Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
24/11/2010
    1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г. – второ четене.
    2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9.11.2010 г. – първо четене.
    Точка 3. Разни
    Заседанието на 24.11.2010 г. на Комисията започна в 15.20 часа и бе открито и ръководено от г-н Иван Вълков – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
    * * *
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на Народното събрание и вътрешните правила, приети от комисията имаме необходимия кворум и можем да започнем днешното заседание.
    Имате дневен ред.
    ЦВЕТОМИР МИХОВ: Процедура. Предлагам да се размени позицията на двете точки в дневния ред – втората да стане първа, първата да стане втора. Първо да разгледаме Закона за пощенските услуги.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други предложения? Няма.
    Колеги, който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.

    Точка 1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9.11.2010 г. – първо четене.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Гости на днешното заседание са господин Първан Русинов – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, госпожа Адриана Атанасова – директор на Дирекция „Съобщения” и други.
    Давам думата на вносителя да представи законопроекта.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, този законопроект е белязан основно от изменения насочени към режима за предоставяне на пощенските услуги след датата на либерализацията – 1 януари 2011 година. Като основно изменение в закона е определянето на „Български пощи” за основен пощенски оператор, който да предоставя универсалната пощенска услуга за срок от 15 години, като на всеки 5 години е предвидено извършване анализ на пазарното положение и ако има съответно основания да се счита, че друг би могъл да предоставя тази услуга, да се приложат съответно мерки за определяне конкурс за възлагане. При неналичие на такива обстоятелства, за срок от 15 години „Български пощи” ще е длъжно да гарантира предоставянето на универсалната услуга на територията на цялата страна, за всички нейни елементи.
    В тази връзка е предвиден и уреден и компенсационният механизъм, при който „Български пощи” ще получава обезщетение за несправедливата тежест, нетните загуби, вследствие предоставяне на универсалната услуга. Предвидено е това да става на база на методика за разпределяне на разходите, изготвена от „Български пощи”, съгласувана и одобрена от Комисия за регулиране на съобщенията и методика, приета от Министерския съвет, на база на която се изчислява размера на загубите.
    Това са основните изменения, разбира се има и други. Ако има конкретни въпроси, бих отговорил на всички.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания и становища по законопроекта, представен от господин Русинов.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря за лаконичността на господин Първанов, очаквах повече да чуя и обикновено когато той представя закони аз по-малко говоря, сега с тази лаконичност ме кара да говоря повече.
    Да, 2011 – либерализация. До 2011 година обаче трябваше да направим някои неща, които пощите за това кратко време от година (спомняте си последната промяна на закона, когато удължихме срока с една година) трябваше да преструктурираме пощите и да ги почувстваме по-здрави и да ги пуснем тогава на пазара, така че да плуват в собствени води и да могат да работят много по-добре. За съжаление това със структурата не стана и не можем да обвиняваме новото ръководство на пощите по този въпрос.
    Но пощите пак влизат с този нисък процент – 3,5% от куриерските услуги общо в страната, ако не е паднал по време на кризата и същевременно нисък дял в останалите услуги в сравнение с универсалната. От друга страна виждам една нова идея, която влиза в закона – това е да няма компенсационен фонд, тоест – пощите да не се компенсират от дейността на другите компании, а да се компенсират пряко от държавата, като тази компенсация много внимателно ще се следи от КРС, може би така трябва да бъде.
    Не знам дали подавайки сега текстовете за закона и може би до края на годината ще го приемем, влизайки либерализацията от 2011 година това няма да създаде и финансови проблеми, най-малкото защото частният бизнес бързо влиза, включително и частично да поеме и да поиска съответно достъп до мрежата по отношение на част от услугата от универсалната пощенска услуга.
    Струва ми се че законът оставя прекалено много права на министъра с наредби да определи правила и някои от ангажиментите, които му ги оставяме трябваше да останат тук в закона и да са ясно регламентирани. Може би защото бързаме, не знам, лично аз нямам отговор. Шест месеца даваме време за едната от наредбите. През тези шест месеца пазарът ще има ли либерализация? Значи не почваме от 2011 година от 1 януари, а почваме от кога? От юли, може би, не знам.
    Защо в кризата прехвърлихме компенсацията на държавата? Казва се, че само в две страни, доколкото си спомням, има подобна методика, независимо че преди експертите специалисти точно тази методика сочиха като най-справедлива. Сега казваме „не”.
    Още нещо, което ме смущава и ако като специалисти ми дадете отговор, ще ви бъда много благодарен. По какъв начин ще се извършва контрола? Разбирам че пощенската марка няма да е задължителна, ще въведем печата със съответната сума като доказателство за платена пощенска услуга, как ще я отчитаме? В Германия е така и в още една държава също. По какъв начин ще започнем да отчитаме? Ако „Български пощи” – пак нещо там ще има, за да може да се хване края, ами останалите компании като започнат да работят?!
    Това са въпроси, които честно казано стоят открито и аз искам да чуя все пак докъде върви тази реформа. Попитах министъра с един актуален въпрос, той ми обясни колко много по-напред сме. Преди една година ни беше обещано че това разделяне на шест дружества, влизането в пазара по-сериозно на конкуренция на пощенски услуги от страна на пощите че ще го има. Засега всичко е замръзнало в онова положение, в което беше. Поне външно пред обществото, пред нас – политиците не се представя нищо ново. Затова аз ще се въздържа по закона, най-малкото, че чувам в момента, не знам доколко е вярно, че има такова решение или се готви решение (това ръководството на пощите може да ни каже), че ще се съкратят 500 пощенски станции. Не мисля че мотивът за съкращението на тези пощенски станции трябва да бъдат мобилните станции пощенски. Защо? Защото ако е така аз мога да ви кажа, че всеки куриер тогава може да иска да участва в универсалната услуга. Защото все пак мрежата е една от най-важните, за да може съответно да изпълняваш универсална услуга. Ако чрез мобилни станции може да стане – всеки един автомобил, който извършва куриерски дейности може да го пишем една мобилна поща, която за всеки един ден може да е някъде като изискване. И ако има подобна идея – защо, след като вървим към либерализация и това няма ли да попречи на универсалната услуги? Може би не, убедете ни.
    Това са ми част от съмненията, които имам по закона. Струва ми се, че този път май не сме се постарали добре да подготвим един сериозен закон, пак казвам – оставяйки чрез подзаконови нормативни документи, чрез наредби да се решават много, една голяма част от процесите, включително на регулацията.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
    Господин Иванов, заповядайте.
    СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, гости, не мислех да задам въпрос, но желанието ни да го направя и мотивацията беше продиктувана от това, което каза господин Мутафчиев. Наистина, колеги, нека да дадем ясен отговор на това какво правим. Вярно ли е това, че ще закрием 500 пощенски станции? Ако е така наистина, аз също бих се притеснил. Не говорим ли за неправилна формулировка, защото това е нов франчайзинг на дейността ни, нещо такова, което вие ще направите, защото аз, доколкото знам по закон вие сте задължени да извършвате универсалната пощенска услуга. Значи, не говорим за закриване, а моля ви дайте ни точна и ясна оценка, защото година преди изборите това нещо трябва да е ясно на всички, за да можем ние да го разкажем на хората, които се интересуват по местата, от които сме.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси има ли?
    Ако няма, господин Русинов ще отговорите пръв, защото има три въпроса към Вас и към господин Дънешки. Имате думата.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: По въпросите по реда.
    Първо, за дейността на „Български пощи”. Там може би това би могло да бъде обект на друг формат на разглеждане, не конкретно на закона, какво е направено по линия на преструктурирането и т.н. Затова няма да се спирам на този въпрос, ще се спра на въпросите, които бяха зададени относно закона.
    Първо, защо се оставят на наредбите да бъдат решавани редица въпроси. В преходни и заключителни разпоредби има предвиден срок за привеждане в съответствие само на една наредба за пощенската сигурност, която и към момента действа, така че това по никакъв начин няма да се отрази пряко на либерализацията.
    По отношение на фонда, защо се говореше в началото на миналата година за фонд, сега говорим за компенсация от държавния бюджет, защото почти всички европейски държави направиха този завой в политиката и във вижданията си. Така или иначе фондът изобщо някога е структуриран само в две европейски държави – Естония и Италия, като единствено в Италия се е стигнало изобщо до някакви плащания. Така или иначе всички държави, които са планирали да въведат такъв фонд, вече са се отказали и всички стигат до извода, че поради липса спецификата на пощенската услуга и на липсата на алтернативна инфраструктура развита, това нещо се възлага на основния оператор, като задължение за различни срокове между 7 и 15 години, в преобладаващия случай клони към 15, като компенсацията става за сметка на държавния бюджет, особено кога това е валидно за държави с по-малък обем на пазара или с по-специфични условия на територия, релеф и т.н.
    Ние мислим че сме изцяло в духа на най-новите европейски тенденции и развитие на политиките на държавите, които дори са значително по-напред от нас.
    Относно пощенския отпечатък, всъщност ние тук не правим нищо ново с този текст, запазва се режимът, който е и досега. Тестът се разделя на две, както е известно – разделяме го за основния оператор и за останалите оператори, защото само основният оператор може да ползва при отчитане на неговите услуги да се ползва пощенската марка. Преди създаваше известно недоразумение този текст, сега е разделен на две, като в първата алинея е указано за основния оператор, във втората – за останалите.
    Мисля че успях да покрия основните въпроси на господин Мутафчиев и ще оставя на господин Дънешки относно клоновете да каже съвсем накратко две думи.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Дънешки.
    ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа, относно темата за закриването на пощенски станции това, което аз бих искал да кажа е, че това, което се появи в медийното пространство като теза беше резултат на неправилната интерпретация на моите думи в една пресконференция, на която бяхме преди две седмици. Съвсем откровено бих казал, че това си беше злоупотреба с информацията, която дадохме. В нея беше изфабрикувана една новина, която в момента виждаме, че в цялото пространство се тиражира – как видите ли един ден сме се събудили и сме решили да закрием хиляда станции, защото просто така сме преценили.
    Това, което мога да кажа е, че ръководството на „Български пощи” много ясно осъзнава каква е ролята на българските пощи. Много ясно осъзнаваме нашите задължения, както и голямото конкретно предимство, което имаме, разполагайки с такъв огромен брой пощенски станции по места. Това, което всъщност презентирахме пред медиите на тази пресконференция беше свързано с преструктурирането на дружеството, като в една част от разговора бе споменато че имаме определен брой станции, които са извън нормативите. Това разбира се бе перифразирано впоследствие, че видите ли, извадени от контекста неща, тези станции ще подлежат на закриване в много кратък срок. Такова нещо не е казвано, в смисъл, че ще закрием 500 станции в движение.
    Разбира се бяха говорени темите отнасящи се до мобилни станции, до франчайзване и т.н., като това беше част от темите, които разглеждаме в по-далечна перспектива, разбирате хоризонт няколко години, да развием услугите и да подобряваме обслужването на населението. От друга страна, както всички знаем, догодина предстои преброяване на населението. Ние преди това преброяване на населението не можем много ясно да кажем каква е демографията на държавата. Знаете че нашето задължение по обслужването на населението е свързано с определено присъствие, базирано на определен брой население.
    В този ред на мисли демографското преброяване също ще ни даде възможност да огледаме много внимателно картината, даже ние в момента сме в процес на откриване на пощенски станции, не на закриване. Така че това е общо взето по темата със закриването на станциите. Казано иначе – извадени думи от контекста и изфабрикувана новина. Съжалявам че така трябва да се изкажа за медиите, но е факт, тъй като аз съм автор на цялата тази полемика.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Дънешки. Значи няма да има закриване на 500 станции, както се тиражира в медиите?
    ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Не, няма.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря.
    Колеги, имате възможност за изказвания и становище по така предложения законопроект.
    АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: За да е съвсем ясно, да разбираме ли така изказаното от господин Дънешки, че евентуално преразглеждане и редукция на станции ще има само след преброяването? Така ли да Ви разбирам?
    ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Точно така.
    Както знаете процесът по откриване на станции е по-прост, но по закриването има много сложни регламенти, така че няма как да се случи в движение.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, в закона е записано, че КРС, когато е необходимо да се закриват станции има определена гъстота, която трябва да се спазва и това е органът, който трябва да даде разрешение за закриване или не на определени станции.
    СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Може ли в крайна сметка да кажем, че населението няма да бъде лишено от пощенската услуга, а това е чисто една ваша административна дейност, която вие ще извършите по различни причини?
    ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Абсолютно можем да кажем така. В края на краищата нашата цел е населението да бъде обслужено максимално добре, защото това носи приходи на дружеството, ние сме търговско дружество.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси?
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Един въпрос към господин Русинов. Знаем ли защо Европа предпочита финансиране от бюджета, а не с фонд? В смисъл, някакви конкретни причини, които ни карат да изберем този модел?
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: И още едно допълнение към въпроса. Защо за нас това е най-добрият вариант и предпочитане в случая?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Както казах, основно два аргумента в Европа са отчетени. Първо, липсата на достатъчно добре развита алтернативна инфраструктура. Вторият е спецификата на съответните пазари, особено както е нашият – малък пазар. Това предполага че при създаването на един такъв фонд в него няма да могат да постъпват, да се генерират достатъчно средства от този сегмент за компенсиране на тази услуга, защото става въпрос само за универсалната услуга, тоест – специално за този сегмент. От този сегмент не могат да се генерират достатъчно средства от алтернативните предприятия за компенсиране на основния пощенски оператор.
    Второ, както казах – липсата реално на алтернативна инфраструктура, която да го прави това нещо. Така или иначе тук става въпрос за една единствена такава инфраструктура в държавата, а това е инфраструктурата на „Български пощи” и спецификата на услугата, която предполага, че трябва пратката както да бъде получена, така и да бъде доставена до крайната си точка. Тук това е подходът, който е възприет навсякъде предвид тези обстоятелства.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кога ще бъде готова КРС, кога самите пощи ще бъдат готови, кога може да се очакват първите компенсации? Реално пощите готови ли са, на какви цени ще е допуска и как ще допуснете ако от 1 януари аз поискам достъп частично до мрежите? На какви цени ще ми предложите и при какви условия? Подготвени ли сте за това? Това имах предвид аз. И КРС включително има доста неща да направи – имаше 6 месеца някакви срокове, може пак да греша нещо, да не са толкова значими, както каза господин Русинов.
    Питам, либерализацията подготвена ли е? Много лесно се казва – от 1 януари я има.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Дори и към момента се сключват договори за достъп до мрежата на „Български пощи”. Има един срок, който е предвиден, да бъдат приведени в съответствие лицензиите.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, то и на КРС сте поставили такъв срок по отношение на лицензиите.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Точно така. Иначе и към момента договори се сключват от „Български пощи” за достъп до мрежата.
    Що се отнася до компенсацията, реално за 2010 година компенсация ще може да бъде получена през 2010 година. Така работи механизмът. Тоест, сега за 2010 година като бъде изчислен размерът, той се заявява от „Български пощи” през 2011 година и се включва в бюджета за 2012 година, като междувременно методиката, системата на „Български пощи” ще бъдат факт.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И лихви ще вкарвате от загубите, които има за година и половина, или няма да има лихви? Защото да компенсираш с една година закъснение, това са доста пари.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: В проекта на закон не е предвидено да се извършва компенсация за забавяне. В момента в нашето право след 2008 година бяха заличени текстовете, които даваха възможност на Министерство на финансите да предвижда индексации да признава такива индексации. Тоест, в момента липсва нормативно основание.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А по закон ли ще е с една година забавянето?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Да.
    Дори и да беше вариант с компенсационен фонд, срокът щеше да е същия.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма да е същия, това е въпрос вече на отчет.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Вижте, там става следното. Като мине 2010 година се изчислява размера, минават всичките процедури, реално компенсацията пак щеше да бъде…
    В крайна сметка заверените от одитори финансови отчети са към март месец. Това са официалните финансови отчети, иначе трябва да караме предприятията да правят такива на тримесечие, което няма как да стане.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли въпроси? Не виждам.
    Предлагам да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 002-01-100, внесен от Министерския съвет на 9.11.2010 г.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1. Приема се.
    Преминаваме към втора точка.

    Точка 2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 002-01-91, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г. – второ четене.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е „За” наименованието на законопроекта, моля да гласува.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Предлагам параграфи от 1 до 10, тъй като няма направени предложения, да ги гласуваме анблок.
    Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 11. Има предложение от народния представител Петър Петров и група народни представители. Предложението е техническо.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Става дума за замяна на думата „незабавно” с „предварително” и уточняване на чл. 19, ал. 1. Правно-техническа редакция.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Поради това че в § 11 по отношение на чл. 21 в ал. 1, т. 2 се предвижда да бъде отменена, а тази т. 2 се среща и в ал. 2, поради което се налага да се създаде нова точка в този параграф – именно точка 2, като в ал. 2, т.2 да се заличи. Съответно да се извърши преномерация, както на точките, така и на буквите в този параграф.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е техническа редакция.
    Прочитам целия текст след тази редакция, която е предложена.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция. § 11, чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    Ал.1 А. точка 1 се изменя така:
    „1. поддържат разполагаеми средства или разполагат със застраховка, които им осигуряват възможност за извършване на дейностите в съответствие с изискванията на този закон, включително покриват вредите от неизпълнение на задълженията им по този закон”.
    Б. Точка 2 се отменя.
    В. В т. 4 думата „усъвършенстваните” се заменя с „квалифицираните” и се създава изречение второ:
    „Персоналът осъществява задълженията си, като спазва административни и управленски процедури, установени в съответствие с общоприетите стандарти;”.
    Г. Точка 6 се изменя така:
    „6. осигуряват мерки срещу подправяне на удостоверенията, а когато предлагат услугата създаване на частен и публичен ключ, осигуряват поверителността на процеса по създаване на данните;”.
    Д. В т. 7:
    а) в буква „а” след думата „ промени” се добавя „в статуса на удостоверенията”;
    б) в буква „б” думите „и валидността на удостоверенията” се заменя с „на информацията”;
    в) буква „д” се отменя.
    Е. В т. 8 след думата „осигуряват” се добавя „поддържането на сигурен и надежден регистър и”.
    Ж. В т. 9 думата „незабавно” се заменя с „предварително”, а думите в чл. 19 се заменят с чл. 19, ал. 1.
    З. Създава се т. 10:
    „10. съхранява цялата информация, касаеща удостоверенията на квалифициран подпис, от момента на получаването й за срок 10 години.”
    В ал. 2 цифрата 2 се заличава.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Дали употребата на думата „касаещо” е на място, в смисъл „отнасящо се до” не е ли точната българска дума, която се ползва. По принцип използва ли се „касаещо”.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: По принцип може „отнасящо се”.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Правя предложение вместо „касаещо се” да бъде „отнасящо се”.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вносителите съгласни ли са с така направеното предложение и прочетения текст?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Да, съгласни сме.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 12. Предложение на Петър Петров и група народни представители след думите „указанията на” се добавя „автора, съответно на”. Това е редакционна поправка.
    От страна на вносителя има ли възражения?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Няма възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направената поправка, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 13 и § 14 – няма направени предложения. Гласуваме анблок.
    Който е съгласен, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 15. Има предложение на Петър Петров и група народни представители в ал. 5 думите „чието съдържание е прието по реда на ал. 4” и запетаите преди и след тях се заличават.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Чисто техническа корекция.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вносителите съгласни ли са с така направената корекция?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Съгласни сме.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Подлагам на гласуване целия текст на вносителя с направеното предложение.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1. Приема се.
    §16, § 17 и § 18. Няма предложения, можем да ги гласуваме анблок. Който е съгласен, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 19. Предложение на Петър Петров и група народни представители.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Техническа редакция.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Подлагам на гласуване така предложената поправка.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Подлагам на гласуване целия текст на § 19 с предложената поправка.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 20. Предложение на Петър Петров и група народни представители.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Правно-техническо предложение.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Поради това че в § 6 от този закон има изменение на чл. 16 и съгласно тази промяна в ал. 2 се регламентират изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифициран електронен подпис, те трябва да се определят с наредба. Затова предлагаме понеже има изменение на чл. 16 в т. 2 на § 20, а именно чл. 30, ал. 1 да придобие следната редакцията. В ал. 1 думата „титулярът” се заменя с „авторът” запетая, а думите ал. 3 се заменят с ал. 2. Бележката е от правно-технически характер.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Подлагам на гласуване така направените предложения от господин Петров. Вносителите?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    След редакцията с така направените предложения и от двете страни текстът ще придобие следния вид. Комисията го подкрепя и предлага следната редакция:
    „§ 20. В чл. 30 се правят следните изменения§
    1. Заглавието се изменя така:
    „Отговорност на автора и на титуляря към трети лица”.
    2. В ал. 1 думата „Титулярът” се заменя с „Авторът”, а думите „ал. 3” се заменят с „ал. 2”.
    3. В ал. 2, в текста преди т. 1 думата „Титулярът” се заменя с „Авторът” а думата „авторът” се заличава.
    4. Алинея 3 и 4 се изменят така:
    „(3) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица за неверни изявления, направени пред доставчика на удостоверителни услуги и имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението.
    (4) Когато удостоверението е издадено с вписан титуляр, той отговаря за неизпълнението от страна на автора на задълженията по ал. 1 до ал. 3.
    Който е съгласен с целия текст, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    От § 21 до § 30 няма направени предложения. Предлагам да ги гласуваме анблок. Който е съгласен, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 31. Има предложение на Петър Петров и група народни представители.
    ПЕТЪР ПЕТРОВ: Предложението е от технически характер, не по същество.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Подлагам на гласуване целия § 31, който комисията подкрепя по принцип и предлага цялата редакция.
    § 31. Член 38 се изменя така:
    „Регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги
    Чл. 38. (1) Комисията за регулиране на съобщенията води регистър на всички доставчици, установили се на територията на Република България, които са я уведомили за започване на дейността си по чл. 19, ал. 1и за акредитираните доставчици.”
    (2) Регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги е публичен.
    (3) Комисията за регулиране на съобщенията публикува в регистъра базовите и оперативните удостоверения за електронен подпис на доставчиците на удостоверителни услуги и базовите и оперативните си удостоверения по чл. 16, ал. 3, т. 1.
    (4) Воденето, съхраняването и достъпа до регистъра се уреждат с наредба на Комисията за регулиране на съобщенията, която се обнародва в „Държавен вестник”.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В чл. 22, т. 7 се променя в чл. 19, ал. 1, защо е така? Това е промяна по същество.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Не е промяна по същество. Става дума за едно и също нещо – и двата текста препращат към едно и също нещо. Тоест, и двата текста говорят за едно и също нещо, вероятно препратката към чл. 19, ал.1 е по-коректна. Чл. 22, т. 7 препраща към чл. 19, ал. 1. Такава редакция може да се счете за по-коректна, защото се препраща към началния член, към първоизточника.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    От § 32 до § 38 няма направени промени. Предлагам да се гласуват анблок. Който е съгласен, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 39. Има предложение на Петър Петров и група народни представители. От страна на вносителите?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.

    Подлагам на гласуване целия § 39 без тази част, която я преместваме в допълнителните разпоредби.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Ще дам обяснение. В единия случай става дума за допълнителни разпоредби в действащия закон, където се нанасят тези изменения с въвеждане на нови определения и термини на думи. Фактически в този изменителен закон правим допълнителна разпоредба. Това е като допълнително обяснение към основния текст на закона.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Като заклинание?!
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има предложение на Иван Вълков и група народни представители за нов параграф, а именно за допълнителни разпоредби.
    § 40. този закон въвежда изискванията на Директива 1999/93 на ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008.”
    Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    Комисията подкрепя наименованието по принцип на подразделението. Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1. Приема се.
    § 40. Има предложение на Иван Вълков и група народни представители да отпадне ал. 2, тъй като след като даваме нов срок за 01.07 съответно не е нужно да даваме допълнително още 6 месеца, тъй като всички допълнителни наредби след обнародването в „Държавен вестник” има 6 месеца отлагателен период.
    Вносителите?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Няма възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 41 и предлага следната редакция:
    § 41. (1) Регистрираните от Комисията за регулиране на съобщенията доставчици за удостоверителни услуги се смятат за акредитирани по смисъла на този закон.
    (2) Комисията за регулиране на съобщенията вписва в регистъра по чл. 38, ал. 1 служебно съответните обстоятелства, свързани с акредитацията на регистрираните до влизането в сила на този закон доставчици на удостоверителни услуги.
    Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували "За" – 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    От § 41 до § 45 няма направени предложения. Ще ги изчета, тъй като § 41 става § 42, § 42 става § 43, § 43 става § 44, § 44 става § 45, а § 45 става § 46. Няма направени предложения, предлагам да бъдат гласувани анблок. Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 46. Предложение на Иван Вълков и група народни представители. Предложението е думата „универсален” да се замени с „квалифициран”. Изменението е само в тези два текста по ал. 1, т. 2 и по ал. 2 за конкретизиране. В тези два текста да се конкретизират само тези две места, защото е дадено общо за целия закон да се изменят навсякъде.
    Първоначално е подадено в целия законопроект да се измени, а тук конкретизираме само къде е необходимо.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителя?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения. Правните техники понякога създават смут. Много е хубаво да има ред, по който се пишат и се приемат законите и да се спазва един и същи ред, защото иначе също може да настане смут.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Комисията подкрепя текста на вносителите за § 46, той става § 47. Подлагам на гласуване целия параграф. Който е съгласен, моля да гласува.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 47 става § 48, § 48 става § 49 и § 49 става § 50. Няма предложения по тези параграфи, предлагам да бъдат гласувани анблок. Който е съгласен, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    § 50. Има предложение на Иван Вълков и група народни представители. § 50 се отнася до отлагане с 6 месеца влизането в сила на закона за 1 юли 2011 година, защото ще има време да се подготвят допълнителните разпоредби и така ще бъдат готови за въвеждане на всички услуги.
    Да чуем мнението на вносителите.
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Нямаме възражения срещу това. По принцип ефекта от това, което и ние бяхме предложили се запазва. В този случай трябва да призная, че вследствие на това предложение се създава по-голяма правна сигурност, защото с отлагането на влизането в сила с 6 месеца се дава срок на всички заинтересовани да преведат дейността си в съответствие със закона. Истина е, че в стария вариант администрациите може би щяха да имат много силно предизвикателство да се справят със сроковете. Така че поради всички тези аргументи подкрепяме направеното предложение.
    Част от коментарите намират своето разрешение и с отлагането на срока с 6 месеца. Друга част от коментарите, които бяха насочени към признаване на дейността на чуждите доставчици у нас, за съжаление специално това нещо няма как да бъде разрешено със закона. Факт е, че всички европейски държави са длъжни автоматично да признават удостоверенията издадени от доставчици, установени в Европейския съюз.
    Това, което те искаха тук да се направи е да се дефинира малко по-подробно какво е това доставчик, установен в Европейския съюз. Дори колегите юристи и всички, с които консултирахме казаха, че не е необходимо да бъде дефинирано това понятие. Правоприлагащият орган знае как да го прилага, тоест – със закона не можем да разрешим проблема на българските доставчици, техните опасения, че те ако отидат в чужбина някой може да ги третира неравнопоставено. Това няма как да го разрешим с български закон.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За да го поискат това нещо те имат проблеми в чужбина и вие го знаете. Какво правим тогава, ние освобождаваме от пазара, дават на други държави по този начин…?!
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Тук има една специфика. Ние не поставяме автоматично техните доставчици равнопоставени на нашия пазар, ние сме длъжни да признаем издадените от тях удостоверения. Ако някой чужд доставчик иска да дойде да се установи в България, той ще трябва да спазва същите изисквания, каквито трябва да спазват и нашите. Съответно, ако наш отиде в чужбина и отиде да уведоми органа да се установи там, той също трябва да спазва същите изисквания. Тук не става въпрос за това. Автоматизмът се отнася само до издадените удостоверения и всички европейски държави са длъжни да го прилагат. Но по отношение на дейността, ако някой иска да се установи в някоя държава, той трябва да спази съответните национални изисквания.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По какъв начин можем да ги спрем, ако не спазват изискванията?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Те не предоставят дейност тук, те предоставят дейност там. Тоест, когато доставчик в Германия примерно има клиент – човек, който е в Германия, той му издава едно удостоверение за подпис в Германия. Ние сме длъжни ако този човек си подпише някой документ, който трябва да подаде пред българския орган и го подпише с удостоверението, издадени в Германия по изискванията на германския закон от доставчик, установен по германския закон, ние сме длъжни да признаем това удостоверение. Нашият административен орган трябва да признае удостоверението. Това е различно нещо. Той предоставя дейността си там, той издава удостоверението. Неговият клиент е в Германия. Той си отива при доставчика и казва, че иска да му се издаде удостоверение за подпис. Той му го издава по тамошното право, както е реда. Ако този човек подпише някакъв документ, с който трябва да продаде в България, българският орган трябва да признае удостоверението. Доставчикът си оперира на германския пазар.
    Проблемът не е решен на европейско ниво. Това, което е въведено до сега като задължително на европейско ниво е автоматизъм при признаване на удостоверенията. Това е нещото, което държавите членки трябва да правят и ние точно това правим, нищо повече. От 1 декември ще бъде публикуван на сайта на Европейската комисия регистър, в който ще има всички доверени доставчици - тези, които са установени по адекватен начин в държавите в Европейския съюз. Съответно там може да се направи справка, като там има линкове към съответните документи, които трябва да бъдат проверени. Има публикувани всички тези документи в човешко читаем формат, така че може да се автоматизира процесът.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение и отразяването му в систематичното му място по § 54, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Комисията не подкрепя текста на вносителите по § 50. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Има предложение на Иван Вълков и група народни представители да се създаде § 51, в който в преходните и заключителните разпоредби думата „универсален” да се замени с „квалифициран”.
    Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За”. Става дума за всички изброени изменения до момента в Закона за здравното осигуряване.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Предложение на Иван Вълков и група народни представители да се създадат § 51 и § 52. Параграфите са свързани с даване срокове на Комисията за регулиране на съобщенията за приемане на Наредба по чл. 38, ал. 4 с нов срок от 1 март 2011 година. Другият срок е за § 52 – подзаконовите нормативни актове за прилагането на закона за привеждане в съответствие с изискванията на този закон да са в срок от 1 юли 2011 година.
    § 52 гласи: „Комисията за регулиране на съобщенията приема наредба по чл. 38, ал. 4 в срок до 1 мат 2011 година.”
    § 53. „Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до 1 юли 2011 година. „
    От страна на вносителя?
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Няма възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    Комисията предлага да се създаде § 54, който вече гласувахме.
    § 54. „ Законът влиза в сила от 1 юли 2011 година с изключени на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
    ПЪРВАН РУСИНОВ: Няма възражения.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „За”.
    Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
    С това приключихме разглеждането на ЗИД на Закона за електронния документ и електронния подпис.
    Благодаря ви! Обявявам закриване на заседанието.

    (Заседанието завърши в 16.25 часа.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТА,
    ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
    И СЪОБЩЕНИЯТА: /Иван Вълков/
    Форма за търсене
    Ключова дума