Законопроект за изменение и допълнение на Закона електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 07.06.2011 г.

---

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения бе разгледан на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 юни 2011 г.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – г-н Първан Русинов.
В приложимото европейско законодателство, регламентиращо осъществяването на електронните съобщения на територията на Европейския съюз, са направени промени, като са изменени Рамковата директива, Директивата за разрешенията, Директивата за достъпа, Директивата за личните данни, Директивата за радиочестотния спектър и Директивата за универсалната услуга. Предвид измененията на посочените директиви, които трябва да бъдат отразени и в националното ни законодателство, е изготвен и представен на вниманието ни законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Освен измененията и допълненията, произтичащи от промените в европейските актове, посочени по-горе, в законопроекта са предложени и промени, които имат за цел да отстранят проблеми, установени при практическото прилагане на законовите норми.
Основните изменения и допълнения са следните:
І. Подробно са разписани текстове, които уреждат взаимодействието и консултациите на Комисията за регулиране на съобщенията с Европейската комисия, с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с националните регулатирни органи на държавите – членки на Европейския съюз. Измененията произтичат от чл. 7 и 7а от Рамковата директива. Тази процедура на взаимодействие и консултации ще се провежда, когато Комисията за регулиране на съобщенията упражнява правомощията си, свързани с изготвянето на пазарни анализи.
ІІ. Предвидени са изменения в глава десета от Закона за електронните съобщения, уреждаща правилата за предоставяне на достъп и взаимно свързване на мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Въвежда се едно ново задължение, което Комисията за регулиране на съобщенията може да наложи на предприяте със значително въздействие върху пазара. Новото задължение представлява налагане на нова мярка – фунционално разделяне. Комисията за регулиране на съобщенията може да наложи на предприятие със значително въздействие върху съответен пазар да отдели в самостоятелно действащо предприятие дейностите, свързани с предоставяне на услуги за достъп на едро. Тази мярка ще може да бъде наложена с разрешението на Европейската комисия и то само в изключителни случаи – когато останалите пет мерки не са допринесли за ефективна конкуренция.
ІІІ. Законопроектът предвижда редица изменения, свързани със същността и обхвата на универсалната услуга.
Първата съществена промяна е свързана с разделянето на един от елементите на универсалната услуга на два отделни елемента. Към настоящия момент първият елемент на универсалната услуга включва свързване в определно местоположение към обществената телефонна мрежа и достъп до обществени телефонни услуги. В Директивата за универсалната услуга е направено изменение, съгласно което свързването на мрежата следва да се раздели от предоставянето на услугата.
Друга съществена промяна, която е свързана с обхвата на универсалната услуга, е отпадането на елемента “осигуряване на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европийски номер за спешни повиквания 112”. Този елемент отпада от обхвта на универсалната услуга, тъй като задължението за предоставяне на безплатен достъп до такива номера занапред ще бъде въведено за всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, а не само за предприятие, на което е възложено предоставянето на универсална услуга.
Добавени са текстове, които имат за цел да се гарантират по-пълно правата на потребителите с увреждания и да се осигури адекватен достъп до пълния набор от елементи на универсалната услуга на тези потребители.
Следващото по-съществено изменение, свързано с уредбата на универсалната услуга, е въвеждането на изисквания, които да гарантират, че цените, на които се предоставя универсалната услуга, са достъпни за всички крайни потребители, включително и за гражданите с ниски доходи и специфични социални потребности, както и че потребителите разполагат с възможности да наблюдават и контролират самостоятелно разходите си и да избягват нежелани прекъсвания на услугата.
ІV. Друга група промени, предвидени със законопроекта, които следва да бъдат отразени в настоящия доклад, са измененията и допълненията на текстовете от Закона за електронните съобщения, които уреждат защитата на правата на крайните потребители на електронни съобщителни услуги.
Причините, които налагат извършването на изменения и допълнения на тези текстове, са в два основни аспекта:
1. Направените изменения на Директивата за универсалната услуга и
2. Практическите проблеми при прилагането на действащите в момента разпоредби, които са свързани с неефективните възможности за намеса на Комисията за регулиране на съобщенията в отношенията между предприятията, осъществяващи електронни съобщения, и крайните потребители, както и в частност проблемите при предоставяне на услугата преносимост на номера.
