1. Разглеждане случая на българския пилот Янко Стоименов по отношение на настъпило авиационно произшествие през 2005 година.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари, № 202-02-34, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев , Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12.10.2012 година и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29.11.2012 година – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г. – за първо четене.

---

На 10 януари 2013 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала Изток в сградата на пл. Народно събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание, което ще бъде съвместно на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана.
Дневният ред, който е спуснат е следния:
1. Разглеждане случая на българския пилот Янко Стоименов по отношение на настъпило авиационно произшествие през 2005 година.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари, № 202-02-34, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев , Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12.10.2012 година и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29.11.2012 година – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г. – за първо четене.
Имате думата за предложения по промяна на дневния ред или на някакви допълнения.
Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване на дневния ред, така както е обявен.
Гласуването по обявеният дневен ред предлагам да бъде отделно от двете комисии.
Който е за, моля да гласува.
От Комисията по външна политика и отбрана:
Гласували „за” – 16 , против – няма, въздържали се – няма.
От Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
Разглеждане случая на българския пилот Янко Стоименов по отношение на настъпило авиационно произшествие през 2005 година.
По тази точка имаме представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на:
Г-н Камен Кичев – заместник министър
Г-н Минчо Цветков – Главен директор на ГД „ГВА”
Г-н Атанас Костов – директор на дирекция „Разследване на произшествията във водния, железопътния и въздушния транспорт”
Представители на Министерство на външните работи:
Г-н Иван Сираков – постоянен секретар
Г-жа Милена Иванова – директор на дирекция „Консулски отношения”
Синдикати:
Г-жа Екатерина Йорданова – Председател на Съюза на транспортните синдикати в България
Г-н Емил Костов
Г-жа Росица Цветанова
Г-жа Мария Костова
Г-жа Деница Соколова
Уважаеми колеги народни представители, в началото на тази седмица получихме писмо в Народното събрание, което беше адресирано до Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, до председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, в което ни беше представен случаят на българския пилот г-н Янко Стоименов по отношение на настъпилото авиационно произшествие през 2005 година.
Там беше описан подробно случая. На всички вас ви е изпратено това писмо и вие сте запознати с него. Писмото е изпратено от Съюза на транспортните синдикати в България и вследствие на това правим съвместното заседание. Това е първа точка от дневният ни ред. Предлагам на всички заинтересовани страни да дадем възможност в рамките на 3-4 минути да изкажат своите становища, като смятам че е редно за започнем с г-жа Екатерина Йорданова – председател на Съюза на транспортните работници в България, тъй като писмото, което постъпи от тях е в основата на нашето разискване.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Добър ден. Уважаеми господин председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, уважаеми господин председател на Комисията по външна политика и отбрана, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости експерти, първо искам да изкажа своята благодарност за вашата покана в спешен порядък, тъй като проблемът с който ще ви занимавам е проблем, който наистина се нуждае от спешни решения.
В началото, преди да започна своето изложение бих искала да изкажа своята благодарност към Министерството на външните работи, моята и благодарността на господин Янко Стоименов, тъй като Министерство на външните работи в последните година и половина е оказвало исканото от него съдействие по казуса и на всяко заседание на Гръцкия съд е имало представител на министерството, за да се информира за хода на делото.
За нас темата и проблемът Янко Стоименов надхвърля личната драма на пилота, колега и професионалист Янко Стоименов. Това е един проблем, който би имал изключително голям резонанс по авиационната безопасност. Ако българската и европейската общественост не се намесят и не направят така, че всички наши неудобства, които ние понасяме по отношение на разследването на този процес не доведат до решения, които да са свързани дори и в промяна на регулаторната рамка на Европа, с по-голяма категоричност срещу криминализирането на такива произшествия.
По отношение на делото ние експертите, които ползвахме експерти в областта на авиацията и експерти в областта на правото направихме изводите, че ние имаме изключителното право да защитим българския гражданин, член на Европейския съюз, в това си качество европейски гражданин, тъй като считаме, че има множество доказателства за нарушаване на неговите права при водене на процеса в Гърция.
Смятаме, че има доказателства затова, че има процедурни нарушения и от друга страна има нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Аз съм цитирала и стоим също така зад тезата си и сме убедени, че има нарушения на регламент (ЕС) № 996/2010, на регламента на Европейската комисия и на Съвета, с разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване.
Това са изключително сериозни аргументи в подкрепа на тезата, че ние трябва като държава да застанем зад един професионалист и зад един български гражданин, който е на ръба вече на това сам да се справя с този изключително тежък и комплициран казус.
Даваме си сметка затова в каква деликатна ситуация е поставена българската държава и българската дипломация в т.ч., но ние като гражданско общество и аз в качеството си на председател на Съюза на транспортните синдикати в България, който следва по устав да осе грижи за транспортните работници в нашата страна, не можем да останем безучастни и смятам, и ви благодаря затова, че се отзовахте и ни изслушахте. Ние трябва да демонстрираме позиция и ние ще ви призовем да изразите позицията на Народното събрание по казуса.
Има неоспорими доказателства, че условията, при които протича процесът в Гърция са най-малкото силно обезпокоителни, защото не бих искала да използвам по-силни думи, но има и видни нарушения, които сме описали.Давам си сметка, че ви поставям в тежко положение и в трудно положение, защото всяка съдебна система е независима и знаем, че гръцкият съд има своето основание и право да не се съобразява с препоръки, както всеки друг съд, но ние ще настояваме затова да чуем позицията на различни институции, да обединим усилията и да спасим един достоен гражданин, да възстановим справедливост и да предотвратим по-нататъшни прецеденти в тълкуването на авиационната безопасност и в прилагането на регулаторната рамка на Европейския съюз и на международната регулаторна рамка в областта на гражданската авиация.
Искам да ви информирам много накратко за действията, които е предприела организацията, която аз имам честта да представлявам, а именно Съюзът на транспортните синдикати в България, основен член на Федерацията на независимите синдикати в България и член на Европейската транспортна федерация и Международната транспортна федерация.
В качеството си на вицепрезидент на Европейската транспортна федерация представлявам европейските работници в Европейската агенция за авиационна безопасност в нейния Консултативен съвет и след като сезирах нашите партньорски организации в Европа и света и съгласувахме едно писмо в рамките на първата седмица на Новата година, искам да ви информирам затова, че вчера беше изпратено писмото по надлежен ред до г-н Патрик Гуду – изпълнителния директор на Европейската агенция за авиационна безопасност и той беше сезиран за казуса, той беше запознат с нашето становище. Информирали сме нашите европейски и световни партньори с декларациите, които сме изпратили, а също така и с писмото, което вчера след проведения митинг пред Гръцкото посолство предоставихме на гръцката държава пред нейния упълномощен представител. Вчера получихме уверение, че писмото заедно с декларацията ще бъде предоставено на гръцката държава.
Ние считаме, че независимо от това, че те имат изключително сложна и изключително деликатна, не можем повече да оставим на съдбата и на един сам пилот, изчерпал своите физически и финансови възможности в една изключително тежка и неравностойна битка в рамките на седем години да се защитава. Ние ще настояваме да получим максимална подкрепа и бих искала да ви информирам, да ви призова да сигнализираме Европейската комисия за неправилното прилагане на регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 2010 година, което води до криминализиране на авиационните произшествия, защитавайки по този начин авиационната безопасност.
Бихме искали да ви призовем в съответствие с регламент (ЕС) № 996/2010 и съгласно Приложение № 13 към Чикагската конвенция да бъде отправено искане към Европейската комисия да възложи на компетентен технически орган за разследване, Европейската агенция за авиационна безопасност за разглеждането на случая.
Бихме искали да се постави на вниманието на Европейският парламент незачитането на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, неправилното прилагане на регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета.
Бихме искали да се отправи молба към гръцката държава за отваряне на нов, независим съдебен процес поради съмнения за процедурни нарушения по време на процеса и нарушаване на основни човешки права в хода на този същия.
