1. Изслушване на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с въвеждане на новия график за движение на влаковете и преференциалните пътувания с „БДЖ” ЕАД.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 3.12.2011 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-01-30,внесен от Министерски съвет на 29.12.2012 г.
4. Разни.

---

На 19 декември 2012 година, (сряда) от 14.30 часа в зала 248, в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1се проведе извънредно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с въвеждане на новия график за движение на влаковете и преференциалните пътувания с „БДЖ” ЕАД.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 3.12.2011 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-01-30,внесен от Министерски съвет на 29.12.2012 г.
4. Разни.
Това е дневният ред, който е обявен . Имам предложение т. 1 да стане т. 3 и да започнем с ратификациите, като през това време министъра пътува насам и ще бъде тук.
Има ли някакви предложения относно така предложения дневен ред. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване на дневния ред, така както е обявен.
Който е за ,предложението което беше направено преди малко т. 1 да стане т. 3 и да започнем с ратификациите, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-01-3, внесен от Министерски съвет на 3.12.2011 г.
Гост по тази точка е г-жа Анна Натова – директор на дирекция „Европейски съюз и международни отношения”в Морска администрация.
Госпожо Натова, давам Ви думата за представяне на законопроекта.
Г-ЖА АННА НАТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Добър ден, уважаеми народни представители, Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 година регулира режима на гражданската отговорност за вреди, причинени на пътници при превоза им по море. Протоколът от 2002 година към същата конвенция изменя границите на обезщетенията. Република България не е страна по конвенцията от 1974 година, но ратифицирайки протокола от 2002 година Република България ще се обвърже с консолидирания текст на конвенцията от 1974 година и на протокола към нея от 2002 година.
Основната цел на конвенцията е да бъдат гарантирани правата както на превозвачите, така и на пътниците, в случаите на причинени вреди по време на превоз по море. С оглед постигането й се установяват граници на дължимото обезщетение, които са значително завишени с протокола от 2002 година. Въвежда се обективна отговорност на превозвача за вреди до определен размер и задължително застраховане, което да осигури покритие на обезщетението в този случай. По-голямата част от правилата на протокола са включени в правото на Европейския съюз посредством Регламент (ЕО) № 392/2009. Този регламент ще започне да се прилага от датата на влизане в сила на конвенцията, но не по-късно от 31 декември 2012 година.
Европейският съюз се присъедини като самостоятелна страна към протокола на 15 декември 2011 г. Въпреки, че Европейският съюз се е присъединил към конвенцията в качеството си на регионална организация за икономическа интеграция, остава необходимостта всяка държава членка отделно да стане страна по протокола от 2002 година, съгласно решение на Съвета на Европейския съюз.
Република България като държава – членка на Европейския съюз, ратифицира протокола в изпълнение на това свое задължение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също Ви благодаря.
Колеги, имате ли някакви въпроси. Заповядайте, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председателю, добре е когато се представя законопроект, аз благодаря че госпожа Натова е тук, но все пак да има заместник министър, министър или поне шеф на агенция. Не мисля, че е нормално пред комисията законопроект да се представя от директор. Директорът може да помага на заместник министъра или шефа на агенцията, ако е необходимо да допълни, но закон да се представя от директор на дирекция смятам, че не е допустимо в една парламентарна комисия. Упрекът не е към Вас госпожо Натова, благодаря Ви че дойдохте да ни обясните поне за какво става дума.
Имаме един въпрос. В мотивите казвате, че не по-късно от 31 декември 2012 година ще влезе в сила, ако 10 държави са го ратифицирали. Това означава ли, че ние на първо и второ четене трябва да го приемем утре. Не, тогава ще влезе ли в сила и защо го бавихме досега.
Г-ЖА АННА НАТОВА: Регламентът на Европейския съюз ще влезе в сила на 31 декември 2012 година, а протокола очевидно няма да влезе в сила след нашата ратификация, защото са необходими ратификациите на 10 държави. До момента има 8 ратификации. Ще започнем да прилагаме регламента директно след 31 декември 2012 година. Има смисъл от ратификацията на конвенцията.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Сега ще бъдем задължени без да сме го ратифицирали, съответно да спазваме регламента.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: По принцип е подписан договорът през 2002 година и важното е защо досега не е постъпил. Тук става едно неразбиране. По принцип това, което каза господин Мутафчиев е правилно, не може да се вкарва в последния месец на годината. В случая Европейският съюз тук играе ролята на една страна в това споразумение, това трябваше да бъде обяснено.
Г-ЖА АННА НАТОВА: Аз споменах, че Европейският съюз се е присъединил към протокола с решение на Европейския съвет. След като се е присъединил Европейският съюз, миналата година по това време Европейския съюз приема едно решение всяка една държава членка до края на тази година да се присъедини към конвенцията. Искам да ви кажа, че от Европейският съюз до момента единствените страни, които са ратифицирали протокола са Дания и Латвия.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-01-31, внесен от Министерски съвет на 3.12.2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
На основание на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме законопроекта и на второ гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Закон за ратификация на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г.
Член единствен. Ратифицира Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. със следната резерва:
Резерва във връзка с ратификацията от Република България на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г., ограничаване на отговорността на превозвача, задължително застраховане и ограничаване на отговорността на застрахователите, издаване на удостоверения и отношение на настоящата резерва и насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-01-30, внесен от Министерски съвет на 29.12.2012 г.
По тази точка давам думата на господин Красимир Найденов – главен експерт в отдел „Международна дейност” в ГВА.
Г-Н КРАСИМИР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители, Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и Молдова ще осигури равнопоставеност за всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и ще позволи на пътниците във всички държави членки да се ползват от сходни условия и засилен трафик между Европейския съюз и Молдова. В този смисъл Споразумението преследва следните основни цели: постепенно отваряне на пазара посредством предоставяне на достъп до маршрути и капацитет на взаимна основа; насърчаване на регулаторното сътрудничество и хармонизацията на разпоредбите и подходите на основата на законодателството на Европейския съюз в областта на въздухоплаването; насърчаване на въздухоплавателни услуги на основата на конкуренция между въздушните превозвачи и минималната държавна намеса и контрол; недискриминационно отношение и равнопоставеност на икономическите субекти.
Оценка на въздействието. Споразумението гарантира постепенно отваряне на пазара на въздушен транспорт между Европейския съюз и Република Молдова. Икономическите ползи от това се оценяват на около 17 млрд. евро годишно главно поради по-ниските въздухоплавателни тарифи, по-големия брой пътувания и свързаната с това икономическа дейност.
Изпълнението от българска страна на Споразумението за общо европейско авиационно пространство не налага използването на средства от държавния бюджет, както и промени в българското законодателство.
Това Споразумение ще доведе до разширяване на обхвата на авиационните превозвачи, нови възможности за авиационните оператори, икономически ползи и намаляване на регулаторната тежест за отрасъла, увеличаване приходите от превоз на пътници и товари, увеличаване броя на опериращите превозвачи по линии със значителен трафик, намаляване на цените на самолетните билети по линии с реална конкуренция и стимулиране на инвестициите в авиационния сектор вследствие прилагането на общи стабилни и предвидими правила.
Предвидено е и създаването на съвместен комитет, който да отговаря за качественото прилагане на Споразумението и резултатите от това.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Найденов.
Колеги, имате думата за въпроси.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие цитирахте една сума от 17 млрд.евро.
Г-Н КРАСИМИР НАЙДЕНОВ: Говорим за обемът на трафика като стойност в евро между Европейския съюз и Молдова.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли други въпроси.
Ако няма други въпроси, тогава да преминем към гласуване.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тези 17 млрд.евро са от открито небе, уважаеми дами и господа, а не от Споразумението с Молдова.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря за уточнението, което беше много важно.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-01-30,внесен от Министерски съвет на 29.12.2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
На основание на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание предлагам да бъде приет и на второ гласуване гласуваната току що ратификация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Закон за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за общо авиационното пространство между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна и Република Молдова от друга страна, подписано на 26 юни 2012 година в Брюксел.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Закона влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това е приет и Закона за Споразумението за общо авиационно пространство.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
Изслушване на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с въвеждане на новия график за движение на влаковете и преференциалните пътувания с „БДЖ” ЕАД.
Освен министъра има и ръководни лица от Български държавни железници:
Г-н Владимир Владимиров – председател на Съвета на директорите на Български държавни железници ЕАД.
Колеги, предлагам да започнем с едно кратко изложение на министъра. Предложения, колеги. Заповядайте господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз предлагам, тъй като ние поставихме предварително и коректно двата важни въпроса, които създадоха напрежение в обществото за управленчески грешки в Български държавни железници, господин министъра да каже няколко думи за това което се случи, какви мерки са взети, а след това да продължим в диалог с него по въпроси, които също имаме допълнително и които касаят периметъра на двата въпроса, за които поискахме днешната среща с него.
Добре е, че е събрал хората, от които зависи, но разчитаме на неговия отговор, а не оправдание от страна на самото ръководство. Надявам се, че ръководството ще слуша внимателно какво впечатление и мнение има Народното събрание в лицето на народните представители за това, което се случва в железниците.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Колеги, други мнения.
Господин министър, заповядайте за кратко резюме по темата.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, господин Мутафчиев, уважаеми комисия, действително създаде се с новият график-разписание известно напрежение на определени места в държавата. Проблемите са основно два типа, ако можем да ги класифицираме.
Първата група проблеми е от чисто техническо-експлоатационна гледна точка и това разбира се касае наличния подвижен състав. Той както на всички е ясно е недостатъчен. Защо е недостатъчен? Защото от една страна ако приемем, че до известна степен са забавени ремонтите, дължи се основно на факта, че заводите които ремонтират през последните две-три години почти не са работили. За тях е трудно да направят такава организация, за да могат да извършат тези ремонти съответно в тези бързи срокове.
На второ място другият тип, който е чисто вътре в темата. Това е начинът на движение на влаковете. На определени места се получи напрежение основно заради това, че и до момента бързи влакове са спирали навсякъде. В самото разписание се наложи бързите влакове да постигат своите параметри като такива, т.е. отпаднаха спирки които по принцип не би трябвало и бързите влакове да ги обслужват и затова се създаде на няколко места напрежение, тъй като бързите влакове просто започнаха да си изпълняват маршрутите и разписанията такива, каквито трябва да бъдат. Разбира се тези спирки останаха и без обслужване от страна на тези бързи влакове и затова стана това напрежение.
Най общо, в кратко резюме това е казусът. След постъпилите сигнали, след подадените жалби се разпоредих ръководството на БДЖ да преразгледа нещата, включително и в момента пак от гледна точка на експлоатацията на подвижният състав компромис бързите влакове спират и обслужват всички населени места, всички спирки и гари, така че от една страна най-вероятно това е по-малкото недоволство. Клиентите на БДЖ, които искат да пристигнат по-бързо от една точка до друга не могат да го постигнат,тъй като пак влаковете трябва да спират навсякъде, за да обслужват всички гари и спирки.
В детайли вече да цитирам самите населени места и какво е направено ако имате желание ще го изчета.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, това е достатъчно като начало на разговора. Уважаеми колеги, имате думата за изказване на мнения, въпроси и становища.
Моля, заповядайте господин Карбов.
Г-Н ДИМИТЪР КАРБОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз използвам възможността че днес министъра е тук сред нас и ще спестя един въпрос, който евентуално бих задал като питане в парламентарния контрол и той е на базата на сигнали, които получавам в моята приемна. Те са на базата на няколко поредни срещи с хора, които пътуват с Български държавни железници и посещават местоработата си на територията на Варненска област.
Като цяло оплакванията са свързани с голямото закъснение на влаковете, които ползват, студените, неотоплени вагони, както и в доста чести ситуации липсата на локомотиви, които да отопляват жп композициите и на практика се получава следното: пътниците се качват във вагоните и седят доста продължително време на студено и това създава доста голям дискомфорт.
Това са въпроси, които не само в приемната но и по телефона ми ги задават и бих искал да разбера какво се прави във Варна и във Варненска област, за да бъдат минимизирани тези неща, които са явно практика в последните няколко седмици, биха казал и месеци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Карбов.
Въпросът е доста конкретен и министър Московски може да отговори принципно на него, но точно за район Варна не знам дали е възможно. Заповядайте, господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз мога да изчета гарите и спирките, за които се повдигна въпроса за необслужването на пътници. По принцип както и зададохте въпросът по-общо, темата излиза извън обсега и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, дори факт е, че едно е да се ремонтират нов подвижен състав, друго е да се ремонтира подвижен състав на по 40 години.
Темата е ясна на всеки. Всичко това, което Вие цитирате като някакъв вид недобро предлагане на услугата, било то под формата на неотоплени вагони или недостатъчно подвижен състав , всичко това е свързано комплексно както с поддържането на инфраструктурата, така и с необходимостта от обновяване на подвижния състав. За съжаление няма такива средства. Когато като цяло държавата си промени политиката по отношение на железниците, вие също може да бъдете активен участник в този процес като депутати от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, когато се осигурят повече средства, гарантирам че ще се подобри услугата.
Това е състоянието на железницата, има недофинансиране ежегодно. Пак казвам, даже не знам дали не е грешно да се дават пари за ремонти на подвижен състав, който е на 40 години. Колко ефективен може да бъде този ремонт не мога да кажа,защото едно е да се ремонтира нещо на 10 години, друго е да се ремонтира нещо на 40 години.
При всички положения сигурен съм, че това което може да се направи и се прави от колегите в БДЖ, при всички положения където вървят процеси по оптимизиране, където има електрифициране, избягват да се пускат дизелови локомотиви, те са само електрически, всякакви процеси които могат да решат тези проблеми, но за съжаление това което основно и категорично може да промени посоката за развитие на железниците е решаване на техните финансови проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин министър.
Господин Мутафчиев, Вие искахте думата, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще започна от една дата, това е по справката за изпълнение на графика за движение на влаковете. Датата е 10.12.2012 година. Ние днес сме се събрали и сме извикали и министъра да говорим защо се случи така с разписанието по отношение необвръзка на влаковете и създаденото напрежение по отделните региони, включително случаи, където хората започнаха да блокират влаковете, поради това че не могат да ги обслужат поради липса на места във влаковата композиция или затова защото по принцип по разписание там влака не бива да спира, което честно казано досега не се е случвало. Това означава, че някъде се прекъсна диалога. Вие общините вероятно сте ги събирали, но нещо не сте се доразбрали, или между общини и хора и т.н., но все пак вината е в този, който осигурява услугата и по отношение на тази услуга има конкретни претенции.
Това беше единият въпрос.
Другият въпрос касае безплатните карти. Аз се надявам, че след като приключим по тази тема, ще говорим и по него.
Аз давам и един друг пример. Проблемът не е само този и ще се мотивирам, същото така ще кажа и защо търся вината изцяло в това ръководство на БДЖ.
Закъснели влакове на 10.12.2012 г. от начални гари, господин министър. Международен влак 460 София – причина локомотив; 493 София – причината е локомотив. Бързи влакове: от 4 - 1 брой закъснял с 23 минути, причината не е записана. Закъснели бързи влакове – още един, пак причината е локомотив, влака е 7630. Закъснели над 15 минути – пътнически влакове брой 10. Общ брой на минутите 1 667 минути. Причините – 90 % отново са локомотивите.
От друга страна проблемът е в това, че повечето от бързите влакове се движат с 4 вагона. Пътническите, една голяма част от тях, които са повечето крайградски се движат с 1 вагон.
Ако разгърнете тази справка, която надявам се я получавате всяка сутрин, там ще видите че е записано – увеличаване на пътникопотока, т.е. има много увеличени пътници. Ако е така железницата трябва да цъфти. Проблемът е, че не са увеличени пътниците, а е намален влаковия състав, т.е. вагоните, хората стоят прави и така сегашното ръководство гони от железницата клиентите.
Бойчиновци – Монтана, 80 места, 145 пътници
Монтана – Бойчиновци, 80 места, 105 пътници
Вакарел – София,190 места, 300 пътници
София – Баталовци, 126 места, 246 пътници
Аз ще кажа каква е причината, защото от това което Вие казахте господин министър, оставам с впечатление че някой отново се опитва да ме вкара в заблуда. Две причини, които за мен са тотално неоснователни.
Причината наистина е,че не се ремонтира подвижния състав.
Вие казахте, че не трябва да се ремонтира 40-годишен подвижен състав. Когато няма инвестиционна програма трябва да се ремонтира и трябва да се ремонтира, защото не става дума за това колко вагона ще бъдат в един влак и колко пътници ще превозваме, но и за сигурността на хората.
Цитирам отчетът за приходите и разходите от 2009 година досега по данни на Български държавни железници, не си го изсмуквам от пръстите: за капитализирани ремонти на дълготрайни активи – 31 декември 2010 г. За предходната година 33 млн.лева за ремонти – 878, за 2010 г. – два пъти и малко повече от два пъти 15 231. За 2011 година – тук има разминаване, но ако погледнете данните след 2010 г. ще видите колко разминаване има и в баланса.
Тук се каза, че предходната година е 14 881, има някаква разлика от 1 млн. лева, но за 2011 г. са 424 000 лева, само 424 000 лева.
Чета отчет за деветмесечието на 2012 година. Отчет приходи и разходи. Предходна година – 399 000 лева, за 9-месечието на 2012 г. – 68 000 лева, господин министър. Това е отказ за изпълняване на услугата, говоря за обществена услуга от сегашното ръководство на Български държавни железници.
Защо го казвам и се обръщам и към колегите. Защото уважаеми колеги и вие и господин министъра сте си свършили работата те да си получат субсидията по договора. Те получават 200 000 000 лева, къде се дават парите, не се купуват нови вагони, освен това че инвестирахме в турската икономика, но не можем да си ги вземем вече няколко месеца, вместо да инвестираме в нашата икономика, недалновидно по принцип.
Къде отиват парите, след като ние не ремонтираме? Аз не съм извадил справката, за да ви говоря за състоянието на локомотивите. Аз сега ще ви говоря за пътническите вагони, за да видите с колко вагони разполагат те, пак по техни справки и по какъв начин ние ще гарантираме тогава една нормална услуга.
По договор, цитирам по памет – 560 влака. С около 560 вагона трябва да бъде осъществявана услугата. Знаете ли към 31. 10. 2012 година колко вагона е имало Софийското депо от 360 годни за експлоатация? Много често се удължават ревизиите на вагоните, пази боже да не стане някакъв инцидент, какъвто ставаше по наше време, тогава вината ще я прехвърлят изцяло към вас тези, които не са си свършили работата. Вагоните са 113. В момента са 100 вагона годни или 0.33 е коефициента на готовност, а той трябва да е 80. Аз питам качествена ли е услугата и по какъв начин държавата съответно следи за интереса на българските граждани, след като на БДЖ дава съответно пари.
Още нещо искам да кажа. В София 10 вагона са ремонтирани. Пак казвам не говоря съответно за локомотивите и за тяхното състояние. Искам да ви репликирам за нещо. Казвате – 40 годишни вагони, ръководството смята че не трябва да ги ремонтира. Колко са дизеловите мотриси, които в момента са в експлоатация? Защо бяха разкулачени четири, говори се сега и за шест, но не съм убеден, надявам се Вие да ни кажете, не ръководството на БДЖ, защото аз там не вярвам на това, което се говори? Те с политика се занимават, с конкретните неща не се занимават. Защо в момента примерно четири или шест мотриси не работят, защото са разкулачени за резервни части? Аз мисля, че това е безотговорно, включително трябва да се търси и наказателна отговорност. Няма резервни части, разкулачваме нови мотриси на 10 години, които трябва 40 години да обслужват българската железница.
Благодаря ви и се надявам наистина да получим ясен отговор, защото ние имаме едно предложение към Вас, което ще го кажа след малко. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Ще Ви помоля само, тъй като е много сериозно изслушването да бъдем много коректни един към друг. Какво имам предвид? Въпросът, който беше казан по отношение на ремонта на подвижния състав беше зададен риторично от министъра, че си задава въпрос дали изобщо е целесъобразно да се извършва този ремонт. Говоря по принцип, от тази гледна точка, защото той не беше категоричен в този отговор и това беше риторичен въпрос.
Господин министър, имате възможност за отговор.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Понеже нещата навлизат в голяма конкретика и детайли, не знам дали имат право да вземат думата колегите от БДЖ, които са тук, но за да бъде отговорено на тези конкретни въпроси е необходимо и те да вземат отношение. Вие цитирате депа, брой вагони, брой пътници, брой гари и ако искате отговор от мен, ще помоля да ми дадете време, за да подготвя такъв отговор. За първи път ги чувам така цитирани въпросите, все пак имам нужда от някакво време, за да ви отговоря.
Аз мога да ви посоча конкретни факти, тъй като преди няколко часа се запали вагон с локомотив, а Вие цитирате закъсненията че се дължат на локомотиви. Това е вагон 44 серия, на 42 години е локомотива. Аз приемам така нещата, че за последните 3 години железницата е станала в това състояние. Най-малкото е несериозно да се говори по този начин.
При всички положения казах, че темата е тежка. Не знам кой е налял пари в турската икономика, процедурата за спалните вагони е правена по Ваше време.За дизеловите вагони – единият е ударен от камион, другият е със спукан двигател. Има някакви причини, поради които са спрени. Току що ми казват, че Вие сте прекратили и договора за поддръжка със Сименс за тях.
Ако е позволено нека да вземат отношение колегите от БДЖ, за да навлязат в детайли и да ви отговорят на въпросите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Естествено, че ако има някаква конкретика те трябва да отговорят.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ви казах конкретно за ситуацията, в която се намирате.
Първо искам да ви кажа за договорът, който споменахте, тъй като преди малко ни заблудиха. Той е сключен договора, но този договор влиза в сила тогава, когато съответно държавата преведе авансово парите. Предлагам да не навлизаме в конкретика, вие прехвърляте обвинения към мен. Аз не съм подписвал договор с Турция. Ръководството на БДЖ е подписало този договор, уважаеми господин министър.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие сте знаели, че има такъв договор.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Този договор влиза в сила когато се преведат авансово парите. Господин министър, не Вие, а Вашето ръководство реши, че трябва да прави тези вагони и ако по наше време не се превеждаха парите, то е защото те не бяха представили техническа спецификация, но това не е най-важния въпрос. Аз чисто и просто исках да Ви кажа, господин министър, че колкото и да е тежко положението, българската държава в чието лице сме ние и вие като изпълнител, на вас превеждаме 200 млн.лева – на БДЖ, които не изпълняват ремонтната си програма и това личи от тези документи, които всяка година идват и при вас.
Вие се опитвате да развивате политически неща, които в момента не бяха дебат на нашата тема. Вие през 2009 г. прекратихте договор за 40 млн.лева с български предприятия, тогава Дянков не даде парите, само 12 вагона платени от предишното правителство се довършиха, другите не се довършиха. На следващата година отпуснахме 20 млн.лева, за да дадем старт на този договор, който можеше по всяко време да бъде прекратен, и да говорим, че виждате ли той е сключен по ваше време. Да, сключен е защото имаше нужда от такива вагони, но онова ръководство имаше съмнения в качеството на изпълнение на тези евтини вагони, които ни предложиха тогава турците. Те са евтини наистина, в сравнение с другите. Но да си прехвърляме топката и Вие като министър да ми казвате, че аз сключвам договор за вагони, смятам че най-малко е несериозно, защото утре аз ще Ви кажа,че Вие продавате вагони, господин министър, защото те продават в момента. Ще дойде времето, когато и затова ще си говорим, затова Ви моля да се върнем към темата за която говорим. Да говорим за това какво е състоянието в момента на вагоните, защото ще разполагате с 90 вагона в края на м.януари, ако не се извършат бързи ремонти и не се отделят пари. Тогава кажете ми 560 влака как ще се движат с 90 вагона. Сега не са 560, защото 183 ги съкратихте със съгласие на правителството.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз призовавам колегата Мутафчиев да не прави политически изявления към министъра и да очаква, че той няма да му отговори. Предварително направихте уговорката, че само той трябва да отговаря. За мен е важно, че тук са специалистите от търговското дружество, те да отговарят конкретно на въпросите, за да има полза целия дебат, иначе ако той се превърне в политически, няма да има полза.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаеми господин председателю, аз като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание имам дневен ред и съм се готвила с въпроси по този дневен ред. Доколкото чета тук, ние трябваше да питаме министъра и изслушването е във връзка с въвеждане на новия график за движение на влаковете, а не за състоянието на БДЖ като цяло.
Имаме дневен ред, да вървим по него. Мен като народен представител ме интересува: да имаше дадено напрежение в определени точки от страната с новия график. Вие казахте, че може да ни запознаете и ми е интересно да чуя оправи ли се графика в тези критични точки, вече с пътникопотока и останаха ли някъде гари, където трябва тепърва също да оправяте графика или сондирахте всички мнения и вече всичко е наред. Това ме интересува – да изброите къде и как се промени разписанието, защото това беше и темата на изслушването. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Аз искам да допълня нещо към въпросът на госпожа Спасова и то е по отношение на направените разписания. Тъй като стана ясно, че сега в момента тези разписания ще паднат и ще има нови разписания. Нормално е всяка година има зимно и лятно разписание, по това няма никакво оспорване, но въпросът е на каква база са направени тези разписания и защо трябваше да се случат някакви протести, за да могат да се върнат старите разписания. Интересува ни базата, на която е направена тази промяна на разписанията.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Конкретно на въпросът за промени в схемата на бързите влакове. Назначен е един допълнителен влак по линията София – Карлово – Бургас и обратно. Променя се предлагането на железопътни услуги на гарите от областите Силистра и Разград. Движение на директни вагони Силистра- Самуил – Разград – Русе – София и обратно.
Ускоряват се влаковете в някои определени участъци, а за ежедневни превози от работнически характер са назначени допълнителни крайградски пътнически влакове Своге – София, Мездра – София в пиковите часове и в райони, където има най-големи трудности при обслужване на клиентите.
Вследствие на получените сигнали и жалби за осигуряване на допълнителна възможност за пътуване жителите от град Стралджа и пътниците, които осъществяват връзка с бързи влакове в гара Зимница са възстановени спиранията на 7 бързи влака в гара Стралджа и на 3 бързи влака в гара Зимница.
Допълнителна възможност за пътуване с влак в сутрешните и вечерните часове на деня е осигурена и за пътуващите от гара Батановци, както и от спирките Метал, Калища и Шишковци.
За пътниците от Трявна и Плачковци е осигурено допълнително обслужване с железопътен транспорт, като за целта два пътнически влака ще пътуват по удължен маршрут.
Предстоящи промени, които се предвижда да бъдат направени с движение на допълнителни влакове са Горна Оряховица – Плачковци и обратно, Шумен – Попово и обратно, Мездра – Враца и обратно, Радомир – Перник и обратно, Пловдив – Асеновград и обратно. Всички влакове Пловдив – Асеновград ще се движат ежедневно.
Търси се техническа възможност да бъдат удовлетворени исканията на гражданите за участъка Генерал Тодоров – Петрич.
Ще бъдат удовлетворени исканията и за допълнителни спирания на гарите Белово, Оризово, Габровница, Белослав, Бов.
Това е. Ако е позволено, нека колегите от БДЖ да вземат думата.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не само ако е позволено, аз имам конкретни въпроси към двамата управители на Пътнически превози и въпроса е същия. На каква база са направени тези промени в разписанията, с кого са съгласувани тези промени в разписанията и защо се приема, че те ще бъдат върнати. В крайна сметка някой трябва да понесе тази отговорност когато прави нещо и трябва да има някаква мисъл в тази насока.
Заповядайте, имате думата.
Г-Н МЕТОДИ ХРИСТОВ: Добър ден. Уважаеми господин председател, господин министър, това което мога да кажа първоначално основният график е разработен на основна компонента, с това повишаваме ефективността на самите влакове.Не е тайна, че много от тях са с много ниска рентабилност, някои дори са с почти нулева рентабилност, абсолютно излишно е да се правят разходи за тези влакове, т.е. социалния ефект който някой може би ще каже че търсим, е минимален.
Тази основна компонента е свързана с един друг въпрос. Това са допълнително увеличените разходи, специално в БДЖ Пътнически превози. Те произтичат от нововъдената такса за електроразпределение, която ще събира НКЖИ. Имаме още малко допълнителни разходи, но общият размер на разходите, които трябва да покрием допълнително, при една и съща субсидия забележете са около 13 млн.лева. Респективно няма как да се справим, ако извършим същите разходи, за същите пари, да ги икономисаме от някъде. Идеята за ефективност е точно тази. Там където може и където наистина е съгласувано с общините, а смея да твърдя, че графика със сигурност се обсъжда на общинско ниво, на областно ниво. Имаше много комисии, които бяха направени в тази връзка, така че твърденията, че едва ли не някой е седнал и си е направил графика са просто несъстоятелни.
Това са двата основни компонента. Не забравяйте ограничителното условие – абсолютно една и съща субсидия в продължение на три години.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз съм съгласен, че субсидията е една и съща, само че броят на пътниците, които се превозват е по-малък и броя на подвижния състав също е намалял, което трябва да се отчете. Вие говорите за ефективност, само че тази субсидия се дава точно за тези неефективни линии. Това е въпросът на колегите и след като това нещо е направено като разписание, сега се връщаме назад. На базата на какво се връщаме назад, което означава че или сте прави за това разписание или не сте прави. Беше направена промяна, съкращаване на влакови композиции, първо мисля че в летния период, което така или иначе се прие от населението. Ако можете да ни помогнете това нещо в икономически аспект или във финансов в какво се изразява. Ние видяхме, че има намаление на загубите, те бяха около 6 млн.лева, сега в момента казвате, че повишавате ефективността на тези влакове. Ние имаме не по-малко от 10 – 15 жалби от различни места и там промяната е в това, че влакът не тръгва в 7.00 часа или не минава в 8.00 часа, който влак се ползва от учащите се или от работниците, а влакът минава на един по-късен час, с което се получава блокиране на работата на хората, които живеят в тези селища. Това е основното негодувание и това, че няма достатъчно подвижен състав. Не е проблемът в самото разписание. Ние сега се връщаме назад, просто трябва да сме достатъчно ясни. Ако има някакъв икономически ефект той да се посочи, да се каже колко е, защо се прави това нещо.
Това е нашата позиция и да се съобразите с хората, защото в крайна сметка тази субсидия, която се дава е точно затова, за да можем да осигурим на нашите съграждани да се придвижват от едно място на друго, за да могат да отидат на работа и съответно учениците да могат да ходят на училище. Това са основните причини за даване на субсидията. Затова проблемът е толкова тежък и когато той не е съобразен с това нещо, трябва да се намери къде е причината, къде се е скъсала нишката и затова народните представители са толкова настоятелни в търсенето на отговор на причините.
Заповядайте, господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да започна с това, с което започна и господин Московски. Убеден съм, че намерението с което са направили първите промени, както и реакцията след определено негодувание е продиктувано пак водени от интереса в края на краищата да се постигне най-добрия баланс.
Аз тук съм си записал някои неща. Първо, убеден съм че материалната база не е тази, с която бихте искали днес да разполагате, за да можете да удовлетворите всички искания.
Второто, което маркирам, това е разбира се стремежът да се постигне отново това бързи влакове, такива каквито са вървели, моя прочит е такъв, отново да започнат да изпълняват своите функции.
Давам ви един пример. В избирателният район в който съм, аз съм от Кюстендилски избирателен район, там не мога да кажа преди колко години вървяха по два бързи влака в двете посоки. В 7.00 часа тръгва единият, в 17.00 часа се връща обратно. Този влак беше пълен догоре, спираше на четири спирки – Перник,Радомир и още две. Той стопроцентово беше пълен и изпълняваше бих казал и конкурентни функции на автомобилните превози.
Ако искаме ние по някакъв начин да постигнем стандарт в обслужването с БДЖ, няма да стане със спирането на всички спирки, в това трябва да сме убедени. С бързият влак се изминават 104 км за 2 часа и 6 минути. Хората слизат и отиват да си свършат работа. В момента пътуват 3 часа и нещо, на всяка спирка спира, качва дядото и бабата. Това разбира се е добре, но той губи другите свои клиенти, които искат бързо, качествено да бъдат обслужени и своевременно да свършат своята работа, да разчитат че този транспорт наистина ще ги заведе там където трябва.
В този дух искам да направя едно предложение. Виждам, че представителите на транспорта сега са горе долу в ситуацията с тютюнопушенето. Едните искаме спиране на всички спирки, другите искаме бързи влакове.
Искам да направя едно предложение, ако е необходимо да се поработи върху една цялостна концепция в следващите един или два месеца заедно с нас в комисията. Да поканим и хора, които са представители на засегнатите, заинтересованите страни, да се седне и да се направи една концепция на базата на това, с което разполагаме в момента. Ако се приеме, мисля че това ще бъде решение в условията , с които разполагаме
Само искам господин председател пак да се върна върху нашите стари разговори по отношение контролът по издаването на билети. Направи ми впечатление, че протестиращите на една от гарите, вероятно на Генерал Тодоров е било, хората които стояха на релсите, имаше интервюта, една възрастна жена каза : „За всичко е виновен кондуктора. Той си слагаше парите в джоба и нищо не отчиташе”. Вижте го този репортаж и потърсете хората. Тук какво се получава. Има пътници, които чакат, има пътници които пътуват, но реално при вас не пристига информация за закупени билети, следователно вие казвате: „Тази линия не е ефективна”. Мисля, че в тази посока трябва също да се поработи върху контрола, но пак се връщам на предишното, с удоволствие бих се ангажирал с всички сили, каквото е необходимо и моля и колегите да проявим подкрепа по отношение създаването на една такава концепция за работата на БДЖ Пътнически превози, ако се приеме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Микев.
Господин Владимиров, заповядайте.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз искам да внеса малко яснота по отношение на това какъв е икономическият рационал, който се крие зад създаването на новия график. Освен това, което беше казано току що, искам да се върна още веднъж на това, което каза управителя и да дам малко повече яснота. Субсидията в БДЖ за 3 години е 170 млн. лева. През това време обаче инфлацията, която прави разходната част на БДЖ е минимум 10 %.
Паралелно с това за първи път от 2013 година ще има 13 млн.лева допълнително разходи, които тази година пътнически превози нямаха. Тези разходи идват от промяната на инфраструктурните такси и въвеждане на НРП според изискванията на европейските регламенти. Към това като добавя и стремежът влаковете да бъдат колкото е възможно по-икономически рентабилни, плюс това да има дълги дестинации, на които да успеем да задържим клиентите накара ръководството на Пътнически превози и експертите да търсят такъв график, който ще съумее от една страна да увеличи приходите от определени дистанции, заложени приходи от около 2 % нагоре и в същото време да спести разходи, така че въпреки това 13 млн.лева увеличение на чисто нови разходи в Пътнически превози и въпреки инфлационния индекс за последните три години, ние и следващата 2013 година да успеем да се справим със субсидия от 170 млн.лева.Затова бяха извършени тези промени. Разбира се преди да бъдат извършени тези промени имаше други дискусии. Има безброй много писма , постъпили в БДЖ с искания за всевъзможни влакове и всевъзможни спирки, но ако искаме да извършим услугата в рамките на тези 170 млн.лева и в същото време да задържим клиентите, които искат да пътуват на дълги дестинации, трябваше да променим графика.
Сега практически правим връщане в обратната посока, към стария график, който е добре познат на клиентите на БДЖ, но поставяме под въпрос дали дружеството ще може през следващата година да се справи със субсидия от 170 млн.лева. Пак казвам, само за 2013 година има 13 млн.лева нови разходи, които са по причини, изцяло независещи от ръководството на Пътнически превози, от ръководството на БДЖ и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това е икономическата логика.
Само две думи по отношение на вагоните. Господин Мутафчиев изреди много цифри. Ако господин Мутафчиев реално желае да потърсим истината и да дадем отговор на това, което се случва в железницата, аз го моля да ми предостави всичко това, което той има и аз ще намеря начин да му върна отговор от страна на ръководството на БДЖ по въпросите, които той постави. Нещо повече, ако той има желание,можем да обсъдим като цяло какво се случва в БДЖ. Но само на една римарка по отношение на един от въпросите, които господин Мутафчиев постави по отношение на вагоните. Миналата година ремонтираните вагони в БДЖ са 207 броя. Тази година, господин Мутафчиев, ако Вие не вярвате, може да си направите официална справка или заповядайте аз ще Ви покажа официалните документи за ремонтите, ремонтираните вагони са 269 броя, т.е. 62 вагона повече и е много просто господин Мутафчиев ако иска да провери сам при заводите, където има 60 вагона повече ремонтирани във външни заводи. Ако не вярва на ръководството на БДЖ, то тези заводи могат да му предоставят тази информация.
За следващата година, в рамките на този бюджет, с който разполага БДЖ е предвидено да бъдат ремонтирани общо 393 вагона. Защо има увеличение тази година малко повече от миналата и защо се планира следващата година, разбира се ако успеем да удържим с тази субсидия? Защото бяха извършени реформи, които освободиха паричен ресурс и тази година имаше процедура за 169 вагона. За съжаление, господин Мутафчиев, заводите успяха да се справят само със 73 вагона.
Логиката на всичко това, което правим изисква да отбележа един много важен факт, че от тези 170 млн.лева, след извършените реформи и потърсения механизъм, беше намерен начин 20 млн.лева да отиват директно в кредиторите на БДЖ. Тези 20 млн.лева отиват за погасяване на задължения към КМВ. Задължения, които не са натрупвани от това ръководство и задължения, по отношение на които това ръководство дори не завари механизъм и начин за тяхното погасяване.
Господин Мутафчиев, аз пак повтарям, ако искате можете да проверите документите в БДЖ, те са официални документи, ремонтирани са 269 пътнически вагона.
Аз смятам, че когато говорим за железницата трябва да говорим професионално и няма нужда от политически изказвания. Умишлено, господин Мутафчиев не споменах нищо за предишни ръководства, нови ръководства, една политическа сила, друга политическа сила.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ще Ви помоля утре преди обяд да ми представите тази справка по отношение на ремонтираните вагони и локомотиви, изобщо за подвижния състав и ще бъде раздадена на всички народни представители, подписана от вас като ръководство на Български държавни железници.
Смятам, че това е най-правилният подход, за да няма двусмислие по отношение на това колко са ремонтирани, колко има да се ремонтират и дали са ремонтирани.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ви предлагам да се представи справката за изпълнение на ГДВ на 10.12.2012 година на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на всички народни представители, която сте я издали както казах на 10.12.т.г., за да се убедим кой какво говори и да се сравни с протокола.
Също ще ви помоля справката за ГДВ от 30 септември т.г., това е графика за движение на влаковете също да се представи, защото това е официален документ на БДЖ, който аз цитирах. От техните документи аз давам данни, а същевременно се говори, че те не са верни. Ще ви помоля и тези документи да бъдат дадени на народните представители, за да се види каква е ситуацията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Владимиров, разбрахте за кои справки става дума.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък и на някои въпроси искам само с да или не да ми отговорите.
Господин министър, бяхте ли запознати с това ново разписание.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Извинявайте, но в полицията ли сме.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз мисля, че това е несериозен отговор.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз мисля, че това е несериозен въпрос. Вие не можете да ми поставяте условия да отговарям с „да” или с „не”.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Добре, след това ще искам да отговорите на тези мои въпроси, защото това е мое право и Вие сте дошли днес тук да отговаряте, а не да ме питате дали сте на разпит или не. Вие сте в комисията тук, за да отговаряте на народните представители.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Кажете какво желаете да ви отговорят и ще получите отговор.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Предварително бяхте ли запознати с това ново разписание, което влезе.
Вторият ми въпрос. Колко от предложенията на кметовете и на вашите областни управители бяха приети? Има ли едно единствено, което да бъде прието, защото наистина такива срещи са се провели, но нито едно предложение не е прието.
Второ. Логично ли е да пускате нови влакове, за които вие знаете че те превозват преди всичко ученици и работници и те да пристигат в 4.30 часа на жп гарата в общинския център, а в 7.30 започват учебните занятия или работата на хората.
Другото нещо, което искам да ми отговорите. Защо през третото тримесечие пътникопотока в пътническите превози е намалял със 17.2 % за сметка на автобусния транспорт, който се е увеличил с 36.5 % и нима всичко това, което правите с това разписание е точно удар по българската железница поради простата причина, че вие създавате пречки хората да не ползват единствения обществен транспорт, който се намира в тези места в България и от там нататък те да търсят друг транспорт, с който те да отиват и да си свършат своите необходимости, дали ще е на работа или на училище.
Ето тези въпроси са точно по темата, за която говорим.
Сигурно вие знаете, че на всяка гара е сложен лимит от бройки билети, които те трябва да продадат. На тези гари, на които вие премахнахте да спират бързите влакове, колко от тях си изпълняват задълженията, че ги спряхте. Ето конкретен въпрос пак. Отговорете ми.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз имам пак втори път молба към колегите. Когато някой път остро се зададат въпросите и неправилно, така им се отговаря, господин Такоров. Аз няма да Ви отговоря така, имам молба към министъра да разпореди от днешния протокол от днес на всички въпроси да ни отговорят писмено железниците,защото разговора става конкретно политически, а не фактически, което нас ни интересува, за нашите избиратели, за районите в които отиваме, защо е сменено разписанието и това е моето предложение, защото така смятам че е по-редно.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Такоров, бях уведомен че ще бъде въведено ново разписание, не съм уведомен в детайли, а мисля че политически не е възможно, който й да е от политическия кабинет да знае в детайли какво касае новото разписание. Казах ви, принципно бях уведомен, че новото разписание ще заложи движение на бързите влакове такива каквито са, което на практика означава, че бързите влакове нямаше да спират на по-малките спирки и гари, за което не е предвидено такова спиране и затова се получи това напрежение.
Аз не разбрах последният Ви въпрос, ако може да го повторите.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Ще ви дам конкретен пример. На гара Попово. Дневният лимит е за 8 билета да продадат за всеки влак, те продават по 20 билета. Защо отнехте правото на тези влакове да спират на гара Попово? Вие знаете , че гара Попово обслужва не само Попово, тя обслужва община Опака и Разград, ето това е въпроса.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Наистина от протокола ще се извадят тези конкретни въпроси,за да може да ви отговорим изчерпателно и коректно.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Управителите са присъствали на тези срещи, те могат да отговорят.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Точно затова преди малко говорехме и смятам, че точно управителите на Пътнически превози трябва да дадат отговор на въпросът съгласувани ли са с тях. Господин Такоров изрази съмнения, че не са съгласувани тези разписания с тях.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз казах, че са съгласувани с тях, но нито едно тяхно предложение не е прието и затова попитах колко от предложенията на областните управители и на кметовете са приети. Аз ще ви отговоря – нито едно.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Това трябва да отговорят управителите на Пътнически превози.
Г-Н МИХАИЛ ХРИСТОВ: Конкретно няма как в момента да ви отговоря, тъй като съгласете се, че тази гара е една от 600-те гари в страната.Ако наистина искате аргументиран отговор, това може да стане по-късно.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Вие явно не сте подготвени за този дебат.
Г-Н МИХАИЛ ХРИСТОВ: На всички жалби, а те не са малко, се обръща достатъчно внимание и ще се отговори изключително точно и аргументирано.
Предложенията на някои от хората, които наистина са адекватни се вземат предвид. Не мислете, че само правим проучване и нищо не се случва след това.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, не трябва да търсим тенденциозност във всеки един въпрос. Има протоколи, в които не са приети предложенията, които са направени при обсъжданията и сега ние се връщаме към тези предложения и промяна на разписанията. Затова хората са недоволни и трябва да търсим по какъв начин трябва да бъде защитен обществения интерес и фирмата да може също да защити своите интереси в посока на по-добра ефективност на всички влакове. Не може и не бива министърът да се явява като последната опорна точка, с която да спасява разписанията. Това нещо трябва да се направи от фирмата и тези разписания ако трябва с един месец по-късно трябва да се въведат , но трябва да бъдат достатъчно коректно направени, защото той не трябва да бъде буфера за изслушванията.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:Господин председателю, аз си мисля, че Вие ни вкарахте малко в тази полемика на дребнотемието, ако може да се каже, че този проблем има дребнотемие някъде в него. Целта беше ние да си поставим по принцип въпроса за подхода, по който се направи това разписание.
Аз знам , че министър Московски не може да ми каже конкретно как стоят нещата на гарата в Попово, ако е нямало оплакване и е не е възложил на някой да му докладва затова.
Целта беше да се каже къде са нашите притеснения, затова и моето изказване беше с тази цел, че не само графика е проблема, че ще имаме проблеми в края на м.януари, ако не се започне веднага ремонт и не е проблема в заводите, затова говорихме.
Вие ни вкарахте сега в ситуация, при която да си говорим за тази гара, за онази гара, на разпити ли сме, не сме ли на разпити. Не трябваше това да става. Целта беше наистина да говорим по решаването на този въпрос и има ли опасности по-нататък, защото аз мисля, че дори да се направи тази промяна, вагоните ще бъдат претъпкани, БДЖ ще продължи да губи пътници. Това е големият проблем. Ръководството може да си говори и да ни казва, че 500 вагона е ремонтирало, но данните сочат друго.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз не повдигнах въпроса за гара попово. Всеки един от колегите има право да си каже мнението.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, аз не повдигнах въпросът за гара Попово, аз просто обясних на министъра, защото той не разбра въпроса.
Аз искам друго да кажа на министъра. Господин Московски, при отговора на въпросът на господин Карбов казахте : „Вие сте в Народното събрание, помогнете да се излезе от тази ситуация”. Защо не дойдохте в Парламента, когато приемахме бюджета и там с колегите Мутафчиев и Петърнейчев бяхме направили предложение за завишаване на капиталовите разходи с 40 млн.лева. Господин Станислав Иванов, и всички тук от ГЕРБ са гласували против това наше предложение. Ето, ние искахме конкретно да помогнем. Искахме завишаване бюджетът на НКЖИ с 20 млн.лева, имаше тези пари от къде да се дадат. Вие много добре знаете как се прави бюджета. На базата на това, което ви е дал министър Дянков, сядате и пишете.
Господин Владимиров, Вашата теза ни е пределно ясна, защото Вие още преди две години, като бяхте тук в тази зала, казахте че единствената ви цел е докарате Пътнически превози на печалба.
Аз мога да ви кажа един много лесен начин. Оставете само линията София – Перник и тя ще печели. Закрийте всичко, както сте тръгнали и няма да имате проблем. Тук ще дойдете и ще кажете: „Да, аз изпълних това, което исках да направя”, но проблема е друг. Това е масовият обществен транспорт, на отделни места няма друг и вие не може да се подигравате с хората, да ги карате с вашите разписания по два часа да ходят преди започването на работа и два-три часа преди започване на учебния процес и заради това държавата субсидира тези пари и вие много добре го знаете. От тук нататък да ми говорите за ефективност, за това че единствената цел ви е била да докарате до ефективност Пътническите превози, извинявайте не сте намерили място, където можете това нещо да го кажете.
Ето господин Московски да отиде да се разбере с господин Дянков да отпусне пари, за да може да се спасят Пътническите превози, иначе тук винаги ще идвате и ще казвате, че скоростта на влаковете ви е виновна, 40-годишните вагони или нещо друго и ефекта ще бъде абсолютно същия, защото аз днес лично за себе си не мога да приема, че е имало нещо положително в този разговор.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, има ли други изказвания по темата, или да преминем към следващата тема.
Г-Н ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Уважаеми господин министър, тъй като всички взеха отношение, аз също искам да взема, ще бъда съвсем кратък. Искам само да опонирам на господин Владимиров, тъй като той каза за тези 173 млн.лева, но не слага и 20 млн.лева за капитални вложения, които са съм тези 173 млн.лева.
Искам само да попитам за 2011 година по справките, които ги имаме са дадени 424 000 лева за ремонти, а за 2012 година 68 000 лева. Как с тези 68 000 лева са ремонтирани 269 вагона?
По-нататък, господин министър, аз като бивш кмет, три мандата съм бил кмет на община и недопустимо е за мен на нито един кмет или на нито един областен управител да не се зачетат предложенията, защото това са хората, които са най-близко до проблема. Аз съм присъствал всяка година на срещи с ЖП управление Пловдив и наистина имало е въпроси, по които сме разисквали и те са ни убедили, че трябва да бъде така, но нито един да не се обърне внимание е недопустимо, защото тези хора представляват хората и обществения интерес на хората по тези места. Затова ми моля просто да обърнете внимание на всичко за което говорехме, а това води и до случващото се в момента – след първото разписание се прави второ, това го каза и председателя, и съм озадачен също така, че се изнесоха много различни данни, господин министър.
Аз съм също затова, което предложи председателя, да имаме една подписана справка. Аз сега не знам какво става – на справката пише едно, други данни се изнасят, кое е истината, най-вече за баланса.
Затова смятам, че това което възложи председателят, ще внесе някаква яснота и просто в бъдеще може би нещата да не добиват такива измерения.
Също така искам да кажа, че когато не подлежат на ремонти тези 40-годишни вагони, защо тогава не се отбележи когато се подават документите за договора за обществени услуги, там се записва всичко какво ще се прави, какво ще се ремонтира. Защо тогава не пишете: „Не искаме тези. Тези са 40-годишни, но ги ремонтираме”. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Петърнейчев.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз искам само да дам един отговор. Потвърждавам, че са ремонтирани 269 пътнически вагона и твърдя, че информацията която имате Вие за тези 68 000 лева не е вярна. ,нещо повече. Принципно е пусната процедура за 169 вагона, от които заводите са успели да ремонтират 73 вагона. В контекстът на това, че поехме ангажимент да отговорим на всички въпроси,които бяха зададени тук, ще уточним и сумата, която е дадена тази година за ремонти и Вие ще се уверите, че 68 000 лева е твърде далеч от истината.
Още веднъж само да се върна на предишният въпрос. Да, аз твърдя, че Пътнически превози трябва бъдат дружество, което не е на загуба, защото това е поискала държавата от превозвача и в този смисъл ние трябва да се впишем в субсидията, която е отпусната. Ако субсидията е по-голяма и ако през следващите години има повече инвестиции в железницата, най-вероятно нещата ще изглеждат по друг начин, но към този момент, на това ръководство е позволено да изхарчи 170 млн.лева и от него се иска дружеството да не е на загуба, което вече е факт. Само да допълня, че освен това че държавата го изисква, много е важно, защото това е задължително условие да може това дружество да кандидатства като бенефициент за всякакви европейски програми.
Има на този етап отделени средства по които би могло да се кандидатства. Аз мисля, че би било истинско национално предателство, ако ние не успеем да задържим дружеството поне на нула и да успеем да кандидатстваме за тези средства, така че аз мисля че нашите цели като ръководство са национално отговорни и честни по отношение на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря , господин Владимиров.
Колеги, предлагам да минем към другата тема.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, ангажиментът на сегашното ръководство, но и на предишното, което през 2008 г. е подписало договора, е да изпълнява тази услуга, дружеството да бъде на печалба, не повече от 3 %, господин Владимиров и съответно да осигури 560 влака на българското население. Вие осигурихте със 183 влака по-малко, за което трябва да получавате и по-малко пари. Вие получавате достатъчно пари, повече от това което возите.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате ли нещо да кажете по въпросът, който зададе господин Мутафчиев.Нямате.
Заповядайте господин Владимиров.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Господин Мутафчиев, за да може да бъдат осигурени тези влакове е необходими дружеството да има съответните активи, които да бъдат в техническо състояние и да бъдат достатъчно съвременни. Дружеството например има локомотиви серия 32, които вече са извадени от употреба, защото те са опасни за българските граждани. Закупуването на активите по този договор с държавата е приоритет само и единствено на държавата. Това са активите, които ние сме наследили. С тези активи се опитваме да се справим в ситуацията. Пак казвам, когато има средства за нови активи, тогава нещата ще изглеждат по много по-различен начин. Освен това, господин Мутафчиев, има много дефекти в този договор с държавата, който не предвижда какво се случва с капиталовите ремонти, от къде минават те като средства и сега на това ръководство се налага да търси начини този договор с държавата да бъде така адаптиран, че да обхване всички аспекти от дейността на Пътнически превози, защото в момента не е така. Проблемът е този, господин Мутафчиев, който са изтъкнали същите юристи, които са работили и по Ваше време, че минава през обществена поръчка и не става просто със щракване на пръсти, т.е. тук имаме един сериозен проблем, отново наследен, но по който аз не искам да се оплаквам, просто казвам че ние търсим решение, но просто ние водим тук безсмислени политически изказвания, трябва да се насочим към по-отговорните решения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ще ви помоля да приключим този разговор и да преминем към следващият проблем, който е също важен и който се отнася за картите.
В кратко резюме господин министър да ни запознаете със ситуацията, която е в момента.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Като тема отнемането на правото за ползване на карти не е стояла никога. Темата беше да се прецизира и да се редуцира техният брой в необходимото количество, което да не пречи на оперативното извършване на дейностите както на служителите, така разбира се на определени групи от сферата на железничарите. Бяха проведени преговори, прецени се че ще се даде един гратисен период от следващите три или четири месеца, при който да се изчислят точните данни за реалната необходимост от ползване на такъв тип преференции. Като изтече този срок ще се направи анализът, ще се прецени до каква степен той може да бъде оптимизиран и редуциран, така че да има реален ефект върху състоянието на компанията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате възможност да вземете отношение по темата, тъй като това което се тиражира е че ще бъдат спрени тези карти и т.н., а това което казвате Вие е че ще има един период от време, през който ще се направи актуализация на необходимостта от тяхното ползване и съответните групи, категории и т.н. и след това ще се промени. Това нещо, доколкото е известно поне от пресата, стана на среща, на която присъстваха и профсъюзите.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да кажа нещо по повод на начинът на водене и просто мисля, че не бяхте коректен, защото тези карти бяха спрени и впоследствие под натиска на синдикатите и с искането за изслушването на министъра се стигна до тези временни условия, които бяха приети на среща с ръководството на министерството и синдикатите. Вие не сте прав като казахте, че са приети някакви условия и т.н. Те бяха спрени и впоследствие това отново беше отменено, както и разписанието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Такоров, обаче ще ми дадете възможност този път аз да Ви репликирам. Тогава, когато поискахте изслушването, в предишната вечер бяха разговорите между ръководството на Български държавни железници, ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и профсъюзите и тогава беше взето решението за този гратисен период.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Господин председател, аз се обърках за целта на днешното изслушване. Целта е с това изслушване на министъра и ръководството на БДЖ по тези теми да се реши проблемът, да се изчисти или сега тук ще спорим благодарение на кой проблема е изчистен. Аз мисля, че трябва да изчистим проблемите, а не дали сега благодарение на Коалиция за България е изчистен проблема и т.н., нещо се объркахме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз мисля, че въпросът по който трябва да говорим господин министър е защо се създават проблеми, които след това лесно казваме можем и да не ги решаваме и с картите е точно такъв един проблем. Аз мисля, че и с разписанието е такъв проблема.Защо направихме такова разписание, когато сега можем да направим и по-друго и да нямаше разправии, нямаше да се събираме по този повод.
С картите историята е същата. Аз се опитах когато ви зададох въпросът да обясня, че те не са големият проблем на железниците, нито ще донесат приходи, нито пък ще доведат до някакви икономии, така че можеше да се направи конкретна корекция, да се види има ли наистина места, където работещите получават повече от това, което е, да се свие по някакъв начин, ако има натоварване на определени влакове, но това го няма. Ние също направихме тогава една крачка назад. Спомняте си, че ние отменихме пътуването на железничари в І-ва класа. В Пътнически превози го знаят това нещо и тогава също имаше бружение и то най-вече на хората от по-високите етажи от железницата, които ползваха безплатните карти за пътуване, но в І-ва класа трябваше да освободим тези вагони, за да може да ги ползват гражданите, защото иначе те се пълнеха почти с железничари. Не мисля даже, че трябва да се върви към нещо по-сериозно в преговорите.решете го този въпрос вие, не ръководството на железниците, защото те нямат тази воля. Ако имаха тази воля нямаше да ни поставят в тези две много неприятни ситуации, включително днес да водим този разговор.
Аз апелирам към вас от името на нашата Парламентарна група, анализирайте всичко това което се случва в железниците, защото ние настояваме да вземете мерки по отношение на оставката на това ръководство на Български държавни железници. То ще бъде в интерес на България, убеден съм че ще бъде в интерес и на Вашето правителство, защото не дай боже с тази политика по поддръжка на железопътния състав, с всичко това което се говори какви ремонти се извършват, но не правим разлика между различните видове ремонти, до нищо друго няма да ни доведе, освен до инциденти, при които железницата ще бъде отново тази, която ще загуби.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Микев, заповядайте.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Аз ще се върна отново към моето предложение, което направих в първата част от точката, която разглеждам, а именно разглеждане и създаване на една концепция по отношение превоза на пътници, касаеща частта бързите влакове, билетите и т.н. Мисля, че неразделна част от това нещо би могло да бъдат и картите за безплатно пътуващите и пътуващите с намаление, защото то няма как да се раздели. Нека да дадем възможност на министерството и на управлението на Български държавни железници на базата на всичко, което са събрали като материали и виждания на синдикати, на протестиращи, на ползващи и т.н. да поработят върху изграждането на една яснота и разбира се през следващата година да ни запознаят със своята концепция, да го чуем и ние и да изразим мнение. Нищо не е станало фатално, че днес да се хванем за гушите и да кажем: „От утре няма да има нито влакове, нито безплатни карти”. Просто трябва да се поработи по този въпрос, за да могат да се изчистят тези въпроси и да се удовлетворят максимален брой пътници, защото БДЖ освен, че е основен транспорт за нашата страна, виждаме че покрай картите за безплатен транспорт и пътуващите с намаление има определени специални функции. Така се връщам към това предложение, господин председател. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Микев.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз вземам повод от думите на господин Микев, но мисля че първо трябва да уточним за кои карти говорим, защото Вие казахте господин Микев за картите за преференциални пътувания. За тези карти за преференциални пътувания, за тях БДЖ както и другите транспортни дружества, които изпълняват и социална функция, получават субсидията.
Тук говорим за едни карти на бивши служители, които се ползват от преференцията да пътуват безплатно поради някакви договорки и т.н. и тук възниква логичният въпрос след като част от приходите, както на всяко едно дружество са приходи от дейността за продажба на билети в т.ч. и субсидията, която получават за преференциалните пътувания , каква част от пътуващите са пътници, ползващи такива карти които са ги придобили по някакво друго право. Не говорим за пътниците, които ползват преференциалните пътувания. В момента господин Мутафчиев го няма, но той каза че в един влак със 140 места вътре имало 280 човека. Може би вие разчетът сте го направили на база на продадени билети и на това, което очаквате като пътувания на граждани, ползващи карти. Никой не може да прогнозира колко ще се качат други, защото все едно да прогнозирате колко ще бъдат пътниците без билети или тези, които ще се качат без каквото и да било право да пътуват. Има ли такива данни колко са тези пътници и до каква степен те влияят на прогнозата, която може да правите за да предоставите една по-точна услуга на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Моите колеги ще ме допълнят, само искам да поясня защо това излезе като тема. Както знаете миналата година по време на почивни дни, на празници се оказа, че действително са претъпкани влаковете, няма места и се направи анализ. Оказа се, че действително всички хора, ползващи правото на такъв тип карти ги притежават за цяла година, за цялата мрежа на страната, а на практика ги ползват само в празничните или в почивните дни и затова поради намаления подвижен състав, невъзможността за поемане на повече пътници се оказа, че те образно казано ползват потенциално местата, които биха ползвали нормални клиенти които ще си купят билети. С една дума не директно, а косвено лишават компанията от евентуален приход. Той вероятно не е кой знае колко, но е важно при това състояние на компанията, така че действително затова сме възложили да се направи този анализ точно поради тази причина и това беше основанието да повдигнем тази тема, иначе никой няма намерение да ощетява тези, които пътуват, оперативно ползват този транспорт и им е необходимо да бъдат придвижени донякъде и да ползват тази възможност. Нека и колегите да ме допълнят.
Г-Н ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Аз искам да добавя, че тези карти са раздавани във времето от 1990 година досега и се приема, че това е привилегия на „железничаря”, за хората които са работили в железницата, преди разделянето през 2002 година. Тъй като има карти на „почетен железничар”, които са пожизнени, тази карта дава право без да се чекира през гишето на гарата, той да влиза и да я ползва.Затова взехме такова решение, че тези карти ще продължават да важат още няколко месеца, така че пенсионерите в железницата, тъй като се возят без да закупуват билети, безплатно на базата на тези карти, те се придобиват с определен трудов стаж в железницата. До средата на м.февруари тези карти да се преиздадат, за да се види колко реално са тези карти, колко се ползват, какъв интерес има от страна на железничарите и кои хора имат право за придобиване на тази карта.
След средата на м.февруари те ще минават през касите, ще им се издава така нареченият нулев билет, без те да заплащат нищо, но да е ясна дестинацията, по която ще пътуват- от начална гара до крайна гара, за да се визи интензитета на тези пътувания. Това е по отношение на пенсионерите, тъй като имаме съмнение, че някои карти са давани без лицата да имат право за придобиване на тези карти.
Другите карти са на тези, които имат това право и се отнасят за железничарите от железопътният транспорт, говорим за НКЖИ, ТСВ, трите дружества в БДЖ. Там също тези карти досега дружествата ги заплащаха на Пътнически превози, но автоматично като се качи във влака тази карта му дава право да пътува безплатно и пак нямахме информация за конкретните пътувания- интензивността и дестинациите, по които са се извършвали те. Сега с новата информационна система, която ще влезе в сила до м.март ще можем да видим интензитета на тези пътувания и доколко железничарите, какъв процент от тях пътуват с тези карти, за да се направи този анализ и от там насетне, след като излезе анализа, ще вземем съответните решения. Това е, което мога да добавя.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Един такъв въпрос. Защо това, което го говорихте досега не го направихте и след това да тръгнете да им отнемате правата? Защо не направихте тези проучвания, защо не проверихте тези карти, дали има нередовно издадени карти и тогава да отивате към този ход?
Г-Н ВЕЛИК ЗАНЕВ: Аз не мога да разбера въпроса. Ние на никого не сме отнели правото за така нареченото безплатно пътуване.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: За какво говори министърът, за какво се разбрахте със синдикатите тогава, щом не сте отнели права.
Г-Н ВЕЛИК ЗАНЕВ: Точно този процес, който Ви обясних досега.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: Има един допълнителен въпрос, който също така трябва да се изясни, когато става дума за картите. Картите се предоставят само от Пътнически превози, а се ползват от всички, които са в железницата и се дават на преференциални цени. Едната фирма, която ги ползва е инфраструктурната компания, т.е. тя получава една привилегия, за която разходите прави друга компания и този проблем е по-малкия.
БДЖ не получава досубсидиране за тези карти, които издава на друга компания. Ние можем да ползваме тези места за други пътници. Ние картите на инфраструктурната компания им ги даваме на цени, които са 15 % от цената на картата, т.е. това е единият проблем . Вторият проблем, който може да бъде още по-голям е : представете си, че Товарни превози се приватизират, колеги. Ние ще продължаваме да даваме субсидия на едно частно дружество, на хора които работят в едно частно дружество. Този въпрос, който по-скоро създаде напрежението е, че ние искахме да поставим на пазарна основа взаимоотношенията между тези три дружества, да не пада цялата тежест върху пътнически превози, а всеки да си поеме неговата отговорност, който иска служителите му да пътуват, да си плати на Пътнически превози и да го субсидира.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите, господин председател, в тази логика колегата Владимиров има основание и е прав, тъй като всички останали дружества, които имат взаимоотношения с Пътнически превози си фактурират собствените услуги на пазарен принцип и е редно по същия начин и Пътнически превози да си фактурира този вид услуга на пазарен принцип към останалите компании, което обаче вече създава напрежение. Точно това нещо е спряно, господин Такоров, Пътнически превози да спрат да фактурират на пазарен принцип за служителите на Национална компания Железопътна инфраструктура. Това е процесът, имайте предвид че няма услуга, която националната компания да фактурира към БДЖ на социален принцип, всичко се фактурира на пазарен принцип и не е справедливо.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин министър, слушайки Ви наистина прав сте по отношение на пазарните условия. Каква е таксата, която плаща БДЖ на НКЖИ за инфраструктура? Винаги НКЖИ е на планирана загуба и вие това го знаете, защото активите които са заведени са много големи и ако трябва с тези активи да се достигне печалба от 3 %, то тогава и цените на билетите ще скочат страшно много, така че тук се балансират нещата. Безплатно не си получават картите НКЖИ, плащат по 500 лева, но не е нормално 5 000 лева да е една карта. Мисля, че това са неща, които не само са пресилени, но са направени затова, за да създават напрежение. Има пътища, по които постепенно тези неща се решават, но това не може да бъде условието, което е обещало едно ръководство на министър Дянков, за да възстанови незаконно спряната от него субсидия. От там идва проблемът, аз това се опитвам да кажа.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако ми позволите, господин председател и аз да кажа няколко думи. Темата железници е извън Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и действително господин Мутафчиев е коректен, като казва, че има проблеми, вадейки отделни елементи от функционирането на разходоопределящи дейности във всяка една компания. Те със сигурност имат решение на държавно ниво при всички положения, така че и по методологията за определяне на инфраструктурните такси при всички положения голяма роля има и Министерство на финансите, знаете че тя се съгласува и с Брюксел. Направили сме проверка, инфраструктурните такси в България са на средно ниво, в сравнение с останалите в Европа, но например таксите, които сега ще натежат в БДЖ, свързани с ЕРП, сигурен съм че на пазарен принцип биха могли да постигнат и по-ниски цени, така че темата железница е държавна, не е само на нашето министерство и със сигурност трябва да има малко по-друга политика, за да я изправим на крака.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Аз лично смятам, че начинът и подходът, който в момента се прилага е точно правилния, защото само с едно проучване, в рамките на някакъв период от време ще имаме данни, на които може да стъпим, дори и да не са напълно точни. Ще имаме някакви данни, на които може да се стъпи и да се вземе някакво решение, но към настоящия момент просто трябва да мине този период от време.
Г-Н ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, аз ви предлагам да стъпите на методите и начините, които се използват в другите железници, за да може да убедите железничарите, че постъпвате правилно, защото няма да измисляме в България нещо много по-различно от това, което са измислили другите европейски страни, които също спазват европейското законодателство, така че вижте как е там. Дайте да не правим анализи, на които сами не си вярваме, че железницата губи, ако картите примерно и в този момент като държавно предприятие се ползват от тях на малко по-ниска цена и има някакви финансови взаимоотношения между тези три предприятия. Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите един коментар. Има държави в Европа и то включително от големите държави в Европа, които са в процедури по инфрийджмънт, защото въпреки указанията и по европейска директива за намаляване на инфраструктурните такси в частта Товарни превози не го правят и са в процедура по инфрийджмънт. Не знам дали им излиза сметката, но предпочитат да си плащат глобите по инфрийджмънта, отколкото да си намаляват инфраструктурните такси. Не мога да кажа дали това е печелившо за тях или не, но предполагам че ние няма да можем да си позволим такъв лукс.
Г-Н ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ: По отношение на ползването на външната практика точно това е направено, господин Мутафчиев. Рейл Карго Австрия си плаща на пазарни цени ако ползва такива карти към ОВВ Австрия и по същия начин искаме да го направим ние, още повече повтарям това, че ако дружеството стане частно не е нормално едно държавно предприятие да субсидира частно дружество.
Г-Н ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Използвам случаят, че съм в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Така или иначе имаме визията и идеята, че финансиране на железниците е необходимо задължително. Моята молба е за подкрепа от ваша страна. Ангажиментът, който министър Дянков е поел да изчака приватизацията, тъй като искат да изчисли точно след приватизацията какво ще е необходимо, аз съм приел това като подход, дано да мине приватизацията до края на м.януари или м.февруари, но бих помолил цялата комисия да се застъпи, ако разбира се и вие считате, че е необходимо това финансиране. В крайна сметка то е почти финализирано със Световната банка, но най-вероятно ще трябва да предоговаряме параметрите, ще помоля за подкрепа след приключване на приватизацията, за да може да се преструктурира дълга на БДЖ.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря на всички участници в днешното обсъждане.
Пожелавам ви весели коледни и новогодишни празници.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

Иван Вълков