1. Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за второто полугодие на 2015 г.
2. Промяна на методиката за регулаторно ценообразуване при наличие на свободен пазар на активна електрическа енергия у нас и осигуряване на условия за устойчивост на функцията „Обществен доставчик“.
3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№20

На 28 януари 2016 г. от 14.35 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за второто полугодие на 2015 г.
2. Промяна на методиката за регулаторно ценообразуване при наличие на свободен пазар на активна електрическа енергия у нас и осигуряване на условия за устойчивост на функцията „Обществен доставчик“.
3. Разни.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, присъстват 7 народни представители; при условията на намален кворум откривам заседанието на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР.
Предложил съм дневен ред с три точки: 1. Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за второто полугодие на 2015 г.; 2. Промяна на методиката за регулаторно ценообразуване при наличие на свободен пазар на активна електрическа енергия у нас и осигуряване на условия за устойчивост на функцията „Обществен доставчик“; 3. Разни. Има ли предложения за промяна или допълнение на дневния ред? Ако няма, моля гласувайте – „за“. Виждам, че предложението за дневен ред се приема единодушно.
Приветстват г-н Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, г-н Александър Йорданов, г-н Валентин Петков, г-н Владко Владимиров, г-н Георги Златев, г-н Димитър Кочков, г-жа Евгения Харитонова, г-н Ремзи Осман и г-жа Тоткова, главен секретар.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Отчет за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за второто полугодие на 2015 г.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има господин Иванов за Отчета за дейността на Вашата комисия за второто полугодие.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Тъй като това е първото ми участие в заседание в Комисията за наблюдение на КЕВР за 2016 година, преди всичко искам да пожелая на Вас, господин председателю и на Вашите колеги от Комисията за наблюдение на КЕВР наистина годината да бъде успешна и да продължим нашето сътрудничество такова, каквото беше през изтеклата 2015 година.
От страна на Комисията за енергийно и водно регулиране Вие знаете, ние винаги сме се отзовавали на всички въпроси, които са отправени към нас и на всички документи, които са изисквани за докладване в комисията. В това заседание първите две точки са свързани именно с докладване от страна на комисията, като първата точка е Отчетът на Комисията за второто полугодие на 2016 година.
Отчетът е точно 50 страници и по разбираеми причини аз не мога да ви го представя изцяло. Ще се спра само на няколко основни моменти. От друга страна, той ви е представен в предвидения срок, така че всеки от вас би могъл да се запознае и в хода на разискванията ще отговорим както аз, така и моите колеги на възникнали въпроси.
Преди всичко искам да напомня, че Комисията за енергийно и водно регулиране беше създадена съгласно изменението в Закона за енергетиката, което беше публикувано и влезе в сила на 6 март 2015 година. Самата комисия беше избрана с решение на Народното събрание на 2 април миналата година.
Комисията обикновено заседава в пълен състав, но има два сегмента от нейната дейност, когато заседава в специализирани състави. Това е когато се касае за приемане на ценово решение и когато се разглеждат жалби. Тогава в съответствие с правомощията на комисията заседава специализираният състав енергетика и съответно в другия сегмент – специализираният състав ВиК.
Самата комисия притежава четири дирекции, които образуват специализираната администрация. На първо място, това е дирекция „Правна“, която по определен начин винаги участва в приемането на решения по начин решенията да бъдат в съответствие със законите и другите нормативни документи на Република България в съответния сектор. Другите три специализирани дирекции са „Електроенергетика и топлоенергетика“, „Природен газ“ и „Водоснабдителни и канализационни услуги“.
През второто полугодие комисията посвети особено много усилия на създаването на нормативни документи, необходими за работата както нейна, така и на секторите енергетиката и ВиК в един период на реформи в енергетиката и реформи във ВиК сектора. Тук ще отбележа преди всичко две наредби, чиито проекти бяха приети от комисията във ВиК сектора. Първата е Наредбата за регулиране цените на водоснабдителните и канализационни услуги и втората, чийто проект беше приет, е Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационни услуги. Тези две наредби впоследствие бяха приети на заседание на Министерски съвет на 13 януари тази година и станаха основни нормативни документи за следващия регулаторен период във ВиК сектора от 2017 до 2021 година.
Ще отбележа също така, че комисията в това шестмесечие прие и Наредбата за регулиране цените на природния газ, както и правила за търговия с електрическа енергия, Правилата за търговия с природен газ и Правила за предоставяне на достъп до газопреносните и/или газоразпределителните мрежи, както и до достъп до съоръженията за съхранение на природен газ. Всеки един от тези документи изискваше наистина задълбочен анализ, няколкократно последователно обсъждане на отделни нива в рамките на комисията до приемането им като финални документи. Искам специално да отбележа, че двете наредби в областта на ВиК сектора бяха разработени с консултант Световната банка и с активното участие на представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Няма да се спирам по редица проекти за промени, които впоследствие бяха и осъществени нормативно в правилата за измерване на количеството електрическа енергия в Общите условия на договорите за разпределение и снабдяване с природен газ, на договорите за продажба на електрическа енергия и от крайните снабдители за пренос и разпределение на електрическа енергия от електроразпределителните дружества и от Електроенергийния системен оператор, както и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от „Софийска вода“.
През шестмесечието комисията издаде или измени редица лицензии във всеки един от четирите профила на дейност на комисията. Не се спирам подробно, те са описани.
Относно ценовото регулиране има два момента, които привличат много силно общественото внимание. Първо, че на всяко тримесечие на последната дата от изтичащото тримесечие комисията се произнася с решение за цените на природния газ за следващото тримесечие. Тази година, която изтече, знаете, че се характеризира със силен спад в цените на природния газ, суровия петрол и съответно на природния газ на световните пазари. Комисията за енергийно и водно регулиране следеше тези процеси, анализираше ги и се произнасяше компетентно по предложенията, които бяха подавани от „Булгаргаз“. Като цяло в резултат на ценовите ни решения през четирите тримесечия цената на природния газ за крайните потребители – стопански и битови, в рамките на изтеклата 2015 г. беше кумулативно намалена с повече от 32%.
Друго ценово решение, което винаги се очаква с повишен интерес и внимание, е цената за електрическата енергия, която се определя винаги в края на първото полугодие. Вие знаете, че всъщност тази година поради декларираните намерения на правителството и действия от негова страна за търсене на допълнителни резерви за намаляване на добавката задължение към обществото, нашето решение беше провъзгласено на 31 юли 2015 г. Най-важното в това решение е, че в съответствие със закона Комисията за енергийно и водно регулиране разпредели справедливо и прозрачно задълженията към всички крайни потребители на електрическа енергия, независимо дали са на регулирания или свободен пазар. Това беше една решителна крачка към по-нататъшното либерализиране на пазара, защото създаваше предпоставки за финансово оздравяване на обществения доставчик – „Националната електрическа компания“. Във втора точка от дневния ред аз ще се спра подробно на това, което щеше да се случи, ако такова решение не беше прието от Комисията за енергийно и водно регулиране.
В своето решение комисията приложи нормата на закона, с което намали със 130 млн. лв. разходите на „Националната електрическа компания“ за изкупуване на електрическа енергия от когенерациите, заводските и топлофикационни централи, защото се ограничи само до изкупуването на високоефективна електрическа енергия, а не както беше преди изкупуване на цялото количество произведена електрическа енергия. Комисията приложи също така и промените в закона, свързани с рестрикция по отношение на производителите на възобновяема енергия от фотоволтаици, вятърни централи, биомаса и ВЕЦ-ове, като тази част от електрическата енергия, която отива за покриване на собствените нужди, не беше отчитана като енергия, която може да бъде подавана на преференциални цени.
Освен това се въведе понятието в съответствие със закона – по-скоро беше приложено това понятие нетно специфично производство от централите на базата на възобновяеми източници, което ограничи, лимитира изкупуването на енергията от тях по преференциални цени, над които количества цената беше определена като цена на излишък, или аго успее да реализира на свободния пазар тези количества, производителя на тази енергия имаше свободата да го направи, но не да натоварва „Националната електрическа компания“, обществения доставчик с допълнителни финансови задължения.
Естествено, през годината ние взимахме редица решения, свързани с конкретни енергийни обекти, на които няма да се спра в изложението. Единствено искам да премина вече и към контрола, като отбележа, че комисията с моя заповед определяше работни групи от експерти, които извършваха проверки по енергийните дружества в областта на електроенергетиката /тук всичко сме изброили/, топлоенергетиката, седем проверки в електроенергийни дружества, пет в топлоенергийните дружества. Извършихме проверка на състоянието на газоразпределителните дружества както планови, така и извънредни проверки. Няма да се спра на извънредната проверка, която беше разпоредена в дружество „Овъргаз Мрежи“, тъй като тя беше стартирана на 5 януари тази година и не влиза в отчетния период. Девет проверки бяха извършени на място и за ВиК оператори.
