1. Среща на членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с господин Фабио Коласанти – генерален директор на Генерална дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия.
2. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 905-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
4. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902 01-10, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.

---

На 24 септември 2009 г. от 14,35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя господин Иван Вълков.

* * *

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Имаме присъствие на повече от 50+1% от членовете на комисията. Това ми дава право да открия днешното заседание.
ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1. Среща на членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с господин Фабио Коласанти – генерален директор на Генерална дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия.
2. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 905-01-8, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
4. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 902 01-10, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
По точка първа знаете, че имаме среща с господин Фабио Коласанти. Добре дошъл на господин Коласанти!
Гости на нашето заседание освен господин Коласанти са госпожа Параскеви Михо – началник на Отдел B-2 „Прилагане на регулаторна рамка”, господин Бранимир Станчев – референт на България на същия отдел, господин Димитър Дерелиев, в момента още не е дошъл.
По втора точка ще имаме гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Всички имате дневния ред пред вас. Моля да го гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Давам думата на нашия гост господин Коласанти.
ФАБИО КОЛАСАНТИ: Господин председателю Вълков, благодаря Ви за възможността да проведем този разговор с Вас и Вашите колеги. Използвам тази възможност да поговорим с вас за подхода, възприет в Европейския съюз, за регулиране на телекомуникациите и предизвикателствата, свързани с него в страна като България.
Развитието на телекомуникациите е един от примерите за успех в целия индустриален и развит свят през последните 20 30 години. Една от причините за този успех е развитието на технологиите, но също така успехът се дължи на това, че по-развитите и по-успешните държави успяха да приемат правила, които допринесоха за развитието на отрасъла, възникването на конкуренция, въвеждането на нови технологии в полза и в интерес на потребителите.
Както знаете, първи бяха американците, те поведоха нещата, въведоха някаква система. Европа закъсня в някаква степен, но това ни даде възможност да се поучим от натрупания опит и да преценим кои са плюсовете и минусите. В периода 1998-2001 г. постепенно в Европа се въведе система от правила, която по мнението на повечето академични специалисти е сред най-ефективните и напредничавите системи в цял свят. Това действително е система от правила, която служи за модел.
Каква е разликата между първоначалния подход в САЩ? Там са се опитвали да въвеждат законодателство според проблемите, възникнали в хода на времето. В Европа се опитахме да възприемем по-всеобхватен подход, който предполага прилагане след предварително приемане на правила, в зависимост от законите на конкуренцията. В един момент правилата са така заложени, че действат независимо от промените, които настъпват в законите за конкуренцията. Какво се получи в резултат от този подход? Едно всеобщо задоволство от постигнатите резултати, а именно: намаление на цените, нововъведения, повишена конкуренция – все положителни резултати.
Прилагането на тази рамка обаче си има цена и се сблъсква с някои затруднения. Какви са тези затруднения? Те са очевидни. Фирмите, които са съществували първоначално, при и преди въвеждането на рамката, се противопоставят на промените, които водят до конкуренция и повече иновации, защото тяхното доминантно положение днес ще бъде застрашено, утре ще дойдат нови компании, които може и да ги изместят. Тоест те ще изгубят част от своята пазарна сила.
Както вече казах, тази европейска рамка се възприема като много положителна и модел за подражание, но така се възприема от по-голямата, преобладаващата част от наблюдателите. Все пак има и хора, които представляват старите монополи, те биха казали, че тази рамка би довела до катастрофални последствия за инвестициите и че е съсипала бъдещето. Нормално е да смятат така, защото в резултат на новите правила техният дял се е смалил от 90 на 60, 5 или 40% и затова е разбираемо да нямат положителна нагласа.
Защо казваме, че тази рамка си има цена? Тя е сложна. Основното достойнство на рамката на сегашния европейски подход е, че той не зависи от конкретна ситуация или технология. Тя се основава на пазарни анализи. Днес анализираме нещата въз основа на технологии, които разчитат на медната жица, утре можем да разчитаме на фиброоптичните кабели. Не се знае какво ще доведе бъдещето. Важен е принципът на конкуренцията.
Какво е необходимо, за да работи системата? Необходими са силни регулаторни органи, които да разполагат с необходимите ресурси, технически капацитет, за да правят анализи на конкуренцията. Това са много сложни анализи, свързани с вземането на сложни решения от страна на регулаторните органи, защото при установяването на проблеми с конкуренцията регулаторните органи трябва да се намесят сериозно в работата на компаниите и да ограничат тяхната свобода за маневриране, което често е доста болезнено за фирмите. Това се прави с цел защита на конкуренцията. Тези регулаторни органи трябва да разполагат с технически капацитет и да се ползват с доверие, за да могат да изпълняват тези си функции. Трябва да са организирани по такъв начин, който да осигурява тяхната независимост, от една страна, от телекомуникационните оператори, от друга страна, от всякакъв политически натиск, включително от страна на правителството. По този начин се осигурява тяхната автономност, която е много сходна с автономността, отдадена в нашите държави на централните банки.
Сега стигаме и до ситуацията в България. Ние сме убедени, а вярвам, че и повечето от вас са убедени, както и представителите на българското правителство са убедени, че прилагането на тези правила не е само в интерес и в името на Европейския съюз, а най-вече в интерес на България, на българските потребители и на българската икономика. Затрудненията за България са разбираеми, свързани са с бързината, с която страната трябваше да създаде тази система от правила, за разлика от повечето европейски държави, които вече променяха системата си през 1998-2001 г., а сега предстои наново да ги променят. България трябваше да направи всичко това много бързо в процеса на присъединяване към Европейския съюз. България определено е свършила забележителни неща за този период, за който говорим. Тя е поставила основите на система от правила, някои може би прибързано приети, но със сигурност се намира на правилния път. България разполага с работещ регулаторен орган, който изпълнява своите функции. За съжаление обаче резултатите от тази работа не са налице. Защото ако погледнете положението на българския пазар на телекомуникационни услуги, няма да видите нито конкуренцията, нито нововъведенията, нито възможностите за избор, които ясно се предлагат на потребителите на други места по света.
Затова се обръщам към вас с молба за съдействие и ви призовавам: когато имате тази възможност и зависи от вашите решения, да направите онова, което е по силите ви, за да подкрепите действията на всички български правителства, които биха осигурили по-висококонкурентен пазар, както и способен регулаторен орган, който да разполага с необходимите му ресурси, доверие и престиж, за да осъществява добре функциите си.
Накрая бих искал да дам пример колко трудна понякога е работата на регулатора и как не е достатъчно да се вземе някакво решение, колко е важно да имаш възможност да проследиш за изпълнението на това решение и да предприемеш наказателни действия с подкрепата на съдебната система. Примерът ми е за типичен случай, в който искам да запазя телефонния си номер, но реша да сменя да сменя оператора си, реша да използвам услугите на друга компания. Аз трябва да имам правото да запазя този си номер, за да не се налага да уведомявам всички познати и приятели за промяната. Без това право – да си запазиш номера, не можем да говорим за конкуренция между фирмите. Тази система – да се запазва номерът при смяна на оператора, се счита открай време за основно условие за конкуренция на пазара и то е наложено преди много години в доста държави. За да добиете представа какво означава тази възможност в една страна като България, ще кажа, че то би означавало всеки месец 5-10 хил. клиента да сменят оператора си. Мога да кажа със сигурност, че в България са предприети действия от страна на съществуващите компании, за да се блокира този процес по въвеждане на услугата за пренос на номера. Приети са определени изисквания и правила, които са насочени към това клиентите да се обезкуражат да си запазват номера при преминаването към нов оператор. Например ако се опиташ да звъннеш на номер, запазен по този начин, започваш да получаваш различни сигнали, изискват от теб да извършиш определени операции, за да можеш да се свържеш. Ще ви цитирам едно число, което илюстрира мащаба на затруднението и какво тепърва трябва да се свърши. Вече споменах, че за страна с мащабите на България може да се очаква всеки месец по този начин да се пренасят по 5 хил. номера. Откакто е прието формалното решение през м. април 2008 г. в България да се разреши такова запазване на номера, са запазени едва 1200 номера. Откакто е взето това формално решение на регулаторния орган, фирмите са намерили толкова много възможности да направят по-труден преноса на номера за клиентите, че хората на практика се отказват от тази услуга.
Дадох ви само пример, който съм сигурен, че ще предизвика реакции. Моето послание е следното: за да се развива секторът, за да има иновации, за да падат цените, да се увеличи удовлетворението на потребителите, трябва да има повече конкуренция. Тя може да се осигури с помощта на такава публична интервенция, идваща от страна на регулаторния орган с подкрепата на правителството и на парламента. Благодаря ви.
Открит съм да отговоря на вашите въпроси.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Коласанти. Във Вашето изложение се спряхте на няколко основни момента, единият е конкуренцията и либерализацията на нашия пазар. Имаме амбициозна програма в следващите четири години това нещо да бъде променено в посока на почти пълна либерализация на пазара. Като начало вчера сме внесли в Народното събрание и мина на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. В него се предвижда почти пълна либерализация на пощенския сектор, като същевременно се гарантира и предоставянето на универсалната пощенска услуга във всички райони на страната по цялата територия. Монополът на основния оператор – „Български пощи” ЕАД върху резервирания сектор ще бъде запазен до края на 2010 г., след което ще отпадне. Това е само конкретен пример за това, към което ще се стремим по-нататък.
Има и други основни закони, които ще бъдат променени в бъдещите 3-4 месеца, например Законът за цифровото телевизионно разпръскване, Законът за достъп до пространствените данни, Законът за електронните съобщения, както и пакет от закони за електронното управление, които ще бъдат внесени.
Другите два момента, върху които се спряхте във Вашето изложение, които са важни за развитието на пазара, са регулаторната рамка и регулаторните органи. И в тази насока имам два въпроса към Вас. Първият е следният. В момента се реализира регулаторната рамка на Европейския съюз за електронните съобщения. Тя все още не е приета. Кога можем да очакваме, че ще има решение по този въпрос? Голяма част от вземането на решения в бъдещите закони ще бъде съобразена с унификацията и вземането на решения в тази бъдеща регулаторна рамка.
И още един въпрос – относно регулаторните органи. В България имаме два регулаторни органа – на телекомуникациите и на медийните органи, единият е Комисията за регулиране на съобщенията, вторият е Съветът за електронни медии. Какво е Вашето мнение относно възможността това да бъде един конвергентен орган, както е в други страни на Европейския съюз, за пример ще посоча Англия и Италия. Как смятате Вие – има ли бъдеще такъв орган?
ФАБИО КОЛАСАНТИ: Благодаря за двата въпроса. Ще започна с коментар. Вие споменахте в своя увод либерализацията на пазара на пощенски услуги. Моята бележка от общ характер се отнася за пазарите на всички тези услуги – пощенските, телекомуникационните и т.н. Според опита на повечето индустриални държави е по-добре повечето такива услуги, които в миналото традиционно са били управлявани от държавата, в наше време да се управляват от частни оператори. Това не намалява количеството законодателна дейност и регулиране, които са необходими в тези отрасли, напротив, дори се налага още по-усилена работа от страна на държавата. Може да се каже по аналогия с регулацията, със законодателната рамка, която се създава за правенето на бизнес от компаниите в най-различни сфери, че по същия начин държавата трябва да създава законова рамка и да има регулаторни органи за отраслите, за които говорим.
Вие споменахте за идеята да се обединят двата регулаторни органа в областта на телекомуникациите и медиите. Бих добавил, че съвсем скоро ще се нуждаете от регулаторен орган и в областта на пощенските услуги. Силно подкрепям идеята да се либерализира пазарът, да вървите по стъпките на развитите индустриални страни към приватизация, но това в никакъв случай няма да намали ролята на държавата, правителството и парламента при въвеждането на система от регулаторни органи.
Сега към първия Ви въпрос: кога можем да очакваме да приключи преразглеждането на Европейската рамка за регулиране на електронните съобщения. Силно се надявам това да се случи скоро. Постигнато е съгласие за десетките страници, които съставляват целия пакет на рамката, и не можем да се споразумеем единствено по отношение на три реда в нея! Наистина се надявам скоро да има съгласие. Срещата между представителите на държавите-членки – Съветът, и представителите на Европейския парламент е назначена за следващия вторник от 8,30 ч. вечерта. Силно се надявам целият процес е да завършен до края на м. октомври.
Вие сте парламентаристи, знаете, че парламентарният живот понякога поднася изненади. Докато не бъде постигнато окончателно съгласие, не можем да имаме 100% сигурност. Ако всичко приключи до края на м. октомври, ако бъде постигнато съгласие, има някои формални стъпки, които трябва да се предприемат преди решението и рамката да влезе официално в сила. Трябва да се гласува от парламента, да се гласува от Съвета, да се обнародва в официалния журнал, което означава реално да влезе в сила м. януари-февруари следващата година. Ако бъде одобрена като текст, рамката ще е известна от края на м. октомври и вие ще можете да се позовавате на тези текстове в своята работа.
