1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 година в Брюксел, под номер 202-02-6, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 година.
2. Разни.

---

На 1 март 2012 г. от 14.50 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по на транспорт, информационните технологии и съобщения.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 година в Брюксел, под номер 202-02-6, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 година.
2. Разни.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, съгласно вътрешните правила на комисията, правилата за работата на 41-вото народно събрание, можем да започнем днешното заседание, тъй като имаме необходимия кворум. Дневният ред ви е раздаден на всички. Първата точка е законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 година в Брюксел, под номер 202-02-6, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. Втора точка – Разни.
Откривам днешното заседание
Има ли някакви предложения към така направения дневен ред? Не виждам вдигнати ръце. Който е „за”, моля да гласува. 11 „за”. „Против”? Няма. „Въздържали се”? Също. Преминаваме към първа точка на дневния ред. Представители от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е госпожа Красимира Стоянова, директор дирекция „Правна”, господин Ангел Рачев, заместник-генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение” и господин Иван Бакърджиев, главен юрисконсулт в Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”.
Давам думата на вносителя от страна на Министерство на транспорта, който желаете да представи накратко ратификацията. Господин Рачев, заповядайте.
Господин Ангел Рачев: Уважаеми господин Вълков! Уважаеми госпожи и господа народни представители. Представеното пред вас Споразумение за установяване на функционален блок Въздушно пространство ФАБ Дунав между Република България и Румъния е в изпълнение на изискването на чл. 9 а, т. 1 от Регламент 550 от 2004 година.
Цитираната разпоредба определя един краен срок за установяване на предмета на Споразумението функционалния блок въздушно пространство между България и Румъния, като този срок е 4 декември 2012 година.
Целта на установяване на един функционален блок въздушно пространство е в съответствие с правната рамка на единното европейско небе, с цел постигане на капацитет, ефективност на мрежата, поддържане на високо ниво на безопасност и намаляване на отрицателно влияние на околната среда.
За проекта мога да кажа накратко, че е съфинансиран със средства, отпуснати от Европейската комисия по Програма ТЕНТ - и. Финансирането е поравно за двете страни – 50% за България и 50 % за Румъния, което е в размер на 2.5 млн. евро и се разходва в момента на изпълнение на проекта във връзка с дейностите като няма проблем по отношение на получаването на траншовете и тяхното разходване към момента.
В европейски план, имаме девет функционални блока въздушно пространство. Всичките те обхващат 27-те държави, които са членки на Европейския съюз. Няма нито една държава от Европейския съюз, която да не участва във функционален блок въздушно пространство.
За краткост, от деветте блока въздушно пространство, четири вече са подписали споразумения или така наречените междудържавни договори за установяване на ФАБ-ове. Нашият функционален блок е, съответно петият и остават още четири, които следва да подпишат.
Основните ползи, които очакваме да се постигнат във връзка с подписване са: оптимизиране на мрежата на въздушните трасета, редуциране на времето за прелитане, ползи за авиопревозвачите и съответно за пътниците, без отчитане на националните граници между България и Румъния.
Оптимизираната мрежа от въздушни трасета следва да доведе и до намаляване на вредните месии, изхвърляни в атмосферата, по-ефективна гражданско-военна координация чрез по-ефективно използване на въздушното пространство, стратегическо планиране, което ще бъде извършено съвместно от двата доставчика на аеронавигационни услуги и от там цялостните стратегически програми на министерствата в частта „Въздушен транспорт” следва да бъдат хармонизирани. Съвместно изпълнение на изискванията за схема за ефективност на двата доставчика, в съответствие с Регламент 691. И не на последно място, едно от най-важните неща, това е функциите по контрол и надзор на безопасността на двете предприятия. Следва взаимно да се разпознават от издаваните, съответно специализирани сертификати на двете страни.
ФАБ е отворен за трети страни, могат да бъдат присъединявани. Това, между другото е общо за всички ФАБ-ове в Европейския съюз. И мога да добавя, че сходна процедура е в ход и в румънската страна.
Благодаря Ви. Готови сме да отговорим на въпроси.
Председател Иван Вълков: Колеги, откриваме изискванията. Господин Иванов, заповядайте.
Господин Иван Иванов: Добър ден! Господин Рачев, имам към Вас следните въпроси. Вие казахте, че в Европейския съюз има девет функционални блока въздушно пространство. Единият от тях е блокът България – Румъния. Това означава, че след като ние с Румъния образуваме един функционален блок, очевидно другите 26 страни са във формат, който е много по-голям, някъде може би три, някъде може би четири страни, за да може в девет функционални блока да се вместят всичките 27 страни.
По този повод, въпросът ми е в какъв функционален блок е Южната ни съседка Гърция? Защото ако се следи само географското разположение за Югоизточна Европа, трите страни-членки на Европейския съюз са Гърция, България, Румъния. Гърция, вероятно е с Италия, не знам, вече Вие ще кажете как стоят нещата там.
На второ място. Казахте, че функционалния блок е открит и за други страни, които да се присъединят. Така ли е, правилно ли Ви разбрах?
Господин Ангел Рачев: Точно така, да.
Господин Иван Иванов: След като всички страни са обхванати в различни функционални блокове, това означава, че страни извън Европейския съюз ли ще се присъединят или някои страни, които са от друг функционален блок могат да участват в повече от един функционални блока?
И последният ми въпрос е, финансово дейностите, които ще бъдат осигурени със създаването на функционалния блок въздушно пространство България – Румъния обезпечени ли са, има ли товар за държавния бюджет? Вие нещо споменахте, но аз не можах да Ви чуя тогава. Ще се радвам на тези три въпроса да ми отговорите.
Благодаря Ви.
Председател Иван Вълков: Да преминем към отговорите ли, или още въпроси да запишем? Аз искам да допълня част от въпроса на господин Иванов по отношение на въпроса за Гърция, така малко да го обобщим. Във ФАБ, предвижда ли се нещо като общ ФАБ на всички балкански страни, както има ФАБ за Централна Европа, където знаем е включена и една Хърватия, която не е член на Европейския съюз и това вероятно ни дава възможност и други членове, страни, които не са членове на Европейския съюз, но може би са асоциирани членове или по някакъв друг признак да бъдат включени в този ФАБ?
И това, което също е интересно от гледна точка на възможностите, на преимуществата, които ще ни даде този ФАБ, какво очаквате Вие на практика да се случи за нашата страна? Какви са практическите ползи? Защото теоретично разбрахме, че небето на Европа ще бъде разделено, ще се изправят част от транспортните или маршрутните коридори ще имаме, до известна степен ще са по-икономични полети, по-бързо ще стават и така нататък. Това ще рефлектира върху изгорелите газове или върху екологията, но как ще се почувства това на практика в нашата икономика? Смятате ли, че ще се привлече по-голям поток по този начин? По-целесъобразно ли е и за колко време Вие ще можете да се справите, тъй като това, което горе-долу разбрахме от това, което четем е, че до края на месец декември тази година, това трябва да стане факт. Ще може ли в този срок Вие да се вместите?
Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Госпожо Спасова, заповядайте.
Госпожа Емануела Спасова: Аз искам да попитам, след като оптимизирате въздушните коридори и трасета, това ще доведе ли до намаляване на таксите, които събирате за аеронавигационно обслужване и управление на въздушното движение?
Председател Иван Вълков: Заповядайте, господин Рачев.
Господин Ангел Рачев: Ще започна с първия въпрос относно Гърция. Гърция е в един малко по-голям от нас ФАБ. Макар, че две от държавите в него са островни. Гърция е в „Булмет” ФАБ, той е между Италия и Гърция – Кипър и Малта. Това са четирите държави. Към него има асоциирани членове или партньори, които са наблюдатели. Тези асоциирани партньори са Тунис, Египет, Албания, също и Кралство Йордания като наблюдател. Тоест, виждате, че ФАБ-овете освен, че са отворени за партньорство, те са отворени и за асоциирани партньори. Това са страни, които се интересуват от транспортната политика в Европейската общност. Държави, на които по един или друг начин предстои влизане или определени ангажименти, които са бизнес или правови с Европейската общност или от друга страна техният трфик много сериозно зависи от потоците, които влизат в Европейската общност, защото натовареността на потоците в Европейския съюз общо-взето в центъра е най-голяма, там където са Франция, Германия, Франкфурт, Париж и Лондон и в периферията се намалява като намалява към Средиземно море. За щастие, България остава един от основните лъчи на натовареност към Близкия Изток и Турция.
Въпросът за Гърция също така дели в рамките на Балканския полуостров, наистина сме три държави, но ние сериозно гледаме на Сърбия и на Македония. Като казвам сериозно, това е на ниво доставчик на аеронавигационни услуги. Във всичките си срещи ние разговаряме с тях относно това, което постигаме и целите, които залагаме. Тоест, нееднократно сме заявявали, че те са добре дошли под каквато и да е форма. Това, което е практика във ФАБ да казваме, че са добре дошли, те трябва да поискат да дойдат, а не ние да ги каним, нали?
Ние сме го заявили във всички документи и в цялостната си политика по изграждане на функционалния блок въздушно пространство.
Особен интерес за нас също е и Турция, въпреки, че тя е извън рамките на Европейската общност, но като една дългосрочна политика тази държава със сигурност гледа по отношение на транспортното развитие и изобщо членството в Европейския съюз, така че напоследък имаме, от две години добри срещи на ниво ръководство със съседните държави, също ръководство, включително и Турция. Така че, това е поставено и в рамките на срещите с тях, както и разбира се, Вие знаете, че не може само едно ниво да лобира, разбира се, това трябва да става и на ниво министерства. Тоест, освен, че ние сме в региона с Румъния, Гърция е надолу към „Булмет” ФАБ, около нас има много държави, които могат да се присъединят и за нас този казус е значим и дискутируем във всеки един момент. Затова е и поставен.
Ако говорим по отношение дали сме отворени към трети страни от Европейския съюз? Да, аз отговорих, към Турция сме и към случая Македония и Сърбия, които очакваме да влязат. Мога да дам и примери. В съществуващите ФАБ-ове, например ФАБ „Централ”, където са Австрия, Чехия, Унгария, Словакия и Словения, също пълноправни членове са Босна и Херцеговина и Хърватска. В „Булмет” ФАБ, аз ги споменах – Тунис, Египет, Йордания и Албания. А в Северния ФАБ, където са Естония, Финландия и Латвия, също са членове Исландия и Норвегия, които не са членове на Европейския съюз. Това са страни, които един или друг начин решават да изпълняват ангажиментите разписани в регламентите и директивите на Европейската комисия по отношение на транспорта.
Дали е финансово обезпечен? По отношение на разходването на средства за изграждането на функционалния блок въздушно пространство не се ползват средства от бюджета. Ползват се 50 % средства от доставчиците за аеронавигационни услуги и 50 % по програмата ТЕНТ – и. Тези, които получаваме съответно, дано доставчиците разходват, респективно идват от таксите и ползвателите. Авиокомпаниите са добре запознати, че тези средства, които те плащат като такси, част от тях отиват по развитието на цялостното единно европейско небе, един от елементите на които са функционалните блокове.
Какви са практическите ползи? Практическите ползи, първо, едно на ръка е изпълнението на регламента. Неизпълнението му в срок през декември подлага възможността на всяка една държава да влезе в процедура на инфриджмънт, но ние не гоним правните неща, те за нас са задължителни. Ние гоним практическите ползи, като за нас практическите ползи са изправянето на трасетата през България и Румъния, дават една възможност този транспортен коридор, който преминава през Турция и продължава за Близкия Изток и Далечния, също, да създаде предпоставка потокът да се ориентира над нас. И това ориентиране ние считаме, че ще компенсира намаляването на трасетата, което очакваме да бъде между 2 % и 4%. Значи, ние като изправим трасетата – те стават по-къси. По-късите трасета дават по-малко такси. Разбира се, всеки един от нас го разбира и го осъзнава, но пък това привлича нов трафик. Едно право трасе привлича нов трафик и ако погледнем на картата потоците както са ориентирани, даже тук може съвсем накратко да ви покажем оценката на Европейската комисия за нашия ФАБ и за всички останали ФАБ-ове. Ако погледнете потокът над България, тук ще видите с червено по какъв начин потокът влиза от Турция и доста сериозно е зачервен потокът, който преминава през Турция и продължава нагоре. Така че, считам, че това намаление на трасетата ще донесе нов трафик.
Като цяло, България по време на финансовата криза от 2008 година досега стои значително най-добре в рамките на нарастването на трафика. Доста държави влязоха в отрицателен прираст като трафикът на България дори не мина в отрицателни показатели, отрицателни нива.
Дали очакваме оптимизация на таксите? Да, по принцип България е една от страните, мога да кажа и в световен мащаб, който подписа още през 2007 година споразумение с международната организация АЯТА, която представлява авиопревозвачите, за постоянно намаляване на таксите. И ние го спазихме това споразумение до 2012 година, като в момента от 2012 година с допълнителен Регламент 691, ако не се лъжа, Европейската комисия наложи на всички доставчици на аеронавигационни услуги да намаляват трайно таксите си, с цел развитие на сектора и на въздушен транспорт.
Самото намаляване е записано в регламента, че всяка една държава се ангажира да изгради национален пран за ефективност, който ние вече изградихме и сме представили пред Европейската комисия. Засега, както се казва, в кавички, на първо четене е приет, защото той премина през съответните комисии, които са съставени от евроконтрол и беше предоставен и на авиопревозвачите от АЯТА. Така че, считам, че България и РВД са ангажирани в лицето на Министерство на транспорта, изпълняващ цялостната стратегия на министерствата на транспорта сме ангажирани за намаляване на таксите в следващия референтен период 2012 – 2014 година.

Председател Иван Вълков: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси имате ли? Ако няма, преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 година в Брюксел, под номер 202-02-6, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 година, за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува. 13 „за”. „Против”? Няма. „Въздържали се”? Също. Приема се
Колеги, на основание на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
Който е „за”, моля да гласува. 13 „за”. „Против”? Няма. „Въздържали се”? Също. Приема се.
Проект Закон за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 година в Брюксел.
Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е „за”, моля да гласува. 13 „за”. „Против”? Няма. „Въздържали се”? Също. Приема се.
Колеги, по втора точка Разни, имате ли нещо да предложите? Няма.
Закривам заседанието.
/Край на заседанието – 15.20 часа/

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/