1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване,№002–01-44,внесен от Министерски съвет на 27.05.2010 г. - за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от Меглена Иванова Плугчиева –Александрова на 25.08.2009 г. – за първо гласуване.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

П Р ОТ О К О Л

На 24 юни 2010 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл.”Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашата работа. Съгласно утвърдените вътрешни правила и Правилника за работа на 41-то Народното събрание имаме изискуемият кворум от 16 души и можем да започнем днешното заседание. Дневният ред на днешното заседание е следният:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване,№002–01-44,внесен от Министерски съвет на 27.05.2010 г. - за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от Меглена Иванова Плугчиева –Александрова на 25.08.2009 г. – за първо гласуване.
3. Разни

Имате ли други предложения относно дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме предложеният дневен ред.

Моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване,№002–01-44,внесен от Министерски съвет на 27.05.2010 г. - за първо гласуване.
Като представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията днес тук са: г-н Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Красимира Стоянова – директор Дирекция „Правна”, г-н Тилко Петров – Главен директор на „Гражданска въздухоплавателна агенция”, г-н Николай Николов – директор Дирекция „Сигурност” в „Гражданска въздухоплавателна агенция” и Лора Клайн – юрист в „Гражданска въздухоплавателна агенция.
Давам думата на вносителят на законопроекта да го изложи пред нас.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Добър ден, уважаеми народни представители. Днес сме се събрали тук и аз ще ви представя проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Ще се спра само на някои основни моменти, които ние предлагаме да бъдат променени.
Първо. Въвежда се нова правна рамка, установена в правото на Европейския съюз, за сигурността в гражданското въздухоплаване. Основните моменти в тази нова правна рамка са в съответствие с изискванията на нова правна рамка в областта на авиационната сигурност и в тях се посочва, че условията и редът за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване се определят чрез мерки и процедури, подробно описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. Предвижда се Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване да се утвърждава от главния директор на Главна дирекция ГВА, след съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване.
Следващият основен момент е отговорностите в областта на проверките на пътници, ръчни и регистрирани багажи, проверки на лица, вещи и моторни превозни средства при влизане в зоните за сигурност, проверка на стоки за борда на въздухоплавателните средства и стоки на летището, проверки на товари и поща и проверки на материали се определят като отговорности на летищните оператори. От друга страна, охраната на периметъра, обществените зони, се определят като отговорност на органите на реда )органите на гранична полиция на територията на летището).
С проектът също така се предлага и допълнение на чл.43б, ал.2, т.1, а именно: при предоставяне на концесия на обособена част от летището за обработка на товари, багажи и поща на концесионера да бъде предоставено право да събира цялата или част от таксите паркиране по чл.120, ал.1, т.2. Това е продиктувано изцяло от стратегията за концесиониране на летищата, която е в ход в момента.
Основна точка, на която искам да обърна внимание е преминаването на Авиоотряд 28 като второстепенен ръководител с бюджетни кредити към Министерски съвет. Към настоящият момент Авиоотряд 28 е второстепенен разпоредител с бюджетни кредитни средства към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С тази промяна ние смятаме, че Авиоотряд 28 ние смятаме, че трябва да бъде към Министерски съвет. Също така при отделянето на Авиоотряд 28 задължаваме и всички, които поръчат полети и ползват услугите на Авиоотряд 28 да имат заделени бюджетни средства и да си плащат сами полетите, които ще бъдат извършени с авиоотряда, защото към момента четирите институции, които имат право на това те нямат собствени бюджети и има един бюджет, а така всяка една институция ще има свое право да регулира бюджета си.
Това уважаеми народни представители са основните мотиви, заложени в промените, които предлагаме. Тук сме с колегите и сме готови да отговаряме на всякакви въпроси, свързани с това, което предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин заместник министър. Аз искам преди да започнем дебатите по предложеният законопроект да ви запозная със становището на отдел Европейско право, което е положително. В него е казано, че коректно се предвижда прилагането на двата регламента, именно на регламент 300/2008 и регламент 820/2008.
Освен това днес имаме и гости от Асоциацията на българските авиокомпании и традицията, която сме възприели е на всички неправителствени организации да им даваме възможност да изказват своето мнение по дадени законопроекти и аз смятам, че в рамките на 3 минути могат да се включат. Господин Тонко Петков е изявил желание да каже няколко думи по предложеният законопроект.

