КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22,внесен от Министерски съвет на 30.03.2011 г. – за второ четене.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
П Р ОТ О К О Л
На 19 май 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народно събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум за днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22,внесен от Министерски съвет на 30.03.2011 г. – за второ четене.
2. Разни.
Има ли някакви предложения към така представения дневния ред? Тъй като не виждам,моля да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01- 22, внесен от Министерски съвет на 30.03.2011 г. – за второ четене.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз имам много важен друг ангажимент и искам само да кажа, че по време на гласуването нека да се брои моят глас като Вашият, господин председател.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Гости на днешното заседание от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: г-н Камен Кичев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, г-н Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, г-жа Желяна Христова – главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, г-н Стоян Стоянов – директор на поделение „Електроразпределение” в НК „Железопътна инфраструктура”.
Проект. Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Който е съгласен с така направеното предложение относно наименованието на законопроектът, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 1 няма направени предложения от народните представители.
Колеги, ако няма предложения, предлагам да бъде гласувано.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§2. Към § 2 има бележки от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” – да се добавят думите „наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1371/2007”.
Ако може да обясните защо го правите това предложение. То е във връзка с това, че всички текстове в които има този регламент да се изписва след това по съкратения начин „Регламент 1371/2007”. Всъщност това е смисълът на направеното предложение.
Ще ви прочета редакцията, която ще придобие § 2:
„§ 2. В чл.6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.2 думите „изпълнява функциите на” се заменят с „е”.
2. Създава се ал.4:
„(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” е орган за контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315 от 3 декември 2007 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1371/2007”.
Колеги, имате ли предложения или въпроси.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз съм съгласен с бележката на дирекцията, но считам, че не сме ние, които можем да кажем как да наричаме регламента по-нататък и може би трябва да се добави „наричан по-нататък за краткост Регламент (ЕО) 1371/2007, защото ние не променяме името на този регламент.
Може би трябва да изразят мнение от Дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, но ми се струва, че ние за краткост въвеждаме това обозначение.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Това е вече утвърдена законодателна техника, която се използва във всички закони.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други бележки има ли, колеги. Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Колеги, тъй като няма направени предложения по §§ 7, 8, 9, 10, 11, 12,13,14 до §21 включително, има ли някакви предложения към тези параграфи, или да пристъпим към гласуван.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз предлагам § 7 да отпадне.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, преминаваме към обсъждане на § 7, който гласи:
„ §7. В чл.15ь т.3 думите „заместник генералните директори и” се заличават”.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Това е текст, който дава право на изпълнителният директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура” да назначава заместник генералните си директори, а не Управителния съвет, по негово предложение. Аз не виждам смисълът от този текст, защото и сега не може да се назначи заместник генерален директор, без той да бъде предложен от генералния директор, но имаше орган, който утвърждаваше тези негови предложения.
Аз сега не мога да разбера защо отивате сега на този ход. На предишното заседание ми беше обяснено, че с това се правело на основата на екипен принцип. Добре, какъв е екипният принцип? Вие искате да кажете, че сега заместник министрите, които се назначават по силата на чл.108 от Конституцията , с министрите не правят екип ли? Това ли искате да кажете в момента с този текст и ако е така, дайте да го напишем, че навсякъде, където има държавни предприятия и държавни структури, заместниците да се назначават от човекът, който е над тях, а не от управителните тела. В момента правото е на изпълнителният директор е да предлага кого да назначат за негов заместник, а сега в момента той директно ще ги назначава. Не виждам смисъл от това нещо. Затова предлагам § 7 да отпадне.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения по въпроса. От страна на вносителите .
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Първо държавното предприятие не е министерство. Те все пак са държавно предприятие, там има и търговска дейност, при нас няма търговска дейност. Специално като говорим за екипност, има контролиращи органи, има Управителен съвет, който контролира всички решения, които това дружество взема с тези негови заместник генерални директори, те са неговите изпълнители. Ние тук подкрепяме становището си по отношение на заместник генералните директори да бъдат назначавани директно от генералния директор на държавното предприятие, защото иначе просто се получават неработещи структури.
Това е нашето становище.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Защо да се получават неработещи структури, като той ще предлага на управителното тяло хората? Никой друг не може да му изземе тези негови правомощия и да му предлага той с кого ще работи.
Аз не мога да разбера защо отнемате тези права на управителното тяло и с какво ще се занимава друго управителното тяло. Наистина, изброено е в законът с какво да се занимава. Не мога да разбера начинът ви на мислене в този случай, дори това да е предприятие с над 14 000 работници и служители в него. Няма друг, който да ги предложи, пак той предлага с кого ще работи.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: В държавното предприятие се провежда конкурс.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: След проведеният конкурс той ги предлага и назначава. Така е по сегашният закон.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ние казваме: „след проведен конкурс генералния директор назначава заместник генералните си директори”.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Вие не му ги записвате като правомощия че той може да ги назначава и този текст е неработещ, защото след това в един от следващите членове в закона е записано какви са правомощията на генералния директор и там няма текст, с който да се казва, че той има право да назначава заместник генералните си директори. Този текст е неработещ в момента, който сте го написали.Ако гласувате този текст, по-нататък трябва да направим промени в още един член на закона, за да дадете правомощия на генералния директор да ги назначава. В момента няма кой да ги назначава и цялата Национална компания „Железопътна инфраструктура” остава без заместник генерални директори.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, наистина опасявам се, че наистина тази промяна в § 7 създава такава ситуация, че изобщо Национална компания Железопътна инфраструктура няма изобщо да има заместник генерални директори, защото досега това право за назначаване на заместник генерални директори беше право на Управителния съвет, съгласно т. 3 от чл. 15.Това право се отнема от Управителния съвет, но не се делегира никому, защото по-нататък в чл.20 е записано какво върши генералния директор. Там единствено е записано: „сключва договори за извършване на предоставени услуги, назначава и уволнява работници и служители в НКЖИ…”, но никъде няма въведено, включително при промяната, че генералния директор има правата да назначава заместник генерални директори. Едно такова голямо предприятие без заместник генерални директори наистина рискува в определен момент да няма човек, който да поеме функциите на генералния директор.
Има два изхода : или наистина § 7 да отпадне и това да остане като правомощия на Управителния съвет или сега в момента да въведем нов параграф §7а, който да променя действащия чл.20, с въвеждане на нова точка, свързана с права на генералния директор да назначава заместник генерални директори.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Кичев, заповядайте.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин Иванов, убедихте ме. Ако е така, да остане пак като решение на Управителния съвет.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Да считаме, че оттегляте предложението за § 7.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да отпадне § 7.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията предлага да отпадне § 7.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, не сме гласували §§ 3,4 и 5, в които няма направени предложения.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 6.
Има бележки на дирекция „Законодателна дейност и европейско право”. Те предлагат за по-голяма яснота и правна техника, в § 6, т.1 преди думите „Думите „Основният предмет” се добавя „В текста преди т.1”.
Предлагаме § 6 да придобие следното съдържание:
„§6. В чл. 10, ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
1.В текста преди т.1 думите „Основният предмет” се заменят с „Предметът”.
2. Точка 3 се изменя така:
„3. определяне и събиране на инфраструктурните такси от лицензираните железопътни превозвачи в съответствие с методика, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;”.
3. Създават се т. 9 и 10:
„9. разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт;
10. предоставяне на други услуги”.
Ако няма въпроси или други изказвания по този параграф, предлагам да бъде гласуван.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега вече се връщаме на § 8 до § 21 включително, по които няма направени от народни представители и от дирекция „Законодателна дейност и европейско право”.
Ако няма изказвания, предлагам да пристъпим към гласуване на тези текстове.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 22.
По § 22 има бележки на дирекция „Законодателна дейност и европейско право”.
На основание чл.50, ал.1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове се предлага § 22 да се раздели на шест отделни параграфа - §22, 23, 24,25,26 и 27 и вече е направено разделянето му, тъй като в един параграф може да се изменя само един член.
Това е смисълът на предложението. Предлагам да бъдат обаче гласувани поотделно, тъй като по два от параграфите има технически изменения.
§ 23. Ще прочета целият параграф.
§ 23.Чл. 45 се изменя така:
„ Чл. 45.(1) За всяко превозно средство преди въвеждането му в експлоатация се определя лице, което е отговорно за неговото поддържане.
(2) Железопътните превозвачи, управителите на железопътната инфраструктура или ползвателите на превозните средства могат да изпълняват функциите на лице по ал.1.
(3) Лицето по ал. 1 се вписва в регистъра на превозните средства.
(4) Лицето по ал. 1 осигурява чрез система за поддържане безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, като гарантира, че превозните средства са поддържани в съответствие с:
1. инструкциите и други технически документи относно поддържането на съответното превозно средство;
2. действащите разпоредби, включително правилата за поддържане, и изискванията на техническите спецификации за оперативна съвместимост.
(5) Лицето по ал.1 извършва поддържането на превозните средства самостоятелно или възлага изпълнението на други части от функциите му по поддръжка на външен изпълнител.
(6) Независимо от отговорността на лицето по ал. 1 железопътният превозвач и управителят на железопътната инфраструктура отговарят за безопасната експлоатация на превозните средства, които ползват чрез изградената система за управление на безопасността”.
Колеги, имате ли бележки по текста, който ви прочетох.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Имаме въпроси по отношение на думите „външен изпълнител”. Ние предлагаме да бъде само „изпълнител”. Може би по-правилно е да се каже „друг изпълнител”.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: В директивата се говори за структура,тук говорим за лица.Моля да се поясни и този текст. Пише : „структура, която отговаря за неговата поддръжка се регистрира в националния регистър за превозни средства”, а ние тук пишем: „за експлоатация се определя лице, което отговаря за неговата поддръжка”. Според мен тези две понятия се допълват, но нека да кажат кое е по-правилно да се запише. Знам, че думата „лице” е по-общото наименование, но в директивата пише „структура”.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Директивата действително използва понятието „структура”, но това е общо понятие и от тук нататък всяка държава-членка, в зависимост от възприетата терминология в нейното законодателство употребява съответно подходящия термин. Като сме се съобразили с начинът, по който се въвеждат подобни разпоредби в българското законодателство, ние сме използвали думата „лице” и сме обяснили всъщност какво представлява това лице, така че не сме записали думата „структура” не е грешно, просто това е терминът,с който борави нашето законодателство.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Лицата, за които става дума са тези по чл. 45, ал. 2 – „ юридически, жп превозвачи, управители на жп инфраструктурата и ползватели на превозните средства”.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, става дума и за тях, тъй като лицата, посочени в ал. 2, а именно железопътните превозвачи, управителите на железопътната инфраструктура или ползвателите могат да изпълняват функциите на това лице, но това лице може да бъде и друго, което е извън тях.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля от дирекция „Законодателна дейност и европейско право” да направят едно пояснение относно това предложение – за „изпълнител” или „външен изпълнител”, тъй като това беше поискано от вносителя.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Моля колежката от Изпълнителна агенция „Железопътна инфраструктура” да даде пояснения за този текст.
Г-ЖЕЛЯНА ХРИСТОВА: В директивата е употребен терминът „друго лице”, с което в приетия регламент 445, приет на 12 май 2011 г. се поясняват изискванията към тези структури, отговорни за поддръжката на превозните средства. Там е употребен терминът за този външен изпълнител и аз съм съгласна с г-жа Стоянова да премахнем термина „външен” и да остане само „изпълнител”. Тази редакция я направихме с цел яснота
Текстът на ал. 5 да стане: „(5) Лицето по ал. 1 извършва поддържането на превозните средства или възлага изпълнението на част от функциите по поддръжка на друг изпълнител”.
Той ще отговаря на определени изисквания, но няма да е сертифицирана структура. Именно затова на този друг изпълнител се възлагат част от функциите, а не цялата отговорност по поддръжката.Съгласно регламентът отговорността за поддръжката е на лицето, получило сертификат.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други мнения по въпроса? Колеги ако няма други предложения, предлагам с така направената промяна в ал.5 – вместо думите”външен изпълнител” да се запише „друг изпълнител” да гласуваме за § 23.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували „за” – 9, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 24. Член 46 се изменя така:
„Чл.46. (1) Лицето по чл. 45, ал. 1 извършва поддържане на превозните средства след получаване на сертификат за поддържане на превозните средства.
(2) Сертификатът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”
(3) Сертификатът по ал. 1 е поименен и не подлежи на преотстъпване.
(4) При подаване на документите за издаване на сертификат се събира такса, в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
Няма направени предложения.
Моля, който е съгласен с така предложения текст, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§25.
Колеги, тъй като няма кворум, съгласно правилникът ще изчакаме 15 минути, след което ще закриeм заседанието и ще разгледаме законопроектът на второ заседание.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, преди да закрием заседанието, предлагам да обсъдим § 45, за да можем на следващото заседание да имаме повече информация.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, през тези 15 минути можем да направим едно обсъждане на този параграф, който е най-спорният параграф. Моля от страна на вносителите да направят пояснения, тъй като се получава едно разминаване в два от параграфите.
Създава се § 6б.
§ 6б.(1) „Работниците и служителите от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, настанени под наем в жилища на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД….”.
Алинея 1 и ал.2 се различават основно по отношение на правото, по което могат да бъдат закупени жилищата. В единият случай това е по реда на същият правилник, а в другия случай това е по реда на закона. Лично мен ме интересува да ни обясните разликата и по какъв начин ще стане това нещо практически.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Мотивите за предложеният текст няма да ги посочвам, тъй като говорихме надълго и предполагам, че сме успели да ви убедим в необходимостта от създаването на подобна разпоредба. Действително съществува различен правен ред, по който ще се купуват жилища ако те са собственост на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, което е търговско дружество и по отношение на жилищата, които са собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, която е държавно предприятие. По отношение на двете компании има установен различен правен ред и по-точно различни правни актове, които уреждат процедурата за продажба и възможността за съответната продажба. Какви са разликите и как те се отразяват на предложените две разпоредби, съответно ал. 1 и ал. 2.
По отношение на жилищата, които са собственост на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД. Те ще се продават по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. По отношение на тях процедурата е подаване на съответното искане до изпълнителният директор на Холдинг „Български държавни железници”, комплектоване на преписката, даване разрешение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Характерното в този случай е, а това е и съществената разлика от жилищата, които са собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” е че Правилника за реда за упражняване правата за собственост на държавата в търговските дружества за държавно участие в капитала, дава възможност жилищата да бъдат закупени не само от настанени под наем работници и служители, но дава възможност те да бъдат закупени и от лица, които са с прекратени трудови правоотношения поради пенсиониране, т.е. възможност да бъдат закупени и от пенсионерите, както и има изискване лицата, които ги закупуват да имат най-малко 10 години трудов стаж в Холдинг „Български държавни железници” ЕАД. Казано по-просто от тази разпоредба ще могат да се възползват и пенсионерите, както и лицата, които са настанени там, продължават да живеят там в жилища, които са собственост на Холдинг „Български държавни железници”, както и лицата, които са с прекратени трудови правоотношения на основание чл.123а от Кодекса на труда. Това е отделяне, разделяне, сливане и отделяне.
По отношение на Национална компания „Железопътна инфраструктура” реда за продажба е уреден в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който за разлика от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията не допуска възможността жилищата да бъдат закупени от лица, които са настанени в тях, но вече са пенсионери, т.е. в момента не са в съответното трудово правоотношение с Националната компания „Железопътна инфраструктура”.
Ние с господин Светослав Тончев коментирахме разпоредбите преди заседанието и тук съм съгласна, че се получава неравнопоставеност по отношение на лицата, които ще купуват жилища от Холдинг „Български държавни железници” ЕАД и тези, които ще купуват жилища от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, с тази разлика, че в единия случай ще могат да се възползват пенсионерите, а в другия случай не. Струва ми се, че е удобен моментът да помислим върху тези разпоредби и да уеднаквим този режим, тъй като очевидно е наш пропуск, че не сме съобразили, че в единия случай пенсионерите ще могат да закупят жилищата, а в другия случай не.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви за отговорът, но аз имам предвид още едно допълнение по отношение на оценката. Различава ли се примерно оценката на жилищата в Холдинг „Български държавни железници” ЕАД и оценката на жилищата в Национална компания „Железопътна инфраструктура” и начина, по който ще бъде извършвана и какъв ще бъде реда
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Оценката се извършва от лицензиран оценител, но и тук има известна разлика и за да съм съвсем точна и ще проверя дали няма съответни изменения и ще ви информирам допълнително. В Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост има установен начин, по който се извършва оценката и ако не се лъжа там също беше извършена промяна и също вече се извършва с лицензиран оценител, но нека не говоря наизуст. Ще проверя и ще дам отговор, за да съм съвсем точна.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Госпожо Стоянова, както виждате ние се мъчим да решим един проблем. Аз и предишният път, като поставих въпросът в зала, не съм искал да противореча и да задълбочаваме този процес, а да можем да го решим този процес и да излезем от него и наистина хората да могат да си купят жилищата, защото всички знаем, че грешката е станала още през 2002 г., когато са се делили двете структури и те не са ги делили апартамент по апартамент, а блок по блок. Въпреки всичко има законови механизми, по които отново да стане прехвърляне, защото и двете са собственост на държавата, принципалът е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. То може да прехвърли едни активи от предприятието в акционерното дружество и обратно, но също така мисля, че по този начин, по който вие сте го предложили мога и бих го възприел нещо като извънредно законодателство за решаване на този проблем. Защо и в двете алинеи след думите „работници и служители” не запишем думата „пенсионери”? По този начин пенсионери на двете дружества ще могат да закупят жилищата и ще решим проблема.
