1.Разглеждане и обсъждане за първо гласуване на:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов, Александър Руменов Ненков на 7 юли 2015 година

- законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев Танев, Мартин Димитров Димитров, Найден Маринов Зеленогорски на 8 юли 2015 година

2.Дискусия с работодателите, синдикатите и представителите на КЕВР по отношение на модела

3.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№14

На 9 юли 2015 г. от 14,15 часа в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по енергетика и на Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР.
Към протокола се прилагат и обсъжданите на заседанието материали.
Списък на присъстващите народни представители и гостите се прилага към протокола.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден на всички участници в съвместното заседание.
Колеги, много ви моля преди да гласуваме за предварително предложения дневен ред, предлагам точка „Разни“ да стане точка 3. Предлагам да се включи нова точка 2: Дискусия с работодателите, синдикатите и представителите на КЕВР по отношение на модела. Поканили сме да присъстват и членовете на комисията.
Който е съгласен заседанието на двете комисии да се проведе с допълнения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване на Комисията по енергетика: за предложението гласуват 15 души. Против? - Няма. Въздържали се? - Трима. Предложението се приема.
Гласуване на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР: за предложението гласуват 11 души. Въздържали се? - Един. Против? – Няма. Предложението се приема.
От Министерството на енергетиката присъстват: Теменужка Петкова – министър, Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, Мирослава Христова – директор Дирекция „Правна“, Жаклен Коен – изпълнителен директор на „Български енергиен холдинг“.
Присъства и министър Лукарски.
Присъстват и: Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, и членове на комисията: Евгения Харитонова, Светла Тодорова, Димитър Кочков, Александър Йорданов, Валентин Петков, Владко Владимиров, Ремзи Осман, Георги Златев.
Присъстват представители на браншови организации, работодатели, синдикати и други.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане за първо гласуване на:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов, Александър Руменов Ненков на 7 юли 2015 година

- законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 554-01-126, внесен от Димитър Танев Танев, Мартин Димитров Димитров, Найден Маринов Зеленогорски на 8 юли 2015 година

2. Дискусия с работодателите, синдикатите и представителите на КЕВР по отношение на модела

3. Разни.

По точка 1
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката, № 554-01-124, внесен от Делян
Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов,
Александър Руменов Ненков на 7 юли 2015 година

- Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката,
№ 554-01-126, внесен от Димитър Танев Танев,
Мартин Димитров Димитров, Найден Маринов
Зеленогорски на 8 юли 2015 година

ПРЕД. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да пристъпим към обсъждане на първия законопроект. Законопроектът се състои от предложения, които бяха обсъдени между министерството, правителството, синдикатите, работодателите.
Давам думата на министър Теменужка Петкова, за да ни представи общите решения, до които работодатели, синдикати и правителство стигнаха. Решенията са отразени в предложения ви законопроект.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Добър ден на всички присъстващи.
Както господин Добрев спомена, че промените в Закона за енергетиката са плод на съвместните усилия, решения и становища на работодателските организации, на синдикатите, на правителството, на колегите от българския парламент. Това, което се достигна като становища, около които се обединиха всички страни, е следното.
Всички разполагате със законопроекта. Знаете какви са основните промени, които се предлагат.
Министерството на енергетиката подкрепя предложения законопроект. Основните текстове в него са насочени към това да бъде свит дефицитът в Националната електрическа компания, да бъде балансирана системата и не на последно място – да се върви към либерализацията на пазара в началото на 2016 година.
Основните текстове, които станаха повод за обединение на всички страни по отношение на промените, които се инициираха, всъщност касаят на първо място създаването на фонд „Сигурност в електроенергийната система“. Този фонд ще генерира приходи основно от два източника. Единият източник е въвеждането на вноска от продажбите, от приходите от електрическа енергия, която ще се прави във фонда, от всички производители на електрическа енергия. Тук се изключват приходите от продажба на енергия, която е за собствени нужди.
На второ място приходите, които ще генерира този фонд, ще бъдат приходи от продажба на емисии, които с последните промени в Закона за енергетиката от 2015 година, трябва да постъпят в бюджета на Министерството на енергетиката. С тази промяна се въвежда задължението приходите от продажбата на емисии да постъпват директно във фонда „Сигурност в електроенергийната система“. Предвижда се този фонд да се управлява от управителен съвет, който да се състои от седем члена. Предложението е в него да има по двама представители на Министерството на енергетиката, на Министерството на финансите, един представител на Министерството на околната среда и водите и двама представители на производителите на електрическа енергия. Разходите, които ще извършва този фонд, изцяло ще бъдат насочени към това да бъде покрит дефицитът, който Националната електрическа компания или недостига на средства, който НЕК генерира в резултат на своята регулаторна дейност. Другата част от разходите ще покрива, разбира се, необходимо присъщите разходи, свързани с осъществяването на дейността на този фонд.
Всички, които взеха участие в тези дебати и в изясняването на тези предложения, се обединиха около това, че на практика със създаването на този фонд се прави първата стъпка за подготовка на либерализация на пазара на електрическа енергия. Надяваме се този въпрос при всички случаи да бъде дискусионен. Лично аз се надявам в пленарната зала да бъде прието най-мъдрото и най-доброто решение.
Другите промени, свързани със Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници, касаят пряко производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Това, което дойде като предложение и като мнение, като цяло, беше свързано на първо място с възможността, без да бъдат нарушавани по някакъв начин правата на производителите на електрическа енергия, които се гарантират и от директива, и от националното законодателство, да се въведе възможност Националната електрическа компания да изкупува електрическата енергия, която се произвежда от възобновяеми енергийни източници над часовете, които са определени в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране – не по цена на обществен доставчик, а по цена на излишък за балансиращ пазар. Това е едната промяна, която всъщност обедини всички в дебатите, свързани с промяната на закона.
Другата промяна е свързана с въвеждането на понятието „нетно специфично производство на електрическа енергия“. Националната електрическа компания ще изкупува на преференциални цени именно това нетно специфично производство на електрическа енергия. Мотивите, които бяха изтъкнати в тази посока, е, че по този начин ще бъдат взети предвид фактори, които до този момент не са отчетени в ценовия модел. Това са следните фактори.
На първо място ще се намалят часовете, в които тези предприятия произвеждат енергия, която да задоволи техните потребности. Ще бъде отчетено намаляването на коефициента на полезно действие на мощностите. Това като цяло са основните промени.
Друга промяна, която също е важна и съществена и касае отново сектора, свързан с енергията от възобновяеми енергийни източници, е законодателната възможност, която се дава на Комисията за енергийно и водно регулиране, позовавайки се на докладите от проверки, които се извършват от Агенцията за финансова и държавна инспекция по отношение на енергийните предприятия, които формират микса. Комисията за енергийно и водно регулиране да има възможност на базата на тези доклади да прави анализ, от който анализ, в случай на преценка от страна на комисията, и в случай, че са налице отклонения по отношение на инвестиционните разходи – фактически извършените инвестиционни разходи, и тези, които са послужили за база при определяне на преференциалната цена. В случай, че е налице такова различие и то превишава определен процент – 5 на сто е процентът, който бе предложен от народните представители, то тогава Комисията за енергийно и водно регулиране да има възможност да определи индивидуални цени на тези производители.
Това са най-сериозните промени, които касаят предложения законопроект. Отново казвам, че Министерството на енергетиката подкрепя този законопроект. Мерките, които предвижда да бъдат предприети, са насочени към това да бъде стабилизирана Националната електрическа компания и да бъде минимизиран дефицитът в системата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще дам думата на депутати, браншови организации, синдикати.
ПЛАМЕН ДИЛКОВ /Съпредседател на Съюза на производителите на екологична енергия/: Тук много пъти се чу: всички заинтересувани страни. Няколко пъти чухме производителите. Истината е, че нито при обсъждане, нито като информация не сме получили никога нищо от страна на комисията, която е разработила този законопроект. Т.е. като производители не сме били страна. Законопроектът директно регулира нашата дейност. Т.е. не са участвали всички заинтересувани страни.
Бяха илюстрирани от министъра на енергетиката някои аспекти, свързани със законопроекта. Например Националната електрическа компания да изкупува електрическата енергия над гарантираната изкупена на преференциални цени. Там, ако имахме възможност да изкажем нашето мнение, щеше да бъде защо „над тази“, не сме свободни, за да я продаваме на свободния пазар. Т.е. това са съвсем нормални позиции. Защо трябва да бъде изкупувана над цената. Ние сме производители и знаем как да боравим с нашата енергия, без тя да е в тежест на никого да участваме на свободния пазар. По всяка вероятност, ако излезем на свободния пазар с този излишък, цената на свободния пазар ще падне.
По конкретиката на законопроекта. Законопроектът съдържа прекалено много ретро активни аспекти, които ще преразгледат договорни отношения. Нашето единно становище е, че това ще доведе до много съдебни спорове, което се е случвало в миналото и не е довело до никакъв добър резултат за никого – най-вече за нас, но със сигурност и за обратната страна. В крайна сметка целта е да се стигне до взаимно съгласие по нещата. Ако бъдем викнати, сме готови да споделим нашето мнение по всяка една от точките. Досега не сме участвали в нито един от моментите за обсъждане на този законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Всички имате право да присъствате на заседанията на комисията. Относно това дали може или не може на свободния пазар да се продава електроенергията – в чл. 31, ал. 5, т. 3 е записано, че количествата по т. 1 и т. 2 се намаляват с количествата, които производителите продават по свободно договорени цени по реда на глава IХ, т.е. това, което имате като забележка, вече е отразено в законопроекта.
ПЛАМЕН ДИЛКОВ: Моля да направя кратка реплика. Знаем текста на т. 3. Въпросът е, че сегашните правила за търговия казват, че в момента, в който излезем, т.е. малкият производител на свободния пазар, от там нататък това е отказ от преференциалната тарифа. През следващата година, т.е. през следващия регулаторен период той не би могъл да се върне. Необходимо е да се направят някои добавки, че той може да сменя комбинирана и стандартна балансираща група и да има външен график. Това са технически аспекти.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, дошли сте да представите официално становище в комисията, за да го вземем предвид между първо и второ четене.
РУМЕН РАДЕВ: От името на четирите национално представени работодателски организации категорично подкрепяме стъпките и усилията в посока на едно по-добро регулиране на процесите в сектора. Определено считаме, че това е само начална стъпка. Нееднократно вече имахме възможност и на организирани от нас инициативи да си изложим становищата, мненията. Считаме, че определено в системата има още много резерви. За нас няма никакво колебание или съмнение, че ние ще вървим последователно докато не се постигне по-голямата част от тези стъпки. Много ще се радваме, ако видим и други играчи в индустрията, които са конкурентоспособни, които умеят да произвеждат продукти така, че те да са с цена, себестойност, с възможност за реализация, поне малко от малко адекватна на нашата и на нашите експортни възможности.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми министри. Искам да внеса яснота по отношение на формата, който заседаваше в Министерския съвет в присъствието на премиера на Република България. Там бяха поканени национално представителни организации на работодателите и на работниците и служителите. Те са национално представени по закон. По законови критерии се преброяват всеки четири години. Както политиците в рамките на изборите се явяват, така и ние се явяваме на избори. По закон сме национално представени. По закон сме единният глас на българския бизнес и единният глас на българските работници и служители. От там нататък обществени дискусии могат да бъдат провеждани във всякакви формати, какъвто е например днешният. Това обяснява защо при премиера са били поканени само тези организации и защо днес тук присъстват много повече. Носим легитимността на тези, които представляваме, по закон.
КАМЕН КОЛЕВ /заместник-председател на Българската стопанска камара/: Уважаеми господин Председателю, уважаеми господа депутати, уважаеми колеги, искам от името на Българската стопанска камара да изразя нашата подкрепа на предложените промени. Действително те бяха резултат от обсъждане в този формат на национално представителните работодателски организации, т.е. това са нашите браншови регионални членове. Смятам, че те са стъпки в правилната посока. Бихме искали по-нататък също да бъдат допълнени с още мерки, преди всичко в посока на подобряване на самия принцип на регулиране. Според нас подходите, методите за регулиране в момента не стимулират намаляването на разходите. напротив стимулират увеличаването на разходите. Ролята на регулатора е от една страна да се бори срещу злоупотребите – в смисъл на необосновани искания за по-високи цени, е правилна. От друга страна задържането на някои цени води дори до злоупотреба, която се изразява във влошаването на качеството на услугите при една и съща цена.
Виждам резерви за по-нататъшно подобряване на самата регулативна среда в стесняване на рамката на разходния метод за определяне на цената. Този втори метод за тавана, който трябва да стимулира намаляването на разходите, също да се подобри като начин за приложение. В този си вид той също се изражда с всички недостатъци на метода на разходния принцип, който всъщност накрая всички ние покриваме.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ /КНСБ – Браншова организация/: Уважаеми дами и господа, действително приветствам усилията за събиране на средства, които да намалят дефицита в Националната електрическа компания. Нещо повече. Ние предложихме от името на КНСБ този фонд. Това, което сега се реализира със законодателните промени, е много малко от това, което предложихме като браншова организация и общо КНСБ. Така или иначе, това са стъпки, които ще доведат до генерирането на определени средства.
