1.Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.
2.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№5

На 21 април 2016 г. от 14.35 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.
2. Разни.

/Начало на заседанието – 14.45 часа./
Заседанието бе открито от председателя на комисията Искрен Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, единадесет са народните представители, които присъстват.
Откривам заседанието на нашата постоянна комисия. Имаме гости: господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Предварително обявеният дневен ред съдържа три точки: 1. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.; 2. Изслушване на информация от Комисията за енергийно и водно регулиране относно резултати от одитите на лицензиантите, опериращи централи от сектора на ВЕИ. 3. Разни.
Доколкото разбрах, поради служебен ангажимент на екипа, който е готвил доклада по точка 2, молбата на комисията е той да се отложи за следващото заседание на комисията. Мисля, че това е резонно, ако няма кой да ни даде – необходимите компетентни отговори, няма смисъл да си губим времето като цяло. Има ли някой все пак различно мнение? Който е за това, да отпадне точка 2 от дневния ред, моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за“, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Единодушно „за“ виждам, че е. Приема се единодушно.
Който е за приемане на дневен ред: „Точка 1: Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.; и точка 2: Разни», моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за“, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Дневният ред е приет единодушно. Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Благодаря на вас, народните представители, членовете на вашата комисия за това че се отнесоха с разбиране. Искам да ви съобщя, че всъщност поради това, че ние имаме ограничен кадрови потенциал и административен капацитет, се налага по делата, които водят срещу наши решения електро-разпределителни дружества, енергийни дружества, хората, които са се занимавали с проверките, за които става въпрос в предварително предвидената точка 2, са в провинцията по дела. Имаме един колега експерт, който е в болнични.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31.03.2016 г.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По точка първа думата има господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз зная, че част от народните представители, които са и членове на Комисията по енергетика, са чули, в общи линии, изложението, което ще направя, но докладът е един и същи, не може да има различно съдържание за всяка една от комисиите. При всички положения тук може би ще се спра по-подробно на няколко за мен съществени въпроса. Ще си позволя да направя това, първо, защото виждам, че това остана като основна точка в дневния ред и, за разлика от заседанието на Комисията по енергетика, където се очакваше блиц контролът на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, тук такъв не е предвиден и мога да си позволя това.
Преди всичко, най-важната задача, която комисията си постави при встъпването в длъжност на 2 април 2015 г., беше да възстанови авторитета на комисията като важен, независим регулаторен орган. За мен всяко изпълнение на комисията минава през това, дали това решения които взимаме пораждат доверие у българските граждани, не само у българските потребители.
Искам да напомня, макар и само с няколко думи, състоянието в което ние заварихме нещата година по-рано. Преди всичко, общественият доставчик НЕК само за последната година беше натрупал дълг от 586 млн. лв. – нещо, което беше преценявано от много енергийни анализатори, че всъщност е технически фалит и почти се обсъждаше въпросът по какъв начин да се проведе процедура за приватизацията на НЕК.
Днес, година по-късно, НЕК по отношение на своето текущо финансово състояние, вече е на плюс. Аз очаквам всеки момент до края на месеца г-н Петър Илиев, изпълнителният директор на НЕК, да представи своя доклад за първото тримесечие, но съм убеден, че резултатът ще бъде положителен, тоест, НЕК е на печалба за първите три месеца, но не мога да оповестявам резултати, преди те да бъдат представени официално пред комисията.
На второ място, заварихме ситуация, свързана с възобновяеми енергийни източници, които със своите преференциални цени и до голяма степен неограничен режим на изкупуване, благодарение на електроенергията от тях, пораждаха и бяха главната причина за натрупване на такъв огромен дефицит на НЕК. Последователно, благодарение на промените в Закона за енергетиката, бяха ограничени възобновяемите енергийни източници и в последствие с наше решение от 31 юли и впоследствие от 30 септември, в няколко сегмента: на първо място, въведе се ограничението за изкупуване само до така наречените номинални работни часове, които всъщност позволиха енергията над тези номинални работни часове - например, 1250 за най-разпространените фотоволтаични централи, 2000 или 2300 часа след това намалени на 2250 за най-разпространените вятърни централи и т.н. – над тях енергията, съгласно промените в Закона за енергетиката, трябваше да бъде изкупувана дотогава по цена на обществен доставчик, а с промените, които бяха направени и бяха приложени от 31 юли тази енергия беше изкупувана по цена на излишък на балансиращия пазар, което всъщност означаваше те да потърсят друг начин за реализиране на тази енергия именно на свободния пазар на по-приемливи за тях цени.
За всички ВЕИ производители беше въведено така нареченото определение нетно специфично производство. С други думи, от енергията, която би трябвало да се изкупува, се изваждаше енергията, която се потребява за собствени нужди, а не те да продават на преференциални цени енергията, включително и тази, която им е необходима за функциониране на самата централа, централата да потребяват енергия на ниските цени, предоставена от НЕК.
Следващото важно действие беше въвеждането на 5-процентовата такса, която се събира от всички производители на електрическа енергия, за да се формира фондът „Сигурност“ на електроенергийната система. Основната задача на този фонд и размерът, в който се събират средствата, въпреки че това е с решение на Народното събрание с промените в Закона за енергетиката, чрез комисията беше определени двата размера на двата основни ресурса. Те са на базата на предоставени от нас данни за произведената електроенергия в предшестващата 2014 г. и обоснована прогноза за 2015 г. се прие, че ще бъдат събирани във фонда 210 млн. лв. по тази петпроцентова такса. Веднага ще отбележа, че от тях реално НЕК може да използва за разплащане към стари задължения от порядъка на 140 милиона, защото оттам трябваше да бъде извадена таксата, която самият НЕК с вноска плаща за своите собствени ВЕЦ-ове, които произвеждат електроенергия, както и плащането на тази 5-процентова вноска за двете американски централи, съгласно договорите, които са били подписани с тях.
Към това искам да добавя и обстоятелството, че във фонда влязоха и около 150-160 милиона, които бяха от продажба на въглеродни емисии на европейската платформа за търговия с въглеродни емисии. Това прави 71% от всичките средства, които се събират от тази платформа. Останалите 29 чрез Министерство на околната среда и водите се използват за други проекти, които имат за цел да подпомогнат околната среда.
Отбелязвам всичко това, за да кажа, че най-важната задача на комисията в тези първи месеци беше финансовата стабилизация на обществения доставчик.