Аз поисках да дискутираме този въпрос. След думите „работници и служители” да запишем и „пенсионери” и на практика да го решим този проблем със закона, на практика по този ред да се продават жилища и на пенсионерите, въпреки че това още противоречи на правилника, но правилника е подзаконово нормативен акт и той не може да противоречи на закона, ако го запишем така. Приемате ли го това като решение на въпроса. Аз мисля, че в момента не спорим, а дискутираме за решаване на проблема.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Аз обясних, че жилищата които са на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД няма пречка да бъдат закупени, тъй като тук е дадена възможността бивши работници и служители, които имат най-малко 10 години стаж и са променили работодателя си при условията на чл.123 от Кодекса на труда или чиито трудови правоотношения са прекратени поради придобиване право на пенсия се извършва с разрешение на едноличния собственик на капитала, при условията и по реда на закона. Това е така, както го казах и за Холдинг „Български държавни железници” ЕАД няма проблем.
Това обаче не важи за Националната компания „Железопътна инфраструктура”, тъй като имотите са под различен правен режим. За Холдинг „Български държавни железници” ЕАД е приложим този ред. За Национална компания „Железопътна инфраструктура” обаче е приложим Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане, които не дават тази възможност.
Действително можем да помислим върху предложението на господин Такоров и да се опитаме тези текстове да ги прецизираме, така че да дадем възможност редът, който е записан в Правилника за реда за упражняване, да приложим и по отношение на хората, които са в жилища на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, иначе се получава една бих казала несправедливост. Това означава, че ако имаш късмет да си в жилище на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД и си пенсионер, можеш да закупиш жилището си, а ако си такъв н НКЖИ, не можеш.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Точно това имахме предвид, госпожо Стоянова. Ние казахме, че ще прекратим заседанието поради липса на кворум. Въпросът е обаче на следващото заседание тези текстове да бъдат изчистени от юристите и в ал.2 на §6б да се нанесат такива промени, с които условията за закупуване на жилища да се изравнят в Холдинг „Български държавни железници” ЕАД и в Национална компания „Железопътна инфраструктура”. При изравнени условия, смятам че ще постигнем консенсус от всички членове на Народното събрание.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, действително трябва да има еднаква правна основа в двата случая и тъй като в момента очевидно не може да се намери директно решение, аз ви предлагам процедурно този текст да гласуваме следващият път.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние ще обсъдим този параграф на следващото заседание.
Отлага разглеждането на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт за следващото заседание, тъй като е необходимо да се изяснят текстовете по §45.
Има спорни текстове на § 45 (създаденият нов § 6б, ал.1 и ал.2 в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост ), които се отнасят за начинът на закупуване на жилища от страна на двете компании – Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Холдинг „Български държавни железници” ЕАД.
Във връзка с посочените текстове бяха зададени въпроси от народните представители Иван Вълков и Румен Такоров, на които даде отговор от страна на вносителят директора на дирекция „Правна” г-жа Красимира Стоянова.
Взето беше решение да бъдат разработени нови текстове по § 45 (създадения нов § 6б , ал.1 и ал.2 в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост), които да бъдат разгледани на следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /