1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002 -01 – 54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Протокол от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокол за преследване на чужди действия насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерски съвет на 17.06.2010 г.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


П Р ОТ О К О Л

На 01 юли 2010 година от 14.30 часа (четвъртък) в зала № 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно утвърдените вътрешни правила и Правилника за работа на 41-то Народното събрание имаме необходимият кворум от 11 души и можем да започнем днешното заседание. Дневният ред на днешното заседание е следният:

1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002 -01 – 54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Протокол от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокол за преследване на чужди действия насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерски съвет на 17.06.2010 г.
3. Разни

Има ли някакви предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преди да започнем нашата работа искам да прочета покана до членовете на комисията от ръководството на Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура и на Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване, които ни канят за официална церемония на първа копка на Проекта за изграждане на терминал за комбинирани превози на гара Драгоман. Церемонията ще се състои на 6 юли 2010 година, вторник от 11.00 часа на 1 км западно от гара Драгоман.
Преминаваме към дневния ред. ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002 -01 – 54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г. – за първо гласуване.

Гости на заседанието на комисията са: от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Екатерина Захариева – зам.министър и Петя Тянкова – съветник на министъра; от Министерство на земеделието и храните – г-н Илия Ангелов – началник отдел „Лесоустройство и отчет на горския фонд” към Изпълнителна агенция по горите, г-жа Магдалена Станчева – н-к отдел в дирекция „Правни дейности” към Изпълнителна агенция по горите, г-жа Стойка Куртева – юрист в |Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения, Юлия Стойкова – юрист в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”; от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – , г-жа Красимира Стоянова – директор дирекция „Правна” и г-н Петър Киров – зам.изпълнителен директор на „Морска администрация”, който ще бъде тук и за точка втора.

