1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г. – на първо гласуване.
2. Разни.

---

На 05 ноември 2009 година от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги и уважаеми гости! Съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия откривам заседанието, тъй като имаме необходимият кворум. Всеки от вас има предложеният дневен ред.
ДНЕВНИЯТ РЕД съгласно нашия правилник е обявен предварително:
1.Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г. – на първо гласуване.
2. Други.
Имате ли предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.

Позволете ми преди да започне обсъждането по точка първа да ви представя гостите на нашето заседание:
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията присъстват:
Александър Цветков – министър
Камен Кичев – зам.министър
Първан Русинов – зам.министър
Ивайло Московски – зам.министър

От Министерство на финансите присъстват:
Румен Порожанов – Началник на кабинета на министъра на финансите
Катя Каменова – началник сектор в дирекция „Държавни разходи”
Мария Веселинова – държавен експерт, дирекция „Финанси на реалния сектор”
Румен Тушев – държавен експерт, дирекция „Финанси на реалния сектор”
Карина Караиванова – началник отдел в дирекция „Национален фонд”.
На нашето заседание присъстват и представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Георги Прегьов – зам.министър
Маргарита Николова – директор дирекция „Финанси”
Божидар Йотов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”
Емилия Петрова – директор дирекция „Финанси и разплащане по проекти” на Агенция „Пътна инфраструктура”
Христо Дурев – директор дирекция „Бюджет и планиране и развитие на пътната инфраструктура” на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Присъства и председателят на Комисията за регулиране на съобщенията г-н Веселин Божков.
По ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред давам думата на г-н Румен Порожанов – Началник на кабинета на министъра на финансите.

Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, на вашето внимание ще представя основните финансови показатели и заложените параметри, с риск те да прозвучат малко сухо при самото представяне, но се надявам в допълнение на това, което ще представят колегите от другите министерства картината да стане по-ясна.
Както е видно от внесеният законопроект за бюджета, брутният вътрешен продукт, който е заложен е 518 млн.лева. Общият размер на средствата е 1 940 млн.лева. Тези средства са разделени на национален бюджет и на европейски средства, те съответно са 1 295 млн.лева - национален бюджет и 644 млн.лева от европейски средства.
Основните параметри по бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заложените приходи за 2010 година са 27 млн.лева, респективно разходите са в размер на 80 157 000 лева. В рамките на бюджетът са заложени средствата за издръжка.Капиталовите разходи, които са в бюджетът на министерството са в размер на 13,5 млн.лева.Аз няма да се спирам по конкретните пера на бюджета.
Следващият бюджет, който е свързан с групата транспорт и съобщения, това е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в частта на Агенцията за пътна инфраструктура. Основните приходи са в размер на 500 257.8 млн.лева, а разходите са 264 283 000 лева. Както знаете заложени са приходи от билетни такси, респективно по-интересните показатели в рамките на текущата издръжка , които са разходите за поддръжка на инфраструктурата са 146 млн.лева и капиталовите разходи са близо 99 млн.лева.
В бюджетът на Министерство на вътрешните работи има заложени разходи за специалната куриерска служба, които са в размер на 4,2 млн.лева.

|По бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията. Приходите са в размер на 45 570 000 лева, респективно разходите са значително по-малко, в размер на 10 589 000 лева. Само като информация на комисията искам да кажа, че във всички общински бюджети има заложени разходи в рамките на тази група транспорт – около 220 000 000 лева.
Преминавам към заложените параметри по централният бюджет. Първо ще се спра на параметрите, свързани с железопътния транспорт.
За Български държавни железници разчетените средства за субсидии са в размер на 160 млн.лева. Както всички от вас знаят, това са разходите свързани с договора за задължителна обществена услуга или по-точно покриването на дефицита по този договор. В конкретният случай той не е за Български държавни железници, а ще бъде за Пътнически превози.
За Национална компания Железопътна инфраструктура средствата, които са заложени за поддръжка и експлоатация са в размер на 82 млн.лева.
Пропуснах да направя едно пояснение, че за разлика от миналата година, в настоящият бюджет не се залага така нареченият буфер от определен процент, който да се задържат разходите в начален период на годината.
В субсидиите за автомобилният транспорт – вътрешноградски и междуселищни пътнически превози са заложени 22 млн.лева, от които 8 млн.лева за Столична община и 14 млн.лева за регионален транспорт.
В частта на капиталовите разходи за Национална компания Железопътна инфраструктура са разчетени 90 млн.лева за изграждане на този тип инфраструктура и респективно за Български държавни железници или по-точно те ще бъдат за бенифициента по договора с държавата Пътнически превози – 20 млн.лева.
Друг капиталов разход, който е заложен за подпомагане на бюджета това е за Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Неговият финансов параметър е 9 млн.лева. Просто искам да припомня, че този капиталов разход се появи в един по-скорошен период и беше свързан с това да се осигури възможност на държавното предприятие, в рамките на собствените си приходи да обслужва заема, който беше извършен от Стопанската банка за реконструкция на Пристанище Бургас, така че да може със собственият си приход да покрива вноските по главницата и лихвата, а респективно да не се нарушава тяхната капиталова програма да се залагат средства в централния бюджет. Подобни са параметрите и за тази година.
Това което бих искал да добавя е, че в рамките на централният бюджет има заложени също средства в размер на 9 млн.лева за компенсиране на безплатните винетки, получени от лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Те се изплащат на Агенцията за пътна инфраструктура. Респективно в централният бюджет има заложени разходи по обслужването на лизинга за самолет за отряд 28, в размер на 18 млн.лева и за отчуждителни процедури за пътни проекти, изпълнявани от Агенцията Пътна инфраструктура в размер на 20 млн.лева.
В централният бюджет са заложени и разходите за държавни инвестиционни заеми, които са в транспортният сектор и които трябва да бъдат обслужвани в рамките на 2010 година. Техният финансов параметър е 281 млн.лева, разписани разбира се са видовете заеми, които се обслужват в момента.
Позволете ми да заключа моето експозе със заложените средства в национален фонд. Те са свързани с разходите, които ще бъдат по Програма ИСПА. Както знаете следващата година е последна. Те са заложени в размер на 263 млн.лева и респективно в рамките на националния фонд разходите, които са предвидени по двете основни оперативни програми – транспорт и регионално развитие в размер на 381 млн.лева. Разбира се вътре е включено и самото съфинансиране, съгласно изискуемите стандарти и параметри на Европейския съюз.Последните два финансови параметри, свързани с националният фонд, както повечето от вас знаят имат своята мобилност, включително по Програма ИСПА, при положение че имаме по-добро усвояване средствата ще ни бъдат възстановени в рамките на годината от Европейския съюз и съответно съществуват съответните модели за съфинансиране. Благодаря ви.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, предлагам да дадем думата на министър Цветков да ни представи бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и след това да проведем разискванията по самият бюджет.

Г-Н АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, накратко ще ви запозная с бюджетната рамка 2010 година на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Като изходни данни проектът за бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2010 г. е съставен в съответствие с решение на Министерски съвет № 203 за бюджетната процедура и решение № 705 за одобряване на средносрочна фискална рамка и основните допускания за разработване на 3-годишните бюджетни прогнози за периода 2010 – 2013 година.
Натуралните показатели, които са заложени в този проект на бюджет са следните: щатните бройки по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2009 г. са 2 996 бройки, като проекта на бюджет за 2010 г. е разработен при 2 873 щатни бройки. Отразено е закриването на ДАИТС и създаването на Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи като второстепенен разпоредител. Отразено е също и преминаването на 11 щатни бройки от закритото Министерство на държавната администрация при административната реформа, така че в тази намалена бройка за 2010 г. са включени и бройките от изпълнителната агенция.
Допусканията, които са направени при съставянето на бюджета са съответно запазване на здравно-осигурителната вноска в размер на 8 % и минималната работна заплата, която запазва размера си от 2009 г. 240 лева.
Предвидените собствени приходи по бюджетът на министерството за 2010 г., които се администрират от Централното управление и второстепенните разпоредители са в размер на 27 млн.лева, от които 81 % се генерират предимно от държавни такси, които са събирани от тарифа № 5. Съществен дял имат събраните глоби на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.
Разходите по бюджетът на министерството. Аз не бих искал да повтарям колегата Порожанов. В приходната част те са 28, 18 млн.лева в Законът за бюджета за 2009 г., за 2010 те са 27 ,07 млн.лева.
Разходите по бюджетът на министерството за 2009 г. са насочени към изпълнението най-общо на следните политики: модернизиране на транспортната инфраструктура; подобряване на организацията и управлението на транспорта; безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта; политика в областта на електронните съобщения; политика в областта на развитието на информационното общество и политика в областта на устойчивото развитие на пощенския сектор.
Извън тези политики са разходите на Авиоотряд 28 за изпълнение на полети със специално предназначение и за обслужващи дейности на администрацията на ведомството.
В областта на електронните съобщения за 2010 г. се предвижда разработка на много политики за развитие на електронните съобщения и за управление на радиочестотния спектър.
Предстои и промяна в Законът за електронните съобщения във връзка с новата рамка на Европейския съюз. Разработена е вече стратегия за развитие на широколентовият достъп и предстои разработване и на национална програма за изпълнение на тази стратегия.
В областта на електронното управление какво предвиждаме? Приемане на политика и стратегия за развитие на информационното общество, които ще определят визията, стратегическите цели, приоритетите и механизмите за координация, доколкото информационните технологии обхващат всички сектори.
При ИТ технологиите в условията на криза е много важно да бъдат популяризирани информационното общество и българската ИТ индустрия пред бизнеса чрез участие в програми, семинари, информационни дни. Считаме, че това ще доведе до ръст в сектора и по-добро позициониране на българският ИТ бранш у нас и в чужбина. Ще се разработват стратегия и програма за развитие на електронното управление. Необходимо е да се осъществи проучване и одит на съществуващите инфраструктурни и информационни системи, с оглед координация и намаляване на тежестта на бюджета във всички сектори в средносрочен аспект.
Това, което предвиждаме още е да се създадат условия за дейност на Съвет по вписванията, Съвет по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност и Съвет по мрежова и информационна сигурност.
В съответствие с европейската политика за достъп до геоданни да се проектира и изгради национален геопортал и стандарти за достъп до инфраструктурата за пространствена информация и да се осъществят механизмите за координация.
Политиките се изпълняват посредством 25 програми, които са приложени към материалът, който надявам се е раздаден на всички.
Общите разходи по бюджетът на министерството за 2010 г. възлизат на 80 157 000 лева при 114 910 000 лева по Закона за бюджета за 2009 г.
Общото намаление на бюджетът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията спрямо 2009 г. е 34,7 млн.лева или 30 % намаление.
Увеличение има в текущите разходи във връзка с поддръжката на изградената инфраструктура за нуждите на държавното управление и подготовката на програмни стратегически документи, свързани с електронното управление, информационното общество, иновациите, оперативната съвместимост и информационната сигурност. Трябва да се отчете, че в тези текущи разходи разбира се са и разходите за изпълнителната агенция, която е създадена от структурите на бившата ДАИТС.
Значително е намалението в капиталовите разходи с 35 млн.лева или 72 %.
Модернизирането и изграждането на транспортната инфраструктура през 2010 г. включва обекти, финансирани от бюджета, предприсъединителните фондове и чрез оперативна програма Транспорт. Предвижданията за капиталовите разходи за 2010 г. на министерството по обектите са изготвени съгласно заемните споразумения , етапите на реализация на тези проекти и потребностите от средства за тяхното изпълнение.

