1. Изслушване на информация относно предприетите от КЕВР действия за преодоляване на изоставането при изпълнение на задължението за изкупуване от страна на мрежовите дружества на енергийни съоръжения.
2. Изслушване на информация от КЕВР относно общите условия на топлофикационните дружества и възможността за прилагане на индивидуални договори.
3. Изслушване на информация от КЕВР относно резултати от одитите на лицензиантите, опериращи централи от сектора на ВЕИ.
4. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№6

На 19 май 2016 г. от 15.45 часа в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Изслушване на информация относно предприетите от КЕВР действия за преодоляване на изоставането при изпълнение на задължението за изкупуване от страна на мрежовите дружества на енергийни съоръжения.
2. Изслушване на информация от КЕВР относно общите условия на топлофикационните дружества и възможността за прилагане на индивидуални договори.
3. Изслушване на информация от КЕВР относно резултати от одитите на лицензиантите, опериращи централи от сектора на ВЕИ.
4. Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Има осем присъстващи народни представители и на основание чл. 31, ал. 2 от правилника мога да открия заседанието на нашата постоянна комисия.
Дневният ред предварително ви е раздаден. Той се състои от четири точки. Първа точка е изслушване на информация относно предприетите от КЕВР действия за преодоляване на изоставането при изпълняване на задълженията за изкупуване от страна на мрежовите дружества на енергийни съоръжения. Втора точка е изслушване на информация от КЕВР относно общите условия на топлофикационните дружества и възможността за прилагане на индивидуални договори. Трета точка е изслушване информация от КЕВРР относно резултатите от одитите на лицензиантите, опериращи централи от сектора на ВЕИ. Четвърта точка е „Разни“. Има ли колеги, които желаят да включим нещо допълнително или да променим така предложения дневен ред. Не виждам. Моля който е съгласен с дневния ред, да гласува.
Против? Няма, въздържали се? Няма.
Дневният ред се приема с единодушие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложението единодушно се приема. Гост на нашето заседание е председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов, на когото давам думата по точка 1 от дневния ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Изслушване на информация относно предприетите от КЕВР действия за преодоляване на изоставането при изпълнение на задължението за изкупуване от страна на мрежовите дружества на енергийни съоръжения

ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. По първата точка, както Вие определихте ще започна с това, че съгласно Закона за енергетиката, в § 4 въпросът за изкупуване от страна на електроразпределителните дружества на енергийни обекти и съоръжения е уреден по начин, който дава срок каза това изкупуване, като срокът беше първоначално осем години, но с промяна от 17 юли 2012 г. този срок беше удължен на 12-годиен от влизането в сила на този закон. Начинът, по който е дефиниран § 4, означава 12 години от датата на влизане в сила на закона. Това е 9 декември 2003 година. Това означава, че в края на миналата година този срок е изтекъл.
В същото време няма административно-наказателна разпоредба поради неспазването на този срок, но независимо от това контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране ни позволяват да упражняваме натиск да бъдат изкупени тези съоръжения и към момента ние в кореспонденция с трите електроразпределителни дружества сме достигнали до следните разяснения от тяхна страна, които веднага ще ги отбележа.
Първо, по отношение на "ЧЕЗ Разпределение“ дружеството е изготвило двугодишен план за изкупуване на съоръженията, като към момента те са изготвили план за изкупуване на всички съоръжения, чиито молби за изкупуване са входирани до 1 август 2012 г. и продължава разглеждането на молби, които са входирани след тази дата. За да набере необходимите средства, дружеството в момента преговаря с Европейската банка за възстановяване и развитие и сме информирани за това, да се вземе кредит заедно с постъпленията в дружеството от такси за присъединяване, за да може да се изпълни техният двугодишен план за изкупуване на тези съоръжения. Искам веднага да отбележа, че всъщност най-много съоръжения за изкупуване има именно на територията на "ЧЕЗ Електроразпределение, може би защото те са съсредоточени в София, Плевен и някои от другите големи градове в Западна България.
По отношение на ЕВН. ЕВН с решение от преди три години застава категорично на позицията, че всяко съоръжение, което се изгражда за присъединяване на определен обект трябва да бъде проектирано и изградено от екипи на ЕВН като гаранция за качеството и техническите показатели на съоръжението. По такъв начин в ЕВН има само няколко десетки съоръжения, които подлежат на изкупуване от по-предишен период. Аз днес бях повикал и разговарях с един от ръководителите на ЕВН. Той ме информира и проблемите, които съществуват, ще ги спомена, понеже те са общи и за трите дружества.
Накрая, това, което остава, е „Енерго-Про“. В „Енерго-Про“ след като както с другите, дружества, така и тук след извършена проверка и изготвен от нас констативен протокол от септември миналата година, на тях им е поискано да финализират процедурите по придобиване на енергийни обекти и заедно с това да подготвят план, като в двумесечен срок от датата на връчване на констативния протокол същият план да бъде изготвен и представен в КЕВР, това, което дружеството е направило. То ни информира колко е общият брой на нефинализирани процедури към момента на проверката. Бил е 437, като за 336 от тези случаи самият клиент, който е собственик на съответното устройство, не е заявил готовност да го продаде на „Енерго-Про“. Случаите, в които такава готовност е заявена, са 101. От тях половината от случаите са финализирани, а за 52 случая все още не може да се достигне до финално решение поради липса на документи за собственост, валидно признати от съда.
Общо заключение. И трите дружества заявяват два проблема, които спъват завършването на процедурите по изкупуване.
Първият проблем е липсата често на необходими наистина легално признати документи за собственост от клиентите, които претендират да бъдат изкупени техни съоръжения. Това се касае най-вече за съоръжения, които те са придобили и наследени от един период преди 1989 година, когато не навсякъде е имало необходимите документи за собственост, които да бъдат предадени на новите собственици. Впрочем, и в Комисията за енергийно и водно регулиране има немалко случаи на такива спорове на жалби срещу електроразпределителни дружества, когато самият жалбоподател не може да защити с документи собствеността си.
Вторият проблем, който е безспорен също, е различие в цената, която експертите на дружествата определят и същата цена не се признава от клиента, оспорва се и при наличие на тези разногласия процедурата все още не се финализира.
Има една трета немалка категория клиенти, които използват тези съоръжения и нямат намерение да ги предоставят на електроразпределителните дружества. Няма текст в закона, който да задължава клиента да продаде съоръжението на съответното електроразпределително дружество.
Това е към момента накратко, господин председател, отчетът за тази първа точка от днешната ни програма тук.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, само концентрирано бихте ли казали по дружества къде колко бройки точно има неизкупени съоръжения. За „Енерго-Про“ 437 записах. Казахте, че са само десетки за ЕВН. Колко десетки?
ИВАН ИВАНОВ: Да видя дали някой от моите експерти тук може да ми помогне. Ще предоставя информация. Като цяло в страната те са между 500 и 800. Аз не мога точно да Ви кажа колко е, но има действително много голям брой такива обекти. Но отново казвам, че анализът показва, че в немалка част, бих казал по-голямата част от тях съответният клиент не желае да бъде изкупен обектът от електроразпределителното дружество.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин председателю, аз не съм много сигурен, че не желаят да бъде изкупено. Просто не желаят да сключат предварителен договор, защото знаете, че по плана електроразпределителните дружества им предлагат във връзка с одобрените от КЕВР инвестиции да могат да платят след пет, десет години и поради тази причина не искат да сключат договор с разпределителното дружество. Не съм сигурен, че ако им дадат пари кеш, няма да искат да ги изкупят. Така че мисля, че не е съвсем правилна формулировката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съвсем простичко ще задам въпроса. От една страна, има недоволство на хора, които имат такива съоръжения, и то масово, не в отделни случаи. Другата страна – разбирам, че ЕРП-тата са прекрасни, с бели ангелски крилца, които само някои обстоятелства извън тях им пречат да изкупят тези съоръжения. Тук ако трябва, господин председател, да правим някакви законови промени, в това число въвеждане на санкции за неизпълнение на задълженията, моля да го предложите, защото иначе ще останем пак с поредния пожелателен закон и пожелателен срок, в който ако не се свърши нищо, тези, които имат съоръжения, ще пият по една студена вода и ще чакат някой път да си вземат парите, ако, дай Бог, някой реши да им ги даде.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков, мисля, че ние сме хората, които евентуално можем.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Той да каже ако го има като проблем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Той го каза, има го проблема.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Да, господин Ерменков, има немалко такива случаи. Хора искат да се разделят със съоръжения, които не експлоатират. В същото време се експлоатират от съответните дружества. Сериозен проблем е липсата на документи за собственост. Наистина сериозен проблем е, носят се документи, като счетоводни книги, описи и т.н., които не могат да издържат в съда при едно съдебно дело.
Поясненията, които дават дружествата, не толкова "ЧЕЗ" - в "ЧЕЗ" има много обекти за изкупуване, в София, в индустриалните зони и т.н., - но другите две дружества заявяват категоричното си желание при наличие на съответните документи за собственост да изкупят всички такива съоръжения. В "ЧЕЗ" изрично съм предупредил ръководството на "ЧЕЗ", че този проблем е една язва за дружеството при неговата работа в България, защото получаваме непрекъснато оплаквания именно от хора, които казват, че "ЧЕЗ" не предприема никакви действия за изкупуването. Те представиха списък, мисля, на 300 обекта, които са със заявления до 2012 година подредени в списък, за което те казват, че при финализиране на кредита от Европейската банка за възстановяване и развитие ще могат да изкупят тези съоръжения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, доколкото помня, всъщност едно от исканията на "ЧЕЗ" за 20% повишаване на цената беше свързано именно с това изкупуване. Всъщност какво е обяснението на дружеството по отношение на това, че толкова години, дванадесет години не е имало поетапно изкупуване на тези съоръжения? От една страна, каква е тази причина? Второ, общо взето, аз имам някаква представа за начина на изкупуване на тези съоръжения и както и колегите казват, кеш пари рядко се плащат. Тоест, интересно ми е какъв е моделът за прехвърляне на разходите за изкупуване на съоръженията върху цените на крайния клиент и защо при това очевидно неплащане от страна на дружествата на собствениците на трафопостовете в края на краищата има такава рефлексия върху цената? Това са моите въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, именно Комисията за енергийно и водно регулиране не допуска в крайната цена за потребителите да се включват средства, които са използвани за изкупуване на съоръжения. Ние поддържаме нашата линия, че събраните средства от дружествата като такси за присъединяване на нови обекти и от техните приходи като цяло те трябва да изкупят тези съоръжения. Дори и към момента това, което Вие казвате, че е заявлението на "ЧЕЗ", на 30 юни ще видите какъв е резултатът в решението на КЕВР. С други думи, този модел, който е най-лесният за електроразпределителните дружества, но ще се стовари върху крайните потребители, ние няма да позволим да се реализира. Това го казвам еднозначно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Това беше важно да се чуе, въпреки че нямах съмнение, че така ще се върви. Господин Янков има думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Иванов, има ли констатирани случаи във връзка с проверката на трите електроразпределителни дружества за безвъзмездно придобиване на съоръжения, без да има плащане под формата на дарение, констатирани такива в трите доклада?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Янков, за съжаление, в момента наистина нямам такава информация, но поемам ангажимента писмено да Ви я изпратя. Аз ще проверя, дори с нарочно писмо ще поискат трите ЕРП-та да ме информират за това. Може да има, но не мога да кажа към момента нищо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За допълнителен въпрос към господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: При мен като народен представител има информация, че електроразпределителните дружества умишлено бавят придобиването на такива съоръжения, тъй като след като не са тяхна собственост, те не ги поддържат. В края на краищата след ситуация, в която собственици на съоръжения са принудени сами да поддържат тези съоръжения, има такива случаи, в които безвъзмездно се придобиват от електроразпределителните дружества. Вие казахте, че ще предоставите такава справка. Аз моля тази справка, която е за отделните дружества, да я допълните с това, по какъв начин тези съоръжения, придобити безвъзмездно, се заприходяват в активите на съответните дружества и не участват ли те във формирането на тяхното искане за крайна цена на потребителите? Благодаря Ви предварително. Само да кажа в какъв срок ще я получим тази справка.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви. Наистина, справката ще бъде изготвена и изпратена до комисията. Ще има специално копие за господин Янков. Що се касае до самите съоръжения, това, че те се експлоатират дори без да се плаща наем – в някои от случаите, не за всички – обстоятелството, за да се случва това, е липсата на законова разпоредба за санкция в този случай. Искам да припомня, че имаше осемгодишен период за изкупуване на тези дружества. Не беше спазен при липса на административно-наказателна разпоредба. След това беше удължен с още четири години, стана 12-годишен. Той също изтече. Очевидно трябва да има санкции.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че тук колегите с доста голяма готовност ще поемем такъв ангажимент при следващата промяна в Закона за енергетиката.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Иванов, аз Ви обръщам внимание, че има такива случаи и това са основно оплакванията към електроразпределителните дружества. Става въпрос за много нови такива съоръжения, които са с допълнително захранване на новоизградени обекти, които в този 12-годишен период електроразпределителните дружества имат възможност да не придобият и те го използват успешно. В края на краищата, самите собственици се принуждават, за да имат поддръжка на тези съоръжения, да ги прехвърлят безвъзмездно на електро-разпределителните дружества. Това е част от бича върху обикновените хора от страна на електроразпределителните дружества.
Такива случаи, тъй като не уточнихме и срок, ще ви помоля да направите по-задълбочена проверка за последните 12 години, за да сме наясно какъв брой такива съоръжения са принудени собственици да ги прехвърлят на електроразпределителните дружества и дали това не е формирало част от тази печалба на електроразпределителните дружества, за която всички говорят, осчетоводявайки ги, заприходявайки ги като активи, а в същото време не са платени никакви средства за придобиването им. Това е за по-задълбочена проверка от ваша страна. Аз неслучайно Ви попитах и за време. Молбата ми е в рамките на месец, два, до три месеца ние да имаме информация, защото въпросът за цената на електрическата енергия, крайната цена, която се формира и от печалбата на електроразпределителните дружества, отново ще е на дневен ред в есенния сезон. Така че до 1 септември ние е добре да имаме аргументи във връзка с минали периоди на електроразпределителните дружества, когато дойде период да поискат отново по-висока цена.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря на господин Янков. Думата има господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Янков, това придобиване, за което говорите, първо, е частен случай, по мое мнение. Ще се аргументирам защо. Но даже да е масов, да приемем, че така, както казвате, това е масово явление, което не е, имам само една корекция. То не формира печалба, формира загуба, която е необходима – разход, който е необходим, за да се отчете периода с по-голям разход, съответно намалява официалната печалба на тези дружества. Това е. Скрита печалба, а не увеличаване на разхода. Това е чисто икономически схемата.
Защо няма такива масови случаи? Просто защото това придобиване не е необходимо, както се каза от господин Ерменков, мисля, но не е необходимо за ЕРП-то, защото по този начин ЕРП-то си навлича и обслужването. Към настоящия момент обслужването, особено на тези трафопостове средно напрежение, които са по-голямата част от по-сериозните съоръжения, всъщност се извършват пак от ЕРП-тата, но срещу допълнително заплащане, някой път и на частно. Така че, и служителите на ЕРП-тата нямат интерес, самите служители нямат интерес, защото, първо, ще трябва да ги заприходят в активите, реално, макар че те вече са ги заприходили и отделно вече трябва да им поемат поддръжката, без допълнително заплащане. Така че те нямат никакъв интерес да ги придобиват. Много по-добре е да останат в това състояние, в което дават справката – толкова стотин, да си останат в едно междинно положение, неизкупени, като собственост на клиента, защото този отчет фактически няма нищо общо с финансовите им отчети. Може да бъдете сигурни, че те тези пари са показали, че са ги направили и ви говори собственик на две такива съоръжения. Наложи се да си изградя собствена кабелна мрежа, два трафопоста на различни места в България имам – нито единият, нито другият е придобит, никакъв интерес от ЕРП-тата. Но аз, да речем, мога да си позволя да не им ги продавам. Имам основание да не им ги продавам – все пак въпрос и на лично желание на съответния потребител. Но бъдете сигурни, че тази кабелна линия, този трафопост и т.н. са остойностени, няма как да не са остойностени чрез други фактури, допълнителни и т.н. Така че статуквото е такова. Не трябва да търсим и да очакваме да постигнем някакъв ефект от това безвъзмездно прехвърляне, защото по-скоро такива случаи са единични, според мен. Но трябва да се прилагат санкциите на закона. Аз тук не съм съгласен с господин Иванов, че нямало санкции. Според мен, не е нужно да има конкретни санкции. Има си общи санкции в закона, има си санкции. Просто трябва да се налагат санкциите, които са си в общите разпоредби, в преходните разпоредби. Това е, което мога да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Симеонов, звучите като защитник на тези дружества. Нека да изчакаме самата проверка. Според данните, които получим от проверката, ще стане ясно дали е въпрос на няколко такива частни случаи. Но разсъжденията, които изложихте, са едната страна. Аз твърдя, че при придобиване безвъзмездно на такива съоръжения самите собственици са ощетени, тъй като не получават никакви средства, а са ги изградили. Това е в полза на съответните електроразпределителните дружества и в случаите, в които мощността им е по-голяма, включително имат приходи при допълнително присъединяване към тези съоръжения, вече собственост на електроразпределителните дружества. Така че, благодаря Ви. С допълнението, което направихте, направихте малко по-голям и обемът на справката, която евентуално очакваме, включително и в частта допълнителни приходи във връзка с придобити безвъзмездно съоръжения при присъединяване във връзка с това, което обсъждаме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако има нужда да го формулираме като решение на комисията, ще трябва да го разпишете. Ако господин Иванов приема задачата без решение?
Думата има господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Янков, в момента това, което внушавате, че трябва да се направи, е следното. Болният е в болницата, лекуват го от тежка болест – конкретен лекар. Вие очаквате той да се оплаче на здравната каса или да подаде сигнал до някоя медия за това, че го карат да си купува лекарствата. Нали разбирате, че всичките клиенти на ЕРП-тата са в състоянието на болен на легло. Това е. Така че няма да получите нищо от тая справка. Вероятно ще бъде няколко нули.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Обръщаме се към регулатора, регулатора на държавата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, господин Ерменков има думата за въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, ние няколко пъти го обсъждаме този проблем и все чакахме отговор. Даже мисля, че последния път ни казахте, че ще ни информирате, но Вие знаете, че в цената на електроенергията /говоря за крайния потребител/ освен таксата разпределение, за което си говорехме преди малко, имаме такса достъп и цена за присъединяване. Питам тогава при условие, че ние имаме трафопост, който не е собственост на съответното ЕРП, имайки предвид, че цената на присъединяване по принцип включва именно тези разходи, които са за изграждане на съоръжението, което е необходимо, за да се снабдява с електроенергия, цената на таксата достъп е всъщност стойността на поддръжката на това съоръжение и всякакви други разходи по него. Каква е законосъобразността във всеки един конкретен случай при наличие на стари, налични трафопостове да имаме такива заплащания към ЕРП-тата при условие, че те нито имат разходи по поддръжката, нито са ги строили на времето?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Този въпрос поне два пъти е поставян в комисията. Очаквам господин Иванов да отговори.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Ерменков, първо, регулаторът определя таксите достъп и пренос върху цялата територия на съответното електроразпределително дружество. Ние не определяме индивидуален достъп за конкретен трансформаторен пост.
На второ място аз казах, че ние не приемаме в разходите това, че дружеството записва именно необходимостта от изкупуване на съответните съоръжения. Дори в писмата си до мен те отговарят, че ако не са завършили процедурите, то е защото регулаторът не им признава това като инвестиции за изкупуване. Но ние в това отношение сме категорични. Така че, фактически не би трябвало да се счита, че тези конкретни съоръжения влияят върху крайната цена на потребителя.
Иначе за конкретните съоръжения ние не сме в състояние. Ако има оплакване от клиент или потребител, можем да се произнесем.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз само питам като вариант. Ако в общите условия за доставка на електроенергия бъде записано, че ако съоръжението си е мое лично, аз не дължа тази такса и вие сте тези, които утвърждавате тези общи условия, мисля, че няма никакъв проблем този въпрос да бъде решен.
ИВАН ИВАНОВ: Ще направя преглед специално по-скоро в наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката по повод на това, което каза господин Симеонов, всъщност единственият текст, който е залегнал, но той е общ, той е, че лицензиантът е длъжен да спазва закона. това е текстът. Оттук може да се счита, че те бяха длъжни до 9 декември да изкупят съоръженията там, където документите на собственика на съоръженията са валидни и където самият собственик е декларира желание да бъде изкупено съоръжението. Във всички останали случаи са неизправни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Последен въпрос за господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже става въпрос за доста такива случаи, в които нямат документи в момента не виждам правен начин, по който този въпрос може да бъде решен, има ли вариант и това може ли според Вас да бъде вариант – питам ви като комисия като регулатор – за такива съоръжения, които няма как да бъдат предадени в собственост на електроразпределителните предприятия поради липса на документи, но са реално използвани от тях, да се въведе наеми.
ИВАН ИВАНОВ: Нормално е, но това са отношения между дружеството и собственика. Ние не можем да регулираме тези отношения. Вие някак си имате впечатление, че комисията може да свърши всичко, но това са търговски отношения – плащане на наем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Коментираме с господин Ерменков, че може би е хубаво това да бъде един запис в закона, че се дължи обезщетение за неизкупените. Може би размерът ще трябва да бъде определян от КЕВР и тогава дори няма нужда от санкции, защото тези санкции ще си вървят. Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз в тази връзка искам да попитам как ще стане определяне на наемодателя, като той няма изчистени документи за собственост. Собствеността е владеене, ползване, разпореждане. Той де факто ползва, разпорежда се, но няма документи за собственост. На какво основание тогава той ще взема наем от ЕРП-то? Просто няма документ, записано е някъде в старите тефтери – някакво ДМА или на някаква скица е нарисуван примерно трафопостът, но той не може да си изчисти собствеността. Ако той може да я изчисти, ще я предложи на пазара да се продава. След като не е реален този собственик, на какво основание пък ще иска наем да взима?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: колеги, всеки случай е различен. Както знаете, има нотариални актове, които се издават по владение на база на дългогодишно владение и т.н., така че е възможен всякакъв сценарий. Не можем да влезем във всеки конкретен случай.
Аз имам един конкретен въпрос - понеже КЕВР има задължение за определяне на независимите оценители, тогава, когато не се разберат страните по продажбата на такива трафопостове, колко такива случаи имате? Имате ли такива случаи?
ИВАН ИВАНОВ: Имаме такива случаи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колко средно отнема една такава оценка и, общо взето, напасната ли е системата с оглед на това, че вероятно все пак ще дадем допълнителна инерция на този процес на изкупуване, защото очевидно го има?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, в случаите, когато трябва да се назначи вещо лице в един такъв правен спор между претендиращия за собственик и съответното дружество, по този въпрос трябва да се произнесе съдът. Ние уважаваме жалбите тогава, когато при нас дойдат с валидни свидетелства за собственост, защото ние не сме правораздавателен орган. Това, което ми прави впечатление обаче, е, че нито собствениците желаят да отиват в съда, нито електроразпределителните дружества и считат, че всичко трябва да се реши чрез комисията, но комисията няма този потенциал.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: При Вас е безплатно, не за друго.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така е, на мен са ми казвали това нещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, Вие не сте назначавали на практика, независими оценители?
ИВАН ИВАНОВ: Няма как, няма и с какъв бюджет да платим. Трябва някой да плати на тези независими оценители. Това трябва да платят заинтересованите страни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други въпроси по тази точка от дневния ред? Може би това, което трябва да е като резюме, може би като извод от това обсъждане е, че очевидно трябва да направим дискусия за промени в този параграф с оглед на това, да има някакъв допълнителен стимул, тоест някаква санкция за неизпълнение на законовите задължения на ЕРП-тата. Поне за мен това се налага като извод.

ПО ТОЧКА ВТОРА - Изслушване на информация от КЕВР относно общите условия на топлофикационните дружества и възможността за прилагане на индивидуални договори

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По точка втора давам думата на господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Преди всичко искам да заявя съвсем категорично, че съответната дирекция,, която е „Контрол и решаване на спорове в електроенергетиката“ в момента разглежда 14 броя общи условия, които ни са представени за одобряване. Това са общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия и има и 14 броя за одобряване на Правилата за работа с потребители на енергийни услуги. Но тъй като експертите са критични, често пъти се връщат подадените заявления за одобряване и в рамките на диалог се надявам буквално в следващите месеци постепенно да бъдат одобрени тези общи условия.
Знам, че два момента по отношение на общите условия предизвикват сериозен обществен интерес.
Първо, дали може в общите условия да се забрани с текст юрисконсултска услуга тогава, когато има съдебен спор между потребител на топлинна енергия и съответното топлоснабдително дружество. Анализът, който беше направен от Правна дирекция в Комисията за енергийно и водно регулиране, установи, че има законови пречки в това отношение, а когато има норма в закона, свързана с плащане на възмездна услуга, комисията не може чрез общи условия да дерогира норма, заложена в закона. По този повод аз проведох разговор с омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова. Госпожа Манолова ме помоли да адресирам до нея писмо, в което да се отбележи кои са пречките, които трябва да бъдат преодолени. Тя обеща, че Консултативният съвет, който функционира към Омбудсмана, в който има видни юристи, сред които професор Огнян Герджиков, госпожа Екатерина Михайлова и други, ще излезе със становище. Това направих преди около два месеца и аз очаквам отговора. До момента не съм получил отговор. Не можем да променим общите условия, ако няма ясно становище на такъв орган, какъвто е Омбудсманът, в който ясно да се заяви как може да бъдат преодолени тези пречки. Иначе регулаторът веднага ще въведе тази норма в общите условия, но не да бъдем осъдени поради това, че не спазваме законите.
Вторият въпрос, който се дискутира и който е и в самия текст на точката, е възможността за преминаване към индивидуални договори за продажба на топлинна енергия. Когато в закона през 2001 г. беше въведена нормата за разработване на общите условия, по които топлоснабдителните дружества предоставят услугата на своите абонати, се изхождаше от това, че общите условия са една вътрешнонормативна рамка, на която трябва да се подчиняват всичките топлофикационни дружества.
Какво означава да се премине към индивидуални договори? Само в София те ще бъдат над 100 хиляди.
Първото е, че не можем по никакъв начин регулаторът, който иначе контролира общите условия, да започне контрол върху индивидуалните договори. Второ, ще възникне тежък проблем поради това, че индивидуалните договори често пъти поради недостатъчна правна култура на потребителя могат да бъдат сключвани в ущърб на неговите права и непознаване на негови задължения. Аз казвам, че това е същото, както в момента за потребителите на електроенергия практически няма битови потребители, които да са излезли на свободния пазар и да са сключили индивидуални договори с търговци за доставка на електроенергия. Причините са, в общи линии, от същото естество. Няма разработен пазар. При това, при електроенергията има конкуренция между търговците, макар че част от тях може би също ще се възползват по определен начин да прикрият част от своите задължения по отношение на потребителите, докато в случая с топлофикация те са монополисти и хората фактически не могат да сменят при недоволство от изпълнението на договора с друг доставчик. По тази причина ако се реши, да се въвежда индивидуален договор, законодателят трябва да прецени ясно какви са ползите за потребителите на топлинна услуга. Това, което може да се направи, е надграждане на общите условия, общите условия да бъдат валидни, защото чрез тях регулаторът проверява дейността и спазването на дадената лицензия на съответното топлоснабдително дружество. Ако някой от потребителите в директен контакт със съответното топлофикационно дружество реши и се подпише от двете страни допълнителен договор, той може да бъде само надграждане на общите условия. Но пълната подмяна за мен би била огромен риск за самите потребители. Ние не можем да контролираме в страната няколкостотин хиляди индивидуални договори, просто вие сами разбирате, че това е невъзможна задача.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По точката, която касаеше пречките за юрисконсултите, вие хубаво сте изпратили писмото до Омбудсмана, но той нищо не може да направи, освен да направи становището и да ни го прати до нас пак със становище. Защо не ни го пратите на нас това писмо, за да видим наистина какви са тесните моменти?
ИВАН ИВАНОВ: Ще ви бъде изпратено още утре, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да можем комисията да разработим съответните законови промени, защото няма логика когато аз чрез цената на парното плащам заплатата на юрисконсулта да му плащам допълнително за това, че той обслужва някой друг. Казвам го съвсем сериозно. Затова ще търсим решенията, които в този случай могат да бъдат полезни и законови, за да можем да решим този проблем.
Колкото до втория въпрос, освен всичко друго, което вие казахте като невъзможност за нецелесъобразното от индивидуалните договори за доставка на топлинна енергия (а всичко е възможно на този свят), физическите закони няма да ги вкарваме вътре в играта, но те са също доста важен фактор за тази услуга, тъй като няма как да ги избегнем. Това, което искам допълнително да кажа, с риск този път да не харесате това, което ще кажа, но неслучайно това се казва централно топлоснабдяване. То така е наречено, защото не е индивидуално топлоснабдяване, а е централно и е услуга, която се договаря между етажната собственост и съответния доставчик. Въпрос на договор от едната страна е етажната собственост. Те си решават помежду си вътре как ще излязат срещу „Топлофикация“. Друг е въпросът, че има наистина изкривяване някой път в общите условия, които са в полза на „Топлофикация“. Затова нека да не насочваме усилията си към това дали може или не може, трябва или не трябва да има индивидуални договори, а да видим как можем в общите условия, които са, да оптимизираме взаимоотношенията „Топлофикация“ – етажна собственост, така че да няма съмнение в качеството и количеството на доставената енергия. Тук основният проблем, който предполагам, че всички го знаете, е не толкова в топлинната, колкото в топлата вода. БГВ-то всъщност е основният проблем, който никой в момента не може да ми обясни човешки как и по какъв начин ще му се изчислява цената и защо плащам, примерно, 50 лева, а не 35. Така че мисля, че там трябва да си насочим усилията. Дано представителите на гражданското общество да са съгласни с мене.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева има думата. Представителите на гражданското общество съвестно са заявили изказвания и ще получат думата по-късно, няма проблем.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Иванов, много моля да предоставите на нашата комисия справка за следното. Срещу колко домакинства столичната топлофикация е завела дела през последните пет години и на каква стойност? Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо Ташева, вече разпореждам на директора на дирекцията. Такава справка ще бъде изготвена в съвсем кратък срок, буквално, предполагам, не повече от десет дни и ще Ви бъде предоставена непременно. Ще я имате точно както казвате – колко са делата, на каква стойност. За последните пет години, нали така, както чух?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, да.
ИВАН ИВАНОВ: Да. Ако ми позволите, нещо да кажа по повод изявлението на изказалия се господин Ерменков. Напълно съм съгласен, още утре ще Ви бъде представено становището на нашата Правна дирекция. Два са законите, в които този въпрос е уреден – става въпрос за юрисконсултските услуги. Мисля, че единият беше Законът за адвокатурата, другият не мога да ви кажа кой е, но наистина право е на законодателя да промени тестовете, което ще даде възможност да въведем в общите условия забрана за събиране на юрисконсултски услуги от страна на клиентите на „Топлофикация“.
Напълно съм съгласен, че договорите реално се сключват с етажната собственост и хората може би не са наясно, че това им позволява да получават топлинната енергия на едни по-ниски цени благодарение на сключването на индивидуалните договори. Аз вече казах, че ако някой иска специални условия за доставка, въз основа на общите условия те могат действия надградят, стига, разбира се, да сключат такъв договор със съответното топлофикационно дружество, но не да бъде задължение, защото ние не можем да задължим хората да се откажат от сключването на общия договор с общите условия за топлофикационните дружества.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, има ли други, които желаят да вземат думата по въпроса?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Току що ме информираха моите експерти, че всъщност практиката в рамките на последните години е когато има новоприсъединена етажна собственост, ако тази етажна собственост се създаде като асоциация, тя може да договори с топлофикационното дружество... Аз само казвам какви са възможностите сега.
Ние изпълняваме закона, а самата наредба за топлоснабдяване се издава от Министерството на енергетиката. Може би вие действително сте комисия за наблюдение на КЕВР, но вероятно експертите в енергетиката могат да кажат как е възможно в тази наредба за топлоснабдяване да се решава този въпрос. Не може да се иска комисията да реши всичките ви въпроси в енергетиката. Не е в нашата компетентност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други желаещи да се изкажат по тази точка?
Госпожо Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Иванов, когато „Топлофикация“ претендира пред вас определено ниво на цените, вие занимавате ли се с това, колко договора за външни услуги е сключило дружеството и на каква стойност са те?
ИВАН ИВАНОВ: Да, нормално, експертната група трябва да го види това нещо и ако искате, в това писмо ще ви се даде подробен отговор. Не искам да импровизирам, но това ще ви бъде съобщено. Може да се направи на тази база и анализ какви са тези услуги по отношение на разходите на „Топлофикация“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.

ПО ТОЧКА ТРЕТА - Изслушване на информация от КЕВР относно резултати от одитите на лицензиантите, опериращи централи от сектора на ВЕИ

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Слушам Ви, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви. Господин председателю, касае се за три одитни доклада, проверки, които сме направили в периода преди аз да встъпя в длъжност. Самите доклади бяха представени и бяха разглеждани във временната комисия, която беше оглавявана от господин Валери Симеонов. Те бяха изготвени от експертни групи и тук в комисията в момента са ръководителите на трите експертни групи, изготвили трите доклада за трите електроразпределителни дружества. Тъй като това не е дейност, която аз съм възлагал или която съм отчитал, аз ви моля да бъдат изслушани с кратки изказвания тримата ръководители на тези експертни групи. Веднага започвам: госпожа Румяна Цветкова по отношение на проверката на "ЧЕЗ Електро България“ и "ЧЕЗ Електроразпределение България“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има госпожа Румяна Цветкова. Моля за кратки анонси в рамките на пет минути примерно. Докладите бяха на разположение на народните представители и предполагам, че те са се запознали. Някои от тях и в другата комисия са работили по тях.
РУМЯНА ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин председател. При извършената проверка на централите, които произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници на територията на "ЧЕЗ", съгласно работна програма бяха проверени писмените искания за присъединяване, всички присъединявания между 2008 и 2014 година, най-важните заключения – какви нарушения бяха установени на 149 централи. Разпоредбата на чл. 52 за присъединяване, съгласно искане на становище от преносния оператор за присъединяване от тези централи не е спазена. Не е спазена и процедурата по чл. 30, ал. 4 от ЗЕВИ за 16 производители, за която те трябва да предоставят съоръжения за наблюдение в реално време на произведеното количество електрическа енергия. Също така бяха открити доста несъответствия между разрешенията за ползване на централите, за които съответно сме сезирали прокуратурата и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колко такива нарушения са?
РУМЯНА ЦВЕТКОВА: Точно не мога да ги изброя, те са описани в доклада. Има доста – седем нарушения, Нарушението не е съответствие на издаденото разрешение от ДНСК, което е искано и това, което е представено в разпределителното дружество, е от търсения производител. Съответно има припокриване на УПИ-та, на които преди това е дадено друго разрешение и т.н., мощността не съответства на издадените разрешения. Това са, общо взето. Обектът също не съответства, плюс това имаше и един случай, в който е оттеглено разрешението за ползване, а всъщност този ВЕЦ продължава да произвежда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Това е резюмето, нали?
РУМЯНА ЦВЕТКОВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Кой е следващият?
ИВАН ИВАНОВ: Относно извършената проверка на „ЕВН България Електроразпределение“ и „EВН България Електроснабдяване“ – господин Балабанов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Балабанов, имате думата.
БЛАГОВЕСТ БАЛАБАНОВ: Уважаеми господин председател, по време на проверката в „ЕВН“ бяха предоставени данни за 1 044 броя централи от възобновяеми енергийни източници с обща инсталирана мощност 588 мегавата. Те са доста разнообразни по вид. Във вид на таблични данни беше предоставена много обширна информация, но, общо взето, по проверката бяха установени също някои нарушения. Например, бяха констатирани нарушения, свързани със сроковете искани за присъединяване, 30-дневния срок. Не бяха изпълнени някои точки от чл. 26 на ЗЕВИ за сключване на предварителен договор. Също така бяха констатирани някои нарушения на чл. 30 от ЗЕВИ, свързани с изискване на данни, за предаване на данни в реално време. За всички тези нарушения беше предоставена информация и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. От тях се установи, че 25 централи, с които няма сключен договор, не изкупува произведената електрическа енергия, а за 12 броя производители има декларации, че ползват средства за подпомагане и за тях се прилага определената от ДКЕВР цена. Констатирани бяха и три случая на несъответствие между декларацията, в която собственикът на централата е заявил, че инвестицията за изграждане не се подпомага със средства от Държавен фонд „Земеделие“. За всички тези нарушения бяха сезирани Министерство на регионалното развитие и благоустройството, прокуратурата на Република България, Министерството на финансите и Министерството на енергетиката.
ИВАН ИВАНОВ: Ако ми разрешите, господин председател, ще Ви предложа да дадете думата на господин Лъчезар Ралчев, който е също главен експерт и който участва в извършването на проверката на „Енерго-Проо Мрежи“ и „Енерго-Про Продажби“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Ралчев. Разбира се, нарушенията са еднотипни, така че, съкратено, моля.
ЛЪЧЕЗАР РАЛЧЕВ: Да, но има и малко по-различни нарушения. В „Енерго-Про“ бяха проверени 292 обекта. В хода на проверката за 38 обекта присъединение средно напрежение нямаше съгласувателни процедури с "НЕК".
Петнадесет централи производители не са изградили система за мониторинг и предаване на данни в реално време, за които дружеството е предприело действия за изграждане на тези системи след нашия доклад. При нас се констатира, че пет производители са започнали да продават електрическа енергия на дружеството преди разрешението за ползване и поставяне под напрежение. Енергията е изкупена от „Енерго-Про“ за тези пет производители. За 59 производители на електрическа енергия липсват данни за сключени договори за достъп. Дружеството е сезирано да отстрани тези нередности.
Най-интересни са тези централи, които за 16 броя централи в проведените 72-часови проби не е отчитана никаква енергия в протоколите за отчет, а те са с по-късна дата от срока, определен в заповед за поставяне под напрежение. Има централи, при които първият отчет на електрическа енергия от средства за търговско измерване е месеци след провеждането в експлоатация, като повечето централи са точно в 2012 г., месец юли, когато е бумът на присъединяванията. За осем дружества заповед за поставяне под напрежение и провеждане на 72-часови проби, която се издава от разпределителното дружество, не комуникират заповедите с разрешителните, издадени от РДНСК и ДНСК. В какъв смисъл? Тридневният срок, в който централата би трябва да е под напрежение и да се правят тези изследвания и проби, в този срок се издава и разрешителното за ползване. За всичко това сме сезирали прокуратурата с писмо, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Господин Иванов има да добави нещо.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, искам да допълня това, което беше по-скоро направено в следващите месеци, за които все пак аз тогава бях и действащ председател.
Първо, установи се, че част от нарушенията могат да бъдат отстранени чрез промяна в закона. Едно общо нарушение, което всъщност беше допуснато за всичките тези централи е, че не се отчиташе потреблението за собствени нужди. С промяна в закона потреблението за собствени нужди беше приспаднато и се определи нормата нетно специфично производство на тези централи.
Второто, което беше направено с промяна в закона, това беше да се преустанови двойното субсидиране на 335 централи на възобновяеми източници, най-често соларни централи, които бяха ползвали безвъзмездна помощ по национална или европейска програма и след въвеждането в експлоатация ползваха и преференциална цена. Там отново след промяна в закона беше приспадната инвестицията с безвъзмездната помощ, а самото ценово решение за изкупуване беше отнесено към последното ценово решение за съответния вид енергия, което означаваше сумарно намаление някой път с четири до пет пъти на цената, по която се изкупува електроенергия от тези дружества.
Третото, което беше предложено за промяна в закона и възлагаше на КЕВР правомощия, когато се установи сериозно разминаване в инвестициите, които са направени и съответно вземане на мерки за възстановяване на инвестиции, които са определени чрез висока преференциална цена, не мина през Народното събрание и при това положение КЕВР не можеше да го използва. Единствената възможност беше да сезираме прокуратурата, която, за съжаление, поиска от нас да кажем точно какво престъпление е извършено, а всъщност ролята на прокуратурата е да определи какво е престъплението, ние не сме правораздавателен орган.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков желае да зададе въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз няма да се спирам на нарушенията, които сте установили. Гледахме ги вече няколко пъти, но понеже в момента се занимаваме с дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и понеже тя е орган, който не е от председател до председател, а след това с новия председател забърсваме всичко, което е било преди това и продължаваме наново, имам няколко въпроса, които силно ме вълнуват и които трябва да имат своето последствие, защото иначе и самата комисия остава под съмнението, че не е работила както трябва – не говоря към сегашния състав, не говоря към изцяло сегашния състав, за да съм по-точен и ще разберете защо казвам това. По сведенията, които имахме към август 2014 г., когато приключиха реално вашите проверки, ако не се лъжа, нали така беше?
ИВАН ИВАНОВ: Малко по-късно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, някъде там беше, бяха предложени от експертите и бяха изготвени някъде около 2500 акта за установяване на нарушения. След това бяха подписани по-малко. Числата горе-долу са такива. Да не са 2500, но са 2300, там някъде, но са над 2300.
Не знам как това се е отнасяло във връзка с празнуването, че били назначени за председател на КЕВР преди това предишният състав или от еуфорията, която е обхванала тогавашната председателка, изтекоха давностните срокове от около хиляда от тези наказателни постановления, а останалите, които бяха пуснати, част от тях бяха квалифицирани като незначителни.
Искам да задам един въпрос към сегашния председател на комисията господин Иванов. Смятате ли да проведете едно вътрешно проучване на тези проблеми, които повдигам най-официално като комисия, в резултат на какво се получи това, защото тук става въпрос за съмнение за неупражняване на служебни задължения. Мисля, че това е най-мекият начин, по който мога да се изкажа какво се е случило – и да ни информирате в един определен период от време поради какво, как и защо са се случи тези неща. Аз разбирам колегиалните чувства, които изпитвате като комисари, но ми се струва, че, както се казва, истината ми е по-близка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Господин Ерменков, точният брой на констатираните нарушения е 2 690. Това, което аз ще проверя в рамките на тази проверка, която Вие поискахте и която ще бъде направена, ще Ви съобщя и точния брой на делата, по които ответник е Комисията за енергийно и водно регулиране, защото всичките наказателни постановления като правило обжалват и трите електроразпределителни дружества. Истина е, че наши екипи са буквално като летящи холандци – аз разписвам командировъчно на определени наши служители които трябва в рамките на два дни да минат през три или четири града, за да участват в съдебни заседания, където съответното електроразпределително дружество завежда дело с възражение на наложената наказателно-административна разпоредба.
Това, което не мога да кажа в момента, е колко е този брой на дела, но бях проверил и се оказа, че в 90 до 95% от случаите делата се печелят от Комисията за енергийно и водно регулиране. Даже ще ви дам и точната сума след проверка на приходите, които сме събрали. Това, което ми направи впечатление, което идва и от тези приходи, е, че събраната за по-миналата година сума като приходи в комисията, които отиват в републиканския бюджет – както знаете, ние получаваме една трета от тази сума – е била 11 милиона, а сега ми се струва, че за 2015 г. стигна 16 милиона лева. До голяма степен това увеличение се дължи на събраните чрез наказателни постановления глоби на трите електроразпределителни дружества. Но точните данни аз ще ви ги дам, ще се изготви справка и ще ви бъде предоставена.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Симеонов има въпрос.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той е по същата тема. Всъщност господин Ерменков добре знае за колко броя става въпрос, тъй като ги проверява в момента. Той много добре знае, защото го написахме заедно в доклада, че имаме 990 и няколко наказателни постановления. Колегите не ги знаят тези работи, но това е на базата на проверките от констатациите от одитите към февруари 2015 година. Моят въпрос е следният. Оттогава досега приблизителен брой на установени нарушения, ако можете Вие да отговорите или Вашите експерти, правили ли сте въобще проверки, имате ли констатирани нарушения и съответно имате ли наказателни постановления от февруари 2015 г. приблизително за една година до момента? Нещо ново има ли при вас в това отношение?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да допълня само: Правели ли са проверки на присъединяванията, извършени към мрежата високо напрежение на "НЕК", съответно на ЕСО?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. На възобновяемите източници в този период, господин Симеонов, не е правена втора проверка, защото тя завърши февруари, както Вие казахте, 2015 година. Съгласно плана ние правихме проверки вече на големите, включително на ЕРП-тата, но не в аспекта на възобновяемите източници и веднага казвам, че в момента ние сме в процедура на нашите наказателни постановления пред съдебните органи. Разбира се, такава проверка отново ще бъде направена, особено след тези промени в закона, които наложиха допълнителни изисквания към източниците на възобновяема енергия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За "НЕК" и за ЕСО правена ли е проверка за ВЕИ-тата, които са присъединявани към тях?
ИВАН ИВАНОВ: Точно тези проверки, които направи Агенция „Държавна финансова инспекция“ съвместно с наши експерти, екипът беше подготвен с 5 души от АДФИ, защото те проверяваха изцяло финансовата част и двама експерти от нас – беше за всички дружества, които са присъединени директно през ЕСО към „Национална електрическа компания” ЕАД. До един те са проверени и за дружествата, за които са констатирани нарушения, след като бяхме информирани, АДФИ като финансов ревизор изпратиха документите им в прокуратурата. Засега нямаме отговор от прокуратурата, така че са направени, там изцяло са проверени. За разлика от другите, които са по-малко, но са много на брой, големите с инсталирана мощност над мегават и половина са проверени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева иска думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз по-скоро ще се обърна към моите колеги и не знам дали има тук представители на пресата. Докога ще бъде така? През 2013 г. господин Делян Добрев, беше края на март, те бяха вече правителство в оставка, обяви за огромни гешефти за злоупотреби, за закононарушения и каза във ВЕИ-тата, че е предал доклад на прокуратурата. Една година по-късно /вече юни 2014 година/ управлява кабинетът Орешарски. Боян Боев, тогавашният председател, Вашият предшественик обяви, че в резултат на подробни одити е установено, че трите ЕРП-та са източили от България 880 млн. лв., и е предал документите на прокуратурата. Сега Вие пак сте предали документите на прокуратурата. Откакто съм депутат, периодично питам представители на изпълнителната власт какво стана с докладите, които предаваме на прокуратурата. Господин Добрев ми каза: те казаха, че са загубили моя сигнал. За господин Боян Боев не зная, не съм го питала, но очевидно за прокуратурата това да източиш 880 млн. лв., близо милиард, това е нищо работа. Опасявам се, че и с Вашите доклади ще стане така. Може би и двете наши комисии – и Комисията по енергетика, и Комисията за наблюдение на регулатора трябва просто да се обърнат с писмо, призив ли, нотариална покана ли, към прокуратурата да вземе да се отчете: истина ли е, че са изпращани тези сигнали, или е лъжа, или обществото е било заблуждавано? И ако е истина, какво е направила въпросната институция?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева. Както знаете, ние приемаме доклад на главния прокурор и бихме могли наистина да формулираме един въпрос в тая посока.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, защото така може да продължава години мандат след мандат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Така е, абсолютно права сте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Заявлението „изпратихме еди какво си на прокуратурата“ дотук – те няма и какво друго да направят, но се смята, че е свършена работата. И продължаваме, хората забравят и т.н.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов иска да добави нещо.
ИВАН ИВАНОВ: Съвсем малка добавка – че след като ние изпратихме в прокуратурата, през септември месец миналата година четирите работодателски организации също изпратиха в прокуратурата сигнал – единият за двете американски централи, другият сигнал беше за ВЕИ- централите. За мен централите не знам дали са получили отговор, но господин Кирил Домусчиев беше съобщил, че за американските централи отговорът от прокуратурата е отрицателен, че нямат данни за извършено престъпление и за започване на разследване. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Симеонов има думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И на Вашите сигнали, на Вашите три доклада отговорът също беше, че няма нарушение, въпреки че според нас има явни нарушения, но както и да е, аз имам един такъв въпрос.
От 1 януари 2014 г. влезе в сила Законът за икономически и финансови отношения с дружества, регистрирани с юрисдикция с преференциален данъчен режим, офшорки и свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Съгласно чл. 3, т. 14 от този закон, на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица, се забранява пряко или косвено да участват в процедури за получаване на лиценз по Закона за енергетиката. Става въпрос за „КонтурГлобал Марица Изток 3“, което попада в този кръг от дружества, регистрирани в офшорки и спрямо тях в шестмесечен срок от 1 януари 2014 трябваше да излязат съответно от такъв режим. Това дружество продължава да бъде в такова състояние и продължава да ползва лиценз, на какъвто няма право. Вероятно не сте в течение, но е добре да се провери това. То е регистрирано на Каймановите острови. Така че, добре е да се види, да се вземат съответните мерки да се отнеме лицензът на „КонтурГлобал ТЕЦ Марица Изток 3“. Това ще облекчи изключително много състоянието на българската енергетика.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Към същия въпрос – госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ако ми позволите, господин Симеонов, голямата слабост на вашата работа в сектор енергетика е това, че вие сте се фокусирали върху двете американски централи. Така е в проекта на закон, който представихте. Забравяте обаче, че в съвсем същата графа попадат и един куп ВЕИ-та и те имат дългосрочни договори за задължително изкупуване и т.н. Голяма част от ВЕИ-тата, както добре знаете и както сте отразили в доклада, са регистрирани в офшорки. Същото важи и за маса топлофикационни дружества. Да не цитирам имена, но единият от тези собственици си има парламентарна група вече. Когато говорим за отнемане на лиценза на енергийни дружества, защото не са спазили въпросния закон, дайте да говорим за всичките, защото иначе излиза, че едва ли не ние сме взели едни пари да премълчаваме определени енергийни дружества.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По принцип когато се започва една последователна атака, бих казал, нашите принципи са да се хванат най-тежките случаи и те да бъдат съответно решени. За нас най-тежкият случай от гледна точка на финансовите щети, които нанасят, са тези две централи, от които едната, „ТЕЦ Марица Изток 3“ фактически е тази, която е в нарушение на закона и с решаването на въпроса с тази централа съответно последователно ще се приложи и е нормално да се приложи и за тези, които нанасят по-малки щети. Ако мога да направя едно образно сравнение, ако ми позволите едно политическо изказване, господин Веселинов, в случая вашата роля е нещо като един тореадор, който размахва червен плащ за пред публиката и в края на краищата нищо друго не прави, освен едно голямо зрелище. А ние сме политическата сила, която хваща бика за рогата директно и ме чупи врата. Това е разликата.
Благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не виждам натръшкани бикове на терена, господин Симеонов, не виждам даже да сте хванали някого за рогата. „КонтурГлобал“ има най-ниските договорени цени, договорени в дългосрочния договор, а някои ВЕИ-та имат по четири, по пет пъти по-високи цени. Така че, аз не мога да разбера какъв е вашият критерий за селекция на едни, които са се облагодетелствали, които вие хващате за рогата и почвате да ги размятате, а за други премълчавате?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Понеже точката от дневния ред е изслушване на КЕВР, а не политически дебат, предлагам господин Иванов да изрази отношение по зададения въпрос от господин Симеонов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Считам, че всяка компания, независимо къде е регистрирана на територията на България, трябва да спазва българските закони. С други думи, Законът за офшорките, за който Вие казвате, е в сила от 1 януари 2014 г. и е задължителен за спазване и още утре ще разпоредя да се направи проверка на собствеността и на регистрацията, въз основа на която е издадена лицензия на „КонтурГлобал“. Бъдете сигурни, ще информирам.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да предприемете процедура за това.
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се. Просто не мога да си представя как това нещо може да съществува.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма как, трябва да предприемете; иначе влизате в групата на мажоретките с червени парцали.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, аз ползвам повод от изказването на госпожа Ташева да Ви сигнализирам, че според други народни представители има много такива регистрирани ВЕИ-та и е хубаво да се направи един общ преглед на собствеността на всички енергийни дружество доколко отговаря на този Закон за офшорките.
ИВАН ИВАНОВ: Ще се направи, може би не на всичките, малките не са толкова интересни, но за всички тези големи, над 1,5 мегавата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, със сигурност трябва да се направи.
Благодаря ви. Мисля, че всички направиха изказвания.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА - Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата от „Гражданска лига за България“.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Благодаря Ви. Имам въпрос към господин Симеонов във връзка с това нещо, понеже чухме публичен коментар, който беше за въпросното тълкуване на закона и понеже чух и господин Иванов, това е съвсем доброжелателно. Законът третира крайния собственик на капитала и в повечето такива лицензирани дружества, независимо дали е „КонтурГлобул“, както в случая го цитира господин Симеонов или са ВЕИ-та, те са прикрили собствеността през две или през три компании. Най-често се случва през холандски компании. След това компаниите се регистрират на Каймановите острови основно и на Сейшелите. Такъв е случаят с „КонтурГлобул“, чиято собственост е изцяло на Каймановите острови, но още по-притеснителното е, и може би господин Иванов трябва да вземе отношение при самото определяне на цената, че там има още една компания, която се нарича „КонтурГлобул Сървисис“, през която преминават плащанията за работна сила в предприятието. Аз цитирам публична информация. Цялата информация е извлечена от одитния доклад на одитора на предприятието. Там преминават около 60 милиона на година, което прави около 5 500 лева на човек средномесечна заплата. Подобен е случаят с „Марица Изток 1“, макар че не мога да се наема да твърдя там от гледна точка на лицензната дейност как се съпоставя към закона, защото има 12% офшорна собственост, която е по абсолютно същата схема направена. Дружеството е регистрирано в България, собственост са на холандско дружество, така нареченото „БиВи“. То на свой ред е собственост на компанията „Триси“ на Сейшелите. Така е в много от офшорните компании. И накрая госпожа Ташева, абсолютно вярно е, че в топлофикациите, особено преди пет години този процес се наблюдаваше изключително мощно за пререгистрацията. В закона от 2014 г. всичко това трябваше да бъде преведено в съответствие още към средата на 2014 година, а енергетиката е пълна с лицензианти – малки, големи, които имат крайна собственост на капитала, защото така е написано в закона – офшорна.
Аз чух едно мнение. Съвсем доброжелателно го казвам към господин Иванов. Ние с него спорим от време на време, но случаят изобщо не е такъв. Аз питах един от комисарите и чух, че е правено – вие сигурно правите някакви неформални обсъждания вътре в комисията, не знам как го наричате – и от юридическия Ви отдел са изразили мнение, че става въпрос само за първия собственик, ако мога така да се изразя за нещата. Не, не е така. Има ясно тълкувателно решение, мисля, на Върховния касационен съд. Ако бъркам, е едно от върховните съдилища. Там се третира крайният собственик на капитала. Така че въпросните дружества по наше мнение, като гражданска организация, която е регистрирана в съда да защитава потребителски права, никой не пледира да им бъде отнета лицензията и да спрат да произвеждат електрическа енергия. Ние просто бихме желали да видим процедура, в която им се дава време, което прецени регулаторът по негово усмотрение да се преведат в съответствие в закона.
Последно, според нас би трябвало да се обсъди от господа депутатите в Народното събрание промяна в Закона за енергетиката или може би в други нормативни документи. очевидно тези предприятия са произвеждали електрическа енергия над година и повече в нарушение на лицензията си де факто незаконно. Всички знаем какво е състоянието на „Национална електрическа компания” ЕАД в резултат на така наречените американски централи, които в крайна сметка се оказват не американски, а кайманови и сейшелови, ако мога да се пошегувам така, заради зелените централи и заради високоефективното комбинирано производство. Въпросът е каква ще бъде процедурата. Ако комисията дори го установи това нещо, те трябва да ги върнат тези пари, защото са произвели електроенергия…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви за въпроса. Въпросът Ви беше необичайно насочен към господин Симеонов. Изслушването е на господин Иванов. Господин Симеонов, желаете ли да вземете отношение по зададения въпрос? Господин Иванов има думата.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не знам дали комисията има наистина капацитета да направи проследяване на всичко това, защото неслучайно в България има Комисия за финансов надзор и Комисия за финансово разузнаване. Това е много специфична материя. Ние можем да се обърнем към тях по-скоро, защото ние разполагаме с документи, които показват финалния собственик или по-скоро първия, така да се каже, но кой е крайният собственик – това нещо може да провери специализиран орган. Това не е само въпрос до желание, това е въпрос на възможности.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Иванов, извинявайте, че Ви прекъсвам, съвсем доброжелателно е. Когато Вие лицензирате който и да било, той всяка година представя при Вас заверен одиторски доклад. На последната страница на всеки одиторски доклад всеки одитор е задължително да напише крайният собственик на капитала. Не е нужно изобщо да се обръщате към финансово разузнаване и т.н. Просто четете последната страница.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за пояснението, господин Гамизов. Има думата господин Иван Александров, който е задал сериозен набор от въпроси. Понеже имаме триминутен регламент за изказването, ще го помоля да наблегне на най-основните от тях. Аз поемам ангажимента да изпратя всичките му въпроси на господин Иванов и да поискаме писмен отговор по тях.
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми депутати, уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа, въпросите ми са конкретно по писмото, което е изпратено от КЕВР.
С кое свое решение и от коя дата КЕВР е открила процедура по изменение на действащите общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, за стопански нужди и за правилата за работа с потребителите на енергийни услуги?
На коя дата КЕВР е изпратила искане за писмено становище до Комисията за защита на потребителите, съгласно взето от него решение на проведено закрито заседание с протокол № 152/22.07.2015 г. по предложения проект за общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София и проект за правилата за работа с клиенти на енергийни услуги, предоставени от „Топлофикация София“ и на коя дата е получила отговор?
Какви действия е предприела КЕВР и кога в случай, че е получила писменото становище на Комисията за защита на потребителите и какви в случай, че такова становище не е било получено? Трябва ли да се лицензират от КЕВР доставчиците, търговците на енергия за топлинна и гореща вода за битови нужди и за небитови нужди, потребители крайни клиенти, в това число и в сграда етажна собственост предложили общи условия за продажба на топлинна енергия?
Необходимо ли е общи условия за продажба на топлинна енергия за битови и небитови нужди и правила за работа с потребителите да бъдат съобразени и хармонизирани с клаузите от Закона за защита на потребителите?
Задължително ли е общи условия за продажба на топлинна енергия за битови и небитови нужди и правила за работа с потребителите на енергийни услуги да не нарушават Конституцията на Република България?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Риторичните въпроси ги прескочете – да не нарушават Конституцията… Съсредоточете се само върху основното.
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ: Добре. Необходимо ли е при доставки и продажби на топлинна енергия по общи условия за продажби на топлинна енергия за битови и небитови нужди да се гарантира опазването на здравето, живота и имуществото на потребителите крайни клиенти? Това постигнато ли е с досега действащите общи условия и ще се постигне ли с новите общи условия и правила?
Известно ли е на господин Иванов и защо понастоящем в една немалка част от сградите в режим на етажна собственост „Топлофикация София“ ЕАД не продава стоките и услугите си на потребителите крайни клиенти, общо на всички купувачи на етажната собственост, а поотделно на всеки един от тях, имайки предвид начина на фактурирането? По този начин всъщност не се ли доказва, че самата „Топлофикация София“ иска да има индивидуален договор с всеки един от потребителите и клиентите от етажната собственост, след като тя, без да има такъв понастоящем, извършва продажбите си на топлинна енергия по начин на съществуващ договор за индивидуална продажба?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има много конкретни въпроси, на които не знам дали може да се отговори, за дати, часове и т.н. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ако бях получил предварително, и то не вчера, а поне преди два дни за възложени експерти по всеки един, а това са 14 въпроса, можех да отговоря накратко, но с това започват: кое решение, коя дата, от коя процедура, второто – пак на коя дата. Извинявайте, аз не съм компютър. Просто предлагам на следващото заседание, ако господин Александров е така добър да дойде, в точка „Разни“ да отговоря на въпроси, които ми е поставил.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Александров днес е представил този документ.
ИВАН ИВАНОВ: Аз го представям веднага на директора на дирекцията може да подготви отговорите, за да бъда конкретен и изчерпателен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като е възможно, разбира се, да получите писмено тези отговори, ако Ви удовлетворява?
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ: Да, ще ги изпратя. Това е във връзка с Вашето писмо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Съгласен ли сте на такава процедура, господин Александров?
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ: Да, благодаря, ще ги изпратя, включително и повече въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Цветанка Цанева има въпроси. Заповядайте, госпожо Цанева.
ЦВЕТАНКА ЦЕНЕВА: Тъй като времето е много ограничено, а аз исках да запозная депутатите с някои проблеми от страна на потребителите, при сегашното положение на Закона за енергетиката как са ни уредени отношенията с топлофикационните дружества, ще ви запозная само с най-важното, на което искам да ви обърна внимание.
Тази форма с публично известни общи условия не е удачна за клиентите, за щото в публично известните общи условия няма предвидени санкции за топлофикациите, когато не ги спазват. Давам два конкретни примера.
Първият пример е с чл. 30, ал. 3 от Общите условия. Фактурите, които ни предоставят „Топлофикация“ в момента, не отговарят на изискванията на този член от Общите условия. Никаква реакция няма и никой не може да ги санкционира.
Следващият член е чл. 59, ал. 1, буква „а“, т. 3 и 4 от Общите условия, където „Топлофикация“ трябва да съхранява документи за сградите - също не го спазват. Имаме доказателства. „Топлофикация“ губи дела в съда поради тази точка, пак никой не я санкционира.
Фирмите за дялово разпределение не спазват Общите условия между „Топлофикация“ и фирмите за дялово разпределение, като не ни представят изравнителните сметки по образеца, който е утвърден към Общите условия. Няма механизъм, по който да бъдат санкционирани фирмите за дялово разпределение. Затова съм изпратила писмо до Комисията за енергийно и водно регулиране, има писмо от 8 октомври 2015 г. за конкретна фирма, защото всички изравнителни сметки на тази фирма не отговарят на Общите условия – и пак няма санкции. Ако имаме договори, тези въпроси ще бъдат решени.
Следващото е по чл. 32, ал. 2 от Общите условия на „Топлофикация“, които не съответстват на чл. 115 от Закона за ДДС. Преди около 40 минути казахте за юрисконсултските възнаграждения, че не могат да бъдат отменени, защото има такива постановки в другите закони. Ето, сигнализирам ви, че чл. 32, ал. 2 от Общите условия не отговаря на Закона за ДДС. Това създава огромни проблеми на клиентите, които се съдят, в съда имат заведени дела, тъй като не може да им се установи действителното месечно парично задължение към „Топлофикация“, тъй като документите, които издава „Топлофикация“, не отговарят на Закона за ДДС.
Освен това, по моя инициатива през юни миналата година изпратих запитване до еврокомисаря за потребителите дали трябва да има сключен индивидуален договор с „Топлофикация София“, тъй като имаме официален отказ от тях. Оттам получих писмо, в което - без да обяснявам какви са точно взаимоотношенията ми с „Топлофикация“, тяхното становище е, че не трябва да имам индивидуален договор, но - като член на етажната собственост, етажната собственост трябва да има договор с „Топлофикация София“, а моите права и задължения като потребител - да бъдат уредени в Закона за управление на етажната собственост.
По-късно през месец септември мой роднина получи писмо от дирекция „Енергетика“ със същото становище. През месец март тази година във вестник „Стандарт“ прочетох интервю на евродепутата Емил Радев, който е задал подобен въпрос към Еврокомисията. Оттам са му отговорили по същия начин. Затова аз искам да помоля депутатите да се свържат с евродепутата Емил Радев и да се обсъди този въпрос - има ли правна възможност да се сключват договори между етажната собственост и „Топлофикация София“ при режим на общи условия, тъй като в тези Общи условия, които в момента КЕВР одобрява, има три субекта. Всъщност отначало се казва, че те са общи условия между индивидуалните потребители и „Топлофикация“, но вътре има права и задължения за Общото събрание на етажната собственост, за представителя на етажната собственост и за индивидуалния потребител и става смесване на права, задължения и отговорности на три различни субекта и много от проблемите на потребителите идват точно от това.
Другото е, че няма форма в закона, по който потребителите да бъдат уведомени, че има промени в Общите условия и по някакъв начин да реагират, да се възползват от възможности, които им дава законът. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ценева. Аз поемам ангажимента да се свържем с господин Радев и да осъществим този диалог, както и по други Ваши позитивни идеи.
Господин Иванов, желаете ли да вземете някакво отношение?
ИВАН ИВАНОВ: Предлагам господин Мазнев да отговори.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това не е задължителен отговор, защото дамата се изказа като адресат към депутатите, разбира се.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Уважаеми дами и господа депутати, по отношение на ДДС дали отговарят фактурите или не, аз в момента не мога да взема отношение, тъй като КЕВР не се занимава със счетоводството на дружеството. Поставихте други два важни въпроса и аз ще ги коментирам.
По отношение на документите за сградите, като представител, главен експерт на Омбудсмана, лично аз изготвих три писма до най-големите топлофикационни дружества в София, Пловдив и третото, макар че е само за част от Варна – Далкия, Варна, в които точно поискахме отговор на тези въпроси за документите на сградата, защото сградната инсталация точно се изчисляваше въз основа на проектната мощност на сградата. Това е един много важен въпрос, който наистина все още не е уреден и „Топлофикация“ са длъжници на хората, тъй като е свързано не само с дела, но и с изчисляване на параметрите на топлоенергията, когато се разпределя от топлинните счетоводители.
Фирмите за дялово разпределение не представят изравнителни сметки. Може би имате предвид фирма „Техем“, тъй като там проблемите наистина ги има при тази фирма. В случая обаче трябва да бъда конкретен и да кажа, че Комисията за енергийно и водно регулиране не се занимава с дялово разпределение. Съгласно Закона за енергетиката, това е в изключителни случаи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това сме го коментирали много пъти.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Това е в компетенциите на Министерството на енергетиката, макар че за „Техем“ Вие сте права, в случая КЕВР няма какво да направи. В случая все пак трябва да спазим закона. Говоря по-бързо, за да отговоря на всички въпроси.
По отношение на индивидуалните договори с „Топлофикация София“, тук имам едно решение на Комисията за защита на дискриминацията. Тук не е станало въпрос досега. В това решение - бързо ще го обясня, гражданин казва защо небитовите, стопанските потребители имат индивидуален договор, а битовите нямат. Господин Иванов подробно се спря на предимствата и недостатъците на индивидуалните договори и най-вече по отношение на това – тъй като комисията има компетенции, има и глава в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: тази тема я дискутирахме много, няма смисъл да я дискутираме пак.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Да, завършвам. Въз основа на това решение, Комисията за защита на дискриминацията казва, че в случая няма нарушение на закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има господин Макарий Новев.
МАКАРИЙ НОВЕВ: Вчера може би поднесох на уважаемото деловодство на комисията, на господин Иванов, който внимателно потвърждава едни мои писания, които са пълни с електричество и от тях който иска, може да изкара някаква мълния. Същият материал се намира и на другите места.
Втори момент, госпожа Магдалена Ташева, която си отиде, пропусна един момент. Касае се за това заседание, което тя цитира във връзка с прокуратурата, че уговорката беше да се отнеме лиценза на ЕРП-тата. Присъстващите – няма да цитирам кой, как и какво – „нямаме закон“, „нямаме“ това, нямаме онова. А има една наредба, която казва: давам ти лиценз и ти отнемам лиценз.
Сега ще задам един въпрос на най-уважавания от тази редица господин Иванов. Господин Иванов, по който документ Вие правите общи условия, по кой документ регламентиране одобряването на Общите условия на съответните енергийни предприятия и дружества?
ИВАН ИВАНОВ: Съгласно Закона за енергетиката. Наредбата за лицензиране е.
МАКАРИЙ ИВАНОВ: Ако я пуснем работата по канала, ще се забави. По Наредбата за лицензиране. И по тази наредба – къде е господин Таско Ерменков, който почна: но то няма това, няма онова… Я тя наредбата е категорична: даваш – вземаш. Тоест, от уважение към вас, взаимно уважение – аз ви казах. Сега ви предлагам да ви подсетя за четири плика. Първият плик – влизате и правите критичен анализ на всичко, което е до вас: прокуратура, решения, проблеми. Написвате го това, разписвате го, подавате го на комисията и оттам нататък почвате да навивате часовника, за да ви отчита времето. Вие го пропуснахте това. Защо?
Трети момент. Общи условия. Общите условия, както казах, са на базата Наредбата за лицензирането, на Закона за енергетиката. Паралелно с това и на Наредбата, в случая тя се нарича 16/334 от 2007 година. по отношение на тези общи условия аз съм подсетил господин Иванов – не ги закачайте, а вземете и направете пълен отчет на досегашното изпълнение на общите условия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбрах. Благодаря.
МАКАРИЙ ИВАНОВ: По отношение на сградната инсталация, осемдесет страници се намират в моите скромни документи. Аз съм готов, госпожа Мая Манолова ме е поканила, чакам съобщение, ако ме пропусне в бързината, предлагам който желае да се срещне с мен – как може справедливо да се реши проблемът със сградната инсталация – това съм аз засега.
Господин Иванов, нямам време, защото в доклада на уважаемия единствен инженер, електроинженер господин Симеонов, който беше публикуван, не знам след това къде отиде и какво стана, но в този доклад аз имам едни сериозни допълнения, в които пише: комисията е пропуснала най-прецедентните моменти – да регулира американските ТЕЦ-ове. И сега може да ги урегулира. Тя има отношение – но така е била цената – не, има регулаторен период и за нея. Обаче - скрили са документите на господин Иван Иванов. Спирам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Господин Иванов, желаете ли да вземете отношение?
ИВАН ИВАНОВ: Само да благодаря за изказването на господин Макарий Новев, който е доайенът на българската енергетика. Така ли е, господин Новев?
МАКАРИЙ НОВЕВ: Каквото кажете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Закривам заседанието на комисията.

/Край на заседанието - 17.45 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
НА КЕВР:
/Искрен Веселинов/