1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на годишен доклад за 2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Въпроси от народни представители и граждани, постъпили в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, свързани с дейността и компетентността на КРС.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

П Р ОТ О К О Л

На 13 януари 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.

ДНЕВНИЯТ РЕД се състои от три точки:


1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на годишен доклад за 2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Въпроси от народни представители и граждани, постъпили в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, свързани с дейността и компетентността на КРС.
3. Разни.

Имате ли някакви предложения към така представения дневния ред? Тъй като не виждам,моля да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „За” – 11, против няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневният ред - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
Гости на днешното заседание по тази точка са представители на Министерство на отбраната: г-жа Августина Цветкова – заместник министър на отбраната и полк. Пламен Богданов – началник щаб на Военновъздушните сили.
Госпожо Цветкова, имате думата да представите законопроекта за ратифициране.

Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, на 1 ноември 2010 г. в Атина бе подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, Охраната на въздушното пространство или както е терминът, възприет от НАТО и от нашите въоръжени сили Air Policing, е мисия на НАТО в мирно време, осъществявана в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО. Системата за противовъздушна отбрана се разглежда като един от крайъгълните камъни за сигурността на Алианса и осигурява способности на основата на принципите на солидарност, единство и общи ангажименти. Охраната на въздушното пространство Air Policing, е основен елемент на интегрираната система за ПВО. Главните принципи и положения за осигуряване на охраната на въздушното пространство са посочени в документа Политика на НАТО за ПВО, утвърден от Северноатлантическия съвет на НАТО през м.декември 2009 г. Освен това с писмо на съюзното командване на Военният комитет на НАТО през м.декември 2010 г. задължават държавите, членки на НАТО да преразгледат техните предложения за достъп до въздушното пространство на страните членки на изтребители на други държави. Посочва се, че липсата на двустранни споразумения за презгранични операции между съседните страни ограничава възможностите за изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство. Горното се явява основание за българската страна да предприеме действия по сключване на такива двустранни споразумения, между които е и настоящото с Република Гърция. То урежда основните въпроси по изпълнение на презграничните операции на Air Policing, които засягат суверенните права на двете държави, каквито са охраната на националната територия и разрешаването на чужди въоръжени сили да провеждат действия на нея.
Сред водещите принципи, отразени в Споразумението при изпълнение на тези операции са зачитането на националният суверенитет на двете държави и пропорционалност на силата, прилагана срещу прихванато въздушно средство. Презграничните операции, предмет на Споразумението, ще се провеждат само в случаите, когато въздухоплавателно средство наруши въздушното пространство или правилата на полетите във въздушното пространство на една от двете държави. Дежурните изтребители на тази държава са излетели за предприемане на действия спрямо нарушителят и същият навлезе във въздушното пространство на втората държава, като до излитане на дежурните изтребители на последната, нарушителя застрашава въздушния й суверенитет.
След излитане на дежурните изтребители на държавата, в чието въздушно пространство се намира нарушителят и прихващането му от тях, изтребителите на първата държава се завръщат в своето въздушно пространство и презграничната операция за Air Policing се прекратява.
Споразумението урежда въпроси, отнасящи се до функционалната компетентност на Министерството на отбраната и Българската армия, която съгласно чл. 130, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили осъществява дейността по охрана на въздушното ни пространство. Споразумението не се отнася до правомощията на други компетентни органи с функции по контрола на въздухоплаването.
В тази връзка принципът за координация и съвместимост между националните органи не се засяга. Заложените процедури са само от военнооперативен характер. Целта е да се създаде и гарантира ефективна и оперативна система за осъществяване на функциите на военните органи по охрана на въздушното пространство.
Споразумението предвижда въоръжени сили на друга държава да осъществяват действия, заложени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България като основна функция на българските военновъздушни сили. Предвижда се също така и специален ред за разрешаване на тяхното навлизане в наша територия. Възлагат се и правомощия на министъра на отбраната в качеството му на национален представителен орган по изпълнение на операция на Air Policing. С оглед на това, и обстоятелството че се уреждат военнополитически въпроси, Споразумението се предлага за ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Благодаря ви за вниманието!

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност да зададете въпроси и да изкажете мнения и становища по така предложеното ратифициране на Споразумението.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз благодаря за прочетеният текст, слушах го внимателно, но все пак ми се иска с думи прости да ни кажете какво точно означава тази ратификация. Въпросът ми е наши изтребители като излетят могат ли да навлязат в гръцкото пространство и обратно гръцките изтребители да навлязат в българското пространство.
Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Когато един чужд самолет е в гръцкото пространство и гръцките въоръжени сили го преследват, защото той е нарушил тяхното пространство, този самолет навлиза в нашето пространство, гръцките въоръжени сили продължават да го преследват докато нашите изтребители прихванат чуждото въздухоплавателно средство, или самолет по нормален начин казано. След като нашите изтребители го прихванат, тъй като това е чужд самолет, който неразрешено е в двете пространства на двете междусъюзнически държави, в момента в който нашите изтребители го прихванат гръцките изтребители се връщат и ние продължаваме да следим самолета, който е нарушил първо тяхното и след това нашето пространство.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз имам един въпрос, който може да ви прозвучи малко лаически. Какво се случва в крайна сметка с този самолет, който е нарушил въздушното пространство на Гърция и гърците, когато навлязат вече в българското въздушно пространство имат ли право да стрелят по този самолет?

Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Възможност за произвеждане на стрелба върху този самолет има само и единствено при заповед, която е дадена в нашето пространство от наша страна. Гръцките самолети не биха могли да стрелят по този самолет, когато го съпровождат в нашето пространство. Те могат да стрелят при разрешение в тяхното пространство, зависи къде са го прихванали този самолет.
Г-Н ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Има ракети с различна класификация, до 60 км може да достигнат. Съгласно споразумението разрешението за стрелба се дава от министъра на отбраната на Република България. Включително и на наша територия когато се намират гръцките изтребители се дава разрешение само от нашия министър, който съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили има такива правомощия.
В допълнение мога да ви кажа, че в Споразумението е предвидена и такава клауза – ако гръцките изтребители са в българското въздушно пространство и българския министър на отбраната е разрешил употребата на оръжие е необходимо съгласие и от гръцка страна – от техния орган. В случаите, когато българските изтребители хипотетично са в гръцкото въздушно пространство, когато разреши техният орган употреба на оръжие е необходимо и разрешение от българския министър. С това Споразумение ние гарантираме и на българските граждани, че няма необосновано да бъда извършено такова нападение от гръцка страна и на наша територия няма да падне самолет, не представлява никаква заплаха за Република България. Категорично той се намира под непосредственото ръководство на български органи за управление.
Г-Н ДУРХАН МУСТАФА: Какво означава чужд самолет? Ако български самолет навлезе в Гърция това чужд самолет ли е?
Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Това означава самолет, който нерегламентирано е във въздушното пространство на една от двете държави, не е български, не е гръцки. Той може да бъде всякакъв самолет, дори български или гръцки, който не е регламентиран.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колегата е прав да се уточни това понятие „чужд”, той може да е български, гръцки, отвлечен от терористи.
Полк.ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Ние говорим за въздухоплавателно средство, което е дефинирано в Законът за гражданското въздухоплаване. Има определени критерии и ако отговаря на тях е нарушител и тогава предприемаме тези действия.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз също имам няколко въпроса. Първият е свързан с това, което Вие казахте, че тъй като Споразумението засяга военно политически въпроси, трябва да мине през Народното събрание и това е свързано с финансово обезпечаване на договор или споразумение, както е в случая, защото в чл. 9 е разписано – разпоредби по финансирането и обслужването. Моят въпрос е какво финансиране трябва да бъде обезпечено за осъществяването на операции по Air Policing? Тъй като Air Policing се явява дейност в рамките на интегрираната система за въздушна отбрана на НАТО, означава ли че ще сключим същите споразумения с останалите наши страни-членки на НАТО, за които вие споменахте – Румъния и Македония? С Румъния ще подпишем ли също споразумение? Аз разбрах, че след няколко месеца ще подпишем и с Турция. Имам още един въпрос и той е свързан с това, което току що беше коментирано, че разрешение от българска страна трябва да се даде от министъра на отбраната. Интересува ме защо отговорният национален орган от българска страна е министъра на отбраната, а от гръцка страна е министър-председателя? Това е съгласно чл. 5, т. 4. Не е ли това разминаване по ниво или то е в съответствие с местното законодателство на една от двете страни. Последен въпрос – от тази дискусия, която тук се разгоря се стремя да установя за себе си каква е разликата между действия, които биха били предприети днес, ако се случи такъв инцидент и какво ще стане след подписване и ратифициране на Споразумението за Air Policing. Към днешният момент ако нарушител навлезе в гръцкото въздушно пространство и той ще бъде преследван от гръцките военновъздушни сили единствено до въздушната граница с България, след което те нямат право да навлязат в българското въздушно пространство, докато след подписването на Air Policing, след сключването на това споразумение, те ще преследват самолета в българското въздушно пространство, до момента в който той бъде прихванат от българските военновъздушни сили. Това ще гарантира по-голяма сигурност, по-голямо взаимодействие и възможност да не се допуска нарушител да избяга, иначе той би навлязъл в българското въздушно пространство с надеждата, че по-бавно ще се реагира от страна на военновъздушните сили, докато гърците могат да пресекат без специално разрешение пространството. Това са моите забележки.

Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Ще отговоря на Вашите въпроси отзад напред. Да, в момента гръцките самолети би трябвало да спрат на границата и нямат право да продължат да преследват този нарушител, но тъй като ние сме държава - член на Алианса и като държава, член на Алианса наистина сме много заинтересовани нашето въздушно пространство да бъде добре защитено и за да не се получава както вие отбелязахте тази възможност самолета да не бъде своевременно прихванат. Гръцките военновъздушни сили може да не са ни дали в достатъчно кратко време такъв самолет предполагаемо ще наруши нашата граница и точно за това се дава възможност гръцките самолети да продължат да преследват чуждия самолет, докато нашите военновъздушни сили, нашите изтребители го прихванат и продължат следенето му, защото този самолет се явява заплаха за цялото евроатлантическо пространство, за цялата ерия на натовските държави и той се счита за общ враг. Що се отнася до вземането на решение от страна на българският министър на отбраната и гръцкият премиер, това е вследствие на законодателството на двете държави. Това е предвидено в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, че специално за такива случаи отговаря българския министър на отбраната, а там гръцкия министър председател.
Що се отнася за други такива споразумения, предстои да бъде направена ратификация, първо сключено и след това ратифицирано споразумение с Румъния. В момента то е на междуведомствено съгласуване между министерствата и ще бъде представено за подписване между България и Румъния и след това ще бъде ратифицирано отново от Парламента.
Що се отнася до Турция, днес министърът на отбраната на Република България е на официално посещение в Република Турция, но не специално за това. Има друг въпрос, който се отнася до това български въздухоплавателни средства да приближават до границата с Турция. Ние имаме сключено споразумение от 1967 година с Турция, че 5 километровата ивица не може да бъде нарушавана нито от едната, нито от другата страна, но тъй като ние сега ставаме граница по Шенген, този въпрос трябва да бъде решен и днес ще бъде коментиран въпроса тази 5 километрова граница от българска страна до турската граница да може да бъде преминавана от наши хеликоптери на МВР за граничен контрол. Впоследствие би могло да се говори и за по-нататъшно разработване на тези стъпки за сключване на споразумение за Air Policing. На дневен ред е споразумението с Румъния. Ние още сме съвсем в начална фаза.

Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това означава, че нарушителят може да се движи в 5 километровата полоса без да има право турски или български самолет да я нарушава.
Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Да, много сте прав и това е нещо, което нас много ни засяга в случая. Оказва се, че Споразумението сключено през 1967 година между двете държави на всеки 5 години автоматично се продължава. Има възможност за внасяне на допълнение към това Споразумение само 6 месеца преди изтичането на 5-годишния срок на споразумението. За съжаление нашите предшественици са изтървали този 6-месечен срок, за да могат да бъдат нанесени корекции и за това в момента още се наложи да организираме това по начин, по който двете държави ще се съгласят тази 5 километрова ивица от българска страна да може да бъде охранявана, тъй като става шенгенска граница.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам да задам един деликатен въпрос. Знаем всички, че между Турция и Гърция има проблеми и то особено по отношение нарушаване на въздушното пространство. Едната страна твърди, че самолети летят над тяхното пространство и т.н. Разглеждана ли е хипотезата да бъдем въвлечени на база на това ново Споразумение в някакви подобни спорове между тези две страни.

Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Става дума за нарушаване на нашето пространство, не става дума за нарушаване на което и да е друго пространство, така че в този договор нарушението на гръцкото пространство от самолети, които нарушават тяхната граница ние не можем да вземаме отношение, нито да участваме. Става дума само за нарушаване на българското въздушно пространство.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз ще доизясня въпросът си. Например турски самолет нарушава гръцкото пространство, навлиза в българското въздушно пространство. Какво правим ние тогава по този казус?
Г-ЖА АВГУСТИНА ЦВЕТКОВА: Този самолет ако навлезе предполагаемо в българското пространство, той може да съобщи на България, че е влязъл. Става дума за самолет, който е чужд и за двете държави и той се явява чужд и от едната страна на границата и от гръцка и от българска страна, така че в случай на някакви проблеми между турска и гръцка страна, това са проблеми които те си решават на тяхната граница.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да направя едно уточнение. Турция е също член на НАТО. Този самолет, който е натовски, който минава през Гърция минава през наша територия и се връща в Гърция. Това е което искаше да запита г-н Крайчев. Какво правим тогава?

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Тъй като не виждам други въпроси предлагам за гласуване на първо четете на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма , въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневният ред - Представяне и обсъждане на годишен доклад за 2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Представители на комисията са: г-н Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, г-н Никола Колев – зам.председател на Комисията за регулиране на съобщенията и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията - г-жа Десислава Преображенска , доц. д-р Ирина Станчева, г-н Константин Тилев и г-жа Вера Койчева – и.д. Главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията.
Господин Божков, имате думата да представите доклада.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да представя нашият годишен доклад, макар и с малко закъснение и тъй като за първи път се виждаме тази година позволете ми да ви кажа: „За много години и успешна работа”.
Първо още веднъж благодаря за предоставената ни възможност да представим накратко годишният доклад, тъй като знаем, че сте доста ангажирани, ние ви изпратихме нашият съкратен вариант на диск, предполагам че сте получили и този вариант, който сме изпратили и на международните институции. Ще ми позволите да акцентирам вашето внимание в няколко основни момента. През 2009 година ние продължихме да се стараем да се опитаме да създадем условия за ефективна конкуренция на електронните съобщения и разбира се да действаме в условия на прозрачност, обективност и равнопоставеност по отношение на всички оператори, които функционират на този пазар, а от друга страна разбира се като червена линия на нашето поведение беше и защита на интересите на потребителите.
Аз няма да се спирам на всички данни, предполагам че вие сте ги видели, отделните сегменти на пазара. Аз мисля, че 2009 г. не беше най-добрата година за българската икономика и това се отрази и на нашият сектор, но все пак пазарния дял се запази 5 % от брутния вътрешен продукт на сектора за услугите, които се дават. Общо взето имаме едно сравнително малко намаление на пазара и малко свиване на пазара за 2009 г., знаете за обемите и т. н. т.
Аз искам да акцентирам на основните моменти, които смятам че успяхме да постигнем през 2009 г. Най-важното за нас е именно разработването на пазарните анализи. Тъй като всички вече сте достатъчно компетентни в нашият сектор, знаете че това е „висшият пилотаж” така да се каже в нашия сектор и това е именно този инструментариум, който всеки един зависим регулаторен орган прилага за създаването на тези конкурентни условия и налагането разбира се на специфични задължения там, където комисията констатира че има недостатъчно ефективна конкуренция.
През 2009 година ние разработихме едни от най-трудните пазарни анализи. Става въпрос за пазари осем, девет и шестнадесет, които касаеха цените за терминиране, фиксирани в мобилни мрежи на пазарите от едно до шест, които са пазарите на дребно, така че като една комисия, която за първи път провежда пазарите искам да кажа две неща, което е радостно и което вече го гледаме от височината на 2011 година.
Първо всички пазари бяха приети от Европейската комисия, което е изключително добър атестат за комисията. Второ наложените специфични мерки като цяло позволиха България, ако вземем цените за терминиране от мобилни във фиксирани мрежи, знаете че бяхме с най-високи цени за терминиране и то в пъти – два и три пъти по-високи цени на терминиране. Именно приемайки тези пазарни анализи и налагайки този глайд пат, именно за поетапно намаляване на цените за терминиране в рамките на две години, към днешна дата България е под средноевропейските цени, което позволи на България за този период от две години да намали цените за терминиране от 56 % в мобилните мрежи до 67 % във фиксираните мрежи.
Също така мисля, че успяхме да дисциплинираме и историческото предприятие БТК, когато говорим за фиксирани мрежи, когато говорим вече за 67 % както казах, така че освен всичко друго успяхме да спестим и 4 млн.евро за разлика от румънския регулатор. Те бяха дали на чужда фирма да разработи тези пазарни анализи.Това е едно от големите постижения, което смятам че трябва да го отбележим за 2009 година.
Другият момент, който вълнува българското общество това е въвеждането на преносимост на номерата, говоря за преносимост както на мобилни номера, така и на географски номера. Знаете, че това е другата форма, на която регулаторите и Европейският съюз изключително държат, защото това е една от формите за „закрепостяване” на мобилните абонати по отношение на дадения оператор. С въвеждането на тази услуга се осъществява основният принцип в пазарната икономика, а именно алтернативност на избора. Макар и малко закъснели, както знаете в Европа това приключи през 2005 година, ние стартирахме тази услуга, вече минахме и на едно гише. Към днешна дата имаме към 130 000 пренесени номера в мобилни мрежи и около 50 000 номера във фиксирани мрежи. Разбира се ние се опитахме да създадем и условия за осъществяване на услугата за широколентов достъп, която знаете че е изключително важна и актуална. Показателите не са най-високи за Европа, факт е че съществува вече като услуга, факт е че имаме 13 %, факт е че имаме вече ориентир, за да отидем на по-високи проценти, каквито са средноевропейските – 24 до 30 %. Това е нашият ориентир в бъдеще време, ако може така да се каже.
Аз повече нямам какво да кажа. Ако имате въпроси по така представеният доклад ние ще ви дадем отговори.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата.Във втората част на разговора ще отправим въпроси, които ще засегнат дейността на Комисията за регулиране на съобщенията. В момента ще обсъждаме само доклада.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам няколко въпроса. Признавам, че не си спомням по Законът за електронните съобщения срока, в който трябва да се представи годишния отчет на Комисията за регулиране на съобщенията. Доколкото разбирам този срок е до края на първото полугодие. Защо този отчет е предоставен доста късно. Ние го получихме в пощенските кутии след като поднови работата Народното събрание. Защо е внесен три месеца по-късно?
Второ. Реално това е отчет на комисия в друг състав, с изключение на Вас, господин Божков и г-жа Преображенска. През 2010 г. ние гласувахме съставът на комисията да бъде попълнен с г-н Колев, г-н Тилев и г-жа Романска. С други думи редно е да се знае, че това е отчет на комисия в друг състав.
По отношение на преносимостта в отчета за 2009 г. /това е на 65 страница/ имам следния въпрос. Ето какво е записано относно преносимостта: „За периода от стартирането на преносимостта, през м.април 2008 г./ до края на 2009 г. пренесените номера представляват 5 % от общата численост на активните абонати”. Нещо повече, отделно е даден броят на пренесените мобилни номера за 2008 г. и ако се съпостави този брой, нещо което аз направих, показва че няма тенденция на нарастване на броя на пренесените номера. За една година и девет месеца те са 55 000. Сметката е съвсем простичка, наистина няма такава тенденция.
Господин Божков, означава ли това, че след като един от 20 абонати на мобилните услуги е пожелал да си смени своя оператор, българските потребители на услуги от мобилните оператори са изключително доволни от предоставянето им като цени и като качество или може би има други причини, свързани с тромавостта и изключителните препятствия, които се поставят пред хората, които биха желали да сменят своя мобилен оператор, защото преносимостта е един от най-важните елементи за създаване на конкурентноспособност в сектора. Когато има препятствия, при което на обикновеният гражданин в един момент му омръзва и че трябва всичко да извърши, което се изисква от оператора, който той трябва да напусне, той фактически се лишава от едно свое право, което е регламентирано от законодателството на Европейския съюз. Как вие смятате, много ли са доволни българските потребители от този вид услуга?
По-нататък в докладът, където под формата на диаграма се посочва какви са жалбите срещу предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез мобилни наземни мрежи и се оказва, че тези жалби съвсем не са малко. Може да се кажа също така, че жалбите са малко, защото хората нямат много голямо желание да си сменят оператора.
Следващият ми въпрос е свързан с трансграничното замърсяване. То е отразено на стр. 83. Аз напълно приемам това, което се казва, че контролът се осъществява чрез стационарни обслужваеми или необслужваеми станции ежедневно в целия честотен обхват. Това обаче, което тук търсим и може би не съм го намерил, вие ще го кажете, е колко трансгранични замърсявания сте констатирали в рамките на 2009 г. , какви мерки се вземат, защото това вече не зависи само от българската страна, да се преустанови или намали това замърсяване? Аз съм получавал, включително със снимков материал сигнали за райони от страната, където не може да се приема българската обществена телевизия, в същото време се приемат телевизии на съседни страни, което е очевидно трансгранично замърсяване.
Последният ми въпрос. Накрая в доклада вие много добре и подробно сте анализирали какви са подадените жалби за радиосмущения, жалби срещу БТК, срещу отделни предприятия. Беше добре да се отчете има ли жалби срещу самият регулатор – Комисия за регулиране на съобщенията и какъв е техния характер. Да знаем становището на хората за действията на самият регулатор, освен тези жалби които трябва да присъстват и вие сте ги отразили. Моля да ми отговорите има ли такива жалби и какъв е техния характер.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ще отговоря на първият въпрос за закъснението на годишния доклад. Действително през м.септември изпратихме до вас годишният доклад. Причините може да се разделят на две – чисто обективни и чисто субективни. За съжаление нашият годишен доклад общо взето ние го изпращаме до целият брой оператори, които функционират на нашия пазар. За съжаление и тук всички вие знаете, че не всички оператори са достатъчно съзнателни. За съжаление някои не дават конкретни отговори на конкретните въпроси и ако ние излезем с този годишен доклад, който е непълен няма да бъде добре. За съжаление ние на първият етап събрахме максимум 45 % информация. Както всички вие знаете за един сериозен анализ трябва да имаш до 70 % изходни материали, за да може да се направят съответните изводи. Действително операторите не дадоха своевременно информация – едните въобще не я дадоха, а другите я дадоха изкривена. Това наложи отново да се обърнем към тях и това забави с месец и половина самото обработване на данните. Тук директорите на дирекции също ще потвърдят това нещо. Разбира се спрямо тези, които забавиха предаването на данните ние направихме проверка и им бяха наложени санкции за непредоставяне на навременна информация, но това ни забави като цяло. Вторият момент е, че с около половин месец се забавихме по отношение на фирмите, които спечелиха, за да отпечатат материалите и т. н. т. За да избегнем това нещо, още тази година приехме един график, да бъдем актуални и да не допуснем това забавяне. Аз се надявам, че и операторите вече разбраха, че не си поплюваме образно казано и за непредоставяне на данни имаме пълномощия и ги наказваме. Мисля, че тази година това няма да се получи.
По отношение на преносимостта. Колеги, аз искам само да кажа две неща. Не трябва да ви смущава този нисък процент - 0.5 %. За Европа ние сме последните, които го въведохме и за това можем да работим с данни. За всички страни от Централна и Източна Европа, с които ние сме съпоставими, за първите две години нормалният процент на пренесени номера е 0.1 – 2 %, т.е. ние сме в златната среда. Аз и тогава и сега твърдя, че ние постигнахме ефект и за това беше толкова голяма борбата против въвеждането на тази преносимост, защото със самото приемане на функционалните спесификации за пренос на номерата, самите те започнаха конкурентна борба за клиентите и за това дадоха нови ценови пакети, намалиха цените си, както знаете първата крачка беше намаляването на цените в собствената си мрежа и т.н., така че ефекта беше постигнат още със самото приемане на преносимост на номерата.
Второ. Процентът не е смущаващ, това са средноевропейските проценти за първите две години от 0,1 %.
Третият момент е, че българския абонат има право на избор, а не да носи три мобилни апарата със себе си, така че ние в това не виждаме драма. По отношение на самата услуга преносимост на номерата трябва с ръка на сърцето да кажем, че с не голямо удоволствие операторите пускат своите абонати. Използват антиконкурентни форми и т.н. Вие знаете много добре, че ние изнесохме данни колко административно-наказателни производства сме предприели към тях. Искам да кажа, че към днешна дата има 247 санкции, сложете ги минимум по 10 000 лева, това са 2.5 млн.лева санкции, така че ни се опитваме да дисциплинираме операторите, за да стартира тази услуга, защото знаете, че нашата комисия има 10-годишна история, но за първи път в този си вид комисията успя да въведе преносимост на номерата. Ние тръгнахме и на вариант на две гишета. Европейската практика е на едно гише. Успяхме да направим съответните изводи и преминахме на едно гише и въпреки трудностите, смея да твърдя, че отново в края на краищата българския потребител ще има тази услуга и тя ще бъде европейската услуга. Това е по вторият въпрос.
По отношение на трансграничното замърсяване.Аз тук виждам и депутати с по-дълъг стаж, които знаят, че трансграничното замърсяване от 1990 година насам е една от приоритетните теми и една злободневна тема. Причините са много и аз няма да навлизам в подробности, само искам да кажа две неща. По-малка е причината от регулаторна гледна точка. Другата причина е разбира се съответните наши съседни държави, ако вземем и релефът, тъй като когато имаме равна повърхност, така наречения вълновод, тогава имаме проблеми с нашите съседи Турция и Румъния.
Четвъртият момент е в нашите оператори, ние трябва да си кажем истината. През 2006 г. и 2007 г. Народното събрание специално е разглеждало това и там отново излязоха тези данни. Истината е, че нашите оператори трябва да ползват по-модерна техника, да инвестират повече да си оправят антенно-фидерната система и тогава вече ние да се обръщаме и към проблемите на съседните държави. Знаете, че има създадена междуведомствена група на ниво Министерство на външните работи, в която участваме и ние като регулатор. Искам да ви кажа още нещо. Тази година ние отидохме и направихме специални замервания, като и през 2009 г. по цялото българско Черноморие, по южната ни граница и по северната ни граница, резултатите не са добри. Има случаи,особено когато са идеални условията, имаме почти 1.00 пъти чуваемост на чужди радиостанции повече, отколкото са българските радиостанции. Ето защо ние направихме работно посещение в Турция, поставихме въпросът ребром, подписахме меморандум и аз смея да твърдя, че това е първия действащ реален документ. В резултат на този меморандум направихме шест стъпки.
Първо. За първи път се създава съвместна работна група, в която влизат експерти на нашата комисия и експерти на турската комисия. Турската страна се съгласи да се правят три пъти в годината съвместни проверки както на територията на Република България, така и на територията на Република Турция.Вторият момент – говорим за изработването на съвместна методика. При тях има специфични национални особености – при тях все още практиката на ardes кодовете за разпознаването на съответните станции също не функционираше. Предприеха се действия да приемат нашата методика, която е съгласувана с ITU европейските практики за тези съвместни за тези съвместни замервания.
В края на всеки сезон ние ще докладваме на българското правителство.
Смятам, че това са реално предприетите действия. Искам да кажа за наша радост, че турската страна подходи изключително конструктивно, което беше изненада дори за всички останали учреждения и ведомства.
Имахме един проблем с трансграничното замърсяване с Румъния, знаете сигурно случая за град Русе. Тъй като сме страни-членки на BEREC бързо влязохме в контакт с румънският регулатор и решихме и този проблем. Надявам се, пак казвам от гледна точка на двустранни споразумения и подписване двустранни момарандуми, този проблем да го решим. Другият момент е нашите оператори да инвестират повече средства и да си изпълняват задълженията, тъй като това е другият голям проблем.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам само да задам един доуточняващ въпрос относно тези меморандуми. Аз съм от Варна и всички знаем, че през лятото се случва турски станции да заглушават и нашите станции, което е доста неприятно и постоянно нашите приемни са пълни с такива жалби. От кога започват тези стъпки за подписване на тези меморандуми?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Във Варна ние направихме замерване през м. август. Първите стъпки бяха за създаването на съвместна работна група. Ние сме посочили нашите представители и сме сформирали работната група. Вие знаете, че големият ефект е в късна пролет и през лятото именно това заглушаване на станциите, което е два или три пъти, тъй като това е ефект на топлото море. Смятам, че първите съвместни измервания ще направим в края на м.април и началото на м.май и другото ще бъде отново през м. август.
Вие използвате терминът заглушаване в популярния смисъл. Аз лично ходих на измерванията с представителите на една друга политическа сила, за да видите че ние сме открити към съответните измервания и се оказа, че само в град Балчик имаше заглушаване на наша станция на Zirok, което беше в рамките на допустимото. Например във Варна ние сме дали 17 разрешителни за местни радиа, така че не е задължително радиото във Варна да има покритие в Балчик. Аз казвам, че е смешно и жалко, че в Балчик имаме само една станция. Въпросът е да се кандидатства, да има повече станции. Всъщност това е също едно замърсяване – варненските радиа не трябва да се слушат и в Балчик, но това пак е ефекта на вълновода.
В това отношение ние работим, има група към Министерство на външните работи и междуправителствена група, която работи по този казус. Меморандумът за радост изигра много добра роля и се предприеха конкретни действия. Очаква се да има съвместни замервания, а и самата турска страна след тези преговори ни информира, че ще предприеме действия за изменение на тяхното законодателство, защото там се получава един парадокс. Когато се защитава на радиоконференцията през 2006 г. честотен ресурс те вземат по-малко честотен ресурс отколкото нас и за да компенсират това нещо, на частните им станции дават едни временни разрешения, които по принцип не подлежат на контрол. Именно участието ни в BEREC и това, че ние повдигнахме въпроса пред европейските регулатори,техният регулаторен орган излезе също с предложение до Парламента да увеличи контролните си функции към тези станции, които досега те не са имали възможност да контролират.
Г-Н ДУРХАН МУСТАФА: Аз имам следният въпрос. Господин Божков, не смятате ли че автоматичното продължаване на договорите от мобилните оператори възпрепятства преносимостта. Какво трябва да се промени, за да не може операторите без изричното волеизявление на гражданите да продължават договора? Невъзможността да се освободят от тези договори възпрепятства и преносимостта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че в момента трябва да говорим по годишният доклад, след което ще преминем и към въпроси от всякакво естество, свързани с работата на комисията.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Вие сте записали тук, че докладът е представен в Народното събрание през м.септември м. г., като е изтъкната една от причините – обявяването на конкурс и отпечатването на годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз доколкото знам по закон трябва да го публикувате на вашият сайт и да го има в електронен вариант. Това също ли е свързано с по-късното отпечатване на доклада.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Както вече отговорих закъсняхме с два месеца само поради това, че допълнително се изиска информация от всички оператори.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси по годишния доклад?
Г-Н ДИМИТЪР КАРБОВ: Аз искам да подкрепя господин Иванов по отношение на въпросът, който ви зададе и по-специално за пренос на номерата от един мобилен оператор към друг. Преди известно време аз бях един от тези, които подадоха заявления към един от мобилните оператори да преместя няколко номера, които имам към друг мобилен оператор. Процедурата действително е много тежка и усложнена от гледна точка на това, че умишлено мобилните оператори спъват гражданите и то с лостовете, които имат. Единият от тях е договорът, който каза колегата, а другото нещо е протакането. Уговорката с мобилният оператор, с който бях в договорни отношения беше до края на месеца да ползвам мобилната услуга, а трябваше да заплатя фактурата след няколко дни. Те не излязоха коректни, защото аз заплатих фактурата и до края на месеца останах без активен телефон. През това време аз чаках така наречените електронни сертификати, които трябваше да получа и които си ги заплатих и които ги чаках доста продължително време – около 20 дни, за да дойдат от Варна в София и аз 20 дни бях без мобилен телефон, не само аз а всички колеги, с които сме заедно в група. Това е една бизнес група, която работи и има определен контингент от клиенти и на практика нашата дейност беше саботирана от недобросъвестен мобилен оператор.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин председател, както разбирам ние минахме към практическите въпроси.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли въпроси към доклада?
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Струва ми се, че когато се прави подобен доклад и той се представя на Парламента, в края на краищата трябва да има и позиция, в която комисията да каже къде са проблемите, които счита, че Парламента с промени в законодателството трябва да разреши за подобряване на дейността им. Това са тези въпроси, на които господин Иванов търсеше отговор и не можеше да намери в доклада. Слабата страна на този доклад е тази. По отношение на цифровизацията аз имам много въпроси, но не мисля сега да ги задам. Струва ми се, че когато следващият път се прави доклад, трябва да е ясно къде в края на краищата комисията е срещнала затруднения от страна на законодателството при изпълняването на съответните функции и съответно къде счита че трябва да бъдат направени промени, за да се улесни работата и ефективността на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: колеги, по доклада има ли други изказвания? Ако няма, предлагам да гласуваме следното:
Съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, комисията реши:
Приема годишният доклад за дейността на Комисията за регулиране на съобщенията за 2009 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към следващата втора част на изслушването на комисията – въпроси от страна на народни представители и граждани, постъпили в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, свързани с дейността и компетентността на КРС.
Първо има зададен въпрос по отношение на преносимостта, зададен от г-н Карбов.
Г-Н ДУРХАН МУСТАФА: Въпросът ми е дали от КРС не смятат, че автоматичното продължаване на договорите от мобилните оператори не възпрепятства преносимостта и какво трябва да се направи? Ние призоваваме цялата комисия да седнем и да направим нещо, с което без изричното съгласие на клиентите да продължат това автоматично договаряне. Да се предвиди възможност изрично в текстът на отделно място. Този текст се пише в договорите с малък шрифт. Договорите са типови. Представя се на клиентът един договор, който набързо го подписва.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също искам да допълня въпросът за преносимостта. Явно е, че има проблеми в тази насока. Лично при мен дойде група монаси от Рилският манастир, които в течение на два месеца не могат да прехвърлят телефоните си от един мобилен оператор на друг, дори и с божията помощ. Такива условия са предложени от единият оператор, че те просто са неизпълними. Въпросът ми е какви мерки са взети от страна на комисията в тази посока, за да не се допускат такива дискриминационни бих казал условия?
Колеги, имате ли други въпроси по отношение на преносимостта?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще направя един коментар и същевременно ще попитам нещо, свързано с г-н Божков. Когато Вие казахте, че процентът е среден за средноевропейските страни, все пак да кажем следното: процента на преносимост се определя и от качеството и задоволеността на потребителя от предлаганата услуга, защото аз имам информация за качеството на услугите и спектъра на услугите, които се предлагат в европейските страни и искам да ви уверя, че той е наистина много по-широк от този, който се предлага от трите мобилни оператори в България. Това, което непрекъснато се получава като оплакване от българските мобилни оператори, колегите също го казаха, че те действително се държат като определени феодали, които са парцелирали цялото въздушно пространство в страната и нямат право хората, които са техни абонати, които ги разглеждат така, както помещиците разглеждат крепостните селяни да напускат територията на техния оператор. Създават се пречки, които действително правят трудно преодолими изискванията, за да се смени номера, да се осъществи преносимостта. За мен важна е ролята на КРС да намали тези пречки, т.е. вие с определени подзаконови нормативни актове лишите операторите от това да поставят подобни пречки.
Искам да споделя и следното: аз отчитам, че преносимостта в България слава богу беше въведена, но вие във Вашият отговор казахте, че ние сме последната страна, която въвеждаме преносимостта. Упрекът, господин Божков не е към Вас, упрекът е към Комисията за регулиране на съобщенията, към предишните ръководства, защото нямаше достатъчно волята да се преодолее очевидната съпротива и лобиране, което трите оператора осъществяваха в регулаторния орган. Това е истината и аз я казвам директно, надявам се че в този състав в КРС няма да има пробив на такива лобистки интереси, лесно различими от обществото. Надявам се тази процедура да тръгне много по-бързо.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз бих искал да отговоря първо на последният въпрос, защото всеки в края на краищата носи своята отговорност. Както знаете, аз съм избран за председател през 2007 година. До тогава седем години по една или друга причина тази услуга не е правена и не са полагани усилия да я направят, а в цяла Европа тя е приключила през 2005 година. Смея да твърдя, че усилията на последните два състава, модифицирани, вече се случва нещо добро да българският пазар и това е в областта на телекомуникациите. Също така не случайно подчертах, че цените бяха три пъти по-високи от средноевропейските. Аз няма да коментирам, но факт е че стигнахме до средноевропейските страни и че народните представители го оценяват.Разбира се, че меко казано, съпротивлението на операторите беше изключително голямо, но смея да твърдя, че нашите проблеми именно бяха за това, че засегнахме доста големи, сериозни, корпоративни и икономически интереси. Опитахме се със силата и правомощията, които ни е дал законът да решим тези проблеми, само и само да стартира процедурата преносимост. Два от трите оператора се съгласиха да стартират преносимост на две гишета, ние направихме този компромис и стартирахме на две гишета, както знаете. С много труд въведохме и преносимост на едно гише.
В този ред на мисли ще бъда изключително радостен, ако са по-малко жалбите. Жалбите не са малко и винаги, когато възникват тези проблеми, ние алармираме с всички възможности, които имаме – информираме средствата за масова информация, правим срещи като медиатори с операторите, правим срещи с правителството, също така тук поставихме миналата година този проблем и смятам, че тази тенденция общо взето я преборихме. Аз тук имам едни данни, които ще ви посоча, за да не навлизаме в подробности. Искам само да ви кажа, че към днешна дата за преносимост на едно гише, вече от м.август м.г. до 14 декември м.г. общо жалбите са 646, отделно са примерно тези жалби, които ние се опитваме да ги решаваме като медиатори, включително и проблемът с рилските монаси, но това не е принципиалният подход. Въпросът е да няма проблеми със самата преносимост.
За последният месец, тази аритметична прогресия, която се наблюдаваше в ръста на жалбите намалява. Два пъти е намалял броят на жалбите за последния месец и да се надяваме че сме преодолели този пик така да се каже на пасивно бойкотиране на тази услуга от страна на операторите. Те разбраха, че ние няма да отстъпим. На всички тези 646 жалби ние сме направили проверки и от тези проверки има към днешна дата наложени 243 акта за административни нарушения, издали сме също така и 148 наказателни постановления, така че смея да твърдя с абсолютна сериозност, че работим по всеки един конкретен случай, всички са равноотдалечени от нас и ако ви кажа статистиката на нарушенията и на актовете, те са почти симетрично разпределени между отделните оператори.Един наш колега казва: „От вчера започнаха проверки”. Ние не сме спирали тези проверки, но ще помогнем и на него да упражни той правата си по Закона за защита на потребителите и ще имаме още една възможност да окажем законен натиск операторите да не правят тези грешки.
По отношение на клаузата за автоматичното подновяване на договорите. Първи бяхме ние, които го изведохме като нелоялна практика от страна на операторите. За съжаление тук сме си виновни всички ние като абонати, защото по някой път не четем някои неща, или пък забравяме, защото ако си знаем нашите правомощия, своевременно трябва да отидем да ги прекратим. Ние за това защитаваме интересите на потребителите, за да ги предпазим и от тези „хватки” на операторите. Ние инициирахме и уведомихме Комисията за защита на потребителите и като медиатори говорихме с всички оператори, които предоставят тази услуга, като в резултат на това в Общите условия отпадна клаузата за автоматичното подновяване на договорите. За съжаление обаче тази клауза фигурира в част от договорите между отделните абонати и съответният оператор. Тук ние нямаме сила. Абонатът може да си търси правата по съдебен път и в Комисията за защита на потребителите. Аз смея да твърдя, че тук сме си извървели на 110 процента пътят, защото и вчера сме събирали операторите да им кажем да прекратят тази практика и мога да кажа, че към днешна дата единият оператор е напълно съгласен да отпадне автоматичната клауза, вторият голям оператор каза, че ако всички останали го премахнат и той е съгласен, един от големите оператори е против. Ако е необходимо ще потърсим и вашето съдействие. Разбира се, че това трябва да отпадне, тъй като това е един дискриминациоен критерии, който затруднява преносимостта.
Аз смятам, че посоката е правилна, цифрите са правилни. Ние сме пренесли примерно 80 000 номера в мобилната мрежа, а за две години са 130 000. Самата услуга на едно гише също е по-прогресивна и това е практиката в Европа и аз за това казвам, че това не е наша приумица, нито на мен, нито на комисията, ние просто хващаме и транспонираме добрите европейски практики. Да се надяваме, че българският абонат ще бъде още по-облекчен от нелоялни практики на операторите. Операторите са вдигнали ръце от нас и вие знаете много добре как се оплакват от нас че ги санкционираме.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз имам един въпрос към комисията. Колко общи заседания сте направили с Комисията по хазарта , господин Божков?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние не сме провеждали заседания с тази комисия.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Много се радвам за това и ще ви кажа защо. Тогава вие регулирате хазарта по съобщенията, тъй като нашата съобщителна среда се е превърнала в най-голямото казино в България и аз искам да ви кажа, че вчера възмутен вече до краен предел се опитах да намеря отговор на един въпрос. Искам да ми кажете данъците, които се плащат като хазарт ли са или като съобщения. По отношение игрите по телевизията. Няма телевизия, която привечер или след обяд, когато е мъртвото време, няма реклами се пускат игри. Едно обаждане по телефона е 2. 40 лева, при което ти единствено трябва да гарантираш дали си на 18 години или под 18 години, защото иначе нямало да ти дадат награда. Знаете ли, че се казва обаждане, а същевременно когато позвъниш изведнъж един глас ти казва: „Добър ден, много се радвам, че се обадихте, не можахте да се свържете, но опитайте пак, имате сериозен шанс”. Знаете ли, че това са 2. 40 лева за този, който се е обадил но не се е свързал, това е хазарт. Аз питам по какъв начин вие гледате на взаимоотношенията хазарт – съобщения, каква е вашата позиция и какви съответно данъци се плащат в тази посока. Да речем, че по отношение на програмите друг регулатор се занимава с това – каква е програма, какъв е смисъла, дали е хазарт или не. Кой се занимава с връзката със съобщенията ? Това е Комисията за регулиране на съобщенията. Каква е вашата позиция?
Аз не видях това нещо да е отразено в доклада, но не исках да се заяждам. Това е един важен въпрос и ако направите сметка ще разберете за какви обороти става дума. Например за два месеца излязоха три нови игри, които правят впечатление с предлагани автомобили и т.н. Това наистина прави впечатление, защото веднага след новините го предават и ние политиците също от време на време поглеждаме. Аз останах втрещен от това, че за едно обаждане, с което не правиш връзка и същевременно ти благодарят за тези 2.40 лв. и ти казват да опиташ пак, а това нещо не е споменато в написаното. Какво правим с българските граждани, това съобщителна дейност ли е или хазартна?
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам само да добавя, че за тези цели се ползват и мобилните оператори.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Освен това съгласно Законът за защита на потребителите цената на такова обаждане трябва да се изписва със същият шрифт, с който е изписан въпросът и всичко останало. Това масово се нарушава и в крайна сметка регулаторът е този, който би трябвало да се намеси.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря за въпросите. Господин председател, аз първо като гражданско лице съм изключително приятно изненадан от активната гражданска позиция, която изрази господин Мутафчиев. Единственото, което мога да кажа, че аз също като гражданска позиция се присъединявам към него, но като цяло ние нямаме законови правомощия да се намесваме в хазартните игри. Единственото което можем и което накарахме операторите, които дават този вид услуга, това е така нареченият номерационен ресурс с добавена стойност, да предупреждават със сигнал че става дума за телефонен разговор, който се чачва по друга тарифа от тази, която е обичайната. Това сте вие, които сте го гласували и сте го написали в текстовете и така ние го изпълняваме. Ако вие, народните представители допълните и напишете по друг начин законът, така ще го изпълняваме. Това е единственото наше законово правомощие, което имаме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Божков, в началото на разговорът господин Мутафчиев и господин Иванов попитаха вие имате ли някакви предложения, които да подпомогнат вашата дейност. Всички виждаме едно явно нарушение и ние сме готови да проведем някакъв диспут, след който да направим промяна в законодателството. Вие не сте подали такова предложение. Явно е, че вече всички сме свидетели на такива нарушения.
Има също така и много други нарушения. Единият от операторите например си смени клиентската платформа. Смяната на тази клиентска платформа утежни до такава степен животът на гражданите бих казал, че три-четири месеца хората не плащаха редовно сметки, които се натрупаха в един момент и сега част от телефоните се изключват при много тежки условия и аз не знам какви са мерките, които вие сте предприели в тази насока.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В края на краищата вие като регулатор трябва да имате интерес и аз мога да ви кажа, ме бих подкрепил този доклад ако имаше написано в него къде срещате проблеми, какво очаквате от Народното събрание и от другите институции, тъй като вие сте независим орган и можете да правите такива препоръки към Народното събрание.Има проблеми. Вие считате, че сте си решили въпросът по отношение на хазарта, навлизането в съобщителната среда чрез това, че трябва да бъдат предупреждавани гражданите за това, че този разговор ще им струва по-скъпо, но този разговор е с други подбуди – не за връзки и комуникация, а за включване в една игра, която цели друго, това с хазарта, цели големи печалби, цели съвсем различни неща и е свързано с трето лице. Аз за това попитах след като има такъв проблем, включително за тези доходи, за които стана дума и т.н. имате ли контакт с Комисията по хазарта да седнете и да си разпределите задачите, да видите къде е проблема, да видите къде са пропуските. Лично моето мнение е, че телевизионните предавания, в които се играят такива игри, трябва да бъдат включени в Закона за хазарта, защото това си е хазарт. Говоря за тези игри, които са печелившите, не говоря за благотворителните. Говоря за игрите, от които се печелят пари. Обаждания не се осъществяват веднага, същевременно постъпленията са много – за всяко обаждане се отчитат 2.40 лева. При това положение съобщителният оператор участник ли е в хазарта или само телевизионният оператор на съответното предаване е участник в тази хазартна игра. По какъв начин ние го регулираме този процес и за какво става дума? Казвам го това, защото в кризата като че ли това нещо надскочи границите даже на допустимото.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Мутафчиев, след като сте имали неблагоразумието да се обадите един път, Вашият номер е „хванат” и сега ще има да получавате SMS нон стоп.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, аз много се учудих на Вашето твърдение за гражданска позиция. Естествено, че имате гражданска позиция, но преди всичко трябва да имате позиция от поста, който представлявате, аз не виждам тази позиция. Освен това аз не съм съгласен с това, което казахте че вие нямате никакви правомощия. Те са много големи поради простата причина, че по закон всички мобилни оператори, когато предоставят такива номера, те са така наречените „специални номера”, за които всички знаят, че са импулсни номера, а вие контролирате тези мобилни оператори. Няма как един обикновен мобилен телефон да бъде импулсен. Вие знаете, че законът бе променен и всеки един телефон, чрез който се прави една такава игра трябва да бъде специфичен и точно тези мобилни номера вие можете да ги контролирате, можете да контролирате самите оператори, които ги раздават – за какви цели ще служат и т.н. Не съм съгласен с Вашето твърдение, че Вие едва ли не само гражданска позиция можете да изразите. Какво означава гражданска позиция на човек, който е председател на една независима комисия? Когато раздавате лицензиите, пак ли изразявате гражданска позиция или позицията на началник?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз се радвам първо, че стана такава дискусия. Ще Ви помоля директно да си почетете законът, по който управляваме. В законът няма такова нещо и всичко, което комисията може да прави, тя го прави. Още един път искам да подчертая, че ние сме така наречената комисия,която управлява ресурса, но не и съдържанието на ресурса и тези, които знаят за какво става дума ме разбират и какво искам да кажа. В този ред на мисли аз казвам, че единственото което комисията в даденият вид услуга може да направи, това е да предупреди с този сигнал, че става дума за услуга и номерационен ресурс, който се ползва с добавена стойност, не с импулси. Ако направите друг закон и приемете текст, с който да вмените определени права на комисията, тя ще го прилага такъв, какъвто е по закон, това е истината. Нормално е всеки човек да си има и гражданска позиция.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Помислете за още по-голямо улеснение – това е SMS-плащането. Аз съм бивш заместник кмет по транспорта на Варна и тези дискусии сме ги водили дълго време. Плащането е голям проблем, т.е. проблем на този, който е нарушил – това непрекъснато ходене тук и там по различни гишета и т.н. създава допълнителни затруднения.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние участваме в работата на създадената междуведомствена група и работим активно по изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, по Закона за радиото и телевизията и т.н., които се подготвят. Вие знаете, че тези работни групи имат четири подгрупи и ние участваме активно в тях и поставяме всеки един въпрос, който е възникнал от практиката. Аз смятам, че тази дискусия е конструктивна, включително и по въпросът който повдигнаха двамата народни представители за взаимодействието с Комисията по хазарта. Да, ние ще отбележим този въпрос и ще го поставим в Работната група, която работи по закона. Работната група е създадена с решение на Министерски съвет и на министър председателят по отношение изменение на Закона за радио и телевизия, а така също и работна група за изменение на Закона за електронните съобщения, която се ръководи от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Моят въпрос към вас е по отношение на пощенските услуги. Аз първо бях помолил, а така също и колегата Тончев, който в момента отсъства, още миналата година чрез вашият юрисконсулт, който присъстваше тук и представляваше Комисията за регулиране на съобщенията да ни се предостави писмен доклад за това какви проверки са извършвани на пощенските оператори, проверки които касаят сигурността на пратките, това ви е вменено по закон , за две години назад. Какви проверки са извършвани, колко са те, до какви резултати са довели и какви мерки сте предприели, ако има някакви нарушения или слабости при спазването на сигурността по отношение на пощенските пратки? Съжаляваме, че това нещо явно не Ви е предадено, което не знам как да го приема, може би Вашите служители считат, че нашата комисия е несериозна и задаваме несериозни въпроси, защото виждам, че това нещо Вие не го знаете. Моля да ни предоставите този доклад писмено, за да разберем, че в тази държава се случва нещо хубаво, което да гарантира сигурността и че вие си изпълнявате задълженията, защото знаете, че в последно време станаха много актуални тези проблеми в чужди страни, проблемите които касаят сигурността на пощенските пратки.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Във връзка със законът, който приехме ме интересува каква е позицията сега и в бъдеще на Комисията за регулиране на съобщенията. По този закон вие имате правомощията да определите нормативът за пощенските стационарни станции, на който трябва да отговаря определения оператор, за да извършва универсалната услуга. Считате ли, че трябва да бъде променен нормативът от 800 жители, на съществуващите, без ограничение по отношение на населението. Аз още веднъж искам да кажа, че ние от Левицата възнамеряваме да предложим подобна законова инициатива, това правомощие да бъде дадено на Парламента и той да го решава, а не Комисията за регулиране на съобщенията. Въпросът ми е остават ли нормативът от 800 жители, защото в Перник вече започнаха закриване на пощи в малките населени места?
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря за зададените въпроси. По отношение на пощенските услуги аз съжалявам, че е станало това недоразумение. Вие писмено ще бъдете информирани своевременно.
По отношение на проверките. Да, комисията си упражнява своите правомощия по проверките, още повече че вие знаете, че през м.септември, м.октомври и м. ноември имаше един такъв период, през който даже малко се изостри нашата бдителност по отношение на проверките, които правехме самостоятелно, а отделно и с Министерство на вътрешните работи. Бяха дадени съответните предписания на операторите, които осъществяват пощенските услуги. Сега неофициално мога да кажа, че броят на скенерите е недостатъчен и се надявам, че държавата и съответните оператори ще инвестират повече средства за наличие на собствени скенери, защото по една или друга причина се ползват съвместно, което закона не забранява.
Правят се системни проверки, три оператори са санкционирани за нарушаване и неизпълнение. Ние писмено ще ви информираме за броят на проверките, за съвместните проверки и т.н.
По отношение на въпросът за пощенските станции. Знаете, че в момента ще се изработва един документ, който трябва да бъде приет от Министерски съвет, ние ще си кажем и нашето становище, но ако вземем като цяло, глобално демографския проблем , това че много населени места се обезлюдяват, то има логика в тенденцията на намаляване на минималния брой жители, които се изискват, за да се създадат такива станции, само че аз искам две неща да не бъркаме, защото и днес комисията се произнесе по едно искане на Български пощи ЕАД за закриване на пощенски станции. Става дума за пощенски станции в района на Благоевград и др. Да, действително резултатите са отрицателни, но Комисията за регулиране на съобщенията настоява и няма да позволи на Български пощи ЕАД да закрие станции там, където тя не намери алтернативна възможност, с която да се осъществява пълният набор на пощенската услуга, защото имаше предложение един пощальон да върши тази дейност. Един пощальон не може да изпълни пълният набор на цялата пощенска услуга, за това комисията няма да позволи да се закрият тези станции там, където не се изпълнява и няма да бъде изпълнена универсалната пощенска услуга. Ние не сме позволили на Български пощи ЕАД да закрият тези станции.
Има един момент, който се бърка. Не става дума за това, че ще се закрият пощенски станции население под 600 човека и т.н., а че новите станции, които ще се откриват ще бъдат в селищни образования с над 800 човека. Сегашното положение се запазва.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: След като Вие казвате, че пощенска станция, която е с население над 800 човека е задължителна като стационарна, аз мога да ви кажа, че в Първомайска община мога да ви организирам, включително и в селата с население над 1000 човека, ако е губеща пощенската станция 3 автомобила и 3 човека, където да осигуряваме универсалната пощенска услуга, няма никакъв проблем, защото те са три направления. Въпросът е вие след като сте издали нормативно този документ, ще се съгласите ли да покриете и ще признаете ли разходите на Български пощи ЕАД в едно населено място, където е с 10 човека примерно, няма да се съгласите и от тук нататък кой оператор, включително и Български пощи ЕАД, определен като оператор за универсална пощенска услуга ще задържи нещо, за което губи държавата, не възстановява съответно средствата му като задължение. След като определите норматив от 800 човека, много ми е интересна позицията ви по какъв начин ще признаете тези разходи. Няма да ги признаете, защото това не изисква за универсалната услуга, по-добре си променете нормативната база, не създавайте условия опозицията да пише закони, да се мъчим бързо да ги вкарваме и да търсим консенсус.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да кажа, че ние доста сериозно поглеждаме на нашите ангажименти, защото самото закриване е на уведомителен режим и въпреки всичко комисията намери начини и способи да защити общественият интерес и дава задължителни указания на Български пощи ЕАД, че няма право да закрива пощенски станции, докато тя не намери адекватна алтернатива да изпълнява универсалната пощенска услуга.
Вие знаете също така, че сега се подготвя един документ от Министерски съвет, предполагам че ще мине на обществено обсъждане и заинтересовани страни, институции, оператори и т.н. ще имат възможност да изкажат своето мнение, за да бъде изработен един добър и работещ нормативен документ.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Това е нашата първа среща с Комисията за регулиране на съобщенията. Аз също искам да пожелая успех на Вас и на Вашият екип и в същото време да задам един въпрос, който има до известна степен частен характер, но ще ви помоля в близко време да получа отговор.
Господин Божков, в ръцете ми е едно писмо на областният управител на област Кюстендил. Постъпило запитване от граждани до областният управител, а областния управител е написал писмо, което го е адресирал до мен относно това дали една от двете кабелни телевизии, разпространяваща сигнал на територията на община Кюстендил разполага с удостоверение, което дава право за такава дейност. Телевизията се казва Колор САТ ЕООД. Второто уведомително писмо е на Евроком, от което е видно, че Евроком е изкупил всички права на тази телевизия през 2008 г., а тук е справката на Вашата Комисия за регулиране на съобщенията, от която е видно, че удостоверение 20108 с дата 5.04.2007 г. е просъществувало до 21.02.2008 г. Абонати са 14 населени места, включително и част от областния град. До ден днешен тази кабелна телевизия продължава да функционира, да работи ежедневно и да разпространява програми, сигнал и т.н. Молбата ми е да направите проверка и ако е възможно писмено да отговорите. Нещата разбира се свързват и с плащане, всички тези абонати заплащат някакви средства. Ако удостоверението липсва, което всъщност е така, какво се случва по-нататък.
Г-Н ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Ние приемаме това изказване като сигнал и ще направим проверка дали излъчват, на какво основание излъчват и т.н.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Преди при месеца имах отправен въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията и до ден днешен не получих отговор. Ставаше дума да МТел и проблемите, които имат абонатите на този оператор. Също така стана дума и за една игра, в която се изисква да се изпише 9999 и ЕГН, което получаваме като съобщение. Изискването е да се посочи ЕГН на участника. Не считате ли, че това е в грубо нарушение на Закона за личните данни. Аз не знам дали все още е актуален въпросът ми, защото тогава господин председател имаше изразени мнения на граждани в различни медии и сайтове, че има информация, която масово се разпространява за хакнат софтуер на МТел и за загубени лични данни на абонатите, поради което имат и тежки проблеми с плащанията, фактурите, цялостната информация на абонатите и т.н. Изрази се мнение, че това е една игра, чрез която те се опитват отново да съберат база данни, за това изискват ЕГН. За това казвам, че не знам доколко е актуален въпросът, но тези дни отново четох, че обект на Комисията за регулиране на съобщенията е точно поведението на МТел и проблемите, които имат с абонатите. Надявам се вече да имате достатъчно информация и е явно, че въпросът ми е все още актуален. Тревогите ми основателни ли са или не, защото според мен може би МТел е най-големият мобилен оператор - 50 % от абонатите са негови. Благодаря.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Действително това е важен въпрос и особено поведението на най-големият оператор МТел, който има 51 % пазарен дял и проблемите, които имат с билингсистемата продължават. Аз съм сигурен, че и самият оператор не желае повече да продължава този проблем, но в края на краищата това си е негова грижа. В Комисията за регулиране на съобщенията има постъпили 12 жалби по отношение на фактурите и паралелно с това има над 30 жалби, които са свързани с искане за преносимост на номерата и жалби за възпрепятстване на преносимост на номерата, като едно основанията е, че ти нямаш фактура, с която да си изчистиш задълженията към оператора. Комисията работи в момента по 40 жалби, разбира се в 2-месечният срок по ГПК ще се произнесе и ако констатира нарушение от страна на оператора, той ще бъде санкциониран за това нещо. Аз пак казвам, че ние работим и проверяваме всеки един сигнал.
По отношение на доброволното посочване на ЕГН в такива игри на щастието, това е волеизлияние на участника в тази игра и ние нямаме право да се намесим. Може би Вие имате основание да поставяте този въпрос, ние също така чуваме различни неща, но след като нямаме данни не можем да ги коментираме. В това отношение правомощия имат и са оторизирани лицата, които изпълняват Закона за защита на личните данни от една страна и от друга страна е по отношение на Закона за хазарта, но ние и в този аспект не се бъркаме. Пак казвам, там се касае вече за съдържанието на този ресурс, а ние се произнасяме само по техническата страна на ресурса, така че в този аспект не можем да бъдем полезни. Ако правилно ме разбирате, тук адресатът е Комисията за личните данни.
Господин Вълков, ако така направите законът, че ние да бъдем в обвързана компетентност със Закона за личните данни, ние ще го изпълним такъв, какъвто го напишете. В случая ние нямаме никакви правомощия.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, аз имам няколко конкретни въпроса и ако искате си ги запишете, за да ми отговорите. Вие още в началото споменахме едни цифри и се надявам те да са истински. Казахте, че имате написани 1 000 акта и посочихте събраната сума. Аз доколкото си спомням миналата година променяхме тези глоби и мисля, че 10 000 лева беше възможно най-ниската санкция, а максималните глоби бяха около 1 млн.лева и ако си направите труда да отворите Търговския регистър, в който всяка една фирма е длъжна да си публикува отчетите за годините, ще видите мобилните оператори какви печалби декларират и какви данъци плащат. Ясно е на всички, че целта на всяка една глоба е да превъзпита този, който е глобен или наказан, така че аз не мога да се съглася с това, което казахте че нямате никакви правомощия – във вас е ножа, във вас е хляба, както казват хората, така че вместо вие да наложите на един 10 000 лева, защото просто сте решили, че трябва да е минимална глобата, ако един път бяхте му наложили максималната глоба от 1 млн.лева, тогава съм сигурен че повече тези неща нямаше да стоят на дневен ред. Не знам при вас как стоят нещата с вземането на решенията за размерите на глобата и с финансите.
Вторият ми въпрос е свързан всъщност с финансите. Вярно ли е, че Вашият финансов директор и Главен секретар от няколко години е на временни договори и ако е така, защо. Това свързано ли е с вътрешният правилник на комисията или не е свързано с този правилник.
Следващият ми въпрос е кога за последно е променян вътрешният правилник и с каква цел.
Предпоследният ми въпрос е вярно ли е, че имате достъп до класифицирана информация и ако отговорът е да, тогава Вие как боравите с тази информация, която по презумция трябва да боравите с нея, за да вземате вашите решения.
Последният ми въпрос е насочен към следното: въпреки, че ние като народни представители напоследък сме подложени на страхотен натиск за това какви привилегии и придобивки имаме, мисля че е редно и обществото да знае, тъй като се води и стенограма, вие какви придобивки и привилегии имате. Искам само да ни обясните какъв е автопаркът на комисията, за какви цели се използва, колко са представителните разходи и за какво се използват. Аз мога да ви задам и много други въпроси, но не искам да изпадам в дребнавост. Колегите ако желаят, могат после да ме допълнят.
Това са ми въпросите, надявам се че ги записахте и ще ми дадете конкретни отговори.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпросите, те бяха действително конкретни. Никога не съм казал в моето експозе, че са над 1000 жалбите и санкциите. Аз посочих един пример, само че санкциите като говорим сега за преносимост на номерата и за изпълнение на разрешението, са от 10 000 до 100 000 лева и когато прохожда една услуга, ние освен че защитаваме интересите на потребителите, защитаваме и интересите на операторите и сме по-снизходителни в началото, когато има грешки, които може би имат и технически характер, а касаят също и недостатъчна информираност и обучение на самия персонал на операторите. В този ред на мисли нашите санкции са различни. Когато става дума за нарушение на функционалните спецификации от 500 до 5 000 лева, се прилагат наказания, които са в горната граница – 5 000 лева. Когато става дума за нарушения, които касаят разрешението, тогава са от 10 000 до 100 000 лева и ние имаме наложени санкции между 10 000 и 20 000 лева, те не са само на долната граница.
Аз както казах ние играем ролята и на медиатори за операторите. През м.декември м.г. ние направихме една среща с операторите, на която казахме, че повече това няма да го търпим и ще отидем към максималната скала на санкциите. Така че от 1 декември, когато приключат проверките, бъдете сигурни, че те няма да бъдат в долната граница, а ще бъдат в горната граница. Ако Вие сте имали предвид санкцията от 1 млн. лева, става дума за роуминг, но ние досега нямаме нарушение в това изискване.
По отношение на финансовият директор и на главният секретар. Да, от една година те са с и.д. по простата причина, че се пенсионира предишният главен секретар и финансов директор и в този ред на мисли правилника не забранява да има и.д., защото това все пак е една сериозна функция и от тази гледна точка е хубаво да се пробват качествата на човека и това не пречи на работата на комисията към днешна дата.
По отношение на достъпът за класифицирана информация искам да кажа, че има становище на компетентните органи, включително то е прието от министър-председателя, така че аз нямам какво да коментирам в този аспект. Това не пречи на изпълнение на функциите на председател. То е ясно за всички, така че той е отнет и за това има изказана позиция на съответните компетентни органи, които казаха че това не пречи на изпълнение на функциите на председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
По отношение на устройственият правилник искам да кажа, че последното изменение е направено с приемането на Закона за електронните съобщения през 2007 г.
По отношение на автопарка. Както знаете живеем в условия на криза и той е такъв, какъвто е бил и преди две години.Автомобилите, с които разполага Комисия за регулиране на съобщенията са 47 на брой. Както знаете, ние имаме съответни териториални дирекции, които изпълняват функциите на мониторинг и т.н. По-голямата част от тях са закупени преди 3-4 години, не мога да ви кажа точно. Имаме пет коли Пежо, едно Ауди, един джип…. Колеги това са подвижни мониторингови станции, използва се мобилен мониторинг и т.н.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз също така искам да ви задам няколко въпроса. Вие казахте, че не може да налагате санкции на операторите за определени неща, които спъват вашата работа, а също така в някои случаи дори нямате предвидени и санкции. Ние ви вменяваме някакви задължения вие да ги извършвате, а вие казвате че те не ви подават информация. Дайте по някакъв начин да ги уточним тези неща. Да, вие нямате право на законодателна инициатива, но ние имаме такава. Помислете по какъв начин, господин Вълков като председател на комисията можем да седнем и да го обсъдим, така че да се отрази в закона от тук нататък, за да нямаме вече такива проблеми. Вие сте регулаторът и те са длъжни те да играят по вашата свирка. Въпреки, че нямате право на законодателна инициатива направете предложение да го обсъдим и да изчистим тези проблеми, които съществуват в момента.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да представя един сигнал на господин Божков, но преди това ще използвам дадената ми дума, за да заявя специално заради протокола и заради присъствието на журналисти тук, тъй като господин Мутафчиев тук хвърли в пространството , че в Перник започнали да съкращават пощенски станции, просто това не е вярно, няма такова нещо. Това, че някой функционер е казал нещо в Интернет и после се друг се позовава на казаното в Интернет, не е вярно, това са фантасмагории.
Господин Божков, искам да ви представя един сигнал, който може би вече имате и е свързан с прехвърлянето на номерата. Става въпрос за договорите, които са принудени гражданите да подписват с мобилните оператори. Аз визирам конкретно един мобилен оператор и договор, който предлага за конкретна услуга, но мисля че това е валидно не само за този конкретен случай. В този договор, който се предлага изрично е записано, че веднъж сключен не може да бъде прекратен от крайния потребител, т.е. може да бъде прекратен ако си плати неустойката за две години, което не е така, защото според Закона за защита правата на потребителя в срок от една седмица ако услугата, която се предлага е некачествена, т.е. не отговаря на това, което е посочено в договора, той може да се откаже. Никъде в този договор не се споменава подобно нещо. Категорично е записано, че не може да се прекрати договора. В същото време този пропуск вероятно не е случаен, защото качеството на услугата, която се предлага, основните параметри които би следвало да фигурират не се изпълняват, например говори се за неограничен Интернет, което е силно подвеждащо, въобще не се споменава за каква скорост. Когато сключиш договор изведнъж се оказва, че скоростта която ти предлагат абсолютно не ви върши работа и вие се оказвате в ситуация да не може да прекратите този договор, защото ако не познавате Закона за защита правата на потребителя, ще се подвеждате по това, което е написано в договора ви с мобилния оператор че вие нямате право да прекратите договора и ще трябва да търпите.
Допускам, че подобни сигнали ще имате и добре е да знаете, че има такъв проблем. Благодаря.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ще започна с отговора на въпросът на господин Петров. Първо съжалявам, че и двата казуса касаят Комисията за защита на потребителите. В случая ние единствено което можем, когато те се обърнат към нас, както и вчера се обърнаха към нас, със съответния капацитет да направим съвместни проверки, но иначе по проблема за съдържанието на самите договори единствено съда се произнася по отношение на частно-правните отношения между абонат и оператор и другото влиза в графата на Закона за защита на потребителите.
