Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
30/06/2011
    Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
    1. Обсъждане на процедурата по нарушение на № 2011/4025 относно несъответствие на разпоредби от българското законодателство с разпоредби от Директивата относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни услуги, Директивата за разрешение и Рамковата директива.
    2. Обсъждане на въпроси, свързани с дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, поставени от народните представители.
    3. Разни
    На 30 юни 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на Народното събрание, както и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.

    Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
    1. Обсъждане на процедурата по нарушение на № 2011/4025 относно несъответствие на разпоредби от българското законодателство с разпоредби от Директивата относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни услуги, Директивата за разрешение и Рамковата директива.
    2. Обсъждане на въпроси, свързани с дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, поставени от народните представители.
    3. Разни
    Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Предлагам да го гласуваме.
    Който е за, моля да гласува.
    Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред: Обсъждане на процедурата по нарушение на № 2011/4025 относно несъответствие на разпоредби от българското законодателство с разпоредби от Директивата относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни услуги, Директивата за разрешение и Рамковата директива.
    Гости на заседанието днес са: г-н Първан Русинов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-н Веселин Божков – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, г-н Никола Колев – заместник председател за регулиране на съобщенията, г-жа Десислава Преображенска – член на Комисията за регулиране на съобщенията и г-жа Ирина Романска – член на Комисията за регулиране на съобщенията.
    Тъй като нямаме официално анонсът на писмото към нас относно анонса на процедурата, оповестена в електронната система за оповестяване на Европейския съюз, където са обявени правните основания и са отбелязани основните твърдения, които вчера съм ви изпратил като превод, на първо място Европейската комисия счита, че с конкурси за цифрова телевизия са нарушени директивите за конкуренцията и директивата за оторизация, защото са приложени възпиращи и дискриминационни критерии, с което Европейска комисия счита, че има нарушения при раздаване на аналогови честоти и конкретно набляга на оттеглянето на процедурата на една честота в София.
    Тъй като ще имате възможност и за изказвания и въпроси към Комисията за регулиране на съобщенията и към заместник министър Първан Русинов, към господин Първанов аз имам един конкретен въпрос. Какви са мерките, които смятате че трябва да бъдат взети спрямо тази наказателна процедура да бъде спряна тя и съответно както към цифровото радиоразпръскване, така и към аналоговите честоти, това е от една страна? След това ще проведем допълнителни разговори по отношение на Закона за електронните съобщения или за други теми, тъй като там ще имаме възможност да говорим. Другият ми въпрос е свързан с това необходимо ли е според вас да бъде направена някаква промяна в Закона за електронните съобщения, тъй като в момента знаете, че той е между първо и второ четене, вчера удължихме възможността за даване на предложения и в тази насока ще бъде ли необходимо да се направи някакво предложение?
    Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да допълня Вашият въпрос. Има ли критична точка, т.е. има ли място което е опасно и не можем да го предотвратим, в контекста на импийчмънта, за който говорим?
    Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз бих желал по тази точка да започна пръв. Знаете, че когато става дума за наказателна процедура се провежда малко по особен начин работата, докато се подготви позицията, особено в тази критична ситуация. Затова бих помолил с конкретни отговори по тази точка да не се ангажираме, поне аз не бих се ангажирал за момента. Знаете, че има създадена работна група от правителството към нашето министерство. В нея вземат участие всички заинтересовани институции, които имат някакво отношение. Работната група има за цел да оцени какъв е рискът и да види какви проактивни действия би препоръчала, за да може държавата да излезе от така създалата се ситуация. Затова не бих могъл в момента да кажа има ли нещо предотвратимо или не. В крайна сметка след като изпратим позицията си на Европейската комисия ние ще разберем какъв е отзвука там. Това е най-общото, което може да се каже. Гледаме на първо място да защитим интересът на държавата, разбира се и публичния интерес, това е водещото. Следващата среща на групата е на 8 юли т.г. Следващата седмица на 11 юли или 12 юли ние бихме могли вече да знаем какви са препоръчителните стъпки и дали ще е необходимо да има някакви изменения в сега действащото законодателство. Благодаря ви.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Извинявам се бихте ли ни запознали малко по-подробно с основните акценти на писмото относно тези нарушения.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако ми позволите, разкажете предисторията и какво очакваме от цялата тази процедура.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, аз пропуснах да обявя, че първоначално не сме допуснали журналисти до днешното заседание, тъй като смятам, че това трябва да бъде едно затворено заседание, за което ние не сме гласували, но ако кажете можем да гласуваме.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ние искаме да бъдем ясно информирани какви са забележките от страна на Европейската комисия. Кога е постъпило писмото, кога изтича двумесечния срок, има ли определена готовност работната група? Комисията в Народното събрание е органът, който иначе ще бъде упрекнат, че не е упражнил определен контрол върху изпълнителната власт да осъществи съответно обсъждане и да намери най-добрия отговор на направените забележки.Разбира се аз подкрепям това, което каза колегата Мутафчиев, че е интересна и предисторията, как възникна този проблем, защото можеше и да не възникне. Той не възникна в това управление, но този проблем можеше и да не възникне.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Русинов, заповядайте.
    Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък. И конкретно да очертая проблема. За мен защо е възникнал проблемът очевидно обяснение в случая е, че комисията има някои резерви към разпоредбите, към модела, който е закрепен в Закона за електронните съобщения от м.март 2009 г. и основно там се посочва, че има член който забранява на мрежов оператор да кандидатства за мултиплекс лиценз, има член който забранява на телевизионни оператори, включително и на чуждестранни телевизионни оператори или свързани лица с такива, които правят телевизионни програми също да кандидатстват. Има изказани аргументи за това, че са дадени мултиплексите не самостоятелно за всеки, а в някакви блокове, също според тях създава някакви предпоставки за неравнопоставеност, непросрачност или ограничаване на възможността за достъп до този пазар. Всичко това е било закрепено в този закон. Това е основното, за което Европейската комисия е реагирала и се твърди, че съответно това, което е направено в изпълнение на закона, бидейки направено по този ред,създава за тях опасения и те искат от българската държава да си даде позицията, да ги разсее, да ги опровергае, да ги потвърди и да предложи мерки, т.е. в момента държавата е изправена пред предизвикателството да анализира възможният изход от ситуацията и съответно да даде предложение на Европейската комисия как да се процедира. Както казах финалното заседание на работната група е на 8.07.2011 г. и вероятно на11.07.2011 би трябвало доклада да е готов.
    Знаете, че когато се действа по вече приет закон, по минали процедури има вече много обстоятелства, които трябва да бъдат анализирани, оценени и от правна страна, и от техническа страна, т.е. предизвикателствата са доста, работата на работната група не е лесна, вече тя е имала две или три заседания, на 8 юли т.г. би трябвало да е финалното, вече всички окончателни позиции на заинтересованите страни би трябвало да бъдат депозирани към тази дата, за да могат да бъдат обобщени и в началото на следващата седмица да се излезе с доклад на работната група, с предложение за съответни мерки и тогава би могло да се даде някакъв отговор. Това е което аз бих могъл да кажа.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: До кога е срокът, в който трябва да бъде даден отговор.
    Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Срокът е 20 юли 2011 година.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не знам защо днес се занимаваме с този въпрос, тъй като от това което чухме става ясно, че това са няколко принципни забележки ,които вървят, защо се е стигнало до тях, консултирано ли е с комисията, кога беше дописан наистина закона, след това как се променяше, тук си говорим че имаше обжалване в Конституционен съд и т.н. за нас беше много важно да се чуе каква е позицията на държавата, защото всичко останало в момента са общи приказки, включително и това, което чухме като една бърза, кратка предистория, която благодаря че ни я разказа господин заместник министъра.За какво се информираме днес? Работната група ще има заключително заседание на 8 юли, ние да бяхме се събрали на 9 юли, днес за какво се събираме.Каква позиция ние днес ще заемем? Това, което е приело Народното събрание през 2010 г. остава ли? Има ли процедурни нарушения ,в самият закон ли е виновността, това трябва да е позиция, която и ние да я знаем. Какво ще гледаме днес, никакъв смисъл няма от тази наша среща.
    Аз смятам да отложим тази точка и след като работната група е готова с доклада да извикаме министерството и КРС, за да кажат каква е историята и какво предлагат и от там нататък да подновим добрите контакти със Съвета на министрите на транспорта, със Съвета по съобщенията, за да знаем какви са ни взаимоотношенията и по какъв начин влияем на подобни неща. Сега Парламентът е поставен в ситуацията да променя закони затова, че комуникацията ни не е била добра, тя и отпреди не беше добра, аз винаги съм ви казвал, че се мъчихме по някакъв начин да наложим някакви принципи.Две години минаха и пак не са наложени такива принципи.
    Предлагам да прекратим разискванията по тази точка, докато не е готова изпълнителната власт, иначе ще си губим времето и ще си задаваме само въпроси.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това, което каза г-н Мутафчиев всъщност може да се осъществи след 11 юли т.г., защото разбрах че това е срокът, но това не пречи ние все пак да зададем и няколко въпроса, свързани с това писмо, което ни отправи Европейската комисия, защото аз разбирам това което каза г-н Първа Русинов, че България трябва да излезе от тази ситуация, но ситуацията за да не се повтори в бъдеще трябва да се знае защо се е случила и ясно да се разбере, че има гаранции това да не се повтори. Аз няма да се връщам назад как станаха тези промени, как бяха отменени текстове от Конституционния съд, но вече търга беше проведен.
    Имаше два търга – за цифрови и за аналогови радиочестоти.По цифровият търг за мен не е ясно действително защо не се е позволило чуждестранни компании, които си явяват оператори да кандидатстват в търга. Ако за българските оператори има определено оправдание, че може така да се каже да има някаква обвързаност и създаване на конфликт на интереси, питам защо за чуждестранните е важала тази забрана. Простият отговор е за да се ограничи броят на участниците до тези, които е трябвало да спечелят търга.
    Защо петте радиочестотни обхвата не са определени по една конкурсна процедура за всеки един обхват, а са определени три и два?Каква е тази логика, направо 5-те накуп да бяха пуснати?Това просто излага страната ни. Ако са достатъчно дипломатични от Европейската комисия, аз в разговор с мои колеги от чужбина, че всичко това се знае и казват: „Каква е тази „прозрачност”, която съществува в България?”
    Господин Русинов Вие казвате, че България търси начин за да се спаси положението, но трябва да знаете, че такова нещо в много други европейски държави няма да се търпи за хора, които са го допуснали.
    Продължавам с търговете за аналоговите честотни обхвати. Тук съм си записал някои неща. Казва се, че процедурите са били променяни в хода на търга. Това е недопустимо, ако ние сме страна членка на Европейския съюз, да си променяме процедурите, освен че има и неясни процедури, които са разписани не по коректния начин.Защо е оттеглен търгът да радиочестнотния обхват за района на София? Защото има по-високи обществени цели, тогава не е трябвало изобщо да бъде включен в търга.Не може да бъде включен в търга, след това да се оттегли, защото трябвало да покрие обществен интерес.При това не е дадено никакво обяснение по този повод.
    Това са някои неща, които на мен ми правят впечатление. Има действително сериозни нарушения на двете европейски директиви – на директива 77/2002 г. и на директива 20/2002 г., и то точно в тези основополагащи членове – чл.4 в едната директива и чл.5 и чл.7 в другата директива, аз ги прочетох непосредствено преди да започне заседанието. Ние трябва да разберем, че това е недопустимо поведение. Аз го завявам директно. Това излага не само страната ни, но дори и нас като хора, които трябва да упражняваме контрол върху спазването от страна на органите в страната на прозрачни и честни правила при осъществяване на търговете. И двата търга са направени, за да бъдат спечелени от определени юридически лица, най-общо казано.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да отговоря на господин Мутафчиев, тъй като той не присъства на предишното ни заседание. Това заседание днес е вследствие на желанието на народни представители да бъде поканена Комисията за регулиране на съобщенията, така че затова се събираме днес.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма нищо лошо в желанието на народните представители, но се задават въпроси, а няма отговори. В момента те не могат да кажат какви ще бъдат действията и каква е позицията по всички тези неща, т.е. трябва да се подготви позицията и по трите въпроса, които са поставени, за да кажем, че наистина сме спазили задължителното европейско законодателство.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Давам думата на г-н Божков да отговори на зададените въпроси.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Първо искам да благодаря за вниманието, което вие отделяте на този важен проблем и за поканата да участваме в тази дискусия.Аз бях малко притеснен, защото вие първо поканихте само комисията, а знаете че комисията е независим регулаторен орган, който изпълнява законите и от тази гледна точка е хубаво, че поканихте и г-н Русинов, представител на изпълнителната власт, защото в края на краищата двигателя на отговора ще бъде изпълнителната власт.
    Второ, аз се притеснявам да хвърлям вината на предишният Парламент, който е създал по този начин закона, защото в края на краищата законът е такъв, какъвто го направим ние и предполагам, че когато са гласувани отделните текстове от закона, включително и тези текстове, които Европейската комисия намира, че противоречат на някои директиви, то в края на краищата аз искам дебело да подчертая, че комисията изпълнява закона такъв, какъвто е. От тази гледна точка ние действително работим с изпълнителната власт и по отношение на подготовката на самата процедура,която тече, но смятам че първо позицията на България трябва да бъде такава, защото винаги е имало аргументи и в едната и в другата посока, и вие знаете старата максима, че трима юристи – четири мнения.
    Първо аз искам да обърна внимание на два факта. За тази инфовижън процедура се говори от 8 месеца и тази тема се подклаждаше много усилено от заинтересовани кръгове, това всички го знаете и това е парадокса. Да допуснем някои оператори, които са се почувствали засегнати, това е предисторията и всички я знаят.Най-накрая успяха да провокират това писмо. Аз мисля, че ние имаме аргументи да защитим нашата позиция досега и това дори, което каза г-н Иванов като констатация е вярно, но зад тази констатация стоят аргументи. След като в законът е записано, че ние обявяваме конкурс първи и втори етап евентуално за един оператор с две национални мрежи, втори етап – един оператор с три национални мрежи, ние сме провели търга и конкурса и сме го провели перфектно. Въпреки, че имаше обжалвания, вие знаете че на две инстанции Върховният административен съд подкрепи законосъобразността на това решение, така че ние първо трябва да си вярваме в нашите български инстанции.
    Второ. Искам да обърна внимание на самото писмо. Като го прочетете внимателно на английски език и на български език, ще ви направи впечатление, че там се говори „може би”, „създава се впечатление” , „което изглежда”, т.е. самата Европейска комисия смята, че в някакъв аспект може би не са проведени докрай изискванията на тези директиви, но ние не трябва да го приемаме по-критично отколкото е.
    Аз мисля, че ние ще подготвим една позиция, в която първо всички действия, които ние сме предприели имат своите аргументи и втория момент ако правителството и разбира се Парламента приеме препоръките, които дава Европейската комисия, защото това е позицията, те дават някои препоръки, да тогава евентуално българския Парламент ще гласува изменение на тези текстове, които Европейската комисия смята, че противоречат много съществено на европейските директиви и втория момент – нека да изчакаме каква ще бъде позицията.
    Аз мисля, че по трите проблема, които ги повдигна и господин Иванов по отношение на двата национални мултиплекса има различни позиции.Както знаете имаше испански модел. Там на всички големи телевизионни оператори им се даде по един мултиплекс. В България, все пак при 7 млн.ефективно население се предполага, че за тези които ще създават мрежите общо взето трябва да има оправдание и на вложените средства. Така е избран моделът от законодателя, така сме го изпълнили колеги.
    По отношение на другият въпрос за канал 43, така нареченият прословут регионален канал, който беше изтеглен от процедурата, там няма абсолютно нищо скандално.
    Първо ние го изтеглихме в момента, в който ние получихме искане от Българска национална телевизия, защото вие знаете, че Българска национална телевизия е оператора, който защитава обществените интереси. Ако искате аз ще ви зачета нашата позиция, за да видите колко аргумента има и защо ние сме направили такъв ход, ако представлява интерес, за да оправдаем позицията по отношение изтеглянето на канал 43, още повече че и по този казус имаше обжалване във Върховния административен съд и отново Върховния административен съд потвърди решението на комисията, това искам дебело да го подчертая, т.е. всички решения които е предприела комисията са в резултат на законовите текстове и въпреки че е обжалвано, са потвърдени от най-висока инстанция на българския съд, а именно Върховен административен съд. Ако представлява интерес за г-н Иванов, аз бих му дал всички аргументи, по отношение на това защо ние смятаме, че тази позиция е защитима.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз зная решението на Върховния административен съд.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Народните представители, за да не останат с впечатление, че това е някакво волеизлияние на комисията, искам да кажа ние на какво сме стъпили.
