванов доста категорично каза, че ценовото решение е валидно, регулираният пазар остава на тия цени до следващия период. Няма да има ръст на цените за бита. Цената на борсата е нещо, което също не се очаква да бъде драстично различно.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Само да допълня. Ако битовите потребители останат на регулирания пазар, който е регулиран само и само за да се хвърля в ненаситната паст на тези, които имат дългосрочни договори, едни грамадни пари, то ние не можем да говорим за пазар въобще. Слушах на едно от последните заседания на другата енергийна комисия, където присъстваше новият изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй“ господин Ангелов, който каза, че пазарът ще реши цените, търсенето и предлагането. Но то е изкривено, защото търсенето е до голяма степен туширано или задоволявано по непазарни методи чрез регулирания пазар. Въобще нека да излезем пред българския народ и да кажем, че тази борса няма нищо общо с пазара, защото това, което тя ще създаде, няма да е пазар.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, по-голямата част от това, което каза госпожа Ташева, беше като политическо изявление. Аз по отношение на него няма да взема отношение, но мога да кажа следното, да се чуе съвсем ясно. От встъпването в длъжност на този състав на комисията от 2 април няма никакво увеличение на цената на електрическата енергия. Който иска, може да провери в нашите ценови решения. Има намаление дори малко с около половин процент, но няма никакво повишение. Не знам госпожа Ташева по-скоро може да отправи въпроса към господин Ерменков, който твърдеше, че ще тръгне цената нагоре. Аз точно това обясних, че няма обстоятелства, които да налагат такова движение. Сега се оказа, че на мен ми се приписват думи, които аз изобщо не съм казвал. Вие сте свидетели тук.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така е аз твърдях, че ще има вдигане на цената, а господин Иванов ни успокояваше, че няма да има. Дай Боже той да е правият.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други народни представители желаят ли да вземат думата? Ако няма желаещи да вземат думата, закривам точка 1 от дневния ред. Изслушахме информацията. Благодарим на господин Иванов.
ПО ТОЧКА ВТОРА - Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има становище от госпожа Цветанка Илиева във връзка с един доста известен казус, свързан с „Топлофикация“. Тук ли е госпожата? В рамките на три минути имате възможност да изложите въпроса. Той е дискутиран от Комисията за енергийно и водно регулиране, така че те имат какво да ви отговорят.
ЦВЕТАНКА ИЛИЕВА: Уважаеми дами и господа, във връзка с огромните проблеми, които имаме потребителите на топлинна енергия за битови нужди, съгласно действащия в момента механизъм на уреждане на отношенията с топлопреносните предприятия и фирмите за дялово разпределение, предлагам да направите промени в Закона за енергетиката, както следва:
Топлопреносните предприятия да сключват договори за продажба на топлинна енергия за битови нужди при одобрени общи условия от Комисията за енергийно и водно регулиране с всяка отделна етажна собственост, която е техен клиент. Моля да направите справка и да проверите, че така са били уредени отношенията между етажните собствености и топлопреносните предприятия в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, публикуван в „Държавен вестник“, бр. 64/1999 г., глада 11, раздел V. Разполагам с две писма от две различни дирекции на Европейската комисия „Правосъдие и потребители“ и „Енергетика“, в които се казва, че трябва да има сключени договори между етажната собственост и топлофикационните дружества.
Във връзка с тези промени предлагам да се възложи на Комисията за енергийно и водно регулиране да осъществява текущ и следващ контрол по спазването на общите условия. Ако се запази системата на дялово разпределение на топлинна енергия в сградите етажна собственост, предлагам фирмите за дялово разпределение да преминат на лицензионен режим към Комисията за енергийно и водно регулиране, като КЕВР да одобрява поотделно на всяка фирма за дялово разпределение общи условия за услугата дялово разпределение и правила за вътрешен контрол относно изготвянето на прогнозните и изравнителните сметки.
Да се възложи на Комисията за енергийно и водно регулиране да извършва текущ и последващ контрол по спазването на общите условия и правилата за вътрешен контрол.
Фирмите за дялово разпределение да сключват договори с всяка една етажна собственост, която обслужват. Заплащането на услугата за дялово разпределение да бъде уредено в този договор, като фирмите сами си събират парите директно от етажната собственост или отделните клиенти, а не както в момента е уредено – това да става чрез топлопреносните предприятия.
В чл. 143 от Закона за енергетиката предлагам да се допълни отделна алинея, в която да се запише как следва да се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за високата зона и помещенията от ниската зона. В действащия Закон за енергетиката този въпрос не е уреден. В момента въпросът е уреден в Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяване, но този текст противоречи на чл. 38 и 41 от Закона за собствеността. Предлагам в чл. 143 от Закона за енергетиката да се създаде нова алинея, в която да се определи как следва да се разпределя отдадена топлинна енергия от сградна инсталация в сгради, при които тръбите за сградна инсталация са вградени в стените, тоест, не са от открит тип. Такъв случай преди няколко дни беше показан по bТV.
В допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката да се даде определение какво представлява отоплителен щранг - лира и какви са правилата за определяне на параметрите му.
Да се направи промяна в чл. 75 на Закона за енергетиката, като се възложи на Комисията за енергийно и водно регулиране да извършва предварителен, текущ и последващ контрол върху дяловото разпределение за топлинна енергия. Така на Комисията за енергийно и водно регулиране да й бъдат възложени функции тя да бъде независимият държавен орган, към който потребителите могат да подават жалби и рекламации относно дяловото разпределение на топлинната енергия. Начинът, по който в момента е уреден този въпрос в Закона за енергетиката е неработещ, защото Комисията за енергийно и водно регулиране отказва да се произнася по такива жалби, като се позовава на чл. 75, ал. 1, т. 2 от закона, в който контролът е възложен на министъра на енергетиката, а от друга страна Министерството на енергетиката отказва да се произнасят по отделни конкретни жалби на клиенти за дяловото разпределение на топлинна енергия, защото казва, че се занимават само с осъществяването на контрол по спазването на нормативната уредба. Така потребителите сме лишени от правото да подаваме жалби относно въпроси на дяловото разпределение на топлинна енергия към независим орган в държавата, каквито са изискванията на чл. 3, т. 13 от директива 2009/72 относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.
Ако желаете, мога да ви предоставя писмата от Европейската комисия, нося ги. Те са от две различни дирекции.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Господин Иванов, искате ли да вземете отношение по направеното предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Искам да кажа, че най-напред в целия контекст се оказва, че потребителите на топлинна енергия имат повече доверие на комисията, и искат на комисията да се възложат тези функции, а не както досега – на министерството, като казват, че това, което е при министерството, е неработещ механизъм.
Второ, законът към момента е категоричен и госпожа Илиева го спомена, че контролът е възложен на министъра, респективно на министерството. Към момента това е законът.
На трето място, законът може да се промени, но Вие знаете ли, господин председател, колко е съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране? Ние не можем, дори сега се създават национални помирителни комисии към Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите. Чудим се откъде да намерим експерти, които да им предоставим, защото, наистина, заповядайте да видите как се работи от сутрин до 8 часа вечерта. Така че, допълнителни функции на Комисията за енергийно и водно регулиране могат да се възложат, ако бъде тя обезпечена с административен потенциал.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов. Ние всички сме наясно и трябва да призная, че колегите от двете комисии, които се занимават с енергетиката, бяха единодушни в подкрепата Ви към Вашето искане за по-висок бюджет и, за съжаление, няколко гласа на практика не стигнаха това да се реализира.
