1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев , Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12.10.2012 година и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29.11.2012 година – за първо четене.
3. Разни

---

На 16 януари 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала 130 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание, което ще бъде съвместно на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по външна политика и отбрана.
Дневният ред, който е изпратен на всички е следния:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев , Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12.10.2012 година и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29.11.2012 година – за първо четене.
3. Разни
Има ли някакви предложения от народните представители по отношение на дневния ред.
Не виждам вдигнати ръце.
Който е за така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 12 , против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред, а именно:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, №202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. – за първо четене.
Уважаеми дами и господа, имаме представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-н Петър Киров – заместник изпълнителен директор на ИА „Морска администрация”
Г-н Владимир Тодоров – заместник генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура”
От Министерство на отбраната:
Г-жа Елена Маркова – директор дирекция „Правна”
Г-н Валентин Велков – „Съвместно командване на силите”
Г-н Димитър Йорданов - „Съвместно командване на силите”
Представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Г-н Любомир Петков – началник на отдел в Дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество”
Г-жа Светлана Маринова – началник отдел в дирекция „Правна”
Г-жа Ина Лазарова – юрист в Българския енергиен холдинг
Представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
Г-жа Ивелина Минчева – дирекция „Държавна собственост”
Г-н Стоян Парцалев – дирекция „Държавна собственост”
Неправителствени представители:
Кап. Никифор Герчев – изпълнителен директор на Булсар
Г-н Богдан Богданов – Българска Морска камара
Проф. Иван Владимиров – Българска асоциация по морско право
Кап.д. Жорж Дерелиев – Бургаска морска асоциация
Г-н Ивелин Наков – Бургаска морска асоциация
Кап.Александър Маринков от Русе няма да дойде, изпратил е писмено своето становище.
Г-н Олег Темников – адвокат
Давам думата на заместник министър Валери Борисов като вносител и представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представи в кратко резюме измененията и допълненията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Имате думата, господин Борисов.
Г-Н ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Уважаеми господин Вълков, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги, както знаете това е един дългоочакван законопроект от бизнеса, от пристанищните оператори и от администрацията. През годините Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е търпял редица промени, но екипът на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения успя с тези предложения за изменение да обобщи и да разработи такива текстове, които да отговарят на нуждите на операторите и на бизнеса в България.
Проектът ви е раздаден предварително, вие сте се запознали надявам се с него и аз няма да ви отегчавам дълго. Ще се опитам съвсем накратко да ви запозная с мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е резултат от задълбочен анализ на дългогодишната практика по прилагане на закона, чрез който да бъдат определени най-същностните проблеми, с които се сблъскват собствениците на пристанища, пристанищните оператори и администрацията.
Целта на законопроектът е да даде нормативно разрешение на следните основни групи проблеми:
1. Липсата в действащото законодателство на ясна, последователна и непротиворечива уредба на обществените отношения, свързани с изграждането на пристанищни съоръжения в акваторията на Черно море и на река Дунав.
2. Необходимостта от облекчаване и съкращаване на процедурите за разглеждане на инвестиционни инициативи за изграждане на нови или разширяване и модернизиране на съществуващи пристанища.
3. Липсата на законова уредба на статута (в т.ч. условията и редът за използване) на т.нар. „пристани”.
4. Необходимостта от усъвършенстване регламентацията на: пристанищните дейности и услуги; дейността по регистрация на пристанищата и на пристанищните оператори и дейността по постигане сигурност на пристанищата.
За база при изработването на предлагания законопроект послужиха основните тези и решения, съдържащи се в концепцията за проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, изработена от създадената от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, междуведомствена работна група , в която бяха включени експерти от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, администрацията на Министерски съвет, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието, Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция „Морска администрация”, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и неправителствени организации от сектора.
Надяваме се, че с бързото преминаване на законопроектът през комисиите в Парламента и последващото му гласуване в Пленарна зала, бизнеса и пристанищните оператори ще бъдат облекчени в тяхната дейност и ще имат по-ясни правила за упражняване на своята дейност.
С това искам да завърша, господин Вълков и сме готови да отговаряме на въпросите на уважаемата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Уважаеми колеги, както е била винаги практиката в комисията ще дадем възможност на всяко едно от министерствата в рамките на 3 минути, които са дошли днес да уважат нашето заседание, да изкажат своите мнения по направените изменения и допълнения на законопроекта, както и от неправителствените организации. Ние ще дадем възможност на всяка една организация по един представител в рамките на 3 минути да изрази своето мнение по направените промени.
От името на Министерство на отбраната кой ще вземе отношение. Заповядайте, госпожо Маркова.
Г-ЖА ЕЛЕНА МАРКОВА: Аз се казвам Елена Маркова и съм директор на дирекция „Правно нормативна” на Министерството на отбраната. Искам съвсем кратко, в рамките на 3 минути, да ви обърна внимание, че Министерство на отбраната, което не е участвало в изброената от господин Борисов работната група. Прочитайки малко по-внимателно при втория прочит на законът, със специфичните структури, които са разположени на територията на Република България ние сме представили едно становище до председателя на комисията, до Вас господин Вълков, надявам се че ви е раздадено.
Нашите съображения са следните: касае се само за чл. 61, ал. 1 от предложения текст. При отмяната на чл. 61, ал. 1 и изменението на чл.115 м от сега действащите закони – ал.1, т.5 да се прехвърлят дейности, изпълнявани от Министерство на отбраната чрез военноморските сили към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. От фактическа страна тези реално прехвърляния на делегиране правомощия ще доведат до нарушение на изпълнението на редица международни задължения, по които българската държава е страна и ще имат отрицателно въздействие върху националната сигурност. Това са нашите съображения. Не открихме мотиви затова.
В предложените изменения в проектът на същите – чл. 61, ал. 2 където частично от ал. 1 са прехвърлени само част от правомощията на липсващия текст на ал. 1 на чл. 61 и чл. 115 м ал. 1, т. 5 от закона, се внася неяснота относно разпределението, което за нас е много важно,на отговорностите и осъществяването на правомощията на засегнатите институции по осигуряване на безопасността на корабоплаването в териториално море на Република България, което според нас и според експертите в Министерство на отбраната би довело до нарушаване на специфичните функции по съблюдаване на националната сигурност и отбраната на страната.
Аз няма да ви запознавам с подробности, само ще ви обърна внимание, че навигационното осигуряване е елемент от националната сигурност на страната, средствата за навигационното осигуряване поддържат готовност за преминаване на особен режим на работа във военно време и голяма част от тези средства и съоръженията се намират в имоти, които представляват военни обекти, т.е. тук създаваме още един проблем . Тези военни обекти са публична държавна собственост със специален режим и режимът на достъп до които също е специфичен и е невъзможно да се приложи за външни лица, които нямат съответното ниво на достъп до класифицирана информация и не са обучени.
В този смисъл, такова е становището и на началникът на отбраната, с посочените изменения в § 6 и в § 21 се предлага отмяна, която създава една празнота в закона по отношение на това на кого ще се възлага дейността за регулиране на организацията на работата във военните пристанища, което досега съществуваше и в този смисъл като финал нашето предложение е:
Комисията днес да обсъди възможността да отпадне § 6 от проектозакона относно изменението на чл. 61, § 21 относно промяната на чл.104, ал.2, § 36, т.4 относно изменението на чл. 115 м, ал. 1, т. 5.
Следващите ни две забележки са чисто технически, в смисъл да се заличат думите „от река Дунав” в § 47, защото по този начин дефакто се въвежда само изискване за река Дунав и отпада изискването за морските пристанища - в т. 2, буква „в” от законопроекта, това сме го изписали и § 2 от допълнителните разпоредби, и към § 54 ал. 2 от проекта – след думите Изпълнителна агенция „Морска администрация” да се добави и Министерство на отбраната по отношение на военните обекти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Маркова.