По отношение на развитието на пазара тенденцията, която следва всъщност Българската енергетиката особено силно през изтеклата 2015 година и много дейности, което развитие трябва да бъде извършено през тази година. На първо място, след обстоен анализ комисията сертифицира и определи независимия преносен оператор – това е „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) документ, който беше изпратен в Европейската комисия, съгласно изискванията на европейското законодателство. На второ място, комисията с решение потвърди споразумението, което беше сключено с двете централи в Маришкия басейн AES и „Контурглобъл“, което споразумение се надявам да бъде финализирано с кредитното споразумение евентуално до края на февруари месец тази година.
По отношение на балансиращия пазар комисията определя размера на пределната цена при сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Цените бяха запазени, независимо от настояването на някои от енергийните дружества за тяхното изменение. Ние счетохме, че има достатъчно основание цените на излишък и на недостиг да бъдат запазени – съответно, на излишък 0 лева, на недостиг 202 лв.
Свързано със зараждащия се борсов пазар на електрическа енергия беше също така подпомогнато това създаване чрез нашите правила за търговия с електрическа енергия, които бяха предоставени в срок на оператора на борсата, за да може да се запознаят всички кандидати за участници в борсовия пазар с правилата за търговия с електрическа енергия, съответно да ги приложат при тяхната дейност на борсата.
Накрая искам да отбележа, че буквално тази седмица ние назначихме, така да се каже, номиниран оператор на пазара на електрическа енергия. Този номиниран оператор на пазара на електрическа енергия е самата българска независима енергийна борса, след като беше проучен Регламентът на Еврокомисията от 24 юли миналата година, за изискванията на които трябва да отговаря операторът и нашето заключение е, че наистина Българската независима енергийна борса отговаря на тези условия.
Няма да пропусна да спомена и предпоследния, според мен, важен раздел – това са жалбите и работата с потребителите.
Подробно са описани жалбите от страница 32 до 44, мисля, като искам да направя пред вас едно обобщение. През второто полугодие на 2015 година общо в комисията са постъпили 1669 жалби, като увеличението спрямо 2014 година е с около 50%. Това може да се разглежда в два аспекта. Първо, повишено доверие и изискване към Комисията за енергийно и водно регулиране, при което потребителите отправят жалби с доверието, че техният проблем може да бъде решен. от друга страна обаче не трябва да се забравя, че повишеният брой жалби означава, че съществува сериозно недоволство на потребителите от предлаганите им услуги в съответните сектори.
Трайно най-много са жалбите в сектор електроенергетика. Там те са 1113. След това доста по-ниско, на второ място са жалбите по отношение на водоснабдителните и канализационни услуги – 316, на топлоенергетиката – 228 и нищожно, под 1%, 12 на брой са жалбите в сектор природен газ. Ще отбележа само накратко, че жалбите например в сектор електроенергетика най-често са разпределени по следния начин. около 45%, почти половината от жалбите са жалби по отношение на начислените количества електрическа енергия. След това следват жалби, изразяващи съмнение относно точността на средствата за техническо или за търговско измерване, жалби с искане за промяна на статута на съответните обекти, както и жалби по отношение на забавено или неизвършено присъединяване към електроразпределителната мрежа. Има, но твърде по-малък брой по отношение на качеството на предоставената електрическа енергия.
По отношение на жалбите в сектор топлоенергетика аз мога да отбележа, че там преобладаващата част от жалбите са по отношение на дялово разпределение на топлинна енергия. След това, разбира се, следват и жалби по отношение на влошеното качество на топлоснабдяването. Но, уважаеми госпожо и господа народни представители, съгласно Закона за нормативните актове ние сме длъжни след като Наредбата за топлоснабдяване е разработена и въведена от Министерството на енергетиката, контрол по спазването на наредбата осъществява органът, който я е издал. В този смисъл болшинството от жалбите всъщност по компетентност се отправят към Министерството на енергетиката. Вие си спомняте, че предния път имаше искане от страна на участници в заседанието да се промени било наредбата, било чрез закона и по някакъв начин такива жалби да бъдат разглеждани от Комисията за енергийно и водно регулиране. Към момента обаче жалбите отиват за разглеждане към Министерството на енергетиката.
В областта на природния газ жалбите са изключително малко – 12 жалби в рамките на цялата година, две от тях по компетентност са разгледани от комисията, а 7 са предоставени на съответните газоразпределителни дружества, като по-голямата част от тях основателно са удовлетворени.
Във ВиК сектора жалбите основно са свързани с оспорване на отчетената питейна вода с неправомерни зауствания, със забавено присъединяване към водоснабдителната мрежа и други от този характер.
Преди да завърша искам да отбележа, че последната голяма част в нашия отчет е поставен на международната дейност. Използвам случая да благодаря на членовете на комисията, които подкрепиха някои с подпис, други, включително и председателят на Комисията за наблюдение на КЕВР, с изказвания в пленарна зала на Народното събрание искането за повишен бюджет на комисията, което, уви, беше отхвърлено, но пред мен е отчетът на Европейската сметна палата, който излиза със специален Доклад за подобряване на сигурността на енергийните доставки чрез развитие на вътрешния енергиен пазар необходими и допълнителни усилия. Така е озаглавен. В него се отделя изключително внимание на взаимодействието между регулаторите в Европейския съюз и необходимостта от съгласуване на техните действия.
В приложение е посочено участието на представители на регулаторите в заседанията на Асоциацията на европейските енергийни регулатори. България е на предпоследна позиция с две участия от януари 2013 г. до май 2015 г. За две години и половина след това единствено Словакия е с едно участие. Почти всички други страни-членки на Европейския съюз са участвали над 20 пъти. Искам да отбележа, че тези участия са изцяло работни. Това не са екскурзии по някои екзотични места, а заседанието се провежда изцяло или в Брюксел, или в Любляна и като цяло продължават само в рамките на един оперативен работен ден. Те позволяват на регулаторите да отчетат добрите практики, които са приложени в някои от европейските страни и съответно да ги прилагат в собствените си страни.
Повече или по-малко, регулаторът, нашата Комисията за енергийно и водно регулиране, за да участва по някакъв начин, монтирахме видеоконферентна връзка в нашата сграда с цел поне чрез нея в някои от заседанията, където има такава възможност за видеоконферентна връзка, да взимаме участие и да бъдем част от семейството на европейските регулатори.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако има някакви въпроси, както аз, така и моите колеги сме готови да ви отговорим.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и предложения към регулатора. Има ли желаещи колеги да вземат думата? Ако няма, аз ще задам няколко въпроса, докато си формулирате вашите въпроси.
Мисля, че е любопитно за цялото общество в доклада на АДФИ, който е постъпил за икономическите параметри на електрическите централи, има ли информация дали са установени значителни отклонения на реализираните от дружествата инвестиционни разходи спрямо утвърдените разходи за инсталиран мегават мощност? Това е първият ми въпрос към Вас.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Действително Агенцията за държавна финансова инспекция извърши проверка на лицензираните ВЕИ производители. Това са всички производители на ВЕИ енергия с мощност над 5 мегавата, 37 на брой и продължи надолу с някои по-малко, но като цяло до момента около 50 такива производители са проверени.
Това, което ние констатирахме и това може би звучи изненадващо, но комисията в своите ценови решения е дала усреднени показатели за инвестиционни разходи. Усреднени, защото по начало решенията са взимани по групи, свързани с мощност, с вид на използваната възобновяеми енергия, а не индивидуални актове за всеки един производител на такава енергия. От 14 най-големи производители се оказва, че само при четири от тях инвестиционните разходи са по-малки от усреднените, които реално се признават като усреднени инвестиционни разходи, а обратно, десет от тях по документи показват, че са направили по-големи инвестиционни разходи от усреднените, което означаваше, че ако се въведе някаква норма, това може да има санкции само чрез норма в закона, трябваше да бъдат възстановени на тези 10 дружества извършените допълнителни инвестиционни разходи, а само от 4 от тях трябваше да се изиска тази част от инвестиционните разходи, която всъщност е разликата между направените и усреднените. По тази причина и след разисквания, които явно бяха проведени в Комисията по енергетиката, такъв текст не влезе като текст в закона и Комисията за енергийно и водно регулиране няма и правомощията за подобна санкция. Но беше направено нещо буквално преди една седмица.
След като бяха изпратени всички отчети за проверените досега над 50 ВЕИ производители, - всеки отчет наистина представлява една много обемиста папка, в която са събрани всичките документи и пълно досие, буквално цяла библиотека може да се направи – те бяха изпратени на Главния прокурор, защото в правомощията на Прокуратурата е да се произнесе за това, дали има данни за извършено престъпление в резултат на направени нарушения. Така че очакваме отговор на този въпрос от Прокуратурата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли междувременно формулирани въпроси? Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Господин Иванов, госпожи и господа комисари, вече няколко дни работи независимата борса в България. Има странни ценови нива, които се постигат. То е нормално, мисля, за една новоработеща борса. От притеснение, че няма да бъде ликвидна, сега се оказа малко свръхликвидна, вчера май че има по-висока цена, горе-долу около пазарната. Мисълта ми е следната. Има ли кой да регулира борсата от гледна точка на спекулации на нея, злоупотреба с информация на база на това, как производителите, които предлагат електрическа енергия на нея, почасово, как я предлагат, кой ще гарантира тайната на информацията и кой ще санкционира евентуални спекулации? Доколкото знам, по закон вие нямате това право. Според вас кой трябва или кой би трябвало да бъде натоварен, защото мисля, че засега няма такъв.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов. Действително, борсата работи вече малко повече от седмица. Фактически тя стартира миналия вторник и първата размяна на количества електричество беше извършена миналата сряда, преди осем дни. Движението на цените на борсата действително е такова, каквото е при стартирането на всяка една енергийна борса не само в Европейския съюз, но и навсякъде по света. Както аз, така и много други хора от ръководството на министерството предупредиха, че винаги до установяване на стабилното състояние на борсата ще има един преходен процес със сериозни отклонения на цената.
Отначало много категорично се заявяваше пред обществеността от някои хора, че ще има скок с 40% на борсата и нагоре. Истината е различна. Приблизително, ако направим една равносметка, в половината от дните цената надвишава средната за деня цена на съседни борси в Румъния и в Унгария, а в другата половина е на по-ниска цена. Но това се дължи на един съвсем очевиден факт. Най-често търговците договарят количествата електроенергия за своите клиенти значително по-рано и участват на борсата, ако могат да намерят на изгодна цена допълнително количество, което да препродадат или да реализират печалба. И както може да се очаква, винаги са крайно предпазливи при стартирането на борсата като важна институция за търговия с електрическа енергия.
По отношение на правилата Комисията за енергийно и водно регулиране имахме ангажимент и го изпълнихме в срок. Създадохме правилата за търговия с електрическа енергия с отчитане на борсата като важен елемент за извършване на търговия с електрическа енергия.
Следващото, и това е отговор всъщност на Вашия въпрос, самото ръководство та борсата прие правила за поведение на Българската енергийна борса, които правила за поведение са изцяло съобразени с Регламент 12/27, или, както ги наричат, правилата на РЕМИТ, именно за интегритет и прозрачност при търговията с електрическа енергия и изобщо с енергии с природен газ също така. Всъщност ръководството на борсата е длъжно да следи за спазване на тези правила.
Аз самият посетих борсата буквално три дни преди старта й и се уверих, че действително закупената платформа от Норд пул спот отговаря на всички изисквания за запазване на конфиденциалност – такава, каквато се изисква при търговията с борсата и към момента платформата работи наистина много добре. На нея работи близо половин Европа – това са всичките скандинавски страни – Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, трите Прибалтики Естония, Литва, Латвия, България, една част от Великобритания също така и работи безотказно.
Що се касае до това, дали има манипулации на борсата, още в първия ден ни се обадиха от Брюксел и поискаха ние да следим ежедневно дали е прозрачно поведението на търговските участници. Към момента няма абсолютно никакви сведения, дори бих казал, предположения за свързаност на отделни участници на Българската електроенергийна борса.
Отново заявявам, гарантирам, че към момента на борсата всеки един от търговците, които участват – те бяха 14 и като че ли започват да се увеличават с по един-двама – нараства интересът към борсата. Всеки един от тях е действащ самостоятелно и това може да се проследи по закупени количества електроенергия и има обяснение изобщо за търговията – такава, каквато седем дни се провежда. Вчера цената на борсата беше много близка до цена, която е, предполагам, като усреднена – беше 81 лв. цената за целия 24-часов период и според мен беше добре. Предния ден беше ниска, но - така ще бъде. Относно борсата в този сегмент ден напред не можем да предложим много големи количества. Да, предлага се трите големи енергийни производители ТЕЦ „Марица изток 2“, „Националната електрическа компания“ и „АЕЦ Козлодуй“ количества, които са в споразумението на БЕХ с Европейската комисия да осигурят първоначална ликвидност. Мисля, че 330 мегавата е общо количеството от трите централи. Цената, на която се предлага – 44 лева на мегаватчас, е също договорена от Европейската комисия. Оттам нагоре вече ако има сериозно търсене, тя нараства, както го забелязахме в някои от дните. Но борсата ще заработи на пълни обороти, когато на борсата излязат двустранните договори. Предстои закупуване на английска платформа за осъществяването на търговия в сегмент двустранни договори, защото тогава всичките големи и средни индустриални потребители на електроенергия, които сключват сега договори за доставка на електроенергия за определен период от време, ще трябва да го купуват от борсата. Това ще създаде наистина изсветляване на договорите, които сключват големите енергийни предприятия за доставка и, от друга страна, ще държи цените в нормалните рамки.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Имате дума за уточняващ въпрос, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз имам един уточняващ въпрос и един въпрос, който приемете като вид обръщане на внимание, не точно като на сигнал.
Част от участниците на пазара, така наречените търговци, в момента се опитва да регистрират при вас нови фирми за лицензиране за електричество, което е доста обезпокоително. Според мен, трябва да обърнете внимание на това, защото едва ли искат да се намалят разходите с това нещо. Напротив, те увеличават разходите, а това показва, че имат други цели, които може да не са съвсем чисти. Може да са чисто спекулативни.
Второто нещо, което мен лично ме притеснява, е:тази борса, която е ден напред и почасово разпределен товар, няма в света атомна централа, която участва директно на такава борса. Тя винаги участва с балансираща група. Не е ли по-добрият вариант да се създават условия да се направи една балансираща група. Единственият участник, който може да балансира „АЕЦ Козлодуй“, това е „Националната електрическа компания“. Ако те не направят балансираща група май месец, аз ви го гарантирам, „АЕЦ Козлодуй“ ще започне да намалява мощности, което вече започва да е притеснително както за пълноценното изгаряне на горивото на „АЕЦ Козлодуй“, така съответно и носи рискове във връзка с експлоатацията. Така че първото е да ви обърна внимание. Второ, хубаво е вие като регулатор по някакъв начин да отрегулирате този процес, защото той гарантира и сигурността на системата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Относно първото, Комисията за енергийно и водно регулиране издава лицензии, съгласно Наредбата за лицензиране, като разглежда последователно заявленията и ги оценява във всяка една част – техническа обезпеченост, икономическа, финансова, социална – във всяка една дейност. На тази база се произнасяме с това, отговаря ли на условията за издаване на лицензия. Действията, за които говорите, са последващи действия, които ние не сме тези, които можем да ги предвидим и на базата на съмнение и по тази причина да отказваме издаване на лицензии.
ВАЛЕНТИН НИКОЛО: Може да направите анализ.
ИВАН ИВАНОВ: Да, казвам го съвсем точно, вярно е, че има, мисля, около 140 лицензии, издадени за търговия с електрическа енергия. Някои бяха допълнени с възможност да бъдат координатори на стандарта на балансираща група и т.н., но от тях действащи на пазара са не повече от 20-25.
По отношение на „АЕЦ Козлодуй“, действително характерът на неговото производство е базова централа с постоянно производство, което се движи между 2000 и 2060 мегавата включена мощност. Създадени са условия ако евентуално енергията, предложена от „АЕЦ Козлодуй“ не се изкупи, тя да бъде изкупена.
Що се касае до това, че „АЕЦ“ трябва да участва пълноценно не по този начин, отговорът е, че чрез въвеждане на втория сегмент на борсата „АЕЦ Козлодуй“, излизайки на пазара на двустранните договори, предлагайки било банд, било други сегменти по тяхна оценка, ще задоволят потребностите на онези търговци, които след това снабдяват индустриалните предприятия. Не сега, сега това е невъзможно. Една от причините много енергично да настоявам не по-късно от месец април този сегмент да бъде реализиран, е именно тази причина, защото „АЕЦ Козлодуй“ е основна централа и тя трябва да намери своето място по този начин.
Що се касае до такава балансираща група, истината е, че не Комисията за енергийно и водно регулиране формира, но би трябвало да проявяват инициатива съответните производители на електрическа енергия, защото е в техен интерес, както, между впрочем, това, което наблюдавам в последните дни – засилена вече активност на електроразпределителните дружества – тези, които са свързани със снабдяване, а не с разпределение на електрическа енергия, като започват вече да предлагат пакети. Който купи за една година, 10% отстъпка, за две години – 20 % отстъпка, защото те разбират, че това феодално разпределение на държавата на три области изчезва и те ще се сблъскат с една засилваща се конкуренция. Мисля, че тази конкуренция е здравословна – първо за предлаганите цени и второ, здравословна е за качеството на услугата, защото който не предлага качествена услуга, има процедура, която ще бъде достатъчно облекчена за смяна на доставчика. Да не говоря, че вече все повече и по-голям брой доставчици започват да предлагат и допълнителни услуги, които се разширяват, за да стават атрактивни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Иванов. Последното с опитите на ЕРП-тата да се задържат клиентите, грубо казано, намирисва малко и на нелоялна конкуренция, но това е друга тема за разговор, защото вероятно и това трябва да го имате предвид на едно Ваше обследване.
Понеже стана дума за ЕРП, в сектор електроенергетика сте направили 7 проверки. Прави ми впечатление, че две от тях са за присъединяване в „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“. В раздел „Жалби“ също имаме най-голям брой жалби към това ЕРП конкретно. Има ли някакви административни мерки, които сте предприели към това дружество, с оглед на големя брой жалби?
ИВАН ИВАНОВ: Това, което комисията прави при разглеждането на жалбите, и това е вярно, е, че по отношение на това дружество има по-голям брой жалби. Може би не като абсолютна стойност, защото те имат по-малък брой потребители, но като процент ние с решението излизаме със задължителни указания и на тези задължителни указания се дава срок на съответното дружество – било 10-дневен, било 7-дневен, в някои случаи, както днес имаше случай на една жалба – едномесечен срок, в който те трябва да изпълнят дадените предписания. Това са санкции, които са свързани с дейности, неправомерни на съответното дружество. Ние ги санкционираме по този начин, като ги задължаваме да изпълнят това, което те, бих казал, са отказали на крайните потребители. Има, разбира се, и финансови санкции, но основно в жалбите са санкции там, където неправомерно има прекъсната електроенергия, неточно отчетени показания, неточно фактурирани количества и т.н. Ние се произнасяме с решение и естествено, след като сме извършили проверка, тоест, решенията трябва да бъдат обективни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Конкретно присъеди-няването, понеже това беше и голям проблем, реши ли се проблемът с присъединяването при „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖА“?
ИВАН ИВАНОВ: Те засилиха скоростта на присъединяване, защото в това отношение то е на последно място от трите ЕРП-та с многобройни оплаквания. Вие си спомняте тук, че дори и председател на парламентарна група постави въпроса за тези присъединявания. Аз не знам до каква степен са компенсирали това, но ние в такива случаи при тези жалби се произнасяме, като им даваме най-често 10-дневен срок да извършат присъединяването на жалбоподателя към своята електроразпределителна мрежа. Именно сега при тези бързо променящи се условия на либерализация в техен интерес е да изпълнят тези неща.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не толкова към отчета, но предполагам, че въпросите са интересни, които възникват и са база и следващия отчет може би. Какво става със стандартизираните профили? Докъде го докарахме със стандартизираните профили и за каква честна конкуренция може да става дума на пазара при услови, че те продължават да бъдат тайна, свято пазена от ЕРП-тата. Това е единият ми въпрос, който искам да задам. Вторият въпрос е във връзка с функционирането на борсата. Струва ми се, аз знам, че в началото е някак си по-сложно и по-нерегламентирано или нерегулируемо, но цените да са от 130 до 120 лева…! Този въпрос вече сте го минали ли. Благодаря. Мислим еднакво.
Следващият въпрос, понеже споменахте за качеството. Този въпрос е изключително важен и аз искам да попитам комисията дали е необходимо, смятате ли, че е възможно и трябва ли да се намесваме и ние законодателно, да обвържем качество и цена на електроенергия? Това вече включва и подмяна на електромерите, за да могат да намерят вече и качество. Примерно, ако електроенергията е в девиация от 5 до не знам колко си процента, 100% й е цената и след това започва: намалява качеството на електроенергия, съответно намалява горната граница на цената. Това по този начин ще стимулира самите ЕРП-та да вдигнат качеството на доставките и в крайна сметка, както е в магазина, за лошо сирене плащаш по-малко пари. Това ви го задавам като въпрос, дали мислите върху него има ли нужда от наша намеса и дали въобще е работещо това нещо? Като връзка качество и цена не знам дали го имат.
Последният въпрос, който имам към Вас, е във връзка с „ЕНЕРГО-ПРО“ и жалбите. Те имат проблеми не само към присъединяването но когато отиде нов абонат и примерно има адресна регистрация ателие, а вие знаете, че по ЗУТ ателие е не защото някой работи вътре, а защото няма източно или южно изложение и затова го правят ателие. Те го задължават да сключва договор, все едно че е промишлен потребител, а не е битов потребител. Според мен, това не е правилно, в смисъл, дали по този въпрос може да се вземе някакво отношение?
Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Господин Ерменков, започвам последователно с отговорите на Вашите въпроси.
На първо място, по отношение на стандартизираните товарови профили, срокът, който е даден на електроразпределителните дружества, е 31 януари. Имам някаква информация, че още в утрешния ден, който е последният работен ден на месец януари, те ще бъдат готови с профилите. Те имат ангажимента профилите да бъдат публикувани. След това комисията се ангажира да проведе съвместно заседание с трите електроразпределителни дружества и по определен начин да види има ли определена съвместимост на избраните профили. По моя преценка, аз не мога да кажа със сигурност, защото те трябва да бъдат официално представени, и трите електроразпределителни дружества ще представят между 8 и 9 стандартизирани товарови профили. От тях 2 или 3 профила ще бъдат за битовите потребители. Ще има задължително профил за улично осветление. Останалите ще бъдат за стопански потребители, като те ще бъдат профилирани в рамките на тези големи общности. Така че, за момента няма закъснение, не се пазят в тайна, след като срокът не е изтекъл. Те работиха буквално до последния момент върху профилите.
На следващия въпрос, свързан с цената на електроенергията на борсата - комисията, естествено, не може да въздейства върху цената. Нашето въздействие може да бъде сам в тази насока – да насърчи по-силно участие на борсата, което може да се случи, отново повтарям, само след като дългосрочни двустранни договори бъдат търгувани и подписвани чрез борсата. Защото там е над 80-85% от количеството електроенергия. Там е цялата българска индустрия. В много редки случаи се купува от едно стопанско дружество енергия за следващия ден. Те подписват за седмица, за месец, по някой път и за година. С други думи, тогава действително борсата ще бъде съвсем пълноценна.
Имаме уверението, че наистина в рамките на следващите три месеца, като отчитам процедурата по закупуване, инсталиране и обучение на тази платформа за търгуване на двустранни договори, ще бъде действащ този сегмент. Отново както в сегмента ден напред, и тук ще се закупи наистина реномиран продукт, който се използва в най-развитите европейски страни. Няма да бъде някакво недоносче. Това е съвсем гарантирано.
По отношение на „ЕНЕРГО-ПРО“, аз Ви моля за конкретната жалба.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз ще Ви я препратя.
ИВАН ИВАНОВ: Препратете ми я, веднага ще разпоредя. Най-често постъпваме по следния начин. Жалбата се разглежда от съответния отдел в рамките между 3 и 5 дни, тоест, понеже тя не е единствена, дава им се една работна седмица. След разглеждането те препращат жалбата с допълнителни въпроси и изисквания за определени документи към енергийното дружество, например, към „ЕНЕРГО-ПРО“. „ЕНЕРГО-ПРО“ е длъжно да отговори. Дава им се едномесечен срок, но считам, че те и го спазват – невинаги, но в общи линии се спазва, изпращат отговор до засегнатото лице, жалбоподателя и до комисията.