Бихме искали да призовем да бъде подкрепено искането, отправено към Гръцкия комитет за разследване на авиационни произшествия съгласно Анекс 13 на ИКАО за ново отваряне на разследването на катастрофата, с цел да бъде взето под внимание мнението на независимите експерти от Канадското бюро за разследване и бихме искали да бъде осигурена квалифицирана правна помощ за нашия съгражданин, европейския гражданин, доказалият се в България и по света летец, мениджър и професионалист от гражданската авиация.
Благодаря ви за вниманието и за възможността да изложим нашите аргументи и нашата позиция пред вас.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Давам думата на заместник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев да изрази становището на министерството.
Г-Н КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, първо искам да пожелая на всички една успешна 2013 година и се надявам да бъде успешна за всички нас.
Инцидентът е крайно неприятен. Всеки един инцидент трагично приключил, както и този са едно много тежко петно върху авиацията. Всичко това се е случило, но не е задължително един български пилот да понесе цялата вина затова.
Госпожа Йорданова беше много детайлна в мерките, в действията които ние можем да предприемем от тук нататък. До голяма степен някои от нещата, които тя спомена ние също подкрепяме и вече сме направили.
Аз считам, че е редно да ви запозная малко повече с историята на този случай и какво се е случило към момента, какво точно гласи параграф 13 от Чикагската конвенция, който се явява ключов от тук нататък в развитието и в това, което ние можем да направим за българския пилот.
Аз ще изчета историята, защото има много факти, с които искам вие да сте запознати и да знаете, не знам дали всеки е запознат със случая.
На 14.08.2005 г. самолет Боинг 737300 на Кипърската авиокомпания Helios Airways претърпява авиационно произшествие и катастрофа в района на гръцкото селище Граматиково. В резултат на авиационното произшествие загиват всички пътници – 121 души и 6-членен екипаж. Самолетът е напълно разрушен.
На основание на Анекс 13 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване разследването е изцяло в правомощията на съответните власти. Това е много важен момент. Независим орган за разследване на авиационните произшествия, на държавата на мястото на авиационното произшествие – в случая Гърция, в съответствие с изискванията на Анекс 13 Република Кипър като държава на авиационния оператор, това е авиокомпанията, за която е работил българския пилот и от трета страна Съединените американски щати като държава, производител на въдухоплавателното средство, получават право и назначават упълномощен представител в разследването и експерти към тях.
От американска страна, американският упълномощен представител, са назначени представители на Федералната авиационна администрация на САЩ и Компанията Боинг.
В разследването, в качеството на експерти, и от гръцка страна участват и двама световноизвестни експерти по разследване на авиационни произшествия – г-н Ронд Шилдц, бивш заместник директор на Авиационна безопасност и господин Кайн Фрострел бивш ръководител на отдел за разследване и предотвратяване на авиационни произшествия към ИКАО.
Като държава, провеждаща разследването, Република Гърция е отговорна за изготвянето на окончателен доклад от разследването.
Разследването завършва с окончателен доклад, в който се посочват директни и съпътстващи причини за катастрофата. Част от този доклад е изготвен от въпросните експерти, а именно г-н Шилдц и г-н Фрострел.
Директните причини, определени в докладът са следните:
- неразпознаване на факта, че превключвателя на херметизацията на самолета се намира в позиция „ръчна” и по време на предполетната подготовка и изпълнението на съответните контролни карти от екипажа;
- неиндифициране на предупреждаващия сигнал и причини за активирането на система за предупреждение от достигане на опасна кабинна височина, а именно загуба на кислород в кабината;
- загуба на работоспособност на летателния екипаж поради хипоксия /кислородна недостатъчност/ в резултат на продължаващия полет „автоматичен режим”.
Предвид човешките жертви и материалните щети се провежда паралелно досъдебно и съдебно разследване в Република Кипър и Република Гърция. Тези разследвания водят до повдигане на обвинение към 4 длъжностни лица от Helios Airways, сред които двама кипърски граждани, един гражданин на Великобритания и българския гражданин Янко Стоименов в качеството му на Главен пилот на авиокомпанията.
Проведеният съдебен процес в Република Кипър е завършил с оправдателна присъда. Много важен момент.
При първа инстанция на гръцкият съд в Атина обаче криминализира авиационното произшествие и на 20.04.2012 година осъжда четиримата обвиняеми от Helios Airways, като Янко Стоименов е осъден на 123 години затвор, от които 10 години ефективно. Присъдата е обжалвана пред втора инстанция на гръцкия съд.
Защитата на подсъдимите се обръща за провеждане на допълнителни експертизи към независима частна канадска компания Eir Incorporacion, която през 2009 г. извърши допълнителни експертизи и установи нови факти и обстоятелства. Това е много важен факт, че са установени факти и обстоятелства, които поставят под въпрос констатациите за причините за възникване на авиационното произшествие в гръцкия окончателен доклад и оспорват причините за възникналото авиационно произшествие.
Тук категорично мога да изчета в съответствие с разпоредбите на т. 5, § 13 от Анекс 13 на Чикагската конвенция. „Ако разследването е приключило…” /както е в случая/ „при наличие на нови съществени доказателства държавата, провела разследването трябва да го възобнови”. Имам и една извадка от Чикагската конвенция, където се казва абсолютно същото: … „ще трябва да направи ново разследване”, върху каквото ние се позоваваме и считаме, че е важно и категорично в случая. Можем да искаме от гръцката страна да обнови това разследване.
Впоследствие в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са изпратени окончателният доклад на гръцкия орган за разследване, както и допълнителен доклад на Канадската фирма Eir Inkorporacion. От 9.05.2012 година, след направеният анализ на двата доклада органа за разследване на авиационни произшествия в Република България констатира, че са налице нови съществени доказателства по случая. Господин Костов е директор на тази дирекция.
През м. август 2012 година в сградата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е планирана и проведена среща с господин Янко Стоименов, с директора на ГД „ГВА” и с директора на звеното за разследване на произшествията, съответно господин Минчо Цветков и господин Атанас Костов, на която са били запознати подробно с новите факти и обстоятелства.
Като отчитат суверенитетът на гръцката страна при провеждането на разследването и изготвянето на окончателният доклад, господин Костов и господин Цветков изразяват воля да подкрепят едно възможно решение за отваряне на разследването поради появилите се съществени нови факти и доказателства.
На 2 август 2012 година с писмо до г-н Георгиос Басулис – председател на Гръцкият борд за разследване Дирекцията за разследване на произшествия на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията пише писмо, в което изразява мнение за възобновяване на разследването. Това е първа стъпка, която сме предприели.
На 03 август 2012 година с писмо № 45-13-143 до г-жа Фофи Пападимитрополу – директор на Гръцката въздухоплавателна администрация господин Минчо Цветков също изразява позиция за възобновяване на разследването. Ние пишем до двата органа в гръцката държава, които отговарят затова разследване и цитираме Анекс 13 от Чикагската конвенция, който категорично казва, че при нови доказателства или нови факти е необходимо да се отвори разследването.
От тук нататък мнение за възобновяване на разследването е изразено от Борда на разследване на авиационните произшествия на Великобритания. Държавата Великобритания прави същото, каквото правим и ние, защото и английския гражданин, който също е осъден на 123 години постъпва по същия начин и получава своята подкрепа и от държавата Англия.
Към настоящият момент и след проведена консултация с Националния борд по безопасност на транспорта на САЩ, Република Гърция отказва да възобнови разследването на авиационното произшествие с мотива, че не са налице нови съществени обстоятелства. Ние считаме, че това не е така.
За действията на Министерство на транспорта, информационните технологии на съобщенията са информирани администрацията на Министерски съвет. С писмо ние сме информирали Министерски съвет за създалата се ситуация.
Дирекцията за разследване на произшествията и Главна дирекция Въздухоплавателна администрация на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са в непрекъснат контакт с господин Янко Стоименов. Бяха проведени две поредни срещи с него. Тук трябва да кажем, че по инициатива на госпожа Йорданова ние бяхме сезирани и утре ще се проведе заседание и на Подотрасловият съвет, на който всички превозвачи в България, представителите на властта от една страна и социалните партньори ще се съберем и първа точка от дневния ред на Подотрасловия съвет ще бъде именно темата за този случай.