Ние сме се разбрали от всяко министерство един човек да вземе думата, защото в противен случай няма да проведем заседанието на комисията, а в случая имаме над 12 организации и министерства, на които ще дадем възможност да вземат отношение. Вие в общи линии ни представихте предложенията и писмото, което беше изпратено до комисията и което съм изпратил до всички нейни членове. Така или иначе на днешното гледане тук няма да се вземе решение дали в тези членове ще отпадне някой от параграфите, или ще бъдат направени допълнения. Тук гледаме по същество законопроектът и неговата философия, а между първо и второ четене ще бъдат направени промени конкретно в тази насока и те ще бъдат съобразени съответно с вашето писмо и от народните представители, така че най-вероятно ще имаме възможност да се срещнем още веднъж. Благодаря ви за участието.
Давам думата на представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н ЛЮБОМИР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Казвам се Любомир Петков, началник отдел „Проекти” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Тук съм да изразя нашата подкрепа, на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма към предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пристанища, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Този закон нас ни касаеше в следния аспект: във връзка с реализирането на проекти за изграждане на енергийни обекти на морското дъно в границите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България бе установено, че е налице законова празнота по отношение на учредяване на ограничени вещни права за строителство на горепосочените обекти, както и относно останалите процедури по проектирането, разрешаването на строителството, изграждането на зони, въвеждането им в експлоатация.
Изграждането на енергийни обекти през територията на страната се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията, Закона за енергетиката, подзаконовите актове по прилагането им. Макар териториалното море и вътрешните морски води да са част от територията на Република България, върху която тя осъществява своя суверенитет, съществуващият правен режим обхваща само сухоземната територия на страната и не може да бъде използван директно за морски територии. Последните не са изброени сред териториите, попадащи в обхвата на регулиране на Закона за устройство на територията.
Режимът на вещни права, включително и на сервитутите по Закона за енергетика също е неприложим поради връзка на тази уредба с правилата на Закона за устройство на територията.
В тази връзка Законът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България урежда тази празнота в законовите уредби и нас ни устройва. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Има думата представител на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Г-ЖА ЛИДИЯ СТАНКОВА: Аз съм директор на дирекция „Устройство на територията”. С тези изменения и допълнения на Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които са изключително важни и необходими наистина се запълва една празнота. Допълненията дават изключително много правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството да одобрява подробните устройствени планове, инвестиционните проекти и разрешенията за строеж за различните видове пристанища.
В тази връзка първата обща бележка е навсякъде да се предвиди възможност за делегиране на правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на повече места е направено, но някъде все още липсва.
Като цяло искам да кажа, че подкрепяме законопроектът и ще направя няколко препоръки за подобряване на законопроекта. С парцеларният план – подробният устройствен план по чл.52, ал.1 следва да се определят освен трасето на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура и съответните сервитути по Закона за енергетиката и други специални закони, както и зоните за безопасност на корабоплаването. Може би да се допълни чл.52, ал. 1, т. 1.
Втората препоръка е: за подводните линейни обекти на техническата инфраструктура е определен реда във вътрешните морски води и териториалното море, но липсва ред за разрешаването им в прилежащата зона на териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона. В континенталният шелф е казано най-общо в чл.43, че става по споразумение със заинтересованата държава. Може би в един общ текст да се предвиди, че в това споразумение трябва да се определи органът, който да приеме проекта и да разреши строителството. За изключителната икономическа зона липсва каквато й да било регламентация, така че в тази част законопроектът би трябвало да се допълни.
В някои текстове е останало изискването за изработване и на Генерален план, освен на подробен устройствен план, включително правото на строеж. Обемът на правото на строеж е предвидено да се определи по Генерален план. Ако се настоява да остане и Генералният план, освен подробния устройствен план, би трябвало да се даде определение на Генерален план по смисъла на този закон – Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
В чл. 112а, ал. 9 е предвидено визата за проектиране да е извадка от Генералния план. По смисълът на ЗУТ визата е извадка от одобрения подробен устройствен план.
Една обща препоръка. Тъй като за различните видове пристанища е разписан ред за приемане, одобряване на подробни устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж, той в общи линии е един и същ. Законът би спечелил като обем, ако се предвиди един общ ред за одобряване на ПУП, одобряване на инвестиционни проекти, и той да важи за всички новопредложени тук в закона.
В § 47, т. 41 е дадено определение на „подводен линеен обект на техническата инфраструктура”. Това определение се разминава и би следвало да се приведе в съответствие с определението в ЗУТ. В така предложеното определение са пропуснати брегоукрепителни, брегозащитни, геозащитни съоръжения. Нефтопроводите са дадени към обектите на транспорта, така че много лесно може да се допълни, като се уеднаквят двете определения.
Това са общите ни препоръки към законопроектът и пак подчертавам, че го подкрепяме.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви много и ще Ви помоля да ги дадете в писмен вид, за да може с всички тези препоръки, които споменахте да се запознаят всички народни представители, да може да минат и през експертите и съответно което е необходимо да бъде допълнено към законопроекта.
Г-ЖА ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ние сме ги казали и в Комисията по регионална политика и благоустройство. На разположение сме за допълнителни пояснения.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
От името на неправителствените организации има думата кап.Никифор Герчев.
Кап. НИКИФОР ГЕРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди всичко искам да изразя благодарността към Вас и към уважаемите господа депутати за предоставената ни възможност на този форум да изразим своето мнение и веднага започвам с първият най-важен въпрос, предложен в законопроекта.
Ние казваме „да” на предлаганите промени, отнасящи се до предстоящото реализиране на проекти за изграждане на енергийни обекти на морското дъно в границите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България.
Ще чета, за да мога да спестя време.
Ние считаме, че те са правилно обосновани, имат публично правен характер, т.е. съответстват на философията и смисъла на цитирания закон и ги подкрепяме.
Обосновката затова. Съгласно действащите принципи в законодателството дейностите в защитените морски зони могат да бъдат регулирани или забранени във връзка с целите на опазването и използването им. Това с проектът се прави.
В случаят тези промени засягат еднопосочно интересите на държавата и обществото и имат положителен характер. Също важен аргумент, който способства за положителното ни отношение.
В съществуващият правен режим Закона за устройство на територията обхваща само сухоземната част на територията на страната и не може да бъде използван директно за въздействие върху останалата морска част на територията ни. Нов аргумент към положителното ни отношение.
От друга страна съществуващата специална уредба за морски териториални пространства в Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в Законът за управление на Черноморското крайбрежие не регулират изграждането на енергийни подводни линейни обекти, следователно и това налага тази промяна.
Допълнителни трудности създава пак Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България , където е регламентирано само изграждането на нови и разширението на съществуващите пристанища, но не и строителството на енергийна инфраструктура в границите на вътрешните води и на териториалното море. Също позитивно отношение, защото това е сторено в проектът, който сте подготвили.
Разпоредбите на Законът за управление на Черноморското крайбрежие касаят само част от акваторията на Черно море, попадаща в зоната на близкото ни Черноморско крайбрежие и не се разпореждат с цялото национално пространство, което е покрито с пълен суверенитет.
Мога да изброя още много други аргументи, но считам че тези са достатъчни.
Съвсем незначителни бих казал редакционни поправки предлагаме. Господин председател, ние дадохме мнение, сега го допълваме и още в предишното отбелязахме, че е необходимо , там където в чл. 52б и чл. 52в, съответно ал. 2 и ал. 3 е записано „лицата по чл.8 от Кодекса за търговското корабоплаване”, да бъде заменено с „Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, Министерство на отбраната, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, дотолкова доколкото в самия чл. 8 на КТК не са посочени останалите две министерства, а считаме че това е съществено важно и има отношение. Въпросът е до решение на комисията.
Обосновка затова няма да правя.
Имаме дребни забележки по отношение на някои от текстовете на закона. Подкрепяме съответно Министерство на отбраната по отношение на ролята и значението на Хелиографската служба, чл.4. Ние считаме, че добавянето в морето известие на корабоводителите не е подходящо, не е необходимо да става промяна. Ще отворя една скоба само да кажа, че от създаването на закона, от създаването на различни други международни конвенции, включително и на този текст с обсъждането на тези съобщения, които се дават чрез Хелиографна служба са един от участниците. Твърде много години минаха оттогава, но в тези всички неща съм вземал участие и съм запознат.
Същите изменения, която се предлага в чл.85, ал.1, където се поставя отново Изпълнителна агенция „Морска администрация”, считаме че трябва да отпадне и да си остане Изпълнителна агенция ”Проучване и поддържане на река Дунав”. Традицията в тази агенция е от турско време още. Това е един от много съществените моменти, от 1950 година съществува тази агенция под различни наименования и тя вкарва в своята работа всичко. Подробно мнение и обосновка е направена в документа, имате възможност да се запознаете, няма нужда сега да философствам по него.
Има и някои други неща, например по някои от текстовете, които трябва да бъдат коригирани – чл.13, ал.2 и чл.28. „В случай на бедствие веднага да уведоми капитана на най-близкото пристанище”. Позволявам си, господин председател да ви кажа следното: първият ни президент д-р Желев ратифицира Конвенцията за международно морско право, ратифицирана е Конвенцията за морско търсене и спасяване. Навсякъде вече нещата минават в така нареченият Морски спасителен координационен център, който е в рамките на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Това старо понятие от времето на „Титаник” трябва да бъде заменено. Ваша воля, ако искате направете го.
Имам още някои други дребни предложения имаме, например по отношение на забраната за ползването на Инмарсат. По създаването на Инмарсат имам лично участие, по космическата система Коспас Саст също и много добре съм запознат.Беше сложено това ограничение на базата на реципрочност. Даваме на другите да говорят в наши пристанища през Космоса, ако и те ни дават. Това беше направено с цел активиране на целият свят да може да ползва системата. Сега вече е смешно. Конкретен пример. При гибелта на „Коста Конкордия” над 20 сигнала има подадени от самите пътници от клетъчните телефони, така че това е трудно управляемо и вече доста остаряло интелигентно мислене.
Общо взето разбира се този закон има нужда от поправки и това, което вие предлагате е полезно и навременно. Да не се губи време във връзка с един много важен въпрос, от който има интерес не само държавата, но и цялото общество.
От тази гледна точка ние както се казва „с две ръце” подкрепяме законопроекта. Иначе казано самият закон има много трески за дялане, с това ще завърша, господин председател.
Само като погледнем чл.2 разбираме, че това е горе долу като промяна на чл.1 на Конституцията от 1970 година – партията начело. Не може , законът е публично построен, много е важен, много неща са правени, затова има нужда и от още поправки, много неща са вкарани по пристанища и т.н. и той става твърде обемен, твърде сложен, твърде труден.
Да вземем например чл.2: „улесняване на морските и речните връзки; осигуряване на равностоен достъп до пазара на пристанищните услуги”. Това са частно правни материи, те имат място в КТК.
С това завършвам, благодаря за вниманието, господин председател.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Аз също Ви благодаря.
Давам думата на господин Богдан Богданов от Българска морска камара.
Г-Н БОГДАН БОГДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да преповтарям мотивите, които изтъкна капитан Герчев. В голяма степен те се препокриват и с нашите виждания, предвид виждането на Българска морска камара.
Категорично подкрепяме измененията и допълненията на закона и считаме, че те са навременни предвид стратегическа задача, която стои пред държавата за изграждането на Южен поток.
Ние се постарахме да подготвим коментар и становище, което изпратихме. Предполагам, че след това вашите колеги ще имат възможността да го прочетат. Предвид краткото време, аз нямам възможността да ги чета една по едно, мисля че е безсмислено.
Основно те са свързани с проблемите на пристанищата, най-вече пристанища по чл. 107 ,чл. 108 и чл. 109 с таксите, със според нас неравнопоставеността между рибарски, яхтени и специализирани пристанища, но те понеже са 7 листа, нямам намерение да ги чета.
Искам само да кажа няколко неща по отношение на технологията на подготвяне на проектите. Считам, че ако работим в по-тясна връзка, нещата ще бъдат много по-добри. Когато се подготвят такива проекти, а предполагам нямате никакво съмнение, че Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е основополагащ за морската индустрия. Редно е в подготовката на такива проекти да участват представители на науката, , на бизнеса и на неправителствените организации. Между другото ние рядко имаме възможност да присъстваме на такива обсъждания. Ако това нещо се случи, което ще бъде в пълен унисон с решенията на Министерският съвет от 20 юни 2012 година, считаме категорично, че качеството на законите, които се приемат , имащи отношение към морската индустрия, ще бъде далеч по-добро и тогава кое е най-важно за един закон- да бъде кратък, ясен , разбираем, терминологията да бъде точна. Няма да ви давам примери, тук капитан Герчев спомена. Голям дебат между другото имаше във Варна по отношение определенията за вълнолом и мол. Когато се привличат специалисти, тази морска терминология в много голяма степен ще бъде изчистена.
Даваме си ясна сметка, че сега не е моментът да се говори за пренаписване на този документ, но искам да изразя нашето желание от една страна и вярата ни, че в близко бъдеще ще започнем работа по неговото пренаписване по една много проста причина. Ние през годините многократно сме заявявали, изразявали сме и писмени становища, че това е един закон, в който се обсъждат теми, свързани с морето, с реката и с пристанищата. Имаме готовност да окажем пълно съдействие, правили сме го през всичките тези години с най-голямо удоволствие.
Използвам случаят между другото да поставя един въпрос, който не е свързан пряко с разглеждането на този законопроект, но лично мен много ме тревожи, защото не съм прочел нито коментари, нито анализи по тази тема, знаейки че започва проучване на нашия континентален шелф. Лично аз смятам, че нашето законодателство има една много голяма празнота в това отношение и се нуждае от спешно попълване както по отношение на законодателството, така и по отношение на подготовката на институциите , имащи пряко отношение към този въпрос.
С това приключвам. Становищата, които подготвихме не само от името на камарата сме ги предоставили както казах. Ако имаме някакви въпроси готов съм да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Богданов.
Давам думата на проф. Владимиров. Заповядайте.
Проф. ИВАН ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин председател, господа и госпожи членове на Постоянната комисия, уважаеми гости, запознаването с проектозакона за изменение и допълнение на Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България показва, че предложенията за изменение и допълнение са добре мотивирани в мотивите, обосновани са в мотивите, но самият законопроект се нуждае от допълнително съгласуване с разпоредби, които не се изменят. Например в една от разпоредбите, които се изменят е написано, че освен вътрешните морски води се пише „акваторията на пристанището и прилежащите към нея”.
Член 6 от самият закон, който сега се предлага да бъде изменен предвижда, че пристанищата, включително и акваторията влизат в вътрешните морски води, там целите заливи дори са включени във вътрешните морски води. Тук се нуждае текстът от съгласуване.
Освен това препратките към други закони, включително към Кодексът на търговското корабоплаване не са съобразени със самите текстове, които там се съдържат. Например, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на отбраната са посочени в текста на закона, а тук се пише друго. Аз оставам настрана, че министерствата не са органите на изпълнителната власт, там е трябвало да има термин – министрите на тези министерства и понеже не се преработва, изменя и допълва кодекса, той само търпи частични изменения. Заличават се някои текстове от тях, но трябва да се съобразят с написаното там. Затова трябва да стане: „ръководителите на съответните министерства”, с тях да се съгласува.
На други места се предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издаде наредба, вместо Министерски съвет, както досега е предвидено, без да се обвърже със съгласуване със заинтересованите министерства. Вярно е, че правилникът на Министерския съвет предвижда съгласуването на предложенията, но една такава категорична разпоредба, че се дава право на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издаде наредба по въпрос, който засяга няколко министерства и Държавна агенция „Национална сигурност” не бива да остане с такава категоричност. Министърът ще издаде наредба да уреди отношения.
Два допълнителни въпроса.