Веднага ще направя препратка и към първият въпрос и аз съм изключително радостен, когато има конструктивен и градивен диалог и всички ваши бележки, независимо от кой народен представител са направени, по всяко едно предложение ние ще направим нашия коментар и когато вие кажете във форма удобна за вас, дали в писмен вид, дали на среща с всички народни представители и членове на комисията или в по-камерен състав, ще ви ги дадем и ще бъдем радостни, ако те намерят съответния отзвук във вашето законотворчество.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Тук го няма господин Мутафчиев да се защити, но аз искам да направя едно уточнение. Той каза, че в Перник са вече са подали искане за закриване на тези станции. Кажете точната цифра от колко области има подадено искане за закриване на пощенски станции.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз днес се запознах с тези искания и мога да ви кажа, че става дума за 45 пощенски станции.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз просто исках да получа информация, защото Вие казахте, че не сте съгласни със закриването, защото пощенска услуга трябва да я има във всяко едно населено място. Аз просто искам да чуя колко са постъпилите искания за закриване на пощенски станции.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Всички ние изпълняваме законът и когато членовете на комисията официално подпишат съответното решение, то тогава става официално. Аз пак казвам, че комисията не дава съгласие, тя дава задължително указание да не се закриват пощенски станции или ако има искане за закриване, да се намери алтернативен начин на пълноценно предоставяне на универсалната пощенска услуга.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Колеги, искам да изкажа своето възмущение. Аз много години вече съм в политиката и виждам, че ние не мръдваме и стъпка напред, защото винаги формализираме това, което правим, говорим че е в рамките на закона. Заплатите, които получават държавните служители са именно от данъците на 8 млн. български граждани и чиито интереси трябва всички ние да защитаваме. Не мога да разбера защо в България институциите не си общуват и не си говорят.Не можем да обърнем ние медиите в лицето на телевизиите като орган, който решава всички проблеми на населението. Ако имаш някакъв проблем, звъниш на бТВ и на Нова телевизия, те търчат снимат го и след това институцията изведнъж отива и го решава. Какво пречи вие да си провеждате периодично срещи с Комисията за защита на потребителите? Аз не говоря само за вас. Какво пречи да уточнявате тези въпроси, да се самосезирате. Аз преди малко зададох въпрос за МТел и изразих недоволство, именно от там беше възмущението ми. Не трябва да чакаме 18 граждани да се жалват по еди кой си въпрос и тогава да ги повикаме след 4-5 месеца. На всички вас ви е направило впечатление какво нередно се случва. Вярно е това, че операторът е частен и примерно в закона нямате разписани определени права, но ние не сме на Марс, ние се намираме в София и сме през две преки, най малкото можете да се срещнете с председателя на комисията и да разговаряте, ако примерно в закона има някои празноти, които трябва да се запълнят. Това е моят протест. Не искам да ме разбирате неправилно, че лично към вас го отправям, защото четири години и аз съм била в това положение, но съм се опитвала много често да събера различни институции и да ги накарам да свършат това, което може да стане само с едно телефонно обаждане. Не е нужно да поставяме въпросите на такова високо равнище, за да покажем колко сме необходими и важни, за това хората не искат да чуят за държава, за тях тя е разграден двор, за това институциите са едни лапачи, които не им изпълняват нуждите и потребностите. Може би по някакъв грешен начин поставяме всички тези неща, съжалявам че говоря толкова емоционално, но вие ме разбрахте какво искам да кажа. Не е необходимо да се привикваме тук като стражари и апаши, ние да ви упрекваме, вие да се чувствате гузни и виновни и аз да се чувствам безкрайно неудобно да правя забележка за нещо, за което ми се струва, че на всеки ще му дойде на акъла.Няма как да се изправим ние пред гражданите, а вие пред която и да е медия и пред работодателите си и да казваме че всичко свърши, когато навън виждате, че има недоволство.
Господин председател, ако е необходимо да направим един анализ, ако трябва да се изпише в някакъв документ тези и тези органи периодично да провеждат срещи и заседания, на които да изясняват проблемите на населението и да им дадем възможност да имат инициатива към съответния орган, ако касае Министерски съвет да се предложат съответни наредби или други поднормативни документи. Да се предложат на Народното събрание промени на някои актове. Това е нашата държава и ние трябва да я подредим, не можем да чакаме хармонизацията на Европейския съюз или това, което ни подсказва Америка. В нашата държава има много умни хора, хора с опит които всички ние трябва да използваме. Благодаря.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Божков, ние сигурно тази година, за да отразим и нови промени в европейското законодателство ще се наложи да направим промени в Закона за електронните съобщения, така че ще имаме възможност в един по-тесен контакт да работим с комисията. Все пак от дискусията, която се проведе днес оставам с впечатление, че в Комисията за регулиране на съобщенията не използвате всичките си правомощия, които закона ви дава като национален независим регулаторен орган и ще ви дам няколко примера. Тук стана въпрос за това, че докладът е постъпил три месеца по-късно, като оставим обяснението за печатницата, Вие заявихте, че късно са подадени сведенията. Вие сте в правото си да изработите подзаконов акт и да задължите операторите до 31 март да представят сведения, за да можете до 30 юни да изготвите и представите годишния доклад. При неизпълнение вие сте в правото си да наложите санкции на всеки един оператор и друг, който вие счетете, те са длъжни да предадат тези сведения. Така се постъпва, за да се изпълни всичко навреме.
Ще продължа нататък. Това, което беше дискутирано, че всъщност българските потребители са мамени от операторите с всички тези специални номера и за да защитите обществения интерес, може да имате инициативата да предложите на нас в комисията и народните представители какво можем да променим, за да намалим степента на хората, които са измамени, особено на подрастващите, а да не говоря, че и възрастни хора се жалват пред нас как са ужилени. Ние нямаме вашата компетентност. Вие сте тези, които можете да ни подскажете това, което трябва да направим, за да намалим опасността за българските потребители. Това е една от ролите на регулаторния орган.
По отношение на пощенските станции. Вие чисто и просто би трябвало да приемете предложение от Български пощи ЕАД само при едно категорично условие – предложението за закриване на пощенска станция, независимо от кое населено място, където закона би позволил това, може да бъде разглеждано от регулаторния орган само при положение, че е придружено от мотивирано предложение на Български пощи ЕАД как с останалите възможности за осъществяване на универсалната пощенска услуга ще бъдат напълно задоволени нуждите на съответните български граждани от качествени универсални пощенски услуги, за да не почувстват те ощетяване чрез промяна на характера за осъществяване на тези съобщения. Това, че българските граждани наистина имат основателни причини да изразяват недоволство например е срещата, която проведе министър-председателят Бойко Борисов с ръководителите на трите мобилни оператори. Не знам дали от тази среща към Комисията за регулиране на съобщенията е имало определени препоръки, но това само по себе си показва, че съществува един тежък проблем на недоволство от предлаганите мобилни услуги и вие като регулатор трябва да предприемете действия, включително и това което ви казах да ни препоръчате и да ни дадете мотивирани предложения, и то в рамките на 2 – 3 месеца, не повече.
Г-Н ЕМЕЛ ЕТЕМ: Аз искам още един въпрос да поставя. До кога ще виждаме като простори между сградите да висят тези кабели, след като имаше срок операторите да разрешат този проблем?
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам една препоръка към г-н Божков. За следващата година не правете толкова луксозно изданието, за да спестим някой лев на данъкоплатеца. Годишният отчет може да се отпечата на по-обикновена хартия, а не на гланцирана.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Божков, уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, искам да ви благодаря за днешното участие. Тази среща няма да е единствената, тя наистина беше закъсняла във времето, защото законодателната програма беше много тежка тази есен и в началото на зимата. Всички знаете, че ни предстои приемането на изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и това ще стане в следващите 2 – 3 месеца. Достатъчно въпроси бяха повдигнати, имахме възможност всички да вземем отношение и ние ще искаме писменото ви становище по всички от тях и ще се съобразим при приемането на тези изменения и допълнения на закона, тъй като наистина има такава междуведомствена група към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тя също работи по проблемни текстове и в рамките на две до три седмици ще имаме в суров вид техните изменения и тогава ще имаме възможност да поставим това, което всички дискутирахме в днешната среща.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник председатели, господа народни представители, благодарим ви за това, че ни дадохте възможност да ни изслушате. Аз искам да ви уверя, че всички ваши бележки ще бъдат сериозно обмислени от нас, ще си направим съответните изводи, а разбира се ще направим и съответните предложения, от гледна точка на оптимизиране на Закона за електронните съобщения. Аз смятам, че ние работим добре с комисията. Осъществяваме контакт както и с господин Вълков, така и с всички останали народни представители.
Още веднъж ви благодаря и ви пожелавам успешна работа през този сезон.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли предложения по точка Разни?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, знаете че в края на м.декември м.г. беше сключено Споразумение със Световната банка за преструктуриране на железопътния транспорт. Споразумението е дългосрочно, ангажиментите които са поети от българската страна са важни и според мен би трябвало министър Цветков и ресорния зам. министър Камен Кичев в рамките на следващите няколко седмици, след съгласуване с тях, да ни запознаят с това споразумение, да отговорят на нашите въпроси, защото наистина имаме много писма и обаждания, които постъпват във връзка с бъдещето на българския железопътен транспорт в светлината на това споразумение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов ние на едно заседание го приехме като решение, Вие може би сте отсъствали, след Нова година да поканим министър Цветков, след като бъде напълно изготвена стратегията, защото в момента се водят разговори между трите министерства и синдикатите. Тези разговори са в рамките може би на три, до четири седмици, ще се излезе с едно общо становище и тогава, когато имаме решение по въпроса, ще бъде поканен министъра.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин председател, искам да актуализирам едно от предложенията си по повод изслушване на Министерство на образованието и науката във връзка с програмите за обучение на децата по безопасност на движението. Аз вече направих това предложение, държа да го актуализирам и в обозримо бъдеще да поканим министъра на образованието и науката да даде отчет за програмата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други предложения? Смятам, че одобряваме това предложение на г-н Микев. Не виждам.
Закривам днешното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Иван Вълков /