1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-23, внесен от Министерски съвет на 02.10.2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 11.09.2009 г. – второ гласуване.

---

На 8.10.2009 г. от 14.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. То беше открито и ръководено от председателя господин Иван Вълков.

***

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и нашите Вътрешни правила откривам днешното заседание. Присъстват над 50+1% от народните представители, така че заседанието е редовно.
Всички сте получили съобщение и материалите за дневния ред, който е от две точки:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 02.10.2009 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11.09.2009 г.
Има ли допълнения или предложения по дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме този дневен ред.
За 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гости на нашето заседание са: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожица Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”, господин Олег Златарски – от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на „Български пощи” АД господин Тодор Бобев, представители на Министерство на вътрешните работи – господин Соколов – юрисконсулт от Дирекция „Правна”, представители на Комисията за регулиране на съобщенията: господин Валентин Хараламбов – заместник-председател, Тодор Костурски – член на КРС, Свилен Попов – член на КРС, Десислава Преображенска и Анета Иванова – също членове на КРС, представители на Сдружението за електронни комуникации в лицето на господин Теодор Захов, Павлина Гиздашка и Петко Стайков.

По т. първа моля вносителят да изкаже своите съображения и мотиви за внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изменението на Закона за електронните съобщения е част от голямата поредица от законопроекти, които внесохме във връзка с преминаването на функциите от председателя на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и съответно подведомствената му агенция към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министерството. В този смисъл тези промени са пряка последица от решението на Народното събрание от края на м. юли 2009 г., с което се одобрява структурата на нови кабинет.
Това, което в допълнение към техническите промени е включено в този законопроект, е изменение в чл. 3, уреждащ дейностите, които се изключват от приложното поле на закона. Министерският съвет предлага от приложното поле на закона да бъдат изключени и дейностите, осъществявани за собствени нужди от Министерския съвет, доколкото този орган има изключително важни функции за управлението на страната. Считаме, че общественият интерес предполага дейностите за собствени нужди, електронни съобщения за собствени нужди, които Министерският съвет осъществява, да бъдат изключени от приложното поле на закона.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания.
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепям предложения ЗИД на Закона за електронните съобщения. Имах един-единствен повод за възражения – в § 1, т. 2, за създаването на т. 2 в чл. 3, когато се изисква съобщенията, ползвани за собствени нужди от Министерския съвет, да бъдат изключени от тялото на закона. За мен това означава, че се създава специален привилегирован режим за съобщенията на Министерския съвет, макар за неговите собствени нужди. Какво ще стане, ако по същия начин и други държавни органи, различни от Министерския съвет, решат да постъпят по същия начин и с изключения от тялото на закона бъдат изредени подобни служби? Примерно, президентството може да реши то със своята администрация за собствените си нужди електронните съобщения да бъдат изключени от тялото на закона. Специално тази промяна няма да подкрепя. Сега няма дълго да пледирам, но в пленарната зала ще направя предложение между първо и второ четене за отпадането на т. 2 от § 1, който касае именно този текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други мнения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Ако няма други аргументи, бихме оставили на Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията да реши.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, това по същество не изменя законопроекта. Тази точка може да бъде променена на второ четене и тогава да бъдат направени конкретни предложения и съответни промени.
Има ли други съображения относно законопроекта? От Комисията за регулиране на съобщенията желаете ли да вземете думата?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ (заместник-председател на КРС): Не, благодарим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, при това положение моля да гласуваме на първо четене ЗИД на Закона за електронните съобщения .
За 15, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.

Преминаваме към т. втора.
Самият законопроект и направените предложения са доста обемисти, той е от 111 параграфа, затова моля за тишина в залата. Параграфите, където няма направени предложения, предлагам да гласуваме без да ги изчитаме. Предложения са направени единствено от н.п. Иван Иванов. Тъй като те бяха доста обемни, направих работна група, в която бяха включени представители на вносителя, на Министерството на вътрешните работи, от нашата Правна дирекция. Предложенията на вносителя бяха разгледани подробно. Законопроектът, който е предложен на вашето внимание в момента, изразява съгласието между всички тези страни по отношение на направените допълнения. В предложените ви текстове работната група е стигнала до консенсус. Там, където има разногласия, ще предлагаме текстовете на обсъждане и гласуване.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги”.
За 16, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По § 1 работната група предлага комисията да подкрепи текста на вносителя, защото няма направени предложения за промяна или допълнение.
Моля да гласуваме § 1.
За 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Работната група предлага на комисията да подкрепи предложението на н.п. Иван Иванов, направено за създаване на § 1а по първите 2 алинеи.
„§ 1а. Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. (1) Пощенските услуги се осъществяват чрез пощенски мрежи, които могат да включват стационарни и/или мобилни пощенски станции, пощенски агентства и изнесени пощенски гишета, разменни и сортировъчни центрове и възли, транспортни и технически средства.
(2) Звената и средствата на пощенските мрежи са организационно и технологично свързани с цел приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и извършване на пощенски парични преводи.”
ИВАН ИВАНОВ: Предложението, което съм направил, което в две от трите алинеи е прието изцяло от работната група, има за цел да разпише в структурно отношение понятието „Пощенска мрежа”. Член 5 гласи, че „Пощенските услуги се осъществяват от пощенски мрежи.”
Съгласно приетите две алинеи е записано какво включват пощенските мрежи и какви дейности звената и средствата на пощенските мрежи трябва организационно и технологично да извършват. Алинея 3 беше оспорена и по тази причина не влиза в текста, който се предлага на вниманието на комисията, касаеше следното:
„(3) Операторът със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга изгражда и поддържа стационарни пощенски станции в населени места с население над 1000 жители. В останалите населени места предоставянето на пощенските услуги става с подвижни пощенски станции, с пощенски агентства или в изнесени пощенски гишета.”
Операторът със задължение да извършва универсалната пощенска услуга на територията на страната дори и при икономически неизгодни условия, трябва да има задължението да притежава пощенска мрежа от пощенски станции във всички населени места с население над 1000 души.
Кой е мотивът за това? Ако не се запише някакъв текст, който да регламентира къде е необходимо да се построят или поддържат пощенски станции, съществува хипотезата този оператор, използвайки обстоятелството на разписаната пощенска мрежа, да разпродаде част от пощенските станции, дори при население 2-5-10 хил. души в едно населено място. Това реално съществува, законът не го забранява. В същото време „Български пощи”, които в момента са основен оператор и вероятно ще бъдат операторът със задължение след либерализацията да извършват универсалната пощенска услуга, имат сериозно затруднение поради това, че съгласно действащия Закон за пощенските услуги те поддържат мрежа от пощенски станции на територията на цялата страна, включително в населени места, където има между 5-20 души население. За да могат да се освободят от тези пощенски станции, по сега действащите разпоредби, трябва решение на общинския съвет. Общинският съвет категорично възразява срещу закриването на пощенските станции и това неизбежно води до загуби на основния пощенски оператор без възможност да има ефективно управление на тези пощенски станции. Това беше основният ми мотив да приема и предложа тази алинея 3.
Разбирам, че в един закон не е приемливо да съществуват такива стойностни изражения, както е в текста – „над 1000 души”, а получих и докладна записка от господин Енцислав Харманджиев, в която той предлага дори 800 души. Но проблемът ще остане, че всъщност основният оператор сега или операторът със задължение за универсална пощенска услуга няма да има фиксирани граници, в които трябва да осигури населението с функциониращи пощенски станции. Той може да се възползва от пощенската мрежа и да я редуцира по начин, който да е в интерес на финансите на този оператор, но да нанесе щети на населението.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други мнения?
Колеги, както разбрахте, колегата Иван Иванов оттегля ал. 3. той просто направи пояснение.
ИВАН ИВАНОВ: Имам въпрос: Ще може ли по някакъв начин в условията за провеждане на търг, след който ще бъде определен този оператор, да се разпишат някакви ограничителни условия, които, от една страна, да защитят, интересите на потребителите, от друга страна, да дадат възможност на този оператор да се освободи от собственост там, където няма необходимост от пощенски станции. Тъй като това трябва да се случи във вашия мандат – към края на следващата година, много силно е моето настояване, защото този проблем съществува. Ние не го решаваме със закона, но трябва да бъде решен.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Един допълнителен въпрос: всъщност тази дейност на търг или на конкурс ще се дава? И тогава в конкурса не би ли било възможно да бъдат описани всички селища, в които да има съответни станции?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Към момента на приемане на този закон операторът, който има задължение да предоставя универсалната пощенска услуга, е определен, това са „Български пощи”. В този смисъл няма да има конкурс. Той е такъв към момента. В момента, когато либерализацията напредне и при последващото изменение на закона се въведе пълната либерализация, ще бъдат предвидени условията, при които ще бъде определян този оператор. В този смисъл към момента е ясно чие е задължението.