Първо. В Българската асоциация по морско право също така съществува убеждение у всички нейни членове, че този закон, Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България представлява един конгломерат, който ако продължава така да се развива става много труден за прилагане. Освен това те са международни материи, трябва да се съобразяват с различни международни договори. Също така пристанищата трябва да бъдат съобразени с Женевската конвенция от 1923 година за тези пристанища. Действително има няколко съгласувани, колкото се отнася до тарифите, но цялостно съгласуване няма. Колкото се отнася до речните превози, имаме Будапещенската конвенция от 2001 година, която България ратифицира и все по-наложително става да се отдели тази материя, за която в Кодекса на търговското корабоплаване е предвидено да се прилагат разпоредбите за морето. Те са съвсем различни и ние ако продължим така да прилагаме Будапещенската конвенция за превозите по вътрешноконтиненталните водни пътища.
Ако ми предоставите е-мейл адреса, ще дам тези бележки във вид, който позволява да се направи конкретно обсъждане.
Последното, което искам да кажа има принципен характер. Указът на търговското корабоплаване на Република България е от 1953 година, издаден при съвсем други условия, частично отменен по отношение на морето, без да се конкретизира какво точно се отменя. Сега остава в действие и противоречие не само с Кодекса на търговското корабоплаване, но и на този закон, който е тук, вътре има разпоредби, които противоречат.
Съгласно чл. 11 от Законът за нормативните актове един нормативен акт се отменя изрично, а този указ няма кой да го отмени, освен Народното събрание и затова аз предлагам да се допълни в Преходните и заключителните разпоредби, че Указа за търговското корабоплаване, обнародван, изменен и допълнен се отменя. Аз ще представя в писмен вид предложенията , за да може да се обсъждат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, проф.Владимиров.
Давам думата на г-н Жорж Дерелиев – Бургаска морска асоциация.
Г-Н ЖОРЖ ДЕРЕЛИЕВ: Благодаря, господин Вълков.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, във връзка с проведеното на 10 декември 2012 година в Бургас обществено обсъждане на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, предлагам на вниманието ви становището на Бургаска морска асоциация.
Отчитайки натрупаният до момента опит , необходимостта от усъвършенстване на законовата уредба по отношение разширението на съществуващите и изграждането на нови пристанища, пристанищни съоръжения и обекти на техническата инфраструктура, разположени по акваторията и върху морското дъно, изразяваме положително становище по законопроекта и предлагаме в допълнение следното:
Към § 19 по отношение на чл.103а. Да се създадат критерии, по които Министерски съвет да разграничи пристанищата за обществен транспорт, на пристанища с национално значение и пристанища с регионално значение. В настоящият закон и предложеният законопроект липсват такива.
Законовата норма, че пристанищата с национално значение са публична държавна собственост не бива да се използва като аргумент за определяне, тъй като собствеността в Република България е равнопоставена.
Според нас е по-правилно да се позовем на значението им за икономиката на цялата страна и на съответните райони и обхвата на дейностите и видовете товари, обработвани в съответните пристанища, защото иначе няма резон да бъдат разделяни на пристанища от национално и от регионално значение, след като извършват една и съща търговска дейност.
Второ. Към § 20 по отношение на чл.103 в. От предложеният текст не става ясно кой ще поддържа оперативната акватория в пристанищата с национално значение.
Необходимо е уеднаквяване на законовата норма. Възможностите са да бъде предметът на дейността на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура по аналогия с регионалните пристанища, където тези дейности се предоставят на собственикът на пристанището, или да бъдат предоставени като право на оператора на пристанището концесионер, държавно или дружество оператор собственост на държавата. Това ще уеднакви режимът доколкото и сега тази дейност е възложена на концесионерите по силата на концесионния договор.
Към този втори булит, господин Вълков имаме допълнително пояснение, което ще внесем.
Трето към § 25 по отношение на чл. 111а, ал.2. Да се разреши тези обекти да бъдат изграждани не само в акваторията на Черно море, но и в устията на реките, вливащи се в него. Тук се има предвид да се изграждат лодкостоянки, места за убежища на рибарски лодки, на малогабаритни лодки със спортна или развлекателна цел, за да могат да се укриват при лошо време или други лоши метеорологични условия. Това касае реките Камчия, Ахелой, Дяволска която излиза на Приморско, Ропотамо и Резовска.
За тези обекти има определено финансиране по оперативна програма Рибарство и черноморските общини ще имат възможност да кандидатстват и да изграждат такива обекти в устията на споменатите реки. И в момента рибарските лодки се укриват на тези места при лошо време, но липсват и елементарни условия да бъде това направено безопасно.
Четвърто. Към § 37, по отношение на чл.115о. Изготвяйки седемгодишната програма за развитие на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура да бъде задължено да подложи на обсъждане от всички заинтересовани страни и да я съобрази с одобрената от концедента инвестиционна програма на концесионираните пристанища.
Същата процедура да се отнася и по отношение на годишната програма за пристанищата с национално значение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Дерелиев.
Преди да дам думата на вносителите на законопроектът искам да направя едно пояснение за гостите и народните представители. Бяха направени две обсъждания в градовете Варна и Бургас, на които присъстваха морските обществености, така че е направено допълнително обсъждане на законопроекта, освен качването му на сайта на Министерски съвет и на сайта на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Бих казал, че този закон наистина се подготвя повече от две години. Имаше направена работна група и ще помоля от страна на вносителите да ни запознаят все пак от кои организации, министерства , съответно асоциации са били поканени и са участвали специалисти при изготвянето на тези промени, ако има такава възможност в момента. Да не се впускат в подробности по отношение на току що направените кратки изявления. Ще имаме възможност в работен вид да го направим.
Имате думата, господин Киров.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря на всички участници, които имаха възможност да се изкажат по законопроекта в чието изработване и аз съм участвал. Струва ми се като цяло положителните становища могат само да говорят добре и за качеството на законопроектът, който е предоставен на вашето внимание.
Във връзка с въпросът ви, както е посочено и в доклада на Министерски съвет и в мотивите на този законопроект, той е изработен въз основа на концепция, която е приета от работна група, назначена със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков през 2009 година. Въпросната заповед е допълнена през 2010 година. Със заповед РД- 0812 от 12 януари 2010 година, за членове на работната група като представители на неправителствения сектор са привлечени господин Румен Николов като представител на Българската асоциация на корабопритежателите, г-жа Йорданка Бонева като председател на Българската асоциация на корабните брокери и клиенти, господин Павел Маринов като представител на Българската морска асоциация, господин Данаил Папазов като представител на Българска морска камара и господин Лъчезар Братоев като представител на сдружение Българска асоциация на яхтените пристанища. Както виждате, при изработването на концепцията , въз основа на която са разработени тези конкретни законови текстове е имало представители на доста широк кръг неправителствени организации, които представляват различните интереси, които са ангажирани в дейността на пристанищата и в този смисъл е и фактът, че е постигнат такъв баланс между интересите на отделните участници в пристанищната дейност.
Що се отнася до конкретните предложения и бележки, които бяха направени от уважаваните представители на неправителственият сектор, ние ще ги разгледаме подробно и в случай че желаете, ще ви представим становище по тях.
Безспорно няма съвършен законопроект и всякакви предложения, които могат да допринесат за усъвършенстване са добре дошли. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Колеги, имате възможност за изказвания, становища.
Принципно всички обсъждания минаха с положително становище по законопроектът, като бяха направени кратки бележки почти от всички участващи. Аз лично смятам, че ще бъдат приети и обсъдени всички предложения, които се представят в писмен вид.
Заповядайте, господин Исмаилов.
Г-Н КОРМАН ИСМАИЛОВ: За мен стана ясно, че рамката и основата е добра, тъй като по същество не чухме някакви сериозни несъгласия. Определено има много неща, които могат да бъдат обмислени, които могат да бъдат добавени, анализирани и прецизирани, което както самият Вие казахте може да се случи преди второ четене на закона, така че продължаваме напред.