Притеснени сме от последната добавка, за която беше дадена възможност – евентуално за въвеждането на допълнителна такса върху износа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Извинявайте, че ще ви прекъсна, но такова предложение няма в законопроекта. Предлагам да не се впускаме в коментар по отношение на такса износ, докато някой народен представител не направи такова предложение.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Този въпрос беше дискутиран вчера. Искам да кажа, че това действително е притеснително за нас по отношение на основните износители. Това са АЕЦ – Козлодуй, и ТЕЦ 2. Това действително е притеснително, което би трябвало да се отчете, тъй като ще станат неконкурентоспособни и ще затруднят либерализацията на пазара, тъй като там са основните играчи.
НИКИФОРОВ /вицепрезидент на КНСБ/: По отношение на фонда, който се предвижда да бъде създаден. Официалната позиция на конфедерацията /господин Добрев е запознат с нея/, ако е необходимо, мога да я представя отново. По отношение на попълването еднократно на фонда със средства – с еднократна вноска, като заем от държавата, включително всичко това, което тук беше казано от министъра на енергетиката. Предлагаме да има еднократна вноска от страна на държавата. Държавата има възможност при създадената ситуация да направи за облекчаване на ситуацията и ценово. Заинтересувани сме да има стабилност на работните места – и в химията, и в металургията, и в циментовите заводи, и в АЕЦ – Козлодуй,и в ТЕЦ 2, и в „Марица изток“, и в другите енергийни дружества.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вноската от държавата е тема на Комисията по бюджета, а не на Комисията по енергетиката.
НИКИФОРОВ: Вие сте народни избраници и отговаряте и за едното, и за другото.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ /КТ „Подкрепа“/: Благодаря ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, министърът на енергетиката достатъчно точно отрази резултатът от дебата, който проведохме на няколко пъти под егидата на министър-председателя и по негова инициатива. Смятаме, че тези решения наистина биха могли да решат част от проблемите.
Има няколко въпроса, които висят във въздуха и на които се надявам да чуем отговорите.
Таксата от 5 на сто, която ще се събира от производителите, ще бъде ви призната на производителите за разход, ще бъде ли включена в тяхната цена? Има два производителя, в чиято цена тази такса ще бъде включена. Следователно, ако ще третираме еднакво всички стопански субекти, както е редно в една нормална пазарна икономика, би трябвало правилата да са еднакви за всички. Т.е. хубаво е по това нещо да се помисли и да бъде преценено как ще постъпим. Това е големият въпрос, който имаме в цялата история.
Накрая ще си позволя да направя една обща забележка. Гледам към господин Мартин Димитров и към други хора, присъстващи в залата, които зная, че са за пазарната икономика.
Чувал съм, че цената на една стока в пазарната икономика е това, което пазарът дава за нея. Цената на стоката не бива да бъде преференциална, регулирана и не знам си още каква, а трябва да бъде това, което пазарът е готов да даде за тази стока. Всичко друго, господин Димитров и неговите съмишленици, обикновено определят като комунизъм. В тази история да се говори за някакви такива и да обсъждаме проблемите на някого, който така или иначе получава някакви привилегии, ми се струва за ненормално и неуместно. Нека да вървим напред в това, с което сме се захванали.
АНЕЛИЯ ЪРДЛИ /съпредседател на Комитета за енергийни и минерални ресурси към Американската търговска камара/: Представляваме стотици фирми, които са инвестирали в България, искат да продължат да инвестират в България. По този повод ми позволете да направя два коментара, без да влизам във всички детайли, които госпожа Петкова посочи във връзка с предложението за законови промени.
Първо. Всъщност наистина нито един от производителите не е бил представен на обсъждането, на което се е взело решение за тези законови промени. Добрите практики сочат, че главните стейк холдери /заинтересувани страни/ винаги трябва да бъдат поканени, да бъдат неотменна част от тези процеси. Синдикати и представители на големите индустриалци в България не са единствените стейк холдери в този процес. Най-важните стейк холдери всъщност са производителите. Те са били изолирани. Не зная какви са били причините за това. Мисля, че е важно да има двустранен диалог. Най-заинтересуваните участници в системата не са били поканени на обсъждане на решения, които главно засягат тези участници.
Второ. Ще се спра на предложената точка за използване на Комисията за финансов надзор. Подкрепяме изцяло това да има одити. Одитите в добрите практики винаги са свързани обикновено с установяване на финансови злоупотреби. Ако някой е нарушил закона, ако някой е извършил злоупотреба, нека това да бъде доказано чрез одит и да има съответните мерки. Струва ми се, че начинът, по който е записано в предложението, одитите се използват за нещо друго. Те подменят регулаторната рамка, по която са направени множество инвестиции на базата на недостатъчно обективни фактори. Правят субективна оценка на капиталови разходи, които са съвсем различни за различните производители. Тук говорим близо за 3000 производители. Разбирате, че това само по себе си създава очевидни предпоставки за лоши практики, за много субективни лоши практики. Отново казвам, че одитите сами по себе си са о,кей, но те дедектират проблеми с финансови злоупотреби. Начинът, по който тази точка е записана, е просто нещо съвсем различно, което не съответства на целта на одит в нормалните държави.
ИНЖ. ОГНЯН ВИНАРОВ /представител на гражданския контрол, движение „Ден“/: Не национални представители, но гражданите от протеста доведоха до онези промени, когато се избра нов парламент и правителство.
Уважаеми господин Председателю, уважаема госпожо Министър и господин заместник-министър, уважаеми господин Председателю на ДЕКВР. Първият ми въпрос е следният. Като се поставя на мястото на господин Иванов, на този законопроект каква е оценката на въздействието. Каква е като стойност? Ние предложихме и той изпълни с намаляването на цената на природния газ 150 милиона лева оставаха, за да покрият дефицита на Националната електрическа компания.
От балансите излиза, че БЕХ е на 220 милиона лева печалба за 2014 година при 500 милиона лева загуба на Националната електрическа компания. Т.е. в рамките на БЕХ е покрита загубата на НЕК. Уникалната рентабилност – такава в света няма, 78 на сто рентабилност на БЕХ.
Следващият момент, който всички следва да знаят, че с това предложение тези 5 на сто се равняват на 20 на сто печалба. 5 на сто върху прихода означават 20 на сто от печалбата. В Закона за корпоративното подоходно облагане са предвидени за хазарта 15 на сто. С Милен Велчев – предишен министър на финансите, сме изчислявали, че това е равно на 60 на сто върху печалбата.
Ние, гражданите, и двама професори от Техническия университет в продължение на една година безплатно работихме по въпроса за топлоенергетиката и електроенергетиката. Тези предложения преди бяха отложени за следващо изменение на Закона за енергетиката. Моля ви, настояваме, ако сега отделите 2 – 3 дни , на работните групи е ясно всичко, което е предложено. Представили сме всичко в папки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Винаров.
НИКОЛА НИКОЛОВ /Българска фотоволтаична асоциация/: Уважаеми господин Председателю, уважаема госпожо Министър, вероятно така, както описахте промените в закона, ще генерират приходи в Националната електрическа компания, но в същото време те ще нанесат и непоправима щета върху инвестиционния имидж на България. Те по своята същност са ретроактивни мерки – нещо, което е в противоречие със съответните регламенти и правила на Европейския съюз. Защо не се опита моделът, който вече беше лансиран от ДКЕВР? Този модел е европейски. Той описва как се намалява тежестта от мерките за борба с климатичните промени в цената на електроенергията. Този модел нямаше причина да не сработи. Този модел даваше възможност да се реализира икономическа политика от страна на 300 милиона лева чрез Наредба, допустима по насоките на Европейския съюз за държавна помощ. Наредбата в края на краищата щеше да сведе разхода и увеличението на цената до абсолютно поносимия размер на инфлацията за големите предприятия, т.е. тези, които са допустими за населението и изобщо за цялата икономика. С тези промени наистина сега се нанася тежък удар върху правната стабилност на направените инвестиции във ВЕИ сектора. Това е нещо, което е абсолютно недопустимо. Това безспорно е нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Странен е въпросът защо се атакува онази част от енергийния сектор, която се разви в България благодарение на европейските регулации и представлява диверсификация на производството на електроенергия в България. Значителна роля има и за енергийната сигурност в страната.
В момента тези инвеститори се вкарват в една абсолютно корупционна схема, която почива на отмяна на техните преференциални цени, гарантирани със Закона за 20 години, и вкарването им в преговори за индивидуални преференциални тарифи. Ако ДКЕВР спази закона, тогава очевидно всички разходи, за които стана тук дума, за значителна част от производителите преференциалната, индивидуалната цена ще трябва да се вдигне, а не да спадне. Това е нещо очевидно. Не това е целта на промените в закона. По този начин, тъй като решенията за преференциалните тарифи са индивидуални административни актове, влезли в сила. Няма законодателен метод, по който те да бъдат отменени. Нали това е сигурно. Ако бъдат отменени, това означава, че средата в България е категорично несигурна и изобщо е доста странна. Кой прие това решение? Вие казвате някаква тристранна, в която участва правителството, работодателски организации. Искам да отбележа, че много от нашите фирми са членове на една от работодателските организации. Те твърдят, че е нямало никакъв диалог от страна на тази работодателска организация.
Странно защо в това участва и правителството. Как така правителството участва в собственото си дестабилизиране? Как така едни гарантирани от закона договори за преференциални тарифи за 20-годишен период, финансирани от банките, това не са само наши пари. Това са пари на банките. По този начин и пари на вложителите, на българските граждани. Незабавно по критериите на Базел-3 ще трябва да репортват всички тези кредити, които са дали. Те имат за обезпечение активи, които произвеждат енергия от ВЕИ и носят доход благодарение на преференциални тарифи. Отмяна на този режим за преференциалните тарифи и преминаването към индивидуално договорени преференциални тарифи е абсурдно. Това автоматично означава, че значителна част от българската банкова система – толкова крехкото доверие на инвеститорите на финансовата стабилност, ще бъде нарушена в името на неясен резултат.
Искам да кажа, че наистина съжалявам и вероятно не сте Вие вносителите, не е и министерството идеологът на тези промени. Ключовата дума тук е корупция. Няма нищо друго да се случи на инвеститорите във ВЕИ-сектора освен да седнат на една маса с хора, които трябва да решат за следващите 20 години какви приходи да получават. Според мен, това е абсурдно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на народните представители.
Чухме много мнения.
Има думата господин Кирил Цочев, тъй като той бърза за среща.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Председателю, уважаема госпожо Министър , уважаеми господин Иванов, уважаеми членове на ДКЕВР, уважаеми представители на производителите и на консуматорите на електрическа енергия в България, уважаеми колеги.
Около две години говоря на тема реформи в енергетиката. Дойде време, когато вече решително тръгваме към такива реформи. На 6 март беше първата стъпка с промените в Закона за енергетиката, които дадоха своя положителен ефект. В момента съм малко разочарован. Някак си в движение вчера е внесен единият законопроект, а онази вечер е внесен основният законопроект и то на базата на среща, която се провежда буквално от министър-председателя със синдикатите и с големите ползватели на електрическа енергия. За съжаление производителите на електрическа енергия не са поканени. Много ми е чудно. В този процес има производители, има консуматори и помежду им са ДКЕВР-ът, който регулира, стои Националната електрическа компания с всичките й проблеми с 3,7 милиарда лева недостиг, а в момента се чудим по какъв начин бихме могли да покрием тази голяма дупка.
Ще отговоря на господин Винаров. 220 милиона лева е резултатът от този 5-процентов фонд, който ще бъде събран от всички производители на електрическа енергия. От тях Националната електрическа компания ще върне автоматично 70 милиона във връзка с плащането на 5 на сто на неговите собствени мощности, каквито са ВЕЦ-овете, на които той е притежател, на „Марица 2“ и АЕЦ – Козлодуй. Казвам ви това, защото си позволих да направя разчети във връзка с това. Това е похвално. 200 милиона лева не е малка сума. Иска ми се много да чуя мнението и затова ще помоля, преди да влезем в пленарна зала, представителите на Камарата на производителите да представят тяхното становище. Виждам, че те не са поканени на срещата, която се е провела с правителството. В момента се удовлетворяват до някъде исканията на големите консуматори. Ощетяват се производителите на електрическа енергия.
Позволявам си да кажа, че между производителите на електрическа енергия има крупни инвеститори с много сериозна репутация. Не можем да ги игнорираме в един процес, в диалог, който трябва да се проведе с тях и да чуем тяхното мнение. За да може решението да бъде трайно, не е нужно за един ден да приемем това решение. Ще се въздържа при гласуването днес в комисията. Това не означава, че ще се въздържа при гласуването в пленарната зала. Ще ми трябва време, за да мога лично аз да се запозная и с обратната страна на медала, т.е. производителите на електрическа енергия и техните аргументи.
Искам да кажа, че определено подкрепям усилията на ДКЕВР за провеждането на тази независима регулаторна политика и обществения интерес. Според мен, правната сигурност на инвестициите, има опасност да бъде компрометирана и самата бизнес среда в България, ако се бърза по тази схема – за един ден да приемем законопроект на първо четене. Можеше това да стане една седмица по-късно. Има време до 1 август, когато е новият ценови период и трябва ДКЕВР да се произнесе за новия ценови период. Това нещо, според мен, директно уврежда интересите на банките-кредитори и на вложителите в тях. Поради регулаторни последици за банките това застрашава и финансовата стабилност на страната. Знаем какво стана в Гърция.
Уважаеми колеги, лично ще се въздържа при гласуването. След като направя диалог с производителите на електроенергия ще взема своето окончателно решение, а също и мнението на моите колеги от парламентарната група на АБВ как да гласуваме в парламентарната зала.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми господин Председателю на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми Министри.
Всички, които говорят тук, трябва да изхождат от най-голямата рамка, в която трябва да действа държавата – Конституцията. Ще ми позволите да ви прочета два члена от Конституцията, а след това ще продължа да говоря и по законодателството. Ще установите, че те са във връзка с това, за което ще говоря.
„Член 19 /1/ Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
/2/ Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, която предотвратява злоупотребата с монополизъм, нелоялна конкуренция и защитава потребителя.
/3/ Инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните граждани и юридически лица се закрилят от закона.
/4/ Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигането на стопански и социален напредък.“
Във връзка с това искам да кажа, че този закон, който се предлага на нашето внимание, за съжаление не отговаря на нито една от тези алинеи в чл. 19 от Конституцията на Република България. Да не говорим за това да създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и стопанските юридически лица за постигане на стопански и социален напредък. Напротив. С този закон започваме да увеличаваме броя на разделителните линии, които досега бяха между производители и потребители, после ги направихме на разделителни линии между производители на зелена енергия и производители на кафява енергия. В момента гледам, че в резултат от срещата при министър-председателя вместо да се постигат обединения, вече правим разделение на едни инвеститори срещу други инвеститори. Това, според мен, в никакъв случай не може да бъде нормална политика в една държава. В крайна сметка проблемите не могат да бъдат решавани туп тан и с едно решение за всички без оглед на това кой какъв дял, до къде и как е спазвал закона при инвестицията си, и ние да наказваме всички /нека да не използвам думата „наказваме“/ , да ги натоварваме с еднаква тежест независимо от това дали са били юридически издържани в своите действия или са се опитали да минат, грубо казано, през просото.
Продължава изключително неправилната тенденция законодателни предложения в областта на енергетиката в страната да се правят импровизирано, без каквото и да било съгласуване с Европейската комисия, без анализ на съответствието им със законодателството на Европейския съюз и на Република България. Създават се бариери пред търговците с електроенергия в Европейския съюз, което е недопустимо за която и да е страна-членка на Европейския съюз. Налагат се данъци и такси, които в съответствие с Конституцията на Република България не могат да бъдат приемани в средата на годината и не по предвиден от законодателството начин.
Тук сме представители на две партии, които управляваха до някъде държавата и два пъти настъпвахме мотиката. Единият път беше през 2012 година с въвеждането на временната такса превоз. Знаете какво се случи с нея. Вторият път беше по наше време с въвеждането на 20-процентовата такса върху фолтоволтаици и вятърна енергия. Знаете какво се случи. Нека трети път да не настъпваме мотиката. Засягат се права на огромна част на инвеститорите в сектора, без да е направен анализ как страната може да бъде подведена под отговорност за това. Вече един път имаме отменени решения. Защо трябва да влизаме в други международни арбитражи? Тръгва се единствено и само, забележете, че колкото и да говорим, че в момента управлението е дясно центристко, но за съжаление, когато вече популизмът надхваща и дясната страна от спектъра на държавата, не очакваме нищо добро да й се случи в икономиката.
Популистки неправомерна е тезата относно запазване цената на електроенергията непроменена и законодателните промени да отразяват тази изключително неправилна политическа по своя характер цел в опита си ДКЕВР да се върне към политическите си задължения, които имаше до преди промяната в закона, вместо да му гарантираме тази независимост, за която всички гласувахме в парламента. Вместо да се търсят истинските причини за това, което е състоянието на енергетиката днес. Това, че има наистина направени инвестиции в нарушение на закона, в това, че има направени инвестиции, които в момента са в хипотезата, ако не на неправомерна, то на прекомерна държавна помощ.
Другото, което искам да кажа, е, че този фонд, който се създава в момента, има две цели. Едната цел е да се издържа ръководството на фонда. Така е записано в закона. Това е едната цел. Най-вероятно, за да може да осигурим още малко работни места за наши хора, които да управляват този фонд. Вече втората цел е да се компенсират разходите на обществения доставчик, като забележете, ако първата цел до някъде е законосъобразна, втората е пар екселанс опит да се заобиколи хипотезата за държавна помощ и да се създаде нещо, което уж да не е държавно, но все пак със средства на държавата да компенсираме едно предприятие, което е подчинено на Търговския закон. Ако смятате, че това е правилният път за развитието на енергетиката на България, благодаря. Мисля, че това не е така.
Освен всичко тази 5-процентна вноска, която се възлага върху всички производители на електроенергия в държавата, е удар основно отново срещу държавната енергетика. Това е за съжаление. Освен, че един път с решението си Комисията за енергийно и водно регулиране намали цената на електроенергията от водноелектрическите централи на Националната електрическа компания. Освен че свали цената от 126 на 119 лева, освен че продължава порочната практика да задължават АЕЦ – Козлодуй, да продава.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, тук цената няма отношение. Моля ви за по-кратко изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже заседанието е съвместно на двете комисии, затова засягам и тези въпроси.
Продължава порочната практика АЕЦ – Козлодуй, да се задължава на 30 лева да покрива технологични разходи, включващи и кражбите на електроенергия при себестойност на електроенергията от 53 лева минимум в АЕЦ – Козлодуй. В крайна сметка от тези 5 на сто, които ще въведем, ще има само един облагодетелстван, т.е. два. Единият се нарича ТЕЦ „Марица изток 1“, а другият се нарича ТЕЦ „Марица изток 3“. Петте процента, които ще бъдат взети от произведената електроенергия, после ще им бъдат платени по силата на договорите, подписани с тях от Националната електрическа компания. Обратно ще бъдат върнати тези пари. В тези договори е записано, че всички такси – допълнителни данъци, вноски и т.н., се заплащат от НЕК. Питам следното. понеже е записано, че ще бъдат 5 на сто от произведената електроенергия, а какво ще направим петте процента от закупената полагаемо. Те ще се плащат ли в този фонд или те ще останат отново на страна. Всъщност свидетели сме на замазване на положението. Свидетели сме на това, че не искаме да си свършим работата, за да разберем кои ВЕИ-та наистина са незаконно построени, а това може да бъде направено и те да бъдат наказани. Свидетели сме на удар срещу държавната енергетика. Свидетели сме на продължаване на облагодетелстването на двете централи. За съжаление като парламентарна група няма как да подкрепим този законопроект на първо четене и ще се въздържим при това положение. /Ръкопляскания./
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, не разбрах как при минус 5 на сто и при плюс 5 на сто някой забогатява. Има разходи и приходи, а накрая – нула. Не зная как направихте тази аналогия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председателю, ако това е реплика, дупликата е следната. Да, те не забогатяват, но Вие от тях не вземате 5 на сто и сте единственият субект, който няма да ви плаща.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е друго, но не е благодарение на решението сега, а благодарение на подписаните договори и условията, които са залегнали в тях. Нека да не навлизаме в такъв дебат.
Хубаво е, че четете Конституцията и я цитирате пред нас. Сега говорите за 5 на сто, които нарушавали средата. През миналата година, когато подкрепихте 20 на сто, не беше така. Този дебат ще го водим и в пленарна зала.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председателю, дами и господа министри, също смятам да не подкрепя този законопроект във вида, в който ни е представен. Той е изключително опасен за българската държавна енергетика. 5 на сто, които ще бъдат наложени върху приходите, което ще рече върху оборота на ТЕЦ „Марица изток 2“, а също и на АЕЦ . Козлодуй, ще доведат до това, че ТЕЦ „Марица изток 2“ ще отбележи загуба от 38 на 58 милиона. АЕЦ - Козлодуй, от 78 милиона лева печалба, тя ще бъде 38 милиона лева. Доколкото си спомням в предишни комисии тук коментирахме с господата, че държавата няма да взема дивидент от АЕЦ - Козлодуй, за да може със средствата да се подсигури продължаване живота на пети и шести блок. За сметка на това средствата ще бъдат взети и ще бъдат вкарани в този фонд. Как ще стане това нещо? Може би с кредит?
Другият вариант е тези 5 на сто да бъдат вкарани в себестойността на продукта, което е напълно нормално. И отново това да резултира във вдигането на цената за крайния потребител. Ако този законопроект бъде подкрепен така, мисля, че от законопроект може да се превърне в един некролог за българската държавна енергетика. /Ръкопляскания./
Благодаря ви.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви, господин Председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми гости. Не е поучително, че получаваме ръкопляскания само от едната страна. Даже бих казал, че дори е жалко. Днес народните представители, включително се изказвам от името на Движението за права и свободи, щяхме да бъдем по-убедени и по-сигурни, ако големите консуматори, работодателите бяха се явили пред нас със загриженост към производителите на електроенергия, а производителите на електроенергия със загриженост към работодателите и към крайния снабдител, а виждам, че нямаме такова нещо. Установяваме, че имало една голяма среща при министър-председателя, на която хора, които са имали интерес от ползване на електроенергия, по една или друга причина са наложили, не зная дали не са му приятели, накарали са министър-председателят да взема отношение и да налага политически натиск чрез този законопроект върху Комисията по енергийно и водно регулиране.
Ако сте ми проследили мисълта, министър-председателят в доброто си отношение, със загриженост към работодателите изпада в една ситуация, в която днес от опозицията може да бъде обвинен в натиск към Комисията по енергийно и водно регулиране чрез този законопроект и да наруши баланса между производство и потребление. Това е факт.
Ще се спра само на няколко аспекта от този законопроект.
Госпожо Петкова, щях да бъда по-убеден и по-сигурен ,ако този законопроект беше внесен от Министерството на икономиката и енергетиката и беше минал през Министерския съвет, а да не натоварвате колегите от ГЕРБ с неща, за които съм напълно убеден, че ако те вземат отношение, ще кажат пропуските, допуснати на седянката, на която сте уточнявали тези неща.
Приветствам ви за фонда. Такъв фонд за електроенергийната система със сигурност е необходим. И този фонд трябваше да бъде създаден още през 2012 година, след като бяха пуснати в системата 996-те мегавата, излишни за енергийната ни система. Този фонд е необходим, но не с тези методи, господа работодатели. Не виждам там Вашето участие. Работодателите казват: производителите могат да произвеждат, ние може да изразходваме без енергийна ефективност колкото си искаме и Вие няма да ни вдигате цената. Това казвате с този текст. Не може АЕЦ и топлоелектрическите централи да издържат на 5-те процента на натоварване. няма как да издържат! Но ние като движение за права и свободи бяхме предложили диференциран подход. Може да ви кажа, че тези 210 милиона лева, които ще съберете в този фонд, а след това 105 милиона ще върнете на американските централи, 70 милиона ще върне Националната електрическа компания за собствените си производства. Мисля, че там ще бъде малко по-малко. Ще остане, че имате събираемост във фонда около 50 милиона, включително и от тези, от които емисиите все още, когато господин Добрев ни казваше през 2013 година, че от емисиите няма да съберем нищо, като управляващи не вярвахме. Господин Добрев беше прав. Ние не събрахме, както и Вие няма да съберете тези 200 милиона лева, които ги очаквате от емисиите.
Предлаганият диференциран подход – 1 на сто към термичните, 1 на сто към водноелектрическите централи, 3 на сто към комбинираното производство, към вятърните електроцентрали – 8 на сто, към фото волтаичните диференцирано от 2008 година до последното включване до 2012 година – от 8 до 25 на сто, търсим баланса за покриване на онези неща, които са допуснати по една или друга причина.
Ако днес се опитвате да се надскочите, работодателите ли ще бъдат прави, или фото волтаичните, или ВЕИ-та, които произвеждат, ще бъдат прави, ще достигнем до онова равнище, в което ще се вдигне цената на крайния потребител. Ако сте съгласни да натоварим само крайния потребител, аз не съм съгласен. Цената на електроенергията, която се ползва в България, все още е под производствената си себестойност. Както искате, господа работодатели, така ги смятайте.
За задълженията към обществото всеки трябва да си понесе отговорността.
Другото, което виждам в законопроекта, който не е приет и което трябва да се доработи, е следното. Ретро активните действия, уважаеми колеги. Няма да сме сериозна държава, ако днес приемем този законопроект и Вие накарате народните представители под натиск да приемат ретро активни действия. С този диференциран подход ще събираме парите напред, а, ако искате да се проконтролират всички онези сключени договори, моля в параграфите, които предлагате да се излезе с актове, за да дадем възможност и на производителите, и на държавата да отидат в съда, за да може да си търсят правата.
Господин Николов беше прав. Вие излизате от презумпцията, че всички договори са в нарушение на правилата и че ще падне цената. Представете си, че някъде в договорите се окаже, че определената цена от 400 лева е всъщност 600 лева. Тогава пак цената на крайния ли снабдител ще вдигнат? Молбата и е, че в законопроекта трябва да се запише: но извън този закон, Закон за административните нарушения, с представяне акта на комисията по енергийно и водно регулиране. Въз основа на този акт Комисията по енергийно и водно регулиране да излезе със съответния акт, който също би трябвало да бъде контролиран от съдебната система. Сериозна държавата сме. Не карайте народните представители днес да приемат решения, въз основа на които да се срамуваме утре или в други ден защо сме ги приели. Законопроектът в този му вид няма как да го подкрепим. /Ръкопляскания./
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Аталай.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще бъда максимално кратък.
Уважаеми колеги, уважаеми всички присъстващи. Както имахте възможност да чуете от господин Ерменков, ние като политическа партия и парламентарна група ще се въздържим от подкрепата на предложения законопроект. Не е ясно предложените промени доколко ще бъдат издържани. Има много неизвестни.
Няколко въпроса към присъствуващите тук представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, а може би господин Иван ще трябва да отговори като отношение към предложения законопроект. Тези 5 на сто, които се предлага да бъдат такса и да се вземат от производителите на база произведена електроенергия, влизат ли в себестойността, която ще бъде разглеждана от Комисията за енергийно и водно регулиране при определяне цената на съответните производители, или ще бъдат за сметка на самите производители, което ще се отрази най-вероятно върху неизпълнение на инвестиционните програми. Ако се спазва регламентът, по който трябва да бъде определена и цената на отделните производители, би следвало тези 5 на сто да се отразят като увеличение на цената, която определя комисията.
Самият фонд, който съответно няма да доведе до запазване цената на електрическата енергия, въпреки че господин Иванов в медиите говори при приемане на тези предложения, че може дори да се намали цената. Самият фонд – „Сигурност на електроенергийната система“, е заплашен, тъй като имаме отношение на Европейската комисия, която е дала разрешение сумите, събрани от продажба на въглеродни емисии, могат да бъдат върнати в Националната електрическа компания. Когато създадем един фонд, който не само тези суми от продажбата на въглеродни емисии, но и тази 5-процентова такса. От господин Никифоров чухме, че тук се предлагат бюджетни средства, за които единствената логика, е да бъдат заем от държавата. Това смесване на средствата реално заплашва цялата сума или по-скоро ще забави връщането след отговор на Европейската комисия. Тежестта, подкрепяйки колегата Ерменков, най-вече ще бъде върху базисни мощности, които са 100 на сто държавни през Българския енергиен холдинг, а именно АЕЦ – Козлодуй, и ТЕЦ „Марица изток 2“. Тук, ако някой иска да го приеме като фантазия, може да се стигне до желание или възможност, включително да се посегне и на приватизация на тези дружества при условие, че финансово те след определен период от време ще бъдат в незавидно състояние.
По отношение на възстановяемите енергийни източници ще подкрепя това, което беше казано по отношение на възможностите в бъдеще за корупция. Ще запазя правото си това да ви го обясня, дами и господа управляващи, в парламентарната зала. Механизмите, с които се предвижда занапред да се работи с тези производствени мощности и да бъдат контролирани, създават изключително агресивна среда по отношение на договарянето им с отделните производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, което е предпоставка за създаване възможности за корупция.
Като цяло, сме удовлетворени, че отговорността, става ясно, за тези предложения в един диалог, макар и без производителите, тъй като тази отговорност не може да бъде поета от базисните мощности от производителите на електрическа енергия, след като не са били питани, ще се поеме от тези, които управляват, под погледа на Бойко Борисов, както стана ясно. Т.е. отговорността за това, което предстои да се случи при приемане на този закон, хаосът, който ще настъпи в енергетиката, трябва да приемем, че ще се носи персонално и лично от министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов заедно с тези, които управляват по негова лична воля.
Благодаря ви.
ГЕОРГИ АНДОНОВ /Парламентарна група на ГЕРБ/: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги и гости, ще се опитам да взема отношение по законопроекта, внесен от колегите Николов, Добрев и Ненков. Ще се опитам да направя някакъв анализ и илюстрация на това какво реално представлява, според това, което чета в предложения законопроект. Ако може по някакъв начин да отговорите на въпросите, ще задам.
Основната цел в мотивите на този законопроект са да се намери баланс на цялата енергийна система. В чл. 36б, ал. 2 реално с този законопроект се създава нов фонд, който да управлява предвидените в този законопроект такса, данък или както и да се нарекат, от всички производители на българския пазар. Като се има предвид, че 5-те процента за държавните дружества ще бъдат върнати от този фонд, и 5-те на сто за частните компании – големи кредитори на обществен доставчик, остава фактът, че основният донор на този фонд са малките производители на електроенергия в България. /Ръкопляскания./
В същия член е записано, че основната функция да покрива разходи, извършени от обществени доставчици, произтичащи от задълженията им по чл. 93, включително за минал регулаторен период ежемесечно. С две думи. Този текст гарантира ли, че останалата част от парите,които ще бъдат в този фонд, няма да отиват за покриване на стари задължения на един от големите кредитори на държавния енергиен доставчик, като „Марица 1“ и „Марица 3“. Гарантира или не?
Другото, което създава дисбаланс и е в противовес на мотивите, а един от основните мотиви е именно балансът в системата, е фактът, че ние вкарваме държавната агенция за финансов контрол в малките производители на електроенергия – независимо какви са те, реално са основните донори на този фонд, изискваме от тях пълна проверка плюс връщане на пари при недоказване на реални стойности на цената на електроенергията, която те са продавали на държавния енергиен доставчик. Същевременно това не се предвижда да се прави за големите компании, които не са с държавно участие и са големи кредитори на енергиен доставчик. Този дисбаланс е фрапиращ. Мисля, че ще създаде много сериозни лоши отзиви за цялостната идея за една свободна пазарна икономика и един регулиран нормален естествен пазар в сектор „Енергетика“.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колега Андонов, ще си позволя да направя само една забележка. Явно е, че нещо не сте разбрали добре какво е записано в законопроекта. На проверки от .......... подлежат само тези, които произвеждат над 1 мегават, не малките, а точно обратното – големите производители, т.е. тези, които са получавали средства от европейска програма или от някъде другаде. Те подлежат на корекция в цената от ДКЕВР.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председателю, госпожо Министър, господин Иванов – председател на ДКЕВР, уважаеми колеги.
Днес разглеждаме два законопроекта. Основно се говори по законопроекта, внесен от тримата колеги от ГЕРБ, за който разбрахме, че е подготвен от правителството в разговор със синдикатите и работодателските организации. Освен този законопроект има още един, за който днес ще бъде гласувано. Няма значение – съдържанието е същото. Това, което сме предложили заедно с колегите Димитър Танев и Найден Зеленогорски, касае текстове и теми, които на тази среща очевидно не са били засегнати. Господин Димитър Манолов правилно призова да следваме принципите на пазарната икономика. Бих попитал: защо на въпросната среща не са предвидени мерки за оптимизиране на разходите в държавната енергетика.
По тази причина ние предлагаме с нашия законопроект приемане на наредба от Министерския съвет, в която да има публично регулирано оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и с над 50 на сто държавно, включително и общинско участие. Това сме предложили. Смятаме, че, говорейки за реформи в енергетиката, не бива да пропускаме държавния сектор, както правилно господин Манолов каза, да не смятаме, че в рамките на една пазарна икономика не може да се направи сериозно оптимизиране. Това някак си не изглежда коректно и правилно. Затова се обръщаме към колегите от всички парламентарни групи този текст да бъде приет. Той ще бъде основа министърът на енергетиката да предложи план за оптимизиране на разходи за предприятие по предприятие. Ние да застанем зад този план, за да може държавната енергетика да стане по-ефективна и по-работеща.
Предлагаме и второ нещо, а именно отново, говорейки за принципи на пазарната икономика, следвайки този модел, договорите между производителите на електроенергия и на тези, които купуват електроенергията, да станат публични, за да видим кой ги сключва, кои са собствениците. Имаме и по-амбициозния план да видим цени, условия и т.н. Всичко това да бъде публично и да бъде обект на обществен контрол. Вярвам, че тези две предложения ще бъдат подкрепени от всички народни представители, които искат повече прозрачност, отговорност и публичност, и които виждат реформата в енергетиката, включително и в оптимизиране разходите на т.нар. държавна енергетика. Т.е. би било странно например да има колеги, които да се възмущават как се харчат 3 милиона лева за поливане на зелени площи, а сега да не ни подкрепят. Аз не вярвам, че има такива колеги, само го давам за пример.
Що се отнася до законопроекта, внесен от тримата колеги, имам много въпроси.
Разбирам, че на въпросната среща между правителството, синдикатите и работодателите е било решено да бъде внесен плосък данък върху производителите на електроенергия. Ако данъкът е плосък, за да бъде справедлив, би трябвало да включим и разпределителните предприятия – и за енергийния, и за газовия сектор включително. Между първо и второ четене смятаме сериозно с колегите да обсъдим тези въпроси. Ако не срещнем аргументирани възражения – ако данъкът ще бъде плосък, ще предложим да се включат и ЕРП-та и „Булгартрансгаз“. Смятаме, че принципът на еднакво облагане на всички предприятия трябва да бъде изпълнен докрай. Ако не срещнем аргументирани възражения, ще направим това предложение.
Благодаря за вниманието.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости, представители на средствата за масова информация.
В момента обсъждаме законопроект, който има сериозна и отговорна задача да направи нещо в посока оздравяване на тежко болния организъм на българската енергетика. Във връзка с това намирам за изключително неудачен начинът, по който се води дискусията, както и намирам за изключително неудачни изказванията както на отделни гости, така и на отделни колеги. Недопустимо е, когато трябва да се спасява енергетиката на България, а от там няма да е пресилено, ако кажа, и самата икономика на България, да се правят опити за изваждането на каквито и да било политически дивиденти или пък бизнес дивиденти. Зная, че всеки, който се занимава с бизнес има за основна цел възможно най-висока печалба в дейността, в която работи. В случая става въпрос за един организъм, който е в такова състояние, че ако не се вземат спешни хирургични мерки, колкото и банално да звучи, този организъм си заминава. В момента е с 4 милиарда лева дълг. За да не си замине, в случая единственото спасение ще бъде държавна помощ, кредити и т.н., т.е. неща, които вече ги проиграхме с КТБ, и които, естествено, ще бъдат за сметка на обедняващия български гражданин. Казвам това без никакъв популизъм. В случая трябва да се държи сметка всъщност за оценяването на енергетиката, а не за това да продължават печалбите, да продължава ограбването, на каквото сме се натъкнали с колегите, които са от комисията, на която имам честта да бъда избран за ръководител.
До момента няма никакви видими опити от страна, и то е съвсем естествено, на хората, които се изхранват или които експлоатират несъвършената законова база, пропуските в нормативните уредби и бездействието на държавните интереси, които в интерес на истината, бездействат вече доста дълъг период от време и се облагодетелстват. Няма никакъв отговор от тяхна страна най-малко за самоограничаване. На тази маса чух изказвания точно в тази посока, което не ви прави чест. Състоянието е такова, че просто няма как да не се приемат закони в посока ограничаване на разходната част на енергетиката. Няма как да не се приеме това. Няма място да си говорим за европейски нормативи и за каквото и да било друго, защото става въпрос точно за оцеляване.
В тази посока искам да ви кажа, че никой не критикува добросъвестните и законово работещи, според нормативните изисквания, собственици на възобновяеми електрически източници на електроенергия. Никой не говори против тях. Никой не иска нищо от тях. Те няма да бъдат ощетени. В момента мога да ви информирам за някои дребни факти, които не са за пренебрегване.
От първите проверки на АТФИ мога да ви информирам, че от четири проверени ВЕИ-та, ползвали европейски средства, три не са го заявили, т.е. с други думи те са злоупотребявали дълги години с това. Мога да ви дам примери, когато ветропаркове са теглили кредити от собствените си фирми-майки при много по-висок процент, отколкото е средният за банковата система. Това е също форма на облагодетелстване за увеличаване на печалбите. От друга страна – да им се признават като разходи. Вероятно ги знаете. Вие точно тук сте представители на ветрови паркове.
Има случаи, когато например се натъкваме на неправомерно надвзети средства само от един ветропарк в размер на 33 милиона лева за няколко години работа.
