1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 102-01-52, внесен от Министерски съвет на 26.07.2011 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ четене.
3.Разни

---

На 01 септември 2011 година от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 102-01-52, внесен от Министерски съвет на 26.07.2011 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ четене.
3.Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 102-01-52, внесен от Министерски съвет на 26.07.2011 г. – за първо гласуване.
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Първан Русинов – заместник министър
Деян Динев – Генерален директор на РДВ
Красимира Стоянова – директор дирекция Правна
Красимир Гълъбов – инспектор в отдел „Летателна годност” в ГД ГВА.
Лора Крайн – главен юрисконсулт в ГВА
Милена Стойчовска – старши юрисконсулт в ГД ГВА
Петър Гетов – инспектор в отдел „Експлоатационни стандарти и лицензиране” В ГД ГВА.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз виждам, че заместник министърът на съобщенията ще защитава законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Ръководителят на ГД ГВА трябваше да бъде тук. Аз много уважавам г-н Русинов като специалист, но тук трябваше да бъде заместник министър Кичев, който да отговаря на въпросите, свързани с ГД ГВА. Предлагам да отложим разглеждането на тази точка за следващото заседание.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Главният директор на ГД ГВА е в болница, господин Кичев също има ангажименти.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз предлагам да започнем разглеждането на законопроектът, тъй като не малко хора са дошли тук за заседанието от ГД ГВА, РДВ, от дирекция Правна на министерството и т.н.В хода на разглеждането, ако има въпроси, които не са изяснени, тогава ще преценим дали да продължим с разглеждането на законопроекта.
Давам думата на г-н Първан Русинов.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря, господин председател. Всички знаем, че сме в последната фаза на наказателната процедура и този закон би трябвало да се разгледа, за да избегнем по-нататъшни неприятни последствия за нас.
Законопроектът въвежда изменения в няколко посоки. Кои са основните моменти, на които ще обърна внимание? Първият момент е свързан с въвеждане на директивата относно летищните такси. Най-голямото летище в тази държава ще определя летищните такси само, разбира се трябва да има орган, който да контролира този процес. В законопроектът е предвидено това да бъде ГД ГВА.
Друг основен момент в изменението е въвеждането на такса „Сигурност”. Тя също ще се събира от летищата. Таксата до този момент се определяше и събираше от РДВ. Вече се предвижда да се определя и събира от летищата. Всички тези такси ще бъдат определяни съгласно методика, а тази методика ще бъде част от наредба, която трябва да бъде издадена 6 месеца след влизането в сила на закона.
Друг основен момент в законопроектът е въвеждането на правила за така наречената „лека авиация”, съгласно европейския регламент държавите членки имат възможност да работят в тази посока и в тази връзка се предвижда да се създаде възможност леката авиация да определя някои от правилата в тази дейност. Въвежда се механизъм, като по официален ред се определят лица, които ще могат да вършат тази контролна дейност.
Последният момент, който искам да отбележа е отпадането на субсидията за обучение на пилоти.
Това е накратко, колегите ще ми помогнат ако има други допълнителни въпроси.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Русинов. Колеги, имате думата за въпроси по законопроекта.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз имам един въпрос към г-жа Стоянова. Какво правим с ГД ГВА? При сегашното положение на ГД ГВА се възлагат допълнителни функции по отношение на регулацията. Ще бъде ли той единственият орган, който ще следи за безопасност, сигурност и ще изпълнява функциите на българската авиация, или ще го занимаваме с търговска дейност. Въвеждаме директивата, всички сме очаквали това най-голямото летище с над 5 млн.пътникопоток да може само да договаря цените. Сега излиза по тази методика, която вие предлагате, че в един момент ГД ГВА ако има спорове ще бъде арбитър и ще реши каква съответно да бъде таксата. Всъщност си остава старият принцип на определяне на таксите. Тук въпросът е принципен, разбирате ли ме за какво говоря.
По отношение на таксите. Доколкото си спомням таксите бяха общо за аероавиационното обслужване. Сега това обаче ще бъде отделна такса. Виждам, че министерството натоварва с още една такса, когато се наложи да се издаде ново свидетелство или да се преиздаде. Ще се взема втори път такса, което досега не е съществувало. Ние ще натоварим операторите с още една такса, защо.
Аз искам да попитам ако имам един частен самолет какви преференции ще ползвам. Аз ще ползвам някакви преференции, а този който обслужва населението няма да ползва тези преференции.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми народни представители, надявам се по подходящ начин да успея да отговоря на въпросите. По отношение на функциите на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация. Както е заложено в момента в законопроектът, е предвидено ГД ГВА да придобие качеството на регулаторен и контролен орган, т.е. да не е орган, който да се грижи за поддържане на собственост. Именно в тази насока са предвидени и промените. В законопроектът са предвидени текстове за повишаване на регулаторните и контролни функции, по отношение на органите за сигурността, по безопасността, конкурентна функция в областта на регулацията и контрола на Главна дирекция Гражданска администрация е и решаването на спорове, когато такива възникнат между съответното летище и потребителите на летищни услуги.
Директивата, която наричаме накратко Директива за летищните такси изисква всяка държава член на Европейският съюз да определи орган, който да решава подобни спорове. Решаването на спорове по наша преценка е дейност по регулация и контрол, т.е. тогава когато едно нещо не е направено както трябва, например летищният оператор, в случая говорим за летище София, е определило летищни такси, които за потребителите са твърде високи, тогава идва регулацията, чиято цел е да каже тези такси дали са точно такива. Това е функция на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация. Затова по наша преценка е безспорно, че тя трябва да бъде регулаторен, контролен орган. Това е по отношение на функциите на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация.
По отношение на летищните такси в допълнение на това, което каза заместник министър Първанов бих добавила, че директивата на всяка държава членка дава възможността на най-голямото летище и летище, което достигне 5 млн.превозени пътници само да определя размера на летищните такси. Директивата дава възможност на всяка държава членка да прецени дали да приложи този режим и по отношение на други летища на своята територия.Преценката, която са направили българските власти е директивата да се прилага за летището, което има най-голям брой пътници на територията на Република България и това е летище София. Вероятно би възникнал въпросът какъв е смисъла на всичко това да даваме възможност на летището само да определя размера на таксите. Директивата изрично посочва, че целта всяко едно летище да предоставя качествени услуги за ползване на това летище. Необходимо е те да знаят каква инфраструктура се изгражда и съответно приходите от летищните такси, така както са определени да отиват за изграждане на инфраструктура и от тук да има предоставяне на ефективни услуги на всички, които ползват тези услуги.