След това ако комисията установи, че дружеството не приема аргументи и доводите на жалбоподателя и не се съобразява с изразеното в жалбата, се произнася с решение, защото тогава се явява като арбитър между двете страни. В това отношение има едно нарушение на наредбата, което ще отбележа, макар че то ще се случва и в бъдеще. Жалбоподателят нормално, съгласно наредбата, трябва да отправи жалбата си до дружеството. Ако дружеството признае жалбата за основателна, реагира и проблемът се решава. Ако не признае жалбата за основателна, тя ни препраща жалбата със своето становище до нас и ние се произнасяме. Поради това, че най-често жалбите постъпват директно в Комисията за енергийно и водно регулиране, след това се изминава този по-дълъг път.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Лошото е, господин Иванов, че в момента, в който се пусне до дружеството тази жалба, там вече се губят следите къде, кога, как, ще дойде ли, няма ли да дойде. Затова хората, нямайки доверие да се оплакват на този, срещу когото се жалват, минава направо към вас. Аз Ви съветвам обикновено да го пишат чрез дружеството към вас, за да може едновременно да върви информацията и в едните, и в другите, за да се икономисва време.
ИВАН ИВАНОВ: Това е също подходящ вариант. Приемам го.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но това са част от нещата. Не чух за цената и качеството.
ИВАН ИВАНОВ: Комисията е в един процес на реорганизиране на работата си с жалбите на потребителите с изграждане на една много стройна система на въвеждане, разпределяне, на преписки, които се отправят, срокове за изпълнение и докладване. Бъдете сигурни, че наистина буквално след няколко месеца комисията ще бъде в едно наистина много добро организационно състояние, защото отчитаме, че с най-голяма обществена значимост от нашата работа са жалбите на потребителите, разбира се, и ценовите решения които цялото общество коментира.
Относно обвързаността на качество с цена. Качеството по определен начин се разписва в изискванията, които са в общите условия за дружествата по отношение на предоставените услуги на потребителите. Извън това обаче същественото в случая е, че поради облекчената процедура на смяна на доставчика при влошено качество много бързо потребителят сменя доставчика и ще се случи това, което и Вие казахте – намалява броят на потребителите и дружеството ако не си повиши качеството, трябва да намали цената за да ги задържи. Истината е, че фактически този сценарий ще доведе наистина до повишаване императивно на качеството; в противен случай някои дружества ще фалират, докато сега това е практически невъзможно.
Господин Йорданов нека вземе думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По повод на качеството и обвръзката му с цената бих искал да взема отношение. Към момента функционира такава зависимост в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, но може би си струва да помислим и за подход, обвързан по следния начин: влошено качество и по реда на общите условия потребителите да бъдат обезщетявани за влошеното качество, защото то се появява само на определени места. Това не влияе върху цялата електроразпределителна мрежа. Това, което господин Иванов каза за смяната на доставчика, всъщност той малко влияе върху качеството или почти не влияе върху качеството, тъй като разпределителната мрежа е свързана с качеството.
По повод на борсата бих искал да допълня, дори с една молба към уважаемите народни представители. Да, говорихме за Регламент 12/27, съгласно който комисията ще трябва да осъществява и мониторинг на пазара и разследване на пазарни злоупотреби, злоупотреба с вътрешна информация и т.н. Съгласно същия регламент, следва държавите-членки да предвидят подходящи санкции, а, както вие знаете, административни санкции се залагат единствено и само в закон.
От друга страна, може би малко трябва да бъдат допълнени правомощията на комисията във връзка с изпълнението на този регламент, за да можем ние ефективно да влезем в тази роля на мониторинг на пазара-
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз само отварям скоба, че в тази връзка имаме кореспонденция с комисията вследствие на едно от нашите заседания тук преди време и подготвяме Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Така че, когато изкристализират нещата, което се надявам в следващите една-две седмици да се случи, ще има такива стъпки и ще се регламентират нещата, защото наистина без санкции какъвто и да е контрол е безсмислен.
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да добавя нещо към темата за жалбите. Прави впечатление, че няма доверие между потребителя и неговия доставчик. Това е системен проблем. Моята препоръка към Комисията за енергийно и водно регулиране е евентуално да помисли за едно допълнително регламентиране в Общите условия на тази връзка клиент – доставчик, защото тук включително с топлофикациите имахме такъв проблем.
Имаше работна група, от която очакваме все още предложения от Комисията за енергийно и водно регулиране в тази посока ако има идеи за законодателни промени. Но трябва да се направи нещо да проработи връзката между този, който доставя и този, който потребява, защото един път, Вас Ви товарят свръх Вашите възможности – знаем какви са възможностите на комисията, второ, това не е нормалната практика. Нормално е да се оплачеш на този, който ти е доставил услугата.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Искам да кажа в потвърждение на думите на председателя, че действително е хубаво, че има регламенти, обаче в действителност без контрол и без санкция нищо няма да се случи в България. тук ще визирам пазара на горивата. Лицензии има, както на пазара на горивата. Видимо нищо не свързва производители и вносители, обаче и КЗК не можаха да заемат мястото на контролен орган. Откакто съм в парламента, поне три пъти сме ги питали има ли картел. Трябваше да дойде ред един като Марешки да се появи, за да се разбере горе-долу какви са им надценките. Така че, докато няма контрол и санкции, аз силно се притеснявам, че тези играчи на борсата ще започнат да правят разни картелни образувания и тръгвайки силово, силовашки към някои, дали със заплахи, дали с нещо друго, общо взето борсата така ще заспи, че ако има сега големи амплитуди в цените, ще се намери едно равновесно състояние и просто ще заспи пазарът.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов иска да добави нещо.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Напълно съм съгласен с това, което казахте. Вероятно в частта принудителни административни мерки в закона трябва да влязат един-два члена, свързани със санкции по отношение на поведение на борсата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ние чакаме още вашето становище по нашето предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Официално има ли към на?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: имаме кореспонденция с комисията. Очакваме от вас все още отговор по нашите предложения. Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един последен въпрос. Знам какъв ще е отговорът. Господин председател, ние ще напишем каквото трябва да напишем, ще сложим вътре санкции – дали ще бъдат вълчи, мечи, страшни и нестрашни – ще ги има. Вие ще имате ли капацитета да осъществявате контрол върху тези мерки? Ще имате ли достатъчно служители, които да вършат тази работа? Точно за бюджета говоря, защото ние като народни представители, знаете, че съм защитавал Вашите предложения, но не мога да кажа, че понеже от народните представители една част са виновни, други не са виновни, Народното събрание е във вина пред комисията за това, че тя не получи обещания бюджет. Затова казвам, че няма нищо по-страшно, по-добре е да няма санкции, отколкото да има санкции и да няма кой да ги налага, защото това второто разглезва много повече, отколкото първото.
ИВАН ИВАНОВ: Кратък отговор. Благодаря Ви, господин Ерменков. За съжаление, Вие закъсняхте. Аз в своето изложение специално благодарих на членовете на комисията, които не само с подписи, но и с изказвания в пленарна зала, имах предвид господин Веселинов/, но Вас Ви нямаше – ето, и Вас имам предвид – защитихте бюджета на комисията. Нещо повече, отбелязах, че съгласно официален документ на Европейската сметна палата поради липса на финанси българският енергиен и воден регулатор не участва практически при вземане на решенията на Асоциацията на енергийните регулатори в Европа. Коментирано е изрично и многократно към мен са се обръщали, то не е много удобно, но предлагат да се поемат пътни и други разноски, виждайки, че в България не се осигурява адекватно дейността на комисията.
В потвърждение на това, което току що казах, искам да отбележа, че за миналата година в пленарна зала стана пререкание с госпожа Менда Стоянова. Истината е следната. Комисията е събрала приходи за 2015 г. 10 720 000, а нейният бюджет са 3 892 999. Бюджетното салдо, това, което е постъпило в бюджета на Република България, са близо 7 милиона лева, които не идват по никакъв начин, дори и част от това, за комисията.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Трябва да се отбележи, че това са лицензионни такси и такива подобни, а не от наказателни постановления, при които те се жалват, и минава някоя и друга година, докато дойдат.
ИВАН ИВАНОВ: Да, тоест, това е пряко свързано с нашата дейност, а не, както някои казват: налагат се умишлено наказания, за да се събират пари. Не, това са лицензионни такси за продължаване на лиценза и първоначално издаване, разширяване на лицензии и т.н.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тъй като известно време отсъствах, не зная дали този въпрос е бил задаван. Не го намирам в отчета Ви. С последните изменения в Закона за енергетиката беше дадена възможност за продължаващо изграждане на ВЕИ-та на говежди тор. До края на миналата година колко такива лицензирахте досега?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър въпрос. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Действително, беше преустановено да има преференциални цени за такива ВЕИ централи, които работят с не по-малко от 60% оборски тор от 1 януари 2016 година. Това, което в комисията беше постъпило, имаше две заявления (нямам информация дали са реализирани или не) на територията на „EVN“. От „ЕНЕРГО-ПРО“ и от „ЧЕЗ“ отговориха, че нямат заявления за присъединяване на нови централи с такива параметри. Нещо повече, господин Валери Симеонов изискваше от нас информация и аз съм я подавал официално. Не знам, ако колегите имат допълнителна информация по този въпрос, но това е, че
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Те двете са с по мегават и половина.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: С по мегават и половина ли? А „ЧЕЗ“ нямат ли такива?
ИВАН ИВАНОВ: Само „EVN“ има тези две. „ЧЕЗ“ и „ЕНЕРГО-ПРО“ заявиха, че няма на тяхна територия, тоест, не се случи този лош сценарий изведнъж да избухне, както се говореше, за 60 мегавата , не, няма. Ние лицензираме от 5 мегавата нагоре. Ние попитахме има ли не само такива, които подлежат на лицензионни режими, а изобщо има ли заявления за присъединяване. Мисля, че едното, което е присъединено, е в Поповица, Първомайско.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че изчерпахме точката, и всички си зададоха въпросите. В заключение на тази точка припомням, че очакваме по Закон за изменение и допълнение становище, а също че очакваме във връзка с работната група то топлофикациите, която се състоя тук - ако имате такива предложения за подобряване на взаимоотношенията между топлофикациите и техните клиенти.


ПО ТОЧКА ВТОРА:
Промяна на методиката за регулаторно ценообразуване при наличие на свободен пазар на активна електрическа енергия у нас и осигуряване на условия за устойчивост на функцията „Обществен доставчик“

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Преди всичко искам да отбележа, че така заявена е точката, че когато има свободен пазар на активна електрическа енергия, се предполага да има и промяна на методиката. Към момента в България има хибриден модел на търговия с електрическа енергия. Една част от електрическата енергия, която е за крайните потребители, вече е под 50%, а около 45% е чрез регулирания пазар, където се намират всички битови потребители и по-голямата час от стопански потребители на ниско напрежение, които обаче продължават да излизат на свободния пазар. Другата част от електрическата енергия вече е около 55% и се търгува на свободния пазар по свободно договорени цени. Това, което изпълни Комисията за енергийно и водно регулиране, за да подготви за свободния пазар, пълната либерализация на пазара българските потребители, беше нашето ценово решение, което аз представих накратко в първата част при разискванията върху нашия отчет.
Защо беше важно по един справедлив и прозрачен начин върху всички потребители на електрическа енергия да бъде разпределена добавката задължения към обществото? В предишни решения това не беше направено и потребителите на електроенергия от свободния пазар се ползваха от добавка около два пъти и половина по-ниска, отколкото потребителите на регулирания пазар. По такъв начин със стесняването на регулирания пазар, за да бъдат компенсирани разходите на обществения доставчик, беше необходимо тази доставка за регулирания пазар непрекъснато да расте нагоре, а заедно с това и цената на потребителите на енергия от регулирания пазар. С изравняване на тази добавка се постигнаха две цели: излизайки на свободния пазар, вече нямаше такива катастрофални последици за системата. Втората още по-важна цел беше финансово стабилизиран обществен доставчик – „Националната електрическа компания“, която с радост мога да отбележа, че в края на годината по отношение на текущия дефицит за следващото тримесечие компанията е на печалба. Това не се е случвало от 2010 г. в България. Компанията непрекъснато затъваше, като в края на 2014 г. дефицитът й беше близо 650 млн. лв.
За цялата 2015 г. дефицитът е от порядъка на 250 млн. лв., но нека не забравяме, че в 7 от 12-те месеца на 2015 година действаше старото ценово решение с неравномерно разпределение на добавката. С други думи, за пет месеца действие на новото ценово решение този дефицит, който на годишна база беше 650 млн., намаля на 250 млн. лв. Това повиши, първо, авторитета на НЕК и дава по-добри позиции на компанията, включително и по преговорите, които се водят за отпускане на кредит за американските централи, защото се забеляза и се отчита, между другото, от наблюдатели в областта на енергетиката, както и от анализи, извършени включително от Световната банка, че с действието на регулатора постепенно се стабилизира енергийният сектор и специално общественият доставчик.
От този момент нататък пълната либерализация на пазара, по становище на комисията, може да бъде извършено само плавно и поетапно. Резките отпушвания, така да се каже, на пазара могат да доведат до сътресения, които са нежелателни за обществото.
До момента, когато се говори, че трябва реално всички стопански потребители да излязат на свободния пазар, те имат определен икономически стимул, защото макар и вече не така, както беше с различните добавки задължения към обществото, но те все още могат на свободния пазар да договорят по-ниска цена на електроенергията и тази миграция към свободния пазар за тях съществува.
Що се касае до битовите потребители, първо, битовите потребители имат гарантирана цена на електроенергията до края на ценовия период – 30 юни 2016 година. Всякакви призиви за тяхното бързо излизане на свободния пазар са непремерени и за мен нереални.
На второ място, битовите потребители биха могли да излязат на свободния пазар, когато бъдат не само представени, но проиграни стандартизираните товарови профили, защото, за разлика от стопанските потребители, битовите потребители обикновено са потребители на върхова енергия сутрин между 7 и 9 часа и вечер между 7 и 10 часа вечерта. След избора на такъв стандартизиран товаров профил, след като има конкуренция между търговците, които да предлагат атрактивни условия и за битовите потребители, тогава те биха имали, така да се каже, интерес при необходими за тях отстъпки на цената. Това, което наблюдаваме сега с мобилните оператори и т.н. постепенно трябва да навлезе в предлагането на услуги на снабдяване с електрическа енергия. Тогава вече битовите потребители постепенно ще излязат на свободния пазар. Към момента липсват условия „Националната електрическа компания“ да престане да бъде обществен доставчик, тъй като продължава този сегмент регулиран пазар преди всичко за битовите потребители. В крайна сметка, това е и в изпълнение на регулаторните цени, съгласно чл. 21, ал. 1, точка 21 и чл. 93 от Закона за енергетиката.
Що се касае до производителите на енергия, те участват на свободния пазар, като тези, които имат ангажименти чрез определени от комисията квоти за регулирания пазар, могат да излязат на свободния пазар само с количества, след като са изпълнили ангажиментите си към регулирания пазар, тоест, след като е осигурено достатъчно количество и на съответната цена определено от регулатора за бита за потребителите на ниско напрежение.
Когато се стигне всъщност до пълна либерализация на пазара - аз не мога да кажа в момента кога ще стане това, ние следим ежедневно постепенно либерализацията – тогава вече ще отпаднат функциите на НЕК като обществен доставчик. Същественото обаче, което трябва наистина да се знае, и съм изключително доволен, че това се разбира както от ръководството на министерството в лицето на министър Петкова, така ние също съдействаме много енергично, че не може да се върви към либерализация на снабдяването с електроенергия на битовите потребители, преди да се определи по дефиниция кои са уязвими потребители, да се определят критериите за уязвими потребители и да се определят мерките за защита на уязвимите потребители. Това е задължително условие и за неговото изпълнение разчитаме, естествено, и на дейността на Министерството на труда и социалната политика, които чрез съответните си дирекции участват в този процес. Срокът, който е поставен, е до месец април това да се случи.
По отношение изобщо на модела за пълна либерализация, което ще бъде, в крайна сметка, наша задача – имам предвид, на българските институции, но разчитаме също така на съответните съвети, които в това отношение ще ни дадат включително и с разработен модел експертите на Световната банка - вие знаете, че има договор м Министерството на енергетиката и Световната банка за консултантски услуги, за предлагане на модел за либерализация на Българския електроенергиен пазар. Там също е заложено, че преди пълната либерализация трябва да бъде решен проблемът с уязвимите потребители – една много сериозна задача, и начина, по който те ще бъдат компенсирани. Това е, което мога да кажа в каква посока ще се променя методиката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, голяма част от въпросите бяха изказани в доклада, но имате думата, ако има въпроси. Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие поставяте като условие за пълната либерализация законово някак си да се дефинира социална група уязвими потребители, правилно ли съм Ви разбрала2
ИВАН ИВАНОВ: Точно така. В Закона за социалното подпомагане ще бъде дефинирано.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И да се предвидят в бюджета пари милиони, за да им се плащат техните сметки? Нека да го преведем, за да разберат хората за какво става дума. Ромските гета са това, плюс бедни български семейства. Имате ли представа или статистика от трите ЕРП-та средно колко хиляди домакинства, примерно, в София област живеят вече 7-8 години без ток на свещи. Аз имам няколко такива случая, примерно, семейство, което е живяло от 19 юли 2008 г. до края на ноември 2013 г. без ток – в 21-ви век, защото не си е платило 45 или 50 лв. сметка. Колко са тези домакинства на лицензионните територии на ЕРП-тата?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо Ташева, ние нямаме тези данни. Тези данни се намират в Министерството на труда и социалната политика в дирекция „Социални помощи“. Там всъщност се знае точно техният брой. Мисля, че даже бяха изнесени на някаква конференция, но те не са от компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Това, което искам все пак да отбележа е, че тук не говорим за социално слаби, а за енергийно уязвими потребители. Енергийно уязвимите потребители имат и специфични сегменти, някои от които не са и пряко свързани с материално състояние. Например, хора, които са болни, край които има апаратура, която трябва да се захранва с електроенергия, се считат за енергийно уязвими, защото прекъсването на електроенергията при тях означава летален край. Енергийно уязвими са тези домакинства, където има малко дете, за което трябва да бъде осигурена подходяща температура, ако отоплението е на електричество. Това е жизнено важно за бебето. С други думи, това, което беше възложено именно на дирекциите в Министерството на труда и социалната политика, е да направят това сериозно разграничение, защото определени семейства ще получават и помощ като социално слаби, но ще бъдат и в категорията на енергийно уязвими и това вече ще формира общата помощ, която ще получат. Това, което към моменат съществува, е помощи, които се дават за отопление в рамките на пет месеца от 15 октомври до 15 март. В продължение на тези пет месеца средната помощ е 72 лв. и някакви стотинки на месец за такива домакинства. Това не е на човек, това е на домакинство, макар че в немалко случаи домакинството се състои от един единствен пенсионер например. Разработва се също и трябва да се усъвършенства системата по начин така, че тези помощи да отидат, първо до реално нуждаещи се и второ, да не бъдат обект на търговия, както се правеше с ваучери и по друг начин. Всичко това, с използване дори и на европейските практики в развитите страни, ще бъде използвани да се направи най-добрият модел за България. По време на работна среща в Брюксел бяха представени тези модели от Румъния и Ирландия. Румънският модел е много близък до българския модел за подпомагане за отопление. Те също в момента са в процес на преобразуване на тези помощи и търсене на дефиницията за енергийно уязвими потребители.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Иванов. Госпожа Ташева, за уточняващ въпрос, предполагам?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, за уточняващ въпрос. Аз много Ви благодаря. Досега не знаех, че енергийно уязвими не е тъждествено с енергийно бедни. Тоест, енергийно уязвим може да е един човек много богат, но понеже има собствена апаратура за хемодиализа в къщи, той е енергийно уязвим, ако му спре токът? Така ли?
ИВАН ИВАНОВ: Да, защото ще умре.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: А какво ще правим с енергийно бедните?
ИВАН ИВАНОВ: Енергийно бедните ще бъдат подпомагани така, както се полага поради това, че имат нисък социален статус. България е с най-голям процент на енергийно бедни в Европа. Над нас – ще прозвучи учудващо, данните са от 2013 година, нямам по-нови – са Унгария. България е на второ място. Дори страни от Централна Азия, от бившия Съветски съюз, са с по-малък процент. Но това е, енергийно бедните ще бъдат категорично, госпожо Ташева, включени. Това е изискването, ако искаме да отговорим на изискването на Конституцията, че България е и социална държава.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всъщност в момента също съществува система за подпомагане, колкото и спорна да е тя. Думата има господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам няколко въпроса, но първо искам да изразя напълно удовлетворението си, че онези еуфория, която ни бе обзела октомври месец как от 1 януари всичко ще е либерализирано и всеки ще ходи да си купува енергия, както от магазина в офисите – слава Богу, отрезвяха хората и най-вече тези, от които зависеше това нещо и разбраха, че този начин ще е катастрофа за икономиката и за населението на България. Вие много правилно казахте, че ще има неприемливи социални последствия. Аз затова казах, че ако това се случи, 35% е минимумът, който ни чака в ръст на цените, да не говорим, че можеше да бъде и по-голям, но слава Богу, радвам се, щастлив съм, че мислим еднакво и че нещата вървят постепенно и ясно.
Въпросът, който ме притеснява мене, е свързан с НЕК. Сигурно това, което НЕК отчита като печалба, е Вашият нов ценови модел, който Вие сте му предложили, по който той работи. Само че във Вашия ценови модел има няколко допускания. Допускането по начина, по който ще се разпределят парите от така наречената такса за обществено задължение. Чакаме наредбата, с която не знам какво стана. Някой може ли да ни информира за производителите и за отстъпките, които трябваше да има за тях? Тя трябваше да бъде съгласувана от Европейския съюз и ни обещано, че ще бъде съгласувана много бързо.
ИВАН ИВАНОВ: Става въпрос за енергоемките?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, за енергоемките. Говоря за тези, които са големи потребители на енергия. Тя трябваше да бъде готова много бързо и едва ли не още миналия септември трябваше вече да е съгласувана и в действие. Имате допусканията за това, че цените на американските централи ще бъдат намалени вътре със съответния процент, но това няма да се случи, докато не се тегли този съответен заем. И няколко други явления, които са в бъдеще време.
Аз съм напълно съгласен, че ако всичко това, което беше бъдеще време, е днес и се е случило и се е реализирало, НЕК щеше да е на печалба. Така че много моля изразната форма да бъде не „НЕК е на печалба“, а „НЕК щеше да бъде на печалба, ако всички условия, които бяха вкарани в ценовия модел, бяха изпълнени“. Това не е критика към вас, това е критика към онези, които не са си изпълнили другите условия.
В тази връзка ме интересува забавянето на тези неща, които трябва да се случат, защото те неминуемо счетоводно може да се отчитаме, че сме на печалба, но на практика той продължава да си трупа дефицитите заради неслучващите се и неслучилите се неща. Не знам, може би не ги трупа в такъв размер, но все пак продължаваме да нямаме онова, към което сме се стремили. Това забавяне не крие ли рискове по-нататък от компрометиране на модела и неговото донастройване във връзка с това, че част от събитията не влизат в момента, в който трябваше да влязат, а се забавят с една година, което също струва пари.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Мога ли, господин председател, да отговоря? Преди всичко искам да направя едно ясно уточнение, че НЕК е на печалба без отчитане на тези допускания. Наистина, това е официалният отчет на НЕК за неговите разходи за закупуване на електроенергия и за неговите приходи, при това приходи дори без постъпленията, които дойдоха в края на 2015 г. от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Все пак ще кажа нещо, което съм длъжен да заявя – че в последните месеци на годината почти всички ВЕИ производители отидоха на свободния пазар. Това разтоварва НЕК в определена степен. Въпреки това поради обстоятелството, че НЕК събира такса задължения към обществото от всички потребители на електрическа енергия, включително и от тези 4 тераватчаса, които са технологичните загуби на трите ЕРП-та и на ЕСО, той наистина много съществено си подобри показателите. С интерес очаквам какъв ще бъде финансовият резултат на НЕК за месец януари и февруари, защото ВЕИ производителите за 1 януари се върнаха, но наблюдавам, че тяхното влияние не е чак толкова голямо, независимо че има 1000 мегавата инсталирани соларни панел. От порядъка на 300-350 мегавата е това, което те произвеждат месец януари. Но аз самият ще бъда удовлетворен, ако крайният резултат, който ние ще видим на края на месец юни, постигне това, което сме заявили, че при 644 млн. лв. дефицит той ще бъде покрит и с около между 60 и 100 млн. лв. НЕК ще излезе на печалба в рамките на регулаторния период. Във връзка с тези въпроси, които вие искате да разберете – дали има забавяне или не, Наредбата за облекчаване на енергоемките производства по отношение на зелената енергия единствено, тя е най-важна от трите компонента, от 37 лв. добавка задължение към обществото 21 лева се падат на зелената енергия. Така за да бъде нотифицирана в Брюксел тази наредба, се изисква преди това да се извърши нотификация на помощта, която оказва въвеждането на производителите на зелена енергия в страната. в това отношение Комисията за енергийно и водно регулиране изпрати своевременно всички изисквани от нас ценови решения, които са взимани през годините не от нашата комисия, но от предишни комисии в периода, когато се въвеждаха все нови и нови производители на възобновяема енергия и фактически Брюксел трябва да се произнесе с нотификацията на политиката, както се казва, на България по отношение на зелената енергия. След това вече би трябвало да нотифицира и Наредбата за облекчаване на тежестта от въвеждането на зелената енергия. Надяваме се това да стане също до края на месец март – началото на месец април. Като че ли има такива сигнали от Европейската комисия, но това са информации, които просто някой път не са съвсем точни.