Има случаи, когато се дават консултантски хонорари в размер на повече от 2 милиона лева за упражняване на консултантски услуги от едно единствено лице съсобственик на тази фирма. Той е невероятен вундеркинд, който консултира както по финансови, така и по технически, така и по правни въпроси. Всичко това представлява жестоки злоупотреби.
Вчера внесохме законопроект, с който искаме прекратяване на договорите с ТЕЦ „Марица изток 1“ и с ТЕЦ „Марица изток 3“, тъй като по приблизителни сметки те са нанесли щети в размер на 3 милиарда лева. В тази посока разчитам на подкрепа от колегите.
Най-накрая ще ви кажа нещо от последните минути. В момента, скъпи уважаеми колеги и хора от енергетиката, продължава да бъде продавана високо ефективна енергия от високо ефективното производство на оранжерии. При 40 градуса температура навън има оранжерии, които пишат фактури за ползвана електрическа енергия към ЕРП-та и получават пари за това под претекста, че в момента отопляват своите оранжерии и произвеждат паралелно високо ефективна електроенергия. Можете ли да си представите. И Вие, господин Иванов, одобрявате тези фактури. Внимавайте какво става при Вас!
Толкова по отношение на опитите за представяне на този законопроект едва ли не, че той представлява атака на свободния бизнес. Не е така!
Подкрепяме законопроекта. Естествено е, че това е абсолютно правилната посока, в която трябва да работи и Народното събрание, и правителството, и всички ние. От друга страна имаме сериозни забележки. Ще маркирам само три от тях, след като разговорът не е по същество. Бих ли препоръчал да въведете в записа за петте процента вноски, която се събират във фонда, те да бъдат дължими само от производители на електроенергия, които работят на цена по-висока от тази на обществения доставчик. Ще ме разберете какво имам предвид. Мисля, че ще бъде справедливо.
Този фонд, в който ще бъдат представени няколко министерства, ще има и двама представители на производителите, не виждам защо да не се разшири съставът. От този фонд фактически ще черпят ползи или други ще пълнят този фонд и ще търпят загуби и производителите. Защо да не са представени организации на производителите. Нека в името на демокрацията да участва и един представител от някое НПО. Нека фондът да има по-разширен състав. Това е само идея, по която предлагам да мислим.
Не виждам защо, министър Петкова, не сте взели предвид от Парламентарната група на „Патриотичния фронт“ удачните предложения на Националната електрическа компания по отношение на месечните сертификати, които да бъдат определени на база на нормативно изчислените от БАН часове съответно за максимална слънчева енергия и ветрова енергия. Вместо това не много ясно понятие нетно специфично производство. Това го казвам в посока за разсъждение.
Господин Добрев, бих препоръчал да се направи каквото е възможно двата законопроекта да вървят заедно. Част от нормативните текстове, които залагат, ги има и в нашия законопроект. Необходимо е да се намери най-доброто. Зная, че ние закъсняваме малко. Днес не можем днес да ги огледаме. Добре било това, за да не се приемат в различни моменти едни и същи текстове.
В заключение, според мен, няма нарушение на Конституцията, нито на законите, нито на правилата на пазарна икономика това, което се опитваме да направим. Нека да не говорим за бъдеща корупция. Нека видим това, което до момента е било какво е било, или може би има някаква друга дума, с която може да бъде определено. Ние трябва да извършим спешната операция, която да доведе до заздравяване на икономиката. Въпросът е въпрос на оцеляване, а не на политически дебати в навечерието на следващите избори.
Благодаря ви.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Позволете ми да направя една кратка реплика.
Уважаеми господин Симеонов, не оспорвам правото ви на депутат да изразите своето становище по отношение на предложените законопроекти. Оспорвам категоризирането и Вашето отношение към Вашите колеги и техните становища.
Никой от нас не е проявил отрицателно отношение към енергетиката. Напротив. Всички проявяват загриженост към енергетиката. В моето изказване казах, че одобрявам постъпката, която е от 6 март. Одобрявам сегашната стъпка. Не може за един ден да се разглеждат законопроекти и да се удовлетворяват само донякъде исканията на едрия бизнес /това бяха моите думи/, а да не се питани производителите на електроенергия.
Що се касае до Вашия законопроект, защото вече го получих по-рано, за да имам време да реагирам. Помислете дали е допустимо със закон да се прекратяват търговски договори.
Благодаря ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Симеонов, разбирайки загрижеността ви за хирургическата намеса, силно се притеснявам по този начин да не отрежем главата на енергетиката.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам чувство, че не сте ме правилно разбрали. Вие направихте ефектно чисто политическо изказване. Уважавам Вас експерта. У господин Цочев също уважавам експерта. Ако някой се чувства засегнат, нека да не го приема лично. В крайна сметка нашата задача си остава. Нашата отговорност на народни представители остава. Ние трябва да си свършим работа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има думата госпожа Ташева.
ГОСПОЖА МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря, господин Председателю. Уважаема госпожо Министър, господин Иванов, драги гости, депутати.
В днешната дискусия се надявам, че случайно и неволно беше заобиколен слона в стаята. А слонът в стаята са дългосрочните договори, сключени с пълното съзнание, че те фалират Националната електрическа компания от три поредни правителства – на Иван Костов, на Симеон Сакскобурготски, и на тройната коалиция. Тук нося писмата им за подкрепа. Нищо политическо няма. Просто изреждам фактите.
Когато говорим за нарушение на Конституцията, трябва да се тревожим по силата на какви стимули три правителства са нарушавали чл. 19 от българската конституция и са поставяли в изключително неравностойно положение българските производители на електроенергия в лицето на АЕЦ – Козлодуй, и ТЕЦ „Марица изток 2“, а са дали скандални привилегии с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията на двете американски Марици и ВЕИ-та.
Съжалявам, че не чух фамилията на представителката на Ан Чан. Не съм удивена, че тя защитава хората, които й плащат заплатата. Апелирам за по-малко лирика, госпожо. Вие говорите, че представлявате стотици фирми, които са инвестирали в България. После се поправихте, че стотици фирми, които искат да инвестират в България. Благодарим. Ние видяхме какви поражения на българската енергетика нанесоха корупционните договори, които са сключени с правителството на Иван Костов, а след това са били потвърдени от двете следващи правителства за американските централи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, ще ви помоля да говорите по обсъжданите законопроекти.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам да заявя, че ние ще подкрепим законопроекта, но не в този му вид. От 5-процентната такса смятаме, че трябва да бъдат освободени предприятията, които станаха жертва на дългосрочните договори за изкупуване. Тези дългосрочни договори не почиват на никакви пазарни принципи, нито пък на някакви конституционни норми. Смятаме, че АЕЦ – Козлодуй, ТЕЦ „Марица изток 2“ и другите предприятия, които бяха поставени в неравностойно положение, трябва да бъдат освободени от тази такса. Нали целта е да спасяваме Националната електрическа компания, която беше сложена на олтара като жертва на чуждия инвеститорски интерес. С този законопроект така, както е подготвен, няма да спасим Националната електрическа компания!
Благодаря ви.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: През 2007 година същото прекратяване на договори е направено в Полша. През 2008 година е направено прекратяване на договори в Унгария. Не откриваме топлата вода.
КИРИЛ ЦАЧЕВ: Позволявам си да споря с Вас, но извън залата. Те са по линия на Европейския съюз и държавна помощ, но по това ще спорим с Вас извън залата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господа председатели, госпожо Министър, господин председателю на КЕВР, уважаеми работодатели, синдикати, производители.
Ако мога да направя една аналогия с положението в Европа, в България е една мини Гърция. Аз съм вносител на единия законопроект. Има вътре самокритика. Събраха се работодатели, синдикати и правителство и казаха ОХИ, в смисъл някакъв своеобразен референдум, няма да плащаме сметката. В един момент никой не иска да плаща сметката. Виждам неимоверна загриженост за АЕЦ – Козлодуй, как ще изпълни своята инвестиционна програма във връзка с предложението за пети и шести блок. Да, обаче в момента Националната електрическа компания има задължение към АЕЦ – Козлодуй, в размер на 200 милиона лева. Тези 78 милиона лева печалба къде са? Всъщност те разполагат ли с тях? Не разполагат.
ТЕЦ „Марица изток 2“ в момента също има вземания от Националната електрическа компания, съответно единицата и тройката. Виждаме, че няма пари за заплати в Маришкия басейн. Всъщност някой трябва да плати сметката за всичко това. Т.е. по-лошото е даването на пари и липсата на пари.
Лично аз съм радетел на това да се съберат тези 5 на сто във фонда. Този фонд най-малко ще бъде някакъв буфер, за да може да влива ликвидност. Ако погледнем реално на произведен мегават час най-много са ощетени соларните паркове, защото те имат най-голяма сума на мегават. 5 на сто от тази сума на мегават всъщност се получава най-голямо ощетяване за тях. След това следват вятърните...
Стигаме до там – ядохме и пихме, но някой трябва да плати сметката. Никой не иска да я плати. Моделът, който фактически ДКЕВР, е абсолютно правилен. Аз съм за този модел – с облекчаване с наредба на енергоемките производители не се прие. В един момент всички обвиниха отново правителството. ДКЕВР би трябвало да е независим орган. Цялата тежест легна на правителството. Правителството, търсейки диалог, предложи тези решения. Пак сме против тези решения.
Всъщност, лутайки се наляво и надясно, мисля, че зимата няма да можем да посрещнем достатъчно добре и енергийни подплатени. Защо? Защото за разкривките в Мариците не съм сигурен, че вървят добре. АЕЦ – Козлодуй, слава Богу, извърши ремонтното осигуряване на пети блок. Предстои шести блок.
Не се знае как ще върви износът за Гърция. Доколкото зная 700 мегавата са заявени чрез госбордери за Гърция. Ако те в момента не могат да плащат, какво ще се случи с тези 700 мегавата.
В един момент, отхвърляйки всякакви възможности, сме против този законопроект. Да, наистина този законопроект между първо и второ четене може да претърпи промени. Също виждам някои промени, които могат да се направят в него. Това е част от изхода. не си мислете, че това са резерви. В енергетиката няма резерви. Бъдете сигурни. Има ощетяване на някои от страните. Най-добре е те да са ощетени равномерно. Сигурен съм, че ако вървим за намаляване цената на електроенергията, както се чуват гласове, това неминуемо ще бъде огромен удар върху енергетиката. Не бива да се върви към намаляване на цената. Да, може за неувеличаване, ако ДКЕВР сметне така. Да – така да. Рано или късно, ние отиваме към свободен пазар.
Искам да кажа вносителите и да повторя законопроекта. Понякога с цел да бъдем прозрачни, можем да се самоубием. Ако дадем на всички лицензиране – имам предвид търговци, индустриалци и т.н., цената на електрическата енергия, на която са я купили, на каква база ще преговарят с тези, на които трябва да доставят енергията. На никаква! Т.е. ние даваме възможности в Турция цената на българската електроенергия да падне. В Гърция – също. Ние даваме възможност да се самоубием виртуално. Да, нека да има прозрачност в собствениците. Мисля, че лицензирането от гледна точка на комисията се дава тази възможност, т.е. тя да има изисквания, за да може да даде лиценз. Т.е. тя да има изисквания, за да може да се даде лиценз на това или на онова дружество, за да може да търгува с електрическа енергия.
Сигурен съм, че и сега в момента се обявяват публично всички дружества, които купуват електрическа енергия и ох АЕЗ – Козлодуй, и от ТЕЦ „Марица изток 2“, където има електронни платформи. Какво правим с прозрачността, когато стане борсата? По какъв начин ще изкарваме кое дружество на каква цена е купило електроенергия? Не виждам как това предложение може да проработи в практиката. Нека да има прозрачност, но тази прозрачност да стига до определено ниво.
Лично аз ще подкрепя законопроекта само, ако са съгласни колегите да го променим в тази му част между първо и второ четене. Иначе съм категорично против.
Мисля, че това е част от изхода в този законопроект – да не вдигаме цената на тока. Предвид предстоящото либерализиране, така или иначе, задълженията към обществото трябва да бъдат изравнени. Трябва да облекчим бизнеса, който изнася. Съгласен съм с това. Не мисля, че изходът от положението е намаляване цената на тока.
Благодаря ви.
РЕПЛИКА: Извинявайте 25 на сто се отчита износ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нямате право да се изказвате, но въпреки това ви дадох възможност да се изкажете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Позволете ми да направя кратка реплика.
Господин Николов се опасява прозрачността да не навреди и оповестяването на договорите да няма някакъв остър негативен ефект. господин Николов, това Ваше безпокойство е неоснователно. Най-малкото, ако говорим за регулирания пазар, там ценови тайни няма. Ако така запишем: между първо и второ четене, ние сме склонни с подобна реакция, знаете, че на регулирания пазар цените се определят от ДКЕВР. Там не може да съществува никаква търговска тайна в това отношение.
