1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – второ четене.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28. 09. 2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
4. Разни.

---

На 03 ноември 2011 година /четвъртък/ от 10.00 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.

ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – второ четене.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28. 09. 2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 7.06.2011 г. – второ четене, продължение.
4. Разни
Колеги, има ли някакви предложения по така представения дневния ред? Не виждам вдигнати ръце. Предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – второ четене.
Преди да преминем към второ четене на законопроектът представям представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Валери Борисов – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ще му дам възможност да се представи, тъй като той за първи път присъства в нашата комисия), г-жа Красимира Стоянова директор на дирекция Правна, г-н Петър Киров – заместник изпълнителен директор на агенция „Морска администрация.
Господин Борисов, имате думата да се представите като заместник министър на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Добър ден на уважаемите народни представители. Както чухте казвам се Валери Борисов и съм от две седмици назначен на поста заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с ресор „Електронни технологии и съобщения и електронно управление”. От месец май миналата година изпълнявах длъжността директор на дирекция „Електронно управление” в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Както казах преди две седмици на заседание на Министерски съвет министър председателят реши да направи промени в политическия кабинет на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Моите отговорности се разшириха със съобщения и информационни технологии.
С две думи бих искал да кажа какви са приоритетите на този сектор. Разбира се приоритет номер едно е електронното управление, тъй като то е много мощен инструмент за оптимизация на администрацията и нейната работа, за повишаване на прозрачността в работата на администрацията, за реализиране на съществени икономии от страна на администрацията с бизнес и гражданите.
Пред всички нас приоритетно стои въпросът с промените в Законът за електронните съобщения, тъй като знаете че там има повдигната наказателна процедура срещу България. Много усилено работим с колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в посока допълнителни разяснения пред колегите от Брюксел, с цел спирането на тази процедура. Имам увереност, че това нещо съвсем скоро ще стане факт. Разбира се разчитаме изцяло на разбирането от страна на ресорната комисия на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Парламента. Тъй като предстоят промени в законодателството, свързано с електронното управление без вашата подкрепа, без вашето разбиране не бихме се справили в изключително кратките срокове, които стоят пред нас за постигане на реални резултати в тази специфична област. Разбира се, че по всяко време, когато е необходимо министерство, заедно с моят екип сме на разположение на комисията, на депутатите от българския Парламент, за да обсъждаме и да работим заедно в посока бързата реализация на необходимите законодателни промени.
С това искам да завърша и ако имате някакви въпроси готов съм да отговоря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Крайчев, имате думата.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Господин Борисов, премиерът освободи предишния заместник министър с мотива, че се бави електронното правителство. Това е изключително важно за нас, за бизнеса особено услугите, които могат да се подадат на хората, които да не си губят времето и т.н.
Бих искал да чуя Вашето мнение по отношение на конструирането на това електронно правителство.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Крайчев . Отговорът на Вашият въпрос бих искал да започна със следното: в България ние сме поставили основите на електронното управление, т.е. ние имаме някаква даденост, върху която да стъпим. Разбира се това не са най-добрите дадености, с които бихме могли да се похвалим. В името на истината трябва да отчетем, че те съществуват.
Основният проблем, който съществува пред бързото развитие на електронното управление според мен е въпроса на координацията между отделните администрации и ще ви дам един пример какво се случи в последния месец, месец и половина, за да има координация между администрациите. Преди месец и половина на заседание на Министерски съвет по предложение на премиерът беше създаден Съвет за електронно управление, в състава на който влиза самия премиер като председател, двамата вицепремиери, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията като ресорен министър и министър Томислав Дончев, който отговаря за европейското финансиране.
Непосредствено след създаването на този съвет, от гледна точка координация между администрациите, се промениха драматично в положителна посока и ако трябва да направим паралел с напреднали държави в областта на електронното управление, които безспорно са Австрия, Естония, Белгия и други европейски държави, разликата между тях и нас е точно в по-добрата координация, която те успяват да осъществят, за разлика от нас.
Връщайки се отново към създаването на въпросният съвет, през този месец и половина, който изтече от момента на създаването на съвета досега, по което работя лично аз и колегите от дирекция „Електронно управление” и през който работим много усилено и успешно с абсолютно всички централни администрации без изключение, което не беше така преди два месеца.
Аз съм оптимистично настроен. Срокът, който беше комуникиран от 8 – 10 месеца наистина е изключително кратък и предизвикателен. Считам, че в рамките на тези 8 – 10 месеца можем да постигнем добри резултати в областта на електронното управление.
Що се касае до услугите, за които Вие споменахте, не знам дали уважаемите народни представители знаят, че Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията управлява най-големият проект по оперативна програма „Административен капацитет” с името „Развитие на административното обслужване по електронен път”. В рамките на този проект трябва да се случат много важни неща.
На първо място трябва да бъде анализирана нормативната уредба в областта на електронното управление и да бъдат направени предложения за нейното опростяване и подобряване.
На второ място в рамките на проектът ще бъде реализирана свързаност между базови регистри в държавата като например между регистър ГРАО – национална база данни население, търговски регистър, имотен регистър. Има един списък с 37 ключови регистъра, между които в рамките на проектът ще бъдат реализирани така наречените вътрешно-административни електронни услуги. Какво предимство ще даде това за бизнесът и за потребителите? Точно това което Вие казахте, хората да не ходят да се редят на различни опашки, от хората и от бизнеса да не бъдат искани данни, които вече съществуват някъде в администрацията и т.н.
Предстои обявяването на тръжна процедура за реализацията на тези неща следващата седмица. Следващата седмица Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията обявява официално процедурата. Съгласно Законът за обществените поръчки даваме максималния срок за подготовка на предложението от 52 дни, защото материята е сложна. Не искаме да правим компромис с качеството на предложенията, които ще получим за сметка на скъсяване на срока за подготовка на тези предложения, така че някъде около Нова година очакваме да бъдат получени предложенията от заинтересованите компании или консорциуми, както преценят потенциалните участници. След това може би около един месец комисията за оценка ще работи, защото повтарям още веднъж материята е сложна и в края на м.януари следващата година очакваме вече да имаме избрани изпълнители и да влезем в хипотезата за обжалване. Не искам да правя никакви прогнози какво ще се случи след това. През следващата седмица имаме планирана среща с представители на всички браншови организации, на която най-чистосърдечно ще ги помоля да намерят начин вътре в своите организации да ни съдействат.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Това няма да се случи.