Другото нещо, което сме подготвили в момента това е писмо до председателят на Кипърския борд за разследване с молба да подкрепят възобновяване на разследването. Ще помолим и кипърската страна да възобнови това разследване, защото ние считаме, че има съществени нови факти, които променят случката към момента.
Това са нещата, които ние сме предприели и това са нещата, които ние ще правим от тук нататък. Разбира се аз съм сигурен, че и една позиция от страна на Парламента на Република България само може да помогне в този така сложен казус. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Кичев.
Давам думата на г-н Атанас Костов – директор на дирекция „Разследване на произшествията във водния, железопътния и въздушния транспорт”.
Заповядайте, господин Костов.
Г-Н АТАНАС КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вие чухте в детайли мога да кажа развитието на събитията, не искам да ги наричам трагични, те са трагични предвид на катастрофа, но са драматични засега да нашият съгражданин и колега господин Янко Стоименов. Искам да ви кажа някои факти като член на европейската работната група разследваща авиационни произшествия. Случаят беше обяснен, беше разгледан от групата от тогавашния председател Цолакис, който беше мой колега, на гръцкия борд. Това е действително една драма, една трагедия за цялата гръцка страна. Загинаха 127 човека. В резултат на тази тежка катастрофа, предвид всички изисквания на международните нормативни документи, които се изброиха тук – Чикагската конвенция, Анекс 13, регламента на европейската комисия (ЕС) № 996/2010 беше предприето разследване от гръцката страна, независимо разследване. Тук искам да обърна вашето внимание, че във всяка една държава европейска се водят две паралелни разследвания. Първото, това е разследването което се води с една основна цел –да установи причините за авиационния инцидент, нищо друго.
Същевременно паралелно се води второ разследване на досъдебното и съдебното производство, където вече целта е друга – да се установи вина и отговорност.
По първият казус – установяване на причините , Гръцкият борд за разследване извършва това, което е необходимо и което са извършили. Ето го техният окончателен доклад, в който те определят причините за станалата катастрофа. Господин Кичев ви съобщи причините, които са преки и косвени. Аз след малко ще се върна на тях, защото това е съществен момент.
Искам да спра вашето внимание на това, че органът за разследване на държавата, където е станала катастрофата, където е станало авиационното произшествие е независим и единствено той може да вземе решение за отваряне или неотваряне на разследването. Има обаче важни факти и обстоятелства.
Първият важен факт е, че в разследването участват държавата на производството на самолета – Съединените американски щати, с техни представители от Нешънъл Транспортейшън сейфти борд, вие знаете какво е това. Това е образно казано бащата на това независимо разследване.
От английска страна участват английски представители, разбира се гръцката комисия и представител на държавата на авиокомпанията Helios Airways .
Интересен момент е, че от гръцка страна участват двамата споменати от господин Кичев господа - Ронд Шилдц, който е изключителен експерт по отношение на разследване на авиационни произшествия, представител на MTSB и г-н Кайн Фрострел , който е бивш заместник председател на ИКАО, на международната организация за гражданска авиация.
По-интересното е обаче, че при приключване на доклада на Гръцката комисия те изразяват становище, когато им се предлага основната причина, че превключвателя който определя функциите на системата за херметизиране на самолета е на една позиция, а би трябвало да бъде на друга, те изразяват съмнение в и предлагат да бъде извършено допълнително разследване. Същественото е това, че такова не се извършва.
Причините са определени, така както бяха съобщени и това дава основание вече след започване на втория вид разследване, криминализиране на случая и досъдебно и съдебно производство, гръцкия съд се базира ето на този доклад, въпреки че основната философия на това независимо разследване, установяващо причините, винаги с червени букви започва с едно, че този доклад не може и не трябва да се използва в един съд за определяне на вина и отговорност.
Важното кое е като факт. Това е уловено от адвокатите на господин Стоименов и се провежда независимо разследване от канадската Еъркрафт Имистигейшън Рисърч Инкорпорейшън груп. Интересен факт, те доказват тъкмо обратното че превключвателят управляващ действията на тази система не е на позицията, определена от гръцката комисия. Това е изключително важен факт, който досега не е взет предвид от гръцкия съд.
Вторият факт е, че двамата господа за които обърнах вашето внимание Ронд Шилдц и Кайн Фрострел пишат писмо (писмото е тук при нас), в което настояват да се отвори разследването предвид този важен факт, като се позовават на §5, т. 13 от Анекс 13, че при поява на нови важни факти и обстоятелства, би следвало разследването да се отвори и да бъде проведено ново разследване.
Това са нещата, които ние констатирахме, които ни направиха впечатление. Това ни даде основание още през м. август м.г. да изпратим писмо до Гръцкият борд за разследване с молба (ние не можем да настояваме или да искаме да бъде отворено разследването) да се съобразят с международната нормативна база, позовавайки се на Анекс 13 и на регламент (ЕС) № 996/2010 да отворят разследването и да се установят действителните причини, и то главно в интерес на авиационната безопасност, какъвто е смисъла. Писмо беше изпратено от Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация, от нас. Провеждаме непрекъснати разговори, дори бих казал през 3 – 4 дни с господин Янко Стоименов. Онзи ден обсъдихме с него писмо до Кипърският борд, писмото е готово, пуснато е до Кипърския борд за разследване. Мерките, които предстоят да предприемем бяха съобщени от г-н Камен Кичев, няма да се спирам на тях. Просто исках да заостря вашето внимание на моментите, които ние наричаме нови факти и обстоятелства, те са съществени за разследването и мисля, че вие като представители на върховната власт в България, става въпрос за нас съгражданин, гражданин на Република България, редно е да застанем всички зад него, да го защитим, да бъде доведен докрай процеса за отваряне на разследването, да бъдат установени причините, да бъде снето обвинението от този по моему (лично мнение изказвам) неправилно обвинен наш съгражданин.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Г-Н ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имам процедура.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте.
Г-Н ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господа председатели на двете комисии, може би трябваше да взема думата още в началото, защото всъщност ние когато дойдохме в заседателната зала се запознахме с дневния ред и точката, която започнахме да обсъждаме. Темата, уважаеми председател, искам за себе си да изясня. Правим изслушване на синдикати, на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерство на външните работи са ангажирани отговорни представители. Има и един текст – проекто-становище. Досега говорещите тук говореха с много точна и по-точно специфична терминология по казуса. Аз лично, а може би и някои от моите колеги не сме компетентни, за да вникнем в този казус. За какво иде реч. Темата е чисто правна, чисто юридическа. Разбирам от всички изказвания досега завършват: „Добре би било българския Парламент да подкрепи със своята воля….”. Това ли се има предвид днес на това заседание, да приемем това становище, от което най-важното е последното изречение: „Настояваме за осигуряване от страна на българската държава на квалифицирана правна помощ на българския гражданин Янко Стоименов пред гръцкия и кипърския съд”.
Това ли е, господин председател и с това ли ще свърши обсъждането или ще влезе в Пленарна зала. Аз съм 20 години в този Парламент. Какво правим ние? Правим морална подкрепа и от къде ние предварително се опасяваме, че гръцкият съд няма да бъде независим, компетентен и няма да бъде оправдан нашия пилот господин Стоименов.
Второ, по Конституция българската държава чрез своите министерства и компетентни институции е задължена да застане зад всеки български гражданин, който изпадне в подобна ситуация. Това е прецедент за мен в дългогодишния ми парламентарен опит в две комисии, които заседават заедно, да обсъждаме този строго специфичен казус. Какво правим ние?
Аз лично не съм убеден, че мога да бъда полезен и ще трябва да изразя някаква воля, защото априори държавата трябва да помага на всеки свой гражданин, където и да се намира, така че дайте да се разберем какво правим. Това е задължение на всички министерства, на синдикати. Защо всъщност сме се събрали тук? Да, по точка втора ще ратифицираме Спогодбата между правителството на Република България и Република Турция, ще гласуваме. По първа точка обаче не мога да навляза в това, за което ми говореха тези експерти отсреща, уважаемата госпожа от синдикатите. Струва ми се, че нещо не е в ред.Ако може да ме оборите и да ме убедите по-точно, че е необходимо едно такова заседание.