ИВАН ИВАНОВ: Да, девет гласа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Два гласа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Два не стигнаха за АЯР. При него бяха повече сравнително.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Илиева, ще се отнесем с голяма сериозност към предложенията, които правите. Аз ще ги предам на експертите на комисията, ще поработят по тях, за което ще държим връзка. Разбира се, това, което имате като кореспонденция от отделите, ще бъде от помощ за мотивировката на предложенията.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, наистина съвсем искрено искам да благодаря на Вас, на присъстващите колеги от комисията по наблюдение на КЕВР и от Комисията по енергетиката, защото рядко в Народното събрание е имало такова единодушие от осемте политически парламентарни групи в Народното събрание с подписите на членовете от тези две комисии в подкрепа на необходимостта да бъде осигурен на КЕВР административен капацитет, за да може да изпълнява своите разширени функции.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Иванов, коя е липсващата парламентарна група?
ИВАН ИВАНОВ: Извинявайте, не знаех, госпожо Ташева, не съм видял, това прави още по-значимо събитието, че и осемте парламентарни групи…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Осем от осем се подписахме.
ИВАН ИВАНОВ: Извинявайте много, наистина не съм го казал умишлено, не го бях видял, радвам се.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има един въпрос от господин Димитър Тодоров. Ще помоля, не го четете, кажете по същество, защото наистина злоупотребяваме с времето на господин Иванов.
ДИМИТЪР ТОДОРОВ: Накратко искам да кажа следното. Има противоречие в нашето законодателство.
ИВАН ИВАНОВ: То е въпрос към комисията, очевидно.
ДИМИТЪР ТОДОРОВ: То се състои в следното: че в Закона за енергетиката има разпределение на топлинната енергия, който въвежда в употреба индивидуалните топлинни разпределители, а те по своята същност противоречат на Закона за измерванията. В Закона за измерванията е казано, че в България е разрешено да се използват само уреди, които имат на скалата си размерност в системата SI – Международната система за единици SI. Тези индивидуални разпределители нямат такова означение и не могат да измерват никаква физическа величина.
Имам писмо още от 41-о народно събрание от Мартин Димитров, цитирам: „Те, индивидуалните разпределители, не измерват абсолютни стойности, а относителни и поради това нямат индикатор за конкретна физическа величина.“
В този смисъл аз питам законни ли са топлинните разпределители и ли не са законни? Те са в коренно противоречие със Закона за измерванията. Ако се позовем на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, в който се казва, че при противоречащи разпоредби на два закона се затичат тез,и които са в полза на потребителя, тогава съдът не би трябвало да даде нито едно дело на „Топлофикация“ да спечели, защото всеки, който е против Закона за енергетиката в този смисъл, може да спечели делото.
Друго, което искам да кажа – разпределението на енергията, въпреки, това се извършва по тези индивидуални разпределители. Всеки абонат плаща за тях, въпреки че те не са търговски прибори.
Освен това, когато тези индивидуални разпределители се монтират, в тях се въвеждат коефициенти от човек, от техник. Тези коефициенти, първо, на никой не са известни. Второ, това представлява една намеса на човек в работата на измервателен прибор, което е изобщо недопустимо нещо.
Друго, което иска да кажа е, че в Методиката за дялово разпределение от Наредбата за топлоснабдяване има една формула за изчисление на сградната инсталация, в която фигурира действителната инсталирана мощност за отчетния период. Тази мощност е в числител и ако тази мощност я вземем за нула, както може да са получи, когато всички собственици са си затворили кранчетата на радиаторите, тогава би трябвало и енергията за сградна инсталация да е нула. Обаче фирмите за дялово разпределение винаги в тази формула поставят действително инсталираната мощност, което не е вярно. Тоест, има коренно погрешни изчисления.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Стана ясен въпросът. Не знам господин Иванов има ли възможност отговор?
ИВАН ИВАНОВ: Още при обсъждането на въпроса на госпожа Илиева беше изтъкнато, че дяловото разпределение, Методика за разпределение, устройства за измерване и при дялово разпределение са от компетентността на министъра на енергетиката. Тоест, това не може да бъде въпрос към Комисията за енергийно и водно регулиране. Но използвам случая да кажа нещо вън от това. С тази програма за саниране, която е на стойност 1 милиард лева, 49 големи блока в София имат възможността със заплащане от държавата от този 1 милиард да преминат от вертикални щрангове към хоризонтални и с топломер на входа на апартамента да се измерва само това, което те консумират, както е при електроенергията. Няма смисъл да влизам в подробности, но при минимални допълнителни разходи само по пода, с протектор тръбичка, която стига до същия радиатор, които са в момента. Защото непрекъснато се поставя въпросът при дяловото разпределение за сградна инсталация и т.н. – всичко това отпада в момента, в който се премине към хоризонтална отоплителна система, както е в новите блокове. Моят апел е: хората в тези близо 50 големи блока да преминат към такава система. Цялата реконструкция ще се заплати от програмата – това ми каза Делян Добрев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Тодоров, понеже наистина въпросите, които зададохте, са от компетенцията на Министерството на енергетиката, аз ще ги препратя към тях и ще получим тяхното становище, за което ще бъдете уведомени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само с една дума да Ви отговоря. Това, което е за вертикалните щрангове, не са измерители. Те са разпределители. Те не мерят като търговски уред. Те са направени там, където има блокове с вертикални щрангове, търговският уред е долу в абонатната станция, единствено само там се намира и само там въз основа на него се плаща това, което се получава. Другото е разпределение според тези разпределители - те не са даже и измервателни уреди, за да има някаква пропорционалност според използването и разликата, която се получава между разпределението, според тях, и абонатната станция долу, вече се отнася към сградна инсталация. Когато имаме вертикални щрангове, не е справедливо това разпределение, защото в сградната инсталация отива много повече, отколкото би трябвало да отива в нормално потребление. Затова наистина единственият изход, който съществува в момента, за съжаление, е преминаването от вертикални към хоризонтални щрангове. Там наистина когато имаш измерител, вече не е разпределител на входа, и когато ги събереш тези и ги извадиш от общото, се получава много малка разлика. Аз живея в такъв блок и затова ви го казвам така, от личен опит. Но Вие сте прав, че съществуват огромни проблеми, още повече че това, което казахте за коефициента който се поставя вътре върху този разпределител, никой не знае какво е, защо е, къде е и как е, но ние ще го поставим това като въпрос на министерството, за да може да имаме все пак някаква яснота и някаква обективност в процесите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на колегите за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 15.50 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ
НА ДЕЙНОСТТА
НА КЕВР:
/Искрен Веселинов/
2.Разни.
ПРОТОКОЛ
№19
На 10 декември 2015 г. от 14.30 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Направления за законодателни инициативи за осигуряване на развитието на либерализирания електроенергиен пазар, подобряване обслужването на клиентите на енергийни и ВиК услуги.
2. Разни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли някой желание да добави нещо по дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приема се единодушно.
