Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
28/10/2010
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – първо гласуване.
    2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 054-01-84, внесен от н.п.Иван Вълков и група народни представители на 21.10.2010 г. – за първо гласуване.
    3. Разни
    На 28 октомври 2010 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно утвърдените вътрешни правила и Правилника за работа на 41-то Народното събрание имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание. Дневният ред на днешното заседание е следният:

    1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – първо гласуване.
    2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 054-01-84, внесен от н.п.Иван Вълков и група народни представители на 21.10.2010 г. – за първо гласуване.
    3. Разни

    Колеги, имате ли допълнения или предложения към така представения дневен ред?
    Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
    Гласували „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
    Дневният ред се приема.

    Предлагам да преминем към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно: Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – първо гласуване.
    Гости на нашето заседание са представители на Министерство на финансите, на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на Агенция Пътна инфраструктура, Комисията за регулиране на съобщенията.
    Давам думата на г-н Румен Порожанов – началник кабинет на Министерство на финансите за първоначално представяне на законопроектът за държавния бюджет за 2011 година.

    Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Вълков, бих помолил г-н Московски да започне с представянето на законопроектът и ние ще го допълним с всички останали аспекти на бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ако позволите разбира се.

    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Московски, имате думата.

    Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът за бюджет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2011 година е съставен в съответствие с решение на Министерски съвет № 150/19.03.2010 г. за бюджетната процедура за 2011 г. и решение на Министерски съвет № 558/29.07.2010 г. за одобряване на основните допускания и бюджетната прогноза за периода 2011 – 2013 година, приемане на разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за периода 2011 – 2013 г. и за одобряване на актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг, някои от които са:
    - база за разработване на разходите за периода 2011 – 2013 година са настъпилите промени в бюджета за 2010 г., отразени с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.;
    - средства от фондовете на Европейския съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояването на държавни инвестиционни заеми, включително и за заеми с краен бенифициент търговско дружество се планират по централния бюджет;
    - годишния размер на средствата за заплати се запазва на нивото на ревизираните разчети за 2010 г.;
    - здравноосигурителната вноска запазва размера 8 %;
    - минималната работна заплата запазва размера от 2010 г. – 240 лева.
    С проекта на Закон за държавния бюджет за 2011 г. са определени размерите на приходите, разходите и трансферите по бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    Щатните бройки на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в края на 2009 г. са 2 846 бр. В резултат на извършвано поетапно преструктуриране и оптимизация през 2010 г. числеността на щатния персонал на Централно управление и второстепенния разпоредител с бюджетни средства е намалена до 2 636 щатни бройки или постигнато е намаление с 210 щатни бройки. При същата численост е разработена бюджетната прогноза за периода 2011 – 2013 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    С изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се променя статута на Авиоотряд 28 – второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, авиационният оператор става юридическо лице към Министерския съвет. Фактическото прехвърляне на Авиоотряд 28 ще се извърши след приемане на Устройствения правилник.
    Приходи. Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2011 г., които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители са в размер на 41 074 хил.лева, от които 51 % се генерират предимно от държавни такси, събрани по Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а 37 % от тях са разчетените приходи от концесии. Съществен дял имат и събраните глоби от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. До 2010 година приходите от концесии се планираха по друг ред и за това сравнявайки двете години (2010 и 2011 г.) разликата в приходите е толкова голяма. В конкретният случай от 27 074 хил.лева стават на 41 074 хил.лева, като в т.ч. приходи и доходи от собственост – 1 100 хил.лева; държавни такси – 21 100 хил.лева; глоби, санкции и наказателни лихви – 3 800 хил.лева;други неданъчни приходи – 74 хил.лева; приходи от концесии – 15 000 хил.лева.
    Разходи. Разходите по бюджета на министерството за 2011 г. са насочени към изпълнението на следните политики:
    - модернизиране на транспортната инфраструктура;
    - подобряване на организацията и управлението на транспорта;
    - безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта;
    - политика в областта на съобщенията;
    - политика в областта на електронното управление;
    - политика в областта на информационните технологии.
    Извън тези политики са разходите на Авиоотряд 28 за изпълнение на полети със специално предназначение и за обслужващи дейности на администрацията на ведомството.
    Политика за модернизиране на транспортната инфраструктура – 1 030 787,5 хил.лева от всички източници, в т.ч. 261 406,8 хил.лв от заеми и 90 451,8 хил.лева за обслужване на заеми.
    При политика за подобряване организацията и управлението на транспорта – 385 926,4 хил.лева от всички източници, в т.ч. 385 500 хил.лева субсидии и компенсации.
    При политика за безопасност, сигурност и екологосъобразност в транспорта – 27 188,9 хил.лева, в т.ч. 4 124,0 хил.лева за субсидии за Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване и Държавно предприятие Съобщително строителство и възстановяване.
    При политика в областта на съобщенията – 10 425,5 хил.лева.
    При политика в областта на електронното управление – 4 337,4 хил.лева.
    При политика в областта на информационните технологии – 825,2 хил.лева.
    Общите разходи по бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2011 г. възлизат на 68 137 хил.лева при 80 157 хил.лева по закона за бюджета за 2010 г. и 68 134 хил.лева по актуализирания бюджет.
    Общо разходи – 68 137 хил.лева, от които текущи – 61 627 хил.лева, в т.ч. издръжка 28 615 хил.лева; капиталови разходи – 6 510 хил.лева.
    Модернизирането и изграждането на транспортната инфраструктура през 2011 г. включва обекти финансирани от бюджета, предприсъединителните фондове, чрез Оперативна програма Транспорт и заемни средства.
    Предвижданията за капиталовите разходи за 2011 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по обекти са изготвени съгласно заемните споразумения, етапите на реализация на проектите и потребностите от средства за тяхното изпълнение.
    Господин председател, ако желаете ще ви запозная конкретно с всички проекти.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не е нужно детайлно да ги изброявате, ако има въпроси ще бъдат разисквани.
    Давам думата на г-н Румен Порожанов.

    Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, в допълнение към бюджетът, представен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, бих искал да кажа какво е заложено в групата Транспорт и съобщения като цяло в консолидирания държавен бюджет.
    Общите разходи са в размер на 1 843.9 млн.лева, в т. ч. национален бюджет 1 303 млн.лева, средства от Европейския съюз 540 млн.лева. В рамките на тези параметри са включени компонента в бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството ,свързан с второстепенния разпоредител Агенция Пътна инфраструктура, като разчетените разходи по бюджета на Агенция Пътна инфраструктура за следващата година са в размер на 211 282 хил.лева или това е нивото, което е заложено и в тази, настоящата година, като в рамките на тези разходи извън издръжката са предвидени 126, 8 млн.лева за текуща издръжка и експлоатация и капиталови разходи в размер на 68 млн.лева.
    В рамките на другите бюджети на първостепенни разпоредители в тази група фигурират разходите за Специалната куриерска служба към Министерство на вътрешните работи в размер на 4 200 хил.лева и разбира се бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията , който в следващата година предвижда приходи от 55,8 млн.лева и разходи в размер на 10, 451 млн.лева.
    Разбира се политиката в транспорта всяка година е такава, че основните разходи са заложени в централния бюджет, респективно в национален фонд, от гледна точка на усвояването на средствата по Оперативна програма Транспорт и все още продължаващите програми по предприсъединителните фондове.
    Какво е заложено в централния бюджет? В централният бюджет, в политиките свързани с железопътния сектор са заложени субсидии в размер на 270 млн. лева. Това е по договора с държавата на БДЖ Пътнически превози. Това е дъщерното дружество на БДЖ, което изпълнява договора с държавата – задължителната обществена услуга, това е субсидията за покриване на загубите и респективно 127 млн.лева субсидия за поддръжка и експлоатация на Национална компания Железопътна инфраструктура.
    В рамките на субсидиите, които са заложени, разбира се нивата, които споменавам като сравнение с 2010 г. имаме увеличение с 10 млн.лева на БДЖ Пътнически превози и се запазва нивото на субсидия за Национална компания Железопътна инфраструктура. Освен това за покриване на загубите в автомобилният транспорт – това са вътрешноградски и междуселищни линии за необлагодетелствани райони са заложени разходи в размер на субсидии 22 млн.лева, в т.ч. за Столична община 8 млн.лева и 14 млн.лева за общините в страната, като параметрите, които съобщавам са аналогични на параметрите в бюджет 2010 година.
    Както всяка година разходите за компенсиране на стойността на безплатни пътувания на всички правоимащи са в един доста сериозен размер – 97,7 млн.лева са разходите за тези компенсации, при 96,5 млн.лева за тази година. Какво съдържат те? Компенсиране на намалените пътувания в железопътен транспорт - 22 млн.лева и респективно за безплатния превоз на ученици до 16-годишна възраст, като тук са заложени предучилищната възраст на учениците разходите са 23,2 млн.лева и респективно за всички останали разходи, в т.ч. и безплатен превоз на служители от системата на МВР и други, свързани със Закона за МВР – общо 52, 5 млн.лева.
    Това, което също така е заложено в централният бюджет в сектора Железопътен транспорт са капиталовите трансфери, които са: за Национална компания Железопътна инфраструктура – 90 млн.лева, това е нивото което е и от 2010 г.; за БДЖ Пътнически превози - 20 млн.лева, нивото което е заложено и за настоящата година; за Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура отново е заложен капиталов трансфер в размер на 9 млн.лева.
    Както спомена г-н Московски, в рамките на централният бюджет са заложени и всички средства, които са за държавни инвестиционни заеми. Капиталовите разходи в групата Транспорт и съобщения, свързани с държавни инвестиционни заеми са общо в размер на 315,2 млн.лева, в т.ч. за обекти, които се управляват от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 131,4 млн.лева и обекти, които се управляват от Агенция Пътна инфраструктура – в размер на 183, 8 млн.лева.
    Това, което е заложено за усвояване като разход по Оперативна програма Транспорт за 2011 г. са разходи в размер на 500 900 хил.лева и респективно в контекста на кохезионния фонд продължаващите проекти, за които ще има удължаване по програма ИСПА разходи в размер на 41,9 млн.лева или общо по европейски фондове 542,8 млн.лева.
    Това, което бих искал да уверя комисията, че в национален фонд са заложени всички необходими разходи за съфинансиране , като общият необходим ресурс, който ние сме заложили по всички оперативни програми е в размер на 250 млн.лева и разбира се в § 35, ал.2 от Преходни и заключителни разпоредби е дадена възможност за увеличаване на този размер. Ние ще се радваме да стигнем до тази възможност.
    Това са основните параметри, които са заложени именно в тази група Транспорт и съобщения. Благодаря ви за вниманието.

    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Порожанов. Предлагам от Агенция Пътна инфраструктура и от Комисията за регулиране на съобщенията накратко да представят техните бюджети.Заповядайте, господин Божков.

    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми членове на комисията, уважаеми колеги, аз ще бъда изключително кратък, защото се убедих, че колкото повече говори човек, толкова повече задачи му поставят. Аз мисля, че тук представителите на Министерство на финансите направиха един лапсос по отношение на контролните цифри, които са ни пуснали на нас, тъй като когато ние договаряхме контролните цифри със заместник министър Горанов, бяха договорени 41 млн.лева за приходи и 10 млн.лева разходи. В последствие ние получихме една цифра от 50 770 хил.лева. Просто аз искам да обърна внимание на уважаемите членове народни депутати и на тези, които имат малко повече опит, че тази контролна цифра, която ни се спуска допълнително от 11 млн.лева ние ще я приемем, защото осъзнаваме напрегнатостта на бюджета и на държавата, но искам да отбележа, че тези 11 млн.лева нямат никакъв обективен характер, нямат никакви аргументи в тази полза и в тази насока, защото ако вземем това, което сме постигнали сега и аз мисля, че това е един добър показател, защото към 30 септември ние имаме преизпълнение на нашия бюджет със 126 %, а към днешна дата са вече 140 %, но искам да отбележа, че тези 17 млн.лева, които са за миналата година и аз съм убеден, че уважаваните от мен представители на Министерство на финансите знаят, че това са така наречените еднократни такси, които се получават при продажбата на допълнителен ресурс, но те имат временен характер и случаен характер.
    От тази гледна точка да, ние и към тази дата ще си преизпълним планът за приходите, но за догодина просто няма предвидено провеждането нито на конкурси, нито имаме заявки за продажба на допълнителен ресурс.
    Ето защо аз апелирам към тази висока институция, каквато е комисията да имат предвид, че ние ще поемем и тази цифра, защото аз сега чух пак изменение на цифрата, искам да я потвърдите, че става дума за 50 770 хил.лева, нали така господин Порожанов.
    Уважаеми господин Вълков, пак казвам че Комисията за регулиране на съобщенията каквото може ще направи, само че искам да отбележа, че тези 11 млн.лева към днешна дата, защото сега разбирам, че ми се спускат още 5 млн.лева, просто дай боже нещата и конюктурата да се подобрят, дай боже да се появят кандидати за допълнителен ресурс. Аз предполагам, че комисията както винаги ще се справи с тези задачи, но към днешна дата ние нямаме предвидени нито заявки, нито има планирано провеждане на допълнителни конкурси за продажба на допълнителен честотен спектър. В този аспект искам да заостря вниманието на колегите, иначе аз съм благодарен от дискусията с Министерство на финансите, защото поне по отношение на приходната част и на разходната част постигнахме едни добри резултати. Благодаря и пак казвам, че ние ще се справим, но просто да се има предвид този момент.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Имат думата представителите на Агенция Пътна инфраструктура да представят бюджета за 2011 година.

    Г-Н БОЖИДАР ЙОТОВ: Това, което чухме от Министерство на финансите са предвидените 211 282 хил.лева за агенцията. Ние сме направили една разбивка какво е необходимо допълнително за годината за поддържане на републиканската пътна мрежа, включително аварийно и зимно поддържане 165 млн.лева, като сме ги разбили – на превантивно поддържане 100 млн.лева, рутинно поддържане – 50 млн.лева, зимно поддържане – 10 млн.лева, аварийната програма – 5 млн.лева.
    За проектите с държавно-инвестиционни заеми, за които сме сключили договори общо за 2011 година са ни необходими 409 млн. лева, от които заемни средства 201 млн.лева и съфинансирано за републиканския бюджет 8 млн. лева.
    Имаме заявени средства от централният бюджет, които са отразени в едно Приложение и те са за Марица, за Струма. Министерство на финансите имат тази информация и които са в размер на 109 млн.лева или общо за агенцията допълнително са необходими 683 млн.лева.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Цифрите, които съобщихте не са същите, които са подадени от Вашата агенция като информация към народните представители.
    Г-Н БОЖИДАР ЙОТОВ: Нашата агенция е подала информацията към Министерство на финансите за това, което на нас ни е необходимо. Просто ви давам разликите за това допълнително финансиране. Както казах недостигът за агенцията е в размер на 683 млн.лева.
    Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Бих искал да се извиня на уважаемата комисия и на господин Божков , моя е грешката – числото е 50, а не 55. Разбира се темата за по-високо залаганите приходи на Комисията за регулиране на съобщенията винаги е била тема както по време на обсъждането, така и в рамките на комисията. Искам да кажа, че и при нас бюджетът е в рамките на прогнози, така че и през тази година може да има презипълнение, нека да бъдем малко по-големи
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за изказвания, въпроси и становища.