Това е по отношение на зададените от Вас въпроси за летищните такси.
По отношение на въпросите за така наречените нетърговски полети накратко ще поясня. Нетърговски е всеки полет, който се извършва без заплащане. Господин Мутафчиев, ако Вие имате самолет и Вие превозвате с него Вашето семейство и това нещо се извършва без заплащане, това е нетърговски полет.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не съм доволен от отговорът, който ми дадохте. Тук трябваше да присъства Главният директор на ГД ГВА, за да му задам някои важни въпроси. Докога този орган ще бъде такъв, какъвто е в момента, което беше и по наше време.Аз не мога да приема, че по отношение на таксите ГД ГВА ще бъде органът, който ще определи таксите. Това е по-лоша система от системата, която съществува до момента. Още нещо, всички много добре и ясно си даваме сметка тези функции трябва да се премахнат от ГД ГВА, а ние продължаваме да ги натоварваме с такива функции, което е абсурдно. Ние това го знаем много добре и ще дойде време, когато пак ще бързаме със законодателството и пак ще казваме „Давайте, защото ще има санкции срещу България”.Аз знам каква е в момента политиката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Вие знаете колко спорихме и по отношение на летищните оператори, кой ще изпълнява функциите, трябва ли да се направи нещо в национален мащаб и т.н., като че ли това се забрави. Продължаваме да вървим по старата линия, по която се е вървяло винаги.
Това ми беше въпроса. Аз много добре разбирам защо Европейската комисия изготви доклад и вие участвахте във формиране на мотивите и защо се стигна до това едно поне от летищата да има свободата да определя съответно таксите и т.н., понеже голяма част от летищата вече са концесионирани. В този смисъл аз не получих политически отговор, получих отговор който вие може да ми дадете като директор на дирекция.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще подкрепя законопроектът, защото той изпълнява директивата на Европейския парламент. Имам въпрос и той е свързан главно с административният капацитет ГД ГВА. Моите впечатления са, че административният капацитет на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация не е в състояние да изпълни новите задачи, които ще бъдат поставени, нещо повече. Досега тази дирекция нямаше насоченост да осъществява такива функции на арбитър. По същество това са хора, които изпълняват други дейности и сега на тези хора трябва да се прехвърлят нови функции. Аз поначало имам въпрос към бившият министър Александър Цветков по отношение съставът на ръководството на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация.
Моят въпрос към заместник министър Русинов е ще се справи ли главната дирекция с тези нови функции, който й се възлагат съгласно § 6, чл.16б да разглежда спорове и т.н., защото това е изключително бих казал важна задача, изисква компетентност, изисква и изключителни възможности за диалог и решаване на подобни проблеми.
На второ място имам питане и то е свързано с облекченият режим,който се създава не само за нетърговските, но и за така наречените свръхлеки въздухоплавателни средства. Въздухоплавателното средство, което катастрофира в Поморие от тази категория ли е?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Не, не е от тази категория.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тогава този въпрос отпада. Този облекчен режим, който се предвижда за тези въздухоплавателни средства означава ли облекчен режим по всички тези системи, свързани със сигурността, ако не е това е една добра индикация.
Това е, което исках да кажа. Основният ми въпрос е може ли да се справи Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация с новите функции.
Имам още един въпрос. Съгласно директивата летище, което само определя летищните такси, трябва да има или над 5 млн.пътници или да бъде най-голямото в страната. Има ли забрана, която да важи и за по-малките летища? Няма.
Какви са съображенията на вносителите да отделят летище София от останалите летища в страната и да се създаде един дисбаланс, който трудно може да бъде обяснен? Ако се счита, че ГД ГВА в качеството си на арбитър ще намали един подобен дисбаланс, то тогава и другите може да бъдат освободени от задължението да спазват условията и сами да си определят летищните такси и арбитъра ГД ГВА да се произнася по тях.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: На първият въпрос ще отговоря, че по принцип трябва да е ясно, че с въвеждането на нови функции на ГД ГВА и натоварването му с допълнителни задължения ще изисква увеличаване на щата, за да може да отговори на новите изисквания.
Вторият въпрос, който беше зададен е дали въвеждането на облекчен режим за осъществяване на тази дейност, ще се отрази това по някакъв начин на сигурността на полетите.
Г-Н ПЕТЪР ГЕТОВ: Това няма да се отрази на сигурността на полетите, защото ще се увеличат хората, които ще се занимават с тази дейност. Ние ще имаме специален орган, който ще се грижи затова. Ще се осъществява контрол както по подготовката на екипажите, така и върху летателната годност на въздухоплавателните средства, защото повече хора още се занимават с това нещо.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Бих искала да се позова на регламент 216/2008, при което в мотивите за приемането на регламента изрично посочва, че не би било подходящо въдухоплавателни средства да са подчинени на общи правила. Въздухоплавателните средства, които имат обикновена конструкция или са с експлоатация главно от местен мащаб, както и тези които са построени от любители или са особено редки видове и са в наличност само в малък брой.
Регламентът съдържа основната идея и текстове, които ни дадоха възможност при обсъжданията с представителите на авиационната индустрия да приемем техните предложения и да направим съответните предложения за текстове за така наречената лека авиация.
Ще отговоря и на въпросът, свързан с летищните такси.На първо място директивата съдържа възможност, както казах и преди малко, държавата членка да реши дали да прилага този режим по определяне на летищните такси, както за най-голямото летище, така и за всички останали летища за гражданско ползване на нейна територия. Защо избрахме подходът да приложим това изискване единствено за летище София? Причините са следните: другите летища на територията на страната са летищата във Варна и Бургас, с които има сключен концесионен договор за 5 години.Провели сме разговори с концесионерите и тяхното становище е, че те не искат спрямо тях да се приложат тези възможности, които дава директивата. Разбира се не бива да забравяме и обстоятелството, че в съответствие с възможностите, които дава законът за концесионния договор, концесионера на летищата във Варна и Бургас събират летищните такси. Той ги събира, държавата определя техният размер. В продължителната кореспонденция, която направихме с концесионерът, тяхното изрично становище беше, че те не биха желали да се възползват от тази възможност да определят размера на летищните такси. По отношение на другите летища, летищата в Пловдив, Горна Оряховица и Русе, това са гражданските летища за обществено ползване, там както е известно ситуацията е доста по-различна от летищата в София, Варна и Бургас. Таксите, които се събират са пренебрежимо малки. Целта на летищните такси е летището само да отговаря за инфраструктурата. Те дори и сами да събират и да определят размерът на тези такси, при всички положения, там ще е необходимо допълнително финансиране от държавния бюджет, така че за нас се лишава от прагматична логика те да събират и определят размера на летищните такси.
Г-ЖА ЛОРА КЛАЙН: В рамките на общественото обсъждане по отношение на приложното поле на директива 12, авиокомпаниите също така изказаха мнение, че засега предпочитат летищата Варна и Бургас да не бъдат включени в промените.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз с третата част от отговорите не съм съгласен по следната причина. Първо политиката на Република България не е функция от това какво ще кажат концесионерите, защото от това което ми казвате това се разбира, вие едва ли не ми казвате: „Ще решим, ако концесионерите са съгласни”. Ако законът реши, че те ще си определят летищните такси, а има арбитър който ще се произнася върху реалния размер на тези такси това решава проблема. А защо не искат концесионерите? Има ли нещо в техните мотиви, не ние се въздържаме засега. Това поражда съвсем други основания за отговор.
Г-ЖА ЛОРА КЛАЙН: В тази връзка ще направя едно уточнение. В процесът на определяне на летищни такси участват от една страна летищния оператор, в случая концесионерите, от друга страна авиокомпаниите. В конкретният случай, в рамките на общественото обсъждане и авиокомпаниите също засега предпочитат решението да е такова, каквото в момента се предлага.
Г-ЖА МИЛЕНА СТОЙЧЕВСКА: Искам да добавя още нещо към това, което казаха моите колеги от ГД ГВА. Тъй като проектът за изготвяне на законопроект за прилагане на директивата беше в рамките на една работна група, назначена със заповед на г-н Кичев. В нея участваха както представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и председател беше г-жа Красимира Стоянова, така и с участието на летище София, ДП РВД и разбира се имаше и представители на индустрията. В тези две пространни становища на Асоциацията на българските авиокомпании, изрично мотивирано обосноваха желанието си единствено и само летище София да бъде този оператор по директивата. Ние нямаме виждане и готовност от страна на другите летищни оператори да бъдат такива. Това беше изразено в една достатъчно обсъждана в работни групи кореспонденция от страна на останалите летища.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Има думата г-жа Емануела Спасова, народен представител.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Аз се съм член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, приемете че в момента говоря като представител на летище София, защото виждам, че в момента няма такъв тук в комисията.Аз искам да благодаря на всички, които са изработвали по този законопроект, за голямата работа, която са свършили, затова, че въпросната директива 12 на Европейската комисия е транспонирана повече от точно и стриктно, затова че се взеха повечето от забележките, които направи летище София и препоръките и те влизат в законопроекта и да призова всички да придвижим този законопроект, защото най-важното нещо в нещо е такса Сигурност, която тегне вече като Дамоклев меч, защото знаете че Гранична полиция излиза от летище София и тези финанси се трупат на главата на летище София и тежат, просто трябва по-бързичко да влезе за разглеждане, така че аз специално мисля, че няма никакъв проблем. Тази директива е съвсем точно транспонирана и мисля, че ще бъде в полза и за другите летища, господин Иванов, не само за летище София. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В продължение на думите, които каза госпожа Спасова, аз ще кажа, че също подкрепям законопроектът и че той бързо трябва да бъде подкрепен от всички нас, защото той транспонира директивата. Уважаеми колеги, има и нещо друго, което беше споменато нееднократно. Искам да акцентирам и на това, че този законопроект въвежда ред в леката авиация. Досега тази лека авиация не беше дефинирана в закона, не беше отделена, та се ползваше от едни общи правила, които бяха за всички. В този законопроект ние въвеждаме ред именно в тази проблемна част от авиацията. Считаме, че хаосът който беше там не водеше до нищо хубаво. В момента чрез законопроектът ние въвеждаме стриктни мерки, по които ще се извършват полетите от тази авиация, на реда за определяне и издаване на разрешителните, въобще проблеми, които бяха на дневен ред и трябваше да бъдат решени и както казах в началото, няма да повтарям думите на г-жа Спасова, този законопроект въвежда директивата и по този начин урежда въпросите с летищните такси и въпроса с леката авиация, два доста големи проблеми, които считам че на този етап, с този законопроект ние за момента решаваме. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други изказвания?
Аз имам конкретно няколко въпроса към вас. Единият въпрос е свързан с такса Сигурност. Това, което разбрахме от вас е, че такса Сигурност ще е отнася само за летище София, няма да се отнася за останалите летища и това е отразено, след като е направено допълнителното обсъждане, или ще се отнася както по досегашния ред. Тази такса фигурираше в останалите такси – такса Пътници, такса Перони и т.н. Ако си спомняте на предишното разглеждане на законопроектът, преди по-малко от година, господин Свилен Крайчев даде предложение да бъде въведена тази такса Сигурност и тогава беше отговорено, че в момента не е целесъобразно.За другите летища ГД ГВА ли ще определи таксата за другите летища? Искам да знам на какъв критерии ще се определя самата такса – на броя на пътници ли, на кацане и т.н., по какъв начин ще бъде определяна самата такса?
По отношение на въпросите за техническото обслужване. Въпросът ми е към РВД,специално към неговия директор. Първо срокът, който е даден за влизане в сила на законопроекта е 6 месеца след като бъде приет. Това достатъчно време ли е, за да могат да бъдат извършени всички прехвърляния между летищния оператор и Ръководство на въздушно движение, да бъдат организирани всички тези прехвърляния документално, защото може би на места са нулеви стойностите, но в летище София има извършено реновиране на летището и там става дума за милиони левове.
Искам да поставя още един въпрос, но за съжаление тук не присъства главния директор, неговия заместник или главния секретар, така както в момента е тук заместник министъра, който отговаря за съобщенията. Той е тук , защото му са делегирани права от неговият колега и защитава в момента институцията. Давате едно много сериозно правомощие на директор на Главна дирекция да прилага и развива национална програма в гражданското въдухоплаване. Някой от вас може ли да ни представи такава програма, защото аз не знам да е направена или тя предстои да бъде направена. Моля да ни кажете в кратък анонс има ли такава програма или кога ще бъде готова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Такса Сигурност ще бъде прилагана от всички летища на територията на страната, няма да се отнася само за летище София. Как ще бъде определяна такса Сигурност? Предвиждаме издаването на наредба, въз основа на която ще има разработена методика и всяка една такса трябва да бъде обвързана с разходите. Тук в мотивите ние сме посочили как предвиждаме да бъде изчислявана, а именно: брой заминаващи пътници, в т.ч.трансферни; тегло на въздухоплавателното средство или съчетание от двете. Разходната база за изчисляване на таксата за сигурност може да включва елементи като преките експлоатационни разходи , разходите за инфраструктура, в т.ч.амортизационни отчисления, разходите за капитала. Това, което е важно, че разходната база за изчисляване на такса Сигурност няма да включва разходи, които ще бъдат направени за така наречените по-общи дейности по сигурността, като обща полицейска дейност,национална сигурност и събиране на разузнавателни данни.
В тази връзка към момента в министерството започване разработването и на методиката, за да имаме яснота навреме как точно ще бъде формирана тази такса, но това са основните принципи, които ще бъдат спазени, съответно ще бъдат отразени в методиката, въз основа на която ще се определя как ще се формира размера на тази такса.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Имаше два други въпроса.
Г-ЖА ЛОРА КЛАЙН: По отношение на националната програма за безопасност на полетите. Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и приложенията към нея изискват всяка държава да има такъв документ. Към настоящият момент на страницата на ГД ГВА е публикуван един такъв проект, който допълнително може би ще бъде обсъждан. В тази програма се предвиждат мерки за повишаване на безопасността, както и стратегия на авиацията във всички нейни области – летища, аеронавигационно обслужване, по други документи, свързани с изискванията към авиационните оператори също се изискват програми за безопасността. Това е нещо, което отдавна трябваше да бъде разработено, надявам се че съвсем скоро ще бъде факт.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Имам кратка реплика по отношение на това, което ни представихте. Вие казахте, че има такъв публикуван документ и вероятно трябва да се обсъди. Не вероятно, той трябва да се обсъди. По част от тези документи не се работи, по тях не се работи нито с браншовите организации, нито с летищните оператори, нито с всички, които са заинтересовани по тази тема. Това е един документ, който в момента разбрахме, че играе такава роля. Това не е приумица на народните представители, когато казват, че тук трябва д а присъства лицето, което отговаря за работата на съответната институция.
Г-Н КРАСИМИР ГЪЛЪБОВ: Аз бих искал да взема отношение по Националната програма за сигурност.Тази програма е качена на сайта действително. Там са разработени много критерии за оценка на риска и мерките, които трябва да се вземат за безопасността в различни сектори на въздухоплаването.
Това е проект, който от тук нататък ще бъде обсъждан и работната група е предложила този проект и предполагам, че ще продължи това обсъждане, няма да остане само качен на сайта.
Г-Н ДЕЯН ДИНЕВ: Първо за безопасността искам да внеса едно уточнение. План за безопасността на гражданската авиация има от много години. По-скоро тук говорим за едно техническо привеждане в съответствие с регламентите на Европейската комисия и сега го разглеждаме като програма. Всички организации, които се занимават с гражданска авиация имат такива планове, те се изпращат в централата, така че можете да бъдете сигурни, че план или програма като такава я има.
По отношение на техническото оборудване, и по-точно за срокът от 6 месеца. Ние също сме участвали активно в подготовката на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Този срок е съобразен и за нас това е техническо време и ще се вземат мерки под една или друга форма техническото оборудване и обслужване да бъде прехвърлено към всички летища. Аз мога да ви кажа, че например с летище Варна ние вече имаме сключено споразумение. Те ще си изградят изцяло ново техническо оборудване, знаете че ще има ремонт от м.октомври т.г. на полосата и концесионера ще закупи и ще експлоатира изцяло ново оборудване. Ние имаме готов план в случай, че някое от летищата не се прави навреме. Възможността е до 2 години да продължим да обслужваме всяко едно летище, разбира се срещу заплащане, но това е вече въпрос на междуфирмено договаряне.
По отношение на начинът и възможността за прехвърлянето на техническото оборудване в Преходните и заключителните разпоредби има няколко текста, в които е посочен начина, по който ще стане. Доколкото са моите очаквания, че с наредба на Министерски съвет, съответно на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъде определен начина, по който собствеността от държавното предприятие ще отиде към съответното летище.
Ако ми позволите да кажа няколко думи от чисто професионална гледна точка следното: няколко пъти се каза за освобождаване на полетите с нетърговска цел от заплащане. Всъщност това е закон, в него за първи път след много години, понеже навремето са били написани правила за лека авиация и т.н.,сега се вкарват основните понятия, които ще дадат основата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да разработи наредби, в които вече по-точно и ясно да бъде дефиниран начина, по който ще се провеждат полетите на малката авиация.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други въпроси?
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Аз искам на господин Динев да задам един въпрос.Казваме, че при летищата, сега в момента има основна такса Кацане. Сега предвиждаме нова такса Сигурност. Компоненти от тази такса и в момента фигурира таксата за пътници. Как ще намалим таксата за обслужване на пътници с тази малка част, която е за сигурността и ще направим една голяма такса сигурност, но при всички положения летище София ще намали и ще освободи част от таксите си от този компонент? Вие в момента се освобождавате от цветотехническото обслужване, но в мотивите пише, че няма да намалите таксата и няма да я коригирате за аеронавигационно обслужване. Ние четохме мотивите и не можем да си обясним защо и вие няма да намалите тази такса с тази част, която ще премине вече към летищата.
Г-Н ДЕЯН ДИНЕВ: Аз не съм чел мотивите в тази си част, но въпросът за формирането на таксите, както за летищата така и при нас се урежда, като се водят разговори и преговори с авиокомпаниите. РВД прави това от 7 – 8 години вече, защото регламентите, които ни задължиха влязоха в сила тогава, така че на базата на новите калкулации, в зависимост от това какво ще се случи, ние тогава ще вземем отношение, ще кажем дали може да се намали и с колко, защото ситуацията в която се намира в момента държавното предприятие е известна. Да, ние ще извадим част от разходите, но трябва да влагаме други, които са изцяло с други компоненти и не са свързани с това, което в момента се случва. Ние ще проведем преговори с ползвателите на нашите услуги и към момента не може да се каже конкретно какво ще се случи.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други изказвания? Тъй като не виждам други изказвания, ще представя на вашето внимание становището на Комисията по европейските въпроси и европейските фондове, което е положително по отношение на предложения тук законопроект.
Комисията единодушно е приела законопроектът. Тъй като няма разминаване и всички въпроси, които са свързани с европейските директиви, са абсолютно точни и аз лично ще подкрепя този законопроект.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – за второ четене.
Преди да преминем към разисквания по темата ще ви съобщя гости на заседанието по тази точка от дневния ред:
Представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов заместник министър, Юлия Цанова – държавен експерт в отдел „Технологии на ИО”.
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков - председател, Константин Тилев – член, Ирина Романска – член, Вяра Минчева – главен секретар.
От неправителствени организации, фирми сдружения и български асоциации:
М Тел – Искра Кусева
ДНЕС – Петър Хранов, Анжелика Цокова
Гражданско движение – Видовден – Ирена Пейкова, Виолета Манолова.
Глобул – Ясен Гуев, Ангелина Лякова.
Мобиком – Павел Велчев, Емил Рангелов
АПТИО – Янаки Ганчев
СЕК – Анета Иванова, Невен Дилков.
На предишното заседание стигнахме до разглеждането на §8а, по който има предложение на народните представители, бяха направени изказвания от народните представители, както и от господин Божков като председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Беше направено предложение и вярвам всички сте получили писмо и становище по направените предложения от Комисията за регулиране на съобщенията.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по така направените предложения?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще взема отношение по становището, което беше предоставено от господин Божков като председател на КРС и въпреки че считам, че част от неговите аргументи действително имат сериозна тежест, лично аз ще подкрепя предложението за § 8а и ще изкажа моите аргументи затова. За мен водещо е дефинираното в чл.22, ал.1, че комисията е колегиален орган. Колегиалният орган няма проблеми, независимо от възложените правомощия на председателя , което е изброено в чл.27, ал.1 в пет последователни точки, искам да подчертая че вносителите на това предложение – господин Вълков и други народни представители не оспорват нито една от тези пет точки. Това, което се въвежда е да се създадат правила, които да бъдат приети с решение на комисията и да се прилагат по отношение на дейностите в т.4 и т.5. Това даже би повишило прозрачността в работата на комисията и принципа е, че комисията е колегиален орган.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други мнения и становища?
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз няма да подкрепя този параграф, защото тези пет правомощия, които са дадени на комисията аз имам забележки. Питам ви как ще организира и ръководи дейността на комисията, след като може да му отменим с тези правила, които ще бъдат приети с решение на комисията, той да организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията. Какъв председател ще бъде той или да му отнемем правото той да сключва, изменя или прекратява трудовите договори? Да, ние тук не казваме какви ще са правилата. Защо ще приемем други правила? Те са конкретизирани. Ние даваме право на тези 5 човека да си изберат някакви правила,които ще регламентират на някой от тях петимата той да назначава и той да освобождава. Нима не се знае, че във всички административни органи трябва да има единоначалие, въпреки че това е колегиален орган, както каза и господин Иванов. Питам ви в коя администрация ще се събере органът и ще реши, че ръководителя не отговаря за изпълнението на бюджета. Кой друг ви питам ще отговаря за изпълнението на бюджета, освен председателя? Вие ако искате да му ограничите правомощията, кажете по-добре да няма председател. Вие искате работата в тази комисия да се осъществява на базата на правилник, изработен от тези петима човека. Вие всъщност казвате, че тази комисия не е необходимо да има председател. Кой ще носи след това отговорност по изпълнението на бюджета при финансова ревизия?
Аз мисля, че в администрацията винаги има един принцип на единоначалие, особено при хора, които се занимават с пари, при назначаването също. Не трябва да нарушаваме този принцип, защото някой може примерно да иска да смени господин Божков.Сменете господин Божков, сложете друг на негово място и закона да си остане същия. Какъв ви е проблемът не мога да разбера? Ако това е проблемът, кажете го. Не съм адвокат на господин Божков, за четвърти път го виждам, откакто е идвал в комисията, въобще не го и познавам.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Такоров, преди всичко чл.27, ал.1 по никакъв начин не се променя. Председателят на комисията продължава да отговаря за изпълнението на бюджета на комисията. Аз нямам впечатление колегите да искат отмяна на т.5 и на т.4, това че ще има правила, тези правила наистина изпълват със съдържание това, че органа е колегиален. Вие заставате на позиция, че има разделение според Вас в КРС и основните членове на комисията ще саботират работата на председателя, не би трябвало. Аз наблегнах на фактът, че той е колегиален орган.
Аз ще дам пример с нашата комисия. Имаме вътрешни правила, по които работи Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Означава ли това, че на господин Вълков не му са възложени определени функции да представлява комисията и т.н. В край сметка защо считате, че правилата се записват с користна цел. Вие казахте, че се отменят определени правомощия. Напротив, те не се отменят. Никой не може да прескочи председателят на КРС по отношение на организацията и отговорността за изпълнението на бюджета. Правилата може би ще разпишат как тази дейност ще се осъществява в рамките на комисията, но не за отнемане на правомощия и на отговорности.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз също не съм съгласен с твърденията на господин Такоров. Това е прочит между редовете. Ние първо трябва да кажем, че КРС е един колективен, колегиален орган. Той не е просто служител, той е комисар, така че председателят на тази комисия е един от всички, просто на него му се възлагат повече функции, които предварително са разписани от всички комисари, което според мен е най-редното и най-нормалното. Колективният орган взема решение как да работи. Не мисля, че се отнемат правомощия, права, за назначаване и за подписване на трудови договори. Това пак ще се осъществява, но по разписани правила от всички комисари. Те са абсолютно равни.Председателят на КРС е пръв сред равни, както е и в Народното събрание, което е колективен орган.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз не знам какви правила ще пишат. В крайна сметка не мога да разбера какви правила ще приеме комисията, може би ще препише текстове от закона за изпълнение на бюджета и за финансовия контрол. Там са записани абсолютно всички задължения по изпълнението на бюджетните правомощия на ръководителите или ще пишете по какъв начин се сключва трудовия договор, което е записано и в Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Какви правила ще пишете? Всичко това е регламентирано. Аз не мога да си обясня какво ще пишете в тези правила. Всичко това, което е написано в т.4 и т.5 е написано в други закони, само трябва да се изпълнява. Защо тези правомощия, които ги давате по т.4 и т.5 не са записани в чл.30, където е записано какви са правата на членовете на комисията?Как те ще пишат такива правила, след като те нямат права, които са по чл.30 от закона? Обяснете ми това.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други мнения или становища по въпроса?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин Такоров на няколко пъти попита какви правила ще се пишат. Мисля, че до 2009 г. имаше именно такъв текст, така че ако погледнете в архивите на КРС, ще намерите и съответните правила, тогава когато бяха гласувани включително текстовете, отменени от Конституционния съд.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, повече от 20 минути в това заседание продължаваме да коментираме текстовете по §8а, които бяха разгледани и на предишното заседание. Всеки един от вас имаше възможност да се изкаже и ще ви помоля да ограничите изказванията си в рамките на 1 до 2 минути, за да можем да приключим по този казус, защото ни предстои да обсъждаме още 214 параграфа.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Първо благодаря за вниманието и второ искам да пожелая успешна работа на комисията в есенната си сесия. Днес комисията взе едно изключително важно решение, което го очаква целият български народ по отношение на цените за терминиране в мобилни и във фиксирани мрежи. Искам да кажа, че какъвто й закон да приемете, каквито и правила да приемете, комисията си върши работа, вие първи ще го научите и сваля цените за фиксирани и мобилни мрежи два пъти.
Второ без да влизам в този диалог между господин Иванов и господин Такоров, искам да обърна внимание на това, което вие ме помолихте да аргументирам позицията си от предишния път и мисля, че отговорът на въпроса, който повдигна господин Иванов е, че той със своите практически действия е потвърдил правилността на това решение за отнемане на тези текстове, защото и Закона за защита на конкуренцията и Закона за финансов надзор и за други регулаторни органи, където е гласувал тези правомощия на другите председатели. Аз ще приема каквото й вие да гласувате, комисията ще изпълни законът такъв, какъвто вие го приемете, но въпросът е че точно преди една година, с цел уеднаквяване на подходите към всички регулаторни органи, ГЕРБ като водеща партия прие принципите за уеднаквяване на числеността на независимите регулаторни органи, на мандатността и правомощията. Това са критериите, уважаеми народни представители, трите критерия по които имат изработена позиция на ГЕРБ и благодарение на които станаха някои промени в другите регулаторни органи и това беше защитено пред Европейската комисия.
Аз питам какво налага една година след това да се наруши този принцип, който самите вие сте го приели. Ние в края на краищата тези изменения на ЗИД на ЗЕС ги правим от гледна точка на пълно транспониране на европейската регулаторна рамка. Какво налага изменението на тези правомощия? За мен много по-важни са въпросите, които следват в другия закон. Въпросът е ние да не попадаме под ударите и да ни критикуват европейските структури и върху това обръщам вниманието на народните представители, иначе заявявам че нямам никакъв личен интерес и нямаше да взема отношение, но тъй като господин Иванов винаги претендира за принципност и последователност, аз питам кога е това, когато гласува другите закони и другите пълномощия на независимите регулаторни органи или сега, когато поставя това като частност.
Още веднъж пожелавам успешна работа на комисията и пак казвам: ще изпълнявам законът такъв, какъвто вие го приемете.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да поздравя Комисията за регулиране на съобщенията за взетото днес решение. Действително намаляването на цените при терминиране на мобилните услуги в България е един крайно необходим акт, който наистина трябваше да се случи. Господин Божков, хубаво е и е принципно да се изисква действително комисиите и регулационните органи в страната да имат сходни изисквания, само че се убягва от едно изискване, при което Комисията за регулиране на съобщенията стои настрана, а то е за ценз на членовете на комисиите. Нека уеднаквим и тези изисквания, защото ще ви кажа, че например в Законът за защита на конкуренцията е казано, че председателят на комисия трябва да бъде юрист с 10 години стаж, членовете да са икономисти със стаж не по-малко от 5 години. Законът за енергетиката Вие знаете какъв е, аз мога да ви цитирам какъв да бъде стажа в енергетиката и т.н. В Държавната финансова инспекция се изисква 10 години стаж по специалността, докато в КРС има най-общ текст. Ако се приеме общо решение за еднакви изисквания, разбира се според спецификата на различните области, както за КРС, така и за другите елементи на изисквания към комисията, които вие отбелязахте, нямам нищо против, но не селективно само да търсите уеднаквяване само в определени посоки.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, други мнения и становища? Тъй като не виждам други вдигнати ръце като един от вносителите на предложението смятам, че имам право да кажа няколко думи. Ще започна основно с намаляването на цените по терминирането, тъй като това е едно положително решение, което е взела Комисията за регулиране на съобщенията, аз лично го приветствам, само че не приемам че сега стана това нещо, а можеше да бъде преди два месеца, когато на разглеждане на комисията тук лично аз го зададох този въпрос на срещата с мобилните оператори, вие също бяхте тук. Отворете и вижте какъв отговор ни дадохте тогава. Смятам, че не е нужно да минава един период от време, в което всички да бъдат убедени или да получим сигнали от Европейската комисия, затова че има неща, които не са достатъчно добре регулирани в нашата страна и да вземаме решение под някакво въздействие.
Това е по отношение на терминирането. Както още веднъж казах аз лично го приветствам за взетото решение и ви поздравявам.
По отношение направеното предложение, искаме да избягаме от всякаква спекулация. Нито едно от правомощията на сега действащият председател не се отнема, напротив всичко това се запазва, просто редът, начинът по който тези правомощия се упражняват се променя. Това е нашето предложение – по правила, които ще бъдат гласувани от комисията. Ако комисията прецени, че начинът по който е работил досега остава по същия начин, може да вземе това решение, няма никаква драма, още повече че самата комисия, всички тук сте съгласни, че това е колегиален орган, всички са комисари и имат еднакви права. Аз не виждам нещо, което да е сложно или на някой да му се нарушават правата или интересите.
В тази насока смятам напълно коректно предложението и ако някой от вас има друго становище, моля да го каже защото ще преминем към гласуване.
Г-Н ВАСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да кажа, че тези цени се определят на базата на пазарни анализи. Колеги, за последен път искам да ме разберете. В Европа пазарните анализи се правят от 6 до 24 месеца. Ние успяхме за 6 месеца да направим три пазарни анализи. Ние работим по европейските практики и излизаме днес с решение при изключително съкратени срокове – ние сме направили този пазарен анализ за 6 месеца. Искам да кажа, че това не е субективно решение на комисията, а в резултат на нашия труд.Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли някой желание да вземе отношение.
Предлагам да гласуваме § 8а. В чл.27 се създава ал.3.
„(3) Дейността по ал.1, т.4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 9. Има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
Предложението е свързано с чл.28, ал.3 в края на изречението след думата „комисията” се добавя „както и правилата по чл.27, ал.3”.
От страна на вносителите има ли предложения.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Ние сме изразили позиция предишният път. Нямаме възражения по предложените промени.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други изказвания по въпроса? Ако няма, преминаваме към гласуване.
В чл.28 се правят следните изменения и допълнения:
В ал.2 след думите „работа на комисията” се поставя запетая и се добавя „числеността”.
В ал.3 в края на изречението, след думата „комисията” се добавя „както и правилата по чл.27, ал.3”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 10. По § 10 няма направени предложения. Предлагам да бъде гласуван амблок.
Който е за,моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 11. Има предложение от дирекция Правна, което е редакционно.
Предложението е в чл.31 , в новосъздадената т.9 думите „…за преглед, предвидени в глава 9” да се заменят с думите ”по чл.157а”.
Текстът става: „ 9.насърчава регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в сроковете по чл.157а”.
Предлагам да чуем вносителите, след което ще дам думата на г-н Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да обърна внимание и това да се отрази в протокола. Става дума за т.5, на чл.30, която се заличава. Те се базират на действащото европейско законодателство. Приемането на изменението в чл.30, т.5 е много вероятно да противоречи на чл.7 от директива 2002 на Европейската общност и неизпълнение на задължения, произтичащи от европейското право, което ще доведе до основание за наказателна процедура. Затова много моля да прегледате този текст отново.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, за да не правим прецедент, искам да се запише в протокола, че ще преразгледаме § 10, т.5, съвместно с вносителя.
Преминаваме към разглеждане на § 11. Ще ви прочета текста.
„§11. В чл.31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т.1 думите „конкуренцията при предоставяне” се заменят с „пазара”.
2. Създават се нови т.3 и 4:
„3. насърчава инвестициите и иновациите в нова и подобрена инфраструктура, включително чрез гарантиране, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита риска, поет от инвестиращите предприятия, и допуска различни споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп с цел разпределение на инвестиционния риск, при гарантиране запазването на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа на равнопоставеност;
4. защитава конкуренцията в полза на потребителите и, когато е подходящо,насърчава инфраструктурната конкуренция;”.
3. Създава се т.5:
„5. отчита разнообразието от условия, свързани с конкуренцията и потребителите, които съществуват в различните географски райони;”.
4. Досегашната т.3 става т.6.
5. Досегашната т.4 става т.7 и в нея думите „европейско право” се заменят с „правото на Европейския съюз”.
6. Създават се т.8 и 9:
„8. налага ех аnte регулаторни задължения само когато липсва ефективна и устойчива конкуренция на съответен пазар и изменя или отменя тези задължения, когато това условие е изпълнено;
9. насърчава регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в сроковете по чл.157а”.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Обръщам внимание на т.8. Предложената разпоредба влиза в противоречие с новата редакция на чл.217, ал.2, във връзка с изменението на §3, ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕС. При анализът на посочените норми се вижда, че проекта допуска налагане на специфични задължения на предприятия, които не са определени за такива, със значително въздействие на съответния пазар, след извършването на анализ, които специфични задължения ще влияят върху извършването на ценовия контрол и ценовите ограничения. Ще помоля юристите ви отново да прецизират този текст.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Това е общо изискване, но ако ни дадете време ще разгледаме подробно текстовете, които касаят пет или шест члена. Това е общо правомощие на регулатора и не виждам как може да влезе в противоречие с конкретна разпоредба.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам само да допълня, че благодарение на пазарният анализ и за това което говорихме преди малко, не можем да приложим специфични задължения.Аз предлагам да отложите гласуването на този текст и експертите да го прегледат отново. Ако ни поканите и нас, ние ще си защитим позицията.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Тъй като ние очевидно няма да свършим с разглеждането на всички текстова на второ четене, предлагам да отложим разглеждането на този текст. Аз самият също ще се консултирам със специалисти и ще намерим добрата форма.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, съгласни ли сте с така направените предложения. Принципно всички са съгласни. Предложеният текст го отлагаме за гласуване. § 11 се отлага за следващо разглеждане.
Преминаваме към § 12. От §12 до §14 включително няма направени предложения.
От страна на вносителите има ли предложения.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Няма.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, някакви други предложения? Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване на тези параграфи амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 15. По този параграф има направени предложения от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова.
1. Допълнението на чл.35, ал.6, т.2, приложено с т.1 от § 15 да отпадне от законопроекта и да се създаде нова т.1:
„1. В ал.6 т.3 се отменя”.
2. В чл.35, ал.9 думите”заедно с приложенията към тях” да се заличат.
От страна на вносителите има ли предложения?
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: По т.2 нямаме възражения. Подкрепяме я, защото наистина това би могло да създаде доста затруднения с чисто техническото обслужване на този процес.
По т.1 искам на направя коментар. По този текст проведохме неофициална кореспонденция с референтите в Европейската комисия във връзка с отпадането на ал.6, т.2 и съответно т.3 да бъде отменена на ал.6. По принцип това предложение би могло да бъде прието, но искам да изразя опасения. Опасението, което беше изразено от колегите в съответните служби е такова – ако тези решения отпаднат от обхвата на чл.35, ал.6, по отношение на тях регулаторът попада в режима на чл.60 от Административно-процесуалния кодекс, което предвижда че той може да придаде разпореждане за предварително изпълнение на своите решения в тези две области.
Тук опасенията, които бяха изразени са, че се дава възможност регулаторът да преценява дали да придава такова предварително изпълнение, или да не го придава, а директивата изисква всички тези решения. В този смисъл макар по принцип да изглежда, че и предварителното изпълнение по закон, и придаването на предварително изпълнение от регулатора има едно и също правно действие, защото акта е изпълняем и защото съда може само да го спре, изваждането на тези две разпоредби би оставило възможност на регулатора по отношение на тях да преценява дали да придава предварително изпълнение или не.
В тази връзка мисля, че тук би следвало поне да се помисли за редакция на този текст.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Вие приемате това, което се предлага или имате допълнение към този текст.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз предлагам така, както е записано, тези две точки излизайки от тази разпоредба, дават възможност на регулатора да преценява дали да налага предварително изпълнение по отношение на тях или не. Всички тези актове на регулаторът трябва да са изпълняеми, т.е. поне трябва да има някаква редакция.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин Първанов, доколкото Ви разбирам, опасенията на комисията са наистина от наличието на някакъв субективизъм при вземане на тези решения от националния регулатор, като те се притесняват, че в определени случаи националния регулатор може субективно да вземе решение да не се наложат предварителните мерки, в определени случаи може да ги наложи. В такъв случай, ако наистина е така съм съгласен с Вас и може би ако имам 1 – 2 минути ще се опитам да преформулирам предложението, което сме направили или това може да стане при следващото разглеждане.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Комисията също смята, че трябва да се транспонира директно регулаторната рамка и европейската директива, така че ние предлагаме да се приеме препоръката на структурите, както каза г-н Русинов.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Вие подкрепяте предложението на господин Русинов.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Да, аз подкрепям това, което каза г-н Русинов, че той се е консултирал с европейските структури и те са му казали този текст, който вие сте го предложили, може да създаде тези субективни моменти.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Комисията за регулиране на съобщенията прави предложение за директно транспониране на директивата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз изслушах внимателно изложението на заместник министър Русинов, разбира се и това на г-н Божков и споделям тяхното мнение изцяло. Особено в случая, когато се касае както тук е записано, това са решения които се отнасят до изпълнение на наложени задължения на предприятия със значително въздействие на съответния пазар.Създаване на условия за субективна оценка спира дейността на регулатора.
Аз специално ще гласувам да остане т.3 в този си вид.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз имам едно предложение. Тъй като ще приключи работата на комисията след малко, няма да има възможност да се състави един текст, който да е готов за гласуване.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин Русинов, да уточним още един път. Вашето мнение е да отпадне предложението така, както сме го предложили – т.3 да се отмени и чл.35, ал.9 да се заличат.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Аз казах, че изваждайки текстовете в края на т.2 и т.3, те ще останат подвластни на общия режим на чл.60 от АПК, където се дава възможност за субективна преценка на регулатора, преди да наложи предварително изпълнение или да не го наложи. На мен единственото ми притеснение е, че регулаторът не трябва да има възможност да прави субективна преценка, неговите решения трябва да се изпълняват.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: В такъв случай ако ние направим съответното предложение всички тези , които са записани в чл.35 да бъдат с предварително изпълнение по чл.60 от АПК няма да има никакъв проблем според това, за което вие сте провели кореспонденция с европейските структури.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Моето разбиране е следното: директивата казва, че актовете на регулатора трябва да са изпълняеми и че това изпълнение може да бъде спряно единствено след решение на съда. Директивата не влиза в националното законодателство на държавите членки и не казва дали това трябва да е по закон или трябва регулатора да придава предварително изпълнение, т.е. в нашето законодателство ги има и двете възможности.
Тези две възможности от гледна точка на директивата според мен се препокриват по своето действие както във времето, т.е. дали това изпълнение ще бъде по закон или ще бъде придадено с изрично разпореждане в решенията от регулатора, т.е. неизпълняемо, докато съда не се произнесе.Ефектът е един и същ. Единствената разлика е, че когато предварителното изпълнение е по закон, регулатора не е длъжен да го мотивира, т.е. тежестта на доказване се прехвърля в засегнатата страна, а когато решението е по чл.60 и регулатора включи разпореждане за предварително изпълнение, той трябва да мотивира акта,който е издал. Това е единствената разлика. Ако вие имате колебание в каква посока да тръгнете, трябва да прецените какво предпочитате – регулатора ли да си мотивира актовете, регулатора да ги издава с или без мотиви, а всъщност този който оспорва да навежда аргументи, защото едни актове не съответстват на закона.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Всъщност специфичното българско законодателство в Административно процесуалния кодекс изисква тези актове да бъдат и мотивирани, както и международното право, с оглед с оглед прозрачността им, с оглед защита интересите на предприятията.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: По принцип когато органът, който издава акта го мотивира, другата страна има по-добра възможност за защита на решението.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: За да има по-голяма яснота, аз ще помоля г-н Русинов да прочете какво е казала Европейската комисия и тогава няма да има какво да тълкуваме.
Г-Н ПЪРВАН РУСИНОВ: Европейската комисия не ни е препоръчала нищо. Референтът от структурата на Европейската комисия, който отговаря за изпълнението на този закон изразява единствено опасение, че по този начин на регулатора се дава възможност за субективна преценка. Единственото, което имат като притеснение е: те казват, че акта трябва да е изпълняем, т.е. предварително изпълнение по закон или предварително изпълнение придадено от регулатора, но той не трябва да има преценка дали да го прави или да не го прави, в случай че се вземе решение да се вмени на регулатора задължение той да си мотивира решенията и да съответно за предварително изпълнение. Единственото опасение,което остана след проведената кореспонденция е, че към момента изваждането на тези текстове, регулатора би имал възможност да прецени дали да налага предварително изпълнение или не по отношение на решенията по тези два текста.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, тъй като въпросът явно е дискусионен, моето предложение е да изчистим текста и да го гласуваме следващия път, когато ще има готов текст. Дори и да стигнем до два различни варианта, ще ги предложим на народните представители и те да бъдат гласувани. Има съгласие по някои от насоките, но все пак ние трябва да стигнем до един коректен текст.
Предложението ми е да отложим гласуването на този параграф.
Тъй като по § 16, §17 и §18 няма направени предложения, предлагам да ги гласуваме амблок.
От страна на вносителите или от народните представители има ли предложения? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Уважаеми колеги, работното време на комисията приключи. Ние трябва да вземем решение да спрем дотук или да удължим работното време, тъй като по следващият параграф има направени три предложения и обсъждането ще продължи по-дълго.
Работата на комисията приключи. Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Иван Вълков /