ПО ТОЧКА ПЪРВА – Направления за законодателни инициативи за осигуряване на развитието на либерализирания електроенергиен пазар, подобряване обслужването на клиентите на енергийни и ВиК услуги.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като гост на нашето заседание е господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране и по точка 1 всъщност той ще ви представи информацията, която комисията е изготвила.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа народни представители, аз получих поканата за участие и съответна информация, която комисията да предостави като направления, в които вижда промени в Закона за енергетиката като основополагащ закон за нашата работа. Преди това искам да кажа, че Комисията за енергийно и водно регулиране като регулатор няма законодателна инициатива и ние сме готови и винаги сме го правили, да даваме становища по предложения, които се правят от народните представители или от Министерски съвет така, както е разписано и в Конституцията на Република България. Независимо от това, в съвсем общ вид като рамка мога да кажа следното. Необходимо е буквално в първото тримесечие на следващата година със започване на функционирането на българската независима енергийна борса да бъдат извършени промени и в Закона за енергетиката в две основни направления.
Първото направление е, че трябва да бъдат пресени изцяло в българското законодателство, съответно и в наредбите за функциониране на борсата Регламент 1227 от 2011 г. Това е Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия, като не се уточнява дали се касае за търговия с електрическа енергия или с природен газ. Този регламент, който е познат като Правилата на Ремит, неговото прилагане стриктно би гарантирало две основни неща за борсата: първо, прозрачност на функционирането и второ, равнопоставеност на участниците в борсата.
Какво направи Комисията за енергийно и водно регулиране? Въведе част, най-основополагащите елементи от този регламент в измененията на правилата за търговия с електрическа енергия и изменение на правилата за търговия с природен газ, каквато търговия в определен момент ще се разшири значително.
На второ място, в диалог с ръководството на Българската независима енергийна борса поискахме и считам, че те го изпълниха, в така наречените Правила за поведение на участниците в енергийната борса бяха отразени също разпоредбите на регламента. Но въпреки това считаме, че в разписан вид регламентът може да бъде отразен в дълбочина с някои разпоредби в закона. Това е по отношение на функционирането на борсата.
Втората промяна, която считаме, че е необходима, е изменение на сегашния статут на Националната електрическа компания. Към момента тя е единствен купувач и е обществен доставчик. С началото на функциониране на борсата тя не може да изпълнява едновременно тези две функции, защото самата борса предполага различни преки участници на борсата под формата на енергийни дружества, които ще търгуват с потребители на електрическа енергия или търговци на електрическа енергия.
Конкретните текстове, аз отново искам да подчертая, вероятно ще бъдат разработени от отделите в Министерството на енергетиката или ако се търси спешно приемане, ще бъдат внесени от група народни представители. Комисията, от своя страна, и това можем да го гарантираме, много внимателно ще проучи предложенията такива, каквито бъдат направени, за да видим дали няма вътрешния противоречия, дали няма непълноти и с официално становище ще изразим наистина нашата позиция по тези предложения. Това е в областта на енергетиката, която всъщност засяга актуалните събития, каквито са и тази седмица. Знаете, че днес беше подписано окончателното инвестиционно решение за българо-гръцката газова връзка, а утре трябва да стартира в текстови режим и българската енергийна борса.
По отношение на ВиК сектора, там Комисията за енергийно и водно регулиране изработи две ключови наредби. Едната наредба е Наредбата за регулиране на цените на ВиК услугите, другата наредба е наредба качествените показатели на водата.
Двете наредби са важна част от реформата във ВиК сектора и в момента, след като бяха приети от комисията, те са на етап обществено обсъждане и едновременно с това се извършва и съгласуване с отделните министерства, които имат позиция по този въпрос. Разчитаме, че преди края на годината, особено ако има и заседание Министерският съвет, включително в седмицата между Коледа и Нова година, наредбите на Министерски съвет ще бъдат приети, за да влязат в сила от 1 януари.
Оттам насетне вече в закона ще бъдат разписани и изискванията, свързани с новите бизнес планове на ВиК дружествата, новия период, който ще започне от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 година, както и ще бъдат отразени някои от постановките в двете наредби, ако, разбира се, по отношение на този закон – Закона за водите, както и Закона за ВиК услугите основна роля играе Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с които ние сме в диалог и се стремим да постигнем най-добър резултат с непрекъснато сверяване на техните предложения и нашите позиции.
И в двата случая искаме със своите действия да бъдем част от вземането на добри решения за енергетиката и за ВиК сектора. Това е, което мога да кажа накратко.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, това е идеята, всъщност като представители на законодателен орган да разберем нуждите, посоките, които би следвало да се търсят някакви законодателни решения, да ги анализираме и евентуално да инициираме подобни законодателни предложения. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, първото нещо, което казахте, може би изпуснахме, защото сме изморени, но Вие казахте за регламент, който трябва да бъде въведен и някакви допълнителни към него или с него текстове.
ИВАН ИВАНОВ: Знам какво ще ми кажете. Регламентът има пряко действие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие сте прекрасно запознат и знам от предишния Ви опит, че това е copy/paste не е нещо друго, което може да бъде регламент. Той няма тълкувателни, някакви други допълнителни решения. Просто се хваща както е написан, превежда се, надявам се, читаво, защото има много регламенти в България, които не са читаво преведени и ние сами страдаме от това нещо, и после се правят поправки. И накрая се въвежда в законодателството. Така че, ако има нещо към регламента, което е допълнително, ние с удоволствие ще го направим.
В тая връзка използвам факта, че взех думата, хубаво е не да разчитаме на групата депутати и на групата от министерството, защото не подценявам капацитета на министерството, но вие сте тези, които се блъскате на фронта. Затова ако искате да бъдем полезни, изучете двама-трима специалисти, дайте да излъчим тук в комисията или ще излъчим групи от народни представители, които да се заемат с този въпрос и да се опитаме, ако наистина е толкова срочно и не може да мине по целия път на Министерски съвет съгласуване по министерства и т.н., да го направим от група народни представители, за да го икономисаме, но да работим паралелно. Иначе пак ще загубим време – Вие ще ни кажете нещо, ние няма да сме доразбрали, ще Ви го напишем, ще Ви го дадем, после ще го преработваме и т.н. Да го разработваме съвместно. Това ми беше идеята.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Напълно сте прав, господин Ерменков, че регламентите и на Европейския съюз имат пряко действие върху всичките 28 страни членки. Има се предвид отразяването до определена степен в начина, по който да бъде приложен. Текстовете са абсолютно задължителни. Когато говоря за Правилата за търговия с електрическа енергия, всъщност ние, стъпвайки върху регламента, разписваме един вид методика, по която да бъдат. Иначе една страна ще попадне под наказателна процедура, ако не спазва регламенти на Европейския съюз.
Относно второто, аз съм напълно съгласен. Просто чакаме, що се касае до двете наредби за водата, за регулиране на цените и за качеството на водата, те са наистина в такава фаза, че ще бъдат приети. Единствено не знаем дали ще бъде в края на 2015 или началото на 2016 година.
Що се касае до промени в Закона за енергетиката, да, готов съм, може би ще подберем няколко души и в един сериозен диалогов режим, като, разбира се, се чуе мнението на народните представители, сме готови да съдействаме за изработване на текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз имам въпрос. Понеже имаше национална информационна кампания за либерализацията на енергийния пазар, бихте ли споделили какви са основните проблеми, които излязоха там като мнение на гражданите?
Като допълнително мое питане е: дали Комисията за енергийно и водно регулиране е спазила всички законови правомощия за пълноценен контрол на производители – търговци по цялата верига, както е редно и на практика готови ли сте да осъществявате мониторинг на тая търговия?
ИВАН ИВАНОВ: Да. Господин председателю, действително в продължение на две седмици съвместна работна група от министерството, Комисията за енергийно и водно регулиране, „ЕСО“, Националната електрическа компания и съответните електроразпределителни дружества за различните райони на страната, проведе серия от срещи в областните градове на България за запознаване на обществеността с предстоящата либерализация на пазара. Това, което прави впечатление е, че на срещите основно присъстваха представители на бизнеса, които се интересуваха най-вече от добавката задължение към обществото, от възможностите тя да бъде намалена в бъдеще, докато представители на битовите потребители практически нямаше и не постъпиха сериозни искания и заявки за това, как и кога битовите потребители ще излязат на пазара. Аз все пак искам да поясня, че след започване на реалното функциониране на борсата от началото на месец януари, защото тя от утре ще влезе в тестови режим, за момента има подписан договор на ръководството на борсата единствено с „ТЕЦ Марица изток 2“ за доставка на количества за търговия на борсата се очаква и трябва да се случи същото и с „АЕЦ Козлодуй“ и с Националната електрическа компания, защото споразумението, което подписа „Българският енергиен холдинг” с Европейската комисия, изисква първоначално количествата електроенергия, изчислени на годишна база, но първоначално количествата електроенергия да бъдат 2,6 тераватчаса. Това налага и трите дружества, които са държавни и са част от „Българския енергиен холдинг”, да излязат с количества на борсата.
Моето впечатление е, че те не са ентусиазирани да сторят това, но България е една от последните страни в които трябва да бъде въведена електроенергийната борса и това трябва да се случи, защото борсата гарантира равнопоставеност, а не договори с определени фирми на определени цени, част от които ние може би не познаваме. В същото време борсата ще позволи България да се интегрира към европейския електроенергиен пазар чрез обединение на съседни борси, най-вече тази на Румъния и на Сърбия, която по същото време, по която тръгва нашата борса, там също би трябвало буквално в рамките на седмици да тръгне енергийната борса.
Относно втория Ви въпрос, свързан с контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране, господин председателю, когато се разглеждаха промените в Закона за енергетиката, които влязоха в сила от 24 юли, Вие знаете, че след като на първо четене имаше едни текстове – не мога да си спомня точно кой член беше, с осем алинеи – той отпадна при гласуването, може би беше в пленарна зала. При това положение комисията не може да осъществява директно санкции за нарушителите – там се касаеше за възобновяема енергия.
По отношение на топлофикационните дружества, обиколката, която беше направена в основните топлофикационни централи на страната показа, че всички те или може би на 90% почти всички, са снабдени с уреди за измерване на топлинната и електрическата енергия. ЕСО и ЕРП-тата са известени за количествата, които би трябвало да изкупуват като високоефективна електрическа енергия. Проблемът е, че до 24 юли фактически се работеше с годишни сертификати за производство на такава енергия, което позволяваше да се прелива топлинна енергия от зимата за лятото и така нататък, което наистина хвърляше сянка на съмнение върху реално потребяваните количества топлинна енергия. До края на годината -сертификатите са тримесечни, след 1 януари те трябва да станат едномесечни. Неслучайно беше заявено, че това трябва да стане след 1 януари. То стана по предложение на господин Валери Симеонов, защото той беше убеден, че комисията щ е получи достатъчен административен капацитет, за да може да осъществява тази дейност. Независимо от всичко, колкото можем, ние ще се постараем да въведем месечните сертификати, защото те действително ще позволят в края на всеки месец, по-скоро началото на всеки месец при нас да постъпят количествата електрическа и топлинна енергия със съответните коефициенти. Ние ще изчислим колко е високоефективната електроенергия, каква е енергията, която е изкупена и ще я съпоставим с тази, която трябва да бъде изкупена. Ако има различие, това различие се отразява за следващия месец в смисъл, че ако е изкупена повече енергия като високоефективна, в следващия месец ще се намали със същото количество. Заедно с това ще получим реално потребяваните количества топлинна енергия, съответстващите на тях количества високоефективна електрическа енергия в рамките на цялата година по месеци. Считам, че това ще намали в известна степен, ще видим точно в каква, количествата високоефективна електрическа енергия. Но същата по всяка вероятност няма да бъде коригирана от 1 януари, защото се очертава промяната в цената на природния газ – така, както днес постъпи заявлението от „БУЛГАРГАЗ“, поискано е малко над 2%, нашите експерти в момента проверяват всичките изчисления, които са в заявлението на „БУЛГАРГАЗ“, но по начало съгласно закона ние можем да променяме в период, не по-малък от три месеца, но можем да променяме цената на топлинната и електрическата енергия дори и на тримесечен период само когато има значително изменение на основен ценообразуващ фактор. Два процента не са значително изменение. от 5% нагоре можем да го считаме, че е значително.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за въпроси.
Господин Ерменков има въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, във връзка с това, което казахте, тук го говорихме и с господин Николов. Първо, как очаквате АЕЦ да излезе на борсата при условията ден напред да се продава, в смисъл, къде е тази гъвкавост на АЕЦ? Там няма студени няма горещи резерви, той си работи и не знам как може това да бъде осъществено.
Няколко въпроса ще Ви задам, ако може да ми отговорите.
Вторият въпрос: ние всички тук сме наясно, няколко пъти беше поставян въпросът, че колкото повече работи „Марица-изток 2“, толкова повече е на загуба, за съжаление. Това е истината. Това е вярно заради емисиите и всички други неща, които са свързани с нея. „Марица-изток 2“ може да бъде спасена и да бъде намалена загубата й, ако й се даде възможност да има студен резерв, което от друга страна е забранено от комисията, защото е определила 20 лева студен резерв, а пазарната цена в момента е някъде около 10, примерно, съвсем условно казвам тези числа.
Не се ли притесняваме, че с борсата вместо да оглавим енергетиката, ще доведем до проблеми с държавния сектор на енергетиката, най-вече държавните генериращи предприятия, които са базовите.
Силно се съмнявам за думата равнопоставеност, че ще въведе борсата, имайки предвид дългосрочните договори, които съществуват и които са извън обсега на либерализация, защото те си остават, стоят си и са там. Неслучайно - надявам се, няма да открия голяма тайна, в новата терминология вече ги наричат независими производители може би защото не зависят от законодателство, по друга причина не мога да си представя да бъдат независими – и това са въпроси, които наистина стоят пред либерализирания пазар, които може би освен това, което Вие казахте, ще изискват и някакви други мерки, които ние като парламент и като народно представителство бихме могли да поставяме на дневен ред на обществото, за да може да се види, че държавата има отношение по въпроса, а не е просто един страничен наблюдател на процесите и зрител от първи ред.
Колкото до ТЕЦ-овете, силно се притеснявам за това, че не можахме да гласуваме необходимия бюджет на комисията. Вие трудно ще може да осъществявате контрола за тези месечни сертификати и навреме да установявате дали има превишаване или не, доработка на високоефективна електроенергия, но от друга гледна точка Вие ще се съгласите с мен, че топлофикационните дружество /не говоря за заводските централи/ произвеждат не повече от 4-5% от енергията, така че каквото и да е превишението там, то няма да има кой знае каква катастрофална роля върху условията за работа на борсата, имайки предвид онези неравнопоставени и обемите, които те ще бълват, независимо от това дали ни трябват или не ни трябват.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Да отговоря на господин Ерменков. Ще започна отзад напред.