Аз подкрепям законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин председател, аз искам да се присъединя към това, което каза колегата Исмаилов. Наистина има доста неща, които трябва да се направят по законопроектът, доста предложения прозвучаха. Смущаващо е това, което чухме от Министерство на отбраната и именно там трябва да се насочат усилията, за да може да се изгладят тези разминавания, ако мога така да кажа.Ние бихме могли да върви напред като приемем законопроектът на първо четене.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз смятам, че законът е много навременен, важен, даже в някои отношения има закъснение. Ефектът му черноморските общини, въобще към страната ни ще бъде много добър и голям. На обсъждането, което аз правих във Варна присъстваха огромен брой организации и заинтересовани лица, документите са при мен, има много, изключително интересни предложения, които ще обсъдим по-нататък и ще ги направим навреме.
Аз искам да кажа, че нямат основание военноморските сили да се притесняват, но естествено че ще бъдат приети по същество и в конкретика нещата, които ги притесняват. Това лично аз ще го следя като бивш офицер от военноморските сили, ясно ми е какво ги вълнува точно.
Предлагам ако няма други изказвания, господин председател, да пристъпим към гласуване.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря ви, господин Атанасов.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, който е за законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. – за първо четене, моля да гласува „за”.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев , Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12.10.2012 година и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Вълков и група народни представители на 29.11.2012 година – за първо четене.
Уважаеми колеги, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не е водеща по настоящия законопроект.
По тази точка присъстват:
Представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Г-н Емил Алексиев – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Г-жа Цвета Караилиева – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Представители на Комисията за защита на потребителите:
Г-н Христо Трендафилов – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и човешки ресурси”
Представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-жа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения”
Представители на Комисията за регулиране на съобщенията:
Г-н Веселин Божков – председател
Г-н Константин Тилев – член
Г-жа Ирина Романска - член
Г-жа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна”
Неправителствени организации:
Г-жа Женя Момова – Виваком
Г-н Мехти Меликов – АБРО
Г-н Йордан Лилов - АБРО
Г-жа Мариана Брашнарова – Българска асоциация на комуникационните агенции
Г-н Росен Мисов – изпълнителен директор на Българска асоциация на рекламодателите
Г-н Господин Йовчев – М Тел
Давам думата на господин Такоров като съвносител на първият законопроект да го представи на народните представители.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, ще се опитам да бъда съвсем кратък защото болшинството от гостите, които вече на трета комисия присъстват на обсъждането на този законопроект.
Аз съм убеден, че колегите народни представители са се запознали с мотивите на законопроекта и затова още се опитам да бъда съвсем кратък при неговото представяне.
В него има три така да се каже подточки, които се мъчи да реши представения от нас законопроект. Първият е в областта на злоупотребите, които станаха известни от страна на мобилните оператори при подновяването на сключени срочни договори или така наречените договори по телефона. Обаждайки им се, хората не могат да разберат за какво се касае и едва на следващият месец се плащат сметките и разбират, че те имат нов подписан срочен договор с нови тарифи, с нови цени и това вече стана практика. Дори аз на някои от колегите, които бяха в Комисията по култура казах, че мога да предоставя и писмо, което е писано от един от кабелните оператори, където се пише писмо за устройството за мобилен интернет, флашката на която е записано до нея, че е разговаряно и е дала съгласието да подновяване на новия договор.
Искаме подновяването на нов договор да става единствено чрез подписване от страна на потребителя, въпреки че този проблем е решен в Законът за електронните съобщения и там е написано, че писмен договор не може да се подменя, трябва да се подмени с ново, писмено споразумение. Ние искаме това нещо да бъде записано и в Законът за потребителите, за да може да отпадне и тази възможност да се спекулира с този начин на преподписване на договори, защото всички знаем, че такъв раздел в Закона за потребителите има и именно ние предлагаме в чл.50 от Закона за потребителите този текст, да се отнеме правото тези договори да се подновяват без да има писмено съгласие от страна на потребителя.
Второто, което касае нашият законопроект се отнася до доставката на телевизионни програми, които са разпространени от лицензирани оператори и виждате този текст колко е актуален в момента именно със спора, който се води между Булсатком , бТВ и Медиагруп. Ако този закон беше приет по-рано, сега в момента всички абонати на Булсатком, които не са доволни от това, че в основният пакет, който им е предложен от кабелния оператор или по-точно Булсатком, можеха в едномесечен срок с предизвестие да прекратят договора си и да се насочат към друг кабелен оператор. В началото на договорът те са подписали за определен пакет от телевизионни програми и този пакет се нарушава. Сега в момента Булсатком казва: „Ние ще ви дадем 20 други”, да 20 други, но хората искат в пакета който са подписали да гледат 5-те програми на бТВ и на Медиа Холдинг.
Аз мисля, че този текст, който ние го предлагаме е актуален и именно спорът, който сега в момента се води наистина доказва актуалността на този текст, който го предлагаме.
Третото, което се отнася за нашия законопроект. Искам да кажа, че при досегашното обсъждане в други комисии ние се съгласихме да отпадне ал.4, където се казва, че промени в телевизионните програми по ал.1 не могат да се извършват без изричното потвърждение от страна на потребителя, изразено в писмена форма. Това нещо ще го предложим да отпадне между първо и второ четене, защото това е невъзможно и ние го осъзнаваме. Не е възможно всички като стане промяна на дадена програма 1 или 2, да бъдат уведомявани и те да си дават мнението и след това да продължават договора. Единственото наказание, което ще бъде към кабелния оператор ако махне някои програми от основния пакет е те да отидат и в едномесечен срок да прекратят договора, който са сключили с кабелния оператор.
Другото, което е се отнася до Закона за радио и телевизия. Това касае силата на аудиовизуалните търговски съобщения, които знаете всички, че когато се излъчват (така наречените реклами) те са с много по-силен звук, отколкото основния блок, който се излъчва в момента по различните телевизии. Ние искаме силата на звукът на рекламите да бъде същия както този на програмата, която в момента се излъчва. При разговорите, които водихме в другите комисии искам да кажа, че чл.25в ,където искаме срокът да бъде намален от 6 месеца на 3 месеца, дори решихме че е компромисно дори да отиде на 1 година представянето на договорите, които те са сключили, тъй като разбрахме, че това не е толкова наложително, не е толкова важно за потребителите.
Другият въпрос, който се повдигаше е защо именно не е в Законът за радио и телевизия, а в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за потребителите.Защото смятаме, че това касае всички потребители на тази услуга. Направих справка в Народното събрание, че има 64 такива законопроекта, които са приети в сегашното Народно събрание, където чрез Преходните и заключителните разпоредби на даден закон се променя друг закон. Това е за информация, тъй като от СЕМ и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в техните писмени предложения бяха казали, че това трябвало да бъде в отделна промяна в Закона за радио и телевизия, а не в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за потребителите. Аз ви обясних, че тази техника съществува и 64 такива законопроекта има приети в момента в това Народно събрание.
Ако има въпроси ще се помъча да отговоря, но общо взето това са трите елемента от предложения от нас законопроект.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
От името на съвносителите по другия законопроект има думата г-н Светослав Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин председател,уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще гледам накратко да представя законопроектът, който е внесен от н.п.Иван Вълков и група народни представители. Тъй като колегата Такоров беше доста обширен и доста обстойно ни запозна преди това с мотивите на неговия законопроект, нашите горе долу съвпадат с неговите, аз няма да се спирам подробно. В последно време наистина е налице нелоялна търговска практика по отношение на сключването на договори от разстояние от мобилните оператори. Зачестиха многократно случаите на оплаквания на гражданите именно от такава практика. Именно това ни накара ние като народни представители да обърнем внимание на този случай и да внесем настоящия законопроект.
Законопроектът, който ние сме внесли урежда подробно изискванията, свързани с договорите за продажба от разстояние. Целта е с него да се създаде една правна сигурност при възникване на договорните отношения между доставчиците на услуга и крайния потребител, като се опитваме да възпрепятстваме възможността за злоупотреба от страна на търговците при сключване на тези договори от разстояние по телефона във всички сектори. Предложеното изменение няма за цел да ограничи възможността на доставчиците да сключват такива договори от разстояние като алтернативна форма в търговския оборот. На първо място тя има за цел да даде едно допълнително отношение на момента, в който този договор ще влезе в сила по отношение на потребителя на съответната услуга.
