1. Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.20111 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за българската музика в радио- и телевизионните програми, № 154-01-98, внесен от Емил Генов Василев на 13.09.2011 г. – първо гласуване.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

П Р ОТ О К О Л

На 19 януари 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.20111 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за българската музика в радио- и телевизионните програми, № 154-01-98, внесен от Емил Генов Василев на 13.09.2011 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения за включване в дневния ред? Тъй като не виждам вдигнати ръце, преминаваме към гласуване.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.20111 г. – първо гласуване.
Гости по тази точка от дневния ред са:
Представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Валери Борисов - заместник министър
Цветанка Кирилова – и.д. директор дирекция „Електронно управление”.
Представители на Министерство на финансите:
Калоян Кръстев – Председател на Държавната комисия по хазарт
Десислава Панова – Главен секретар
Меглена Христова – началник отдел „Административно правно информационно обслужване”
Милан Илиев – началник отдел „Метрология и разрешение”
Също така е заявил желание за участие г-н Петър Николаев от Фирма ПокерСтарс.
Смятам да дам думата на г-н Калоян Кръстев да представи своето мнение по така предложения законопроект. След това ще имат думата от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а също така и от неправителствени организации, ако желаят да вземат думата ще им бъде дадена възможност в рамките на 3 минути да изкажат своето становище.
Господин Кръстев, заповядайте.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от 8 юни 1 999 година. Въпреки многобройните, повече от 20 несъществени изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти, непълноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагане на закона. В него напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартните дейности и развитието на новите технологии.
Ето защо още през м.март 2010 година бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов Закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да даде цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности и държавния надзор върху тях.
Работата по законопроектът премина през няколко етапа До средата на 2010 година подготвеният от Държавната комисия по хазарта проект бе съгласуван със системата на Министерство на финансите След отразяване на получените бележки и предложения на 5 юли 2010 година проектът бе публикуван на нашата интернет страница и бе отправена покана за публичното му обсъждане към всички заинтересовани граждани и организации.
През м. юли 2010 година бяха проведени четири големи срещи-дискусии с обществеността. Бяха разгледани над 100 писмени становища и предложения ,получени от граждани и обществени организации до крайния срок на публичното обсъждане 5 август 2010 година.
През м. септември и м. октомври 2010 година бяха проведени няколко работни срещи с двете големи браншови асоциации, след това бе извършено и вътрешно ведомствено съгласувана на законопроекта с Министерство на финансите. В резултат на получените становища и проведените публични обсъждания, срещи и дискусии законопроектът бе прецизиран и допълнен.
На 4 февруари 2011 г. законопроектът бе публикуван на уебсайта на Министерство на финансите и бе изпратен за външно ведомствено съгласуване.
В проектът на Закона за хазарта са отразени бележки на заинтересованите министерства и бе изпратен в Европейската комисия на 19 март м.г., с което беше изпълнено изискването на ПМС №165 от 2004 г. и на Директива 9834/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, постановяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Получените подробни становища на Европейската комисия и Малта и коментарите на Великобритания в рамките на тази нотификационна процедура, наложиха промени в някои от текстовете на проекта.
Тези промени бяха представени на Европейската комисия през м. юли 2011 г. и в резултат на това на 19 септември 2011 г. бе получено положителното становище на Европейската комисия по законопроекта относно съответствията му с основните принципи на Европейското право и по-конкретно с принципите за свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване на операторите на услуги.
Новите положения в законопроектът са следните:
- създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние (за първи път в нашето законодателство) осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства;
- предвидено е чрез този нов способ да могат да се организират почти всички видове хазартни игри, регламентирани в закона, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри;
- заложени са допълнителни изисквания за издаването на лиценз за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите, в сравнение с традиционния способ наземно.
Такива са изискванията за:
- наличие на 5-годишен опит за натрупаното от организатора или негови съдружници акционери с квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра. Този опит може да е придобит както в България, така и в друга държава или юрисдикция, където е извършвана законна хазартна дейност.
Друго изискване е централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в хазартните игри, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация но органите на Националната агенция по приходите, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Физическото разположение на комуникационното оборудване на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора трябва да е на територията на България или на територията на друга държава от европейското икономическо пространство.
Необходимо е също така да има открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност на територията на България.
За обезпечаване спазването на лицензионният режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощия на надзорният орган да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензи по закона, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове.
Предвидено е също ограничаване на минималният брой на игралните места в игралните зали и увеличение на минималния брой на игралните автомати в казината, което е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организирането на игрите и дейностите.
Целта е да се гарантира предлагането на по-качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики и стандарти.
Запазена е заложената и в действащият закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана.
Дадена е легална дефиниция на понятието реклама на хазартни игри, като са изброени неизчерпателни хипотези, в които определени действия се считат за такава реклама.
Предвидена е административно-наказателна отговорност и за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват информация,която представлява реклама на хазартни игри.
Освен това е разширен кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административно-наказателна отговорност за извършването на хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, като освен организаторите на административно наказване подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз.
Увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт. Размерите са обвързани с постъпленията от хазартните игри.
Създадени са изцяло нови разпоредби относно правомощията на държавния орган за надзор върху хазарта да унищожава негодно игрално оборудване, което е използвано за организиране и осъществяване на хазартна дейност без лиценз или което е отнето или изоставено в полза на държавата.
В заключение искам да подчертая значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България.Регламентирането на хазартни игри чрез интернет е необходимо условие за създаването на ясни национални правила, в съответствие с европейските стандарти за трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги по начин, осигуряващ добра защита на интересите на българските потребители на тези услуги и гарантиращ ефективен държавен надзор върху тази дейност.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Искам да чуем и мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, както чухме от представителите на Държавната комисия по хазарт това е един модерен проект на Закон за хазарта, който отразява в максимална степен съвременните тенденции в областта на използването на информационните технологии за тези специфични цели.
В процесът на междуведомствено съгласуване на проекта за закон ние направихме нашите препоръки в посока усъвършенстване на определени текстове от закона, които в този проект който ви е предложен са отразени изцяло, за което благодаря на колегите от Държавната комисия по хазарта и вярвам, че с приемането на този проект на Закон за хазарта и превръщането му в закон ние ще имаме едно модерно законодателство в тази сфера.
Знаете, че на днешно време все повече хора за добро или за лошо се обръщат към онлайн залагания, които разбира се трябва да бъдат регулирани по определен начин, така че с този закон аз мисля, че това нещо ще се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:Благодаря ви. От неправителствените организации ако някой желае да вземе думата. Не виждам вдигнати ръце.
Уважаеми колеги по време на разискванията имате възможност да зададете въпроси или пък да изкажете вашето мнение.
Колеги, не виждам вдигнати ръце, аз тогава ще задам два въпроса към господин Кръстев.
Господин Кръстев това е един нов закон. Искам в по-кратък план да ни кажете кое все пак наложи въвеждането на този закон и освен това какви са основните разлики със сега съществуващите разпоредби по тези текстове, тъй като и сега в момента съществуват тези игри и по отношение на хазартните игри от разстояние, или така наречените онлайн игри.