Г-Н ВАЛЕНТИН БОРИСОВ: Какво означава, че няма да се случи? Аз видях по проектът, че обжалваха процедура за 18 000 лева и загубихме 4 месеца и половина докато мине целия процес по обжалването.В крайна сметка Върховният административен съд отхвърли жалбата, но ние загубихме четири месеца и половина.
Казвам всичко това с една единствена идея. Ако нещата се развиват нормално във времето, в рамките на резултати по него, може да очакваме в края на последното тримесечие на 2012 година, и това са тези резултати, за които ви говоря – регистрите. Това са най-важните неща – регистрите да започнат да си комуникират помежду си по електронен път,при ясно дефинирани законови основания затова нещо. Паралелно с този проект, за който говоря в другите администрации текат най-различни подобни проекти и отново се връщам на темата за координация. Моят фокус е точно там – координация и съвместна работа с колегите от останалите министерства, за да се опитаме заедно да преодолеем разбирането „Това си е моята информационна система и аз не искам никой да бърка в нея, да ползва данни” и т.н. Това бих могъл да кажа.
Други въпроси ако имате с удоволствие ще ви отговоря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, госпожо Георгиева.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Здравейте, господин заместник министър. Приятно ми е, че се виждаме и искрено се надявам да работим заедно, в синхрон. Моят въпрос е такъв. Запознат ли сте с дейността и работата на ЕФИЕС. Как вървят нещата към момента? За да осъществим електронното правителство има един друг елемент – широколентовия достъп, изграждането на широколентовия достъп. Как вървят процедурите там? Докъде са стигнали нещата по изграждане на широколентовия достъп?
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви за въпросът, това влиза в сферата на моите отговорности също. По конкретният въпрос, който поставяте отговорът е следния: приключи процедурата за избор на изпълнител за предпроектното проучване, която беше обявена от Министерство на земеделието и храните. В момента избраният изпълнител събира необходимите формални документи за пристъпване към подписване на договор – дължими данъци, свидетелство за съдимост на управителите. Понеже са консорциум от няколко фирми процесът е малко по-бавен. Вчера говорих с една от компаниите, която е в консорциума и очакваме, че другата седмица те ще са готови с тези формални документи и ще ги представят, така че другата седмица те подписват договор с Министерство на земеделието и храните. Срокът, който имат за изпълнение на проекта е 4 месеца, така че след 4 месеца ние трябва да имаме карта за така наречените „сиви зони” за покритие с широколентов достъп до интернет. На тази база трябва да бъде развита и процедурата в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Говорих миналата седмица с г-жа Павлова и се разбрахме, че тя през м.декември ще обяви процедурата, защото финансирането е през Оперативна програма „Регионално развитие” по този конкретен проект. Обявява се процедурата и при много стегната организация от страна на този изпълнител за предпроектното проучване ще влезе в рамките, които бъдат заложени в тази процедура. Няма спор, че без широколентов достъп до интернет електронното управление е обречено.
Вчера и аз слушах интервюто на новоизбраният президент г-н Плевнелиев. Електронното управление и широколентовият достъп е и в неговия приоритет, така че другия акцент на министерството безспорно ще бъде в изпълнението на този проект, защото много неприятно би било, а тя ги има, едни 20 млн.евро по Оперативна програма „Регионално развитие”, които да не бъдат използвани в тази област. Това е моят отговор – да, широколентов достъп е задължителен като предпоставка за добро електронно управление.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря за отговорът, само да ми обясните къде е допирната точка между широколентовия достъп и Министерство на земеделието и храните, освен утвърждаването на трасетата в земеделски земи, което е съвсем друга процедура и няма общо с това, за което говорим.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Допирната точка е една единствена – наличието на финансови средства, необходими за предпроектното проучване. Тази тема – предпроектно проучване е с давност повече от една година. Аз ви отговарям за неща, които съм дискутирал с г-н Първан Русинов. Преди повече от една година г-н Първан Русинов се е опитвал да намери средства за това предпроектно проучване като предпоставка за стартиране на голямата процедура и единствените възможни средства, които са били намерени са от Министерство на земеделието и храните, затова съвместно Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на земеделието и храните са разработвали техническо задание. Процедурата формално е обявена от Министерство на земеделието и храните, тъй като те са разполагали с въпросните средства. Това е допирната точка, но резултатът ще бъде използван за широколентовия достъп.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси има ли? Заповядайте, господин Петров.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Видно е, че постигането на тази цел – електронното управление в завършен вид не може да мине без Изпълнителната агенция „Електронни и съобщителни мрежи и информационни системи”. Предполагам, че знаете кой я управлява като изпълнителен директор персонално. Той се казва Христин Петков. Колегите се усмихват, защото знаят какво ще попитам, и то не е за първи път. Бих казал творческият път на лицето Христин Петков започва от учител по география, с диплома за Никарагуа за висшето му образование, минава през кмет на Сливен, областен кмет на Бургас и сега управлява информационните технологии в България, изпълнителната агенция която е наследник на ДАИТС, която беше с ранг на министерство. За мен това нещо, аз съм го изразявал многократно, е пълен абсурд. Какво разбира този човек от информационни технологии? Не знам как се случи това. Аз съм го задавал този въпрос още на г-н Цветков когато беше министър.
Когато един човек е некомпетентен в една област, той много лесно може да бъде манипулиран, може да му бъдат подсказвани решения, които той не ги осъзнава, да са изгодни за определени хора и определени среди, така мисля аз. Смятате ли, че вие може да разчитате на този човек при създаването на електронно управление и държавата може да разчита на този човек? Той иначе може да е много симпатичен и приятен, но за мен няма го професионалния елемент. Аз от две години продължавам да го задавам този въпрос. Какво е Вашето мнение по въпроса?
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Петров. В началото на отговора искам ясно да бъдат разграничени две неща. Електронните съобщителни мрежи и информационни системи са преносната среда. Те са базата върху която трябва да стъпи електронното управление на държавата като комуникационна среда. Те нямат отговорности за централни системи, за развитието на електронни административни услуги и т.н. Техните функции са ограничени до това. Да, те са в известна степен наследник на ДАИТС, които са били с ранг на министерство, но са били изпълнителна агенция второстепенен разпоредител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така че са едно ниво по-долу от ДАИТС.
Що се касае до професионализмът на г-н Христин Петков не искам да давам оценки, не би било колегиално от моя страна аз да давам професионална оценка на този човек. Това което казвате е истина. Той има малко допирни точки с комуникациите. Вероятно знаете, че екипът с който той работи беше подсилен с един заместник изпълнителен директор, който пък идва от комуникациите, и то от комуникациите на Министерство на отбраната.
Аз искам да вярвам, че Вашите опасения няма да са основателни що се касае до влияние, опити за внушение и т.н. Все пак с механизмите, които използваме в работата си съм уверен, че не бихме допуснали такова нещо.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Приемам отговорът, но все пак за мен остава някак си неразбираемо. Може да го разглеждате този мой въпрос като заостряне на вниманието.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Ще дам думата на колегата Иванов да зададе въпрос и ще пристъпим към приключване на този дебат.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин заместник министър, преди малко повече от месец Комисията за регулиране на съобщенията обяви конкурс за четвърти оператор на мобилни услуги. Въпреки, че по закон именно Комисията за регулиране на съобщенията обявява процедурата, а вие не може да нямате виждане по този въпрос и интерес към обявената процедура.
Обстоятелството, че преди две години се провали една такава процедура за четвърти мобилен оператор, има ли в момента някаква промяна в нагласите на големите бих казал европейски оператори да могат да стъпят в България чрез този конкурс или се разчита на някаква българска новосформирана компания, така както често пъти се случва у нас.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви за въпроса.Да, запознат съм с фактът, че колегите от Комисията за регулиране на съобщенията са обявили процедура за четвърти мобилен оператор, но ще се върна в началото на разговора с вас. Аз съм на тази позиция от две седмици и ви моля да ми дадете малко повече време да навляза във всички подробности в сектора. Не съм имал възможност да водя разговор с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и не искам да спекулирам с отговорът, който бих Ви дал в момента. Предстои една такава среща и това е една от темите, които ще обсъждаме с тях.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин заместник министър, аз напълно Ви разбирам и няма да настоявам за отговор, който очевидно Вие в момента не може да представите. Вероятно при нашите следващи срещи тук аз ще подновя въпросът, като се надявам през това време да получите изчерпателен отговор от КРС като тяхна позиция, защото обявяването на конкурс за четвърти мобилен оператор е въпрос и на политика в сектора. Това не е само едно решение, което взема г-н Веселин Божков и неговите комисари и по тази причина искам да разбера действително почива ли това на някакъв интерес за развитие на тези услуги у нас и на създаване на още по-голяма конкурентна среда, която трябва да доведе до намаляване на цената на услугите. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, ако няма въпроси предлагам да преминем към разглеждането на точка първа от дневния ред, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 02.08.2011 г. – второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
Който е съгласен с наименованието на законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Тъй като по §§ 1, 2, 3, 4, 5 и 6 няма направени предложения, предлагаме да ги гласуваме амблок.
От страна на вносителите имате ли някакви предложения. Няма.
Колеги, който е за моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
§ 7. Има думата г-жа Росица Пашалиева от дирекция Правно-техническа.
Г-ЖА РОСИЦА ПАШАЛИЕВА: Преди да гласувате, просто искам да обърна внимание на чл.73а. Бележката на отдела е, че така направеният текст противоречи на директивите, които се въвеждат с този законопроект. Това е директива ЕО/2009/21 и директива ЕО/2009/19. Редът, по който следва да бъдат признати организациите за извършване на дейностите по чл.73а следва да бъде регламент 391, както е указано в мотивите. Включеният текст е много общ и ще противоречи ако остане в този си вид , тъй като ще дава право да бъдат признати и по реда на други закони на Европейския съюз в далечното време тези организации.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, става дума за това че след думите „Международна конвенция за безопасност на човешки живот на море от 1 ноември 1974 година”, трябва да се допълни „изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 година…”
Г-ЖА РОСИЦА ПАШАЛИЕВА: Думите „признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз” трябва да бъдат заменени с думите „ с регламент 391 на Европейския съюз”, както е по изискване на директива ЕО/2009/21 и директива ЕО/2009/15. Това е регламент 391/2009.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Другият текст, който трябва да се допълни е по отношение на международните организации, къде са изготвени тези международни конвенции и т.н.
Вносителите съгласни ли сте с така направеното предложение.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря на колегата, която обърна внимание върху този текст.Разбира се този текст не е плод на недомислица или на недоглеждане от наша страна. Решението е изцяло в ръцете на народните представители, но когато този текст беше написан по този начин първо беше следвана практиката, която съществува в Кодекса на търговското корабоплаване в чл.6а и следващите, където се извършва препратка към действащото вторично право на Европейския съюз.
Категорично не съм съгласен със становището, че това би довело до противоречие с изискванията на директивата, тъй като в случая се касае за едно бланкетно препращане, което в същото време категорично посочва приложимата правна норма, когато се определя реда, по който ще бъдат признати класификационните организации да извършват дейността по чл.73а, ал.1.
Искам да обърна внимание, че текстовете които вече съществуват в Кодекса на търговското корабоплаване и които препращат към действащо вторично право на Европейския съюз като бланкетна норма са били обект на проверка, както по време на пиар ревю, по време на процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз, така и са били проверявани многократно от Европейската комисия в рамките на проверките, които тя извършва за реалното изпълнение и прилагане на действащото вторично право на Европейския съюз. Трябва да се има предвид, че в европейското право основният текст, т.е. легалният текст не е само регламента, когато се извършва изменение на регламент с последващи директиви и регламенти, за да бъде коректна препратката, би трябвало всеки път да се изменя чл.73а, ал.1 и всеки път да се казва :”регламент 391/2009 от реда за признаване на организации…”, както и да бъде изменен с „директива …”. Това би означавало всеки път Министерски съвет и Народното събрание да се занимават с една чисто правна техническа дейност, така че това са причините, поради които сме разработили този текст. Отново повтарям, че категоричното ни становище е, че това не е в противоречие с европейското право. Това е нещо, което съществува вече като практика, проверено от Европейската комисия и в никакъв случай не поражда опасност от наказателна процедура срещу България за неизпълнение на изискванията на Европейското право.
Г-ЖА РОСИЦА ПАШАЛИЕВА: Относно направените забележки искам да кажа, че така посочената препратка към действащото вторично право на Европейския съюз е обща и всъщност дава право тези организации да бъдат признати по друг ред. С директивите и целите на директивите са определени точно кой регламент следва да бъде приложен. Регламентите, след като бъдат изменени, те остават със същото наименование. Това, че се изменят не означава, че вие трябва отново да го вкарвате и да променяте регламента. Не е вярно. Вие вкарвате основният акт, а изменящите не е необходимо да бъдат внесени в закона. Това, което е в Търговският кодекс – чл.6и, който Вие коментирате е указващ текст и гласи в ал.2: „когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат прилагани пряко…”, с една дума това са регламентите, „… Министерски съвет приема разпоредби за тяхното въвеждане”. С една дума вие давате право когато имаме директива, те да бъдат въведени с наредба. Това е текстът, който сте вкарали, който е нотифициран и който казвате че е бил проверен.
Другият текст, който е в чл.6и е „мерки по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на вторично право на Европейския съюз, което всъщност е указващ текст.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Първо това, което казахте относно регламентът категорично не е вярно, защото всички последващи директиви и регламенти ако бъдат приети за изменение на основния регламент, могат да изменят реда по който да се извършва признаването на организациите, т.е. ако ние въведем тази препратка по начинът, по който вие искате и не изменяме впоследствие текста, като указваме кои са изменящите директиви и регламенти на Европейския съюз, това би означавало че нашия законов текст ще препраща единствено към първоначалния ред за признаване, т.е. това ще бъде ако не бъдат изменяни чл.73, ал.1 основания за наказателна процедура, тъй като България няма да е въвела актуалния ред за признаването на организациите. Това е първото.
Второ опасявам се, че в действащото вторично право случаите на признаване на организации не са безкраен брой, така че няма опасност да бъдат признати организации по различен ред от този, който е предвиден в действащото вторично право на Европейския съюз.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Имам един въпрос относно действащото вторично право на Европейския съюз. От отдел Европейско право твърдят, че трябва да се конкретизира че става дума за регламент ЕО/391. С кой друг регламент смятате, че това нещо може да се обърка или да се сметне, че това е някаква друга директива, имам предвид да минем по някакъв друг ред?
Г-ЖА РОСИЦА ПАШАЛИЕВА: В случая, както е изписан текста, законово кодекса дава право организацията да бъде призната и по друг ред на вторичното право, с една дума това може да бъде и земеделска организация, която да извършва морски дейности. Ще може ли да извършва морски дейности, не може? Тя трябва да има призната по реда на този регламент дейност. Това е и по директивата. Ще ви прочета и самите директиви. В директива 2009/20 се казва: „…призната организация означава организация, призната в съответствие с регламент 391/2009”, това е регламент 2009/20. Регламент 2009/15 е същият: „за целите на тази директива призната организация означава организация, която е призната в съответствие с регламент 391.” Посочените регламенти наистина могат да бъдат последващо изменяни, но те изменят текста на основния акт. Посочването на основният акт е едно и също. Той няма да смени името на регламента. С последващо изменение, независимо дали ще бъде регламент или директива, посочването на основният акт си остава основен, това е наименованието на акта. Това е така както при нашите законопроекти и ЗИД, когато изменяме даден закон остава наименованието на закона, но всички изменения се вкарват в основния акт и има консолидирани версии,които показват всяко изменение кога е станало и ти всъщност се основаваш на основния акт, а не на измененията. Измененията са вкарани в основния акт.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Аз смятам, че трябва да остане така както е записано – признати по действащото право на Европейския съюз, тъй като тези разпоредби се съдържат не само в така цитирания регламент, а се съдържат и в други части на вторичното право на Европейския съюз.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Доколкото разбирам притесненията на колегата са от чисто практическа гледна точка –дали например една земеделска организация би могла да бъде призната по този ред. Смея да ви уверя, че това е абсолютно невъзможно. Запозната съм добре с правото в областта на земеделието. Там за класификационни организации не се говори. Това са организации, въведени изключително и само в областта на морския транспорт по реда на действащото вторично право на Европейския съюз. Изключва възможността това да бъде право на отделна държава членка, както казахте преди малко, тъй като това е вторично право на Европейския съюз.
Подкрепяме като вносител текстът, който е предложен от Министерския съвет.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да преминем към гласуване относно § 7. При това положение текстът „действащото вторично право” да си остане в същия вид.
Който е за това текстът да си остане във вида, в който е предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 8.
По § 8 има предложение от н.п.Свилен Крайчев.
Господин Крайчев, имате думата.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, както казах и предишният път става дума за прецизиране на текстовете. В чл.74, ал.1 думите „ в пристанището”, което ограничава силно разпоредбата, се заменят с „в териториалното море, във вътрешните морски води или в българския участък на река Дунав в съответствие с международните договори, по които Република България е страна”. В текстът река Дунав е пропусната. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Крайчев. От страна на вносителят има ли предложения.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли изказвания от страна на народните представители? Не виждам вдигнати ръце.
Преди да преминем към гласуване съм длъжен да прочета новият текст:
„§8. В чл.74, ал.1 думите „ в пристанището”, се заменят с „в териториалното море, във вътрешните морски води или в българския участък на река Дунав в съответствие с международните договори, по които Република България е страна”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 9.
От дирекция Правно-техническа имате ли забележки.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Предложението на отдела е да има едно допълнение, което е свързано с правилата на речния надзор по река Дунав, приети с Постановление № 658 на Министерски съвет.
От страна на вносителите има ли бележки.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Нямаме възражения срещу предложението на отдел Правно-технически.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам първо да гласуваме предложението на дирекция Правно-техническа.
Който е за предложението на дирекция Правно-техническа,моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предстои ни да гласуваме целият § 9, с допълнението което бе направено от дирекция Правно-техническа.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият нов § 9а по предложение на н.п.Свилен Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Това е едно предложение, което определя всъщност корабните документи – от една страна това да бъде министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на видовете документи,които се изискват и от друга страна и от друга страна вида и формата на корабните документи да бъдат определяни от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Това е с цел по-оперативно да бъдат направени тези неща. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Крайчев. Аз също искам да кажа няколко думи за това, че съм напълно съгласен и подкрепям предложението на колегата, тъй като това е една добра практика в други държави, като имам само едно допълнение, ако той естествено е съгласен – думата „формата” да се замени с думата „образците”, защото по принцип това са наименования, които се ползват в администрацията.
Давам думата на вносителите да изкажат техните съображения.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: По принцип предложението на г-н Крайчев от практическа гледна точка наистина е добро. Действително, за да се избегне тафталогия в ал.1 и ал.2 /ал.1 е видът и ал.2 е формата/, замяната с думата „образците” е добра. Също така може би по-правилно е вместо „определя” да се запише „утвърждава”. Формата на корабните документи в голяма част идва от международните конвенции и те само се допълват, като се добавя „Република България”, „Морска администрация” и т.н.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Крайчев, съгласен ли сте с направените предложения.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Да, съгласен съм.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Предлагам да ви прочета целият текст, след което ще го подложа на гласуване.
„Създава се §9а със следното съдържание:
§9а. Член 86 се изменя така:
Наредба за водене на корабните документи
Чл.86.(1) Видовете корабни документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Образците на корабните документи се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По §§ 10, 11, 12 и 13 няма направени предложения. Те стават съответно § 11, §12, §13 и § 14.
Който е съгласен да бъдат гласувани амблок, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия § 14.
От дирекция Правно-техническа имат бележки, които ще ги прочета.
По § 14, който става § 15. В наименованието на Глава ХVа, в чл.346а, чл.346б и чл.346в навсякъде думите „корабособственика”,
„корабособственикът” и „корабособствениците” се заменят се заменят с думите: „корабопритежател”, „корабопритежателят” и „корабопритежателите”.
От страна на вносителите имате ли бележки? Нямате, приемате текста. Предлагам да гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 15, който става § 16. Там по същият начин бележките са правно-технически – заменя се думата „собственика” с думата „корабопритежателя”. Аналогично е направеното предложение.
От страна на вносителите има ли бележки. Нямате възражения, прочитам текста.
§ 16. В чл.346г се правят следните изменения: 1. В заглавието думата „сертификат” се заменя с думата „свидетелство”. 2. в ал.1 думата „корабособственика” се заменя с думата „корабопритежателя”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 16, който става § 17.
Има правно-технически бележки. Става дума за едно допълнение в § 15 б. с членове от чл.346д до чл.346ж и другото е препратката е в ал.4 на чл.346з, чл.347 ж, става вече чл.346ж.
Вносителите приемате ли тези поправки. Няма възражения.
Който е съгласен с така направените корекции от страна на дирекция Правно-техническа, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега е необходимо да гласуваме и § 16, който става § 17, с направените редакции.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 17, който става § 18.
Има направени предложения от дирекция Правно-техническа.
Вносителят има ли съображения. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега е необходимо да гласуваме § 17, който става § 18 с направените корекции от дирекция Правно-техническа.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващите §§ 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26 включително. Те са по вносител Съответно стават от § 19 до § 27.
Който е за да ги гласуваме амблок, тъй като нямаме направени предложения, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 27, по който има направено предложение от н.п.Свилен Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Всъщност това е за по-голяма яснота, защото от една страна съгласно директивите Изпълнителна агенция „Морска адаминистрация” е задължена да събира информация, а от друга страна тези, които са държатели на тази информация, респективно корабособствениците или корабопритежателите не им е вменено задължението да я подават на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и поради тази причина предлагам това нещо да бъде ясно изписано в текста.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Киров, приемате ли този текст.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Това е доста навременно предложение на г-н Крайчев и с неговото приемане ще бъде наистина по-лесно изпълнението и прилагането на този параграф.
Подкрепяме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други изказвания. Ако няма, ще ви прочета текста с направените изменения на § 27, който става § 28.
§ 28. В глава 17 се създава чл.372а .Информация относно безопасността на морските кораби.
Чл.372а, ал.1. Изпълнителна агенция „Морска администрация” поддържа база данни за корабите, плаващи под българско знаме, която съдържа:
1. данни за кораба (име, ИМО номер);
2. дати на извършване на прегледите, включително допълнителните и допълващите прегледи, ако има такива, и на одитите;
3. признатите организации, участвали в издаването на свидетелството и в класификацията на кораба;
4. компетентния орган, извършил проверка на кораба съгласно разпоредбите за държавен пристанищен контрол, и датите на проверките;
5. резултатите от проверките в рамките на държавния пристанищен контрол (нередности: „да” или „не”, задържане: „да” или „не”);
6. информация за морски произшествия;
7. информация за корабите, които през предходните 12 месеца са отписани от регистрите на корабите на Република България.
(2) Информацията по ал.1 се събира, поддържа, осъвременява и използва с цел изпълнение на задълженията на Република България като държава на знамето, повишаване на безопасността и предотвратяване на замърсяването от кораби, плаващи под българско знаме.
(3) Информацията по ал.1 се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
(4) Информацията по ал.1, точки 4 и 5 се предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация” от корабопритежателите на кораби плаващи под българско знаме не по-късно от 7 дни от извършването на проверката.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 28. По § 28 има направено предложение от н.п.Свилен Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Това е във връзка с предходният член – имуществените санкции, ако не предадат тази информация корабопритежателите.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Логично предложение. Наистина след като се създава задължение трябва да има и насрещна санкция, за да може да бъде приведено в изпълнение това задължение, така че подкрепяме предложението господин председател.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги въпроси или други някакви предложения имате ли? Няма.
§28, който става § 29 има следния текст:
„§29. В чл.374 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става алинея 1 и в нея съюзът „и” се заменя с „и/или”.
2. Създава се алинея 2 със следното съдържание:
„(2) Корабопритежател, който не предостави информацията по чл.372а, ал.4 в предвидения срок се наказва с глоба или имуществена санкция 500 лв, а при повторно нарушение 1 000 лв”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 29. По § 29 също има предложение на н.п.Свилен Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: В чл.375 , алинея 1 става дума за алкохола. Приветстваме това допълнение в кодекса във връзка с ограничаване употребата на алкохол и упойващи вещества, но тук прави впечатление сумата, защото това което ние току що гласувахме за нарушенията на корабопритежателя, ако не предостави информация се наказва с глоба от 500 и 1000 лева, това са всъщност доста мощни фирми, докато тук за член на екипаж е също 1000 лева, което е също някакво несъответствие. Аз говорих с представителите на министерството и ме увериха, че това е техническа грешка, поради което предлагам глобата за член на екипажа да бъде не 1000 лева, а 100 лева. За един член на екипаж на една рибарска лодка сумата от 1 000 лева е доста голяма.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ако приемем по ал.1 глобата да бъде 100 лева, нормално е в ал.3 при второ нарушение глобата да бъде 200 лева. Обикновено второто нарушение се санкционира с удвоен размер на паричната глоба.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Истината е, че за първи път се въвежда ясна правна регламентация за санкции на лица, които са членове на екипажа на корабите, които са употребили алкохол и изпълняват своите задължения. Разбира се ние нямаме опит с практическото прилагане на такива текстове. Трябва също да се има предвид, че наказанието по ал.1 и наказанието по ал.3 на чл.375 задължително се комулира с лишаване от право за заемане на длъжност на борда на кораба, което само по себе си има доста силен, възпиращ ефект, особено наказанието по ал.3 в случаите на повторност то предвижда лишаване от право за заемане на длъжност в продължение на една година. Като се има предвид доходите, които се реализират от море може да бъде доста по-тежка санкция от самата глоба, така че тук сме изцяло във вашите ръце, господин председател Със сигурност когато съберем повече практика по прилагането на този текст и ако се срещнат практически проблеми ще се обърнем отново към Народното събрание за адекватни корекции, които според нас биха отразили по-пълно практическата страна.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, някакви други мнения.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз искам само да поясня, че лично аз имам такива притеснения, че тези проверки, особено за алкохола, ще бъдат насочени, и то физически е така, към тези малки плавателни съдове, а не към големите, защото там има вахти , които се дават и контрола е много по-труден, докато в малките плавателни съдове те ще бъдат подложени на този контрол. Да не стана така, че някак си да упражним по-голяма тежест върху тях и поне и за първи път го вкарваме това право в закона, ясно е че трябва някакъв период от време хората да го осъзнаят, че това е правилно и т.н. Да започнем сега с по-малката санкция, а по-нататък ако наистина е необходимо, би могло да бъде променено.Благодаря.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Не може ли да разсъждаваме по друг начин. Да диференцираме глобата, тъй като доколкото плавателното средство е по-голямо, толкова отговорностите са по-големи. Аз не знам как се движат, като тонажи ли са. Може да помислим затова ако е голям кораб, с голям тонаж глобата да е еди каква си, ако е някаква малка лодка глобата да бъде друга. Според мен глобата не може да бъде принизена, по-хубаво е да няма глоба в такъв случай.
Вие сте прав, колега Крайчев, че наистина за малките лодки глобата от 1000 лева е доста голяма, така че може да се диференцира като отговорност по отношение на плавателното средство.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ:Първо във връзка с изразеното опасение от господин Крайчев искам да кажа, че със сигурност няма да бъдат насочвани проверките единствено към малките кораби. Ние имаме и много добри работни взаимоотношения с пилотите. Знаете, че пилотажът ни е задължителен във всичките ни големи пристанища за кораби над 1 000 брутотона, а самите пилоти имат задължение да докладват всеки проблемен случай, с който се сблъскват докато изпълняват своите задължения на борда на корабите. Това ще ни даде възможност адекватно да санкционираме тези случаи, с които те се сблъскват. Със сигурност с пилотите ще бъде проведен много сериозен разговор след влизане в сила надяваме се на тези разпоредби, така че да не се окаже, че да не се измъкват, да минават „през мрежата” грубо казано капитани или други членове на екипажа, които са си позволили да извършват своята дейност на кораба под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Във връзка с възможното диференциране на глобите, в зависимост от тонажа на кораба, искам да отбележа, че ние все пак сме използвали аналогични текстове, доколкото ми е известно в Закона за движение по пътищата няма различни глоби в зависимост от това дали шофираш камион или шофираш обикновено МПС. Възпиращият ефект в случая ми се струва, че би бил по-скоро от наказанието, което е свързано със забрана за заемане на длъжност на борда на кораба. Действително глобите не са толкова високи, но бих ви предложил да започнем с този текст и да кажем след една година, когато имаме някаква практика по прилагането му да дойдем да докладваме в комисията и да ви представим данни за прилагането на този текст, за да имате информация за това как се прилага текста и какво е въздействието всъщност от неговото реално приложение. Тогава вече, въз основа на такъв анализ може да се мисли за диференциране или завишаване съответно на наказанията. Благодаря.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Аз разбирам това, че ще имате разговори с пилотите, но там на големите кораби е добре, винаги има вахтен помощник, има ролеви и капитана. Това са три лица, може един от тях да е употребил алкохол, но така или иначе не застрашава много сигурността, да кажем че съм съгласен с това. От друга страна съгласен съм и с това, което каза госпожа Георгиева, но ми се струва, че ще усложним много нещата.Поради това казвам нека наистина да започнем, а пък догодина ще видим резултатите.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, така или иначе трябва да направим някаква корекция. Има едно предложение, което е направено от г-н Крайчев по ал.1 глобата да бъде 100 лева. Второто предложение е направено от господин Иванов да се промени глобата в ал.3, тъй като има допусната грешка от вносителя – не може при първо нарушение да е 1 000 лева, а при второ нарушение – 500 лева. Просто трябва да решим дали глобата да бъде удвоена или не. Затова искаме да чуем и вашето мнение, защото ако трябва толкова да са принизени глобите, по-хубаво да ги няма. Аз съм напълно съгласен с това, което каза колежката Георгиева. Трябва да има някаква санкция, защото другият вариант е да минем на глоба от 200 лева при първо нарушение, да си остане при второ нарушение 500 лева, защото второто нарушение вече води до рецидив. Дори това да е лодка, ако е през лятото и той нарани някой турист или някой човек на плажа само поради това, че е употребил алкохол, тогава всичко това за което говорим няма никакъв смисъл. В крайна сметка животът на човека и безопасността за корабоплаването са водещи в тази насока.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Наистина господин председател подкрепям Вашето предложение за завишаване на първоначалната глоба и за оставане на следващата глоба на 500 лева, защото трябва да имаме предвид, че и понятието екипаж в голяма степен се свързва преди всичко с търговските кораби. На практика ще понесат глоба хора в случаите,в които кораба например е екипаж от един човек. В този случай той ще си има собствената моторна лодка, която няма да може да кара една година, но все пак ще продължи да се вози на нея, може да си вземе някой друг да го вози и единствения начин да се въздейства върху личността на дееца ще бъде глобата, така че в този смисъл бихме предпочели да остане и глобата и да се комулира със забраната за заемане на длъжност, а да не отпада глобата като въздействие върху личността на нарушителя. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги , предложението е в ал.1 глобата да бъде 200 лева.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Г-СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Оттеглям моето предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Сега гласуваме цялостното предложение на комисията.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към §30, който става § 31 и §31, който става §32.
По тях няма направени предложения.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към следващият § 32, по който има направено предложение от н.п.Свилен Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Предложението ми е във връзка с прецизиране на текста и да няма двусмислие, защото така прочетено изречението означава, че виновното лице може да бъде и корабопритежателя и агента на кораба, което не е възможно. Поради тази причина правя това предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към прочитане на текста с направената редакция, именно:
В §32, чл.383, ал.1, изречение четвърто се изменя така:
„На нарушителя се дава копие от фиша, като глобата по него се заплаща преди отплаване на кораба от виновното лице или от негово име чрез агента на кораба”.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 33 и §34, които стават съответно §34 и §35, по които няма направени предложения, които предлагам да гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 35.
От дирекция Правно-техническа имат бележки.
Г-ЖА АНА : Схематичното място на новосъздаденият чл.384 а е в глава 18. Предлагаме тъй като чл.384а тъй като е накрая вече на кодекса, да бъде чл.385.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Корекцията е чисто техническа. Предлагам да бъде изчетена, за да можем да я гласуваме.
§36 става § 36 в следната редакция:
§ 36. В глава 18 се изменя чл.385.
„Чл.385.(1) За обезпечаване събирането на глобата или обезщетението, наложени по тази глава, корабът, независимо от собствеността му, се задържа едновременно с връчването на акта за установяване на нарушението.
(2) Задържаният по реда на ал.1 кораб се освобождава след представяне на парична или банкова гаранция в размер на определените в наказателното постановление суми”.
От страна на вносителите има ли бележки.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 36, по който има предложение от н.п.Свилен Крайчев.
Г-Н СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Предложенията са две.Създаване на точки „ж” и „з”, като идеята е, че е пропусната възможност знамето да не е вдигнато и поради това се налага първата редакция.Второто е, че при извършване на риболовна дейност действието на фаровете създава големи затруднения на маневрирането на големите кораби, които са длъжни да минават по тези фарватери. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на вносителите.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други предложения. Тъй като не виждам вдигнати ръце, ще ви прочета текста който е предложен за редакция.
§ 36 става § 37 при следната редакция:
„§37. В §1а от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т.35: а) в текста преди буква”а” думите „за кораби, които не извършват международно плаване” се заменят с „за кораби, които не попадат в обхвата на международните конвенции”;
б) създават се букви „ж” и „з”:
ж) националното знаме е повредено, износено или липсва;
з) извършване на риболовна дейност по фарватера или на места създаващи препятствие за маневриращите кораби;
Създават се точки от 36 до 40.
36. ”Корабно гориво” означава всякакъв въглеводороден минерален нефт, включително смазочни масла, използвани или които ще бъдат използвани при експлоатирането или задвижването на кораб, както и всички остатъци от такива продукти.
37. „Застраховка” по смисъла на глава ХVв представлява застраховка със или без самоучастие, в т.ч. застраховка за вреди по вида, обичайно предлаган от членовете на Международната група на клубовете „Пи енд Ай” (International Group of P&I Clubs ), както и други ефективни форми на застраховане (включително доказано самозастраховане) или финансови обезпечения, предоставящи сходни условия за гарантиране изпълнението на задължението за обезщетяване на причинените вреди.
38. „Призната организация” означава организация, която е призната в съответствие с Регламент (ЕО) № 39/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на корабите.
39. „Свидетелства” означава задължителни свидетелства, издадени съгласно съответните конвенции на Международната морска организация.
40. „Одит от Международната морска организация” означава одит, осъществен в съответствие с разпоредбите на Резолюция А.974 (24), прието от Асамблеята на Международната морска организация на 1 декември 2005 г.”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Допълнителни разпоредби.
Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 37 няма направени предложения.
§37 става § 38.
Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към §38, § 39 и § 40.
По така прочетените от мен параграфи има ли бележки и изказвания.
Г-ЖА АНА : По § 40 е допусната една техническа грешка. Тъй като създадохме нов параграф ,моля да се отчете че цитираният параграф е § 18.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Колеги, който е съгласен да гласуваме амблок § 38 и § 39, тъй като по тях няма направени предложения, те съответно стават § 39 и §40, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Направено е предложение от дирекция Правно техническа, което е от технически характер относно § 40, който става § 41 - §17 да стане § 18.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целия § 40, който става § 41 с направеното предложение от дирекция Правно техническа.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Завършихме второ четене на Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28. 09. 2011 г.
Господин Киров, заповядайте да ни запознаете с Конвенцията.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби е прието в Найроби на дипломатическа конференция, организирана от Международната морска организация в периода 14 – 18 май 2007 г.
По своята същност тази международна конвенция е елемент от другите международни конвенции, приети от Международната морска организация, които регламентират гражданската отговорност като отговорност и обезщетяването на вреди, които се свързват с дейността на корабопритежателите и на управляваните и притежаваните от тях кораби.
Конвенцията следва обичайната структура на тези конвенции, които се приемат от Международната морска организация. На първо място тя предвижда обективна отговорност на корабопритежателя, т.е. не е нужно да има вина у корабопритежателя за възникване на необходимостта от възстановяване на щети.
Конвенцията на следващо място регламентира случаите на маркиране на имущество, което е потънало; случаите на задължително изваждане на потънало имущество; обстоятелствата които се отчитат, когато е необходимо да се възложи задължително изваждане на потънало имущество на корабопритежателя.
Конвенцията дава възможност за освобождаване на корабопритежателя от отговорност в изрично изброените случаи. Те са свързани предимно с терористични нападения, както и случаи на война, а също и със случаите, в които потъването се дължи на недобра инфраструктура – навигационна и пристанищна от страна на крайбрежната държава.
Конвенцията на следващо място предвижда възможност на корабопритежателят да ограничи своята отговорност по отношение на разходите, които той ще направи във връзка с маркирането и изваждането на потънало имущество, като в този случай субсидиарно се прилага международната конвенция за ограничаване на отговорността по морски искове, така както е изменена с протокол от 1996 година.
В предложеният на вашето внимание законопроект се предлага Република България да формулира декларация, която е допустима по чл.3, ал.2 от Конвенцията, като с тази декларация нейното приложно поле бъде разширено. По принцип Конвенцията се прилага към изключителната икономическа зона на всяка от крайбрежните държави. Декларацията дава възможност за разширително прилагане на разпоредбите на Конвенцията в териториално море на Република България и вътрешните морски води. Практиката показва, че това са местата, в които най-често се концентрира потъването на кораби или изгубването на друго имущество от корабите, като по този начин ще бъде осигурена по-адекватна защита на интересите на Република България като крайбрежна държава. Трябва да се отбележи, че с евентуалното влизане в сила на Конвенцията ще бъде забранено българските пристанища да бъдат посещавани от кораби, които не притежават свидетелство, издадено от държава, която е страна по тази Конвенция.
Също така искам да отбележа, че ратифицирането на тази Конвенция е елемент от задълженията, които държавите членки на Европейският съюз са приели със заключение на Съвета по транспорт от м.ноември 2008 г. по отношение на ратифициране на конвенциите, свързани със застраховането и обезщетяването на вреди от морски произшествия на Международната морска организация. Благодаря Ви, господин председател.
Ако имате въпроси с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Имате думата за изказване по темата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам съвсем кратък технически въпрос.Разширяването да какво води в километри или в мили, както вие решите. На колко мили от брега Конвенцията има задължителен характер, с декларацията която подписваме доколко разширяваме нейната валидност. Това вероятно се отнася за българската част.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.Съгласно предложението, което Министерски съвет е направил към Народното събрание ще бъде формулирана декларация по чл.3, ал.2 от Конвенцията. Тази декларация включва територията и териториалното море. Съгласно Конвенцията на ООН по морско право териториалното море се простира на 12 мили навътре от изходните линии на държавата, като водните пространства от изходните линии на държавата навътре се наричат вътрешни морски води. Изходните линии са такива мислени линии, които се нанасят на картата и които грубо казано изправят брега, така че да е лесно изчисляването на 12 милната зона. По принцип Конвенцията се прилага за изключителната икономическа зона на държавите, която се простира на 200 мили навътре от брега. Част от проблемът е, че България има делимитация на изключителната икономическа зона, т.е. има подписан договор за делимитация единствено с Република Турция. За да бъде напълно завършен конвенционалният район по смисъла на тази Конвенция трябва да има подписано такова двустранно споразумение най-малко с Република Румъния, а евентуално и със срещулежащите държави, може би с Украйна, но това е въпрос който в момента се изследва от междуведомствена работна група на Министерство на външните работи.
Ще отговоря конкретно – тази декларация би означавала, че България ще може да се възползва от застраховката, която всеки корабособственик прави задължително на своите кораби. Когато да кажем корабът му потъне в България, в българско териториално море или във вътрешните морски води, както и в случаите, в които имущество например контейнер падне от борда на кораба в 200 милната зона, но и в териториалното море на Република България, т.е. това ще ни даде възможност да се възползваме от застраховката,която ще е задължителна след влизане в сила на Конвенцията да е направил корабособственика.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз имам един въпрос. Вие казахте, ако съм чул правилно, че в българските пристанища ще влизат само кораби, които са подписали тази Конвенция. Кажете ми дали това е така, или не?
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Не е точно така. В българските пристанища ще могат да влизат кораби, които имат свидетелство, което да удостоверява, че са застраховани в съответствие с изискванията на Конвенцията. Такова свидетелство може да бъде издадено от всяка една държава, която е страна по тази Конвенция.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Вие казахте, че страни които не са подписали тази Конвенция няма да могат да влизат в българските пристанища и затова може би въпросът ми щеше да бъде кои са другите, защото знаем, че много от корабите минават под чужди флагове и дали тези ще имат право вече, защото те са контрагентни на български фирми. Няма ли да се отрази това нещо на стокообменът между държавите.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: В никакъв случай. конвенцията, както вече споменах следва моделът, който е установен за този тип конвенции на Международната морска организация. Мога да ви дам пример, че България е страна по Конвенцията за отговорността от замърсяване с нефт, така наречената CLC конвенция, която създава задължение всеки танкер, който влиза в пристанище на Република България да има задължителна застраховка в случай на разлив. Трябва да се има предвид, че Конвенцията дава възможност държавите, които са страни по нея да издават свидетелство, което удостоверява наличието на застраховка не само на корабите, които плават под тяхно знаме, но и на кораби, които плават под знамето на държави, които не са страни по Конвенцията. Например корабите на Параходство Български морски флот във времето, в което България не беше страна по CLC конвенцията, за да влизат в пристанища на държави, които са страни по тази Конвенция, бяха им издавани сертификати по CLC конвенцията от Обединеното Кралство, т.е. има възможност и в никакъв случай това няма да увреди на международната морска търговия, а напротив ще допринесе за по-добрата защита на крайбрежните държави.
Към този момент все още не са изпълнени условията за влизането в сила на Конвенцията, така че със сигурност ще има един достатъчно дълъг период за адаптация за индустрията, така че да може да изпълни нейните изисквания в най-голяма степен.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ако няма други въпроси да преминем към гласуване.
Първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Правя процедурно предложение, тъй като това е ратификация и всички са гласували единодушно „за”, да преминем към второ гласуване на предложената ратификация.
Някакви предложения има ли относно моето предложение. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007 година.
Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007,приети от Международна морска организация на дипломатическа конференция, проведена в периода 14 – 18 май 2007 г. със следната декларация по чл.3, ал.2 от Конвенцията: Република България декларира, че разширява приложното поле на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби 2007, към потънало имущество намиращо се на нейна територия, включително в териториалното море, съгласно чл.4, § 4 от Конвенцията.
Който е за така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Поради изтичане на времето за заседание на комисията, следващата точка трета която е продължение на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения предлагам да остане за разглеждане за следващия път, като е възможно да удължим заседанието, за да може да преминем към приемане на законопроекта.
Благодаря ви за участието. Закривам днешното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/ Иван Вълков /