Относно предложението на комисията за текст, ние го подкрепяме. В частта, където е отпаднало предложението на господин Иванов, в ал. 3, считаме, че макар то да е подплатено от здрава житейска логика, чисто като правна техника въвеждането на конкретни параметри в закон не е особено удачно, защото после няма възможност да бъде гъвкаво изменяно. В този смисъл тези условия би трябвало да залегнат в подзаконовата уредба. Има методика, която регламентира определянето на гъстотата на пощенските станции. Считаме, че такъв параметър трябва да залегне там, след провеждане на проучване точно какъв да бъде този параметър: дали да бъдат над 500-800-1000 жители. Трябва да сме максимално близо до нуждите на пазара и населението с тези социални функции.
Утре е Световният ден на пощите – 9 октомври. Тогава България празнува 130 години от световното пощенско движение. Световният пощенски съюз е създаден през 1874 г, а България става член през 1879 г. В тази връзка сме подготвили по една представителна марка за всеки член от комисията. (Поднася марките на председателя господин Вълков.)
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодарим, господин Русинов.
Колеги, има ли други мнения по въпроса?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Бих желал също да взема отношение по тази ал. 3. Мисля, че когато дойде време да се определят точно критериите и параметрите дали да има станция, агентство и т.н., да се помисли по варианта дали броят жители е най-подходящият параметър. Може в населено място от 300 човека да има по-високо потребление на пощенски услуги, отколкото в населено място от 1200 души. Да не говорим за малки населени места, където има изнесени производства, предприятия и т.н., където потреблението на такъв вид услуги ще е много по-голямо, отколкото от населено място дори от 2 хил. души. Ако се мисли в насоката дали критерият брой жители е най-подходящ, може би точно сега е времето „Български пощи” да направят някакво проучване кои са населените места, където се търсят повече или по-малко тези услуги, за да може след една година, когато се налага да либерализираме пазара, да знаем точно какъв критерий да изберем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: За да привършим с коментара на тази точка, може би е добре Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да съгласува тези критерии с Националното сдружение на общините, защото те имат най-ясна представа от потребностите на населението, което живее в дадена община. Всяка община е различна и не бихме могли да сложим някакъв универсален критерий. По тази причина е най-добре в консултации с тях да решите как да стане това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря за коментара. Може би с помощта на Националното сдружение на общините или в някаква форма на контакт с тях това ще бъде уточнено. Но в момента, в който се тръгне към промяна на методиката за параметрите, това ще бъде обществено обсъдено и в рамките на този процес може да бъде направена и такава координация.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМПИЕВ (заместник-председател на КРС): Позволете да изразя становището на КРС, тъй като такива нормативи в момента съществуват. Те се вмъкват и в регистрацията, в лицензите на пощенските оператори. Такива са норматив за определяне гъстотата на местата за достъп до пощенските мрежи. Опасенията на господин Иванов и останалите народни представители са основателни, но има възможност Комисията за регулиране на съобщенията – регулаторът, със съдействието на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Националното сдружение на общините да изчисти всички проблемни точки и да се наложат на операторите да извършват пощенски услуги.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Мисля, че въпросът беше обстойно разгледан, всички страни са доволни от обсъжданията.
Моля да минем към гласуване на текста, който прочетох за предложение на комисията.
За 17, против и въздържали се няма.
Приема се § 1а.
По § 2 работната група предлага на комисията да подкрепи текста на вносителя за § 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Ние подкрепяме този текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме текста на § 2.
За 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 3 се предлага комисията да подкрепи текста на вносителя по принцип със следната редакция:
„§ 3. В чл. 7 думите „въз основа на индивидуална лицензия или регистрация” се заличават.”
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Искам да помоля за пояснение по чл. 7. В него се казва, че „пощенски оператори са лица, които извършват пощенски услуги” и след това отпадат думите „по индивидуална лиценция и регистрация”.
В понятието „пощенски услуги” влиза и понятието „пощенски парични преводи”, за които миналия път говорихме, че ще бъдат под лицензионен режим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Те остават под лицензионен режим в чл. 39, където това изрично е предвидено.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Но като отпадне понятието „индивидуални лицензия или регистрация”, това няма ли да даде повод на хора, които не са лицензирани за парични преводи, да ги изпълняват?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: В следващата глава „Регламентиране и регулиране на пощенските услуги” за всяка дейност изрично е посочено на какъв режим е тя. В тази връзка редакцията в чл. 7 е просто изчистване на текста. Според нас не е необходимо това да се повтаря и тук. В този смисъл Ви подкрепяме, но след това всичко е регламентирано много подробно в Глава 2.
В чл. 39 се казва: „Индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, който се издава за: 3. извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България”, така че според нас няма да има възможност за различно тълкуване.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме § 3 с тази редакция.
За 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По отношение на § 4, 5, 6, 7 и 8 няма постъпили предложения за промени. Предлагам да ги гласуваме заедно.
За 17, против и въздържали се няма..
Приемат се.
По § 9 се предлага комисията да подкрепи текста на вносителя със следната редакция.
§ 9. В чл. 11:
1. Алинея 2 и 3 се изменят така:
“(2) Специалната куриерска служба е структура на Министерството на вътрешните работи.
(3) Служебните и трудовите правоотношения на служителите от Специалната куриерска служба се уреждат по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.”;
2. Алинеи 4, 5 и 6 се отменят.
Тъй като в момента е пуснат за разглеждане Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, за да не се получи разминаване между двата законопроекта, моля представителят на Министерството на вътрешните работи да каже тук какво е тяхното становище по въпроса. Можем да приемем и текста на вносителя, и текста, който предлага комисията.
ГЕОРГИ СОКОЛОВ (МВР): Ние поддържаме първоначалния вариант на вносителя, а не този, който е предложен в момента. Поддържаме по-подробния текст, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме претенции.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля тогава да се съобразим с предложението на МВР, тъй като този текст ще бъде променян и в техния закон, за да не го променяме два пъти, нека го гласуваме в редакцията на вносителя:
„§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „към министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „към министъра на вътрешните работи”.
2. В ал. 3 думите „по предложение на министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „по предложение на министъра на вътрешните работи”.”
Моля да гласуваме този текст.
За 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 10 се предлага комисията да подкрепи текста на вносителя по принцип и да приемем следната редакция:
„§ 10. В чл. 12, ал. 1 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.”
Моля да гласуваме този текст.
За 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 11 има предложение на н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Доволен съм, че в работната група предложенията ми бяха приети, макар и по принцип.
Имах възражения да се говори за държавно управление в текста на чл. 13, т. 4 и т. 5. Изключително съм доволен, че и в двата случая се намери формулировка, която избягва този термин.
В първия случай се говори „представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури” моля да се добави „в областта на пощенските услуги”. Да не се счита, че това са всички европейски регионални организации и структури.
Моля т. 4 да бъде приета по този начин, макар и с устно предложение:
„3. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури в областта на пощенските услуги”.”
Това са организации в тази област, не в търговия, аеронавтика и т.н.
В т. 5 този термин е въведен коректно „в областта на пощенските услуги”.
Що се касае до т. 3 и 4 от моето предложение, т. 4 е приета еднозначно, а по т. 3 приемам редуцирането на предложението „определя състава на Специализирания експертен съвет по маркоиздаване”. След това има изброяване, което завършва с „и др.”, което прави напълно отворен формата на този Специализиран експертен съвет по маркоиздаване. Това изброяване имаше за цел да се изтъкне значението на това, че трябва да участват художници, изкуствоведи, представители на Съюза на българските филателисти, но смятам, че всеки отговорен министър към дейността в тази област би ги включил.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля за становище вносителя – приемате ли предложението за допълнение „в областта на пощенските услуги” в т. 4?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Да.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други предложения? Няма.
Разбирам, че предложенията по т. 1 и 2 се оттеглят от господин Иванов, а по т. 3 и 4 се приемат от комисията.
„§ 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
2. Точка 1 се изменя така:
„1. изготвя и внася за приемане от Министерския съвет проект за секторна пощенска политика за насоките за устойчиво развитие на пощенските услуги, на пазара на пощенските услуги и на пощенската инфраструктура;”.
3. Създава се нова т. 2:
„2. изготвя и издава подзаконови нормативни актове, свързани с осъществяването на своите правомощия, предвидени в този закон;”.
4. Досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
„3. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури в областта на пощенските услуги;”.
5. Създава се нова т. 4:
„4. осигурява изпълнението на задълженията на Република България в областта на пощенските услуги, свързани с членството й в Европейския съюз и в международни организации;”.
6. Досегашната т. 3 става т. 5.
7. Създава се нова т. 6:
“6. определя състава на Специализирания експертен съвет по маркоиздаване;”.
8. Досегашната т. 4 става т. 7 и в нея:
а) в буква „а” думите „анализирането и прогнозирането” се заменят с „анализиране и прогнозиране развитието”;
б) буква „в” се изменя така:
„в) организиране и контролиране дейността на националното маркохранилище и международния обмен на пощенски марки.”
Моля да гласуваме този текст.
За 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 12 и § 13, където няма направени допълнения, се предлага комисията да подкрепи текста на вносителя. Моля да го гласуваме.
За 17, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 14 има предложение от н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Моето предложение по § 14, както и по десетина параграфа по-нататък, е свързано с един важен въпрос около либерализацията на пазара на пощенските услуги, а той е как ще се извърши компенсирането на разходите на оператор със задължение да извършва универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, при неизгодни икономически условия. В хода на разискването на първо четене, а и по време на заседанията на работната група стана ясно, че това компенсиране може да се извърши или чрез средства от държавния бюджет, или чрез създаване на компенсационен фонд. Представителите на министерството имаха любезността да представят справка за решаването на този въпрос във всички страни-членки на Европейския съюз. Истината е, че към момента само в 3 страни е създаден такъв компенсационен фонд – Италия, Португалия и Испания. Истината обаче е и тази, че в почти всички останали страни, изключвайки Полша, но и там е записано създаването на компенсационен фонд, и може би с изключение на още 1-2 страни, е заявено намерение за създаване на компенсационен фонд. Този компенсационен фонд още не е създаден, защото голяма част от тези страни не са стигнали датата, от която да либерализират пазара на пощенските услуги. За някои от тях това ще бъде 2013 г., за други, както е за България, ще бъде 1.01.2011 г. Моделът, който се постарах да създам в предложенията си по § 14 и по-нататък, до известна степен срещна разбирането и принципната подкрепа в лицето на заместник-министъра. Аз обаче уважих и неговите аргументи, които са следните.
Първо, така направено предложението идва прекалено бързо, в смисъл че няма обществено обсъждане, на което да участват всички оператори, които евентуално след това ще бъдат участници на този либерализиран пазар на пощенски услуги.
Второ, което тогава не разисквахме, но аз считам за важен аргумент, е, че междувременно догодина напролет, когато трябва да се направи предложение за такава промяна, някои от тези страни вече ще имат изработена такава концепция и ще можем да почерпим от опита на другите страни-членки на Европейския съюз, за да се създаде една консенсусна методика, по която да функционира този компенсационен фонд. Тази задача действително е належаща и както на заседанието на работната група , така и сега искам да заявя, че ние трябва да създадем правилата на либерализирания пазар не в последния момент през м. ноември догодина, а още през лятото на 2010 г. Т.е. през пролетта на 2010 г. предложенията да са подготвени, да се обсъдят, да се изчистят, ако трябва, и до м. юни да има яснота както за „Български пощи”, така и за останалите оператори в либерализирания пазар на пощенски услуги.
По тази причина аз оттеглям своите предложения както по § 14, така и следващите предложения, свързани с тази материя, но заявявам, че следващата пролет било чрез въпроси и питания, било в комисията ще настоявам този въпрос да бъде решен достатъчно рано, за да бъдем действително страна, която изпълнява задълженията си към стопанските субекти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря на господин Иванов за конструктивния подход. Разбира се, бъдещето неразривно е свързано с въвеждане на демократичен механизъм за компенсиране. В същото време това трябва да стане по прозрачен начин, да бъдат отчетени интересите на всички страни, да бъде почерпен опит, да бъде избран подходящият момент, т.е. тръгването към пълна либерализация. Затова благодаря на господин Иванов за конструктивния подход и за решението му към момента да оттегли този текст.
При работата върху концепцията за създаването и за функционирането на този фонд предстои да бъдат уточнени много важни въпроси, напр. как да бъде изграден този орган, състав, функции, начин на работа. Считаме, че по принципа на страните – членки на Европейския съюз, които вече имат традиции в прозрачността и демократичността на процесите по налагане на определени инструменти това може първо, да бъде обсъдено като концепция на широк публичен дебат и второ, на база на утвърденото или възприетото като работещо да бъде изготвен и самият законопроект, за да може той да се посрещне добре и бъде реализиран безпроблемно.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме текста на вносителя по § 14.
За 16, против и въздържал се 1.
Приема се.
По § 15 работната група предлага да се подкрепи по принцип текстът на вносителя със следната редакция:
„§ 15. В чл. 15а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „предоставяне” се заменя с „извършване”;
б) в т. 4 думите „и удостоверения за регистрация” се заличават;
в) създава се нова т. 5:
„5. задълженията на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, съгласно този закон;”
г) досегашната т. 5 става т. 6;
д) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите „пощенските мрежи, предназначени за предоставяне на универсалната пощенска услуга” се заменят с „пощенската мрежа на оператора със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”;
е) досегашната т. 7 става т. 8.
2. В ал. 2 думите „организира и” и „равнището на” се заличават, а накрая се добавя „въз основа на резултатите от измерването по чл. 31а, ал. 1.”
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, виждам, че се предлагат текстове от името на комисията, но този, който ги е предложил, моля да се мотивира защо е променен текстът по ал. 1, т. „б” и по ал.2 и какво се цели с това? Защо не се приема алинеята, предложена от вносителя?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: В тази точка, за която стана дума, това е чисто правно-техническа промяна, защото в действащия текст няма термин „удостоверения за регистриране”, а е „удостоверения за регистрация”.
По ал. 2 също е изчистен правно-технически текстът, защото вместо да се повтаря вече действащ текст, както предлагат вносителите, сме го съкратили и в смисъла нищо не се променя.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Понеже виждам, че много текстове са предложени от името на комисията, досегашните парламентарни практики са, когато става дума за технически изменения, да се правят на място: „приема се от комисията със следното изменение”, да не идва като цялостно изменение от комисията, тъй като това не е нормална практика. Обикновено народните представители са тези, които предлагат изменения в отделните предложения на вносителя.
Разбирам, ако се създаде работна група за правно-техническо изчистване на нещата, разбирам това, но това означава, че дошлият законопроект е некачествен, за да седнем технически и юридически да го поправяме. Ще моля за в бъдеще да спазваме досегашната практика, защото другото ще ни затрудни.
Опитвах се да сравнявам някои текстове, но почти няма промяна, не може да се забележи промяната на текста на вносителя, а комисията предлага нов текст. Считам, че такова ново предложение не е правилно. Не говоря за традиции, а за практика.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: В тази работната група участваха и народни представители. Тя беше съставена във връзка с постъпилите допълнения от господин Иван Иванов. В нея участваха вносителите и представители от Дирекция „Правна”. Това, което Вие уточнявате, е така – работната група предлага от името на комисията, но никъде не е променен смисълът на текстовете.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разбирате, че подобна практика не е най-добрата практика. Нека не говорим за миналото, но при предишни парламенти експерти на Дирекция „Правна” са предлагали технически промени или текстове с по-добро законодателно звучене, но да се предлага цял нов текст от името на комисията не смятам за добра практика. Надявам се да го оцените като председател.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Мутафчиев има известно право, но в случая съвсем не е така. Само формално, ако се погледне текстът на вносителя и предложеното от работната група, ако се прочетат двата текста, ще се види, че предлаганото от работната група е изчистен вариант. И предлагането на вниманието на народните представители преди началото на заседанието позволява те да се запознаят със становището на Правната дирекция, вместо по време на заседанието, ад хок, както се казва, да се правят устни предложения и да се вмъкват текстове, които не можем да осъзнаем така бързо. Аз съм сравнил двата текста. Това, което отпада от досегашния текст на закона, е съвсем нормално. В сегашния текст пише: „Комисията за регулиране на съобщенията организира и извършва годишно отчитане”. Отпада „организира”, защото естествено КРС извършва годишно отчитане. „На равнището на изпълнение на директивите” – пълна глупост, казва се директно „отчитане изпълнението на нормативите. Накрая е записано: „въз основа на резултатите от измерванията по чл. 31а, ал. 1”. Това е единствената добавка, но тя остава и във финалния текст, който се предлага за гласуване.
Уверявам ви, прегледал съм всички предлагани текстове и не считам, че в случая се касае за нови текстове. Напротив, това е изчистен вариант. Вместо да се изпише целият текст на ал. 2 с това добавяне на чл. 31, ал. 1, Правната дирекция предлага нещо по-съкратено и по-легално.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Всичко с предварителната работната група беше направено с цел улесняване и опростяване на работата, за да можем днес да работим с почти готови текстове. Ако трябваше да разискваме всеки един текст, сигурно щяхме да приемем този законопроект на 2-3 заседания.
Освен това няма точка, която да не е съгласувана с вносителя, там, където има предвидена промяна. Мисля, че вносителите ще потвърдят. Ако имат възражения, моля да ги кажат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Тук се обсъждат текст по текст и ако някъде имаме възражения, ще изразим своето мнение.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ще си позволя да не се съглася с господин Мутафчиев и ще Ви помоля като председател на комисията занапред да нарушавате тези практики, защото явно те не са от най-добрите. Между правилник и практика има много голяма разлика. Не мисля, че нарушаваме правилника. Мисля, че ако нещо бъде предложено устно тук от колегите, много от колегите ще се затруднят докато се напишем, докато се види как ще стане целият текст. При всички положения, когато текстът е написан и е пред нас, е с пъти по-добре. Още веднъж призовавам председателят да наруши тези „добри практики”.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз може би щях да се изкажа в същата посока, защото някой път парламентарните практики са по-силни от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ето, днес бяхме свидетели на това в пленарната зала по отношение на почивката в 11.00-11.30 ч. В нито един парламент не е записано точно кога е точно почивката, но се знае, че е от 11.00 до 11.30 ч. Мотивът на председателя на Народното събрание беше, че законопроектът не е гласуван, има още изказвания... Ако не промените този си стил на работа, когато влезе бюджетът, 20 часа няма да излезем от залата. Аз говоря за парламентарни практики, а не за ПОДНС. В момента Мутафчиев е абсолютно прав, че няма такава парламентарна практика, когато се разглежда на второ четене даден законопроект, има много предложения, прави се комисия и тогава се обсъждат. Но аз сега разбирам, че е имало работна група или комисия. Защо мислите, че нямаше да се включа в нейната работа?
Както виждате, аз подкрепям текстовете, направени от тази работна група, но това, което правите, не е парламентарна практика.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Мисля, че дискутирахме достатъчно по въпроса. Благодаря ви за мнението, което изказахте. Всичко, което е направено, е с цел улесняване работата на комисията. Ако смятате, че не е добре, това е ваше право. Но аз мисля, че ако е необходимо, можем да въведем нови, по-добри практики.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Но те не трябва да нарушават Правилника на Народното събрание, защото иначе стават оспорими, господин председателю.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме текста, прочетен преди малко.
РУМЕН ТАКОРОВ: Вие обикновено казвате: „всички са „за”, но това не е вярно.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Как да не е вярно?!
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не съм гласувал по нито един текст. За какъв ме броите Вие - „За” или „против”?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Тогава Вие не гласувате.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не гласувам. Никой не може да ме задължи да гласувам.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Добре, никой не е казал, че Вие не гласувате.
РУМЕН ТАКОРОВ: Но Вие казвате , че всички са „за”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Значи, господин Такоров, не желаете да гласувате. То е смешно, защото сме в една комисия, пък не гласувате?!
Моля да гласуваме § 15, както беше прочетен.
За 14, против и въздържали се няма. (Шум и реплики.)
Приема се.
ЦВЕТЕЛИН МИХОВ: Не съм юрист, но съм присъствал на подобен казус и искам да кажа на колегата Такоров следното. Вие сте регистриран, че сте тук, но Вашето негласуване се брои като „въздържал се”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма такова нещо.
РУМЕН ТАКОРОВ: Няма такова нещо, млади колега, за трети път съм в парламента.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към § 16.
Предлага се комисията да подкрепи текста на вносителя в следната редакция:
„§ 16. Член 15б се изменя така:
„Чл. 15б. (1) При изготвяне на проекти на актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитието на пощенските услуги Комисията за регулиране на съобщенията провежда процедура за обществено обсъждане, като публикува съобщение за изготвения проект и мотивите за изготвянето му в национален ежедневник и на страницата си в интернет.
(2) В съобщението по ал. 1 се посочват мястото, откъдето заинтересованите лица могат да получат проекта, и срок, не по-кратък от 30 дни от публикуването, в който те могат да представят писмени становища по него.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията проучва становищата и отразява приетите предложения.
(4) Процедурата за обществено обсъждане приключва с публикуване на страницата на комисията в интернет на постъпилите становища, приетите предложения, местата и текстовете, в които са отразени приетите предложения, и мотивите за неприетите.”
Има ли някакви становища по въпроса?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Промяната в § 16 касае само ал. 2, където след „и срок, не по-кратък от 30 дни” е добавено „от публикуването”. Това е заради по-лесното прилагане на ал. 2. Вносителите нямаха нищо против.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има ли задължение за публикуването, освен наредбите? За тях има правило и ми се струва, че по вътрешните правила или по Закона за нормативните актове е 30дневен срокът по принцип да бъде публикувана информацията в интернет.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (МТИТС): По-кратък е срокът по Закона за нормативните актове, но няма пречка да се определи по-дълъг срок, няма пречка също така в отделен закон да бъде определено, че други актове, издавани или приемани, също подлежат на обществено обсъждане, за което се обявяват на съответната интернет-страница.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме този текст.
За 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 17 и 18 няма постъпили предложения.
Моля да ги гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 19 се предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 19. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „видове услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга” се заменят с „начина, по който са решени”;
б) точка 3 се отменя.
2. В ал. 2 думите „в информационния си бюлетин и в” се заменят с „на”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Подкрепяме тази редакция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 20 се предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 20. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „разрешаваща извършването” се заменят със „за извършване” и думите „или на част от нея” се заличават.
2. Създават се нови т. 2 и 3:
„2. издадена индивидуална лицензия за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга;
3. издадена индивидуална лицензия за извършване на пощенски парични преводи.”
3. Досегашната т. 2 става т. 4 и в нея думите „издадено удостоверение за регистрация” се заменят с „подадено писмено уведомление”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: От МТИТС подкрепяме редакцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме.
За 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 21 има предложение от н.п. Иван Иванов, което е оттеглено.
Предлага се комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 21. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 5:
„5. спазват изискванията за защита на личните данни;”
б) досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:
„6. създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” и доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер и при необходимост осигуряват ползването им по възмезден начин от други пощенски оператори или ползват при необходимост такива ресурси на други пощенски оператори;”
в) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 2”;
г) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.
2. В ал. 2 думите „Пощенските оператори на универсална пощенска услуга задължително застраховат” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга застрахова”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Подкрепяме тази редакция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 22 се предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 22. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и пощенските оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3, включват в общите условия на договора с потребителите:
1. обхват и характеристики на услугите, които извършват;
2. условия за достъп;
3. условия за приемане и доставяне на пощенски пратки, пощенски колети и пощенски парични преводи;
4. срок на доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи;
5. начин на заплащане;
6. права и задължения на потребителите и на пощенските оператори;
7. забранените за поставяне в пощенските пратки и пощенските колети вещества и предмети;
8. процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери на обезщетенията за забавени, изгубени, изцяло или частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и невръщане на сумата на наложения платеж на подателя;
9. ред за решаване на спорове;
10. други съществени условия по извършването и ползването на пощенските услуги.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Пощенските оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, включват в общите условия на договора с потребителите:
1. видовете услуги, които извършват;
2. условия за приемане и доставяне на пощенските пратки;
3. срокове за доставяне;
4. права и задължения на потребителите и на пощенските оператори;
5. забранени за поставяне в пощенските пратки вещества и предмети;
6. процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери на обезщетенията за забавени, изгубени, изцяло или частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и невръщане на сумата на наложения платеж на подателя;
7. ред за решаване на спорове;
8. други съществени условия по извършването и ползването на пощенските услуги.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „Пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и пощенските оператори, извършващи пощенски парични преводи”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7и в нея думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.
7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея накрая се добавя „и ги публикуват на страницата си в интернет”.
8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „по търговия и” се заменят със „за”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Не възразяваме срещу редакцията.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Накрая видях къде е разликата, ал. 7 става ал. 8 в отделна т. 6. Моля групата да ни казва за какво става дума, защото техническите промени наистина са много малко. Четете всички текстове, в това няма нищо лошо, но да знаем каква е промяната.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлага се комисията да подкрепи текста на вносителя за § 23.
ИВАН ИВАНОВ: Искам да направя устно предложение за промяна в ал. 1. Моля за становището на вносителите.
Алинея 1 постановява, че „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява достъп до пощенската си мрежа на пощенските оператори... при условия на обективност и равнопоставеност.” След това се заявява, че „За достъпа се сключват договори, в които страните договарят техническите, технологичните, финансовите и други условия и ред на свързване.”
Като имам предвид, че спазването на техническите и технологичните изисквания е принципен въпрос, предлагам на вносителите първото изречение да завърши по следния начин: „при условия на обективност и равнопоставеност и при спазване на техническите и технологичните изисквания”. За мен това е принципен въпрос, който гарантира правата на потребителите.
Второто изречение, освободено от тази част, да стане: „За достъпа се сключват договори, в които страните договарят финансовите и други условия и ред на свързване.”
Това са оперативните и финансовите условия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: По принцип нямаме възражения срещу направеното предложение от господин Иванов, но чисто редакционно да отбележа, че ако техническите и технологичните изисквания минат в предходното изречение, второто изречение ще стане „финансовите и други условия”, а по принцип при изброяване не е прието да се каже една дума и след това да се добави „и други”. Ако може да се оправи редакцията?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Струва ми се, че тук смесваме две важни неща: първото е задължителен ангажимент, който се отнася до универсалната пощенска услуга, той е ангажимент на държавата, става дума за достъп за извършване на парични преводи чрез пощенската система.
А второто изречение, за което говори господин Иванов, в зависимост от техническите, технологичните, финансови и други условия и ред на свързване при определени условия може да създаде проблем при универсалната услуга, и същевременно да даде облекчение по отношение на финансовите преводи. Не знам дали е подходящо това да бъде на едно и също място. Не е задължително да либерализираш финансовите преводи и достъпа до финансовата система за извършване на пощенски парични преводи. Тук смесваме универсалната пощенска услуга – задължение за достъп, което имаме, и една препоръка, която е пожелание. И в един момент ги поставяме при едни и същи условия по отношение на договаряне и т.н.
ИВАН ИВАНОВ: Ти считаш, че техническите условия трябва да ги има и във второто изречение, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Като вносители сме съгласни с предложението за защита на потребителите. Но от гледна точка на това, че в сключваните договори трябва да се договарят също технически, технологични, финансови и други условия, считам, че това трябва да си остане във второто изречение, т.е. текстът да си остане такъв, какъвто е в момента. Защото в договора не са само финансовите условия и параметри. Достъпът до мрежата включва доста технически условия.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А трябва ли да дадем достъп за финансовите условия?
АНЕТА ИВАНОВА (КРС): Искам да уточня, че различните оператори, които ще поискат достъп, ще искат такъв за различни видове услуги. Напр., ако ще се иска достъп само за пощенски парични преводи, ще бъдат договорени едни технически и технологични условия. Когато се изисква достъп до друга част от универсалната услуга, ще има други различни такива технологични и технически условия, а обективността и равнопоставеността са във връзка с общите изисквания при отделни технологии, т.е. при отделни услуги, които ще се предоставят, да бъдат на едни и същи принципи. А в отделните договори, които ще сключат операторите, ще се договарят конкретните технически условия, при които ще се ползват от всички налични на основния пощенски оператор или оператора със задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга. Подкрепяме предложението на вносителя.
ТОДОР БОБЕВ („Български пощи” АД): Считаме, че поставянето на технологичните изисквания е принципен проблем, който трябва да бъде равнопоставен с изискванията и условията за обективност и равнопоставеност, тъй като той ще защити качеството на универсалната пощенска услуга и пощенските парични преводи, каквото е изискването на Европейската комисия. Няма да има нужда да следват пазарлъци: „Дайте при такива технически и технологични условия”, защото това ще рефлектира пряко върху качеството на услугата. Ако бъде записано в първото изречение, това означава, че всеки оператор, който иска да ползва услугата, ще съобрази предварително своята технология с всички технологични изисквания, за да получи достъпа. Основният оператор изгражда мрежата и примерно изгражда сортировъчна машина, която работи при едни технологични изисквания. И идва оператор и казва: „Даваш ни достъп до мрежата, разпределяй ми тези, които нито са стандартни, нито отговарят на технологията”. Това ще рефлектира върху качеството за доставката и всъщност това, което предвижда законът – да отговорим на качеството на услугата и на изискванията на Всемирния пощенски съюз и на комисията, на практика ние създаваме предпоставки да не се изпълни.
ИВАН ИВАНОВ: В един момент мислех да оттегля предложението си, но има нещо, което знам как ще се случи в България, уви – ще има оператори в по-добри отношения с ръководството на оператора със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, на които ще се дадат възможности да извършват пощенски услуги при много снижено качество. Мисля, че в директивата – в преамбюла или в някои от членовете има изискване за технологична обезпеченост и технически условия за извършването на пощенските услуги. В крайна сметка считам, че ако защитаваме потребителите, трябва да наложим операторите, които ще искат да извършват услугата, да отговарят на такива изисквания, а не някой, имайки само една стая в два града, също да извършва услугата, без да има технологичните условия за това.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Текстът не е изчистен, господин Иванов.
Моля за становището на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Като изслушахме всички аргументи, мисля, че е по-добре да не се пипа редакцията на вносителя.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, ако можете да формулирате точно текста на предложението си, за да го подложа на гласуване?
ИВАН ИВАНОВ: Предлагам първото изречение да завърши с „и при спазване на техническите и технологични изисквания”.
Във второто изречение има нещо, което не е напълно изчистено. Като кажем „и други условия”, се имат предвид условия, които са извън принципите, заложени горе. Ако има условия извън обективност, равнопоставеност, свързани примерно със срокове и т.н., както и финансови условия, те да бъдат обект на договора. Не договорът да е разтеглив за едни или за други по отношение на технологичните изисквания.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Т.е. второто изречение остава: „За достъпа се сключват договори, в които страните договарят финансовите и други условия и ред на свързване.”
ИВАН ИВАНОВ: Точно така. Защото иначе излиза, че техническите и технологичните изисквания са изисквания на пощенския оператор. Съжалявам много, но това трябва да бъдат изисквания, които защитават интересите на потребителите, а не на пощенския оператор. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако няма технически изисквания, как ще се свържеш?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, не влизайте в диалог! Народният представител може да направи своето предложение, а всички, които не са съгласни, могат да гласуват „против” или да изразят своето мнение.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Какъв е проблемът „технически и технологично” да фигурира като израз и в двете изречения? По този начин се удовлетворява и това, което предлага господин Иванов, и в същото време такъв е и текстът на вносителя. Нищо, че се повтарят. Това е компромисен вариант.
ИВАН ИВАНОВ: Тогава на базата на това предложение мога да допълня нещо във второто изречение. В първото изречение да останат изискванията, които произтичат и от директивата. Второто изречение да стане: „За достъпа се сключват договори, в които страните договарят финансови, технически, технологични и други условия и ред на свързване”. Едното са конкретни условия, напр. конкретна реализация, другото са изисквания от европейската директива. Първото изречение остава: „при условия на обективност и равнопоставеност и при спазване на техническите и технологични изисквания”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения по компромисния вариант, в който в края на първото изречение се добавя „технически и технологични изисквания”, а във второто думите се разместват, за да не звучат като тавтология.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Ако нямате възражения, първото изречение може да звучи по следния начин:
„Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява достъп до пощенската си мрежа на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и на пощенските оператори, извършващи пощенски парични преводи, при условия на обективност и равнопоставеност и при спазване на техническите и технологични изисквания. За достъпа се сключват договори, в които страните договарят изискванията по изречение първо, финансовите и други условия и реда на свързване.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Не е добре като редакция.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, виждате ли какво се получава по един текст? Работната група работи няколко часа, а тук губим само за един абзац, за една алинея един час. Затова е необходимо да има предварително работни групи.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По ПОДНС никой няма право да добавя нещо към изреченията, защото се променя предложението по същество. Ако следим правилника, няма право да се прави такова предложение. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Колеги, аз предлагам да продължим малко по-стегнато и делово. Господин председател, моля да подложите накрая този текст на гласуване, защото има опасност да създадем нова парламентарна практика и да започнем гласуването на 8 октомври, а да завършим на 9 октомври, ако караме с такова темпо.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ще завършим, но трябва да прецизираме текста. Не можем да приемаме текст, от който после да се срамуваме. Можем да говорим 1 час за даден член или алинея, но в крайна сметка всичко трябва да е изчистено.
Моля да гласуваме предложенията, направени от господин Иванов и допълнени от господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз оттеглям редакцията си, ако се приеме редакцията на Правната дирекция, защото тя всъщност изчиства тавтологията, не се повтарят думите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Но тази редакция не се приема от вносителя.
Изчитам крайната редакция – направеното предложение на господин Иванов, допълнено от Петър Петров:
„(1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява достъп до пощенската си мрежа на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и на пощенските оператори, извършващи пощенски парични преводи, при условия на обективност и равнопоставеност и при спазване на техническите и технологични изисквания. За достъпа се сключват договори, в които страните договарят финансовите, техническите, технологичните и други условия и ред на свързване.”
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Във втората част, преди „техническите” моля да се прибави „конкретните”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме текста с тази редакция: „финансовите, конкретните технически, технологични и други условия и ред на свързване.”
За 11, против и въздържал се 1.
Приема се.
Моля да гласуваме целия § 23.
Предлага се комисията да подкрепи текста на вносителя за този параграф.
За 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 24 има предложение от н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Това предложение е свързано с компенсационния фонд и това и следващите предложения в тази област ги оттеглям.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Тогава моля да гласуваме § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29 и § 30, по които няма предложения. Предлага се комисията да подкрепи текста на вносителя.
За 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 31.
ИВАН ИВАНОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлага се комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя по § 31 в следната редакция:
§ 31. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Основният пощенски оператор” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”, след думите „Изпълнението на универсалната пощенска услуга” се добавя „включително”, думите „т. 12” се заменят с „т. 11”, думата „аналитичното” се заменя с „аналитично” и накрая се добавя „по видове услуги”.
2. В ал. 2 след думата „услуга” се поставя запетая и се добавя „включително”, а думите „с оглед” се заменят с „и”.
3. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „Основният пощенски оператор” се заменят с „Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”.
б) в т. 1 след думата „услуга” се добавя „по видове услуги”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Не възразяваме срещу редакцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 33 и 34 няма постъпили предложения. Моля да гласуваме текста на вносителя по тези параграфи.
За 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 35 има предложение от н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Считам, че някои елементи от текста не са подходящи. Има напр. термин „независима организация”.
От друга страна, заместващият текст, който предложих в качеството си на народен представител, също има несъвършени елементи, преди всичко фиксиране на конкретен стандарт, който подлежи ежегодно на актуализация. След разменените мнения с вносителите искам да предложа заместващ текст на ал. 1, който се дължи на мнението на вносителите, което приемам. Моля да предложа заместващ текст на ал. 1, който беше предложен от работната група. На негово място предлагам:
„В чл. 31 ал. 1 се изменя така:
„(1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява ежегоден контрол на качеството на универсалната пощенска услуга в съответствие с международните и европейски стандарти.”
Що се касае до ал. 2, тя следва текста, уточнен на заседанието на работната група .
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ (МТИТС): По време на предишното обсъждане възникнаха два варианта: единият да следваме точно директивата, вторият, да направим текст, който следва духа на директивата. В директивата текстът е: „от външен орган, който няма никакви връзки с доставчиците на универсална услуга в стандартизирани условия”.
