1.Оценка на КЕВР за работата на либерализирания енергиен пазар след стартиране работата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)
2.Запазване на постигнатото финансово стабилизиране на Националната електрическа компания при продължаване действието на модела на единствен купувач и през следващия ценови период 2016-2017 г.
3.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№7

На 16 юни 2016 г. от 14.30 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Оценка на КЕВР за работата на либерализирания енергиен пазар след стартиране работата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)
2. Запазване на постигнатото финансово стабилизиране на Националната електрическа компания при продължаване действието на модела на единствен купувач и през следващия ценови период 2016-2017 г.
3. Разни.

/Начало на заседанието – 14.45 часа./
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Дневният ред ви е раздаден.
Първа точка: Оценка на КЕВР за работата на либерализирания енергиен пазар след стартиране на работата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ); втора точка: Запазване на постигнатото финансово стабилизиране на Националната електрическа компания при продължаване действието на модела на единствен купувач и през следващия ценови период 2016-2017 г.; и трета точка: «Разни».
Има ли колеги, които желаят да бъде променено нещо по дневния ред, да бъдат включени някои допълнителни те ми? Ако няма, съгласните с дневния ред моля да вдигнат ръка. Виждам пълно единодушие.
Гласуване: 15 гласа „за“, „против“ няма, въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Гост на нашето заседание е господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.


ПО ТОЧКА ПЪРВА - Оценка на КЕВР за работата на либерализирания енергиен пазар след стартиране работата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на господин Иван Иванов по точка първа от дневния ред.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Преди да направя изявление по точка първа от дневния ред, искам да съобщя, че заедно с мен тук на заседанието ще вземат участие госпожа Елена Маринова, която е директор на дирекция „Правна“ към Комисията за енергийно и водно регулиране. Господин Пламен Младеновски, изпълняващ длъжността директор към дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и господин Стефан Мазнев, който изпълнява длъжността ръководител на отдел „Електроенергетика и топлоенергетика“.
Освен това искам предвид на това, че миналата седмица през пленарната зала на Народното събрание беше разгледан и беше приет с практически пълно единодушие Годишният доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране, да ви благодаря, още повече че една част от вас участвахме с изказвания в разискванията и вашите изказвания и гласуването в пленарна зала, както аз, така и моите колеги в комисията възприемаме като оценка за това, което успяхме да свършим през първата година заедно с това като един много сериозен ангажимент, че трябва да продължим с действия в добрата за българските потребители и за българската енергетика като цяло действия.
Сега, ако ми позволите, минавам към точка първа. Първата тока, която Вие, господин председател, прочетохте, е „Оценка на Комисията за енергийно и водно регулиране за работата на либерализирания енергиен пазар след стартиране на работата на Българската независима енергийна борса ще представя така, както борсата се разви в рамките на изминалите пет месеца на нейното функциониране.
Преди всичко, още на 31 март 2014 година Комисията за енергийно и водно регулиране издаде на Българската независима енергийна борса лицензия за дейността организиране на борсов пазар на електроенергия за срок от 10 години. На 19 януари тази година борсата започна реално да функционира в сегмента ден напред. Накратко, през месец януари броят на участниците, които подадоха оферта в първия ден на доставка, беше 16 участника, но допуснати по начало за борсовата търговия през месец януари е 18 борсови участника.
Количеството изтъргувана електроенергия беше 70 370 мегаватчаса, като цената, по която се извърши търговията ден на пред, варираше в широки граници. Най-висока стойност – 176.02 лв. за мегаватчас при ден на доставка 22 януари е най-ниска цена 37.49 лв. за мегаватчас при ден на доставка 31 януари. Без да съобщавам всички тези данни, за следващите месеци искам да отбележа, че през месец февруари сериозно нараства количеството търгувано на борсата. То е вече вместо 77 000 – 139 122 мегаватчаса, през месец март достига 196 000 мегаватчаса и през месец април има съвсем слаб спад на 187 000 мегаватчаса.
За цената. По отношение на цената в първия месец аз съобщих най-високата и най-ниска цена, като за втория месец тя се променя в още по-широк диапазон – от 117.03 лв. с ден на доставка 8 февруари до най-ниската цена – 0 (нула) лева за мегаватчас на 22 февруари. Имаме по-голям брой участници: от 18 те вече са 24. През месец март нараства на 28, като през месец март се отбелязва и най-високият търгуван обем енергия – дневен. Това е 9 114 мегаватчаса на ден. Април месец, както вече казах, бележи един слаб спад на търгувания обем електроенергия. В същото време броят на участниците продължава да расте и те стават общо 31. За месец май все още нямаме пълни сведения, които ни изпраща ежемесечно Българската независима енергийна борса, но мога да ви кажа, че най-високата цена за месец май е 119.42 лв., а най-ниската е 19.56 лв.
Каква обща оценка може да се направи за изминалите пет месеца от функционирането на борсата? Преди всичко, с всеки месец броят на участниците на борсата се увеличава, което означава увеличаване и на конкуренцията по отношение на търгуваните количества.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Количеството за май какво е?
ИВАН ИВАНОВ: За месец май го нямам количеството, единствено ни дадоха цените, но аз мога, господин Симеонов, утре в имейл да Ви пратя количеството за месец май.
Второ, повишаване общо на обемите търгувана електроенергия. Едновременно с това не може да се направи един цялостен анализ, защото опитът от европейските енергийни борси показва, че анализ може да се направи при едногодишен период на наблюдение на борсата. Причините са няколко, те са очевидни: сезонни колебания, атмосферни промени, както се казва, непредизвикани и не на последно място – самият сегмент, на който функционира борсата към момента, е сегментът ден напред, което при наличието на двустранни дългосрочни договори на българските индустриални промишлени дружества с производители на електрическа енергия фактически е един много малък сегмент от търгуваната електрическа енергия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Какъв е процентът от общото?
ИВАН ИВАНОВ: Не повече от 4%. Към момента това е с тенденция да се увеличи в следващите години?
Това, което също може да се отбележи е, че очакванията за стартирането на втория сегмент са свързани и с определяне на много по-реална пазарна цена на електроенергията.
Вторият сегмент, за който тук имаше информация по този повод, ще започне да функционира в тестови режим не по-късно от 1 юли, тоест след две седмици. БЕХ беше увеличил уставния капитал на Българската независима енергийна борса. Това позволи на борсата да закупи тази платформа за двустранните договори, които са със срок по-голям от един ден, с други думи, от два дни до една година. Тогава именно ще бъдат купувани от големите български индустриални предприятия зачитани количества електроенергия и ще може да се достигне до една наистина по-реална цена за електроенергията в един по-дълъг период от време.
По този повод само ще вметна, че когато Комисията за енергийно и водно регулиране изготвяше - то все още е в ход на процедура – ценовото решение, което трябва да влезе в сила от 1 юли, е именно поради липса на този сегмент за търговия през борсата на двустранни, експертите на комисията бяха принудени да вземат цените от този сегмент на борса в Румъния и в Унгария. Цените в целия този регион на борсите, което ние го виждаме от сегмента ден напред, са много близки, почти се припокриват. Дори ръководителят на българската борса господин Константинов ми беше показал на графиката как буквално има съвсем малко разлика между тях, което всъщност е нормална предпоставка за създаване на регионална енергийна борса. Това е, което мога да кажа към момента по първа точка. господин председател, ако има въпроси, както аз, така и водещите експерти в комисията, които са от двете ми страни, ще отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Имаме депозирана позиция на Асоциация „Свободен енергиен пазар“. Доколкото разбирам, има представител на асоциацията – госпожа Красимира Хинова, мисля. Може да заповядате. Имате три минути да представите позицията си.
КРАСИМИРА ПИЩУХИНА: Благодаря на комисията за възможността да представя позицията на Асоциация „Свободен енергиен пазар“ (АСЕП). Ние изпратихме писмо, което съдържа в момента снимка отвътре, направена от нашите членове на състоянието на свободния пазар на електрическа енергия с акцент върху пазара на дребно и бихме искали да споделим със законодателя тревога относно състоянието на този пазар.
Обобщено, виждането на асоциацията относно състоянието на пазара на дребно е, че едва стартирал документално, този пазар започва да се разрушава. Действащата нормативна рамка и ценовите решения превръщат търговците на електрическа енергия в буфер за всички финансови рискове и предоставят същевременно необосновани предимства за икономическите групи на крайните снабдители. Според нас, това ще доведе до свиване на пазара на сегменти. Това становище преди всичко се основава на обстоятелството, че крайните снабдители в България притежават дружества, които са търговци на електрическа енергия на свободния пазар. Това позволява изкривяващ конкуренцията достъп на цитираните търговски дружества до данни и информация за клиентите на регулирания пазар. Възможността информация за потреблението, за контактните координати, за подадено заявление на смяна на доставчик да бъде предоставена на търговец от икономическата група на съответния краен снабдител доставя останалите търговци на свободния пазар в неконкурентно положение.
По отношение на нормативната регламентация на търговията с електрическа енергия, бих отбелязала приетите правила за търговия с електрическа енергия, които задоволяват на крайните снабдители да прехвърлят върху търговците целия финансов риск, който е свързан с вземанията от крайния потребител. Визирам налаганите върху търговците банкови гаранции плюс несвойствените задължения за тях да събират заплащането за мрежовите услуги от крайните клиенти. С последното се налагат неприсъщи задължения, които освен това влизат в обхвата на лицензионната дейност на електроразпределителните дружества.
Прилагащата правилника инструкция налага сложна административна процедура за излизане на мрежовия потребител на свободния пазар с нотариални заверки, допълнителни разходи за потребителя, както и срокове, които са много комфортни за електроразпределителните дружества, но носят рискове за неизпълнение и санкции за търговците. Според нас това действа възпиращо и демотивиращо за самите клиенти и изисква от търговците неоправдан времеви и административен ресурс.
Техническата страна на рамката на свободния пазар е свързана с използването на стандартизирани товарови профили. Според нас това използване не е достатъчно добре подготвено. Кабелите не са унифицирани в национален мащаб и създават редица технически спънки.
Основното, върху което обаче бихме желали да обърнем внимание, са последните Насоки за енергийно регулиране в доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране от 27 май и проекта на ценово решение, който трябва да влезе в сила от 1 юли. Ние смятаме, че това решение ще има много негативни последствия върху целия свободен пазар и ще забави развитието му. Визирам аспекта, съгласно който по административен ред регулираните цени за електрическа енергия за небитови клиенти ниско напрежение се променят драстично надолу до нива, конкуриращи цените на свободния електроенергиен пазар. Според нас, това нарушава пазарните отношения, тъй като конкуренцията трябва да се развива на свободния пазар, а не както в случая – да се противопоставя регулираният на свободния пазар. Ние смятаме, че този подход поставя в неравностойно положение всички търговци на електрическа енергия спрямо крайните снабдители, които в момента по подразбиране снабдяват тази категория клиенти. Елиминира се икономическата логика за клиентите да преминават през свободния пазар на електрическа енергия и ефектът ще бъде не само отсъствие на преминаване към свободния пазар, но и възможно връщане на клиента от свободния към регулирания пазар. В този смисъл, регулаторното решение в крайна сметка ще бъде против либерализацията на пазара и ще създаде необосновано предимство на крайните снабдители на пазара на електрическа енергия.
В контекста на казаното дотук, бихме искали да призовем Комисията за енергийно и водно регулиране да преразгледа подхода си към търговците на свободния пазар на електрическа енергия, както и ценовото си предложение за периода след 1 юли в контекста на своята функция за недопускане ограничаването или нарушаването на конкуренцията на енергийни пазари и за ефективното функциониране на тези енергийни пазари.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване. Господин Недев има думата за изказване.
ИВАН ИВАНОВ: По нейното изявление ли изказване, или?
ГЕОРГИ НЕДЕВ: За това, което докладвахте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте, господин Недев. Аз поставих въпроса дали на госпожа Пищухина да отговоря?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Изказването на госпожата е към Вас по-скоро, както и останалите изказвания ще бъдат.
ИВАН ИВАНОВ: Да, точно така, аз бях готов да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има два подхода – единият е да отговаряте след всяко изказване.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не. Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Другият подход е да се съберат няколко изказвания и да ги отговаряме.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми гости, господин Иванов, Вие знаете, че в общи линии от съвместната ни работа аз лично съм останал с впечатление, че комисията в този състав успешно изпълнява задачите, които трябва да изпълнява в този момента и даже на много места съм Ви похвалвал за дейността, която сте вършили. Сега обаче ми се иска да Ви критикувам. Критиката е насочена към тази оценка, която Вие сте представили в нашата комисия, защото, най-общо казано, това за мен представлява едно изброяване на факти и в материала липсва необходимият анализ на пазар, защото така е и зададена задачата – да се анализира дейността на либерализирания пазар, включително и това, как независимата енергийна борса участва в този пазар и по какъв начин тя се позиционира в този пазар. Либерализираният пазар не е, естествено, само тази независима борса, а има много участници в него, има проблеми, които трябва да бъдат решавани и т.н.
Хубаво е, че тук получихме материал, който се различава от анализа или от оценката, която Вие ни представихте, в смисъл, че в този материал аз виждам повече анализ, повече изведени проблеми и на мен лично много ми се иска тези проблеми да бъдат коментирани в комисията, след което, ако не възразявате, господин председател, ние отново да разгледаме оценката на Комисията за енергийно и водно регулиране, но пречупена през всички тези проблеми, които ние виждаме днес. Давам си сметка, че този материал, който госпожата изнесе, е допълнителен към днешното ни заседание, но по моя преценка, дотолкова, доколкото аз познавам пазара – успявам да следя събитията в него, считам, че той би бил полезен за един действително по-добър материал от страна на комисията по отношение на анализа на либерализирания пазар и енергийната борса в него.
В добавка към това, което чухме по отношение на пазара, аз бих поставил още един въпрос. Многократно съм Ви питал лично Вас, така също от трибуната на Народното събрание понякога съм поставял въпроса какво се случва с онзи момент на изкривяване на пазара, който се получава от съвместната работа от Електроразпределителните и търговските дружества. Тук беше изнесен един аспект, но аз по-скоро насочвам въпроса си към възможностите, които дава балансиращият пазар на електроенергия за изкривяване на либерализирания пазар и конкретно по отношение на контрола върху количествата, които купуват разпределителните дружества, за да покриват своите загуби, тъй като на всички е ясно и аз искам да ви предпазя от отговора: ние сме ви определили процент. Да, комисията определя процент максимални загуби, само че практиката показва, че тези дружества многократно надвишават този процент, изкупувайки на по-ниска цена на електроенергия и как тази електроенергия се отразява на либерализирания пазар. Това е моят въпрос. Ако може, сега отговорете; ако не, когато - примерно, ако се приеме идеята за един нов материал - тогава да обсъдим и този момент в него.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, имате думата за първите две изказвания да коментирате. След това има други колеги, които ще вземат отношение.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожа Пищухина участваше в общественото обсъждане, което беше проведено в Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната позиция беше изразена там, но в рамките на обсъждането ние нямаме там процедура, при която да отговаряме на изявления на участниците. Тук обаче мога да направя именно коментар на това, което тя каза, а именно:
Относно приетите от Комисията за енергийно и водно регулиране Правила за търговия с електрическа енергия, които позволяват на крайните снабдители да прехвърлят върху търговците целия финансов риск, свързан с вземанията от крайния потребител, ще отговори господин Младеновски. Аз ще се спра на прилаганата Инструкция за смяна на снабдителя.
Относно инструкцията, която според асоциацията, респективно, госпожа Пищухина, налага сложна административна процедура за излизане на битовите потребители на свободния пазар. Считам, че това действително не отговаря на истината. Инструкцията е пределно опростена, направена е по възможно най-ясния начин: всеки потребител на електрическа енергия може да отиде в съответния клиентски център и със заявление да оповести, че иска да смени своя доставчик. Смяната е безплатна. Смяната трябва да се извърши в рамките на месеца и от първо число на следващия месец доставката да бъде извършена от другия снабдител. На трето място, ако след време /може след месец, може след два месеца/ този потребител прецени, че условията са по-неизгодни, отколкото когато е бил на регулиран пазар, има също възможността безплатно да се върне на регулирания пазар. Това дори не е направено във всички европейски страни, а само в част от тях.
За какво се говори в това, че е сложна административната процедура?
Когато един търговец посети потребител и му предложи той да стане доставчик и да има смяна на доставчика, това, което се изисква от инструкцията, е едно единствено нещо: нотариална заверка на заявлението на потребителя. Това е абсолютно необходимо, защото иначе част от потребителите ще станат обект на измама и това се знае. Нотариалната заверка се явява по определен начин гаранция, че пред нотариус е заявена волята на потребителя да смени своя доставчик, а не в хода на разговора в самия дом. Вие знаете, че заверката при нотариус струва 6 лева. Някои казват, че е 4 лева, аз мисля, че е 6 лева. Това е единственото, което потребителят, който не желае да отиде и лично да заяви своето желание чрез подадено лично заявление, ще бъде натоварен да го направи. Но това е в негов интерес. В инструкцията комисията защитава интереса на потребителите.
Следващото: използването на стандаритизирани товарови профили не е унифицирано. Не може към момента да бъде унифицирано, защото нормативната база изисква всеки един от трите ЕРП да си представят своите стандартизирани товарови профили и нямаме нито задължение, нито имаме такава разпоредба, с която ние можем да унифицираме стандартизираните товарови профили. Това е извън правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Що се касае до основното, според мен, във възражението и то е свързано с проекта за ценово решение, което трябва да влезе в сила от 1 юли, основата на това е следната. В продължение на години имаше кръстосано субсидиране между битовите и небитовите потребители на регулиран пазар. По принцип постъпленията, които отиваха в крайните снабдители от небитовите потребители бяха по-големи, отколкото постъпленията от битовите потребители, независимо че ние сме дали една осреднена стойност, която трябва да бъде 2.29 лв. на мегаватчас. Тъй като небитови потребители излизаха на свободен пазар, тази именно част, която е с по-големи постъпления, намаляваше за крайните снабдители и те влизаха в дефицит. За да се премахне това крос субсидиране между двата вида потребители на регулирания пазар, в това последно ценово решение ние имахме два подхода. Единият подход беше, че трябваше да се промени крайната цена за потребителите.
