1. Представяне на общ законопроект изготвен от приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, №202-01-3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, №254-01-18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012г.
2. Дунавска стратегия – напредък в сектор „Транспорт”. Дискусия с представители на Европейската комисия от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”.
3. Други

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

П Р ОТ О К О Л

На 30 май 2012 година, (сряда) от 14.30 часа в зала 142 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и приетите вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на общ законопроект изготвен от приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, №202-01-3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, №254-01-18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012г.
2. Дунавска стратегия – напредък в сектор „Транспорт”. Дискусия с представители на Европейската комисия от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”.
3. Други
Има ли някакви предложения към така представения дневен ред?
Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
Представяне на общ законопроект изготвен от приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, №202-01-3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, №254-01-18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012г.
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са:
Камен Кичев – заместник министър
Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
Светлана Чаушева – директор дирекция „Административно-правно обслужване и финансово-стопански дейности”
Уважаеми колеги, първа точка представлява един общ законопроект. Вие знаете, че на първо гласуване гледахме три законопроекта, от които един отхвърлихме в зала и два други приехме.
На основание чл.71, ал.2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 18 май 2012 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 202 – 01 -3, внесен от Министерски съвет на 18.01.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254 – 01 -18, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. е необходимо обединяването на двата законопроекта.
Това нещо се прави с гласуване в комисията и след това ще бъде обявено в зала от председателя на Народното събрание, след което ще има законния срок, при който могат да бъдат подавани предложения между първо и второ гласуване.
Има ли желаещи да направят изказвания? Двата закона са отразени вътре, изпратени са на всички по е-мейл адресите, прегледани са от Правна дирекция. Няма възражения от правна гледна точка.
Тъй като не виждам вдигнати ръце, моля да преминем към гласуване. Това е едно техническо гласуване на практика – обединяване на двата законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Дунавска стратегия – напредък в сектор „Транспорт”. Дискусия с представители на Европейската комисия от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”.
Наши гости по тази точка са:
Николина Николова – заместник министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Карла Пейс – Комисар на Кралицата и Координатор на Европейската комисия за Приоритетни проекти 18 и 30.
Чезаре Бернабеи – ГД „Мобилност и транспорт” на Европейската комисия.
Госпожо Николова, заповядайте. Имате възможност да презентирате Дунавската стратегия.
Г-ЖА НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Пейс, уважаеми господин Бернабеи, уважаеми господин Кичев, за мен е удоволствие да присъствам днес на вашето заседание и съвсем накратко бих искала да ви представя напредъка по Дунавската стратегия, това какво е направено до момента и какво предстои, като за конкретните проекти в сектор „Транспорт” ще дам думата и на г-н Кичев да ги представи по-подробно.
Съвсем накратко Дунавската стратегия както знаете е приета на 24 юни 2011 г. по време на Унгарското председателство на Европейския съюз и е нов подход за развитие на региона, втората макрорегионална стратегия след Балтийската стратегия, като допринася за регионалното сътрудничество между регионите за постигане на целите на кохизионната политика; за оптималното използване на потенциала на река Дунав; създаване възможност за развитие на икономическо, социално, културно сътрудничество както и за повишаване на конкурентноспособността.
Четири са основните стълба по Дунавската стратегия, 11 приоритетни области. Те се координират от две държави, 14 държави участнички – 8 държави членки на ЕС и 6 държави не членки на Европейския съюз, като България е съкоординатор с Румъния по приоритетна област 3 – Туризъм и съкоординатор с Германия по приоритетна област 11 – Сигурност и борба с организираната престъпност.
Река Дунав е основният елемент от Дунавската стратегия по общата граница между България и Румъния – 471 км, като в момента има един мост, един е в процес на изграждане и до 2020 г. са предвидени изграждането на два нови моста – Оряхово-Бекет и Силистра-Кълъраш.
Първият стълб – Свързаност в региона е с три основни приоритетни области: мобилност и интермодалност; устойчиво използване на енергията и насърчаване на дейностите в културата,туризма и контактите между хората.
Вторият стълб – опазване на околната среда. Приоритетни области: възстановяване и запазване качеството на водите; управление на рисковете за околната среда и опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите.