Финансовата стабилизация на обществения доставчик върна доверието на инвеститори и преди тях доверието на банковите институции към българската енергетика и специално към НЕК. Пример за това мога да ви дам от разговорите, които бяха проведени с мен от представителите на банковите институции, заявили необвързан интерес да осигурят средства за кредита, който трябваше БЕХ да предостави на НЕК за разплащане със старите задължения на двете американски централи. През месец май миналата година, във втория месец, откакто комисията функционира в този си състав, на такава среща представителите на банковите институции категорично заявиха, че те могат да отпуснат средства само и единствено ако има държавни гаранции за тях, предвид на това, че имаха силни опасения и основателни към оня момент, че НЕК в това критично финансово състояние би могъл да обслужва изтегления кредит. Буквално преди два месеца същите банкови институции отново на разговор с мен, защото те искаха да чуят мнението на регулатора и за тенденциите за развитието на енергетиката и състоянието на НЕК, вече бяха сменили тона и казаха, че сериозната промяна, която настъпва във финансовото състояние на НЕК, им позволява да осигурят средствата без държавни гаранции, което всъщност се и случи.
Втората задача, която регулаторът трябваше да реши, беше именно да обезпечи своята политическа и корпоративна независимост. Искам да ви кажа съвсем откровено, че такава независимост е налице. Аз като председател, надявам се, и членовете на комисията, по никакъв начин в рамките на една година не бяхме подложени на политически натиск. Нямаше опит в тази насока изобщо за политически натиск върху нашите решения може би защото се считаше, че решенията, които взимаме, са действително в обществен интерес. Корпоративен натиск обаче имаше. И имаше по причина на това, че ние взехме решение, с което в съответствие с духа на закона по справедлив начин разпределихме в една и съща степен тежестта от наличието на преференциални цени, тежест, която се изразяваше в добавката задължения към обществото. Тази добавка беше с приета от нас с един и същи размер за всеки потребен мегаватчас електроенергия. Естествено, тези групи потребители, които дотогава се ползваха със значително, повече от два пъти по-ниска добавка, бяха неприятно изненадани. Знаете, че се искаше оставка и така нататък, но в крайна сметка считам, че дори и те разбраха, може би по-късно, че регулаторът е действал в съответствие със закона и в обществен интерес. Именно това справедливо разпределение на тези тежести позволи на регулатора да излезе с ценово решение, в което не се предвиди повишаване на крайната цена на електроенергията. Говоря, на електроенергията, не говоря за добавката задължение към обществото.
Следващата задача, която считам за особено важна, това е, че в период, когато българската енергетика навлезе в процес на бързо развиваща се либерализация, беше необходимо регулаторът да създаде нормативната база, подзаконовата нормативна база. Основният инструмент, който и в момента се прилага, това са Правилата за търговия с електрическа енергия, правила, които ние приехме през август миналата година. Благодарение на тези правила борсата успя да стартира няколко месеца по-късно. Тя функционира на базата на тези правила.
Следващото – ние определихме реда, структурата и начина, по който да бъдат изработени от крайните снабдители стандартизираните товарови профили за битовите потребители, които нямат почасово измерване, а имат обикновените, силно разпространени все още у нас, едно- или двутарифни индукционни електромери. В предвидения срок до 31 март ние публикувахме и правилата, по които може да бъде сменян доставчикът на електрическа енергия от битовите потребители. Създадохме наистина една инструкция, която е изцяло европейска: без никаква такса за потребителите, които сменят своя доставчик, от една страна и второ, с възможност тези потребители да се върнат към първоначалния си доставчик, да се върнат и на регулиран пазар. Всичко това всъщност маркира нашия принос към либерализацията, която постепенно набира скорост в страната.
На следващо място, за мен също особено важно е, че регулаторът в продължение на няколко години беше реално откъснато от своите европейски партньори и получавахме много сериозни и тежки упреци от ACER – това е Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори в Европа, че ние не участваме в техните заседания, не взимаме отношение по нормативните документи на европейско ниво. Беше ми особено обидно, когато ми беше представен годишният доклад на Европейската сметна палата, в който в приложение редом с някои други таблици имаше таблица за участието на европейските регулатори от страните членки на Европейския съюз в заседанията на ACER, на тази агенция за сътрудничество. България беше на предпоследно място. Под нас с едно участие за предшестващия период от две години беше само Словакия, ние – с две участия за тези две години. Всички останали – със значително повече, като водещите страни с над 20 участия в тези заседания. Това сериозно беше променено сега. Първо, в рамките на годината в осем заседания на ACER България ще бъде представена чрез членове на регулатора. На второ място, България организира международна конференция, имам предвид Комисията за енергийно и водно регулиране, на която дойдоха 14 регулатори главно от Централна и Източна Европа, с което засилихме и нашето двустранно и многостранно сътрудничество, включително подписахме споразумение за сътрудничество с регулатори на съседните страни.
На следващо място, регулаторът изцяло се е посветил на това, да създаде всичките правни предпоставки за по-нататъшната интеграция на България в европейската газопреносна система и електропреносна система и докато за електропреносната система ние имаме над заложените 10% от капацитета възможност за износ на електроенергия – ние имаме 11%, по отношение на природния газ сме направили всичко възможно заедно с гръцкия регулатор и сме подписали необходимите документи, с които в момента се провежда пазарен тест за българо-гръцката газова връзка Комотини – Стара Загора. Завърши първият етап на този пазарен тест. Имаме заявен интерес за около 4 млрд. куб. м. за пренос по газопровода, който е предвиден за 3 милиарда в първоначалния си вариант и очакваме сега вторият етап, когато тези участващи шест големи компании трябва да представят и своите обвързващи оферти.
Аз мога и още немалко други неща да отбележа. Няма да пропусна само, разбира се, да кажа, че една важна задача на комисията е работата с потребителите. Комисията получава изключително голям брой жалби във всичките свои дейности – в електроенергетиката, в топлофикационните услуги, във ВиК услугите. По-малко са в природния газ, защото само 3% от домакинствата в България са газифицирани, но жалбите в областта на топлофикационните услуги основно ние ги насочваме към Министерството на енергетиката, защото Наредбата за топлоснабдяването е наредба на министерството и те са тези, които упражняват контрол върху изпълнението на наредбата и трябва съответно да извършват проверки, да реагират и да допринесат за решаване на спорове на българските потребители от предоставените им топлофикационни услуги.
Относно електроенергетиката, големият брой жалби и, за беда, неритмичното отговаряне на тези жалби от някои наши отдели, наложиха структурни и персонални промени, които се направиха в регулатора с цел да се създаде по-добра вътрешна организация, да се администрира завеждането, разпределението, срок за отговор, преписки и т.н и мисля, че в следващите месеци това ще се разбере и от българските потребители.
Моето лично разпореждане към отделите и към главния секретар е: при постъпване на доклад по дадена жалба се включва незабавно в първото заседание, за да се избегне всякакво забавяне. Нека да спра дотук, като вероятно ще има въпроси, на които ще се радвам, ако мога да ви отговоря.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания, разбира се.