    Първо – за прозрачност. Вие казахте, че са непрозрачни. За да говорим за прозрачност, ние приехме и правила. Тези правила минаха по цялата процедура на обществено обсъждане, беше публикувано в един ежедневник, беше публикувано на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията. Имаше един 30-дневен срок през който заинтересованите лица да направят своите забележки. На базата на това ние вече окончателно приехме тези правила, т.е. критериите колеги са обнародвани, прозрачни за всички желаещи да участват в този търг и второ няма дискриминационни критерии, тъй като вие знаете, че това са съизмеримите критерии в тази област – първо с необходимата техника да осъществяваш дадената услуга и втория момент е приходите от реклама, поне в света не познават други основни критерии. Въпросът е, че ние изискахме тези оператори, които искат да изпълняват тази услуга да отговарят на изискванията за минимални технически критерии, тъй като знаете, че техниката е различна на различните фирми. Въпросът е да се гарантира определеното качество и втория момент това вече са приходите от реклама.
    Ние твърдим, че процедурата е направена съобразно добрите европейски практики. Това го показа и решението на Върховния административен съд.
    По отношение на изтеглената честота.Още веднъж повтарям – според разпорежданията на чл.44, ал.2 от Закона за радио и телевизия държавата взема необходимите мерки за гарантиране на българското национално радио и българската национална телевизия на цялата територия на страната, при осъществяване на политиките в областта на електронните съобщения. Това е изискване по закона.
    Също така съобразно разпоредбите на чл.105, ал.3 от Закона за радио и телевизия, Българско национално радио и Българска национална телевизия осъществяват радио и телевизионна дейност, като национални обществени оператори, въз основа на лицензии, издадени без конкурс.
    Второ, и тук сме се съобразили с практиката на Народното събрание. Народното събрание през 2005 г. прие стратегия, колеги, за развитието на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Една от основните цели на посочените в т.3.4 от стратегията е осигуряване на регионализация и специализираност на радио и телевизионната дейност, съобразено с потребностите на институцията. Ето това предизвика необходимостта от отделянето на тази радиочестота, т.е. 43 канал.
    Третият важен момент, по отношение на планът за развитие на Българска национална телевизия като обществен оператор е предвидено развитие на регионални телевизионни центрове по обхват, аудитория и времетраене на програмата. Съгласно чл.6 , ал.3 от Закона за радиото и телевизията, Българска национална телевизия като национален обществен доставчик, съответно на аудио визуални медийни услуги, следва да: осигурява медийни услуги (тук сме изброили 8 точки, които вие сте ги приели). Това също допринася за нашето решение да изтеглим този канал. Освен това следва да се има предвид, че чл.8, ал.1 от директива 2002/21 на Европейския парламент и на съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка – електронни съобщителни мрежи и услуги, Рамковата директива, закрепят правото на националните регулатори да допринасят в рамките на своите компетенции за провеждането на политика, насочена към насърчаването на културното и езиково многообразие, т.е. ние като национален регулатор прилагаме изискванията на тази директива и това ни е накарало да вземем това решение.
    Преди тези разпоредби, както и посочената по-горе разпоредба за радио и телевизия Комисията за регулиране на съобщенията е предприела действия, с оглед гарантиране предоставянето чрез програмата на Българската национална телевизия на достъп до национално и европейско културно наследство, както и насърчаването на културното и езиково многообразие.
    В допълнение на горното, с препоръка 1641/2004 г. на Парламентарната асамблея на Съвета за Европа се препоръчва да се предприемат действия така, че държавите членки да вземат необходимите мерки в подкрепа на услугите на обществените радио и телевизионни оператори. Също така препоръка от 2007 г. на Комитетът на министрите към страните-членки за функцията на обществените медии в информационното общество, т.3, техническите условия т.28 гласи, че държавите членки трябва да гарантират на обществените медии необходимите технически ресурси за изпълнение на тяхната функция в информационното общество.
    По отношение на твърдението, че разпределянето на аналоговите честоти би било в зависимост от изискването на 50 процентното покритие, това което прозря в един друг въпрос, на страната по население при определяне на задължителния пренос на програмите по смисъла на Закона за радио и телевизия, да се има предвид следното: правилата са обнародвани, тук искам да го отбележа, защото има някои недоброжелатели, които пускат в различни жълти вестници различни неща, аз искам да бъда кратък и ясен – правилата са обнародвани на 21.04.2009 г., а изменението в Закона за радио и телевизия, с което се въвежда задължителен пренос на програмите на лицата с 50 процентово покритие е 19 май 2009 г. Колеги, забележете това. Посоченото изключва зависимост при политиката на участие на лицата при разпределянето на аналогови честоти от разпоредбите на Закона за радио и телевизия. Благодаря ви за вниманието, мисля че бяхме конкретни.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз разбирам, г-н Божков, че част от нещата бяха заложени директно като неправилни, разбира се разпоредби в самия закон, но що се касае до този телевизионен канал 43 , Комисията за регулиране на съобщенията господин Божков излиза с решение № 362/14 април 2009 г., в което решение той оповестява, че това е също канал, който влиза в тръжната процедура, така ли е, което след това бива променяно. Пред мен е едно писмо на ТВ Европа, което днес ми беше предоставено, писмото е адресиране в комисията, в което се изтъква изрично, че включително комисията, която е била съставена е препоръчала именно предоставянето на тази честота.
    След като са приети тези правила, след това в хода на търга те се променят, като канал 43 се изважда от честотите, които се предоставят, това от една страна. От друга страна интересуваме тогава, когато това е сторено, дали е бил оторизиран обществения телевизионен оператор да предоставя такава услуга и дали в момента канал 43 се изполдзва.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпросът, господин Иванов. Тъй като Вие сте човек с дългогодишен парламентарен опит, вие знаете доста от историята на развитието на проблем, аз искам да подчертая две неща и не случайно акцентирах на това вниманието на народните представители. Да, ние на 14 април обявихме тези честоти като изключение, защото вие знаете, че след 31 декември 2008 г. ние нямаме право да раздаваме аналогови честоти, тъй като те ще бъдат нужни за цифровизацията, но в духа на изключенията законодателят беше посочил това нещо. Ние го изпълнихме съзнателно.
    Второто, на което аз обърнах внимание и тези основания защо ние изтеглихме този канал беше, защото в Комисията за регулиране на съобщенията постъпи искане от Българска национална телевизия.Искането постъпи след тази дата, за която Вие казвате – на 26 май. Ние на базата на всички тези 7 пункта, които са изисквания на Закона за българското национално радио и телевизия, изискването и препоръките на директивите, ние сме длъжни и вие виждате какво препоръчва европейската практика – националния регулатор да гарантира и защитава интересите на обществените оператори, какъвто е Българска национална телевизия и в този ред на мисли аз смятам, че ние сме спазили изискванията. Ние ако бяхме обявили и провели конкурс, това не може да стане, те обаче го направиха това нещо. Аз може да ви посоча даже и конкретните дати – Съвета за електронни медии с решение изменя лицензията на Българска национална телевизия и дава срок за изпълнение 1.08.2011 г. за стартирането на телевизията и за да сме и ние в унисон с изискванията на закона, ние също сме им поставили 6-месечен срок, в който те трябва да стартират процедурата за радио и телевизионно излъчване. С дата 27.06.2011 г., те потвърждават че на 1.08.2011 г. те ще стартират този регионален канал.Ние просто им дадохме 6-месечен период, в който те да стартират услугата, след това направихме проверка, констатирахме че не е стартирала услугата, изпратихме писмо, с което изискахме информация и на базата на тази информация те потвърждават първо, че СЕМ до 1.08. е издал разрешение за удължаване на този срок, ние правим проверка, ще бъдат санкционирани, че закъсняват с 2 месеца и те потвърждават че на 1.08.те ще имат, така че българския национален интерес според мен е защитен, тази честота е защитена. Ако операторът не стартира тази програма, съгласно правомощията, които вие сте ни дали по закон, ние ще приложим цялата тежест на закона.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз господин Божков имам една друга версия, която е лично моя, не я налагам на никой и мога да я споделя с вас. На 14 април 2009 г. комисия, която е излъчена от КРС препоръчва изрично да бъде дадено разрешение на канал 43 да се излъчва телевизията ТВ Европа, а от там нататък на вас ви е било препоръчано най-вероятно от друго място, въпреки че сте независим регулатор, да не давате на ТВ Европа да работи на този канал 43. Възползвайки се от всякакви нормативни пречки, актове и т.н., до ден днешен това не се е случило.Вие знаейки, че ще бъдете викани в комисията, посъветвахте националната телевизия да пусне едно писмо до вас, което да препотвърди, че едва ли не ще вземем този канал в 6-месечен срок, тъй като лиценза на никого не е даден и на 1.08. няма да има на дадена честота на този канал 43 никакво излъчване. Държа да се отбележи в протокола, че в продължение на няколко дни няма да има никакво излъчване. Това е моята версията, отговорете ми ако можете.
    Второ. Аз доколкото знам Комисията за регулиране на съобщенията е колективен орган, който се състои от 5 пълноправни членове, както се казва и в Парламента, Вие сте пръв сред равни, така че на мен ми би било интересно освен Вашето мнение, да чуя и мнението на другите комисари от комисията, тъй като вие сте колективен орган и вземате колективни решения, редно е всяко едно становище или всеки един отговор да бъде съгласувано и вписано като колективно решение, защото в т.2 ще се спрем как имаше израз на устни договорки, устно съгласуване и т.н. Аз не мисля, че в един колективен орган може да има някакви устни договорки и устно съгласуване.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: За някакъв заговор, аз не мога да отговарям за други хора като председател на Комисията за регулиране на съобщенията. На 14 април това, което е било препоръчано, то е била така към тази дата. Когато идва писмото на Българска национална телевизия това изменя ситуацията и аз прочетох в рамките на 10 минути всички тези аргументи, които са в полза на нашето решение, включително и решението на Върховния административен съд, който отговаря за правилността на това решение, а това че има някои корпоративни интереси, които се чувстват засегнати не знам, аз защитавам националния интерес, така ще бъде докато съм председател. Това е първия момент.
    Вторият момент по отношение на колективни орган. Колективният орган взема решенията си и както знаете не винаги те са единодушни и са с 3 гласа, което го изисква закона и мисля, че досега тази практика не е нарушена, така че да казваме, че някой се е обадил на някой да изпрати писмо, аз току що цитирах, че СЕМ е получил писмо и с решение на 15 февруари, това не е преди два дни, изменя индивидуалната лицензия с начална дата 1 .08.2011 година. Писмото е в резултат на наше запитване, но ние сме регулаторен орган, който е по чистотата, а не по съдържанието. Ние сме направили нашите проверки, тъй като сме им дали 6-месечен срок да стартират услугата, установяваме че не е стартирана услугата, обръщаме се към тях с въпроса защо не е стартирала услугата и те ни отговарят. Всичко е по закон и по процедура.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз пак се обръщам към вторият въпрос – другите членове на комисията за какво ги водите, за свидетели ли само, просто молбата ми беше да чуя и тяхното мнение.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Другите комисари също ще имат възможност да вземат думата.
    Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Аз мога да кажа, че през 2009 г. не съм била член на комисията. Вчера на заседание разгледахме този въпрос и решихме, че ще санкционираме телевизията ако не започне излъчването само заради това, че се е забавила до 1 август, след повече от 6 месеца, които по закон им се полагат, само заради това забавяне ние ще ги санкционираме, а от 1 август ако не започне излъчване, тогава вече ще разгледаме отново резултатите от анализа и проверките, които ще направи Контролна дирекция и ще вземем съответното решение, за преди 2009 г. не мога да кажа нищо.
    Г-Н НИКОЛА КОЛЕВ: Аз също мога да кажа, че през 2009 г. не съм бил член на комисията, за да взема отношение по този казус. Вчера сме взели това решение. Това ни позволява законът да направим, това го правим. Въпросът на г-н Михов не е отправен към мен.
    Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Аз съм член на комисията от 1 юли 2009 година, към м.април 2009 г. също не бях член на комисията. Работя в Комисията за регулиране на съобщенията от 2001 г. и мога да кажа като експерт мнението си, за да мога да отговоря на въпросите на господин Михов конкретно.
    Първо искам да започна с едно изречение, защото навсякъде във всички писма, включително и в процедурата на Европейската комисия се говори за конкурсна и тръжна процедура, по силата на която са раздадени аналоговите честоти. Дебело искам да подчертая, че конкурси за аналогови честоти не са правени, тъй като законодателят предвиди административния орган да разработи правила, по силата на които всички 101 честоти – налични и свободни към датата на обнародване на правилата, бяха раздадени. Конкурсна и тръжна процедура не е провеждана, за да говорим за оценка на критерии, относителни тегла и т.н., така както се прави в една нормална конкурсна процедура.
    Що се отнася до версиите, които г-н Михов сподели с нас, версии много, може би повече от тези които господин Михов е чувал. Аз нямам представа на дата 14 април 2009 г. какво се е случило, тъй като тези правила, за които говоря, този нормативен акт, бяха обнародвани на 21 април, така че недоумявам коя работна група, кои експерти и кой на кого е препоръчал на 14 април нещо да се даде на Телевизия Европа, след като правилата бяха обнародвани в Държавен вестник на 21 април 2009 г. Беше определена работна група със заповед на председателя, която трябваше да разгледа подадените документи, които документи бяха подадени от 15 предприятия за 101 честоти в различни градове на България. Резултатите от работата на тази работна група бяха приети в края на м.май, така че по отношение на 43-ти канал дали някой вярва или не вярва той дали ще бъде усвоен, никой не знае. На 1 август комисията ще извърши проверка така, както е приела решение в този смисъл, но в интерес на истината 101 разрешения бяха издадени в края на м.май 2009 г. Повярвайте ми, че към днешна дата доста от тях вече са прекратени поради липса на интерес за изграждане на мрежи. Може би половин година комисията прекрати над 10 или 15 от един доста голям оператор, който имаше голям интерес през 2009 г., но тъй като очевидно го загуби към днешна дата, тъй като може би прецени, че е безсмислено за две години да се инвестират пари в аналогова мрежа, тъй като всички очакваме някога да изключим аналоговото телевизионно радио разпръскване. В момента прекратяваме доста активно, така че най-вероятно 43-ти канал може да се окаже един от всички, които и към днешна дата не са усвоени не защото са изтеглени, а защото просто няма интерес към изграждане на аналогови мрежи.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да добавя един детайл. Първо 43-ти канал е с обхват София, където има най-голям брой потребители на тази услуга и второ, когато се говори и г-н Божков каза, че в крайна сметка защитава националния интерес, считам че не е защитен интереса на потребителите, защото близо две години след провеждане на конкурса, потребителите на тази услуга в София нямат възможност на 43-ти канал да получават безплатна програма. В крайна сметка това е интересът на българските граждани. Това, което току що беше казано няма никаква гаранция, че действително на 1 август 43-ти канал ще стартира своите програми, защото може би Българската национална телевизия ще поиска нова отсрочка и ще влезе в нови преговори. Това беше и моята основна забележка. Българската национална телевизия е трябвало, включително чрез спазването на закона и разпоредбите са такива, каквито Вие казахте господин Божков да бъде на висотата и до обявяването на правилата да беше заявила настояването 43-ти канал да бъде резервиран за нея. След обявяването на правилата в една европейска демократична страна, който не ги е спазил е да бъде така добър да се съобрази с вече афишираните правила, иначе се нанася безспорно вреда на другите участници. Представете си, че се раздават стоки и се каже: няма да са 50, ще са 30, кой ще бъде доволен от хората, които искат да ползват обявената услуга. В този смисъл аз не случайно не се спрях по-подробно на това, че бяха за 3 и за 2 канала групирани търговете, защото това действително в грубо нарушение беше заложено в закона. Това е нарушение, на което сега няма смисъл да се спирам, но там където се прилагат правилата, просто с цялата твърдост като регулатор просто трябваше да обясните на Българска национална телевизия тези правила и нека те да съдят Комисия за регулиране на съобщенията. Убеден съм, че решението на съда щеше да бъде във ваша полза, съответно 43-ти канал дали щеше да бъде за Телевизия Европа или някой друг канал , работната група е препоръчала Телевизия Европа, потребителите щяха да имат тази услуга близо две години.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други мнения колеги по въпроса имате ли?
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господа, когато става дума за подобна процедура искате ли да ви кажа, че ако изпратим тази стенограма преди да си пратят те позицията, ще стане ясно че България се признава за виновна и трябва да бъде санкционирана. Народното събрание е убедено в това. Преди да чуем позицията на изпълнителната власт, те защитават ли това, което е извършено, нищо не можем да коментираме. Ние сега се явяваме като някакъв съдник, без да сме чули тяхната позиция. Въобще не знаех, че тук става дума за някакъв интерес на Телевизия Европа, което впоследствие се разбра. Много е важно да се чуе този, който ще защитава интереса на България, защото ако добре познаваме процедурите можем да разберем какви са ни възможностите, каква позиция ще заеме и ние тогава като народни представители да си кажем мнението.Ако държавата си признае, че има нарушение,то тогава ще си платим полагащите се 80 млн.евро, санкцията не е към националната телевизия, нито към Телевизия Европа, тя е към българската държава.Ако е имало проблем със законодателството и такова нещо се е очаквало, да се подеме инициатива за промяна на закона, ние колко пъти променяме закона през тези две години , струва ми се два пъти. Аз не чух от заместник министър Русинов или от министерството да изразят някакво съмнение, че има сериозни опасения за това санкцията да се наложи и мисля, че ние ще трябва да си защитим позицията.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения има ли? Преди да дам думата на господин Русинов, тъй като към него беше отправено част от изказването на г-н Мутафчиев искам само да кажа, че аз не съм напълно съгласен, че трябва да минем само на това, което е направено до момента, тъй като и господин Божков каза, че преди да тръгне това писмо, това е един 9-месечен период, в който имаше и предварителни запитвания на които ние бяхме изложили своята позиция, вие знаете че тя беше точно такава, каквато беше тогава в момента, въпреки всичко продължава нейното движение и ние не знаем какъв ще бъде края, след като чуем мнението на тази експертна група ще имаме крайното становище. Моето мнение е, че освен защита, трябва да имаме и малко проактивни действия и точно там е вече мнението на експертите и на юристите, за да можем да излезем от това положение.
    Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз искам да се изкажа като експерт.По отношение на това, което е направено съм склонен да се съглася с думите на господин Вълков, че няма значение какво е направено. Има едни преходни и заключителни разпоредби на този закон, които са породили правното действие, независимо кой по какъв начин се е произнасял – Конституционен съд, Върховен съд, Административен съд и т.н. Тези правни норми са породили своето действие, произтекли са някакви последствия и процедури и целия този цикъл вече е затворен, вече е направено едно нещо.От тази гледна точка напълно съм съгласен с това, което каза г-н Вълков. Не е толкова важно доколко и как ще защитим или няма да защитим това, което е направено, да намерим най-приемливото решение за Европейската комисия в България, за да сме сигурни, че тази процедура ще бъде прекратена. Относно законът експертното ми мнение е следното: колкото повече ограничения се сложат в един закон, толкова е по-рисковано после да има някакви последствия на Европейската комисия. В този закон е имало максималната възможна степен ограничения, не бих могъл да кажа правилно ли е или не, но мотивите които са дадени към законопроекта от началото на 2009 г. не ми позволяват да вникна много добре в това, което е имал предвид законодателя, защото меко казано са лаконични и не бива да се спираме върху това е ли правилно, не е ли правилно, по-скоро трябва да гледаме проактивно какво можем да направим, за да излезем от ситуацията.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вече ние имаме процедура, в която можехме да покажем това, за което говорим сега преди да бъде обявена процедурата. Защо не го направихме това, което казвате в предишния период. Пред комисията, когато отговаряхме на въпросите така ли е, ние трябваше да кажем, да тогава беше момента да направим промените и аз ви попитах защо не направихме промяната. Да кажем: „Да , има грешка тук”, за да не стигаме до процедура. Ние ще стигнем до дело, но ние ще трябва да защитим определена позиция. Пак ви питам, две години не сме променили законът, за какво говорим тогава.
    Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Това са правни норми, които са породили своя ефект, много преди ние да имаме възможност да променим или да не променим закона. Знаете, че каквато и промяна на закона да бяхме направили, щеше да действа занапред.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: колеги, предлагам да прекратим разискванията по тази точка.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Вълков, аз поддържам моето предложение след 15 юли т.г. господин Русинов да ни запознае с отговорът, който българската страна ще подготви.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Русинов, комисията желае да бъде запозната след като излезе официалното становище на експертната група, след 20 юли т.г.
    Колеги, предлагам да преминем към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Обсъждане на въпроси, свързани с дейността на Комисия за регулиране на съобщенията, поставени от народни представители.
    Аз лично имам един въпрос, който желая да поставя. Това е по въпросът за терминирането в мобилните мрежи, тъй като има разлика в цените на терминирането в България, които клонят към 0.048 евро, за Европа те са 0.061 евро. В същото време смятаме, че беше извършено едно намаление на тези цени. Кога се очаква следващо намаление и вследствие на какво ще бъде направено то, тъй като това е от значително значение за нашите потребители.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин Вълков, благодаря Ви за въпроса. Първо както вече знаете, тъй като това не е първата ни среща, през 2008 г. в България бяха извършени пазарни анализи. След 2008 г. нашата комисия се опита и навакса изоставането от всички останали европейски страни и извърши пазарните анализи. Пазарните анализи са този инструментариум, с който на базата на това, че ние проучваме каква е ситуацията на пазара, нивото на конкуренция и когато видим, че има проблеми с конкурентната среда, комисията е в правото си да създаде и да наложи така наречените специфични мерки, с които да се преодолеят тези изоставания. Само за информация искам да кажа, че за 2008 г. в България цените за терминиране бяха три пъти по-високи от средноевропейските. Когато в Европа говореха хората за 16 – 20 стотинки, в България говореха за 48 стотинки. В резултат на този пазарен анализ, ние успяхме да намалим цените със 76 % и да достигнем до средноевропейското ниво, тъй като вие знаете, че съгласно директивата се позволява в рамките на 2-годишен период, на 4 стъпки, така наречения глайд пад да не бъдат намалени цените, това беше изключително болезнено във всякакъв аспект и бяхме подложени включително на различни видове атаки, на които вие сте свидетели. Този глайд пад през м.януари стана последната стъпка и България от последно място, както вие виждате статистиката, отиде в средата на Европа. Разбира се, че това нас не ни удовлетворява и ние стартирахме втори кръг на пазарни анализи на базата на който изучавайки отново конкурентната среда, прилагайки бенчмарк подхода, се надяваме през м.септември да излезем с решение на комисията и да приемем съответния пазарен анализ 7,8,9 и 16, след това да нотифицираме пазарният анализ пред Европейската комисия, това е процедурата, в едномесечен срок след това ще очакваме отговор от Европейската комисия и се надяваме до края на годината, това ще зависи и от Европейската комисия, да предложим и да задължим българските оператори да намалят цените за терминиране и отново да отидем под средноевропейското ниво.Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От Вашето изказване разбрах, че Вие смятате че през м.септември този анализ ще бъде завършен, защото от него зависи последващото одобрение от Европейската комисия, връщане на отговора, задължаване на операторите. За цялата процедура ще изминат 2 – 3 месеца.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Искам да уверя народните представители и Вас, господин Вълков, че правим всичко възможно. Искам да кажа и нещо друго. Това са най-сложните пазарни анализи, с най-голям интерес разбира се и противодействие на действията на комисията от заинтересовани лица и в този ред на мисли един пазарен анализ може да продължи от 3 до 6 месеца, затова аз казвам, че ние сме вложили всичките си усилия, за да успеем да го приключим, надяваме се до м.септември ние да го приключим и на ниво комисия да го гласуваме.Следва европейската процедура. Да се надяваме, че както досега, наш пазарен анализ не е спиран. Искам само да вметна, че Румъния за този пазарен анализ си плати 4 млн.евро на чужда фирма да го изготви, а ние го правим с наши усилия, така че спестяваме пари и на българския данъкоплатец и да се надяваме, че резултатите от този пазарен анализ ще бъдат добри. Смятам, че отново ще предложим на българският данъкоплатец и на българските оператори да намалят цените. Погледнете има ли друг сектор от българската икономика, където се намаляват цените, аз съм убеден че и сега ще намалим цените. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също Ви благодаря за този отговор, защото той е много важен, особено за потребителите като цяло в нашата държава и това ще бъде отразено в протокола, тъй като миналата година този разговор, който водихме беше закъснял поради това, че в по-късен етап беше направен отчета на Комисията за регулиране на съобщенията. Вярвам, че тази година ще спазите сроковете, които предварително бяха оповестени, за да може действително това да стане факт до края на годината.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ви благодаря за това, че цените на услугата ще намаляват, но искам да ви попитам сметките кога ще ни намалят, защото обикновено се получава така – намалявате цените, а пък сметките скачат.
    Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Този анализ, който очаквате да приключи през м.септември, какъв период обхваща, т.е. базиран е на данни от 2011 г. или от 2010 г.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да правите разлика между годишният отчет и пазарния анализ. Пазарният анализ е на определен вид услуга, в случая става дума за цени за терминиране във фиксирани мрежи и цени за терминиране в мобилни мрежи. Обикновено анализът се прави примерно на з или 5-годишен период, където се вземат тенденциите. Освен това аз казах за бенчмарк подходът, което значи че ние вземаме тенденциите в развитието на телекомуникационния пазар в Европейския съюз. Затова казвам, че това не е волантаристко решение на нашата комисия. Аз смятам, че ние прилагаме добрите европейски практики. Надявам се, че имайки отправна точка, това което цитира и г-н Вълков за европейските цени, които са достигнали вече в този двегодишен период, ние да изчислим тенденцията за намаляване, да хванем тренда и евентуално да предложим като крайни цени едни по-ниски от средноевропейските, защото във времето ние ще изостанем, както и сега.
    Аз искам да уверя народните представители, че пазарният анализ ще бъде направен професионално. Както знаете ние тук проведохме среща и с неправителствените организации, които защитават интересите на потребителите. Вчера отново направихме кръгла маса и на тази кръгла маса събрахме отново всички оператори, всички тези нелоялни практики просто в процеса на този диалог ги поставихме на вниманието и на операторите и смятам, че ще има пак добър резултат,защото в края на краищата и част от услугите, които вече се въвеждат се подобряват като качество, подобряват се като разнообразие и все пак самата конкуренция, между самите оператори падат цените. Аз говоря за обективни икономически анализи, не какво смятаме като отделни субективни мнения.
    Вторият момент. Тъй като има обективни критерии, предполагам че ще се запознаете и с годишния ни доклад, по тези обективни критерии се правят въпросници, те са по европейските стандарти, статистиката е безкомпромисна в този аспект, има взаимовръзка между цените за термиране. Аз искам да ви обърна внимание, че цените за терминиране са цени на едро, т.е. между цените с които се разплащат самите оператори.По закон вие сте ни вменили такива правомощия, ние нямаме право да се бъркаме в цените на дребно и затова ние регулираме цените на едро, така че това което се изисква от комисията тя го прави.
    Друг въпрос е, че има една икономическа закономерност за взаимовръзката между цените на едро и цените на дребно. За да има гъвкавост на търсенето и предлагането, обикновено трябва да има реакция на цените на дребно по отношение на цените на едро и тази реакция е минимална – между 20 и 25 %. На един от последните разговори ние предупредихме операторите, че ние ще направим анализ и този анализ ще обхване и този сегмент. Когато виждаме, че няма тази еластичност по отношение реакцията на цените на едро по отношение на цените на дребно, това ще ни даде още едно основание да наложим по-висок тренд.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: В допълнение на това, което каза господин Мутафчиев, въпросът никак не е риторичен. Той ви попита: цените ще паднат, но сметките кога ще паднат.Всички получаваме сметки от мобилни оператори. В целият Европейски съюз, в повечето държави , в които аз съм си правил труда да сравнявам, отчитането на разговорите става на секунда, докато в България всички мобилни оператори пишат в договорите, които се сключват, в зависимост от това кога какви промоции имат – на 30 секунди или на една минута става отчитането. Те ако искат и три пъти да намалят цените, първата минута дали си говорил 10 секунди или си говорил 1 минута се таксува като 1 минута и сметката по никакъв начин няма да намалее на който и да било. Това е в допълнение на казаното от господин Мутафчиев.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Абсолютно сте прав господин Михов за това, което го дадохте като пример, но ние нямаме правомощия и въпреки всичко препоръчахме на операторите, и въпреки всичко със закъснение и не с голяма охота, но те започнаха вече да чанчват на 30 секунди и след първата минута - на всяка секунда. Аз се надявам, че вие ще успеете да прокарате законът в този си вид, в който го обсъждахме съвместно и на първо четене го видях в този си вид. Вие там има няколко неща, които ако се приемат ще защитят интересите на потребителите, включително и по отношение на получаване правото и задължението на оператора да даде детайлизирана сметка и когато детайлизираната сметка излезе, вие ще може сами да си засичате разговорите, тъй като разговорите там ще бъдат до секунда.Това е едното и второ няма да има такива случаи, за които ако си спомняте беше излъчено по телевизията миналата седмица, където човек сам говори и със себе си. Да , правят се такива неща, ние се опитваме да ги минимизираме в рамките на пълномощията, които имаме по закон. Ние нямаме право да налагаме отчитането на секунда към днешна дата.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, обръщам се към Вас.Буквално след няколко часа в Европейският съюз влизат нови цени на роуминга – от 0.00 часа на 1 юли. Въпросът ми е и трите ли български оператори ще спазят наложените цени, доколкото знам 0.82 лева за минута изходящ разговор за страните от Европейският съюз и мисля, че що се касае до входящи разговори, струва ми се че няма намаление в съществуващата тарифа – 0.256.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Към днешна дата всички тези стъпки, които се предприемат като препоръка и като задължение от Европейската комисия се въвеждат от нашите оператори, даже някои от тях слизат и малко под препоръчаната цена. Надявам се, че и сега ще го спазят, защото санкциите са тежки, общо взето ние се стремим да бъдем строги и справедливи.Ние още през следващата седмица можем да ви запознаем писмено с цените, на които те са стъпили. Към днешна дата при всички стъпки, в интерес на истината операторите своевременно са намалявали цените. От 1 юли цената е 0.258.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Интересува ме и трите български оператори ли са въвели тарифиране след 30-та секунда, защото имаше и случаи след първата минута, защото масовото тарифиране в Европейския съюз е след 30-та секунда и след това на всяка секунда. Има такива, които от първата секунда отчитат на секунда, но ме интересува в България доскоро беше първата минута може да говориш 30 секунди ти се брои за 1 минута, сега как е.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не мога да Ви отговоря в момента, трябва да проверя.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Много ви моля по въпросът за роуминга и за тарифирането да ни дадете писмена информация.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: На следващото заседание в четвъртък ще получите отговор на тези два въпроса.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Продължавам с третият ми въпрос .Той засяга една голяма част от българските потребители на мобилни услуги. Най –големият ни мобилен оператор МТел очевидно имаше срив в информационната система. От тогава досега аз съм затрупан от жалби на граждани, потребители на услугите на МТел с невъзможни, необясними сметки, нещо повече. Представяте си едно голяма сметка, има отговор: „Намаляваме ви поисканата сума от 300 лева с 47 лева”, без никакви обяснения и дълбокото съмнение на хората е, че и едната сума е измислена, просто така е усреднено, ако мине и следващото намаляване е необяснимо: „Радвайте се, че с толкова се намалява”. Ще ви посоча и пример: гражданин взема комбинирана услуга от МТел с интернет и получава за един месец над 2 200 лева. Този интернет не е бил високоскоростен и при това положение явно това е абсурд. Той казва: „Аз съм взел този пакет, защото следващата такса е 30 лева на месец и изведнъж ми слагат такава сума”, което не е реалната консумация, тъй като той не ползва интернет по 24 часа. Сигурно има и много такива примери.Интересува ме контролният, регулаторният орган в България, Комисията за регулиране на съобщенията, каквато сте вие какви мерки е взела, какви санкции е наложила на МТел затова, че те просто изпилват нервите на хората с такива сметки. Всеки един тук ако получи сметка 2 200 лева, която трябва да плати без никаква разпечатка, без никакво мотивиране на тези сметки, това просто не е европейско поведение на този мобилен оператор. Аз съм готов в очите да им го кажа, но те действително се подиграват с българските потребители може би защото са свикнали от създаването си досега, откакто получиха лиценз да имат двойно, тройно по-високи цени в страната и само под натиска на Европейската комисия има спад на цените в страната. В миналият мандат на Европарламента комисията успя да наложи някои ограничения, които накараха и нашите оператори да се съобразят с тях. Какво вие предприемате да бъдат санкционирани тези оператори? Как в една съседна Румъния операторите са санкционирани с десетки и стотици милиони евро, а в България се прилагат санкции за 100 000 – 200 000 и по-малки.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Грешката може да бъде всякаква – може да се е включил в интернет, да не се е изключил, но има кредитни лимити. Къде е кредитния лимит, за да го спре? Тук присъства заместник министърът, Комисията за регулиране на съобщенията. Как виждате вие промени, включително в закона, където да защитим много сериозно интереса на потребителя? Предложения по законът направи и колегата Михаил Михайлов, ние сега сме увеличили времето за предложения, но мисля че те не са достатъчни по много въпроси , свързани с крайния потребител, включително и по отношение регулирането на цените.
    Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Като продължение на въпросите на г-н Иванов искам да ви кажа, че пред мен е една жалба, при която случая е друг с Глобул – нямат сключен пакет интернет, но в същото време услугата се активира механично, без да знаят хората че има такава услуга, включена в техния телефон. Той е подарък от Глобул, не са ги предупредили че може да се включи такава услуга, на всичко отгоре от разпечатката е видно, че на всеки час от денонощието се ползва интернет услугата и резултата естествено е 2 000 лева сметка, която потребителите отказват да платят. За мен това е престъпно отношение към потребителите. Какво трябва да направят те? Разбира се те не искат да платят сметката, телефоните им не работят. За мен това е престъпно отношение и искам да попитам какво е вашето отношение.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние събираме операторите периодично и тези нелоялни практики се опитваме да ги прекратим. Вие засягате една нова практика, която току що излиза, която е свързана именно с активирането, получаването на SMS за включването на една или друга услуга. Например имаме информация от онзи ден във връзка с една игра, която е провеждана от операторите. Аз ще ви помоля да не я активирате, защото моментално са измислили, че с тази услуга като я активирате се начисляват едни допълнителни 25 лева, с които след това ви чанчват, независимо дали я използвате или не я използвате. Ние определихме, че това не е лоялна практика и затова ще бъдат санкционирани.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: В нашият закон санкциите са от 10 000 до 100 000 лева за неизпълнение на разрешението. Към днешна дата ние сме ги предупредили още от 6 октомври м.г. условно, че тази услуга е била въвеждана, имало е и други технически и други проблеми и при всяко едно нарушение глобата е в диапазон от 50 000 до 100 000 лева, съобразно тежестта за всяка една индивидуална жалба. Мисля, че санкциите на операторите само за тази година възлизат на 5 млн.лева. Всички оператори правят нарушения. За съжаление това, което каза г-н Вълков, а после и г-н Иванов , най-големия мобилен оператор има превес по отношение на жалбите. Съотношението е 3:2:1 по отношение на всички жалби, които получаваме към днешна дата. За всяка една жалба ние извършваме конкретна проверка.
    Искам да кажа две неща. По отношение на размерът на сметките ние нямаме правомощия. Това са облигационни отношения, така е по закон.Всеки потребител може да си търси правата чрез българския съд.Ние имаме възможност и правомощия когато става дума за неритмично получаване на сметките Ако в рамките на един месец има неполучаване на сметка ние правим проверка и санкционираме операторите, включително и този оператор, който вие споменахте. Те 11 месеца имаха проблеми, включително и с въвеждането на билинг системата. По отношение на размерът на сметките ние играем ролята на медиатори. Общо взето когато става дума за училища, детски градини и др.ние сме се намесвали, но този проблем трябва да се реши законодателно. С цел да решим този проблем, вие си спомняте, че привлякохме и вашия авторитет, защото смятаме, че това помогна доста да респектираме операторите и на изпълнителната власт, правим съвместни приемни с Комисия за защита на личните данни, с Комисията за защита на потребителите. Аз доколкото знам изпълнителната власт е препоръчала този опит от нашата комисия.
    По отношение на кредитният лимит да, имал съм такива случаи и лични обаждания. Аз благодаря че вие вкарахте тези текстове, които ние ги предложихме още преди година и половина. Тук е г-н Русинов, той също ще каже това нещо.
    По отношение на кредитния лимит. След като вие сте подписали договор за 30 лева, и всеки един от нас който има деца и комуникира с тях когато са на училище, и когато някой има сметка от 300 лева, ние в рамките на този договор трябва да платим сметка от 30 лева, но те правят всякакви хватки за да извиват ръцете на българския потребител. Аз съм благодарен, че ние вкарахме две неща и дано да ги докарате до успешен край. Първо задължението за кредитен лимит да не бъде надвишавано и ако бъде надвишавано само с изричното съгласие на българския потребител, защото това е европейската практика. Второ условие, което ние налагаме и дано да бъде прието от вас, ако се достигне 90 % от кредитния лимит, оператора да информира потребителя – той да знае, че е достигнал примерно 90 лева.
    Г-ЖА ИРИНА РОМАНСКА: Аз бих искала да допълня отговорът на д-р Божков по отношение на кредитния лимит. Това, което ни отговориха на нашите запитвания мобилните оператори е, че когато абонатът е в роуминг се забавя отговора. Ние им казахме: „Оправете си системата, така че по-бързо да дава отговор”. Това е технически проблем, който ще отстранят, но ще отнеме определен период от време.
    Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Божков, това което казахте за изобретателността на нашите оператори по отношение на лошите практики прилича на изобретателността на едни села в Северна България, където всяка седмица имат нова схема как да бъдат манипулирани стари баби и т.н. Имате ли статистика от този анализ, който го правите колко изобретателни са операторите в другите страни, различаваме ли се ние от тях. Задавам този въпрос, защото ако те са толкова изобретателни, това си е съвсем умишлен, целенасочен опит да се изсмукват средства от потребителите и тук трябва да се удря с по-сериозна сила.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин Петров, абсолютно сте прав. Колеги, вие знаете че на 3 месеца се събират всички председатели на групата на независимите регулатори и кореспондираме с Европейската комисия. Състоянието в Източна Европа е подобно на нашето, правим всичко възможно ние да ги дисциплинираме.По отношение на изобретателността българите сме уникални.Всяка една добра практика се третира и се тълкува по български. Друга една практика, която в последно време излиза, това е така наречената практика за дистанционните продажби. Да, в Европа съществуват такива дистанционни продажби, но когато се свържат с Вас по телефона Ви казват: „Господин Петров, Вашият разговор се записва,искате ли да получите нов пакет услуга…”. Първо има устно съгласие, след това казват: „Натиснете диез, за да потвърдите още веднъж, че вие имате това желание”. Така се прави в Европа. В България как се прави:/ „ Добър ден, обажда ви се ….предлагаме тази услуга…”. Дали сте казали „да” или „не” разговорът е приключил.
    Ще ви дам един случай, който обсъждаме в последната приемна.Един оператор на неуниверсална пощенска услуга идва при вас, връчва ви писмо с обратна разписка и казва: „Получавате този плик, подпишете се”. Вие като съзнателен български гражданин се подписвате, отваряте плика и виждате: „Честито, нов договор с оператора „Х”…”. Когато ти кажеш, че нямаш такъв договор, отговора е: „В съда аз ще кажа, че ти си го получил и си се подписал”.Ние коментирахме този въпрос и искаме да пресечем тези нелоялни практики. Мога да ви посоча и други примери. Стремим се да минимизираме тези практики и да дисциплинираме операторите. От предишната седмица такива нарушение се санкционират със 60 000 лева. Те ще изиграят дисциплинираща функция. През последните три седмици имаме намаляване на броя на жалбите.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, Вие споменахте сумата от 60 000 лева. Искам да ви попитам колко наказателни постановления са влезли в сила.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: В момента не мога да ви посоча точната цифра.Европейската комисия също се интересува и ние правим статистика. Както знаете българският съд е независима институция, но обикновено едно такова дело продължава две-три години. Нека народните представители да знаят, че ние сме единствената институция, която вкарва пари в държавния бюджет, и то сериозни средства.През миналата година тези суми бяха 70 млн.лева, тази година бяха 56 млн.лева.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: След като операторите са изобретателни, ние ще завишим санкциите, като фиксираме точна сума.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Европейската практика е те да бъдат „от – до”, но примерно ако вие вдигнете праговете, това ще изиграе още по-дисциплинираща функция.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Божков, аз имам още един въпрос към Вас. Той е свързан с една преписка от края на м.април 2011 г. във връзка с назначаването на г-жа Вяра Минчева за Главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията. Във Вашият официален отговор до г-н Вълков Вие заявявате две неща и моят въпрос е свързан с това. Първо казвате, че се е формирало общо мнение, че вътрешните правила на КРС се нуждаят от корекции. Извършени ли са тези корекции? Вторият ми въпрос е свързан с това, че информирате председателя Иван Вълков, че комисията ще предложи да бъде обявен конкурс за длъжността Главен секретар на КРС. Обявен ли е такъв конкурс?
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ:Искам да кажа три неща. Първо всички изисквания на вътрешните правила и на закона са спазени по отношение на назначаването на Главния секретар. Второ ако обърнете внимание на това писмо, за което говорите, най-важното съдържание на това писмо е следното, като преди това искам да отворя една скоба. Този сигнал се приписва на един човек, който на 68 години го пенсионирахме от нашата комисия и от тогава ни тормози, но това не е важно.
    Най-важното там е, че господин Вълков препоръчва да се създаде комисия и тя да излезе със съответните изводи. В изпълнение на препоръката на г-н Вълков ние създадохме комисия. Комисията беше от специалисти, юристи и т.н. и те излязоха с експертно становище че няма нарушение на процедурата. Тъй като явно се проявява голям интерес, аз искам да кажа три неща. Първо комисията не е по Законът за държавния служител, а е по Кодекса на труда. В Кодексът на труда няма изискване за трудов стаж. Вторият момент. Вътрешните правила, които някои го използват и се опитват да го преиначат, касаят определянето на размера на работната заплата. Ако вие сте на 51 година и станете Главен секретар на комисията, аз мога да ви дам максималният размер на работната заплата, която варира от 800 до 1500 лева, то не касае изискването за трудов стаж. Третият момент, на който искам да ви заостря вниманието. Как е написано това писмо и защо аз няма да влизам в подробности. Ние сме подписали това писмо, защото сме колективен орган и аз съм се съгласил с решението на колективния орган. За да направим конкурс, ние ще нарушим вътрешните правила. Аз никога няма да наруша нито законът, нито подзаконовите нормативни актове.Ние в комисията се събрахме и решихме когато сме в пълен състав да обсъдим вътрешните правила, тъй като един от нашите колеги е болен,ние решихме когато се върне този колега, да ги обсъдим петимата, защото сме колективен орган и защото както и каза и г-н Михов между равни,да обсъдим тези вътрешни правила и ако намерим да целесъобразно ще поставим нови критерии. Но към днешна дата пак казвам няма нито едно изискване нито за трудов стаж, нито за начин на избор, нито има задължение за провеждане на конкурс.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ще направя кратък коментар. Господин Божков, аз не разполагам с писмо, с което е иницииран Вашият отговор. Аз чета единствено вашето писмо. От това, което Вие ми казвате разбирам, че Вие не сте съгласен с това, което сте написали тук, че комисията ще предложи да бъде обявен конкурс за главен секретар. Пишете това и в същото време ви заявявате, че ще нарушите закона. Как тогава това нещо сте го написали? Вие едно нещо сте написали, един документ и ние него разглеждаме. В същото време Вие току що ми казахте, че ако се проведе конкурс за длъжността Главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията, вие ще нарушите закона.
    Същото се отнася и за вътрешните правила. Казахте, че се подчинявате на Кодекса на труда, че вътрешните правила могат да бъдат само свързани със заплати, в същото време тук, на базата на обсъждане какво Вие сте написали заявявате, че се формира общо мнение, т.е. и Вашето мнение, защото Вие сте част от тази колегиална общност от 5 души, че правилата се нуждаят от корекции. Сега разбирам, че може и да не бъде точно така, тепърва ще обсъждате с вашите колеги, тъй като един от тях отсъства.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вчера ние го обсъдихме и аз сега ви казвам какво е решението на комисията.Да кажем, че един човек инициира това писмо. Аз съм отговорил коректно на господин Вълков и съм изпратил и протокола от доклада на работната комисия.Аз смятам, че вие обективно ще прецените стъпките, които е предприел колективния орган и аз се съобразявам с този орган.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моят въпрос е г-жа Вяра Минчева на постоянен трудов договор ли е като Главен секретар?
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да ви припомня нещо. Миналата година господин Михов препоръча да се проведе конкурс, ние се съобразихме с тях и организирахме конкурс за финансов директор и съгласувателна процедура за Главен секретар.Главният секретар е на изпитателен срок.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Дали този срок не изтича днес и ако днес изтече, утре той минава на постоянен договор. Отговорете ми, Вие като ръководител на ведомството не може да не знаете това.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Госпожа Вяра Минчева е в отпуск, а това време не се смята за изпитателен срок, така че срока е малко по-дълъг.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тук в това писмо, подписано от Вас е отбелязано, че г-н Колев, който е тук до вас е изявил желанието да бъде обявен конкурс за Главен секретар, а г-н Тилев е казал, че трябва да се изчака. Сега разбирам от вас, че вчера, може би заедно и с г-н Колев се е оформило становище, че може и без конкурс да се назначи на постоянен договор г-жа Вяра Минчева, без обявяване на конкурс.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да кажа, че съм притеснен от диалогът, който се водеше преди малко по отношение на Главния секретар на Комисията за регулиране на съобщенията.Извинявайте господин председател,но това което казахте, че вие сте се съобразявали с препоръките на г-н Михов като народен представител по какъв начин да се назначават хора в КРС е политическа намеса, което отново искам да Ви кажа, че не е за предпочитане в един независим регулаторен орган. Господин Иванов вероятно имаше някакви притеснения по отношение нарушение на законодателството.Господа народни представители, ако няма такова нарушение, мисля че подобен диалог не бива да се води. Ако има проблем вътре в самата комисия по отношение на това, че на някой му харесва или не му харесва работата на Главния секретар на ведомството, кажете си го помежду си и нека председателя да реши какво решение ще вземе, не касае нас. Ние разбрахме, че е създадена комисия и тя е казала, че няма нарушения, но фактът че го поставяме, означава че се опитваме да окажем някакъв политически натиск по отношение кадровата политика на регулаторния орган, което не е добър атестат пред нашите партньори.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Имам право да протестирам, защото господин Мутафчиев не е прочел документите, които му са дадени.Мен най-малко можете да ме упрекнете за политически натиск. Тук е казано, че комисията предлага да бъде обявен конкурс за длъжността Главен секретар. Аз задавам този въпрос, който произтича от отговор, който председателят на комисията е получил.
    Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз чух, че комисията била колективен орган и затова трябвало с единодушие да решат кой ще бъде Главния секретар.Аз питам как се назначава Главният секретар на Министерски съвет, след като Министерски съвет е колективен орган? Има вътрешни правила, които се приемат и се дават конкретни правомощия.
    Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Имам един кратък въпрос. Вярно ли е, че г-жа Вяра Минчева съди България в Страсбург?
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Позволете ми да отворя една скоба. Това беше на общото заседание, когато препоръчахте да бъдат на постоянни договори и вторият момент беше да спазим изискването на закона годишния доклад да бъде даден до 30 юни, така че от вчера на вашето внимание и на председателя на Народното събрание, на президента на Република и на министър председателя е изпратен годишния доклад за тази година. Това се случва за първи път от 11 години, откакто съществува комисията.
    Що се касае за г-жа Вяра Минчева, искам да кажа, че ние я изслушахме на заседание и тя декларира, че не съди България в Страсбург.
    ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също искам да ви благодаря за това, че годишният доклад е изпратен, защото това е един добър знак, че нещата започват да влизат в някакви рамки. Това, че цените единствено в този сектор слизат надолу, за разлика от енергетиката, за разлика от топлофикация и т.н. също трябва да се отчете, но нашето желание е защитата на потребителите да бъде направена в по-висока степен от това, което е в момента. Аз смятам, че новите предложения, които ще бъдат направени за промяна на Закона за електронните съобщения, това което е предложено от Министерски съвет, с новите изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения, ще даде един добър знак в тази посока.
    Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да кажа, че този закон ако се приеме в този си вид, в който аз съм го чел, ще бъде най-чистият закон, който е преминал през цялото ниво на обществена дискусия, на прозрачност, на защита, на транспониране на европейската регулаторна рамка. Затова още веднъж благодаря за мъжеството на това Народно събрание, ако го приеме в този си вид. Горчивият опит по някой път показва, че някои лобистки интереси вземат връх.
    Колеги, благодаря ви.
    Преминаваме към точка Разни. Имате ли въпроси, които желаете да разискваме. Няма.
    Закривам заседанието.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
    ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

    /Иван Вълков/
    Форма за търсене
    Ключова дума