Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
25/08/2009
    1. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-3, внесен от н.п. н.п. Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова на 21.08.2009 г. – първо гласуване.
    На 25.08.2009 г. от 15,05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
    Заседанието бе открито и ръководено от председателя господин Иван Вълков.

    * * *

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, добър ден. Съгласно Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание имаме кворум – 15 души, членове на нашата комисия, присъстващи на заседанието, което ни дава право да го проведем. Имаме кворум над 50%.
    Откривам днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
    Всички имате дневния ред, който ви е изпратен:
    1. ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА.
    2. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 954-01-3, внесен от народните представители Любен Татарски, Александър Ненков, Иван Вълков и Искра Фидосова на 21.08.2009 г.,.
    Ако имате предложения или допълнения към така предложения дневен ред, моля да ги направите. Не виждам такива.
    Който е съгласен с така представения дневен ред, да гласува.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Дневният ред се приема.

    По точка първа – Вътрешните правила за работа на комисията, те са същите, които са били в комисията на Четиридесетото Народно събрание, има няколко нанесени корекции във връзка с промените в Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и първото Народно събрание. Правилата са основно в чл. 5:
    „Комисията заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й.”
    Предишният текст е бил:
    „Комисията заседава, когато присъстват не по-малко от 1/3 от членовете й.”
    Ако имате някакви предложения или допълнения, моля да бъдат направени.
    СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин председател, ако разрешите, имам предложение за попълнение към чл. 2, ал. 2, второто изречение, което започва така:
    „Съобщение се оставя в пощенските кутии...”
    С всичките ми уважения към пощенските услуги, но в ерата на интернет смятам, че би било по-добре за всички нас тези съобщения да бъдат изпращани по интернет, по електронната поща. В този смисъл предлагам изречението да добие следния вид:
    „Съобщение се изпраща на електронната поща и се оставя в пощенските кутии на членовете на комисията.”
    ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз нямам забележки по същество по така предложените Вътрешни правила за работата на комисията.
    Сега действително е отразена промяната, която е свързана именно с гласуваните изменения в Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и първото Народно събрание, съгласно които ние нямаме право да заседаваме при кворум по-малко от половината от членовете на комисията. Това е важен ангажимент и отговорност на всеки от нас. Това е отразено, тоест нямам забележки.
    Що се касае до предложението на колегата Крайчев, аз също имах тук допълнение, мисля съвсем реализуемо: в изречение второ да се запише:
    „Съобщението се качва на електронната страница на Народното събрание и се оставя в пощенските кутии на членовете на комисията.”
    Нашата представителна страница е страницата на Народното събрание. Съгласен съм с това, нека да се допълни казаното от колегата Крайчев. Но трябва чрез електронната страница на Народното събрание да известим не само на нас като членове на комисията, но и на журналисти, както и на други заинтересовани лица, представители на неправителствени организации, на учреждения, кога нашата комисия ще проведе заседанието си и при какъв дневен ред. Предлагам да се запише това разширение, още повече че то стана практика буквално от първите дни на Четиридесет и първото Народно събрание.
    СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: От свое име подкрепям изцяло предложението на господин Крайчев.Считам, че след като ние сме Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, неговото предложение е резонно.
    А по предложението, което направи господин Иванов, всички сме свидетели, че още от началото на Четиридесет и първото Народно събрание, че на официалната му страница постоянно се качват информации както за редовни, така и за извънредни заседания както на парламента, така и на комисиите към него. Аз подкрепям изцяло тези две предложения, мисля, че и всички колеги в залата ще се съгласят с тях. Но нека все пак чуем и други мнения и становища, ако има такива.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли други предложения? Няма.
    Моля двете предложения да бъдат гласувани ан блок, защото виждам, че има единодушие по въпроса:
    „Съобщенията да се изпращат на електронната поща, да бъдат качвани на интернет-страницата на Народното събрание, както и да се оставят в пощенските кутии на членовете на комисията.“
    Моля, гласувайте тази поправка.
    За - 15, против и въздържали се няма.
    Поправката е приета единодушно.
    Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, имам предложение във връзка с чл. 11. В бъдещата работа на комисията ще бъдат ситуирани експертни или работни групи по съответните проблеми на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предлагам да пуснем списък между нас кой в какви области приоритетно би желал да работи и е специалист и може да окаже съдействие. Това е в интерес на работата, да работим по-бързо и да се работи в движение към работните проекти. Искам да кажа, че това не ни ограничава. Всеки един от нас би могъл да бъде включен във всяка комисия и да работи в съответната област. Но моля всеки да покаже приоритетните за себе си области. Пускам този лист.
    ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, текстът на чл. 11 действително засяга членовете на комисиите, но той има и по-разширено значение. Говори се за експертни съвети по транспорт, информационни технологии и съобщения. По-скоро всеки един от нас освен своите собствени компетентности е добре да предложи може би по различните тези области, където има човек, на когото може да гласува доверие, компетентен експерт, който при необходимост Вие като председател на комисията да включите към експертния съвет по конкретния законопроект или изменение на съществуващи закони.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Приемам Вашето допълнение, господин Иванов.

    Колеги, преминаваме към точка втора.
    Тук водеща комисия е Комисията по регионална политика и местно самоуправление, като нашата комисия е съпътстваща.
    Поканени са гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Моля да бъдат поканени в залата да присъстват на разискванията по законопректа.
    Ще ви представя основните цели на предложения законопроект, тъй като съм един от вносителите. След като дойдат представителите на двете министерства, те ще изкажат своите становища. После ще имаме възможност за разисквания, въпроси, да изкажете своето мнение по така предлагания законопроект.
    Основната цел на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътища касае привеждането на управлението и изпълнението на големите инфраструктурни проекти в пътната инфраструктура с европейските практики. Какво имам предвид? Това са препоръки на Европейския съюз да се концентрира управлението, да се структурира под един орган или под едно министерство – става дума за Национална агенция „Пътна инфраструктура“. Предложението е НАПИ да бъде или към Министерството на транспорта, или към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предложили сме НАПИ да бъде към МРРБ. Така смятаме, че компетентността ще се фокусира в едно място, в едно министерство.
    Промените целят да се създадат условия за ускоряване на цялостния процес за управление на инфраструктурните проекти. Основните направени промени са дефиниране на функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта. Министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържа и развива международните инициативи, сключва и осигурява изпълнението на международните договори в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на републиканските пътища. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и развива международните инициативи и сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки.
    Другата промяна е по отношение институционалната подчиненост на НАПИ. Тя се преименува в Агенция „Пътна инфраструктура“ и става второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към един орган – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът като първостепенен разпоредител разпределя бюджета на централната администрация и на второстепенните разпоредители и осигурява механизъм за контролирано разходване на бюджетните средства.
    Другата промяна е в начина на управление – от двустепенен начин на управление, какъвто е в момента: надзорен съвет, изпълнителен директор и двама заместници, се въвежда едностепенна структура. Създава се колегиален орган на управление с управителен съвет, ръководен от председател. Така се постигат няколко неща. Първо, опростява се структурата на управление, създава се по-добра прозрачност и в крайна сметка се премахва възможността от размиване на отговорността. Смятаме това за основен механизъм, който ясно посочва субекта на отговорност при вземането на управленските решения.
    Предвижда се също така промяна на Централната лаборатория по пътищата и мостовете да се преструктурира в Централен институт по пътни технологии, национални и европейски норми и стандарти.
    Подробното изложение на мотивите е пред вас. Тъй като вече дойдоха гостите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ви моля за становища.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Министерството на регионалното развитие и благоустройството счита, че така предложеният законопроект от група народни представители и мотивите към него изцяло съответстват на политиката за подобряване на управлението в Сектор „Пътища”, поемането на ясна отговорност и ръководство върху Агенцията по пътищата, преодоляване на разпокъсването и носенето на отговорност от повече от едно министерство. В тази връзка изцяло подкрепяме така представения на нашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Благодаря ви.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН МОСКОВСКИ: Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се присъединява към казаното от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Подкрепяме така внесените промени в Закона за пътищата. Считаме, че ясно дефиниране на отговорности ще помогне на Национална агенция „Пътна инфраструктура” да функционира по правилен начин.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по предлагания законопроект.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа заместник-министри, колеги! Исках да чуя не само няколко мотива, но ясно изразена воля, че основните неща, които се целят с този закон, ще бъдат постигнати точно с текстовете, които ни се предлагат.
    Учуден съм защо законопроектът е внесен от народни представители, а не от Министерския съвет. Иначе се радвам, господин председателю, че Вие сте един от първите народни представители, който внася законопроект. Не знаем становището на Министерския съвет по отношение на агенцията. Досега тя не беше на подчинение на Министерството на транспорта и съобщенията, нито на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а беше директно подчинена на премиера. Вероятно сте съгласували това свое предложение? Може ли да се каже, че това предложение на народните представители е позицията на българското правителство, която трябва да представим пред Брюксел за по-добра организация и по-ясно дефиниране на отговорностите, както казахте Вие и заместник-министрите?
    Виждам, че има много промени. Ще започна с предлаганите текстове и цели, които следват. За мен е много трудно да се намери основание да кажем, че ще се постигнат тези цели. Чух от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, че премахваме отговорностите на повече от едно министерство. Напротив, запазват се отговорностите и на двете министерства. Ясно е, че и двете министерства имат отношение към строителството на пътищата. Това, което мога да кажа, е, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството има отношение по отношение на строителството на пътищата, а Министерството на транспорта – по изграждане на транспортната инфраструктура. Това са коренно различни неща.
    От 1998 г., много време се спори къде точно да бъде НАПИ. Спори се, защото тогава чисто механично, да ме извини господин Иванов, с него сме говорили на тази тема, може би по вътрешнополитически причини в управляващото мнозинство се стигна до прехвърлянето на НАПИ към МРРБ. Убеден съм като бивш министър на транспорта, че това нанесе не малко вреди по отношение на планирането, на балансираното развитие на инфраструктурата. То попречи до голяма степен за развитие на комбинираните превози, което е съвкупност от балансирано развитие на инфраструктура и комбиниране на различните видове транспорт.
    Лично моето мнение е, че връщайки се назад – към МРРБ, ще продължим да повтаряме една и съща грешка.
    Някой ще каже: защо вие не го направихте? Голяма част от хората в тази зала, бивши народни представители и от администрацията знаят, че винаги такова е било моето мнение и съм го отстоявал. За да не се мисли, че има някакъв интерес от страна на министъра на транспорта за управление на повече ресурси, съм казвал, че трябва да направим това в края на мандата, за да няма спор между министрите в кабинета. Убеден съм, че този проблем ще се пренесе и при вашето правителство и ще имате много главоболия. Не за друго, а защото по-голямата част, 1 млрд. от Оперативна програма „Транспорт” са за строителство на автомагистрали. Част от оперативната програма, около 580 млн. са за железопътни проекти, около 138 млн. – за метрото и съответно – за речните проекти. Двеста и петдесет милиона лева са предвидени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
    В предлаганите в законопроекта функции се изземват функции от министъра на транспорта и се прехвърлят на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така сте предпочели. Но отново искам да кажа, че в основните функции на развитие на инфраструктурата в повечето европейски страни с това се занимава Министерството на транспорта. Има и министерства на инфраструктурата, но те са обвързани пак с общата транспортна политика.
    Смутен съм от формулата. Казвате, че предлагате едностепено управление. Аз мога да ви кажа, че това е тристепенно управление, може би дори по-лошо от това, което беше досега с Надзорния съвет. Надзорният съвет е контролен орган.
    Сега какво се прави? Създаваме орган на управление от трима представители: председател и членове на Управителния съвет. Това не е изпълнителен орган., това е управляващ орган. Същевременно казваме, че председателят на управляващия орган фактически изпълнява действията на Управителния съвет, подписва договори, много неща са дадени. Но има много неща, които остават неясни.
    Първо, имаме агенция, която става второстепенен разпоредител. Какъв тип агенция е тя по-точно? Оттук не става ясно.
    Разбирам, че се премахва условието за мандатност пет години. Каза се, че хората трябва да имат опит. Имаше изискване за десет години работа в системата, да са хора, които разбират от организирането на пътната инфраструктура и строителството. Това отпада, виждам, че се облекчават условията. Не знам как ще покажем това пред Европейската комисия.
    Същевременно с премахването на мандатността даваме възможност да се стигне до непрекъсната промяна на това ръководство, което безспорно може да доведе до доста главоболия в усвояването на европейските фондове.
    Интересен е и още един факт. Ще помоля вносителите да кажат защо се изискват 2/3 гласуване при вземането на решенията в Управителния съвет! Защо тези решения да не се вземат с 50+1 гласа? Интересно ми е да кажете защо 2/3, какъв е смисълът, по-голяма стабилност ли ще се създаде? След това ще ви дам хубав пример в тази посока.
    Както казах, не е изяснен статутът на председателя. Не е изяснено дали всички членове на Управителния съвет имат еднакви права по ръководство, а председателят само представлява само тази агенция пред трети лица. Не е ясно кой ще замества председателя в негово отсъствие. Министърът на регионалното развитие и благоустройството ли ще казва кой ще бъде заместник? Тук няма заместници, тук има само управителен орган.
    Има интересна формулировка по т. 7:
    „7. решава други въпроси, предвидени в нормативен акт, които не са от изключителната компетентност на Управителния съвет.”
    Предвижда се, че всъщност председателят на Управителния съвет ще има и ръководни функции, различни от тези на Управителния съвет. Къде са тези функции? Струва ми се, че това не е начин, по който да представим ясна визия по какъв начин ще се ръководи прозрачно агенцията. Със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството ли ще стане? Мисля, че не е нормално, когато формираме една агенция със закон.
    Кой ръководи фактически агенцията по смисъла на Закона за финансово управление на публичния сектор? Мога да задам и други въпроси, но мисля да ги оставя за своето изказване.
    Струва ми се, че на зададените от мен въпроси трябва да има отговор, защото те не са просто опозиционни въпроси, а са именно, защото сме изпитали на главата си много главоболия от структури, които не намериха правилното си място. Виждате, че по време на нашето управление имахме две структури. Направихме Управителен съвет от 5 човека с 3 министри. Какъв беше резултатът? Не беше добър. Сега направихме съответно агенция на много по-високо ниво. Може би резултатите наистина са добри, но тази агенция се откъсва много от министерството. Като бивш министър ви казвам това. Това също не е добрият вариант. А сега се връщаме в началото, откъдето започна нашето правителство: да върнем агенцията в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
    Искам да задам и още един въпрос: кой ще приема Вътрешните правила за организация за провеждане на процедури за възлагане на обществените поръчки, Вътрешните правила за работа на агенцията, типовите договори? Управителният съвет ли ще го прави? Това не е написано, не е ясно.
    Кой е възложителят по Закона за обществените поръчки? Управителният съвет ли? Чии решения ще се обжалват при една процедура? Това е много важен и възлов момент. Такива са процедурите по обществените поръчки.
    С това по принцип приключвам. Струва ми се, че по никакъв начин не трябваше да се стига дотам агенцията да бъде второстепенен разпоредител. Даден й е определен статут, връщаме се назад. Според мен премахването на изпълнителските функции, създаването на управителен орган от трима човека създава възможност за колективна отговорност. Размива се, не е ясна отговорността при сключването на тези сделки. Трима човека вземат тези решения. Трудно бих подкрепил такъв законопроект. Бих подкрепил всеки законопроект, който наистина ще покаже ясна воля на новото мнозинство управлението на пътищата да върви в посока добра ефективност както на усвояване на средствата от бюджета, съответно и на изпълнение на оперативните програми „Транспорт” и „Регионално развитие”.
    Запазвам си след отговора на въпросите да задам и допълнителни въпроси.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други въпроси?
    ИВАН ИВАНОВ: Ще подкрепя промените, които се предлагат в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, въпреки изложените аргументи на господин Мутафчиев. Колегата Мутафчиев наистина правилно отбеляза, че практиката в страните от Европейския съюз е различна. Има много аргументи управлението на пътищата да бъде в Министерството на транспорта, има не по-малко аргументи управлението на пътищата да бъде към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това наистина е въпрос на управленско решение.
    Като повод вземам последните думи на колегата Мутафчиев, когато той каза, че не вижда ясна политическа воля, нещо, което да гарантира промени. Искам да напомня, че в предишното управление, колега Мутафчиев, на два пъти ни бяха предлагани структури, които бяха декларирани като израз на ясна политическа воля. В името на такава воля вие си спомняте, че беше създаден Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Не искам да се спирам на резултатите от този фонд, мога да ги кажа, но едва ли сега е необходимо. Ако влезем в дискусия, ще продължа. Вие знаете, че не друг, а самият министър-председател реши да промени тази структура, което е много показателно какви са резултатите.
    Беше създадена Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Ще ви дам пример: начинът, по който бяха обявени тръжните документи за дострояване на автомагистрала „Тракия”, ЛОТ втори, трети, и четвърти. Това ясна политическа воля ли е – да бъдат елиминирани всички европейски участници в тези конкурси? Мога да ви кажа и защо, защото все още имаме документите на разположение.
    И преди това заявих: много е важно с какви хора ще бъде реализирана тази промяна. Това е структурна промяна. Ако министър Плевнелиев и неговият екип поставят качествени хора в това управително тяло, нещата ще тръгнат напред.
    Относно разпределението на отговорностите между министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие и благоустройството, при съществената промяна, която се прави, дори считам, че в някои отношения е направен дори реверанс към министъра на транспорта, защото е записано, че той заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика за развитие на пътната инфраструктура, когато се вижда от почти всички текстове, че отговорностите преминават почти изцяло към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това се прави без никакво съмнение, защото Оперативна програма „Транспорт” задължително трябва да бъде осъществявана преди всичко от Министерството на транспорта с личната отговорност на министъра на транспорта.
    Към самия проект имам няколко забележки.
    Първо, посрещам със задоволство обстоятелството, че наименованието „Национална агенция „Пътна инфраструктура” е заменено само с „Агенция “Пътна инфраструктура”. Има основание въпросът на колегата Мутафчиев, че по принцип след като агенцията е на подчинение на министър Плевнелиев, ще има характер на изпълнителна агенция. Може би структурата й малко ще се различава, но ще има подобен характер.
    Какви конкретни забележки имам? В чл. 20, ал. 1, т. 2 е записано, че двамата министри предлагат на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна оперативна програма за изпълнението. Средносрочните програми не са оперативни, оперативни са само краткосрочните програми. Предлагам тук просто да се запише: „средносрочна програма за изпълнението на тази стратегия”.
    Когато в ал. 4 се заявява, че „министрите по ал. 1 сключват оперативни споразумения с председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” за изпълнение на проекти, които са финансирани от Оперативна програма „Транспорт”, Оперативна програма „Регионално развитие”, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, питам: те няма ли да сключват такива споразумения? По-специално министърът на регионалното развитие и благоустройството няма ли да сключва такива споразумения с Управителния съвет, когато се реализират проекти, финансирани от републиканския бюджет? Така, както са изложени по-нататък промените в закона, няма съмнение, че контролните функции се изпълняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, но по същество министерството е първостепенният разпоредител. Когато се прави финансиране, се прави финансиране за изпълнение на определен проект, включително от републиканския бюджет.
    По отношение на членовете на Управителния съвет има формулировка, която не е нова, взаимствана от предшестващи текстове за НАПИ, че „Управителният съвет се състои от председател и двама членове, които са с подходяща квалификация и професионален опит”.
    Това е много обтекаема формула. Какъв професионален опит се счита за достатъчен – една, две или пет години работа в подобни структури? На тези трима души се възлага изключителна отговорност. От тях се очаква свършване на изключително качествена и в срок дейност по управлението и ускоряване реализирането на проекти в пътната инфраструктура.
    Когато се заявява при какви обстоятелства председателят и членовете на Управителния съвет на агенцията могат да бъдат освобождавани от заеманите от тях постове, ще направя предложение, което ще формулирам писмено между първо и второ четене – това е по ал. 3 на чл. 21б, § 11 от ЗИД-а. Казано е: „При възникване на обстоятелство, което е несъвместимо с изискванията за заемане на длъжността по ал. 1, договорът на съответното лице се прекратява”. Считам, че тук трябва да бъде добавен много важен текст, който всъщност беше включен в последните законодателни действия на предишното Народно събрание, а именно следната добавка: „При възникване на обстоятелство, което е несъвместимо с изискванията за заемане на длъжността по ал. 1, както и при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, договорът на съответното лице се прекратява”.
    Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси беше гласуван именно въз основа на категоричните данни за конфликт на интереси в управлението на пътната инфраструктура, преплитане на интереси между възложител, контролни органи и изпълнител. Така че според мен текстът за конфликт на интереси трябва категорично да присъства в закона.
    Останалите текстове приемам, но на две места – в § 21, думите „изпълнителен директор на агенцията” се заменят с „Управителен съвет на агенцията”, който касае подписването на някои договори, „или от упълномощено от Управителния съвет лице”, считам за редно да се запише: „или от упълномощено от Управителния съвет длъжностно лице от агенцията”. Не може да бъде упълномощено лице извън този сектор. Текстът, записан по този начин, реално дава такава възможност. Тримата членове на Управителния съвет могат да упълномощят лице, но то трябва да е длъжностно лице от агенцията, тоест човек с компетентността да влезе в тази материя и да се произнесе отговорно необходимо ли е да се подпише или не съответният документ.
    Известно притеснение предизвиква у мен и казаното от колегата Мутафчиев, макар че искам да му напомня, че това е текст от Закона за НАПИ, където се казва: „Решава други въпроси, предвидени в нормативен акт, които не са от изключителната компетентност на Управителния съвет”. Поставя се въпросът какъв е спектърът от тези въпроси, които могат да се решават по този начин, които не са обект на закона.
    Това са моите забележки и препоръки.
    Отново повтарям: ще подкрепя закона и между първо и второ четене може би ще направя писмено предложение в духа на моето изказване.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания? Понеже няма други изказвания, като един от вносителите на законопроекта искам да взема отношение.
    Първо, законопроектът е внесен от народни представители, защото това е вид смяна на философията на управление, не само на управлението на тази агенция, но принципно искаме да сменим философията на управление на други такива управителни тела. Ще ви кажа защо. Първо, постига се опростяване на начина на управление. Отговорността се фокусира върху един орган, в случая Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Няма да се спирам на факта, че има различни варианти, където пътните агенции могат да бъдат и към Министерството на транспорта, и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Право на управляващите е да изберат начина, по който искат да бъде управлявана тази пътна агенция. Смятаме, че така ще постигнем по-добра ефективност. По този начин застоят, забавянето, което има в усвояването на средствата от европейските фондове, ще бъде преодоляно.
    По отношение на забележките и препоръките, дадени от господин Мутафчиев и господин Иванов, ще вземем предвид казаните от тях неща. В момента разглеждаме закона по същество. Ще си оставим възможност конкретно да вземем решение какво ще бъде нашето становище по техните предложения на следващото разглеждане в комисия на този законопроект. Ние приемаме така направените забележки и препоръки, че има резон да се помисли по тези въпроси.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Държа да ми се отговори. Аз зададох няколко въпроса: защо се изискват 2/3 мнозинство? Защо на агенция – второстепенен разпоредител, й се дава право да концесионира публична държавна собственост, където по Закона за концесиите основно министри са председатели на комисии? Мен ме беше заболяла главата да се явявам и организирам комисии. Как така второстепенен разпоредител ще обявява концесии?
    Затова ви казвам: не са ясни връзките и отговорностите. Говорим за министъра на регионалното развитие и благоустройството. Вижте неговите отговорности, включително и контрола. Според мен има много неща, разбирам визията, че искате да опростите нещата, но ви казвам това със загриженост, за да ви помогна. Не се опростяват нещата, напротив, стават по-объркани като функция.
    Управителният съвет се състои от трима човека. Кажете за 50+1% колко души трябва да гласуват? Двама. А 2/3 мнозинство колко души са? Пак двама. Защо тогава го пишем 2/3?! Затова исках да кажа, че когато се предлагат текстове, трябва да се мисли! (Шум, оживление.) Какъв е смисълът от промяната от обикновено в квалифицирано мнозинство?
    РЕПЛИКА ОТ ВНОСИТЕЛИТЕ: Това го пише в Търговския закон.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин министър, администрацията не се изгражда по смисъла на Търговския закон. Ако кажете „търговско дружество”, кажете го. (Реплики от заместник-министър Иван Московски.)
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля ви, не влизайте в диалог!
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Администрацията е едно, търговското дружество е друго. Но да се говори за 2/3, за да създадем впечатление у европейските партньори, че вземаме решенията с квалифицирано мнозинство, е смешно. Защото утре някой ще направи тази проста аритметическа сметка и ще ни направи за смях. Затова зададох тези въпроси.
    Концесиите – също. Нямам обяснение защо сега се даде право на агенцията за концесиите. Ние имахме много спорове, колкото и да ни връща господин Иванов назад. Лошото е да не се върнем по-назад от това, което прекарахме и изпитахме на гърбовете си. Имаше спорове дали тя трябва да е първостепенен разпоредител почти с функциите на министерство, пряко подчинена на министър-председателя.
    Тук никъде няма изискване, че председателят на управителния съвет, не знам как ще го вмъкнем като държавна администрация – пак питам, не се иска съгласуване с премиера. На всяка изпълнителна агенция министрите съгласуват назначаването с премиера. Това също го няма като текст.
    Това са моите притеснения. Господин председател, отново искам да повторя, не го приемайте като суха опозиционна позиция. Но когато имаме такава важна структура, каквато е „Агенция „Пътна инфраструктура“, трябва много добре да мислим и да не бързаме, когато се правят предложенията.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други мнения?
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Директор на Правната дирекция в Министерство на транспорта, информационните технологиите и съобщенията): Ще се опитам да отговоря на част от зададените въпроси. Предполагам, че колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще продължат по останалите.
    По въпроса кой възлага обществените поръчки, тъй като това действително е важен въпрос. Разпоредбата е категорична: Управителният съвет взема решения за възлагане на обществени поръчки и са изброени посочените дейности. Това означава, че Управителният съвет на агенцията ще бъде органът - възложител по Закона за обществените поръчки и той ще приема съответните решения.
    Вторият зададен въпрос е по отношение концесиите, също много важен въпрос. Законопроектът в тази си част не е претърпял никакво изменение. Както е и в момента по действащия Закон за пътищата Национална агенция „Пътна инфраструктура“, вече Агенция „Пътна инфраструктура“ ще извършва подготвителните действия по предоставяне на концесии. Във всички случаи обаче, както и в момента по Закона за концесиите концедент остава Министерският съвет. Няма изключения в тази насока. Ако бяхме направили нещо, трябваше да променяме Закона за концесиите, който към момента е категоричен, че концедент по държавните концесии е Министерският съвет, независимо от това, че извършването на подготвителните действия е възложено на отделни министри или ръководители на отделни ведомства, както в случая на Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено извършването само на подготвителните действия за провеждане на концесия.
    По отношение назначаването на изпълнителния директор на агенцията от министър-председателя, Законът за администрацията съдържа изричен текст, съгласно който изпълнителните директори на агенции се назначават от съответния министър съгласувано с министър-председателя.
    Разбира се, ако има предложение, няма пречка да запишем изричен текст в този закон, за да е ясно.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Изцяло се присъединявам към казаното от колегата от Министерството на транспорта. Може би така разписаните текстове създават някакви притеснения, но според нас те са ясни. И концепцията за концесиите според мен също е ясна, че концедент е Министерският съвет. Управителният съвет като колективен, колегиален орган на управление извършва подготвителните действия, така както е в Правилника за прилагане на Закона за концесиите и по Закона за концесиите.
    По отношение на въпроса за мнозинството, считам, че този текст между първо и второ четене може да се прецизира. Съмнявам се, че мотивите на вносителите са били просто да се заблуди Брюксел по отношение на квалифицираното мнозинство. Това ще бъде едно и също – дали 2/3 или 50+1%, факт е, че управителният съвет е колективен орган. Идеята според мен е да се създава някакъв тип управление като търговско дружество. Тук е създаден колективен орган за управление, който е изключение от Закона за администрацията по отношение на Изпълнителната агенция. Това е второстепенен разпоредител, по същество тя е Изпълнителна агенция, като единствената разлика е в колективния орган на управление. В чистата Изпълнителна агенция изпълнителният директор е едноличен орган на управление, тук е колективният орган на управление.
    По отношение на другите въпроси считам, че наистина биха могли да се прецизират някои от тях между първо и второ четене.
    Предложението за конкретизиране на освобождаването при влизането в сила на акт, който установява конфликт на интереси, наистина е резонно. Това го има като текст в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, няма пречка и тук да се конкретизира и да се допълни, разбира се при предложение на народен представител може да се случи.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Сега не е удобно за трети път да вземам думата.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Правилна беше забележката, можехте да вземете по-рано отношение по тези въпроси.
    Има ли други становища? Няма.
    Моля да гласуваме този Законопроект за изменение и допълнение на първо четене.
    За - 16, против - 2, въздържали се няма.
    Законопроектът се приема.
    СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, господин председател, нека да уточним времето и мястото за провеждането на нашите събирания, защото досега това не е направено. Предлагам това да бъде четвъртък от 14,30 часа в тази зала.
    РЕПЛИКИ: Приемаме.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

    (Закрито в 16,05 ч.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иван Вълков
    Стенограф: Виржиния Петрова
    Форма за търсене
    Ключова дума