По отношение на преговорите за осигуряване на кредит за БЕХ, а оттам за НЕК за разплащане на старите задължения към двете американски централи, очакванията са буквално в рамките на следващия месец февруари да се стигне до решение на този проблем. Аз не участвам в тези преговори, това е въпрос на „Български енергиен холдинг”, но разбирам, че има интерес от определени авторитетни банки да осигурят – не знам в пълен размер ли, или частично – искания кредит. За мен най-важното, ако това нещо се случи, е, че ще се разплатят и централите, и „ТЕЦ Марица изток 2“ с „Мини Марица изток“, защото „Мини Марица изток“ поради стесняване на маржа между откривката на терен и добива на въглища рискува в един момент да зацикли с производството си. Те имат спешна нужда от инвестиции за техника и увеличаване, както се казва, на разкритата площ, за да си осигурят необходимите количества за трите централи – AES, „Марица изток 2“ и „Конкурглобул“. Надявам се това да се случи. Казах, че ефектът е, че ще се намалят междуфирмените задължения в енергетиката и ще се отрази много добре и на подизпълнителите, защото ще настъпи едно разплащане на такива задължения. А отделно вече НЕК ще има полза около 100 милиона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков – за уточняващ въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По-скоро това ще бъде като дуплика. Първото, което искам да кажа, ние с господин Искрен Веселинов го споделихме, е, че онова смешно бързане за промените в Закона за енергетиката, за да може да има наредби, се оказа не толкова нужно смешно бързане, в смисъл, оказа се, че е било само смешно. Не ет работодател да бъде бързане.
Второто, което искам да ви кажа – да, вие сте абсолютно прав, защото „Мини Марица изток“ в момента са в критично състояние. При нормално съотношение откривка фронт 1 : 4, сега те са някъде са 1 – 1,5 – 2 в най-добрия случай. Но то се скъсява всеки път, защото нямат инвестиции за разкривките, което ще доведе не само до риск за функционирането на мините като такива, но и на цялата енергийна система, от една страна, като добив на въглища, от друга страна, като разклащане на 3000 човека, които на да могат да си получават заплатите, защото няма да има какво да работят.
ИВАН ИВАНОВ: 7 300 – вече 7 400 са.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Увеличават се. А те не са от най-спокойните хора.
ИВАН ИВАНОВ: Само едно изречение, ако ми разрешите. Що се касае до наредбата, проблемът е заровен в предишни години, защото и двете американски централи трябваше да бъдат нотифицирани при приемането на България в Европейския съюз не е правено и всичките ценови решения в предишни периоди по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници трябваше да бъдат нотифицирани. Тогава вероятно нотификацията на тази наредба вече щеше да е факт, а не тепърва да се извършва това.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Последно изречение само да кажа. Вие сте абсолютно прав и мен ме притеснява това, което чувам – че дори да излязат с решение, че това е неправомерна държавна помощ или свръхдържавна помощ, не знам с какво ще ни накажат за това, че не сме ги нотифицирали 2007 г. и дали ще има разлика накрая.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Проблемът е ясен. Има ли други въпроси по точка втора? Няма.


ПО ТОЧКА ТРЕТА
Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаме единствено депозирано искане за изказване от госпожа Мария Асими. Има възможност в рамките на три минути да го представи. За съжаление, малко късно е получено, иначе можеше да го дадем на Комисията за енергийно и водно регулиране, за да са подготвени.
ИВАН ИВАНОВ: Аз имам официална среща от 16.00 часа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, господин Иванов, освобождавам Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Наистина мисля, че изчерпателно проведохме заседанието.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Иванов, това запитване е грешно, не е към мен, не е от мене, а от Цветанка Илиева. Господин Веселинов, искам да Ви благодаря като потребител, така наречен клиент, че въпросите, които искахме да зададем към КЕВР, вие зададохте половината от тях, за което ви благодарим за вашата загриженост.
Тези въпроси, които искат да зададе към КЕВР Цветанка Илиева, но имаше много сериозен ангажимент и затова излезе, аз мога да ви ги дам. Аз имам само едно питане по отношение на общите условия, които ще коментираме в сряда. Но когато има една чувствителна разлика между термометър и измерителния уред в абонатна станция, мисля, че това е въпрос не към министерството само и към вас, и разликата е повече от 15 градуса, какво да прави потребителят, който е подсъдим – винаги е незащитен. Термометърът показва 56 градуса, така нареченият измерителен уред. Ще оставя, ще депозирам писмено изказването на Цветанка Илиева, ще го предам на госпожа Харитонова. Аз искам да попитам депутатите, които наблюдават ДКЕВР. Те са независим орган и нямате право да ги контролирате, но вие може да проверявате дали стриктно спазват указанията по отношение на топлофикациите. „Топлофикация София“ мисля, че заема 70% от топлофикациите в страната. Прави ми впечатление от доклада, така поне Вие го давате – аз не виждам забележки. Тези забележки, които са направени от 13 януари 2013 г. и са 40 и са осем-девет страници, а Общите условия, които сте ги припознали сега и давате лицензиите на „Топлофикация София“, съобразихте ли се с тази забележка, чиито страници са от 2013 година? Сега ще ви цитирам писмото Ви. Ако искате да не ангажираме комисията, да Ви го донеса в сряда и след това вече да се разгледа, за да не губим време?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Така се разбираме, ще го донесете на госпожа Харитонова.
МАРИЯ АСИМИ: Разликата, която се получава, господин Веселинов, искам и вас за ви запозная, тази разлика, която се получава от топломер – снимано е, засечено е – разлика от 15-16 градуса между термометъра на входа подаваща топлинна енергия на 20-ти и 21-ви (лично на господин Куюмджиев ги показах) и измерителен уред, който показва 84 градуса. Техникът, който проверява - просто стечение на нещата – три дни ги проверяваме поред - той каза: „Проверете си термометъра“. Аз питам господин Ерменков, който сте компетентен, каква е гаранцията, когато има човешки фактор в електрониката? На мен ми се отговори, на Цветанка й е отговорено, че е търговска тайна. Когато плащам и ме съдят, че не съм платила, не е търговска тайна. Аз искам да знам за какво качество плащам – това, което говорихте. Много сериозна тема е, господин Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Така е, темата е сериозна. Благодаря Ви за това, че я поставяте. Господин Ерменков, който лично е упоменат, иска ли да каже нещо?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да кажа само, че това е в контекста на качеството на услугата за енергоснабдяване, не само електро и топлоснабдяване, и достоверността. В крайна сметка, когато ние имаме проблем и основно с топлофикацията, това е първото нещо – неразбираемостта на начина, по който се изчисляват сметките и мисля, че в това число и комисията не може да ми отговори на въпроса защо е точно така. Няма в държавата човек, който да го направи това нещо, за съжаление.
Второ, това е недоверието в измервателните уреди до каква степен и доколко обективно те измерват.
Третото е кой на каква степен от тези, които отиват вътре с отвертката, местят стрелката по скалата, грубо казано. Ето, това са неща, които трябва да бъдат предвидени в закони, в наредби, в общи условия. Но Вие сте права.
МАРИЯ АСИМИ: Но отговор от „Топлофикация“ и от „ТЕХЕМ“, че влизат 90 градуса и излиза 70 градуса. На база на това са ви изравнителните сметки. Може ли да 20-ти и на 21-ви да е 56 градуса при минус 20 градуса?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ясно. В тази връзка, има и част от законодателната инициатива, която планираме да направим и в тази връзка за гарантираното качество на енергията.
МАРИЯ АСИМИ: Благодаря много. Трябва да обърнем сериозно внимание, защото наистина е проблем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е проблем, по който се работи.
МАРИЯ АСИМИ: Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на всички за участието!
/Край на заседанието - 16.30 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
НА КЕВР:

/Искрен Веселинов/