Проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., №102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9.03.2011 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

ДОКЛАД

Относно: Проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., №102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9.03.2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 24.03.2011 г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., №102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9.03.2011 г.
Проектът за решение беше представен от г-н Марий Косев – заместник-министър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и г-жа Гюннур Джумалиева – началник отдел в Дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти.”
Одобреният с Решение на Министерски съвет проект на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. е изготвена от екип на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Целта на този стратегически документ е да се отразят европейските изисквания от една страна и да съхранят националните интереси от друга. Вносителите подчертаха, че е проведено обществено обсъждане на проекта, съответната екологична оценка и оценка на съвместимостта. В резултат на това обсъждане от различните професионални неправителствени организации и експерти са получени близо 200 конкретни предложения. Всички конструктивни предложения са включени в настоящият проект за Енергийна стратегия на Република България до 2020 година, останалите са взети предвид при разработване на проекта на Закон за енергията от възобновяеми източници и в изменението и допълнението на Закона за енергетиката.
Основните моменти от новата енергийна стратегия на страната са дефинирани в пет стратегически приоритети, а именно:
1. Гарантиране на сигурността на доставките на енергия.
2. Достигане на целите за дял на възобновяема енергия.
3. Повишаване на енергийната ефективност.
4. Развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар.
5. Политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Всички изброени приоритети имат една единствена цел: постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии, която да отговаря на европейските критерии, като същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители. В тази връзка предстои развитие на пазара на електрически екоавтомобили, както и на системи за съхранение на енергията. Използването на екоавтомобили, включително такива, захранвани с електроенергия, произведена от ВЕИ, е още една стъпка към изграждане на българските „зелени” градове на бъдещето и на необходимата за тях инфраструктура.
Енергийната сигурност безспорно е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Конкретно за периодът 2020 година българската политика, насочена към подобряването на енергийната сигурност ще се развива в следните основни направления:
- Активно участие в проектите по Южния газов коридор.
- Изграждане междусистемни газови връзки със съседните страни.
- Разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и изграждане на ново хранилище.
- Създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ.
- Оптимално използване на местни енергийни източници.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. Делът на емисиите парникови газове от всички енергийни дейности, включени в секторите енергетика, индустрия, транспорт, селско стопанство и домакинства, представлява 70%. Тези от сектор „Енергетика” са 40% от общите емисии на парникови газове в страната. В този контекст особено внимание е отделено и на възобновяемите източници, борбата за опазване на околната среда, намаляване на емисиите от парникови газове, преодоляване на климатичните промени или една амбициозна програма, известна като общностни цели „20-20-20 до 2020”. Те са разпределени на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави – членки. Разпределянето на задължителните цели е извършено на базата на справедливи критерии - отчитане нивото на БВП на човек от населението за съответната държава членка, постигнатия напредък, както и прогнозите за икономически растеж. Държавите членки с по-нисък БВП на човек от населението от средния за ЕС получават редуцирани цели за сметка на тези държави членки, чиито БВП на човек от населението е по-висок от средния за ЕС-27. Събраните приходи в националният бюджет от търгуването на разрешителни за емисии на парникови газове след 2013 година ще бъдат използвани като основен финансов ресурс за осъществяване на проекти за устойчиво развитие, като въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
Общата европейска цел за намаляване емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. спрямо базовата 1990 г. ще се реализира чрез:
o Намаляване с 10% спрямо 2005 г. на емисиите от инсталации, които са извън Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, (сгради, лека промишленост, транспорт, земеделие и отпадъци);
o Намаляване с 21% спрямо 2005 г. на емисиите от инсталации, участващи в Схемата за търговия с емисии (всички големи индустриални и енергийни източници на емисии, както и авиационният сектор).
По време на дебатите по отношение намаляването на емисии от парникови газове беше изтъкнато, че в областта на транспорта и по-точно в железопътния транспорт, след построяването и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград, по-голяма част от българските железници ще бъдат електрифицирани, така че отделянето на въглероден двуокис ще бъде сведено до минимум. Железниците ще бъдат на едно от първите места за подобряване именно в това направление – намаляването на парниковите газове в България. В областта на автомобилния и в авиационния транспорт също се бележи напредък в таза посока, тъй като до скоро се ползваха горива, които бяха с по-високо процентно съдържание на сяра. След въвеждане на допълнителни очистителни инсталации в Лукойл Нефтохим, това гориво което ползваме от две години е с по-чисти показатели, което също ще допринесе за изпълнение на поставената цел.
Изказани бяха мнения и опасения по отношение за достигане на 10 % дял за енергия от възобновяеми енергийни източници в транспорта за периода 2020 г. Вносителите подчертаха, че това е изпълнима цел въпреки трудностите, които съпътстват процеса.
Като приоритет на стратегията е изтъкнато развитието и разширяването на битовата газификация в страната. Високият процент загуби в топлопреносната мрежа, цената на услугата и недостигане пълния размер на коефицента на полезно действие на инсталациите са сред причините само 1.5% от българските домакинства да са газифицирани. Увеличаването на този процент до 30 % през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди за природен газ може да доведе до над 1 млрд. лв. спестени разходи за домакинствата. Един от документите, които ще следва енергийната стратегия, след нейното приемане ще бъде разработването на програма за ускорена газификация, в която ще бъдат включени всички заинтересовани страни. С това е свързано и другото основополагащо направление - за подобряване на ефективността. Голяма част от сградите до 2005 г. и 2006 г. не отговаряха на приетите стандарти за енергийна ефективност, които са приети за енергийна ефективност на сградите. Дейностите в тази посока ще доведат съответно до регулиране на цените на енергийните източници.
Въпреки изказаните съображения, народните представители, членове на Комисията се обединиха около тезата, че Енергийната стратегия трябва да бъде подкрепена, защото е основополагащ документ на националната енергийна политика.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „ЗА” и 4 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., №102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9.03.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

ИВАН ВЪЛКОВ