1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-23, внесен от Министерски съвет на 02.10.2009 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите /LRIT/ на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, №902-02-11, внесен от Министерски съвет на 15.10.2009 г.

---

На 22 октомври 2009 година от 14. 30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.

ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902 – 01 - 23, внесен от Министерски съвет на 02. 10. 2009 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Договора предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите /LRIT/ на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, № 902 – 02 - 11, внесен от Министерски съвет на 15. 10. 2009 г.

Имате ли предложения за допълнение на дневния ред?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моля в дневният ред да бъде включена и т. „Разни”, в която ще имам едно искане.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Има направено предложение за включване на т. Разни в дневния ред. Имате ли други предложения? Няма.

Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред с включване на т. Разни, да гласува.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.

Гости на нашето заседание днес са:
По т. 1 представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Първан Русинов – зам. министър, представители на Комисията за регулиране на съобщенията г-н Веселин Божков – председател, г-н Валентин Хараламбов – зам. председател и членове на комисията Тодор Костурски, Вяра Минчева и Анета Иванова. По точка 2 са поканени представителят на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от Изпълнителна агенция „Морска администрация” г-н Петър Киров – зам. изпълнителен директор.

Предлагам да преминем към разглеждането на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-23, внесен от Министерски съвет на 02. 10. 2009 г. – второ гласуване.
Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Моля, който е съгласен с така предложеният текст, да гласува.
„За” -12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.

§1. В §1 няма направени предложения и допълнения предварително. Имате ли вие предложения?
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да взема отношение по текста на § 1, т. 3. „2. Създава се т. 3: „3. от Министерски съвет за собствени нужди”.
Прочетен целият параграф звучи така:
”Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения от Министерски съвет за собствени нужди”. В мотивите по отношение на закона сме записали: „Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е посочен като орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в облостта на електронните съобщения и в областта на информационното общество”. Почти същото бяхме записали и в мотивите към Закона за електронното управление. Впрочем идеята за създаването на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше да има един силен държавен орган, който да обхваща цялата материя, свързана с провеждането на политиката в областта на електронните съобщения и информационното общество.
На пръв поглед до тук няма нищо нередно, но добавянето на тази точка „Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения от Министерския съвет за собствени нужди” означава следното нещо: ние фактически лишаваме министъра от половината от неговата сфера. Защо? Защото Министерски съвет, за да прилага електронни съобщения своите нужди, той ще използва националната електронна мрежа на държавната администрация. Това е една доста широка мрежа, обхващаща една доста голяма част от страната и стигаща не само до административните центове, но и до разклоненията по-надолу. Ние създаваме паралелен център за и всъщност от страна имаме електронно управление, което е под него и в същото време имаме една система за държавната администрация, която започва да съществува паралелно и е със същите функции. При това положение се получава един парадокс. Не само, че е осакатено електронното управление, но се налага то или да развива своя собствена мрежа и да развива своите мрежи, защото не може да ползва НАМБА-та. В същото време НАМБА-та не може да бъде използвана за кой знае какви цели, защото електронното управление не я обхваща. Министерски съвет няма капацитет да се занимава с тази мрежа и със съществуването на второ електронно управление, защото по същество ние фактически имаме две електронни управления. Това противоречи на идеята за създаването в министерството на електронно управление и прехвърлянето на електронните съобщения към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съществуването на два центъра е в противоречие и несъвместимо, да не говорим че включването на изключения като това „…,от Министерския съвет за собствени нужди”, може да доведе до въпроса защо да няма и друго изключение за Президентството и т. н. т.

Фактически ние от една страна даваме правомощия на министъра, а в същото време го лишаваме от база. В това отношение вносителят трябва да преосмисли тази точка и да я оттегли.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Преди да направя изказване, аз искам да попитам вносителят Министерски съвет чрез ресорния зам.министър г-н Първан Русинов кои са мотивите за включването на този текст, защото внимателно прочетох мотивите към законопроекта и те до голяма степен отразяват основанията за другите промени, но няма нито ред който да обясни защо Министерски съвет е пожелал да включи т. 3, чл. 3?

Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, след като изслушах изказванията на народните представители и поставените въпроси искам да кажа, че мотивите които изложихме на първо четене за включването на този текст изхождат от взетото решение на заседание на Министерски съвет да се предложи такава редакция, с оглед на това че Министерският съвет е върховния орган на изпълнителната власт, осъществява политиката в държавата, включително по линия на вертикалното управление и като такъв следва да му се гарантира малко по-голяма гъвкавост, малко по-големи възможности да оперира, като по-малко се натоварва като ресурси.
В същото време изслушвайки вашите аргументи при първо четене на текста и сега доста по-подробно развити при второ четене, за което ви благодаря, съм склонен да преосмисля включването на тази т. 3 по два основни аргумента.
Първо наистина е възможно този текст да бъде тълкуван по такъв начин, че инфраструктурата за осъществяването на функциите от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъде разделена по такъв начин за управление, че да не може да се осигури ефективното й ползване и управление.
От друга страна съм склонен да подкрепя аргумента, че макар и функцията на Министерски съвет към държавата да е ясна, все пак това е едно изключение, което се допуска само с този орган и по този начин, въпреки че има логика и във включването на такъв текст , все пак се създава един прецедент, който би могъл да бъде опасен и да бъде използван при нормотворческата дейност в други области.
Предвид това, мисля че можем от името на вносителят да изразим становище за оттегляне на т. 2 на § 1, с която се създава т. 3 „3. от Министерски съвет за собствени нужди”.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз благодаря за това изказване на зам.министър Русинов. Действително в интерес на правителството е в момента да не се предлага подобен текст. Имам предвид следното. Ако погледнем чл.3 в неговата цялост, първо точка 1 от чл. 3 касае тези служби, които имат ясна задача да се грижат за националната сигурност на страната.Това са Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Държавната агенция за национална сигурност, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, които са звена някои от тях директно на министерства и от състава на Министерски съвет.
След това в т. 2, така както е прередактирана, защото Държавната агенция за информационни технологии вече не съществува, е записано: „2. от държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност”, което дава яснота, че чл. 3 касае неприлагането на закона за процесуални електронни съобщения, свързани с националната сигурност на страната.
Поставянето на т. 3 „3. от Министерски съвет за собствени нужди”, създава определен прецедент. Аз се запознах с историята на този проблем, още преди 10 г. когато министър на държавната администрация беше Марио Тагарински. Той беше започнал да изгражда такава система. Разговарях и с бившият министър на транспорта и съобщенията Антони Славински. Те разбира се изказаха аргументи в подкрепа на това да има такава възможност Министерски съвет за собствени нужди да си изгражда собствена система за осъществяване на електронни съобщения.
Моето предложение също е този текст да бъде оттеглен, тъй като той ще породи съвсем разнопосочни коментари, дори да няма дискусия в залата. Благодаря ви.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Потвърждавам, че т. 2 на §1, с която се създава т. 3 „3. от Министерски съвет за собствени нужди” я оттегляме.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Има ли други мнения и становища по този въпрос? Ако няма, предлагам да гласуваме.
Моля, който е съгласен предложената т. 3, която гласи: „3. от Министерски съвет за собствени нужди” да отпадне, да гласува.
„За” – 12, „против” е „въздържали се” – 1. Приема се.
След проведеното гласуване §1 ще добие следният вид:
§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 2 се изменя така:
„2. от държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност”.
Моля, който е съгласен с така прочетеният текст, да гласува.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържали се” – 1. Приема се.

§ 2. В § 2 има предложени редакции от Дирекцията за законодателна дейност. Параграф 2 добива следният вид: „§2. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Министерство на транспорта” се изменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „ Министерство на извънредните ситуации” и „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо думите”председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
в) в изречение трето думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията”;
3. В ал. 4 думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
Имате ли забележки по този текст?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ:
Моля, който е съгласен с така предложеният текст, да гласува.
„За” – 12, „против” и „ въздържали се „– няма . Приема се

Предлагам §§ 3, 4 и 5 да ги гласуваме амблок, тъй като няма направени предложения. Ако някой има изказване по тези параграфи, моля да го направи. Няма.
Моля, който е съгласен с текстовете по §§ 3, 4, и 5 да гласува.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приемат се.

Допълнителна разпоредба .
§6. В останалите текстове на закона думите:
1. „председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” и „председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”
2. „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
3. „Министерството на транспорта” и „министъра на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
Имате ли бележки по този текст?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ:
Моля, който е съгласен с предложеният текст, да гласува.
„За” 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Моля, който е съгласен с текста на Преходни и заключителни разпоредби, да гласува.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.
По §§7 и 8 няма направени бележки. Предлагам да ги гласуваме амблок.
Моля, който е съгласен с текста на §7 и §8, да гласува.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приемат се.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз не бих желал с това, че ние гласувахме в момента промени за изменения на Закона за електронните съобщения, които обаче са със стандартни текстове, подмяна на имената на министерства и на министъра да се счита, че Закона за електронните съобщения е перфектен и че не се нужда е от допълнително изменение. Искам да напомня и се радвам, че председателят и членове на Комисията за регулиране на съобщенията са тук и че два текста от Закона за електроните съобщения бяха изключени от закона с решение на Конституционния съд, в резултат на исканията на народни представители. Очевидно трябва да се направи преглед на Закона за електронните съобщения и се надявам, господин зам.министър, че министерството, представлявано от Вас ще се заеме с тази промяна. Не е редно народни представители да инициират промени, които ще бъдат „на парче”. Би трябвало правителството чрез вас да направи преглед на закона и съответно корекции в него. Благодаря ви.

Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Законопроект за ратифициране на Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите |/LRIT/ на Изпълнителна агенция „Морска администрация”,№ 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 15. 10. 2009 г.
Давам думата на г-н Петър Киров – зам. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