На второ място ние сме предвидили една административно-наказателна санкция за случаите, в които все пак доставчикът не спази законовите изисквания, които са наложени и си позволи без да получи съответното съгласие на потребителя да сключи такъв договор.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев.
Имате думата за мнения, за становища от Комисията за регулиране на съобщенията, от Комисията за защита на потребителите, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Господин Божков, заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, първо искам да пожелая успешна работа на комисията в този семестър така да се каже.
По отношение на направените предложения. Комисията за регулиране на съобщенията разгледа исканията и излезе със свое решение и свое становище, което на вас ви е изпратено своевременно.
По отношение на предложението, внесено от господин Вълков и група народни представители. Комисията за регулиране на съобщенията подкрепя предложеният текст на чл.54а, още повече, че той има основание и още повече конкретизира целта ,залегнала в чл.4, ал.1, т.5, буква „б” на Закона за електронните съобщения, а именно осигуряване на високо ниво на защита на потребителите на съответните услуги.
По отношение на § 2 от законопроектът водещи тук са Комисия за защита на потребителите, така че аз смятам, че може би в този аспект те трябва да вземат отношение, но тъй като тези текстове не противоречат на Закона за електронните съобщения ние го подкрепяме.
Това е по отношение на предложенията на господин Вълков.
По отношение на предложенията, внесени от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов, аз се радвам, че вносителите са оттеглили ал.4, защото ние разговаряхме на предишни дебати и го изразихме специално със становище от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, така че смятам че в този аспект това е един конструктивен подход.
По отношение на текстът на § 1. Аз имам опасения и искам да ги споделя с вас, че когато се чете този текст, някак си се стеснява приложното поле. В какъв аспект.
Първо, тук говорим за продължаване на срочен договор, а не и за самия срочен договор. Може би без да се иска, но се засягат интересите на потребителите, така че ако се вкарва някакъв текст нека да бъде и за договора и за продължаването на договора.
Вторият момент, който ме смущава е това, че се говори изобщо за продължаване на договор, поне доколкото разбирам конкретната цел е именно на потребителите на електронни съобщителни мрежи и услуги или доколкото ви разбирам става дума за мобилните и фиксирани абонати. Няма го този термин, тук говорим изобщо, така че може би ще трябва да се прецизира самия текст.
По отношение на §2 от законопроекта,ал.3. Комисията за регулиране на съобщенията не възразява срещу предложеният текст, но само в случаи че забраната по § 1 на проекта бъде приета. В противен случай те ще се бият един друг, така че това са нашите бележки по отношение на § 1 и §2.
По отношение на § 3.Комисията за регулиране на съобщенията не възразява срещу текстовете на ал.1 и ал.2, ал.3, ал.5, ал.6 и ал.7 от законопроекта. По ал.4 вече говорихме и се радвам, че вие също сте отчели тези моменти.
Това е което искам да кажа.
Искам също да кажа, че по отношение на § 4 от законопроектът Комисията за регулиране на съобщенията изразява своята подкрепа по въпроса за силата на звука на търговските съобщения в програмата и за изменение на Закона за радио и телевизия в посока регламентирането на този проблем. Той е действително дразнещ, действително е арогантен, не искам да използвам по-силни думи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ:Имате думата за изказвания.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Божков, няма да вземам отношение във връзка с Вашето изказване, след това ще ви кажа защо сме приели така да го напишем.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Друг кой иска да вземе отношение.
Давам думата на представителят на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, може би първо трябва да разсея едно съмнение, че компетентната институция по законодателството и по политиката за потребителите в България е Комисията за защита на потребителите.
Комисията за защита на потребителите е един помощен орган към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, която отговаря за първоприлагането на законодателството, за всичко което касае законодателството и политика за потребителите на ниво Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, но това разбира се са само встъпителни думи, за разлика от Комисията за регулиране на съобщенията, която има съвсем друг статут. Статутът на двете комисии е различен и трябва да правим тази разлика.
Но да се върнем конкретно на предложенията по двата законопроекта.Аз ще започна с първият в хронологичен аспект. В хронологичен порядък първият законопроект е предложен от народните представители г-н Георгиев, г-н Такоров и негови колеги. Както стана ясно самият законопроект съдържа четири предложения.
Спирам се основно на първите три предложения.
Първото касае както стана ясно регламентиране и продължаване срока на договора, сключен по телефона. Становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по това предложение е известно. То беше представено в Комисията по културата, гражданското общество и медиите, където това предложение беше отхвърлено. Нашето становище по този въпрос се състои в следното: това е един въпрос, който чука на отворена врата, това е един въпрос, който е регламентиран понастоящем в уредбата на Закона за защита на потребителите – материята, регламентираща договорите за продажба от разстояние, в т.ч. и договори, сключени по телефона. Каква е нормативната уредба, която действа към този момент?
Съгласно разпоредбата на чл.52 на законът, доставчиците най-общо на услуги, разбира се в т.ч. и на електронни съобщителни услуги са задължени да предоставят определен набор елементи предоговорна информация. Един от тези елементи на предоговорната информация е за правото на потребителя да се откаже от договора в период от 7 дни, считано от неговото сключване. След като стане това нещо, доставчикът има задължението да потвърди в писмена форма на потребителя предоговорната информация, в т.ч. и правото на потребителя да се откаже от договора, сключен по телефона. Когато това нещо не се случи, съгласно разпоредбата на чл.55 на закона, този период в който потребителя има право да се откаже от договора е 3-месечен, така че това е една нормативна уредба, която е уредена в Закона за потребителите. Разбира се ние признаваме и съзнаваме, че има проблеми, но проблемите са в прилагането на закона, проблемите не са в нормативната база, поради което ние не можем да приемем първото предложение на вносителите.
Ще се върна разбира се и на втората част на второто предложение, което е направено от вносителите г-н Иван Вълков и неговите колеги народни представители.
Другото предложение, което е много съществено за нас и ние тук трябва да направим всичко възможно да разсеем, да предотвратим и да не направим пакост, ако приемем третото предложение за изменение на Закона за потребителите, внесено от господата Такоров и Георгиев. Ние ще направим нещо, което ще предизвика възбуждането на санкции от страна на Европейската комисия.
Предложението се състои в следното: да се регламентират нови изисквания към разпространителите на телевизионни програми, когато се извършва обявяването на списъка на телевизионните програми, които потребителя може да ползва. Това е материя, която е уредена отново в Закона за потребителите, материята „нелоялни търговски практики”. Съгласно уредбата, и тя въвежда изискването на Европейска директива, което има максимален характер, директивата за нелоялни търговски практики. Съгласно европейската директива, съгласно действащият Закон за защита на потребителите нелоялна търговска практика е непредоставянето на съществена информация.
Списъкът с програми на кабелни телевизии, които потребителя сключва с разпространители на телевизионни програми е част от тази съществена информация. Непредоставянето или предоставянето и след това променянето на тази съществена информация, съставлява заблуждаваща нелоялна практика, по силата на действащият Закон за защита на потребителите. Ние не бихме възразили на една такава допълнителна мярка, ако директивата за нелоялните търговски практики нямаше максимален характер. Какво означава максимален характер на дадена директива?
Държавите членки нямат право да приемат нови разпоредби, а освен това те имат и задължението да премахнат действащи разпоредби, които попадат в обхвата на директивата. Както стана ясно предоставянето на информация за сключените телевизионни програми, които влизат в така наречения списък е съществена информация по смисъла на директивата, по смисъла на уредбата за нелоялни търговски практики на Закона за защита на потребителите.
Българският законодател няма тази свобода да приема допълнителни мерки, поради което ние не можем да подкрепим и сме длъжни да бием тук тревога, защото утре ще бъде възбудена процедура за неспазване на европейското законодателство.
По последното предложение, което е внесено от народните представители Такоров и Георгиев относно регламентиране силата на звука на рекламата нямаме никакви възражения по същество, но продължаваме да твърдим, че след като това е уредба, която и понастоящем е уредена със Закона за радиото и телевизията, не е необходимо това да става чрез вторична промяна, т.е. чрез промяна на закона в Допълнителните и преходни разпоредби на Закона за защита на потребителите. Трябва да се направи директна промяна в Закона за радиото и телевизията.