Давам думата на г-жа Петя Тянкова за представяне на законопроекта.
Г-ЖА ПЕТЯ ТЯНКОВА: Добър ден, дами и господа, благодаря за възможността да представя на вниманието ви Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. С предложеният законопроект се прецизира и допълват разпоредбите, регламентиращи придобиването, управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост.
С оглед защита на интересите в чл.16 е предвидена възможност отдадените под наем имоти – публична държавна собственост не могат да се ползват извън предназначението им, да се отдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
Прецизират се и разпоредбите на чл.17 , като се уреждат хипотезите, както и компетентността на органите, които отнемат управлението на имоти, които се ползват не по предназначение.
Промяна съществена и измененията, които се предлагат за отчуждаване на имоти, за задоволяване на държавни нужди, за разлика от сега действащият закон, който предвиждаше, че предпоставка за започване на процедура по отчуждаване не е влязла в сила, с настоящите изменения се предлага предпоставка да бъде и одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национални обекти и за който е налице разпореждане за допускане на предварително изпълнение.Правните и фактическите действия по изработването на един подробен устройствен план на практика започват, след като вече е възникнала държавна нужда и те се предприемат именно с цел доказване задоволяването на тази нужда.
Съгласно Законът за устройство на територията заданието обуславя именно необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториялния му обхват, сроковете и етапите за изработване.
С настоящият законопроект се предвиждат изменения именно на начина на доказване на тази държавна нужда. На практика по своите предпоставки, одобрен подробен устройствен план за който има допуснато предварително изпълнение е приравнен на влязъл в сила акт по отношение именно на неговото изпълнение. Разпореждане за предварително изпълнение може да бъде издадено, така както е предвидено и в чл.60 в АПК, а именно когато това се налага да се защитят живота и здравето на гражданите, да се защитят важни държавни и обществени интереси или когато сериозно може да бъде затруднено или осуетено изпълнението на акта. Ако по някаква причина подробният устройствен план, за който има допуснато предварително изпълнение бъде отменен, то тогава органа, който извършва отчуждаването, ще има задължение да възстанови фактическото положение, такова каквото е било преди издаването на акта за отчуждаване.
Строителството на такива обекти ще може да започне единствено след като има влязъл в сила подробен устройствен план, той е със стабилитет и определя в кои имоти ще се реализира проекта.
Предвижда се и промяна при определяне на пазарните цени на имотите. Предвидено е да се вземат под внимание всички възмездни сделки, които са сключени през последните 12 месеца, а не както досега се вземат произволно някои сделки. Когато имотите, които подлежат на отчуждаване са частна общинска собственост, те да преминават безвъзмездно в полза на държавата за реализация на национални обекти. Аналогична разпоредба съществува в Закона за общинската собственост, по силата на който имоти държавна собственост преминават безвъзмездно в полза на общините. За по-бързата реализация на обекти от обществено значение е предвидено, не както е досега заповедта на областния управител да се връчва индивидуално на всеки, а както е при отчуждаването, постановени от Министерски съвет, акта да се съобщава на заинтересованите чрез обнародването му в „Държавен вестник”, като допълнителна гаранция е предвидено кмета на съответните общини да поставя обявление на видни места в сградата на общината.
Досегашната съдебна практика сочи, че по принцип лицата на които са отчуждени имотите, съзнавайки вероятно потребността от изграждане на национални обекти, обжалват пред съда единствено и само размера на присъденото обезщетение. По тази причина е предвидено, че когато решението на Министерския съвет или на областния управител са обжалвани по отношение размера на обезщетението и съдът постанови по-висок размер, инвеститора ще заплаща на правоимащите разликата, заедно със законната лихва върху нея в едномесечен срок и самото обжалване на размера на обезщетението няма да спира изпълнението на акта.
Допълнени и прецизирани са текстовете, които определят от кой момент настъпва отчуждаването. Срокът, в който може да се поиска отмяна на направено вече отчуждаване е предвидено да бъде увеличен на 6 години, когато става въпрос за изграждане на национални обекти.Сега действащият срок е три години.
Създава се правна възможност инвеститорът на национален обект да влезе във владение и да строи в чужд все още имот, преди да е влязъл в сила акта за отчуждаването, обаче при задължение за заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизането в сила на отчуждаването. Това ще може да стане само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане и то само на национални обекти.
С влизането в сила на подробният устройствен план се създава стабилитет относно наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Влезлият в сила ПУП определя върху кои имоти ще се реализира обекта, необходим да задоволяване на държавни нужди.
Друга промяна, която се предвижда е отмяна на действащият чл.44а който предвижда възможност при определени условия политически партии да закупуват отдадените им под наем недвижими имоти. Предвижда се завещание или завет, направен в полза на държавата, имащ за предмет имоти или движими вещи, които се намират в чужбина, да може да се приема от Министерски съвет
Уеднаквява се цената, при която е необходимо при замяна или разпореждане с недвижими имоти над 500 000 лева да има санкция на Министерски съвет, с решение на Министерски съвет.
Засилват се правомощията на областният управител, с оглед принципите за деконцентрация, като се премахва изискването сделките за разпореждане да бъдат съгласувани преди това от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Прецизират се текстовете на чл.54, чл.56 и чл.58 по отношение на това на кои субекти ще може безвъзмездно да се прехвърлят имоти, да се учредява право на ползване и право на строеж, като е предвидено това да може да става в полза на общините или на лица, в случая изрично предвидени в специални закони.
Прецизират се всъщност и текстовете, касаещи вписването на актовете за държавна собственост и на актовете за поправка на актове за държавна собственост . Новото което се предлага е възможността при издаване на удостоверения и справки от областните управители, същите да могат да събират такси за извършваните от тях административни услуги.
Предвижда се коригиране на санкциите и глобите. Същите не са променяни от 1998 г. и са в много нисък размер.
Във връзка с промените в Закона за държавната собственост се предвиждат и съответните промени в Закона за общинската собственост и то най-вече в случаите, когато има нова кадастрална карта, което всъщност изисква и създаване на нови актове за държавна, съответно общинска собственост.
Предвиждат се съответно и промени в Закона за устройство на територията, именно с цел ускоряване изграждането на национални обекти, като се дава определение на това какво е обект от първостепенно общинско значение и всъщност се систематизира обжалването на актовете, издадени по реда на ЗУТ.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Представителите на Министерство на земеделието и храните ще вземат ли отношение по поставената тема.

Г-ЖА МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВА: Министерството на земеделието и храните е представило становище и мисля, че вие сте запознати с него. Поддържаме това становище. Подкрепяме по принцип законопроектът. Наши представители са участвали при неговото разработване, но продължаваме да имаме три основни бележки по сегашният вариант на законопроекта, който е одобрен от Министерския съвет.
На първо място от позицията на Министерството на земеделието и храните ни се струва, че е по-широко отколкото е нужно е определено понятието национален обект и в съчетание с това, че ще отпада задължението да се заплащат такси при промяна на предназначението на земеделските земи и на горите, ние се страхуваме да не се създадат предпоставки за едно по-безконтролно застрояване на земеделските и горските територии.
На второ място ние бихме искали да обърнем внимание върху уреждането на правното положение на арендаторите и наемателите на земи от държавния и от общинския поземлен фонд, в случаите когато през тях минават съответните инфраструктурни обекти и те се използват за това.
Договорите за аренда и за наем, които са сключени обикновено са дългосрочни, а според Закона за арендата в земеделието отчуждаването е основание за прекратяването на тези договори, а арендодателя който в случая е държавата и съответно общината дължи обезщетение за съответните вреди от предсрочното прекратяване на договора.
Ние сме предложи конкретни текстове, които разбира се ще подлежат на прецизиране. Тази хипотеза да бъде изрично уредена в законът, за да е ясно че не само на собственика на подобренията се дължи обезщетение, но и на ползвателя в случаите, когато става дума за земи от държавния и от общинския поземлен фонд, предмет на ползване по договор за наем и за аренда.
Освен това отново ще подчертая, че поддържаме да се запази положението, при което при промяна на предназначението на земеделските земи се дължи таксата, това е така известната такса по чл.30 от Закона за ползване на земеделските земи, защото в крайна сметка тази такса има едно целево предназначение според Закона за опазване на земеделските земи, чл.8 и тя е предназначена да се разходва, събраните средства по този начин да се използват за повишаване на продуктивните качества на земеделските земи и за изграждане на съоръжения, свързани с тяхното ползване, напоителни съоръжения, съоръжения които ги запазват от ерозия. Така че от позицията на Министерството на земеделието и храните това е съществен въпрос и ние бихме искали да се вземе предвид във вашите обсъждания.
Аз ви благодаря за вниманието и ви моля да дадете думата и на представителите на Изпълнителната агенция по горите, които има свои специфични съображения.

Г-Н ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Ако ми позволите да кажа няколко думи по отношение промяна на предназначението на горски територии. В нашият Закон за горите е предвидено, че Изпълнителната агенцията по горите трябва да се грижи за залесяването в страната, а за да се поддържа това залесяване трябва да се създават гори, за които се плаща. Никъде не се извършва залесяване, без да се заплаща някаква цена и за това е предвидено в Закона за горите да има заплащане на някаква такса при промяна на предназначението. Тези пари са насочени единствено и само за създаване на нови гори и за поддържане на горската инфраструктура по отношение на пътища и други съоръжения, които са необходими на горското стопанство. С тази промяна всъщност Изпълнителната агенция по горите вече няма да има възможност да придобива средства за възстановяване на тези унищожени гори, което неминуемо ще се случи, след като се извърши промяна на предназначението. Даже мога да ви предоставя един фотос, който показва едно прекрасно съоръжение - пътя през Маказа, който минава за Гърция какво се е случило с горите, които са създадени в района на Кърджали преди 40 – 50 години. Един човешки труд, който е унищожен за 1 – 2 години. Ще ви предоставя една такава снимка.
По отношение на определението национални обекти. Много е широко понятието национални обекти. Включват се почти всички инфраструктурни обекти, които са по Закона за устройство на територията, но интересно че не е казано кой е инвеститора. Ако инвеститорът е държавата, добре – държавата да не прехвърля парите от единия джоб в другия, но тук има Топлофикация, Електрификация, вие знаете колко от тези дружества са приватизирани, те са собственост на държавата. Трябва и там да се погледне, не само за всички обекти окрупнено, а кои са държавни, кои се инвестират от държавата, кои с пари от Европейския съюз или по някакви други фондове, а така също кои се инвестират от недържавни инвеститори. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за становища и мнения по въпроса, както и за въпроси към вносителите.

Г-ЖА ПЕТЯ ТЯНКОВА: Искам само да кажа, че всъщност това което сме направили в § 1, е че сме включили само национални обекти. Останалото не е променено с този законопроект, т.е. по действащият закон в момента това е определението за национални инфраструктурни обекти, ние не сме разширили определението за национални инфраструктурни обекти, само сме сложили национални обекти като добавка.
По отношение на обезщетението, моето лично мнение като експерт е следното: ние нямаме нищо против да се заплаща това обезщетение на арендаторите, само че уреждането на тези правоотношения не е в Закона за държавната собственост за обезщетенията, тъй като това са вид облигационни отношения и те са между собственика на земята и третото лице, докато държавата обезщетява собственика на имота.
По отношение на таксата на практика точно така излиза – от един джоб в друг, защото все пак тези национални инфраструктурни обекти, или въобще национални обекти, те са за задоволяване на обществени нужди и обществени потребности и държавата като инвеститор на такива обекти да заплаща такива такси считам, че това на практика може да доведе и до забавяне на една сериозна реализация на проекти,защото се оказва, че има случаи в които таксата, която дължи държавата е много по-голяма дори от сумата, която се дължи за обезщетение.

Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми колеги и гости, очаквах че ще има такъв законопроект, защото той наистина е необходим, тъй като знаем вече колко време кмета на Гълъбово разиграва държавата за един обект, който наистина е с национално значение. Очаквах, че такъв законопроект ще влезе в Народното събрание, но не очаквах да бъде толкова революционен, защото на практика той погазва не само Конституцията на България, погазва равнопоставеността на отделните видове собственост на страната, не зачита неприкосновеността на частната собственост като цяло. Мислех, че този законопроект ще бъде по-радикален, но не очаквах да бъде чак революционен. Ще дам пример за равнопоставеността на отделните видове собственост. Областният управител, който е изразител на държавната собственост, не може с негов административен акт да смята дали кмета, при актуването на даден обект, който е общинска собственост е допуснал нарушение и да го актува като държавна собственост. Това просто е недопустимо като цяло.
Другото нещо, което е важно. Вече на втори план излиза собствеността на даден имот , на даден собственик.Помислете си за хипотезата – човекът е 5 или 6 месеца в чужбина, влиза ПУП в действие, има инвеститорски интерес, къщата му е в самостоятелен имот, връща се и няма нито къща, нито покъщнина, чака само да му вземат парите. Как ще стане това нещо?
По какъв начин той ще бъде уведомен чрез „Държавен вестник”? Колко хора четат в България „Държавен вестник”? Табло в общината – аз мисля, че това нещо трябва да отпадне категорично и трябва да си остане принципа, че всеки един от собствениците трябва писмено, с обратна разписка да бъде уведомен. Това са основни принципи на правото и на собствеността в дадена държава. Не може ти чрез някакво публикуване в някакъв вестник да му вземеш имота на базата на влязъл ПУП. Аз мисля, че това е недопустимо като цяло.
Аз имам предвид мотивите, които сте дали. Аз вече говорих за чл.79, ал.3, където всъщност областният управител сам ще решава дали е правилно съставен акта за общинска собственост или не и да го трансформира директно в държавна собственост.
Другото, което мисля че трябва да се вземе предвид. Тук чета текстът: „за по-бързата реализация на обекти, с които се задоволява държавна нужда, е предвидено и заповедта на областния управител да се обнародва в „Държавен вестник”. Това не може да стане, разберете го. Аз също искам националните обекти да вървят по-бързо, аз знам че те са стратегически за държавата, но тук има основни принципи на правото, принципи на отчуждаването на дадени имоти.
Аз си мисля, че в началото когато започна етапа на демокрацията / и тук мисля, че г-н Иванов ще каже/, те бяха най-големите радетели и даваха примери в Народното събрание, че виждате ли как в чужбина една стара къщичка седи и пътя я заобикаля, защото собственика не бил съгласен. Такива примери давахте господин Иванов, ако си спомняте.
Аз мисля, че принципите за собственост не трябва да се нарушават и да се намери някакъв друг механизъм, но не и този който вие го предлагате в момента като цяло.
Тук говорихте и за национални обекти. Какво е това национален обект? Самият инфраструктурен обект е национален обект. Вътре като вземем някакъв ремонт или някакво капитално строителство, което е в рамките на 100 000 лева и то ли ще бъде национален обект? Аз не мога да си го обясня това нещо.
Аз ще се въздържа в подкрепата на този законопроект, защото има много неточности и много неясноти в него като цяло. Благодаря ви.

Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, поради това, че имам неотложна работа, изразявам принципно съгласие и подкрепям точка първа от нашия дневен ред. Използвам случая да кажа, че подкрепям и точка втора. Приятна работа на всички.

Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По принцип съм за този законопроект,защото аз лично съм се сблъсквал с проблемите, които създават отчуждителните процедури.Работил съм по проектът за Софийското метро, където имахме огромни проблеми с отчуждителните процедури, забавиха се сроковете. В момента все още имаме проблеми и в някои райони на София именно поради мудността при осъществяване на тези процедури. За това считам, че законопроектът в тази му част – да се създаде една възможност за по-бързо отчуждаване на тези имоти, когато говорим за обекти с национален приоритет, би трябвало всички да подкрепим това предложение. Когато става въпрос за такива обекти, те са ясно дефинирани и не може да говорим за едно безкрайно разтягане на това понятие. Обектите са записани и в закона. Това са обекти, по които има и европейско финансиране, обекти които без приключили отчуждителни процедури ние ще загубим това финансиране и мисля, че това което Вие се притеснявате, господин Такоров, не е толкова страшно, ако се вгледате малко по-внимателно. Пак казвам, че е толкова разтегателно това понятие национален приоритет – конкретно е посочено кои са обектите и как ще става това отчуждаване. Удължава се срокът за обжалване – доколкото видях той е 6 години и ако не е започнало строителство може да бъде върнат. Ако не започне строителство и усвояване на обекта, той може да се обжалва и да се върне.
Имам един въпрос към вносителите. Вие казахте, че разпоредбите на този закон ще бъдат транспорирани в Закона за общинската собственост. Къде тук ще го запишете - в Преходните и заключителните разпоредби ли ще го включите. Ще има проблем за обектите, които се финансират от Европейският съюз. Ако това са общински обекти, те не могат да влязат в Закона за държавната собственост, те са в Закона за общинската собственост. Ако разпоредбите на този закон директно ще транспорират в Закона за общинската собственост, това трябва да бъде записано според мен в Преходните и заключителните разпоредби, за да може да бъде приложен за тези обекти, които са общинска собственост.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз няма да скрия, че ние не сме комисията, която да даде най-високата компетентност по този законопроект. Това е типичен законопроект на Комисията по правни въпроси и за това тя е водеща. Ние сме само съпътстваща комисия. Може би дотолкова, доколкото в Преходните и заключителни разпоредби има отправка към Закона за пътищата, където е записано: „автомагистралите са национални обекти”. По повод на това, което каза представителят на Министерство на регионалното развитие и благоустройството г-жа Тянкова, че няма разширение, аз считам, че тези две дефиниции – едната която е дадена за автомагистралите и втората, по Закона за железопътния транспорт, за железопътните магистрали, това всъщност е определено, ако не разширяване, то поне ясно уточнено, защото иначе нямаше нужда това да се разисква тук.
Напълно съм съгласен, че автомагистралите са национален приоритет на страната и за това могат да бъдат класирани като национални обекти и определението на автомагистралата като такъв обект е ясно разписано в тази нова алинея 7, на чл.3 в Закона за пътищата.
По определен начин нас ни касае и следващият §74, който е свързан със Закона за железопътния транспорт и дефиницията, която се дава за първи път по този начин са записани тук и те реално са тези, които съвпадат с направленията на европейските жп коридори, докато за автомагистралите не се каса за европейски транспортни коридори, може би защото част от нашите магистрали не попадат в европейските коридори, като магистрала Хемус, която не попада в европейския коридор, но когато се строи трябва да бъде национален обект.
В това отношение аз нямам никакви забележки в тази част. Въпреки това аз имам определени съмнения по някои от общите разпоредби на промените в закона.
Знаете ли, може би поради възрастта ми, аз имам много неприятни спомени какво разпореждане с частната собственост съществуваше в България в продължение на половин столетие, дори съм и лично потърпевш. Една от най-хубавите къщи в Пловдив, в централната част на града, която беше нашата родствена къща , беше разрушена и там остана просто една дупка. Тогава се каза, че ще бъде национален обект – многофункционална зала. Такава не се построи и сега някои пъргави бизнесмени 15 години след започване на прехода строят някакъв МОЛ,който още не е завършен. Да не говоря за всичко, което произтече от там за цял квартал. Още от тогава съм започнал да се отнасям с крайно съмнение към всички промени, които засилват ролята на държавата и чрез закон се прави изключение по отношение на основната дефиниция в нашата Конституция, а това е че собствеността на гражданите е неприкосновена.
За това в тази част, където се говори за цялата процедура има неща, които действително не мога да приема. По едно от тях господин Такоров взе думата. Това е за обявлението в Държавен вестник, което се счита вече съгласно промените в закона за напълно достатъчно и даже чета в мотивите защо не трябвало акта да се съобщава лично поради големия брой адресати в преобладаващите случаи на отчуждаване.
Първо не може в преобладаващите случаи на отчуждаване да се издават законови разпоредби, защото не се знае кое е преобладаващо.
Второ. Голям брой адрасати. Извинете, ако изведнъж трябва да се отчужди цялата магистрала сигурно е така, но като виждам как се отчуждава по ЛОТ-ве, това определено не е текат.
Следващото е, че при свободното движение на хората в рамките на Европейският съюз и не само там, ако един човек отсъства за 3 месеца, може да се окаже, че седмица след неговото заминаване е обнародвано в Държавен вестник, той не е реагирал, не чете Държавен вестник в чужбина и по този повод и може да се окаже когато се върне, къщата му вече да е разрушена. Това не можем да го допуснем, защото ние освен всичко друго, трябва да защитаваме и правата на българските граждани.
За това аз с тези разпоредби и някои други, които тук към си ги отбелязал, категорично не бих могъл да се съглася. Едновременно с това, за да не считате, че това го правя просто, за да се изкажа негативно за законопроекта приемам, че в даден случай определянето на цената, с която може да бъде компенсиран съответно собственика е правилно да се постъпи по една процедура, която сигурно е близка до тази, защото имам конкретни наблюдения, че когато се търси начин да се отчуждят земи около Околовръстен път на София, свързано с неговото разширяване при кв.Младост 4, някакви фирми които много бързо са закупили преди това някаква земя, са искали по 1 000 евро на квадратен метър. Това е едно безумие. Това наистина е спекулативно обогатяване за сметка на държавата и обществените потребности.
Изтъквам това, за да разберете, че съм за това да се регламентира по какъв начин държавата може за държавни нужди да постанови, че даден обект, съответно се явява национален обект и може да се влезе в специална процедура, но ми се струва, което всъщност го виждам и в становището, че трябва значителен брой текстове да бъдат уточнени между първо и второ четене. На места просто виждам един силов подход, който в законодателството на една демократична държава трябва да отсъства в максимална степен.
Аз няма да скри, ще се въздържа, като има опция да подкрепя законопроектът в Пленарна зала, но първо ще видя мнението на Правната комисия, ще прочета протокола на членовете на Правната комисия, защото тя е водеща по всички показатели. Нашето мнение е по частни характеристики и в Пленарна зала ще го подкрепя, ако Правната комисия е намерила верните аргументи за подкрепа на този законопроект. Благодаря ви.

Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз също ще подкрепя този законопроект. За мен това е една крачка напред в бързото реализиране на инвестиционните намерения на държавата. За разлика от преждеговорившите по отношение на обявяването, аз съм за предложеното в законопроекта, защото едно обявяване е дълга и мъчителна процедура, господин Иванов. Има безкрайно много наследници, без адреси и издирването име ужасно дълга процедура. Може да се измисли някакъв баланс, но това със съобщаването смятам, че е добро решение.
Що се отнася до определението „национални обекти”, също съм на мнение, че може би трябва да се скъси малко диапазонът на националните обекти, защото тук става въпрос за топлофикация, газификация, електронни съобщителни мрежи, които са частна собственост и може би щом като съществува в действащия текст, това е остарял вече текст, който трябва да бъде прецизиран.

Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ние с колегата, така като обсъждахме предложеният ни текст имаме някои бележки, но между първо и второ четене ще се възползваме от правото си да ги предложим на вниманието ви. На мен ми се иска, сега когато гледаме законопроектът на първо четене, по отношение на философията на текста, който внасят напълно съм съгласна в едно нещо с всички колеги, които се изказаха преди малко, че в тази материя за държавната собственост крайно време е да се направят промени но тези промени не следва да са крайни, радикални, малко на крак и набързо защото обхващат всички граждани, обхващат общини, обхващат държавна собственост и всяко едно недомислено наше решение може да поведе след себе си хиляди други проблеми. Казвам го с цел да предпазя колегите от управляващото мнозинство на всяка цена да не избързват с така внесеният закон, без да го огледаме както трябва. На второ място аз съм доста притеснена от основателните бележки, които направиха Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите, тъй като и в предишните мандати винаги, когато сме опирали до проблеми, свързани със собствеността те са били водещи, при тях има доста такива случаи, при които в годините се оказаха сериозни, с много голяма обществена значимост и за това се изненадвам, че Министерски съвет са си позволили да внесат този материал вече в Народното събрание преди да седнат заедно със всички членове на Министерски съвет, включително и на Министерството на земеделието и храните да разрешат въпросите поне които те поставят,а те са много сериозни, не са за подценяване. За пореден път в мен остава убеждението, че като че ли се опитват управляващите, в лицето на Правителството да прехвърлят „горещите картофи” на Народното събрание. Те имат право на законодателна дейност, трябва да си я спазват, но не половинчато.Това поне което касае държавният интерес, защитата на териториални, регионални представителства на властта е редно да се изпипа на ниво Министерски съвет. Ако има някои неща, които ние като представители на населението, като техни народни представители ние трябва да защитим и техния интерес, да разбирам трябва да се включим и да го направим, но този текст за мен не е добре обмислен. Много прибързано е направен, имаме доста бележки по него. Говоря за предложенията по Закона за държавна собственост. За това ние ще се въздържим с моите колеги от ДПС да подкрепим на първо четене така внесеният законопроект.

Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЗАХАРИЕВА: Аз се включвам по средата на дискусията, тъй като в същият час се гледаше този законопроект в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, така че ще направя някои коментари.
Първо не съм съгласна, че законът се приема набързо, защото той беше съгласуван два пъти с всички заинтересовани страни. Беше качен на страниците на министерството в продължение на 3 месеца преди да бъде внесен в Министерски съвет, след което в Народното събрание, така че не приемам обвиненията, че са написани текстовете набързо, напротив. Текстът пак казвам е съгласуван с Министерство на земеделието и храните два пъти. Има ли сме работни срещи и групи с тях не си спомням вече колко пъти, така че текстът е съгласуван с всички министерства, с Националното сдружение на общините, качен е на сайта, дори е съгласуван с Върховен административен съд.
Дали текстовете са перфектни. Може би ще се нуждаят от подобрение между първо и второ четене, но в крайна сметка наистина сме се опитали при защита и на държавния интерес, и на частния, защото монетата има две страни, да защитим и желанието на държавата и общините да изградят в крайна степен в някакви разумни срокове тези национални и общински обекти. Като говоря за национални, имам предвид и тези, които изграждат общините, защото те са част от държавата така или иначе.
Що се отнася до обявяването в „Държавен вестник”. Просто изравнявахме правомощията на кметовете с тези на държавата.Тогава, когато държавата отчуждава и в момента действащият закон е такъв , тя обявява решението си в „Държавен вестник”. Решенията на Министерски съвет и в момента се обявяват само в „Държавен вестник”, не се съобщава лично на всяка една от засегнатите страни.
Получили сме много сигнали от кметове. Това дойде като предложение и от министерствата, които се занимават с реализация на общинските проекти и знаят колко трудно общините успяват да ги реализират и основната им пречка е точно обявяването на решенията за отчуждаване на общините.
Ние напълно подкрепяме Националното сдружение на общините и това дойде по тяхна инициатива. Защо държавата да е привилегирована, образно казано в момента и да обявява решението си на Министерски съвет в „Държавен вестник”, а общините да го връчват лично. Така че това наистина се нуждае от обяснение, но е факт, че в момента пак повтарям, държавата обнародва, тя не съобщава лично.Това не е нов текст. Единствено и само в законът за общинската собственост се приема същият текст.
Що се отнася до голямата трудност, която се среща от страна на кметовете да издирват хората и да връчват лично , те не могат да реализират просто отчуждаването.

Аз не съм чула колегите от Министерство на земеделието и храните, но наистина голяма част от техните бележки бяха приети в съгласувателната процедура. Доколкото разбирам проблемът е с таксите и освобождаването на държавата и общините от такси за доплащане при промяна на предназначението. Аз не си спомням, може би те са дали бележки при съгласувателната процедура, но от друга страна и без това един инвестиционен проект е достатъчно скъп, за държавата и тя плаща пари за отчуждаването. Министерски съвет е приел такъв закон, разбира се вие сте народни представители и имате право да правите изменения и предложения, но лично аз считам, че няма никаква логика от единия в другия джоб да отиват парите. Така или иначе министъра на регионалното развитие и благоустройството или министъра на околната среда и водите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да поиска пари в собствения си бюджет, за да плати на Министерство на земеделието и храните за промяна на предназначението за националният обект на Министерство на земеделието и храните. Считам, че текстът е удачен, колегите ще го обсъдят и не е пречка това да отпадне.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Колеги имате ли някакви други въпроси или мнения по темата?

Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, както е записано в мотивите, може би сте забелязали, до момента обжалването е единствено в частта за обезщетението. Цели се с този законопроект това обжалване за размерът на обезщетението да не спира изпълнението. Мисля, че по това няма да има никакви спорове, това е една от основните промени, така че апелирам нека да подкрепим законопроектът, всички ще имат право между първо и второ четене да внесат необходимите поправки, които считат за необходими, но мисля, че останалите забележки не са толкова фундаментални, които да изпълнението или приемането на тези промени. Благодаря ви.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние говорихме досега много общо за законът, а в крайна сметка този закон като Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, нас ни интересува конкретно Закона за пътищата. Аз имам една бележка по отношение на Закона за пътищата. Автомагистралите ще бъдат определени като национални обекти и там в този законопроект са дадени едни определения. Според мен това, което е дадено там и това, което е в Закона за пътищата трябва да е едно и също. Не може да има едно понятие, което да се различава и в единият закон понятието да е по един начин, а в другият по друг. Разликата принципно не е голяма, но трябва да се уеднаквят.Това между първо и второ четене трябва да бъде направено иначе като цяло аз смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен поради редица причини, най-малкото заради това, че една от основната причина, за да не бъдат изградени голяма част от автомагистралите и жп магистралите в нашата държава е точно този процес на забавяне. На колегите от Изпълнителната агенция по горите искам да кажа, че имаме няколко участъка и в момента в жп магистралите Свиленград – Пловдив, както и по автомагистрала Люлин, на които забавянето е точно в участъците заради проблемите с отчуждаването и то е точно във вашата област. Извинявайте, но 6 години не може да се отчужди един участък, това е факт. Още през 2003 г. е започнал проблемът с Автомагистрала Люлин точно поради тази причина.
Аз смятам, че трябва да го гласуваме този закон, а за това че е необходимо да се направят промени, абсолютно съм съгласен. Аз по отношение на автомагистралите ще внеса такава промяна. Благодаря ви за вниманието.
Ако имате някакво мнение, заповядайте да го изразите, ако ли не да преминем към гласуване.

Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ако ми позволите, ще кажа още две думи, за да потвърдя това, което Вие казахте, господин председател. Само искам да кажа, че това което предвиждаме не е само проблем на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, това е проблем и на общините, това е проблем и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С възможността промяната на предназначението да се случва от влизане в сила на подробният устройствен план, а не да чакаме, ще се съкрати процедурата с минимум от 4 до 7 месеца. Аз мисля, че това беше съгласувано и ние там бележки нямаме, така че подкрепяте нещата, но нашият закон наистина се нуждае от приемане и точно защото не искахме да го приемаме прибързано и защото знаем колко все пак важни обществени интереси засяга от една страна, от друга страна интереса на отделния частен собственик, за това наистина обмислихме доста внимателно текстовете. Те може да не са перфектни, но надявам се да подкрепите така предложеният законопроект.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, предлагам да гласуваме по първа точка.
Моля, който е за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, под № 002-01-54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г. на първо гласуване, да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.

Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:

Разглеждане на законопроект за ратифициране на Протокол от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокол за преследване на чужди действия насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерски съвет на 17.06.2010 г.

Давам думата на г-н Петър Киров – заместник изпълнителен директор „Морска администрация” за кратко резюме.

Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Уважаеми народни представители, протоколите които са на вашето внимание за ратификация са приети на Дипломатическа конференция, провела се в Лондон през 2005 г. под егидата на Международната морска организация в рамките на нейния Правен комитет.Конвенцията за преследване на незаконни действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и протокола към нея за преследване на чужди действия насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф са елемент от са елемент от международния морски ранд, който е насочен към повишаване на неговата сигурност.
Двата протокола, които са на вашето внимание за ратифициране бяха изработени в рамките на Международната морска организация след атентатите от 11 септември 2001 г. и са елемент от действията, които бяха взети от международната общност за пресичане и предотвратяване на незаконосъобразни действия, които могат да причинят смърт и са елемент от борбата срещу тероризма в глобален мащаб. Трябва да се има предвид, че Европейският съюз има своя обща позиция, приета през м.декември 2008 г. като Европейския съюз счита, че ратификацията на тези протоколи е в съответствие с неговите приоритети. Накратко протоколите са насочени към борба с разпространението на оръжие за масово поразяване, протокола за преследване на незаконни действия срещу сигурността на неподвижни платформи, разширява приложното поле и за такъв тип плавателни съоръжения.
Ако има някои специфични въпроси, свързани с тези два протокола съм готов да ви отговоря. Благодаря.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз имам един въпрос. Къде в България има такива неподвижни платформи, които са разположени върху континенталния шелф?
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: „Мелроуз Рисорсис” извършва проучване и добив на нефт в в блока Галата понастоящем.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: А по-нагоре към румънският бряг, такива находища на газ, където се извършваха проучвания имало ли е такива платформи или не?

Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: В момента няма. В момента само на Галата се извършват такива проучвания и това е дадено на „Мелроуз Рисорсис” на концесия за извършване на такива проучвателни дейности.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, естествено че ние ще подкрепим ратификацията на този протокол. Действително имаме само на Галата такова проучване, но се предвижда и край Шабла също така да има проучване на находища на нефт и газ, особено при новите технологии за шифтов газ може да се инсталират и на други места подобни платформи. Заедно с това категорично ако се стигне до реализация на проектът „Бургас – Александруполис”, техническото решение, което е в момента е да се извършва разтоварване на танкери, на буйове, които ще бъдат именно на такива неподвижни платформи, изнесени на няколко километра в морето, в континенталния ни шелф и от там чрез шлангова връзка нефта да бъде реално транспортиран към брега по такъв тръбопровод. Така че ние в интерес на сигурността на всички тези неподвижни платформи, разположени върху континетналният шелф, които са свързани действително с природния газ и с нефта, които знаете че са обекти от националната сигурност на всички страни, членки на Европейския съюз е съвсем нормално да го подкрепим, защото всички бъдещи планове на развитие на тази индустрия у нас могат да минат през ратифицирането на този протокол, който да ни даде по-голяма сигурност. Благодаря ви. Аз ще подкрепя законопроектът за ратифициране на протоколите.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения има ли по разглежданият въпрос? Няма.

Моля, който е съгласен с така предложеният законопроект за ратифициране на Протокол от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и на Протокола от 2005 г. към Протокол за преследване на чужди действия насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, № 002-02-20, внесен от Министерски съвет на 17.06.2010 г., да гласува.

Гласували „за” 12, против – няма, въздържали се – за.
Приема се.
По точка Разни имате ли предложения за обсъждане? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков /