1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерски съвет на 23. 10. 2012 г. - за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен на 8. 11. 2012 г. от Министерски съвет – за първо гласуване.
3. Разни.

---

На 22 ноември 2012 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала 248, в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
ДНЕВНИЯТ РЕД, който е обявен е в три точки:
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерски съвет на 23. 10. 2012 г. - за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен на 8. 11. 2012 г. от Министерски съвет – за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли някакви предложения относно така предложения дневен ред. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване на дневния ред, така както е обявен.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 11 , против – няма, въздържали се – 1.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерски съвет на 23. 10. 2012 г. - за второ гласуване.
По тази точка от дневния ред представители и гости на днешното заседание на комисията са представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Камен Кичев – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”
Г-жа Анжелина Тотева – началник кабинет
Можем да започнем с докладът за второ гласуване.
Проект. Закон за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
Има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев.
Предложението е относно промяна на наименованието, тъй като е направено предложение от народните представители по отношение на излизане от този закон на Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” и тъй като закона е направен за строителните войски, за войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, смятаме че по-правилно е да бъде наименованието Закон за преобразуване на Строителните войски , войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия да се измени така:
Закон за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
В това се състои нашето предложение.
От страна на вносителите да изкажете мнение или становище.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние подкрепяме така направеното предложение от страна на народните представители.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, откривам разискванията и който желае може да вземе думата за изказване, въпрос или становище.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми народни представители, първоначално беше включено само едно от предприятията, вече включихме всички и закона го ликвидирахме, но заглавието което предлагате и след това промените по същество са съвсем нов закон. Той не е закон за допълнение и изменение на Закона за строителните войски на Министерство на транспорта и на войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, вече става закон за отмяна на закона и това по същество е едно ново предложение. Вие знаете, че аз съм затова като се предприемат подобни действия да бъдат наведнъж – всички тези предприятия казваме че няма да бъдат държавни дружества, защото те трябва да участват в програми, проекти и т.н., чрез тях да реализираме европейски проекти, но начина по който се подхожда мисля че е в нарушение изцяло на нашия правилник. Тук трябва да има един ясен член, струва ми се че вие сте го посочили във вашето предложение, с който се отменя закона и след това остават допълнителните разпоредби, където се казва това, че ги превръщаме в търговски дружества, но по същество вече е наистина един съвсем нов закон, който не знам дали не ни вкарва в колизия с нашите правила.
Как можем да подходим, за да бъде всичко чисто? Нека достойно да се постъпи, да се изтегли и да се направи предложение от изпълнителната за нов закон за отмяна, няма никакъв проблем.Да се направи едно кратко предложение, което да мине на първо четене и да го приемем без каквито и да било проблеми.
Това са моите възражения, изхождайки от това, че трябва да работим по правилата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли някакви други мнения по въпроса.
По същество, от правна гледна точка от страна на вносителите бихте ли изразили мнение по това, което се предлага от господин Мутафчиев.
Аз ще искам мнение и от дирекция Правна на Народното събрание, тъй като преди да внесем направените предложения по съответните параграфи, ние сме се допитали до тях, така че ще искам отново да чуем тяхното мнение.
Заповядайте, господин Кичев.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, аз считам че народните представители и членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения имат правото на законодателна инициатива и изпълнителната власт се явява един от органите, които реално изпълняват законите, не е задължително всеки един закон да бъде подаден от изпълнителната власт. Предлагам г-жа Красимира Стоянова да каже от правна гледна точка как стоят нещата.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това също е вариант.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ние не виждаме проблеми в така направеното предложение от народните представители, още повече господин Кичев като заместник министър каза, че ние подкрепяме законопроекта. Това означава, че ние сме го преценили отвсякъде, както от гледна точка на неговата целесъобразност по същество, така и от гледна точка на неговата законосъобразност.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
От дирекция Правна имате думата.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Аз не виждам проблем в това да се промени наименованието на законопроектът, съгласно Закона на нормативните актове и указа за неговото прилагане.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Мутафчиев, аз ще Ви отговоря като един от съвносителите на това предложение, че преди да направим нашето предложение , подходихме по два различни начина, преди да стигнем до този извод че трябва да бъде променено наименованието на законопроекта. Първоначално смятахме, че е нужно само да прибавим към ТСВ и ССВ и по този начин да се постъпи принципно. Мисля, че всички тук в комисията сме съгласни, че това е правилния подход. Това, което не беше разяснено от правна гледна точка, аз не съм правист, но допитването което направихме е че това напълно отговаря на правните норми и начина, по който трябва да бъде направено е този, по който сме постъпили ние.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз категорично не мога да се съглася с госпожа Стоянова,тъй като това може да се оспорва и в Конституционния съд, затова че приет закон, със съвсем различно съдържание, след това нов закон и т.н.Едно е да изменяш закон, друго е да спираш действията на закон.
Аз съм съгласен с господин Кичев, че може без този закон да се изтегля, да се предложи друг закон от народните представители и да спазим правилата, защото вече станаха много колизии.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Нека още веднъж да чуем становището на дирекция Правна.
Г-ЖА АННА ЕМАНУИЛОВА: Ако се възприеме предложението за промяна на § 2 и се включи и другото държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” няма начин как закона да остане за изменение, просто той няма да има съдържание, поради което е необходимо да бъде за отмяна. Няма да има закон, който да действа.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме това, което каза колегата от дирекция Правна. Ние действително можем да възприемем и подходът, който предлага господин Мутафчиев да не променяте наименованието в законопроекта. В такъв случай се получава един закон, който действително няма съдържание, т.е. държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” вече е преобразувано, няма разпоредби за него. По отношение на другите две предприятия също няма разпоредби. Каква е логиката да има един закон, който няма абсолютно никакво приложение спрямо каквото и да било? Остава да седи един закон, който не се прилага по отношение на нищо.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласен съм с Вас, госпожо Стоянова, точно поради това е направена промяната в наименованието на законопроекта.
Тъй като не виждам повече вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване. Най-напред да гласуваме предложението на господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз нямам предложение, това са процедури, които посочих.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Предлагам първо да гласуваме предложението на народните представители, което беше направено по отношение промяна на наименованието на законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1.
§ 1.
Има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев.
Предложението е относно изменението на законопроектът, това което преди малко коментирахме.
Промяната е в преобразуването на § 1 , както следва:
„ § 1.Законът за преобразуването на Строителните войски, войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия” се отменя”.
Вносителят има думата да изрази становище.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ:
Подкрепяме така направеното предложение, господин председател.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност да изразите становище или да зададете въпроси.
Тъй като не виждам вдигнати ръце, преминаваме към гласуване.
Който е за така направеното предложение от народните представители, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заключителни разпоредби.
Предлагам да подкрепим текста на наименованието на подразделението. Не виждам вдигнати ръце относно някаква промяна.
Който е за това да гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението Заключителни разпоредаби, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 2.
§ 2.
Има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев.
Предложението е в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон се преобразува Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” в еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото им в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.
Ал. 2. При преобразуването на държавните предприятия по ал.1 в еднолични търговски дружества чл.72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата.Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
Ал.3. При преобразуването на държаните предприятия по ал.1 в еднолични търговски дружества предоставянето им и придобитото от тях имущество се предоставя в собственост на дружествата с актовете за преобразуване, освен ако в тях е предвидено друго.
Колеги, имате възможност за изказване по така направеното предложение.
Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
От страна на вносителите имате ли становище.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ:
Господин председател, ние подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега по принцип трябва да прочетем текста на целия § 2.

§ 2 се изменя така:
„ §2. (1) Министерският съвет в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон преобразува Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” в еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото им в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.
(2). При преобразуването на държавните предприятия по ал.1 в еднолични търговски дружества чл.72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата.Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост ( обн., ДВ бр.78 от 2006 г.; изм. и доп.бр.26 и 51 от 2007 г.; бр.64,80 и 91 от 2008 г.; бр.7,25,62 и 93 от 2009 г.; бр.31,52,58 и 69 от 2010 г.; бр.61,80 и 105 от 2011 г. и бр.24 и 47 от 2012 г.), а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
(3). При преобразуването на държаните предприятия по ал.1 в еднолични търговски дружества предоставянето им и придобитото от тях имущество се предоставя в собственост на дружествата с актовете за преобразуване, освен ако в тях е предвидено друго”.
Това е крайният текст, който трябва да гласуваме.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз закъснях и затова искам да попитам следното. Вносителят, имам предвид министерството, беше предложило само преобразуването в еднолично търговско дружество на държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”.
Сега всъщност вашето предложение, което предполагам че е съгласувано с министерството, добавя и държавното предприятие „Съобщително строителство и възстановяване”. При предишните разисквания, аз се изказах, че е абсолютно необяснимо как така две държавни дружества – това на Комитета по пощи и далекосъобщения и другото държавно дружество, което е към външното министерство остават извън този закон.
Сега двете държавни дружества „ Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване” са в един и същи режим на преобразуване в еднолични търговски дружества.
Аз искам да получа потвърждение, че това всъщност е промяна, която вие сте съгласували с министерството и я предлагате.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Да, точно така е господин Иванов. Аз мисля, че бяхме принципни още преди година и половина, когато гледахме за първи път закона и тогава, когато ГУСВ го преобразуваха в еднолично дружество, още тогава голяма част от нас бяха на мнение да бъде извършено цялостно преобразуване.
В настоящият момент на първо гледане имаше три изказвания – Вашето, на господин Мутафчиев и моето, които бяха в тази посока. Не се различаваха изказванията ни и затова ние с колегите, съгласувано с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с Министерство на финансите, направихме това предложение, което смятаме че е напълно принципно.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Да, в този аспект бяха нашите предложения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:Колеги, предлагам да преминем към гласуване на прочетения от мен текст по § 2.
Който е за прочетения текст по § 2, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3.
§ 3.
Има предложение от народните представители Иван Вълков, Димитър Атанасов, Станислав Иванов, Петър Петров, Теодора Георгиева, Валентин Микев, Цветомир Михов и Светослав Тончев.
Предложението е, че § 1 влиза в сила от деня на вписване в търговския регистър на едноличните търговски дружества по §2, ал.1.
От страна на вносителите.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Господин председател, подкрепяме така направеното предложение.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: От дирекция Правна нямате възражения.
Колеги, имате думата за изказвания или становища.
Не виждам вдигнати ръце, да преминем към гласуване.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това изчерпахме първа точка от дневния ред.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен на 8. 11. 2012 г. от Министерски съвет – за първо гласуване.
По точка 2 от дневния ред представител от Министерството на здравеопазването е:
Доктор Димитър Димитров – и.д.директор на дирекция „Здраве и специализирани донорски програми”.
Заповядайте, доктор Димитров. Имате възможност в кратък аспект да развиете измененията и допълненията, които предлагате в Закона за здравето.
Д-р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето има за цел да уреди изискванията от гледна точка на опазване на общественото здраве, свързани с въздействието на нейонизиращите лъчения.
Към момента в нормативната уредба в страната няма ясно и недвусмислено дефинирани изисквания в този аспект. Към момента в сега действащият Закон за здравето е посочено само, че нейонизиращите лъчения са фактор на жизнената среда със значение за здравето на човека, а обектите източници на нейонизиращи лъчения са също така обекти с обществено предназначение, имащи значение за здравето на населението, както и че за тези две категории фактори или обекти се проведе държавен здравен контрол.
Има също така една действаща наредба от 1991 година, която е издадена по реда на стария Закон за опазване на въздуха, водите и почвите от замърсяване, която наредба е останала без правно основание.
Същевременно развитието на мобилните телекомуникации, изобщо на телекомуникациите през последните години е изключително бързо и динамично, което извади на дневен ред въпроса за оценката и обективизирането на тяхното влияние върху общественото здраве. Същевременно на европейско ниво също има документ, който дава насоки на страните членки затова, че те трябва в националното си законодателство да уредят някои принципни изисквания, свързани с вредното въздействие на нейонизиращите лъчения и разбира се защитата от тях на общественото здраве.
Във връзка с така изложените мотиви и обстоятелства Министерство на здравеопазването разработи един проект на закон. Основните постановки в него са свързани с това, че се определя какво е това нейонизиращо лъчение, което е изключително важно, кои са източниците на нейонизиращите лъчения. Също така се дават изисквания, свързани с това при какви обстоятелства нейонизиращите лъчения могат да бъдат емитирани така щото да не предизвикват заплаха за общественото здраве и затова се формират хигиенно защитни зони, които могат да бъдат два вида. В аспектът на това се осигурява по-висока степен на защита на определени видове обекти, като жилищни сгради, детски учебни заведения, лечебни заведения и т.н., за които се въвеждат и по-строги стойности от останалите видове, подлежащи на защита обекти.
Казано е, че хигиенно защитните зони, които и към момента съществуват, към момента се одобряват, просто в момента се разписват от един закон по един последователен начин, че те подлежат на съгласуване с Министерство на здравеопазването по съответен ред. Направено е обвързването на тези процедури, свързани с изработването и съгласуването на хигиенно защитните зони с цялостният инвестиционен процес по отношение на Закона за устройство на територията, т.е. обвързва се тази процедура с общите процедури, свързани с проектиране, разрешаване строителството и приемане на обекта.
Казано е, че при приемането на обекта трябва задължително да се проведат съответните измервания, за да може да е обективизирано и отсъствието на вредно въздействие на нейонизиращите лъчения. Дадени са правилата, по които тези обекти източници на нейонизиращи лъчения ще бъдат вписвани в регистъра, както е за всички други обекти със значение за здравето на населението по Закона за здравето.
Също така са дадени и базисните изисквания затова каква информационна система следва да се поддържа, за да може тези многобройни обекти да бъдат систематизирани и да имаме достъп до ключовата информация, свързана с тях. Разбира се изключително важно е, че бидейки заложени определени текстове на закона в една доста техническа материя, закона предвижда издаване на специална наредба, където вече наистина да бъдат разписани подробностите в това направление. Предвидени са глоби и имуществени санкции при нарушаването на тези принципни изисквания и се дава едно съвсем определение затова какво са нейонизиращи лъчения в Допълнителните разпоредби. В крайна сметка е предвиден и един преходен период за влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето от 6 месеца, в които 6 месеца трябва да бъде издадена и тази специализирана наредба, за която закона създава правно основание.
Мисля, че съвсем накратко обобщих основните насоки
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, д-р Димитров.
Колеги, имате възможност за изказване.
Госпожо Георгиева, заповядайте.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Аз искам да попитам предвиждат ли се някакви изисквания към лабораториите, които ще правят измерванията. Според мен може би в наредбата ще бъде обхванато най-важното и след това мониторинга, защото по принцип това е проблема. И сега има хигиенно защитни зони, и сега има измервания. Преди въвеждане в експлоатация задължително трябва да се предложи от Министерство на здравеопазването протокол за измерванията, но след това от тук насетне какво се случва. По принцип винаги има промяна в мощността след това на съоръженията и то винаги е в по-високи параметри. От това, което прочетох тук в законопроектът, не видях някъде да е записано за контрола, след като бъдат въведени в експлоатация съоръженията кой ще ги контролира и как ще става това. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Други изказвания.
Д-р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Поставихте два основни момента във Вашето изказване. По отношение на лабораториите . Безусловно се има предвид, че това трябва да бъдат акредитирани лаборатории за физични измервания от Българската служба по акредитация.Това не можем да искаме по никакъв начин да бъдат единствено и само лаборатории на Министерство на здравеопазването или негови структури. Всяка една акредитирана лаборатория, която има в обхвата на акредитация възможността да извършва такива измервания би могла да издаде протокол, в т.ч. и протокол, който е свързан с въвеждането на обекта в експлоатация. Възложителят на обекта в рамките на една приемателна комисия ще изпълни това. Ето по този начин се случват нещата. Той е задължен в хода на цялостното приемане на обекта, съгласно Наредба 2 за приемането на обектите в Република България да осигури такова измерване и да предостави лабораторни протоколи от акредитирана лаборатория.
Това недвусмислено ще бъде и доразвито в самата наредба, но това е един принцип, от който и този закон се подчинява на него.
Вторият Ви и много съществен въпрос е за контролът след въвеждане в експлоатация. Вие съвсем правилно насочвате вниманието, защото към момента наистина този контрол не е особено добре развит.Тъй като това изменение и допълнение на Закона за здравето са дадени основните правила и изисквания за осъществяване на държавен здравен контрол.
Държавен здравен контрол се извършва за различни неща, в т.ч. и за обекти с обществено предназначение, каквито са източниците на нейонизиращо лъчение. На контрол принадлежат и самите фактори на жизнената среда, които са със значение за здравето на населението, което пък са самите нейонизиращи лъчения, т.е. и като обект – базова станция, ретранслатор каквото друго може да бъде и като фактор на жизнената среда, те подлежат на контрол.
Има специална наредба по реда на Закона за здравето, това е наредба № 36 за упражняването на държавен здравен контрол, където е оказано на тези обекти какъв контрол следва да се извършва. Ние и в момента като специализирана дирекция в Министерство на здравеопазването и ръководеща дейността на държавните здравни инспекции ежегодно залагаме в указанията за планиране минимални изисквания за упражняване на държавен здравен контрол като реалното ни затруднение в тази област е в две посоки. Едното е все пак неуредената законова уредба, защото има една стара наредба и е доста спорно доколко е действаща към днешно време и второто е липсата на добра обезпеченост със съответната апаратура. Ние сме наясно с този проблем и към момента в 28 регионални здравни инспекции, които са по областите в страната и които трябва да осъществяват този контрол в около 8 – 9 от тях има налична апаратура за измерване на нейонизиращите лъчения, разбира се не навсякъде тя е на нужното ниво, но лошото е че има регионални здравни инспекции, които не разполагат с апаратура затова Министерство на здравеопазването в момента приключва една процедура за обществена поръчка, с която се надяваме да се снабдим с допълнителна нова апаратура, която да измерва нейонизиращите лъчения, като в т.ч. мотивите ни са били и внесения законопроект.
Смятам, че в средата на следващата година ние ще имаме доста по-добри възможности за покриване на по-голяма част от територията на страната, а вече когато имате апаратурата, контрола може да бъде не само по документи, което гласно в момента се извършва, но и чрез практически измервания.
Това е, което бих могъл да кажа.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Това, че Министерство на здравеопазването не разполага със съответната техника не означава, че не би следвало в законопроектът, след като сега правим едно допълнение към Закона за здравето, да се вмъкне и изискване за контрол след въвеждане в експлоатация, защото би могъл да се изпълнява контрол и от частни лаборатории, а Министерство на здравеопазването избирателно да проверява дали параметрите са правилно измерени.
В протоколът за лъчение, които се дава от Министерство на здравеопазването на последния ред пише, че е задължено Министерство на здравеопазването всяка година да провежда ежегоден контрол, само че това не се случва и трябва да ви кажа, че в момента почти нищо няма да променим. Тук виждам цифри, които се конкретизират и нищо друго ново не видях в тези предложения.
Според мен е хубаво да се помисли как може наистина да се прави контрол след това. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Други изказвания, колеги.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз мисля, че общо взето казах, че задължения за извършване на контрол има, че контрола към момента е възпрепятстван от две неща – липсата на нормална законодателна уредба и липсата на достатъчна съвременна апаратура. И към момента има задължение за извършване на този контрол. Той бидейки финансиран от държавата, т.е. Министерство на здравеопазването затова, за което Вие казвате, би следвало да заплати на частни оператори, които да извършват този контрол, което е задължение на държавата. Всъщност исках да кажа оператори, които да извършват от името на държавата контрол. Законът за здравето и към момента дава възможност за делегиране на такава функция, стига да има бюджет Министерство на здравеопазването да възложи на трети лица да извърши контрол от негово име. Затова аз смятам, че пътят по който ние вървим за дооборудване на регионалните здравни инспекции с апаратура за измерване на нейонизиращи лъчения е правилен, защото около 1/3 от тях и сега имат и нашето намерение и останалите да я придобият.
Смятам, че все пак наистина това е начинът, по който ще се реши въпроса.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, Вие искахте да вземете думата.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз определено съм доволен, че виждаме тази промяна в Закона за здравето, защото още през м.април заедно с колегата Ваньо Шарков имахме разговор с министър Атанасова и тя каза, че се работи и обеща наистина тази промяна в закона да стане факт и закона в момента е пред нас.
Тази промяна има всъщност дълга предистория, защото Вие знаете господин Димитров, че на много места в страната има опасения от страна на хората, че са изложени на недопустими нива на нейонизиращи лъчения и че макар в момента да няма пряко въздействие върху тяхното здраве, на техните близки, на възрастни хора или на деца, те изпитват сериозно опасение, че такова въздействие може да се натрупа и да се прояви под формата на различни заболявания в един по-далечен период. Нещо повече, практиката в редица европейски страни показва, че се вземат мерки именно за защита на уязвими групи от населението, има се предвид училища, детски градини, старчески домове и здравни заведения.
В България по различни причини и според мен не на последно място поради очевидната съпротива на операторите на мобилните телефони, най-общо казано на мобилните оператори, промените в закона бяха блокирани. Ние сме правили с колегата Шарков предложения за промени в Закона за устройство на територията, който има отношение към тези проблеми. Те бяха прехвърлени към Закона за електронните съобщения.
В Законът за електронните съобщения също беше отказано, като беше казано, че трябва да се изисква такава промяна в Закона за здравето. Слава богу доживяхме този момент тези промени да бъдат вече внесени в Народното събрание. По всяка вероятност между първо и второ четене аз ще направя някои предложения, защото закона така както е внесен има много положителни черти. На първо място въвежда се изискването за информиране на населението в най-общия аспект да знае какво представляват нейонизиращите лъчения, какви са техните характеристики и евентуалните опасности от тях.
На второ място разширява се възможността за информираност на населението по отношение на действащите станции на мобилните оператори.
На трето място наистина се разписват определени изисквания за контрол.
Не зная дали аз пропускам, но това което виждам като категорично изискване за извършване на измерванията се съдържа в чл. 72д. В ал. 1 е записано: „(1) ……възложителят осигурява измервания за определяне съответствието на стойностите на електромагнитното поле с максимално допустимите нива на въздействие” , и това е преди въвеждане в експлоатация.
В ал. 2 е записано: „(2) Редът за извършване на измерванията по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 72б, ал. 1”, тази която предстои в рамките на следващите 6 месеца да бъде изготвена и приета.
Не виждам обаче изрично разписване в промените в закона за извършване на периодичен върху стойностите на нейонизиращи лъчения, защото оплакванията на хората, основателни или не, са че често пъти при въвеждане в експлоатация те заявяват едно ниво на излъчване на мощността, което е в определените рамки, след което се повишава мощността на излъчване, с оглед да бъде покрита по-голяма площ на излъчваните сигнали, което вече не се контролира . Вие сами посочихте причините за липса на контрол. Първо, че няма законова база, но аз точно тук не виждам за периодичността на контрола да има дори и един ред, и второ липсата на апаратура. Надявам се обаче, че след като се установят законови изисквания, Министерство на здравеопазването е нужно да предвиди в своя бюджет съответните средства, за да има апаратура, защото хората ще повярват, че действително проблема се решава тогава, когато се проверяват нивата както при въвеждането в експлоатация,така и след това. Да се извършва дори и непредизвестен контрол върху стойностите, защото знаем че ако е предизвестен, те се намаляват. Това не би трябвало да се случва.
В тази насока аз наистина мисля, че между първо и второ четене ще внеса определени промени.
Господин председателю, заявявам че аз ще подкрепя закона, защото това е крачка напред, бих желал да бъде дори и по-голяма. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, други изказвания аз също се чувствам задължен да взема отношение по законопроектът, още повече след изказването на господин Иванов, тъй като част от предложенията бяха гледани преди около една година в тази комисия. Тогава чрез Законът за електронните съобщения гледахме някои от тези текстове и от страна на Министерството на здравеопазването действително обещаха да вземат мерки в тази насока. Не знам дали присъствахте тогава Вие, господин Димитров, но ако не се лъжа имате една Наредба № 9, но смятаха че тези предложения трябва да намерят отражение в тази Наредба № 9.
Народните представители от всички групи смятаха, че трябва да има промяна в закона и аз не знам защо трябваше да измине една година, за да се стигне до това нещо.
Аз също приветствам това, че в крайна сметка имаме законопроект, който смятам че ще бъде одобрен от всички и гласуван.
Това, на което искам да обърна внимание е по отношение създаването на тази наредба.
В чл. 72б, ал.1 се определя наредбата на министъра на здравеопазването. Въпросът ми към Вас е това нова наредба ли ще бъде или ще се добави към някоя съществуваща, тъй като там се определя и честотния обхват от 0 Нz до 300 Нz, които са излъчвани от обекти с такива съоръжения, като това са максимално допустимите нива на въздействие върху човека. Това е изключително важно.
Това беше единият ми въпрос – към някаква съществуваща наредба или в нова наредба ще бъде написано.
В Преходни и заключително разпоредби виждам, че това трябва да стане в 6-месечен срок, което ни удовлетворява, защото все пак това е един добър срок за написването на тази наредба.
Също съм удовлетворен от това, че в чл.72г е записано: „чл.72г. При оценяването на съответствието на инвестиционните проекти за обекти по чл. 72б, ал. 1 по реда на Закона за устройство на територията, Закона за електронните съобщения, Закона за енергетиката и на нормативните актове по прилагането им се вземе предвид и изчислената и съгласувана хигиенно-защитна зона”. В този текст влиза и Законът за енергетиката, което означава че това трябва да се отнася и за трафопостовете. Знаете за последните проблеми, които имахме с трафопостовете, по отношение на тяхната сигурност, още повече че тук става дума за здравето и живота на хората. Те също имат електромагнитни излъчвания и ако се докаже по тази наредба, след измерванията че има такива излъчвания, тогава част от тези съоръжения трябва да имат санитарна зона. Казвам го не случайно , като посочвам чл.72 г и тази санитарна зона, което приветствам и предложенията, които са направени от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и вие сте ги приели, че тази зона трябва да се определя точно по време на инвестиционния проект, а не първо да бъде изградена тази станция и след това от министъра на здравеопазването да бъде определяна.
Така беше подаден законопроектът в първоначалния му вид, госпожо Георгиева.
Подкрепяме напълно законопроекта.
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
По отношение въпросът Ви за наредбата. Абсолютно става въпрос за изцяло нова наредба, защото сегашната Наредба № 9, за която споменахте е отдавна останала без правно основание. Тя е издадена на основание на вече несъществуващ закон, така че категорично става въпрос за изцяло нова наредба.
Наредбата е написана на 98 %, така че ние имаме готовност много бързо да реагираме след приемането на закона и с издаването на наредбата.
Аз искам още веднъж да се върна към контрола.Наистина е въпрос на преценка от народните представители дали ще бъде записано нещо специално за текущия контрол тук в закона, но моля ви да обърнете внимание, че Министерство на здравеопазването по силата на Закона за здравето извършва контрол на редица други обекти и фактори, в т.ч. питейни води, в т.ч. води за къпане, в т.ч. шум и много други неща.
В нито една от частите, които касаят контролът който извършва Министерство на здравеопазването върху всички други много различни и обемни дейности за контрол, в самия закон никъде конкретно не е разписано извършването на текущия контрол.
Именно затова Законът за здравето казва общото изискване, че на всичко което подлежи на контрол трябва да се извършва текущ контрол, което е безспорно и за което има издадена специална Наредба № 36 за изискванията за упражняване на държавен здравен контрол, в която наредба могат да се дадат подробни изисквания, детайлни изисквания за честота, за обхват и т.н.
Нещо повече, всяка година Министерство на здравеопазването дава конкретни указания за извършване на контрола от регионалните здравни инспекции, в т.ч.когато е нужно да се приоритезира нещо за определен период от време, също го правим, като това е един материал, който представлява от 70 до 100 страници с подробни указания за извършване на контрола.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Колеги, има ли някакви други изказвания или въпроси към вносителите.
Колеги, първо предлагам да преминем към гласуване и след това допълнително можем да коментираме по тази тема.
Който е за така направеното предложение Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, под № 202-01-71, внесен на 08.11.2012 година от Министерски съвет на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключваме т.2 и преминаваме към т.Разни.
Имате думата за изказване, колеги. Няма желаещи за изказвания.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

/Иван Вълков/