1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. з за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 7.02.2011 г. - за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-24, внесен от Михаил Рашков Михайлов на 25.02.2011 г. - за първо гласуване.
4. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ




П Р ОТ О К О Л


На 16 юни 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.

Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. з за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 7.02.2011 г. - за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-24, внесен от Михаил Рашков Михайлов на 25.02.2011 г. - за първо гласуване.
4. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към дневния ред, а именно: Точка първа - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за първо гласуване.
Преди да дам думата на заместник министър Първан Русинов, искам да ви представя гостите, които днес тук са на нашето заседание, а именно: г-н Първан Русинов - заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Юлия Цанова – държавен експерт в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; представители на Комисията за регулиране на съобщенията – г-н Веселин Божков и г-жа Неда Койчева – директор дирекция Правна;.
Гости имаме от БТК Виваком – г-н Емил Рангелов пълномощник на изпълнителния директор и г-н Павел Велчев; от Сдружение ДНЕС – Г-жа Виолета Манолова и г-жа Анжелика Цокова; от БАКО – Българска асоциация на кабелните оператори – г-жа Галя Маринова и г-жа Магдалена Георгиева; От Асоциацията на потребителите на телекомуникационни услуги – г-н Янаки Ганчев; от ГЛОБУЛ – г-н Ясен Груев – директор на дирекция Корпоративни комуникации и г-н Владимир Василев – юрист; от СЕК – Сдружение на електронните комуникации – г-н Невен Дилков – председател на Управителния съвет и г-н Теодор Захов; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – г-н Гриша Камбуров и от Мобилотел – г-жа Искра Кусева – пълномощник на изпълнителния директор.
Господин Русинов, даваме Ви думата за разяснение и представяне на Законът за електронните съобщения, измененията и допълненията, които са направени от Министерски съвет.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изключително важен, защото въвежда новата регулаторна рамка за електронните съобщения, която е регламентирана в края на 2009 година с две директиви: Директива 2009/136/ЕО и Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент.
В законопроектът има няколко групи основни изменения. Предложените със законопроектът изменения и допълнения имат за цел да отразят: завишените изисквания за независимостта на секторния регулатор; подходите за консолидиране на единния европейски пазар; принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите при управлението на радиочестотния спектър; тенденцията за преобладаващо използване на уведомителен режим при спазване на общи изисквания за навлизане на пазара; новия инструмент за ех-аnte регулиране на достъпа при вертикално интегрирани предприятия – функционално разделяне за обособяване на продуктите и услугите за достъп; взаимодействието на Комисията за регулиране на съобщенията с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения; повишените изисквания за защита на правата на крайните потребители с увреждания; повишените изисквания за сигурност на мрежите и услугите, и другите нови елементи на ревизираната регулаторна рамка.
В законопроектът има три основни насоки. Едната е засилване на функциите на регулатора, с оглед на това той да се навесва по отношение на запазване на конкуренцията на пазара на електронни съобщителни услуги и от друга страна правомощията на регулатора, свързани със защита на интересите на потребителите.
Друга основна тема, която е залегнала в закона доста широко , доколкото 1/3 от измененията в новата регулаторна рамка, свързани със защита на интересите на потребителите и предвид доста продължителните и широки дискусии, които водихме с обществения сектор, залегнаха и някои мерки, които да гарантират, че потребителите ползват по-качествени услуги , при по-голяма свобода за доставчика на услуги и съответно по-голяма защита за тях при сключване, прекратяване на договор, както и по време на изпълнение на ползване на услугите по договор със съответния оператор.Разбира се има и още една основна насока, която описва новият елемент, който предвижда реда и условията на взаимодействието между националния регулатор и органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
Законът е изключително комплексен, изменението е изключително комплексно, изключително сложно затова не бих могъл в рамките на няколко минути да покрия абсолютно всички промени, които са залегнали в закона затова очертах само основните. Това, което беше основна тема през последните месеци е именно защита интересите на потребителите.
Считаме, че по-голяма част от предложенията, които постъпиха от неправителствените организации и от други администрации са отразени по доста добър начин, в съответствие с директивата. Създават се и някои гаранции за интересът на потребителите, които не произтичат от директивата, но считаме че ще допринесат за това доколкото дават защита на потребителя при сключване на договора с оператора и на изхода прекратяване или предоговаряне на отношенията с оператора.
С това мисля да завърша представянето и съм готов да отговоря на всякакви въпроси, които бъдат представени към мен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, законът предизвика изключително широк обществен отзвук и голям интерес. Има над 10 неправителствени организации и асоциации, предлагам да им дадем възможност в рамките на 3 минути да изкажат своето кратко мнение по представените законопроекти, както сме давали такава възможност на неправителствените организации да изкажат своето мнението и по други законопроекти.
Преди това ще помоля господин Веселин Божков като председател на Комисията за регулиране на съобщенията също да каже своето становище относно направените промени в законопроекта.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, аз смятам че действително това беше един дълъг процес на изготвянето на измененията и допълненията на Закона за електронните съобщения и мисля, че беше извървян целият път на откритост и на прозрачност, тъй като този закон мина през много кръгли маси, в които участвахте и вие и представители на изпълнителната власт, участваха и представители на обществените организации и неправителствени организация. От наша страна мога да кажа, че ние взехме дейно участие и както каза и заместник министър Първан Русинов, освен че смятаме че европейската регулаторна рамка е напълно транспонирана с новия вариант на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения смятаме, че експертизата която ние получихме в резултат на прилагането на закона досега и в резултат на обществените дебати,някои неща са отразени и предполагам, че това ще бъде потвърдено и от представителите на неправителствените организации. Единственото, което мога да пожелая е действително да направим един конструктивен диалог и да вземем правилното решение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Давам думата на представителят на Виваком г-н Емил Рангелов.
Г-Н ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Напълно сме съгласни с изложеното от заместник министър Първан Русинов и от д-р Божков за това, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения имплеметира в голяма степен новата регулаторна рамка. Напълно поддържаме мнението, че особен фокус трябва да бъде насочен към потребителите. Искам да обърна внимание за това, че регулацията в сектора на електронните съобщения доведе до това, че може би и този сектор, единственият у нас, който за последните 20 години практически няма увеличение на цените, а напротив има и намаление на цените. Това е един позитивен резултат от регулацията за обществото. Естествено от тази гледна точка, че ние считаме че трябва да се продължи либерализацията на пазара, като се даде и възможност на операторите да предлагат като крайни потребители още по-добри условия, така че те да бъдат напълно задоволени от услугите, които се предлагат от операторите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има думата представителят от Сдружение ДНЕС.
Г-ЖА ВИОЛЕТА МАНОЛОВА: Аз съм юрист и представлявам в случаят Сдружение ДНЕС.Ние сме предоставили няколко пъти нашите предложения, но днес отново ще ги предоставим на председателя на комисията и на заместник министъра и те са свързани със защита на потребителите.Действително голяма част от тях са намерили отражение з законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В същото време обаче при изменението Глава 14 е допуснато сериозно разбалансиране на сега съществуващия ред. Специално искам да обърна внимание на чл.328, в който незнайно защо при оплаквания, при несъгласие, при нарушение на договора, потребителя трябва да подава жалба до мобилния оператор. Нека да не забравяме, че става дума за договор и за две страни, които поне формално би трябвало да бъдат равнопоставени и между тях не могат да се разменят жалби. Изцяло е отпаднала възможността потребителите да подават жалби срещу действия на мобилните оператори до Комисията за регулиране на съобщенията.Вместо това жалби се подават, и то по една усложнена процедура и след загуба на доста време до Комисията за защита на потребителите Ние считаме, че това е една много голяма стъпка назад в досега съществуващата регулация.
Имаме конкретни предложения по текстовете, които ще ви предоставим.
Второто ни предложение е свързано с едно генерално наше мнение, че би трябвало да се увеличат глобите в административно-наказателните разпоредби глобите по отношение на мобилните оператори, тъй като така предвидените, особено долните граници, не са адекватни на икономическото положение и мощ на тези дружества.
Освен това много текстове се нуждаят от прередактиране, тъй като в тях се говори за глоби, вместо за имуществени санкции На практика там, където законът казва „глоба”, като има предвид дружество, тази разпоредба става неприложима.
Това е в общи линии, ще ви предоставим конкретните си предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От Българската асоциация на кабелните оператори някой ще вземе ли думата?
Г-ЖА МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Аз съм изпълнителен директор на Българската асоциация на кабелните оператори. Приветствам комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и по същият начин искам да подкрепя истинската необходимост от промени в Закона за електронните съобщения. Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения до голяма степен отговаря на необходимостта от адекватна промяна на правната рамка. Също така искам и да благодаря на Министерство на транспорта,информационните технологии и съобщенията за откритостта, с която извърши работата по изготвяне на проекта. От тази гледна точка беше ни предоставена възможност да участваме в процесът по подготовка на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и част от предложенията, които направихме са намерили отражение в самия проект. За да не прозвуча твърде оптимистично, искам да кажа че в рамките на проекта съществуват и текстове, с които в рамките на това обсъждане, ако ни бъде разрешено ще изразим и своето несъгласие и доколкото е възможно ще се опитаме да убедим народните представители за известна редакция в тези текстове, като основната насока в която нашето сдружение е подготвило своите предложения е в Глава 17 относно изграждане на телекомуникационната инфраструктура. Въпрос, който вълнува силно нашите членове.Също така това е въпрос, свързан с изградената и съществуваща съдебна и регулаторна практика по прилагането на Глава 17, която категорично е разнопосочна. Действително предложените промени оптимизират текстовете, но според нас това не е достатъчно.
Пожелавам конструктивна работа на комисията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Давам думата на представителят на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни услуги г-н Янаки Ганчев.
Г-Н ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Ние приветстваме предложените промени в Закона за електронните съобщения и по-специално тези в глава 14 – за потребителите, както и другите въпроси, които засягат потребителите в останалите глави разбира се, но това е основната. Прави ни впечатление, че по пътят от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията до вашата комисия е „изпаднал” един много важен член. Аз лично съм ви го изпратил на е-мейл вчера и ще ви го предам и сега писмено. Става дума за следното:освен автоматичното преподписване, на което ние много интензивно както знаете открихме дебат, става дума и за нещо друго. Във връзка със Заключителните разпоредби на закона, това беше два месеца след публикуването му, заварените положения са до изтичане на закона. Тук именно правя това изказване, защото е цитиран един такъв казус, при който мобилните оператори в момента ако желаете да прекъснете договора си ви начисляват неустойки, които не са равностойни, не са справедливи Какво имам предвид? Начисляват ви всички бонуси, които сте имали, например 2 000 безплатни минути към „Семейство и приятели”, които се начисляват със задна дата понякога. Ние предлагаме това, което сме предоставили и на работната група на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин заместник министъра ще го потвърди , то е направено още през м.януари от петицията ни. Текстът звучи така: „възможност за еднократно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, като дължи единствено възстановяване на направените преференции по отношение на крайното оборудване от предприятието и не повече от 1/6 от абонаментните такси до края на периода”. Ние тук акцентираме върху така наречената справедлива цена, така че да може да бъдат защитени интересите както на потребителите, така и на оператора, който е дал съответните преференции, но не тези преференции, пак подчертавам, затова започнах с този казус, да излизат на абоната примерно 1000 – 1200 лева при положение, че иска да прекрати договора си. Това е крепостното право, за което неведнъж сме поставяли въпроса пред медиите и на други места. При липсата на този член, пак подчертавам, нещата няма да бъдат променени много съществено.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Ганчев, Вие в писмен вид сте отправили това становище за нов член.
Има думата представителят на ГЛОБУЛ.
Г-Н ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ: Аз съм адвокат на „Космо България Мобайл” , ГЛОБУЛ. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, благодаря ви за предоставената възможност да изкажем своето становище. Аз ще се опитам да бъда кратък и концентриран. Ще започна от въпросът за защита на потребителите, тъй като това е което се тиражира във всички изказвания на моите колеги. Много от текстовете, които са предложени в сегашният законопроект в една крайност отиват при защитата на потребителите. Считаме, че трябва да бъде намерен баланс и да се защитят и интересите на операторите, тъй като много от предложенията просто считаме, че ще доведат до един дисбаланс и ще се получи общо взето хаос. Предложение като това потребителят да има право да се отказва в 7-дневен срок от сключването на договора от него може да е приложимо при дистанционните продажби или пък даже и по Интернет, когато не знаете какво купувате и там е логично, но при нашият бизнес там където имате една услуга, която отговаря на определени качествени показатели, които са закрепени в разрешенията, подобна опция не е допустима. Така че молбата ми е когато се гледат конкретните текстове да се търси баланс между интересите на операторите и интересите на потребителите. Нещо повече, сключването на едногодишни или двугодишни договори отчитат все пак избиване на инвестициите, които са направени от операторите. Клиентите получават едни изключително ниски цени, получават телефони, получават оборудване и самото ценово предложение така се изчислява, че в рамките на тези една или две години на договора оператора да не е на загуба, а да е на минимална печалба. Даването възможност на потребителите да прекратяват договорите си без неустойки на първия, втория или петия месец, просто ще има за практически резултат предоставяне на услуги под разходите и на практика ще се стигне дотам, че ние ще нарушим Закона за защита на конкуренцията, където знаете че загубите вече са 10 % от оборота и нагоре. Така че още един път молбата ми е да се търси баланс между защитата на интересите на операторите и тези на потребителите.
По отношение на правомощията, които се дават на Комисията за регулиране на съобщенията в новия законопроект. Моите уважения към доктор Божков, който е изключителен професионалист, но считаме че те са изключително разширени. Дава се възможност за налагане на привременни мерки в широк набор от случаи. Също така се дава възможност предприятия да бъдат определяни със съвместно господстващо положение, без да имат каквито и да били функционални или други връзки помежду си. Така че считаме, че тези изключително широки правомощия трябва да бъдат по някакъв начин рестиктирани и да има точна процедура, при която те да могат да бъдат налагани.
Изказа се също мнение тук, че глобите и санкциите, които се налагат на операторите и то на мобилните оператори трябва да бъдат значително увеличени. Считаме, че това също не е така. Нужно е активното съдействие на Комисията за регулиране на съобщенията, за да не се извършват нарушения. По отношение например на преносимостта на номерата да се установят кои са проблемните моменти и да не се стига до тях, отколкото да се налагат глоби от сорта на 50 000 лева, каквито са предвидени в момента. Това единствено би довело до увеличаване на съдебните дела и борбата за отмяна на наказателните постановления.
Също така бих искал да пожелая ползотворна работа. Ще вземем дейно участие при обсъждане на конкретните текстове от закона, ако разбира се ни предоставите такава възможност. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Има думата представителят на Сдружението за електронни комуникации.
Г-Н НЕВЕН ДИЛКОВ: Господин председател, господа народни представители, ние по принцип подкрепяме този законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, като имаме и няколко съществени забележки към него. Ние намираме, че в него липсва фокус върху необходимостта от облекчаване и ускоряване на процедурите по изграждане на кабелни и електронни съобщителни мрежи. Това е един доста сериозен проблем в нашето общество в момента, когато ние се стремим да издигнем България от най-ниската позиция в Европа по проникване на широколентови услуги и в един момент, когато забелязваме силно завишена активност на регулаторните органи, които се стремят да премахнат част от незаконно изградените кабелни мрежи в страната. Това за нас е сериозен проблем, защото ние виждаме противоречие в тези действия. Не е допустимо от една страна да се претендира, че законодателят подкрепя конкуренцията в страната, а заедно с това да не се създават условия за по-лесно и по-ускорено изграждане на телекомуникационна инфраструктура в страната.
Нашата генерална позиция е, че на този въпрос трябва да се обърне много сериозно внимание. Ние имаме конкретни предложения, те са отразени на 26 страници, които ние сме внасяли до момента и ще бъдат внесени пак. Работим и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да постигнем промени и в ЗУТ и по други приложими закони. Това е изключително необходимо, за да се постигнат целите на стратегията на правителството в тази посока.
На второ място смятаме, че трябва да се конкретизират и прецизират правомощията и задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията в някои части. Няма да навлизам в подробности, всички тези неща ще ги внесем отделно.
На трето място смятаме, че в един от членовете на този законопроект се уточнява, че условията за компенсиране на разходите по предоставянето на универсалната услуга става само от други източници, а не от обществени фондове. Това със сигурност не е универсална, приета практика в Европейският съюз и ние смятаме, че не е най-удачното предложение, смятаме че това би трябвало да се компенсира от обществени фондове. Описано е в нашите предложения за промяна.
Също така смятаме, че на много места в законопроектът са допуснати терминологични неточности, които биха могли да доведат до недоразумение и чисто формалното прилагане би могло да има резултат отклонение от смисъла, който съответните разпоредби би следвало да носят.Ние също сме ги цитирали подробно в нашите предложения и ще се радваме ако съумеете да им обърнете внимание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори има ли представител, който желае да вземе думата. Не виждам.
Давам думата на представителят на Мобилтел.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Аз съм директор на дирекция „Взаимоотношения с регулатори и оператори” на Мобилтел. Уважаеми господин Вълков, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, бих искала да благодаря на първо място за възможността да присъствам на заседанието и да изразим нашата позиция по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
На първо място считаме, че законът в голяма степен въвежда правилно директивите от регулаторна рамка 2009 на Европейския съюз. Разширени са правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. Това е една от темите,по които искаме да вземем отношение. Считаме, подобно на предходни изказвания на колегите, че правомощията на комисията следва да бъдат прецизирани, с оглед постигане на педвидимост за сектора относно задължения и условия, при които могат да се налагат задължения на съответните предприятия. В законопроектът също така са разширени правомощията и по-скоро подробно са разписани клаузите във връзка със защита правата на потребителите. Считаме, че тези клаузи и тези разпоредби би следвало да постигнат разумен баланс както между интересите на потребителите, така и между интересите на операторите, като се предостави възможност за развитие на конкуренцията, развитие на инфраструктурната конкуренция най-вече, което ще доведе до възможност за предоставяне на по-качествени услугите на потребителите и на по-изгодни за тях цени.
В тази връзка това, което не виждаме в законопроектът като съществено подобрение са промени и облекчаване на режима по изграждане на инфраструктурата и по-точно глава 17 от законопроекта. Считаме, че такива цели са заложени и в политиката за управление на електронните съобщения, която беше обнародвана от министерството в началото на тази година, като това би спомогнало за развитие на инфраструктурна конкуренция, постигане на целите за цифровия дневен ред и в крайна сметка в полза на потребителите, с оглед на което считаме, че в глава 17 следва да бъдат направени съответните подобрения.
По отношение на санкциите искам да обърна внимание и кажа, че нашето становище също е че предвидените санкции в промените, специално за преносимост на номерата са в изключително висок размер, особено долните граници при определяне на размера би следвало да се съобразява и реално претърпяната вреда за крайните потребители.
Надяваме се, че в хода на обсъждане на конкретни текстове ще можем отново да изразим позицията си. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги има ли някое сдружение или асоциация, които не сме обявили?
Г-Н ВИХРЕН МАТЕВ: Добър ден! Благодаря за предоставената ми възможност да взема участие в тази среща. Аз не съм представител на сдружение или асоциация, а съм представител на фирма Интернет-доставчик. От град Перник съм и много от нещата, за които говорите тук са минали пряко през главата и през ръцете. Аз представлявам кабелните оператори от град Перник и себе си. Имаме също в списъка с отправените предложения.
Мисля, че в работата си досега, това което виждам като предложения, които са дошли две неща, които са много важни, но някак си са променени от първоначалния им вариант. За мен например е необяснимо как така в първоначалното предложение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в глава 17 относно изграждане на кабелните съобщителни мрежи беше залегнало условието такива да могат да бъдат изграждани в градове с население до 30 000 души, а в окончателния вариант, който виждам сега тази бройка отново е 10 000 души.
Другото нещо, което според мен въобще не е взето предвид при приемането на окончателният вариант на проекта на закона е това, което се случи само преди няколко дни, когато ООН в свой специален доклад прогласи правото на непрекъснат достъп на потребителите до Интернет като едно от основните човешки права. Бих искал да ви цитирам точно текстът, който гласи: „ООН счита, че прекъсването на достъпа до Интернет, независимо от обосновката затова е мярка, непропорционална на тежестта на допуснатото нарушение, каквото й да е то, включващо дори и нарушение на авторските права и същото представлява нарушение на чл.19, § 3 на Международния пакт за граждански и политически права”.
Моето скромно мнение е, че точно сега е моментът да изтеглим малко назад закона и да инвестираме още малко време да преразгледаме членовете, които противоречат на тази трактовка на ООН по отношение на интернет достъпа, защото много тестове в ЗЕС и в ЗУТ предполагат едно нерегламентирано прекъсване на достъпа до интернет на крайните потребители, което виждаме напоследък през тази година в премахването на така наречените незаконни кабелни мрежи в страната. Бих искал да подчертая, че щом имаме такава широко прокламирана грижа за крайният потребител, ние трябва първо да осигурим неговия достъп до Интернет като негово основно човешко право, а с много текстове в ЗЕС и в ЗУТ всъщност се допускат процедури, по които това негово право да бъде сериозно увредено. Според мен основната грешка в законът е, че кабелната съобщителна мрежа се третира като строеж, незаконното й изграждане съответно е незаконен строеж и премахването й е също премахване като незаконен строеж. Трябва да залегне правото на крайният потребител за непрекъснат достъп до Интернет. Това е което имах да кажа. Благодаря.
Г-ЖА ЖЕНИ ДЕЛЧЕВА: Аз представлявам фирмата Еском, Хасково. Много внимателно слушах какво каза г-н Първан Русинов, а така също и г-н Веселин Божков от Комисията за регулиране на съобщенията. Той много добре знае какви са нашите проблеми.
Аз бих искала сега залата да ме подложи на разпит, за да разберете какви са нашите проблеми.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Делчева, дадохме Ви думата в рамките на 2 – 3 минути да изложите Вашето становище относно законодателните промени.
Г-ЖА ЖЕНИ ДЕЛЧЕВА: В такъв случай искам да ми дадете възможност да кажа, че всичко това, което чухме тук са едни много добри намерения, само че реално погледнато операторите и интернет доставчиците не могат да работят нормално в тази среда, която вие смятате че решавате съвсем нормално.Колегата от Виваком каза, че би искал да има конкуренция, че подкрепя конкуренцията, а в действителност Виваком притежава една канална мрежа и определени хора са позволили на Виваком да притежава. Всички останали оператори обаче трябва да създадат тази канална мрежа, за да имат клиенти и да дават добра услуга. На цялата зала това нещо е ясно. Всички останали интернет доставчици трябва да имат пари, за да изградят собствена инфраструктура, трябва да минат през местната власт и тя трябва да им позволи да го направят това нещо и чак тогава те биха могли да бъдат конкуренти на Виваком.
Ето сега ще кажа нещо за потребителските организации. Вие давате ли си сметка, че една такова приемане на Закона за електронните съобщения – ограничението за 30 000 човека, това реално погледнато ни лишава нас останалите да участваме реално на пазара и вие отново стигате до монополистите и в следващия момент това нещо ще ви бъде проблем. Вие тук това нещо не го отчитате, но в следващият момент това ще се получи. Колкото повече едни хора с много добри намерения се опитват да сложат ограничения на останалата част от пазара, толкова повече пазара не може да бъде конкурентно способен. Ние тук всички си говорим за конкуренция, а в края на краищата ние не подкрепяме конкуренцията. Това е много лицемерно – много сме хубави, всичко правим по европейските норми, само че европейските норми казват точно обратното на всичко останало, което ние правим. Ако искате да има конкуренция и потребителите да имат тази чудесна и евтина услуга, както никъде другаде, вие сте длъжни да дадете възможност и на останалите да дишат. Те сега не могат да дишат. Ние не можем например в Хасково да преодолеем местната власт и да направим така, че да бъдем конкурентноспособни, защото просто закона на нас не ни позволява. Аз лично съм писала писма до г-н Първан Русинов, господин Божков знае много добре за проблемите в Хасково и въпреки всичко никой не ни подкрепя, никой не ни помага и ние сами трябва да се справяме с проблема или просто трябва да изчезнем. Как подкрепяте вие конкуренцията, аз не разбирам? Това е лицемерно, господа. Каква е тази подкрепа, която операторите получават от вас? Според мен вие подкрепяте единствено монополистите на пазара. Господа от потребителските организации, в следващият момент ще имате още един проблем.
ВЪПРОС: Вие имате организация, обръщайте се към нея.
Ние имаме наша организация, но никой изобщо не й обръща внимание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Моля да не навлизате в диалог.
Г-ЖА ЖЕНИ ДЕЛЧЕВА:Аз изказвам моето мнение по въпросът и ви казвам, че извън Виваком и големите организации – монополисти, никой не подкрепя останалата част от пазара, за да има реална конкуренция.
Аз веднага ще кажа какъв ни е проблема. Ние в Хасково искаме да влезем под земята. Нашият кмет в Хасково решава, че няма да позволи на никой да копае. Аз прочетох много внимателно всички текстове. През 2006 г. беше приет един текст в закона, в който се казва, че мостове, тротоари и т.н. безвъзмездно се предоставят, за да може да се изгражда инфраструктура. Община Хасково се събира и решава с едно постановление, че това нещо струва 25 лева на линеен метър и се заплаща като такса „преминаване”. Какво трябва да направим ние? Ние естествено съдим община Хасково и такса „преминаване” пада. След като тази такса пада, кмета решава че ще прекръсти таксата в някаква друга такса – такса „разкопаване” и тя отново е 25 лева на линеен метър. Енергоснабдяване съди общината, таксата пада и тя бива прекръщавана в нещо друго, примерно такса „засипване” и това е вече години наред.Господин Божков знае какви наложени глоби има нашата фирма. Ние сме безсилни да направим нещо срещу това. Искаме да влезем в каналната мрежа на Виваком, за да имаме под земята кабели, което е много сложно, ангажирали сме трима адвокати, но до момента не ни се разрешава . Ние трябва да получим разрешение от общината, за да влезем в каналната мрежа на Виваком. Виваком са съгласни, въпреки че са наши конкуренти, одобряват проектите ни, общината обаче не е съгласна. Как мислите че ние можем да излезем от тази ситуация?
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: В другите градове няма такъв проблем в момента. Имате ли конкретно предложение?
Г-ЖА ЖЕНИ ДЕЛЧЕВА: Според нас тази канална мрежа не би трябвало да бъде собственост на Виваком.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания по така предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вземайки повод от думите на г-жа Делчева от Хасково искам да разтворя кръга около този проблем, който тя посочи. Тя посочи една конкретна причина защо не могат да се реализират като конкуренти, просто да речем там в конкретния случай им пречи кмета, но пречките могат да бъдат много, различни, включително и това, че такава инфраструктура на много места просто няма, там няма какво да разрешава или да забранява кмета и тогава какво правят тези хора.
ПРЕДС. СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Русинов, моля да вземете отношение по поставените въпроси.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Искам да благодаря на всички, които се изказаха дотук, защото в думите на всеки един от тях аз чух подкрепа най-общо към законопроекта, което означава, че той в цялост отговаря на духа и на целите на рамката, която транспонираме, както и на проблемите на деня.Бих искал да им благодаря и за това, че се включиха много активно в работата по проектозакона. За нас беше най-трудно, защото ние трябваше да балансиране между държавния интерес, интереса на операторите, интереса на потребителите и в частност държавния интерес и това, което ни налага Европейската комисия като рамка. Мисля, че в крайна сметка се получи един балансиран вариант на законопроект, който е достоен да бъде подкрепен на първо четене.Не претендираме, че във всяко едно изречение от този закон сме била най-перфектни, но разбира се си има законодателна техника и ако има места, в които нещата могат да бъдат казани по-добре, това да бъде направено.
Ще се опитам по две думи по всяко едно от изказванията. По отношение изказването от страна на Сдружение ДНЕС. Аз препоръчвам на колегите да погледнат малко по-внимателно законопроектът, който е публикуван на страниците на сайта на Народното събрание и който обсъждаме в момента. Очевидно не са гледали него, когато са давали тези коментари. Могат да обърнат внимание във връзка с коментара, че отпада възможността да се подават жалби пред Комисията за регулиране на съобщенията.Моля да обърнат внимание на чл.238 по отношение на глобите и санкциите, да обърнат внимание че в закона открай време е възприета законодателната техника и когато се говори за глоби се казва, че за юридически лица те се определят като имуществени санкции, така че няма никакъв проблем после при прилагането им.
По отношение на Българската асоциация на кабелните оператори, които говореха по глава 17, може би накрая ще обобщя по глава 17 всички изказвания, защото тя очевидно събра най-много коментари и по принцип и при разглеждане на законите до момента не е имало случай да не бъде променяна.
По отношение на изказването на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни услуги за защита на интересите на потребителите. Доста от техните предложения ги отразихме по много адекватен начин. Те съвпаднаха и с предложенията разбира се и на други организации, на Комисията за регулиране на съобщенията и т.н. Това, което искам да им кажа е, че никакъв член не е отпаднал, защото такъв не е бил включван никога в законопроекта и ние много добре можем да мотивираме защо това не сме го направили. Мотивът сме го излагали многократно и той е, че не можем да изземваме компетенции на съда, ако щете и регламентирани от Конституцията за определяне в закон като абсолютен размер на неустойки и т.н. Нещо, което е възложено от българското законодателство на съответните органи, включително и от Конституцията, пак повтарям. Съдът е този, който има право да разгледа една неустойка, прекомерна ли е, не е ли прекомерна и да я намали по справедливост. Не виждам на какво основание в този закон може просто така да се дефинира някакъв размер на неустойката и той да бъде мотивирано справедлив. Не виждаме и такава практика някъде да има в европейските държави членки на Европейския съюз, нито успяхме да намерим някаква обща дефиниция на справедлива неустойка в практиката на българския съд, макар че той от доста години се занимава с тези проблеми.
Относно изказването на представителят на ГЛОБУЛ за 7-дневния срок. Мисля, че това е едно доста балансирано предложение – 7-дневният срок, в който потребителите могат да се откажат от договор. Мисля, че доста балансирахме разпоредбата. Тя защитава еднакво добре и правата на потребителите и правата на операторите и в общи линии според мен би могла да постигне целта, която закона и директивите преследват.
Относно коментарите на Сдружението за електронни комуникации. Те бяха много общи, защото може би конкретните са групирани при тях. Аз не бих могъл да ги коментирам, ще оставим разбира се на депутатите да вземат отношение по същество, когато разглеждат редакциите на членовете от предложения законопроект да преценят къде сме отишли твърде далеч или къде сме били прекалено меки.
Накрая относно глава 17. Искам да подчертая, че в глава 17 се опитахме да отразим всичко, което успяхме да съгласуваме с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.те са тези, които имат водеща роля по отношение на изграждането на инфраструктура у нас. Това, което успяхме да координираме с тях сме го включили, мисля че сме включили разумни предложения, включително и изискването по европейските директиви – по дадено заявление за изграждане на инфраструктура за издаване разрешение за строеж да бъде разгледано и да бъде издадено разрешението не по-късно от 6 месеца от неговото подаване, което е рамката, поставена от европейското законодателство. От тук нататък ние си направихме трудът да съберем всички министерства, които имат някакво отношение в процеса на издаване на тези разрешения и след като наложихме законовите срокове съответно на всички етапи от процеса на издаване на едно разрешение, се оказва че чисто формално тези 6 месеца в общи линии биха могли да бъдат спазени ако гледаме буквата на закона.
За съжаление големият проблем, който ние наблюдаваме вече от много години е проблема с правоприлагането и то основно може би този проблем възниква на местно ниво, така че може би когато се дискутира глава 17 , аз очаквам там да са и най-големите дебати. Може би Националното сдружение на общините в Република България трябва да си каже мнението и просто да се коментира с какво биха могли да помогнат в тази насока, защото няма как с този закон да се задължи един или друг кмет да предприеме нещо, което така или иначе му е възложено със закон, т.е. кмета това задължение го има. Не можем с този закон да му кажем да спазва задължението си, което има по друг закон и най-малкото е излишно. Затова аз оставам вече на народните представители да преценят дали сме успели да свършим работата си добре.
Пожелавам ви успешна и спорна работа по този законопроект, защото той наистина е много сложен и комплексен и винаги е бил тежък закон.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте госпожо Етем.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин председател, аз от името на колегите бих искала да се извиня, имаме политически ангажименти и ще напуснем заседанието, но преди това искам да обявя и за стенограмата и за вносителите, че ние подкрепяме по принцип и трите законопроекта, които са внесени за разглеждане днес. Надявам се между първо и второ четене наистина диференцирано да разгледаме всички членове и да намерим най-правилните решения. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други изказвания. Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Както каза и г-н Първан Русинов законът действително е обемист и едновременно с това изисква справка във всеки един момент с действащия Закон за електронните съобщения.
Аз съм напълно убеден, че е необходимо България в тази област – развитието на телекомуникациите периодично да хармонизира нашето законодателство с промените, които настъпват в европейската правна рамка чрез поредица от директиви. В този аспект не мога да имам и никакви възражения спрямо закона. Приветствам всичко това и считам, че тези текстове са действително добре разписани.
Имам обаче няколко забележки, които по никакъв начин не считам, че са пряко отражение на европейската правна рамка.Веднага започвам с § 1. Параграф 1 касае чл.3 от действащият Закон за електронните съобщения. В чл. 3 се изброяват изключенията от закона и се казва : „Този закон не се прилага при осъществяване на електронни съобщения”. Точка 2. „От държавните органи и техните администрации във връзка с националната сигурност” и изведнъж се добавя „или за нуждите на държавното управление, когато това е предвидено в закон”. Съжалявам много, но европейското законодателство предвижда само в случаите на национална сигурност и когато се извършват електронни съобщения от държавната администрация, свързани с националната сигурност, тогава закона да не се прилага за тях. Тази добавка, която се включва господин заместник министър, може да създаде действително една възможност държавната администрация чрез различни закони да си отвори различни вратички, за да не се подчинява на Закона за електронните съобщения. Законът трябва да бъде универсален за държавната администрация, както за фирмите така и за гражданите, изключвайки случаите на национална сигурност. Този текст аз няма да го подкрепя.
Продължавам веднага и със следващият параграф, който считам за неподходящ. Това е § 7, защото именно в § 7, това е чл. 17 отново е казано че: „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията….” , изброяват се негови правомощия и в § 7 се записва така: „1. В ал. 1 се създава нова т. 3”. Тази нова т. 3 се отмества към шапката на чл. 11, ал. 1 и се чете така: „(1) Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията използва и развива мрежата по т.1 за нуждите на държавното управление”. Това не считам, че може да бъде действително нормален текст, защото реално отново ние разширяваме правата за използване всъщност на част от мрежата на държавното управление, която не се подчинява на закона.
Освен тези два параграфа, преминавам към следващите параграфи. Първата ми забележка е свързана с текста, в който се допуска разширяване възможността на държавната администрация със своите електронни съобщения чрез закони да избяга както се казва от разпоредбите на закона, изискванията и санкциите при неспазването му.
Втората ми забележка е свързана с Комисията за регулиране на съобщенията, чл. 40. Член 40 е изключително разширен. Това означава, че са дадени нови права на Комисията за регулиране на съобщенията, част от които аз не мога да приема. Нещо повече, събиране на един голям обем информация, при това най-често при изискване за предварително изпълнение на тази информация. В целият този голям обем съм убеден, че трябва да останат преди всичко текстовете, които са свързани с анализ на пазара, както и целева проверка по спазване на определени изисквания и задължения. До такава степен са разширени правомощията, че се стига до някои абсолютно нелогични текстове . Казва се, че: „(1) … Искането трябва да бъде пропорционално и обективно обосновано за следните цели: 1. системна и целева проверка…”. Една проверка не може да бъде цел на едно такова мащабно искане. По-нататък се казва: „… за спазване на наложените задължения по реда на този закон”. Господин заместник министър, спазването на наложените задължения по закона означава всичко в този закон, то не може да бъде само в тази част. Това си е априори задължение, което се изисква.
На следващо място погледнете какво повторение се получава: „ …в) ефективното и ефикасното използване на ограничен ресурс”, това е т. 1, буква „в” и малко по-нататък в т. 7 се записва: „7. гарантиране на ефикасното използване и ефективното управление на радиочестотния спектър;”. Това е директно повторение на едно такова изискване.
Считам, че част от тези разписани всъщност искания могат да бъдат изместени, поне да не бъдат с предварително изпълнение. Не трябва да се създава непрекъснато изискване за все по-обемна информация и действително да направи невъзможно изпълнението й във възложените срокове, когато се говори за предварително изпълнение.
По отношение на цените и по-специално за текстовете, които са свързани с чл. 224 и чл. 225. В чл. 225 се говори за принципите за прозрачност и равнопоставеност. Принципът за равнопоставеност в рамките на Европейския съюз, на който България е член, ако се отнесат към роуминг регламента, Вие знаете господин заместник министър, че изисква 30 секунди като минимален срок за отчитане, след което практически е посекундно отчитането. Това в България въведено ли е, за да считат българските граждани, че са равнопоставени на гражданите в Европейския съюз. Аз дори няма да говоря за тези страни от Европейският съюз, в които отчитането на роуминг се извършва на първата секунда посекундно. Те са само четири, но поне да се въведе това, което да ни позволи да се чувстваме българските потребители, равнопоставени на потребителите в Европейския съюз.
Също повлиян от едно становище, което получихме от една организация „Солидарна България”, считам че основателно това, което е записано тук относно регулацията на SMS-услугите. SMS-услугите нарастват изключително бързо. През 2009 г. е имало 661 млн. SMS-услуги, в същото време при едни цени, които са в такива широки граници, че в един от преференциалните пакети се оказва, че един SMS излиза на цена 1 стотинка, в други случаи от 7 до 25 стотинки и т.н. Очевидно този сегмент трябва да подлежи на регулация, която да защити потребителите.
Накрая във връзка с това, което беше казано от г-жа Делчева – оператор от Хасково, искам да кажа че действително ние сме в една ситуация, при която не можем да решим такъв проблем, просто защото кметовете не изпълняват задълженията си. Нещо повече виждам, че тук г-жа Гинка Чавдарова, която е председател на Сдружението на общините е изпратила едно писмо, в което предупреждава да не се нарушава Конституцията и неприкосновеното право на собственост, в случая на общинска собственост, но би трябвало действително да се упражни някакво настойчиво искане от изпълнителната власт към кметовете, дори чрез инструмента областни управители, които могат по определен начин да се противопоставят и да върнат решения, взети от общинския съвет. А що се касае до кабелната мрежа на Виваком, към момента тя ще си остане към Виваком. Аз се надявам, че в един момент това, което се прави например в енергийния сектор и всички газопреносни и нефтопреносни мрежи, както включително и електропреносните мрежи се отделят от производителя, респективно от оператора на услугата, за да има равнопоставеност на всички, които желаят да ползват такива преносни мрежи, независимо дали са в енергетиката, ще се стигне до момента, когато ще бъдат и в съобщенията, макар че вероятно това на Виваком в момента няма да им се хареса. Към настоящият момент ние оставаме на това положение.
Аз ще подкрепя законът на първо четене. Моята молба е поради неговият обем и сложност да се даде малко по-голям период от време между първо и второ четене, за да може да се отразят някои предложения за промени, защото наистина закона е доста обемист.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Петър Мутафчиев има думата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз се запознах със законопроектът. Основната цел е да синхронизираме нашето законодателство и да изпълним решенията на Европейския съюз да въведем новите правила. За съжаление обаче господин заместник министър те трябваше да бъдат въведени до 25 май 2011 г. Ние отново сме „зад каруцата” и отново Парламента трябва да пришпори задачите си и приеме съответно закона в най-кратки срокове.
Аз искам да ви поздравя, че все пак е представен един закон, който наистина отговаря на очакванията по въвеждането на новите правила. Аз се солидализирам с някои от нещата, които г-н Иванов каза, но искам да направя и някои предложения.
Първото предложение е свързано с § 208. Там срокът на предприятията е 2 месеца след влизане на закона в сила, за да може съответно договорите с крайните потребители да се приведат в съответствие с чл. 14 – измененията, които сме направили. Аз все пак искам да попитам и тях, имайки предвид това че ваканцията ще мине, т.е. закона едва ли ще мине на второ четене до ваканцията, дано да успеем да го направим,но като гледам по процедура през м.юли малко ще ни бъде трудно, ако успеем да го направим добре, ако не това значи, че закона ще влезе в сила едва към края на м.септември, следват още два месеца, така че желанието и на г-н Михайлов с неговия закон да повлияем върху напрежението което има по отношение на потребителите, взаимоотношенията с операторите, няма да даде необходимия ефект. Затова мисля, че срокът от 1 месец ще бъде напълно достатъчен. Самите оператори знаят, че това нещо трябва да го направят и е хубаво да започнат подготвителната си работа без какъвто и да е проблем, тъй като тази воля я има сред мнозинството от народните представители.
Аз имам един въпрос и той е свързан с § 2 от Заключителните разпоредби, където се извършва промяна на Закона за радио и телевизия и той касае най-вече удостоверителния и регистрационния режим, който трябва да бъде наложен на оператори, които възнамеряват да правят радио и телевизионно излъчване извън територията на страната. Лично не можах да си обясня защо трябва да има специален режим за тези оператори и защо отново пак връщаме нещата в СЕМ и не считате ли, че това не е необходимо да го правим.Режимът трябва да бъде един и същ.
Още една забележка по отношение на изключението, което се дава в началото на законопроекта § 1, чл. 3, ал. 2, където за нуждите на държавното управление, когато това не е предвидено в закона, не се предлагат при осъществяването на електронни съобщения. Защо трябва да се прави това изключение. Това не дава ли възможност в един момент отделни административни единици да ползват тази преференция спрямо всички останали оператори и да си изграждат мрежата.
Последно искам да кажа,че подкрепям и останалите два закона, предложени от г-н Христо Бисеров и г-н Михаил Михайлов, защото ще ми се наложи и аз да изляза.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз внимателно изслушах изказванията на всички гости и обобщих тези изказвания в няколко точки. Всички бяха почти единодушни за законопроектът, че той е добре направен но имаха по няколко пункта забележки. Единият пункт е за големите правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията. Вторият пункт според тях е че има дисбаланс между интересите на операторите и на потребителите. Третият пункт е свързан с глава 17 – изграждане на телекомуникационните мрежи. Четвъртият пункт – глобите.
По първият пункт искам да кажа, че аз като четох закона също така го приех, че правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията са доста големи, но ние тук транспонираме европейски директиви, които са точно и ясно разписани в законопроекта. Въпросът е вече доколко Комисията за регулиране на съобщенията ще се възползва от тези свои правомощия.
По вторият пункт – дисбаланса между интересите на операторите и на потребителите, аз смятам че напротив, постигнат е с този законопроект баланс между операторите и потребителите и ако се говори за дисбаланс, то бих казала че той все още е в полза на операторите, така че не смятам че те са прави. Напротив, крайно време беше да има разписани текстове в закона, които да защитават и потребителите на услугите.
Абсолютно съм съгласна с коментарите по отношение на глава 17 за изграждането на съоръженията и на мрежите. Направен е опит в законопроектът да се направи нещо за намаляване на процедурите по отношение на разрешаването на строителството на мрежите, само че това е нещо, което едва ли ще облекчи разрешителния режим, защото е разписано в законопроекта, че от внасянето на инвестиционното намерение до получаването на разрешение за строеж е предвиден срок от 6 месеца. Това абсолютно не помага на операторите, въпреки добрите намерения, които са в законопроекта. Не знам доколко в Законът за електронните съобщения можем да регулираме строителството на мрежите. По-скоро това би следвало да залегне като промени в Закона за устройство на територията. Искам да ви кажа, че каквито и закони да разпишем, безхаберието на общинската администрация в отделните региони на страната е толкова голямо, че какъвто и закон да е разписан, периода от внасяне на инвестиционното намерение до разрешението за строеж едва ли ще може да бъде намален толкова много, защото ние много добре знаем, че едно съгласуване на проекта с отделните институции, с отделните заинтересовани лица срока е един месец и ти трябва да съгласуваш с десет общини, с няколко кабелни оператори, с ДЕВН, с Виваком и т.н.вече срока много се удължава. Абсолютно съм съгласна, че трябва да се мисли в посока за намаляване на тези срокове и облекчаване на режимите. Ние ще обмислим направените предложения в тази посока.
Също така искам да взема отношение по чл.3 от действащия закон. Този въпрос го повдигнаха г-н Мутафчиев и г-н Иванов. Аз искам да ви кажа този чл.3 до какво води. Това че изключват Министерството на отбраната, Службата за националната сигурност и Националната служба за охрана от този закон , това пък след себе си води до плащане на големи такси за преминаване от страна на тези учреждения, защото така се тълкува от отделните администрации в страната. Те смятат, че щом като в чл.3 пише, че този закон не се отнася за тези учреждения, чл.295 , ал.7, която освобождава кабелните оператори от такси за преминаване и където пише, че те могат да преминават безвъзмездно през мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти публична и общинска собственост, това се тълкува от общинската администрация и от отделните администрации, че не се отнася за Министерство на отбраната и другите институции, които са описани в чл.3 и им вземат много големи такси, така че наистина трябва да се помисли по отношение на член 295, ал.7 от действащия закон - или едното да се махне, или да се добави че не трябва да плащат такса и тези учреждения, това имам предвид.
По отношение на глобите искам да кажа, че те въобще не са големи, дори бих казала че са малки.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Михов, имате думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам един кратък въпрос към г-жа Виолета Манолова от сдружение ДНЕС. Понеже споменахте, че е отпаднала възможността гражданите и юридически лица да се жалват в Комисията за регулиране на съобщенията за нередности, аз тук чета един член 238, който остава и не е променен, моля да обясните какво визирате и какво имате предвид.
Г-ЖА ВИОЛЕТА МАНОЛОВА: Ние представихме нашите бележки по вариантът, който беше поместен на страниците на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така че ако има промени в последната редакция, тази която е качена на сайта на Народното събрание не сме се запознали.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ако в момента всичко бъде по закон, страната трябва да остане без Интернет. Ние трябва де решим този проблем.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В подкрепа на това, което каза г-н Петров искам да кажа колеги, че проблемът не е само в закона, проблема е в общинските власти. Ние трябва да решим как ще се справим с този въпрос. В Хасково ни казаха какъв е начинът на работа с общината, след това беше цитиран и Бургас. Наистина проблемът е в общините и ние трябва да помислим как да помогнем на хората там да работят. Ако някой има решение на този въпрос нека да го каже, но мисля че това е един от проблемите, с които ние се сблъскваме и той трябва да намери решение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да дадем думата на г-н Първан Русинов да отговори на зададените въпроси от народните представители. Аз искам да помоля всички гости на днешното заседание ако имат бележи по първият законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения да ги изпратят в комисията в кратък срок, за да може народните представители да се запознаят с тях. Както знаете по закон само те могат да внасят от тук нататък промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Господин Русинов, имате думата.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз ще се опитам да обобщя някои изказвания, които се повтаряха. Да започнем с глава 17. Наистина ако има предложения за подобряване на глава 17 или ако някой вижда някакъв начин, по който можете да подобрите правоприлагането от страна на общинските органи, разбира се вие ще го разгледате, ние поне не можахме да се сетим за такъв текст специално в този закон, но бихме подкрепили ако се измисли.
Да започна със зададените въпроси. Първият е за изключването от обхвата на закона при осъществяване на електронни съобщения за нуждите на държавната власт. Тук, както каза и г-н Иванов, европейското законодателство не поставя никакви ограничения. Това е преценка по целесъобразност на местния законодател.От наша гледна точка това би облекчило властите в процесът на прехода им към една модерна администрация. Това е бил мотивът, който ни е водил при преценката по целесъобразност, разбира се вие трябва да вземете окончателното решение по този въпрос.
По отношение на коментарът на г-н Иванов за роуминг регламента. Той е с директно приложение, затова няма как да бъде отразен в закона, той има сила над закона, т.е. той се прилага директно.Правната комисия няма да ни разреши да разпишем текстове от регламента най-вероятно в законопроекта, няма такава практика.
Относно регулирането на SMS пазара. Това е една възможност, която като и дойде времето Комисията за регулиране на съобщенията има всички инструменти ако реши да дефинира този анализ и да го разгледа. Това в Европа все още никъде не е тръгнало, но може след време някъде да се окаже че е проблем, но трябва първо да бъде идентифициран проблема.
Относно събирането на информацията. Текстът е доста голям, вероятно после ще бъдат направени конкретни предложения, там дебата е доста широк. Ние сме се опитали да имплементираме директивата дословно.Разбира се народните представители ще разгледат предложенията, ако има такива и ще ги обсъдим.
Аз мисля че отговорих на въпросът на господин Мутафчиев относно държавната мрежа.Другият въпрос беше защо е необходимо включването на СЕМ в процедурата по оторизиране излъчването на радиопрограми в чужбина. Това е специален ред и той до момента не беше уреден. Той беше уреден малко едностранно в Законът за електронните съобщения. Там беше предвидена възможността Комисията за регулиране на съобщенията да дава такова право, но винаги е бил проблем аргумента, че все пак тази програма която се предоставя за излъчване в чужбина не трябва да противоречи на добрите нрави, не трябва да насажда примерно дискриминация или някакви реакционни идеи и т.н., трябва да има някой който да контролира какво от територията на България се излъчва за чужбина. Това винаги е бил основният проблем и този механизъм не е работил, а има много сериозен интерес и това е един добър бизнес за България.Затова ние допълнихме процедурата, като първо СЕМ регистрира програмите на база на това дали са спазени изискванията за съдържанието по отношение на Закона за радиото и телевизията и вече Комисията за регулиране на съобщенията може да проведе конкурс, ако това се налага, чрез което да даде право на оператор по смисъл на Закона за електронните съобщения да излъчва такива програми за чужбина в съответните честотни диапазони, които между другото се координират на международно ниво, а не в България.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това означава ли, че когато един оператор излъчва програма и има съответна лицензия от СЕМ за българска програма и когато реши да прави програма навън, той пак трябва да мине по този специален закон. По закон е така , което за съжаление създава затруднения.Ти от една страна правиш програма, която се излъчва за България и когато стане дума за чужбина, пак трябва да минаваш по един по-различен режим през СЕМ.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Това се отнася само за програми, които са предназначени предимно и изключително за излъчване и възприемане от аудитория извън територията на Република България, което означава че не би трябвало нашите програми, които са регистрирани вече, да се регистрират по този ред.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Този законопроект повече от 6 месеца е в публичното пространство. Бяха извършени изключително много разисквания, бяха дадени доколкото ми е известно над 500 страници с допълнителни становища от всички заинтересовани асоциации и организации. Общо взето след консултации с Правна дирекция принципно директивите са транспонирани точно, въпреки всичко това ще бъде проверено, както и регулаторната рамка.
Колеги, очертават се няколко основни групи, където ще има дискусия. Това е по отношение на допълнителните решения и правомощия, които се дават на Комисията за регулиране на съобщенията. Другата група е по отношение на защита на потребителите и накрая глава 17, в която става дума основно за изграждането на мрежите. Това ще бъдат основно трите групи, по които ще има най-много предложения, затова ще ви моля за конструктивност и както по този начин да бъдат изградени по последователност на предложенията от всички заинтересовани институции, които ще направят такива предложения.
Аз обаче не чух един отговор от г-н Русинов относно компенсирането на фонда за универсалната услуга. Това беше зададено от Сдружението за електронни комуникации като допълнителен въпрос и вашия коментар по чл.3 относно коментарите, които правите и таксите, които трябва да се плащат от държавните институции, след тази редакция, която вие предлагате.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Относно таксите мисля, че ако се налага доуточняване, за да не се прилага превратно законът, би могло да се направи такова между първо и второ четене, за да се уточни съвсем ясно, че и държавните органи попадат в категорията на тези, които не дължат.
По отношение на текста за компенсирането. Преобладаващата практика е да се компенсира точно по този начин. Има и някои изключения. В някои държави публичният сектор се договаря помежду си, т.е. заинтересованите лица се договарят помежду си, но общо взето това е преобладаващата практика и аз не виждам защо бяха изтъкнати точно такива аргументи. Ако видя конкретните аргументи и обосновка бих могъл да коментирам.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам един последен въпрос към г-н Божков. Използвам случаят, че е тук и че разглеждаме точно този закон.Напоследък в годините се наслагва едно мнение в обществото, наред с всички така наречени монополисти – енергоразпределителните дружества, В и К, се прибавят и мобилните оператори като един вид монополисти на пазара. На мен ми би било интересно, а може би и на всички правозащитни организации, които присъстват тук как се разви сагата, тъй като и ние получихме доста писма, с една от мобилните компании, вие ще си спомните за коя става въпрос, която в рамките на няколко месеца всеки месец изпращаше по 3,4 или 5 фактури. Има ли констатирани нарушения, санкции и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Божков, имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Позволете ми да изразя моето мнение по отношение на тази дискусия.Мисля, че беше изключително плодотворна, мисля че всички заинтересовани страни си казаха своето мнение и мисля, че това ще даде основание ние да конкретизираме нашите предложения, пък и вие да вземете правилно решение между първо и второ четене на закона.
По отношение на конкретният въпрос на г-н Михов. Разбира се изключително неприятно е за всички български потребители, както и за регулатора, че в 21-ви век в условията вече на втора година на прилагането на преносимост на номерата и т.н., възникна един проблем в един от операторите. Аз само ще кажа каква е статистиката и какво предприема комисията. За съжаление от началото на годината имаме 2 030 жалби по отношение на този казус. В голяма част съотношението пак е 3: 2: 1 (няма да посочвам цифри), т.е. от 2030 жалби този оператор има отношение 3, следващият оператор е 2 и последният е 1 по отношение на жалбите.
Надявам се, че ние изключително стриктно спазваме законът и по всяка една жалба правим проверка и на базата на това налагаме и санкции, и още повече ние спазваме и препоръките, които вие направихте ако си спомняте на предишната среща да бъдем по-строги в санкциите и считано от 6 октомври, всички нарушения които сме констатирали по отношение на това, те не са в началния диапазон от 10 000, а те са над 50 000 и може да направите проверка, аз също така гледам постоянно да се отчитам и пред българското общество.
Надявам се, че този голям оператор ще си направи своите поуки, защото не е нормално над 10 да има проблем с билинг системата.
За съжаление не само той извършва този вид нарушения, но и други оператори правят този вид нарушения, но най-големият брой нарушения са от този оператор. Имаме уверенията, че вече се е решил проблема. Пак казвам, че не е хубаво за сектора да има тези проблеми и аз смятам, че самия оператор ще получи шамар от потребителите, ако продължават да се нарушават основни техни права.
Искам да кажа и друго нещо. Ние съобразно законът и пълномощията, които имаме ние ги санкционираме, т.е. за надписване на сметки ние нямаме отношение, това са вече облигационни отношения и българския потребител си търси правата чрез българския съд, но по отношение на неритмичното получаване на сметките, вие виждате че ние влязохме и с предложение при поискване не като възможност, а като задължение българския потребител да получава детайлизирана сметка, ежемесечно да получава фактура, което досега това се е нарушавало.
Смятам, че работим и като медиатори, защото когато някои от нещата могат да се решат в процеса на взаимодействие с така наречените офицери за свръзка, които са излъчили операторите, ние се опитваме да решим нещата и в оперативен порядък. Надявам се, че този проблем вече ще бъде снет от дневния ред на нашия обществен интерес. Бъдете сигурни, че всяка една проверка ако има констатации, завършва с акт.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Използвам случаят, че вече сме към края на дебатите, за да задам един въпрос към заместник министър Русинов, който беше поставен в тази зала преди няколко месеца, използвам и това, че голяма част от операторите са тук. Ясно е, господин заместник министър, че този законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения няма претенциите да реши всички проблеми, които има в сектора, затова и нямах претенции в общото си изказване по този въпрос, но аз все пак питам какви са намеренията на правителството, ще търсим ли някакъв нормален регламент, в края на краищата да стане ясно какви са правилата на хазарта в електронните съобщения, защото и миналият път говорихме затова. Като че ли това е средата, която в момента максимално се използва за открит и скрит хазарт, включително какви ли не други кампании. Говорим за платените SMS, говорим за залагания по телевизии и за много, много други неща. Нещо , което мисля, че като законодателство стои открито, една дупка, от която се възползват в повечето случаи струва ми се доста недобронамерено, което не е в интерес не само на потребителите, но и на добрите взаимоотношения между операторите, като започнем от телевизиите, включително и кабелните и стигнем съответно до мобилните оператори, които играят ролята на събиращи таксата.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Господин Мутафчиев, искам само да уточня едно нещо. Този закон урежда начинът, по който се пренася съдържанието – реда, условията и правилата за пренасяне на съдържанието. Той не регламентира как се създава, как се продава това съдържание.Това става в специални закони. Например когато се говори за програмното съдържание , това става в Закона за радиото и телевизията. Когато става въпрос за хазарт, за това става дума в Закона за хазарта. Тази регламентация, за която Вие говорите, дали е нужна или не, това може би е тема на друга дискусия, с други участници, но не може да бъде уредена систематично от този закон, съобразно изискванията на българското законодателство и съобразно компетенциите на органите, които се занимават с това. Не следва и законодателната инициатива да идва от нашето министерство.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин заместник министър,моят въпрос беше за политиката на правителството и чистотата на електронните съобщения именно в този смисъл. Вие си спомняте, че аз отправих въпрос към г-н Божков колко пъти примерно е имало инициатива от ваша страна именно в тази посока, защото сега ще решим проблемът, който стоеше пред хората с договорите, но ще дойде време когато ще се занимаваме и с този въпрос. Някой от вас може ли да ми каже колко процента идват като приходи от тези игри, защото SMS там не е една стотинка, той е на много по-голяма стойност. Ние не можем да кажем : „Тук не става дума за финансово отношение, това не е въпрос на Закона за електронните съобщения”. Да, погледнато юридически Вие сте прав, но не става дума затова, става дума каква политика ще следваме и какво ще правим, защото това не е нормално и с такива размери.
Г-Н МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз трябваше още при представянето на първият законопроект да представя и моите предложения, защото те са много свързани, те са част от глава 14.
Аз искам да кажа няколко думи. Поздравявам заместник министъра, нещата наистина с предложеният законопроект са добре, но липсва баланс в доста от нещата.
Първо, това което каза колегата Иванов за това, че на Комисията за регулиране на съобщенията са дадени доста повече права.Това е нещо, което наистина трябва да се помисли, да се види, защото ние и днес го казахме и аз го повтарям това от 5-6 месеца и Комисията за защита на конкуренцията, и Комисията за защита на потребителите и КРС всъщност са призвани да защитават или държавните интереси или интересите на потребителите, но всъщност не се получава така.
Ако се запознаем с европейското законодателство този тип комисии са изградени по съвсем различен начин – във Франция, в англосаксонските държави са по съвсем друг принцип, с граждански квоти, с редица други неща и тези правомощия, които тук са дадени са големи. Поне в момента за да се дават нови правомощия, комисията трябва да е показала, че наистина защитава и интереса на държавата и интереса на гражданите. През тези 4 – 5 години лично за мен е обратното и това, което се случва в последните месеци и през последната година показва, че моята теза е правилна, а не тезата на предложението, което е вкарано в закона. Има тук някои текстове, които са спорни и в които се казва примерно, че максималното заплащане може да бъде това, което е в Европейския съюз, обичайна практика е средна европейска цена и редица други неща, но аз ще направя предложения директно като предложения в закона. Има много текстове, които не са съобразени, седи се малко лицемерно зад европейската маска, наричаме ги европейски, но не се защитава интереса на потребителите. Аз имах 13 приемни в страната, които бяха във връзка с мобилните оператори и мога да ви кажа уникални неща,380 човека са минали през мен - фактури,нощни SMS, точно тези, за които господин Мутафчиев каза, възрастни хора при които няма деца , имат 75 лева в рамките на един ден. Имам такива над 30 случая. Просто уникални неща, които не знам наистина случват ли се в една европейска държава. Това е въпрос, който наистина ние като народни представители трябва незабавно да го решим и аз затова и от трибуната го казах, че докато мъдрите се намъдруват, операторите ще се налудуват. Общо взето по този начин стоят нещата и затова колкото се може по-бързо и по-експресно трябва да се приемат нещата. Общо взето предложенията, които ще получите от мен и колегата Иванов са в тази посока.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да преминем към гласуване. Господин Михайлов, имам едно предложение към Вас. Тъй като много детайлно съм разгледал всички тези 9 предложения, които направихте, осем или девет от тях са транспонирани в законопроекта на Министерски съвет. Моето предложение е да оттеглите тези две допълнителни предложения, които сте направили и ги внесем този законопроект, който разглеждаме в момента, така ще спестим 14 дни, да не ги разглеждаме заедно.
Това е моето предложение. Наистина предложенията Ви са точно в духът на глава 14.
Г-Н МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Някой каза, че министерството е подготвяло тези предложения 6 месеца. Аз в рамките на две приемни това нещо съм го написал за 4 или 5 дни атхок, без задълбочено да навлизам в цялата рамка на закона, просто тези предложения извадих от жалбите на хората, които бяха при мен на приемните дни.
Аз в момента не мога да реша точно какво да правя, би трябвало да си помисля малко за да Ви отговоря, сега в момента не мога да взема това решение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, преминаваме към гласуване по точка първа, а именно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, под № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г.за първо гласуване.
Който е за така представения законопроект от Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 7.02.2011 г. - за първо гласуване.
Уважаеми колеги, тъй като вносителят не е тук в момента,накратко мога да ви кажа, че имаме изпратени становища,които вие също би трябвало да имате от Министерство на вътрешните работи и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в които не се приемат така направените предложения. Тук е заместник министър Първан Русинов и може да изрази становището на министерството. Тъй като тези промени не засягат конкретно и нашата работа в комисията, това са два члена, които засягат работата на Министерството на вътрешните работи, затова предлагам да чуем мнението на заместник министър Русинов.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Всъщност ние нямаме мнение по този въпрос, защото не считаме че е в нашата компетентност да изразяваме водещо становище по този въпрос. Това е свързано с правоохранителна дейност и с дейността на МВР. Тук става въпрос за национална сигурност и за правоохранителна дейност.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз също считам, че не е в прерогативите на господин Първанов като представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да даде някакво конкретно становище по законопроекта на г-н Христо Бисеров. По същество неговият законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения засяга друг аспект от самия закон. Това, което искам да кажа на колегите тук е, че този законопроект е гледан в Комисията по правни въпроси, аз участвах на това заседание на комисията. Комисията по правни въпроси прецени становищата, които са дадени от Министерство на вътрешните работи и от други експерти и взехме решение,че този законопроект във вида ,в който е предоставен от г-н Христо Дамянов Бисеров не може да бъде подкрепен.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други мнения колеги, или становища по законопроекта. Ако няма предлагам да преминем към гласуване.
Който е за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения под № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 7.02.2011 г. - за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – 1, въздържали се – 8.
Не се приема.
Преминаваме към ТОЧКА ТРЕТА - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-24, внесен от Михаил Рашков Михайлов на 25.02.2011 г. - за първо гласуване.
Господин Михайлов, имате думата да представите законопроекта.
Г-Н МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Законопроектът е повече от ясен, текстовете са съвсем кратки и ясни и касаят именно защита на потребителите на телекомуникационни услуги. Предложенията бяха внесени в началото на м.февруари т.г. Както знаете тогава имаше доста граждански протести във връзка с взаимоотношенията на потребителите с мобилните оператори. Както някой каза преди малко наистина имаше крепостно отношение от страна на операторите, невъзможност за смяна на договора и редица други неща. Тези девет предложения, които съм ги внесъл бяха вследствие на работата ми в тези приемни в цялата страна – в Русе, Хасково, Самоков, Пловдив, Велико Търново. Според мен голяма част от нещата, които министерството ги предлага наистина се покриват с моите предложения. Аз също ще допринеса с моите предложения и които касаят правомощията на комисията и други неща. Смятам, че по принцип законопроектът трябва да се подкрепи, защото наистина доста са сходни текстовете.
Това, което ми предлагате да го оттегля просто не мога в момента да преценя. Мога да ви отговоря конкретно утре, след като видя конкретно вашите текстове. При условие, че аз оттегля от деловодството законопроекта няма да има проблем.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има ли мнение. Господин Русинов, заповядайте.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз искам да благодаря на господин Михайлов. Наистина в момента, в който правехме финалните редакции по закона, също обърнахме внимание и на внесения законопроект, който съвпадаше като насоченост с това, което се получи от организациите и от другите ведомства и с нашите желания. Аз мисля, че 90 % от предложенията в този законопроект са намерили място в нашия законопроект, може би с малко по-обмислена редакция и те са отразени по един много добър начин, в съответствие с духа на директивата, т.е. има препокриване между целите на предложенията на г-н Михайлов и това, което е последната редакция на закона и това, което беше желание на много голям кръг заинтересовани страни. Затова моето мнение е по –скоро свързано с процедурата. За да не бавим закона, доколкото срокът за имплементиране изтече на 25 май т.г., обединяването на двата законопроекта както знаете по Правилника на Народното събрание ще отнеме допълнително време, би могло там, където считате, че не сме постигнали ефекта да внесете вашите предложения между първо и второ четене, за да не се бави работата по закона.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз правя следното предложение. Не случайно поисках господин заместник министърът да каже становището си по отношение предложенията на моя колега Михаил Михайлов. Първо аз съм се запознал с неговите предложения и те действително отразяват исканията както на обществени организации, така и на потребители и потърпевши от некоректността от страна на мобилните оператори и може би седем от тези предложения са отразени в закона, който предлага Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респективно Министерския съвет.Разбирам желанието процедурата да не бъде бавена. Правя следното предложение: тъй като има такова сериозно препокриване,което означава че вносителя приема болшинството от предложенията на г-н Михайлов, предлагам комисията днес да гласува за законопроекта на г-н Михайлов. Процедурата позволява законопроектът да бъде оттеглен преди гледането в залата. Утре двамата с него ще прегледаме предложенията и нищо не пречи да бъде оттеглен законопроектът преди гледането в залата, защото по правилник ако се оттегли един законопроект, той може да бъде оттеглен до гледането му в Пленарна зала.
От друга страна ако приемем законопроектът на г-н Михаил Михайлов, това е един морален акт на признание към неговия труд. Нека комисията да се произнесе, а той ще го оттегли преди гледането в Пленарна зала. Това е за мен един много чист вариант.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Както каза колегата Михайлов това изменение на Законът за електронните съобщения се е породило вследствие на негови срещи в приемните дни с гражданите в Република България. Самият той спомена, че без да е правен някакъв анализ, без да е вниквано в дълбочината на проблемите, само по едни жалби, които е имал той и едни срещи с гражданите е седнал и е разработил това изменение. Разбирам неговото желание да защити по някакъв начин правата и интересите на потребителите с неговият ЗИД на Закона за електронните съобщения, но също така считам, че ако приемем тези разпоредби по начина, по който са записани, те ще доведат до правни проблеми и до недотам добре защитени права и интереси на потребителите.
Също така смятам, че Законът за изменение и допълнение, който ни е представен от Министерския съвет осигурява в пълнота търсената от всички нас защита на правата и интересите на потребителите и съвместно с това и на предприятията, които осъществяват тези услуги. Затова наистина и аз считам, че към настоящия момент е добре господин Михайлов наистина да оттегли този свой законопроект, като това не означава, че той няма да се включи в по-нататъшната работа между първо и второ четене за изработването на крайните текстове. Като народен представител той има правомощията да се включи с допълнителни негови предложения.Нека наистина да не бавим работата на комисията по този законопроект, нека наистина всички разберем, че крайният срок за транспониране на директивите беше 25 май т.г. и имайте предвид че между първо и второ четене ще има големи по обем предложения от много от представителите, които бяха тук. Ще помоля г-н Михайлов още един път да помисли дали не трябва да оттегли този законопроект.
Г-Н МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Малко парадоксално е да се позоваваме на срокове, при условие че аз съм внесъл моя законопроект три месеца по-рано.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Колега Михайлов, ако желаете аз мога точка по точка да говоря по Вашия законопроект и да Ви кажа защо именно този законопроект ще наруши определени права и интереси на потребителите, както и от правна гледна точка ще създаде правни проблеми. Не считам, че най-малкото е морално от моя страна в момента да Ви ги казвам тези неща, но мога после насаме отвън да Ви ги кажа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Тончев, приемаме Вашите доводи, приемаме и Вашите доводи, господин Михайлов. Ще преминем към гласуване. Аз смятам, че в добрият тон можем да кажем, че всички предложения са добри и смятам, че това което Вие също изказахте като вероятно Ваше действие преди влизане в зала, ще се съобразите и с това, което вземе като решение и комисията и Вие като един от вносителите на единия от законопроектите, като Вие ще имате възможност и в залата също да изразите мнението си, така че предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-24, внесен от Михаил Рашков Михайлов, на 25.02.2011 г. - за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 1, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ЧЕТВЪРТА от дневния ред – Разни.
Имате ли въпроси за разглеждане по тази точка? Няма.
Закривам днешното заседание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Иван Вълков /