Благодаря.
Още нещо. Опасявам се, че това ще стане прецедент. Много български граждани, които също работят в чужбина, занимават се със сериозна дейност, като тази в гражданското въздухоплаване, те също ще се обърнат към Парламента за морална помощ. Не бива да допускаме това нещо. Ние не сме част от съдебната система.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Лютфи, този въпрос трябваше да бъде зададен наистина, когато разглеждахме дневния ред по точка първа и тогава трябваше да го разискваме. Сега вече навлязохме по същество. Така както Вие сам казахте, всеки български гражданин има право на защита и в Народното събрание са представителите, които представляват българските граждани. Към нас са се обърнали от българският транспортен синдикат, както и цялата авиационна общност, за да се помогне на този човек и вие го разглеждате като частен случай, но това не е само частен случай. Тук има наистина нарушение на един европейски регламент, по който ние приемаме европейските закони и ги прилагаме като държава, а в конкретния случай става дума за нещо, с което един наша гражданин вече има произнесена присъда на първа инстанция за 123 години затвор. Според информацията, която е изнесена до момента, наистина са направени такива нарушения, за които ние считаме, че едно такова допълнително или ново разследване е необходимо, защото съд и разследване са две различни неща. В случая разследването на авиационното събитие трябва да бъде направено, освен това никой не е казал, че гръцкият съд не е компетентен и не е независим, това което казахте преди малко Вие. Никой не е твърдял нито от преждеговорившите, нито в документите които са изпратени до Народното събрание и становища затова нещо. Просто ние казваме, че не са спазени някои процесуални правила и е необходимо да бъде възобновено това разследване и смятаме, че е необходимо да бъде оказана морална или каквато е необходима друга помощ. Народните представители ще решат това в момента, така че не виждам защо да не се обсъжда този казус.
Заповядайте, господин Лаков.
Г-Н ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Процедура, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, мисля че в думите на господин Лютфи има известен смисъл. Той е прав дотолкова доколкото пита какво правим.
Искам да ви цитирам чл. 86 от Конституцията на Република България, според който Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения, т.е. Народното събрание не приема становища. Всяко становище се оформя под формата на решение.
В този смисъл проблемът би бил избегнат, ако документът който обсъждаме просто се нарече решение. Това е, което предлагам от името на партия Атака.
От името на партия Атака аз съм категорично за разглеждане на случая, защото България трябва да застане зад своя гражданин. Българското Народно събрание като върховен орган трябва да се произнесе по този случай, който категорично накърнява правата на пилота Янко Стоименов. Мисля, че ще излезем от ситуацията просто с промяната на заглавието на това, което е пред нас, този документ който трябва да бъде наречен по Конституция решение на двете комисии. Така ще се изчистят всички проблеми. Ако искате да поставим на гласуване това предложение – да променим заглавието, което обсъждаме на решение и да продължим по същество на нещата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Лаков, това е становище на двете комисии и затова е подадено, да се прочете, а не е решение.
Г-Н ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Господин председател, комисиите не приемат становища, комисиите вземат решения. Моля ви прочетете Конституцията, прочетете правилника, бъдете коректни. Такъв документ, такъв жанр – становище няма. Ние тук на разговорен език го наричаме становище, но става дума за решения, които са гласувани от комисиите. Просто жанр становище не съществува нито в Парламентарният правилник, нито в Конституцията на Република България. Така че ви призовавам конструктивно да приемем, че става дума за решение на двете комисии, от тук нататък вече да решаваме дали то ще влезе в Пленарна зала или ще го изпратим на Министерство на външните работи, но да продължим нещата така, че да се решат в най-добрия за господин Янко Стоименов начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Лаков, още един път ще направим проверка дали е решение или становище. По-важно е да продължим ли разискванията, както казва господин Лютфи или не.
Г-Н ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако разрешите да продължа. Изслушване може да има. Какво правим, становище ли приемаме, и до тук ли приключва, защото в преамбюла са повече от 10 изречения, а последното изречение има някаква стойност, а този текст го има в Конституцията, че българската държава трябва да защитава всички свои граждани. Тук няма спор, убеден съм че между нас няма спор.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте,господин Найденов.
Г-Н АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз предлагам на колегите да не продължаваме повече този процедурен спор. Те в някаква степен имат право. До известна степен господа председатели колегите са по-скоро провокирани от фактът, че не беше изяснено от началото на заседанието каква е целта на това разискване.
Аз и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепим акт на двете комисии, но нека да видим от тук нататък какво допълнително ще бъде представено като информация, да се фокусираме върху текстът, който ни е представен, ние даже имаме своите бележки.
Аз намирам, че е необходимо да има произнасяне на двете комисии и да приключим с процедурните разисквания. Ясна е според мен целта по начинът, по който вие сте направили предложението, дали в крайна сметка това ще бъде решение или становище ще го уточним тогава, когато стигнем до дебатиране на конкретния акт. Затова предлагам на колегите да приключим с процедурите и да минем нататък - допълнителни факти и обстоятелства около случая и разискваме след това предложението, което е направено като текст.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Аз предлагам в тази насока тогава да дадем думата на господин Иван Сираков от Министерство на външните работи и след това да преминем съответно към изказвания.
След като се приеме становището, то ще бъде изпратено на съответните държавни органи – Министерство на външните работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др. Проблемът няма да влиза за обсъждане в Пленарна зала.
Господин Сираков, заповядайте.
Г-Н ИВАН СИРАКОВ: Господа председатели, благодаря ви.
Министерство на външните работи следи този случай от близо 8 години, откакто той е станал. Разбира се ангажирани сме дотолкова, доколкото позволяват нашите компетенции и права, а те не са кой знае колко велики и големи. Правилно каза госпожа Йорданова, че ние сме присъствали на всяко едно съдебно заседание , имаме контакти с адвокати, със съдии, с прокурори, но Министерство на външните работи и България като държава трудно може да се намеси в един независим съдебен процес, а още повече и разследване.
Все пак аз по така предложеното становище или решение, както ще вземете решение да го наречете, бих искал да ви кажа следните неща:
Първо за мен е учудващо, че българският Парламент се занимава с конкретно съдебно дело, което не би трябвало да бъде тема на такава дискусия, но така или иначе е стигнало дотук.
Аз също като господин Найденов не съм против да се приеме някакъв текст, но политическа декларация, а не конкретно тези текстове, където са посочени, защото ние посочваме конкретно вина на гръцки съд, което е трудно доказуемо и още повече влизаме в намеса на вътрешните работи на една братска страна членка. Ще ви кажа конкретно и някои други неща.
По т. 1. „1. Нарушение на чл.6 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи…”. В същата Конвенция чл. 35 казва, че трябва да са изчерпани всички вътрешни правни действия и с влязла в сила присъда, за да може да бъде активиран чл.6 на Конвенцията, т.е. ние можем да кажем: „Имаме сведения за нарушено правото на справедлив процес”, но не да се базираме на чл. 6.
Второ. Може би от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще кажат дали този регламент от 2010 година дали възпроизвежда действия в миналото, а това е действие станало в миналото.
Друго, аз бих препоръчал, както ката и господин Лютфи българската държава и в частност Министерство на правосъдието трябва да бъде включено чрез договорите, съществуващи и действащи договори за правна помощ с Гърция и с Кипър, за да подпомогнат, да видят къде може да се „намесим”, да съдействаме за изясняване на обстоятелствата по тази катастрофа.
Бих препоръчал отново. Приветстваме и правим всичко възможно нашият гражданин да получи справедлив процес. Приветстваме и правим всичко възможно той да получи достойна юридическа помощ от България и бих искал тази декларация да бъде повече с политически характер, а не насочена към оценка действията на съда, да бъде в този вид приета, а не в този конкретен текст, както е предложена.