Г-Н ТОНКО ПЕТКОВ: Уважаеми дами и господа, първо от името на Асоциацията на българските авиокомпании искам да кажа, че по проекта нямаме никакво възражение. В проектът е подробно изразен, както вече беше казано от г-н Кичев какви дейности ще извършват летищните оператори във връзка със сигурността, те бяха подробно изредени.Предложението на асоциацията е към тези задължения да се допълни още една точка: „Охрана на летателните средства на перона на летището”. Знаем, че в регламент 185 на Европейският съюз от тази година поставя на Авиокомпанията задължението да гарантира сигурността на летищата, то обаче не третира въпросите, свързани с охраната и нашите авиокомпании се опасяват, че ако изрично не е определено кой ще се занимава с охраната на летателните средства на перона на летището, кой ще отговаря, кой ще извършва тази охрана. Има възможност допълнително да бъдат притискани с искания за плащане на допълнителни такси, допълнителни плащания за извършване на такава охрана от други фирми, което ще се отрази неблагоприятно върху икономическото положение на авиокомпаниите и в крайна сметка върху цените на билетите за превоз, който всички ползваме.
Това е основното ми предложение. Успоредно с това, без допълнителни аргументи предлагаме в законът да бъде включен текст, който да позволява на авиокомпаниите да имат право да извършват проверка и тестване на членовете на екипажите за употреба на психотронни вещества.Това право не е изрично регламентирано до този момент и създава проблеми при проверките, които се правят на авиокомпаниите. Знаете, че в крайна сметка това се извършва за безопасността на полетите и при необходимост допълнително ще представим аргументи.
Трети въпрос, който не е директно свързан със Закона за гражданското въздухоплаване, но все пак кореспондира малко с него, това е предложение за изменение на Закона в частта на чл. 20, ал. 1, съгласно който на превозвачите е възложено да установяват редовността на документите и наличието на визи и на тази основа на тях се налагат големи глоби и считаме, че българските превозвачи чрез своите служители нямат обективна възможност да изпълняват такова задължение, т.е. да проверяват наличието на визи за посещението на Република България или държавата, до която следва да бъдат превозени чужденците. Те не са овластени да вършат такава работа с някакъв нормативен акт. Не могат да правят проверка на паспорти и визи на чужденци, превозвани до или от Република България и това са функции само на службите за граничен контрол.
В тази връзка искам да кажа, че с изменението на Закона за гражданското въздухоплаване ако е възможно да се реши и този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, тъй като получихме днес предложенията на всички ще бъдат раздадени и ще ги имаме предвид след евентуално гледане в зала на първо четене или между първо и второ четене.
Имате възможност да изкажете своите становища по така предложеният законопроект, както и да задавате въпроси към вносителя.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Кичев, аз знам че Вие сте професионалист в тази област и по-скоро ми се иска това предложение, което ще направя да го дискутираме и да кажете дали е удачно или не.Става въпрос за едно допълнение, което да бъде във връзка с една нова такса, която да се казва „обезпечаване сигурността във въздухоплаването”. Имам предвид, че сигурността в момента се извършва, но аз предполагам че се плаща от другите такси, които са кацане и т.н. В регламентът който е приет и на който ние базираме този закон изрично се споменава, че трябва да има такава такса. Каква е идеята? Идеята е, че ако тези дейности се концесионират, т.е. летищният оператор се откаже от тях, тази такса да бъде целенасочена и да се взема от този, който извършва тази дейност. Моето предложение не е „безкористно”, защото ще го вържа със Законът за пристанищата и ABS кода, може би и там трябва да се помисли подобно на този закон как да го направим, т. е. да диференцираме таксите.
В този смисъл правя следното предложение: в § 8, чл.16к на ал.5 и 6. Точка 5. След думите „Летищният оператор” да се запише: „или концесионера, когато дейността на летищния оператор изцяло или частично е предоставена на концесия”, т.е. ако има и концесионер той да прилага всички тези такси.
Това, което казах е свързано с чл. 120 и се правят следните допълнения: „ В ал. 1 се създава нова точка със следното съдържание: обезпечава се сигурността във въздухоплаването. 2. Създава се нова алинея в тази връзка със следното съдържание: такса по чл. 120, ал.1, т.5 се използват целево за покриване разходите по сигурността във въздухоплаването”.
Мисля, че тези предложения са логични, оставам коментара за вас.

Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Първо ще започна с коментарът, направен от колегите от бранша., а след това ще дам думата на колегата Николов, н-к отдел Сигурност в ГВА, защото двата въпроса, които бяха поставени за сигурността на летателните средства на перона и допълнителната такса „Осигуряване на сигурността във въздухоплавателните средства” са изцяло в неговите правомощия и неговите предложения, така че той ще коментира това.
По отношение на такса „Сигурност”, да тя е част от много други такси и може би е добре да бъде отделена като самостоятелна такса, но единствено ние по никакъв начин не трябва да правим летищата ни в България неконкурентни и понякога увличайки се в таксите, те стават неконкурентни и това в момента е битката между превозвачите и всички опериращи цената на летища и какво би струвало за един пътник той да каца в България на едно от нашите летища.
По отношение на предложението, коментирано за визите и за проверка на паспортите. Към момента няма такъв регламент, но повечето превозвачи правят тази проверка, даже има и специализирани фирми, които извършват проверка на документите и паспортите на пътниците. Те имат това право да предотвратят изплащането на тези глоби по неприемане на пътниците, защото един пътник, който пристигне с паспорт, в който няма валидна виза, в крайната дестинация или с фалшив паспорт или с фалшива виза превозвача е този, върху който се стоварва тази глоба, която в някои държави е много висока, в Америка е от порядъка на 5 000 долара , така че има специализирани фирми, има и служители които работят по този начин, като British Eirwys. Дали действително е необходим регламент да това не знам, ще проверя, но към момента това се извършва и превозвачите го правят.
По отношение на сигурността давам думата на г-н Николов.

Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: По първият въпрос, който постави г-н Тонко Петков не можах ясно да разбера в първата част за охрана на въздухоплавателното средство точно въпроса, но предполагам че след това ще го изясним, тъй като това е и от компетенциите на авиоопрератора и от компетенциите на летищния оператор, съгласно договорка, това не е нов момент, така че ще имаме възможност да прецизираме тяхното предложение и съответно да вземем най-правилното решение.
По отношение на предложението на г-н Крайчев. Такса за обезпечаване на сигурността, това в чист вариант е такса „Сигурност”, която се прилага от голяма част от държавите-членки на Европейския съюз доста отдавна, стои на вниманието и на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията този въпрос. Тъй като до края на м.октомври т.г. по решение на Европейската комисия ще излезе директива, която ще третира директно въпроса и ние така или иначе ще бъдем задължени да включим такава отделна такса „Сигурност”, спазвайки именно нейните основни принципи – целево разход на ориентираност и прозрачност, основните принципи на тази такса, така че тази такса и това предложение е абсолютно разумно бих казал и е в унисон с европейските изисквания, но както каза и заместник министъра, това ще е допълнителен процес на разглеждане от страна на ръководството, но това е факт.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: В тази връзка има един въпрос и една реплика.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, ние с г-н Крайчев обсъдихме неговото предложение и аз преди да започне комисията си позволих да погледна една наредба. Въпросът ми е тази такса, която предлага г-н Крайчев не се ли включва в таксите за кацане, чл.10, ал.4 от наредба, която урежда летателната дейност и ползването на аеронавигационно обслужване в България, където е записано в т.5 и 6, че охраната на летището и сигурността на полетите са включени в таксата за кацане.

Г-Н НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Тази такса е част от изброените от Вас такси, но изискването е да е самостоятелна, целево ориентирана и прозрачна. Директивата, за която споменах ще третира точно тази конкретика. Тя е съществуваща, но е размита от тези три такси.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз така и предполагах, защото така е записано в регламент 300/2008 и ние това трябва да го направим, но само като коментар искам да кажа, както и аз предположих, че е включена в една от таксите „Кацане” , „Обслужване на пътниците” или може би „Сигурност”, защото тук това се прави и фактически ние няма да допълваме още една такса, а също ще извадим от тези такси и ще го направим това нещо. Това е също като тонажната такса в пристанището.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, това е приемливо.

Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз бих искал да кажа, че напълно подкрепям направените предложения за изменение на закона, тъй като те въвеждат европейски изисквания, съгласно регламент 300/2008 и които касаят сигурността на полетите. Също така считам, че е правилно да бъде отделена дейността на Авиоотряд 28 и да бъде прехвърлена към Министерския съвет, за да може да се осъществява контрол на разходваните средства от този авиоотряд. Знаете каква е ситуацията в момента, правят се разходи, които плаща Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, без те предварително да са заявени, което в тази криза предполагам, че оказва голяма трудност на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за това мисля, че по този начин регламентирайки тази част от дейността , това ще има един много положителен ефект върху министерството и по-нататъшната дейност на авиоотряда.
Благодаря ви. Бих казал, че ще си позволя да направя някои промени между първо и второ четене, който предполагам, че ще бъде интересно да бъдат обсъдени.

Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз изцяло ще подкрепя внесеният Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване от Министерски съвет. Успях подробно да се запозная с целият ЗИД на този закон. Приветствам изцяло колегите от Министерски съвет и от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са работили върху този законопроект.Мога да ги похваля, че за първи път лично аз като юрист не намирам никакво основание да ви направя каквато и да било правно-техническа забележка. Приветствам наистина и своевременното взето от ваша страна решение за приемане на нови правила по регламент 300/2008 и регламент 2320/2002 година, които се отнасят и до процедурите за сигурност на гражданските летища и до процедурите за сигурност по принцип на цялото гражданско въздухоплаване. Бих си позволил само да ви отбележа да обърнете внимание, като и аз съответно между първо и второ четене ще направя каквото е необходимо, по отношение на §9 в закона за достъпът на физически лица до зоните на сигурност. Още на няколко места има леки технически грешки, които би трябвало да се отстранят, но по принцип целият законопроект е написан много добре, много качествено и мисля, че наистина е крайно време дейността , която извършваше Авиоотряд 28 да се отдели от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да не се натоварва неговия бюджет, да отиде към Министерски съвет на подчинение на министър-председателя и всеки, който има право да го ползва да си плаща.

Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин заместник министър, Вие казахте, че борбата между операторите и превозвачите в момента е за намаляването на таксите, за да може да стават по-атрактивни и да могат да бъдат наемани все повече и повече пътници по техните авиолинии. Въпреки всичко, самото наименование на такса значи извършване на дадена услуга. Тези услуги, които ще се извършват на летището или по време на самия полет, те се таксуват, извършват се някакви услуги и тези услуги ако бъдат намалени, трябва да бъдат поети от някъде. Има ли политика министерството в тази насока или просто казахте ей така, за да се разбере, че трябва да има държавна политика в тази посока, да се намаляват таксите и да станат нашите летища и превозвачи по-атрактивни на пазара като цяло? Благодаря ви.

Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Първо искам да благодаря на колегите за подкрепата, оценявам тази подкрепа. Много е трудно да има държавна политика за намаляване на такса „Сигурност”. Това по принцип е много сложно. Ние просто ще диференцираме тази такса, за която говори г-н Крайчев от таксите, в които тя е част в момента. Ние няма да увеличим общата такса, просто ще ги раздели и от другите три такси ще извадим една част такса, която ще обособи такса „Сигурност”, за да има повече яснота какви са услугите.
По отношение на таксите като цяло, където е възможно и когато е възможно, конкуренцията между летищата е много сериозна и тук е борбата, която ние водим и едно от нашите предложение, което беше впоследствие успешно, беше точно опитвайки се да направим летище Пловдив по-атрактивно, да предложим едно намаление на държавните такси на летище Пловдив, защото при нула полети имаме нула такси. Ние за това предложихме намаление на държавните такси, но не и на таксите „Сигурност”, което успя и към момента надяваме се живот и здраве, да се случат нещата и да дойдат операторите в Пловдив.
Да, аз съм за намаляване на държавни такси там където може и където действително няма превозвачи, но на летища, в които има интерес, има достатъчно превозвачи и капацитета им е над 60 – 70 % изпълнен, не е необходимо да се намаляват държавните такси. В България летищата не могат да бъдат толкова скъпи, както може би най-скъпите летища в света. Най-скъпото летище е Хитроу в Лондон. Ние не можем да си позволим такива такси, там таксата „Сигурност” е 80 паунда. Има и нещо друго. На последната среща, на която бях в Европейската комисия във връзка със сигурността на летищата се коментираше точно този новия скенер и ще ни виждат полуголи, когато минаваме през него . С неговото въвеждане , което е неизбежно в бъдеще, ще се улесни пътникопотока и ще се премахне това сваляне на колани, събличане и т.н. В момента разбира се текат много сериозни дебати по отношение на това колко етично е, по отношение на ІТ развитието, до къде стига и кое е в нормалните рамки. При въвеждането на един такъв нов скенер съм сигурен за съжаление, че отново таксите на летищата ще се покачат, за да постигнем тази сигурност. Това, което се случи в авиацията през 2001 г. просто обърна изцяло тенденцията и доведе до тези нежелани от никого високи такси и проблеми.
Да, аз предлагам къде е необходимо да се намалят държавни такси, като се има предвид конкуренцията, но по отношение на таксите „Сигурност” нещата са такива, каквито са, като се има предвид и събитието в Амстердам през тази година и т.н.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз няма да взема отношение по първата част от предложенията за промени, защото те са много категорични и не вярвам някой да възрази, че трябва да се изпълнят изискванията които произтичат от два регламента – регламент 300 и регламент 820 от 2008 година и в това отношение България като член на Европейския съюз трябва да спази всички нови изисквания за сигурност. Разбира се мисля, че между първо и второ четене ние ще се запознаем и съответно може да се направят и предложения, свързани с предложения които идват от Асоциацията на българските авиокомпании и които биха могли да подобрят закона в тази му част.
Ще се спра на другите два основни момента. Единият е по отношение на Авиоотряд 28. Напълно подкрепям предложенията и то особено в тази част, че всяко министерство или друго централно ведомство, което използва за нуждите си екип и летателно средство от Авиоотряд 28, трябва да заплаща от своя собствен бюджет съответния полет.
Вторият въпрос е свързан с разширяване на таксите, които ще събира евентуално концесионера, това разширяване което се дава в закона.Фактически четирите такси, които са разписани в чл.120, ал.1 като летищни такси са кацане на въздухоплавателното средство, паркиране, пътници започващи пътуване от летището и ползване на пътнически ръкав. Досега концесионерът имаше право да събира и да получи изцяло или частично от двата последни случая – такса за пътници започващи пътуването от летището и такса за ползване на пътнически ръкав. Сега се разширява с такса за паркирането на въздухоплавателното средство.
Видях в мотивите изложени един пакет от аргументи. Аз имам някои въпроси. Какви са таксите, например за 2009 г. които са събирани за летище София? Аз имам още един въпрос. Кои са всъщност летищата за обществено ползване в страната в момента, тъй като ми се струва, че закона в тази част е ориентиран единствено за летище София, тъй като летище Варна и летище Бургас са концесионирани, летище Пловдив няма това значение и изостава в това отношение поне за момента в сравнение с летище София? Явно се има предвид летище София. Каква е сумата, която е събрана от тази такса за паркиране на въздухоплавателни средства на летище София за миналата година? Това очевидно е сума, от която летище София ще се лиши, ако се отдаде тази такса на концесионера.Аз зная отговорът, че в същото време летище София ще икономиса средства, които е необходимо да вложи за поддържането на съответните писти, които водят към местата за паркиране и т.н., но все пак ме интересува тази информация.
След това в мотивите е записано така: да се спази принципа за разходоориентираност на летищните такси. Означава ли това, че в момента този принцип не е спазен и за това се залага тези изисквания да се спазят, когато се отдаде тази дейност - паркирането и респективно получаването на такси от паркиране на концесионера, защото би трябвало този принцип и в момента да е валиден.
На трето място. По какъв начин ще се стигне до отдаването на тази дейност на концесионер. Дали ще бъде самостоятелно отдадена или ще бъде във връзка именно с другите две такси, които се събират за пътниците и за ползването на пътническия ръкав.

Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Като цяло аз ще говоря за процесът на концесионирането. Вие сте прав, защото това всъщност е генезисът на въпроса Ви, поне аз така го разбирам. В предконцесионните проучвания и анализи, които ще бъдат възложени, ще бъде категорично записано и това е едно от условията, които това проучване трябва да ни покаже какви биха били таксите и какви биха били приходите и кога тази концесия реално се явява изгодна за държавата. Единствено тогава вече в първоначалната концесионна такса или в годишната концесионна такса, която концесионера ще плаща на концедента в лицето на държавата, ще бъдат заложени приходите и от тези такси.
Аз за съжаление не мога да Ви отговоря какви са таксите, събрани от летище София. Летищата са в София, Пловдив и Горна Оряховица, което е международно летище и на което в момента кацат и чартъри. В предконцесионният анализ ще бъде направен и този анализ и това трябва да бъде част от концесионната такса.
По отношение на видовете такси мога да дам думата на г-жа Стоянова да отговори. Също така за ръкавните такси искам да кажа, че до преди три години нямаше ръкави, така че те не бяха и заложени.Диференцирането на такси до голяма степен уточнява и взаимоотношенията между оператор и летищен оператор, между превозвач и летищен оператор, защото много често някои оператори не искат да ползват ръкави, не искат да паркират и по този начин определят тяхната политика. Диференциацията на таксите е много важна тук те да си правят преценката ,защото в момента всяко едно евро е важно за всички авиокомпании.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря на господин Кичев за отговорът, който даде. Все пак искам да отбележа, че за втора поредна година се правят промени в закона, свързани с концесионирането и дори в мен възниква въпросът защо при първите промени, които бяха направени през 2009 г. паркирането беше извън таксите, които се събираха и защо това се прави сега.
На второ място, все пак тук на заседание на комисията аз искам да го кажа съвсем ясно, много често в България, тук не визирам транспорт, още по-малко въздушен транспорт, когато се говори за концесиониране, едва ли не предварително се има предвид и конкретния концесионер.Уви, в България това е една порочна практика. Господин Кичев, аз ви приветствам, че ще направите това предварително проучване преди да стартира тази процедура, но се надявам господин председателю, ние в комисията наистина да проследим, че тази цялата процедура ще бъде прозрачна и така ще бъде направена, че да бъде в интерес на държавата, т.е. не да направим промяна за определена фирма или юридическо лице и т.н., а да бъде в интерес на държавата. Това е като една препоръка и все пак трябва да се съпостави какво е получила държавата от тези такси, какво е разходвала за поддържането на съответните съоръжения и дали нещата ще бъдат в наш интерес, когато това нещо се проведе.

Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Прозрачност в концесионирането е абсолютно неизбежна. То не е неизбежно, то е необходимо и това е идеята, която ние предлагаме. Аз тук ще ви репликирам по отношение на летище Варна и на летище Бургас. В двата случая беше назначен един оператор, който впоследствие осъди другия и той взе концесията.Първоначално бяха назначени едни датчани, който дойдоха и във Варна, бяха вече там, имаха офис и впоследствие след три месеца те бяха изместени, така че не може да се говори тогава за такова нещо.
В момента се надявам по никакъв начин да не се случва това и се надявам, че и комисията ще следи изцяло всички процедури, за да не се стига до това, за което говорим. По темата летище София се говори много, коментира се, но летище София не е приоритетно за отдаване на концесия. Единственото нещо, приоритетно за отдаване на концесия на летище София е евентуалното изграждане на Карго терминал. Към момента това е едно печелившо държавно предприятие, за което са вложени доста средства, също така за изграждането на нов терминал.Положението с някои други летища, за които ако не се вложат средства ще престанат да бъдат летища, като летище Русе, летище Горна Оряховица, там ситуацията е много по-сериозна.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря на господин Кичев. По отношение на летище София искам да кажа, че тъй като ние сме ползвали големи заеми за реконструкцията и изграждането на терминал 2, има дейности и летището като цяло не може да се отдаде на концесия. Летището е в забранителният списък, освен обособени части, обособени дейности, това което в момента се прави.
По отношение на концесионирането на летищата Варна и Бургас, искам да кажа че е хубаво, че Вие ги споменахте. В целият този период аз имам наблюдение, тъй като и тогава бях народен представител и това беше действително една одисея и аз продължавам да твърдя, че Аеропорт Копенхаген бяха действително победители в този конкурс за избор на концесионер, но с помощта на българският съд и на известни български корпоративни интереси това нещо беше подменено. Казвам го това, защото тези неща колкото повече се крият, толкова повече продължава тази практика в страната. Това беше причината да гледаме тези текстове, които сега се предлагат и искам прозрачност поне от тук нататък.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други мнения или да преминем към гласуване на законопроекта?
Предлагам на гласуване проект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване под № 002-01-44, внесен от Министерски съвет на 27 май 2010 г. – за първо гласуване
Моля, който е съгласен с предложения проект, да гласува
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-4, внесен от н.п. Меглена Иванова Плугчиева – Александрова на 25.08.2009 г. – за първо гласуване.