Това, което беше заявено за топлофикационните дружества, е вярно, че от трите фактора или трите сегмента, които натоварват добавката задължения към обществото, тяхното влияние е най-слабо, което не значи, не трябва да се предприемат действия за намаляване на преференциалните цени и тяхното влияние. То беше наистина съществено намалено през изтичащата 2015 година. В предната година 650 милиона бяха разходите на НЕК за изкупуване на енергията от тези дружества. След въвеждане на промените в закона от 6 март, мисля, че беше чл. 162 /или 162а/, фактически със 130 милиона бяха спестени средства, които НЕК дава за електрическата енергия, изкупувана от тях. Въвели са, че те първо трябва да покриват собствените си нужди със своята произведена енергия, излишъкът само да постъпва, да е доказано, че е високоефективна. С промените в цената на природния газ през годината то кумулативно е промяна с 32%, допълнително бяха спестени още 40 милиона лева, защото по-голямата част от топлофикационните дружества работят на природен газ и им беше отчетено по-малки разходи, респ. беше намалена цената. Но наистина, така е, техният дял е около 20% от добавката, не от произведеното количество електроенергия. Аз се интересувам от добавката. Повече от 40% е ВЕИ централите и малко под 40% са американските централи, 20% - и общо прави 100% тези три сегменти.
Минавам към „ТЕЦ Марица-2“. Цената на студения резерв на „ТЕЦ Марица-2“ е близо 24 лева по тяхната изрична заявка. Те казаха, че не може да приемат цена под тази, защото участват на първично, вторично, третично регулиране и казаха, че това е реалната им цена. При това положение комисията определи тази цена по искането именно на „ТЕЦ Марица-2“. Истина е, че студеният резерв – такъв, какъвто е и в момента, е от производители, които го предлагат на цени, които не превишават 10 лева на мегаватчас. Може би в края на ценовия период за месеците април, май и юни е възможно да се отвори прозорец да се изкупува студен резерв и от „ТЕЦ Марица-2“, но категорично няма да бъде на тези цени, които те са поискали.
„ТЕЦ Марица-2“ по начало, както всяко предприятие, може да се стабилизира и да бъде на печалба в две направления – като повиши приходите, но и като намали разходите. Уви, считам, че там не се полагат достатъчно усилия да се намалят разходите в ТЕЦ-а и аз и друг път съм заявявал, че броят работещи в „ТЕЦ Марица-2“ при производствена мощност, съпоставима с двете съседни централи – AES и „Контурглобал“, са близо два пъти повече работещите, а произвеждат същата електроенергия. Това говори за по-ниска производителност на труда. Трябва да се оптимизират разходите и да бъдат намалени.
По отношение на работата и на свободен пазар аз считам, че това е може би здравословно не само за тях, но и за други, които излизат на свободен пазар, защото те там виждат каква е реалната цена а не да бъде дотирана от потребителите чрез изкуствено завишени цени, административно определени.
Относно „АЕЦ Козлодуй“, може би това е и причината все още преговорите за доставка на електроенергия за борсата от „АЕЦ Козлодуй“ да продължават, но те трябва да завършат преди края на годината, защото това е писмено поет ангажимент от БЕХ при преговорите с Европейската комисия. Количествата трябва да бъдат осигурени. Това е нормално да бъдат осигурени.
Това, което ние в следващите стъпки, които може да направи регулаторът и ще го направи, е енергията, необходима за покриване на технологичните загуби не да бъде купувана от „АЕЦ Козлодуй“, а да се купува от борсата, и то да се купува в сегмента ден напред. По такъв начин ще се купуват действително количества, отговарящи на реални технологични загуби и отговарящи на реалната цена на електрическата енергия. А това е близо 4 тераватчаса електроенергия. Тази електроенергия трябва да мине през борсата, за да бъде закупена. Това е едно от действията, които ние сме предвидили и видяхме, че по същия начин Световната банка в своя междинен доклад го препоръчва.
На следващо място, ще се препоръча през борсата да минават част от количествата, произвеждани от тези централи, на които електроенергията е включена на квотен принцип в изкупуваната за регулирания пазар. На следващо място, част от трансграничния капацитет за търговия с електроенергия да се резервира за енергия, закупена от борсата. Това са все мерки, които са провеждани по о пределен начин в други страни от европейски, които фаворизират борсовата търговия. Трябва да се освободим от непрозрачност, която съпътства често пъти търговия с електроенергия към момента.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други въпроси към господин Иванов?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът е ясен. Че трябва да въведем борса, трябва да въведем, че правим всичко в името на борсата и за да задейства тази борса и да не плащаме по 6000 евра дневно, ако не въведем тая борса от 1 януари, това е ясно, не е публична тайна, известно е това нещо. Но все пак понеже Вие споменахте за регулирания пазар, който най-вероятно този път ще остане наистина регулиран, защото всичко това, което Вие споменахте, че трябва да се случи – покупка, електронните технологични загуби на борсата на сегмента ден напред, реализиране на електроенергия на външния пазар, пак сегмент и т.н. - неминуемо води до повишаване на цената на електроенергията. За съжаление, такава беше тенденцията защото въвеждайки международния стандарт и в цената, тя няма начин да не достигне международните нива на борсата. Това имам предвид.
Тук въпросът опира пак до регулирания пазар и до неговия сегмент – как и по какъв начин и какви са идеите на комисията във връзка с това, този регулиран пазар колко време ще продължи, ще продължаваме ли да работим на регулирания пазар всички потребители, които искаме да останат на регулирания пазар, независимо от нашето потребление, казвам – крайни битови потребители, независимо от това, дали потребяваме по 1000 или по 60 киловатчаса месечна електроенергия и от тази гледна точка – дали все пак не е дошло време докато има регулиран пазар и с цел да се стимулира и малко повече култура в енергопотреблението, да дадем тези тарифи, тоест, многотарифно оценяване на електроенергията на регулирания пазар според потреблението, като всяка тарифа започне от нула. Примерно, за енергийно бедните – две лампи, един хладилник и един телевизор се изчислява какво е – една цена. За едно нормално средно семейство, което е с две деца, двустаен апартамент – друга цена. За тези, които живеят в по-големи апартаменти – трета цена. За онези, които си ползват именията и ги отопляват с електроенергия, басейни, сауни, паркове – четвърта цена.
Питам не за друго, а защото съм убеден, че в рамките на поне оптимистично една година, „реалистично ще бъде три години – но най-вероятно целта ще бъде за две години да се въведе либерализация на битовите потребители. Така че в рамките на тези две години не е ли време вече наистина да въведем това нещо, защото с увеличаването на цената ще се увеличи броят на енергийно бедните като определение по Световна банка. Сега са 60-61%. Ако вдигнем цената на потребителя, което неминуемо ще стане /сега за процентите няма да спорим да споменаваме с колко ще се вдигне/, ще се увеличи и процентът на енергийно бедните поне 70. През бюджета това да се покрива е нереалистично, още повече че няма предвидени средства. За това питам за тарифите, което, пак казвам, е и стимул за енергийна ефективност. Тоест, всеки ще се стреми да потребява по-малка енергия, за да влезе в по-долната тарифа.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. По отношение на подготовката на регулатора за енергийната борса най-важното нещо, което направи регулаторът, беше ценовото решение от 1 август. Ако ние не бяхме взели решение, с което да изравним добавката задължение към обществото, за всички потребители, независимо дали са битови или бизнес, щеше да има експлозия на цените с намаляване на регулирания пазар. Но след като въведохме принципа, че цената на потребителите, независимо дали са битови или бизнес, се формира от цената на електрическата енергия, плюс добавка задължение към обществото плюс мрежовите услуги за преносните и разпределителните мрежи за пренасянето на електроенергията, ние категорично можем да заявим, че свиването на регулирания пазар не е в този предишен сбъркан модел, при който сега цената щеше рязко да се повиши. Аз съм убеден, че вие ще го видите това нещо през следващата година.
Независимо от всичко, в едно нещо категорично мненията съвпадат, а то е, че в началото на функционирането на борсата цените често пъти показват големи амплитуди нагоре или надолу. Аз дори не мога в момента да кажа. Много е важно именно да се изпълни това, което е заложено от споразумението с Европейската комисия да се осигурят тези количества електроенергия, защото ако предлагането е малко, при съответното търсене… Това не трябва да се допусне и това е задача № 1 на ръководството на борсата до края на годината. Има ли достатъчно предлагане на електрическа енергия, цените не би трябва да се повишат, поне не би трябвало да се повишат чувствително. Но регулаторът изпълнява и една обществена функции – да не позволи битовите потребители да бъдат изложени на промени, които могат евентуално да настъпят. По тази причина битовите потребители, освен ако някой изрично пожелае да излезе на борса, но битовите потребители ще останат на регулирания пазар и към момента цените, които сме предвидили, сме определили, са валидните цени. Ние ги определяме до лятото на следващата година и считам, че това може да се удържи. Надявам се да няма никакви обстоятелства, които да налагат промени, но нашие анализи показват това.
Защо цената на електроенергията, която наистина е най-ниска в Европа, но заедно с това и заплатите на българските граждани са най-ниски - защо не може в момента сериозно да се повиши? Защото самите заплати на гражданите влияят и върху самата цена. Това са работещите в енергийните дружества. Това, което ние признаваме като разходи - отчитаме реалната ситуация във всяко едно от енергийните дружества. Тук когато говорим за енергийно бедните, категоричното становище на комисията е, че трябва да се предприемат две действия в строга последователност.
Първото действие трябва да бъде ясно договаряне с Министерството на труда и социалната политика да актуализира енергийно бедните домакинства, с други думи, уязвимите потребители. Да се предвидят съответно енергийни помощи за тях в по-сериозен размер от сега действащите, да се намери начин тези енергийни помощи не само да бъдат получавани, но да бъдат потребявани от семейства, а не да бъдат препродавани и т..н. това означава една много сериозна методика за всичко това. Едва след като всичко това се изпълни и се знае, че енергийно уязвимите потребители са наистина предпазени, тогава може цената на електроенергията да порасне, но реално като следя това, което става в околните страни на север от нас /не говоря за Гърция и Турция/, цената на електроенергията в съседна Румъния е по-ниска, отколкото в България. Aко ние се свържем с енергийната борса на Румъния, може да се окаже така, че българските бизнес потребители да купуват от северната си съседка ток, защото там след три години функциониране на борсата цената се оказва по-ниска, отколкото цената, на която стартира тяхната борса преди три години. Също и в Унгария.
Да кажа две думи по дългосрочните договори. Аз наистина може би хиляда пъти, а може и повече, господин председател, повтарям едно и също нещо. Хората ме питат защо ние не променяме цените по дългосрочните договори? Съгласно Правилата за функциониране на Европейския съюз, никоя национална институция – било правителство, било регулатор, било съд – няма право да се произнесе върху неправомерна държавна помощ. Това е причината досега никое българско правителство да не се е произнесло. По тази причина ние чакаме заедно с всички вас решението на Европейската комисия. на няколко пъти те искаха от нас допълнителни сведения. Ние сме ги подавали, отговаряли сме на въпроси. Ако имаше нещо във въпроса на господин Ерменков, свързано с това и беше заявено, че всъщност борса не може да функционира нормално поради дългосрочните договори моделът който се прилага в по-голямата част от европейските страни, вероятно ще бъде така и в България, че дори производителите на енергия по преференциални цени предоставят енергията на борсата, получават борсовата цена, а фондът „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира до преференциалната цена. Същественото при този модел е, че ако в един момент борсовата цена надмине преференциалната цена, тогава се връща тази част от получените приходи над преференциалната цена във фонда „Сигурност на електроенергийната система“. В този фонд вие съвсем скоро ще разберете, че са свързани наистина много чувствителни средства основно от търговията с парникови газове през годината. Очакваме 150 милиона да имаме там в края на годината заедно с 5-процентовите вноски, които се дължат от всички производители на електрическа енергия 5% върху всеки мегаватчас произведена електроенергия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, но в рамките на тези 150 милиона или отделно от тези 150 милиона2
ИВАН ИВАНОВ: Отделно от тези 150 милиона. За тези 150 милиона, мога да ви кажа как са били от януари до 6 март, когато беше първата промяна в закона, а след това от 6 март до 24 юли втората промяна, след това третата промяна – защото се променя и нашето настояване, което аз заявих пред новоназначения управител на Фонда Диан Червенкондев – 100% от тези от търговията с емисии да постъпва във фонда. Това беше гласувано в Закона за енергетиката. Но в Закона за чистотата на атмосферния въздух е гласувано, че 29% трябва да бъдат използвани за дейности, които да предпазват или промяната в климата, което означава може би залесяване или някакви други дейности. Там ще се водят преговори с Министерство на околната среда и водите и Министерството на финансите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз помня, че юли мисля, че Ви поставих въпроса кога очакваме решението на Европейската комисия по случая с държавната помощ. Вие казахте до месец. Явно продължаваме да го очакваме. Аз знам, че продължаваме да го очакваме.
ИВАН ИВАНОВ: Уви, господин председател, председател съм на Комисията за енергийно и водно регулиране, но не на Европейската комисия, за да разпоредя да дадат такъв отговор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други въпроси към господин Иванов има ли? Госпожа Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз съжалявам, че не бях от началото на заседанието и не съм в течение на това, което е било казано в началото, но ние не можем да чакаме безкрайно Европейската комисия. Вие просто трябва да поставите тук ребром въпроса, ако не, ние ще го поставим, ако трябва, чрез ЕВРОНЮЗ или други медии. Европейският съюз има медии. Трябва да обясним колко дълго чакаме. На тази комисия трябва да й бъде даден краен срок. Не можем да се оправдаваме с това непрекъснато. Месеците, седмиците минават, месеците бягат, годините летят, ние стоим и чакаме и тези тъй наречени американски, не знам дали са американски централи, продължават да се ползват с абсолютно антипазарни недемократични корупционни привилегии, а ние стоим и чакаме!
Не е целта тук да даваме пари за енергийно бедните, защото в България има една система, която непрекъснато произвежда бедни – енергийно бедни, хранително бедни, бедни от към облекло. Те въобще са си бедни. Хайде да изхвърлим този ужасен, обиден неолиберален дискурс и да кажем, че системата в България докарва от 90% от народа до лумпенизация. Те не са енергийно уязвими, те просто са едни много бедни хора. И държавата ще продължава да им дава енергийни помощи. Първо, тя произвежда енергийно бедни, или, ако си послужа с тази превземка – енергийно уязвими, и след това ние останалите им даваме помощи. Докъде ще стигнем така? Аз не мога да разбера как може хем да твърдите, че има пазар, хем цената на тока да се покачва. Няма такъв закон.
ИВАН ИВАНОВ: Не се покачва, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи тук има някаква корупция, тук има някакъв лобизъм, тук има нещо друго. Не може да бъде така.