Борсовата търговия е най-прозрачна. Там степента на прозрачност е много по-висока от тази, която можем да достигнем. Важното е, че между първо и второ четене ще предприемем необходимите корекции. Убеден съм, познавайки ви от толкова много години, че Вие няма да бъдете човекът, който ще спре прозрачността. Затова съм убеден във Вашата подкрепа на законопроекта.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря, господин Председателю.
Много внимателно слушах изказванията и на колегите, и на представителите на браншовите организации. Разбрах, че имало някаква среща при министър-председателя. Не разбрах точно кои са участвали в срещата.
Изключително съм изненадан от изказването на господин Колев от Българската стопанска камара. Той е представител на бизнеса. Твърди, че подкрепя този закон. Кой бизнес, господин Колев, подкрепя закона, в който има ретро активно действие? Кой бизнес, господин Колев, подкрепя доклада на АДФИ срещу решение на КЕВР да бъде глобяван и то със задна дата? Не разбирам защо подкрепяте този закон и кой ви е повлиял, за да вземете това решение.
Господин Симеонов спасява икономиката на България. Господин Симеонов, икономиката означава прогнози за развитие. Прогнози за развитие няма как да има с приемането на този закон при положение, че на всеки два месеца го сменяме и бизнесът не може да си направи прогнозните разчети. Затова ние от ДПС няма да подкрепим този законопроект.
Господин Добрев, с измененията в този закон наистина се проверяват от АДФИ всички предприятия. Ще ви прочета чл. 32а: „Комисията за енергийно и водно регулиране определя индивидуална преференциална цена за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които е констатирано съществено превишаване на инвестиционните разходи, формиране преференциалната цена на действителните разходи, свързани с изграждане на енергийните обекти. Превишаването е съществено при разлика с повече от 5 на сто.
Превишението по ал. 1 се констатира от комисията въз основа на данни от изготвените от органите на Агенцията за държавен и финансов контрол доклади и мотивирани писмени заключения по чл. 80а от Закона за енергетиката. Това означава, че абсолютно всички ще бъдат проверени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не означава това. Има друг текст, който посочва върху кои производители се правят проверки от АДФИ.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Но това е в Закона за енергийната ефективност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не. Това е записано в Закона за енергетиката.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Каймаканов, оставете тези купешки приказки за пред Вашите избиратели, които и без друго не ги разбират. Ще ви кажа, че икономиката в никакъв случай не е прогноза за развитие, както Вие си мислите. Мога да ви уверя, че българската енергетика е прогноза за предизвестена смърт. Ние трябва да си свършим работа. Ще спасяваме икономиката колкото можем. Поне за това ние сме тук.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Позволете ми да направя кратка реплика.
Не зная господин Симеонов какъв специалист е. Прогнозите наистина са изключително важни за развитието на една икономика. Преди малко Вие казахте, че спасявате икономиката чрез енергетиката. Разбирам, че енергетиката в България беше спасена дори и по времето на Жан Виденов. Това е отрасъл, в който може би не бива да се бъркате, защото нещата изглеждат различно.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Според мотивите на законопроекта се предвижда да бъде създаден фонд „Сигурност на електроенергийната система“, чиято цел е секторът да бъде стабилизиран финансово. Четейки законопроекта, човек си мисли, че това образувание няма характеристиките на фонд поради факта, че постъпленията в него не са достъпни за финансиране на други цели и на други дейности, включително и от трети лица, а са предназначени единствено да спестят на държавата действията по преструктуриране на БЕХ и в частност на Националната електрическа компания. Това ще бъде просто една бюджетна сметка, по която ще постъпват одържавени парични средства на производителите, включително и такива, които имат частен капитал в полза на Националната електрическа компания. Предлага се вноските на производителите да представляват публични държавни вземания, но се пропуска факта, че те са предназначени и са насочени изцяло към едно конкретно търговско дружество, което трябва да бъде спасявано за сметка на други. Аз не зная правовият ред и върховенството на закона биха ли допуснали осигуряването на ликвидност на едно търговско дружество в технически фалит за сметка на скритото одържавяване на пазарни участници, които са съвсем други и са съвсем различни.
По-конкретно тук на няколко пъти беше зададен въпросът към господин Иванов в качеството му на председател на ДКЕВР: ще бъдат ли признавани вноските във фонда за разходи на регулираните предприятия. Считам определено, че този въпрос не бива да бъде задаван на господин Иванов и че ние, народните представители, трябва да решим този проблем и да укажем на Комисията за енергийно и водно регулиране по какъв начин да действа в тази ситуация. Ако се реши и се запише в закона „да“, това следва изрично да бъде записано. Ако обаче се прецени, че законът казва „не“, т.е. Комисията за енергийно и водно регулиране няма да признава тези разходи при ценообразуването, то тогава отиваме към различни други хипотези, за които сега няма време да развия. Ще кажа, че отново се връщаме на въпроса: не са ли вноските на производителите във фонда, които ще се изразходват за дейността на Националната електрическа компания, недопустима държавна помощ.
Принципно законопроектът има за цел да помогне за преодоляване на дефицита, включително и натрупания през изминали години. Средствата, които се предвиждат в законопроекта, считам, че са недостатъчно обмислени и може да доведат до още по-големи изкривявания в сектора.
Не на последно място ми се иска отново да развия една теза, за която многократно сте чували от мен, а и не само от мен, е следната. Редно е тежестта от преодоляване на дефицита в системата да се понесе от всички участници в производството – преноса, разпределението, потреблението, а не само от производителите. Всеки участник в процеса е допринесъл за формирането му.
Няма време да развия по какъв начин всеки един участник в този процес е допринесъл за формирането на дефицита. Всички без изключение са участници във формирането на този дефицит. Всеки един трябва да участва в неговото преодоляване. Например в този ред на мисли може да се разгледа вариант, в който вместо 5 на сто за производителите, да има по-нисък процент участие в такъв фонд на всички участници в процеса, за който вече говорих.
Има някои конкретни неща, които обаче не е редно сега да бъдат упоменати. Лекичко по терлици в закона се вмъква една възможност на Националната електрическа компания, по-скоро на обществения доставчик, да работи едновременно по две лицензии. Едната лицензия е за търговия, а другата лицензия е като обществен доставчик. Този пропуск в закона трябва да бъде обсъден между първо и второ четене и, според мен, следва да бъде по някакъв начин преодолян.
Има и други конкретни факти, които се надявам, че ще бъдат обсъдени между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги, ще се постарая да бъда максимално кратък, тъй като вече доста от гледните точки бяха по няколко пъти формулирани.
Действително питането в този законопроект е: кой ще плати сметката. В случая се предлага това да бъдат производителите на електрическа енергия, в което има някакъв елемент на справедливост с оглед на формирания дефицит, който се опитваме да погасим.
Смятам идеята за създаване на фонд, който да стабилизира ситуацията в енергетиката, за безспорно положителна. Сега горещо я подкрепям. Може би тук трябва да разширим идеята за този фонд и да излезем извън тези 5 на сто, които ще генерират в него средства. Тук може да включим приходите от зелените сертификати. Тук можем да вкарваме евентуално дивидентите от държавните енергийни дружества, които също би следвало да бъдат насочени към посока стабилизиране на системата.
В този дух между първо и второ четене мисля, че има какво да се направи.
Същевременно петте процента, които пораждат много спорове, безспорно трябва да бъдат осмислени отново. Очевидно имаме предприятия в енергийната сфера, които имат рентабилност, която е по-ниска от тези 5 на сто. За държавните предприятия вече стана дума. Не зная дали тази такса не би следвало да бъде като функция от рентабилността. Тогава би имало съществено по-сериозен елемент на справедливост.
Другото, което бих искал да спомена, е, че горещо подкрепям идеята за нормативно уреждане на политиките, свързани с понижаване разходите в държавната енергийна сфера. Очевидно там, според мен, има сериозен резерв. Ще дам само пример за електрическата компания на Франция, която само с централизирането на търговете и ваденето на връзката, спиране на връзката между този, който поръчва и плаща , и този, който доставя, са реализирали около 20 на сто икономии. Т.е. такива структурни и функционални мерки, които да ограничат харченето с широки пръсти на пари в енергетиката, безспорно могат чувствително да подобрят положението.
В този дух на първо четене ще подкрепя, както каза и председателят на нашата група, проектите. Мисля, че между първо и второ четене ще имаме възможност да ги подобрим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Изслушахме всички страни и всички народни представители, които искаха да вземат отношение. Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам най-напред ще гласуват членовете на Комисията по енергетика. Който от членовете на Комисията по енергетика е съгласен да се приеме на първо четене Законопроекта на Делян Добрев и група народни представители, моля да гласува. За предложението гласуват девет души. Против? – Двама души. Въздържали се? - Шест души. Предложението се приема.
Който от членовете на Комисията по енергетика е съгласен да се приеме на първо четене Законопроекта на Мартин Димитров, Найден Зеленогорски и Димитър Танев, моля да гласува. За предложението гласуват десет души. Против? – Няма. Въздържали се? – Седем души. Предложението се приема.
Давам думата на председателя на Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предлагам членовете на Комисията за наблюдение дейността на ДЕКВР да гласуват за двата законопроекта.
Предлагам най-напред да гласуваме за Законопроекта, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков. Който е съгласен този законопроект да бъде приет на първо четене, моля да гласува. За предложението гласуват осем души. Против? – Няма. въздържали се? - Въздържали се? – Шест души. Законопроектът се приема на първо четене.
Предлагам да гласуваме за приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Димитър Танев, Мартин Димитров и Найден Зеленогорски, моля да гласува. За предложението гласуват десет души. Против? – Няма. Въздържали се? – Седем души. Предложението се приема.

По точка 2
Дискусия с работодателите, синдикатите
и представителите на КЕВР по отношение
на модела

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към обсъждане на точка 2 от дневния ред, за който гласувахме. Уточнявам, че такъв дебат поискаха от страна на работодателските организации и синдикатите. Счетохме, че единствено в Народното събрание може да се проведе такъв дебат. Регулаторът е независим. Затова поканихме състава на регулатора за повече информация по отношение на модела за ценообразуване.
Законопроектът, внесен от мен и моите колеги – Валентин Николов и Александър Ненков, бе приет на първо четене. Моля да определите по различните предложения какъв ще бъде нетния финансов ефект в посока намаляване на разходите и увеличаване на приходите.
След това ще дам думата на гостите, които могат да зададат своите въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви, господин Председателю.
Комисията за енергийно и водно регулиране ще отчете в ценовото си предложение в края на юли това, което ще гласува Народното събрание в пленарната зала. Както Вие заявихте, ще бъде публикувано в "Държавен вестник" не по-късно от 24 юли.
Преди всичко искам да отбележа, че за 2015 години това е втората промяна в Закона за енергетиката, която предвижда съществени промени в ценообразуването. Първите промени се дължаха в резултат на промените в Закона за енергетиката, публикувани на 6 март 2015 години.
Това, което може да има съществен ценови ефект, са следните промени. Правя, разбира се, изричното уточнение, че говоря към момента, когато законът е приет на първо четене. Не зная каква ще бъде волята на народните представители при приемането на закона както от комисията, така и в пленарната зала на второ четене.
Комисията за енергийно и водно регулиране стриктно изпълнява своите задължения и се съобразява с всяка промяна. Именно във връзка с това експертите към комисията своевременно след внасяне на промените в деловодството на Народното събрание направиха предварителни ориентировъчни изчисления на финансовия ефект. Какъв е той?
От промяната, която трябва да настъпи в чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяемите източници. Всъщност това касае изкупуването на електроенергията по преференциална цена, което съгласно промените, предложени в закона и гласувани днес на първо четене, предвиждат това изкупуване по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия. В този случай за изтеклата 2014 година, ако беше приложено, защото това са данните, които можем съвсем ясно и фактологически да ги разположим, които биха довели до намаляване на разходите на Националната електрическа компания за производителите на възобновяема енергия с 53 милиона лева. Прогнозно за следващия регулаторен период, който трябва да бъде от 1 август 2015 година до 30 юни 2016 година тази промяна би трябвало да доведе до намаляване на разходите на Националната електрическа компания за изкупуване на енергия от възобновяеми източници с 55 милиона лева.
От промяната в чл. 31, ал. 5, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, а това касае енергията, която е над това количество електроенергия, което се изкупува на преференциална цена, и която в досегашния ценови модел се изкупува по цена на обществен доставчик, което е 125 лева за мегават час, спестените на Националната електрическа компания средства биха били 25 милиона лева при въвеждането на поправката, която, може и да повторя, предвижда тази енергия да бъде изкупена по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, които надхвърлят производството по точка 1. Понеже възникна разговор по повод на това, че тези производители на възобновяема енергия могат да реализират тази енергия на свободно договорени цени, това е предвидено в точка 3 на същата алинея 5 на чл. 31.
Към тези две промени, водещи до изменение на финансовите параметри на нашия ценови модел, следва да добавя и създаването на новите членове от 36б до член 36ж в Закона за енергетиката, което е свързано със създаване на фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Общо като постъпления в този фонд за следващия ценови период експертите на комисията оценяват, че могат да постъпят във фонда 437 милиона лева, в т.ч. 226 милиона лева, които са от продажба на квоти въглеродни емисии. Правя уточнението, че тяхното използване може да бъде единствено за намаляване тежестта от насърчителните мерки за производство на възобновяема енергия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, извинявайте, че ви прекъсвам, но за да не стане объркване. Това толкова ще бъдат приходите във фонда. Квотите, за които Вие споменахте, те вече са отчетени във Вашия модел.
ИВАН ИВАНОВ: Ние ги изваждаме и не може да бъдат отчетени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Те не са приход на базата на този закон. Те засягат промените, приети през март 2015 година.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председателю, веднага ще допълня, че това са приходите, които ще се получат във фонда от 5-процентовата такса. Приходите от 5-процентовата такса са 211 милиона лева. Тези 211 милиона лева ще постъпят във фонда по следния начин. 63 милиона лева ще бъдат приходи, събрани от Националната електрическа компания, в т.ч. около 27 милиона лева за енергията, произведена от ТЕЦ „Марица изток 1“, почти 25 милиона лева от енергията, произведена от „Култур глобал Марица изток 3“. Останалата сума е от ВЕЦ-овете на Националната електрическа компания както на свободния пазар, така и на регулирания пазар – съвсем точно определени 8,5 милиона лева от продажби на свободния пазар и малко над 3 милиона лева от продажба на енергия от ВЕЦ на регулирания пазар. От останалите централи общо ще бъдат събрани 148 милиона лева. С най-съществен принос в това отношение ще бъдат, разбира се, на първо място възобновяемите енергийни източници, от които ще бъдат събрани 48,6 милиона лева. Следва АЕЦ – Козлодуй, с 40 милиона лева, „Марица изток 2“ – с малко над 25 милиона лева, и Ко-генерациите са също с почти 26 милиона лева. По-малките централи не ги изброявам. От тях ще бъдат събрани общо 148 милиона лева.
Когато се говори за финансов ефект, няма съмнение, че ние ще отчетем и това, което следва от мерките, свързани с надвзети приходи от някои централи на възобновяеми източници. Господин Председателю, към момента имаме съвсем малка извадка от докладите, които са представени от АДФИ, позволете ми да не направя по-конкретен коментар.
На второ място не съм в състояние – вероятно това най-много интересува журналистите, присъстващи в залата, как тези промени на финансовите параметри ще се отразят върху крайните цени на електроенергията, които трябва да обявим в края на юли. Това не мога да сторя по две причини.
Първо. Очаквам наредбата, която да регламентира праговете и процентите на отстъпки за енергоемките производства в българската индустрия, свързани с насърчителните мерки за производство на зелена енергия.
Второ. Не зная каква ще бъде волята на народните представители до приемането на промените в закона на второ четене.
Всяко мое преждевременно изявление може да се тълкува като крайно, финално определяне на цените, което не мога да си позволя да направя, още повече, че това ще се вземе като решение от цялата Комисия за енергийно и водно регулиране.
Единствено искам, ако ми разрешите, господин Председателю, да допълня нещо. Господин Симеонов почти пряко се обърна към мен. Към момента сертификатите, въз основа на които се определя високо ефективната ко-генеративна електрическа енергия, са годишни. Господин Симеонов, ваш съществен принос би бил, ако в закона – член 162, ал. 4, там, където се говори за издаването на сертификатите, на второ четене се добави само една дума „издаване на месечни сертификати“. Това ще закове в закона нещо, което автоматично ще бъде пренесено в наредбата без излишни дискусии по този въпрос.
Благодаря ви, господин Председателю.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Имате ли въпроси към Комисията по енергийно и водно регулиране?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Имам въпрос във връзка с последното решение, касаещо топлофикациите и цената на парното от 1 юли. Интересува ме в резултат на намалението на природния газ беше взето решение от комисията да се намали цената на парното. В комисията обсъждано ли е да се намали цената на високоефективната електроенергия, която се изкупува от ко-генерациите в резултат на намалението на природния газ? Това са две равнопоставени възможности.
Няма ли очакване, че курсът на долара до края на годината ще скочи и това намаление ще се обезсмисли. Ще трябва по средата на отоплителния сезон да се мисли за увеличение на цената, което комисията няма как да направи, защото просто няма да бъде разумно.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Стаменов, два са основните фактори, които определят цената на природния газ в Република България, което се извършва на всяко тримесечие.
Първият фактор е цената на природния газ в долари такава, каквато е в Средиземноморския басейн.
Второ, това е цената на българския лев спрямо долара.
Двете тенденции по принцип най-често са противоположни. През второто тримесечие, въз основа на което вземаме решение за цената на природния газ за третото тримесечие, промените са следните. С 15 на сто средно намалява цената на природния газ. Цената на долара се повиши с 7,75 на сто. Съвкупното влияние позволи комисията да вземе решение за намаляване цената на природния газ със 7,53 на сто. Тази промяна на цената на природния газ пряко влияе върху два важни показателя, които са регулирани от комисията.
На първо място това е цената на топлинната енергия. Бяха широко огласени промените на цената на топлинната енергия, които за всички топлофикации реално спадат средно между 3 и 10 на сто по отношение на цените, които имаше топлинната енергия за различни топлофикации за 1 април.
Второ. Това, което заявявате относно промяната на цената на долара, неслучайно започнах с двата фактора – промяната на цената на природния газ. В рамките на една седмица цената на природния газ преди седмица беше 64 долара за барел, а днес сутринта цената е под 56 долара за барел. С други думи - влиянието на курса на долара и на цената на природния газ за мен ще доведе до стабилизиране и дори леко намаление на резултатната цена на природния газ за българските потребители. Тази цена, която ви посочих, е цената на международния пазар в Източното Средиземноморие. Не очаквам това, за което Вие казвате. Поне няма в момента такива индикации.
Нещо повече. Ще допълня и струва ми се, че това ще се случи, че след като бъде финализиран, буквално се очаква в рамките на следващите 48 часа сделката за иранската ядрена програма, което ще означава постепенното отпадане на санкциите срещу Иран и той ще излезе на международния пазар с не по-малко от 500 000 барела суров петрол дневно, главно от своето находище в Южен Парс, се очаква цената на петрола отново да тръгне надолу. Вие знаете, че алтернативните горива, които участват в определянето на цената на природния газ за Република България, са включени в тази формула. Това се касае за газьола и мазута с различно съдържание на сяра.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Контекстът беше по-друг.
Цената на парното и на електроенергията, а това се получава и при други ко-генерации, които знаете, че през тази година-....
ИВАН ИВАНОВ: Господин Стаменов, със същото решение беше определена и цената на електроенергията, която се произвежда по ко-генеративен високоефективен начин. Цената на тази електроенергия намалява в съответствие с цената на природния газ. В същото решение ще намерите това.
Единствено цената на електроенергията като такава за крайните потребители ще бъде определена в края на юли.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВВ: Това, което се получи при други ко-генерации през тази година, те защитиха три пъти повече производство на високоефективна електроенергия на база на това, че парното ще бъде без пари. Това е чудесно решение, но да не е за сметка на високоефективното електропроизводство.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Стаменов, зная какво имате предвид. Там, където повишението на топлинната енергия за новия регулаторен период е в рамките на 5 до 10 на сто, което е нормална промяна, не беше направено в специално проучване и проверка. За други топлофикации, за които това повишение е твърде голямо, комисията по спешност изиска от всяка топлофикация да представи всички договори, надлежно заверени, за да се види, че стои реален топлинен товар зад това, което те са обявили. Ако желаете, заповядайте в Комисията за енергийно и водно регулиране, ще ви покажа и папките с всички тези договори, които наистина не са сключени в последния момент. Там, където виждаме, че има договор в последния момент, не се съобразяваме с него, защото е ясно, че това е направено специално, за да ни се представи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Иванов. Уточнявам регламента и изслушването на работодатели, синдикати и народни представители с комисията и с Министерството на енергетиката, ако има въпроси.
РАДЕВ: Господин Иванов, вероятно няма да имаме принципно големи различия в структурата на изработвания модел, по който да се формира ценообразуване. Така или иначе, изхождайки от сходни принципи, това са принципи, които напълно подкрепяме.
Първи принцип. Многократно оказваната и използвана от Вас дума „солидарност“.
Втори принцип. Използвате често и думата „справедливост“.
Ние споделяме категорично тези принципи напълно, за да не остане някаква заблуда например в обществото. Ние сме категорично за еднакво третиране на битовите абонати и съответно на стопанските потребители по отношение на формираната, нека да я наречем „ценова компонента“ задължение към обществото. Тя няма нито характеристиката на цена, нито пък такава на таксите.
При същите допускания, при които и Вие към момента работите, ще формулирам още веднъж, за да сме сигурни, че говорим за сходни и за еднакви числа. Т.е. като очакван ефект по мярка – чл. 31, ал. 5, т. 1 - 55 милиона, и съответно точка 2 – 25 милиона лева. 211 милиона лева като оценка фонд 5 на сто, като там евентуално по линия на Националната електрическа компания – около 65 милиона лева беше нашата оценка, а Вие казвате 70 милиона лева. Вероятно разликата произлиза от ВЕЦ-овете, които са в рамките на тази структура.
По отношение докладите на АДФИ – това, което поне в момента коментираме като констатации, там е витиевато в момента да се прави някаква оценка. Трудно е да се предположи. Варират различни и при нас оценителски модели. Някои надхвърлят 40 – 50 милиона лева, а някои стигат и до 30 милиона лева. Например много съм впечатлен от това, което каза господин Валери Симеонов. Днес в тази зверска жега, ако има оранжерия, която да отчита, че има високоефективно енергопроизводство, това е наглост. Подобна наглост трябва ли да бъде аплодирана с аплодисменти? Вероятно не. Поне се чуваха аплодисменти. Имаше реплики от господин Аталай, че трябва да се аплодират по възможност и всички радостно да ръкопляскаме заедно. Този вид резерви считаме, че трябва да продължим да търсим.
Загрижеността, господин Стаменов, по отношение на ко-генерациите – ясно е какво се има предвид. Ние също имаме подобни притеснения, като гледаме в момента оценителската част. Вие не може да си позволите, ще си позволя в рамките на модела, който разработихме при тези базови допускания, ние стигаме до една формирана сума – задължения за обществото, малко над 20 лева. Вероятно там може да се търсят още резерви. Много упорито настояваме не просто да се инициира, а да се стартират ефективни стъпки в реформа в сектора. При това не само в държавната част. Вие не може да заложите това в модела. Това е ясно. Моделът пада на конкретни числа, на които се спираме.
Считаме, че при така заложените параметри можем да не очакваме някакво увеличение, или промяна, или корекция в постигнатата стойност на такса „задължения“ към обществото. Това е и като изказване, и като въпрос към модела ви.
Имаше депутат, който тук заяви, че всъщност за да се планира добре, не трябва да има някакви промени. Ние умеем да планираме. Всъщност на 17 юни именно заради планирането ни бяхме тук, в тази зала, а в Бюджетно икономическата комисия бяхме заедно. Да ви припомня, че тогава за първи път изразихме изключителната си загриженост – до къде и какво можем да понесем в крайна сметка като увеличение и какво можем да трансферираме в ценообразуването при нас като продукция.
Уверявам ви, че ако ние сме в стойностите, които коментираме, може би това ще може да бъде преодоляно. То не бива да бъде самозадоволство и да кажем: доволни сме, реформираме сектора и там нещата вървят по мед и масло. Нищо подобно. Очевидно има много, много резерви за в бъдеще. Защо в момента толкова е важно какво ниво формираме на задължения към обществото? Да припомня, защото очакваме либерализация на пазара. Очакваме след това формиране на свободен пазарен принцип на цена и на ценовата компонента за електроенергия, към която всъщност ние ще имаме този, образно ще го нарека, камък, с който трябва да подскачаме. Не ни е безразлично какъв е размерът на камъка. Това е апелът, който имаме и към Вас.
Много отговорна работа. Наистина сте между чука и наковалнята. За съжаление и ние сме там.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви, господин Председателю.
Уважаеми господин Радев. Не забравяйте, че Комисията за енергийно и водно регулиране подготви своето решение в момент, когато Националната електрическа компания се оказа с над 700 милиона лева натрупан текущ дефицит само от последната година и 3 ,5 милиарда лева от предшестващите години задължения. При това положение, за да бъде изведен от тази финансова дупка Националната електрическа компания, беше абсолютно необходимо да бъдат положени усилия. Както съм казвал и друг път, всички участници във веригата от производителя до потребителя да направят крачка назад, да се знае, че трябва да се поеме част от тази отговорност, която Вие знаете, че беше неравномерно разпределена в предишния си модел. От какво изхождахме ние?