Третият стълб – Изграждане на просперитет. Приоритетни области: развитие на общество на знанието; конкурентноспособност и инвестиране в хора и умения.
Четвъртият стълб – Устойчивост на региона. Приоритетни области: увеличаване на институционалния капацитет и сътрудничество и Сигурност.
Основните финансови източници за реализиране на проектите в настоящия програмен период това са оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество,програмата за развитие на селските региони, както и Оперативна програма Югоизточна Европа.
Към момента са изпълнени 64 проекта, над 160 са в процес на изпълнение и над 97 в процес на подготовка в областите свързаност на региона, околна среда и превенция на риска, изграждане на просперитет и устойчивост на региона.
По-подробна информация за реализираните до момента проекти ще ви представим при запитване, за да не губим време.
Това, което е изключително важно е какво предстои през следващия програмен период.
В тази връзка бих искала да изразя задоволството си по начинът, по който макрорегионалните стратегии са отразени в общия регламент и по този начин те са задължителни за партньорските договори и оперативните програми на държавите, които са членки на такива стратегии.
Въпреки, че в стратегическата финансова рамка е използван интегрираният подход, ние считаме че е необходима допълнителна дискусия по отношение синхронизиране на финансирането от петте фонда – Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохизионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и Европейския фонд за земеделие и развитие на селските регион, също така и за другите политики на Европейския съюз през следващия програмен период. Това са Програма Horizon 2020, LIFE и COSME. По този начин макрорегионалните стратегии ще изпълнението на Европа 2020, насърчавайки интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж.
Другото, което е много важно за следващия програмен период, това е новия инструмент за свързана Европа, предложен от Европейската комисия за финансиране на проекти в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите. В случаят р.Дунав като коридор 7, като част от централната TEN -T мрежа. Проектите по нея могат да се финансират и по този инструмент, което разбира се е в проект на дискусия с държавите членки.
Следващото, което е много важно за програмния период са предприсъединителните програми за другите държави, които не са членки на Европейския съюз. Там макрорегионаланите стратегии да намерят своето място, както и Инструмента за добросъседство
Също така това, което сме предложили е за създаване на инструмент за техническа помощ, подобен на JASPERS, който да подпомогне страните за подготовката на проектите по Дунавската стратегия, също така да се създадат работни групи и да се идентифицират общите проекти между държавите и най-вече между съседните държави.
Също така това, което сме предложили е да се помисли и за финансиране на проекти по ПО 11 – Сигурност и борба с организираната престъпност, тъй като до момента, по настоящия програмен период няма предвидено финансиране на проектите по ПО 11.
Българската визия в рамките на ПО 1 е интегрирана през призмата на проектите, които са по направленията на Транс европейските транспортни коридори № 7, № 4, № 10 и № 9. Конкретните проекти в пътния, железопътния сектор и вътрешноводен транспорт може да се видят на тази карта и по-подробна информация ще ви представи г-н Кичев.
Един от най-важните проекти са изграждането на двата моста; модернизация на съществуващия мост на р.Дунав; изграждане, реконструкция и модернизация на фериботните връзки; обновяване и развитие на пристанищата; подобряване на корабоплаването на р.Дунав; изграждане на интермодален терминал в Русе; на велоалея по протежението на р.Дунав; на Дунавски панорамен път; модернизация на жп линията Русе-Варна.
Българските дейности по приоритетен проект № 18 – част от Рейн/Мьозел-Майн-Дунав са: подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р.Дунав; създаване на речна информационна система в българската част на р.Дунав; IRIS Europe ІІ; подобряване на системите за навигация и топохидрографските измервания на р.Дунав; интегрирано управление на водите на р.Дунав.
Пример за съвместен проект между страни участнички в стратегията е това, че българската страна инициира пътна карта за съвместен проект между България и Румъния за подобряване развитието на коридор № 7 – р.Дунав чрез подобряване на навигацията, модернизацията на пристанищната и довеждащата инфраструктура, изграждане на интермодални терминали и информационна система в общия българо-румънски участък на реката”.