Затова предложихме този текст. Тук трябва да се подчертае термина „независим”. Това е изискване на Директива 97-67. Ние не сме преписвали точно директивата, а текстът е в духа на директивата.
ИВАН ИВАНОВ: Аз приемам, ако вносителят желае, да се запише текстът, който дословно повтаря директивата. И тогава той ще бъде:
„Чл. 31а. (1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява ежегоден независим контрол на качеството на универсалната пощенска услуга от външни органи, които нямат връзка с доставчиците на универсална услуга, съгласно стандартизираните условия.”
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Тук е по-добре казано: „действащите стандарти за качество на пощенските услуги”. Защото „стандартизираните условия”...
ИВАН ИВАНОВ: Добре, нека е така.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: А „за своя сметка” по подразбиране ли е? Защото едно такова изследване струва пари.
ИВАН ИВАНОВ: „(1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява ежегоден независим контрол – за своя сметка (реплика на Олег Златарски) на качеството на универсалната пощенска услуга от външни органи, които нямат връзка с доставчиците на универсална услуга, в съответствие с международните и европейските стандарти.”
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Но те не трябва да имат връзка с него.
ИВАН ИВАНОВ: Като се каже „външен орган”...
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Външен орган не означава независим.
ИВАН ИВАНОВ: Добре, съгласен съм. Трябва да се спази директивата и текстът да е в съответствие с директивата. Иначе има опасения, че се лобира за определени фирми, които да извършват този контрол. Имам достатъчно основания да заявя това. Нека тогава вносителите да предложат текст, аз ще следя текста на директивата.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Нашият текст е текстът на вносителя:
„Чл. 31а. (1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява за своя сметка ежегодно извършване на измерване изпълнението на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от независима организация.” В английския текст е казано „body”.
ИВАН ИВАНОВ: Защо бягате от текста на директивата?
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Ще ви прочета точния текст на директивата. Текстът е близко до текста на директивата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вместо да е близко до текста на директивата, може да се запише точно нейният текст и въпросът ще приключи и всички ще гласуват.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Ето консолидирания текст на чл. 16, т. 4 от старата директива от 2008 г. с допълнението на новата директива:
„Независим контрол на регулиране се извършва поне веднъж годишно от външни органи, които нямат връзка с доставчиците на универсална услуга съгласно стандартни условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочен по чл. 21...” (Шум и реплики.)
Преписваме дословно директивата...
ИВАН ИВАНОВ: Има нещо, което не мога да разбера. След като заместник-министърът беше любезен, уточнихме текста на заседанието на работната група, днес той ми изпрати негово предложение за текст, сега то се оспорва при това не от него, а от служители на министерството.
Аз приемам да бъде допълнен неговият текст, но само в съответствие с текста от директивата.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Моля да чуем становището на вносителя в лицето на заместник-министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Подкрепям предложението на комисията.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не мога да приема това.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, моля да подложите текстовете на гласуване.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Преди да гласуваме целия текст, трябва да гласуваме предложението на господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да го модифицирам, защото приемам, че предложението може да е в пълно съответствие с текста на директивата.
„Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява ежегоден независим контрол на качеството на универсалната пощенска услуга, извършен от външни органи, които нямат връзка с доставчиците на универсална услуга, в съответствие с международните и европейските стандарти.”
Считам, че този текст е абсолютно чист, показва, че контролът е независим, извършва се от външни органи и че те задължително, за да няма конфликт на интереси, трябва да нямат никаква връзка с доставчиците на универсална услуга. Иначе те ще защищават лобистки интереси.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме предложението на господин Иванов.
За 3, против няма, въздържали се 9.
Не се приема.
Моля да гласуваме целия текст на § 35 на вносителя, подкрепен от комисията, със следната редакция:
„§ 35. В глава трета, раздел ІІ се създават чл. 31а и 31б:
„ Чл. 31а. (1) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява за своя сметка ежегодно извършване на измерване изпълнението на нормативите по чл. 5, ал. 1, т. 7 от независима организация при условия, които съответстват на действащите стандарти за качество на пощенските услуги. Специфичните технически условия по измерването се съгласуват с Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга предоставя резултатите от измерването по ал. 1 на Комисията за регулиране на съобщенията до 30 април на следващата година заедно с ежегодния доклад във връзка с изпълнението на издадената му индивидуална лицензия.
Чл. 31б. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга образува цени за осигуряване на достъп до пощенската си мрежа съгласно правила, определени с наредбата по чл. 15, ал. 1, т. 19.”
Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Бележката ми е само към израза „независима организация”, нека да бъде „независим орган”, защото организацията е нещо в по-тясна рамка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Според мен по този начин много ще стесним полето на организациите, които могат да извършват този контрол, защото независима организация може да е някаква одитираща организация, която да не е орган. Тя може да е частна и пак да е независима, може да е публична и пак да е независима, но не е задължително да е орган. Важното е в текста да е ясно, че организацията, правеща одита, е независима. Самата дума „независимост” я има в европейската практика – на Съда, тълкувания що е то „независимост”. Ясно е, че трябва да е независима от операторите, от органа по политиката и т.н. Мисля, че напълно в контекста на казаното от господин Иванов, изразът „независима организация” абсолютно гарантира това, за което той апелираше.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, достатъчно дискутирахме по този параграф.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Имам процедура: съгласно Вътрешните правила за работа на комисията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да удължим времето за работа на комисията с 1 час.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли други предложения? В момента сме на § 36, а има 111 параграфа. Те чакат нас.
ИВАН ИВАНОВ: Очевидно днес не можем да завършим законопроекта. Видях, че докладът на комисията е 60 страници. Нека стигнем до стр. 30, да знаем, че сме минали поне половината, а другата половина да остане за следващата седмица.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Оформят се две предложения.
РЕПЛИКИ: Те са горе-долу еднакви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предложението ми е да удължим работата на комисията с 1 час.
Моля да гласуваме това предложение.
За 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлага се комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя за § 36 в следната редакция:
„§ 36. В чл. 32 думите „ т. 8” се заменят с „т. 7” и думите „при достъпни” се заменят с „на достъпни”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлага се комисията да подкрепи текста на вносителя за § 37 в следната редакция:
„§ 37. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „пощенските оператори, извършващи универсалната пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”, а думата „предоставянето” се заменя с „извършването”.
2. В ал. 2 думата „Предоставянето” се заменя с „Извършването” и думите „или на част от нея” и „в нормативно определените срокове” се заличават.
3. В ал. 3 след думите „местата за достъп” се добавя „до пощенската мрежа” и след думата „потребителите” се добавя „и отговарят на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме така прочетения текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 38 се предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 38. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата „следните” се добавя „пощенски”;
б) в т. 1 буква „в” се отменя;
в) точка 3 се отменя.
2. В ал. 3 след думата „бъде” се добавя „и” и думите „и да достига до границата за тегло, определена в актовете на Всемирния пощенски съюз” се заличават.
3. В ал. 4 пред думите „ал. 2” се добавя „по”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме текста на § 38.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме заедно § 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46 и 47, тъй като по тях няма направени предложения.
ИВАН ИВАНОВ: Едно малко допълнение. В § 44, т. 3 от текста на чл. 39 думата „свободно” да отпадне: „извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България”. Иначе се създава двусмислие, че има два режима на извършване на пощенски парични преводи – свободни и някакви ограничени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Считам, че това може да се приеме.
АНЕТА ИВАНОВА (КРС): Доколкото виждам, принципът в закона е „оператор със задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга, който е задължен за територията на цялата страна”. След това има оператори, които имат право свободно на територията на страната да избират къде да имат съответните клонове. Смисълът е: „пощенски парични преводи – свободно на територията на страната”, което означава, че не е необходимо да покриват цялата територия на страната. Това е режимът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Ако искате, можем да променим редакцията и да кажем: „пощенски парични преводи на част или на територията на цялата страна”.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Да поясня с две думи. Думата „свободно” означава без задължение за териториален обхват.
ИВАН ИВАНОВ: Но това не се разбира от текста.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Златарски, разбрахме за какво става дума – да се изчисти текстът и да няма двусмислие. В тази посока беше предложението на господин Русинов и на господин Иванов.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Изказвам опасения, че точно това е инфрийджмънтът, който имаме сега в момента. Ще направите така, че трябва да се покрие територията на страната и от частните оператори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Моля КРС да кажат мнението си като юридическа техника дали с новата редакция - „на част или на територията на цялата страна”се постига търсения ефект. Ако идеята е, че не трябва да е за цялата страна, думата „част” дава възможност да се прави и в избран от операторите териториален обхват.
СВОБОДА ХАНДЖИЕВА (Правна дирекция на Народното събрание): В т. 3 „извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България или на част от нея”, защото да се каже „цялата” не върви в разпоредба.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Тогава, господин Иванов, трябва да се промени и предходната т. 2 по същия начин.
ИВАН ИВАНОВ: „Извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, на територията на Република България или на част от нея.”
АНЕТА ИВАНОВА: При така предложената редакция би трябвало да се конкретизира и т. 1: „извършване на универсалната пощенска услуга на оператора със задължение за предоставяне за територията на Република България”, защото тук се визират различните видове индивидуални лицензии, първата е за оператора със задължение да предоставя универсалната услуга на територията на цялата страна, след това са отделните допълнителни оператори, които могат да предоставят услуги на цялата територия или на части от нея, и третият вид лицензии не са за предоставяне на универсалната пощенска услуга, а за паричните преводи. Т.е. би трябвало да се прецизира в този дух и текстът на т. 1.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Бихте ли формулирали текста, за да ги гласуваме заедно?
ИВАН ИВАНОВ: „1. извършване на универсалната пощенска услуга на територията на Република България от оператор със задължение да извършва такава услуга;”
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме текстовете на вносителя от § 39 до § 43, по които няма направени допълнения.
За 10, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 44 текстът, който ще гласуваме, е следният:
„§ 44. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. Индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, който се издава за:
1. извършване на универсалната пощенска услуга на територията на Република България от оператор със задължение за такава услуга;
2. извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България или на част от нея;
3. извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България или на част от нея.”
Моля да гласуваме този текст.
За10, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 45, 46 и 47 включително няма направени предложения. Работната група предлага тези текстове на вносителя да бъдат подкрепени от комисията.
За 10, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 48 се предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя в следната редакция:
„§ 48. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „универсалната пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3”;
б) в т. 2 думата „услугите” се заменя с „видовете услуги”;
в) в т. 3 думата „началото” се заменя с „предполагаема дата”.
2. В ал. 2:
а) точка 5 се изменя така:
„5. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;
б) в т. 6 думите „на територията на цялата страна, отговарящи по брой и гъстота на нуждите на потребителите” се заличават.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 49, 50, 51 няма направени допълнения или предложения. Предлагам да ги гласуваме заедно. Предлага се комисията да подкрепи текстовете на вносителя за тези параграфи.
За 11, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 52 се предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя в следната редакция:
„§ 52. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „комисията по чл. 44, ал. 1” се заменят с „комисията по чл. 44” и думите „универсалната пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3”.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 след думата „лицензия” се добавя „за извършване на услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3” и думите „комисията по чл. 44, ал. 1” се заменят с „комисията по чл. 44”;
б) точки 2 и 3 се отменят.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме този текст.
За 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 53.
АНЕТА ИВАНОВА: По този параграф не е предвидена корекция на работната група, но във връзка с току що променения изказ за оператора със задължение за предоставяне на универсалната пощенска услуга би следвало да се прецизира текстът на чл. 48, т. 2, където пише, че се създава нова ал. 3, „издадената индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга на оператора със задължение за предоставяне на такава услуга”
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ: Това е членувано и означава, че е за него.
АНЕТА ИВАНОВА: Ако преценявате, че не трябва да се доизясни, че не подлежи на прехвърляне единствено и само тази лицензия, която е на оператор със задължение? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По § 53, 54, 55, 56, 57 няма направени допълнения. Предлагам да бъдат гласувани заедно с текста на вносителя.
За 10, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 58 работната група предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 58. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услугите по чл. 39”.
2. Алинеи 3 и 4 се отменят.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме така прочетения текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 59 има предложение от н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз го оттеглям, защото подобни текстове бяха отхвърлени вече от комисията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме тогава текста на вносителя.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 60, по който също има предложени от н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Всъщност аз оттеглям предложенията си по § 60. А по § 59, ако разрешите, да се върнем?
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Да, моля.
ИВАН ИВАНОВ: По време на заседанието на работната група Министерството на вътрешните работи чрез своя представител счете, че е излишно да се запише този текст, поради това, че в чл. 14, ал. 1 този текст фигурира. Там е записано като общо изискване за пощенските оператори.
Нека се обърнем към чл. 53. Член 53 изисква разписване на изискванията към индивидуалната лицензия. Ако не се впише текстът, който предлагам, индивидуалната лицензия няма да съдържа такова изискване. Ако се позовем на това, че в общите изисквания за операторите са записани определени текстове, ще изхвърлим немалка част от изискванията към индивидуалната лицензия. Мога да ви прочета конкретни примери. Затова считам, че ако запишем текста, свързан с обезпечаване на пощенската сигурност, включително чрез изграждането на структура по сигурността, това вече става неизменен елемент от индивидуалната лицензия. Докато той иначе остава само в шапката, в първата глава на закона.
ГЕОРГИ СОКОЛОВ (МВР): Да, но го има и трябва да се спазва.
ИВАН ИВАНОВ: Те могат да не представят...
ГЕОРГИ СОКОЛОВ: И самата разпоредба е императивна. Няма как да се прескочи. Но не е мястото в лицензията да се разписва.
ИВАН ИВАНОВ: Но лицензията разписва 19 изисквания, голяма част от които вече ги има. Ако се следва тази логика, трябва да не се вписват и те.
Нека се произнесат КРС, моля и те да вземат думата необходимо ли е или не в индивидуалната лицензия да се разпише изискването за пощенска сигурност чрез създаване на структура по сигурността, което има само като общо задължение към операторите?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: В чл. 53, т. 2 е записан текстът: „обезпечаване на пощенска сигурност, както и създаване на условия за наблюдение и контрол от компетентните органи”. Мисля, че това е достатъчно, защото иначе става повторение. Под „компетентните органи” се разбира Министерството на вътрешните работи.
ИВАН ИВАНОВ: Вие считате, че в самото изискване за пощенска сигурност се включва и създаването на специална структура по сигурността?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Да. Има и наредба, която касае специалните дейности, свързани с пощенските услуги, в която се дописват всички елементи и изисквания на пощенската сигурност.т
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам. Аз като потребител искам да знам и вие да дадете гаранции, че ако дадете индивидуална лицензия, там ще бъде изпълнено императивно изискването на чл. 14, ал. 1, че трябва да има специална структура по сигурността на оператора. Това ще бъде ли изпълнено?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Да, гарантирам, че това ще бъде изпълнено, защото в индивидуалната лицензия има цял раздел „сигурност” и операторът е длъжен да изпълни този раздел. Ако не го изпълни, можем да не дадем или отнемем лицензията.
ИВАН ИВАНОВ: Щом давате тази гаранция, оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По § 60 Вие оттегляте предложението си, господин Иванов.
Работната група предлага комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя за § 60 в следната редакция:
„§ 60. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „основния пощенски оператор” се заменят с „пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”.
2. Създават се нови т. 1 - 7:
„1. задължително извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна;
2. осигуряване на достатъчна гъстота на местата за достъп до пощенската мрежа, като се отчитат нуждите на потребителите и условията за доставяне на пощенските пратки и на пощенските колети по чл. 36;
3. изпълнение на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване по чл. 15, ал. 1, т. 7;
4. осигуряване ежегодно извършване на измерване на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от независима организация съгласно чл. 31а, ал. 1;
5. спазване на правилата за осигуряване на достъп до пощенската мрежа на лицензирания;
6. представяне на цената на универсалната пощенска услуга по видове услуги за съгласуване от лицензиращия преди датата на тяхното прилагане;
7. представяне на цените за осигуряване на достъп до пощенската мрежа за съгласуване от лицензиращия.”
3. Досегашната т. 1 става т. 8 и в нея думите „за универсалната пощенска услуга” се заменят с „и прилагане на система за разпределение на разходите за универсалната пощенска услуга по видове услуги”, а след думите „пощенска услуга” се поставя запетая и се добавя „включително”.
4. Досегашните т. 2 - 7 стават съответно т. 9 - 14.
5. Досегашната т. 8 става т. 15 и в нея думата „приемане” се заменя с „обмен”.
6. Досегашната т. 9 става т. 16 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 2”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме така прочетения текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 61 работната група предлага комисията да подкрепи текста на вносителя в следната редакция:
§ 61. В чл. 55, ал. 2, в текста преди т. 1 след думата „лицензии” се поставя запетая и се добавя „издадени за извършване на услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3”.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: В предложението е записано „на изискванията за пощенската сигурност”. Бихме желали да се добави „и националната сигурност и отбрана на страната”, защото има значение при самото издаване на лицензия, като в този случай имаме право да не издадем или да отнемем лицензия, ако операторът е нарушил определени изисквания на съответните органи, касаещи националната сигурност и отбраната на страната. Пощенската сигурност я разбираме съвсем тясно: пощенска сигурност за самите пратки и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние сме на чл. 55, § 61.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Извинявайте, говорим за § 63.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме прочетения текст на § 61.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 62 се предлага комисията да подкрепи текста на вносителя.
Моля да гласуваме.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 63 има предложение от н.п. Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: По § 63 т. 2 отпада, понеже е свързана с компенсационния фонд.
Точка 1 е свързана с изискванията за пощенска сигурност, посочени в чл. 53, т. 2. Там обаче е записано само в този обем, в който поначало си съществуваше, т.е. разширеният текст на чл. 53, т. 2 вече не съществува. Досега член 53, т. 2 беше: „обезпечаване на пощенска сигурност, както и създаване на условия за наблюдение и контрол от компетентните органи”. Моля и вносителят да прецени при това положение трябва ли като едно от основанията, при които се прекратява лицензията, да е неизпълнението на изискванията за пощенската сигурност. Текстът е от общ характер, че при неизпълнение на изискванията за пощенската сигурност това е основание за прекратяване на индивидуалната лицензия. Моля да се произнесат КРС. Те искат там да се запише „неизпълнение на изискванията за пощенска сигурност и национална сигурност”. Мисля, че това е съществено основание, за да се отнеме лиценз.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Ние искаме да се запази досегашният текст, предложен от вносителя. Там конкретно е разписано: „по предложение на компетентните органи, когато са установили действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната”. Добавяме „пощенската сигурност”, както Вие искате, но включително по предложение на компетентните органи лицензиращият да има правото да отнема лицензии, ако има застрашаване от този оператор на националната сигурност и отбраната на страната. Има такива случаи, когато ние не издаваме въобще лицензия на този оператор, в резултат на действия от правораздаващите органи. Ако това го няма в текстовете на закона, ние ще бъдем принудени да издаваме лицензии, но след това не можем да ги отнемем.
ИВАН ИВАНОВ: Правя конкретно предложение: по т. 1 от моето предложение т. 2 на ал. 1 на чл. 57 да бъде: „по предложение на компетентните органи, при неизпълнение на изискванията за пощенската сигурност, както и в случаите, когато са установили действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната”, защото националната сигурност и отбраната на страната е различно от пощенската сигурност. Те трябва да са изпълнили и изискванията за пощенската сигурност. Ако не са я изпълнили, считате ли, че трябва да се продължава лицензията?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Текстът, който предлагате, е коректен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Мисля, че текстът, който предлага господин Иванов, е коректен, с една малка редакция: „по предложение на компетентните органи” да мине след „пощенската сигурност”, защото КРС трябва да следи за пощенската сигурност, а „по предложение” да остане само в случаите, когато се застрашава националната сигурност. Отбраната на страната не е необходимо да се включва, защото се получава тавтология. Тя се включва в националната сигурност.
Предлагам да отпадне „отбраната на страната”. А „по предложение” да се премести в средата.
„При неизпълнение на изискванията за пощенска сигурност, посочени в чл. 53, т.2, както и по предложение на компетентните органи, когато се застрашава националната сигурност”.
ГЕОРГИ СОКОЛОВ: Защо отпада „отбраната на страната”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Защото се включва в националната сигурност.
ГЕОРГИ СОКОЛОВ: Обикновено се разделят двете понятия.
ИВАН ИВАНОВ: Точка 2 на ал. 1 на чл. 57 добива вида:
„2. при неизпълнение на изискванията за пощенска сигурност, ?посочени в чл. 53, т.2?, както и по предложение на компетентните органи, когато се установили действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност;”
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да гласуваме този текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлага се комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя за § 63 в следната редакция:
„§ 63. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата „лицензия” се поставя запетая и се добавя „издадена за извършване на услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3”;
б) в т. 1 думите „финансова или техническа невъзможност на лицензирания да извършва дейността си” се заличават.
2. В ал. 3 думите „универсална пощенска услуга или на част от нея” се заменят с „услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3”.”
ИВАН ИВАНОВ: Това трябва да бъде в т. „в”. „Точка 2 се изменя така” и се дава текстът, който гласувахме току що.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, моля да гласуваме този текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлага се комисията да подкрепи текста на вносителя за § 64, тъй като няма направени допълнения.
Моля да го гласуваме.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлага се комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя за § 65 със следната редакция:
„§ 65. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
„(1) Неуниверсалните пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 се извършват свободно на територията на Република България след подаване на писмено уведомление по образец до Комисията за регулиране на съобщенията, което съдържа:”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. идентификационни данни на лицето;”
в) създават се т. 3 и 4:
„3. лице и данни за контакти;
4. дата на започване на дейността.”
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думата „актуално” се заличава и накрая се поставя запетая и се добавя „издадено не по-късно от 3 месеца преди подаване на уведомлението”;
б) точки 4 и 5 се отменят.
3. Алинеи 3 - 10 се изменят така:
„(3) Уведомлението се подава на български език в два екземпляра.
(4) В случай на непълнота на уведомлението в 14-дневен срок от получаването му Комисията за регулиране на съобщенията писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите в 7-дневен срок.
(5) След като установи, че уведомлението е надлежно подадено, Комисията за регулиране на съобщенията вписва лицето в публичен регистър за оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, който се публикува на страницата на комисията в интернет.
(6) Операторът, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, може да поиска писмено от Комисията за регулиране на съобщенията издаване на удостоверение за вписване в регистъра по ал. 5.
(7) Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверението в 14-дневен срок от постъпване на искането.
(8) За издаване на удостоверение по ал. 6 се заплаща административна такса в размер, определен по реда на чл. 63. Към искането се прилага документ за платена такса.
(9) Удостоверение по ал. 6 не се издава, ако не е приложен документ за платена административна такса.
(10) Операторът, извършващ неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, уведомява Комисията за регулиране на съобщенията за всяка промяна на данните от уведомлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпване на промяната.”
4. Алинеи 11 и 12 се отменят.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: В ал. 5 пише, че след като се установи, че уведомлението е надлежно подадено, КРС вписва лицето в публичен регистър, но няма срок за вписване. Как ще разбере операторът кога започва да работи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Той започва веднага след уведомяването.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: След подаване на уведомлението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Да, в момента, когато подаде уведомлението, може да започне работа. Не е необходимо да изчаква вписването. Ако има нужда да бъде удостоверено неговото право да извършва тази дейност, предполагам, че той може да поиска издаване на удостоверение. Това вписване в регистъра няма конститутивен ефект. Дали това вписване ще закъснее с една или две седмици, той може да работи. С факта на вписване на заявлението може да започне работа.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Не би ли трябвало това да бъде вписано изрично, за да няма тълкувания от администрацията и от тези, които подават документите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Това се разбира от самия закон, защото това изрично е вписано в предходния текст, който гледахме, че операторът може да започне да осъществява дейност след подаване на уведомлението. Никъде не се изисква да е извършена регистрацията.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Но ако има условия, при които операторът не бъде вписан?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Самият режим в Европейския съюз, към който се премина във всички сектори, има такава особеност. Премина се от регистрационен режим, който беше преди за този вид, за този тип дейности, към режим на уведомяване. Спецификата за разлика от предишния режим е, че при регистрационния режим трябваше да си подаде облекчен набор от документи, но да изчака регистрацията и тогава да започне. Сега при нотификационния режим е достатъчно да уведоми и да започне, като регистрацията има само осведомително действие по отношение на останалите участници или заинтересовани лица. Това е обща позиция по отношение на новите режими в цялото европейско законодателство.
СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Чисто редакционно уточнение, предложение за изменение на текста в ал. 5:
„(5) След като установи, че уведомлението е надлежно подадено, Комисията за регулиране на съобщенията вписва лицето в публичен регистър за оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3, който се публикува на страницата й в интернет;”
Така не се повтаря „комисията”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Защо не направихте по-рано това, а го правите сега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Ние подкрепяме текста така, както е предложен от работната група.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: В ал. 1 на чл. 59:
„(1) Неуниверсалните пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 се извършват свободно на територията на Република България...” Преди малко гласувахте думичката „свободно” да отпадне при универсалните услуги. Би трябвало да се уеднакви според мен.
ИВАН ИВАНОВ: И тук трябва да се направи същата поправка.
РЕПЛИКИ: Същата поправка да се пренесе и тук.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Тук специално в този израз не е фатално, но за да се използва една и съща терминология, може да се сложи същият израз и тук, за да има последователност в терминологията. „На територията на Република България или на част от нея” вместо „свободно”.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Когато един оператор извършва услуга, как потребителят може да разбере дали последният е уведомил Комисията за регулиране на съобщенията. Примерно операторът казва, че днес са подали уведомление и още не е излязла регистрацията. Как може да бъде защитен потребителят, след като няма срок, в който трябва да бъде извършена тази регистрация и вписване в регистъра?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Дали операторът е вписан или не е вписан, потребителят може да бъде защитен единствено, когато подаде сигнал или жалба в Комисията за регулиране на съобщенията. В този смисъл не е необходимо потребителят да проверява операторът вписан ли е или не. Ако той не е доволен от някой, просто отива в Комисията за регулиране на съобщенията и подава жалба. Оттам нататък комисията по служебен път може да провери дали той е подал нотификация независимо от факта на вписване. Потребителят не може самоуправно да отиде и си търси правата. Трябва да се обърне към компетентния орган. А компетентният орган знае има ли подадено заявление и операторът има право да осъществява дейност, или не. Фактът на вписване не е решаващ за правата, възникнали за самия оператор. Комисията служебно ще провери това.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ал. 1 добива вида:
„(1) Неуниверсалните пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 се извършват на територията на Република България или на част от нея след подаване на писмено уведомление по образец до Комисията за регулиране на съобщенията, което съдържа:”
Моля първо да гласуваме този уточнен текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да гласуваме целия § 65.
За 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, благодаря много за участието, благодаря и на гостите. Днес заседанието беше много тежко. Следващия четвъртък заповядайте отново в 14.30 ч. Мястото и участниците ще са същите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Вълков