Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
23/02/2012
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 202-01-3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
3. Разни
На 23 февруари 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 202-01-3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
3. Разни
Има ли някакви становища или предложения към така предложения дневния ред?
Господин Тончев, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да отпадне от дневният ред разглеждането на Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата № 254-01-18, внесен от господин Вълков и група народни представители на 17.02.2012 година.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз предлагам да отпадне не само единият законопроект, но и вторият, тъй като ние разглеждахме преди една седмица Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Сега идват още два закона, очакват се вероятно още един-два да дойдат. Нека да помолим Министерски съвет всички тези предложения, които идват от изпълнителната власт да бъдат оформени в едно предложение и дадени на Парламента. Това е нормалната практика. За първи път се случва такова нещо за кратко време да има няколко изменения от различни ведомства. Оставам с впечатлението, че отделните министерства не комуникират помежду си. В края на краищата има едно министерство, което е обобщаващо по тези въпроси и това е Министерство на вътрешните работи и това е била практика досега на всички правителства.
Молбата ми господин председател е ако трябва със специално писмо до председателят на Народното събрание, да поискаме когато се правят изменения, има си програма на Министерски съвет, нека да бъдат в един законопроект за изменение и допълнение. В противен случай ние ще трябва да седнем и да правим общ законопроект, което не смятам, че е работа на комисията, изхождайки че вносителите са различни и може да има и определени противоречия.
Предлагам да отпадне и вторият законопроект.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не зная кои са мотивите, които накараха господин Тончев да поиска отлагане на единият от двата законопроекта, но при приемане на неговото предложение би трябвало да отпадне и другият законопроект, съгласно Правилника на Народното събрание, където са с различни вносители измененията и допълненията на законопроектите и когато е по един и същи законопроект се разглеждат заедно и след това влизат и заедно в Пленарната зала. Това е по Правилника на Народното събрание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. По Правилника на Народното събрание е да влязат заедно в зала, господин Иванов, а не да се гледат заедно в комисия.
Двата законопроекта по принцип са коренно различни и причината да внесем като законопроект предложенията са, че те се отнасят до съвсем друго естество и не могат да бъдат внесени като предложения на законопроекта, който е внесен от Министерски съвет и който се отнася единствено и само до лицата с увреждания като цяло. Това беше причината. Тъй като в понеделник имаше общо разглеждане на една кръгла маса по отношение на безопасността на движението и както каза и господин Мутафчиев, с писмата които направихме като кореспонденция с Министерството на вътрешните работи и съответно очакваните предложения по промяна на Наказателния кодекс или Наказателно процесуалния кодекс, които по някакъв начин ще рефлектират и върху Закона за движението по пътищата, господин Тончев направи това предложение да бъде оттеглен само този законопроект, който ние предлагаме като народни представители и след стиковането съответно със следващото предложение тогава ще бъде внесено.
Ще помоля за мнение и доизясняване от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да промените които са предложени не са по европейски директиви и нямат някакви срокове, но те принципно могат да бъдат гледани и днес.
Ние изтегляме нашият законопроект.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, законопроектът на който вносител е Министерски съвет най-общо има една тема на разглеждане. Това е въпросът за по-нататъшна интеграция на хората с увреждания. Той не отразява директно директиви или регламенти като актове на правото на Европейския съюз, в допълнение на предложено преди изменение на препоръка на Европейския съюз относно картата за паркиране на хората с увреждания.
Нашето предложение е ако позволите този законопроект да бъде разглеждан, тъй като това е въпрос, който е коментиран доста с колегите от Министерство на труда и социалната политика, съответно те са изготвили основната част от този законопроект по инициатива именно на асоциации на хора с увреждания и като вносител на този законопроект нашето становище и предложение е да разгледате като народни представители законопроекта с вносител Министерския съвет.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, при така направените предложения и обсъждания по темата и съгласно Правилника на 41-то Народно събрание, предлагам да изтеглим и двата законопроекта, да отпаднат от дневния ред и ще ги гледаме при следващо постъпване или след съгласуване с Министерството на вътрешните работи, съгласно направените предложения по Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс, които се подготвят към настоящия момент.
Който е съгласен с това предложение, което направих, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Остава за обсъждане точката - Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно: Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Лиляна Павлова – министър
Таня Милева – началник на Политическия кабинет на МРРБ
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Красимира Стоянова – директор дирекция Правна
Петър Киров – заместник изпълнителен директор на ИА Морска администрация
От страна на Министерство на земеделието и храните:
Доротея Крачолова – началник отдел в дирекция Европейска координация и международни отношения
Цветанка Палазова – директор на дирекция Европейски фонд за рибарство, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Йордан Богатинов - директор дирекция Административно-правно обслужване в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Уважаеми колеги, министър Павлова в момента е на друга комисия и ще дойде всеки момент. Предлагам да започваме.
Като съвносител на този законопроект накратко ще ви представя каква е основната цел на законопроекта, която е даване възможност на общините, разположени по Черноморското крайбрежие и по продължението на река Дунав да извършват строителство в акваторията както на рибарски пристанища и на тяхното разширяване, реконструкция и модернизация, освен това и на съоръженията, които са свързани към тези пристанища, както и брегозащитните съоръжения, които предпазват от вредно въздействие.
С приемането на два основни члена чл.112е и чл.112 ж, които са като допълнение към Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България , смятаме че ще могат да бъдат преодолени законовите ограничения за общините да извършват строителство на описаните преди малко обекти.
Освен това ще се създадат условия за законосъобразно усвояване на средства по Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмния период 2007 – 2013 г.
Предложението за учредяване право на строеж в полза на общината върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав са в съответствие със смисъла и съдържанието на разпоредбите на чл.7, ал.5 от Закона за държавната собственост, т.е. учредяване на право на строеж върху имоти публична държавна собственост да се извършва само в случаите и при условията, определени със закон.
Предвидените в законопроектът условия за учредяване правото на строеж само за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или на трайно задоволяване на обществените потребности е доразвитие на установените в закона принципи, че имотите публична собственост са предназначени за задоволяване на обществените потребности от национално и местно значение.
По принцип се дава възможност на общините да създадат условия за оперативност и бързина на строителството на тези обекти, както и законосъобразно разходване на бюджетни средства на общините по изграждането и разширението, както и поддържането на обектите от рибарските пристанища.
Това е накратко предложението.
Има изпратени писма до Националното сдружение на общините, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите. Смятам, че писмата с които са отговорили съответните институции са получени от всички.
Предлагам да дадем думата ако трябва на съответните институции, тъй като имат забележки в някои отношения.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:Господин председател, наистина има празнота в законодателството, даже и се спекулира по медиите много често , тогава когато се наложи да се строи пристанищна инфраструктура. Сега напоследък знаете че е модерно не толкова рибарски пристанища да се строят, колкото яхтени пристанища, така че такава промяна е необходима.
Аз внимателно се запознах със законът, мисля че има някои неща, които по принцип трябва да бъдат променени.
Първото нещо, което трябва да бъде основна база е затова, че когато се строи пристанищна инфраструктура, без значение каква е тя, трябва да влезе в списъка на българските пристанища, т.е. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ясно и категорично да каже като държавна институция, която провежда политиката за изграждане на тази инфраструктура, че такова пристанище е необходимо и да бъде включено в програмата за развитието на пристанищата. Това е първото, което не го виждам някак си да стои на преден план, може би защото тази програма не е приета. Хубаво е да се приеме тази програма и тя да стане основополагащ документ. Не може всеки да строи пристанища както си иска. Държавата трябва да определя това.
Второ. Тук виждам, че на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията му се дават едни задължения, не смея да кажа правомощия, той да предлага отдаването на право на строеж. Аз мисля,че функцията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е точно тази, да казва: „Да, такова пристанище е необходимо, Министерство на околната среда и водите съответно да си каже отговаря ли проекта, който предвижда да се направи на изискванията, т.е. инвестиционното намерение дали отговаря на изискванията за ОВОС и съответно след като се даде ОВОС да каже: „Да , този проект става и трябва да бъде построено”. От там нататък Министерство на регионалното развитие и благоустройството е това, което трябва да даде разрешението, включително и в акваторията.
Още нещо, което искам да кажа. Да се изисква това право на строеж е съответно от крайния бенефициент. Не е задължително да бъде общината. Правото на строеж може да се поиска от едно частно лице, което ще построи примерно пристанище, може и рибарско да бъде и т.н., ползвайки някои от фондовете.
Законът съдържа добри идеи. Ние също имахме една такава идея, мъчихме се да запълним тази празнота в законодателството, наистина се създаваше проблем, включително пари които имаме от Европейския съюз по отношение на рибарството да не могат да бъдат усвоени, но нека да разпределим функциите на министерството такава каквато е, т.е. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да определя политиката и стратегията на инфраструктурата, а съответно Министерство на регионалното развитие и благоустройството да разрешава правото на строеж в акваторията, включително и в акваторията на страната. Благодаря ви.
Аз ще подкрепя законът с определени резерви и се надявам, че ще постигнем консенсус, включително след като има и забележки от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да ги обсъдим и да направим един работещ закон. Той е необходим за целият регион, но трябва да се знае едно, че пристанища не могат да се строят от всеки, който иска.Държавата трябва да изразява своята позиция.
Приемете моят глас „за” и понеже имам един ангажимент от 15.00 часа ще си позволя да тръгна с ваше разрешение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Колеги, други изказвания.
Г-Н ГЕОРГИ ИВАНОВ: Аз съм началник отдел „Опазване на повърхностните води” в Министерство на околната среда и водите. Министерството е представило становище по законопроекта, в което сме направили две забележки. Има малко противоречие между Закона за водите и предложените текстове, в смисъл че се разрешава тези рибарски селища да се строят в крайбрежните заливаеми ивици на река Дунав, нещо което е в противоречие на Закона за водите. Има един чл.134, който изрично забранява строителството на стопански и жилищни постройки точно в заливаемите ивици. Това трябва да се коригира в текста и да бъде ясно, че точно там това нещо не може да се случи. Това е първата забележка на министерството.
Второ. Юристите считат, че трябва да се разграничат ясно функциите на отделните министерства, кой за какво отговаря. Не може да се издаде разрешение за строеж, без да се мине през една процедура съгласно Закона за водите. Има един чл.46 от Закона за водите, който изрично казва, че разрешение за строеж може да се издаде, след издаване на разрешително от Министерство на околната среда и водите за съоръжения, които са свързани със защита от вредното въздействие на водите и хидротехнически пристанищни съоръжения.
По принцип подкрепяме законопроектът, но с тези две забележки, които би трябвало според нас да намерят място в текста. Благодаря
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания.
Ще изчакаме още малко представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Аз смятам, че можем да вземем отношение по това, което беше казано от представителят на Министерство на околната среда и водите като забележки. Колеги, всички сте получили становището на министерството.
Аз искам да направя само едно уточнение. Преди малко Вие казахте, че може да се строят такива рибарски селища. Никъде не става дума за строителство на рибарски селища.
В предложението, което сме направили в чл.112е точно е упоменато, че става дума за отстъпено право на строеж върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж в полза на общи за изграждане или разширение на рибарско пристанище по чл.107 или на специализиран обект за обслужване на риболовни дейности по чл.111а, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
Никъде не става дума за рибарско селище. В чл.134, т.3 от Закона за водите има забрана върху заливаеми ивици на реките да се строят стопански и жилищни постройки, но не и на пристанища. В този член не се забранява строителство на пристанища. В Законът за водите не се съдържа легална дефиниция на понятието „постройка”. То се използва именно като сграда, която е вещ, която е резултат на човешка дейност, трайно прикрепена към земята и има оградни стени и покрив.
В това, което ние предлагаме става дума за пристанище, в което искаме да се строят само технически съоръжения каквито са кейови стени, пирсове, молове и други хидротехнически пристанищни съоръжения, които са основната съставна част на самите пристанища.
Освен това в чл.138 на същият Закон за водите, ал.4, т.1 изграждането на такива хидротехнически съоръжения е посочено като форма на постоянна защита от вредното въздействие на водите. Ние смятаме просто, че не е правилно разбрано. Аз ще помоля да се коментира и от Изпълнителна агенция Морска администрация този текст.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Искам да разбера какво представлява специализираният обект за обслужване на риболовни дейности, защото поне в моето съзнание специализирания обект за обслужване на риболовни дейности това е форма на рибарско селище, където те си слагат там лодки, весла, мрежи и всичко, което е необходимо. Рибарското селище не е място, където да живеят рибарите. Това не са жилищни постройки, а именно постройки като специализирани обекти за обслужване на риболовни дейности.
Искам да разбера какво представлява този специализиран обект, защото с другото съм напълно съгласен. За брегозащитните съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите е ясно. Дали не влиза този текст в противоречие със Закона за водите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ще ви помоля да изясните този въпрос, защото от това ще зависи дали не трябва да се направи някакво допълнение в съответното предложение, с което да изчистим текста и да не се дава право да се строят такива допълнителни постройки. Ще помоля юристите от Изпълнителна агенция Морска администрация да изкажат тяхното мнение.
Аз искам да се спра и на чл.46, ал.1, т.1 от Законът за водите, който е категоричен, че трябва да бъдат изпълнени определени условия, трябва да има задължителна екологична оценка, или така наречения ОВОС,че са част от действащото право и ние ги смятаме че те са задължителни, затова не са упоменати, но те не могат да бъдат пренебрегнати. Те са задължителни изобщо като правни субекти и повторното им въвеждане в закона смятаме, че не е необходимо. Ако е необходимо и кажат юристите, ние ще ги въведем, но принципно ние го приемаме, че това е неотделима част от даването на разрешително за строеж на един обект, без тях не може.
Заповядайте, господин Киров.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Господин председател, трябва да кажа че напълно подкрепям Вашето тълкуване както на Закона за водите, така и на взаимодействието между Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанища на Република България и Закона за водите.
Трябва да имаме предвид, че ако приемем буквалното тълкуване, което очевидно колегите от Министерство на околната среда и водите са направили, това би довело и до един чисто житейски абсурд, т.е. да не може да се строят пристанища на река Дунав, тъй като по дефиниция пристанището има кейова стена, която се намира във взаимодействие с водата. За да се изгради нова кейова стена е неизбежно строителството в заливаемата ивица на река Дунав. Не е възможно законодателят, когато е приемал Закона за водите да е имал предвид тотална забрана за строителство на пристанища, а именно на хидротехнически съоръжения за обслужване на различен тип кораби. В този смисъл според нас не може да бъде приета тази забележка, която се отнася специално за река Дунав.
По отношение на въпросът на господин Иванов. Специализираните обекти за обслужване на риболовни дейности са дефинирани в чл.111а от закона. Понятието „рибарско селище” поне аз не съм го срещал никъде в никой закон. То може би съществува в живия живот, но така или иначе не е никъде законодателно дефинирано. Тук става въпрос за такъв тип обекти, които са местата за стоварване на първия улов. Сигурен съм, че и колегите от Агенцията по рибарство и аквакултури впоследствие ще могат още по-добре да го обяснят. Когато рибарят улови рибата, да може да отиде там и веднага да предаде рибата на съответните изкупвачески фирми. Не става въпрос за места, в които ще се извършва домуване на риболовни съдове. Домуването на риболовни съдове може да се извършва по дефиниция единствено в рибарски пристанища, т.е. това са места които са за обработване на първоначалния улов и също така в изключително лошо време да могат да потърсят укритие риболовните кораби, но не и да бъдат там постоянно.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Аз искам само да допълня нещо, за да сме изчерпателни в отговора на господин Иванов за дефиницията „специализираните обекти за обслужване на риболовни дейности”. Това са места за разтоварване на улови от прясна риба и места за временно укритие на риболовни кораби. Двата вида обекти законът ги определя като участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море или река Дунав.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Временното укритие на риболовни кораби може да го направите по всяко време, например през нощта, това не влиза в противоречие с текста.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Колегата Киров се опита да обясни на практика какво представляват нещата, тъй като в закона са записани формално какво включват.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Господин Иванов, специализираните обекти по чл.111а също разполагат с удостоверение за експлоатационна годност, което се подписва от министъра, но да кажем че ние извършваме проверката за експлоатационна годност.
В удостоверението за експлоатационна годност изрично се записва какво може да бъде извършвано на съответния обект.
В удостоверенията за експлоатационна годност на обектите по чл.111а не се включва правото за престой на кораби и домуването им. Там се включва правото за разтоварване на първи улов и използване за временно укритие при лоши атмосферни условия. Това вече е елемент на контрол, който се осъществява от Изпълнителна агенция Морска администрация. В никакъв случай няма припокриване между двата типа обекти. Те имат и различна инженерна инфраструктура.Доколкото в обектите по чл.111а няма създадени условия за постоянно домуване на риболовните кораби.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ще помоля от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да дадат становище или отговор на повдигнатият въпрос от господин Мутафчиев относно предложението, което ние сме направили, като предложението за отстъпено право на строеж да идва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след това с решение на Министерски съвет и т.н. Това е редът и начинът, който ние смятаме че трябва да се следва при разширяването или създаването на едно рибарско пристанище и затова ще помоля за вашето становище по въпроса.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Мутафчиев зададе няколко въпроса, макар и в негово отсъствие ще се опитам да отговоря на зададените въпроси.Първият въпрос беше, че тези пристанища трябва да бъдат вписани в списъка на пристанищата по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Законът всъщност изисква и съдържа такъв списък само и единствено за пристанищата за обществен транспорт. В законът има два списъка – един за обществен транспорт с национално значение, другия за обществен транспорт с регионално значение. Рибарските, яхтените и другите специализирани пристанища не се вписват в списък, който е предвидил закона.
По същата тази логика и Националната програма за развитие на пристанищата би следвало да предвиди, тъй като такава не е приета, условията и реда за развитие и изграждане на пристанища за обществен транспорт, но не и за рибарски, яхтени и пристанища със специално предназначение, така че те няма как да намерят отражение нито в списъка, нито в съответната програма.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е ясно, към настоящият момент ние разбрахме, че програмата не е приета, тя стои от години наред, това е една слабост, която смятаме че към настоящия момент трябва да бъде преодоляна, но по принцип искаме да чуем вашето становище необходимо ли е да има такова вписване за този вид пристанища. От това, което разбрахме има два начина да бъдат вписани, дали са от национално значение или дали са от регионално значение. Вашето мнение искаме да знаем дали е необходимо в тази програма, която ще бъде предложена на Министерски съвет да фигурират такова вписван, което беше изразено като мнение от страна на господин Мутафчиев.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нашето мнение е, че тази програма и съответно в списъка следва да бъдат вписвани и въобще да се регламентират пристанищата за обществен транспорт. Това е именно поради значимостта на тези пристанища като такива. Това са пристанищата, в които се извършват срещу заплащане пристанищни услуги, други съпътстващи дейности, което е достъпно, без ограничения, за всички кораби и товари. Това същественото и отличимото за всяко едно пристанище за обществен транспорт, а именно неговата общодостъпност за всички. Затова законодателят се интересува от тези пристанища, а именно всеки който иска да има достъпност до тези пристанища. За тези пристанища се поставят и по-силни изисквания по отношение на тяхната безопасност, сигурност, възможността за достъп до тях, изискванията за железопътни, автомобилни подходи, т.е. те действително имат характера на пристанища за обществен транспорт, с обществена значимост, за разлика от рибарски, яхтени и други пристанища, за които и в съответствие с това закона не въвежда такива изисквания за общодостъпност и за ограничаване на конкуренцията. Затова и нашето становище съвпада със съществуващото законово положение, а именно че националната програма като такава трябва да регламентира пристанищата за обществен транспорт и съответно закона в съответните списъци трябва да има пристанища за обществен транспорт.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Ако разрешите да Ви прекъсна, тъй като това стана ясно на всички колеги от комисията. За нас е съществено, да ни кажете с две думи само, необходимо ли е за целите на този законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и считате ли, че трябва да го направим това, което е записано вътре като разширение на рибарските пристанища, допълнително обслужващите рибарски дейности да бъдат вписани в този списък или считате, че това не е необходимо.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ние считаме, че това не е необходимо.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Благодаря. Един въпрос още, който и господин Вълков ви постави и не отговорихте на него, мен също ме интересува.
Считате ли, че е необходимо така както сме го записали в този законопроект, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъде вземано решение от Министерски съвет за това къде да се учреди право на строеж, в полза на коя община или мислите, че има и други начини. Например мое мнение е, че можем да разрешим на областните управители да го правят това нещо, имайки предвид, че те са на място, по общините и по областите, които имат пряк интерес за извършването на тази дейност. Не мислите ли, че е по-добре министъра да се занимава със самото управление на готовите пристанища.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепяме предложението на вносителите така, както то е направено и ще кажа защо ние подкрепяме това предложение, като разбира се вероятно биха могли да бъдат обосновани други целесъобразни варианти. Към момента Законът за държавната собственост, който е основен закон по отношение на собствеността, допуска по изключение учредяването на ограничени вещни права върху имоти публична държавна собственост. Изискванията са това да става с решение на Министерския съвет, задължително такава е към момента законовата разпоредба и да става при определени две условия, а те са когато става дума за изграждане на обект с национално значение или когато става дума за защита на обществени интереси.
Поради тази причина, предвид съществуващото към момента законодателство, е необходимо решение на Министерския съвет за учредяване на правото на строеж, ние смятаме че становището на вносителите е правилно. Вероятно другият въпрос, който вероятно би могъл да бъде поставен е защо точно да бъде министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията вносител на едно подобно предложение в Министерския съвет.
Сигурно могат да бъдат обсъдени и други варианти, но ние подкрепяме становището на вносителите, че е разумно това да бъде министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, доколкото става дума за пристанища. Той по съответните закони има обща компетентност по контрола на съответните пристанища, да не казвам под ръководството, тъй като съответните частни пристанища се управляват от съответните техни ръководители и на него е възложено провеждането на държавната политика в морския транспорт и в частност в областта на пристанищата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам само един въпрос, който мисля че го разбирам правилно. В ал.2 на новият член 112е е записано: „(2) Правото на строеж по ал.1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности”. Това са две хипотези.
В чл.112ж ал.1 се заявява, че обектите по чл.112е, ал.1 са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.
Това означава ли, че правилата с които една публична общинска собственост може да бъде преобразувана в частна, които са разписани в Закона за общинската собственост няма да важат поради приоритетна сила на тази разпоредба.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Точно това означава.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Важно е това да се знае, че има съвсем имплицитен характер.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да внеса едно пояснение. Това е специализиран закон и затова смятаме, че в него трябва да бъде отразена точно тази разпоредба.
Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече са тук.
Тъй като всички взеха отношение по законопроектът към настоящия момент, ще ги помоля също да вземат отношение. Има становище от тяхна страна, което в писмен вид е дадено на комисията, получили са го всички членове на комисията.
Ще ви помоля в кратко резюме да кажете вашето мнение, тъй като разбрахме, че вие принципно подкрепяте в това становище законопроекта, но имате забележки по него.Ако може да ги изложите в кратък план.
Г-ЖА ТАНЯ МИЛЕВА: Добър ден, господин председател. Госпожи и господа народни представители, ние подкрепяме предложените изменения и допълнения в Закона за морските пристанища, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вие вече знаете нашето становище.
Предложенията ни по законопроектът са свързани единствено и само съобразно нормативната уредба, която към този момент съществува, а именно предложението е с цел да го приведем този законопроект в съответствие със Закона за държавната собственост и със Закона за устройство на територията.
Вие сте се запознали с нашите конкретни бележки, които ние сме дали. Считаме, че те прецизират и дават едно постигане на синхрон между отделните нормативни актове, така че от тази гледна точка аз считам, че вие също имате отношение по конкретните ни предложения. Ние сме готови разбира се за обсъждане по тях, така че за да не ви обременявам и да разказвам това, което вече сте прочели, това е позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: С две думи вашето становище е, че по принцип вие подкрепяте така предложеният законопроект, с изключение на това, което сте записали в становището си като забележки и което надявам се колегите вносители ще го вземат предвид между първо и второ четене. Благодаря ви.
Г-ЖА ТАНЯ МИЛЕВА: Да, още един път казвам, че ние подкрепяме законопроектът, но считаме че следва да се прецизира, в съответствие с другите актове и ние това сме го посочили в конкретните бележки.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също съм се запознал по-подробно с вашето становище. Държа обаче да кажа нещо, че по отношение на едно от основните ви забележки към законопроекта и основното несъгласие е по отношение на реда, който е разписан. Става дума за ал.4, в която е разписано: „(4) Подробният устройствен план по Закона за устройство на територията се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който издава и разрешение за строеж за изграждането или разширението на обектите по ал.1”. Това смятам, че е едно от основните неща, които четох във вашето становище и по което вие изразявате резерви.
Искаме да ви кажем защо сме тръгнали по този път. Това е един много важен според нас законопроект или промяна на законопроекта, тъй като даваме възможност на общините да строят в акваторията нещо, което с години се е коментирало, но не се е направило към настоящия момент.
Първо целта ни беше с този законопроект когато дадена община или съответното държавно предприятие, например „Риба и рибни ресурси” или някоя друга институция, която може да се яви като бенефициент на тази програма или която притежава рибарско пристанище е необходимо да бъде направено разширение или такива мероприятия да бъдат проведени, които да са в полза на защитата на брега или на самите лодки или кораби, които се намират в това пристанище. Да се подходи по следният начин: като се отвори Закона за морските пространства, вътрешните водните пътища и пристанищата на Република България от първата алинея до края да е ясно за реда, по който трябва да се премине, да е ясно начина по който трябва да се процедира, без да се бяга от закон в закон. Затова сме предложили в т.1 да е по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с решение на Министерски съвет.
Определили сме необходимостите, които трябва са, или да е национален обект или да е трайно задоволяване на обществените потребности и след това сме предложили задължително този подробен устройствен план да бъде одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Акваторията е публична, тя е държавна собственост. Все пак не са толкова много рибарските пристанища, а и не могат да бъдат толкова много. Смятаме, че тук е мястото на министъра, който може да извършва това одобряване и съответно да дава разрешение за строителство и не случайно сме го разписали толкова подробно, след това и за съответните специализирани схеми, както и сме дали възможност за защита на тези обекти, които ще бъдат придобити след това да стават публична общинска собственост, която да не се променя в частна и съответно предназначението на обектите да не се променя. Тези две последни точки са много важни и по отношение на оперативните програми, тъй като бенефициентите, които ползват средства по тези оперативни програми нямат право в определен период от време, а той е 5 години, да променят предназначението на обекта. Освен това не може собствеността да става от публична общинската, на каквато примерно общината е бенефициент, след това да става публична държавна, каквото е другото ни предложение.
Това са основните две предложения, по които вие изразявате резерви. В тази посока сме мислили и по този начин сме разписали целия процес, защото не може държавата в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него лице да не наблюдава този процес по разширяването или изграждането на някакво пристанище. Смятаме, че точно това е институцията, която трябва да следи, защото в противен случай трябва да го дадем, съгласно Закона за устройство на територията, това нещо да го правят най-вероятно общините, което според мен не е по-удачно, но е възможно. Наистина и този вариант е възможен. Водили сме се от това не само да дадем възможност на общините да извършват този вид дейност и да усвояват средствата по оперативните програми, но и да има защитеност на този процес.От тази гледна точка смятаме, че това е най-добрия вариант.
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В подкрепа на това, което каза господин Вълков искам да кажа, че съществуващ регламент на Европейския съюз 1198/2006 г. за Европейския фонд за рибарство казва следното в чл.56: държава членка или управляващ орган гарантира, че дадена операция запазва приноса си към този фонд, единствено ако тази операция е в рамките на 5 години от датата на решението за финансиране, взето от органите не претърпява значителни промени, които произтичат или от промяна на собственост върху дадена позиция върху инфраструктурата.
С една дума трябва да се запази собствеността задължително в рамките на 5 години. Този текст е разписан и в Наредба № 29 от 19 ноември 2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.3. за модернизация на рибарски пристанища, където също е записано в чл.10 че общините могат да кандидатстват за финансиране, а в чл.36 е записано, че в срок от 5 години не трябва да бъде променяна собствеността на тези обекти.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други становища, мнения или въпроси.
Ако няма други мнения или въпроси да преминем към гласуване .
Преминаваме към гласуване на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка Разни. Колеги, имате ли въпроси за обсъждане в точка Разни. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
3. Разни
На 23 февруари 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 202-01-3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
3. Разни
Има ли някакви становища или предложения към така предложения дневния ред?
Господин Тончев, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да отпадне от дневният ред разглеждането на Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата № 254-01-18, внесен от господин Вълков и група народни представители на 17.02.2012 година.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз предлагам да отпадне не само единият законопроект, но и вторият, тъй като ние разглеждахме преди една седмица Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Сега идват още два закона, очакват се вероятно още един-два да дойдат. Нека да помолим Министерски съвет всички тези предложения, които идват от изпълнителната власт да бъдат оформени в едно предложение и дадени на Парламента. Това е нормалната практика. За първи път се случва такова нещо за кратко време да има няколко изменения от различни ведомства. Оставам с впечатлението, че отделните министерства не комуникират помежду си. В края на краищата има едно министерство, което е обобщаващо по тези въпроси и това е Министерство на вътрешните работи и това е била практика досега на всички правителства.
Молбата ми господин председател е ако трябва със специално писмо до председателят на Народното събрание, да поискаме когато се правят изменения, има си програма на Министерски съвет, нека да бъдат в един законопроект за изменение и допълнение. В противен случай ние ще трябва да седнем и да правим общ законопроект, което не смятам, че е работа на комисията, изхождайки че вносителите са различни и може да има и определени противоречия.
Предлагам да отпадне и вторият законопроект.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не зная кои са мотивите, които накараха господин Тончев да поиска отлагане на единият от двата законопроекта, но при приемане на неговото предложение би трябвало да отпадне и другият законопроект, съгласно Правилника на Народното събрание, където са с различни вносители измененията и допълненията на законопроектите и когато е по един и същи законопроект се разглеждат заедно и след това влизат и заедно в Пленарната зала. Това е по Правилника на Народното събрание.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. По Правилника на Народното събрание е да влязат заедно в зала, господин Иванов, а не да се гледат заедно в комисия.
Двата законопроекта по принцип са коренно различни и причината да внесем като законопроект предложенията са, че те се отнасят до съвсем друго естество и не могат да бъдат внесени като предложения на законопроекта, който е внесен от Министерски съвет и който се отнася единствено и само до лицата с увреждания като цяло. Това беше причината. Тъй като в понеделник имаше общо разглеждане на една кръгла маса по отношение на безопасността на движението и както каза и господин Мутафчиев, с писмата които направихме като кореспонденция с Министерството на вътрешните работи и съответно очакваните предложения по промяна на Наказателния кодекс или Наказателно процесуалния кодекс, които по някакъв начин ще рефлектират и върху Закона за движението по пътищата, господин Тончев направи това предложение да бъде оттеглен само този законопроект, който ние предлагаме като народни представители и след стиковането съответно със следващото предложение тогава ще бъде внесено.
Ще помоля за мнение и доизясняване от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да промените които са предложени не са по европейски директиви и нямат някакви срокове, но те принципно могат да бъдат гледани и днес.
Ние изтегляме нашият законопроект.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, законопроектът на който вносител е Министерски съвет най-общо има една тема на разглеждане. Това е въпросът за по-нататъшна интеграция на хората с увреждания. Той не отразява директно директиви или регламенти като актове на правото на Европейския съюз, в допълнение на предложено преди изменение на препоръка на Европейския съюз относно картата за паркиране на хората с увреждания.
Нашето предложение е ако позволите този законопроект да бъде разглеждан, тъй като това е въпрос, който е коментиран доста с колегите от Министерство на труда и социалната политика, съответно те са изготвили основната част от този законопроект по инициатива именно на асоциации на хора с увреждания и като вносител на този законопроект нашето становище и предложение е да разгледате като народни представители законопроекта с вносител Министерския съвет.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, при така направените предложения и обсъждания по темата и съгласно Правилника на 41-то Народно събрание, предлагам да изтеглим и двата законопроекта, да отпаднат от дневния ред и ще ги гледаме при следващо постъпване или след съгласуване с Министерството на вътрешните работи, съгласно направените предложения по Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс, които се подготвят към настоящия момент.
Който е съгласен с това предложение, което направих, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Остава за обсъждане точката - Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно: Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Лиляна Павлова – министър
Таня Милева – началник на Политическия кабинет на МРРБ
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Красимира Стоянова – директор дирекция Правна
Петър Киров – заместник изпълнителен директор на ИА Морска администрация
От страна на Министерство на земеделието и храните:
Доротея Крачолова – началник отдел в дирекция Европейска координация и международни отношения
Цветанка Палазова – директор на дирекция Европейски фонд за рибарство, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Йордан Богатинов - директор дирекция Административно-правно обслужване в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Уважаеми колеги, министър Павлова в момента е на друга комисия и ще дойде всеки момент. Предлагам да започваме.
Като съвносител на този законопроект накратко ще ви представя каква е основната цел на законопроекта, която е даване възможност на общините, разположени по Черноморското крайбрежие и по продължението на река Дунав да извършват строителство в акваторията както на рибарски пристанища и на тяхното разширяване, реконструкция и модернизация, освен това и на съоръженията, които са свързани към тези пристанища, както и брегозащитните съоръжения, които предпазват от вредно въздействие.
С приемането на два основни члена чл.112е и чл.112 ж, които са като допълнение към Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България , смятаме че ще могат да бъдат преодолени законовите ограничения за общините да извършват строителство на описаните преди малко обекти.
Освен това ще се създадат условия за законосъобразно усвояване на средства по Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмния период 2007 – 2013 г.
Предложението за учредяване право на строеж в полза на общината върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав са в съответствие със смисъла и съдържанието на разпоредбите на чл.7, ал.5 от Закона за държавната собственост, т.е. учредяване на право на строеж върху имоти публична държавна собственост да се извършва само в случаите и при условията, определени със закон.
Предвидените в законопроектът условия за учредяване правото на строеж само за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или на трайно задоволяване на обществените потребности е доразвитие на установените в закона принципи, че имотите публична собственост са предназначени за задоволяване на обществените потребности от национално и местно значение.
По принцип се дава възможност на общините да създадат условия за оперативност и бързина на строителството на тези обекти, както и законосъобразно разходване на бюджетни средства на общините по изграждането и разширението, както и поддържането на обектите от рибарските пристанища.
Това е накратко предложението.
Има изпратени писма до Националното сдружение на общините, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите. Смятам, че писмата с които са отговорили съответните институции са получени от всички.
Предлагам да дадем думата ако трябва на съответните институции, тъй като имат забележки в някои отношения.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:Господин председател, наистина има празнота в законодателството, даже и се спекулира по медиите много често , тогава когато се наложи да се строи пристанищна инфраструктура. Сега напоследък знаете че е модерно не толкова рибарски пристанища да се строят, колкото яхтени пристанища, така че такава промяна е необходима.
Аз внимателно се запознах със законът, мисля че има някои неща, които по принцип трябва да бъдат променени.
Първото нещо, което трябва да бъде основна база е затова, че когато се строи пристанищна инфраструктура, без значение каква е тя, трябва да влезе в списъка на българските пристанища, т.е. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ясно и категорично да каже като държавна институция, която провежда политиката за изграждане на тази инфраструктура, че такова пристанище е необходимо и да бъде включено в програмата за развитието на пристанищата. Това е първото, което не го виждам някак си да стои на преден план, може би защото тази програма не е приета. Хубаво е да се приеме тази програма и тя да стане основополагащ документ. Не може всеки да строи пристанища както си иска. Държавата трябва да определя това.
Второ. Тук виждам, че на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията му се дават едни задължения, не смея да кажа правомощия, той да предлага отдаването на право на строеж. Аз мисля,че функцията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е точно тази, да казва: „Да, такова пристанище е необходимо, Министерство на околната среда и водите съответно да си каже отговаря ли проекта, който предвижда да се направи на изискванията, т.е. инвестиционното намерение дали отговаря на изискванията за ОВОС и съответно след като се даде ОВОС да каже: „Да , този проект става и трябва да бъде построено”. От там нататък Министерство на регионалното развитие и благоустройството е това, което трябва да даде разрешението, включително и в акваторията.
Още нещо, което искам да кажа. Да се изисква това право на строеж е съответно от крайния бенефициент. Не е задължително да бъде общината. Правото на строеж може да се поиска от едно частно лице, което ще построи примерно пристанище, може и рибарско да бъде и т.н., ползвайки някои от фондовете.
Законът съдържа добри идеи. Ние също имахме една такава идея, мъчихме се да запълним тази празнота в законодателството, наистина се създаваше проблем, включително пари които имаме от Европейския съюз по отношение на рибарството да не могат да бъдат усвоени, но нека да разпределим функциите на министерството такава каквато е, т.е. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да определя политиката и стратегията на инфраструктурата, а съответно Министерство на регионалното развитие и благоустройството да разрешава правото на строеж в акваторията, включително и в акваторията на страната. Благодаря ви.
Аз ще подкрепя законът с определени резерви и се надявам, че ще постигнем консенсус, включително след като има и забележки от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да ги обсъдим и да направим един работещ закон. Той е необходим за целият регион, но трябва да се знае едно, че пристанища не могат да се строят от всеки, който иска.Държавата трябва да изразява своята позиция.
Приемете моят глас „за” и понеже имам един ангажимент от 15.00 часа ще си позволя да тръгна с ваше разрешение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Колеги, други изказвания.
Г-Н ГЕОРГИ ИВАНОВ: Аз съм началник отдел „Опазване на повърхностните води” в Министерство на околната среда и водите. Министерството е представило становище по законопроекта, в което сме направили две забележки. Има малко противоречие между Закона за водите и предложените текстове, в смисъл че се разрешава тези рибарски селища да се строят в крайбрежните заливаеми ивици на река Дунав, нещо което е в противоречие на Закона за водите. Има един чл.134, който изрично забранява строителството на стопански и жилищни постройки точно в заливаемите ивици. Това трябва да се коригира в текста и да бъде ясно, че точно там това нещо не може да се случи. Това е първата забележка на министерството.
Второ. Юристите считат, че трябва да се разграничат ясно функциите на отделните министерства, кой за какво отговаря. Не може да се издаде разрешение за строеж, без да се мине през една процедура съгласно Закона за водите. Има един чл.46 от Закона за водите, който изрично казва, че разрешение за строеж може да се издаде, след издаване на разрешително от Министерство на околната среда и водите за съоръжения, които са свързани със защита от вредното въздействие на водите и хидротехнически пристанищни съоръжения.
По принцип подкрепяме законопроектът, но с тези две забележки, които би трябвало според нас да намерят място в текста. Благодаря
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Други изказвания.
Ще изчакаме още малко представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Аз смятам, че можем да вземем отношение по това, което беше казано от представителят на Министерство на околната среда и водите като забележки. Колеги, всички сте получили становището на министерството.
Аз искам да направя само едно уточнение. Преди малко Вие казахте, че може да се строят такива рибарски селища. Никъде не става дума за строителство на рибарски селища.
В предложението, което сме направили в чл.112е точно е упоменато, че става дума за отстъпено право на строеж върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж в полза на общи за изграждане или разширение на рибарско пристанище по чл.107 или на специализиран обект за обслужване на риболовни дейности по чл.111а, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
Никъде не става дума за рибарско селище. В чл.134, т.3 от Закона за водите има забрана върху заливаеми ивици на реките да се строят стопански и жилищни постройки, но не и на пристанища. В този член не се забранява строителство на пристанища. В Законът за водите не се съдържа легална дефиниция на понятието „постройка”. То се използва именно като сграда, която е вещ, която е резултат на човешка дейност, трайно прикрепена към земята и има оградни стени и покрив.
В това, което ние предлагаме става дума за пристанище, в което искаме да се строят само технически съоръжения каквито са кейови стени, пирсове, молове и други хидротехнически пристанищни съоръжения, които са основната съставна част на самите пристанища.
Освен това в чл.138 на същият Закон за водите, ал.4, т.1 изграждането на такива хидротехнически съоръжения е посочено като форма на постоянна защита от вредното въздействие на водите. Ние смятаме просто, че не е правилно разбрано. Аз ще помоля да се коментира и от Изпълнителна агенция Морска администрация този текст.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Искам да разбера какво представлява специализираният обект за обслужване на риболовни дейности, защото поне в моето съзнание специализирания обект за обслужване на риболовни дейности това е форма на рибарско селище, където те си слагат там лодки, весла, мрежи и всичко, което е необходимо. Рибарското селище не е място, където да живеят рибарите. Това не са жилищни постройки, а именно постройки като специализирани обекти за обслужване на риболовни дейности.
Искам да разбера какво представлява този специализиран обект, защото с другото съм напълно съгласен. За брегозащитните съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите е ясно. Дали не влиза този текст в противоречие със Закона за водите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ще ви помоля да изясните този въпрос, защото от това ще зависи дали не трябва да се направи някакво допълнение в съответното предложение, с което да изчистим текста и да не се дава право да се строят такива допълнителни постройки. Ще помоля юристите от Изпълнителна агенция Морска администрация да изкажат тяхното мнение.
Аз искам да се спра и на чл.46, ал.1, т.1 от Законът за водите, който е категоричен, че трябва да бъдат изпълнени определени условия, трябва да има задължителна екологична оценка, или така наречения ОВОС,че са част от действащото право и ние ги смятаме че те са задължителни, затова не са упоменати, но те не могат да бъдат пренебрегнати. Те са задължителни изобщо като правни субекти и повторното им въвеждане в закона смятаме, че не е необходимо. Ако е необходимо и кажат юристите, ние ще ги въведем, но принципно ние го приемаме, че това е неотделима част от даването на разрешително за строеж на един обект, без тях не може.
Заповядайте, господин Киров.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Господин председател, трябва да кажа че напълно подкрепям Вашето тълкуване както на Закона за водите, така и на взаимодействието между Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанища на Република България и Закона за водите.
Трябва да имаме предвид, че ако приемем буквалното тълкуване, което очевидно колегите от Министерство на околната среда и водите са направили, това би довело и до един чисто житейски абсурд, т.е. да не може да се строят пристанища на река Дунав, тъй като по дефиниция пристанището има кейова стена, която се намира във взаимодействие с водата. За да се изгради нова кейова стена е неизбежно строителството в заливаемата ивица на река Дунав. Не е възможно законодателят, когато е приемал Закона за водите да е имал предвид тотална забрана за строителство на пристанища, а именно на хидротехнически съоръжения за обслужване на различен тип кораби. В този смисъл според нас не може да бъде приета тази забележка, която се отнася специално за река Дунав.
По отношение на въпросът на господин Иванов. Специализираните обекти за обслужване на риболовни дейности са дефинирани в чл.111а от закона. Понятието „рибарско селище” поне аз не съм го срещал никъде в никой закон. То може би съществува в живия живот, но така или иначе не е никъде законодателно дефинирано. Тук става въпрос за такъв тип обекти, които са местата за стоварване на първия улов. Сигурен съм, че и колегите от Агенцията по рибарство и аквакултури впоследствие ще могат още по-добре да го обяснят. Когато рибарят улови рибата, да може да отиде там и веднага да предаде рибата на съответните изкупвачески фирми. Не става въпрос за места, в които ще се извършва домуване на риболовни съдове. Домуването на риболовни съдове може да се извършва по дефиниция единствено в рибарски пристанища, т.е. това са места които са за обработване на първоначалния улов и също така в изключително лошо време да могат да потърсят укритие риболовните кораби, но не и да бъдат там постоянно.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Аз искам само да допълня нещо, за да сме изчерпателни в отговора на господин Иванов за дефиницията „специализираните обекти за обслужване на риболовни дейности”. Това са места за разтоварване на улови от прясна риба и места за временно укритие на риболовни кораби. Двата вида обекти законът ги определя като участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море или река Дунав.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Временното укритие на риболовни кораби може да го направите по всяко време, например през нощта, това не влиза в противоречие с текста.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Колегата Киров се опита да обясни на практика какво представляват нещата, тъй като в закона са записани формално какво включват.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Господин Иванов, специализираните обекти по чл.111а също разполагат с удостоверение за експлоатационна годност, което се подписва от министъра, но да кажем че ние извършваме проверката за експлоатационна годност.
В удостоверението за експлоатационна годност изрично се записва какво може да бъде извършвано на съответния обект.
В удостоверенията за експлоатационна годност на обектите по чл.111а не се включва правото за престой на кораби и домуването им. Там се включва правото за разтоварване на първи улов и използване за временно укритие при лоши атмосферни условия. Това вече е елемент на контрол, който се осъществява от Изпълнителна агенция Морска администрация. В никакъв случай няма припокриване между двата типа обекти. Те имат и различна инженерна инфраструктура.Доколкото в обектите по чл.111а няма създадени условия за постоянно домуване на риболовните кораби.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ще помоля от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да дадат становище или отговор на повдигнатият въпрос от господин Мутафчиев относно предложението, което ние сме направили, като предложението за отстъпено право на строеж да идва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след това с решение на Министерски съвет и т.н. Това е редът и начинът, който ние смятаме че трябва да се следва при разширяването или създаването на едно рибарско пристанище и затова ще помоля за вашето становище по въпроса.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Мутафчиев зададе няколко въпроса, макар и в негово отсъствие ще се опитам да отговоря на зададените въпроси.Първият въпрос беше, че тези пристанища трябва да бъдат вписани в списъка на пристанищата по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Законът всъщност изисква и съдържа такъв списък само и единствено за пристанищата за обществен транспорт. В законът има два списъка – един за обществен транспорт с национално значение, другия за обществен транспорт с регионално значение. Рибарските, яхтените и другите специализирани пристанища не се вписват в списък, който е предвидил закона.
По същата тази логика и Националната програма за развитие на пристанищата би следвало да предвиди, тъй като такава не е приета, условията и реда за развитие и изграждане на пристанища за обществен транспорт, но не и за рибарски, яхтени и пристанища със специално предназначение, така че те няма как да намерят отражение нито в списъка, нито в съответната програма.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е ясно, към настоящият момент ние разбрахме, че програмата не е приета, тя стои от години наред, това е една слабост, която смятаме че към настоящия момент трябва да бъде преодоляна, но по принцип искаме да чуем вашето становище необходимо ли е да има такова вписване за този вид пристанища. От това, което разбрахме има два начина да бъдат вписани, дали са от национално значение или дали са от регионално значение. Вашето мнение искаме да знаем дали е необходимо в тази програма, която ще бъде предложена на Министерски съвет да фигурират такова вписван, което беше изразено като мнение от страна на господин Мутафчиев.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нашето мнение е, че тази програма и съответно в списъка следва да бъдат вписвани и въобще да се регламентират пристанищата за обществен транспорт. Това е именно поради значимостта на тези пристанища като такива. Това са пристанищата, в които се извършват срещу заплащане пристанищни услуги, други съпътстващи дейности, което е достъпно, без ограничения, за всички кораби и товари. Това същественото и отличимото за всяко едно пристанище за обществен транспорт, а именно неговата общодостъпност за всички. Затова законодателят се интересува от тези пристанища, а именно всеки който иска да има достъпност до тези пристанища. За тези пристанища се поставят и по-силни изисквания по отношение на тяхната безопасност, сигурност, възможността за достъп до тях, изискванията за железопътни, автомобилни подходи, т.е. те действително имат характера на пристанища за обществен транспорт, с обществена значимост, за разлика от рибарски, яхтени и други пристанища, за които и в съответствие с това закона не въвежда такива изисквания за общодостъпност и за ограничаване на конкуренцията. Затова и нашето становище съвпада със съществуващото законово положение, а именно че националната програма като такава трябва да регламентира пристанищата за обществен транспорт и съответно закона в съответните списъци трябва да има пристанища за обществен транспорт.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Ако разрешите да Ви прекъсна, тъй като това стана ясно на всички колеги от комисията. За нас е съществено, да ни кажете с две думи само, необходимо ли е за целите на този законопроект за изменение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и считате ли, че трябва да го направим това, което е записано вътре като разширение на рибарските пристанища, допълнително обслужващите рибарски дейности да бъдат вписани в този списък или считате, че това не е необходимо.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ние считаме, че това не е необходимо.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Благодаря. Един въпрос още, който и господин Вълков ви постави и не отговорихте на него, мен също ме интересува.
Считате ли, че е необходимо така както сме го записали в този законопроект, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъде вземано решение от Министерски съвет за това къде да се учреди право на строеж, в полза на коя община или мислите, че има и други начини. Например мое мнение е, че можем да разрешим на областните управители да го правят това нещо, имайки предвид, че те са на място, по общините и по областите, които имат пряк интерес за извършването на тази дейност. Не мислите ли, че е по-добре министъра да се занимава със самото управление на готовите пристанища.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепяме предложението на вносителите така, както то е направено и ще кажа защо ние подкрепяме това предложение, като разбира се вероятно биха могли да бъдат обосновани други целесъобразни варианти. Към момента Законът за държавната собственост, който е основен закон по отношение на собствеността, допуска по изключение учредяването на ограничени вещни права върху имоти публична държавна собственост. Изискванията са това да става с решение на Министерския съвет, задължително такава е към момента законовата разпоредба и да става при определени две условия, а те са когато става дума за изграждане на обект с национално значение или когато става дума за защита на обществени интереси.
Поради тази причина, предвид съществуващото към момента законодателство, е необходимо решение на Министерския съвет за учредяване на правото на строеж, ние смятаме че становището на вносителите е правилно. Вероятно другият въпрос, който вероятно би могъл да бъде поставен е защо точно да бъде министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията вносител на едно подобно предложение в Министерския съвет.
Сигурно могат да бъдат обсъдени и други варианти, но ние подкрепяме становището на вносителите, че е разумно това да бъде министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, доколкото става дума за пристанища. Той по съответните закони има обща компетентност по контрола на съответните пристанища, да не казвам под ръководството, тъй като съответните частни пристанища се управляват от съответните техни ръководители и на него е възложено провеждането на държавната политика в морския транспорт и в частност в областта на пристанищата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам само един въпрос, който мисля че го разбирам правилно. В ал.2 на новият член 112е е записано: „(2) Правото на строеж по ал.1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности”. Това са две хипотези.
В чл.112ж ал.1 се заявява, че обектите по чл.112е, ал.1 са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.
Това означава ли, че правилата с които една публична общинска собственост може да бъде преобразувана в частна, които са разписани в Закона за общинската собственост няма да важат поради приоритетна сила на тази разпоредба.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Точно това означава.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Важно е това да се знае, че има съвсем имплицитен характер.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам да внеса едно пояснение. Това е специализиран закон и затова смятаме, че в него трябва да бъде отразена точно тази разпоредба.
Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече са тук.
Тъй като всички взеха отношение по законопроектът към настоящия момент, ще ги помоля също да вземат отношение. Има становище от тяхна страна, което в писмен вид е дадено на комисията, получили са го всички членове на комисията.
Ще ви помоля в кратко резюме да кажете вашето мнение, тъй като разбрахме, че вие принципно подкрепяте в това становище законопроекта, но имате забележки по него.Ако може да ги изложите в кратък план.
Г-ЖА ТАНЯ МИЛЕВА: Добър ден, господин председател. Госпожи и господа народни представители, ние подкрепяме предложените изменения и допълнения в Закона за морските пристанища, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вие вече знаете нашето становище.
Предложенията ни по законопроектът са свързани единствено и само съобразно нормативната уредба, която към този момент съществува, а именно предложението е с цел да го приведем този законопроект в съответствие със Закона за държавната собственост и със Закона за устройство на територията.
Вие сте се запознали с нашите конкретни бележки, които ние сме дали. Считаме, че те прецизират и дават едно постигане на синхрон между отделните нормативни актове, така че от тази гледна точка аз считам, че вие също имате отношение по конкретните ни предложения. Ние сме готови разбира се за обсъждане по тях, така че за да не ви обременявам и да разказвам това, което вече сте прочели, това е позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: С две думи вашето становище е, че по принцип вие подкрепяте така предложеният законопроект, с изключение на това, което сте записали в становището си като забележки и което надявам се колегите вносители ще го вземат предвид между първо и второ четене. Благодаря ви.
Г-ЖА ТАНЯ МИЛЕВА: Да, още един път казвам, че ние подкрепяме законопроектът, но считаме че следва да се прецизира, в съответствие с другите актове и ние това сме го посочили в конкретните бележки.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също съм се запознал по-подробно с вашето становище. Държа обаче да кажа нещо, че по отношение на едно от основните ви забележки към законопроекта и основното несъгласие е по отношение на реда, който е разписан. Става дума за ал.4, в която е разписано: „(4) Подробният устройствен план по Закона за устройство на територията се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който издава и разрешение за строеж за изграждането или разширението на обектите по ал.1”. Това смятам, че е едно от основните неща, които четох във вашето становище и по което вие изразявате резерви.
Искаме да ви кажем защо сме тръгнали по този път. Това е един много важен според нас законопроект или промяна на законопроекта, тъй като даваме възможност на общините да строят в акваторията нещо, което с години се е коментирало, но не се е направило към настоящия момент.
Първо целта ни беше с този законопроект когато дадена община или съответното държавно предприятие, например „Риба и рибни ресурси” или някоя друга институция, която може да се яви като бенефициент на тази програма или която притежава рибарско пристанище е необходимо да бъде направено разширение или такива мероприятия да бъдат проведени, които да са в полза на защитата на брега или на самите лодки или кораби, които се намират в това пристанище. Да се подходи по следният начин: като се отвори Закона за морските пространства, вътрешните водните пътища и пристанищата на Република България от първата алинея до края да е ясно за реда, по който трябва да се премине, да е ясно начина по който трябва да се процедира, без да се бяга от закон в закон. Затова сме предложили в т.1 да е по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с решение на Министерски съвет.
Определили сме необходимостите, които трябва са, или да е национален обект или да е трайно задоволяване на обществените потребности и след това сме предложили задължително този подробен устройствен план да бъде одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Акваторията е публична, тя е държавна собственост. Все пак не са толкова много рибарските пристанища, а и не могат да бъдат толкова много. Смятаме, че тук е мястото на министъра, който може да извършва това одобряване и съответно да дава разрешение за строителство и не случайно сме го разписали толкова подробно, след това и за съответните специализирани схеми, както и сме дали възможност за защита на тези обекти, които ще бъдат придобити след това да стават публична общинска собственост, която да не се променя в частна и съответно предназначението на обектите да не се променя. Тези две последни точки са много важни и по отношение на оперативните програми, тъй като бенефициентите, които ползват средства по тези оперативни програми нямат право в определен период от време, а той е 5 години, да променят предназначението на обекта. Освен това не може собствеността да става от публична общинската, на каквато примерно общината е бенефициент, след това да става публична държавна, каквото е другото ни предложение.
Това са основните две предложения, по които вие изразявате резерви. В тази посока сме мислили и по този начин сме разписали целия процес, защото не може държавата в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него лице да не наблюдава този процес по разширяването или изграждането на някакво пристанище. Смятаме, че точно това е институцията, която трябва да следи, защото в противен случай трябва да го дадем, съгласно Закона за устройство на територията, това нещо да го правят най-вероятно общините, което според мен не е по-удачно, но е възможно. Наистина и този вариант е възможен. Водили сме се от това не само да дадем възможност на общините да извършват този вид дейност и да усвояват средствата по оперативните програми, но и да има защитеност на този процес.От тази гледна точка смятаме, че това е най-добрия вариант.
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В подкрепа на това, което каза господин Вълков искам да кажа, че съществуващ регламент на Европейския съюз 1198/2006 г. за Европейския фонд за рибарство казва следното в чл.56: държава членка или управляващ орган гарантира, че дадена операция запазва приноса си към този фонд, единствено ако тази операция е в рамките на 5 години от датата на решението за финансиране, взето от органите не претърпява значителни промени, които произтичат или от промяна на собственост върху дадена позиция върху инфраструктурата.
С една дума трябва да се запази собствеността задължително в рамките на 5 години. Този текст е разписан и в Наредба № 29 от 19 ноември 2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.3. за модернизация на рибарски пристанища, където също е записано в чл.10 че общините могат да кандидатстват за финансиране, а в чл.36 е записано, че в срок от 5 години не трябва да бъде променяна собствеността на тези обекти.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други становища, мнения или въпроси.
Ако няма други мнения или въпроси да преминем към гласуване .
Преминаваме към гласуване на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка Разни. Колеги, имате ли въпроси за обсъждане в точка Разни. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/