ИВАН ИВАНОВ: Не се покачва. Кажете ми покачва ли се цената?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Във физиката f = m.а. Силата е равна на масата по ускорението – закон. И няма никаква възможност, нито условия в природата, в която за един частен случай силата да е обратнопропорционална на масата или ускорението. Щом вие имаме борса, щом имате конкуренция, щом твърдите, че имате пазар, не може да защитите тезата, че някак сега така, видиш ли, цените ще пораснат малко. Докато, както казва една Ваша колежка, докато „се напасне“ пазарът. Хайде да ми обясните този процес на напасване. Какво значи „да се напасне“ пазарът?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само с едно изречение, госпожо Ташева, понеже стана дума за това, имаше такъв въпрос преди това и господин Иванов доста категорично каза, че ценовото решение е валидно, регулираният пазар остава на тия цени до следващия период. Няма да има ръст на цените за бита. Цената на борсата е нещо, което също не се очаква да бъде драстично различно.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Само да допълня. Ако битовите потребители останат на регулирания пазар, който е регулиран само и само за да се хвърля в ненаситната паст на тези, които имат дългосрочни договори, едни грамадни пари, то ние не можем да говорим за пазар въобще. Слушах на едно от последните заседания на другата енергийна комисия, където присъстваше новият изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй“ господин Ангелов, който каза, че пазарът ще реши цените, търсенето и предлагането. Но то е изкривено, защото търсенето е до голяма степен туширано или задоволявано по непазарни методи чрез регулирания пазар. Въобще нека да излезем пред българския народ и да кажем, че тази борса няма нищо общо с пазара, защото това, което тя ще създаде, няма да е пазар.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, по-голямата част от това, което каза госпожа Ташева, беше като политическо изявление. Аз по отношение на него няма да взема отношение, но мога да кажа следното, да се чуе съвсем ясно. От встъпването в длъжност на този състав на комисията от 2 април няма никакво увеличение на цената на електрическата енергия. Който иска, може да провери в нашите ценови решения. Има намаление дори малко с около половин процент, но няма никакво повишение. Не знам госпожа Ташева по-скоро може да отправи въпроса към господин Ерменков, който твърдеше, че ще тръгне цената нагоре. Аз точно това обясних, че няма обстоятелства, които да налагат такова движение. Сега се оказа, че на мен ми се приписват думи, които аз изобщо не съм казвал. Вие сте свидетели тук.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така е аз твърдях, че ще има вдигане на цената, а господин Иванов ни успокояваше, че няма да има. Дай Боже той да е правият.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други народни представители желаят ли да вземат думата? Ако няма желаещи да вземат думата, закривам точка 1 от дневния ред. Изслушахме информацията. Благодарим на господин Иванов.
ПО ТОЧКА ВТОРА - Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има становище от госпожа Цветанка Илиева във връзка с един доста известен казус, свързан с „Топлофикация“. Тук ли е госпожата? В рамките на три минути имате възможност да изложите въпроса. Той е дискутиран от Комисията за енергийно и водно регулиране, така че те имат какво да ви отговорят.
ЦВЕТАНКА ИЛИЕВА: Уважаеми дами и господа, във връзка с огромните проблеми, които имаме потребителите на топлинна енергия за битови нужди, съгласно действащия в момента механизъм на уреждане на отношенията с топлопреносните предприятия и фирмите за дялово разпределение, предлагам да направите промени в Закона за енергетиката, както следва:
Топлопреносните предприятия да сключват договори за продажба на топлинна енергия за битови нужди при одобрени общи условия от Комисията за енергийно и водно регулиране с всяка отделна етажна собственост, която е техен клиент. Моля да направите справка и да проверите, че така са били уредени отношенията между етажните собствености и топлопреносните предприятия в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, публикуван в „Държавен вестник“, бр. 64/1999 г., глада 11, раздел V. Разполагам с две писма от две различни дирекции на Европейската комисия „Правосъдие и потребители“ и „Енергетика“, в които се казва, че трябва да има сключени договори между етажната собственост и топлофикационните дружества.
Във връзка с тези промени предлагам да се възложи на Комисията за енергийно и водно регулиране да осъществява текущ и следващ контрол по спазването на общите условия. Ако се запази системата на дялово разпределение на топлинна енергия в сградите етажна собственост, предлагам фирмите за дялово разпределение да преминат на лицензионен режим към Комисията за енергийно и водно регулиране, като КЕВР да одобрява поотделно на всяка фирма за дялово разпределение общи условия за услугата дялово разпределение и правила за вътрешен контрол относно изготвянето на прогнозните и изравнителните сметки.
Да се възложи на Комисията за енергийно и водно регулиране да извършва текущ и последващ контрол по спазването на общите условия и правилата за вътрешен контрол.
Фирмите за дялово разпределение да сключват договори с всяка една етажна собственост, която обслужват. Заплащането на услугата за дялово разпределение да бъде уредено в този договор, като фирмите сами си събират парите директно от етажната собственост или отделните клиенти, а не както в момента е уредено – това да става чрез топлопреносните предприятия.
В чл. 143 от Закона за енергетиката предлагам да се допълни отделна алинея, в която да се запише как следва да се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за високата зона и помещенията от ниската зона. В действащия Закон за енергетиката този въпрос не е уреден. В момента въпросът е уреден в Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяване, но този текст противоречи на чл. 38 и 41 от Закона за собствеността. Предлагам в чл. 143 от Закона за енергетиката да се създаде нова алинея, в която да се определи как следва да се разпределя отдадена топлинна енергия от сградна инсталация в сгради, при които тръбите за сградна инсталация са вградени в стените, тоест, не са от открит тип. Такъв случай преди няколко дни беше показан по bТV.
В допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката да се даде определение какво представлява отоплителен щранг - лира и какви са правилата за определяне на параметрите му.
Да се направи промяна в чл. 75 на Закона за енергетиката, като се възложи на Комисията за енергийно и водно регулиране да извършва предварителен, текущ и последващ контрол върху дяловото разпределение за топлинна енергия. Така на Комисията за енергийно и водно регулиране да й бъдат възложени функции тя да бъде независимият държавен орган, към който потребителите могат да подават жалби и рекламации относно дяловото разпределение на топлинната енергия. Начинът, по който в момента е уреден този въпрос в Закона за енергетиката е неработещ, защото Комисията за енергийно и водно регулиране отказва да се произнася по такива жалби, като се позовава на чл. 75, ал. 1, т. 2 от закона, в който контролът е възложен на министъра на енергетиката, а от друга страна Министерството на енергетиката отказва да се произнасят по отделни конкретни жалби на клиенти за дяловото разпределение на топлинна енергия, защото казва, че се занимават само с осъществяването на контрол по спазването на нормативната уредба. Така потребителите сме лишени от правото да подаваме жалби относно въпроси на дяловото разпределение на топлинна енергия към независим орган в държавата, каквито са изискванията на чл. 3, т. 13 от директива 2009/72 относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.
Ако желаете, мога да ви предоставя писмата от Европейската комисия, нося ги. Те са от две различни дирекции.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Господин Иванов, искате ли да вземете отношение по направеното предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Искам да кажа, че най-напред в целия контекст се оказва, че потребителите на топлинна енергия имат повече доверие на комисията, и искат на комисията да се възложат тези функции, а не както досега – на министерството, като казват, че това, което е при министерството, е неработещ механизъм.