Уважаеми колеги, тъй като в момента г-жа Плугчиева не е тук и законопроектът стои повече от 8 месеца искам да ви кажа, че причината да не го гледаме е, че той беше вкаран точно по времето, когато се гледаше Закона за пътищата, не знам дали си спомняте, когато беше направена трансформацията на Национална агенция Пътна инфраструктура в Агенция Пътна инфраструктура и засягаше някои промени. Просто законопроектът беше внесен малко по-късно и за това до този момент не го гледахме, но тъй като получихме предупреждение от председателя на Парламента /това не се отнася само за нас , а и за Комисията по регионално развитие и благоустройство/, се налага да го гледаме.
Имаме становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожа Плугчиева вече е тук и предлагам да представи внесеният от нея законопроект. Аз обясних защо закъсня толкова време, защо не беше внесен, че това съвпадна с направената трансформация – Национална агенция Пътна инфраструктура стана Агенция Пътна инфраструктура, съвпадна с разглеждането на Закона за пътищата. Внасянето на законопроектът стана със закъснение тогава и поради тази причина не сме го гледали.
Имате думата, госпожо Плугчиева.

Г-ЖА МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин председател. Вие казахте, че законопроектът е внесен с малко закъснение, явно ни се разминават представите за малко и за много. От м. август 2009 г. до края на м. юни 2010 г. са 11 месеца, но все пак благодаря, че някакъв вид процедура се спазва, ако изобщо може да се говори за процедура.
Аз нямам намерение да правя подробно изложение.То е раздадено като проекто-предложение. Самият факт, че все пак една година се стига до обсъждане на този закон е за влизане в книгата на Гинес.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ние не сме получили това предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Не зная вие защо не сте го получили. Всички са получили предложението през м.август и могат тук да го потвърдят.

Г-ЖА МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Агенция Пътища беше Национална агенция Пътна инфраструктура.
Г-ЦВЕТОМИР МИХОВ: Вероятно имате предвид Агенция Пътна инфраструктура.

Г-ЖА МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Много ви моля с тези реплики да не ме прекъсвате, това си позволихте и вчера да правите в залата, което е крайно некрасиво и моля господин председател да въведете ред, този елементарен подход е просто крайно некрасив. Вие както искате я наричайте, въпросът е какво съдържание има и какъв резултат дава. Бившата Национална агенция Пътна инфраструктура вие прекръстихте в Агенция Пътна инфраструктура, от което за съжаление не само нещата не се промениха, а за съжаление се влошиха катастрофално и в момента тази агенция се води модел на административна немощ и дефицит и така фигурира в писмата на Европейската комисия и за това е по-добре да не се хващате за думите, а да видите какво наистина реално правите с тази агенция.
Господин председател, накратко моето предложение, което дадох тогава и зад което продължавам да стоя и което не е мой каприз, а това налага и доказва практиката и препоръката на Европейската комисия е, че това са определени структури в нашата администрация,които са натоварени с огромни отговорности, а именно за управлението на голям обем финансов ресурс от Европейския съюз. В случая агенцията е съответният бенефициент по две програми – Оперативна програма Транспорт и Оперативна програма Регионално развитие и по тези две програми, и особено по Оперативна програма Транспорт носи ангажимент за управление на средства в размер на около 2 млрд.евро.Отделно от останалите ангажименти – финансови и управленски е и управлението на ресурс от националния бюджет.
В тези структури се очаква да има наистина едно постоянство, да има една категорична експертиза и състав, който не е всеки ден променлив, за да има последователност и приемственост и да има наистина едно добро и прозрачно управление. В цяла Европа практиката, която се прилага в такива случаи, в такива структури е прилагане на конкурсното начало и съответно водещи критерии и професионализъм, липса на конфликт на интереси и съответно управленски мениджърски опит, за да може да се разчита, че тези структури ще функционират успешно. Това беше и логиката на нещата и на база на горчивия опит, който беше натрупан в предишни години и в предишното правителство, за това съм си позволила да ви предложа на вашето внимание именно промяна в начина съответно на функциониране на структурите и съответно на статута на тези експерти в тази агенция.
Аз изобщо нямам илюзия, че днес макар и една година по-късно и от репликите, които бяха направени се вижда, че за тези 11 месеца нищо не е научено и това е жалко, но остава поне за стенограмата и за архива на Народното събрание, че държа на предложението, което съм направила и всякакъв опит и коментар за правни интерпретации, че това щяло да намали заплатите на служителите и че това ще ги постави в неравностойно положение, бързам да информирам, че не отговарят на истината и че тази справка е направена с юристи по трудово-правно законодателство, но мога още веднъж да подчертая, с което завършвам, че наистина това са очакванията на Европейската комисия . Второ 11-те месеца, които минаха и промените и фалстарта на определяне на ръководството на агенцията и след това с налагането на втора промяна в ръководния състав и председателството на агенцията доказват само правотата на предложението, което правя с промяната в закона. За това си позволявам съвсем конструктивно и съвсем добронамерено да обърна внимание, че тази агенция, с целия натрупан негативен опит трябва да се постави във фокуса на внимание на управляващите и трябва да сте наясно, че човешкия ресурс е този ресурс, който има решаваща роля, за да може тази структура да функционира успешно.
Завършвам с това, че и в момента агенцията не се справя със задачите си, че стои с големи букви в доклада на Европейската комисия и в последното писмо на Дирканер и че големите инфраструктурни проекти като Струма, Марица, Хемус за съжаление не са по възможностите на тази агенция и за да може наистина тя да функционира успешно, смятам че е редно да се промени и начина на набиране на този експертен потенциал, за да може тя правилно да изпълнява функциите си. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, становища и мнения.
След като в момента никой не иска да вземе отношение по този въпрос и в духа на коректността да кажа, че нямах предвид под закъснение гледането на проекта, а имах предвид под закъснение подаването на Вашия проект, който беше малко по-късно подаден при разглеждането на първия законопроект на Закона за пътищата.Това имах предвид, нямах предвид че закъсня с близо 10 месеца. Моля за коректност в тази насока.
По отношение на това как работи сега Агенция Пътна инфраструктура искам да кажа, че не знам да е работила по-добре преди една, две или три години, така че се направиха опити в тази насока и продължават да се правят, а колко далновидни и добри ще бъдат те ще покаже времето. Това, че не се справя и сега в момента и че с фалстарт е тръгнала Агенция Пътна инфраструктура искам да кажа, че промени се налагат винаги и е по-добре те да се направят, отколкото да се стои и да се тъпче на едно място по един и същи начин.За разлика обаче от всички други инфраструктурни обекти, които започват да закъсняват или са закъснели и то поради причини, които не зависят нито от сегашното управление, нито от сегашното правителство, нямам намерение да влизаме в такъв диспут, защото ще преминем към съвсем друга плоскост на разговора днес, но за разлика от предишната работа на Агенция Пътна инфраструктура сега имаме една перфектно стартирала процедура за магистрала Тракия за двата ЛОТ-а. Вероятно в началото на следващият месец ще стартира и третия ЛОТ, така че въпреки негативните изказвания, които имате за Агенция Пътна инфраструктура, аз смятам че служителите в нея все пак си вършат работата. Може би има голяма част, които наистина нямат необходимата квалификация или е нужно да я придобият, но в работата която те са показали през последните десет месеца, те не са работили по-лошо от това, което е работено в предишните години.
Още нещо по отношение на Вашето предложение конкретно, защото ние се отклонихме от въпроса. Аз виждам много рационални предложения там, които обаче в момента, когато сме в една такава много сериозна финансова икономическа криза не знам дали ще бъде възможно сега да бъдат направени, може би това трябва да се обсъди за един следващ период. По принцип аз също споделям мнението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което все пак като първостепенен разпоредител не е съгласно с извършването на тази промяна в настоящия момент.

Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Госпожо Плугчиева, аз не мислех да вземам думата, но тъй като отправихте лично към мен реплика ще взема отношение. В интерес на истината в началото повече ми допадаше Вашето предложение, но Вие изкривихте темата, като преминахте в една друга плоскост, като започнахте да твърдите, че едва ли не Пътната агенция работи много по-зле от преди. Дайте да се съсредоточим върху фактите. Какво значи работи по-зле от преди? При положение че четири години, когато беше вашето управление, въпреки че не бяхте през цялото време част от него в изпълнителната власт какво направи Пътната агенция? Гръмна една афера „Братко, батко”, всички я знаем. Не можахте да стартирате нито един ЛОТ за тези магистрали, които Вие казахте. Нямате проектна готовност за почти нито един проект, който е включен в основната програма на Оперативна програма Транспорт. За какъв професионализъм, за какви качества, за какви хора говорите, които работят в тази агенция? За тези хора, които благодарение на тях на България и бяха спрени средствата от Европейския съюз, за тези хора заради които получихме толкова негативни доклади, заради тези хора, които в продължение на четири години една магистрала трябваше да се прави от испанци, португалци, французи и т.н. и не можахте да се разберете в крайна сметка кой да вземе парите и бяха провалени хиляди търгове. За тези хора, за тези професионалисти или за тази агенция говорите? Изкривихте в съвсем друга плоскост Вашите предложения и сега вече аз съм категоричен, че няма да го подкрепя, защото ако мотивите Ви са тези, че едва ли не в момента в агенцията работят хора непрофесионалисти, хора които не си разбират от работата, хора които нямат никаква сигурност, съжалявам много , но това което направихте за четири години с Вашата подопечна агенция, защото Вие пряко отговаряхте за тези евросредства и мисля, че най-малкото Вие ще имате някакво морално право да излезете и да защитавате тази агенция тогава, когато е работила.

ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Само искам да кажа, че щях да направя едно изказване, което щеше да покрие сто процента изказването на господин Михов, но ще се въздържа.

Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Плугчиева, в подкрепа на това, което каза и г-н Михов наистина изключително ми е неприятно, че чисто политически се опитахте да защитите Вашето предложение с политическо изказване, а не експертно да защитите Вашите предложения. Вие не може да ги защитите експертно, защото каквото и да кажете това няма да бъде истина. Не може да кажете, че агенцията е работила по-добре, което казаха преждеговорившите. Фактите са налице. Само за да не повтарям това, което казаха колегите преди мен искам да кажа, че Вашите служители тогава, които в момента пламенно защитавате Ви предложиха да откриете автомагистрала Люлин и Вие я открихте преди изборите, а се оказа че срока на завършване ще бъде другата година. Това е първото. Второто е, че не знам кой от Вашите служители Ви е подвел, че автомагистрала ще бъде финансирана от европейски средства. Автомагистрала Хемус не е включена в нито една оперативна програма или аз поне така зная, ако Вие имате някаква друга информация моля да я споделите, но това е потвърждение именно на думите ми, че там просто не се знаеше какво се случва. Няма да повтарям думите, но просто безкрайно ми е неприятно, че отново с чисто политически фрази се опитвате да защитите Вашето предложение, което имаше съвсем друга насоченост.

ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Искам с болка на сърце да кажа, че наистина автомагистрала Хемус никъде не е включена.

Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин председател, аз искам да отправя бележка към ръководството на комисията – това да бъде последният прецедент, в който да не се разглежда предложение на народен представител, без значение дали е от управляващите или от опозицията почти година, защото сега не казвам, че темата е по-малко актуална, но може би нямаше да получаваме тези писма и нямаше да изпадате и самите вие като управляващи в смешна ситуация да обяснявате от къде ще намерим 86 млн.лева за автомагистрала Люлин.
Имам една молба към всички. Колеги, нека да не забравяме, че държавните дела и напредъка на държавата изискват усилията и опита на всички ни и нека с лека ръка да не изтриваме това, което преди нас е направено положително от предходни правителства и политици, защото ние сме едно цяло. Трябва да коригираме само това, което не е правилно за страната ни. На мен не ми харесва този тип полемика, в която много враждебно едни млади хора, които виждам, че дори нямат елементарни познания от управление на държавата, агресивно, само по вестникарски писаници, могат с лекота да очернят труда на много служители в държавата, на целия народ, положили усилия, с което вярвайте ми не ставате много по-големи гербаджии и защитници на управляващата в момента партия. Напротив, вие сами себе си насосвате така, че да допускате грешки, по-големи от нашите. Няма безгрешни хора. Важно е тези грешки да не са изключително тежки за държавата, когато сме натоварени с отговорността за държавните дела и за това моята молба е да оставите политическите пристрастия и да се седне и да се огледа много добре предложението на г-жа Плугчиева, защото пак ви казвам, миналата седмица, в тази зала ние имахме около четири часа едно заседание, което точно това показваше, че в тази агенция нещата не вървят добре. Спомнете си тук на тази маса ние нееднократно ги питахме , заедно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове последно каква е цифрата, защото за мерки никой не говори тук, а се говори само за едни средства. След това се наложи да си коригирате и собствените предложения и на въпросът ми защо тези служители в агенцията не направиха предложението много по-рано, на заседание на Министерски съвет, когато се актуализираше бюджета, а трябваше вие тук да търсите хиляди начини да измиете тяхната небрежност, ако мога така да кажа. Тогава казаха една цифра и доколкото си спомням тя беше 32 млн.евро. След това се оказа, че не е 32 млн.евро, а е 86 млн.лева. Аз ви го казвам това като пример и нека да не бъдем толкова крайни. Там, където се налага да правим промени, те са в интерес на държавата и разбира се вие като управляващи ще си понесете байрака на победителя, но така с лекота да черните и да обяснявате какво сте прочели във вестниците, какво не сте разбрали никак не е коректно.
Молбата ми е да поддържаме един приличен тон, а този другия тон, можете извън тази зала естествено да си го упражнявате всеки според неговия профил и характер, но за да вървят нещата, които най-вече зависят и от средства, които ние в нашата собствена държава ги нямаме, а ще ползваме европейски такива, трябва да сме изключително прецизни.
Още един съвет, с който приключвам. Извинявайте че ви го давам, но моят опит от четири години като участник в управлението на страната беше, че негативния опит е много по-полезен от позитивния.Това, което сме го постигнали, обикновено хората не го виждат, още по-малко опонентите, още по-малко медиите го отразяват, но една малка грешка могат да я направят уникална, без да е такава. Ние в момента говорим за важни стъпки, които ние заедно с вас трябва да направим, за да спрат тези писаници, че в България само корупцията се шири навсякъде, има безхаберие и има огромно недоверие, защото така нито инвеститори ще дойдат, нито ще могат нашите европейски партньори да са спокойни, когато по различни оперативни програми ние имаме право да усвояваме едни средства, за да си решаваме проблемите, а проблеми много, вярвайте ми, проблеми с пътната инфраструктура още повече и който от нас, където и да се изправи, без значение дали е управляващ или опозиция, винаги има за какво да свежда глава и да се срамува и да се притеснява. А за упрекът: „Онези преди нас са били хайдуци, крали са, некадърници…” и вие ще останете в историята, след като ви изтече мандата, тогава не ми се иска и вие да чуете същите приказки, защото тона зависи от този, който си го задаваме ние. Няма безгрешни хора, млади приятелю. Това искам да кажа и за това недейте да бъдете агресивни по вестникарски, а се опитайте експертно да си зададете въпроса и да получите отговорите.
Още един път да обобщя, господин председател – има много рационални предложения в това, което г-жа Плугчиева е направила. Нека с лека ръка да не ги политизираме и да ги отхвърляме, а да направим един орган, който наистина работи с две оперативни програми по-добър и с по-добър имидж и пред Европа. Благодаря.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте за реплика, г-н Михов.

Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Госпожо Етем, ще си позволя да направя една реплика, тъй като най-вероятно Вашите упреци са направени към мен и към колегата, тъй като гледам че сме едни от младите, които се изказахме. Аз не се срамувам от това, че сме от младите, а това дали сме го констатирали четейки от вестници или от други масмедии, аз мога да ви гарантирам едно, че не сме го констатирали четейки го от вестниците, а сме го констатирали на място. Тъй като много често ми се налага да пътувам през така нареченият проход Хаинбоаз, който е гордостта на Вашето управление и който съвсем скоро се оказа, че е направен без строително разрешение, без отчуждаване и т.н. и съда отсъди, че трябва да бъде затворен. Това са директни констатации. Колко средства от оперативните програми Транспорт агенция Пътища усвои през тези години? Аз ще ви кажа колко беше бюджетът – 427 млн.лева, които бяха от националния бюджет. Защо? Защото така е по-лесно да се харчат бюджетни средства и там контрола е нулев, защото с тези средства се правят например 8 км път в Разградско, който води до нищото, или 15 км път в Родопско, който заобикаля Доспат и Девин, предполагам че сте ходили, който свършва в гората, четири ленти път. Ходили ли сте да го видите? Може би 8-те години, през които сте били в управлението, возейки се в служебната S-класа не сте ги усещали тези работи, но аз всеки ден съм ги усещал с личния си автомобил – дупки, неравности и пътища водещи до нищото. Това не са констатации, прочетени от вестника, това са констатации на място, които аз лично съм ги виждал.Ако искате можем да отидем заедно да ги погледнем – милиони бюджетни средства са похарчени незнайно защо и как за пътища ,водещи до нищото, за да задоволите егото на собствените си избиратели. Средствата за автомагистрала Люлин не са 86 млн.лева, а са 60 млн.лева.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да не се отклоняваме от темата. Там средствата са разпределени по друг начин – 86 млн.лева са за цялостното завършване на автомагистралата, а за тази година са необходими 62.500 млн.лева. Има думата г-н Иванов за друга реплика.

Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Етем, аз когато започнах моето изказване казах, че съжалявам че тонът който зададе г-жа Плугчиева беше чисто политически.Обиди ме, засегнах се от Вашето изказване, че съм научил от медиите фактите. Искам да ви кажа, че за огромно удоволствие аз съм може би един от първите служители в администрацията, няма значение дали общинска или държавна, който е работил по оперативна програма Транспорт и има одобрен проект, това е проекта за Софийското метро. Искам да ви кажа за хората, които работят по оперативна програма Транспорт. Аз лично съм бил командирован на Боровец и Велинград от Министерство на транспорта, за да ги обучавам как се прави анализ, разходи, ползи, който заляга в апликационната форма, така че въобще не съм научил от медиите за тази програма и за нещата, които се случват там. Казах, че бих се радвал, ако бяха защитени служители експертно, но те не могат да бъдат защитени експертно, за това бяха защитени политически, беше оплюто ръководството в момента, като пак казвам, че не може да има съпоставка - 0,3 доколкото си спомням беше усвоемостта от 2007 г. м.януари, до миналата година до провеждане на изборите. В момента е около 2,8 или нещо от сорта за 9 месеца. От тук идва съпоставката.Тази съпоставка можем да я направим и тя ще бъде в наша полза. Ние не го направихме, тонът го зададохте Вие, но пак ви казвам, че не беше коректно изказването Ви да кажете, че ние от медиите сме разбрали, тъй като сме млади сме научили от медиите за тези неща и просто сме „яхнали вълната”. Извинявайте много, но младостта не е порок.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам един въпрос, като се връщам към темата. Госпожо Плугчиева, Вие станахте заместник министър председател през 2008 г. през м. май и буквално месец след това в предишното Народно събрание ние гласувахме промените в Закона за пътищата, с което беше създадена Национална агенция Пътна инфраструктура. Защо тогава, при създаването на тази агенция, към която действително Вие имахте пряко отношение и като контрол за работата преди всичко, тогава Вие не предложихте при създаването служителите в агенцията да бъдат по реда на Закона за държавния служител, защото няма съмнение, прави впечатление че тогава когато Вие имахте пряка отговорност и имахте парламентарното мнозинство този текст да мине през Народното събрание и така да се каже сегашното управление на ГЕРБ да завари едно действащо законодателство за служителите, такова каквото Вие го желаете? Това не беше направено, а го предлагате когато напуснахте поста, който заемахте. Благодаря ви.

Г-ЖА МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, благодаря на колегата Иван Иванов , че в крайна сметка се върнахме по същество към темата иначе виждам, че тук за съжаление колегите не са излезли от предизборната лексика, което е много тъжно. Хубаво е да се научите на малко по-добро възпитание и да не прекъсвате, когато другите говорят.
Колега Иванов, от Вас не очаквах такова за съжаление непристойно поведение, казвам Ви го открито и не мислете, че 11 месеца Ви дават основание да се вписвате в ролята на всичко знаещи и можещи. Това, че седите на тези места в Парламента, не забравяйте, че не се обличате нито със знания, нито с опит, сядайки на това място и е хубаво да се поогледате и да натрупате достатъчно опит и тогава да си позволявате такъв коментар, но то си остава за ваша сметка. Пак казвам, че вие не сте излезли от предизборната агитация и лексика, от което обаче вероятно работата на парламентарната комисия и работата на Парламента не се подобрява.
По същество, колега Вълков искам да отговоря на съвсем основателният въпрос на г-н Иванов и трябва да кажа, че имаше много големи спорове, когато закривахме фонд Републиканска пътна инфраструктура и това беше моето категорично настояване, че трябва да бъде закрит и да се създаде отделна структура, като имаше различни мнения дали тази структура да бъде към Министерство на регионалното развитие и благоустройството или към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и тъй като не се стигна до едно разумно решение, трябваше поради всички мнения да се стигне до решението за агенция към Министерски съвет. Вероятно тогава още трябваше да се направи тази стъпка, за да се елиминира всякаква политическа намеса или да се елиминират именно тези грешки.
В интерес на истината това не беше направено е тъй като аз през м. май 2008 г. постъпих, трябваше може би да го изчакам г-н Иванов, за да чуе той отговора, който го интересува и в крайна сметка на база именно на натрупания опит в тази една година до м. юни 2009 г. стана ясно и аз за това направих това предложение сега или през м. август м. г., защото за съжаление в тази една година по различни, пак политически причини, не се стигна до това решение. Искам да ви припомня, че аз бях човекът, който когато се гласуваше правителството на ГЕРБ, единствена в опозицията, която казах че трябва да се даде шанс на това правителство и в интерес на истината съвсем добронамерено във всяко едно отношение съм се старала да предам и положителния опит, както тук г-жа Етем сподели, така и да покажа къде са останали проблемите и грешките, за да не бъдат повтаряни. Това , което тук чувам като коментар, за съжаление е една яростна политическа атака и съм изненадана и от коментара на г-н Крайчев, защото вместо да се приеме наистина това, което е добро като практика и да се търси да не се повтарят грешките на старото правителство, виждам с каква ярост и упоритост вървите и повтаряте същите грешки, което жалко, което е тъжно и което няма да доведе до нищо добро. Тук не става дума за мой политически коментар, а просто вземете и отворете писмото на г-н Дирканер, където има цял абзац, посветен именно на Агенция Пътна инфраструктура и за съжаление на огромната опасност поради неумението, поради грешките, поради слабото управление на тази агенция да бъдат загубени тези около 2 млрд.евро по оперативна програма Транспорт. Аз просто ви цитирам писмото и не внасям никакъв популизъм, нито политически елемент и се опитвам най-добронамерено да ви обърна внимание и да ви предпазя да не повтаряте тези грешки, които вече са направени. За това става дума.
Искам да отговоря с едно изречение на въпросът, поставен от г-н Иванов. Това е единственият най-съществен въпрос, който Вие поставяте и е основателен. Току що преразказах в хронологичен ред , че първо ни костваше страшно много да стигнем до закриването на фонд Републиканска пътна инфраструктура и поради факта, че всеки един от двамата бивши министри искаше агенцията да бъде към него, се наложи тя да бъде към Министерски съвет и още тогава, вие сте прав, беше редно и необходимо да стане това, но аз не можах да се преборя. Ето, аз го признавам и съвсем искрено го споделям и в крайна сметка, след като тогава не е направено, беше целта именно да бъде предпазено следващото управление от повтаряне на грешки и да се върви наистина качествено, с нов подход напред и да не се повтарят грешките. В крайна сметка за съжаление грешките не само се повтарят, но с по-голяма сила се повтарят. Това е тъжното, това е страшното и тук не става дума за политически подход, пак повтарям, става дума за факти, които Европейската комисия изнася и обръща внимание на България.
Обърнете внимание на другият колега Иванов, че Северната дъга на автомагистрала Хемус беше вътре в оперативна програма Транспорт, ако след това сте я извадили, това вече е страшно.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Плугчиева, много Ви моля, разговорът отива вече в друга посока, така тръгна и тона и за това стана така. Както завършихте сега, ако така бяхте започнали, смятам че нямаше да се стигне до размяна на тези реплики.
Ако някой желае да се изкаже по същество или конструктивно, да заповяда, има думата, ако не да преминем към гласуване.
Колеги, ако няма други мнения, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е за приемане на законопроекта, представен от г-жа Плугчиева, да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 7 , въздържали се – 3.
Не се приема.
По ТОЧКА РАЗНИ имате ли предложения за обсъждане. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков /