1. Обсъждане с участието на г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България на тема: „Защита на правата на потребителите в отношенията им с топлофикационните дружества.“
2. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№8

На 23 юни 2016 г. от 16.30 часа в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Обсъждане с участието на г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България на тема: „Защита на правата на потребителите в отношенията им с топлофикационните дружества.“
2. Разни.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Откривам настоящата комисия.
Идва ли господин Иванов? Господин Иванов, добре дошъл, заповядайте. Гласуваме дневния ред както предварително беше оповестен. Който е съгласен, моля да гласува.
Всички присъстващи в залата народни представители гласуват „за“ направеното предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приема се.


ПО ТОЧКА ПЪРВА - Обсъждане с участието на г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България на тема: „Защита на правата на потребителите в отношенията им с топлофикационните дружества

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Сезирани сме от омбудсмана на Република България по проблеми, свързани с работата на топлофикационните дружества и по-точно взаимоотношенията им с техните клиенти. Предлагам да дадем първо думата на госпожа Мая Манолова, за да изложи проблематиката. Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на парламентарната комисия, уважаеми комисари, уважаеми гости, благодаря за възможността да представя пред вас един проблем, с който непрекъснато съм сезирана от българските граждани. Всъщност анализът на жалбите, които постъпват при омбудсмана, показва, че огромната част от тях, близо 30% са срещу монополни дружества – доставчици на обществени услуги. Първенец сред тези дружества е „Топлофикация“, като най-големият брой жалби и оплаквания на граждани са именно срещу начина, по който се предоставя услугата от топлофикационните дружества и най-вече по отношение на Столичната топлофикация. През миналата година са постъпили 382 жалби, а през тази година до момента жалбите са 550, тоест те са нараснали четири пъти. Въпреки всички усилия, които бяха положени до този момент, гражданите се оплакват четири пъти повече срещу Столичната топлофикация.
От какво се оплакват гражданите? Очаквано: от високите цени на парното, от неразбираемите, от такса сградна инсталация, която съществува заради невъзможността на хората да се откажат от услугата топло /една голяма част от тях мръзнат и въпреки това плащат непосилно висока такса сградна инсталация/, от работата на топлинните счетоводители, с които гражданите нямат възможност да сключат договори, но въпреки това им плащат сметката, от липсата на индивидуални договори, от проблемите в информационната система на „Топлофикация“, но най-вече от огромното количество дела, които Столичната топлофикация завежда на столичани, много често без предварително да са информирани за това.
Какво показват числата? За миналата година – 2015 г. – „Топлофикация“ е завела 21 000 дела срещу граждани в Софийски районен съд. Това е официалната справка: единствено и само от Софийски районен съд – 21 000 дела!
Това, срещу което се взривяват гражданите, е освен че през миналата година дела се завеждат без да бъдат предупредени, без да бъдат търсени средства за извънсъдебно решаване на спорове, че в процеса се начисляват паразитни разходи, огромни допълнителни разходи, които утежняват многократно дължимите сметки за ток. Ще дам един пример - ще го покажем - как един дълг от 100 лева след като премине през съдебна процедура, се превръща в дълг от 1483 лв. Това е в случаите, в които гражданите възразят срещу представената сметка от „Топлофикация“. В стандартния случай този дълг от 100 лева се превръща в дълг от 883 лева. Огромна част от тази сума са юрисконсултските възнаграждения, които претендира „Топлофикация“, които на първа фаза пред Софийския районен съд са в размер, забележете, 300 лева, независимо дали делото е за 2, 5, 10, 15, 50, 100 или каквато и да е сума.
След това „Топлофикация“ претендира и едно второ възнаграждение за юрисконсулт пред частен съдебен изпълнител, където вече се иска 350 лв., тоест, от един гражданин, който по някаква причина дължи 5, 10 или 15 лева, „Топлофикация“ изкарва 350 лева от дейност, която не е присъща на дружеството.
През тази календарна година до момента заведените дела от „Топлофикация“ срещу граждани са близо 5000. Тоест, ако за миналата година от тези 21 000 дела, които са завели, „Топлофикация“ е поискала и са й присъдени минимум пред Софийския районен съд 6 300 000 лв., няма дело, по което „Топлофикация“ да не иска минимум 300 лева. Сметнете ги: 21 000 по 300, плюс тези, които не са приключили с доброволно плащане на длъжника, са отишли при съдебен изпълнител, където минимумът е 350 лева и където са начислени нови 7 350 000 лв. Общо число: 13 650 000 лева. Говорим за „Топлофикация София“.
Да, беше ми ясно още в момента, в който извадих този въпрос, че неговото решаване няма да бъде лесно. Кой се отказва от 13 600 000 хей така, паднали от небето за неизвършени услуги?!
Направихме анализ с екипа на омбудсмана на съществуващите проблеми, които създава дружеството на столичани. Проведохме многобройни разговори – с Министерството на енергетиката, със Столичния общински съвет, със Столичния кмет, с ръководството на „Топлофикация“, с КЕВР, с Комисията за защита на потребителите, с Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с Федерацията на топлофикационните дружества, с различни потребителски организации, с парламентарната комисия по енергетика и изготвихме специален доклад, който съдържа анализ на проблемите и конкретни предложения как тези проблеми да бъдат решени.
Първите месеци от моята работа посветих основно и изцяло на „Топлофикация“, като използвах и всички друг и правомощия, с които разполага омбудсманът. Сезирах Върховния касационен съд за такса „сградна инсталация“. Сезирах Конституционния съд. Сезирах еврокомисаря госпожа Юрова като еврокомисар за защита на потребителите за това, какви са европейските практики за уреждане на отношения с подобни монополни дружества. Отправих препоръки до ръководството на „Топлофикация“. Отправих препоръки до КЕВР. Организирах открита приемна за граждани, потърпевши от действията на „Топлофикация“, в която се включиха над 250 граждани. В началото на месец март организирахме една голяма дискусия в институцията на омбудсмана с участието на всички отговорни органи и институции, на които набелязахме проблемите, всеки изложи своите аргументи и на белязахме конкретни мерки, като всяка една от тези институции пое конкретни ангажименти какво да направи за подобряване на услугата топлоснабдяване и зачитане на българските граждани в качеството им на потребители.
Аз имам своя ангажимент като защитник на гражданите да следя как отделните институции изпълняват своите правомощия и как изпълняват ангажиментите, които поеха. (Паралелно върви презентация на мерките, около които всички тези институции се обединихме.)
Министерството на енергетиката пое своите конкретни ангажименти за инициативи за промяна в законодателството и подзаконовата нормативна база. В момента приключи своята работа работна група, която изготви промени в Закона за енергетиката, където са отразени голяма част от поставените проблеми.
„Топлофикация“ София. Трябва да отбележа, че ръководството на „Топлофикация София“ изпълни част от препоръките, които бяха отправени по време на този форум. Актуализира се информационната система. Сега гражданите не са в ситуация да не е ясно какво точно се случва по тяхната партида и дали претендираните суми наистина се дължат от гражданите. „Топлофикация“ започна да предупреждава своите клиенти за предстоящи съдебни производства. Промениха дизайна на известието, което изпращат на гражданите, че те са информирани за това, че имат просрочено задължение и че предстои даването им на съд.
Започнаха да сключват споразумения, повече споразумения с граждани. Проблемът, разбира се, с тези споразумения е, че много често служителите на „Топлофикация“ се изкушават да подвеждат гражданите и някак си пропускат да им обърнат внимание, че могат да направят възражение за изтекла давност. Така че, приемната ми е пълна с хора, които са били подведени да сключат споразумения за суми, които дължат. Последния случай от днешната ми приемна е от 2005 календарна година.
Комисията за защита на потребителите изпълниха своя ангажимент. В момента са в процес на стартиране на работата на секторните помирителни комисии, като единствената секторна помирителна комисия, която не функционира в КЗП, е тази, която се занимава със сектор „Топлофикация“ и според твърдения на служителите на КЗП е и поради неизлъчването на председател от КЕВР. Като стана дума за КЕВР, единствената институция, която пое конкретни ангажименти към гражданите и която отказва да изпълни поетия ангажимент, е КЕВР.
Ще кажа няколко думи за юрисконсултските възнаграждения за тези, които не са в темата. Това са възнаграждения, които могат да бъдат претендирани в рамките на съдебен процес като съдебни разноски. Съдебните разноски, съгласно и тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 2013 г., имат една особеност, за да могат да бъдат присъдени на спечелилата страна и това е изискването да бъдат реално платени. Съдебни разноски са сумите, които в един съдебен процес са реално платени от страните. Това е държавната такса, възнаграждения за вещи лица, възнаграждения за призоваване на свидетели, възнаграждения за адвокат, но само тези възнаграждения за адвокат, които реално са платени на адвоката. Не можеш да претендираш възнаграждение за адвокат, който те е защитавал, ако не си представил доказателства, че си платил неговия хонорар - не че си сключил договор, не даже че си го договорил, а че си платил това възнаграждение.
Какво прави „Топлофикация“? Претендира максимума юрисконсултско възнаграждение, без изобщо юрисконсулт да се явява в съдебното заседание, защото всички знаят, че подготовката и участието на юрисконсулта е просто в написване на една бланка, като присъдените суми така и не се плащат на юрисконсултите, тоест, „Топлофикация“ няма дело, независимо дали е за 1, за 2, за 5, за 70 лева, на което да не си е поискала 300 лева, които да не са й присъдени от съда и които тя да е платила на своя юрисконсулт. Няма такъв случай. Нещо повече, заплатите на юрисконсултите са включени в цената на топлоенергията, която плащат българските граждани. Аз питам колко пъти столичани плащат на юрисконсултите на „Топлофикация“? Колко пъти и коя друга институция си позволява подобно безобразие? Веднъж, цената на юрисконсултите като административен разходи е в цената на парното, което всички плащаме. Втори път, се претендират минимум по 300 лева на всяко дело, включително и за 2 лева. И трети път – очаквам коректна информация от ВАС във връзка с излязлата информация в медиите, че при одобряването на тарифата и цената на парното от 1 юли сте одобрили част от претендираните от Столичната топлофикация съдебни разходи, включително съдебни такси, юрисконсултски възнаграждения, които влизат като елемент от признатите разходи, формиращи в крайна сметка цената на парното, защото тогава се оказва, че гражданите им плащат три пъти. Столичани плащат три пъти на „Топлофикация“, за да ги съди при положение, че „Топлофикация“ има всички механизми да положи всички усилия за извънсъдебно решаване на спорове. Това е единият въпрос, основният, защото приемната ми е пълна с граждани, които питат защо КЕВР пое публичен ангажимент и не го изпълни и „Какво правите Вие, уважаема госпожо, като Омбудсман по този въпрос?“ Гражданите задават и други въпроси, които са свързани с КЕВР и които използвам случая да ви задам директно.
По време на същия форум, който се състоя в институцията на Омбудсмана, се споразумяхме, че съдържанието на сметките, които се представят на гражданите, въпросните известия, които получават, ще придобият един разбираем и понятен за длъжниците вид, европейско изискване, добра управленска практика. Начинът да се предложи новият дизайн на известията е Общите условия и действия на КЕВР. Какво правите по този въпрос?
Третият въпрос, който отправят към мен гражданите и който аз ще ви предам, е какво се случва с цената на парното. Защо след като природният газ поевтиня от началото на 2016 година – цитирам гражданите: „с 42%“, цената на топлото беше намалена сумарно с днешното ви последно решение – 13%. Аз присъствах на предното обсъждане и чух, че обяснението беше: ще бъде намалена изкупната цена на паралелната електроенергия, която се изкупува от Столичната топлофикация, в резултат на което ще намалее цената на електроенергията за гражданите. Тогава попитах с колко. Казаха ми: не можем да кажем сега, ще стане ясно от 1 юли. Какво стана ясно от 1 юли? Цената на тока е същата, пък даже имаше и изявления от сорта „Браво, че не я увеличихме.“
Във връзка с препоръките, които и писмено съм отправила към КЕВР, може би сега е моментът да попитам какво се случва с етичните правила, които трябваше да бъдат утвърдени за работа на топлофикациите с клиенти и изобщо какво се случва с Общите условия.
Ще си позволя да кажа още няколко изречения в заключение. Общите условия, които утвърждава КЕВР, заместват индивидуалните договори, които гражданите не сключват с „Топлофикация“. Ангажимент на КЕВР е да следи за равнопоставеност на страните, един вид, да защитава гражданите които нямат възможност по ред причини, включително законодателни, лично да влияят върху отношенията, които имат с топлофикационното дружество. И питам аз защо КЕВР не защитава българските граждани? Реално вие утвърждавате договорите вместо тях, вие се споразумявате вместо тях. Къде е защитата на столичани и кое му е справедливото за един пенсионер, който не може да се откаже от топло, който е принуден да плаща такса сградна инсталация и мръзне, който взима 260 лв., от които 60 лв. са му сградна инсталация и който е даден на съд за тези 60 лева, които са станали 1460? Не трябва ли регулаторът да защитава и гражданите, или трябва да защитава само интересите на монополното дружество? Да, разбира се, само от началото на тази календарна година сметнете 5000 дела по 300 лева колко е – милион и половина за „Топлофикация“. Да, те няма да се откажат от това, но питам къде сте вие? И си позволявам да говоря емоционално и да поискам да се постави въпросът тук, защото наистина упражних до момента всичките си правомощия и не срещам никакво желание от страна на регулатора да защити гражданите. Може би тук е мястото, в което да си кажем нещата и хората да получат отговор ще направи ли КЕВР нещо за отмяна на юрисконсултските възнаграждения, или не?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Манолова. Голяма част от темите, които тя поставя, са обект на доста дискусии в настоящата комисия. Гражданите и неправителствените организации като цяло са също много активни по тази тема. Разбира се не всичко от поставените въпроси е от компетенцията на КЕВР, поради което бяха инициирани тези разговори с Министерството на енергетиката, съответно се започна работа по промяна на нормативната база. В тази връзка искам да обявя, че присъстващи са: представители на Министерството на енергетиката – господин Димитър Куюмджиев, директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ и госпожа Даниела Донева, експерт в същата дирекция. Представихме вече господин Иван Иванов и членовете на комисията, от Столичен общински съвет присъства госпожа Гергана Николова и господин Деян Дянков, Омбудсмана на „Топлофикация София“ ЕАД.
Господин Иван Иванов, имате думата, за да изложите становището на КЕВР по въпроса след което ще преминем към дискусия.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз няма да правя такава емоционална реч, каквато пред нас представи госпожа Манолова, нито имам намерение да представям слайдове за дейността ни, но веднага ще започна със следното.
Първо, Комисията за енергийно и водно регулиране е поне в същата степен загрижена за българските потребители не само на Столична топлофикация, на всички български потребители на топлофикационни услуги. Тази наша загриженост поизтича дори от клетвата, която ние сме положили пред Народното събрание да защитаваме всичките си действия и интересите на българските граждани.
На второ място, искам да кажа на госпожа Манолова, че ние сме от една и съща страна в българското общество, защото и Националният омбудсман, но и Комисията за енергийно и водно регулиране имат задача да защитават тези интереси. Ние не сме от две различни страни, макар че тук на масата сме в двете срещуположни страни на масата.
Какво пое като ангажимент националният регулатор? Аз много добре помня моите думи и ще ги повторя. Едва ли някой ще ги оспори. След тази работна среща, която беше проведена в сградата на Националния омбудсман, ние чрез мен като председател поехме ангажимент да започнем процедурата за промяна на Общите условия за работа на „Топлофикация София“ с българските потребители на топлинна енергия на територията на „Топлофикация София“. Това, което е пред мен и което питаше госпожа Манолова, са, първо, Общите условия – такива, каквито са променени, защото започвайки процедурата, ние събирахме и продължаваме да събираме мненията на българските граждани, на организациите и на заинтересовани лица по отношение на тези Общи условия. В крайна сметка, ние не можем да чакаме повече и за това промените в Общите условия ще бъдат поставени буквално след седмица на разискване в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Оттам процедурата продължава с обществено обсъждане, на което и госпожа Манолова ще има заседание, на което ще може да се чуят мненията на гражданите и ако те действително са в съответствие със законовите разпоредби, ние сме готови да ги разгледаме и отразим. Заедно с Общите условия, господин председател, ние представяме на потребителите на топлинна енергия в София правилата за работа с клиенти на енергийни услуги, предоставени от „Топлофикация София“. Те също ще бъдат разгледани заедно с Общите условия.
Защо, в крайна сметка, ние по определен начин се забавихме? Причината беше именно искането не за тяхното публикуване, а че, първо, нито за ден работата на експертите в Комисията за енергийно и водно регулиране не е прекъсвала. Тази работа е, първо със самите граждани чрез жалбите, които постъпват, отговорите, които се дават, проверките, които се извършват. Ще отбележа, че жалбите, в Комисията за енергийно и водно регулиране са значително повече от тези, които са отправени към Националния омбудсман по определен начин, защото ние имаме инструменти да търсим решения на проблемите на хората.
Относно поставения въпрос за начисляването на юрисконсултските възнаграждения, аз приветствам госпожа Манолова, че тя е отправила искане до Конституционния съд за произнасяна на Конституционния съд относно конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Самото искане на госпожа Манолова е доказателство за това, че има законов текст, който дори не пожелателно, а изрично дава правото за тези юрисконсултски услуги. Това, което Комисията за енергийно и водно регулиране ще направи, след като проучихме и сме информирани, че в Конституционния съд е минало гледането за допустимост на искането и е прието за допустимо, след като е определен докладчик, който имаме информация, че се чака да се насрочи вече и заседание, на което ще бъде разглеждано това дело, искам да заявя пред всички, които са тук, че ако Конституционният съд се произнесе за конституционно несъответствие на този текст, ние незабавно ще отразим в Общите условия дори и след като тези промени бъдат приети, ще отразим категорична забрана за такива юрисконсултски възнаграждения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Прощавайте, господин Иванов, но тогава ще отпадне правното основание. Няма нужда тогава да бъде в Общите условия това нещо.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, дотогава, докато има законов текст, Общите условия са административен акт. Аз не виждам основание с административен акт към момента ние да извършим тази промяна, но Ви уверявам, че буквално след броени седмици ние вече ще имаме пълна яснота след решението на Конституционния съд. Но ще Ви кажа още нещо в тази насока. Три са възможните решения. Първото, което е универсално, е решение на Конституционния съд за несъответствие на разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК с Конституцията. Това е първото, категоричното, универсално решение.
Второто – ако това не се случи по начина, по който госпожа Манолова пледира и което ние напълно споделяме, тогава следващото е промяна на ГПК в тази му част чрез инициатива от страна на народни представители, които могат да гласуват промяна и отпадането на тази алинея в чл. 78 с решение на Народното събрание. Само ще отбележа, че тази разпоредба е от 2008 година. Тя е приета тогава с пълно единодушие в Народното събрание – със 111 гласа, но това съвсем не означава, че при ясни мотиви тя не може да бъде променена.
Третото за което аз искам да бъда чут, което е наистина едно оперативно решение, което може да бъде приложено. То е следното. Тъй като собственик на „Топлофикация София“ е Столичната община – „Топлофикация София“, общинско дружество, ръководството на „Топлофикация София“ може да бъде задължено от своя принципал или да не начислява юрисконсултски възнаграждения, или да ги начислява в редуциран размер, определен от Столичния общински съвет. Това решение е напълно оперативно и възможно, за да бъде прието в съвсем кратки срокове.
Все пак обаче, господин председателю, понеже беше изтъкнато, че юрисконсултските възнаграждения се начисляват в цената на топлинната енергия за потребителите на тази енергия на територията, обслужвана от „Топлофикация София“, искам да отбележа и това го казвам съвсем категорично, че комисията предприе необходимите действия в защита на потребителите на топлинна енергия и на техните икономически интереси и в нашето ценово решение за новия регулаторен период от 1 юли 2016 г. са извадени от разходното перо на „Топлофикация София“, което участва във формирането на цената, единият милион, които са приходи от юрисконсултски възнаграждения, което означава, че в цената, която плащат гражданите за топлинна енергия, няма и една стотинка, която да се дължи на юрисконсултски възнаграждения. Който поставя под съмнение това публично оповестява, че не е вярно, аз го каня в Комисията за енергийно и водно регулиране, за да провери нашето ценово решение. По такъв начин всъщност, чрез изваждането на този един милион ние стигаме до по-ниска цена, която плащат потребителите на топлинна енергия.
Освен това, когато се отправят упреци, че ние не защитаваме гражданите на София и техните интереси, искам да отбележа, че в продължение на две години Комисията за енергийно и водно регулиране използвайки всичките резерви в енергийния сектор и всичките възможности, които ние получаваме чрез ценовото решение, две поредни години ние поддържаме стабилна цената на електрическата енергия за битовите потребители не само в София, господин председател, а в цялата страна. Питам: това не е ли защита на интересите на българските потребители?
Освен това, що се касае до топлинната енергия и нейната цена, в продължение на един отоплителен сезон не 13%, а 22% намаля цената на топлинната енергия на „Топлофикация София“ и това също е доказуемо в документите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Заявява се защо не е повече. Има съвсем ясни основания за това. аз съм ги заявявал в комисията в продължение на близо пет години, когато цената на природния газ се увеличаваше с цел да не се повиши цената на топлинната енергия, тя беше задържана на ниско ниво, а се увеличаваше непропорционално цената на високоефективната електрическа енергия, произвеждана по комбиниран способ. В този момент – година и два месеца, когато цената на природния газ намалява, за нас това е периодът, в който трябва да премахнем това крос-субсидиране и в крайна сметка има една съвсем ясна и логична цел – високоефективната електроенергия се заплаща от всички български граждани в страната. В крайна сметка, ако искаме да вземем едно решение, което да е справедливо за всички граждани, ние не трябва тях да ги товарим заради ниска цена на топлинната енергия в София. Това е в съответствие с духа на закона.
Освен това, понеже беше споменато, че в Комисията за защита на потребителите има една комисия, която трябва да бъде оглавена от представител на Комисията за енергийно и водно регулиране, което не се случва, това не е вярно. Господин Стефан Мазнев, доскорошен служител в институцията Национален омбудсман, е председател на тази комисия към Комисията за защита на потребителите и ако потърсите актуализирана справка, вие това ще го видите, и то не е от вчера, а ми се струва, че е от около два месеца.
Господин председател, аз считам, че това, което казах, е напълно достатъчно и искам да повторя отново, че ние категорично считаме, че наистина е несправедливо по отношение на потребителите на топлинната енергия хора, които имат съвсем малки задължения, да бъдат товарени с огромни такси, многократно надвишаващи техните задължения. Бъдете уверени, че при премахването на законова пречка ние действително категорично ще отразим това и го поемам като ангажимент пред Вас и ще Ви информираме незабавно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, аз искам само да получа конкретен отговор. Става дума за вашата Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, по която вие одобрявате тези Общи условия. Там има едно изречение, че един от вариантите, по който бихте поискали допълнително задължително да се допълни нещо в Общите условия, е осигуряване на равнопоставеност. Не бихте ли могли да използвате тази конкретна хипотеза, за да поискате от „Топлофикация София, а и изобщо от топлофикациите да осигурят тази равнопоставеност на гражданите при условие, че, в интерес на истината, не е проблем този един милион, който сте изключили, проблемът са тези 12-13 милиона, които излизат от джоба на гражданите, понеже се получава многократно надвземане на тези суми. Това ми е конкретният въпрос и ако има някакъв юридически отговор, не казвам Вие да го дадете, да го дадат Вашите колеги.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, ние сме в диалог с „Топлофикация София“. Днес сме провели среща, в която настояхме пред тях техният принципал действително да приеме решение, с което наистина да се намали или изобщо да бъде отменена тази юрисконсултска такса, която се начислява в резултат на приетите съдебни решения. Но това може да стори принципалът на дружеството, защото това е волята на собственика на това дружество. Комисията, при решение на Конституционния съд или на Народното събрание, ще изпълняват закона, ще го изпълни незабавно, бъдете сигурни. Господин председателю, предлагам Ви думата да бъде дадена и на господин Ремзи Осман, който е член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на господин Осман, който е и всъщност юридическото лице на комисията.
РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, има два подхода – да говоря като Омбудсмана и да се хареса на залата, или да кажем истината. Истината е, че некоректните нямат право да живеят на гърба на коректните. И ние не сме адвокати, нито на дружествата, нито на когото и да било. Не споделям това, което Омбудсманът каза, че КЕВР не защитава на гражданите, не отговаря на условията; точно обратното, в своята си дейност, откакто сме избрани от Вас, господин председател, от Народното събрание, членовете на комисията много достойно изпълняват своите задължения. Не споделям това, което казвате, госпожо Манолова. Това не е истина. Вие много добре знаете с какви усилия всички заедно държахме цената на тока и на други неща да не се вдигнат и откъде се намериха резервите – със съдействието на народните представители не само на тази комисия, и в другата комисия, за което също ви благодарим.
Що се отнася до това, тъй като сме колективен орган, уважаеми господин председател, разбира се, като юрист не мога да не кажа, че текстът на чл. 78 от ГПК, ал. 8 не пречи - тази дискусия върви в речи и в наредбата. Възможно е да се поиска в Общите условия да има такъв текст. Споделям това и като юрист не мога да не го кажа. КЕВР е колективен орган. Тази дискусия върви. Писмото от Омбудсмана е от май месец. Малко е пресилено. Разбира се, че по този въпрос и в Правната дирекция, и в другите дирекции този въпрос се дискутира. Искам да информирам и гражданите. Но кой е съгласен – нека в залата да ми каже, възможно ли е съдът да присъди нещо, което е на некоректни платец? Да, понякога и за 10 лева има едни минимални изисквания – разходите са еднакви, минимални разходи, адвокатски или други. Те не се определят от КЕВР, не се определят и от топлофикационното дружество. Съдът присъжда определена сума, която надхвърля в пъти повече, отколкото е задължението на гражданите. Всеки от нас го знае това нещо, но друг е въпросът по какъв начин ще го представи. Аз мисля, че над 400 000 са, доколкото разбрах, клиентите на „Топлофикация София“.
МАРИЯ АСИМИ: 638 000.
РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви. Те нямат интерес да плащат разходи, които отиват да издържат или да стимулират некоректните платци. И за мене като юрист, и като член на комисията не бих се съгласил. Разбира се, всеки член на комисията има възможност да изрази своето мнение.
Възможно ли е ние да изискваме да се промени и в Общите условия да посочим – това е големият въпрос. Не, няма да чакаме. Възможно е. Моето мнение като юрист е такова, но когато от страна на омбудсмана е сезиран Конституционният съд, почваме тогава да си задаваме въпроса, не е заради юридическата пречка. Все пак това е един въпрос, по който трябва да се дискутира, по който цялото общество трябва да знае, сезиран е Конституционния съд. Би било добре да се изчака. От тази гледна точка споделям и затова нашата позиция се взе с единодушие в комисията. По време на заседание на комисията изразих, че това не е юридическа пречка, за да се стартира, ако искаме. Тогава много ясно трябва да кажем, тъй като юрисконсултските възнаграждения не влизат като ценообразуващ елемент, кой ще плаща цената, която топлофикационните дружества плащат във връзка с поведението на некоректните платци, коректните платци ли трябва да плащат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Осман, недейте да правите диалог със залата. Не е редно да се обаждат вносителите, но по принцип не е хубаво да влизате и в диалог с тях. Изкажете се спокойно.
РЕМЗИ ОСМАН: Аз изразявам позицията ми. Тя съвпада и с позицията по принцип на гражданите, че никой не би искал да плаща за нещо, което не е длъжен да плаща. Това е позицията на КЕВР. Тоест, аз не виждам някакво разминаване. Разминаване в позициите няма. Коректността изискваше едно последно изречение, тъй като е сезирана Конституционният съд не заради юридическа пречка. За първи път е сезиран по този въпрос Конституционният съд, преценихме, че би било правилно да се изчака. Няма юридическа пречка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако ми разрешите, преди да дам думата на госпожа Манолова, ако трябва да обобщим становището Ви е, че няма юридическа пречка да бъде изискано включването на такова условие в Общите условия на дружествата. По-скоро въпросът е от гледна точка на необходимостта от такова включване. Самата комисия няма за момента официално становище по въпроса. Нали така, господин Иванов? Просто за да изясним?
РЕМЗИ ОСМАН: Аз не съм казал. Аз говоря за моята позиция като юрист, не на комисията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това казвам, няма официално становище. Комисията не е заседавала, не е разглеждала това предложение и не е изразила становище.
РЕМЗИ ОСМАН: Този въпрос не сме го разисквали в тази си част, защото изчакването на решенията на Конституционния съд е много важно коректно да изчакаме. Но ако ние ще разискваме дали в Общите условия да има точно какво ще искаме да има в Общите условия – населението да плаща… какво ще плаща? Да няма възнаграждения, присъдени от съда, тоест, разноските да бъдат поети от коректните платци ли? Трябва да се уточни и омбудсманът също.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Един уточняващ въпрос на господин Янков, след което давам думата на госпожа Манолова.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Осман, слушах Ви и Ви чух като юрист. Предоставена ни е една справка от омбудсмана на Република България , на която се вижда при дълг от 100 лева как с държавна такса на съда възнаграждения за юристи, съдебна и техническа експертиза, възнаграждения на юристите на „Топлофикация“, лихви, такси за частен съдебен изпълнител, сумата става 1500 лева. От 100 лева става 1500 лева. Моля да ми отговорите като човек според Вас това приемливо ли е?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: това не беше уточняващ въпрос, но, разбира се, имате думата, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАНІ Уважаеми господин председател, аз няма как да ви отговоря на това нещо, ще се обърнете към съда и към съдия изпълнителя. КЕВР не може да ви отговори. КЕВР няма тези правомощия да ви отговори. Другото е популистично, уважаеми дами и господа народни представители. Ще променят наредбите и ще променят законите. Решенията на съда са решения на съда. Но вие сте прав, като се погледне – едни високи разноски са сложили, такси са сложили за съдия-изпълнителя. Има едни минимални такси, които взимат нотариусите, имат съдия-изпълнителите, има едни минимални изисквания. Аз съм и бивш адвокат – Адвокатска наредба. Но това КЕВР не може да промени, няма как да промени. КЕВР това не може да промени. Нямаме тези правомощия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има госпожа Манолова, като очаквам от нея да направи една формулировка, която би била очаквана от нея за Общите условия. Това беше един от въпросите, които излязоха от КЕВР.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз ще отговоря на господин Янков дали това е приемливо и каква част от нарастването на дълга на този гражданин е в касата на „Топлофикация“. Става дума за дълг от 100 лева, който през съдебна инстанция – първа и при частен съдебен изпълнител става 1483 лв., от което знаете ли какво е възнаграждението, което претендира „Топлофикация“ за всяка една от фазите? - 300 плюс 300 плюс 350 - 950 лева за дълг за неплатена сметка от 100 лева. Никой не е за това, гражданите да не си плащат задълженията, но аз като омбудсман съм за това, от гражданите да не бъдат съдирани по десет кожи, да не се гаври „Топлофикация“ с тях, защото това са суми, които са присъдени от съда и начислени от частния съдебен изпълнител, защото „Топлофикация“ ги е поискала. Ще ви кажа за справка и вие може да проверите, тъй като сте регулатори по отношение на другите дружества в енергетиката. Няма друга структура, която да си позволява да иска по 300 лева за изготвянето на една бланка в заповедно производство и по 350 лева при частен съдебен изпълнител. Няма друга структура, освен „Топлофикация София“. И това е стандарт. Във всяко едно дело те са поискали минимум 300 лева плюс минимум 350 за частен съдебен изпълнител. Това няма нищо общо с коректността на самите длъжници. Да, никой не иска да има неплатени сметки, но също така като граждани на това общество не искаме силните монополите да се гаврят с хората, защото това не е справедливо.
Аз се радвам все пак, че господин Осман приема, че подобна промяна може да бъде извършена в Общите условия. Такова е и моето мнение като омбудсман, и мнението на Конституционния съвет, който съществува към институцията и в който са включени именити юристи и професори по право. Това са: г-н професор Огнян Герджиков, професор Катя Михайлова, професор Мръчков, професор Киров, професор Танчев, адвокат Доковска, топ в правото, които изготвиха по моя молба също, което изпратих на вас, в което обясняват не защо можете, а защо сте длъжни да промените Общите условия.
Всъщност ако си отворите и наредбата, по която работите там е посочено задължителното съдържание на Общите условия. Там е написано, че те трябва да включват правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите и отговорностите при неизпълнение на задълженията. Тоест, ако вие допускате, че гражданите могат да бъдат товарени с такива разноски, трябва да им го напишете в Общите условия, защото другото е нарушение на подзаконов нормативен акт. В момента вашите Общи условия нарушават наредбата, защото не съдържат тази информация за задълженията, които имат гражданите към „Топлофикация“. Или не знаете, или подвеждате. Заплатите на юрисконсултите на „Топлофикация“ са включени като административни разходи в цената на топлоенергията, която плащат столичани винаги. И това е така и преди промяната в тарифите, и преди евентуалните ви промени в Общите условия. Това, което щяхте да направите сега, ако не бяха сигнализирали медиите и ако не бях се обърнала публично към вас и към гражданите, е трети път да им начислите юрисконсултските. Сега хората ги плащат два пъти. Това с този един милион, който щяхте да включите в тарифата, е третото плащане – 1 300 000! Отговорете ми, господин Осман.
Искам председателят на комисията да поеме ангажимент и тук пред тази зала да каже, че заплатите на юрисконсултите на „Топлофикация“ не са включени в цената на топлоенергията.
ИВАН ИВАНОВ: Не говорим за заплати.
МАЯ МАНОЛОВА: Видяхте ли? Разбира се, че не говорим за заплати.
ИВАН ИВАНОВ: Говорихме за юрисконсултските възнаграждения.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Иванов, възнаграждението на юрисконсултите се получава под форма на заплата. Тая заплата я плащат столичани на юрисконсултите на „Топлофикация“. Това, което се иска от „Топлофикация“ с вашето благоразположение и се присъжда от съдилищата, е второ плащане.
ИВАН ИВАНОВ: Ако такъв е тонът тук, аз ще напусна заседанието.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Иванов, всички сте по време на работа, нека да изчакаме, не искам да се конфронтирате.
МАЯ МАНОЛОВА: Нали питате? Безплатно ли да работят юристите на „Топлофикация“?
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Манолова, Вие може да говорите, аз също мога да говоря като Вас. Говорите глупости.
МАЯ МАНОЛОВА: А вие говорите лъжи!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Много моля за ред в залата. Мисля, че сме се събрали на един отговорен форум. Идеята, поне която всички изповядваме, е една и съща, така че нека тонът да не бъде особено агресивен, да кажем.
Господин Осман мисля, че искаше да вземе думата, за да обясни какво точно се включва в разходи на „Топлофикация“.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, госпожо Омбудсман, изслушах Ви внимателно. Директно обвинявате комисията, затова така реагирах, моля да бъда извинен. Не е нормално. Кой е споменал, погледнете в записа след малко, за възнагражденията на юристите, които са в „Топлофикациите. Аз не съм казал такова нещо. Стига с тия популистични изказвания. Аз говоря и преди малко и председателят, говорихме за присъдените от съда юрисконсултски възнаграждения и адвокатски, че не влизат в ценообразуването. Защо подвеждате залата? Вие сте опитен юрист. Аз знам, че сте добър политик, но вече сте Омбудсман. Аз също на времето се занимавах с политика, но отдавна приключих, преди пет-шест години.
МАЯ МАНОЛОВА: В момента аз защитавам гражданите, а Вие защитавате монополиста.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Манолова, нямате думата, извинете.
МАЯ МАНОЛОВА: Защитавате монополиста!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът беше дали възнагражденията на юрисконсултите са част от административните разходи, които КЕВР признава? Това е питането.
РЕМЗИ ОСМАН: Идеята днес като ни поканихте е, да видим дали тези юрисконсултски възнаграждения…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Лапсусът е мой – заплатите дали са вътре, това питам.
РЕМЗИ ОСМАН: Разбира се.
ИВАН ИВАНОВ: То на всички дружества е така.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, за да може да има яснота, никой от нас – нито председател, нито аз не сме казали обратното. Госпожа Манолова като омбудсман говори точно обратното. Ние говорим за решенията на съда. Те не са ценообразуващият елемент, присъдени, примерно, за 10 лева или за 20 лева взимане. Вие сте юрист и знаете. Има едни разходи, които са били заложени, но там КЕВР не може да влияе – на решението на съда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Осман.
Имат думата народните представители за изказване.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин председател. Аз призовавам малко да свалим напрежението. Според мене, тук стана въпрос за неразбирателство. Госпожа Манолова говори за заплати и попита дали са включени. Вие го приемате, че става въпрос за възнагражденията на Омбудсмана в качеството му на адвокат, защото просто стана неразбирателство в момента и не беше нужна тази емоция.
Аз обаче искам да си изясня като неюрист следното. Господин Иванов, Вие казвате, че вече сте предприели такива действия, обсъждания, които са свързани с евентуални промени в общите условия. Само че при действието на този чл. 78, ал. 8, според мен, няма да има такова топлофикационно дружество, което доброволно да си промени условията. Може би не разбирам нещо. Ако бъркам, юристи има, поправете ме. Аз не виждам да имате механизъм да ги принудите да го направят това нещо. Аз ако съм частна фирма, ще си гледам интереса и хич не ме интересува. Вие ще ме препоръчате, аз ще Ви покажа ГПК и ще кажа: „Аз имам това право“. Така ли е? Не знам. Така че, в това отношение Вие може да разчитате на някакво доброжелателно отношение, примерно и съгласие от страна на топлофикационните дружества и специално на „Топлофикация София“. Друго не може да се направи. На друго не може да се разчита. Пожелавам ви успех в тая посока, но не знам, може би някакви други методи трябва да се търсят. Така мисля.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева има думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам първо да приветствам Омбудсмана на републиката, защото след 25 години грабеж най-после се намери един достоен човек, който да се опита, въпреки всичко, да внесе някаква законност в грабежа – пак ще кажа – на топлофикационните дружества. Взимам думата всъщност само за да допълня тази сметка, как 100 лева стават 1500 и да кажа, че това за последните четири и половина години се е случвало над 55 000 пъти. Изисках една справка на миналото заседание и я получих. Благодаря Ви, господин Иванов, за това, че я изпратихте. Според нея 12, 2013, 2014, 2015 и до 1 юни 2016 година „Топлофикация“ е осъдила около 55 000 домакинства. Тя има общо към 147 ли бяха? За последните десет години е осъдила всичките си потребители. Това е уникален случай, според мен, в световната история. Такъв няма. Това аз ще публикувам, тази справка, макар че очаквам и другата.
„Топлофикация София“ трябва да предостави на българския парламент папката с всичките си договори за външни услуги. Отговорили са, че понеже били разпоредители от първа инстанция, имали право да прилагат Закона за обществените поръчки, да възлагат обществени поръчки. Никой не го оспорва. Ние искаме да видим папката с договорите. Дата, номер и съответно фирмата или компанията, на която е възложена тази поръчка. Това е начин да се фабрикуват да се произвеждат фиктивни разходи, а КЕВР е инстанцията, която признава или не признава разходите, които влизат в цената на „Топлофикация“.
Отново ще подкрепя всякакви промени в закона, които ограничават грабежа на българските потребители на топлина чрез корупционни наредби.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да се изкажат? Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте, пропуснах. Може би нашата основна цел трябва да бъде чисто законодателно този член да бъде отменен. Не знам, но има нужда от юридическа консултация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще си позволя да направя изказване.
Първо, преди всичко, за мен основен въпрос в настоящия дебат стои, извън всякакво съмнение, разбира се, независимостта на КЕВР като институция. Фактът, че ние дискутираме тук, е по-скоро едно поставяне от страна на обществеността, чиито представители в края на краищата са народните представители, на определена проблематика. В подобен дух бих искал да бъде тълкувано и моето изказване, тъй като ние няма да вземем решение по тая точка, нямаме такова правомощие, но мисля, че все пак нашите становища би следвало най-малко да бъдат коментирани в следващи заседания на комисията.
За мен основното, което стоеше като въпрос, е има ли правна пречка за това, КЕВР да изиска подобно включване в Общите условия. Моето мнение също беше, че няма такава правна пречка и се радвам, че комисарят, който отговаря за юридическата страна от дейността на комисията, е на същото мнение.
Истината е, че това, което имат право да претендират по ал. 8 на чл. 78 топлофикационните дружества, е някакъв разход, който са направили. Този разход за един юрисконсулт, разбира се, са неговото възнаграждение, присъщите разходи по дейността му, ако има някакво ангажиране извън работно време – допълнителни плащания. Всичко това са разходите, които те би следвало да си възстановят по някакъв начин. Очевидно в административните разходи са включени всички тези компоненти, освен – не знам, може би това е извъннормено работно време. Търговското дружество може да претендира нещо, което е извършило като разход. Това е основен принцип. Ако то не го е извършило този разход и на общи основания всеки, срещу който е заведено дело, дължи 300 лева, това е просто една злоупотреба с право. Действително, надявам се, че Конституционният съд ще излезе с подобно решение, но това е частен случай, тъй като чл. 78, ал. 8 има приложение в много други сфери, където наистина юрисконсултът извършва някаква допълнителна дейност, има допълнителни разходи, примерно, транспорт и т.н. Тоест, аз не знам дали Конституционният съд непременно би се произнесъл по частната хипотеза или по обща, за да разчитам на това нещо.
Същевременно очевидно съществува едно неоснователно обогатяване на тези топлофикации за сметка на лицата, срещу които са завели жалби и това, според мен, е логично да бъде ограничено, да бъде ограничено до размера на разходите, които не са им признати и не са калкулирани в цената като административни.
Нещо повече, аз мисля, че Комисията за енергийно и водно регулиране би следвало да реагира на сигнала на госпожа Манолова с обсъждане и дори с едно решение, ако сметне, че е необходимо да се отложи до Конституционното дело, но във всеки случай този дебат би следвало да се проведе, мисля, защото това е, първо, уважение към една институция, която представлява интересите на българските граждани и, разбира се, гражданите като цяло, и второ, така би се избегнал субективизмът, че един или втори член или дори председателят на комисията налага едно свое мнение, без да е дискутирано в колегията. В този дух аз лично бих се радвал, ако този въпрос намери в някое от следващите заседания място, ако бъдат изложени мотиви, които ние след това можем да прочетем и да коментираме съответно, независимо дали резултатът ни хареса или не . Това е което искам да кажа.
Думата има госпожа Манолова, вероятно пак за някакъв уточняващ въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност Вие отговорихте блестящо на въпроса, който зададе господин Симеонов. Да, няма пречка при действието на сегашния чл. 78, ал. 8 и предвид изискванията към Общите условия такава забрана за начисляване на такива юрисконсултски възнаграждения да бъде направена от КЕВР. Няма пречка. КЕВР са длъжни да следят за равнопоставеността между страните, защото при ползването на услугата топлофикация гражданите не сключват индивидуални договори. Те реално са страна по взаимоотношения с монополно дружество, без да са се подписали и да са сключили някакъв договор. Заместващ договора документ са Общите условия. Тоест, КЕВР се договаря от името на гражданите и е нормално в този договор да сложи клаузи, които да защитават гражданите. Ето тук е написано, включително какво съдържат Общите условия. Отговорност при неизпълнение на задължения, задължения на страните. Къде пише ,че гражданите ще плащат плюс 300 плюс 350 плюс 300 лева за юрисконсултски възнаграждения?
Обяснявам още веднъж. Юрисконсултските възнаграждения се присъждат от съда, както са всички съдебни разноски. Ако вие, господин Симеонов, отидете на съд, Вие ще си платите на адвокат, ще представите бележка, че сте си платили на адвокат и когато господин Иванов като гражданин загуби дело срещу Вас, той ще Ви плати тези разноски, които Вие реално сте направили – разхода за адвокат, за вещо лице, за такса. Тук особеното е, че „Топлофикация“ не прави такива разходи за юрисконсулти. Иначе те щяха да са милионери. Тогава всички щяхме да ходим там, за да получаваме по 300 лева за попълване на една бланка. Това са 13 милиона за миналата година! Това са пари, които не се плащат на юрисконсултите. Това са пари, които, по признание на ръководство на „Топлофикация“ те използват, за да си погасяват други задължения, други сметки, други неща. На форума, който се проведе в институцията на Омбудсмана, присъства министърът на енергетиката, присъства шефът на парламентарната комисия по енергетика, народни представители, топлофикационните дружества, столичният общински съвет, потребителски организации, всички институции и всички се съгласихме, че тези юрисконсултски възнаграждения трябва да се премахнат и че КЕВР ще е органът, който ще го направи в Общите условия. Всички са съгласни. Защо не го правите?
Нека да продължим със заседанието. Както казах и както обявих предварително, тук са представители на Министерството на енергетиката и на Столична община. Някой от тях желае ли да вземе думата по поставения въпрос? Заповядайте.
ДЕЯН ДЯНКОВ /Обществен посредник на „Топлофикация София“/: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Манолова, преди всичко аз искам да изразя следното становище. Тук говорим преди всичко за „Топлофикация София“, но този проблем не касае само „Топлофикация София“. Не трябва само „Топлофикация София“ да бъде на кръста. Ние говорим и за топлофикациите в страната, и също така и за другите дружества в София, които предоставят комунални услуги. И „Софийска вода“ начислява юридическо възнаграждение, което също не е по-малко от това, което се начислява от „Топлофикация София“.
Второ, за отмяната на въпросното юридическо възнаграждение. Нашата институция като обществени посредници също работи от близо една година и вече сме изготвили още януари месец един доклад до Столичния общински съвет, където поставихме също този въпрос, особено за минималните суми, за които стана дума. Но в края на краищата се стигна до един такъв момента, че Столичният общински съвет също изчаква решението на Конституционния съд, за да вземе мерки по този въпрос.
Другото, което тук се показва няколко пъти, е това нарастване на дълга от 100 лева до близо 1500 лева. Във всяко едно съобщение към фактура, което издава дружеството, фигурира задължението на всеки един абонат, клиент и потребител, и то далеч преди да се започнат тези надписи предстои съдебно събиране, има просрочено задължение.
Следващият етап е посещение на адрес, приканване на абоната да се плати. Когато вече се стигне до заповедно производство по чл. 410 от ГПК, когато самото дружество заявява това в молба за завеждане такава претенция, тя не посочва юридическото възнаграждение. Там пише само „възнаграждение по чл. 78“. Всичко друго минава в рамките на съда. Съответният длъжник вече ако не заплати тази сума от 100 лева, която, вярно ,е нараснала с юридическото възнаграждение, много след това идва съдебният изпълнител. Или ако възрази…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всички сме наясно с процедурата.
ДЕЯН ДЯНКОВ: Това просто са неща, които в края на краищата могат да бъдат далече избегнати. Виждате от самата справка за делата, че от 21 000 за миналата година са станали 5000.
МАЯ МАНОЛОВА: Средата на годината сме все пак.
ДЕЯН ДЯНКОВ: Добре, но съотношението пак е далеч по-малко. В края на краищата, именно всичките тези неща, за които се повдигна въпрос и на обсъжданото при госпожа Манолова и в пресата, и в медиите, те доведоха до едно дисциплиниране наистина на гражданите, защото в края на краищата какво ще стане? „Топлофикация София“ има задължения, но тя не си събира задълженията.
Ако „Топлофикация“ не си събира задълженията, кой ще плаща дълговете после? Тези, които плащат редовно. Какво се получава в такъв случай? Да, има несправедливост при юридическите възнаграждения, но в края на краищата и по това нещо се работи и както казаха представители на КЕВР, по всяка вероятност ще има решение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Друга институция желае ли да се изкаже?
Господин Иванов, Вие желаете ли да вземете думата?
ИВАН ИВАНОВ: Ако ми позволите, само две думи. Това е, че наистина госпожа Ташева поиска да бъдат представени всички договори за външни услуги, които включва „Топлофикация София“. Отправихме писмо, не получихме адекватен отговор. отправихме второ писмо и се надявам да получим. Ще бъде предоставен на Вашата комисия, господин председател.
По другите въпроси не желая да се повтарям не мога да вляза в съревнование по популизъм и манипулативност в изказванията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева има думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз не зная кой какво влага в думата популизъм. Искам да кажа – Вие сте обществен посредник, така ли? Осъществявате посредничество между монополиста и неговите потребители, така ли? Неговите жертви?
ДЕЯН ДЯНКОВ: Жертви не бих казал. Клиенти.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, не сте първият. В България има така наречените медицински медиатори, при които един циганин отива при лекаря и медиаторът обяснява на лекаря от какво боледува циганинът. Така че, паразитни структури дал Бог в България. Кой Ви плаща заплатата, господине, „Топлофикация“ ли?
ДЕЯН ДЯНКОВ: Не, Столична община.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Столична община, обаче „Топлофикация“ е нейно дружество, нали така? Да, добре.
Първо, тази картина, която описахте на действие на „Топлофикация“, няма абсолютно нищо общо с действителността. Хиляди хора са осъдени без да знаят и научават това едва когато частният съдебен изпълнител наложи запор на заплатите. И аз съм една от тях. Така че не ми обяснявайте как действате. Около 37 000 са необитаемите апартаменти в София. Просто хората са отишли на гурбет по света и така нататък или са отишли на село. Вие сте заинтересовани потребителят да не получи съобщенията, защото може да го обжалва веднага. Вие сте заинтересовани материално да изтече срокът, в който той може да обжалва Вашия иск по чл. 417 – едно абсолютно токсично законодателство, между другото, това е узаконен грабеж – и след това вече да започнете да начислявате на всеки 100 лева 1500 лева. На всеки 100 лева! Представете си какво става, ако човекът дължи за един сезон 1000 лева, както обикновено така излизат сметките Ви? Нали така? Три месеца – долу-горе 1000 лева. Колко стават - 15 000, може би и повече даже?
Нещо повече и това е уникално. Затова трябва да бъде сезиран Брюксел, ако изобщо там някой разбира какво става в България. Вие начислявате наказателно потребление. В тези необитаеми апартаменти ако никой не ви отвори, макар че Конституцията гарантира неприкосновеността на българското жилище, Вие начислявате максималното потребление за етажната собственост. Ето това е. И върху него, примерно максималното потребление е 700 лева, започват вече върху това наказателно потребление да начислявате наказателни лихви. Това е грабеж. И това, че този, който е изготвил фактурата, нещо пишел, кого заблуждавате? Вие сте осъдили всичките си потребители и все още претендирате, че така повелява законът, вие нищо не може да направите, защото сте законопослушни.
Аз предлагам нашата комисия да помисли да изиска от „Топлофикация София“ да представи всичките си договори за външни услуги за последните десет години. Сега сме 2016 година, от 2006 година, от случая Вальо топлото, нали така, да ги представи на тази комисия. ние ще се погрижим, ще си намерим време, ще си намерим сътрудници да проверим дали всеки един от тези договори има за контрагент, за партньор реална фирма, или това са фиктивни договори за надуване на разходите ви. Това е едно.
Второ, време е да повторим опита да премахнем правото на „Топлофикация“ да си получава или да си търси вземанията по чл. 417 и следващия – 418, защото за услуги, които имат висока социална стойност, както ги наричахме комунални услуги, сред многото неолиберални превземки май вече ги наричат и ютилитис – нали има такова списание - за електроснабдяване, топлоснабдяване и водоснабдяване да не се прилагат тези членове от ГПК. Нещо повече, събирането на дълговете да мине към държавните съдебни изпълнители, а не частните. Не знам дали знаете, че в медиите излезе и такова съобщение, един частен съдебен изпълнител вече беше наказан - народна справедливост беше въздадена там. Опасявам се, че ако този режим продължава, той няма да е единствен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева. Господин Дянков, желаете ли да вземете думата?
ДЕЯН ДЯНКОВ: Първо, аз искам само да уточня, че аз не съм служител на „Топлофикация“ и не нося отговорност за много от тези неща, за които Вие ме попитахте и които казахте.
Второ, Вие посочихте, че става дума за 55 000 дела. „Топлофикация“ има 438 000 абоната а в рамките на тези 55 000 дела има хора, които са осъдени няколко пъти, не един път, тоест, не става дума за такова голямо количество домакинства. Не говоря, че са малко делата и са малко сумите, но просто цифрите са по-различни.
Да, има неща специално за съдебните изпълнители. Таксите наистина са много сериозни и те наистина натоварват хората. Но в края на краищата има един такъв момент, че тези фактури, които са издавани от дружеството и това потребление, което е направено, то трябва да бъде платено.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господине, никой не може да разбере вашите фактури. Трябват криптолози да бъдат извикани, та някой да разбере. Все пак имайте предвид, че говорите с хора, които плащат топлоенергия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. По повод на изказването на госпожа Ташева, аз исках в края на заседанието да кажа, че Комисията за енергийно и водно регулиране обмисля и ще приветства инициатива на Народното събрание, ако за случаите, когато обществени услуги се осъществяват от монополист, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 да не бъде прилагана. Това нещо може да направи Народното събрание, защото ще има…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, ние очакваме от Вас да направите нещо в Общите условия, Вие – от нас в закона. Така можем да ги въртим много дълго очакванията си.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, считам, че решаването на този и друг и големи обществени проблеми могат да бъдат извършени само при координиране и общи действия на различните институции. Народното събрание е най-важната институция защото върху законите на страната почиват всичките действия на гражданите, които трябва да ги спазват.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз благодаря, господин Иванов, че макар и с известно закъснение, подкрепихте моето предложение. Но според мен всичко се върти около това изречение – чл. 78, ал. 8. „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. Аз искам да запитам господин Омбудсмана на „Топлофикация София“: Вие бихте ли приели, бихте ли подкрепили доброволно „Топлофикация“ да се откаже от тези възнаграждения, които в момента начислява? Каква е Вашата позиция като омбудсман?
Втори въпрос. На мен ми е ясно какво ще отговорите. Триста лева са минималният адвокатски хонорар, което е така. Но това действително дава възможност за едно абсолютно незаконно необосновано обогатяване, кражба грабеж. Защото и това, което каза госпожа Ташева, също е факт – толкова много необитаеми апартаменти има. В общи линии, те са предмет на атаката. А това, което го споменахте, че ходели там да убеждават хората да плащат, това е нещо като вълкът да ходи да убеждава агнето да скочи само във фурната. Така че, тези неща да ги оставим.
Единият въпрос е такъв. Каква е Вашата позиция по този въпрос? Смятате ли, че „Топлофикация“ би приела доброволно да се откаже от тези такси, или примерно да ги сведе в рамките на заплатата на юрисконсулта, което е най-логичното, да не се излиза извън нея. Знам, че не е задължително, но той е посредник и аз искам да го попитам.
Втори въпрос. Това е по-скоро като вариант за решение – не смятате ли, че би било добре общинският съвет например да наложи такива ограничения, като собственик? Той може ли или не може? Не знам. Примерно, да наложи такива ограничения.
В крайна сметка това, което разискваме с най-голям разход на време – промяната на Общите условия, извинявайте, но лично аз леко съм скептичен дали това е предмет на общите условия. Въпрос на тълкуване, според мене. Точно ценовото
МАЯ МАНОЛОВА: Това е задължителна отговорност.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изразявам собствено мнение. Дано да е така, защото аз съм на страната на агнетата. Но в случая все пак искам да чуя какъв е Вашият отговор на двата въпроса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще помоля за кратки отговори.
ДЕЯН ДЯНКОВ: Не мога да взема отношение от страна на „Топлофикация“ дали те ще се съгласят или не. Моето лично мнение, предполагам, и на колегите е, че наистина има какво да се направи в това направление, тоест да бъдат коригирани някои неща.
Второ, общинският съвет също чака решението на Конституционния съд по въпроса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Манолова, последно Ви давам думата, защото гражданите чакат.
МАЯ МАНОЛОВА: Чл. 129, ал. 2 от наредбата, която регламентира Общите условия. Този член дава възможност на комисията да дава задължителни указания и срок за изменение и допълнение на проектите за Общи условия, включително в случаите, в които те не осигуряват равнопоставеност между страните. Това е правомощие на КЕВР, независимо дали е съгласна Столичната топлофикация, защото страните са в неравнопоставено положение. Едната събира съдебни разноски, без да ги е направила за сметка на другата. КЕВР има задължение да опише отговорностите при неизпълнение, първо. Второ, тя има задължение да следи страните да са равнопоставени. От името на гражданите тя преговаря там, защото гражданите не сключват индивидуални договори.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Манолова. Това беше няколко пъти казано. Господин Симеонов има реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз продължавам да мисля, че това не е предмет на Общите условия. Общите условия определят взаимоотношенията между двете страни. Когато се влезе в една съдебна процедура, това е предмет на съвсем друга нормативна база. Аз така мисля. Дали имат индивидуални договори или нямат, това е предмет на самата организация на взаимоотношенията. Може да имат, може да нямат. Може да имат индивидуални, може да имат групови. Но какво от това? В никакъв случай Общите условия нямат функцията да променят и да играят ролята на договор. Мога да ви кажа, че поне в кабелните телевизии е така. А тука не може да е по-различно. Общите условия са общите задължения на страните, които не се описват в индивидуалните договори.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма тук индивидуални договори, защото дружеството е монополно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нали има договори с етажната собственост?
МАЯ МАНОЛОВА: Нямат.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въобще нямат?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател. Ще се опитам да бъда кратък. Аз приветствам тази дискусия. Само леко съм притеснен и приветствам, разбира се, и госпожа Омбудсмана във връка с повдигнатите въпроси. Те са наболели. Аз искам само да обърна внимание, че КЕВР е независим орган и такъв трябва да бъде, тоест, не трябва да стане като другарски съд тук или да прехвърли някакви обвинения, защото те трябва да вземат решенията. Ако ние искаме да променим рамката, можем да променим някой закон,
Проблемът е следният. Едно време „Топлофикация“ не събираше вземанията си и не повдигаше въпроса пред компетентните органи, за да могат те да съберат тези вземания. Мина давностният срок и доста от тези вземания се загубиха. Когато започна да ги събира сега, почнаха да възникват и такива проблеми. Абсолютно съм съгласен, че много от хората не знаят въобще, че са завеждани дела. Това е проблем и трябва да го решим по някакъв начин, защото наистина в един момент може да се получи такъв иск към хората, който те въобще да не могат да си позволят да платят.
От друга страна, аз казвам, че има много недобросъвестни длъжници, абсолютно умишлено неплащащи на „Топлофикация“. Те по някакъв начин трябва да бъдат дисциплинирани. Аз мисля лично – чисто логически говоря, че ако КЕВР по някакъв начин възложи в Общите условия да не се налагат юрисконсултски възнаграждения, то при всички случаи „Топлофикация“ ще започне да работи с външни адвокати или с фирми за събиране. В този случай изведнъж ще започнат да се начисляват. Аз мисля, че е нужна промяна в Закона за енергетиката. В частта „Топлофикация“ много неща вече са насъбрани като напрежение. Част от това е именно събираемостта на тези задължения.
Другата част е, че наистина хората не разбират какво плащат.
Третата част е това, че плащат без да получават съответната услуга.
Мисля, че наистина отдавна се говори и се търси вариант Министерството на енергетиката да предложи такъв закон, но той при всички случаи трябва да влезе или това лято, или въобще няма нужда от него, защото ще влезе отоплителния сезон - октомври – ноември, да кажем. Мисля, че се нуждаем от нови правила на играта, защото доста хора се чувстват ощетени и нямат доверие към „Топлофикация“, а това трябва да се избегне.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Николов, че беше така кратък. Георги Христов. Регламентът е 3 минути.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Манолова, с искрено уважение, уважаеми господин председател, аз считам, че се измести предметът на обсъждането, защото се акцентира върху нещо, което може да се реши ад хок. От нашите наблюдения, които са много в нашите приемни, трябва да ви кажа, че има изключително висок потенциал на обществено недоволство по отношение на отношенията на топлофикационните дружества с клиентите си. Основанията са много, защото същността на „Топлофикация“ не е това, което прави, а тя трябва да извършва регулирана доставка на топлинна енергия. В момента е пълна комерсиализация. В момента е терор над потребителите и това ние сме го доказали с много факти, които сме раздали на всички организации, в това число и на КЕВР, и на Народното събрание, обаче никакъв конкретен и нормален отговор.
Що се отнася до ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране, трябва да ви кажа, че тази комисия в този състав се различава изключително от предишната, от по-предишната. Там имаше диалог, имаше разбиране, имаше неща, които можеха да се променят. Сегашното отношение на комисията е високомерно. Те даже ни гледат с ненавист на обществените обсъждания, дават ни пак три минути да си кажем нещо, което е изключително важно и ние не можем в три минути да го кажем. Няма отношение към това, което ние предлагаме. Те дават заключение за това, което някой е внесъл, за някакви предложения, но това, което ние внасяме, както беше сега за цените на водоснабдяването в София, те въобще не отговарят мотивирано. Ние страна ли сме, или не сме страна? Даже господин Иванов ни нарича гости. На основание на чл. 14 от Закона за енергетиката аз не съм гостенин, когато участвам на заседанията на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Какво не върши комисията?
Първо, комисията не ще да се занимава с това, да се даде приоритет на договорното начало. С няколко текста от Закона за енергетиката, от Наредбата за топлоснабдяването, от общото законодателство на Европейския съюз категорично повелява, че трябва да има договори между топлофикационните дружества и техните потребители. Единствено договорът прави потребителя клиент, единствено договорът, а не Общите условия. Общите условия са една оферта, която ако я подпиша, ще стана клиент, а ако не я подпиша, няма да стана клиент. Само договорът е този, който може да направи един потребител в общия смисъл клиент. Затова ние държим – ние предложихме на Комисията за енергийно и водно регулиране образец на договор на 22 октомври 2015 г. Дълго време комисията не отговаря. Отговора, който получихме, е повече от… даже не знам с каква дума да ви кажа, защото той е формален, който не отговаря на нищо. Затова ние държим незабавно да се утвърди договор, който да се подписва между потребителите. Ние тук нямаме предвид само гражданите. Имаме предвид детски градини, училища и т.н. Знаете ли колко плаща за топлоенергия „Пирогов“ на месец? – 120 000 лева. Омбудсманът плаща 50 000 лева. Нека да докаже, че тези 50 000 лева при Омбудсмана са верни или в „Пирогов“.
Ние искаме отделна среща с комисията, за което сме се договорили тука, защото Вие само ни ограничавате и няма никакъв ефект.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Такива са правилата в Народното събрание. Вие всъщност трябва да депозирате становището.
Господин Христов, Вие трябва да депозирате становище, което представяте в рамките на три минути. Вашето становище са 7-8 реда, а го представихте три минути.
Инженер Иван Петков е следващият, който ще се изкаже.
ИВАН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми депутати, уважаема госпожо Омбудсман на Република България, уважаеми представители на Министерството на енергетиката, уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране,
Господин Иванов, въпросите ми към Вас са следните. Досега действащите и съществуващи Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ на клиенти в град София, получено ли е писмено становище от Комисията за защита на потребителите и кога, какви действия е предприела КЕВР и кога в случай, че го е получила и какви – в случай, че такова становище не е било получено?
В сега действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ на клиенти в град София в жилищни сгради в режим на етажна собственост съществува ли баланс и равнопоставеност в търговските взаимоотношения между страните продавач – купувач и в какво се изразяват? Или е оставено това да се регламентира и създаде при подписването на задължителните писмени договори между тях?
В случай, че по начина, с който понастоящем се регламентират търговски взаимоотношения, само при наличие на утвърждавани от КЕВР Общи условия между битови потребители на топлинна енергия и клиенти на топлофикационни дружества поставя ли се под заплаха националната сигурност на Република България, имайки предвид и заведените стотици хиляди съдебни дела в това число от „Топлофикация София“ за последните 6-7 години към потребители на топлинна енергия, собственици, наематели и ползватели в жилищни сгради в режим на етажна собственост и гарантирани ли са с предлаганите топлофикационни услуги опазването на здравето, живота и имуществото им и как това е постигнато в действителност?
Комисията за енергийно и водно регулиране спазва ли и изпълнява ли Закона за енергетиката да наблюдава и контролира изпълнението на задълженията за прозрачност от енергийните предприятия – топлофикационни дружества при работа с потребителите на топлофикационни услуги и как ще обясните факта, че към днешна дата все още не е публикуван на интернет страницата на „Топлофикация София“ ЕАД годишният финансов отчет за 2014 година?
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Следващият в списъка е господин Стоян Грозданов. Господин Иванов, Вие си водите бележки и накрая ще отговорите обобщено, нали така? Така предлагам да действаме.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, ще бъде адресиран до Вас отговорът на въпросите, които засягат дейността на КЕВР, защото самата наредба е дело на Министерството на енергетиката. Отговора ще получите Вие на въпросите, които засягат комисията и оттам – всичките народни представители.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да минат изказванията, след което Вие може да отговорите на всичките, на които можете да отговорите, а другите писмено ще ми ги дадете. Добре.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Благодаря, господин председател. Тук се чуха изключително много неистини, ще се изразя академично. Пази Боже КЕВР да ни защитава правата, пази Боже!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да не бъдем толкова емоционални и отрицателни, да кажем.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Не, не съм емоционален. Ще Ви прочета изказване на Иван Иванов от предния път: „Потребителят не е готов за индивидуални договори за топлинна услуга“. Това е изявление на господин Иванов. Тук се говори за клиент и задължения. Има клиент, има задължения единствено когато има договор, само при договор. Когато говорят за Общи условия, те не знаят в момента къде продават стоката, къде продават топлоенергията. От една страна, от година и половина вече непрекъснато казват, че я продават долу на етажната собственост. Трябва да имат Общи условия с етажната собственост при това положение, когато продават. Това защо го правят? Правят го, за да избягат от Закона за защита на потребителите и Директива 2011/83, която е част от Европейския регламент, абсолютно задължителен за България, когато се продава на физическо лице. Тук да помогна малко на Омбудсмана: всъщност Директивата 2011/83 е когато се продава на физически лица. Тя е задължителна за физически лица. Когато се продава на нефизически лица, вече правилата са други. Но винаги трябва да има договор, в който да е ясно цена и т.н. Цената, между другото, която определя КЕВР, е пределна, тя не е договорна. КЕВР определят единствено пределна цена. Да не говорим за документирането на сделките. Къде документира „Топлофикация“, че се случва сделката? На кое място? Те не издават никакви документи в момента, които да са легитимни по Закона за ДДС. За съобщенията към фактури имаме постановления от прокуратурата, че това не са документи, които да обвързват и така действително е по Закона за ДДС. Тези документи не обвързват „Топлофикация“. Ако там тръгнете да ги разследвате, да влязат в НАП, всички те ще влязат в затвора. Така че, аз съм дал такива въпроси към господин Иванов. Ето, ако иска, да каже, да декларира ясно къде се продава, докъде, „Топлофикация“ е съсобственик на стоката, на топлоенергията. С какво това се документира. Не говоря за договорите за присъединяване на сгради. Това са други договори, те не са договори за продажба. Така че тук нещата се изместих. Нас потребителите ни интересуват договори. Всеки ще плаща, когато има договори. Не може да се говори за длъжник когато няма договори. Съдът ако е съд, първото нещо което той трябва да види, е да види дали има договор и дали аз съм страна по договора… заповед за изпълнение…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Цветанка Илиева има депозирано становище, което не е заявила изрично изказване. Искате ли да го представите?
ЦВЕТАНКА ИЛИЕВА: Аз имам въпроси към председателя на КЕВР и ако разрешите един въпрос имам към министерството.
Въпросът ми към министерството е следният. Преди двадесетина дена приключи работа работната група по подготовка на промени в Закона за енергетиката в глава „Топлоснабдяване“. Могат ли присъстващите представители на министерството да се ангажират с някакъв срок, в който ще бъде внесен законът за разглеждане в Народното събрание?
Към председателя на КЕВР имам въпрос. На 9 юни се проведе обществено обсъждане на цените на топлинната енергия. Тогава беше представен доклад от Правна дирекция и от дирекция „Топлоенергетика и енергетика“, в който беше записано, че разходите по събиранията на вземанията са неприсъщи в процеса на калкулиране на цената. На следващия ден, на 10 юни във вестник „Монитор“ гражданите научаваме, че „Топлофикация София“ е поискала чрез заявлението, което е внесла в КЕВР, да им бъдат признати 2,5 млн. съдебни разходи. Искам да попитам защо тази информация е скрита в доклада и защо не е била предоставена по време на общественото обсъждане? Тук много пъти се каза за равнопоставеност. Категорично заявявам, че аз не виждам никаква равнопоставеност от страна на клиентите на „Топлофикация София“ с работата им с КЕВР. Бих помолила председателя на КЕВР трябва да говори с госпожа Петкова и да види как госпожа Петкова отвори вратите на министерството за работа с клиентите на „Топлофикация София“ и с другите топлофикации. По същия начин би следвало и КЕВР, Столичният общински съвет и „Топлофикация София“ да отворят вратите си за работа с клиентите на дружеството, защото миналата година дружеството е 57 млн. лв. на загуба. Тази година е 59 млн. лв. Става въпрос за 2015 г. Ако така продължава, това ще се превърне в проблем за държавата в частта за баланс на енергоснабдяването. Вчера председателят на Комисията по стопанска политика в Столичния общински съвет е направил изявление, че това нямало значение, важното било да се предоставят качествени услуги на клиентите на „Топлофикация София“. Това е просто абсурдно от икономическа гледна точка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Госпожа Асими има думата.
МАРИЯ АСИМИ: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че днешната среща беше с хората, които ковете законите, да ни срещнете с хората, които трябва да изпълняват законите. Радвам се, че сте ни събрали, но е добре да чуете проблема. Като чуят проблема, аз мисля, че тук с никого не се конфронтирам, никой с никого не се конфронтира. Стана ми странно изказването на господин Иванов за Общите условия. На 23 февруари, когато се събраха и много граждани при госпожа Манолова, тогава господин Иванов каза, че до един месец Общите условия ще бъдат подготвени. Това беше на 23 февруари, ако си спомняте, господин Иванов и на с юни моят въпрос в КЕВР беше именно за Общите условия. Ако си спомняте това ми беше въпросът.
Сега чувам от господин Иванов, че се подготвят Общите условия. Това нещо много ме изненада, защото в работната група в министерството, в която участвах и аз и госпожа Калева, и представителите на Омбудсмана, а сега чувам – не знам, господин Куюмджиев, Вие дали знаете, че се правят Общи правила. Знаете, че болната ми тема беше Общите условия. По тези общи условия молбата и въпросът ми беше към КЕВР, че те не могат да бъдат 49 страници. Трябва да се смени Наредба № 3. Ето я наредбата, ето го член 129, който цитира госпожа Манолова. Не искам да се задълбавам, че няма време, и другите хора трябва да се изкажат .Аз искам вие всичките да чуете проблемите, защото вие сте изпълнителите на закона, а ние Ви казваме, защото навсякъде куца. Всеки един закон има своите недостатъци и е нормално. Но като чуете проблема, да си вземете бележка от направената забележка.
В министерството се чуха много изказвания. Да, наистина вратата, благодарение на госпожа Петкова беше отворена. Непрекъснато тормозехме и господин Куюмджиев, и госпожа Донева на тема Общи условия, но те са при Вас. Тези Общи условия не могат да бъдат 50 страници, защото така пишело в наредбата. И понеже казвате, абсолютно прав е и общественият защитник – благодаря Ви. Ако Вие трябва да ме защитавате, Бог да ме пази! Но да Ви кажа, че ако сте обществен защитник, вижте и проблемите. Много са проблемите. Това е и което каза госпожа Ташева и господин Веселинов. Понеже говорите за нередовни платци, дори след заседанието на 9-ти, аз искам обяснение, защото не виждам „Топлофикация“, че всичките, които сме седели тук, сме престъпниците, които не плащаме. Това беше изказване по радио „Хоризонт“ – нещо, което е много грозно.
Да ви попитам Вас, обществения защитник: нямаше да поставям въпроса. Вие знаете ли, че съдят хора, които два пъти са платили? И на които не им пращат фактури, които са фирми, които не могат да си осчетоводят документите. Вие знаете ли какъв хаос е? Няма да дойда при Вас, за какво да идвам при Вас? Аз питам тези пари, които се взимат, надвзети пари – нося го и ще го представя на комисията – това е резил. Това е падение. Искам да запозная господин Иванов. Нямаше да повдигам въпрос, ако Вие не бяхте казали. Това е случаят, който го знае и господин Куюмджиев. Благодарение на неговата намеса имах контакта с госпожа Тодорова и с господин Паунов. Тук сме се събрали да изчистим тези проблеми, не да се конфронтираме и Общите условия. Къде е тази комисия, в която искаме да участваме? Хиляда пъти казахме, че тези Общи условия трябва да са пет-шест страници. Никой не ни е казал, че се готвят тези Общи условия.
Тези общи условия се готвят от „Топлофикация“. На 5 ноември 2014 година обсъждането на Общите условия в „Топлофикация“ ни чакаше с жандармерия, с жандармерия и полиция. Нека да ви кажат хората. Ако така ще решаваме проблема на бедния български народ, жална ни майка. Нищо няма да се оправи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има господин Румен Симеонов.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин председател. По повод на дискусията искам да кажа две много кратки бележки. Направи ми впечатление, че господин Ремзи Осман с голяма увереност се спира на своите юридически претенции и способности, говореше за некоректни платци. Той стъпваше на изказване на господин Иван Иванов преди него, че Общите условия са административен акт, докато не се произнесе Конституционният съд и т.н. Съгласно влязло в сила определение на Върховния административен съд на републиката, с № 32/58 от 7 март 2013 г. се казва, че Общите условия не са административен акт. Следователно, тук има хора, които си смучат от пръстите. Следователно, няма смисъл да говорим: ама дайте, моля ви се, трябва да се съдим. Съответно с изискванията на закона от 19 страници съм привел достатъчно информация с посочени дела и по тях книжа в рамките на хиляди страници вече сигурно – от шест години се съдя с всички съдилища, районния, градския Административния, Касационния съд, съдя се пред Върховния административен съд и искам публично да оповестя, че такива дела водя и че сезирам Омбудсмана на републиката за извършване на престъпна дейност от множество съдии, които не спазват закона и в момента изискване за писмено приемане на Общите условия съществува, а тука хората ми развиват тезата, че те играят роля на договор без да бъдат подписани – чл. 298 от Търговския закон – не е отменен с чл. 153 от Закона за енергетиката и по тези причини сезирам Омбудсмана на републиката с искане за съответна проверка на това, което изнасям и съответно подходящо образуване на тълкувателно решение и при наличие на негови правомощия и образуване на наказателно производство. Това последно не съм проверил дали бяха в правомощията на Омбудсмана, но с тълкувателно решение и съм убеден и сигурен, че той има тези правомощия.
Сезирам и ръководителя на настоящата среща.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Предаденото от Вас становище го имаме и ще го проучим.
Господин Огнян Винаров има думата.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Това възражение е изпратено до председателя на комисията. То е във връзка с проведеното обществено обсъждане за цената на топлоенергията и електроенергията за от 1 юли, до председателя на Комисията за наблюдение , до Вас, господин председател, до министъра на енергетиката.
Аз ще бъда изключително кратък, но точен.
Чл. 128, ал. 2 на Закона за защита на потребителите гласи: „Всички издавани от държавни регулаторни органи Общи условия подлежат на контрол и съгласуване с Комисията за защита на потребителите. Ако тя няма такова писмено становище, те са незаконни. Това, че там е господин Мазнев – той и при вас ли продължава да работи – това е конфликт на интереси. Всички Ваши издадени Общи условия господин Иванов, които не са съгласувани с Комисията за защита на потребителите за неправомерни условия и са многообемни, са незаконни. И тъй като на 6 октомври е заседанието на комисията, Вашата юристка записа ли го? На 6 октомври е заседанието на Комисията за защита на дискриминация, в която ние Ви съдим за това, че поради липса на правен интерес всички наши обжалвания се отхвърлят. Затова се обръщаме към прокуратурата.
При 33% намаление на цената на природния газ 70% участие в себестойността, доказано от Техническия университет Вие трябва да намалите, а намалихте при 23-те процента, което отговаря на 16%, и не отговорихте на Омбудсмана, само с 6% на „Топлофикация София“ намалихте топлинната енергия. Кое Ви дава това право? Тук ще се произнесе прокурорът, след като изчакаме и следващото решение.
Освен това, записвате, че природния газ „Топлофикация София“ го е изкупувала на 15% и го обявявате това за ваш буфер. Нямате право вие да си правите буфери. Това е незаконно. Тя купува на 23% от „Булгаргаз“ и 23% - това предишното решение е незаконно и ще отиде при прокурора отново, където се разхожда и предишният състав на Вашия КЕВР.
За електрическата енергия – при 7% намаление на газа трябва да е по 50 милиона за всеки 7% - 235 милиона. На заседанието ме питахте кои са тези 235 милиона. Тези са тези 235 милиона, от това. А къде е това намаление на цената на тока? Къде отиде? Високоефективността на всички ТЕЦ-овее Вие не я прилагате, тази наредба, издадена от министерството която цитирам тук от 30 юни, също не я прилагате и Световната банка каза, че не само не са високоефективни, но трябва да се закрият.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: И тази добавка за обществото, която обявявате, че е 23, а всъщност на миналото заседание казахте, че е 36 лева, е абсолютно незаконно обоснована.
Последното, това, което Вие предявявате към микс, "ЧЕЗ" изкупува 37% от АЕЦ „Козлодуй“ е във Вашия микс е 6%, 10% е от ВЕИ-тата, а във Вашия микс е 30% при 299 лв. цена. Вие не проверявате тези данни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Винаров.
Думата има господин Куюмджиев, съвсем накратко да каже за готовността за внасяне на промените, на които и тук сме част от инициаторите за тяхното предизвикване.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. В отговор на поставения въпрос от госпожа Илиева следва да уведомя, че текстът, който беше съгласуван за промяна на Закона за енергетиката в глава 10, част „Топлоснабдяване“, беше докладван на министъра на енергетиката и постъпи в дирекция „Правна“ за преглед и забележки. Отделно в министерството се създаде нова работна група, чиято цел е да се променят текстовете от Закона за енергетиката и част електроснабдяване на база на модела който ще представи Световната банка за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
При това беше даден срок даже всичко това да стане до 15 юни – дата, която премина, но поради това, че не е все още представен моделът от Световната банка, де факто боксуват, нещата са спрени. Не мога да кажа дали ще успее при това положение законът да влезе преди отоплителния сезон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз поемам ангажимента да говоря с министъра на енергетиката.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Днес дори имаше среща с газовиците – и там да направим промени и се чу замисъл да се направи направо нов закон, защото прекалено много кърпежи му се изтъкваха. Дали това ще стане или не, във всеки случай в това, което съгласувахме с колегите от неправителствените организации накрая записахме едни Преходни и заключителни разпоредби, че срокът за сключване на договорите по чл. 139б е шест месеца от влизане в сила на закона. При влизане на закона обаче по време на отоплителния сезон 2016-2017 година договорите по чл. 139б ще се сключват след като приключи следващият отоплителен сезон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Тази теза ще продължим да я обсъждаме и съответно да комуникираме с Министерството на енергетиката.
Господин Иванов, за кратко изказване, ако имате възможност.
ИВАН ИВАНОВ: Нямам коментар, господин председател. Ще получите писмени отговори.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По въпросите, които бяха поставени, ще имаме възможност писмено да се отговори. Всеки от гражданите, които са депозирали съответното искане за отговор, ще получи възможност.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Аз днес съм изпратил имейл.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Бих искал да ви обърна внимание, че ние се чудим как да оздравим топлофикационните дружества при положение,че 13 от тях са частни дружества, регистрирани офшорни и 2 общински. Цените в САЩ спаднаха от фотоволтаици на 4 щатски цента на киловатчас, 3 щатски цента са в Дубай. Европейските депутати решиха да гарантират правата на потребителите, като същите стават и производители с ВЕИ, тоест, със соларни фотоелементи.
Отделно, това, което е за индивидуален договор, нашата държава-членка го е признала, поради което Асоциацията на топлофикационните дружества се гордее с това, но не го показва и тук го пише изрично, че е задължително за договор.
Отделно за уязвимите потребители практиката на Европейския съюз е, че никой не бива да остава без енергия. Така че бъдещето е мрачно. Отделно решавам случай на госпожа Омбудсмана с изказване на комисаря Вестагер на конференцията в събота, на 11 юни, когато беше в България, да изградим енергиен пазар, работещ за потребителите, приложение А на Директива 2003/54 ЕО, което е фактически наследено от новата директива, фактически се явява… атрибутите на индивидуалния договор, които се създават от ДКЕВР – кратко, точно и ясно и ще ги предоставя тези документи, ще ги публикувам, публично, за да стане ясно, че това се прилага от 05.08.2004 година със задна дата. Конституционните решения, които са в сила, са решенията на Съда, на Европейски съд. Това е решение за директно прилагане на европейското право, за което 2013 година Европейски съд празнува.
Отделно, непозволената държавна помощ, която предоставя на топлофикациите от ДКЕВР, е споменато в предложението за решение от доклада до Комисията по енергетика. Моля да се запознаете с нея:
653-65-1 от 21 април 2016 година. Пише какво правят фактически ДКЕВР, слабият капацитет на ДКЕВР, неговата политическа зависимост и впоследствие допълнителен риск за държавата от състоянието на електроенергийния пазар, произтичащ от възможностите за прилагане на законодателството в областта на държавните помощи, от националните съдилища, в защита на правата на засегнатите лица. Държавните помощи се определят от ГД „Конкуренция“ на Европейския съюз, което не е предоставено за нито една топлофикация в момента, уважаеми господин председател, така че те не се проверяват и от съда, което считаме, че е абсолютно скандално.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Господин Митовски, Вашето предложение ще го дискутираме следващия път, за да имаме повече време. Заповядайте, имате думата.
МИРОСЛАВ МИТОВСКИ: Благодаря Ви. Ще бъда много кратък. Темата е увеличение на цената на електроенергията. Изчисления показват, че с 40 милиона ще се вдигнат приходите на разпределителните дружества. Писмото е внесено в КЕВР. Господин Иванов ми обеща, че ще ми отговорят писмено, но ако ми отговорят писмено след като се вземе решение, става безсмислено и като хипотеза, която те казват, че ще дадем пари на разпределенията, а те щели да ги дадат на НЕК, което е утопия. Така че, настоявам, господин Иванов, писменият отговор да се получи преди закритото заседание, за да може да реагираме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: и аз Ви благодаря. Поради изчерпване още преди 10 минути на времето за комисията, закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 18.00 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР:

/Искрен Веселинов/