Аз разгледах внимателно раздел VІІ и видях доста неща по отношение на определенията за плащания, декларации , залози и т.н., но нищо не видях по отношение на контрола. Вероятно в административно-наказателните разпоредби са залегнали такива текстове, но за мен е от изключително значение да знаем по какъв начин ще се осъществява контрола, тъй като за тези игри много потребители се оплакват от начина, по който тези оператори атакуват потребителите и това създава доста проблеми на други комисии – Комисията за защита на потребителите и на Комисията за регулиране на съобщенията. Ще Ви помоля в тази насока да ни разясните какви са действията, които вие смятате да предприемете по отношение на контрола.
Г-н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин председател.Наистина това е един изцяло нов закон, който трябва да отмени старият закон от 1999 година, по който има вече натрупана практика от 12,5 години прилагане. Просто старият закон е вече безнадеждно остарял, той все пак е от миналото хилядолетие още.
Основната промяна, основното ново положение в този законопроект е провеждането на хазартните игри от разстояние, регламентирането им – интернет или други електронни съобщителни средства. Такава нормативна уредба досега не е имало в България. тези игри в интернет масово са навлезли у нас, така че просто се налагаше да променим почти всяка една разпоредба от стария закон на действащия досега и затова вместо да изменяме всеки член от стария закон е по-добре да изготвим един изцяло нов законопроект. Разбира се основата, върху която е стъпено е законът от 1999 година, но тук сега в новия закон е дадена една много по-добра систематизирана уредба и по отношение на самите хазартни игри.
По отношение на раздел VІІ, където са хазартните игри от разстояние, имайте предвид само, че това е един способ за предоставяне на хазартни услуги, в смисъл това не е вид хазартна игра, видове хазартни игри са посочени преди този раздел VІІ. Това е просто начин за предоставяне на тези игри, така че в самият този раздел VІІ , в от чл. 77 до чл. 85 няма някакви разпоредби, свързани с контролните правомощия на Държавната комисия по хазарта. Те са общи и се отнасят не само за игрите от разстояние чрез интернет и други електронни съобщителни средства, а спрямо провеждането на всички хазартни игри, така че няма изведени отделни разпоредби за упражняване на контрол само по отношение на този способ.
Разбира се има такива специални изисквания, свързани с даването на лицензии за такива игри от разстояние, те са още в Глава І на законопроекта. Имам предвид инвестициите и средствата в чл. 5, лиценз за хазартна игра от разстояние в раздел VІ.
Ако искате да направим някаква съпоставка между старият закон от 1999 г. и сега този законопроект, мога да дам думата на колегата, който да направи едно сравнение по отношение на игрите, ако това представлява интерес.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: За мен това е достатъчно като обяснение. Става дума за това, че по отношение на смисъла, който сте вложили в създаването на един нов законопроект е напълно достатъчно това, което казахте като цяло, ние няма да навлизаме в детайли, тъй като това ще бъде разгледано на второ четене в законопроекта.
Ние говорихме принципно защо се стигна до този извод и искам да чуя нещо принципно по отношение на контрола за онлайн игрите, там е по-интересно, защото това засяга основно потребителите.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Контролът е свързан с лицензионния режим, т.е. целта е тези организатори на игрите онлайн, да получат лиценз ако отговарят на всички законови изисквания и всички останали, които не са лицензирани да могат да предлагат услугите си на нашия пазар. Точно затова е заложено и това правомощие на Държавната комисия по хазарта да взема решения за филтриране на сайтове и ограничаване на достъпа до интернет потребители до такива сайтове, за които няма издадени лицензи.
Целта е да е ясно на нашите потребители, на българските граждани за кои игри, за кои сайтове има издадени лицензи и за кои няма, защото за тези за които няма лицензи, ясно е че там риска трябва да се носи от участниците в игрите и по отношение на това дали ще си получат печалби, по отношение на личните им данни и т. н. Те трябва да знаят че тези оператори работят нелегално на нашият пазар, нямат издадени лицензии и ние съответно трябва да ги преследваме.
Апо отношение на лицензираните организатори на игри в интернет ние ще си извършваме съответните проверки и ще проверяваме как те осъществяват дейността си, дали са защитени правата на потребителите, как самите участници в игрите се идентифицират и се регистрират, изобщо в срок ли се изплащат всички печалби, които са спечелени от участниците в игрите и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви. Тъй като законопроектът е вкаран на 11.10.2011 година, а в този период ние разглеждахме Законът за електронните съобщения и предполагам, че има текстове, които не знам дали са съобразени с новите разпоредби на този закон, затова вероятно между първо и второ четене ако има нещо, което не е съобразено, да направим някои предложения за промени на текстове. Това имах предвид.
Господин Такоров, вие желаете да вземете думата, заповядайте.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря, аз ще бъда съвсем кратък. Искам да кажа, че този бизнес и тази материя не ми е толкова известна и затова искам да получа някакви обяснения по няколко неща.
Първо по чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2. Равностойни ли са помежду си, защото е казано, че трябва да е изпълнена една от двете- или трябва да има заведение и хотел с 4 звезди или трябва да е инвестирал 10 млн.евро в бизнеса и да има не по-малко от 500 работни места, защото доколкото забелязвам е записано: „да е изпълнено поне едно от следните условия…”.Дали тези двете неща са равностойни, защото аз на пръв поглед като ги погледна, за мен няма равностойност между т. 1 и т. 2, защото едно е 500 работни места в един хотел, трудно могат да се намерят както са горе в т.1 и 10 млн.евро инвестиции. Това е първото нещо.
Второто нещо, което искам да ви попитам е също за онлайн залаганията, където вие казахте в своето обръщение, че техническата инфраструктура трябва да бъде разположена на територията на България или в страни от европейската икономическа общност или на Европейския съюз. Все пак ние знаем, че това пространство не попада само на територията на Европейският съюз и част от България, така че защо се ограничава този пазар за страни, които са извън територията на Европейския съюз бих запитал, защото всички знаем, че регулацията в икономиката води до монополизиране. Регулацията в икономиката води до монополизация.
Аз искам да разбера с този закон в момента ние се опитваме да свием този пазар или да го разширим.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Аз благодаря за въпросите. Първо да ви кажа за чл. 7. Да обърна внимание първоначално на ал. 2. Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани от държавата в европейското икономическо пространство, т.е. тези двете изисквания, които са дадени алтернативно, се отнасят за такива чуждестранни лица извън държави от Европейския съюз плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Достатъчно е едно от условията да е изпълнено. На пръв поглед те са доста различни, но първата точка е за организиране на игри в казино, в хотел с категория четири и повече звезди, когато хотела е собственост на дружеството или на контролираното дружество. Това е установена практика, в смисъл такива оператори построяват собствени хотели и ги експлоатират, като в хотела има и игрално казино, така че това е практика, която съществува вече в България и в много други страни разбира се, така че идеята е или това да направи чуждестранното лице, или ако не построи собствен хотел с казино, другото условие е да инвестира вече 10 млн.евро и да създаде не по-малко от 500 работни места , което вече няма тази инвестиция и съответно работните места може да нямат пряка връзка с хазартната дейност.
Първото на практика и понастоящем го има като практика и не само в България, но това също не е малка инвестиция.
Имайте предвид, че това са големи хотели с 4 или 5 звезди обикновено, пак се създават доста работни места, когато се построи такъв един хотел и част от услугите, които се предлагат включват и игрално казино, така че не мислете че построяването на един голям хотел не е свързан с голяма инвестиция и работни места.
По другият важен въпрос, свързан с чл. 6, това беше забележка от самата Европейска комисия. Първоначално в проектът беше предвидено самото комуникационно оборудване да бъде разположено на територията на Република България само , с оглед на по-лесния контрол от наша страна и от ГД БОБ, но от Европейската комисия ни направиха забележка, че това ограничаване е свободата на предоставяне на услуги. Ние сме един общ пазар, що се отнася до тези 27 държави членки плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн и Швейцария и затова законопроекта беше променен, като се допусна сървърите, самото комуникационно оборудване да бъде на територията на всяка една от тези 30 държави в Европа. Имайте предвид, че ако режимът беше твърде либерален, ако в целия свят можеха да са разположени тези сървъри, контролът вече би бил доста по-труден и свързването с нас в реално време. Представете си ако това оборудване беше разположено в Сингапур или в Аржентина или някъде в Южна Африка, вече упражняването на самия контрол доста се затруднява и налагането съответно на някакви санкции и ограничителни мерки. Ние сме се опитали да направим един балансиран законопроект, т.е. от една страна да не затваряме, да не става труден достъпът до българския пазар и от друга страна да не е прекалено либерален режима, т.е. все пак има поставени изисквания, които са доста високи за получаване на лицензии, не може така свободно и лесно да се получат те и да се влезе на българския пазар. От друга страна не е чак толкова рестриктивен режимът, така че това да е доста трудно и да е възможно само за определен и за малък брой оператори. Ние сме търсили балансът между рестриктивния и либералния режим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Тончев имате думата.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, аз и снощи имах възможност да се изказвам на заседанието на комисия по този законопроект. Сега нямах намерение да вземам думата, но все пак някои неща които се казаха от Държавната комисия по хазарта ме заинтригуваха.
Председателят на комисията каза, че са се стремили с този законопроект да направят по-либерален режима и по-лесен достъпа до получаването на лиценз за хазартни игри. Не съм съгласен изобщо с това становище, защото достъпа е достатъчно затруднен и режима не бих казал, че е либерален, напротив режима е много суров.
Считам дори, че с този законопроект донякъде ще монополизираме, свивайки пазара и нарушавайки правото на юридически лица и търговски дружества, които в момента са на пазара на хазартните игри, поставяйки им условие в един 10-месечен срок да се съобразят с новите изисквания на закона.
Освен всичко, с новият законопроект по Закона за хазарта, ние едва ли не изрязваме всички нови желаещи търговски дружества , еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел да вземат каквото й да било участие при предоставянето на лиценз за извършване на хазартни игри от разстояние. Именно с чл.6 от законопроектът, в ал.1, където едно от изискванията е комулативно да бъдат свързани шест изисквания на закона, като пет от тях може би всеки един ще успее да изпълни, но първото не зная кой ще успее да го изпълни, при наличието на чисто нов играч на пазара.
По т. 1 с този законопроект се изисква наличието на опит на искателя или на негови съдружници или акционери. Този опит не трябва да бъде по-малко от 5 години преди датата на подаване на искането. Не мога да си представя, че някой който не се е занимавал досега с хазартни дейности и от сега нататък иска да се занимава, ще намери отнякъде такива 5 години опит. От къде ще го вземе този опит. Това означава, че вие не разрешавате на нови играчи да навлизат на пазара. Даже тук имате една рестриктивна мярка и свивате пазара по отношение на нови играчи.
По отношение на сървърите, които казахте че трябва да бъдат преимуществено в Република България разположени или разположени в страни от Европейския съюз. Защо не разрешите и другаде да бъдат разполагани тези сървъри. В едно от становищата на организациите четох, че има такава възможност да бъдат разположени в Република България само контролни сървъри за извършване на тази дейност, което е също достатъчно условие да се контролират тази хазартна зала да не е от разстояние.
Имам още няколко въпроса, например за тези хазартни игри, които са от разстояние. Това са по отношение на игрите от разстояние чрез електронни съобщителни средства, и по-точно за онези, които се извършват чрез мобилни стационарни телефонни апарати, радио, телевизия сателити или други средства. По какъв начин Държавната комисия по хазарт ще регулира точно тези игри от разстояние чрез електронни съобщителни средства, тъй като по отношение на игрите, които се извършват и залаганията по интернет в чл. 22, ал. 1, т. 13 вие имате разписано една възможност на комисията да вземате решение.Снощи ви питах и за този въпрос, за филтриране на сайтове по отношение на лица, които не са получили лиценз по този закон, както и да ограничите достъпа до интернет. Какво Държавната комисия по хазарт като отношение или като решение може да вземе и за такива лица, които се занимават с игри от разстояние чрез електронни съобщителни средства по отношение на тези, които ви ги изброих и които вие сте изброили в законопроекта? Засега на тези въпроси ако може да ми отговорите.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Вълков, налага ми се да изляза по здравословни причини. Искам да ви уведомя, че по този законопроект моля да бъде зачетен гласът ми като „за”. При гласуване по точка втора гласът ми да бъде зачетен като „въздържал се”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Благодаря за въпросите. По първият въпрос , който е свързан с опита, затова че няма да се допуснат фирми, които нямат 5-годишен опит. Имайте предвид, че това искане в ал.1, чл.6, т.1 се отнася само за лиценза за хазартна игра от разстояние, т.е. в интернет, което е един по-специфичен способ за предоставяне на тези услуги. Не говорим за наземния хазарт, само за този в интернет и електронните съобщителни средства, което досега в България не е било регламентирано, не е било регулирано и нямаме никакъв опит.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Извинявайте че Ви прекъсвам, но с това което ми отговаряте в момента, имайки предвид че Вие твърдите че нямате никакъв опит досега и не е било регламентирано, да това наистина е така, но това не означава че вие по някакъв начин трябва да спрете развитието на този пазар. Напротив вие трябва да намерите и да наложите такива мерки, с които комисията да ги контролира, да ги регулира, но да ги има на пазара.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Целта всъщност е била да не допуснем даването на лицензи на такива лица, които нямат този опит, т.е. идеята е в интернет и в електронното съобщително пространство да влязат такива оператори, които вече са натрупали опит било то в наземен хазарт или опит някъде в друга държава. Опитът може да е придобит по целия свят на практика, не само в Европа, във всяка държава или юрисдикция, където е упражнявана законно хазартна дейност.
Идеята е била да се получи лиценз за хазартна игра от разстояние от този оператор или негови съдружници или акционери с квалифицирано участие, т.е. над 33 % от капитала, да имат вече такъв придобит опит, т.е. да не се допускат на пазара такива оператори, които нямат никакъв опит, тъй като хазарта е един специфичен и особен бизнес, по-различен от всички останали.