Съвсем накратко ще ви запозная с основните проекти, които предвиждаме да бъдат финансирани, респективно реализирани през следващата година, като ще продължи изграждането на тези, които са стартирали.
Нов пътен и железопътен мост на река Дунав при градовете Видин-Калафат и прилежащата инфраструктура. За 2010 г. да са осигурени средства по източници на финансиране както следва: държавен инвестиционен заем 57,6 млн. лева, субсидия 2 млн.лева, централен републикански бюджет 10 млн. лева, ИСПА 58,7 млн.лева,погашения 2.6 млн.лева, национално съфинансиране 49,5 млн.лева.
Реконструкция и електрификация на ж.п.линията Пловдив – Свиленград-турска и гръцка граница и оптимизиране на трасето със скорост 160 км/час. Проектът също се финансира със средства от предприсъединителните фондове ИСПА със средства от Европейска инвестиционна банка и средства от държавния бюджет.
Проекти по програмата ТЕНТИ, които включват основно техническа помощ.
Строителство на зимовник за презимуване на 39 речни кораба, плаващи по река Дунав – трета фаза на този проект. За 2010 г. са осигурени средства в размер на 3 400 000 лева.
Пътна връзка от бул.Брюксел до новия пътнически терминал на летище София. Предвиждаме този обект да бъде замразен, тъй като имаме реално неизпълнение на обекта до този момент.
Оперативна програма Транспорт. По тази програма предвиждаме следните проекти през следващата година: реконструкция и електрификация на ж.п.линията Свиленград-турска граница. Продължение на този обект от тази година. Осигурено е съответното национално съфинансиране.
Проект Разширение на метрото София, вторият метродиаметър. Този обект също продължава от 2009 година.
За всички останали проекти по оперативна програма Транспорт за 2010 г. се предвижда да бъдат изработени апликационните форми, тръжните досиета за строителството и в рамките на програмния период да бъдат сключвани договори за строителството и консултантските услуги.
По Оперативната програма за проектите, които се предвижда да стартират като строителни работи през програмния период 2010 – 2012 година са предвидени средства в размер на 3 209 955 000 лева, като средствата са осигурени от Европейски фонд за регионално развитие и от национално съфинансиране.
В програмният формат на бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2010 г. са включени съответно и предоставените субсидии и капиталови трансфери за БДЖ и за НКЖ, разбира се и за пристанищна инфраструктура, които бяха цитирани от колегата Порожанов.
Бих искал също така да ви информирам, че в момента текат тръжните процедури за речната информационна система, финансирана по оперативна програма Транспорт. До няколко дни ще започне тръжната процедура за ж.п.линията Пловдив-Бургас. Това също е проект, който се финансира по оперативна програма Транспорт. Работи се много интензивно и по останалите проекти по оперативната програма и се надяваме в следващите няколко месеца да стартират още два проекта, свързани с реконструкцията на железопътните участъци.
Накратко това е рамката, която се предвижда през 2010 г. за Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За по-детайлна информация, ако е необходимо разбира се ще отговорим.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, имате думата за разисквания, въпроси и мнения по така предложеният бюджет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз искам да задам само два въпроса, а останалите ще ги задам в Пленарна зала.
Най-напред ще поставя въпросът, свързан с железопътния транспорт.
Предишното правителство прие една програма за развитие на железопътния транспорт до 2013 година. Като неразделна част от тази програма е търгът, който се проведе и Договорът който се сключи за предприятието Пътнически превози към Български държавни железници. Аз виждам обаче, че в бюджетът за 2010 година средствата, които се предвиждат не са свързани с тази програма, т.е. те са много по-малко. Струва ми се, че те са 95 млн.лева по-малко и около 90 млн.лева е и за железопътното предприятие.Това, което си спомням е, че бяхме предвидили 60 млн.лева в договора за пътнически превози и за модернизация на железопътния състав – рециклиране и закупуване на вагони на различни влакове, а тук в бюджета са заложени 20 млн.лева. Само там имаме 40 млн.лева по-малко. Това означава ли, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не поема ангажимент по отношение на тази програма, която беше приета, вие отхвърляте ли я? Аз това, което искам да кажа е, че ако това нещо стане, наистина ще запазим статуквото, което има в момента железопътния транспорт. Тази Програма е разработена и с експерти от Европейския съюз и това са минималните средства, които могат да дадат някакво раздвижване в тази част от транспортния сектор.
Вторият въпрос е свързан с оперативните програми. Ако погледнем § 22 на бюджетът, господин министър, там е записано че държавните инвестиционни заеми през 2010 г. , общият им вид като разходи е 437 997 000 лева. Това, което чухме от г-н Порожанов е ,че държавният инвестиционен заем за сектор Транспорт е 281 млн.лева. Аз набързо пресметнах, че само за двата проекта по ИСПА са необходими 242 млн.лева.
Пред мен има една програма, която е разработена за пътищата и мисля, че в края на краищата пътищата са неразделна част от транспортната ни система, където е записано, че ДИЗ-те за Пътната агенция са 418 млн.лева. Явно тук има някакво разминаване и вероятно тази програма на Пътната агенция не е вярната програма, защото тогава колко да ДИЗ-те, които ще се отделят за проектите, които са предвидени в Програма ИСПА по отношение строителството на пътища, включително и за оперативните програми. Нека не забравяме, че тук е и Автомагистрала Люлин, която е също един от важните проекти за страната.
Аз виждам, че голяма част от проектите и това е добре, че пуснахте най-сетне тръжната процедура Пловдив-Бургас, надявам се, че в скоро време ще се пусне тръжната процедура за Пловдив- София, тъй като това са проекти, които са готови, аз с притеснение гледам, че се бавим в тази посока. Това означава, че в декларацията, която е дадена във вашия доклад, че голяма част от тези проекти ще започнат изпълнение през 2010 година. Осигурено ли е националното съфинансиране, а то никак не е малко? Ако искате след това ще ви извадя числата, за да видите за какви суми става дума. Осигурено ли е националното финансиране на това, което е записано тук, в какви размери е и къде в бюджета точно е записано, защото аз не го видях, господин Порожанов в числата, които са дадени за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и отново говорим за оперативни програми, а нямаме осигурени средства от държавата, с които да съфинансираме тези проекти?
Ако погледнете това, което е дадено за Дунав мост, те не са включени към ДИЗ-те, Дунав мост-Видин-Калафат, национално са финансирани 49 млн.лева. Държавният инвестиционен заем е 57 млн.лева. Държавният бюджет е 10 млн.лева.Аз мога да ви цитирам цифрите и за всички останали проекти, но колегите ще могат да ги видят. Интересува ме тези средства предвидени ли са в бюджета или чисто и просто сега ги оставяме да висят и ще ги прехвърлим отново средства от ДИЗ-те, там където нямаме изпълнение?
Също така искам да ви обърна внимание на обекта Булевард Брюксел, който се строи още от 2004 г. и изпълнителя е доста некоректен. Аз разбрах, че този обект ще го замразите. Аз мисля, че това е един много важен проект не само за София, но и за обслужване на летището. Какви са ви намеренията, защото средствата които са отделени за Булевард Брюксел са само 500 000 лева? Тази година имахме проблем със съфинансирането на зимовника, тъй като бяха взети от Министерство на транспорта,информационните технологии и съобщенията средства, за да се преразпределят на общините. Това означава ли, че през 2010 година въобще няма да продължи строителството Булевард Брюксел и ще използваме старата пътна връзка, която е до новия Терминал 2 на летище София?
Аз имам и други въпроси, но смятам че трябва да дам възможност и на колегите да зададат своите въпроси.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев. Давам думата на господин Крайчев.

Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Мутафчиев малко ни упрекна, че не задаваме въпроси, но аз смятам, че трябва да попитаме г-н Мутафчиев защо този бюджет според мен е едно ехо на управлението, в което беше г-н Мутафчиев.Аз искам да кажа тук за един проект, който се нарича Интермодален терминал София – фаза 1 . Всички тези интермодални оператори не приемат този проект. Може би г-н Мутафчиев ще обясни каква е идеята, но според мен той е напълно излишен и ако се замрази и той, ще останат средства за други дейности.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че този бюджет не е ехо от предишното управление, а е сложен „под индиго”, господин Крайчев, защото ако погледнем цифрите, които ни се дават, ще видим че почти няма никаква промяна по отношение на бюджета и мисля, че един бюджет е най-добър, когато не е нито в дефицит, нито е в плюс. Именно бюджетът за 2008 г. се оказва такъв, което личи и от справката, която е дал министъра, че те стъпват точно на цифрата, която е предвидена в бюджета.
Искам да попитам господин министъра редно ли е, когато наистина държавата се намира в криза, цялото намаление на бюджета на министерството да се поема от капиталовите разходи? Намалението на бюджетът на министерството е с 34 753 000 лева, а намалението на капиталовите разходи е 35 528 000 лева. Аз мисля, че това не е нормално, защото именно в криза трябва да се търсят и хората, които ще бъдат отстранени от други сектори в икономиката да могат да намерят своите работни места именно в такива инфраструктурни обекти, каквито са пътната, железопътната инфраструктура, за да може те да не индикират инфлация в страната като цяло. Така че мисля, че това не е добро като цяло за бюджета на министерството – изцяло намалението да се прави от капиталовите разходи.
Искам да попитам също така завишението на средствата за Отряд 28 като цяло е за вноските, които трябва да се плащат или може би грешно съм разбрал? Струва ми се, че г-н Порожанов каза че завишението от 8 млн.лева на 9 млн.лева е заради лизинга на новия самолет, който е купен от новото правителство. В началото на постъпването на министъра той каза, че няма никакви средства и ние ще продължаваме по същата схема, каквато беше при миналогодишния бюджет, така ли да ви разбирам. На какво се дължи завишението на средствата за Авиоотряд 28?
Аз искам да задам още един въпрос. Тъй като за ЛОТ 1,2,3 и 4 на автомагистрала Тракия е предвидено търгът да започне през м.ноември, а доколкото си спомням са посочени 164 млн.лева за изпълнението през 2010 година, ще бъдат ли направени абсолютно всички необходими дейности по трасето, които ще дадат възможност тези средства да бъдат реализирани през 2010 г.?

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз не мога да се съглася с твърдението на г-н Такоров, че бюджетът е написан „под индиго”. Преди всичко г-н Такоров, в областта на транспорта се касае за инфраструктурни проекти, които продължават някой път по пет, дори и по десет години. Ако следваме Вашата логика през 2000 г., когато беше подписан договора за строителство на Дунав мост – 2, трябва да кажете че всички девет бюджета са писани „под индиго” по отношение на този проект.
Същото се касае и за обектът Пловдив-Свиленград и за някои други такива инфраструктурни проекти. Те не могат да бъдат променени в рамките на една единствена година.
Аз имам няколко въпроса, някои от които са съвсем конкретни. В материалът, който ни е предоставен има две части. Първата част е Бюджет 2010 г. , а втората част Вашият обяснителен доклад, господин министър. Не мога да разбера защо в първата част няма нищо за информационните технологии и съобщенията и ако прочета само първата част, където е представен бюджетът, все едно че това е бюджет на Министерство на транспорта. Според мен част от нещата, които Вие сте обяснили в доклада трябва да намерят място и в първата част, която е като материал на министерството и е озаглавена само „Бюджет 2010”.
На второ място когато говорим за транспортната инфраструктура, съвсем основателно Вие се спирате на това, което по закона предвидихме, че ръководеното от Вас министерство има отношение към трансевропейските магистрали, които преминават през България.
Искам да разбера по същият начин ли всичко това, което се говори за тях министър Плевневлиев в момента го представя в Комисията по регионално развитие и благоустройство и тъй като Агенция Пътна инфраструктура е на подчинение на министър Плевневлиев, който отговаря за самото строителство, не се ли получава по някакъв начин дублиране на представянето от двете министерства. Тук трябва да се знае ясно какви са отговорностите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Искам да задам няколко конкретни въпроса. Когато говорим за Авиоотряд 28 и за тези 9 млн.лева, които са записани тук, интересува ме тези средства, които в крайна сметка ще бъдат отделени за закупуване на Правителствения самолет /ако той е един/ или на двата, участват ли тук и ако участват тук, къде са вписани? Те трябва да бъдат по определен начин предвидени в бюджетът 2010, ако продължава плащането по тях.
На второ място записано е както във Вашият доклад, така и в първата част на материала, че на 18 ноември т.г. трябва да приключат строително-монтажните работи на първия етап на електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив-Свиленград. Това е етапът Крумово-Първомай. Въпросът ми към Вас е изпълнява ли се този срок, защото ако погледна почти всички инфраструктурни проекти, някои от които продължават повече от 3 – 4 – 5 години, навсякъде вие с основание отбелязвате значително закъснение? Аз почти не видях проект, който наистина към момента да е изпълнен в предвиденият график.
Имам още един последен въпрос и той е свързан с приоритетна ост 2 по отношение на пътната инфраструктура на транспортното строителство и това е проекта Път 1.1. Видин – Монтана.Отбелязва се, че тръжната инфраструктура ще стартира през 2012 година. Има нещо, което не мога да разбера ясно. Този път Видин-Монтана беше обект на реконструкция в предишните години и като цяло беше завършен в два от трите ЛОТ-а Видин- Димово и Монтана-Руженци. Всъщност проблемният участък е от Руженци до Димово. Дали това, което ще се прави от 2012 година нататък е нещо различно от това, което беше направено до момента и се касае именно за този трети ЛОТ? Отчитам, че е необходимо този път да бъде реконструиран до влизането в действие на Дунав мост – 2.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като няма други въпроси, давам думата на министъра Александър Цветков за отговори.

Г-Н АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Аз ще отговоря на въпросите по реда на задаването им. Много ми хареса сравнението на г-н Крайчев за ехото от управлението. Господин Мутафчиев, програмата която вие сте подготвили и сте приели за развитието на железопътния транспорт е много хубава и оптимистична, особено на фона на излишъците през 2008 година, но за съжаление те са изхарчени и тази програма не може да бъде осигурена ресурсно, колкото и да ни се иска да я постигнем, тъй като това остава само в сферата на пожеланията. За никого вече не е тайна пред какви финансови затруднения са изправени двете компании – БДЖ и НКЖИ, с липсата на каквито и да било финансови средства в момента, в условията на криза, когато и работата изключително силно е спаднала и при тези натрупани задължения през годините, буквално те са фалирали компании. Тази програма е една пожелателна програма и при тези финансови възможности в момента не би могла да се реализира.
По отношение на § 22 искам да помоля г-жа Атанасова да даде пояснения.
Г-ЖА К.АТАНАСОВА: Аз смятам, че с този въпрос г-н Мутафчиев е много наясно по въпросът за заемите. Те продължават да се водят в ЦРД и тези заеми са в централният републикански бюджет и след усвояването на заема се прави корекция на вашия бюджет.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Хубаво е, че са в централният бюджет, за да може да има мобилност с Министерство на финансите именно заради тези закъснения, за които г-н Иванов говори, защото скоро ще се сблъскате и вие с този проблем за неточността по отношение на изпълнителите, за срокове и т.н.
Аз затова зададох въпросът на министъра да ми каже колко са ДИЗ-те за пътищата и осигурени ли са средствата за националното съфинансиране и предварителното съфинансиране на Оперативна програма Транспорт и ИСПА?

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Моля г-н Порожанов да отговори на поставените въпроси.
Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз ще си позволя да кажа по отношение на програмата и стратегията, където беше поставен въпросът за железопътния транспорт. Още когато се гледаха параметрите, считахме за прекалено оптимистично да може да ги осигурим финансово, независимо от това дали ще продължават ръстовете на брутният вътрешен продукт и т.н. Няма спор, че за железопътният транспорт трябват пари. Качествен железопътен транспорт без пари не става, даже несъответствията са доста по-големи от това, което г-н Мутафчиев спомена. Параметрите за капиталови и за субсидии бяха доста по-големи. Това, което все пак искам да отбележа и може би хората, които са запознати с параметрите за този сектор са го видели в бюджета, че в сравнение с всички останали разходи, които министерства и ведомства са редуцирали на нива и доста сериозно са съобразени със спадането на брутния вътрешен продукт и реално ако погледнем компенсирането на задължителната обществена услуга, размера е запазен.Разбира се вие всички трябва да знаете, че там има доста сериозни резерви в приходната част на самият оператор, защото ако се погледнат отчетите на съотношението собствени приходи с компенсиране от бюджета, те не са от най-добрите параметри. Разбира се в рамките на капиталовите разходи това, което е заложено за НКЖИ е горе долу еднакво със заложеното през тази година. Да, не е по две както беше заложено в програмата, но просто това са реалните параметри на бюджета. Те не създават комфорт, а създават една обективност.
По отношение на разходите за различните европейски програми. За ДИЗ-те общият параметър, който е заложен е 437 млн. лева, които касаят усвояването на всички ДИЗ-ве на всички министерства и ведомства. Разбира се ние никога не залагаме на всяко едно заявено намерение за усвояване на ДИЗ-ве на министерства, защото просто ще се блокира един бюджетен разход, а практиката която го е показала във времето е това, че дори това което е заложено не се усвоява, но и има и такъв момент, че там където имаме по-голямо усвояване да се дадат пари, а там където нямаме основание да бъдат пренасочени дори и за други цели.
ИСПА или фактически усвояването на европейските средства те са по бюджета на националния фонд. Бюджетът на националния фонд не е изведен в рамките на това, което виждате. Аз ще ви посоча параметърът, който е 1/10 от разходната част - трансферите. Трансферът на националния фонд, който е в размер на 389 млн.лева, това е финансирането което е предвидено да осигури националния фонд по усвояването на европейските програми – в разходната част, чл.1, ал.1, Трансфери - 1/10 от трансферите на националния фонд. Това е съфинансирането, което се отнася за всички европейски програми, то не е идентифицирано към една или друга програма, то е свързано с ИСПА, която приключва през 2010 година. Отделно от това фигурира един § 37, ал.2 от Закона за бюджета, който създава възможността за осигуряване на допълнително съфинансиране. Дано да стигнем до там, това означава, че сме постигнали това, което е планирано по усвояването на европейските програми. Накратко, както казах и първият път в националния фонд е осигурено съфинансиране.
Аз конкретно не мога да ви отговоря за Автомагистрала Тракия. Както ви казах всички рамкови параметри са еднакви за одобрените проекти по Оперативни програми Транспорт. Аз не се занимавам с това, но ако конкретният ЛОТ за Автомагистрала Тракия бъде одобрен по Оперативна програма Транспорт, той ще бъде включен във финансирането от националния фонд.

Г-Н АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Ако ми позволите да продължа с останалите въпроси. Интермодалният терминал. Хубаво е, че се чуват различни мнения, аз съм готов да го подлагаме на дискусия, разбира се сигурен съм, че има мнения в двете посоки, но можем да ги обсъдим.
Намаляването на бюджетът от капиталови разходи. Аз бих искал да ви обърна внимание, че текущите разходи като абсолютна стойност малко са нагоре, но трябва да се има предвид, че в системата на министерството вече има още една агенция, която се включва в това число, така че относително също имаме намаление на текущите разходи. По отношение на капиталовите разходи, да действително имаме значително намаление на капиталовите разходи, за да можем да постигнем това общо намаление и свиване на общата рамка, тъй като както знаете в тези текущи неща има разходи, които не биха могли да бъдат отрязани. Нали това са средствата за издръжка на тези администрации и те са жизнено необходими за съществуването на тези структури, иначе би трябвало да ги съкратим, ако искаме да ги махнем тези разходи. Естествено че подготвяме и съответното 15 процентно съкращение, максимално свиване на самата издръжка и то е видно и от цифрите, които предвиждаме в бюджета. Разбира се и на нас ни се иска колкото се може повече капиталови разходи да бъдат извършени, повече обекти да бъдат реализирани, но през 2010 година в условията на криза, ще се разпростираме според чергата.
В момента „сърбаме попарата” на това , което е направено със сключването на десетки договори , които нямат ресурсно осигуряване и в момента не могат да бъдат изпълнени.
Аз мога конкретно да ви кажа кои са тези договори: Летище Пловдив не е изплатено; договорът със самолетите не беше финансово осигурен; в НКДИ имаме над 40 договори, които не са обезпечени финансово също и т.н.
Бюджетът на Авиоотряда. Това са средства, които са за издръжката на Авиоотряда, а средствата за изплащането на самолетите са от централния републикански бюджет и те са в размер на 18 млн.лева. Колегата Порожанов спомена за това в началото на експозето си.
По отношение на информационните технологии. Приемам забележката и действително това е пропуск, който ще го отстраним. Забележката е напълно основателна и я приемам.
Въпросът със средствата за самолета. Аз отговорих, че тези средства са предвидени в централния републикански бюджет.
ЖП линията Пловдив – Свиленград. На този етап 5 месеца е закъснението на обекта, както и всички обекти, които вървят в момента са със закъснение.
По отношение на път 1.1 предлагам представителите на Пътната агенция да отговорят.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси към министър Цветков? Няма. Давам думата на г-н Божидар Йотов - член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” да ни запознае накратко с проекто-бюджета на агенцията.

Г-Н БОЖИДАР ЙОТОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, благодаря ви за тази възможност да представя тук пред вас проекта за бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура” за 2010 година. Ние сме подготвили един кратък доклад, който дава само една синтезирана представа за плановете и финансирането през следващата година, както в частта която се одобрява от Народното събрание, така и в частта, съфинансирана по европейските програми, а именно Оперативна програма Транспорт, ИСПА, Оперативна програма Регионално развитие, програма Фар и проектите, които се финансират от Европейска инвестиционна банка и Световната банка.
Вие знаете, че не може да се излезе от бюджетната рамка, която е заварена през м.септември т.г. Практиката, която се е утвърдила през последните няколко години е да се стартира със сравнително по-нисък бюджет, който впоследствие, текущо през годината в зависимост от финансовите възможности се увеличава.Надяваме се да има възможност това да се случи и през 2010 година. Средствата, предоставени на Агенция „Пътна инфраструктура” са 264,7 млн.лева. Това е минимумът, с който могат да се решат някои въпроси, свързани с изграждането, поддържането и експлоатацията на републиканската пътна мрежа, имам предвид пътища от първи, втори и трети клас и автомагистралите. За това и нашите намерения са да се ускорят проектите по усвояването на средствата по европейските фондове и проектите, свързани с финансиране от Европейската инвестиционна банка и Световната банка.Смятам, че комбинирани всички тези проекти трябва да могат да представляват една добра среда за решаване на въпросите, които стоят пред агенцията.
По отношение на път 1.1. За този път получих информация, че той се изгражда по някаква алтернативна програма, която всъщност е подготвителна. Ние ще проверим как точно стои въпросът и още ви дадем допълнителна информация.
Това са нашите предложения, които разбрах че не са съобразени с макрорамката на Министерство на финансите.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли въпроси към представителите на Агенция Пътна инфраструктура?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Иванов, за да можем през текущата 2010 година да следим изпълнението на задачите на Агенция Пътна инфраструктура, защото има един много лош прецедент, имам молба материалът, който е подготвен от агенцията, да бъде раздаден впоследствие на членовете на комисията. Не може с едно експозе от 5 минути да добием пълна представа.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние имаме само макропоказателите, които не са достатъчни и аз ще помоля г-н Йотов да предостави на членовете на комисията материалът в рамките на два дни.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам един въпрос по отношение на Магистрала Люлин. Предвидени ли са средства за отклонението при с.Голямо Бучино, Пернишка област?
Г-Н БОЖИДАР ЙОТОВ: Не са предвидени такива средства. Там няма проектиране, няма и отчуждаване. Смятаме, че не се налага засега да променяме проекта и да стигаме до положението фирмата-изпълнител да ни поставя други условия. Ако се реши да се прави такава връзка, това може да стане с друг проект, а това не е предвидено в този проект.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Давам думата на г-н Веселин Божков – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми дами и господа членове на комисията, господин министър, аз няма да отнемам от времето на работата на комисията. Ние имаме тази бюджетна рамка, която сме я получили и смятам, че вменените ни задължения по отношение на ефективното управление на честотният спектър и въобще неограничените ресурси, които ние управляваме, както и за изграждането на Национална система за изграждане на радиомониторинг ще изпълним в рамките на този бюджет. Господин Порожанов цитира една цифра, която не съответства на това, за което ние говорихме преди това с Министерство на финансите. Става дума за сумите, които ние бяхме договорили в размер на 11 589 900 лева и за сметка на това ние поехме един допълнителен ангажимент, за да увеличим приходите в размер на 2,5 млн.лева. Искам да изясним този въпрос, защото това ще промени рамката, върху която ние ще работим.

Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това е разходният таван, който го споменах. На заседанието на Министерски съвет са направени различни корекции при окончателното приемане на Закона за бюджета.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин председател, това малко изменя ситуацията, но комисията в състав от 255 човека ще успее да се справи с поставените задачи, дори и в рамките на това ограничение. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към г-н Веселин Божков? Тъй като не виждам заявено желание за такива въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г. – на първо гласуване,със становище от Министерския съвет по проекта на бюджета на съдебната власт, да гласува.
„За” – 13, „против” – 4, „въздържали се” – няма.
ПО ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Разни имате ли предложения за обсъждане? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
Иван Вълков