Ние сме затова и ще продължим да оказваме съдействие на нашият български гражданин. Правили сме нееднократно срещи с български транспортни организации, на които сме обсъждали този казус, последната беше точно преди Нова година, на 20 декември, след това влязохме във връзка с г-н Янко Стоименов, уточнявахме какво можем ние да помогнем.
В тази насока ви призовавам пак за разговор.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате възможност за разисквания.
Заповядайте госпожо Йорданова.
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Господин председател, аз си позволявам да взема думата , тъй като смятам, че съм длъжна да отговоря на няколко въпроса, които възникваха в хода на дискусията. Възникна въпросът дали действа регламентът, който ние цитирахме. Ако ми позволите, да го изясня.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Не е нужно да минаваме на разяснителен режим. Ако някой от народните представители не са разбрали, че откривам разискванията, имате възможност за изказвания. Затова дадох думата на госпожа Йорданова.
Заповядайте, господин Панчев.
Г-Н СПАС ПАНЧЕВ:Уважаеми колеги, драги гости, аз се запознах със случаят преди няколко месеца и имах възможността да задам въпрос на министъра на външните работи за това какво Министерство на външните работи прави във връзка със защитата на българския гражданин Янко Стоименов, във връзка с делата в Гърция.
Аз се радвам, че синдикатът е поел тази инициатива, че той е подкрепен от колегите на Янко Стоименов от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от ръководството на министерството и че този въпрос ние днес го разглеждаме в двете комисии, защото съм убеден, че за всеки от нас народните представители съдбата на българския гражданин в чужбина, некоректно подведен под отговорност и с такава сериозна присъда не може да остане без внимание.
Две-три думи от това, което аз знам искам да кажа на колегите, защото имаше повече техническа информация. Господин Янко Стоименов е главен пилот на Кипърските авиолинии. Двама професионалисти пилоти, с многогодишен стаж летят с курса от Кипър до Прага. Над гръцка територия половин час самолетът кръжи във въздуха, прекъсва се връзката. Самолети на гръцките военновъздушни сили съпровождат самолета, след това самолета пада, загиват наистина много хора. По време на следствието, по искане на тези, които са били извикани в съда, има и независима експертиза, която категорично доказва, че е технически проблема със самолета. Такъв всъщност е имало 6 месеца по-рано, за радост без нещастен случай, което не е взето под внимание и нашата цел сега е да намерим механизмът, по който българските органи – Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Президентската администрация и другите служби в България и компетентни органи да се намесят и да търсим един справедлив завършек на процеса и в Гърция, и в Кипър, защото не само Конституцията го изисква, а защото човешко е ние като българи да защитаваме наши граждани, където и да се намират по света, за да не бъдат неправилно осъдени .
Аз категорично подкрепям ние да излезем с документ и да поискаме пълна подкрепа на г-н Янко Стоименов в делата му в Кипър и в Гърция като цяло, а и не само това, а да поискаме след това да бъдем информирани от Министерство на външните работи или от Министерство на правосъдието как вървят делата и как се развива процеса. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Колеги, други изказвания.
Заповядайте г-н Осман.
Г-Н РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, ние също благодарим за експертните оценки, които бяха предоставени от нашите гости. Никой не бива да остава с впечатление, че определени народни представители не биха застанали зад един български гражданин, който се намира в чужбина и е подведен под отговорност. Такова нещо няма.
Колеги от управляващата партия, обръщам се към тях, най-лесното беше представители на опозицията да оставим мнозинството, да не повдигаме тези въпроси, ние имаме Правилник за организация и дейността на Народното събрание, т.е ние искаме да изясним какъв акт ще приеме Парламентът. Аз се съгласявам с всички преждеговоривши, ние трябва да застанем зад нашият гражданин, но акта какъв ще бъде. Факт е примерно практиката в Парламента за второ четене да се предлагат текстове, които са противоконституционни минават в зала, не може да бъде практика.
Съгласен съм господин Панчев, но защо примерно по тази логика министър председателят не прави изявление, защото трябва да е внимателен, както казаха от Министерство на външните работи. Защо президентът трябва да е внимателен, когато прави изявление по тези неща? В края на краищата ние сме политици, ние вярваме на експертите за всичко, което се каза, сигурно е така. Въпросът е да намерим подходящият документ, с който трябва да излязат двете комисии. С такъв подходящ документ може да се излезе, ако има предварителни консултации между парламентарните групи, да се намери най-правилната, подходяща формулировка, задължително съгласувана с Министерство на външните работи, но когато от Министерство на външните работи кажат: „Препоръчваме да бъдете внимателни с текстовете…”, скромният ни опит подсказва, че ние не бива да избързваме, каквото и решение да вземем, трябва да бъдат изчистени сто процентово текстовете с министерството. Аз съм от опозицията и най-малкото аз трябва да говоря така. Никой в чужбина няма да ни вземе на сериозно, най-лесното е заради популизма да кажеш: „Заставам зад лицето Х” и вместо да му очертаем вежди, ние ще му изкараме очите.
Гръцкият съд, гръцките политици утре ще реагират категорично и ще кажат: „Какви сте вие, че се намесвате в нашите вътрешни работи?”. Къде е групата за приятелство с Гърция, т.е. аз виждам ролята на наши колеги, които работят с Гърция. Най-лесното е да си замълчим, въпреки че по правилник ние такъв документ нямаме в обръщение, правилника не допуска такъв документ. Тук трябва да се каже нещо друго. Ако ние не го изчистим предварително, какъв документ ще приемем, не е сериозно за двете комисии. Умолявам ви господа председатели, ние този въпрос трябва да го изчистим.
По принцип аз съм убеден, че всички народни представители ще застанат зад него, но той трябва да бъде изчистен документа. Другият вариант е чисто популистичен, защото не е случаят само за един наш пилот, има и десетки тираджии и т. н. Ако има възможност и с тях ще се занимаваме. Аз мога да посоча наши тираджии, които изчезнаха в Грузия. Къде бяха комисиите, къде бяха синдикатите? Вие знаете ли, че има изчезнали български тираджии в Грузия. Това са истини, колеги.
Ние от нашата Парламентарна група категорично заставаме зад Янко, за службите и аз съм убеден, че правят максималното. Тук въпросът е чисто процедурен, но е много важен какъв акт приема Парламента чрез своите помощни органи, които се казват постоянни парламентарни комисии. В аналите на Парламента като го открият, аз не искам в моята Парламентарна група да се вписва ”Ние сме приели акт, който не може да бъде приет от комисиите”. Отворете и прочетете Правилника.
Завършвам с ясната подкрепа за нашият пилот, да намерим форма, тук ясно се присъединиха колегите, различия нямаме, но да изчистим текстовете, особено след като чухме позицията на Министерство на външните работи.
Господин председател, имате нашата подкрепа, тук спорът е какъв вид документ се приема.
ПРЕДС. ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Само с едно изречение да обобщя. Понеже наистина загубихме близо половин час да обсъждаме как ще се казва този документ, дали може да се казва становище, дали може или не може да вземаме решение. За последен път чисто и ясно искам да кажа, че това не е решение на Народното събрание чрез акт през Пленарна зала, тъй като правилникът който цитирате, Конституцията която беше цитирана по-рано се отнасяше за актове, приети в Пленарна зала.
В момента говорим за комисии, има такава практика, много комисии са вземали становище по различни въпроси, които не влизат в Пленарна зала. Така че за тези правила, които цитирахте сте прави, ако бяхме решили това нещо да бъде гласувано в Пленарна зала. В случаят това не е така.
Благодаря за подкрепата, която изразявате, но не мисля че има проблем с тези притеснения, които изразявате относно наименованието на документа. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Лаков, имате думата.
Г-Н ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, уважаеми гости, отново заявявам от името на Партия Атака, че ние изцяло заставаме зад каузата на българският пилот Янко Стоименов и настояваме държавата да направи необходимото , така че българския гражданин да получи своята правна помощ. Казвате какво правим в момента?
Според мен, без да съм юрист, личното ми мнение е че трябва да бъде оформен като решение този акт. Не държа на това, важното е да има реакция. По-правилно и по-прецизно е да бъде като решение, но това не е най-важното.
По-важното е друго. Понеже много от вас следят случаят, аз също го следя почти от самото начало, ясно е че се търси изкупителна жертва в лицето на българския пилот, ясно е че държавата както винаги е реагирала късно. Да ви припомня случаят с медиците ни в Либия, но този случай донякъде е показателен и може би от там трябва да се търси една връзка и опит, който е натрупан. В случаят става дума да се окаже някаква помощ на българския пилот. Как може да бъде оказана тя? Казано е в последното изречение: „… Квалифицирана правна”, аз бих казал и финансова помощ, защото нека да си спомним случая с медиците. Наемахме адвокат Бизанти, наемахме други адвокати, наемахме хора, които да правят експертизи, бяха платени много повече пари и в крайна сметка каузата успя. Затова редакционно си позволявам да направя следните предложения в така приготвения текст, независимо дали той се казва решение или становище:
В предпоследният абзац се казва: „След проведените разисквания по изнесената информация и предвид насроченото за 15 януари 2013 г. заседание на гръцкия съд….” . Имайте предвид, че е насрочено заседание на гръцкия съд на 15 януари 2013 г., поради което трябва да се действа бързо, т. е. решението трябва да бъде взето преди делото, обвързани сме с някакъв срок .
Текстът да добие този вид:
„Възлага на Министерство на външните работи и компетентните държавни органи да предприемат спешни, конкретни действия”, т.е. да не бъдем с пожелателното: „апелираме към”, защото отново ще ви припомня – Парламента не може да апелира, няма такива правомощия, няма такива функции да отпраща апели или сигнали към Космоса.
Затова възлагаме на Министерство на външните работи и съответните компетентни държавни органи да предприемат съответни действия и в последното изречение, където е казано: „Настояваме за осигуряване от страна на българската държава на квалифицирана правна помощ…”, нека да добавим и „финансова помощ”. Аз гледах интервюта с пилота и със съпругата му .Те наистина са поставени пред финансов крах. Само в Кипър са поискали 200 000 евро да се запознаят адвокати с делото. Това са огромно количество томове. Става дума за пътни разноски, става дума за логистика. Това да залегне в становището, за да има някаква полза и да върши работа преди заседанието на гръцкия съд. В крайна сметка хубаво е, че българският Парламент този път се занимава със случая, а не да си затваряме очите както е ставало много пъти преди това.
Напълно ще подкрепим текстът, това са моите предложения, които мисля че представят по-конкретно нещата и изчистват някои неясноти.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Лаков.
Ще го имаме предвид, когато четем самия документ.
Г-Н ДИМО ГЯУРОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Аз се опасявам, че става точно това което очаквах още от самото начало. Едно голямо нищо, защото спорът дали е становище или решение всъщност не е най-важния, но той до голяма степен отразява същината на нищоправенето в момента.
Такова становище на нашите две комисии не би могло да възпроизведе абсолютно никакви последици, няма да задължи никой орган в държавата, нито да даде някакви препоръки на когото й да е. Вземам повод от изказването на господин Лаков, защото той настоява да задължим някой да плаща нещо и да извърши нещо друго. Това Комисия на Народното събрание не може да направи.
Господин Лаков, прочетете си Правилника и Конституцията. Това може да направи Пленарната зала. Навлизаме в съвсем друга хипотеза и се опасявам, че на фона на всичко това, което в момента правим изглежда като не много интелигентен пиар и прехвърляне на топката в нечии друг двор – в двора на Министерство на външните работи, в двора на Министерство на правосъдието, в двора на Президентството.
Ако искаме ода свършим конкретна работа, дайте да правим нещо съществено и да има реален резултат. Аз също се присъединявам към мнението, че трябва да се помогне на българският гражданин, но това няма да му помогне. С това, което правим в момента нищо няма да постигнем, напротив може да навредим. Може да навредим чисто дипломатически, защото нямаме право да се месим в работата на друга държава и в нейните съдебни органи, а това постоянно споменаване на 15 януари изглежда като бързане, за да повлияем на гръцкия съд. Това не може да бъде допуснато. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Найденов, Вие искахте думата.
Г-Н ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Имам правото на дуплика.
Ние сме готови и напълно ще подкрепим в спешен порядък казусът да бъде внесен в Пленарната зала. Тогава нещата ще бъдат съвсем законни и ако Парламентът излезе с едно решение, това ще бъде още по-тържествен и още по-силен акт, така че нямаме нищо против утре като първа точка да разгледаме проект за решение и по този казус да бъде взето решение на самия Парламент. Това изчиства нещата, но според мен не това е важното. Важното е да се търси работещото решение, а не варианти как да не работи. Според мен хубаво е да гласуваме, с направените конкретни предложения, така че да се свърши работата. Да възложим на Министерството на външните работи и на другите компетентни институции да свършат работа, иначе оставаме добродетелна дружинка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Лаков.
Господин Найденов, Вие имате думата.
Г-Н АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз съм готов да направя конкретни предложения по текста. Първо се питам дали можем да постигнем съгласие между представителите на различните парламентарни групи и членове на двете комисии да излезем с конкретен акт на двете комисии.
Има смисъл от всичко онова, което правим в момента тогава, когато имаме пълно съгласие, не просто резултат на гласуване, при което мнозинство, каквото й да е то, приема отделен акт, а пълно съгласие. Затова ми се иска да вярвам, че независимо от нашите бележки, несъгласие с определени действия в този случай на ръководство на двете комисии, защото аз напълно споделям разбирането, че най-напред трябваше да има консултации, за да изясним с какъв акт излизаме на двете комисии.
Аз си мисля, че все пак можем да стигнем до съгласието да приемем, и в този смисъл аз нямам никакво колебание да подкрепя становище на двете комисии. Ние сме го правили в различни парламенти, в различни комисии, изпращали сме тези становища на различни компетентни институции, от тях сме получавали отговори, така че не мисля, че в случая може да бъде пренебрегнато едно становище, още повече на две комисии, имащи пряко отношение по въпроса, който разискваме в този случай.
Затова апелирам към колегите да подкрепим становището по начинът, по който то е подготвено и правя следните предложения:
В края на първият абзац вместо текста: „…. за следните тревожни факти”, предлагам да отпадне думата „факти” и да стане по следния начин: „…бяха информирани за следните тревожни обстоятелства, пораждащи съмнение за:…”, след което да следват констатациите, посочени в т. 1, 2 и 3.
В предпоследният абзац:
„След проведените разисквания по изнесената информация…”, да отпадне текста: „…предвид насроченото за 15 януари 2013 г.”.
Текстът да стане:
„След проведените разисквания по изнесената информация очакваме….”, а не апелираме, „…компетентните държавни институции”, без да се конкретизират, тъй като ние считаме, че това е становище, което трябва да бъде изпратено на Президента, становище което трябва да бъде изпратено на Министерство на външните работи, становище което да бъде изпратено и на Министерство на правосъдието.
По-нататък да стане:
„Очакваме компетентните държавни институции да предприемат спешни конкретни действия за защита на правата и законните интереси на господин Янко Стоименов, включително съдействие при осигуряване на квалифицирана помощ пред гръцкия и кипърския съд, както и съдействие за възобновяване на разследването на авиационното произшествие на 14.08.2005 г., с оглед на получените нови важни факти и обстоятелства в хода на допълнителната проверка”.
Това да бъде фактически последния абзац. Последният абзац: „Настояваме за осигуряване от страна на българската държава на квалифицирана правна помощ…” така или иначе се включва в основния текст.
Ако е необходимо ще представя още веднъж бележките, за да можете да ги прочетете.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте , господин Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ:
Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, тъй като нашата Парламентарна група на Политическа партия ГЕРБ също ще подкрепи това становище , аз искам да изкажа моето мнение по това, което ни беше представено предварително и да направя съответно и моята ревизия на становището, като ви предложа следните поправки:
Господин Ангел Найденов преди малко направи такава ревизия на това становище. Аз съм съгласен с част от нея. Съгласен съм също така, че и след предпоследният абзац, където пише: „…след проведените разисквания по изнесената информация”, би следвало да отпадне и текста „и предвид насроченото за 15 януари 2013 година заседание на гръцкия съд” и да придобие следния вариант:
„След проведените разисквания по изнесената информация настояваме:
1. Министерство на външните работи съвместно с Министерство на правосъдието да извършат необходимите действия по защита правата и законните интереси на българския гражданин.
2. Министерство на външните работи, съвместно с Министерство на правосъдието да организират необходимата квалифицирана правна защита пред компетентните съдебни органи в Република Гърция и Република Кипър.
3. Да бъдат осигурени представители на двете министерства , които да присъстват на всички заседания по делото, провеждани в Република Гърция и в Република Кипър.
4. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да осигури необходимите експерти в съответната област с цел подпомагане дейността на защитата на българския пилот.
5. Апелираме към всички държавни институции да извършат действия в защита на българския гражданин Янко Стоименов”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, госпожо Етем.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се обърна към гостите ни, а не към народните представители.
Уважаеми гости, ако следите развоят на събитията от близо час и половина, констатацията е следната: вие сте дошли с огромното си желание да намерите подкрепа и от българския Парламент, за да се реши съдбата на един български гражданин.
Представителите на Движение права и свободи плътно застават зад вашето решение, ще направим всичко необходимо, за да подпомогнем този наш гражданин, но на цирка, на който присъствате изводите са следните:
Днес, за да стигнете вие в залата на Народното събрание и да изложите своите аргументи и да търсите подкрепа, значи че някой не си е свършил работата досега и този някой по Конституцията на Република България е изпълнителната власт, в лицето на няколко ведомства, които да този момент е трябвало да ви окажат нужното съдействие - дали правно, дали финансово или логистично, или каквото й да е, както във вашето становище сте изписали, до този момент те трябваше да ви окажат това съдействие.
Днес това, което се разиграва в тази зала показва още веднъж безсилието на правителството на ПП ГЕРБ.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Госпожо Етем, много Ви моля да не интерпретирате моите думи и моите мисли. Явно е, че ПП ДПС не иска да защити правата и изконните интереси на този български гражданин, така че не коментирайте аз какво съм казал.
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ако ми разрешите да си довърша мисълта. Това, което Вие току що казахте ме провокира да взема думата, защото след изказването на моите колеги аз мислех да не вземам думата, тъй като те два пъти заявиха,че ние подкрепяме всякакви мерки, които днес в тази зала ще се решат, за да подпомогнем Янко.
Ние нямаме нищо против, но първо да е законно, по законите Република България, по Конституцията и по Правилника на Народното събрание, а не да лъжем тези хора, че с някакъв вид документ, който обсъждаме сме направили голяма работа.
Второ, не бихме искали чрез невежество или някакви неправилни ходове да попречим на един юридически процес, това не го ли разбрахте и не случайно представителя на Министерство на външните работи така деликатно и дипломатично ни обърна внимание за грешките, които бихме могли да допуснем.
Трето. Вашите три предложения, които направихте трябваше да се чуят в залата на Министерски съвет. Премиерът да възложи на трите министерства да си свършат работата и юридически правно, логистично и всякак да съдействат на един пострадал български гражданин. Това е моето възмущение, иначе ние тук в тази зала, представителите на ПП Движение за права и свободи ще подкрепим текст, който е съобразно нашите правомощия и със законите и наредбите, по които ние работим и второ текста, с който ние не бихме навредили по никакъв начин на един предстоящ процес в Гърция, а не в България, защото акт на Народно събрание на Република България няма юридическа стойност в съда в Гърция и не бих искала да изпадаме в някакви такива смешни международни казуси.
Затова и моят апел е нека когато друг път председателите на комисии внасят някакви документи, да направят необходимата проверка предварително с Правна дирекция, за да не изпадаме в такива смешни ситуации и най-вече пред представители на различни граждански институции.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Панчев, заповядайте.
Г-Н СПАС ПАНЧЕВ: Аз се радвам, господин председател, че и колегите от ДПС казаха, че ще подкрепят документа и аз бях убеден, че ще го направят, а така също и всички други партии и парламентарни групи казаха че ще подкрепят такъв документ, в който може би наистина сте прави, че не бива да изброяваме министерства,а да запишем: „компетентните български институции”. Аз съм убеден, че и министър председателят ще получи копие от този документ и той ще набележи мерки и ще възложи този въпрос да бъде разгледан и да бъде намерено най-правилното решение.
Само едно допълнение правя. В края на становището да запишем още едно изречение: „Компетентните български институции да запознаят членовете на двете комисии за предприетите мерки и извършените действия”.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Спасова.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаеми господин председател, вземам думата като народен представител. Много от тази зала знаят, че идвам от авиацията и не мога да не съм пристрастна към този случай. Благодаря за това съвместно заседание на тези комисии, защото за мен беше важно като народен представител да разбера тук как стоят нещата, а не да се запознавам от пресата за този случай. Първо. Аз много съм изчела по случая, но в момента информация получихме от компетентни ведомства и институции. Второ беше много важно нещо, което също няма как да научим и в хода на това изслушване беше важно да разберем какво дотук е свършило Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, какво е предприела ГД „ГВА”. Неща, които не можем да ги намерим в пресата и които бяха важни за нас, както и да разберем какви са следващите стъпки в този нелек и деликатен казус и процес.
От друга страна беше важно да чуем и какво е свършило Министерство на външните работи.
Мисля, че политиката в момента е встрани и никой не си прави пиар. В момента съвсем човешки, като народни представители изслушахме от първоизточници какво се прави и мисля, че това е нормално, затова са ни пратили в този Парламент нашите и вашите избиратели. Аз пак казвам, изпратена съм най-вече с гласове от авиацията и за мен беше много важно да разбера в подробности този тежък случай, който вълнува моите колеги.
Мисля да успокоим страстите, да сложим емоцията настрана и да се съсредоточим върху този текст, който ще бъде под формата на решение или становище, аз не съм юрист за да кажа. Има парламентаристи, които са от много години и присъстват в тази зала и те могат да кажат. По никакъв начин естествено не можем да си позволим и не искаме да навредим на нашия гражданин. Всяка парламентарна група изрази своето мнение за това, че искаме да помогнем, и в това съм абсолютно убедена. Затова нека да се съсредоточим върху консенсусен текст на този документ и да се надяваме, че ще излезем от този случай и от това дело и българския гражданин ще излезе с едно чисто лице от тази ситуация.
Благодаря на всички за изказванията, които направихте. Някои бяха по-емоционални, но това е нормално. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Мерджанов.
Г-Н АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Искам да предложа на вашето внимание още една идея, която ми хрумна тук, коментирайки с колегите от моята парламентарна група.
Мисля, че в подобни ситуации реален резултат би донесла активизацията на парламентарната дипломация. Ние имаме група за приятелство с Гръцкият парламент, не зная точно кой е председателя от наша страна, но може би ще бъде уместно да бъде включено и едно изречение: „да се надяваме, очакваме, Групата за приятелство да потърси съответните контакти в Гръцкия парламент”. Все пак ние трябва да изразим своето намерение и желание, ако разбира се колегите счетат, че е уместно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Аз наистина смятам, че е уместно едно такова предложение.
Заповядайте, господин Петров.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господа председатели, аз наистина смятам, че ние наистина трябва да излезем с консенсусно решение, с консенсусен текст. Не мисля, че гласуването на едно предложение или на друго предложение е добра идея.
Затова предлагам, господин председател, да дадете почивка от 5 минути, в която почивка да бъдат стиковани направените предложения, на бъдат изчистени текстовете и наистина да приемем оптималния вариант. Благодаря.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз имам друго предложение, ако го приеме колегата. Да преминем към точка втора и да определим един човек, който да се заеме с подготвянето на текста.
ПЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, всички групи изказаха своите предложения.
Г-Н ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, консултант по изготвянето на текста да бъде представител и на Министерство на външните работи. Това е много важно, темата е деликатна.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: В момента ще проведем консултации за изработване на текст, след което ще преминем към гласуване.
Аз смятам, че е удачно предложението на народният представител Димитър Атанасов да преминем към обсъждане на точка втора.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председател, оттеглям моето предложение. Приемам предложението на заместник председателя.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари, № 202-02-34, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията присъстват:
Г-н Валентин Божков – изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция Автомобилна администрация
Г-жа Светлана Чаушева – директор на дирекция Правна.
Господин Божков, имате думата за представяне на законопроекта.
Г-Н ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Уважаеми председатели, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да представя пред вас Спогодбата, подписана на последната 24-та сесия на Смесената българо турска комисия по транспорт и съобщения, която се проведе в началото на миналата година в София.
Тя е резултат от преговори между българската и турската страна и целта е да бъде осъвременена Спогодбата между България и Турция за автомобилен превоз, която е от 1977 година.
Ще се спра само на новите моменти в Спогодбата, които я отличават от старата такава от 1977 година.
Положителното в новата Спогодба е изваждането от разрешителен режим на някои видове превози. Това ще спомогне за запазване на контингентите от разрешителни, които обменяме с турската страна и ще помогне тези разрешителни, които бъдат спестени да бъдат използвани за същински превози на товари между двете страни. Ще бъдат освободени от разрешителният режим превози с превозни средства, чиято максимално допустима обща маса, включително ремаркетата не надвишава 6 тона или когато максималния допустим полезен товар, включително ремаркетата не превишава 3.5 тона; случаен превоз на товари до или от летища при екстремно отклоняване на полети; превоз на повредени и аварирали превозни средства, както и превоз на превозни средства, нуждаещи се от ремонт; превоз на живи животни в специално построени или трайно оборудвани превозни средства за тези видове превози; превоз на товари предназначени за оказване на спешна помощ; превоз на произведения или предмети на изкуството за панаири и изложби; превоз за нетърговски цели на реквизити и др.; пощенски превози.
Много голяма част от българските превозвачи ползват като услуга сервизно обслужване и ремонт в Турция. Към настоящият момент те трябваше да бъдат снабдени с разрешителни, за да извършват тези превози. Сега това ще облекчи общата маса на превозвачи и тези превози ще могат да бъдат извършвани без разрешителни.
Друг положителен момент това е посочването в Спогодбата на Международното споразумение за превоз на пътници Интербус по отношение на случайните превози на пътници. Позоваването на него ще позволи да унифицират правилата за извършване на случаен превоз на пътници между двете страни.
Друго положително, което е в тази Спогодба това е освобождаването на горивата, намиращи се в резервоарите на автомобилите от мита. В момента има ограничение по отношение на количеството гориво, което се пренася в резервоарите на българските превозвачи към Турция. Сега това ще бъде освободено, така че нашите превозвачи ще могат да зареждат като пример мога да посоча докрай резервоарите си преди да влизат в Турция.
Това са основните моменти, които отличават тази Спогодба от старата Спогодба от 1977 година в най-общи черти.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Колеги, някакви изказвания и въпроси по темата.
Ако няма, аз имам два въпроса и те се отнасят до обособяването на различните видове превози, които да се извършват без разрешителни. Вие изброихте няколко вида такива превози, които се отнасят до автомобилите за ремонти, за тези които пренасят покъщнина, до 6 тона и т.н.
Може ли да ни кажете според вас, вие все пак разполагате с някаква статистика, какъв брой разрешителни ще бъдат освободени, в общ порядък.
Г-Н ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: По наши прогнозни сметки от страна на администрацията контингентът разрешителни, който ще бъде спестен за български превозвачи е между 600 и 1000 на година, нещо което е изключително много.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви. Вторият ми въпрос е по отношение на количествата гориво, което е разрешено към настоящия момент – 550 литра. Вие казахте, че ще има нови количества гориво, ще имат ли някакъв таван или няма да имат такъв таван и на базата на какво ще се определя количеството, за всеки един отделен автомобил ли е, по марки ли е или по какъв начин ще го решава комисията, защото вие знаете че горивото е един от най-скъпите компоненти на превоза.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Да, отпадането на този лимит от гориво, с който да бъде напълнен камионът при влизане в турска територия ще позволи на българските превозвачи да зареждат до максимална степен резервоарите си, тези които са фабрични или допълнително монтирани на превозните средства, с които се извършва обществен превоз на товари за международно съобщени говоря. Това означава много по-голямо количество, дотолкова доколкото е технически допустимо съответното превозно средство да бъде оборудвано като такова.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси.
Тъй като няма други въпроси, тогава преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги , който е за законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари, № 202-02-34, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г., моля да гласува.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана:
Гласували „за” – 15, против – 1, въздържали се – няма.
От страна на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание на чл. 70, ал.2 от Правилника организация и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде приет на второ гласуване законопроектът, който току що гласувахме.
От страна на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Проект.
Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Член единствен.
Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари, подписано на 06 януари 2012 година в София.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
ПРЕДС. ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:
Колеги, предлагам и в Комисията по външна политика и отбрана да гласуваме Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Република Турция за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, тъй като времето напредна и след малко ще изтече нормалното време за протичане на едно заседание, предлагам следващите точки три и четири да ги оставим за следващия път.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Уважаеми колеги народни представители,
Имаме направени няколко предложения от г-н Лаков, г-н Светлозар Тончев и от г-н Найденов. Ние взехме решение да направим един общ текст,който е консенсусен и в който участваха всички.
Текстът е пред мен, ще ви го прочета и след това ще го гласуваме:
СТАНОВИЩЕ относно изслушване по повод случая на българския пилот Янко Стоименов във връзка с настъпило авиационно произшествие в Гърция през 2005 година.
При изслушването по казуса Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана бяха информирани от представители на Съюза на транспортните синдикати в България, браншови и граждански организации, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция Гражданска въздохоплавателна администрация за следните тревожни обстоятелства, пораждащи съмнение за:
1. Нарушението на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, озаглавен „Право на справедлив процес”.
2.Нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО.
3. Несъответствие и разминаване на становището на Гръцкия комитет за разследване на авиационни произшествия с мнението на независимите експерти от Канадското бюро за разследване АIR Инкорпорейшън.
В резултат проведените разисквания очакваме компетентните държавни институции и органи:
1. Да предприемат спешни конкретни действия за защита правата и законните интереси на българския гражданин Янко Стоименов, включително съдействие при осигуряване на квалифицирана правна помощ пред гръцкия и кипърския съд.
2. Да съдействат за възобновяване разследването на авиационното произшествие на 14.08.2005 г., с оглед на получените в хода на допълнителните проверки нови, важни факти и обстоятелства.
Двете парламентарни комисии да бъдат информирани за предприетите мерки и действия от страна на българските власти.
Има ли някакви допълнения, колеги.
Не виждам вдигнати ръце.
Г-Н ИВАН СИРАКОВ: Ние подкрепяме така предложеният текст. Съгласни сме с него, имаме някакви дребни забележки, но в общи линии го приемаме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин председател. Аз смятам, че предвид на сложния дипломатически казус , след като изслушах всички коментари в залата и всички предложения и дискусии, смятам че един текст, който би звучал по първа точка съмнения за нарушение в разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека е задоволителен. Просто това би ни удовлетворило като вносител на писмото, ако считате че това би било направило ситуацията за народните представители по-приемлива. Да не се позоваваме на чл.6, а да посочим само Конвенцията.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Колеги, съгласни ли сте т.1 да стане:
„1. Нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи…”.
ПРЕДС. ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ:
Ще посочим точното наименование.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:
Колеги, съгласни ли сте колеги да не цитираме чл.6.
Който е съгласен с така прочетения текст и с направената редакция по отношение на чл.6, моля да гласува.
От страна на Комисията по външна политика и отбрана:
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
От страна на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Както виждам, всички народни представители са гласували „за”, което означава че единодушно е прието становището.
Благодаря на всички народни представители за активното участие
Закривам днешното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
Иван Вълков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА:

Доброслав Димитров