По вторият въпрос – защо ограничаваме комуникационното оборудване само на територията на държава членка. Аз вече обясних, че ако допуснем да се намира по цял свят, вече контролът ще бъде доста по-затруднен и получаването на информация също. Ако беше допустимо това, режимът щеше да бъде твърде либерален, пазарът твърде отворен. Все пак, за да влязат на българският пазар такива оператори е нормално да има поставени определени изисквания. Говорим за интернет и за електронните съобщителни средства.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Ще се върна на това, което казахте преди малко. Въпросът ми беше точно затова. Основният сървър може да бъде в друга държава, но в република България да се сложи контролиран от комисията сървър. Сървър, на който да се заснема цялата информация, която минава през основният, един вид резервен сървър, който ще бъде за нуждите на Държавната комисия по хазарт в България. Това дали е възможно ви попитах.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Колегата Милан Илиев ще Ви отговори на този въпрос.
Г-Н МИЛАН ИЛИЕВ: Аз съм началник отдел „Методология и разрешение” и веднага ще Ви отговоря на този въпрос. Нашият закон когато отиде за нотификация в Европейската комисия по директива 9834 съдържаше централният сървър да бъде на територията на Република България. Държа само с две думи да обясня, че в целият Европейски съюз няма яснота по този въпрос, освен тази директива за свободно предоставяне и движение на стоки и услуги.
Въпреки всичко обаче има отделни съдебни дела в Европейския съюз, които се водят точно по тези въпроси, примерите са доста напоследък.
Ще дам обаче един последен пример с полският закон, който беше нотифициран няколко месеца преди българския и който вече е приет в Полша и валиден. Полският закон също беше върнат от Европейската комисия по същата причина, че централния сървър трябва да се намира на територията на Република Полша. Върнаха го, поляците преправиха закона, като по съвсем завоалиран начин сложиха да има такъв резервен сървър. Хората от информационните технологии обикновено го наричат огледален сървър. Съхранението на данните, транзакциите на финансовите средства, които минават през централния сървър, намиращ се в някоя европейска държава, да бъдат абсолютно точно копие на резервния сървър и в България.
Аз не мисля, че нашият закон противоречи да има резервен сървър или огледален сървър.
Ако ми позволите ще ви цитирам текст от полският закон, който е минал и одобрен: „ Юридическо лице, което провежда залагания по интернет може за тази цел да използва уебсайтове, чиито национален домейн от най-високо ниво е преписан на пост уеб сайтове”. Може ли някой да ми каже какво разбира от този текст. Пише ли някъде резервен сървър или отказ от резервен сървър. Между специалистите този текст означава, че се допуска огледален сървър.
Ние мислим, че няма противоречие в основният закон, още повече че сегашният закон ще има и поднормативни актове.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Илиев, извинявайте, обаче ние не разглеждаме полският закон в момента, разглеждаме закон който вие предлагате и народните представители напълно уместно казват, че е необходимо да се запише в текста да съществува такъв резервен или огледален сървър, ние нямаме точно определение какъв да бъде. Вие как ще го тълкувате или как ще го тълкуват другите, е друг проблем. Ние искаме да съществува такъв текст.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Идеята беше съвсем различна и въпросът беше съвсем различен. Това, което казахте също е резонно, също е добре да го има, но моята идея беше тъй като ние ограничаваме чуждестранните лица, спрямо чуждестранните лица налагаме едни дискриминационни мерки, именно затова първото изпращане на нашият законопроект в Европейската комисия беше с едно отрицателно становище по отношение на тези чуждестранни лица, доколкото си спомням, дано да не съм прав. Точно затова ви попитах какъв е проблема. Играч на пазара, който си има лиценз, който се занимава с хазартни игри, има такъв опит не 5 години, 15 години, но основното му седалище е на остров Ман примерно и иска да развива такава дейност в Република България да бъде допуснат на територията на Република България само и ако има такъв огледален сървър на територията на Република България и този сървър е под пряк контрол на комисията.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Кръстев, мисля че не бяхте коректен по отношение на отговора на колегата, защото прочетете текста – ограничението за 5-те години важи само за български юридически лица, не за чуждестранни. Вие казахте, че тези изисквания са само за чуждестранните юридически лица. Това не е вярно. Как ще провеждаш този бизнес, когато ти ще регистрираш в България търговско дружество и нямаш никакъв опит. Колегата е абсолютно прав. Ние говорим за българските дружества, не говорим за чужденците, защото чужденците е ясно че имат много по-богат опит от нас в тази насока.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Снощи аз ви дадох един пример, сега ще ви дам друг. Аз искам да си отворя баничарница. Само че аз не мога да си отворя баничарница, ако аз или някой мой съдружник 5 години назад не е произвеждал примерно зърно, не е млял брашно или не е мятал банички, защото искате опит. Това означава ли, че аз не мога да правя банички и милинки.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Отварянето на баничарница е много по-различно от хазартния бизнес. Хазартният бизнес е много особен и специфичен, има си медицински и социални аспекти, има пране на пари, има пристрастени към хазарта. Там контролът съответно и надзорът трябва да е доста по-засилен, изискванията по-високи.
Контролът е свързан с лицензирането.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Не знам какво гласи сегашният закон за хазарта и не съм влизала никога в казино, но така четейки закона, имам питане. Раздел VІ – Игри в игрално казино. В чл.72, ал.1 има изисквания „Чл.72 (1) Игралните маси в игралното казино не могат да бъдат по-малко от 5, от които поне 2 ролетки, а игралните автомати не могат да бъдат по-малко от 15”. От къде дойдоха тези изисквания.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Те съществуват още от 1999 г. В старият Закон за хазарта има такова изискване за 5 маси, поне 2 ролетки, автоматите бяха 10, сега са 15. има завишаване на изискването. Просто за да имаме казино, трябва да има някакво минимално оборудване в него. Не може да се отвори казино с една маса или с два автомата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Вие не отговорихте на един въпрос на господин Тончев, който е изключително важен – за контрол на електронните съобщителни средства.
Г-Н МИЛАН ИЛИЕВ: Контролът на игрите през електронни съобщителни средства ще бъде подобен на този през интернет.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не са разписани такива текстове и аз това ви казах с първият си въпрос и вие ми отговорихте общо.
Г-Н МИЛАН ИЛИЕВ: Ние имаме предвид, че за всички тези неща, понеже е необходимо съгласуване с ГД БОБ, които държат да се филтрират сайтовете, за всички тези неща трябва да има поднормативни актове, в които това нещо да е разписано абсолютно подробно.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Лошото е господин Илиев, че вие не сте записали в закона даже че всичко това ще се урежда допълнително с някаква наредба и по този начин вие се лишавате от възможността да ги контролирате, т.е. вие си вдигате ръцете още отсега и казвате че няма да ги контролирате.
По отношение на всичко това, което ви казах, даже по отношение и на чл. 77, ал. 2 в която казвате, че всички игри от разстояние се управляват от централна компютърна система, в която техническите и функционалните характеристики се утвърждават от комисията. На какво основание комисията ще ви утвърждава тези характеристики или всеки, който дойде да си подава документите за лиценз според това кой си подава документите, вие ще измисляте и тези характеристики. Не би ли било по-добре тук да бъде записано, че съгласно наредба която е издадена допълнително това може да се направи, това също липсва. Има много други подробности, които липсват в закона. Не знам нарочно ли са пропуснати, някаква техническа грешка ли е станало, липса на компетентност на някой, който го е писал ли, не искам да мисля за последното, но има пропуски и ще ви помоля тъй като ние не сме и водеща комисия, огледайте ги тези неща и ги оправете, то е във ваш интерес, защото вашата комисия регулира и контролира тези неща.
Г-Н КАЛОЯН КРЪСТЕВ: В заключение само да кажа, че по отношение на тези игри от разстояние чрез електронни съобщения пак ще извършваме проверки и ще упражняваме контрол. Просто в самият законопроект не е разписано нещо конкретно, както е с интернет, където може да има филтриране на сайтове. Това не означава, че няма да има проверки и непрекъснат контрол.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ние не сме водеща комисия и по принцип, както казахме и в началото, приветстваме създаването на един такъв нов закон, само че в него има много празноти и неща, които не са направени както трябва докрай, така че в този дух по отношение на изискванията за издаване на лиценза това не е много от нашата компетентност, но тук има дискриминационни правила. Това което казахте, че не е едно и също да се отвори баничарница и да се направи зала за хазарт, аз ще ви кажа че при нас всички лицензионни оператори, които се занимават със самолетостроене, с корабоплаване, с наземен транспорт, жп или шосеен транспорт са не по-малко сложни, не по-малко важни от хазартните зали. Така че по този въпрос не е нужно да коментираме, след като нашият пазар в момента се отваря за Европейския съюз и е почти напълно либерализиран във всички тези области. Колегите са абсолютно прави, че ние в момента правим едно затваряне на пазара.
Това е от една страна и второ по отношение на контрола.
Тук няма разписани конкретни текстове и ако не бъдат разписани между първо и второ четене, ние ще направим най-вероятно някакви промени, но смятаме че това трябва да бъде направено от вас, тъй като вие сте вносители.
В тази насока би трябвало да има промяна, тъй като това ще доведе до проблеми с потребителите.По същият начин беше пуснат Законът за електронните съобщения преди време и не бяха достатъчно разписани текстовете по отношение правата на потребителите и правата на операторите.Сега наблюдаваме същото нещо, така че абсолютно държим тези текстове да бъдат разписани, тъй като това ще създаде проблеми в зала. Предполагам, че колегите ще гласуват за законопроектът като цяло, но тези текстове по отношение на контрола и допълнителните изисквания за издаване на лиценза ние ще направим някакви предложения.
Колеги, имате ли нещо друго да кажете допълнително.
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин председател, явно е че доста неща трябва да се подготвят по този закон. Аз се бях подготвил да задам един въпрос. Тук на едно място от ПокерСтарс се цитира черният пазар, мисля да поставя и този въпрос.
Предложението ми е ако се налага да направим и някоя междинна среща преди второто четене, както беше при обсъждането на Закона за електронните съобщения, за да могат да се изчистят тези неща.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз точно поради тази причина казах, че ние не сме водеща комисия и най-вероятно гласуваме закона за контрола, особено по онлайн игрите, това е в нашата компетентност и ние там ще направим предложение, в зала ще имаме изказвания, така че няма да оставим в този си вид да бъде приет законопроекта.
Аз мисля, че сме категорични в това мнение всички.
Преминаваме към гласуване.
Който е за първо гласуване на Законопроект за хазарта, под № 102-01-65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г., моля да гласува.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред - Законопроект за българската музика в радио- и телевизионните програми, № 154-01-98, внесен от Емил Генов Василев на 13.09.2011 г. – първо гласуване.
Уважаеми колеги, давам думата на господин Василев да представи законопроекта.
Господин Василев, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Както съм си позволявал и публично да го заявявам, този закон е може би най-пробългарският закон, който от години е внасян в Парламента. Тук думата български се споменава почти на всеки ред и всъщност този закон има за своя главна цел да закриля и да насърчава българската музикална култура и традиции. За какво иде реч.
През последните две десетилетия наблюдаваме една трайна тенденция на намаляване на българската музика в радио и телевизионните програми. Това автоматически рефлектира върху постъпленията от авторски права на българските музиканти. Намаляването пък на постъпленията от авторски права на българските музиканти автоматически води до невъзможност за самовъзпроизвеждане образно казано на творческия процес. Така се затваря един порочен кръг и тенденцията за намаляване на присъствието на българска музика в националния ефир се задълбочава с всяка следваща година.
Това бяха основните ми подбуди да внеса този законопроект, именно загрижен за българската музикална култура и традиции. аботил съм по законопроектът абсолютно самостоятелно, не съм ангажирал други колеги в разработването му, той е изцяло нов. Тази материя досега не е била законодателно уреждана в България, така че може да се каже, че това е един съвсем нов и в известен смисъл оригинален законопроект. Всъщност по какви механизми се търси защитата на българската музика в радио и телевизионния ефир – чрез въвеждане уважаеми колеги на задължителни квоти за българска музика в радио и телевизионните програми.
Предвижда се съгласно законът, чл. 3 не по-малко от 25 % от предназначеното за музика програмно време на линейните медийни услуги, доставяни от радио и телевизионни оператори под юрисдикцията на Република България да се състои от българска музика.
Същевременно тогава, когато говорим за радио и телевизионни програми, които се излъчват от обществени оператори, този процент е завишен и е 40 %. Обществените радио и телевизионни оператори, само давам пример, това са да речем веригата радиостанции Фокус или пък веригата радиостанции Дарик, естествено Българската национална телевизия, Българското национално радио,т.е. медии които излъчват един общ политематичен профил и затова са обществени оператори, т.е. насочени са към абсолютно всички граждани на Република България за разлика от другите радио и телевизионни оператори, които не са обществени, техните програми са профилирани. Съветът за електронни медии тогава, когато им издава лицензия, той примерно им издава лицензия за профил насоченост, да речем за аудитория от 18 до 25 години или пък за аудитория от 25 до 35 години..
Смятам, че едно от основните предимства на този законопроект е, че той по никакъв начин не натоварва бюджета на Република България, т.е. прилагането на закона няма да бъде свързано със създаването на някакви нови органи , с изразходването на бюджетни средства. Всички контролни правомощия са предоставени на сега съществуващи органи – Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
Това е накратко, аз бих могъл да говоря много на тази тема, тъй като този законопроект е мое дете, образно казано, но ако имате въпроси аз с удоволствие ще отговоря на тях.
Запознат съм със становищата, може би и тук трябва да кажа няколко думи. Запознат съм със становищата на заинтересованите организации. Това, което ми прави впечатление в техните становища е, че всички по принцип подкрепят мотивите на законопроекта, т.е. главно закрилата и насърчаването на българската музикална традиция и култура. От тук нататък имат някои забележки, с които аз по принцип съм склонен да се съобразя между двете четения и да внеса съответни промени.
До какво се свеждат забележките. Съвсем накратко ще ги обобщя. Има една принципна забележка, тя се съдържа в становището на Съвета за електронни медии, а също и в други становища на някои от заинтересованите организации.Дали тази материя не може да бъде уредена в Закона за радио и телевизия да речем с една отделна глава.
Аз лично не съм склонен да се съглася концептуално с това, тъй като пак повтарям тук въпросът не опира до това ние да регулираме ефира. Регулирането на ефирът посредством квотите за българска музика, това е вторичния момент. Всъщност този закон е изцяло в културното поле, т.е. това е една самостоятелна материя, дебело подчертавам това нещо колеги и искам действително да се разбере. Това е закон за културната област, закон за закрила на българската музикална култура и традиции, а не закон приоритетно насочен за регулиране на ефира и аз затова смятам, че той трябва да бъде един абсолютно самостоятелен закон и доколкото това рефлектира в правомощията на СЕМ и на КРС, както аз съм използвал този законодателен правно-технически подход, със съответните допълнителни разпоредби да бъдат направени изменения в Закона за електронните съобщения и в Закона за радио и телевизия.
Аз с удоволствие гласувах новият бюджет на Република България, защото този закон изцяло се вписва и в новата политика на правителството за насърчаване на културата и на образованието. Не случайно бяха вдигнати бюджетите в областта на културата и на образованието. Аз споделям това становище, че в периоди на криза трябва да се инвестира в култура и в образование, така че този закон изцяло се вписва в политиката на България в тази област.
По отношение на няколко конкретни забележки, които има в становището на заинтересованите организации. Министър Московски е най-точен и аз съм склонен да се съобразя с неговите забележки. Той иска в чл. 2, т. 4 да се направи една редакционна промяна и в т. 5 вместо да се използва словосъчетанието „реална конкуренция”, да бъде само „конкуренция”. С тези две бележки от страна на министерството на министър Московски аз съм напълно съгласен.
След това те предлагат в чл.3, там където се говори за официалните езици на Европейският съюз да се използва просто думата „езици”, тъй като в културната област не би трябвало да има ограничения с членство или пък нечленство в определена политическа или икономическа организация.Аз съм готов да направя между двете четения и това редакционно изменение.
По отношение задълженията на операторите за мониторинг.Законът вменява задължение на радио и телевизионните оператори, които действат под юрисдикцията на Република България постоянно да съобразяват музикалното съдържание на своите програми с изискванията на този закон, т.е. да осигуряват музикалната квота за българската музикална култура.
Същевременно обаче аз виждам в становището на Българската национална телевизия, че има едно несъгласие с това самите оператори да дават отчет за съдържанието на програмното си време по отношение на музикалната програма и се застъпва становището, че Съвета за електронни медии има достатъчно контролни правомощия и не би следвало да се товарят със самоконтролни задължения самите оператори. Затова аз също съм склонен да се съглася с това и в чл.5 тези самоконтролни натоварвания върху радио и телевизионните оператори да отпаднат. Съгласен съм и на това.
По отношение разпространението на програми, които не изпълняват изискванията за минимална квота за българска музика. Тук има някои забележки от заинтересованите организации, че когато се извършват нарушения, би следвало това да е установено с влязъл в сила акт на контролния орган, в случая Съвета за електронни медии, именно влязло в сила наказателно постановление. Тъй като в законът е предвидена по-рестриктивна форма в моя вариант, аз съм съгласен и с тази забележка и съответно ще внеса и редакционна промяна само при влязло в сила наказателно постановление от Съвета за електронни медии това да поражда вече задължения по отношение на операторите на радио и телевизионни програми.
Контролните правомощия, съгласно внесеният от мен законопроект са вменени на два контролни органи – на Съвета за електронни медии и на Комисията за регулиране на съобщенията.Същевременно от Комисията за регулиране на съобщенията, в тяхното становище те смятат, че не би следвало да имат контролни правомощия по отношение на съдържанието на радио и телевизионната програма. Това фактически касае в моят законопроект чл. 9, ал. 2, т. 2. Аз съм склонен да осмисля това становище на КРС и да го взема предвид – точка 2 от чл. 9, ал. 2 да отпадне, т.е. контролът по съдържанието на самите радио и телевизионни програми да остане само в правомощията на СЕМ, а да не бъде в правомощията на КРС.
Има още една забележка, тя е от становището на Българска национална телевизия.Те смятат, че предвидените в Преходните и заключителни разпоредби, специално в § 3 сроковете, в които трябва да се съобрази програмната схема с изискванията на този закон са кратки. Те смятат, че срокът от 1 месец, в който те трябва да съобразят програмните си схеми е кратък. Аз се съобразявам с тяхното мнение и предвиждам да направя една промяна между двете четения и да им бъде дадена възможност за 3-месечен срок.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има думата г-жа Калина Димитрова.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи господа народни представители, уважаеми господин Василев, някои от бележките на министър Московски ги чух в изложението на н.п.Василев, но не всички. Само искам да обърна внимание както знаете, че дейността на радио и телевизионните оператори е регламентирана в Законът за радиото и телевизията. Що се отнася до регулирането на обществените отношения, свързани с осъществяването на електронните съобщения, това е предмет на Закона за електронните съобщения и както знаете Закона за електронните съобщения не се отнася до съдържанието, докато в предлагания законопроект тези неща се смесват. Предвиждат се задължения за Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на контрол върху съдържанието, което за нас е недопустимо, но преди малко чух че това нещо ще бъде отчетено между двете четения.
В допълнение бих искала да кажа, че се предвиждат и други такива несвойствени задължения по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и електронни съобщителни мрежи, които се отнасят до отчетността на назначеното за музика програмно време, което се явява в противоречие с функциите на съобщителния регулатор. Именно осъществяването на електронните съобщения е негова дейност и контролът и следенето за спазването на изискванията от страна на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги.
По-нататък бих искала да кажа, че според нас не е необходим отделен законопроект дотолкова, доколкото нещата биха могли да бъдат уредени в Закона за радио и телевизия. Законът за електронни съобщения не се нуждае от допълнителни изменения и допълнения, предвид това че в него са регламентирани, налице са разпоредби, които се отнасят до прекратяване и отнемане на разрешенията, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията в условията на обвързана компетентност, което означава че след уведомление от СЕМ, ще настъпи прекратяване на програмната лицензия. В никакъв случай не бива да се допуска смесване на предмета на дейност на двата закона – единият който урежда програмното съдържание и другият, който не се занимава със съдържанието. Безспорен е фактът, че българската музика се нуждае от съхранение, но може би това не е най-подходящия законодателен подход. При подбор на някаква друга законодателна техника ние бихме могли да дадем подробни технически и редакционни бележки.
Спомената беше и една от нашите по-конкретни забележки по отношение на равнопоставеното излъчване, не за равнопоставеност на българска и чуждестранна музика, говорим за излъчване.
Приета беше бележката да не се въвеждат други такива дискриминационни признаци по отношение на членство или нечленство в икономически и политически съюзи, каквито бяха квотите за официалните езици на Европейския съюз. Все пак следва да се има предвид преди внасяне на подобен законопроект направено ли е проучване за зрителската и слушателската аудитория преди да се предложат конкретните квоти, т.е. какъв е интереса. Имате ли някакви данни какъв би бил интересът от страна на слушателите или зрителите.
По отношение на чл. 7 от законопроектът – задълженията, които се вменяват на предприятията, осъществяващи електронни съобщения да им се предоставят права да прекратяват действащи договори за разпространение на радио и телевизионни програми, което според нас е недопустимо за предприятията да се предвиждат такива задължения сами да си упражняват мониторинг на дейността.
Г-Н ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Само с последното няма да се съглася с Вас.
ПРЕДС. ВАН ВЪЛКОВ: Представителите на неправителствени организации имат възможност да се изкажат. Заповядайте в рамките на 3 минути да изкажете вашето становище.
Г-Н ГРИША КАМБУРОВ: Аз съм изпълнителен директор на АБРО. Уважаеми господи Василев, уважаеми госпожи и господа народни представители, в мотивите е записано, че законопроектът който днес се разглежда е широко обществено обсъден. Аз мога да ви кажа, че медиите които аз представлявам, а това са 98 % от българските електронни медии, никоя от тях не е виждала настоящия законопроект преди неговото внасяне в Народното събрание.
Като цяло ние също можем да кажем че подкрепяме духът на законопроекта, но не и нормотворческия подход, който е приет от страна на вносителя на текста.
Колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразиха своите забележки по отношение на неговото съответствие със Закона за електронните съобщения и съответно европейските правни норми, които са въведени в националния закон.
Аз тук също искам да подкрепя становището, че приетият подход е в нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове, където една и съща материя се съдържа в един и същ нормативен акт. Действително в чл. 19 от Законът за радиото и телевизията са предвидени конкретни квоти за продукция, било то европейска, било то национална продукция. Считаме, че ако има нормативна уредба на такъв вид обществени отношения, те следва да бъдат в Закона за радиото и телевизията. Обаче ако говорим, че внесеният законопроект от гледна точка развитие и защита на българската музика и на българската култура, то според нас тук следва освен радио и телевизионните оператори подобно задължение да бъде възложено на абсолютно всички заведения, места за хранене и т.н., които излъчват българска музика.
Действително ако това ще е специален закон, трябва да е специален закон и да го има навсякъде, не само по отношение на електронните медии. Няма да навляза с конкретни бележки по съществото на законът, защото той е доста вътрешно противоречив според нас. Особено ни притесняваха коментарите по текстовете, които казват, че когато е установено едно нарушение, независимо дали е издадено наказателно постановление, неговото действие не се спира и е налице евентуално презумция за вина, което според нас е дори и противоконституционно.Също така и това, което колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията казаха по отношение на специалните правомощия, които се предвиждат за предприятията, които осъществяват електронни съобщителни услуги да прекратяват търговски договори. Това за нас също е противоконституционен текст, с който не може да бъде давано такова правомощие на лице, което е встъпило в търговски договор срещу съответно заплащане да извършва съответната услуга.
Направили сме доста подробна справка по отношение на квотите в другите европейски страни. В много малко европейски страни са налице квоти за национална продукция и за национална музика.Квоти има в тези страни, които имат повече от един официален език.
Квотите са възложени на обществените оператори поради тази причина, че същите тези обществени оператори имат съответната обществена функция, т.е. там където има квоти, те са в програмата на обществените оператори.
Като цяло в заключение бих искал да кажа, че ние не подкрепяме така внесеният законопроект. Според нас има проблем той да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте господин Такоров, Вие искате да вземете думата.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък защото времето напредна и не бих искал да повтарям неща, които се казаха от преждеговорившите.
Уважаеми господин Василев, може би като местен протекционизъм бих приел законът по отношение на българската музика, но Вие самият бяхте тук при разглеждането на предишния законопроект за хазарта и говорейки за чиновниците в Европейската комисия за този законопроект, Вие виждате че само сървърите тогава, когато пишем законопроекта ще трябва да бъдат разположени на българска територия, те веднага са отреагирали, защото ние не сме Куба. Ние сме в пространството на Европейския съюз и всеки един такъв текст, който сте написали, той ще бъде приет като дискриминационен спрямо страните от Европейския съюз. Това е първото нещо. Второто нещо, което искам да ви кажа, е че не трябва развитието, независимо в каква насока, да се прави с регулация. Регулацията трябва да бъде последният етап. Мисля, че трябва да се търсят възможностите, начини и преди всичко средства за провеждане на повече фестивали, конкурси, за да може да се развива българската музика, за да може тя да бъде качествена и вече операторите да могат да я пускат повече и ако е качествена и хубава българската музика, няма да е 25 %, те ще я пускат повече. Вземете едно българско радио Веселина например. То пуска 99 % чалга и само българска музика, това е факт. Да не говоря за телевизия Планета – 99.9% е само българска музика. Дайте да видим колко хора ги гледат и слушат. Мисля, че развитието трябва да се даде преди всичко на качеството, а не на регулацията.
Идеята е прекрасна, както каза и последният говоривш, но не по този начин.Според мен трябва да вървим към регулация, за да постигнем нещо в българската музика. Мисля, че този не е подхода.Ние трябва да сменим подходът, за да стигнем до това, което Вие сте го написали. Приветствам всичко това, но пак ви казвам, че не е този начина, не е този подхода. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други становища или въпроси към господин Василев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ:Господин Василев, аз също искам да Ви поздравя за Вашето начинание, за вашето добро намерение. Искам да Ви попитам правени ли са някакви изследвания, които да покажат към момента какво е съотношението на процентите – българска и друга музика в двете поставени от Вас музикални предавания и за останалите, които посочвате 40 % долна граница. Благодаря.
ПРЕС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Микев.
Господин Василев, ако желаете да отговорите конкретно на въпросът, който Ви беше заден.
Г-Н ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Задължително ще отговоря, най малко това ще бъде знак на уважение към почитаемата комисия.
Първо да кажа на колегата, че не бива да се бърка вината в наказателно-правен смисъл и вината в гражданско-правен смисъл.
Съгласно Законът за задълженията и договорите при гражданският диалект вината се предполага, така че тук говорим за гражданско-правни отношения, а не за наказателно-правни. Това е само съвсем приятелска забележка.
По отношение на това, което колежката каза. Всъщност аз в аванс се съобразих с всички забележки на министър Московски, тъй че тя просто ги преповтори тези неща, аз ще ги съобразя, тъй като ги приемам наистина. Затова се правят тези съгласувания, за да може накрая да се получи най-добрия вариант. Само с последното, което каза не съм съвсем съгласен, тъй като тук става въпрос за право да се прекрати договора от страна на предприятието, което осъществява електронни съобщения, а не от задължение.Аз приех че трябва да има влезли в сила наказателни постановления от страна на контролният орган, в случая СЕМ. Приемам принципното положение, че КРС трябва да се изключи, защото на тях не трябва да им се вменяват правомощия по съдържанието на програмата. Това ще бъде направено като корекция, но всъщност това е право , не е задължение.
По отношение на това, което казаха членовете на почитаемата комисия.Аз все пак да уточня, че законодателно по този начин квоти са въведени и в четири страни членки на Европейския съюз. Това са Франция, Белгия, Португалия и Словения. Там е направено по начинът, по който аз предлагам да се направи и се надявам колеги да мине това нещо на първо четене, след това да съобразя забележките, както вече поех ангажимент пред всички, защото трябва спешно да спасяваме българската музикална култура, и не само музикалната култура, не вървят на добре нещата.
Вие казвате да има повече фестивали. Нали трябва да има пари за фестивали. Всъщност идеята тук е като се приеме този закон, това автоматически ще рефлектира върху парите, които получават българските творци по Закона за авторското право. Основното обсъждане на законът ще се състои в моята Комисия по култура. Аз например съм разговарял с господин Маричков и той казва така: „Ние държим в чекмеджетата произведения, не ги пускаме, не ги продуцираме, просто защото няма смисъл”.
Всяко излъчване се контролира от дружествата за колективно управление на авторски права и всеки оператор е длъжен да направи съответните отчисления на дружествата за колективно управление на авторски права. Колкото повече се излъчва в ефира, толкова повече пари влизат в дружествата за колективно управление на авторски права, това е начина.
По въпросът за дискриминацията. Преди да отговоря на Вашият въпрос какви са реалните проценти в момента, ще кажа следното. Действително Република България е страна по Конвенцията за опазването и насърчаването на многообразието от форми за културно изразяване. Тази Конвенция е обнародвана в Държавен вестник през 2007 година. Освен това в директива 2010/13 на Европейският парламент от 2010 година се казва, че страните членки трябва да провеждат активна политика в подкрепа на културното многообразие.Европейският съюз не само че не гледа на това като на дискриминация, а обратното Европейския съюз именно с тези цитирани актове, които са част от българското законодателство насърчава местното културно многообразие. Тук разликата между бизнесът и културата е огромна.
Аз разбирам, че в момента говоря пред комисия, чиито правомощия са по-скоро в сферата на бизнеса. Дискриминационни мерки ако говорим за бизнес да, но ако говорим за култура това трябва да се насърчава.
Накрая, за да не съм многословен да ви кажа няколко думи за това какво реално в момента се излъчва. Това са последни данни, които аз имам от ПРОФОН и те са следните:
Давам примери с най-слушаните радиа: в радио Сити – 3 % е българската музика, в Дарик радио – 13 %, в радио ФМ плюс – 2 %, в радио Фреш – 2 % в радио Меджик ФМ – 9 %, радио Енджой – 4 %, Радио 1 – нула %, радио Стар ФМ – 5 %, радио Дъвойс – варира между 26 % за миналата година, радио Витоша – нула %, радио Зирок – 5 %.
Там, където имаме в момента високо съдържание на българска музика, това е радио Веселина – 86 %, БГ радио – 100 %, радио Хоризонт – 32 %, радио Христо Ботев – около 35 %.
Като изключим Българското национално радио, има само две радиопрограми, в които българската музика преобладава – радио Веселина и БГ радио, но по отношение на радио Веселина аз правя следното уточнение – това, че е на български език дали е българска музика, защото това са кавъри на балканския фолклор. Реално погледнато автентичната българска музика, с български автори , там при всички случаи е под 10 %, така че положението е трагично. В най-слушаните радиостанции от години наред не са пускали нито едно българско произведение. Благодаря.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Василев, ако спрем кавърите нали знаете, че не можем да изпълним процентите, които сте ги заложили.
Г-Н ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Целта е именно да се намалят кавърите, т.е. балканския фолклор, а автентичния български фолклор да се увеличи.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Камбуров, искахте да вземете отношение.
Г-Н ГРИША КАМБУРОВ: Аз искам да кажа, че ние не можем да вярваме на това изследване, защото то е поръчано от една организация по определен начин. Ние се опитахме да сключим договор със същата тази организация, която предоставя данните, но одитът който направихме на системата показа, че той е недостоверен. Например за Радио 1, за която господин Василев каза, че излъчваната българска музика е нула процента, на всички е известно че Радио 1 на всеки кръгъл час излъчва по 3 парчета българска музика и 1 парче класическа музика. Това изследване обхваща основно София. Можем да кажем, че има различна програма в отделните населени места, където има точка на излъчване с регионален прозорец.
Според мен данните, които бяха поднесени са некоректни и заблуждаващи.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения или становища.
Аз искам да кажа две думи по законопроекта. Първо това наистина е един оригинален законопроект. Задължителни квоти за българска музика, това е една добра идея. Друг е въпросът дали не е отчасти дискриминационно и как ще се погледне.
Господин Василев даде един добър пример, че в четири страни от Европейският съюз съществуват такива текстове, които уреждат този въпрос. Аз обаче не съм съгласен с него че това са отделни законопроекти на тези страни, а това са текстове точно към съответните закони. Това е проверено, примерно както е Законът за радио и телевизия в България, но не това е най-важното. Важното е, че идеята и мотивите са представени и като цяло аз лично им симпатизирам. Становищата, които имаме към настоящият момент са отрицателни и те в общи линии атакуват по-голямата част от текстовете, които са предложени, а те са десетина алинеи и членове и седем параграфа, ако не се лъжа, така че не е някакъв обемен законопроект и той наистина би могъл да влезе в Закона за радио и телевизия, но това е друг въпрос. Не е работа точно на нашата комисия да се изказваме по този въпрос и да гласуваме.
Нашата работа е по-скоро по отношение на текстовете, които са дадени като правомощия и на Комисията за регулиране на съобщенията и текстовете, които се изменят в Допълнителните и заключителните разпоредби по отношение на Закона за електронните съобщения. Смятам, че не би трябвало да има контролни правомощия Комисията за регулиране на съобщенията. Господин Василев сам се съгласи с това становище, което е представено от Комисията за регулиране на съобщенията.
Основната слабост на този законопроект не са техническите елементи, които наистина могат да бъдат изчистени между първо и второ четене, или предварително.
Аз бих казал, че това трябваше да бъде направено предварително наистина, на едно по-широко обсъждане, което действително според мен не е направено, това чухме и от другите организации.
Тази идея, за да се изпълни със съдържание, наистина би трябвало да има едно по-широко обсъждане и в тази насока моето предложение към господин Василев е да изтегли законопроекта, да го съгласува и да го вкара наново, когато всъщност бих го подкрепил този законопроекти смятам, че голяма част от нашите колеги са на това мнение.
Ние в нашата комисия имаме два такива прецедента, единият със Закона за движение по пътищата. Лично ние го внесохме всички колеги в комисията и след няколко месеца го вкарахме.
Всички колеги, които в момента излязоха от залата са се въздържали по една проста причина – всички харесват мотивите на законопроекта, но неговата реализация в този му вид е много сложна и трудна, затова едно изтегляне, едно преработване и предварително съгласуване на законопроекта е наложително и в рамките на няколко месеца той отново може да бъде внесен за обсъждане, с всичко това което е направено като предложения. Както чух от господин Василев, той на 90 % се съгласи с направените забележки от страна на всички институции.
Това е което мога да кажа по въпросът, благодаря ви за вниманието.
Господин Василев, тъй като не виждам други колеги да желаят да вземат думата, ако имате да кажете нещо допълнително, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз ще се радвам ако този законопроект получи някаква подкрепа по принцип, а останалото вече е въпрос на прецизиране на текстовете. В противен случай както казаха хората от музикалният бизнес, с които аз съм контактувал, ще направят барикада пред Народното събрание ако този закон не бъде приет и ще стоят там докато не бъде приет.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Василев. Аз мисля, че бях доста коректен и предложението не беше направено от куртоазия. Предложението ми е направено с изключително висока доза на добронамереност и в посока на реализация на този законопроект. Още един път казвам, че той може да не е отделен законопроект, може да е като отделна глава в определени текстове на Закона за радио и телевизия. В крайна сметка е важно да постигнем един добър ефект, каквито са намеренията ви като цяло и мотивите на този законопроект, а не за това как ще се гласува или по какъв начин ще тръгне по-нататък. Това е ваше право.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за българската музика в радио- и телевизионните програми под № 154-01-98, внесен от Емил Генов Василев на 13.09.2011 г. - първо гласуване.
Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Преминаваме към точка Разни.
По точка Разни имате ли въпроси. Не виждам вдигнати ръце.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/