По същество ние подкрепяме промяната.
Това е по отношение на първият законопроект.
Що се касае по отношение на вторият законопроект, внесен от народният представител Вълков и група народни представители отново предложението попада в обхвата на регламентиране продажбите – подновяване на договора за продажба от разстояние.Нашите аргументи са същите. Това е една материя, която е уредена в Закона за защита на потребителите. Да, тук обаче ние трябва да направим едно пояснение. Междувременно през м.ноември 2011 г. беше приета нова директива за правата на потребителите, която отменя действащата нормативна уредба, в т.ч. и на Закона за защита на потребителите за продажба от разстояние. Разбира се тя не е влязла в сила. Държавите членки имат задължението да въведат тази нова уредба, която действа по нов начин и предоставя по-големи правомощия на потребителите – правото на отказ не е в 7-дневен период от сключването на договора, а в 14-дневен срок, по-детайлна уредба, с по-голяма степен на защита , по-голяма е предварителната информация, която трябва да бъде предоставена на потребителите, договорната информация, в т.ч. и продажбите по телефона. Има известни различия между уредбата в новата директива за правата на потребителите в частта продажба от разстояние от една страна и старата действаща директива, която все още действа по отношение на продажбата от разстояние, която е по настоящия Закон за защита на потребителите.
По принцип ние нямаме нищо против в крайна сметка, но разбира се с уговорката, че това е едно частично изменение и новата директива така или иначе трябва да бъде въведена в края на годината.
Ние по принцип може да подкрепим предложението на н.п.Иван Вълков и група народни представители, но правим едно съществено допълнение, именно възползвайки се от новата директива за правата на потребителите.
Новата директива също има максимален характер, дава опция на държавите членки и казва следното: държавите членки могат да предвидят , че търговеца (когато говорим за продажби по телефона) е длъжен да потвърди предложението си до потребителите, както и че потребителя ще бъде обвързан с предложението едва след като го е подписал или след като е изпратил писменото си съгласие.
Поради тази причина ние предлагаме разпоредбата в чл.54, както се предлага от н.п. Иван Вълков и група народни представители да бъде разширена с това изречение с опцията, предвидена в чл.8, ал.6 на директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите в частта „договори от разстояние” и продажба по телефона. Това е нашето становище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания.
Г-Н КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Господин председател, уважаеми членове на комисията, аз имам едно редакционно предложение.В поправките, посочени от господин Такоров се говори непрекъснато за силата на звука. В техниката и в медийното пространство няма сила на звука, има характеристика на звука. Много често рекламите, които се излъчват по радиото и телевизията са със същата сила на звука, както се изразявате, но на практика те са компресирани и затова звучат различно. Благодаря ви.
Г-Н ХРИСТО ТРЕНДАФИЛОВ: Уважаеми господин председател, аз съм от Комисията за защита на потребителите и искам само да кажа, че ние сме напълно съгласни с мнението, което изразиха колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и подкрепяме тяхното становище по двата законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Има думата представител на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, по отношение на първият законопроект, представен от н.п. Румен Такоров и останалите съвносители г-н Георгиев и г-н Мерджанов и конкретно първия параграф, касаещ продължаване на срочни договори и включването на изискване за изрично съгласие на потребителя, бихме искали да отбележим, че подобна норма вече съществува в чл.229 а от специалния Закон за електронните съобщения. В този смисъл предложението от уважаемите господа народни представители за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите би следвало да е от общ характер, да урежда взаимоотношенията не само между абонати и предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, а въобще между търговците и потребителите, като имам предвид търговците от останалите сектори на икономиката.
Принципната позиция на министерството е подкрепа за всякакви инициативи за ограничаване на нелоялните търговски практики.
По-нататък бих искала да продължа с останалите предложения на уважаемите господа народни представители, конкретно § 3, касаещ телевизионните програми, изричното им изброяване в договорите. Смятаме, че отново в специалният закон, т.е. не в общия Закон за защита на потребителите, в Закона за електронните съобщения понастоящем отново съществуват подобни норми. Те са както елемент от общите условия, така могат да са елемент от индивидуалните договори при общи условия.
А именно в общите условия, това е чл. 227, ал. 1, т. 3, в който могат да бъдат изброени видовете, описанието на услугите и тяхното качество, за които се абонира абоната. Предвидени са и правомощия също така регулаторният орган да се намесва на всеки един етап чрез задължителни указания по отношение на съдържанието било на общите условия на договорите, а също така и по отношение на съдържанието на индивидуалните договори при общи условия, сключени между абонати и предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи. Също така съгласно Законът за електронните съобщения, това е чл.230 абоната има право да прекрати своя договор, в случай че измененията в общите условия по инициатива на предприятието, като той може да се възползва от това свое право, без да дължи неустойки и в случай, че не е бил предизвестен с едномесечно предизвестие.
Що се касае до предложението, свързано със силата на звука и аудиовизуалните търговски съобщения, принципната позиция на министерството е , сходно с изложението на останалите колеги, че подобна норма би следвало да е в рамките на ВРТ, но може би е удачно да се помисли преди да се заложат евентуални минимални изисквания и за саморегулация. Доколкото ми е известно ние съща сме участвали, в България съществува такъв Национален съвет за регулация, тук виждам представители на браншовите асоциации, също така и институциите участват. Може би първо да се видят резултатите от дейността на този съвет, аз доколкото знам вече те имат успехи в редица сфери, и след това да се помисли ако няма ефект за въвеждане на конкретни минимални изисквания в Закона за радиото и телевизията.
По отношение на следващият законопроект, внесен от н.п.Иван Вълков и група народни представители, министерството подкрепя това предложение принципно, но считаме че влизането в сила следва да е обвързано не с датата, която доставчика е получил съгласието от потребителя, а да се има предвид и този 7-дневен срок, в който потребителя може да ревизира съгласие и отново тази норма ще е обща, ще касае всички останали сектори на икономиката. Нямаме бележки по отношение на административно-наказателната норма.
Искам още нещо само да допълня по отношение на предложения чл.54 а. Разбираме, че сега злоупотребите са по телефона, но не е ли удачно да се предвидят и останалите технически средства, а именно сключени договори от разстояние, по интернет и т.н., за да има нормата по-дългосрочно приложение, иначе я подкрепяме. Благодаря ви.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз съм изпълнителен директор на АБРО. Може би добре стана че вземам думата след колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото един естествен преход ще направя по нашата тема. Нашата тема е засегната в първият законопроект на господата Георгиев, Такоров и Мерджанов. Става въпрос за следното. Днес тук за среща се записаха изпълнителните директори на трите основни организации, представителни в индустрията на рекламата. Това са Българска асоциация на рекламодателите, Българската асоциация на комуникационните агенции и Асоциацията на телевизионните оператори – АБРО. Може би трябва една много кратка хронология на събитията да се опитам да дам, защото във връзка с този законопроект дискусия направихме и в рамките на заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
В интерес на истината Съветът за електронни медии излезе с инициатива още през лятото във връзка с нормализирането на звука в рекламите. По-късно нашата индустрия веднага разбира се започна вътрешен дебат по този въпрос. Трябва да признаем разбира се и отговорната намеса на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, която проведе Кръгла маса на 14 ноември м.г. по въпросите на регулирането на звука в рекламата и мога да кажа следното.
В рамките на дискусията досега в тази комисия аз разбирам подкрепата, която законопроектът имаше от страна и на регулатора, на КРС. Подкрепата от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Комисията за защита на потребителите. Ние също подкрепяме решаването на този проблем, но имаме специфичен инструментариум, който смятаме за максимално ефективен и предложихме и в Комисията по културата, гражданското общество и медиите, ще я предложим и тук, като мисля че предвид времето между заседанията на двете комисии, тук можем да се похвалим и с много конкретно развитие по този въпрос. Както колегата преди мен вметна Националният съвет по саморегулация като орган по саморегулация по отношение на търговската реклама, той действа ефективно от години. Мисля, че вече и в публичното пространство се наложи, знаят го хората, страшно много жалби получават в този съвет и това е ефективен контролен орган по отношение на търговските съобщения, който разбира се допълва законовите положения, свързани с търговските съобщения и ги доразвива в правила, които са значително по-строги, а такъв е и принципа на саморегулацията, от това което предвижда закона.