Ако още не сте формулирали вашите, аз да започна с няколко въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имахме удоволствието вече да задаваме въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Част от колегите вече са задали въпросите си на Комисията по енергетиката.
Първият ми въпрос е: създадена ли е организация в Комисията за енергийно и водно регулиране за вътрешния контрол по работата и предлаганите решения от експертните работни групи, което е основен принцип при осигуряване на качество в работата на администрацията? Знам, че в организационната структура има длъжност държавен инспектор, но в доклада не се споменава за извършени вътрешни проверки.
Вторият въпрос, който е свързан с първия е: извършват ли се проверки на основанията за приетите технически оценки и параметри от експертните работни групи? Аз се натъкнах, разглеждайки едно ценово решение, примерно, на „Топлофикация „Бургас“, където ми направи впечатление промяната на съществени параметри в междинните ценови решения по време на ценовия период. Ако трябва, ще дам и примери – става дума за промяна на баланса при разпределяне на разходите за производство на електрическа енергия и топлинна енергия от 52,5 на 55, промяна на нормата на възвръщаемост от 4 на 5 %, промяна на ефективността на одобрените котли от 82% на 75% и това – в рамките на разглеждания период.
Третият ми въпрос е: предприети ли са действия и какви от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране по изпълнение на препоръките от доклада на Сметната палата, която представя резултатите от проследяване на изпълнението на препоръките през миналата година? Нали имахме един доклад от Сметната палата с препоръки към вас. Какво от тях сте изпълнили?
Има ли други въпроси? Или да отговорите на тези въпроси и след това – следващите въпроси. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Относно контрола върху работата на отделите на комисията. Да, контролът върху работата се осъществява, първо, от главния секретар – аз говоря не за натрупани проблеми, а за това, как в момента това се осъществява със строго спазване на сроковете, които трябва да бъдат изпълнени за придвижване не само на жалби. Ние имаме лицензии, имаме бизнес планове и т.н. Не крия, че бях наследил голямо натрупване на документи, които буквално на конвейер трябваше да бъдат приемани, бизнес планове, например, на повече от 50 ВиК оператори. Това нещо се изчисти и в момента всъщност имаме фонд в очакване на бизнес плановете, които ВиК операторите щи ни дадат за утвърждаване за целия следващ регулаторен период пет години.
По отношение на жалбите, безспорно, има закъснение за някои жалби. Все пак ще отбележа, че невинаги отправената жалба означава, че в рамките на един месец отговорът трябва да се получи от комисията, защото когато тази жалба е поради начислени неправилни количества електроенергия или по други причини, задължение на комисията е да препрати жалбата с придружително писмо до съответното енергийно дружество. То трябва да представи своето становище по жалбата на жалбоподателя и комисията тогава се произнася по компетентност и в самото изпращане и изкачване получаването на отговора от енергийното дружество удължава този срок на повече от един месец.
Периодично (това нещо в рамките на тази година на два пъти е направено) беше изискано от ръководителите на отделите, свързани с контрол и решаване на спорове, да представят движението на преписките – къде има просрочия и какви мерки се взимат за изпълнение на тези жалби. Вие споменахте за това, че с промени в Правилника на комисията беше въведен пост, който вероятно ще стане задължителен, ако този законопроект, предложен от госпожа Кунева, Антикорупционният закон, се приеме за длъжност държавен инспектор във всяка една администрация, каквато сме ние. Ние това го направихме, защото сме убедени, че действително трябва да имаме такъв служител, който по един напълно обективен начин и достатъчно компетентно се произнася по въпроси преди всичко свързани с разкриване на конфликт на интереси там, където такова нещо може да има, защото ние иначе не сме следствен орган, да знаем, както се казва, на всеки служител дали няма някъде такава свързаност, която съгласно Закона за разкриване на конфликт на интереси, да забранява. Това – първо.
Второ, когато има съмнение за необективно решение на определен проблем, държавният инспектор трябва да извърши проверка и да докладва пред комисията резултата от проверката. Само преди месец обаче ние утвърдихме нашия правилник и все още не сме назначили такова лице, но това ще стане в близко време.
По отношение на проверките на ценовите решения. Вие давате конкретен пример, господин председател. Вие разбирате, че аз не съм в състояние да знам в момента какви са промените в ценовото решение на „Топлофикация Бургас“, но един от параметрите, който споменахте…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, въпросът е принципен, не е за „Топлофикация Бургас“.
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се, извършва се проверка, тя се засича. По начало върху ценовите решения работи цял отдел и за всяко от ценовите решения се съставя работна група. Работните групи по ценовите решения в някои случаи са по 10 човека.
Що се касае до нормата на възвръщаемост, нормата на възвръщаемост на топлофикационните дружества беше недопустимо ниска – 4%. Не само на „Топлофикация Бургас“, на всички топлофикационни дружества нормата на възвръщаемост я повишихме на 5%, което наистина е един съвсем положителен, бих казал, акт, като се има предвид, че нормата на възвръщаемост на електроразпределителните дружества е 8%.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът има ли някаква система за контрол на тези параметри, които ги прилагат тези експертни групи? Дали се следи това нещо? На какъв принцип са промените? Това е въпросът всъщност. "Топлофикация Бургас“ го дадох само като пример.
ИВАН ИВАНОВ: Така, както функционира в момента комисията, всъщност компетентните органи за ценовото решение всъщност работят като работна група. По-скоро може би трябва да има система за външен контрол. В това отношение, примерно Сметната палата може да осъществява някакъв контрол. Но иначе вътре няма как да се случи. Това можеше да стане, господин председател, ако наистина беше увеличен административният капацитет. Аз можех тогава да създам едно контролно звено, което да има само такива функции и което наистина да се занимава с това. Но целият отдел работи върху ценовото решение. Ще трябва друг отдел, който не е компетентен в тази материя, да му се възложи нещо, което ще бъде формално изпълнение. Това е причината.
До голяма степен контролните функции трябва да упражнява съставът на самата комисия, която се запознава с докладите, задава въпроси, проверява първичните документи при поискване. Всеки един от комисарите може да направи справка, защото сега, например, до 1 април постъпиха заявленията за цени на всичките енергийни дружества. Някои от тях аз ги разписвам към съответния отдел – съдържат по 50, по 60 страници. И може да се направи проверка до каква степен заложеното от тях е включено в съответния доклад и до каква степен пък отношението като становище по заложените параметри отговаря на обективната реалност дали няма някакво преиначаване. Но специално звено за момента нямаме. В такава финансова ситуация сме, че именно за този отдел за цени в електропроизводството на две служителки, които са младши експерти, разпоредих да бъдат повишени в длъжност старши експерт, което означава на двете да се дадат по 200 лева в повече и главният счетоводител ми каза, че няма пари и това се блокира. Не знам има ли друга държавна институция, която да е в такъв финансов колапс – не НЕК е в финансов колапс, а Комисията за енергийно и водно регулиране е във финансов колапс. Казвам го съвсем откровено. Който желае, може да дойде да провери на място. това е реалността.
Относно доклада на Сметната палата, разпределил съм го за мнение. Още нес ме предприели никакви допълнителни мерки. Разбрах, че от вчера има още един доклад, по който вероятно ще трябва да вземем отношение. Това е докладът на извънредната комисия, която беше създадена с ръководител господин Валери Симеонов - Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.. Видяхме, че там той сезира. Има доклад, но мисля, че днес трябва да се приеме от състава на самата комисия.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Подписаха го.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Подписахме днес доклада – всички членове с особено мнение, което не е нещо странно. Но странното беше, че самият председател си го подписа с особено мнение.
ИВАН ИВАНОВ: Това наистина е странно, защото той е вносител.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това Ви казвам, че и вносителят го подписа с особено мнение.
ИВАН ИВАНОВ: И господин Николов е в състава на тази комисия. Там видях някои неща: ще бъда откровен, че не всичко, което видях, отговаря на истината.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: То затова е подписано с особено мнение, не за нещо друго.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В електронен вариант ли е?
ИВАН ИВАНОВ: Да.
Видях много предложения на трима народни представители, един от които е Валентин Николов – за премахване на някои текстове, които звучат много екзотично.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: господин Иванов, аз връщам темата към доклада, който обсъждаме. Благодаря за отговорите. По принцип за мене е изключително важно да има подобен контрол.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, аз си записах.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Може би дори ако трябва, целево комисари да следят понякога, инцидентен дори да е такъв контрол, но като цяло това са хората, които определят цените на различните производители. Нормално е дори неволна грешка да бъде контролирана, камо ли някакъв лош умисъл ако има.
ИВАН ИВАНОВ: Приемам изцяло препоръката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Недев има думата.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уважаеми господин Иванов, наистина вече за втори път се запознаваме с Вашите виждания относно работата на комисията. Споделям лично напълно мнението, че има положителни движения напред в много отношения. Вие не успяхте даже да изразите всичко, което комисията направи през това време. Но считам, че направеното добро, но не е достатъчно.
ИВАН ИВАНОВ: Така е.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Смисълът на всичките тези промени, които ние направихме в Закона за енергетиката, беше комисията не само да изправи грешките и да премахне лошите практики, а да направи крачка напред. На вас, по моя преценка, ви предстои вече да направите крачката напред, да започнете по качествено нов начин да извършвате дейността регулиране в енергийната система, защото тази дейност не отмира автоматично с появата на свободен пазар. Ще мине време, докато постепенно свободният пазар ще измисли встрани някои от функциите на Комисията за енергийно и водно регулиране. В този смисъл имам конкретен въпрос.
В Насоките за развитие на начина, по който държавите отпускат помощи във връзка с опазване на околната среда и за енергетика в периода 2014-2020 година, са отразени много елементи, касаещи работата на Комисията за енергийно и водно регулиране относно основно два типа производители на електроенергия: това са производителите на така наречената зелена електроенергия или възобновяемите източници и другите са тези, които произвеждат комбинирано електро- и топлоенергия. Там се поставят съвсем различни от досегашната практика на Комисията за енергийно и водно регулиране изисквания за предоставяне на тези държавни помощи. Така че, какво комисията прави по този въпрос? Аз предполагам, че вашите специалисти отдавна вече са се запознали с тези документи и отдавна планират някаква промяна в тъй наречената Методика за определяне на цените или на ценообразуване и т.н. Ще съумеете ли да дадете навременни предложения, може би и за законодателни изменения, по отношение на този въпрос? Той е изключително болезнен, включително тази комисия, за която говорихте, се занимава дълго време с него – начина, по който се извършва тази дейност. Но не само това, а просто като член на Европейския съюз ние сме длъжни в определена степен да изменим нормативната си база и да минем на други принципи за стимулиране на тази вид производство на електроенергия – единия и другия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, господин Недев. Съвсем правилно цитирахте Насоките за развитие на енергетиката и Климат-енергетика в период 2014-2020 година. Това, което всъщност се прави към момента у нас, е основно отделяне на внимание върху исторически стимулиране на зелената енергия и съответно държавната помощ беше изразена в преференциалните цени, които бяха определяни за зелена енергия. Този въпрос получи своето развитие. Впрочем, първото различие, което се проявява между този сегмент – зелената енергия и второ, възможността, която наистина дава насоките за държавна помощ за когенерациите, е фактът, че по отношение на зелената енергия чрез продажба на въглеродни емисии може да бъде компенсирана част от тяхната цена, докато по отношение на когенерацията такъв ангажимент в насоките отсъства. Като отчитам, че действително трябва да се видоизмени начинът, по който се извършва ценообразуването, искам все пак да отбележа, че насърчаването на когенерациите, знаете, се осъществява не само с определяне на индивидуалната цена на високоефективната електроенергия, но чрез добавка, която се дава към нея. Все пак ще отбележа, че ние наследихме ценови модели, които бяха сериозно деформирани в продължение може би на пет-шест години. С цел да няма обществено недоволство, когато нарастваше цената на природния газ, а тя достигна почти исторически максимуми преди две години, цената на топлинната енергия се задържаше, но за да се компенсира това, добавката към високоефективната енергия нарасна до степен, че за "Топлофикация София“ надмина 100 лева – 105 лв., а даже някои ми казаха, че е имало период, когато е била и 120 лв. на мегаватчаса електроенергия.
В момента, когато намалява цената на природния газ - тя намалява чувствително – „ГАЗПРОМ“ допълнително намали за България цената на природния газ, ние вече не получаваме най-скъпия природен газ, а един от най-евтиния в Европа – това е моментът, когато тази диспропорция трябва да бъде до голяма степен елиминирана. Ние намаляваме наистина добавката за високоефективна електроенергия, но продължаваме да задържаме в известна степен интереса на българските топлофикации да развиват своя пазар на топлинна енергия предвид на това, че ще получат със съответния коефициент пропорционално и високоефективна електроенергия.
Примери мога да дам от "Топлофикация Перник“, "Топлофикация Сливен“. Няма да давам за пример "Топлофикация Русе“ ,защото Вие сте работил там и ще помислите, че нарочно я давам като пример – защото има хора, които ме питат откъде накъде в Сливен това, което плащат потребителите на топлинна енергия, е значително по-малко за отопляване на същото жилище, отколкото в София.
Ние определяме пределна цена на топлинната енергия, тъй като топлофикациите са монополости за съответния град и ние сме длъжни да определим пределна цена. Но под пределната цена, особено топлофикациите, които са частна собственост - те могат да си намалят цената, като по този начин търсят по-голям пазар на топлинна енергия, за да получат и по–голямо производство на високоефективна електрическа енергия. За това работодателските организации почти поискаха едва ли не ние като регулатор да наложим ограничения отдолу на цената на топлинната енергия,, което не можем да го направим, защото това е нонсенс. Но аз се връщам към това: действително изследваме и това нещо ще бъде анализирано – какво може да се промени в ценовия модел.
Важно е обаче да има мерки за подкрепа на когенерациите, но тези мерки да не доведат до сериозно финансово натоварване на крайните потребители. В страна на Европейския съюз, която е почти на последно място по доходи, ние, защитавайки обществения интерес, трябва наистина да търсим и този баланс на интереси.
Записах си.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не почти а си е на последно място в Европейския съюз.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За становище - господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Общо взето, стана ясна логиката на работа на сегашната комисия. Аз отново потвърждавам думите си, че има огромна разлика между предишни състави и сегашния. Все повече в България започват да се чуват гласове тази добавка както за ВЕИ-тата, така и за когенерациите, да бъде определяна по друг начин и да бъде предоставяна помощта по друг начин, като основната идея е тези производители да излязат на свободен пазар, а разликата между цената, на която те биха могли да реализират своята енергия на свободния пазар - и реализират своята енергия на пазара и реалните разходи, които извършват, за да произведат тази енергия (имам предвид за ВЕИ-тата и включително амортизациите, които влизат така или иначе), - разликата да бъде давана във вид на някаква премия. Точно така е назована тя в европейския съюз – и така определени хора, занимаващи се с енергетика в България, поставят въпроса. Така че, в общи линии, в тази посока е молбата ми – да помислите дали едно към едно ще се приложи това, или ще имаме все пак модел, който ще даде възможност да се отчетат и условията на работа в България.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Господин Стойнев има думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Иванов, първо аз не виждам голяма радост за това, че НЕК ще вземе заем без държавна гаранция, защото за мен като икономист е важно каква ще бъде цената на този финансов ресурс, защото едно е да вземеш 600 милиона евро, което ще бъде над 4 % със сигурност, поне 5 %, почти съм убеден, че ще бъде над 4% - а друго е да вземеш заем на 0,4%. Според мен, разликата е огромна. Но такава радост, още повече, доколкото разбирам, най-големите финансисти ще бъдат от Китай, в което няма нищо лошо, че ще бъде китайска банка, но смятам, че лихвата е сериозна и разликата е огромна, ако едното е с държавна гаранция и ако не е с държавна гаранция. Онзи ден ние гласувахме в парламента държавна гаранция за едно безумие, което е българската топлоизолация за приблизително 1 милиард евро. Там намерихме държавна гаранция. Но за „Български енергиен холдинг” не можахме да намерим държавна гаранция, което за мен е изцяло неразбираемо.
Това, че НЕК е в добро състояние, наистина но пак казвам: вие и миналия път така хвалите – виждам и колегите от ГЕРБ – нормално е чисто политически да се хвалите, но зад числата има определени особености. Господин Петър Илиев призна едни разходи на Американските централи–ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, които ако не бяха признати разходите за емисии, дефицитът щеше да бъде приблизително 400 милиона. Ако от тези 400 милиона извадим 180 милиона от този фонд, който бе направен, който ние също искахме да го направим, само че ние тогава нямахме благословията на президента Плевнелиев и той наложи вето – Националната електрическа компания щеше да има абсолютно същия финансов резултат. Да не забравяме и кога се започнаха първите ограничения за високоефективното комбинирано производство. Но важното е, че всички вървим в една посока.
Мисля, че от доклада, който Вие го имате, според мене лично, за да се подобри вашата дейност, което всички ние искаме – колеги, без да се подобри и финансовото състояние на комисията няма как да се случи. Ние бяхме единствената комисия, която – без да се делим на политически партии – застанахме зад вас, още повече, че вие тези пари можете да си ги изкарате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Те си ги изкарват.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие си ги изкарвате, а в същото време от министерството ви порязаха, което е за мен лично неразбираемо. Не може без пари да се иска от вас големи усилия, но, наистина, поздравления за работата, която вършите до момента.
Взех думата, за да Ви задам следния въпрос: какво се случи с тези от говори, които всички чакаме от Европейската комисия относно прекомерна държавна помощ и неправомерна държавна помощ, касаеща ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 и фотоволтаичните и вятърните централи. Очаквате ли такъв отговор в скоро време? Кой води кореспонденцията? Наистина, доста време измина, господин Иванов и се надявам вече да имаме отговор от Европейската комисия, а ако го нямаме, кой преговаря и дали вие не настоявате за отговор от тяхна страна?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев. Аз все пак искам да кажа, че когато говорих за държавните гаранции, нямах предвид лихвата, а имах предвид доверието. Безспорно е това, което казвате. Ако една институция казва, че без държавни гаранции не отпуска кредит, това означава, че няма никакво доверие, че отпуснатият кредит ще бъде обслужван, докато това след това се оказа факт. Но няма да правя коментар. Минавам директно на това, което Вие питате.
Кореспонденция с Европейската комисия осъществява Министерството на финансите. Това е по закон. Министерството на финансите адресира кореспонденцията към Министерството на енергетиката и по въпроси, по които Комисията за енергийно и водно регулиране е компетентна, ни се дава такава възможност ние да отговорим.
Съвсем точно казахте, преди повече от две години тогавашният състав на Комисията за енергийно и водно регулиране написа тези две писма до Европейската комисия. Моята информация, която може би не е съвсем пълна е, че Европейската комисия е пред произнасяне на решение относно недопустима държавна помощ, свързана с американските централи. От нас това, което беше изискано от нас, бяха лицензиите и промените на лицензиите. Само документно от нас се искаха определени сведения, които да се дадат. Последно, буквално може би преди месец отново изпратени през Министерството на енергетиката лицензиите, издадени от нас и какви промени са правени през годините. По този въпрос аз наистина очаквам това развитие, буквално в рамките на следващите един-два месеца. Дано да се случи, защото разбирате, че аз като шеф на регулатора имам най-голям интерес да се случи, за да ми отпадне част от тежестта, наречена добавка задължения към обществото.
По отношение на възобновяемите енергии, буквално миналата седмица ние допълнително дадохме информация на Европейската комисия. те не разпитват по конкретни ценови решения, както и ценови решения са вземани. Уви, преди това не е дадено пълно развитие на нашето законодателство, през годините имаха затруднения Европейската комисия да проверят ценовите ни решения. Сега изразиха напълно задоволство от това, което сме предали, но те не ни дават на нас пряка информация кога ще се произнесат.
За възобновяемите енергии, ако ми позволите, господин председателю, още две думи. Има още нещо, което е важно и което е спешно и те по този повод също събират от нас такива сведения. То е, че за да се приеме, нотифицира от Европейската комисия на Наредбата за облекчаване на енергоемката индустрия в България от мерките за насърчаване на зелена енергия, тоест, за да се направи отстъпка от добавката задължение към обществото за енергоемката индустрия, е необходимо ние да представим пълен комплект от документи относно всичките насърчителни мерки, които чрез преференциалните цени България предприема по отношение на производителите на зелена енергия. Считам, че каквото е поискано от комисията, ние сме го предоставили. Там също имаме надежди, че в рамките на следващия месец – месец и половина Европейската комисия ще извърши нотификация за нас. Това е изключително важно, защото Вие знаете, господин Стойнев, че на 30 юни трябва да излезе ценово решение. Ако се нотифицира тази наредба, ще знаем какво да се заложи като отстъпка от добавката и за кои сектори на индустрията. От начало беше казано: над 10 гигаватчаса; сега слезе на 1 гигаватчас. Искаха се по едни критерии – само потребена мощност; сега ми се струва, че Европейската комисия иска допълнително и някакви изисквания за енергийна ефективност. Така че, този процес тече. Ние го следим и каквото се иска от нас, максимално бързо отговаряме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да продължа по последното, което говорихте, господин председател – почти една година мина, откакто на „ура“, спешно приемахме наредба, закон за изменение, за да има наредба. Тогава, ако си спомняте, и аз говорих за това, че трябва да се предприемат мерки по енергийна ефективност, а не някакви други ценови мерки да се приемат. Помните ли го това нещо?
ИВАН ИВАНОВ: Помня, да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И питам аз: хубаво, ние ще нотифицираме тази наредба - живот и здраве, и тя, доколкото знам, ще влезе в сила от момента, в който е приета в България, а не от момента, в който е нотифицирана?
ИВАН ИВАНОВ: От момента, в който е приета в България. от 1 август миналата година.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И тогава питам: какво правим с това, което сега плащат производителите, тоест, големите потребители на енергия, енергоемките производители - ще им връщаме пари ли, какво ще правим? Това е единият въпрос, който е свързан с това нещо.
Вторият въпрос, който искам да задам, не е толкова свързан с доклада, колкото с Вашето изказване по повод заема, който е отпуснат на „Български енергиен холдинг” и едно Ваше изказване, което прочетох – не знам, дано да е било вярно интерпретирано от журналистите, че годишните лихви ще бъдат 68 милиона.
ИВАН ИВАНОВ: Ще Ви отговоря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И как това ще се отрази въобще на финансовия модел? Намаляваме, от една страна още цената на студения резерв, намаляваме, уж от друга страна цената на електроенергията, която произвеждат американските централи и уж това трябва да доведе, в крайна сметка, до някакви благоприятни моменти за Националната електрическа компания; в същото време ние ще плащаме като потребители, независимо кои са тези лихви, защото те няма къде да отидат - те ще отидат в цената на електроенергията. Никой не може да ме убеди, че няма да отидат там, колкото ти да е неприятно това, което го казвам.
И какво е, в крайна сметка - питаме като регулатор какъв ще бъде резултатът за обществото? Не за Националната електрическа компания, за обществото питам какъв ще бъде резултатът от цялото това упражнение – от една страна намаляваме, от друга страна, ще плащаме повече.
Следващият въпрос, който искам да Ви задам, е свързан пак с миналия период, в който работихте със Световната банка по модела на борсата и либерализацията на пазара окончателна – имате ли окончателен доклад вече и ако имате, дали ние сме удостоени под някаква форма да се запознаем с него, защото ни е интересно да видим какво предлага Световната банка и до каква степен това е измеримо, защото тя ще предложи варианти. Световната банка никога не казва „правете това“, тя казва: „това, това или това…“, но да видим все пак за какво става въпрос.
Последното, което и господин Недев каза: крайно време е Комисията за енергийно и водно регулиране да започне да мисли не само да изпълнява закона в областта регулиране, а и да прави предложения за оптимизиране на задълженията, които възникват във връзка с възобновяеми енергийни източници и високоефективна енергия, по начина, по който си спомням, че още 2005 г. го писахме като дългосрочна програма за въвеждане на възобновяемите енергийни източници в България, ако си спомняте. Там беше предвидено, че първите три-четири години ще бъде преференциална цена, след което ще въвеждаме зелени сертификати. Единственият, който би могъл да бъде така нареченият борсов играч на тези зелени сертификати или е Комисията за енергийно и водно регулиране, или е енергийната борса.
Към това добавяме, че в момента Агенцията за устойчиво енергийно развитие завърши един допълнителен проект, който е свързан с енергийна ефективност и където ще се издават бели сертификати. Разликата е в това, че едното е при генериране, другото е при икономия на енергия.
ИВАН ИВАНОВ: Да, така е.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Те също трябва да станат търгуеми. Така че какво мисли Комисията за енергийно и водно регулиране в бъдеще по този въпрос, като извадим извън скоби, че всичко това изисква и финансово обезпечение. Това го знаем, нас няма нужда да ни убеждавате, при условие, че имате 16 милиона преизпълнение на приходите, а разходите сте ги понамалили малко повече, даже отколкото са ви отпуснати?
ИВАН ИВАНОВ: Какво да се прави?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все си мисля, че - това е извън, в скоби, за това ще се борим за следващия бюджет това да стане като факт.
ИВАН ИВАНОВ: Искрено се надявам този път да бъде успешно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но това са важни въпроси, които – освен доклада, който го приемаме като даденост – но трябва да си дадем отговор за надежда да видим накъде вървим.
Последното, което искам да попитам, е какво смята Комисията за енергийно и водно регулиране да предприеме, защото това го разбрахме и по време на питанията, като имахме отделни въпроси, като Ви изслушвахме през годината – със забатачения проблем за изкупуването на трафопостове от ЕРП-тата, зашото срокът изтече отдавна, гратисният им период мина.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Преди два месеца имаше заседание и гледахме този въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, но става въпрос, че не съм забелязал да има някакво движение по въпроса, така че, комисията би трябвало да бъде онзи бич и онези шпори, с които да ги посрита малко ЕРП-тата да поработят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага ще Ви отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбира се, неща, които са извън доклада, имате право да не отговаряте, тъй като голяма част от тези въпроси бяха такива.
ИВАН ИВАНОВ: На месец дискусията с Вашата комисия, господин председател, винаги ми е била приятна, защото е на професионално ниво, така че няма проблем и да отговарям на въпросите, които ми зададе господин Ерменков.
Относно Наредбата за индустрията, тя трябва да влезе наистина със задна дата от 1 август. Средствата, които на годишна база трябва да се заделят за намаляване на добавката задължения към обществото за тези индустриални предприятия, е о т. порядъка на 95 млн. лв. Не може да се каже точно, защото ако Европейската комисия наложи допълнителни изисквания към тези дружества, техният брой може да намалее и може да намалее чувствително. Така че, това бяха първоначални разчети. Те са заложени и те са в този фонд –„Сигурност“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Там ще бъдат върнати, на тях?
ИВАН ИВАНОВ: Да. Но това може да не стане чрез физическо връщане. Възможно е просто това да бъде отчетено в следващия регулаторен период, което се прави, това е практика. Но аз мога да ви кажа, че както сме го изчислили първоначално, ако е само по разходвана енергия над 1 гигаватчас, е някъде около 95 млн. лв.
Европейската комисия има нови изисквания и това може да промени, и то ако промени, ще намали тази сума, защото изискванията могат да се засилят към дружествата, които могат да получат такава отстъпка от добавката.
Относно втория въпрос, който е свързан с кредита, аз съм убеден, че кредитното споразумение наистина е в полза на енергетиката и конкретно на НЕК. Преди всичко се изхожда от следното. НЕК се разплаща за стари свои задължения, които са факт. Това е купена енергия по договорите на определена цена и неплатена. Самото разплащане за старите задължения повишава, ако щете, и кредитния рейтинг на НЕК, и връща доверие на инвеститорите, че могат да инвестират, а не в един момент да се каже, че няма да си получат средства, които да им възвърнат инвестицията.
На второ място, вярно е, че НЕК трябва да обслужва този кредит, както всяко физическо и юридическо лице в България, което тегли кредит трябва да си го обслужва. Но ползата е безспорна и тя е 97 млн. лв. на година намалени разходи на НЕК поради намаляване на разполагаемостта на двете централи. Така че, аз не знаех какъв е процентът на лихвата, оттам – каква е лихвата като сума. Не мога да го коментирам, но бъдете сигурни, че дори от тези 100 милиона да извадите това, което НЕК трябва да заделя за обслужване на кредита, дава една чиста печалба на НЕК поради намалени негови разходи – няколко десетки милиона, може би 40, може и 50 – ще научим, според мен, това в следващите дни буквално. Така че, съвсем откровено, това е директната полза.
Има обаче и друга индиректна полза, която е от ключово значение за страната ни. То е, че двете американски централи, поради неплащането, не си плащаха на мините, но там има 7300 български работници, които чакат наистина да си получат тези средства. Нашето уверение е, че в рамките на не повече от седмица след финализирането, което се надявам буквално в часове ли да се случи, но да се случи, да се разплатят. Мините ще могат да закупят нова техника, защото откривката на мините е толкова намаляла, че буквално може да се срути земна маса, тоест, там има определени проценти между откривка и добив на въглища. Националната електрическа компания ще се разплати и с други централи, включително с АЕЦ „Козлодуй“, и на тях дължи, да не говоря, на ВЕИ централи и т.н. С други думи, това наистина ще даде много важна глътка въздух и ще намали междуфирмената задлъжнялост, която съществува в енергетиката. Оценявам го.
Аз тук не влагам никакъв елемент, че това е решено от това правителство или от онова правителство. Казвам ви го като факти и съм убеден в това, независимо кое правителство би реализирало това. Това е по втория въпрос.
Третото, което казахте, за зелените сертификати, господин Ерменков, в 40-тото Народно събрание двамата с колегата от ДПС (тогава Ариф Агуш поддържахме предложението за въвеждането на търговия със зелени сертификати), тогава беше отхвърлено, въпреки че председателят на комисията беше неговият съпартиец Рамадан Аталай. Но явно такава беше инструкцията от министерството – не се прие това. За мен това наистина е важна крачка напред – и зелените, а впоследствие и белите сертификати. Трябва да се види, разбира се, и финансовият модел. Но това може да стане само с промяна в закона и въвеждането на тази норма в закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз само ще напомня, че такива предложения направихме при последната промяна на закона, но те също не бяха приети.
ИВАН ИВАНОВ: Аз, понеже вече не съм в парламента, Вие сте го проследили това нещо. Така че, трябва политическа воля за това нещо да се въведе. Въведено е в немалки части от европейските страни и това е много добър регулатор в тези взаимоотношения.
Накрая, относно изкупуването на електроенергийни съоръжения – трансформатори, кабели и т.н. Веднага ще отбележа: съжалявам, че отново тук топката ще бъде прехвърлена към българското Народно събрание. Причината е следната. Още когато бях депутат, беше фиксиран първи срок, който мисля, че завършваше в 2008 година. Не беше спазен. Народното събрание удължи този срок. По следният срок беше сега – 31 декември. Но в закона няма административно-наказателна разпоредба при неизпълнение на срока. Как да ги санкционира регулаторът, когато няма разпоредба, на базата на която да бъдат санкционирани?
Не може с подзаконовия акт. Как така? Това е собственост.
Моят въпрос към вас, моята молба е: Въведете законова норма в Преходните и заключителни разпоредби, че при неизпълнение на крайния срок – той сигурно ще бъде отново променен, но при неизпълнение следва парична, имуществена санкция за тези електроразпределителни дружества. Ние ще приложим едно към едно: Въз основа на чл. еди кой си от закона…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е ясно. Други колеги има ли, които искат да зададат въпроси? Ако няма, да се ориентираме към гласуване на доклада. Четирима от колегите, които бяха тук, са казали, че ще гласуват за него: това са господин Стойнев, господин Зеленогорски, Тренчев, Мустафа Ахмед. Трима от колегите от ГЕРБ са делегирали на господин Стойнев да гласува с техния глас. Такава че, гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 12 гласа за, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е единодушно гласуване.

ПО ТОЧКА ВТОРА – Разни

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаме заявено едно изказване от госпожа Цветанка Илиева във връзка с „Топлофикация София“. Имате думата, госпожо Илиева.
ЦВЕТАНКА ИЛИЕВА: Благодаря, господин председател, господа депутати, през месец ноември 2014 г. участвах в обществено обсъждане за приемане на Общите условия на "Топлофикация София“ в сградата на "Топлофикация София“ във връзка с промените на Наредбата за топлоснабдяването, които влязоха в сила през месец юни 2014 година. През месец март 2015 г. в старият състав на Комисията за енергийно и водно регулиране в присъствието на двама от нейните членове – Костадинка Тодорова и Илиян Илиев – ние проведохме три-четири работни срещи, на които обсъждахме общите условия. След това вие променихте състава на комисията. Тези срещи спряха.
В началото на тази година на 13 януари изпратихме писмо до Комисията за енергийно и водно регулиране и поискахме среща с някои от членовете, които се занимават с въпросите на топлоснабдяването, за да обсъдим и да кажем нашите искания за промяна на общите условия на "Топлофикация София“. Такава среща беше проведена не с членове на комисията, а със служители от комисията. По време на срещата служителите, които присъстваха, бяха инженери и не бяха в състояние да ни отговорят на въпроси, които поставихме по спазването на Закона за ДДС - те просто ни казаха, че не разбират това, което аз ги питам нито по въпроси, свързани с температурите на топлоносители и други неща които са доста специфични за проблема, тоест, дискусията свърши доникъде.
След това няколко пъти ние поставяхме въпроса за такива срещи. До този момент такава среща не е проведена с членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране. Сега предстои да бъде направена промяна в Закона за енергетиката. Знаем, че в Министерството на енергетиката се подготвят такива промени, но общите условия продължават да не бъдат приети. Освен това "Топлофикация София“ мисля, че е единственото дружество от топлофикационните, което няма приети правила за работа с енергийните потребители, каквито са изискванията на Закона за енергетиката. В тази връзка аз имам молба към господин Иванов да отговори кога ще бъдат приети Общите условия на "Топлофикация София“ и правилата за работа с клиентите.
Към вас, господа депутати, имам молба ако е възможно в Закона за енергетиката да наложите срокове: първо, на топлофикационните дружества, когато има промяна на нормативната уредба, която засяга интересите на потребителите, да имат срок, в който те да си внесат исканията за промени в Комисията за енергийно и водно регулиране; второ, да има срок в КЕВР, в който да се произнесе. Не може година и половина да чакаме Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе за промени. Още повече, през това време през месец май миналата година има промяна на Закона за енергетиката. През месец юни има промяна в Наредбата за топлоснабдяването. Всички тези неща не са отразени в Общите условия на „Топлофикация“.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Веднага искам да отговоря на госпожа Илиева. Има действително работна група, съставена в Комисията за енергийно и водно регулиране по изменение на Общите условия за "Топлофикация София“. Какво е това, което в момента задържа публикуването. Първо, да кажа, че Общи условия има, касае се за промени на Общите условия, защото от изложението едва ли не се разбира, че "Топлофикация София“ работи без Общи условия. Не, касае се за промени, които да бъдат направени в Общите условия. Вие знаете, имаше обсъждане, което беше проведено при Омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова. С госпожа Манолова се договорихме и аз поех ангажимент, че ако правно е възможно, чрез Общите условия ние ще премахнем възможността да се събират така наречените юрисконсултски услуги в размер на близо 300 лева да се събират от потребителите на топлинна енергия, които са в съдебно производство. Впоследствие поисках от госпожа Манолова, за да бъде отразено това в Общите условия, да ни се дадат наистина правните основания, защото към госпожа Манолова функционира така нареченият Консултативен съвет на високо ниво с професор Огнян Герджиков и Екатерина Михайлова. Мисля, че тя също е професор вече в Нов български университет и вече около 20 дни чакам отговора от госпожа Манолова. Преди три дни се чух с нея и тя ми обясни, че част от тези хора ги нямало в София и чака момента, когато ще се съберат, за да ми предоставят правните основания, които трябва да придружават нашите промени в Общите условия и тогава освен за юрисконсултски услуги, и другите промени в Общите условия заедно се ще бъдат гласувани в комисията и ще бъдат публикувани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, говорим за нещо, което е близко във времето.
ИВАН ИВАНОВ: Съвсем близко е. Аз ви казвам, ние чакаме това, което Мая Манолова ще ни предостави. Тя е амбицирана това да се направи, но й казах, че ни трябват писмено.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков има въпрос към Вас.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: То не е въпрос, то е във връзка с разширението на това, което се каза и освен всичко друго, това, което публикуват по задължение по закон на страницата си, отворете страницата на "Топлофикация София“ и ще видите 15 общи условия – най-различни, по най-различно време приемани, без да се знае кое е активното, кое не е активното, кое е действащо, кога е направено, как е направено. Може би това също трябва да го проследите и някъде в разпоредба ли ще бъде това за вашите правомощия, но да задължите топлофикациите когато качват своите общи условия на страницата, първо, да не стоят бланкови, с прието на дата еди кога си“ и си стои така, без да има датата, без подписи. И да бъдат така добри да качат само тези, които са актуални, другите да ги свалят. Или да пише: другото е остаряло, а на това да пише „актуално“.
МАРИЯ АСИМИ: Да има и старите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, нека да има и старите. А сега като го отвориш, нито има дата кога е прието, нито има дата кога е сменено. Това са неща, които, според мене, са просто в продължение на това, което ни говорихте.
ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм. В преходна разпоредба ще запишем, че в рамките от 7 дни променените общи условия трябва да бъдат качени и да бъдат само тези които са актуални към момента.
ЦВЕТАНКА ИЛИЕВА: А Правилата за работа с клиенти кога ще бъдат приети? "Топлофикация София“ изобщо няма приети Правила за работа с потребителите.
ИВАН ИВАНОВ: Аз говоря за общите условия. Вярно, че няма приети Правила за работа с потребителите, но това трябва чрез Наредбата за топлоснабдяване да бъдат задължени, а те като ги изработват, да ни ги предоставят на нас. Не може ние да им изработим правилата за работа…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моля да не си вземате думата когато решите. Има някакъв ред в тая комисия. Колеги, има ли други въпроси по точка „Разни“?
Господин Винаров, това, което ми показахте, предния път го нищихме в продължение на час.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Не сте го разгледали изобщо. Вървим по датите. Вижте датата кога е внесено.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това за тези 400 милиона е злоупотреба: вече ги гледаме един път на комисията на откритото заседание, един път ги гледахме миналия път. Вие сега може да сте ги внесли наново същите неща, но те са по съдържание едно и също. Извинявайте, но нека да не си губим взаимно времето.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Добре, 23% се намалява природният газ, това са 160…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това вече го обсъждахме. По сто пъти ли да слушаме едно и също!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предния път го обсъдихме. Един час – за това нещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на всички за участието в комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, господин председател, че ме изслушахте.
/Край на заседанието – 15.55 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА НА КЕВР:
/Искрен Веселинов/