1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г. – за първо четене.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ




П Р ОТ О К О Л


На 25 октомври 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248, в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 г. – за първо четене.
2. Разни.
Има ли някакви предложения относно така предложения дневен ред. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване на дневния ред, така както е обявен.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11 , против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12. 10. 2012 г.

Гости на днешното заседание на комисията са:
Представители на Министерство на финансите:
Г-жа Весела Данева – Директор дирекция „Финанси на реалния сектор”
Г-жа Мария Веселинова – Началник отдел, дирекция „Финанси на реалния сектор”
Г-жа Цветомира Заркова – Държавен експерт, дирекция „Държавни разходи”
Г-н Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”
Представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
Г-жа Петя Стефанова – директор на дирекция „Финансово-стопански дейности”
Г-Н Лазар Лазаров – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Камен Кичев – заместник министър
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-н Иван Марков – главен секретар
Г-н Иван Иванов – директор дирекция „Финанси”
Г-жа Катя Атанасова – отдел „Финансово управление”
Г-жа Нели Бенева – държавен експерт в отдел „Финансово управление”
Г-жа Диана Благоева – началник отдел „Бюджет”
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Г-н Веселин Божков – председател
Г-жа Искра Симеонова – директор дирекция „Финанси”
Журналисти:
Г-жа Мая Димитрова
Представители на КНСБ:
Г-н Петър Бунев – председател на Съюза на железничарите в България.
Давам думата на представителите на Министерството на финансите за кратко представяне на бюджета за 2013 година.
Г-ЖА ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Имам удоволствието да ви представя бюджетът за 2013 година, както и основните макроикономически фискални параметри, които бяха в основата на взетите решения относно разпределението на публичните разходи.
Бюджет 2013 г. запазва следваната консервативна бюджетна политика предвид продължаващата финансово икономическа нестабилност в международен план.
Приоритетите в него са насочени към справяне с най-важните икономически и социални предизвикателства пред страната чрез създаване на условия за стимулиране на икономическия растеж и повишаването на заетостта и доходите. Най-основните акценти на разходната политика се фокусирани в областта на социално осигурителната политика, образованието, културата, публичната инфраструктура и др.
Мерките в областта на социално осигурителната политика са свързани с индексацията на пенсиите, увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж, увеличение на социалната пенсия за старост, увеличение на максималния размер на получаваните на една или две пенсии, увеличение на разходите за социални помощи и обезщетения, увеличение на размера на минималната работна заплата, увеличение на максималния осигурителен доход, увеличение на осигурителната вноска за фонд Пенсии.
Останалите приоритетни сектори, за които е заложено увеличение на средствата са култура, здравеопазване, публична инфраструктура в областта на благоустройството и опазване на околната среда, където увеличението е 510 млн.лева и селско стопанство.
Това е накратко. Не искам да губя повече времето на комисията с общи фискални параметри, така че колегите от другите ведомства могат да си представят съответните бюджети.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. В крайна сметка бюджетът е раздаден на всички, така че ако има въпроси, вярвам че ще има такива, вие ще може да отговаряте по-нататък.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията кой ще вземе думата.
Заповядайте, господин заместник министър.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги, благодаря за възможността да ви запозная с основните акценти от проекта на бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2013 година.
Документът, който ви е предварително раздаден е разработен в изпълнение на Решение № 41 на Министерския съвет от 21 януари 2012 година за откриване на бюджетната процедура. Съобразен е с основните допускани параметри, посочени в решение № 298 на Министерския съвет от 14 април 2012 година, като аз също искам да подчертая, че стриктно сме спазвали разходните тавани.
Концепцията на проектът се изгражда върху следните задължителни елементи: одобрените от Министерския съвет тавани на разходите са рамка за разработване на проекто-бюджета за периода 2013 – 2015 година, като по този начин се запазва обемът на финансовия ресурс на нивото от 2012 година само за 2013 година.
Средствата от фондовете на Европейският съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояването на средствата включително за заеми с краен бенефициент търговски дружества се планират по централния бюджет. Що се отнася до политиката на доходите се запазва минималният размер на средствата за заплати, достигнат през 2012 година. Здравно-осигурителната вноска също запазва размера си в рамките на 8 %.
Що се отнася до идеологията на изготвяне на бюджета на министерството за 2013 година, искам да подчертая следното:
С цел проследимост на разходите и постигане на максимална прозрачност в проекта на бюджет за 2013 година, сме запазили програмната структура от 2012 година. Пред вас на екранът ще бъдат показани петте основни програми, които са залегнали в проекта на бюджет за 2 013 година. Те са именно развитие и поддръжка на транспортна инфраструктура; организация и управление на транспорта; осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност. Програма № 3 е развитие и поддържане на електронна и съобщителна инфраструктура за държавно управление. Програма № 4 е развитие на съобщенията, електронното управление и информационното общество. Програма № 5 е административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза.
Искам накратко да ви запозная с конкретните параметри на проекта за бюджет 2013 година. Предвидените собствени приходи по бюджета на министерството за 2013 година, които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са в размер на 51 млн.лева.
Голяма част от тях или около 41 % се генерират предимно от държавни такси, събирани по Тарифа 5 като съществен дял от тези такси имат и събраните глоби от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация в размер на около 7 %.
Съгласно дадените указания и параметри по приходната част на бюджетната рамка от Министерство на финансите се промени и идеологията на приходната структура и в нашия проект на бюджет.
Акцентът беше поставен върху амбициозната програма за приходи от концесии. Очакванията са общият им обем да достигне почти 25 млн. лева, т. е. около 49 % от общопредвидените приходи.
Прогнозите са свързани с подобряване на икономическият климат в страната и нарастване на променливата компонента на концесионните плащания.
В графата Разходи общите разходи по бюджетът на министерството за 2013 година възлизат на близо 61 млн.лева, т.е. остават на нивото от бюджет 2012 година.
По основни направления те се разпределят както следва: за персонал 30.37 млн. лева; за текуща издръжка – 22. 09 млн. лева; за капиталови разходи – 7.6 млн. лева.
В програмният формат на бюджета на министерството за 2013 година са включени и следните предоставени субсидии и капиталови трансфери:
Български държавни железници – Пътнически превози предложената бюджетна рамка от Министерство на финансите са планирани средства за БДЖ в размер на 212 млн.лева, разпределени по следния начин: капиталов трансфер в размер на 20 млн.лева; субсидия за пътнически превози – 170 млн.лева и компенсация за някои категории пътници – 22 млн. лева.
Национална компания ЖП инфраструктура. Осигурени са 220 млн.лева, разпределени по направления както следва: капиталов трансфер в размер на 90 млн.лева за ремонт, модернизация и строителство на съоръжения и жп инфраструктура и субсидия от 130 млн.лева за текущо поддържане и експлоатация.
Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. В съответствие с предложената от Министерство на финансите рамка е предвиден капиталов разход в размер на 12 млн.лева за рехабилитация и модернизация на пристанищни терминали през следващата година.
Държавно предприятие Транспортно строителство и възстановяване. 3 480 000 лева.
Държавно предприятие Съобщително строителство и възстановяване – 610 000 лева.
Субсидията за последните две дружества държавни предприятия, се предоставя за финансиране на дейността по изпълнение на публичните задачи на държавните предприятия, възложени им съгласно Закона за преобразуване на строителни войски и войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
За автомобилният транспорт е предвидена субсидия в размер на 51 300 000 лева, разпределена както следва: субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населени планински и гранични райони в размер на 14 млн.лева компенсация за безплатни и намалени цени на пътувания на граждани в страната в размер на 37.3 млн. лева.
Завършвам с Български пощи ЕАД. В бюджетната рамка за 2013 година са предвидени компенсации за Български пощи ЕАД в размер на 2 млн.лева.
В заключение бих искал да ви уверя, че с така представеният финансов ресурс ръководството на министерството и служителите в нашите структури ще положат необходимите усилия за изпълнение в пълен обем на планираните цели и поставените задачи през 2013 година.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, готови сме да отговаряме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, ще искам кратко представяне да направят от страна на Комисията за регулиране на съобщенията и от Агенция Пътна инфраструктура и след това ще започнем с въпросите.
Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, драги дами, гости, за пореден път защитаваме нашият бюджет, за пореден път както знаете всички, които сме от тази страна и които защитаваме бюджета се опитваме да ви убедим, че всички разходи, които ние правим първо са икономично, ефективно използвани и разбира се недостатъчни, така че аз няма да навлизам в подробности. Искам да обърна внимание на два момента.
Въпреки че приходите, които формираме в Комисията за регулиране на съобщенията и които имат постоянен характер са в размер на 42 млн. лева и за тази година комисията вкарва в бюджета 62 млн.лева, което е едно преизпълнение, дори към база м. октомври с 4 % на годишна база иначе 44 % към м. октомври.
Искам да отбележа, че тези 18 млн. лева, които надвишават това, което е заложено това са еднократни такси, защото имат временен характер, тъй като продаваме ресурс, който обаче не значи, че на следващата година ние ще успеем и ще има такава заявка, за да бъде продаден. Освен това комисията се постара всички стари задължения да бъдат възстановени и от там вкарваме още допълнително 13 млн.лева за предидущата година.
За съжаление обаче това, което сме го поискали е редуцирно с 1 048 000 лева и което лично мен ме притеснява, аз изразявам и становището на комисията, тъй като в тези дейности не става дума за издръжка на персонала, а става дума за останали разходи, които са заложени в нашата програма, така че ще ми позволите да ви акцентирам вниманието само на тези три пера.
Недостигът в размер на 1 140 000 лева, който е формиран в последните проекти със стратегическо значение за функционирането на ведомството. Проверка на система за определянето на разходите на БТК от предоставянето на универсалната услуга за 2009 – 2010 година във връзка с чл.172, ал. 2 от ЗЕС в размер на 240 000 лева. Все още ние трябва да извършим същата проверка и за 2011г. и 2012 г., което са нови 240 000 лева. Изработване на методология за оценка, наличието на ценова преса и прилагането на услуги от предприятията със значително въздействие на съответния пазар – 60 000 лева. Проектна разработка и внедряване на информационен модул за годишни въпросници – 300 000 лева и за компютри и хардуер 190 000 лева. Както виждате става дума за разходи за издръжка в размер на 540 000 лева и разходи за придобиване на дълготрайни активи в размер на 600 000 лева.
Аз се надявам, че вие ще разберете че действително става дума за необходими разходи, които са ни вменени с последните изменения на Закона за електронните съобщения и се надявам да успеем да защитим тази цифра. Благодаря ви.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Господин Лазаров, заповядайте.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, бюджетът на Агенция Пътна инфраструктура, въпреки многото инфраструктурни обекти, които се изпълняват в момента, въпреки изказването на задоволство от това, което се случва в държавата по отношение на пътищата, бих казал че за следващата година е крайно недостатъчен за това, което трябва да се случи най-общо казано.
Аз ще представя сега накратко цифрите, които сме визирали при съставянето на бюджетната рамка, но така или иначе мога да се спра основно на няколко пункта, като изключим основния бюджет на Пътната агенция, свързан с текущия ремонт и зимното поддържане на републиканската пътна мрежа. Както знаете Агенция Пътна инфраструктура е бенефициент по няколко оперативни програми със средства от Европейския съюз, като разбира се за което ние сме изключително благодарни. Съфинансиращата част от страна на бюджета в рамките на тези тежка финансова криза се финансира от държавния бюджет и на база на това е и възможно усвояването на тези средства, които се отпускат от европейска страна.
Ще посоча няколко цифри основно по оперативна програма Транспорт, която е най-голямата програма по която е бенефициент Пътната агенция.
Общата стойност на годишните капиталови разходи възлиза приблизително на 1 080 000 000 лева, като финансирането е част европейска, част национален бюджет е 80 :20 %.
Втората голяма програма по която сме бенефициент това е оперативна програма Регионално развитие, където общата стойност на годишните капиталови разходи за 2013 година ще възлиза на около 211 млн. лева, като разпределението във финансите част европейска – част национален бюджет е 85-15 %.
Другата оперативна програма е Трансгранично сътрудничество. Особено добре работим по тази програма Трансгранично сътрудничество с Република Румъния, където очакваме усвояване на около 15 300 000 лева приблизително. По отношение на съфинансиращата част е по-различно. Агенция Пътна инфраструктура участва с около 2.5 % съфинансираща част. За държавата остават 13 % и 84 % за европейско съфинансиране.
Дотук свършиха добрите новини с поемането на съфинансиращата част от страна на бюджета.
Основната друга програма, по която агенцията работи това са държавните инвестиционни заеми, които дори към настоящия момент по изпълнението на бюджет 2012 г. имайки предвид ангажиментите като договорни отношения, които е поела държавата в лицето на пътната агенция на този етап са изпълнени и реално остава дефицит за разплащане, тъй като договорното споразумение, което е подписано между държавата и Европейска инвестиционна банка е в размер на 330 млн. евро, като само за догодина ние би следвало да усвоим 330 млн. лева, за да могат проектите да приключат в сроковете и ангажиментите, които сме поели, съгласно договорите. За съжаление бюджетната рамка, която беше за тази година остава непроменена и за следващата година и е в рамките на 114 млн. лева, което е крайно недостатъчно за да може да завърши успешно този проект, а това разбира се визира и върху изпълнението на ремонтите на тези пътни участъци, които ние сме отворили и в момента са в ремонтни дейности.
Иначе по отношение на чистият бюджет на агенцията приходната част, която е визирана в модела, в макета на бюджетната прогноза 245 млн.лева предвидени са разходи 219 млн.лева за пътната агенция, като ведомствените разходи са от порядъка на 41 млн.лева, в т. ч. заложено е за персонал 21 млн. лева и издръжка 18 млн. лева, като ведомствените капиталови разходи са приблизително 1,5 млн. лева.
Най-голямото перо, което пътната агенция има са разходите за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища в т.ч., като общата стойност за тази дейност е 112 млн. лева. От тези 112 млн.лева приоритет ние отдаваме на зимното поддържане, тъй като сме задължени все пак да осигуряване проходимостта на пътната мрежа и от примера, който получихме от изминалата зима очакваме половината от тези пари да отидат за зимно поддържане, т.е. около 50 – 55 млн.лева да бъде издръжката.Тази година пуснахме в експлоатация и ще пуснем догодина разбира се в началото на годината още, близо 120 км магистрална мрежа допълнително ще бъде пусната, като 85 км бяха пуснати досега. Разбира се в бюджетната рамка не са влезли тези нови километри пътища, които ние сме добавили към националната ни мрежа. Само мога да кажа, имайки предвид и новия тип договори, които сме сключили за поддръжка на тези автомагистрални участъци, които вече са на ниво на поддържане. Очакваните разходи за автомагистрала Люлин и за автомагистрала Тракия са от порядъка на 2.5 млн. лева допълнително, които ние ще трябва да заделим за поддръжката на тези магистрални участъци, което автоматично ще ни отреже от поддържането на старите пътища най-общо казано. Така че бюджетът, който е предложен е оптимистичен в областта на оперативните програми, песимистичен е в частта на националната бюджетна рамка по отношение на ремонти, които поемаме със собствени сили. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, имате възможност за изказвания, въпроси.
Заповядайте, госпожо Спасова.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Благодаря Ви, господин председател. Моят въпрос е към заместник министър Борисов и той е свързан с основните параметри на бюджетната прогноза за бюджет 2013 – 2015 година, в частта описание на приходите.
В таблицата, която сте ни представили, а и Вие самият обявихте, че имате амбициозната програма и увеличавате в прогнозата за 2013 г. приходите от концесии с почти 9 млн. лева.