Г- Н ПЕТЪР КИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, договорът, който имате пред себе си е подписан от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” на 17 юни 2009 г. при условие за последваща ратификация. Чрез него се уреждат условията за предоставяне на данни от регионалният център, изграден от Европейския център за далечно опознаване и проследяване на корабите . Този център е създаден в резултат на две решения на Съвета на Европейският съюз, респективно от м. октомври 2007 г. и м. декември 2008 г. Самото създаване на този център произтича от изменение в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, които бяха приети от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация през 2006 г.
С тези изменения в световното корабоплаване се създава система за далечно опознаване и проследяване на корабите, която има за цел да повиши безопасността на корабоплаването, да осигури разпространение на информация за местоположението на кораба, с цел повишаване и на тяхната сигурност, предотвратяването на терористичните актове, както и предпазване на околната среда от замърсяване.
Съгласно разпоредбите на конвенцията право да използват тези данни имат държавата на знамето, крайбрежната държава, като в този случай Международната морска организация прие за разлика от Конвенцията на ООН по морско право, която схваща правата на крайбрежната държава до 200 мили от изходните линии, че става въпрос за кораби, които се намират до 1000 морски мили от изходните линии на крайбрежните държави. Право да получават тази информация, както вече казах имат администрацията на знамето, т. е. държавата на знамето, крайбрежната държава, както и държавата на пристанището по назначение. Тази информация може да бъде използвана освен всичко останало и за целите на морското търсене и спасяване.
Самият договор предвижда заплащането на минимална вноска от Република България за получаването на тези услуги от Европейската агенция за морска безопасност, която е определена като компетентен орган от Съвета на Европейския съюз да изгради и поддържа този център. Вноската е в размер на 3 000 евро. Освен тази твърдо определена предварителна вноска, в случаите когато държавата на знамето изисква допълнителна информация с по-голяма честота от тази, предвидена в договора, са възможни и допълнителни заплащания, като те са определени в приложение към договора, който е на вашето внимание.
Това е което бих могъл да кажа най-общо. Ако има някакви специални въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Имате ли други мнения?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Искам да задам един съвсем кратък въпрос. Каква е честотата, която е регламентирана като стандарт, при което вноската от 3 000 евро покрива разходите на всяка страна, която е подписала споразумението за този европейски център ?
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Става въпрос за така нареченото задължително докладване по системата „LRIT”, системата за далечно проследяване и опознаване на корабите, става въпрос за периодично изпращане на информация от кораба на всеки 6 часа, което се осъществява чрез сателит.
В случаите, в които държавата на знамето изисква по-често получаване на такава информация, се прилага и съответна тарифа, която е част от договора. Самият договор е разработен, това са стандартни правила за използване на центъра, от работна група на държавите-членки на Европейския съюз, която заседаваше в Лисабон, където е централата на агенцията.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, процедурата наистина е стандартна, тъй като има финансови задължения. Република България трябва да внесе 3 000 евро, за да се покрият стандартните разходи на този център за данни за далечно проследяване на кораби и очевидно трябва да мине през Народното събрание. Мисля, че ние трябва да го подкрепим единодушно, още повече че това засилва сигурността на морските превози, както търговски, така и пътнически, за което беше казано от представителя на министерството.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Аз смятам, че всички сме на това мнение.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В тази ситуация парите не са от най-голямо значение, сигурността е най-важното нещо, така че внесеният закон за ратифициране на договора трябва да се разгледа от Парламента и аз предлагам да го подкрепим, тъй като това е част от включването ни в цялата система на сигурност в корабоплаването.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, виждам че има единомислие по въпроса.Предлагам Законопроект за ратифициране Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите /LRIT/ на Изпълнителна агенция „Морска администрация” ход № 902 – 02 - 11, внесен от Министерски съвет на 15. 10. 2009 г. да бъде внесен на първо гласуване.
Моля, който е съгласен да гласува.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.
Съгласно процедурата предлагам да го гласуваме и на второ гласуване.
Предлагам съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за работа на Народното събрание да го гласуваме и в Комисията за второ гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
“За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.

Предлагам да прочета самият проект на Закон за ратифициране на договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите /LRIT/ на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
Член единствен. Ратифицира Договора за предоставяне на данни от Европейския център за далечно опознаване и проследяване корабите /LRIT/ на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, подписан на 17 юни 2009 г. – второ гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
„За” - 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.

Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА – Разни.
Давам думата на г-н Иван Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Вчера по време на разискванията в Пленарна зала по Законът за пощенските услуги стана ясно, че в момента се извършва одит на „Български пощи” ЕАД и има констатирани нередности, които може да са значителни по обем и по характер, моето предложение към вас е след завършване на одитната процедура да бъде изпратено копие в комисията. Една от важните задачи на комисията е да контролира дейността на такива държавни дружества, каквото е „Български пощи” ЕАД и да се запознаем с извършените там нарушения или други нередности. Ние трябва да упражняваме контрол върху тези дружества и след като се запознаем с одитният доклад да може какво може комисията по определен начин да обсъди.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Имате ли други мнения по този въпрос?
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз смятам, че самата комисия не е необходимо да се занимава с одитният доклад, тъй като това е работа на изпълнителната власт.Ако е необходимо можем да извикаме министъра да ни докладва и ако установим, че има големи нарушения да поискаме информация.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз също смятам, че ако има установени нарушения, те ще отидат в съда. Това е работа на изпълнителната власт.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз смятам, че след приключването на одита, в комисията трябва да бъде изпратен одитния доклад за информация и контрол.
ПРЕДС. ИВ. ВЪЛКОВ: Моля, който е съгласен в комисията да бъде изпратен одитният доклад за „Български пощи” ЕАД само за информация, да гласува.
„За” – 10, „против” – няма, „въздържали се” – 1. Приема се.

Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /