КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., №261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
3. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ, № 202-01-18, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
4. Разни.
На 05 април 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., №261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
3. Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ, № 202-01-18, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
Има ли някакви предложения относно дневния ред?
Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, с оглед о-добрата работа предлагам точка трета да стане точка втора, тъй като двете точки ще се докладват от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и да не им разпокъсваме времето да ги разгледаме първо тях.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги имаме ли обратно предложение? Тъй като не виждам, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г. – за второ четене.
По тази точка представители са от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Камен Кичев – заместник министър
Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна.
Уважаеми колеги, проект - Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Който е съгласен с наименованието на законопроекта, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на § 1.
По § 1 има направени предложения от Правна дирекция, която предлага конкретизиране на мястото за новосъздадените чл.112е и чл.112ж.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
§ 1. В глава четвърта, раздел ІV се създават чл.112е и чл.112ж.
Госпожо Стоянова, господин Кичев вашето мнение по въпроса.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ние подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Това е просто едно конкретизиране, което се прави от Правна дирекция на Народното събрание.
Колеги, ще ви прочета членовете.
„ §1. Чл.112е (1) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията , с решение на Министерския съвет върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р.Дунав може да се учреди право на строеж в полза на община за изграждане или разширение на рибарско пристанище по чл.107 или на специализиран обект за обслужване на риболовни дейности по чл.111а, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
(2) Правото на строеж по ал.1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности.
(3) Правото на строеж по ал.1 се учредява безвъзмездно.
(4) Подробният устройствен план по Закона за устройство на територията се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който издава и разрешение за строеж за изграждането или разширението на обектите по ал.1.
(5) Към проекта на подробен устройствен план по ал.4 се изработва и прилага специализирана схема, с която се определят:
1. пристанищната акватория;
2.разположението на пристанищните съоръжения, включително плаващите съоръжения;
3. разположението на средствата за навигационно осигуряване.
Чл. 112ж (1) Обектите по чл. 112е, ал. 1 са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.
(2) Предназначението на обектите по чл.112е, ал.1 не може да се променя”.
Имате думата за изказвания и предложения.
Тъй като няма повдигнати предложения, от страна на предложения текст от страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли бележки.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Подкрепяме предложеният текст и подчертаваме „публичната общинска собственост не боже да бъде променяна в частна”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласуваме за наименованието – заключителни разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия §2.
По този параграф има предложение на народните представители Иван Вълков, Цветомир Михов, Теодора Георгиева, Емануела Спасова, Светослав Тончев и Петър Петров.
Предложението е в посока ал.3 да отпадне на така предложеният първоначален текст и освен това той е във връзка с измененията на ал.1, както са дадени предложенията на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, т.е. синхронизиране с разпоредбите на чл.112е, ал.1.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепяте ли предложението.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: То е в синхрон с вашето направено предложение по време на обсъждането.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Ако трябва отново да подчертая, това е строго специализиран обект за обслужване на риболовни дейности. Това е много важно да го отбележим.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Други мнения, колеги.
Комисията подкрепя по принцип текстът на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
§2. В Закона за устройство на територията се създава чл.189а:
„Чл.189а. (1) С подробни устройствени планове може да се предвижда застояване върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р.Дунав в полза на община за изграждане или разширение на рибарско пристанище или на специализиран обект за обслужване на риболовни дейности по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.
(2) Строителството на обектите по ал.1 се извършва от държавата или общината, след учредяване право на строеж по реда на Закона за държавната собственост”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за денонсиране на Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ, № 202-01-18, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
Гости от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Биляна Золкова – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество в информационните технологии и съобщенията, Божидар Кожухаров – началник отдел „Управление на радиосъобщенията”.
Господин Кичев, имате думата да ни представите причините, поради които е предложено денонсирането на споразумението.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, тъй като това е в ресора на колегата, когото замествам днес, аз ще дам думата на г-жа Золкова да изложи мотивите за денонсирането на това споразумение.
Г-ЖА БИЛЯНА ЗОЛКОВА: ИНТЕЛСАТ е създадена през 60-те години от американското правителство като геостратегически инструмент за налагане на влияние в страните, в които все още не са се определили към кой от двата лагера са били. След падането на двуполюсната система през 90-те години Република България вече има право да се присъедини към тази организация, преди това такова не е съществувало очевидно.
През 1994 година ние подаваме молба за членство, одобряват ни и на 26 януари 1996 година е ратифицирано от Народното събрание присъединяването на нашата страна към Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ.
В средата на 90-те години тази организация по съществото си е търговска организация, това не е публична организация от системата на ООН и предоставя спътникови телекомуникационни услуги срещу заплащане. Решава че вече не може да се занимава с тази дейност и решава да приватизира флотата си, отделяйки компания „ИНТЕЛСАТ Лимитед”, която подлежи на приватизация.
Това решение е одобрено от всички страни – членки, включително България и от 2001 г. действа като частна компания „ИНТЕЛСАТ Лимитед”, т.е. организацията променя своето име и става „ICO”, в английска абревиатура , на български език за съжаление няма промяна в заглавието. Тази организация, на която ние сме членове има само надзорни функции, няма абсолютно никакво отношение към търговската политика, водена от частната компания „ИНТЕЛСАТ Лимитед” и целта й е в крайна сметка да упражнява някакъв надзор върху справедливото използване на сателитната орбита, съгласно принципите на ИНТЕЛСАТ.
През 2005 г. започва един процес на няколкократно придобиване на собствеността на „ИНТЕЛСАТ Лимитед” от различни компании. Това са инвестиционни фондове, три на брой и към 2007 г. в резултат на фактът, че всички сделки са финансирани чрез ипотекиране на имуществото частната компания „ИНТЕЛСАТ Лимитед” вече има дълг от 16.4 млрд. долара, при пазарна стойност от 1,5 млрд.долара приблизително.
Това поставя компанията в състояние на опасност от фалит, а пък „ICО”, която е междудържавна компания на практика губи всякакви възможности за контрол на нейното бъдеще.
Към настоящият момент, съгласно договора за приватизиране на „ИНТЕЛСАТ Лимитед” частната компания плаща така да се каже годишната издръжка на „ICО”, на която ние сме членове, в тази връзка България като страна членка не плаща членски внос.
Това действа до 2013 година, когато изтича споразумението за „ICO„ . Тази година през м.юли ще се вземе решение на сесията на организацията, която ще се проведе в Уганда дали „ICO” като международна организация с надзорни функции ще продължи да съществува или не.
Ако продължи да съществува нейната поддръжка, която годишно е 1 800 000 долара трябва да бъде поета от страните-членки, включително България.
В случай, че се вземе решение да не се продължи съществуването на тази организация, за съжаление страните членки отново ще трябва да заплатят определена сума еднократно, свързано с факта, че ще има комисия по ликвидиране на дейността. Според щатското законодателство, където е седалището на „ICO” , се дължат определени такси по закриването на дейността, дължат се също и осигуровки – здравни и социални на служителите на „ ICО”.
В тази връзка ние очакваме от 2013 година за България при всички случаи да настъпят някакви ангажименти, което желаем да избегнем, най-вече във връзка с това, че за съжаление България от членството си в „ICO” няма никаква практическа полза, както и няма полза за нейните компании.
Към настоящият момент една единствена компания знаем, че ползва услугите на ИНТЕЛСАТ. Това са всъщност частни взаимоотношения между ИНТЕЛСАТ и компанията и за съжаление държавата, съгласно съществуващото споразумение за „ICO” няма абсолютно никакви правомощия да се намесва в една или друга посока, в случай разбира се че има такава необходимост.
Накратко ние инициираме излизането ни от ИНТЕЛСАТ – „ICO” преди за България да са настъпили финансови ангажименти, срещу които евентуално наше заплащане ние не получаваме абсолютно нищо.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за въпроси, за становища.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз само искам да попитам ако излезем от тази организация, преди да се вземе решение какво ще е нейното бъдеще, финансово имаме ли някакви ангажименти.
Г-ЖА БИЛЯНА ЗОЛКОВА: Не, нямаме. Съгласно нашите консултации с Министерство на външните работи, които разбира се подкрепиха нашето становище за излизане от тази организация, ние решихме че е желателно това да стане преди м.юли, когато се вземе решението, защото ние като страна членка през м.юли, вземайки решението, срещу нас биха могли да бъдат поискани някакви средства впоследствие, дотолкова доколкото към момента на вземане на решението сме били страна членка и от гледна точка на политическата коректност не е добре да излезем, след като вече стане ясно колко ще трябва да плащаме.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кои са другите страни, които в момента са заявили напускане? Защо това решение го взехте сега изведнъж? Ако е имало причина ние през тези 12 години да членуваме, коя е била тя?
Г-ЖА БИЛЯНА ЗОЛКОВА: От 2001 г. до 2005 г. имаше мораториум върху повторно придобиване на собствеността на приватизираната компания „ИНТЕЛСАТ Лимитед”, в която връзка разликата с нейното предишно съществуване не е била особено голяма, тя си е подавала редовно всички доклади за дейността, спазвала е всички принципи и препоръки на „ICO” .
През 2005 година, след първоначалното придобиване „ИНТЕЛСАТ Лимитед” отказват да предоставят каквато и да е информация. Започва един съдебен процес с „ICO”, намесва се правителството на САЩ, Федералната комисия на съобщенията, което е дала лиценз на „ИНТЕЛСАТ Лимитед” да упражняват тази дейност и в резултат на този съдебен процес през 2008 г.Федералната комисия постановява право на страната на ищеца „ICO” че трябва отново да се върнат „ИНТЕЛСАТ Лимитед” към всички принципи, които са поели още при първоначалното приватизиране на компанията през 2001 г. Така че от 2005 г. насам, от първото придобиване на частен инвестиционен фонд в крайна сметка проблемите с управлението на „ИНТЕЛСАТ Лимитед” са доста сериозни и за съжаление доказват, че споразумението което е било подписано през 2000 г. и е влязло в сила през 2001 г., за надзорните функции на „ICO” не дава абсолютно никакви реални правомощия. В Парламента споразумението е било ратифицирано през 2000 година.
Ние от 2007 г. водим разговори с Министерство на външните работи по излизане от това споразумение, но тъй като водихме само кореспонденция, това отнема време и накрая през миналата година постигнахме с тях съгласие.
Ние не знаем кои страни са заявили напускане. Това става ясно когато те напуснат. Към монета знаем, че има 50 % шанс споразумението да бъде продължено, най-вече с подкрепата на страните от африканския регион, затова и сесията се провежда в Уганда, защото според правилата на тази организация решението се взема с 2/3 от присъстващите държави. В крайна сметка провеждането на сесията там, което е решение на Секретариата на „ICO”, малко или много е направено така, че максимално да реши вземане на решение в полза продължаване на мандата на „ICO”
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам категорично да изразите мнение по отношение на това ще има ли някакви последици за нашата страна от това излизане към настоящия момент. До този момент ние не сме плащали нищо, а това което ни обяснихте сега в момента е, че съществуват две възможности – или да бъде продължено, за което вече ние ще плащаме някакъв членски внос, а втория вариант е прекратяване на дейността, при което ще трябва също да внесем някакви финансови средства, за да можем да приключим с тази организация.
Г-ЖА БИЛЯНА ЗОЛКОВА: По първият въпрос – за нас няма да има никакви негативни последици, финансови или други от излизането ни от организацията, дотолкова доколкото досега не е имало ползи. Така или иначе няма да прекратим никаква своя дейност или да търпим някакъв вид външно политически натиск от това излизане.
Що се отнася до заплащането, през 2013 година при всички случаи ще трябва да плащаме определена сума, било еднократно при прекратяване дейността на „ICO”, било като годишна членска вноска за периода на продължаване на дейността на тази организация.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, не виждам други желаещи за въпроси.
Преминаваме към гласуване относно денонсиране на Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ, № 202-01-18, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
Който е за, моля да гласува
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
На основание на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване следния проект:
Закон за денонсиране на Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ.
Член единствен. Денонсира Споразумението за Международната организация за спътникови телекомуникации ИНТЕЛСАТ от 20 август 1971 година, с измененията от 2000 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.
Който е за, моля да гласува
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ТРЕТА от дневния ред:
Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 г., №261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
Колеги, заседанието по тази точка ще го направим съвместно с Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Гости по тази точка са:
Константин Пенчев – омбудсман на Република България
Росица Тоткова – главен секретар
Роза Георгиева – началник кабинет
Господин Пенчев, заповядайте да представите накратко доклада.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми народни представители, ще бъда кратък за да не отнемам от вашето време.Интересно, че докладът е разпределен на десет комисии, при което моята роля е доста сложна, но така или иначе е ясно, че Народното събрание има интерес от дейността на омбудсмана и това е правилно, тъй като Народното събрание е това, което избира омбудсмана и пред което той се отчита.
Тази година отново може да констатираме, че през 2011 година има рекорден брой жалби - 5 530 жалби на граждани, с 50 % повече от постъпилите през 2010 година. Това е една тенденция, която започна от последните месеци на 2010 година и се задържа в момента през първото тримесечие на 2012 година. По-голямата част от хората са минали през приемната на омбудсмана. Личният контакт е може би най-добрия – над 3 300 души са минали през приемната на омбудсмана. Знаете, че аз също приемам лично в София и в страната. През 2011 г. съм приел лично над 530 души.
По структурата на жалбите. Отново първенството държат жалбите срещу доставчиците на обществени услуги, битовите проблеми най-много тормозят хората. Те са около 23 %.
Този път на второ място са жалбите срещу социалните услуги. Това за мен означава, че по време на криза и безработица очевидно тези проблеми са по-сериозни. Става дума за безработица, а както знаете и за много фалирали предприятия. Това е един процес, който продължава и работниците нямат защита на правата си, не могат да си получат възнагражденията.
На трето място са проблемите за собствеността.
Цялата структура я има в доклада, по проценти.
Може би е редно да кажа няколко думи повече за тези дейности, в които вашите комисии са профилирани. Специално що се отнася до регионалното развитие, жалбите във връзка със собствеността са по-скоро жалби срещу незаконни строежи, срещу бездействие на съответните общински и държавни органи на ДНСК и тук ние неведнъж сме подчертавали, че трябва да има ясна диференциация на правомощията на държавните органи и на общините, за да знаем в един момент кой е виновен и кой не е.
В това отношение считаме, че в проектът за изменение на Закона за устройство на територията, който мисля че е в Народното събрание, до голяма степен са възприети и нашите предложения по препоръчителство на омбудсмана и което нас ни удовлетворява. Много е важно да се знае кой отговаря и как отговаря.
Също така от Комисията за транспорт, информационни технологии и съобщения знаете, че основен процент от жалбите са срещу доставчици на обществени услуги - мобилните оператори. Тук също смятам, че Парламентът свърши много добра работа с приетите на 29 декември 2011 г. изменения на Закона за електронните съобщения, защото както знаете имаше едни неправилни разправии спрямо хората. Практики, които Парламентът ограничи – за автоматично подновяване на договорите и т.н.
В момента има някои опити на мобилни оператори да тълкуват закона по свой начин, но омбудсмана винаги се е намесвал и е изказвал становище по въпроса.
Имахме случаи за оплакване от пощенски услуги. Имаше едно съмнение, че Български пощи ЕАД ще се закриват, ще се приватизират, знаете че това отзвуча. Има хора, които действително ползват само пощенски услуги, за да си получават пенсиите и помощите. Все пак е важно да няма населено място, където да няма пощенско обслужване, защото това съвсем го изолира от света.
Имаше проблеми с електромерите. Знаете, че омбудстмана излезе през миналата година със становище, че ако електромерът е повреден, практиките на тези дружества е да начисляват по максималната тарифа по време на повредата, макар че електромерите са собственост на самите електроразпределителни дружества. Те отговарят за тяхната изправност и при положение, че не могат да докажат че абоната го е повредил умишлено и го е манипулирал, тяхната практика е също незаконна. В това отношение има и постоянна съдебна практика и ние това сме го написали също до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Другата битка на омбудстмана, която не е успешна е за начинът на изчисляване на такса смет. Знаете този проблем, който се решава на ниво общини, но може би трябва да има и една законова забрана в Закона за местните данъци и такси. Знаете повсеместната практика такса смет да се определя на базата на данъчна оценка на имотите, което е толкова абсурдно, колкото ако си плащате тока и парното въз основа на вашата данъчна оценка на имотите.Едното с другото няма нищо общо и се получава един вид втори данък, но така или иначе нашата битка все още няма успех.
Също така до голяма степен имаме разправии с общините за това, че те са длъжни да освобождават от такса смет тези, които не ползват услугата. Както знаете има много имоти, които са използвани като вилни, като ваканционни само за почивки един месец в годината, а се облагат с такса смет през цялото време на собствениците. Редица общини възприеха препоръките на омбудстмана, предвидиха ред, други общини предвидиха едни доста абсурдни изисквания - да се представят документи, че са изключили този имот от електроснабдяването и от водоснабдяването. Ако имате вила и един път годишно я използвате – за един месец, вие трябва да изключите тока и водата и после трябва да заплащате за включване, за да може един месец да ги ползвате, т.е. едни изисквания, които общините вменяват в задължения на гражданите по необясними за мен причини, без всякакво законово основание и ние в това отношение винаги реагираме и казваме, че това е незаконна практика. Имаше един случай, в който казват че ще освободят от такса смет тези, които са плащат местните данъци. Едното е задължение и има начин да бъдат събрани тези данъци, другото е за това, че ползваме услуги или не ползваме услуга.
Имахме препоръки към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за един специфичен случай за необходимост от лицензиране за превоз над определен тонаж товари. Необходимостта да бъдеш лицензиран за този превоз дори тогава, когато превозваш собствени товари. Казусът беше повдигнат от цирк Балкански, знаете че те с ТИР превозват всичко това и трябва да имат специален лиценз за превозване, затова че с тях си пренасят своя собствен инвентар, за да отидат от град на град. Написахме писмо до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и той ни отговори, че ще помисли дали трябва да променят тяхната нормативна уредба.
Също така имахме жалби за конкретни населени места, че нямат спирки на влаковете. Знаете, че това е основният, най-евтиният и най-достъпният транспорт за населението. Там сме вземали мерки доколкото можем, осъзнавайки че има реформи на БДЖ и че трябва да има и оптимизация на линии.
Това е, което мога да ви кажа по-общо и съм готов да отговоря на всички ваши въпроси. Благодаря ви.
Г-Н ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви господин Пенчев за краткото представяне.Аз искам да изразя мнение и позиция по доклада, който сега ни представяте и то положително, но по-скоро трябва да кажа че одобрявам дейността на институцията омбудсман. Това което Вие казахте сега, пък и до нас е стигнало като председатели на комисии като ваши предложения, забележки констатации са наистина едни много точни, много своевременни и конкретни предложения и Вие споменахте някои от тях, но трябва да ви кажа че това което поне е минало през Комисията по регионална политика и местно самоуправление то е веднага отразено в съответните законопроекти. Като пример мога да дам Законът за гражданската регистрация, знаете колко оплаквания имаше. Този закон току що като първа точка в нашата комисия вече направихме обобщен доклад, даже доразвихме тези текстове, които изчистват максимално проблема, свързан с регистрацията на гражданите.
Аз ви благодаря за това, че повдигнахте и вие този въпрос и провокирахте неговото решаване, който по принцип е безспорен.
Също така скоро разглеждахме въпросът с необжалваемостта на таксите, което също беше прието и мисля, че и в другите комисии ще го приемат, защото е пак принципна позиция и вярната позиция. Единодушно е мнението че така трябва да бъде, че в Законът за устройство на територията вече това е прието като предложение.
Другият въпрос, който поставихте за незаконното строителство. Струва ми се, че в сегашната редакция на закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията не е намерил най-точното решение този въпрос, защото съществуват многообразия от такива случаи, за които ние трябва да намерим по-общото в тях и да предложим едно решение, но не сме се отказали. По този въпрос сме водили много разговори и ще търсим такова решение да не допускаме сляпо следване на закона и събаряне на постройки, даже и тези, които са търпими по отношение на закона, така че този въпрос е открит и аз лично съм се ангажирал да търсим някакво решение, което да е максимално приемливо за всички страни.
По отношение на такса смет. Миналата година правихме при вас една среща, не съм забравил това. За съжаление от тогава досега нищо не се направи в тази посока. Колеги, наистина трябва да предприемем някакви мерки в тази посока по отношение определянето размера на такса смет. Начинът, по който сега това се прави не е най-добрия се оказа. Вината е най-вече в нас, законодателят, разбира се и в местните власти, които си позволяват различно прилагане на нормите на закона. Не е оправдано една-две години откакто се поставя този въпрос от страна на общините, от страна на фирмите, които плащат по-различна такса смет, ние да не правим никакви стъпки в тази посока,така че трябва да се ангажираме и ние, защото това е въпрос, който се отнася до всички нас, и до фирмите, и до гражданите.
Всички плащаме по един некоректен начин една такса, решението е в нашите ръце, така че аз ви благодаря всички предложения, които сте направили и колко по-активен е този диалог, тази кореспонденция, толкова по-ефективни ще бъдем и ние в нашата работа.
Още веднъж казвам, че приемам доклада, подкрепям го.
Благодаря ви за усилията и се надявам те да продължат в тази посока.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще подкрепя отчетът, господин Пенчев, затова защото наистина и под Ваше ръководство институцията омбудсман наистина показа, че вече тя е ефективна институция не само затова да защити при конкретния случай българския гражданин, но и да намери общото решение при едно добро взаимодействие с Парламента. Подходът, който имахте и днес пред нашите две комисии, засягайки най-вече в експозето си проблемите, които са свързани с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по регионална политика и местно самоуправление и конкретните законодателни инициативи и препоръки, които дадохте към нас показват, че наистина институцията е важна. Важна е за едно демократично общество, каквото сме ние, важна е за българското гражданско общество и за парламентарната ни република и се надявам, че наистина ще работите в тази посока за което ви поздравявам.
Аз с удоволствие изслушах председателят на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и оценката за добро взаимодействие и тъй като има проблеми, които не се чуват, а виждам че вашата дума се чува, аз ще ви посетя, за да помислим как да спрем това временно строителство, защото и с временното строителство господин председател се нарушават много права на гражданите и ще ви кажа защо. Защото когато се приеме един план разрешава се временно строителство, преди да е приет плана, без да се съобразяват с мнението на гражданите, които живеят в квартала, което лично според мен е недопустимо и има няколко случая, където като народен представител са идвали и са се оплаквали и най-вече в София, където голяма част от районите нямат устройствени планове, защото навремето са ги обявили като земеделски земи, така че трябва да помислим в кая на краищата за това временно строителство и допустимо ли е, защото незаконните постройки ги съборихме, а временните бараки и постройки продължават да стоят по цяла София, Черноморието и т.н. и да нарушават пак казвам права на граждани, които са си закупили имоти, узаконили са си тези имоти. Просто казвам поводът, за да продължа темата, която председателят на Комисията по регионална политика и местно самоуправление започна.
Желая ви успех, подкрепата от нас я имате.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: От Вашето експозе разбрахме, че взаимодействието с гражданите е доста добро и вие реагирате постоянно на техните искания и молби. Също така добра е комуникацията и с парламентарните комисии. Много ми е интересно какво е взаимодействието ви с общинската администрация. Към вас се обръщат граждани с определени проблеми, вие изброихте най-наболелите проблеми в ежедневието. За разрешаване на техните проблеми вие давате становище до съответната администрация и от там насетне какво се случва. Интересно ми е те как възприемат тези становища и дали ги приемат като основание да решат по-нататък проблемите. Често чуват от администрации, когато има становище на министър например , да казват: „Министъра не ни е началник, каквото решим това ще направим”, затова ми е интересно как реагират на вашите становища.
Благодаря.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Видимо от това, което изнесохте вашата дейност става все по-обемна, все по-разностранна и интереса на гражданите към вас безспорно е голям.
Моят въпрос е следният: всъщност вашата дейност по някакъв начин поразително прилича на дейността на всеки народен представител, разбира се в умален вид, защото предполагам всички колеги имат приемен ден. Въпросите, които споменахте това са въпроси, които всеки понеделник ние приемаме, срещаме се с тях, там където е необходимо правим съответните стъпки.
Моят въпрос е следния: предвиждате ли, имате ли в програмата график за изнесени срещи по областни градове,защото мисля че това би имало значение. Гражданите биха го приели като жест, като едно внимание към тях и съответно пък и вашият непосредствен контакт с институцията – областна администрация или община, общинско ръководство ще по-добър така да се каже.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми господин омбудсман, ние се радваме че имаме възможност да изслушаме докладът на омбудсмана. Всъщност ние решения по него не можем да предприемем.
Според мен като народен представител смисълът на тези съвместни срещи и разговори е да се потърсят инструменти и механизми за повишаване ефективността на работата и на взаимодействието, както на Парламента като законодателна институция за създаване и промяна на нормативната база, в съответствие с реалните потребности и тенденции на гражданите.
Всъщност това, което чухме от Вас, господин омбудсман, е че обемът на Вашата работа нараства, интереса на гражданите към институцията сериозно нараства. Веднага в мен възниква въпросът какво става с ефективността в работата на омбудсмана. Според мен тази институция има редкият шанс да се оглавява от един от водещите юристи във Ваше лице, така че би трябвало и аз лично като народен представител очаквам на база на реалните потребности на обществото да се търси повишаване на ефективността и реално решаване на проблемите на хората на ваше ниво, доколкото това е възможно разбира се в съвременните условия.
Аз смятам, че и ние като Комисия за регионална политика и местно самоуправление, господин председател, като и Вие казахте в законопроектите, които днес приехме, ще направим всичко възможно да бъдем адекватни на вашите предложения.
От тази гледна точка смятам, че това очакване е важни за българските граждани, защото за разлика от народния представител, това което идват те при вас не е само една приемна, за да си кажат проблемите, а трябва да се търси реален инструмент, за да се решат проблемите.
Аз лично ви желая успех в тази дейност и се надявам и ние да бъдем в полза на тези обществени очаквания.
Г-Н ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев, бих съвсем накратко допълнил двамата преждеговоривши колеги с кратък коментар и въпрос. Наистина може би смисълът на такъв доклад е в крайна сметка да се слагат нещата на масата, да се направи качествен анализ, с цел подобряване на дейността за следващата година със сигурност.
Акцентът, който забелязвам до голяма степен и който се транспонира на регионално ниво, не на централно ниво е тази отчужденост, която хората чувстват и на което е акцентирано тук от публичните власти. Въпросът ми в този контекст е, както и колегата загатна, за изнесени заседания. Има ли възможност или механизъм, който може да се приложи през идната година как публичните власти или специално във вашите прерогативи да се проведе една по-активна политика от страна на публичните власти, т.е. не пасивно само гражданите да идват, а да се проведат повече такива срещи по някакъв механизъм. Веднъж на 3 месеца в читалища и др.подобни, така че следващият доклад да регистрира позитивна тенденция в посока на намаляване на тези статистики.
Благодаря ви.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, позволете ми да благодаря на господин Константин Пенчев в качеството му на национален омбудсман и на неговият екип за наистина много добре структурирания и изчерпателен доклад, който ни го представят, защото в него първо различните сектори на обществения живот в България и оплакването от обществени и държавни институции са представени по един начин, който да позволи да се видят какви са проблемите в обществото, по които хората се отнасят до омбудсмана. На второ място след това е направено едно обобщение на тези жалби.
Едновременно с това по всеки един от разделите се дават конкретни примери, които показват основателността на жалбите от страна на гражданите.
Аз специално искам да подчертая, че в резултат на действията на националният омбудсман пред Конституционния съд беше отменена една от алинеите на чл.189 от Закона за движение по пътищата, с което се възстанови правото на българските граждани към които е издадено наказателно постановление, включително с размер на глоба под 50 лева да имат правото на обжалваемост, нещо което закона го беше отнел. Това трябва да признаем, макар че законът мина именно през нашата комисия, че защитава правото на гражданите да потърсят справедливо решение тогава, когато считат, че решението не е основателно.
На второ място искам да отбележа и становището на омбудсмана, което между впрочем беше споделено от по-голямата част от народните представители, че в Кодекса на застраховането имаше един според момент, а това е премахването на съществуващото досега разсрочено плащане на гражданската отговорност. Застраховката Гражданска отговорност по вносител Министерски съвет трябваше да бъде плащана само еднократно.
Омбудсманът, както отново подчертавам, както и по-голямата част от народните представители възразиха срещу тази постановка на вносителя и в крайна сметка този закон не мина, не беше одобрен от пленарната зала на Народното събрание, както и от по-голямата част от комисиите, в които беше разгледан.
Към институцията омбудсман аз имам следният въпрос, по-скоро да се направи известно тълкувание. Виждам рязко повишаване на броят на подадените жалби към институцията. От 3000 броят на жалбите нараства на близо 5 500. В същото време почти по всички сектори , имам предвид жалби по отношение на неосъществена защита на права на децата, социални услуги, други дейности, в материала който сте ни представили господин Пенчев, се вижда че винаги 50 % и даже повече от 50 % от жалбите не са констатирани нарушения. На какво се дължи това, че повече от половината жалби са по въпроси, по които не са констатирани нарушения. Дали това се дължи на слабата информираност на гражданите относно това в какви случаи се нарушават техни права и може ли да се обжалва дадено решение или просто на вариант, когато се търси вашата намеса, да се реши един въпрос, по който няма основание за подобни нарушения.
Второ. Интересува ме например за година преди това дали този процент е приблизително същият, защото това ще даде възможност да се разбере дали основателните жалби нарастват. Това ще бъде първо един важен показател, че институцията омбудсман се ползва от българските граждани, за да поставят свои искания да им бъдат защитени правата от вас и вашата институция и на второ място, което не е най-приятното, но трябва да го кажем, броя на жалбите от неправомерни действия от страна на общински и държавни институции се увеличава, вместо да се намалява, т.е. има държавни и общински служители, които понякога безпардонно нарушават правата на гражданите. Ако може да направите някакъв такъв анализ дали се чувства едно нарастване на основателните жалби и дали е необходима разяснителна кампания, за да намалее броя на тези жалби, които всъщност само се завеждат и се констатира, че няма основание.
Ще подкрепя вашият доклад и ви благодаря за работата, която вършите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Ако няма други изказвания аз ще взема думата накратко, тъй като се чувствам задължен като председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да изкажа и своето мнение.
За първи път докладът на омбудсмана влиза в нашата комисия за разглеждане в 41-то Народно събрание. Смятаме, че това е правилният подход, тъй като секторите който наблюдаваме в комисията и за които тя отговаря са много широкопрофилни, говорим за транспорт, те са няколко вида, говорим за информационни технологии и съобщения, в тях влизат и пощите. Основният дял жалби, които са констатирани във вашия доклад са по отношение на мобилните оператори и телефонните услуги.
Смятаме, че с измененията на Законът за електронните съобщения, който беше приет през м.декември м.г. на голяма част от тези жалби като цяло беше отговорено и в това което наблюдаваме при нас специално, в Комисията за регулиране на съобщенията, а така също и в Комисията за защита на потребителите в първите 3 месеца на 2012 година, тези жалби са изключително намалели. Не е приключено с тях, но броят им е изключително намалял, което означава една добра ефективност на закона.
Ние декларираме, че сме готови винаги за една добра съвместна работа. Като цяло подкрепяме законопроектът и смятаме, че точно тези доклади и тяхното обсъждане показва смисъл от съществуването на тази институция, тя вече го доказва на практика. Освен това смятаме, че и към настоящият момент работим добре, но можем по-добре да заработим като институция в Народното събрание и омбудсман.
Заповядайте господин Пенчев да отговорите на въпросите, които са зададени от колегите.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: По отношение на въпросите за обществената администрация. Аз трябва да ви кажа, че колкото по-нагоре е администрацията, толкова по-нагоре имаме добри отношения с нея. Аз мога да дам за пример Народното събрание. Не само че сте ми работодател, но досега винаги по нашите препоръки или нашите мнения по законопроекти е имало чуваемост, имало е обсъждане. Вие може да не приемете всичко, което предлагаме, това е ваше право, но мисълта ми е че има разбиране.
Във връзка с необжалваемите глоби, господин Иванов, аз искам да ви кажа, че аз разчитам на народни представители, има такива които се свързаха с мен и вече аз очаквам от вас да се отменят всички необжалваеми глоби във всички закони. Има такива, от които се интересуват народни представители и това е нормалния път. Народният представител да свърши тази работа, а не да си напомняме.
В докладът на стр.111 има примери за общини, които се съобразяват с препоръките на омбудсмана по отделни въпроси – Божурище, Перник, Пещера, Стражица, Варна, има общини които не само че отказват, но и спорят с омбудсмана. Кметът на Пазарджик в това е отношение е един пример, с него не можем по никакъв начин да намерим общ тон на разговор по много въпроси. Там където има повтарящите се нарушения в общините, аз се обръщам към колективният орган Националното сдружение на общините. Те могат да решат някои неща. Има резултати, най-упоритите общини започнаха да се съобразяват малко или повече с нас. Имаме разногласия и със Столична община във връзка с такса смет, но по други въпроси имаме добро взаимодействие.
По отношение на приемните. Аз всяка седмица приемам по един ден граждани, ако не е възможно в четвъртък, срещите се насрочват в друг ден, но те знаят че имат един постоянен контакт с омбудсмана.
Ние правим приемни в страната. Те не са по някакъв план, по някой път се съчетават с други събития, например в Силистра онзи ден приключи кампанията на Министерство на образованието, младежта и науката „Участвам и променям”, в която кампания също така е участник. Аз бях на това официално закриване на кампанията, като използвах предишния ден да организирам приемна на хората в Силистра. Досега съм бил в Троян, Бургас, Нова Загора, Враца, Кърджали, в с. Селановци – не само в областни градове, а и в по-малки градове и села. Моят стремеж е през този мандат аз да обиколя много градове в България, хората да ме видят, да ме чуят, и по-важно е аз да ги чуя, това много ме обогатява. В Бургас имахме среща с хора с увреждания. Освен приемна, имахме и тематична среща за техните специфични проблеми. Смятам в бъдеще така да продължа.
По отношение повишаване ефективността на институцията. Ние мислим какви точно форми да намерим.По дадена жалба можем да кажем, че сме помогнали на човека или да кажем, че не е имал право. Ние се опитваме и чрез дискусия да поставим въпросите, например ако се уреди по някакъв начин въпросът за такса смет, той ще уреди за всички граждани на България.
Поставят се и много наболели въпроси, например за болестта алцхаймера успяхме да повлияем и министърът на здравеопазването включи в Наредба 8 поемането на лекарства за лечение на тези болни, помогнахме на около 45 000 души болни от алцхаймера плюс на два пъти повече техни близки.
Това е пак някаква ефективност, когато можем да повлияем на някоя община да премахне неправилни практики в свои наредби за всички жители на тази община. Мъчим се по всякакъв начин да успеем да успеем да направим по-ефективна институцията.
По отношение публичните власти да ходят при хората. Проблемът е много сериозен. Отношението на администрацията към хората, това е което най-много ме боли, защото при всяка една среща имам и този проблем поставен. Тези жалби срещу грубо отношение са минимални на брой, но всяка една жалба, дори и срещу написана сметка за парно, винаги включва вътре и грубото отношение на касиерката на Топлофикация или пък на топлинен счетоводител. Хората са просто в едно такова положение, че отвсякъде има непрозрачност на начина на образуване на сметките и някакво чувство за сравнение.
Господин Иванов, Вие ме питате защо винаги повече от 50 % във всяка отделна област жалбите са неоснователни по същество, няма нарушен закон, но аз смятам, че за това явно сме виновни всички ние, защото когато не е прозрачен начина за образуване на сметка за парно,всеки идва и казва: „Те ме лъжат”. Ние правим проверка и установяваме, че не лъжат, спазена е наредбата, спазена е методиката, обаче човекът пак не е дошъл неоснователно при нас.
Вие казахте за мобилните оператори. Да, има неправилни практики. Ние казваме 70 % от жалбите са неоснователни, защото законът е спазен. Да , но законът даваше възможност те да правят каквото си решат. В момента вие се намесихте и сега чакам да видя какво друго ще измислят. Има институции, които са се изхитрили и отнемат на хората дори и малката възможност да си защитят правата. Например този начин на събиране на вземания. Всеки има право да си прехвърли вземане, това е законно. Извинете, но когато банки, мобилни оператори и Топлофикация си прехвърлят вземанията, някакви съмнителни организации се обаждат посред нощ, това е законно, но дали е морално. Дали е правилно тази фирма, която държи на своето име и престиж, която я има на първите страници на всички медии реклами, да си позволи такива съмнителни методи.
Тук също това е работа на омбудстмана. Като разгласявам тези позорни практики, тези фирми ще се замислят за своя имидж, това е вече лоша реклама. Не може ти да бъдеш водеща фирма, водеща банка и да си позволяваш да наемеш съмнителни лица.
По отношение на неоснователните жалби. Много от хората, които подават жалби казват: „Аз разбирам, че не може да ми помогнете, но ви благодаря че ме чухте, благодаря че ме приехте”. Вие видяхте в доклада, че има 20 % от жалбите, които са недопустими. Има хора когато ги питат каква е темата, която искат да представят лично на омбудсмана, те казват че е свързана с администрацията. Сред тях има и хора, които са обидени, огорчени, много пъти им казваме, че това не е за нас, но така или иначе им даваме някакъв правен съвет. Казваме им, че това не е за нас, но съгласно законът могат към определен орган, да предявите иск в съда, напътваме ги.
Можем да помислим за правна помощ, за тези правни клиники, по-големите адвокатски фирми да дават такава правна помощ на обществени начала, да насочват хората за написването и подаването на молба и т.н. Хората идват при мен изтормозени от такива неясни сметки, груби чиновници. Пенсията му малка, животът му тежък и ние всеки ден нещо му измисляме, за да му направим живота още по-черен. Мисля, че дори и само да изслушаме тези хора е достатъчно. Ние отговаряме на всички жалби, а хората са свикнали да не им отговарят, така че има смисъл и от това процентно че жалбите са повече неоснователни, освен това законът може да е спазен, но лошото отношение това е лоша администрация.
Г-Н КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз искам да направя само един кратък коментар във връзка с казаното от Вас. Наистина най-добрата гаранция за добро управление това са информирани и образовани граждани, които знаят правата си и търсят сметка и упражняват контрол. Това, което вие констатирате и тези пробиви, които правите в практиките, прокарвате добри практики, вие го споменахте, използвайте повече медията и упражнявайте натиск, бъдете повече публичен. Мисля, че това допълнително ще засили вашият авторитет, директно цитирайте фирмите, институциите и организациите.
Аз ще ви дам един пример. Бях в Англия преди години, просто влязох в един съд, бях и на заседание, но това което ми направи впечатление, че там във фоайето още има едно табло, където с алгоритми и с едни брошури е описано така просто, че средно образования човек няма нужда от адвокат – ако има жалба по еди какво си, брошура номер еди коя си, стая номер еди коя си. От там алгоритмът показва следващите стъпки. Това го няма в нашите администрации, има най-различни обяви, една бъркотия, служители които казват: „Аз не знам, не ми е работа да давам информация”, така че може да се помисли по въвеждането на подобни стандарти за администрацията, които да обясняват на хората, които имат нужда от услуги.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, ако няма други изказвания да преминем към гласуване относно приемане на доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2011 година под № 261-001, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2012 година.
От страна на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
От страна на Комисията по регионална политика и местно самоуправление:
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Доклада се приема единодушно. Благодаря Ви за участието, господин Пенчев.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/ Иван Вълков /