Вторият Ви въпрос е по-сложен, по него няма официална позиция на Европейския съюз. Затова ще споделя собственото си мнение по него. В Европейския съюз има три държави, които са решили да имат такъв общ регулаторен орган за телекомуникациите и аудиовизуалните медии – Финландия, Обединеното Кралство и Италия, както Вие споменахте. Кои са плюсовете на такъв подход? По-добра ефективност, по-добро взаимодействие, по-добър поглед върху граничните случаи, които спадат към двете области. Ако този орган се занимава с отдаването на честоти, това също би носило известни плюсове. Това са положителните страни. Лично за мен е недостатък по-скоро политическото внимание, което аудиовизуалното разпространение печели, възприема се като по-значимо и по-важно. При такъв смесен орган обикновено председателят на Съвета на директорите отделя 70% от вниманието си на аудиовизуалното регулиране и 20-30% на телекомуникациите, което може би е субективно. И двете възможности са валидни. Сигурен съм, че вие ще проучите и плюсовете, и минусите, и ще вземете правилното решение. Бих искал да подчертая нещо на този етап.
Вашият въпрос говори за това, че разглеждате възможността да реорганизирате дейността на регулаторните органи в сферата на телекомуникациите и медиите и евентуално да ги слеете. Вече казах, че една от основните и най-важните характеристики на регулаторните органи би трябвало да бъде тяхната независимост. Много трудно е да се постигне такава независимост. В крайна сметка тя зависи от политическата култура в една страна. Има обаче някои особености, институционални особености, които по общо мнение създават предпоставки за подобна независимост. Една от тези основни характеристики, институционални характеристики, може би най-важната според мен, е председателят на регулаторния орган, членовете на Съвета на директорите да знаят, че след като веднъж са избрани и назначени, не могат да бъдат отстранени от поста си до изтичането на техния мандат, с изключение на някои случаи, предвидени в закона, например неспособност да изпълняват задълженията си поради заболяване или смърт. Единственият друг вариант е да бъдат осъдени за криминално престъпление от съд. Каквото и решение да вземете относно бъдещето на тези регулаторни органи, то би могло да бъде сливане. При всички положения такова решение би трябвало да влезе в сила, след като изтече мандатът на сегашните председатели и членове на съществуващите органи. В противен случай на подобна промяна спокойно може да се погледне като на опит да се отстранят неудобни фигури.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси или мнения?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Коласанти, разговаряйки за независимостта на регулаторния орган, ми се иска да разгледаме следния аспект на този въпрос. Тази независимост според мен и мисля, че според голяма част от присъстващите, може би от всички, се свежда до независимост от изпълнителната власт и от операторите. За съжаление има опити и по-широки тълкувания на това понятие, в резултат на които се стига до следното. Органите, които определят членовете на регулаторния орган, в случая в България това са Народното събрание, Министерският съвет и президентът, не могат по никакъв начин да променят компетентностите и организацията на регулаторния орган, тъй като това също се тълкува като намеса и вече не е независимост. Това създава фактическа несменяемост, невъзможност тези хора да бъдат сменени дори със закон. Не мисля, че такава е била волята на европейския законодател, още повече в даден момент регулаторният орган може да не провежда адекватно политиката в сектора на съобщенията въпреки буквата на закона. За съжаление у нас има такива примери.
Моят въпрос е: как бихте коментирали този казус, тази ситуация?
ФАБИО КОЛАСАНТИ: Винаги, когато се създават някакви регулаторни структури, се поема риск и то калкулиран риск. Същото се е случвало многократно и в централните банки на много държави. Сигурно е парадоксално, но е преценено, че такава сложна материя, която предполага изключително голяма власт, каквато е управлението на паричната политика, не бива да се оставя в ръцете на парламента или на правителството, а да се даде в ръцете на някои встрани от тези власти. Прави сте, че има ограничен брой инструменти, с помощта на които може да се постигне независимост на регулаторните органи. Казва се, че след назначаването си тези лица стават несменяеми и след това няма как да се избегне някакъв елемент на политическо влияние. Но ние сме поели този риск в европейските страни и сме приели, че след като веднъж бъдат назначени тези хора, те повече не могат да бъдат пипани. Този риск не е прекалено голям, ако са налице някои предпазни мерки, които нормално би трябвало да съществуват във всички страни. Регулаторът е длъжен да прилага закона, който е изключително подробен и представлява пренасяне в българската реалност на Европейската директива. Този закон действително е много, много подробен. От една страна, съществува този сложен набор от закони за България, от друга страна, регулаторът трябва да се съобразява с правото и с решенията, които се вземат от Европейския съд на базата на прецедентното право, да се отчитат решенията, взети от други съдилища, както и решенията, които постоянно се приемат в Европейския съюз в тази област. Другата предпазна мярка е, че са налице съдилищата, които винаги следят за спазването от страна на регулатора на тези решения и много често има обжалване на решенията на регулатора пред съдилищата. И на практика в много европейски държави, дори в най-добрите, където има опитни регулаторни органи, например във Великобритания или Франция, много от решенията се обжалват пред националните съдилища и някои от тях падат. За съжаление там, където съдебната система не работи добре, регулаторите просто не си изпълняват задълженията. Ако се вземе погрешно решение, то може да бъде обжалвано, но съдът е безсилен, когато регулаторът просто не работи.
Тук идва моментът да говорим за известните ограничения, които са обективни ограничения на тази независимост. Дори най-добрият регулаторен орган в най-независимата възможна система се влияе от обществените нагласи и настроения. Ако обществото очаква от регулаторния орган да бъде много активен, да прилага ефективно принципите на конкуренцията, да работи в интерес на потребителите, в крайна сметка регулаторният орган ще започне да го прави. Тук е вашата роля като парламентаристи и политически лица да наложите система да се изисква от регулаторните органи именно такова ефективно и активно действие в полза на потребителите и подобряване условията на пазара. Но принципно решение да се смени регулаторът, да се премахне регулаторът преди изтичането на неговия мандат, дори всички на масата да смятат, че промяната е положителна, това не е желателно решение, не е добро решение.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други въпроси?
Благодарим на господин Коласанти за посещението, за неговото изложение, за отговорите на отправените от нас въпроси.
Вие имате ли да добавите нещо?
ФАБИО КОЛАСАНТИ: Бих искал да ви пожелая успешна работа, защото ви чака да направите много. Когато се стигне до пренасянето в българското законодателство на новата европейска рамка, ще видите, че са заложени много деликатни моменти. Ще видите, че някои от промените са насочени именно към засилване правата на потребителите, а други са в насока по стриктното прилагане на рамката в държавите-членки. Целта на тези изменения е операторите да работят в сходна среда, независимо в коя държава се намират, по този начин да се постигнат желаните икономии от мащаб и качество, които идват с оперирането в общ пазар.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.

Колеги, продължаваме с нашата работа – второ четене на три законопроекта.
По тези точки наши гости са господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в това министерство.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Основавам се на чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че законопроектите на второ четене се гласуват раздел по раздел, глава по глава или текст по текст и където няма направени предложения по тях дори в пленарна зала, те не се четат.
Искам да направя едно процоедурно предложение. По трите законопроекта няма направено нито едно писмено предложение от народни представители. Нека минем законопроектите, наименованията им и след това всички параграфи от първия до последния ан блок, както са предложени, защото няма никакви направени предложения.
РЕПЛИКА: А можем ли да правим изказвания?!
РУМЕН ТАКОРОВ: Разбира се, можем. Аз говоря за състоянието, в което се намираме в момента.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли предложения или допълнения към направеното предложение от господин Такоров? Няма.
Моля да го гласуваме.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка 2.
Моля да гласуваме първо заглавието: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт”.
Има ли някакви допълнения към наименованието? Няма.
Моля да го гласуваме.
За – 11, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието единодушно.
Няма направени предложения между първо и второ четене по параграфите от 1 до 3.
Има ли сега някакви допълнения по тях?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На първо четене аз подкрепих законопроекта. Колегите също го подкрепиха. Разбираме всички, че ситуацията е кризисна, предприятията са в криза, ще има по-малко средства.
Но в последните дни си мисля и все повече се разубеждавам, ще ви кажа защо.
По принцип ние ще подкрепим законопроектите. Но остават трима членове. Единият от тях е изпълнителният директор и още двама. Тоест решенията в този Съвет на директорите ще се взимат от двама човека. Много по-лесно е да се стигне до единно мислене от двама човека, включително му даваме право да упълномощава трето лице и съответно да се вземе решение.
И преди в министерството сме говорили дали да не намалим членовете на трима, винаги сме се чудели дали това да стане, мисля си, че влизаме в риск. Нека да пробваме, но да не създадем условия точно за това, от което искаме да избягаме. Хубаво е, когато имаш пет члена в тези съвети, с по-различно мислене по важни въпроси. Във всички тези закони, които ще гледаме, става въпрос за големи структури. Железопътният транспорт обхваща цялата територия на страната. Тридесет и четири хиляди души работят в системата, страшно много са заети там. Казвам притеснението си не толкова като опозиция, а си мисля какво ще постигнем като резултат, освен да икономисаме малко пари. Създава се възможност двама души да вземат решение за такива големи предприятия – това е притеснението ми. Дано не съм прав.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Нямате конкретно предложение, просто изказвате мнение?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Изказвам притеснение, защото миналия път доста емоционално всички казаха: добре, става въпрос само за три съвета на директорите, нека да икономисаме пари. Говореше се за 500 хил. лв. икономия от всички тези държавни дружества. Не зная дали тази икономия след това няма да ни излезе солена и да изпаднем в ситуация двама човека да решават съдбата на толкова хора.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Исках да кажа следното. Досега като бяха петима, да не би да не ставаха такива неща? Нека не подхождаме към хората с недоверие.
Второ, наистина те ще бъдат подчинени. Министърът и заместник-министърът ще бъдат контролирани от парламента. Има доста нива на контрол. Надявам се да не изпаднем в точно такива схеми, а по-скоро да увеличим ефективността от работата на тези звена. Абсолютно подкрепям тези промени.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не мислете, че в едно търговско дружество министърът може да оказва влияние върху вземането на решенията. Всяко оказване на влияние върху вземането на решения е корупционна практика. Напротив, трябва да бъдат хора със самостоятелно мислене и са поели ангажимент чрез сключения договор между тях и министъра, така че да управляват дружеството в интерес на дружеството. Министърът може да възложи проверка. Това, че може би преди шест години в Министерството на транспорта беше въведено чрез дирекция „Контрол на търговските дружества” всички обществени поръчки да минават оттам, да се получи съгласие и се види няма ли закононарушения, не означава, че можеш да контролираш дружеството, по някакъв начин. Не бива да изпадаме в ситуация: нека да ги оставим, пък министърът ще им носи отговорността. Той не може да я носи, без значение от чие правителство е. Той получава заплатата си, за да работи и поема тази отговорност, включително и парламентът. Не може парламентът да носи отговорност за търговски дружества, включително държавните. Те трябва да бъдат на равни начала с всички останали.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Като говорим за носене на отговорност, не става дума за пряката отговорност и да се наблюдава тяхната търговска дейност, в никакъв случай. Всъщност кой назначава директора? Министърът. Щом го назначава, така може и да го освободи без никакви проблеми, ако този човек не се справя със задълженията си, а не да му казва какво да прави, по какъв начин да инвестира или по какъв начин да харчи парите. Естествено назначените хора трябва да се грижат за доброто управление на фирмата. Но министърът има пряката видимост как се управлява дружеството и може да реагира много бързо. След това ние като парламент можем по същия начин да контролираме него. Засега не виждам такива опасности.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вносителите желаят ли да вземат отношение по въпроса? Не.
Колеги, този дебат трябваше да се осъществи на първо четене. Приемам това за разяснение.
Няма предложени конкретни текстове по параграфи 1-3.
Моля да гласуваме тези текстове.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети единодушно, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.

Преминаваме към точка 3.
Моля първо да гласуваме наименованието на законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия”.
За – 13, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По параграфи от 1 до 5 включително няма направени предложения между първо и второ четене.
Има ли някакви предложения по тях сега? Няма.
Моля да ги гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.

Преминаваме към последната точка 4.
Моля да гласуваме наименованието: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България”.
За – 13, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По § 1 и 2 от законопроекта няма направени предложения между първо и второ четене.
Има ли сега предложения и мнения по тях? Няма.
Моля да ги гласуваме във вида, в който са внесени от вносителя.
За – 13, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети. С това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Поради изтичане на дневния ред предлагам заседанието да бъде закрито. Благодаря.

(Закрито в 15,50 ч.)