Интересното за нас е, че това го има само в прогнозата за 2013 г., а за 2014 г. и 2015 г. запазвате нивото от 16 млн. лева. Бихте ни ли разяснили какво стои зад тези цифри. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Кичев, Вие ли ще отговорите.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз ще отговоря на поставените въпроси, тъй като концесиите са в моя ресор.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, увеличението на приходите от концесии произхожда от отдаването на нови концесии, стартирането на нови процедури и очакването до края на тази година и началото на следващата година да приключим с отдаването на концесии на няколко речни пристанища. Надяваме се евентуално и на концесия на летищата Горна Оряховица и Пловдив. Това, което мога да кажа е, че към момента приключваме процедурата за концесии на пристанище Видин-юг, пристанище Русе - запад, пристанище Лом, пристанище Несебър. Имаме подали желаещи за концесия, така че смятам, че ще бъдат назначени от всички, които изброих поне на 80 % от тях ще бъдат назначени концесионери и приноса от тази дейност е това, което сме отчели в приходите в бюджета Към тези приходи са включени и първоначалните вноски по отношение на концесионните договори, защото когато се сключи договора има първоначална вноска , която ще се получи само веднъж и това ще бъде през 2013 година.
Поетапно след това предстои концесия и на пристанище Бургас – запад, концесия на пристанище Варна. На този етап сме решили да не прогнозираме това, защото трябва да стартират процедурите, трябва да има подали оферти и тогава бихме се ангажирали с някакви резултати и там. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Господин Петров, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имам един въпрос по отношение на Български пощи ЕАД и допускам, господин Борисов, че това което казахте за компенсациите за Български пощи ЕАД, а именно цифрата от 2 млн. лева е лапсус, защото тук е записано 10 млн. лева.
Това първо и второ да подадете малко повече информация за въпросните компенсации. Те се появяват от 2013 година нататък.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Борисов, аз имам продължение на въпроса на господин Петров, който е отправен към Министерство на финансите и към Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като това което е отбелязано – 2 млн. лева вероятно е спусната рамка от Министерство на финансите. Министерство на финансите на каква база е дало тези пари искам да ги попитам, тъй като тези компенсации трябва да бъдат одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията и преди малко стана дума, че точно в тази насока е изготвен доклад, което е едно проучване, за което не стигат средства. Така както гледам текущата издръжка точно по тези комисии, които са необходими за бъдат съставени от външни източници не достигат средствата за Комисията за регулиране на съобщенията и доколкото разбрах сумата е друга. Просто искам да се ориентираме в тази насока. Първо по какъв начин е дадена тази сума и второ Комисията за регулиране на съобщенията да каже разликата между тавана, който е даден и според комисията, който им е необходим като текущи разходи, тъй като аз гледам разходите и те за персонала си остават едни и същи в продължение на 4 години и бюджета съобразно функциите на КРС и разликата в това, което ни е дадено като разходен таван.Още един път да ни обясните господин Божков каква е причината, но преди това искаме да разберем какъв е този механизъм и какви са причините за тези големи разлики да съществуват. Благодаря ви.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Цифрите са верни. Обяснението според мен е, че явно Министерство на финансите няма достатъчно средства и затова е минимизирало тези средства. Това, което е подало Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря на истината. Даже аз мога само да кажа, че тъй като няма крайна оценка и тъй като тя се съгласува, вие знаете и с Европейската комисия и в момента Европейската комисия ревизира тези данни, които ние сме подали и ги конкретизира. Ние имаме три допълнителни въпроса, които са изпратени в Български пощи ЕАД, за да защитят тези цифри.Само мога да кажа, че към днешна дата подадените цифри са по-високи от тези, които самото министерство е подало, т.е. над 10 млн. лева, ако позволите да не конкретизирам сумата, което показва две неща и аз искам това да се чуе – въпреки, че сумата е по-малка това не е в резултат на лошата работа на Български пощи ЕАД, а според мен от недостиг на финансови ресурси за компенсиране и осъществяване на тази идея при нас, така че в този аспект сумата е по-висока от 10 млн.лева, които ние се предявили и се надяваме тя да бъде одобрена от Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: В какъв период от време очаквате отговорите от Европейската комисия.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Смятам, че до един ще имаме отговор. Господин Борисов, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Едно уточнение само ще направя.Тук става дума за компенсации за дейността на Български пощи ЕАД през 2011 година.
В проектът за бюджет за 2013 година ние сме заложили 10 млн.лева, както вие правилно сте отбелязали, но колегите от Министерство на финансите имат своите аргументи вероятно, които те могат да обяснят, за да запишем и сумата от 2 млн.лева.
В потвърждение на това, което господин Божков току що каза, искам да добавя, че процедурно Комисията за регулиране на съобщенията е изпращала в Брюксел един сериозен документ, с който всички ние, които седим от тази страна на масата се опитваме да обосновем защо сумата за компенсации на Български пощи ЕАД е такава, каквато е записана в този документ. Да, аз потвърждавам, че сумата е над 10 млн. лева, които ние сме записали, но в крайна сметка това, което очакваме от Брюксел е нещо много просто. Те да кажат: да, вие правилно сте сметнали разходите и въобще претенциите, които Български пощи ЕАД имат за периода 2011 година. Ние от Брюксел няма да получим ясна новина. Ние одобряваме 18 млн. лева, това е национално решение. Дали на Български пощи ЕАД ще им бъдат образно казано 10, 12, 18, 2 или 1 млн. лева, това е национално решение и това нещо разбира се ще бъде национално съобразено с възможностите на бюджета на държавата.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Всъщност няма значение какво ще кажат от Брюксел.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ:
Важно е да кажат, че ние сме сметнали правилно.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, това е важно – 10 млн.лева е правилно изчислена сума, но Министерство на финансите казва: „Съжаляваме, 2 млн. лева”. Какво ще правим с липсата на 8 млн. лева, защото за Български пощи ЕАД очевидно са важни и нужни, това са пари, които не са за нещо измислено, а те са компенсации. Тогава Български пощи ЕАД ще се озоват в още по-тежка ситуация. Правилно ли разсъждавам. Български пощи ЕАД в момента са в изключително тежко положение.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Да, правилно се изразихте. Те са точно в такова неприятно положение. Само ще припомня, че през м. януари 2011 г. пазарът на пощенските услуги у нас се либерализира и нееднократно аз и министъра сме споменавали, че Български пощи ЕАД като традиционен оператор на този пазар не са били подготвени за този либерализиран пазар, на който се появяват няколко по-малки, доста по-гъвкави пощенски оператори, които оперират в атрактивните райони на страната за сметка на задължението на Български пощи ЕАД да предоставят универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и в слабо населените райони, там където е ясно, че те няма как да печелят от тази дейност, но пък са длъжни да го правят това нещо. От там се натрупва и този дефицит в бюджета на Български пощи ЕАД, от дейността им в тези слабо населени райони и от факта, че те просто не са били подготвени за конкуренцията, която срещат.
Отговор на въпросът какво правим с разликата от 8 млн.лева. Око вземем двете числа – 10 млн. и 2 млн., това е политическо решение. Аз се присъединявам към това, което господин Божков каза: тези минус 8 млн. лева в никакъв случай не са негативна оценка за ръководството на пощите, това искам да е ясно. Това просто е конюктурата, това е даденост, с която всички ние трябва да се съгласим.
Какво правим ние заедно с ръководството на Български пощи ЕАД в тази неприятна ситуация? Стартирали сме процеси по съкращаване до максимална степен на разходите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Борисов, това нещо е ясно, ние ще имаме отделно заседание специално за Български пощи ЕАД и ще бъде разглеждан закона. В момента разглеждаме бюджетът и мисля, че отговорихте на въпроса на г-н Петров.
Господин Микев, Вие искахте думата.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Благодаря, господин председател. Моят въпрос е към господин Кичев. Тук стана въпрос за концесиите. Прави впечатление амбициозният бюджет на пристанищна инфраструктура, за сериозната разлика между бюджет 2012 и 2013 година. Бих искал да ни разясните конкретно сумите, които са предвидени от 9 до 21 млн. лева. Къде ще се насочат средствата? Посочено е, че те ще бъдат за пристанищата на Варна и Бургас. Ако е възможно да ни запознаете какво точно представлява тази програма.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, става въпрос за това че през 2012 година бюджетът е бил 9 млн.лева, за 2013 година са предвидени 12 млн. лева. Основното завишаване на капиталовият трансфер на ДП Пристанищна инфраструктура е във връзка с новопридобито съоръжение, което беше преди това приватизирано и впоследствие отново предадено на държавата и бе дадено на ДП Пристанищна инфраструктура за управление. Става въпрос за кея на Шабла. Има държавен интерес това корабно съоръжение да бъде възстановено, затова са отпуснати тези допълнителни средства.
В програмата за 2013 година на ДП Пристанищна инфраструктура е включено като инвестиции точно изграждането на съоръжението, по-точно възстановяване на съоръжението на нос Шабла. Това е един кей, който трябва да се възстанови и на него да пристават кораби и да се обработват течни товари.
Аз мога да добавя, че съгласно първоначалните разчети разходите ще възлязат на около 6 млн. лева. Министерство на финансите отпусна само 3 млн. лева, но ще направим всичко възможно Държавно предприятие пристанищна инфраструктура да изгради това съоръжение, защото както казах то е от държавно значение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Господин Микев ме изпревари, аз бих искал да разширя въпросът и може би да не получа отговор веднага, но мен ме интересува как ще бъдат разпределени тези средства за модернизация на пристанищни терминали между отделните пристанища и искам да отбележа, че споменахте за концесиите, които са дадени и които очакват сключване на договори. На един по-късен етап ако може да ми се отговори докъде са стигнали концесиите за Варна и Бургас по отношение на работната група, какви са параметрите. Това е много важно. По мое мнение няма да станат през 2013 година поради малките срокове, но важно е занапред как ще се разпределят тези средства от бюджета между пристанищата. Интересува ме естествено и Варна, защото знаете, че пристанище Варна формира 50 % от всички такси на България, а разпределението не ми е много ясно, но в доклада на министъра по-нататък видях, че пристанище Варна почти не съществува като разпределение и не само тази година, не догодина, но и миналата година. Абсолютно съм наясно и така трябва да бъде, ДП Пристанищна инфраструктура подпомага и изплаща японският заем. Знаем, че естествено там трябва да се покрият всички суми, трудни са годините, но за да се възвърнат средствата от таксите трябва да се рехабилитират съответните пристанища, иначе един ден пристанище варна може да се окаже, че не може да дава тези средства, които дава през последните години и затова трябва да се обърне внимание, или може би отчасти да се преразгледа, не само дълбаенето на канал 1 и 2. Ако не съм прав поправете ме, аз от доклада на министър Московски го прочетох, но пак подчертавам, че има време а това вътрешно преразпределение и за някои проекти да се промени, така че може би по-общо да ми отговорите и да се има предвид, че по-нататък ще ми се иска да дискутираме този въпрос, защото той е много важен за града ни. Това правителство има определени ангажименти по отношение на отваряне на пристанището и не е сега моментът да го доразвиваме, осъзнавам го, но в този контекст ми се иска по-нататък да проведен една среща и беседа. Благодаря ви.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин Атанасов, темата е доста дълга, но аз ще започна от разпределението на бюджетът на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Няколко различни фактора има.
По отношение на бюджетът аз ще ви изпратя лично писмени пояснения и във връзка с пристанище Варна можем да направим една дискусия на тема ДП Пристанищна инфраструктура и Варна и какво се случва. Аз ще Ви изпратя и цялостен, детайлен разчет на тяхната инвестиционна програма за 2013 година, където са описани всички действия и дейности, които са предприети за 2013 година.
По отношение концесиониране на двете пристанища. За пристанище Бургас-запад ще кажа, че процедурата е в много напреднала фаза, там имаме уточнена зона на концесията, имаме приключили предконцесионни действия, имаме концесионен анализ. В момента готвим стартиране на процедура.
По отношение на концесията на пристанище Варна. Това е една много по-обширна тема, с много различни въпросителни, бяха проведени най-различни обществени дебати. Във Варна сме се виждали в присъствието на кмета в присъствието на областния управител, коментирали сме темата, в министерството също сме я коментирали. Това, към което в крайна сметка нещата се насочват е разделяне на двете пристанища – на пристанище Варна-изток и на пристанище Варна-запад. Пристанище Варна-запад е основно пристанище, изцяло за икономическото развитие на България и за износа на стоки най-вече през Черно море към Русия, Украйна и т.н.
Ще стартираме скоро концесионна процедура за пристанище Варна-запад. Това мога да ви кажа, кога точно ще стане не мога да се ангажирам със срокове.
По отношение на пристанище Варна-изток идеята е пристанището да влезе в града, града да влезе в пристанището. Това, което трябва да се случи и това, което сме коментирали много пъти е именно разтоварването на зърното, но не е мястото на пристанище Варна-изток това да се случва, не е редно всички тези камиони да преминават през града, не е редно да се разтоварва цялото зърно там. Всичко това го имаме предвид и това ще бъде единият от параметрите на новата концесия за Варна-запад.
По отношение на таксите и покриване на разходите за японският заем, за изграждане на Терминал 2-а в Бургас. Да, не е честно спрямо Варна, не е честно спрямо речните пристанища за това че голяма част от приходите на ДП Пристанищна инфраструктура отиват точно да покриват тези разходи. За съжаление не сме го сключили ние този договор, но това няма значение. Договорът е сключен в японски йени. За съжаление японските йени три пъти повишиха своята стойност и в момента реално ние плащаме три пъти по-голяма сума в левове, отколкото това е било в самото начало и това само по себе си има своя негативен ефект върху Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура.
В този ред на мисли дължа да ви информирам, че по отношение на продължаване на вторият заем за изграждане на контейнерни терминали в Бургас и Варна на този етап заема ще бъде замразен и няма да бъде поет ангажимент за изграждане на нови контейнерни терминали. Ние се стремим да концесионираме и двете пристанища изцяло и концесионерът, новият инвеститор ще бъде този, който ще инвестира, няма отново да ангажираме държавата с такива скъпи заеми и заеми, които водят до невъзможността за изплащане. Както знаете специално по отношение на Бургас посредством концесия 2-А ние успяхме минимизираме разходите, които има ДП Пристанищна инфраструктура, но разбира се в един разумен бизнес модел, не могат да се покрият всички. Европейската практика като цяло по отношение на пристанищата показва, че изграждането на пристанищна хидроинфраструктура е държавен ангажимент. Напоследък държавната политика все повече и повече се оттегля от този си ангажимент. Инвеститори идват, строят нещо което ги интересува за 30 години и после си тръгват, горе долу в тази посока вървим и ние.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз искам да направя само едно уточнение, за да не останете с грешно впечатление. Аз съм българин и много се радвам, обичам и държа и на другите градове, освен Варна и те трябва да бъдат развивани, защото сме една малка държава. В тази посока не считам, че Варна е някакъв град-държава, на която държа , но съм депутат от Варна и затова задавам този въпрос, който отчасти е и политически. Вие ми отговорихте на поставените въпроси. Аз съм сигурен, а и Вие и колегите Ви никога не сте отказвали да проведем един по-задълбочен разговор, за да сме наясно и ние политиците с посланията към своите граждани. Договорът е сключен, тези пари трябва да се плащат. Хубаво е да се развиват и другите градове. Въпросът ми е свързан с това да не изтървем приходите от пристанище Варна, след като не се заделят поне минималните за рехабилитация средства, но наистина разговора е много по-обширен и глобален, той е воден не през последните три години, а може би през последните 20 години и накрая все пак трябва да имаме своите послания към нашите съграждани, защото те се интересуват, питат и когато не им се обясни, когато не им се каже по-ясно за разговорите между политиците и изпълнителната власт, се получава така неприятния разнобой в мненията, така че ще държа на една среща. Благодаря ви.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Аз се ангажирам до края на годината да посетя Варна и съм готов да дискутирам с всички и да говорим в детайли по отношение на развитието на Варна. Заложено е в инвестиционната програма на ДП Пристанищна инфраструктура и удълбочаване на канала във Варна, така че ще ги коментираме тези неща, ще коментираме инвестиционната програма на самото пристанище. Господин Даниел Папазов – директорът на пристанище Варна е един много агресивен мениджър, който през цялото време излиза с нови и нови проекти, ние сме му разрешили да действа, така че смятам че ще има какво да коментираме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Господин Иванов, искахте думата.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Аз ще взема отношение по същата тема. Във връзка с изграждане и развитие на нови контейнери и терминали има решение на Министерски съвет за прекратяване на споразумението между правителството на България, поне така е дадено тук, подписано е тази година. В една от точките е казано да се поиска от банката преразпределение по категории на средствата от заема. Какво ще рече това, какво визирате?