Искам да бъда съвсем конкретен. Това, което е записано в закона, е, че комисията спазва принципа: справедливо разпределяне на икономическите последици при либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия, както и справедливо прехвърляне на разходите й от преференциални цени за енергия от възобновяеми източници и високо ефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти. Ние въведохме една и съща стойност на добавката задължение към обществото. Веднага заедно с това заявихме, че съгласно европейските изисквания да се запази конкурентоспособността на икономиките на страните-членки на Европейския съюз за тези производства, които са високоемки, т.е. в крайната цена на произведения от тях продукти не по-малко от 10 на сто се дължи на вложената за производство електрическа енергия, ние ще изпълним разпоредбата в пълен обем и ще намалим добавката „задължение към обществото“ в частта за зелена енергия с 85 на сто. Това, което ние не можем да изведем от тази добавка, са задълженията за покриване на преференциалната цена на ко-генерациите и задължението за покриване на преференциалната цена на двете американски централи плюс 15 на сто минималното свиване на задълженията, свързани с покриване на преференциалната цена за зелена енергия.
Ние знаем, че това е тази част от българската индустрия, която създава работни места, която изнася продукция, и която трябва наистина да продължава да работи. В самата наредба, за която разбирам, че все още се работи, не участваме в нея. Ние сме регулатор и не можем да участваме в наредбата, която се създава от изпълнителната власт. Разбирам, че се обсъждат различни опции за прагове и отстъпки, т.е. улеснения по отношение на добавката задължение към обществото. Ние ще изпълним това, което наредбата в своя финален вариант постанови.
Единствено искам да кажа, че тази наредба трябва да мине нотификация пред Европейската комисия. Прекаленото разширяване на този кръг може да накара Европейската комисия да направи не само забележка, а просто някои от елементите в наредбата да бъдат отхвърлени то тях. Надявам се това да не се случи. Убеден съм, че трите министерства, които участват в разработването на наредбата, отчитат и това.
Следващото е, че разширяването на този кръг от дружества, за които ще важи допълнителна отстъпка от добавката задължение към обществото, ще изисква това, което няма да постъпи по тази добавка, но откъде ще постъпи. И друг път съм казвал, или отново ще започне да се трупа дефицитът в Националната електрическа компания, или трябва това да се поеме от другите потребители – основно битовите потребители. Но тогава ще се наруши този принцип, който ви цитирах за справедливо прехвърляне на разходите от преференциалните цени за енергията от тези източници.
Благодаря ви.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Бих искал да разсея съмненията, които днес тук прозвучаха частично, че се опитваме, включая и ние, да оказваме влияние върху един независим регулатор. Това категорично не е вярно. Ние уважаваме независимостта на органа, който Вие ръководите и лично Вас. Повярвайте ми, правя много отговорно изказване. Това е точно така.
Единственото, което правим ежедневно в момента и с правителството, и с Народното събрание, да намерим и да ви предоставим аргументи, които да ви позволят Вие независимо да вземете решение относно цената на тока за следващия регулаторен период.
Моята молба е следната. Непрекъснато тръскаме чувала от всякъде, където може, от тук 20, от там 30, 5 или 2 милиона лева. В това, което прочетохте, отсъстват 20-те милиона лева, които Министерството на енергетиката счита, че може да бъдат осигурени чрез оптимизация на разходите на държавната енергетика. Това е много крехък компромис, който направихме със синдикатите. Това е под 10-те на сто, които бяха първоначално обявени. Ние разбираме, че не може в такъв период да търсим съкращение на работни места, намаляване на инвестиции и т.н. Всичко е плод на много крехък компромис. Непрекъснато вадим нови и нови аргументи. Молбата ми е следната. не бързайте с определяне на цената. Може би като гръцкия сценарий в полунощ, преди да вземете окончателно решение, да извадим още някой жокер от джоба , който да ви позволи да стигнем до нашата крайна цел, да оставим задължение към обществото на нивата или близо до нивата, които са в момента. Това е нашата цел. Правим го отговорно, уважавайки Вашата независимост.
Благодаря ви.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за изказването на господин Иванов. Бъдете сигурен, че фактът, че отложихме с един месец обявяването на цените на електроенергията е именно водене от разбирането, че правителството, синдикати, производители на електроенергия и работодатели могат да предложат такива резерви, които да ни позволят в ценовия модел да въведем параметри, намаляващи и цената на електроенергията, и цената на добавката задължение към обществото. Това, което не мога да си позволя да направя, е да обявя нашите изчисления към момента, защото те са съвсем хипотетични. Ние все още не знаем какво ще приеме Народното събрание. В противен случай всяко действие, което може да доведе до намаляване на тези две величини – добавката и цената на електроенергията, ние ще приветстваме. Регулаторът би се чувствал най-комфортно, ако не говори за повишаване на цени и на добавки.
Считам, че предприетите мерки, включително и тези промени в закона, ще доведат до известно намаляване на тези величини, за които говоря. В каква степен – зависи от българския парламент, а също и от допълнителни резерви, които Вие ще намерите. Това, което за нас е императивен срок, е, че до 24 юли ще се работи буквално и през нощта, тъй като това са огромни изчисления. До тогава регулаторът трябва да има седмица, за да може на 31 юли да финализира цените. Категорично сме на мнение, че под никаква форма не бива да се допусне удължаване на този срок. Искам да ви припомня, че при сегашния ценови модел Националната електрическа компания трупа от порядъка на 50 милиона лева ежемесечно задължения. Всъщност сме си поставили за цел да изведем Националната електрическа компания от тази дупка, защото НЕК е общественият доставчик на електрическа енергия. А всъщност, удължавайки срока, ние ще го натикваме вътре. И на следващо място, при тази диспропорция в добавката задължение към обществото ще има масово преминаване на потребители от регулиране към свободния пазар. Питам тези, които ще останат на свободния пазар, а това ще бъдат само битовите потребители и цената им тогава ще трябва да се увеличи не с проценти, а с десетки проценти, защото се стеснява базата, а те трябва да поемат и това, че се налага изплащане на преференциални цени. До 24 юли, когато трябва да се публикуват промените в закона в "Държавен вестник", ние сме отворени. Самите ние ежедневно отчитаме всичко това, което постъпва като варианти за обявяване на цените.
Благодаря ви .
ГЕОРГИ ХРИСТОВ /Гражданско движение „Днес“/:
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вече чухме Вас. Вие не сте работодател. Чухме господин Винаров от гражданско движение „Днес“.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Не е вярно. Винаров не е от движение „Днес“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Процедурата не разрешава и не позволява граждански организации да вземат отношение.
/Господин Георги Христов напусна съвместното заседание на Комисията по енергетика и на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР ./
МИГЛЕНА РУСИНОВА: Господин Добрев, госпожо Петкова, господин Иванов.
Бих искала да поставя следния въпрос. Господин Иванов би ли направил оценка на ефекта от евентуалното приемане на настоящите промени в закона заедно с натрупания допълнителен дефицит в Националната електрическа компания в настоящия един месец, в който беше отложено новото ценово решение, и финансовия ефект от предложеното в началото на юни ценово решение на КЕВР? Това чухме и при изслушването на Комисията за енергийно и водно регулиране в парламента, че положителният финансов резултат в Националната електрическа компания, заложен във Вашето предложено ценово решение и във Вашия ценови модел, предвижда около 299 милиона лева положителен финансов буфер в Националната електрическа компания, в рамките на който може да се разгърне и защитата с държавна помощ на бизнеса и други съответно политики за защита както на конкурентоспособността, така и на домакинствата.
Днес чухме, че по предварителна оценка ефектът от предлаганите мерки, които са тежко ретро активни, ще навредят върху целия инвестиционен климат в България. Отново ще подчертая, че са обсъждани и предложени без участието на браншовите организации, на пряко заинтересуваните страни, ще имат положителен финансов ефект в размер на около 250 милиона лева.
Все още нямаме информация и до къде са стигнали разговорите между най-заинтересуваните страни по Наредбата за намаляване тежестта от зелената енергия върху бизнеса. Може ли сега да се направи тази оценка? Ако не може сега, бих се обърнала към председателя на Комисията по енергетика това да се направи, когато се види между първо и второ четене на законопроекта. Много важно е да се оцени и общественият ресурс, и общественият интерес през тази призма. Чуват се гласове за допълнително продължаване и отлагане на новото ценово решение.
Всякакъв популизъм в един момент ще спре. Ние като възобновяеми източници плащахме доста такси – такса в размер на 39 на сто - 195 милиона лева, такса в 20 на сто - 120 милиона лева. Видяхме, че с налагането на такси дали само върху възобновяеми, дали бяха всички отменени като незаконосъобразни, това само задълбочи финансовия дефицит в Националната електрическа компания и в енергетиката. Можете ли сега да направите чисто експертна финансова оценка?
Мислите ли, че при допълнително отлагане на ценовото решение България ще изпадне в процедура на санкции от Европейската комисия за забавяне на най-последния срок за въвеждане на либерализиран пазар?
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Русинова, ще започна от зад напред.
Не мога да бъда говорител на Европейската комисия. Винаги има опции Европейската комисия да вземе отношение по промени на срокове, които сме заложили, и ангажименти, които сме поели пред комисията.
Що се касае до нашите финансови параметри в енергийния ценови модел ще кажа следното.
Първо. Ние няма да отстъпим от модела, който сме приели, защото той наистина създава равнопоставеност и справедливост. Ние можем да променим параметри в модела и това ще го направим, за да може да се намаляват тежестите, но няма да променим характера на модела.
Второ. Когато бяхме пред обявяване на самото решение – изготвихме доклада и проекта на решение, изхождахме от следните изходни данни.
През януари министър Петкова оповести, че за 2014 години Националната електрическа компания е натрупал текущ дефицит в размер на 644 милиона лева. С проекта за ценово решение трябваше да изведем Националната електрическа компания извън зоната на дефицита. Изчислявахме, че 702 милиона лева гарантираме като намаляване на разходите на Националната електрическа компания. След това се получи така информация, която беше тиражирана във вестниците, че задълженията, дори и текущи, на Националната електрическа компания поради това, че са продължили да се трупат през първата половина на 2015 година доближават един милиард лева. Дали това е така, не мога да ви кажа. Пред мен не е отчетът на Националната електрическа компания за първото шестмесечие.
Ще кажа следното. Дори задълженията на Националната електрическа компания, текущият дефицит до 30 юни да е надхвърлил тези 644 милиона лева, т.е. да е станал 700 или 800 милиона лева, според мен, това, което се предвижда, позволява на Националната електрическа компания наистина да изчисти, да преодолее своя текущ дефицит.
Госпожо Русинова, Вие споменахте за по-големи суми, които ще бъдат събрани, ако бъдат приети предложенията за промени в Закона за енергетиката. В същото време има неща, за които аз лично не зная кога ще се случат. Те трябва просто да бъдат предвидени. Например към момента все още не е финализирано споразумението с двете американски централи, откъдето биха намалели разходите на НЕК с 97 милиона лева годишно. Фактически този фонд, който се създава, може да покрие това – с други думи, той може да служи дори и като буфер за тези разходи на Националната електрическа компания, които той би извършил до тогава, докато не се изчисти това финансово задължение за старите задължения на НЕК към двете американски централи.
С други думи, има някои неизвестности, които наистина не ми позволяват да кажа какъв ще бъде крайният ефект. Това, което отбелязах, е, че ефектът ще бъде в посока на потискане надолу както цената на електроенергията, така и добавката задължение към обществото. Не мога да се ангажирам с по-точна прогноза.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Има думата госпожа Койчева.
КРИСТИНА КОЙЧЕВА /Българска ветроенергийна асоциация/: Съжалявам, че ще върна към предишен дебат. Тогава исках да взема отношение. Идеята беше да спестим време на комисията, но господин Симеонов не ми даде тази възможност.
Ставаше дума директно за производители на енергия от вятър – няма как да не споменем следното.
Не е ясно откъде господин Симеонов има информация от АДФИ – от доклада на независимия регулатор.
Докладите на АДФИ не представляват съдебно решение и много внимателно трябва да се цитират, според нас.
Искам да помоля за следното. Когато правите преценка как да предприемете мерки, които ще афектират много сериозни международни български инвеститори, дайте си сметка, когато приемате решение, нека то да не е краткосрочно, а да е с дългосрочен и смислен ефект. Както колегите споменаха, мнението на нито един производител от възобновяема енергетика не беше взето предвид. По никакъв начин не е проведен нито експертен, нито на по-високо ниво разговор. Ние бяхме изненадани с този законопроект.
Помислете за ефекта, който произвежда всяко подобно изменение в законодателната система върху всички инвеститори, върху съществуващите, защото те са много в България, а и върху тези, които имат намерение да инвестират у нас. Мисля, че не е в ничий интерес за българската енергетика да не спасим българската енергетика и да унищожим имиджа на икономическата среда, в която оперираме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има ли някой желаещ да постави последен въпрос? – Няма желаещи.
Закривам съвместното заседание на Комисията по енергетика и на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР.
Благодаря на всички присъстващи за участието в днешното съвместно заседание.

/Заседанието беше закрито в 16,50 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
НА ДКЕВР:

/Искрен Веселинов/