Второ, законът към момента е категоричен и госпожа Илиева го спомена, че контролът е възложен на министъра, респективно на министерството. Към момента това е законът.
На трето място, законът може да се промени, но Вие знаете ли, господин председател, колко е съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране? Ние не можем, дори сега се създават национални помирителни комисии към Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите. Чудим се откъде да намерим експерти, които да им предоставим, защото, наистина, заповядайте да видите как се работи от сутрин до 8 часа вечерта. Така че, допълнителни функции на Комисията за енергийно и водно регулиране могат да се възложат, ако бъде тя обезпечена с административен потенциал.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов. Ние всички сме наясно и трябва да призная, че колегите от двете комисии, които се занимават с енергетиката, бяха единодушни в подкрепата Ви към Вашето искане за по-висок бюджет и, за съжаление, няколко гласа на практика не стигнаха това да се реализира.
ИВАН ИВАНОВ: Да, девет гласа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Два гласа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Два не стигнаха за АЯР. При него бяха повече сравнително.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Илиева, ще се отнесем с голяма сериозност към предложенията, които правите. Аз ще ги предам на експертите на комисията, ще поработят по тях, за което ще държим връзка. Разбира се, това, което имате като кореспонденция от отделите, ще бъде от помощ за мотивировката на предложенията.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, наистина съвсем искрено искам да благодаря на Вас, на присъстващите колеги от комисията по наблюдение на КЕВР и от Комисията по енергетиката, защото рядко в Народното събрание е имало такова единодушие от осемте политически парламентарни групи в Народното събрание с подписите на членовете от тези две комисии в подкрепа на необходимостта да бъде осигурен на КЕВР административен капацитет, за да може да изпълнява своите разширени функции.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Иванов, коя е липсващата парламентарна група?
ИВАН ИВАНОВ: Извинявайте, не знаех, госпожо Ташева, не съм видял, това прави още по-значимо събитието, че и осемте парламентарни групи…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Осем от осем се подписахме.
ИВАН ИВАНОВ: Извинявайте много, наистина не съм го казал умишлено, не го бях видял, радвам се.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има един въпрос от господин Димитър Тодоров. Ще помоля, не го четете, кажете по същество, защото наистина злоупотребяваме с времето на господин Иванов.
ДИМИТЪР ТОДОРОВ: Накратко искам да кажа следното. Има противоречие в нашето законодателство.
ИВАН ИВАНОВ: То е въпрос към комисията, очевидно.
ДИМИТЪР ТОДОРОВ: То се състои в следното: че в Закона за енергетиката има разпределение на топлинната енергия, който въвежда в употреба индивидуалните топлинни разпределители, а те по своята същност противоречат на Закона за измерванията. В Закона за измерванията е казано, че в България е разрешено да се използват само уреди, които имат на скалата си размерност в системата SI – Международната система за единици SI. Тези индивидуални разпределители нямат такова означение и не могат да измерват никаква физическа величина.
Имам писмо още от 41-о народно събрание от Мартин Димитров, цитирам: „Те, индивидуалните разпределители, не измерват абсолютни стойности, а относителни и поради това нямат индикатор за конкретна физическа величина.“
В този смисъл аз питам законни ли са топлинните разпределители и ли не са законни? Те са в коренно противоречие със Закона за измерванията. Ако се позовем на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, в който се казва, че при противоречащи разпоредби на два закона се затичат тез,и които са в полза на потребителя, тогава съдът не би трябвало да даде нито едно дело на „Топлофикация“ да спечели, защото всеки, който е против Закона за енергетиката в този смисъл, може да спечели делото.
Друго, което искам да кажа – разпределението на енергията, въпреки, това се извършва по тези индивидуални разпределители. Всеки абонат плаща за тях, въпреки че те не са търговски прибори.
Освен това, когато тези индивидуални разпределители се монтират, в тях се въвеждат коефициенти от човек, от техник. Тези коефициенти, първо, на никой не са известни. Второ, това представлява една намеса на човек в работата на измервателен прибор, което е изобщо недопустимо нещо.
Друго, което иска да кажа е, че в Методиката за дялово разпределение от Наредбата за топлоснабдяване има една формула за изчисление на сградната инсталация, в която фигурира действителната инсталирана мощност за отчетния период. Тази мощност е в числител и ако тази мощност я вземем за нула, както може да са получи, когато всички собственици са си затворили кранчетата на радиаторите, тогава би трябвало и енергията за сградна инсталация да е нула. Обаче фирмите за дялово разпределение винаги в тази формула поставят действително инсталираната мощност, което не е вярно. Тоест, има коренно погрешни изчисления.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Стана ясен въпросът. Не знам господин Иванов има ли възможност отговор?
ИВАН ИВАНОВ: Още при обсъждането на въпроса на госпожа Илиева беше изтъкнато, че дяловото разпределение, Методика за разпределение, устройства за измерване и при дялово разпределение са от компетентността на министъра на енергетиката. Тоест, това не може да бъде въпрос към Комисията за енергийно и водно регулиране. Но използвам случая да кажа нещо вън от това. С тази програма за саниране, която е на стойност 1 милиард лева, 49 големи блока в София имат възможността със заплащане от държавата от този 1 милиард да преминат от вертикални щрангове към хоризонтални и с топломер на входа на апартамента да се измерва само това, което те консумират, както е при електроенергията. Няма смисъл да влизам в подробности, но при минимални допълнителни разходи само по пода, с протектор тръбичка, която стига до същия радиатор, които са в момента. Защото непрекъснато се поставя въпросът при дяловото разпределение за сградна инсталация и т.н. – всичко това отпада в момента, в който се премине към хоризонтална отоплителна система, както е в новите блокове. Моят апел е: хората в тези близо 50 големи блока да преминат към такава система. Цялата реконструкция ще се заплати от програмата – това ми каза Делян Добрев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Тодоров, понеже наистина въпросите, които зададохте, са от компетенцията на Министерството на енергетиката, аз ще ги препратя към тях и ще получим тяхното становище, за което ще бъдете уведомени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само с една дума да Ви отговоря. Това, което е за вертикалните щрангове, не са измерители. Те са разпределители. Те не мерят като търговски уред. Те са направени там, където има блокове с вертикални щрангове, търговският уред е долу в абонатната станция, единствено само там се намира и само там въз основа на него се плаща това, което се получава. Другото е разпределение според тези разпределители - те не са даже и измервателни уреди, за да има някаква пропорционалност според използването и разликата, която се получава между разпределението, според тях, и абонатната станция долу, вече се отнася към сградна инсталация. Когато имаме вертикални щрангове, не е справедливо това разпределение, защото в сградната инсталация отива много повече, отколкото би трябвало да отива в нормално потребление. Затова наистина единственият изход, който съществува в момента, за съжаление, е преминаването от вертикални към хоризонтални щрангове. Там наистина когато имаш измерител, вече не е разпределител на входа, и когато ги събереш тези и ги извадиш от общото, се получава много малка разлика. Аз живея в такъв блок и затова ви го казвам така, от личен опит. Но Вие сте прав, че съществуват огромни проблеми, още повече че това, което казахте за коефициента който се поставя вътре върху този разпределител, никой не знае какво е, защо е, къде е и как е, но ние ще го поставим това като въпрос на министерството, за да може да имаме все пак някаква яснота и някаква обективност в процесите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на колегите за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 15.50 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ
НА ДЕЙНОСТТА
НА КЕВР:
/Искрен Веселинов/