Именно по този повод са тук и представителите на Европейската комисия, тъй като утре в Русе ни предстои среща, съвместно с г-н Кичев и с представителите на румънското Министерство на транспорта и националния им координатор по Дунавската стратегия. На тази среща ще обсъдим една от най-важните дейности, фиксирана в тази пътна карта, а именно създаване на Междуведомствен комитет между двете държави за обсъждане на конкретните предпроектни дейности, които биха могли да се реализират, да се подготвят и изпълнят до 2020 година, до 2030 година – средносрочна визия и до 2050 година – дългосрочна визия.
Финансов източник би могъл да бъде новият инструмент за свързана Европа. Тази пътна карта е попаднала в рамките на ПО 1, 1а и 1 б, което е вътрешноводен транспорт, пътен, железопътен и въздушен транспорт.
Тази пътна карта бе одобрена по време на заседанието на наблюдаващата група по Дунавската стратегия на 03 и 04 май в Братислава в присъствието на комисар Хан и стана част от пътната карта на тази наблюдаваща група към Дунавската стратегия.
Допринася за постигане на една от най-важните цели, заложени в приоритетната област, а именно: нарастване превоза на стоки по р.Дунав до 2020 г. с 20 % спрямо 2010 г.
Основните дейности по пътната карта: определяне на възможните общи действия за изпълнение на проектите. Както казах утре предстои идентифициране, съвместно с представители на Румъния и в присъствието на представителите на Европейската комисия. Възможните проекти са тези, които преди малко ви изброих.
Предстои изчистване на текста на меморандум за създаване на този Междуведомствен комитет между двете държави, както и създаване на работна група между България и Румъния за подготовката на конкретните проектни действия, за да можем да бъдем готови и да стартираме веднага тяхното изпълнение през следващия програмен период.
Вторият ключов момент от тази пътна карта е идентифициране на финансирането и както споменах новия инструмент е за Свързана Европа, като разбира се и оперативните програми за тези дейности, които не могат да се финансират по този инструмент.
Също така за подготовка може годишната покана на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт” , която е на стойност 2000 милиона евро в рамките на пет конкретни приоритета.
Третият ключов момент това е подготовка на проекта и идентифициране на лотовете. Тази дейност отново ще се осъществи съвместно между България И Румъния, като разбира се най-реалистични ще бъдат тези , които могат да се подготвят и завършат, въведат в експлоатация до края на 2020 година конкретните дейности за всеки идентифициран лот, няма да ги изчитам, тъй като вие имате презентацията за да не губим време.
Финансирането може да бъде по техническата помощ от оперативните програми на България и Румъния, както и разбира се от техническата помощ на годишната програма на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт”.
Четвъртата основна дейност това е изпълнение на проекта, т.е да се обсъди и да се създаде реалистичен график за завършване и въвеждане в експлоатация до края на 2020 година, което всъщност е първият ни и най-важен приоритет.
Управление на Дунавската стратегия. Предстои създаването на Национален координационен механизъм, който в момента е в съгласувателна процедура с останалите министерства и предстои да бъде представен на Министерски съвет.Той ще се състои освен от националния координатор, който е министъра на регионалното развитие и благоустройството министър Павлова, ще се състои и от група на национално ниво, съставена от министрите на всички заинтересовани ведомства по стратегията, които ще водят основните политики и ще следят за съгласуването на целите на Дунавската стратегия и тяхното отразяване в националните програмни документи. След това е Националната група на високо експертно ниво, която ще се състои от заместник министри и директори на дирекции. Целта е да покажем наистина ангажираността и връзката между политическия и експертния потенциал, за да може да се реализират всички заложени в Дунавската стратегия проекти в Плана за действие на стратегията, одобрен от Европейската комисия през 2011 г., както и разбира се експертни звена във всяко едно от съответните министерства.
Предстои този механизъм до края на м.юни да бъде одобрен и да започне да действа.
Това е съвсем накратко, благодаря ви за вниманието и съм на разположение за въпроси.
Сега ще дам думата на г-н Камен Кичев, за да представи конкретните проектни дейности. Благодаря.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости от Европейската комисия, уважаема госпожа Николова, аз първо ще започна с една информация, която не е в дневния ред.
Считам, че е необходимо да ви запозная с митинга, който днес се проведе от синдикат КНСБ пред Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и позицията на министерството по случая във връзка с внесена вчера Декларация на КНСБ по три точки . Митингът приключи в рамките на един час, имаше повече от 50 – 60 представители на КНСБ.Проведе се среща между представители на КНСБ и ръководството на министерството – министър Московски, г-жа Тотева – шеф на кабинета и аз като заместник министър ресорен, отговарящ за БДЖ и НКЖ.
Основните теми бяха съкращения в сектор Железници и новата тема, която дойде от страна на синдикатите по отношение на цената на картите и броя на картите за безплатни пътувания и намалени пътувания.
Позицията на министерството е заявена и тя е следната: в Товарни превози няма да има съкращения, различни от тези договорени през м.декември и никакви допълнителни няма да има във връзка с предстоящата приватизация на товарни превози.
По отношение на Пътнически превози единствените указания, които ние сме насочили към ръководството на БДЖ Пътнически превози е проведе срещи със социалните партньори и във връзка с намалените броя влакове и намаленото обслужване на територии в България ако се постигне споразумение за оптимизация на персонала, само тогава може да се подходи към каквото и да било съкращение и то единствено и само в разбирателство със синдикатите.
Темата за картите, за намалените пътувания. Към момента информацията от БДЖ е, че в България пътуват над 350 000 човека с карти за безплатно или намалено пътуване. Това е една много голяма цифра и в момента състоянието на БДЖ не позволява да превозва толкова много пътници, но това е една тема, която ние тепърва е коментираме с колегите от БДЖ.
Всички други неща, които се коментират относно цена на карта, каква ще бъде тя, кой има право на карта, това е тема която Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма абсолютно никакво отношение към момента, това са вътрешни предположения в БДЖ и калкулации. Нито министър Московски, нито аз сме разписвали или сме издавали каквито и да било заповеди и разпоредби във връзка с броя на картите, кой ще има карта и кой няма да има карта. Ако ще има някакви промени, това е нещо което предстои да бъде изговорено с представителите на синдикатите и тогава като се постигне споразумение ще коментираме тази тема.
Считам, че в крайно сметка представителите на синдикатите бяха успокоени от това което им бе казано и както казах към 14.15 часа митинга приключи.
По отношение на основната тема, за която говорим днес. Госпожа Николова беше доста изчерпателна в нейната презентация. Тук трябва да отбележа, че и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е водещо и г-жа Николова е ресорен заместник министър по отношение на Дунавска стратегия. Ние се явяваме като допълнение и един от основните бенефициенти от тази Дунавска стратегия.
Това, което е най-важно за нас е да подобрим навигацията и по-скоро плуваемостта по р.Дунав. За нас е неприемливо, че имаме тези летни месеци, когато плаването спира или опита, който имахме от тази тежка зима, когато и зимата беше спряно плаването по р.Дунав.
Екипът, с който аз ще пътувам днес за Русе, където ще проведем среща с колегите от Румъния и с представителите на комисията, ние ще предложим основните неща, които считаме че могат да се случат в близко бъдеще, а именно закупуване на допълнителна техника, заедно с Румъния, в т.ч. и кораби, които да помогнат за повишаване плуваемостта по реката, драгиране, осигуряване на фарватера, защита от разливи, почистване на реката.Има случаи, при които едно съоръжение извършва четири или пет дейности едновременно.
Другото нещо, което ще коментирам е рехабилитация на съществуващи терминали и съществуващи връзки между България и Румъния. В бъдеще, разбира се за следващият програмен проект, там вече имаме много по-сериозни проекти заложени, които са именно изграждането на мостовете, за които г-жа Николова говори, а и някои неща по отношение на проекта Бетим – Белене, което също ще повиши навигацията и плуваемостта на река Дунав. Към момента системата БУЛРИС, която ние тук сме представили проекта се изпълнява, за закъсненията причините са субективни или обективни, те са най-различни, има проблеми с отчуждаването и т.н. Проектът не върви със скоростта, с която бихме искали, но все пак разплащанията вървят, което е добър знак.
Колеги, надавам се че заедно с румънската страна ние на предстоящото събитие ще дадем един категоричен знак на комисията че сме готови да направим всичко необходимо Коридор № 7 да бъде експлоатиран целогодишно, което е и наша цел.
Всички капитани, които водят кораби по р.Дунав знаят, че за съжаление нашият район на р.Дунав е най-лошия по цялата река. Това е идеята, в тази посока са и нашите планове.
Господин Павлин Цонев, който е директор на Агенцията за поддържане нивото на р.Дунав има много детайлна програма, която ние утре ще обсъждаме точка по точка с колегите от Румъния и смятам, че ще постигнем добри резултати.
Благодаря ви. Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси по отношение на който и да било проект, свързан с течението на р.Дунав.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Предлагам да дадем думата и на нашите гости г-жа Карла Пейс и г-н Бернабеи.
Г-ЖА КАРЛА ПЕЙС: Господин председател, госпожо заместник министър, господин заместник министър, уважаеми членове на Парламента, уважаеми представители на българските министерства, за мен е изключително удоволствие и чест да присъствам на това заседание на Комисията по транспорт на българския Парламент, свързано и с инициативите за по-нататъшно развитие на сътрудничеството между България и Румъния във връзка с подобряването на плавателността на р.Дунав.
Аз съм истински впечатлена от начинът, по който България застана начело на тези процеси и от амбициозните планове и програми, които развивате в това отношение.

Радвам се, че това е така защото ако действително искаме работата да бъде свършена и то да бъде свършена по един достатъчно ефективен и ефикасен начин, това налага обединяването на усилията от страна на България и Румъния, защото несъмнено става дума за процеси, които ще протичат в продължение на години. Ние храним много големи надежди в това отношение на базата на всичко, на което сме свидетели до този момент, защото виждаме, че хората и от двете страни на реката искат да живеят по-добре.
Моята задача всъщност като европейски координатор е свързана преди всичко с развитието на вътрешната навигация, вътрешното корабоплаване, но това не е никак лесна задача, имайки предвид броя на страните по течението на р.Дунав. Несъмнено хората във всички тези страни обичат реката по свой начин, но от друга страна е ясно за всички нас, че задачите пред които сме изправени могат да бъдат изпълнени единствено в сътрудничество.
По отношение на регионът на Югоизточна Европа, развитието на Дунавската стратегия е изключително полезна за хората от региона във всички аспекти на техния живот и аз искам да подчертая, че тази макростратегия не трябва да бъде фокусирана единствено върху реката, а върху целия речен басейн.
Искам да ви кажа, че в предишната си функция аз бях министър на транспорта на Нидерландия и страшно ви завиждам за тази макростратегия, защото и ние в Холандия бихме искали да имаме подобна макростратегия за Северно море, защото една макростратегия позволява да се обхванат всички аспекти, всички проблеми, които съществуват в дадения регион от социален характер, проблемите свързани с растежа, проблемите на развитието на транспорта, т.е. да се възприеме един холистичен подход към решаване на всички проблеми, а не само проблемите на плавателността на реката.
Днес и утре ние ще обсъждаме възможностите за развитие на транспорта между България и Румъния, както и за развитие на транспорта вътре във всяка една от двете страни и защото несъмнено това ще доведе до намаляване на разходите, свързани с развитието на пътни и железопътни транспорт и в моите очи като холандка р. Дунав винаги е била една много величествена река, така че считам че е невъзможно тя да бъде използвана за тези цели.
Ние напълно осъзнаваме красотата и богатството на реката, така че сме решени да направим всичко възможно да ги запазим като разбира се развиваме транспорта и в същото време запазим природните зони и хабитатите с птиците, рибата и всички ценни видове, които ги обитават.
Всичко, което ще се случва от тук нататък в рамките на плановете и проектите по Дунавската стратегия несъмнено ще бъде съобразено изцяло с вашето местно законодателство.
За да постигнем всички тези цели и задачи ще имаме нужда от европейските програми и новите програми за периода 2014 – 2020 г. защото на всички ни е ясно, че не е по силите на която й да е страна да се справи с тези задачи само със собствени средства.
В този смисъл ние несъмнено ще имаме нужда и ще използваме фондовете по новия механизъм Свързана Европа, както и сърцевидната и цялостната мрежа, тези нови механизми, нови финансови инструменти, които ще бъдат на разположение през следващия период.
Също така през новият програмен период ще имаме възможност да комбинираме различни източници на финансиране, освен тези нови инструменти – кохизионния фонд, фонда за регионално развитие и всички останали пет европейски фонда, които са на разположение.
Ние разбира се няма да се фокусираме единствено върху реката и развитие на навигацията. Ще развиваме и ще изграждаме интермодални пристанища, ще работим върху темите за управление на водата, туризма, контрол върху наводненията и т.н.
Всичко това несъмнено ще донесе просперитет на хората, които живеят от двете страни на р.Дунав, но това изисква и налага развитие на сътрудничеството между България и Румъния. В този смисъл ние се радваме изключително много от процесите, които наблюдаваме в тази посока в момента и истински се възхищаваме на действията и мерките, които предприема българското правителство в тази посока.
Аз искам да се обърна специално към Вас, господин председател на тази толкова важна комисия в българското Народно събрание и да Ви призова да установите контакт с Вашия колега , председател на аналогичната комисия в Румънския парламент, така че съвместно да обсъдите евентуални проекти в тази насока и по този начин да започне процеса на изграждане на взаимно доверие, защото онова от което имаме нужда в момента е да гледаме в бъдещето, да градим доверие. Само по този начин ще можем да изградим просперитетът на хората, които живеят в тези две страни България и Румъния.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо Пейс, уважаеми господин Бернабеи, ние сме изключително удовлетворени от вашето присъствие днес на нашето заседание.
Аз искам да се спра на няколко основни моменти по отношение на Дунавската стратегия. Основното е тази програма, която се предвижда и стратегия за развитие на р.Дунав като европейски коридор № 7, който ние искам да кажа , че много категорично подкрепяме и сме едни от инициаторите за неговото отделяне като отделен коридор и много се радваме, че през 2011 г. това стана факт по време на председателството на Унгария.
В тази насока за мен е най-важното условие или по-точно препоръки, които са наложени в тази стратегия. Това е нарастването на превоза на стоки по р.Дунав, което през 2020 г. да стане с 20 % спрямо 2010 г. Това е едно много добро и амбициозно желание, което комисията е поставила и ние много ще се радваме, ако това може да се осъществи, още повече че от българска страна нашите пристанища могат да надхвърлят тези 20 % няколкократно с възможностите, които имат . Говорим за Видин, Лом, Русе.
Това, което ни притеснява е казаното и от заместник министърът по транспорта г-н Кичев относно плаваемостта на реката, което рязко намалява през летните месеци. И това ще стане възможно единствено и само ако преодолеем проблема с Батим – Белене, този проблем с плитчините и отчасти където нямаме достатъчно вода през летните месеци може да бъде частично разрешен и със закупуването на достатъчно техника, която може да се ползва за драгиране през този период.
Както се спомена в началото в изказването на заместник министъра и във Вашето изказване го чух, ние няма да можем да се справим със собствени средства. И тук опираме до другият съществен въпрос на стратегията – от къде ще се намери финансиране. Това, което беше споменато до настоящия момент, ние търсихме финансиране по оперативните програми, основно по транспорт, техническа помощ, евентуално кохизионния фонд, който не го видях тук в тази презентация много ясно споменат, но за мен представлява интерес като източник на финансиране новия инструмент за свързване на Европа.
Ако бихте могли да ни кажете какво е Вашето виждане, все пак в рамките на какви средства ще може да кандидатстваме България и Румъния съвместно по този инструмент и да се надяваме на някакво финансиране в тази насока. За нас това е от жизнено значение.
Съвместната ни работа с нашата съседка Румъния в момента наистина е на много добро ниво, но ние имаме два обекта, които в рамките на три – четири години срещахме изключително сериозни трудности по реализирането на тези обекти.Става дума за Дунав мост ІІ при Видин – Калафат и за проекта Батим – Белене.
В тази насока имам също един въпрос към Вас относно разрешаването на спорните моменти между двете държави или държавите, които влизат в тази Дунавска стратегия. Конкретно говоря за България и за Румъния. Какъв е механизмът, по който ще могат да бъдат разрешавани спорните моменти?
Още един конкретен въпрос ако ми позволите. Относно възможностите за финансиране. По време на презентацията ни беше споменато, че към мобилност TNT-T годишната покана за представяне на предложенията за 2011 г. има бюджет от 200 млн.евро в рамките на 5 конкретни приоритета. Може ли нещо конкретно да ни бъде казано по този въпрос. Въпросът отправям и към г-жа Николова.
Благодаря ви.
Г-ЖА КАРЛА ПЕЙС: Слушах Ви много внимателно, господин председател и колкото повече Ви слушам, толкова повече нараства моята надежда за бъдещето.
Напълно споделям това, което Вие казахте във връзка с потенциалът на българските пристанища и то не само по отношение на карго транспорта, но също така и по отношение на развитие на туризма, защото всичко това носи нови работни места, носи заетост, а знаем че във времена на криза това е изключително важно.
Нека кажа няколко думи, които по-обстойно ще прецизира по-късно г-н Бернабеи. Считам, че съществуват много възможности за развитие на проекти в България.Спомняте си, че по време на презентацията на г-жа Николова трасетата , които бяха очертани там. Струва ми се, че няма нищо по-естествено от развитие на реката като транспортен коридор и ние трябва ода направим необходимото да убедим другите страни, примерно Унгария, че това е целесъобразно и трябва да бъде така.
Искам да ви кажа, че ние в Северозападната част на Европа допуснахме много грешки по отношение на развитието на реките и на речния транспорт и в никакъв случай не бихме искали да допуснем тези грешки да бъдат повторени по отношение на Дунавския регион, защото река Дунав е прекалено красива река, за да си позволим едно такова отношение и подобни грешки. Трябва да развиваме и реката и целия регион по един подчертано устойчив начин.
По отношение на Вашият въпрос относно поканата за предложение за 2011 г. през м.ноември ще се разглеждат предложенията, така че сега давам думата на г-н Бернабеи, който е мой финансов министър.
Г-Н ЧЕЗАРЕ БЕРНАБЕИ: Добър ден от мен. Добър ден , господин председател, уважаеми депутати от българския Парламент. За мен също е голяма чест и удоволствие да бъда днес тук сред вас, да участвам в това заседание, в дискусията относно развитието на Дунавския регион, на българската част на р.Дунав и в частност сътрудничеството между България и Румъния в рамките на стратегията.
Считам, че тези срещи които се организират в рамките на днешния и утрешния ден,дискусиите, се провеждат в точното време, защото понастоящем ние обсъждаме в Европа новия програмен период, рамковата програма за 2014 – 2020 година, така че сега е момента да обсъдим приоритетите и възможностите за този бъдещ период.
Дунавската стратегия е една всеобхватна стратегия, която обхваща различни аспекти на социално-икономическия живот – транспорт, енергетика, социално развитие, териториално развитие, опазване на околната среда и т.н. Добре знаете всички тези измерения на стратегията. Изключително важно за нас обаче в рамките на тази стратегия е да се постигат конкретни резултати в краткосрочен план и да съчетаят съответно с краткосрочни и дългосрочни стратегии и планове.
Тъй като е изключително важно да имаме една по-широка, по всеобхватна визия, Европейската комисия поставя нейната рамка, като разработва конкретни програми.
Тук трябва да отбележа новите насоки за развитие на транспортната мрежа, също така и програмата за новия инструмент Свързана Европа. Насоките вече бяха обсъдени с Европейският парламент и съвета, докато механизма на свързана Европа в момента е в процес на обсъждане на съответните нива.
На базата на визията, която се съдържа в програмата Свързана Европа, която е една всеобхватна визия, обхващаща различните аспекти на инфраструктурата – транспорт, енергетика,комуникации, а също така на базата на Дунавската стратегия, която е един документ за териториално развитие на страните, които влизат в региона и то развитие без граници, ние започнахме от своя страна да разработваме конкретни програми.
В този смисъл в очите на Европейската комисия е онова, което се предприема понастоящем от българското правителство в посока сътрудничество с Румъния и териториално развитие на този регион не само в областта на транспорта, но в областта на развитие на интермодални пристанища, на развитие и опазване на водите, развитие на градовете, на населените места в този район, всичко това което е свързано с повишаване стандарта на живот на хората.
По отношение на финансирането трябва да отбележа, че понастоящем ние обсъждаме с колегите от Европейския парламент и в Съвета предложението, направено от Европейската комисия за заделяне на следните фондове , за следните суми за финансиране – 7.2 млрд.евро за обновяване на транспортната инфраструктура, 9.1 млрд.евро за енергетиката и 2.2 млрд.евро за телекомуникационна инфраструктура.
Както вече казах, в момента предложението за тези бюджети от страна на комисията се обсъждат с Европейския парламент и Съвета. Това е предложение за периода 2014 – 2020 година, което означава че има още две години докато тези бюджети влязат в сила.
Ние в момента предвиждаме една покана за предложение през м.ноември, за която сме предвидили 200 млн.евро за инициативи и проучвания, които са насочени за развитие на проекти през следващия програмен период.
Така че това ще бъде възможност за извършване на проучвателна дейност и подготвителна работа във връзка с проекти, които се отнасят до програмния период 2014 – 20210 г. подобно на проекта, който беше развит тук от заместник министъра между България и Румъния, така че това ще даде възможност за подготовка за 2014 г. Вече имаме прецедент в това отношение между Франция и Белгия и по-точно два региона на Белгия и Франция, беше подписан меморандум за разбирателство по отношение развитието на плавателността на река между тях.
Това е състоянието на нещата по отношение на финансирането в този момент. Аз ще се радвам много да продължа да отговарям на вашите въпроси, а също така и да ви държа в течение по отношение на развитието, което очакваме през следващите няколко месеца.
Г-ЖА НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Аз също бих искала да добавя само конкретно приоритетите, по които ще се финансират и ще се използват тези 200 млн.евро по моногогодишната финансова рамка по TNT-T приоритет 1, това е ускоряване развитието на интегрални мултимодални транспортни системи, приоритет 2 – ускоряване на инфраструктурното развитие, което ще допринесе за адаптиране към изменението на климата и намаляване вредното въздействие на транспорта върху околната среда. Приоритет 3 – ускоряване изпълнението на проекта по TNT-T мрежата. Приоритет 4 – подкрепа за публично-частните партньорства и новативните финансови инструменти. Прироитет 5 – подкрепа в дългосрочен план изпълнението на проекти от TNT-T мрежата и по-специално развитието на коридори, които трябва да дадат възможност за координиране, осъществяване и реализиране на проектите от централната TNT-T мрежа.
В този смисъл е и инициативата, която сме стартирали и която ще ни даде възможност утре съвместно с Румъния да обсъдим детайлите по създаването на този Междуведомствен комитет и подписване на меморандум за разбирателство на база и на опита, който господин Бернабеи каза, че съществува между Франция и Белгия. Мисля, че ще ни даде добра възможност да бъдем подготвени за следващия програмен период да имаме възможност да се възползваме от средствата, които са предвидени за реализиране проекти по линия на транспортната структура.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви за изчерпателните отговори. Колеги, имате възможност за въпроси.Тъй като не виждам желаещи да зададат въпроси, искам да благодаря на нашите гости за изчерпателните отговори, за тяхното присъствие на днешното заседание, за презентацията която ни беше изнесена и да им пожелая успехи в разговорите утре в Русе.
Г-ЖА КАРЛА ПЕЙС: Господин председател, много Ви благодаря. Трябва да кажа, че ще имаме нужда от късмет утре предвид на трудните преговори,които ни предстоят с Румъния, така че моля всички вие да стискате палци, така че всичко да приключи добре утре. Накрая искам да благодаря за превода.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Още един път и аз ви благодаря.
Преминаваме към разглеждане на точка Разни.
Има ли желаещи да вземат думата. Няма.
С това приключваме днешното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/