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин Иванов, по този въпрос ще дам думата на г-жа Бенева, тъй като тя е експерт и ще го обясни най-добре.
Г-ЖА НЕЛИ БЕНЕВА: Подписаното заемното споразумение е по категории разходи. До този момент ние не сме усвоявали нищо, няма започнати строителни дейности, с изключение на консултантската дейност, това е в категория С от заемното споразумение, така също от категория А и Б. Подписаните в заемното споразумение средства, като приспаднем тези, които в момента вече са усвоени, т. е. заемните средства, всички средства от горните категории трябва да отидат в категория ЕП, което значи че заема е затворен. Ние не можем повече да ползваме средствата за каквото и да било по този заем, като държавата дължи само средства към японската банка, в размер на 136 млн. японски йени. Това са средства, усвоени от заема за такса Ангажимент и за лихва.Останалите средства не са усвоени, замразяват се и вече държавата не дължи никакви такси.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бенева.
Колеги, други желаещи за въпроси или да вземат отношение.
Госпожо Спасова, имате думата.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Благодаря, господин председател.
Въпросът ми е към заместник министър Кичев. Един друг договор е стартирал за строеж през 2 000 година. Говоря за летище София, за ЛОТ Б-2 – строителство на нова пистова система и съпътстващи работи. В крайна сметка стигнахме и до дело, което страната ни изгуби и дължими суми Мак ет Мак. Да ни кажете предвидили сте ги ако трябва да се плащат през следващата година, има ли ги, от къде ще се вземат, от летището, от бюджета. Какво решение ще вземем и как ще излезем от тази ситуация? Благодаря ви.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Темата за съжаление е една от поредните наследени теми, но каквато и да е, тя е такава. Излезе решение на арбитражният съд, с което летище София не спечели делото. Сумата, която трябва да заплатим е от порядъка на 38 млн. долара, това е с всички такси, които са ни причислени – адвокатски, съдебни и т. н. От тази сума една голяма част е абсолютно неоспорима, за която е свършена работа. Става въпрос за близо 12 млн. долара. Имаше дело, което приключи, нещата предстои да се случват от тук нататък. В момента летище София трябва да излезе със становище ще преминавали към екзекватура и признаване на решението в България или директно към плащане на тази сума, по-скоро нещата отиват на екзекватура. Екзекватурата сама по себе си е една процедура, която ще трае минимум една година, такива са практиките и ние не можем да кажем какъв ще бъде резултата от тази дейност. Нека така да ви отговоря. Ако се наложи летище София да плати средствата, държавата не може да отпусне средства на летище София, защото това е държавна помощ. Летище София има средства в депозити и може да плати това задължение. За съжаление плащането на една такава сериозна сума наведнъж би обезкървило летище София и възможностите за инвестиране на летище София, така че това е ситуацията към момента. Вие знаете, че в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията върви назначаването на консултант. Беше стартирана процедура, която е обжалвана в момента и очакваме решение на ВАС. При решение на ВАС ще бъде назначен консултант, който да подготви концесионен анализ на летище София. Има четири концесионни анализи, от които единият е правен анализ и той трябва да ни даде на са правилният ход за това как да постъпим при една бъдеща концесия, как да постъпим с дължимите суми към арбитража. Това е темата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Заповядайте, господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз имам два въпроса към господин Лазар Лазаров, които се отнасят за два стратегически за страната обекта, които са в процедура на изграждане.
Първият ми въпрос е свързан с така наречения Дунав мост 2 – Видин-Калафат. Знаем, че вече е възможно да се преминава, но въпросът ми е следния: предстои рекултивация, експлоатация на жп, инспекция, надзор и т.н., това са дейности, свързани с довършителните работи и разбира се предвидена е една сума, която е заложена в този бюджет за завършване. Аз ще задам моят въпрос във връзка с това, че миналата година се наложи да гласуваме една допълнителна, значителна сума за довършване на строителството и изграждането и към момента да ни запознаете нормално ли вървят нещата и в график.
Вторият ми въпрос е подобен – за ЛОТ-1 и ЛОТ-4 на магистрала Струма. Описани са подробностите, изчел съм ги разбира се, но ви моля да ни запознаете в график ли върви изграждането на двата ЛОТ. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Лазаров, имате думата.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Микев, предполагам на първият въпрос колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще отговарят, тъй като Дунав мост 2 не е наш обект и се изпълнява от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по оперативна програма Транспорт. Доколкото аз знам разбира се стоителството на мостът е в график. Последните сегменти от свързването на моста са положени буквално преди седмица. В момента ще бъде доизграждана вече хидроизолация, пътна конструкция, но така или иначе по-детайлна информация предполагам, че колегите ще дадат.
По отношение на ЛОТ-1 и ЛОТ -4 на автомагистрала Струма ще ги разделят двата ЛОТ-а, тъй като напредъкът по тях е различен. По отношение на ЛОТ-1 напредъкът е значителен, изпреварва строителната и работната програма, която е дадена от изпълнителя. Бих казал, че има много голяма възможност ЛОТ-а да бъде предаден предсрочно и визирам участъка от Долна Диканя до Дупница. За съжаление вследствие изграждането на магистралата в този участък е появи свлачище, което застрашава целостта на международния път Е-79, тъй като автомагистрала Струма минава много близко до него. Това е участъкът между Дрен и Дупница с дължина 160 метра. В момента приключиха геоложките проучвания. Пуснали сме документацията с проекта в Комисията по бедствия и аварии. Очакваме финансиране, но така или иначе дейностите по изпълнението на автомагистралата не са стопирани. Единствено само тези 160 метра са изключени за допълнително решение.
ЛОТ-4 също върви бих казал със задоволителни темпове, не е това което би ни се искало, но работите продължават съгласно графика, който са предложили. Там знаем много добре, че проектът който трябва да се изпълнява за съжаление дублира съществуващия път, което ще наложи обхождащи трасета, които да се ползват от трафика когато части от магистралата бъдат затворени за строителство. Имаше бружение от някои населени места, избрали сме други пътища, така че общо взето и по двата проекта работите вървят с нормални темпове.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на Дунав мост аз на този етап не съм директно ангажиран, но предстои да бъда съпредседател заедно с колегата от Румъния на комитета, който ще създаде дружеството, управляващо моста. Това дружество ще бъде създадено след провеждане на изборите в Румъния и назначаване на ново правителство. По отношение на мостът закъснението е 56 дни. Реално считаме, че в началото на м. март 2013 г. мостът трябва да бъде предаден. Много е важно какво ще бъде времето за полагане на изолации и за полагане на настилки. Това е последното, което чух от министър Ивайло Московски преди 5 минути по същата тема, така че изцяло всичко зависи от времето. Колегите са под пълно напрежение, работят денонощно. Правим всичко възможно да предадем мостът в най-кратки срокове.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Колеги имате думата. Господин Такоров, заповядайте.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник министри, председатели на агенции и на комисии, уважаеми гости, аз няма да задавам въпроси, защото може би днес ми е най-лесно да коментирам и да давам становище по така представеният ни бюджет, защото той е Copy Paste от три години насам и това е самата истина, няма защо да коментираме нещо, което вече два или три пъти сме го коментирали и съжалявам, че на тази среща главните медиатори на тези бюджети в тази посока за Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството именно от тези министерства са ви изпратили вас тук заместник министрите, които наистина са се занимавали технически с проблемите и с липсата на пари да решавате тези проблеми, за което искрено съжалявам, както и представителите на агенцията и на комисията. Мисля, че и предишните две години не беше направен никакъв съществен напредък и в областта на жп транспорт, и в областта на пътищата, да не разделям пътнически , товарни превози и инфраструктура, така че и с този бюджет няма да има никакъв напредък. В това съм напълно убеден. Както при миналогодишното обсъждане на бюджетът, тогава на господин Лазаров му казах, че парите са малко и той също се съгласи „Малко са, но ще се справим”. Ето днес той казва същото, че парите са малко. Господин Лазаров, съжалявам че към Вас ще отправя въпросите. Аз пак казвам, че съжалявам, че тук Вие сте дошли да защитавате бюджетът, а ви липсват средства затова. Никога републиканската пътна мрежа не е била в такова окаяно състояние. Всяка седмица пътувам, не съм прекалил с изказването си, мога и със снимков материал да ви докажа. По отношение на път 1-4. В момента имам чувството, че вие измисляте някакви нови начини за предпазване на еластичните огради, защото при 1/3 от еластичните огради растителността е пред тях, тя не е почистена. Вие в момента слагате осовата линия, след като вече е средата на м.октомври. В началото на м.октомври трябва навсякъде осовите линии, бордюрните линии да са положени. Вие нямате и 10 % това нещо да е сложено. Знам че ви липсват средства.
Пределно ясно ви казах, дайте да се обединим и да кажем: да завишим сумата за текущ ремонт и поддържане на пътната мрежа, да завишим парите за пътническите превози, където ги дава държавата, но при вас има нещо сбъркано. Вие в момента когато давате исканията си за средства, министърът на финансите в качеството си на заместник премиер отива, той гледа миналогодишния бюджет, пише същите цифри и ги връща обратно. Там вече диалога свършва. На вас ви казват сумите, в които трябва да се поберете, а не това което ви трябва на вас, за да може да съществувате правилно и нормално като институции, заради това се получават тези неща. Разбирам че сега най-лесният отговор на моя въпрос, аз и затова не искам да го задавам, е: „Намираме се в криза”.
Да, дами и господа, намираме се в криза,но не може преди една седмица министър председателят да каже: „Ще дадем 1 млн.лева на телевизията да излъчва футболните мачове”, когато навсякъде при излъчването на тези футболни мачове има печалба. Защо не каже: дайте да ги дадем на пътническите превози тези няколко милиона, дайте да ги дадем на пътищата, а ние отиваме да ги даваме на спортни клубове, на телевизия, за да правим пиар.
Аз не желая с бюджетът на Република България да правим пиар и затова ви казвам, че няма да подкрепим бюджета за 2013 година. Съжалявам, още веднъж казвам, че парите са много малко за това, което искате да постигнете. Разбирам искрените ви желания да го постигнете, но с тези средства няма да има никакъв напредък в министерствата и в агенциите, които ръководите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Такоров.
Господин Михов, заповядайте.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз имам един много кратък въпрос. Както каза господин Лазаров средствата са много недостатъчни. Аз сега си спомних за едно решение, което взехме преди една година, съгласно което трябваше да създадем една компания, която да се грижи за новите автомагистрали. Те сега във Вашият ресор ли са, господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Точно такъв текст е записан в Законът за пътищата. Това е копания със стратегически инфраструктурни проекти. Тя е вече създадена, има свой статут. В момента обаче тя се занимава основно с подготовката за изпълнение на ЛОТ-3 от автомагистрала Струма и автомагистрала Хемус. Това е записано основно в нейните приоритети, с които трябва да се занимава. Разбира се в законът е записано, че те отговарят и за тяхната поддръжка, но това е след като те бъдат изпълнени.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз използвам и това, че бюджетът за почистване е същия както и миналата година, с тази разлика, че миналата година нямаше 120 км магистрали. На всички е ясно, че поддържането на магистралите през зимата, когато има сняг, е с пъти по-скъпо отколкото един първокласен и второкласен път, което означава практически, че бюджетът за снегопочистване е по-малък от миналата година, защото имаме повече пътища, които трябва да се поддържат. Аз си спомням, че беше записано тази компания да се занимава след това и с поддържането на пътищата.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Тя ще ги поддържа след като ги построи. Аз без да навлизам в драма, тогава трябва да търсим алтернатива за разделянето на бюджета, след като той е един за агенцията. Колко пари ще отидат за поддържането на тези 50 км и колко пари за поддържането на останалите 20 000 км. В момента Пътната агенция компенсира,колкото и болно да ми звучи, поддържането на републиканската пътна мрежа с пари от текущи ремонти и поддържане през лятото за сметка точно на тези дейности, които господин Такоров спомена. Аз искам да кажа на господин Такоров, че ние следим и прогнозите на времето, осигурили сме пари за подготовка на пътищата за зимния период. До средата на м.ноември тези площи трябва да са окосени и почистени.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз бях свидетел на проверки за състоянието на зимната техника на фирмите, които трябва да почистват. Аз не знам дали се води някаква статистика, защото ми се струва, че перо което може да подпомогне бюджетът на АПИ, изхождайки от наблюдения, които имам по пътищата, тъй като ни се налага доста да пътуваме, колко средства се събират от глоби за претоварване на пътищата на машините.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Имаме такава статистика. Аз мога да ви представя и една справка.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако се засили контролът ще влязат повече средства в агенцията, защото всички сме свидетели, че наистина има доста претоварване по пътищата.
Господин Божков, Вие започнахте изказването си с това, че сте поискали повече средства, а са ви дадени по-малко. Аз доколкото знам вашият бюджет се формира от собствени приходи. Това означава ли, че вие сте заложили по-голям приход, а от Министерство на финансите са ви казали: „Не прихода ще ви бъде по-малък”.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Вие абсолютно сте прав в случая. Не е тайна, че агенцията внася и то сериозни средства в държавния бюджет и тези средства се увеличават за съжаление, лошото е че разходите ни се намаляват пропорционално и затова казах, че контролната цифра беше 42 млн.лева, сега са заложени 60 млн.лева приходи. Ние ги изпълнихме тази година, само че обратните приходи, т.е. тези които имат случаен характер са в размер на 20 млн.лева. Догодина дай боже пак да има интерес към нашия сектор, ние ще продадем този ресурс. Въпросът е, че разходите ни се намаляват и затова аз пледирах, че имаме обективно доказани разходи, които са ни вменени с новите задължения с новоприетия Закон за електронните съобщения от 29 декември 2011 г. и които възлизат на 1 400 000 лева и аз затова пледирам Тъй като тук всички знаете тези проблеми, вие гласувахте тези текстове, поне да убедим Министерство на финансите по тези минимално обективни причини, за да може комисията да си изпълнява задълженията и да бъдат признати тези разходи.
Другият момент, който трябва да го имаме винаги предвид е, че Европейската комисия много стриктно наблюдава този процес. Вие знаете, че ние сме в процес на мониторинг вече пета година и там е заложено, че всички средства които влизат през Комисията за регулиране на съобщенията трябва да остават за развитието на сектора. Вие сте запознати, че не всички средства остават в сектора, което може да доведе до неприятности за България от гледна точка на изпълнението на тази директива. Надявам се поне тези 1 140 000 лева да бъдат признати.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Божков, аз имах друго предвид. Тук са представители на Министерство на финансите. Може би те ще се съгласят ако вместо 60 млн.лева приходи вие заложите 62 млн. лева и този 1 400 000 лева, който ви е необходим, ако го заложите към приходната част да ви го дадат и към разходната част, което е нормално, не от прихода който сте имали да искате по-голям разход. По този начин от една страна ще си поставите по-висока цел за изпълнение през следващата година, а от друга страна ще си осигурите средствата които са ви необходими.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Такъв беше подходът ни и миналата година. Ние поехме допълнителни приходи с надеждата да ни бъде дадено разрешение за допълнителни разходи. Приходите ни останаха, разходите бяха съкратени.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Моят въпрос отново е към господин Борисов и той е свързан с това, което се забелязва когато човек гледа политиките на министерството, програмите под тях и цифрите, които са записани под тези програми като проекти и като разходи. Прави впечатление, че политиката в областта на транспорта. Под нея са изписани много цифри и под политиката в областта на съобщенията, електронното управление и информационното общество – по двете програми, практически няма нищо. Практически моят въпрос е това е така защото информационните технологии и съобщенията са жертвани в полза на транспорта или защото по тези програми за тази политика не са нужни капиталови разходи, или защото да речем под тази политика няма оперативни програми, от които да се черпят средства за съответните проекти, които биха могли да се реализират. Всъщност можем ли да изпълняваме тази политика, ако всичко е фокусирано за проекти от инфраструктурен характер в областта на транспорта. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин Петров със сигурност политиките, свързани със съобщения, електронно управление и информационно общество са важни както за Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така и за държавата. Не искам да припомням в колко висок приоритет беше извадено електронното управление. За съжаление капиталовите разходи в секторът , за който аз отговарям са значително редуцирани, възможностите за капиталови разходи, но това има своето логично обяснение. В този случай, за да изпълняваме качествено нашите задължения в тази област, ние разчитаме предимно на партийните програми и на финансиране от европейските фондове.
Вчера беше подписан един дълго чакан договор между оперативна програма Регионално развитие и изпълнителна агенция СМИС като директен бенефициент за изграждане на широколентовия достъп в 29 слабонаселени общини в България, което е още едно доказателство за последователната политика на министерството и на правителството като цяло в областта на високите технологии. Само припомням, че със средства по оперативна програма Административен капацитет изпълняваме два много големи проекта. Това е краткият отговор. Да, средства от националният бюджет за капиталови разходи почти няма и доколкото ги има всъщност те не са за капиталови разходи, а са за поддръжка на съществуващите системи, но за сметка на това се опитваме да компенсираме през проекти, финансирани от Европейския съюз.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Иванов, заповядайте.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви , господин председател.
Аз по-скоро ще имам няколко въпроса. Единият ми въпрос е към господин Кичев. Това, което е представено пред нас като доклад на министър Московски относно бюджетът за 2013 година е записано, че Дунав мост 2 се предвижда през 2012 година да се приеме и въведе обекта в експлоатация – моста и прилежащата инфраструктура. От предшестващ отговор разбирам, че това няма да стане по-рано от м.март. На какво се дължи това закъснение.
Второ. Има ли налице предпоставките, имам предвид компанията, която трябва да бъде изградена от двете страни – Румъния и България за управление на дейностите по моста.
Ако от страна на министерството са отговорили на този въпрос, аз ще поискам допълнителна информация.
Позволете да поставя и други въпроси. Имам въпроси към господин Лазаров. Спомням си когато след земетресението в Перник бяхме събрани на спешно заседание с председателката на Парламента Цецка Цачева, с участието на министър председателя. Поиска се спешно да се укрепят някои съоръжения. На първо място виадукти, участъци с влошено качество и мостови съоръжения. Бяха отделени 3 виадукта, които са особено опасни – един на автомагистрала Хемус и два на автомагистрала Тракия. Нещо повече, много добре си спомням, че дълго разисквахме финансирането на тази дейност и прехвърляне включително средства, за да се осигури това финансиране. Сега виждам, че след като по план ремонтът на трите виадукта е около 4 913 000 лева, са усвоени към 30 септември само 0.5 % или 1/200 част от отделените средства. Тогава тези средства бяха заделени от други проекти, т.е. отчете се спешния характер на дейностите.
Моят въпрос е до края на годината какво ще се изпълни от тези ремонти на трите виадукта и след това тези средства как ще се прехвърлят за следващата финансова година.
На следващо място. Интересува ме кога ще завърши ЛОТ-4 на автомагистрала Тракия, защото в същият този доклад на министъра за ме голямо удивление е записано и това може да го види председателя на комисията – за ЛОТ 4 Ямбол-Карнобат е казано: „очаква се строителните работи да приключат през м.септември 2012 година, т.е. вече трябваше да открием целия път до морето. Очевидно или докладът е бил правен по-рано, или не е съобразен с реалната ситуация. В този доклад се говори за неща, които наистина са смущаващи. Чета за строителството на автомагистрала Марица – от 5-ти км до 81-ви км, разделен на два ЛОТ-а, което много добре го знаем от предишните години. ЛОТ-1 трябва да приключи м.ноември 2013 г., това е така, а ЛОТ-2 м. август 2013 година. Интересува ме ще се спазят ли тези срокове, защото впечатленията на колеги са, че там закъснението е сравнително сериозно.
Накрая имам един въпрос отново към господин Кичев. Почти не видях нищо, свързано с БДЖ, може би защото тук се говори за проектите, които трябва да се реализират и по които отговорност има и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но в републиканският бюджет, такъв какъвто ни е представен виждам, че отново субсидиите на БДЖ не само не са намалели, но струва ми се, че са увеличени на 170 млн.лева, включително заделени са средства за изплащане на закупените спални вагони от Турция и оставам с впечатление, че преговорите които се водеха със Световната банка за сериозен заем от Световната банка, заем срещу реформи или са замразени, или изобщо са прекъснати, защото помня тук изявленията и на министър Цветков, и на министър Московски, но като погледнах и съпоставих с миналата година това което е като финансиране на БДЖ по никакъв начин не показва, че там има някаква промяна. Въпросът ми е какво е положението там.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин Иванов, първо ще отговоря на темата за моста, след това господин Лазаров ще коментира останалите въпроси, които зададохте.
По отношение на моста и за ненаваксаното закъснение от 56 дни както споменах и преди това. Всичко това се дължи предимно и изцяло на форсмажорни обстоятелства, а именно тежката зима, при която строителството над река Дунав беше невъзможно, в смисъл че имаше силни ветрове, тежък снеговалеж, това не беше предвидено.Бе направено всичко необходимо да свържем моста преди няколко дни. Надяваме се при добро време, макар че прогнозите през уикенда са лоши, но се надяваме през следващата седмица нещата да се стабилизират, да продължи строителството и да успеем в обявения срок м.март 2013 година да приключим моста.
По отношение на докладът, който четете, това е доклада от м.август, затова там се появяват някои разминавания по отношение на автомагистралите, но съм сигурен че тук господин Лазаров ще внесе много повече от мен яснота по отношение на ЛОТ-4, магистрала Тракия и т.н.
По отношение на БДЖ. Бюджетът, който е отпуснат от Министерство на финансите е същият, какъвто е бил през 2011 година, но все пак трябва да внеса няколко уточнения тук. Министерство на финансите е така добро да ни отстъпи нови 20 млн.лева за закупуване на подвижен състав. Към момента спалните вагони са изплатени, остава да се изплати само едно ДДС. Отпуснати са отново средства за закупуване и на нов подвижен състав, което в ситуацията, в която е държавата, имайки предвид финансовата криза, възможностите на бюджета са тези.
Донякъде имайки предвид и процесите, които протекоха в БДЖ по отношение на реформите, съкращаване на персонал, господин Бунев сега ще ме погледне лошо, разходите също бяха намалени и въпреки намалените разходи, Министерство на финансите отпусна същата субсидия.
Тук разбира се ще дам думата и на Министерство на финансите да коментират темата за заема от Световна банка. Единственият начин да продължи реформата в БДЖ е посредством преструктуриране на задълженията. Няма друг ход, при който да продължи реформата в БДЖ. Ние сме изпълнили ангажиментите си към Световна банка и считаме, че трябва да бъде взет заем. Ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията считаме, че такъв заем трябва да бъде взет, но дали ще бъде отпуснат такъв заем, това вече не е от компетенциите на министерството, това е от компетенциите на Министерство на финансите. Аз лично съм водил преговорите със Световна банка и постигнахме с тях разбирателство по отношение на техническата част на заема. По отношение на финансовите параметри на заема не съм аз този, който решава финансови параметри, така че тук може госпожа Данева или екипа от Министерство на финансите да внесе малко повече яснота.
Аз лично попитах министър Московски преди да дойда тук и той ми каза: „Единственият начин за реформата в БДЖ е посредством преструктуриране на задълженията”, в т. ч. облигационерите и т. н.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Искам само да попитам при преговорите със Световна банка вие им представихте съвсем ясен план за преструктуриране на задълженията, включително с приватизацията на Товарни превози.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Да, абсолютно вярно. Приватизацията на Товарни превози беше от така наречената рамка към матрица, към подписания меморандум със Световна банка беше едно от предложенията на Световна банка, с което ние се съгласихме. В момента приватизацията на Товарни превози предстои да се случи. Последната информация е, че след една седмица ще бъде стартирана процедурата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Единствено което искам да кажа е, че не знаем каква е сумата, която е била заложена при преговорите, които видите защото след като намалява тръжната цена на товарни превози не е ясно дали това, което ще се получи като финансов ресурс ще бъде достатъчно за преструктуриране на задълженията.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин Иванов, тук единственото, което мога да кажа е че на пазара се продава едно нещо, сумата на което някой е готов да го плати, всяка една друга цена е пожелателна. За съжаление при зададените критерии нямаше интерес и ние бяхме задължени, ние се надявахме на по-голям инвеститор, нека така да го кажа. При новозададените критерии се надяваме да дойде инвеститор, който ще даде пари, защото няма друг начин. Единственият начин да усвоим средствата от Европейската комисия за закупуване на подвижен състав е посредством отговаряне със същите средства от страна на дружеството. По този начин е приватизацията на Товарни превози.Друг начин за възстановяване на част от задълженията на инвеститорите към кредиторите е именно точно посредством приватизация на Товарни превози.
Това е моят отговор.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз не оспорвам подходът, но ми е интересно дали това, което сте запланували като разплащане и преструктуриране на задълженията ще може да се изпълни поради това, че намалява цената, а не че бих ви казал: „Спрете приватизацията”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Министерство на финансите имате думата.
Г-ЖА ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Към момента са прекратени преговорите със Световна банка може би до изчакване на приватизацията на Товарни превози.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте,господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря. господин председател.
Ще започна от спешният ремонт на трите виадукта, който наистина трябва да направим. Много добре знаете, че тогава искането беше отправено не случайно към Парламента, за да може реално да имаме санкция, да заобиколим Закона за обществени поръчки за пряко договаряне за изпълнението ремонта на тези мостове. Това не беше разрешено и ние тръгнахме по установената процедура, която е разбира се много по-дълга и за съжаление за част от тези съоръжения все още не е приключила. Точно поради това се наложи и актуализацията на бюджета, който е необходим. Реално тръжната процедура за трите съоръжения е приключила. Общата стойност за изграждането на тези съоръжения е 35 млн.лева, като ние бяхме предвидили в рамките на тази финансова година да заплатим авансът по договорите в рамките на 10 % и бяхме прогнозирали за един сертификат по самия ремонт, съгласно договорните отношения, които бяха представени към тръжната комисия. За съжаление има обжалвания на една от процедурите, това е за съоръжението за виадукта на автомагистрала Хемус, виадукт Дебреш. Там процедурата в момента е стопирана до решението на Административният съд , тъй като жалбата е вече там. За първото съоръжение на автомагистрала Тракия на 61-ви км имаме сключен договор с изпълнителят, работите в момента са започнали, като първата част от дейностите е изготвяне на технологичния проект, така че те се занимават точно с това, тъй като договора беше сключен точно преди две седмици.
Първият изпълнител съкрати сроковете по наше желание за представяне на документи за сключване на договор, а не в установения срок от един месец. Там успяхме да сключим по-рано договора.
За второто съоръжение, което е на 67-ми километър спечелилата фирма не е българска, това е австрийската фирма ПОР. Ние също отправихме искане, имайки предвид спешността на ремонтите и настъпването на зимния период ако може по-бързо да предостави документи. Те ни отговориха, че все пак им трябва повече време и ще се възползват от целият срок, който им е предоставен съгласно закона за доставяне на тези документи, така че там реално още договор нямаме, но имаме избран изпълнител.
Тъй като средствата бяха целево предоставени на агенцията посредством поредица от постановления.Първоначалното постановление е № 86. Реално с преговорите, които сме водили с Министерство на финансите и с Министерство на регионалното развитие е догодина по същия начин да продължи финансирането на остатъчните видове работи, но така или иначе затова са толкова средства предвидени, които са само за аванса на първото съоръжение.
По вторият въпрос. Аз видях в докладът, който все пак е на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и наистина пише м.септември 2012 година, но аз лично се надявам, че това е техническа грешка. Срокът по договора на ЛОТ-4 на автомагистрала Тракия е м.февруари 2013 г., като искам веднага да внеса една условност. Съгласно договорът има клаузи при технологична невъзможност за изпълнение на отделни видове работа, визирам асфалтовите работи, възложителя има право да забрани изпълнението на този вид дейности до настъпване на благоприятни такива, така че времето е такова, каквото е в момента и работят с тези темпове, с които в момента работят, аз се надявам този срок да бъде спазен. Така или иначе ние имаме едни междинни срокове, които са много по-кратки и те трябва да предадат определени отсечки асфалтирани, които до този момент вървят по този график. Аз се надявам графикът да бъде спазен.
За автомагистрала Марица, за ЛОТ-1 и ЛОТ-2. Наистина там и от двете компании, от строителя на ЛОТ-1 и от строителя на ЛОТ-2 има внесени искания на база форсмажор, който беше през миналата година и разрушаване на определен вид работи, които са изпълнени, искания за вреди, за удължаване на срока, иначе сроковете които Вие казахте са абсолютно точни. До този момент все още нашите експерти не са се произнесли с колко дни ще бъде удължен срока.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Аз също искам да кажа няколко думи по отношение на цялостната бюджетна политика, която е явно консервативна от страна на Министерство на финансите. Всички сме наясно, че се запазва финансовата рамка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от последните години. Това обаче говори и за една стабилност на държавата точно в един момент на криза в цяла Европа. Точно в сектор Транспорт, техническа и пътна инфраструктура, в момент когато има навсякъде свиване на разходите, в нашата държава се правят ЛОТ-ве от магистралите, също така е правят мостове. Преди 10 години се започна Дунав мост-2, което е факт и това не трябва да пренебрегва.
Вярно е, че бюджетната рамка е същата, но за тези нови обекти за които говорим, преди малко въпросите на господин Иванов бяха много показателни. Говорим за неща, които се довършват, затова че след три месеца, след два месеца по-рано или по-късно, но неща които стават и се случват. Преди 3 години в тази комисия приемахме закони, какъвто беше и Закона за пътищата, с които променихме нещата по такъв начин, че да може за тези три години да бъдат изградени два ЛОТ-а, предстои след два месеца изграждането на третия, също на автомагистрала Люлин, доизграждането й и т.н.
Смятам, че в това отношение не е добре да не се отчитат неща, които са явни успехи на цялата държава, а не само на отделни министерства или агенции.
Имам два конкретни въпроса в тази насока, които са във връзка с изпълнението на оперативна програма Транспорт, а именно ще бъде ли осигурено държавното съфинансиране за следващата 2013 година в тази сума 2 955 000 000 лева, която е дадена като макорамка.
Другият ми въпрос е към Агенция Пътна инфраструктура относно новите участъци на магистрала Тракия, отворени за движение към настоящия момент и за автомагистрала Люлин дали са избрани изпълнители за зимното почистване, тъй като средствата явно са същите, но агенцията може да направи преливане на тези средства.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: По отношение на съфинансирането и на осигуряване на средства за съфинансиране на оперативна програма Транспорт ще дам думата на госпожа Бенева да внесе яснота по въпроса.
Г-ЖА НЕЛИ БЕНЕВА: По оперативна програма Транспорт парите за съфинансиране са осигурени.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Разбира се, че за съжаление бюджетът на агенцията по отношение на текущи ремонти и поддържане остава същия, но както и вие казахте ние няма да оставим тези нови отсечки без поддържане. Договори за поддържане на автомагистрала Люлин и двата ЛОТ-а, плюс ЛОТ-4, въпреки че той не е приключил на сто процента, реално имаме избрани изпълнители, подписани са договорите. В момента, както и господин Михов преди малко подчерта, вървят и мобилизациите по отношение на зимното поддържане, опорни пунктове на техниката и т.н., така че тези участъци от магистрала Тракия и магистрала Люлин ще бъдат поддържани тази зима без никакви проблеми.
Аз пак искам да спомена, че те са съгласно договорите, нов терпит, не само да кърпим дупки с количествени показатели, тук са на ниво на поддържане, т.е. ако магистралата е в отлично ниво, фирмата получава пари най-общо казано, ако магистралата не е на добро ниво, не е окосена, не е почистена, има ударени мантинели фирмата не само че няма да получава пари, а ще търпи санкции, т.е. ще връща на държавата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 година, под № 202-01-63,внесен от Министерски съвет на 12.10.2012 година – за първо четене, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – 1, въздържали се – 1.
Приема се.

Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред Разни.
Има ли някакви предложения по точка разни. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
/Иван Вълков/