В закона е определено минимално необходимото съдържание, както на общите условия, така и на индивидуалния договор, сключен при общи условия. При практическото прилагане на закона е установено, че действащата към момента правна уредба, е твърде обща, което позволява прилагане на недобросъвестни практики от страна на предприятията. Неуреждането в закона на важни изисквания, свързани с интересите на потребителите, е довело до определянето на общите условия на предприятията по начин, който вменява задължения само за едната страна и права само за другата. По същество се предлагат текстове, чрез които се разширява минимално необходимото съдържание, както на общите условия, така и на индивидуалния договор, сключен при общи условия. Предложените текстове целят постигането именно на по-голяма прозрачност, предвидимост и равнопоставеност между предприятията и потребителите. В същото време правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията са разширени в посока, която ще повиши ефективността при следенето на нарушенията. По този начин се предоставя възможност на Комисията за регулиране на съобщенията да се намеси при всеки случай, в който са налице основания да се смята, че е налице нарушение на законови изисквания в ущърб на потребителите.
По-конкретно промените предвиждат следното:
Предложени са измененията, свързани с автоматичното подновяване на договорите.
Създаването на законов текст, който да регламентира изрично възможностите за подновяване на договор, се налага поради две основни причини:
1. Практиката на предприятията да предлагат индивидуални договори, в които присъства уговорка, че при липса на предизвестие за прекратяване на срочен договор от страна на потребителя, договорът се подновява за същия срок, при същите условия. При това се въвеждат множество допълнителни изисквания към потребителя, желаещ да прекрати договора си в съответствие с така описаната уговорка. Това води до редица усложнения, като практически се елиминира възможността потребителят да прекрати срочен договор, без да дължи неустойка.
2. В частност, предвид изложеното по-горе, е създаден и проблем при осъществяването на преносимост на номер от едно предприятие към друго. Това е така, тъй като, за да пренесе номера си, потребителят следва да прекрати договора си с даряващия доставчик. Налице са стотици жалби, касаещи неосъществена преносимост, поради невъзможност за прекратяване на договора с даряващия доставчик, която е свързана именно с прилагането на описаната по-горе клауза за автоматично подновяване на срока на договора.
V. Изменения относно изграждането на мрежи и съвместното им ползване. Измененията в тази насока произтичат, както от изменения в европейските актове, така и от съществуващите практически проблеми за предприятията, свързани с изграждането на мрежите им. Европейските актове изискват държавите членки да осигурят възможност за стимулиране на съвместното ползване с цел защита на здравето на гражданите и опазване на околната среда. В тази връзка се въвежда правомощие на Комисията за регулиране на съобщенията да наложи задължение на предприятията за съвместно разполагане или съвместно ползване на съоръжения и оборудване при определени условия. Поради големи затруднения, свързани с изграждането на мрежите и получаването на разрешения от компетентните местни органи, е необходимо опростяване на процедурата и намаляване на възможностите за въвеждане на допълнителни изисквания от страна на кметове и общински съвети.
VІ. Последната група по-съществени изменения и допълнения, предложени със законопроекта, са тези, свързани с процедурите за извънсъдебно разрешаване на спорове:
В чл. 34 от Директивата за универсалната услуга е предвидено, че държавите членки гарантират наличието на прозрачни, недискриминационни, опростени и несвързани с големи разходи процедури за извънсъдебно решаване на спорове. Във връзка с това изискване е предвиденото допълнение на чл. 241 от Закона за електронните съобщения, съгласно което крайният потребител във всеки момент може да се обърне към компетентния съд за решаване на спора по съдебен ред или да отнесе разглеждането му по реда на Закона за медиацията.
При обсъждането на законопроекта, в заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения взеха участие представители на:
1. Комисията за регулиране на съобщенията;
2. редица организации на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги;
3. отделни оператори на електронни съобщения;
4. организации за защита на правата на потребителите.
Всички те споделиха проблемите, които съществуват от практическото прилагане на Закона за електронните съобщения, и изразиха становищата си в подкрепа на предложените изменения и допълнения.
Дискусията се състоя предимно в три основни направления: защитата на правата на крайните потребители на електронни съобщителни услуги, изграждането и поддържането на електронната съобщителна инфраструктура и обхвата на функциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Във връзка с увеличаването на правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията бяха изразени резерви от някои народни представители относно това дали правомощията на комисията са пропорционални на целите и задачите на регулаторния орган. Заявено бе, че правомощията подлежат на преразглеждане и ще бъдат предложени съответни промени в срока за предложения след приемането на законопроекта на първо гласуване.
В процеса на обсъжданията народните представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения изразиха становищата си, че основните промени са адекватни и необходими, поради което подкрепиха по принцип законопроекта.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, с 15 гласа „ЗА” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 07.06.2011 г.

Иван Вълков
Председател на Комисията по транспорт,
информационни технологии и съобщения