    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Вълков, току що ми подадоха актуализираният бюджет на Агенция Пътна инфраструктура. Аз мисля, че не е сериозно три минути преди да се изкажа да ми дадат последните цифри. При нас имаме друг бюджет, тук се четат други цифри.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Михов, предполагам че това не е актуализираният бюджет и се запознайте по-добре. Вчера съм поискал допълнителна информация от Агенция Пътна инфраструктура за приходите които има да ги разбият по различните видове и да ги представят. Това е материалът, който ви е подаден в този момент.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не мога да разбера на заседание на Министерски съвет ли се намираме или разглеждаме бюджета.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Такоров, ако имате въпроси може те да ги зададете.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз първо искам да задам няколко въпроса. Аз смятам, че малко ще ни бъде трудно да обсъждаме едновременно бюджетите на тези няколко институции. Предлагам първо да обсъдим бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.
    Аз искам да попитам, след като основните цели, които направихте като управляващо мнозинство по преструктурирането на агенцията (говоря за КРС), целта беше и пред Европейската комисия всички заявиха, министър председателят също, че целта е да се намалят разходите.
    Аз ще прочета две числа – разходи за 2010 година 8 4761 хил.лева, за 2011 г.10 451 хил.лева и обърнете внимание – заплати и възнаграждения – от 3 974 хил.лева на 4 388 хил.лева.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Цифрите, които цитирате са близки, но не са същите.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Пред мен е бюджет 2011, приложение № 1. Аз ви чета това, което е по доклада. Разходите от с близо 1 400 хил.лева се увеличават, заплатите се увеличават с около 500 хил.лева, издръжките и социалните осигуровки се увеличават малко,текущата издръжка с 800 000 лева, капиталовите разходи се увеличават също с близо 800 000 лева. За какви икономии говорим, като вдигаме и заплатите.Нали за това съкращавахте, за да бъдат по-малко хората. Какъв е смисъла от цялата тази реформа, след като 2 млн.лева повече ще дадем за КРС и се сърдим, че е увеличен фактически проекта за 2011 г. с 5 млн.лева повече приходи да имат, като имаме предвид, че влизат в сила цифровите операции.
    Няколко въпроса имам и към Министерство на финансите, защото това, което каза господин Порожанов за ДИЗ-те ме притесни, честно казано. Аз като гледам оперативна програма Транспорт и по-специално Автомагистрала Тракия, независимо че там сме заложили средства от кохезионния фонд, още няма апликационна форма и мисля, че усвоихте авансовите плащания до момента, така че трябва да разчитаме на средства, които ги осигурява държавата докато се утвърди апликационната форма и се разреши отпускането на нови средства. Това, което е залегнало е 1 030 млн.лева по тези груби сметки, които аз се опитвам да извлека от цялото представяне на доклада. От заеми, т.е. от ДИЗ-ве са 260 млн. лева. Говоря за капиталовите разходи и за оперативна програма Транспорт. От кохезионния фон трябва да дойдат 470 млн.лева и от държавния бюджет 300 млн.лева. По принцип виждам, че има един недостиг при Агенция Пътна инфраструктура.
    Още един въпрос имам. Не можах да разбера, след като в края на краищата със закон прехвърлихме Авиоотряд 28 към Министерски съвет, защо все още е към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Аз разбрах, че няма кой да напише устройствения правилник. Ако трябва да седнем да го напишем. Аз мисля, че комисията може да свърши тази работа. Струва ми се малко несериозно, господин председателю, след като има закон по този въпрос, отново да се обсъжда в бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Защо наистина в края на краищата се допусна това нещо?
    Още един въпрос, който е свързан с пътническите превози. Това, което е заложено в договорът за услугата изпълнено ли е на сто процента, защото ще ви задам един въпрос. Договор, който не беше сключен, но беше изиграна процедурата преди две години за производство на 30 нови спални вагони, беше прекратена струва ми се през м. май поради това, че няма осигурени средства за финансиране. Обръщам внимание, че в тогавашната процедура е казано, че договор ще се сключи, ако са осигурени средства за финансиране. Как така е прието че е правилно решението? В момента вие отново сте обявили процедура и в докладът, който ни давате пишете, че 20-те млн.лева, които са били осигурени за миналата година, са били точно за тази поръчка. БДЖ прекратява тази поръчка, защото няма средства. Къде е истината?
    Аз питам тези 20 млн.лева за какво са отделени, изразходвани ли са през 2010 година и тези, които предвиждаме за капиталови разходи ще ги спестим от миналата година. Изцяло отговарят ли числата, които са заложени за пътническите превози, защото този договор е обвързан и с кредитирането, за което говорим, и с изплащане на кредити, и с инвестиции които трябва да се направят като ангажимент, който е поела държавата или държавата не изпълнява съответно своя ангажимент, защото аз не мисля, че числото е това, което вие в момента ни предлагате.
    Това бяха въпросите. Ще си запазя правото за коментар на бюджета за 2011 година.

    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам един кратък въпрос към господин Божков от Комисията за регулиране на съобщенията. Ако може да мотивира увеличението на разходите в частта придобиване на дълготрайни материални активи, придобиване на нематериални дълготрайни активи. Цифрите, които аз имам са увеличени с близо 2 млн.лева от това, което е било през сегашната година. Би ли ги мотивирал и да каже какво възнамерява комисията за закупи, било нови автомобили или нещо каквото той е преценил.

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз също искам да запитам господин Божков като председател на Комисията за регулиране на съобщенията.Намерих този текст, за който говори колегата Мутафчиев. Действително за заплати и възнаграждения на персонала увеличението е с близо 20 %, след преструктуриране на Комисията за регулиране на съобщенията, преструктуриране което беше свързано с намаляване не само на комисарите, но по принцип с намаляване на персонала и така беше докладвано, когато се разглеждаше промяната в закона в Народното събрание.
    На второ място прави ми впечатление сумата, която се събира от наказателни лихви. До месец септември са събрани 338 хил.лева, което ако се акстраполира би трябвало да даде до края на годината една сума от около 450 000 лева. В проектът за бюджет 2011 година те са два пъти по-малко. Означава ли това, че два пъти по-малко ще бъдат нарушенията, които изискват налагане на глоби и санкции. Считам, че това е нереално занижаване на приходи, които може да постигне Комисията за регулиране на съобщенията.
    Последното, което искам да кажа е свързано със задължителните осигурителни вноски от работодателите, защото това което е в 2009 г. тези вноски са 556 000 лева и изведнъж скачат на 724 000 лева, много повече отколкото повишаването дори на заплатите. Аз не мога да разбера какво означава това, че рязко нарастват задължителните осигурителни вноски несъразмерно дори по отношение повишението на заплатите. Да не говоря, че изобщо не би трябвало при съкращаване на персонал да има това увеличение.

    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз имам още един въпрос към господин Божков. Той е свързан с издръжката, тъй като всички колеги, които се изказаха до момента изразиха мнение, че бяха направени промени в законодателството с цел намаляване на разходите в комисията, а тук виждаме наистина, че издръжката в сравнение с 2010 година, след актуализиране на бюджета, скача с близо 800 000 лева. Ако може да ни кажете точно за какво става дума.

    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз първо благодаря за повишеният интерес към Комисията за регулиране на съобщенията.Второ смятам, че тъй като повечето от колегите тук разбират от бюджет, мисля че някой ги е заблудил или отново има раздадени грешни таблици. Първо вижте какво е заложено и какво е изпълнено. Аз не виждам разлика в заплатите – 3 817 хил.лева е било и по бюджет 2010 г. съгласно Постановление № 324 на Министерски съвет. Същата сума се залага и в бюджет 2011 г., като обаче отчета за 2009 г. 3 326 хил.лева.Както виждате и тази година ние няма да изядем пари от държавния бюджет, защото към днешна дата имаме 2 188 хил.лева Още повече не е тайна, че съгласно Постановление № 67 ние имаме 25 замразени бройки.
    Искам да отбележа също така пред уважаемите народни представители, че всяка една стотинка която изразходва Комисията за регулиране на съобщенията е изкарана 10 пъти.Пазарните анализи, които ги разработва Комисията за регулиране на съобщенията, одобрени от Европейската комисия, струват нула стотинки на българския данъкоплатец. Ще дам един пример. За миналата година румънската Комисия за регулиране на съобщенията е дала 3 млн.евро само за разработване на пазарните анализи, колеги. Тук се намират представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и мога да потвърдят тези данни.
    Първо няма никакво увеличение и ако тук някои си правят политически изказвания, аз искам да кажа, че ние изпълняваме законите такива, каквито са и не коментираме другите неща. При това преструктуриране на комисията ставаше дума за намаляването на броя. Това е решение на Народното събрание, не е решение на комисията.
    Аз отново ви обръщам внимание – няма преразход на средства, няма увеличение на фонд Работна заплата, напротив изключително икономично работим и в тези условия и пак казвам – при условие, че 30 човека по силата на постановление на Министерски съвет сме ги замразили като бройки. Това да го имат предвид уважаемите народни представители.
    По отношение на капиталовите разходи. Не е тайна за тези, които наблюдават сектора от близко, че ние имаме за разработване на европейска мониторова система за радиомониторинг и във връзка с това в продължение на 5 години изграждаме по две станции. Това е изискване на Европейската комисия и ние изпълняваме това задължение Тази година ние ще въведем в експлоатация две мониторингови станции, става дума за стационарни станции. Ето от къде идват тези суми, които на пръв поглед ви шокират Става дума за 1 723 хил.лева
    Другото, което искам да кажа е, че ние се опитваме да въведем европейските добри практики и в този ред на мисли ние сме длъжни да разработим така наречената елрик система, система за разходоориентираност, защото знаете голямата битка с големите оператори и тези цени, които се налагат на българския потребител.За да може да ги контролираме ние, те трябва да разработят и ние също да разработим система за разходоориентираност. Тази система струва определени пари, за тези пари става дума.
    Последното, което може би ви е направило впечатление, за което аз благодарих на Министерство на финансите, че успяхме да поискаме и те са ни отделили 300 000 лева за цифровизация. Колеги, говорим все пак за цифровизация и да не бъдем пак на опашката на цифровизацията, поне това което зависи от Комисията за регулиране на съобщенията ще го направим. Ние сме предвидили да закупим 3 апаратури, които да бъдат преносими, за да може да контролираме изпълнението на задълженията, които имат съответните оператори.
    Много ви благодаря за проявения интерес. Предполагам, че всички сте удовлетворени от отговорите.

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Божков, аз за капиталовите разходи не съм питал. Вие казахте, че в края на 2009 г. предвидените средства за заплати са точно толкова, колкото е предвидено в бюджета за следващата година. След датата 30.12.2009 г., на която вие се позовавате мина именно тази промяна в закона, това беше през пролетта на тази година, която именно е основата за намаляване на тези разходи.
    Първо, ще ви кажа, че не е коректно да сравняване тези данни, които са записани преди промяната на закона. Второ, това което ви зададе председателят на комисията, господин Вълков, но не чухме отговора. Кажете защо издръжката на Комисията за регулиране на съобщенията в рамките на две години се повишава със 74 %. Тя е била 1 6 67 хил.лева като отчет за 2009 година, а като проект на бюджета за следващата година тя е 2 816 хил.лева, което прави повишаване със 74 %.

    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: По отношение това преструктуриране на комисията. Аз не знам какво разбирате по преструктуриране. Членовете на комисията бяха намалени от 9 на 5 човека, значи става дума за 4 заплати.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не става дума само за 4 заплати.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Колеги, аз пак казвам и няма да коментирам по никакъв начин законодателни изменения. Ние сме независим регулаторен орган и изпълняваме законът такъв, какъвто вие го приемете и за това пак обръщам внимание – няма повишение, вижте отчетните данни, и за тази година имаме 2 188 хил.лева.
    Искам да обърна внимание на всички вас. В нашата комисия работят 255 човека.Освен всичко друго тези 255 човека търпят развитие.Освен всичко друго, когато си младши експерт и покажеш добри качества, ставаш експерт. Има разлика в заплатата, за това ние залагаме но пак ви казвам, и тук гарантирам, Министерство на финансите също ще ви каже, че сме едни от най-икономичните като администрация по отношение на заплатите. Погледнете, става дума за 2 187 хил.лева към днешна дата. Бъдете сигурен, че на 30 декември, господин Иванов, за което държа да Ви информирам, а Вие ще информирате комисията, че ние ще бъдем най-икономичните.
    Всеки разумен човек, който се е занимавал някога с бюджетарство и ръководил някога предприятие, знае че има някакъв ръст, ръст дори в професионалната оценка на работата на експертния състав.
    По отношение на издръжката, колеги. Бюджет за 2009 година – 1 617 хил.лева, актуализиран бюджет – 2 030 хил.лева, към днешна дата имаме 1 023 хил.лева.Казвам, че пак ще икономисваме, господин Иванов.
    Моля да гледате цифрите. Бюджет 2010 година – 2 876 хил.лева. Къде е увеличението, като тук са 2 816 хил.лева? Погледнете бюджет 2010 година, съгласно Постановление № 324 – 2 876 хил.лева, т.е. и тук има намаление, господин Иванов.

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Не манипулирайте, господин Божков, вижте актуализираният бюджет – 2 030 хил.лева.

    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Далеч съм от мисълта да манипулирам уважаемите народни представители. Второ, не се изкушавам да правя други изказвания, освен като експерт и като експерт чета цифрите. Всички, които можем да четем цифрите ги гледаме. Обърнете на втора графа 2 876 хил.лева, заложени 2 816 хил.лева. Към днешна дата сме изразходвали 1 023 хил.лева.

    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков. Ние ще направим допълнително заседание на комисията, на което ще разгледаме отчета на Комисията за регулиране на съобщенията и тогава още говорим подробно точно по тези цифри.
    Колегите са абсолютно коректни за това, което казват, защото трите цифри, които се залагат са по-високи от цифрите, които ние сме коригирали с корекцията на бюджета по средата на годината, която бяхме направили. Просто са заложени цифрите, които са дадени в началото на годината за бюджета. След като направим вече отчетът, тогава можем да кажем: „Да, действително направени са икономии или не са направени съответните разходи” и това ще бъде направено в един по-следващ етап.

    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Божков се опита да каже, че някой си прави политика. Да, ние сме в парламента , господин Божков, за да правим политика. Политика, която вие да реализирате като независими органи и аз се надявам, че основно дейността ви ще е свързана с това, а не за оценки на народното представителство.
    Това е истината, вашият бюджет е по-висок с 20 % спрямо бюджетът, актуализиран през 2010 г. по данните, които ние сме получили. Аз поставих въпросът именно за това, защото мотива беше че в тези органи, независимо че те носят приходи, съответно трябва да се намалява разходната част и това беше мотива, с който мнозинството прие промени в закона и то не само при вас, но и при много други комисии. Изведнъж ние виждаме, че тук имаме увеличение. Вие сте направили икономии от текущата издръжка, намалете си тогава текущата издръжка за 2010 година, дайте увеличение на капиталовите разходи с ясна мотивация и тогава ние ще кажем: „Да, необходимо е, за да могат да си увеличат приходите, които г-н Порожанов и министъра на финансите искат от тях”, но да твърдите, че некоректно народните представители поставят въпроса не е нормално. Аз ще проверя и в другите независими органи дали са увеличени заплатите. До 2013 година са замразени на всички заплатите. Как така повишаваме тогава тези заплати? Има ли сте 25 % резерв. Този резерв няма да го пипате, защото трябваше да мине като съкращение. Аз гледах и в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията бройките. Като се махне Авиоотряд 28, други намаления сте нямали, но дано да греша. Поне запазвайте съставът, не го увеличавайте.
    Не е нормално да се говори едно в правителството, да се говори едно в Парламента, а да се случва друго с бюджета.Този въпрос беше зададен към Вас, за съжаление вие боравите с други цифри, не знам от къде са тези цифри. В Приложение № 1 са посочени цифри, които цитираха народните представители.
    Господин председателю, аз също мисля, че между първо и второ четене трябва всичко това много добре да се анализира. Виждам, че за да се предложи, Министерски съвет е съгласен с това. В такъв случай Министерство на финансите да ни обясни какъв е смисъла на това увеличение. Господин Божков като председател на комисията има право да си иска много пари, но кой му ги дава и с какъв мотив му ги дава тези пари. За какво става дума, последователност ли е в целите, които си поставя управляващото мнозинство или е поглед по различен начин към различните ведомства.
    Благодаря, с това приключих изказването си по бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам само да внеса едно уточнение. Информацията, с която разполагаме за приходите и разходите на Комисията за регулиране на съобщенията сме получили с писмо от 19.10.2010 година от Комисията за регулиране на съобщенията и то е подписано от Вас, господин Божков. Разликите не са много големи фактически, но все пак има такива.
    Колеги, преминаваме към следващата тема. Имате възможност за изказване. Господин Такоров, имате думата.

    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, уважаеми гости, колеги, на практика аз ще се спра само по разходите на бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са отпуснати с бюджета на Република България. Аз мисля, че статуквото от миналата година и тази година се запазва, защото увеличението в разходната част е само 3 700 лева, но ми струва, че е много важно да забележим – общата цифра остава същата, но къде са направени разходите, дали това наистина е политиката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Защо? Защото в сравнение с актуализираният бюджет за 2010 година тогава той е бил 68 133 700 лева, сега е 68 137 400 и както казах е завишен с 3 700 лева. Това което ми прави впечатление е, че и тогава на обсъждането беше министъра и го попитах защо намаляват средствата по перо за Политика за безопасност и сигурност на движението. Той ми каза: „Това е по някакъв проект и тези 2 млн.лева, които ги намалихме няма да играят никаква роля”. Сега ако погледнете в бюджетът още 1 млн.лева е намален от политиката за безопасност и сигурност на движението. Това ще рече, че това което се е случило през тази година, догодина ще бъде в още по-големи размери по отношение на безопасността на движението. Към това ли се стремим като цяло и това ли е политиката на министерството?
    Подобрете другото. Значи няма да правим политика за подобряване на организацията на управлението, защото от миналогодишният бюджет средствата са били 2 333 хил.лева, сега са само 426 000 лева. Искам да ми се отговори защо са намалени тези средства.
    Другото, за което говори господин Мутафчиев и то е видно и в бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.В програма Администрация от 12 516 хил.лева скачаме на 15 731 хил.лева или с около 3 млн.лева повече, отколкото е заложено с актуализирания бюджет на предходната година. Пак ви казвам, че общата цифра се запазва същата, но вътре цифрите които са заложени говорят много ясно за политиката, която прави Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която лично аз не я одобрявам и както ви казах главно поради тези две пера – политика за безопасност на движението и политика за подобряване на организацията на управлението на транспорта като цяло.
    Бих искал да ми се отговори на тези въпроси и защо с 3 млн.лева е увеличена програмата за администрацията в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    Искам само един въпрос да отправя към господин Йотов. Тъй като много пъти се коментираха тези 120 млн.лева за ланския сняг, в действителност колко пари бяха изразходвани за миналата година за снегопочистване, защото тази година залагате 30 млн.лева за цяла година и ако вземем предвид това, че сега са отпуснати 10 млн.лева до края на годината, значи 20 млн.лева е останалата сума. Аз искам да попитам колко излязоха точно разходите за снегопочистването за ланския сняг. Благодаря.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Други въпроси колеги имате ли? От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще отговорите ли на въпросите на г-н Такоров?

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Първият ми въпрос е свързан с тази част, която е в доклада на министерството за бюджет 2011 година. Защо държавните такси са намалени с 1 млн.лева в проекта за Закон за бюджета за 2011 година? Означава ли това нещо, че таксите, които се събират главно от превозните средства се очаква спад по отношение на 2010 година, която реално беше годината на кризата в България и Европа? За мен това е напълно необяснимо.
    На второ място. Прави ми впечатление, че в докладът никъде не са оказани разходите на Авиоотряд 28. Действително на първата страница е записано, че ние сме гласували закон, с който се променя статута, но след като е записано изречението, че фактическото прехвърляне на Авиоотряд 28 към Министерски съвет ще се извърши след приемане на устройствен правилник, редно беше министерството да покаже това, което е към 2010 година като разходи.
    На следващо място искам да задам няколко въпроси към Агенция Пътна инфраструктура, защото са свързани нещата. Когато се говори тук за автомагистрала Тракия и са записани ЛОТ-2, ЛОТ-3 и ЛОТ-4, има записано едно изречение, в което се казва че за 2011 г. за проекта са разчетени средства от оперативна програма Транспорт в размер на 140 млн. лева. Мен ме интересува тези средства осигурени ли са и има ли финално решение от Европейската комисия, тези три ЛОТ-а влезли са в оперативна програма Транспорт, но не като намерения, а като фактическо състояние. Ако това не е така, което означава че трябва да има и резервен вариант, ако не се случи, какво би се направило, за да се финансира строителството, защото и трите ЛОТ-а ще бъдат в активна фаза на строителство и ако за предварителните плащания е имало средства, за всички междинни плащания през годината от къде ще се осигурят средства.
    Имам още един въпрос, който е свързан отново с Агенция Пътна инфраструктура и той е свързан с материалът, който ни е раздаден с наименование Програма Пътна инфраструктура. Тук е оказано какви са придобитите дълготрайни материални активи. Общо те са в размер на 97 млн.лева. Първият от тези активи е новото строителство на дясното платно на Автомагистрала Марица. Ако погледнете, то всъщност е от порядъка на 8,5 км за ново строителство на едно единствено дясно платно. Цената, която е дадена, всъщност това са разходите за строителство, е 35 млн.лева. Ако се раздели това на строителство, еквивалентно на две платна, т.е. пълна магистрала, ще се окаже че за 4 км от тази магистрала са похарчени 35 млн.лева. Защо тази стойност е в пъти по-голяма от стойността, която е предвидена за строителството на ЛОТ-2, ЛОТ-3 и ЛОТ-4, заложена при спечелването на търга от съответните фирми за Автомагистрала Тракия? Как може да се обясни тази изключително висока цена?
    Аз имам още един въпрос. Като поздравявам министерството, че за разлика от Комисията за регулиране на съобщенията, действително за заплати и други възнаграждения прави сериозно намаление на разходите през 2009 г. от 30 млн.лева на 25 млн.лева, което е разчетен таван за 2011 г., т.е. 20 % намаление на заплати, имам един въпрос, който все пак го виждам с известна изненада. Защо за пътната връзка на бул.Брюксел, която беше една от важните задачи за изграждане на добра инфраструктура към летището, не говоря за самия виадукт, който сега се прави, а за пътната връзка не е предвиден нито един лев за 2011 година? Кога в крайна сметка ще се реализира този проект?

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Други въпроси, колеги?Тъй като не виждам други въпроси, имате думата от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: Ако пропусна някои от въпросите, ще взема отново думата да отговоря на тях. Да започна с приходите.Приходите намаляват и при всички случаи с 1 млн.лева няма да изпълним плана и тази година. През 2009 година при съгласуването на бюджетът с Министерство на финансите приехме да ни завишат приходите и тогава ставаше дума за 3 млн.лева, които така и не ги постигнахме. От там започнахме ние да не изпълняваме приходите. Тези 3 млн.лева за държавните такси през 2009 г. не ги постигнахме. Тогава при план на приходите от държавни такси, (говоря за приходите от държавни такси, защото други преизпълняваме) 24 млн.лева, ги изпълнихме на 20 млн.лева. Има опасност тези 1 млн.лева, които сме дали като проект наистина да не ги изпълним.
    Причината от една страна е кризата, защото това са таксите, които събираме по тарифа 5 и то е свързано с посещение на кораби, самолети. Плюс това за две години намалихме таксите на летище Пловдив просто, за да привлечем авиопревозвачи, където също отчитаме тази година намаление с 50 %. Ние с толкова и намалихме таксите – с 50 %, за да привлечем авиопревозвачи, които да кацат на летище Пловдив и това е една от причините да ни се намалят таксите.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Искате да кажете, че тази година очакваме с 1 млн. намаление на приходите.

    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: В автомобилна администрация също има леко свиване, а така също и във въздухоплавателната администрация. Ние не сме ви дали подробна информация, за което се извинявам. В докладът ние сме записали държавни такси , но не сме ги обяснили по видове транспорт и по администрации, от което е видно къде не се изпълняват и защо. Смятам, че е ясно защо няма да ги изпълним.
    По отношение на Авиоотряд 28. Авиоотряд 28 е в нашият бюджет и за 2011 година. Цифрите са посочени в една таблица – 7 161 млн.лева е разхода. В проекто-бюджетът за 2011 година също е разчетен при нас, докато не излезе устройствения правилник и не направим приемо-предавателен и разделителен протокол.

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Действително за Авиоотряд 28 сте записали 7 161 хил.лева. Колко е бюджетът за 2010 година на Авиоотряд 28?
    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: За 2010 г. и за 2011 година предвиждаме едно и също.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Няма логика, защото за 2011 година трябва всички полети на авиоотряда, които се изпълняват от централни министерства и ведомства да се поемат от бюджета на съответните централни ведомства.
    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: Като излезе устройственият правилник този въпрос ще се реши. Най-вероятно до Нова година ще бъде Авиоотряд 28 при нас.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Атанасова, в момента гледаме бюджетът за 2011 година. Причината Авиоотряд 28 да бъде към министерството е че не е приет устройствен правилник.
    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: Да, причината да бъде към министерството е, че не е приет устройствен правилник. Да, действително разходите ще се поемат, но всичко е за сметка на тези 7 161 хил.лева и когато направим корекцията, тогава всичко ще си отиде по местата и ще бъдат разпределени тези 7 161 хил. лева.

    Г-ЖА НЕЛИ БЕНЕВА: Ще отговоря на въпросът за строителството на пътна връзка бул.Брюксел – летище София. За 2011 година по бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не са заложени капиталови разходи. Това е защото още през 2009 година Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията се обърна към изпълнителят Мостстрой с писмо, в което даде разумен срок от 32 седмици да си изпълнят своите задължения. До този момент изпълнителят не е извършил никакви действия. Знаете, че те са предприели действия пред съда за обявяване в несъстоятелност. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията още през 2010 година в бюджета е заложило само 500 000 лева. Това е , за да можем да разплатим някои извършени строително-монтажни работи и за замразяване на проекта. В момента имаме писмо от ДНСК с разпореждане да се пристъпи към образец 10 за замразяване на обекта.

    Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам два кратки въпроса. Единият е към г-н Московски. На стр.14 четем под интермодалният терминал София /днес е дата между другото 28 октомври/ - очаква се формуляра за кандидатстване да бъде подаден в управителния орган през м.септември 2010 година. Просто моля за някакъв коментар, защото това очевидно не е съобразено с времето, в което е представен бюджета.
    Имам също така и един въпрос към г-н Първан Русинов. Към него въпросът ми е с таблицата, в която са посочени проектите в областта на информационните технологии и съобщенията. Актуализираният бюджет е два пъти по-нисък от първоначално приетия, а сега имаме разходен таван за догодина, който е почти 4 пъти по-нисък от актуализирания. От какво сме се отказали, за да свием дотолкова бюджета?

    Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Спрямо миналата година, ако погледнем числата, заложени за този сектор, ще видим, че вътрешното разпределение е отредило с около 15 % по-висок бюджет за 2011 година, отколкото за 2010 година за информационни и комуникационни технологии. Това ще ни позволи да запазим темповете от миналата година и ще даде възможност за развитие в приоритетните направления. Там сме защитили проекти пред различни програми с европейско финансиране, с които ще развиваме приоритетни области – широколентови, с електронно управление и т.н., а иначе що се касае до бюджета той с 15 % е по-висок в сравнение с 2010 година, това което е за ИКТ и електронно управление.
    Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, позволете ми и аз да отговоря на поставеният въпроси. Благодаря Ви, господин Петров, правилна е забележката – допусната е техническа грешка, става дума за м.ноември, а не за м.септември.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да отговорят и на другите въпроси.

    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: Единият въпрос беше свързан с програмата за безопасността на движението и програма Администрация. Няма никакво намаление на средствата по безопасността на движението. Единствената разлика е, че всички административни разходи, които са отнасяни по програми ток, вода и др., сега имаме указания те да бъдат в програма Администрация и това увеличава разходите, защото всички разходи на сгради, издръжка на персонал и всичко останало отива в програма Администрация, а иначе като разходи за самата дейност не се намаляват. Това всъщност се получава от разпределянето на разходите, които са били по програми, а вече се изваждат от програмите и отиват в програма Администрация.
    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Извинявайте, но не мога да Ви разбера. В програмата за подобряване на организацията за управление на транспорта са намалени разходите от 2 300 хил. лева – искате да ми кажете, че 2 млн. лева са текущите разходи, а сумите за безопасността на движението от 24 млн. лева на 23 млн. лева -там са само 1 млн. лева. това са едни глупости, които говорите в момента, това не е вярно.Подгответе се друг път като идвате тук. Не може на едното при 2 400 хил. лева – 2 млн. лева да му бъдат разходите за отопление, осветление и др., а за другото от 23 млн. лева – само 1 млн.лева.
    Разберете, че това не е отговор, който трябва да дадете тук.Вие не сте подготвени и не знаете какво правите в момента.
    Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз ще отговоря на въпросите, които бяха зададени от г-н Мутафчиев. Господин Мутафчиев, по отношение на представянето на държавните инвестиционни заеми и средствата по оперативна програма Транспорт искам да ви кажа, че начинът на бюджетното представяне не е променен поне за ДИЗ-те от 3 години. Вие знаете, че ние ги централизирахме в централният бюджет по определени причини, когато има икономии, за да няма непрекъснати искания от самите министерства да ги трансформираме като други разходи по други политики , а от друга страна там където имаме по-добро изпълнение за сметка на забавяне да може да се балансира. Средствата са заложени в централният бюджет по параметрите, които ви посочих. Това, което е хубаво, че и тази година проектите, заложени за изпълнение, както към Агенция Пътна инфраструктура, така и към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така вървят и параметрите, които са заложени за усвояване , надяваме се да бъдат усвоени.
    По отношение на средствата по оперативна програма Транспорт. Те са в национален фонд. Вие знаете, че той е в извънбюджетна сметка, с отделно одобрение. Отново средствата, със съответното съфинансиране, което е глобално е заложено, за да може мобилно да се усвояват всички оперативни програми от управляващите органи. Сега вие не можете да ги видите в рамките на бюджетите, но вие много добре знаете начина на отрязяване.
    Разбира се имаше още един друг въпрос за капиталовите разходи на БДЖ. Това, което аз бих могъл да кажа е че тези 20 млн.лева, които са заложени като капиталов разход, вие сте информирани, те са нотифицирани тази година с одобрението на принципен договор за задължителната обществена услуга, която има превозвача към държавата.До момента те не са усвоени ефективно.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Към Агенция Пътна инфраструктура също имаше зададени въпроси.

    Г-Н БОЖИДАР ЙОТОВ: Ще отговоря на въпросът на господин Такоров за ланския сняг. Сумата е 39 млн.лева. През 2009 година са платени 28 млн.лева през 2009 година, 11 млн.лева са изплатени в началото на 2010 година.

    Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да ви благодаря, защото Вие сте единственият човек досега, който каза какви са действителните разходи, защото досега постоянно се говореше за 120 млн.лева за ланския сняг.
    Г-Н БОЖИДАР ЙОТОВ: Ще отговоря на въпросът на господин Иванов за Автомагистрала Тракия. За Автомагистрала Тракия знаете, че очакваме одобрение на апликационната форма. Вчера се завърнах от Брюксел и имам уверение, че до Нова година това нещо ще е факт.на този етап имаме сключен договор за безвъзмездна помощ с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, нашият управляващ орган и плащаме от аванса. Това е състоянието, което е до момента.
    По отношение на Автомагистрала Марица.Тук пише дясно платно, 99-ти км до 108 км. Има техническа грешка. Освен за дясното платно, става въпрос за рехабилитация на лявото платно, плюс още 2 км. Просто не са ги изписали всички неща по Автомагистрала Марица.
    Ако ми позволите да продължа с отговора на въпроса. Имаме рехабилитация на лявото платно, за дясното вече казах, плюс 2 км в двете посоки .Това е от 112-ти до 114-ти км, плюс 2 свлачища, плюс 9 съоръжения, всичко в рамките на Автомагистрала Марица, старата част . Искам да ви кажа, че стойността от 35 млн.лева е индикативна, т.е. това е прогнозната ни стойност.

    Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите да допълня, тъй като за магистрала Тракия имаше зададен въпрос дали могат да се разплащат след изчерпване на авансовото плащане междинните сертификати. До момента така или иначе авансовото плащане не е изчерпано и се усвоява от компаниите.На практика до Нова година, както ни е уверението, ако бъде одобрена апликационната форма, ние няма да имаме период, в който да има недостиг на средства. В крайна сметка националният фонд ще ни подкрепи с плащанията. При одобрение на апликационната форма тези средства ще бъдат реимбурсирани от кохезионен фонд, така че няма проблеми.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: колеги, имате възможност за изказвания. Ако няма въпроси и изказвания да преминем към гласуване.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Вземам отношение по повод на това, което ни беше казано за пътният възел бул.Брюксел.Когато стартира този проект, беше казано че все пак Автогара София се явява входната врата на България в официалните съобщения. Аз разбирам тези взаимоотношения, които имате с фирма Мосстрой, но не може да се даде едно просто обяснение – замразява се проекта.Докога се замразява този проект? Той е проект от голяма обществена полза. Ако фирма Мостстрой не си е изпълнила задълженията, всичко което му е казано да свърши, няма никакво съмнение, че има съд и трябва да бъде дадена под съд нейния собственик Васил Божков. Не може с едно просто обяснение да се каже, че проектът се замразява. Той може още три години да се замрази и там действително да няма никаква нормална инфраструктура, а просто някакви временни завои са направени. Аз не знам, може би г-н Мутафчиев ще каже, но поне от три години, когато се завърши през 2007 година летище София, този проект вече трябваше да стартира. Той и досега е с голямо закъснение, а всъщност това замразяване не знам докога ще продължи.
    Искам още нещо да отбележа, защото там също не ми станаха много ясни нещата и то е свързано с Авиоотряд 28, защото поради неговата публична значимост нещата трябва да бъдат съвсем чисти.Погледнете, за бюджет 2011 година за Авиоотряд 28 са записани 7 161 хил.лева. След това гледам програмата за Авиоотряд 28 – записани са 10 012 хил.лева. може ли да ми се каже тази програма ако е такава, в рамките на следващата година ли е тази сума, защото за всички останали дейности се дава само стойността, която е предвидена за следващата бюджетна година. Ако е така, кажете ми тази разлика от 4 млн.лева на какво се дължи.
    Това е записано в материалът, който вие ми предоставихте от министерството. Отбелязано е на стр.47.

    Г-ЖА КАТЯ АТАНАСОВА: Това е техническа грешка.

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Вие казахте, че това е техническа грешка, но все пак този материал е трябвало да мине през внимателния поглед на тези, които стоят над Вас.
    Следващото, което също страшно ме изненадва е на стр.12 и стр.13. На стр.12 е проектът Разширение на метрото на София – ІІ метродиаметър и са отбелязани двата договора за обособени позиции – едно и две. Обособена позиция 1 едно е от пътя Възел Надежда, през централна гара, пл.Света Неделя до бул.Патриарх Евтимий. Обособена позиция 2 е от бул.Патриарх Евтимий до бул.Черни връх.
    Изведнъж, ако отгърнете на следващата страница, а това е проект за техническа помощ, проект за третия Метродиаметър, се виждат две обособени позиции, трети Метродиаметър от кв.Княжево през Централната градска част до бул.Ботевградско шосе и там отново виждаме обособена позиция 1 – пътен възел Надежда – Централна гара- пл.Света Неделя.
    На следващата 13 страница – обособена позиция 2 от бул.Патриарх Евтимий, през НДК до бул.Черни връх. Как може това, което е от метродиаметър ІІ да сте го пренесли в метродиаметър ІІІ и да се поставят обособени позиции, които са всъщност от метродиаметър ІІІ.
    Станаха много техническите грешки и аз не мога да разбера как е подготвен този материал и си задавам въпросът колко такива технически грешки има при един внимателен прочит.

    Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: На стр.12 става въпрос за разширяване на етап 1 на втори метродиаметър, участък пътен възел надежда- Черни връх. На следващата страница става въпрос за проект Техническа помощ. Тук също има техническа грешка.

    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз няма да ви направя забележка, ако не съм го проверил.

    Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Договорът за техническа помощ е записан коректно. Договорът е сключен през 2010 година, изпълнява се от Метропроект Прага на стойност около 3 млн.лева. Тук е станала техническа грешка и обособените позиции са включени автоматично от предишния проект. В началото , и след това където е записано каква е стойността и кой е изпълнител са коректно записани. Просто където са тези две точки, обособени позиции 1 и 2 може би са копирани от предишни текстове и не са променени, защото в единият случай говорим за втория метродиаметър, а в другия случай говорим за третия метродиаметър, който тепърва ще бъде проектиран.

    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще говоря по същество за бюджетът и искам най-напред да благодаря за отговорите, които ми се дадоха, къде ни удовлетвориха, къде не. Радвам се, че все пак от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има двама заместник министри, които да защитят бюджета, защото за първи път може би се случва министъра да не защити бюджета. Разбирам, че е в командировка, но все пак бюджетът е най-важният закон в една държава и е нормално министъра да присъства и да отмени командировка, когато се налага да се защити, тъй като това е бъдещата работа през следващата година.
    Това, което всъщност ни се предлага, аз мисля че е напълно безпринципно – оставането на Авиоотряд 28 в бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съжалявам, че заместник министър на финансите няма тук. Господин Порожанов , аз Ви уважавам като бивш директор на дирекция в министерството и сега като началник на кабинета на министъра и че Вие все пак като началник на кабинета на министъра дойдохте да защитите на Министерство на финансите, но поне директорите трябваше да бъдат тук, за да могат да изпълнят това свое задължение.
    Не знам как така, след като в законът няма условие, в което да е казано, че административното прехвърляне става едва след приемане на устройствен правилник, ние ще приемем бюджет в нарушение на един закон, който е приело това Народно събрание, т.е. ние сме казали че го прехвърляме, това означава от датата на публикуване в Държавен вестник, защото ако няма изрична дата, която е записана за публикуването, т.е. закона влиза в действие от публикуване в Държавен вестник. Ние отново оставяме бюджетът за 2011 година отново на разпореждане на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Авиоотряд 28. технически въпрос, но смешен въпрос. Извинявайте, но такова нещо не бива да се допуска в никакъв случай. След като административно е към Министерски съвет, откъде накъде Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще се разпорежда с този бюджет. Като дойде Сметната палата ще го направи на нищо. Като какви те ще управляват Авиоотряд 28 финансово.
    Господин председателю, мисля че в Комисията по бюджет и финанси този въпрос трябва да се постави, защото нищо не пречи да се включи в бюджетът на Министерски съвет Авиоотряд 28, пък те да си правят устройствения правилник когато си искат. Какво означава това, че няма кой да напише устройствения правилник? Ще нарушим редица закони на Народното събрание.
    По отношение на финансовите средства. Искам да обърна внимание на това, че начинът по който са заложени средствата по отношение на усвояването на оперативна програма Транспорт буди сериозно притеснение. Аз виждам, че Министерство на финансите пък е спокойно именно в тази посока, защото няма да има дефицит, т.е. и по отношение на националното съфинансиране и по отношение на ДИЗ-те няма да има сериозно усвояване и няма да ви докара в ситуация, при която да влезете в дефицит. Това е притеснение за страната. Защо го казвам? Като гледам числата по всички проекти, това което се залага, единствените средства които се залагат от тази година от кохезионния фонд и които могат реално да бъдат получени под един голям въпрос, това са парите за Автомагистрала Тракия, ако апликационната форма бъде потвърдена. В противен случай ще трябва да давате средства от националното съфинансиране.За сега такъв знак няма, дай боже до м.юни това нещо да стане и вече да имаме финансиране на Автомагистрала Тракия от Европейската комисия.
    За всичко останало, сумите които са определени, включително за жп линията София – Пловдив- Свиленград въпросите са неизяснени, там са предвидени значителни средства. Аз искам да попитам господин Московски кога ще направите документацията да търгът, кога този търг ще се изиграе, кога ще се утвърди, за да можем даже авансово да вземем средства и догодина да усвояваме средства от кохезионния фонд. Това не може да стане, защо го пишем в бюджета.
    По отношение на оперативна програма Транспорт в края на краищата каква е политиката и какви са перспективите, по които ще се движим съответно напред. Говоря за голяма част от пътните проекти, най-вече за тези на Агенция Пътна инфраструктура, които са предвидени за 2012 година. Ние Автомагистрала Струма няма да можем да я финансираме, така както сте го записали по оперативна програма Транспорт. Няма да стане господа от Агенцията Пътна инфраструктура и вие го знаете много добре. Защо да се лъжем всички помежду си, включително и медиите и българските граждани?Записано е, че се отлага се за 2012 година, включително и в бюджета за 2011 година не се споменава това. Залагаме някакви средства, с които се заблуждаваме, че ще успеем да ги усвоим. Ако го имаме отчетът за тази година, вие ще видите това което сме имали, пак като информация миналата година се разминава с тазгодишните, защото ние непрекъснато променяме съответно своите позиции.Не въпросът до това, че сега има възможност фирма Прага бързо да свърши и да обявим третия метродиаметър и да изтеглим примерно за метрото пари. Въпросът е наистина да се засили работата на крайните бенефициенти НКЖИ съответно на Агенцията пътна инфраструктура и да си свършат работата. Има 6 проекта НКЖИ по които работят. Те трябваше да свършат още в края на миналата година и аз се учудвам защо това не става и ако бяха пуснати, включително Пловдив – Бургас, сега щяхме да отчитаме, че ще усвояваме средства по Пловдив-Бургас следващата година, но това не стана за съжаление.
    Аз мисля, че този проект показва риска на оперативна програма Транспорт, пред която е изправен.Изрично министърът трябва да заеме много сериозни позиции по този въпрос. Не може един краен бенефициент, който е пряко подчинен на него в момента да изостава и да се отчита от Европейската комисия че изостава повече от АПИ, където изоставането си беше перманентен процес и се отчиташе на всеки един мониторингов комитет.
    Що се касае до БДЖ и съответно Железопътни превози аз очаквах да получа отговор на въпросът за това все пак изпълни ли държавата в лицето на Министерство на финансите и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията договора, който сме подписали, защото там ми се струва, че капиталните вложения не бяха 20 млн.лева за 2011 година по разбивката, която имаме. Не ми отговорихте по този въпрос, господин Порожанов.
    Искам да кажа само едно, защото много често се спекулира по отношение на кредитите на БДЖ. Всичко това с Пътнически превози по отношение на предишното кредитиране, по отношение на паричните инвестиции е предвидено в договора за услуга и трябва да е ясно, че този договор ще се изпълнява. Струва ми се, че този договор от страна на държавата не се изпълнява в рамките, в които съответно е подписан. Ако съм крив, кажете ми: „Не Мутафчиев, ти грешиш, до стотинка е дадено това, което е предвидено за отделните години за този 15-годишен период” и аз ще се извиня на Министерство на финансите. Мисля, че трябва да направим обратното, защото наистина не се спазва. Не може да има развитие на пътническите превози, ако договорът не се спазва и това го знаят всички, защото в края на краищата това е европейска политика, която е заложена с определени параметри , намалени, но които все пак дават една реална перспектива.
    Бюджетът, който е предвиден е наистина бюджет, съобразен със стагнацията на 2010 година Аз очаквах от министърът на финансите, че след като каза: „Честито, ние излизаме от кризата” и ние вече сме вторият ден, в който сме извън кризата, в сериозен икономически растеж, очаквах че днес след Димитровден, след като обсъждаме бюджета, ще обсъдим бюджет, който ще има сериозен ръст, извънкризисен бюджет, обаче ни се предложи не онзи бюджет от 2010 година, който разглеждахме в края на 2009 година, а ни се предложи онзи бюджет, който гледахме през лятото на тази година, т.е. с корекциите.
    Аз още веднъж ще споделя, че този бюджет няма да помогне за съжаление на лошата инфраструктура в страната и не мисля, че по документите които получихме от АПИ има една ясна визия какво ще строите и какво няма да строите. Има един проект, който аз наблюдавам от дълго време. Бихте ли ми казали, за този прословут мост над река Стряма, където ще разваляте договора с фирма Мостстрой или с някоя от фирмите колко пари сте предвидили. Областният управител каза, че те са 5,4 млн.лева за тази година. За следващата година той въобще не е включен отново в списъка. Виждам, че поне 5 транзитни пътища ще бъдат изпълнени, това е добре, защото това са важни пътища, които България трябва да усвои,но със средствата, които са ни отпуснати и това, което вие ни представихте и този дефицит, който отбелязахте от 380 млн.лева показва, че ремонти на пътища няма да има.
    Господин Такоров да бъде спокоен, ако отделят достатъчно пари от средствата, които им дават, поне зимното почистване може да стане през 2011 година. За 2010 година мисля, че е доста трудно да се справят с това.
    Това е което мога да кажа – бюджет на притеснението по отношение на реализацията на важните инфраструктурни проекти и съответно интеграцията ни с европейската транспортна система.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Светослав Иванов има реплика.
    Г-Н СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Използвам правото си на реплика не толкова да репликирам господин Мутафчиев, отколкото да внеса пояснение по засегнат от него въпрос за прелокацията на средствата по оперативна програма Транспорт. Господин Мутафчиев, когато оперативна програма Транспорт стартира, имаше едно огромно изоставане в проектната обезпеченост. Нямаше готови проекти, нека си го кажем направо. След заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма Транспорт, господин Расунсет точно е казал, цитирам, че няма да бъдат махани проекти от оперативна програма Транспорт. Вие попитахте кои ще бъдат извадени. Те няма да се махат. Проектите ще бъдат приети, а настоящите които изостават ще бъдат изтеглени във времето и ще се финансират на един по-късен етап. Тук не говорим за вадене на проекти, за да вкараме нови проекти.
    Вие казахте за Софийското метро. Не е само Софийското метро.Има още един проект, който е готов донякъде за финансиране. Това доколкото знам е проектът Автомагистрала Хемус – Околовръстното шосе до Калотина. Ако се случи този проект също ще бъде в оперативна програма Транспорт и ще бъде финансиран, за да се усвоят парите. Може би средствата, които ще бъдат усвоени ще бъдат над 600 млн.лева, но в момента не говорим за вадене на проекти. Нека да бъдем коректни.само това исках да кажа. Благодаря.

    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, само няколко думи ще Ви кажа. Това за ваденето на проекти ми звучи по следният начин. Един другар навремето преди 10-ти ноември 1989 година казваше: „Вижте какво, ние няма да ви намаляме заплатите, обаче ще работите повече, за да получите това, което сте получили досега”. Горе-долу Вашата логика е същата.
    Първо искам да Ви кажа, че по оперативна програма Транспорт в началото на 2008 година не може да има готови проекти най-малкото за това, защото тя се договаря по конкретни проекти. Защо се договаря единствената програма по конкретни проекти? За това защото трябва да има балансирана политика. Първо ясна визия за развитието на транспортната инфраструктура в страната, интеграцията й с европейската инфраструктура и доказан икономически ефект. Това е единствената програма, по която се работи по проекти. От тук нататък проектите, които са заложени, включително с резервни такива, могат да дадат възможността за следващият период до 2013 година , ако се свърши работата по ИСПА,с която ние въведохме 6 железничарски проекта и ако АПИ успеят в края на краищата да си пуснат автомагистралите, ще имаме готови проекти за следващия период още през 2013 година. Това е период, в който вече имаме една от програмите.
    Искам да ви кажа и друго. Колкото повече в момента ние вкарваме нови проекти и създаваме дисбаланс в това, което сме защитили през 2007 година, ще създаде проблеми през следващият програмен период, разберете го. Това е проблемът в момента.

    Аз не мога да счета, че това е правилна практика. Това е една грешка, от която ще загуби България.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания.

    Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Бих искал само едно разяснение да внеса по изказването на господин Мутафчиев. Да, разбира се темата бюджет на Авиоотряд 28 в момента се намира не точно където трябва. Времето съвпадна с внасянето на бюджетът и извършването на корекции. Бюджетът е от един месец тук, корекция ще бъде направена, считано от 01 януари 2011 година. С корекцията на бюджетът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъдат изведени. Да, възможно е това да се направи в Комисията по бюджет и финанси, за да си дойдат на място още тук нещата. За нас това е технически въпрос. Дори и да не се направи тук, считано от 01 януари 2011 година ще се направи вътрешна корекция по бюджетите и той ще си отиде там, където му е систематичното място.
    Ще помоля колежката Милошева да се изкаже по допълненията на регламент 1083 за плащанията, свързани с автомагистрала Тракия.

    Г-ЖА МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Добър ден на всички!Едно малко уточнение искам да внеса, понеже изразихте опасение че няма да достигнат средства за разплащания по проекта Автомагистрала Тракия преди одобрение на апликационната форма ако това бъде забавено. Една от поправките на регламент 1083 даде възможност да се сертифицират разходите от Европейската комисия по големи проекти преди одобрение на апликационната форма, т.е. единствено условията, които са необходими да бъдат сертифицирани разходите са те да бъдат реално извършени, допустими за финансиране разходи, да бъдат верифицирани от бенефициента, в случая Агенция Пътна нфраструктура и от управляващия орган Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    Това са условията. Ако тези условия са налице ние можем да сертифицираме разходите и ще го направим при първа възможност.

    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие можете, но до 20 % за авансови плащания. Ако мислите, че на 100 % можете да го правите по регламент и ще получите парите от Европейската комисия, това е много добре.

    Г-ЖА МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Не, не става въпрос само за авансовите плащания. Рискът е изцяло за страната бенефициент, разбира се. При условие, че не се одобри апликационната форма, естествено че тези средства, които са възстановени от Европейската комисия трябва да бъдат върнати обратно, но те могат да бъдат получени междинно колкото са – до 90 %, защото авансовите и междинни плащания трябва да бъдат до 90 %.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за изказвания.Ако няма изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
    Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам за гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 година, № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г. – първо гласуване.
    Моля, който е съгласен, да гласува.
    Гласували „за” – 10, против – 4, въздържали се – 1.
    Приема се.
    Колеги, тъй като имаме 4 минути до завършване на днешното заседание, предлагам разглеждането на Точка втора да отложим за следващия път.
    Моля, който е съгласен, да гласува.
    Гласували „за” – 10, против – 1, въздържали се – 2.
    Приема се.
    Закривам заседанието.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
    ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

    /Иван Вълков /

    Форма за търсене
    Ключова дума