Единият подход – не знам него ли иска да приложим госпожа Пищухина – беше да увеличим с близо 10% цената на електроенергията за битовите потребители, за да се изравнят по постъпленията, които постъпват от небитовите потребители. Тогава, независимо кой потребител излиза на свободния пазар, това нямаше да променя картината за крайните снабдители. Подходът, който ние приехме, беше в защита на крайните потребители, и то крайните битови потребители, като запазихме цената на битовите потребители и намалихме цената на небитовите потребители, което финансово можахме да го направим благодарение и на промени, които бяха извършени в закона. В резултат на това твърдението на асоциацията е, че ние блокираме либерализацията на пазара. Не, ние не блокираме либерализацията на пазара. Вярно, че вече няма да е с 20 и 30 % по-ниска цената, ако един потребител излезе на свободния пазар, а ще бъде в рамките на 5 до 10 %, но ние считаме, че това има и дисциплиниращ ефект и че трябва търговците да се поместят в тези рамки. В противен случай за сметка на търговците ние трябва да засегнем интересите на всички крайни битови потребители в страната, което е абсолютно неприемливо за регулатора, защото регулаторът защитава обществения интерес. Не защитава нито на производители, нито на търговци. Потребителите за нас са една изключително важна част от обществото, чиито интереси трябва да бъдат защитавани.
Относно борсата, навсякъде във функциониращите борси сегментът ден напред е в рамките на 4 до 5%, защото индустриалните предприятия в този сегмент купуват електроенергия само за да допълнят нещо, което в последния момент се оказва, че на другия ден трябва да им послужи за производство, за вид услуги и така нататък. Не е възможно да бъде по-голям този процент, но в същото време категорично заявявам, защото прочетох, че се бави следващият сегмент – не. Следващият сегмент и от последните разговори, които имахме с ръководителите на Българската независима енергийна борса говори, че на 1 юли те имат пълната готовност да започне тестовият режим на функциониране на сегмента двустранни договори и мисля, че имаше още нещо: новия модел на пазара на електрическа енергия.
Уважаеми госпожи и господа народни представители моделът на пазара на електрическа енергия е свързан с доклада, който трябва да представи Световната банка като консултант на Министерството на енергетиката. Това не е самостоятелна дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране. Струва ми се, че този доклад вече е постъпил. Ние очакваме официално да ни бъде предоставен от Министерството на енергетиката. На базата на този доклад трябва да се направи пътна карта, в която ще трябва да бъде заложен и новият модел на функциониране на свободния пазар. Това е, което исках да кажа по изявлението на госпожа Пищухина.
Ако ми позволите, по изказването на господин Недев. Прав си, господин Недев. Аз сега прочетох точно – мислех, че се касае за оценка на Комисията за енергийно и водно регулиране за функционирането на борсата, то е написано „работата на либерализирания енергиен пазар“. Приемам тази критика, защото наистина е така.
Относно технологичните загуби – наистина един важен и тежък проблем. За първата стъпка. Искам да отбележа все пак, че в рамките на година и два месеца от работата на Комисията за енергийно и водно регулиране в този състав бяха направени две сериозни стъпки. Когато ние поехме комисията, цената, по която ЕРП-тата получаваха технологични загуби, беше 30 лева на мегаватчас. Първата ни стъпка: увеличихме малко повече от два пъти, като върху тези 30 лева добавихме добавката задължение към обществото, което беше 37 лева и от 30 лева стана 67 при протести от страна на ЕРП-тата, но ние считаме, че това беше справедлива стъпка.
Това, което правим сега, за което многократно се настояваше от НЕК – те заявяваха: „АЕЦ Козлодуй“ ни дава енергия банд – една и съща стойност за технологични разходи в целия банд от 0 до 24 часа в денонощието. В същото време ЕРП-тата взимат в различни часови пояси, включително в пояси, когато има пиково потребление, когато цената е по-висока. По тази причина ние намаляваме с 15% енергията, която се взима от АЕЦ „Козлодуй“ по тази цена, за която досега говорих и тези 15% ги включваме – да се взема цена от НЕК, като ще се плаща по цена на обществен доставчик, по 80 лева осреднената от нас прогнозна цена на електроенергията за следващия ценови период, което увеличава общата им цена от 30 лева на около 36.50. Към тях трябва да се добавят и тези 35 – 36 лева, които са добавката задължение към обществото и ще се види, че вече цената, по която те заплащат, минава 72-73 лева.
Какво трябва да се направи в бъдеще? Да, ние обмисляме и правим изчисления за това, дали не може тарифата, по която се изкупува енергията за технологични загуби над регламентираните от комисията 8 % за първите две дружества "ЧЕЗ" и EVN и 9% за „ЕНЕРГОПРО“, над тези нива да бъде друга цената, по която те получават. Първо, искам да кажа, че в ценовия модел се залага само това, което ние сме нормирали.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Това е ясно, за него не говорим. Аз говоря за лошите практики.
ИВАН ИВАНОВ: Да. В момента наистина обсъждаме възможни решения. Казвам това съвсем отговорно. Правим изчисления. Стремим се да намерим добро решение.
От друга страна, по начало технологичните загуби, но не със скок, защото това ще има негативно отражение и върху цената на електроенергията за крайните потребители, но с няколко стъпки трябва да отиде на свободния пазар. Това е една от задачите, които комисията трябва да решаване в някакъв период от няколко години.
Господин Младеновски – по първата точка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на господин Младеновски.
СТЕФАН МЛАДЕНОВСКИ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми гости, ще допълня някои от въпросите, по които господин Иванов вече взе отношение.
Относно първия въпрос на госпожа Пищухина за това, че Електроразпределителните дружества притежават търговци на електрическа енергия – да, наистина, това е факт. Наистина, ние сме сезирани за редица нарушения именно от търговци, представители на асоциацията. Има проблеми там. В момента обмисляме действия, които за момента няма да ги споменавам. В много широк формат сме, при който е по-добре да замълчим за момента.
ИВАН ИВАНОВ: Докато не оповестим резултатите.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Но истината е, че, първо, правомощията на комисията са изключително ограничени в този аспект.
Второ, нарушенията, за които сме сезирани, са много трудно доказуеми, така че, за момента нямаме резултат от това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако правомощията Ви не са достатъчни, затова сме тук, в края на краищата. Давайте да коментираме по-лошия, защото контрол върху тези ЕРП-та трябва да има, в края на краищата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Спомняте ли си препоръката от моето изказване в пленарна зала?
ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм. Някои правомощия поискахме миналата година, които не ни бяха дадени, по повод на ВЕИ-тата.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Същото се отнася и за посоченото от господин Недев за възможностите за изкривяване на балансиращия пазар чрез по-евтината енергия за технологични разходи и нетирането на небаланса от това, че крайният снабдител и ЕРП-тата са в една специална балансираща група. Там предприемаме действия, но предстоят сериозни проверки и пак казвам: тези нарушения специално, за които сме сезирани, са много трудно доказуеми.
Да продължим с това, което каза госпожа Пищухина относно правилата за търговия с електрическа енергия, които са позволявали на крайните потребители да прехвърлят върху търговците целия финансов риск. Първо, крайните снабдители нямат никакви отношения с търговците. Може би има предвид Електроразпределителните дружества. Да, наистина, те би следвало да дават гаранции за сключените рамкови договори да гарантират плащанията на мрежата както към ЕСО, така и към ЕРП-тата, така и към Националната електрическа компания за цената задължение към обществото. Това е уредено с договорите, към които по принцип правилата за търговия нямат изисквания. Всяко ЕРП, в случая и Националната електрическа компания, си поставят условията сами. Комисията няма отношение към това нещо, но моята лична позиция е, че гаранции би следвало да има затова, защото няма ли гаранции, бяхме свидетели какво се случи с „Енемона“ и как запалиха ЕСО с доста милиони през лятото на миналата година.
ИВАН ИВАНОВ: Не всички са информирани може би.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Без наличието на такива гаранции един по-голям търговец просто какви измами и какви схеми заради мрежовите услуги задължения към обществото могат да се получат, така че те по-скоро са с превантивен характер. По-добре сега да ги имаме с превантивен характер, отколкото след това да ги въвеждаме, след като вече сме се опарили.
Относно СЕТЕП-тата, да, различни са, но по-скоро проблемът не е от различните СЕТЕП-та. Почти минимални са разликите с тях. Проблемът е с Еединната система за обмяна на данни между ЕРП-тата, ЕСО и съответно търговците, но това е изцяло в правомощията на ЕСО, оператор на пазара. Те провеждат срещи с ЕРП-тата, на които, доколкото знам, не канят търговците, въпреки че би следвало. Те би следвало да си договорят Единната система за обмяна на данни.
Ще допълня само относно доклада и намаляването на цените на небитовите потребители. Беше извършен сериозен анализ на свободния пазар, наистина, с това опасение, да не би намаляващите цени на стопанските потребители да навредят на пазара – това, за което алармира и госпожа Пищухина. Но утвърдените цени са не доста, но са по-високи с около между 5 и 10 % от предлаганите в момента на свободния пазар. Така че такава опасност не виждам.
Наистина, за търговците вече е малко по-трудно да привличат клиенти.
ИВАН ИВАНОВ: И с по-малка печалба.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Да, и клиенти с по-малка печалба.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Този въпрос беше уточнен, господин Иванов.
Господин Мустафа Ахмед има думата, след което господин Ерменков.
МУСТАФА АХМЕД: Господин председател, уважаеми гости, скъпи колеги, по точката, която дискутираме в момента бих искал по-общо да се опитам да се изкажа.
Господин председател, знаете, че от началото на Вашия мандат ние даваме висока оценка за работата на комисията като цяло. Това доказва и гласуването на годишния доклад в пленарна зала с по-голямо мнозинство, което гласуваха всички групи.
Да ви кажа честно, вчера, след като прочетох писмото, което Вие сте пратили до комисията, бях много изненадан. Бих искал да кажа, че това писмо по месеци всеки месец включва в себе си от две до три изречения като информация. Мисля, че е напълно семпло и, да не се изразявам, по-тежко в момента. Като цяло информацията е много оскъдна и ви препоръчвам да не се подписвате под такива писма, тъй като гледам, че вие сте го подписали и сте го пратили към комисията, защото ние въз основа на тази информация в момента днес дискутираме точката, която е на дневен ред. Няма как един народен представител с толкова малко информация да иска да изкаже мнение или да даде някаква насока или да подпомогне самия процес.
Второ, очакваме от тази информация или писмо до нас да има някакви препоръки за шестте месеца, които отминаха, като либерализирането на пазара като цяло. Никъде тук не е записано какви препоръки и какво би трябвало да се подобри или какво трябва да се промени като законодателство. В лицето на председателя на нашата комисия винаги сте получавали необходимата и помощ, и разбиране, че винаги сме насреща да подпомогнем процеса, за да приключим проблемите в енергийния бранш като цяло. Тук в тази комисия всички колеги знаят, че ние не се делим на групи или това-онова, тъй като енергетиката е национална сигурност. Но все пак, за да има и малко лъч надежда, въз основа на това, което казахте, че изминалите шест месеца общата изтъргувана енергия от пробния период е 4% на база на цялата енергия, която се търгува в нашата държава, аргументите, които донякъде са основатели от гледна точка на сезоните, на включването на допълнителните компоненти, малките потребител, които все пак ще се включат в този пазар, проявяваме разбираме. Разбираме, че не сме готови като цяло да задействаме процедурата. Имаме още време или по-точно имате време, за да усъвършенстваме като цяло всичко, за да може реално да нямаме проблеми след почване и стартиране на работата на борсата. Аз като член на комисията декларирам, че съм готов да подпомогна всички процеси – законодателни или каквото трябва да се направи, препоръка от ваша страна, за да може колкото се може по-рано да заработи борсата. Дори и 1 % да имаме реално намаляване на цената, все пак всичко трябва да се направи за гражданите на Република България.
Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, във всички страни, в които се въвежда борсата – тя е въведена, ние сме едни от последните – един качествен анализ може да се направи след едногодишен период. Дори и Комисията за енергийно и водно регулиране за своята собствена дейност във всичките области внася, съгласно закона, годишен доклад. Трудно може в рамките на пет месеца… Не може, освен да направим такъв анализ, за който след няколко месеца ще кажете: Господин Иванов, това сте записали като анализ, а то не се случва. Необходимо е да се види през четирите сезона на годината как функционира борсата, как особено ще продължи да функционира със сегмента двустранни договори. Аз ви уверявам, че ако ми се възложи – това ще бъде през януари следващата година – да направим и годишен анализ с препоръки, с оценки на функционирането на борсата, ще имате един материал от 15-20 страници. Разбира се, ще има отчет на борсата по месеци, но ще има един богат материал за анализ. Това искам все пак да кажа. Не е направено от нежелание. Извадката е много малка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Може би голяма част от колегите, включително аз, очаквахме, защото излизат поне няколко проблема. Аз съм си записал четири неща да задам като въпрос. Трите въпроса вече ги зададоха. Едни и същи неща очевидно всички ги виждаме и ги мислим, така че очаквахме може би някакъв коментар по-скоро в тая посока, а не толкова тоя задълбочен анализ, който се очаква на годишна база.
Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, уважаеми колеги народни представители, първото нещо, което искам да кажа е, че наистина оценката има по-скоро статистически-регистрационен характер, отколкото оценъчен характер, за съжаление, макар че пише, че оценка в крайна сметка имаме една хронология на данни, които според мен можеше малко по-аналитично да бъде подходено към тях. Нещо повече, имайки предвид, че вече част от тези, които са засегнати, в смисъл, част от този либерализиран пазар имат някакви забележки, може би и Вие сте запознати с тези забележки, може би накрая ще чакаме тук да ни четат някакво становище, да получим отговор или най-малкото да кажем, че има такива проблеми, за които сте били вече нотифицирани, грубо казано. Но в тази страна аз няма да навлизам.
Само една обща забележка, господин Иванов. Общественият интерес не е интересът само на потребителите.
ИВАН ИВАНОВ: Не, разбира се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото Вие казахте, че не защитавате интереса на производителите и търговците. Общественият интерес е интерес на цялото общество, включва и потребители, и производители. Аз само казвам, за да си уточним понятията, и търговци.
ИВАН ИВАНОВ: Казах, че не е само на тях.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, може би не съм чул думата „само“.
Няколко по-конкретни въпроса във връзка с гаранциите. Аз имам един въпрос, който много ме интересува: дали електроснабдителните предприятия плащат гаранции на ЕРП-тата, тоест, дали са равнопоставени играчите на пазара. Понеже аз не съм от групата на "ЧЕЗ", ако отида някъде да снабдявам някого с енергия, като краен снабдител ще трябва да плащам гаранция и т.н. Дали не е необходимо наистина, ако трябва законодателно, ако трябва с наредба на министерство, подзаконов акт, но да се унифицират изискванията към различните сегменти на пазара, като се започне от търговци, крайни снабдители, преносни предприятия, за да може всичките да знаят, че играем по едни и същи правила, а не защото аз съм по-близък на някой и имам малко по-добри правила от другия. Казвам го - като теория, а не като практика.
Следващото което ни интересува – Вие казахте, че от Световната банка очаквате всеки един момент да Ви изпрати доклада. Но аз съм почти убеден, че при Вас има поне някакъв междинен вариант на този доклад и както и в министерството, така и при Вас е засекретен.
ИВАН ИВАНОВ: Не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Намира се там, проверете.
ИВАН ИВАНОВ: За министерството не говоря. Говоря за Комисията за енергийно и водно регулиране, наистина нямаме нищо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все ми се струва, че при Вас има един такъв доклад, който за да го получиш, трябва да минеш през секретната секция. Проверете го. Въпросът е по-важен, и то не е защото е в секретна секция. Въпросът е, че имате доклади, които се правят. Аз знам, че той не е Ваш този проблем. Ако той Ви е изпратен, Ви е изпратен по същия начин, по реда, по който министерството Ви го е изискало да бъде при Вас. Не вие сте го измислили това нещо. Въпросът е, че един публичен доклад, по който са изразходвани публични средства, за да бъде изготвен, не може да бъде засекретяван и трябва да бъде публичен, независимо от това какви клаузи има вътре в него. Молбата ми обаче е в момента, в който получите информация за този доклад, да бъдем информирани за това нещо, защото аз говорих с министър Петкова – след две седмици всичко щяло да бъде ясно. Минаха двете седмици, още нищо не е ясно, но това е друга тема.
Колкото до либерализирането на пазара, ето тук искам да Ви задам още един въпрос, който е може би изглежда частен, но ще Ви го прочета какво пише на страницата на EVN за фактурите за електроенергия. Това е информация за частните потребители. Слушайте внимателно дали ще разберете нещо от това обявление. Написано е на страницата на EVN: „Проверка на срокове за плащане на фактури за електроенергия“ е рубриката и пише: „Фактурите за електроенергия вече ще излизат по-бързо след отчитане на потребената енергия. Това е част от подготовката за либерализацията на пазара.“ Аз нямаше да Ви го чета, но - понеже е написано това изречение. „В тази връзка се предприема еднократна промяна на сроковете за издаване и плащане на фактурите за електроенергия. Новият график за издаване на фактури ще навлезе в периода май-юни 2016 година и ще остане сигурно за следващите месеци.“ Сега внимавайте: „За част от клиентите това означава еднократно плащане на две фактури през месец май 2016 г., а за други – през месец юни 2016 г.“ Всяка фактура е за реално потребена енергия и още две фактури за една година остават 12. Как се съчетават всички тези три неща едновременно – да бъде за реално по требена енергия, да не се променя срокът за отчитане, да е повече от един, да имаш и да плащаш две фактури. Питам, да ми го обясните просто, защото аз като човек, който съм в цялата работа, не можах да го разбера.
Предпоследният въпрос. Доколкото съм запознат, бях във връзка с либерализацията на пазара и във връзка с новия ценови модел – ако бъркам, ме поправете, защото не съм го преглеждал така, но получих тази информация, че се увеличават приходите на ЕРП-тата с новия ценови модел за 2016 година общо с около 40 млн. лв. за трите ЕРП-та. Ако това е така, аз задавам въпроса съвсем просто и елементарно: От една страна на ЕРП-тата, които са транспортни предприятия на електроенергия средно и ниско напрежение, ние им увеличаваме приходите с 40 милиона общо, и едновременно с това на другите две транспортни предприятия, които транспортират електроенергия на високо напрежение, с решението, което взехме в парламента, им намаляваме приходите с 40 милиона. Как го виждате това като либерализация на пазара – 40 милиона намаляваме в държавните, за догодина 40 милиона в частните транспортни предприятия. Това нормална политика ли е според Вас и защита ли е на обществения интерес? Как това в крайна сметка ще се отрази наистина на така наречената либерализация на пазара при условие, че ние продължаваме да доим държавната, за да поддържаме частната електроенергетика? Нямам нищо против, но нека да не го правим по този начин. Има пазарни механизми, има и други мерки.
Последното, което също е свързано с либерализацията на пазара, защото една от причините да бавим либерализацията на пазара е уточняване на бройката енергийно чувствителни потребители, за да можем да знаем колко ще излязат на пазара и как ще ги компенсираме, за да получават най-необходимия си жизнен минимум от електроенергия – въпросът ми е следният: Как успяхме от края на 2015 г. от 51%, които говорим, че са, през март месец, когато министър Петкова каза, че са 36, достигнаха в края на миналия месец, когато вече научихме, че са 14% (броят на енергочувствителните)?
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, на някои въпроси наистина ще помоля да дадете думата на господин Младеновски, но аз все пак искам да кажа по някои от въпросите по две думи.
Първо, нямаме никакъв доклад на Световната банка в секретна секция на комисията. Господин Ерменков, каня Ви в комисията, заповядайте да се уверите, защото ако има журналисти, ще мислят, че аз там под ключ държа някакви документи. Не, нещо повече, зная, че вероятно по някакъв начин хора търсят достъп до този доклад в министерството. Аз считам, че трябва да се запази институционалната независимост на комисията и чакам официално да ми бъде изпратен от Министерството на енергетиката докладът с официален превод на български език. Заявявам го директно. Чакам този момент.
Относно EVN, аз никога не съм бил привърженик на ЕРП-тата, бъдете сигурни в това, но те в продължение на два месеца направиха много силна кампания в медиите с разгласа с предварително известяване каква им беше целта, защото те дойдоха и в комисията да ни информират. Досега когато се отчете количеството електричество, например, между първо и десето число на следващия месец за предшестващия, фактурите излизат чак в още по-следващия месец. Това те казаха, че не е нормално, защото при навлизане в либерализация и ако искат потребителите да сменят доставчика EVN с друг доставчик, трябва да чакат фактура още един месец. По тази причина те направиха една очевидно по-добра организация – фактурите излизат в рамките на месеца и само за този месец те ще получат една фактура по старото фактуриране и за този месец. По този начин има и по-кратък срок за плащане. Това дойде да ми обясни Гочо Чемширов, директор за EVN. Така че по тази причина – аз следях много внимателно, нямаше протести от страна на потребителите, стигна до тях.
Последното, което искам да кажа за приходите на ЕРП-тата за 2016 г. господин Младенов ще каже, но все пак в интерес на истината не 40 милиона, а 30 милиона лева се взимат от двата, сертифицирани, 17 милиона от Електроенергийния системен оператор и 12 милиона от „Булгартрансгаз“.
Накрая, относно енергийно уязвимите потребители. Вярно, че съгласно едни изследвания, които аз съм цитирал още когато бях в Народното събрание – 62% от българските потребители са енергийно бедни. Това обаче са изследвания, които наистина са преди около 7-8 години. Ситуацията в момента е следната: 14% са директно сериозно енергийно уязвими потребители, 41% са семейства в енергиен риск. Тоест, те могат много бързо да изпаднат и към тях трябва също да се приложат специални мерки. По тази причина след анализа, който беше направен съвместно с Министерството на труда и социалната политика и въвеждане на допълнителни критерии за енергийно уязвими потребители, свързани със здравословното състояние, с инвалидизация на потребители, с бедност, тоест с доходи под линията на бедността и с възраст над 75 години, ако към момента има 250 000 лица и домакинства /казвам лица и домакинства, защото в някои случаи домакинството е от едно лице/ са обект на помощ за отопление след въвеждането на модела за защита на енергийно уязвими потребители. Те ще бъдат 500 000, което в брой хора прави 1 100 000
български граждани ще бъдат под определена закрила. Тази закрила има два сегмента.
Първият сегмент с финансови мерки с въвеждане на социална тарифа, 70% намаление на цената на електроенергията, не на енергийната услуга, само на електроенергията. Върху цялата енергийна услуга, която включва в себе си съответно мрежовите услуги и добавката задължение към обществото това ще бъде едно намаление между 30 и 32%. Мярката е предвидена за петгодишен период, като след това в края на този период ще се търси вариант как да бъде продължено това подпомагане. Това се прави в пълно съответствие с изискванията на третия енергиен пакет. Европейската комисия постави като условия либерализацията на пазара да бъде извършена след като се реши този важен проблем – защитата на потребителя. Сега може би господин Младеновски да вземе думата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Младеновски, много моля само кратко изказване, тъй като нещата горе-долу са ясни.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Аз сметнах числата, горе-долу са така наистина. Причината е следната: 40 милиона лева са увеличените допълнителни приходи общо на крайния снабдител и на ЕРП-тата, но те не са увеличени реално. Защо? Това е, първо, заради разходите за балансирането. Сега в момента ги направихме така, че те да са в необходимите приходи, защото в момента бяха на отделен ред от фактурата. По този начин ние дори ги намалихме, тъй като ние бяхме определили 1% на отклонение, който всяко ЕРП си го тълкуваше както си иска: "ЧЕЗ" взимаха по 4,20 на мегаватчас за балансиране, EVN – по 2.30, „Енергопро“ – по 2.87. Сега забихме на всички по 2.20 и сме сложили необходимите приходи. Това е свързано с отмяна на член от Наредбата за регулиране на цените, който падна в съда, след обжалване на ЕРП-тата. Тоест, наистина реално сметките може би показват това, но ние реално намалихме, ние им намалихме приходите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нормата на възвръщаемост върху коя сума е дадена?
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Нормата на възвръщаемост се смята върху активите. Активите не са променени. Единствено в тези разходи за балансиране е разликата. Другата разлика е от повишената цена за технологичния разход. Но тези пари, така или иначе, те ги превеждат обратно на НЕК, така че те се връщат на НЕК.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Митовски, имате две минути за изказване. Въпросът беше поставен.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Въпросът ми е следният. По решението на Комисията за енергийно и водно регулиране са направили следното. Вие увеличавате 40 милиона приходите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това го казахме.
ОГНЯН ВИНАРОВ: За загубите въпреки че се казва, че се намалява едното или другото, те от това, че намаляват задължения към обществото, а увеличават с 36 лева, фактически секторът печели върху 17 и еди колко си. Аз ви го дадох това тук сметнато. А от балансирана енергия аз не знам защо трябва да се смеси балансирането с другото... На тях това им е задължение по лиценз. Нека взимат 10 лева – това прави 150 милиона на година намаляване на приходите. А на тези, които трябва да ги изгоним, защото има два вида, и продължават със същите нарушения, ще им дадем 40 милиона отгоре! Ще ви го представя написано и на комисията, и на Вас, господин Иванов в писмен вид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Думата има господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за информацията, която беше внесена. Аз мисля, че не може да се очакват някакви кой знае какви сериозни анализи. Сами виждате, че за 4 месеца и 20 дена даже няма определена тенденция – цифрите показват, че имаме месеци, когато в началото има нарастване както на броя на участниците, така и на общото количество електроенергия, която подлежи на управление от борсата, как намаляват - за май месец нямаме информация, може да се окаже намаляване, с други думи, няма някакъв процес, тенденция, върху която може да се разсъждава. Аз мисля, че е рано още за това. Не че отричам нуждата от такъв бюджет в ДКЕВР, добре е все пак и те да знаят, че някой ги контролира, има дисциплиниращ ефект. Но като цяло мисля, че е прекалено малко време, особено за свободна борса. Радва ме, че трябва да се изчака поне година, да се видят тенденциите, да минат четири сезона и чак тогава да можем да направим изводи. Така че аз лично не съм недоволен от отчета, нормално е – две страници, ясно и точно казано. Претенции да имаме сега – всеки може да има претенции.
Не ми стана ясно обаче с тези технологични загуби доколко в този процес на участие в свободния пазар не е реализирано явлението закупуване на технологични загуби на ниски цени и продаване на високи. Някак си от Вашия отговор аз не получих информацията, която очаквах. Въпросът беше поставен от господин Недев. Имаме информация, че само за 30 май, за тая дата (не знам дали сте правили някакви справки) 29% във всички ЕРП-та! Първи юни – 24 и нещо процента. Проверете го, аз съм си направил груби сметки. Това са големи цифри, в сравнение с разрешените 8, респективно 9. Аз давам общата стойност на технологичните загуби. Това са огромни количества, за мене и от тях може да се извадят огромни суми. Този въпрос някак си за мен остана неизяснен. Ако може Вие да поясните, защото отговорът е някак си - колко теоретични справки, не ми стана ясно практически как се движат тези…
Един въпрос, който не е свързан с това, но все пак ще Ви го зададем, за да имате някаква готовност. Имаше процедура за отнемане на лицензите на тези дружества. Там какво става? Те не са от предния състав на ДКЕВР. В кръга на общите въпроси е само. Това е.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще си позволя да добавя два въпроса. Става дума за това, има ли опасност при запазване на сегашния модел на енергийната борса да се задълбочат финансовите загуби на държавните дружества, които продават – правена ли е такава оценка. Държавните дружества, които продават на енергийната борса, които са, както се казва, строго лимитирани, води ли тази търговия на борсата до отрицателен финансов резултат за тях, до повишаване на финансовите им загуби? И общо взето какви са прогнозите Ви като перспектива за повишаване на ликвидността на борсата във времето?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Накратко ще дам отговор на господин Валери Симеонов, като ще дам думата, разбира се, ако вие разрешите и на експертите, които са при мен. Относно технологичните загуби, господин Симеонов, технологичните загуби са процент от продадената електроенергия. Те са на-малко в месеците декември – януари, когато количеството продадена електроенергия е толкова голямо, че технологичните загуби спадат под нивата, които ние дори им даваме 8%. Аз съм проследявал, включително и през нощта – произвежданата и продавана електроенергия спада на 2 650 – 2 700 мегавата, при което за отделните ЕРП-та действително технологичните загуби нарастват сериозно, но не очаквах – това ще го проверя, че достигат тези нива – 28-29%. Но това е един процес, който съвсем очевидно се видя в нашите изследвания за водоснабдителната мрежа, където е също в селата. Технологичните загуби нарастват прекалено много, защото количеството на питейна вода в обезлюдените села, която се подава, е много малко и се разпределя върху дължината на водопроводите. Също е в този случай, но пак отново казвам, че тези проценти наистина силно ме притесняват.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Много интересен е фактът например, че до 24 часа технологичните загуби намаляват. В 1 часа рязко скачат. Какво става? Нощта! Няма логика в това примерно, че температурата се повишава и съпротивлението на проводниците се увеличава и т.н. Именно такива чисто физически необясними неща.
Освен това, тези технологични загуби стават по една заявка, която си дават всички ЕРП-та и отчетите, в общи линии, са, естествено, каквато е заявката отпред. С други думи, навеждам Ви на мисълта, че напълно – за мене поне – е много съмнително това обстоятелство и за мене тези технологични загуби, представляват източване на енергия на по-ниски цени. Въпросът е по какъв начин се реагира от Комисията за енергийно и водно регулиране. Отговора не го чакам сега, но проверете си ги нещата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Един кратък коментар, все пак. Господин Симеонов, не трябва да се забравя на каква база става на КЕВР на 30 лева всички технологични загуби, когато това, което Вие казвате, с много по-голяма вероятност е могло да се случи. Стремим се да изчистим това, но, честно казано, авгиеви обори не могат за една година да бъдат изчистени. Аз неслучайно изброих какви мерки предприемаме именно защото искам дори и 1% да има вероятност, че има злоупотреба, да бъде изчистено. Това ще стане, ако те си ги купуват изцяло на свободен пазар. Ще се постараем да ускорим мерките, наистина да ги ускорим.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: За данните, които представи за 30 май господин Валери Симеонов, господин Петър Илиев ги представи пред нас тези данни.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И аз от там ги имам.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Тук той беше изчислил като процент от регулирания пазар – нека не забравяме, че ЕРП-тата пренасят и на свободния пазар, така че от общото, когато сметнем, процентът ще е далеч под тези проценти, въпреки че пак има резон в това, което казвате.
ИВАН ИВАНОВ: На свободния пазар енергията е вече 52%. И от ЕРП-тата включително.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Така че, има резон в това, което казвате. Много трудно доказуемо е това, ние се опитваме да правим нещо по въпроса, но е много трудно доказуемо. Има резон.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вижте часовете. През нощта, и то всеки ден, изведнъж скача.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Няма логика в 1 часа да се търси повече енергия.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Или в 2, в 3 часа почва да расте. Много интересно е това.
ИВАН ИВАНОВ: Ще го видим.
Относно процедурата, свързана с лицензиите и приемане на лицензиите, все пак предлагам да вземе отношение директорът на Правната дирекция. Той е чисто правен въпрос.
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Уважаеми господа народни представители, това, което мога да поясня във връзка с откритата през 2014 г. процедура за отнемане на лицензиите, на крайните снабдители с електрическа енергия, е следното. Тази процедура, както всички знаем, беше открита във връзка с конкретни нарушения на крайните снабдители, свързани с недопустими прихващания на суми към Националната електрическа компания, прихващани в нарушение на специалните норми на Закона за енергетиката. Към момента тази процедура е минала всички процедурни правила на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Проведени са няколко открити заседания в тази връзка. Тези открити заседания са свързани с изясняване на факти и обстоятелства и със събиране на доказателства. В хода на тях са събрани огромно количество доказателства както от страна на Националната електрическа компания, която впоследствие в хода на самата процедура представи и допълнителни жалби, които обхващаха всички действия на крайните снабдители в тази връзка. Крайните снабдители също представиха доказателства – това са фактури договори за цесии, за прихващания и други такива. Всъщност процедурата е в своята крайна фаза, която предполага анализ и заключения – финансово-икономически анализ е най-важното, да се установи какви точно суми са прихванати, тоест, анализ на всички събрани доказателства, от гледна точка на това – действията на крайните снабдители дали застрашават сигурността на електроенергийната система?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В какъв срок очакваме това нещо да се случи?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Не мога да се ангажирам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нещо имате ли да добавите по въпроса?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Това са фактите и обстоятелствата, които мога да изложа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов – по другите въпроси ако може да кажете нещо? За повишаване на ликвидността във времето как я виждате на борсата и за отражението на тези държавни дружества, които продават на борсата, върху финансовите им резултати.
ИВАН ИВАНОВ: Започвам с втората част. Тези дружества бяха задължени да представят съответните количества на българската електроенергийна борса с оглед тя да стартира до сегмента ден напред на базата на споразумение с Европейската комисия, под което стоят подписите и на трите държавни дружества, като дружества в състава на БЕХ. Няма съмнение, че цените, които са на сегмента ден напред, не са изгодни и по определен начин не оправдават разходите на трите дружества. Има дни, в които именно поради ниските договорени цени с Европейската комисия се появяват търсене, изведнъж цената рязко подскача. Имаше цена до 174 лв. Това е именно за да могат те да компенсират загубите, които търпят в останалите дни. Но като цяло от разговора с представителите на тези три дружества те биха желали да започне да функционира вторият сегмент на борсата, когато цените трябва да бъдат най-близко до реалните борсови цени.
Цените на сегмента ден напред са по-ниски от реалните. Оттам следва и изводът, че реализираните количества и приходите от тях не оправдават ценовите предложения на трите дружества.
Относно повишаването на ликвидността, ликвидността може да се повиши чрез втория сегмент. Това, което ние наблюдаваме в рамките на тези 4 месеца и 20 дни, както каза господин Валери Симеонов, нямаме повишаване на ликвидността.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, по тази точка има ли някой желаещ допълнително да се изкаже?
Минаваме към точка втора.


ПО ТОЧКА ВТОРА - Запазване на постигнатото финансово стабилизиране на Националната електрическа компания при продължаване действието на модела на единствен купувач и през следващия ценови период 2016-2017 г.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няколко думи за анонс, след което ще Ви задаваме въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Ако искате, господин председателю, аз мога и директно в рамките на отговорите на въпроси, които ще постъпят от народните представители, защото виждам, че наистина ние вече заседаваме час и половина.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже има представители на заинтересованите страни, аз искам да поставя този въпрос пред Вас, господин Иванов, да видим дали можем да намерим някакво решение. Става въпрос за микро фотоволтаичните централи по § 18 и техните проблеми. Вие си спомняте, че наистина във връзка с оказаната европейска помощ, която имаше по изграждането на фотоволтаични централи и изобщо свързани с Програмата за развитие на селските райони, приехме едно решение в парламента, при което преференциалната цена, на която съответно се изкупува енергията, количеството отговаря на процента, който е бил направен със собствени инвестиции в съответните централи. За съжаление обаче, ние тогава, правейки тези нормални въвеждания на издаването на двойно субсидиране, така да го наречем, на неправомерна държавна помощ, сме пропуснали да отчетем, че освен разходите, които са направени по един проект, който трябва да функционира и са допустими по европейската програма, усилията покрива само 80% от това, което е допустимо.
На практика при изграждането на една такава централа има и други допълнителни разходи, които са инвестиционни, текущи и т.н., които в крайна сметка, тъй като в бизнес плана, с който се кандидатства пред съответния орган в държавата, не може да бъдат посочени и се правят само тези, които са допустими разходи. получава се така, че в момента имаме едни микро фотоволтаични централи, които не са кой знае колко на брой – 270, ако не се лъжа, бяха като бройка – с 0,08% инсталирана мощност по отношение на мощностите, които са в България и които, за съжаление, с нашето решение сме изправили пред един фалит. Това са семейни фирми със заложени апартаменти, собственост ипотекирана, за да може да вземат съответните заеми.
Питам има ли възможност, господин председател, в този ценови период при разглеждането на модела за изплащане и определяне на цена за изкупуване на електроенергия от такива централи, да се приложи правилото на разходоопределящата цена с приемане на инвестициите, които те могат да ви покажат и докажат със счетоводните си документи?
Наистина, ако трябва да чакам е следващия ценови период, за да тръгнем да променяме законодателството – има внесен законопроект за тази цел, но вие знаете какви са времената, така че питам какви са възможностите ако можем при съществуващото законодателство, но въз основа на основното правило ценоопределянето да бъде разходоопределяно, нормативно знаете как е, да вземем предвид тези разходи при тях и процентът субсидия да бъде определен не само върху бизнес плана, а и върху реално извършените разходи за построяването на една такава фотоволтаична централа. Ще Ви бъда много благодарен, ако намерим. Не искаме да влияем по този въпрос но ако намерим решение, мисля, че ще имаме достатъчно добър начин да кажем, че защитаваме освен големия общ обществен интерес, и малкия обществен интерес, на малките хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Преди всичко аз ще направя една уговорка, господин председател. При цялото ми уважение към господин Ерменков, втората точка е запазване на постигнатото финансово стабилизиране на НЕК при продължаване действието на модела на единствения купувач. Нямах никаква предварителна информация, че този въпрос, който постави господин Ерменков, ще бъде разискван. Казвам го това, защото ще чуете моя отговор. Към нас постъпи искане от Комисията по енергетиката. Аз съм разпределил за становище съответния Законопроект за промяна на § 18. Становището още не е изготвено. Нямам нищо против, ако следващата седмица или в момента, в който бъде изготвено становището, копие да бъде изготвено и до Вашата комисия. Тоест, аз не мога да дам директния отговор, преди да се запозная и в разговор с експертите те да мотивират становището. Това са правилата в една експертна дейност. Комисията е регулаторен орган.
Второ, наистина ние не можем без промяна в закона да изменяме каквото и да било в ценовия модел, защото законът съвсем ясно разпорежда, че при съфинансиране по национални или европейски програми тези проекти се санкционират по следния начин: първо, намалява им се процентът на приходите, по-скоро на инвестициите разходи с процента на финансирането и второ, отнася се цената на енергията, произвеждана от тези централи, към последното ценово решение, което всъщност е от 2014 година. При тази рамка ние нищо друго не можем да направим.
На трето място, може би забелязахте, че вчера една от двете мерки, по които е спряно финансирането, беше именно за строителството на фотоволтаични централи. Проблемът е именно този, че се счита, че при това отстояване при тези проекти има двойно подпомагане. Едното подпомагане е чрез съфинансиране на европейските програми, второто подпомагане е чрез преференциалната цена, която националното законодателство им дава, което е абсолютно забранено от Европейската комисия.
Последното, което мога да кажа е, че в комисията няма - и то е така и по нормативните документи и закона – определяне на индивидуални цени, защото със самото създаване ценовите решения за възобновяемите източници са по вид първичен енергоизточник – вятър, слънце биомаса или вода, по мощност и по други показатели, но само в определи рамки, свързани с това, каква е съответната мощност. Не може и това би предизвикало една такава лавина от искания за всички останали по същия начин да се определят индивидуални ценови решения, разходоориентирани. Да не говоря, че това изобщо е извън дейността на комисията, да започне да определя разходоориентирани цени и т.н. Това е невъзможно. Невъзможно е според сегашния закон. Ние работим само по действащия закон.
Ние в момента не правим такива изчисления, но ние нямаме този капацитет, да ни се въведе индивидуално. Нямаме го, но това е и невъзможно. Иначе вие знаете, че аз с благодарност се отнасям към усилията, които се полагат да получим необходимото финансиране. Господин Ерменков, ще Ви предоставя становището, не ме карайте да изпреварвам оценката на експертите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков за уточняващ въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Само ще спомена, че предполагам, че следващата седмица този законопроект ще се гледа в комисията по енергетиката, защото бях известен в понеделник, най-късно във вторник становището да бъде готово.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нямам допълнителен въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Получих отговор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тази жалба по принцип, която е на ВЕИ-тата, беше наистина за точка „разни“. Господин Ерменков я внесе в точка 2. Не знам сега дали ние след като сме започнали, да им дадем думата все пак да направят изказването в тази точка. Заповядайте. Така или иначе започна темата. След това за ще ви задам въпроси.
МАЛИНА ЦАНЕВА: Искам да внеса яснота в комисията по повод именно това, което каза господин Иванов, за двойното процедиране и санкцията. Ние сме запознати с писмото на Европейската комисия лично какво пише в него. В това писмо се говори за административна грешка на Програмата за развитие на селските райони, първо. Второ, в писмото също е упоменато, че не бива да се прави каквато и да била корекция в изкупната цена. След това ние продължихме кореспонденцията с Европейската комисия и Европейската комисия настоява ние като бенефициенти, които сме засегнати от българското законодателство, да потърсим правата си в съда и основанието да бъде, че, цитирам: „Бенефициентите от промените на местния параграф 18 от Закона за енергетиката, настоява да търсим правата си в съда заради провеждане на параграф 18 от Закона за енергетиката, изменящ Закона за ВЕИ, поради значително въздействие намаляването на цените на енергията върху вашия бизнес и факта, че то представлява промяна с обратна сила в икономическите условия.“
Също така Европейската комисия се позовава на европейската директива, която точно определя помощта в Програмата за развитие на селските райони. Там изрично е казано в точка 5, че когато бенефициентът не е запознат с условията предварително, преди да подаде документите си, да бъде известен, не носи абсолютно никаква финансова отговорност. Тоест, писмото на Европейската комисия касае вътрешни проблеми, административни, по Програмата за развитие на селските райони. За ваше уточнение, искам да кажа, че по абсолютно всички мерки на програмата има такива финансови корекции и това е нормална практика на Европейската комисия. Това писмо е дадено с цел помирителна процедура. След нея тази сума е намалена на 4 милиона, но тя все още е в отговорността именно на Програмата за развитие на селските райони. Субсидията, която сме получили, сме поели финансови ангажименти за нея. Тоест, дори самата Европейска комисия и самата дейност на програмата е, че не се касае за едно и също финансиране, тоест, ако цената, която ни е дадена като законово уговорена или така наречената преференциална, както повечето хора се изразяват, въпреки че не е точното понятие, тя е дадена с цел изплащане на нашия принос, нашата инвестиция, докато целта на Европейската комисия е съвсем различна. Ние трябва да направим малки централи в икономически изостаналите райони на страната, да поддържаме 4 работни места в годините, до 10 години, защото устойчивостта на проекта трябва да бъде и държавата носи отговорност в периода за десет години, като нормалните работни заплати трябва да бъдат 800 лева. Застраховките, които ние плащаме, са по една специална тарифа и са необходими по 2000 лева. Така че всички тези ангажименти, които ние сме поели към Европейската комисия, ние сме длъжни да ги изпълняваме в период от десет години, въпреки че мониторинговият период е траел пет години. Европейската комисия ни уверява, че в момента върви точно такава мониторингова проверка от програмата. те ще вземат под внимание всички наши жалби и писма.
Благодаря Ви.
СТОЯН ГЕОРГИЕВ: Засегнат съм от параграф 18. Собственик съм на малка централа и съм бенефициент по Програмата за развитие на селските райони. Искам само един въпрос да задам към г-н Иванов, който най-добре ще отговори. Доцент Иванов, имали ли сме законно право преди § 18 като бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони със заявление за кандидатстване преди Закона за възобновяемите източници 2011 г. да получаваме пълната преференциална цена и субсидия едновременно? Нарушили ли сме няма кой български закон, като сме получили безвъзмездна субсидия и пълна преференциална цена, преди приемане на § 18?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че въпросът е риторичен, специално вторият.
СТОЯН ГЕОРГИЕВ Много е важно това нещо да се изясни, в смисъл, че като бенефициент сме изпълнили българското законодателство.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз чух тези аргументи и мотиви, които съм чувал няколкократно от представители на засегнатите производители на възобновяема енергия. Това са аргументи, които трябва да бъдат представени пред народните представители относно промяната в закона. Регулаторът към това няма отношение. Ние ще приложим закона такъв, какъвто е в момента или такъв какъвто ще бъде изменен от вас, от пленарната зала на Народното събрание.
Относно Вашия въпрос, разбира се, няма нарушение. По тая причина няма и ретроактивност на мярката, тоест, за изминал период не се отнемат средства, които са получени. Вие знаете, че за периода преди приемане на параграф 18 няма никаква санкция. Има ли?
СТОЯН ГЕОРГИЕВ: Няма санкция, разбира се.
ИВАН ИВАНОВ: Ето това е отговорът.
СТОЯН ГЕОРГИЕВ: А все пак смятате ли, че е редно да се изменят дългосрочно сключени договори…?
ИВАН ИВАНОВ: Не можем такива разговори сега да водим. Ние сме експерти в областта на енергетиката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за въпроса.
Колеги, ние всъщност за втори път се занимаваме с тази тема. Не знам дали не е хубаво да поискаме от Министерството на енергетиката една оценка по въпроса за финансовата устойчивост на проектите за това наличие или правилна ли е практиката за подобен тип определяне на фиксирана цена и прочее. Ако не възразявате, аз бих предложил да поискаме подобна информация от Министерството на енергетиката.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Финансовата устойчивост на проектите ли ще бъде поискана от Министерството на енергетиката?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Може да направят анализа.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не ни интересува. Те са в земеделието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, Министерството на енергетиката нямат наистина нищо общо с цялата тази дейност, първо, защото те са микроцентрали и се присъединяват даже не и към НЕК, а към ЕРП-тата, така че няма държавна политика тук, която да бъде направена. Може да помолим, за да можем да решим въпроса до каква степен и по какъв начин се случва това нещо. Първо, колегите да ни изпратят техния анализ и техните отговори от писмото на Европейската комисия до тях, за да го имаме при обсъждането на законопроекта – вече говоря като член на Комисията по енергетиката. Молбата ми към Комисията за енергийно и водно регулиране е ако може в становището да напишете и какви са финансовите разчети, с колко ще се оскъпи електроенергията – аз знам, но все пак да го имаме черно на бяло, за да можем да обсъждаме тези въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Това, което пожела господин Ерменков, ние сме го направили; ще бъде изпратено до членовете на комисията. Вярно е, че като количества – тези количества от тези малки централи по отношение на общия обем произведена възобновяема енергия, пък още повече по отношение на общия обем произведена енергия, количествата са твърде малки. Но тук се касае за закон и това, което законът повелява. Само една дума: дългосрочните договори, тъй като господинът запита за тях, се променят със закона в определени сегменти. Например, беше въведено специфично производство, което засегна всичките възобновяеми енергии. Беше въведена ценова тарифа за количествата електроенергия, които са над нормативно определените по преференциална цена. И други – например, 5-те процента вноска от производителите, което е за всички производители на електроенергия, по същия начин се отнася – тоест, чрез закона такива промени се осъществяват.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще върна разговора към темата, която всъщност е по дневния ни ред. Имам няколко въпроса. Не знам дали ще има време за всички въпроси да се отговорят, така че вероятно следващата седмица ще имаме пак заседание. Имаше изказвания и на гражданите, които също ще трябва да уважим, но няма да има просто в настоящото заседание достатъчно време.
Какъв е ефектът върху НЕК от намаляването на цената, по която компанията продава електрическата енергия? Говоря за ценовото решение.
ИВАН ИВАНОВ: Говорим за НЕК?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За Националната електрическа компания говоря, нали точката е за НЕК. Знаем тяхното несъгласие с определената от вас цена. Разбира се, точката не е само за НЕК в конкретния случай. В тая връзка, на миналото заседание господин Валери Симеонов постави въпроса за проверка относно Закона за офшорките, за един от сериозните контрагенти на НЕК и дали има извършени някакви действия в тая посока – говоря за така наречените американски централи.
Още няколко въпроса само ще задам. На предното заседание поставихме въпроси. Искам да попитам и за основанията за това, НЕК да компенсира „Сентрал Хидроелектрик дьо булгари“ ЕООД чрез ежемесечни плащания в размер на 3 494 лв. при положение, че делът на регулирания пазар вече е значително редуциран?
Последният въпрос, който искам да задам, е за така наречените буфери при поевтиняването на газта, които коментирахме няколко пъти – дали в това ценово решение ще бъдат отразени, тоест, ще бъдат обрани в него?
ИВАН ИВАНОВ: За кои буфери точно – относно природния газ?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Говорихме, че няколко пъти – на природния газ, понижаваме по-малко цената на енергиите, за да оставим някакъв буфер на дружествата. Сега вече в началото на един период, в който пак имаме прогноза за поевтиняване на газта, ще бъдат ли обрани тези буфери?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да допълня този въпрос? Благодаря. Не въпроса, а като задачка, за да можем да получим по-добра ориентация по отношени, за това, за което говорихте преди малко, да ни дадете справка, такава, каквато имате наследена точно за тая категория, за тая група, която е ползвала Европейския съюз или като цени как са се движели към тях плащания за регулаторните решения, просто синтезирано.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Симеонов, ако искате, въпроса точно ще го формулираме след заседанието на комисията и ще им го изпратим писмено.
ИВАН ИВАНОВ: Да, разбира се, да има писмено искане. Иначе ще подготвим, ще извадим от ценовите решения, които са взимани през годината.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Да, действително цената на електроенергията като обществен доставчик намаля и тя ще бъде от порядъка на 106 лева и стотинки. Причината е очевидна. Тази цена на обществен доставчик се формира практически от две компоненти. Едната е прогнозната, осреднена цена на електроенергията за ценовия период, който предстои и второ, цената на добавката задължения към обществото. Цената, която прогнозно залага Комисията за енергийно и водно регулиране за следващия ценови период, е 70 лева /намалява от 73 на 70 лева/. Към нея добавяме 36 лева добавката задължения към обществото /то е 35 лв. и нещо/ и дава действително 106 лева – 70 плюс 36. Тази цена, естествено, намалява приходите на НЕК, но в същото време, тъй като господин Илиев каза на заседанието в комисията, че всички енергийни дружества трябва да си сложат фланелка, на която да пише НЕК като основен спонсор, моят отговор към господин Илиев е, че той трябва да си сложи фланелка, на която да пише Фонда като основен спонсор, защото дори в рамките на тази година освен приходите от миналата година, във Фонда за компенсиране на този финансов недостиг постъпват допълнително 100 милиона лева. Тези 100 милиона лева са, както следва: 17 милиона от ЕСО, 13 милиона от „Булгартрансгаз“ и 70 милиона по причина, че за миналата година само 71% от приходите от продажба на въглеродни емисии на европейската платформа постъпваха към Фонда. С промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, вече 100% постъпва това правило, че 70 милиона, които ще постъпят във фонда. Това дава финансовите възможности на Фонда, но крие на НЕК намаляване на приходите поради по-ниската цена.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: ТЕЦ-овете, заводските централи, на които също им намалихме сега с по следните промени на закона, също.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така. Има много фактори. Аз изброих само тези, най-важните.
По отношение на офшорките, съвсем коректно, аз съм възложил на Правна дирекция да се провери и очаквам становището. Казвам го тука.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: госпожо Маринова, заповядайте.
ЕЛЕНА МАРИНОВА: По отношение на поставения въпрос как се съотнася Законът за офшорните зони, общо казано, към двете централи с дългосрочни договори? В момента наистина почти сме приключили нашия анализ на закона и предстои да го предадем на председателя. За съжаление, в момента не си нося закона, за да направим обсъждане по това, което сме заключили. Единствено мога да ви кажа, че това, което ми направи впечатление, което отново ще прегледаме, е, че Законът не съдържа разпоредба, която да регламентира санкции или действия, които следва да бъдат предприети към заварени случаи, каквито се явяват двете централи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Шест месеца след изтичането на срока – прекратяване на лиценза, ако няма промяна. Какъв закон? Европейското законодателство има по-висша степен.
ИВАН ИВАНОВ: Не изцяло. Ако е директива, няма пряко, ако е регламент, директно е, но трябва да знаем и номера на регламента, за да го използваме.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мисля, че ви го дадох.
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъда много благодарен, господин Симеонов, ако ни се подаде това – нормите от европейското законодателство. Има случаи, когато има позоваване на директиви на Европейския съюз. Директивата трябва да бъде транспонирана и само Европейската комисия може да възбуди наказателна процедура за недостатъчно транспониране. Ние не можем да правим тълкувание на това. но когато се касае до регламент, е на 100 процента незабавно приложим или в срока, който си е дал.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Копи/пейст.
ИВАН ИВАНОВ: Копи/пейст, точно така. Продължавам за критичната инфраструктура.
Господин председател, подписал съм писмо до министър Теменужка Петкова и очаквам да получа буквално в рамките на дни, в съвсем кратък срок ясен отговор относно обектите в критичната инфраструктура. Ако един обект го няма в списъка, който госпожа Петкова ще ни представи, няма да получи никакви компенсации. Дано да се разбере, че съм пределно ясен.
Относно буферите, буфер е чрез цената на природния газ ние имаме право да залагаме при междинните ценови решения, които са през три месеца в рамките на ценовия период. Когато обаче ние се произнасяме с решение за нов годишен ценови период, е необходимо да се отчете реалното намаление на цената на природния газ. Това правим с нашето решение, което взимаме сега.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Буфери няма да има тука.
ИВАН ИВАНОВ: Няма да има буфери. Бих казал, топлофикационните централи са се възползвали и е трябвало да се възползват от това, че имаше определени буфери, да са използвали това рационално в интересите на дружествата. Знам, че за това може би подтекстът е какво ще се случи, ако цената на природния газ тръгне нагоре. За мое удовлетворение, към момента, понеже следя ежедневно цената на суровия петрол, няма тенденция – от 52 долара сега е намалена на 48, което е в наш интерес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, други изказвания по темата?
Имаме няколко изказвания на гражданите, които, за съжаление, не можем да започнем. Ще направим извънредно заседание следващата седмица и ще изчерпим всичко, което е представено като становище.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще има време за допълнителни въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз Ви благодаря, господин Иванов.

/Край на заседанието – 16.35 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР:

/Искрен Веселинов/