Нашето предложение беше регулацията на нивата на звука в рекламите да се подчини на режим, аналогичен на правилата за търговска комуникация, което е прилагано от Националния съвет за саморегулация и в този смисъл предложихме регулацията на звука на рекламите да бъде качен на платформата на саморегулацията. Това беше добре прието от Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
С днешна дата можем да оповестим в аванс общото споразумение на индустрията за регулиране на звука на рекламата, а това е едно голямо споразумение между рекламодателите, комуникационните агенции и медиите, с което се приема единен стандарт за регулация на нивата на звука на рекламите, разработен на основата на препоръка на Европейския съюз по радиоразпръскване, препоръка № 128. Доколкото този проблем той не е български, не е изолиран, не е наш, този проблем се наблюдава в цяла Европа, ако щете и в Съединените щати. Има международен стандарт, който е приет. На базата на този стандарт, без да се отклоняваме от него, разработихме единния стандарт за регулация на звука на рекламата. Той още следващата седмица ще се подпише и оповести. Нека да използвам същото сравнение, това е въпрос който чука на отворена врата, той не е решен само защото не е поставян може би до момента.
Противопоставяме се на законовото уреждане в момента на този въпрос и смятаме, че трябва да се даде шанс на общото споразумение да покаже ефективността си. Ние сме сигурни, че въвеждането на техническият стандарт автоматично ще реши този проблем по силата на факта, че до момента не е имало стандарт, към който да се придържат рекламодателите, вече той е изработен и сме абсолютно уверени, че ще действа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, имате думата за изказвания, задаване на въпроси към вносителите.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин председател, колеги, на мен би ми било интересно каква е реакцията на г-н Такоров по това, което чухме току що. Аз в момента изказвам лична позиция. Предложението за регулиране на звука го намирам на място и точно. Сега обаче малко ми е трудно да реагирам веднага на това, което чувам тук от колегата представител на АБРО. Това някак си като че ли изцяло променя ситуацията и на мен ми се ще да го обмислим това нещо, да не се прибързва с някакво решение.
По отношение на двете предложения като цяло има логика и в двете. Господин Такоров, не съм напълно съгласен с всички текстове във вашето предложение, господин Такоров, и то не защото сте от друга политическа сила, но мисля че може да се постигне консенсус при оглеждане на конкретните текстове.
Основното според мен е да премислим как да реагираме на тази постъпила информация, която според мен променя съществено нещата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин Такоров, имате думата.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Меликов направи това изявление и в Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Аз си мисля друго. Законопроектът е внесен още през м.октомври м.г. и досега аз само съм чувал от представители на АБРО че имат намерение, че се говори, но в действителност като гледам телевизия не виждам нито един канал да е променил силата на звука си, така че аз смятам, че няма нищо лошо те да се саморегулират, но да има в закона записано текст, който да регулира това нещо. Какво значение има? Те го приемат и съм много доволен от това, че АБРО приема те да се саморегулират и да стигнат до границите на това, което ние предлагаме, така че къде е проблемът аз тук сега в момента не го виждам. Благодаря.
Г-Н МЕХТИ МЕЛИКОВ: Това действително е така. Аз съжалявам, че не успяхме по-бързо да реагираме, все пак става въпрос за съгласуване в рамките на цялата индустрия, която да приеме техническия стандарт. Така както е предложен текстът, той действително вменява изравняване на звука, но има една много голяма конкретика, която трябваше да се развие отново в рамките на същите споразумения, за да реши въпроса. Нека да дам в чисто практически план, да обясня какво се случва в момента. Да кажем, че телевизиите имат стандарти и всяка телевизия е обявила предварително изисквания по отношение на пиковото ниво на звука. Когато рекламодателите поръчват в рекламните агенции изготвяне на клип, клипът се изработва с някаква компресия на този пик на звука. В общият случай онова, което наблюдаваме е компресиране на звука горе точно при пика, т.е. те отново покриват формалния стандарт на телевизията за пиковото ниво на звука, но за зрителя има едно усещане за много по-висока сила на звука, което не е така. Това ще се реши автоматично с новият стандарт, който замества фиксирането на пик, с една динамична крива, търси се средна устойчива, на звука например пиково ниво ще се постига когато има изстрел примерно, в останалото време звука ще върви нормално. Има и друг момент, кой е в състояние да контролира този процес. Това очевидно са телевизиите, които и в момента притежават и инвестират в необходимият софтуер, за да замерват всички клипове, които идват от комуникационните агенции на входа. Това споразумение имаше и в новият стандарт и това споразумение имаше и този аспект – да бъдат задължени телевизиите , и те доброволно ще го направят, да инвестират в допълнителен софтуер, така че да замерват всички данни по новия стандарт.
В общият случай ние очакваме при въвеждането на стандарта, разбира се той ще бъде въведен поетапно, до края на първо тримесечие комуникационните агенции ще трябва да запознаят собствените си членове , всъщност браншовата организация ще трябва да информира, да запознае членовете си с новите изисквания, ако трябва някакви обучителни мероприятия да се направят и от 01 април 2013 година всички клипове, които се изработват да отговарят на новите стандарти. Към момента няма стандарт, който е въведен и затова клиповете, които се изработват не отговарят на новата норма, която се опитваме да въведем. Това е което исках да ви кажа.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз искам да бъда по-кратък, с цялото ми уважение към господин Меликов, доколкото знам той е икономист и да ми говори за компресии, за технически неща е малко несериозно. Това е едното.
Второто. Аз тук вземам думата като председател на Комисията за регулиране на съобщенията, която няма пълномощия точно по този казус, но тъй като изразяваме и интересите на потребителите, а пък и на държавната политика, искам да кажа нещо. Не знам какъв е интересът на телевизионните оператори, за да тормозят по този начин всички нас, но след като досега чувството за саморегулация, чувството за добронамереност не е проявено, те ако са го решили да са го направили без да се обявяват.
В този аспект аз подкрепям лично изцяло това предложение и волята на законодателя да ги дисциплинира, пък те после нека да го правят както си искат, така че в този аспект не приемам никакви такива пледуарии в смисъл да го отложим, да има саморегулация и т.н.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Господин Алексиев, заповядайте.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал напълно да се солидаризирам с председателят на Комисията за регулиране на съобщенията по отношение силата на звука на рекламата. Технически въпрос разбира се е как ще бъде извършена промяната.
Третото предложение на вносителите господата Такоров и Георгиев е свързано с изискванията към разпространителите на телевизионните програми и не трябва да правим пакост, няма право българския законодател да регламентира нещо, което е регламентирано в директива с максимален характер. Това ще предизвика санкция. По-малка беда е , това трябва също да бъде казано, че предложението за създаването на нов чл.147 – систематичното място просто не е там. Систематичното място, както е предложено в чл.147, това урежда материята за равноправни клаузи, което няма нищо общо с нелоялни търговски практики. Благодаря.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да кажа, че все пак и ние вносителите сме разумни хора и мисля, че това не пречи в момента ние да приемем предложеният законопроект на първо четене. В по-голямата му част, в първата и в третата ние приемаме философията на законопроекта, а има време между второ чете или до влизането в залата, ако необходимо ще проучим още веднъж въпроса и ще оттеглим този параграф, така че няма никакъв проблем в момента комисията да го гласува.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
Преди да преминем към гласуване искам да кажа следното. Знаете, че ние не сме водеща комисия по двата законопроекта. Двата законопроекта са минали през две комисии. Това, което каза господин Такоров е точно така. Ние в момента гласуваме философията на законопроектите. Има неща в нашият законопроект, които трябва да обсъдим. Ние получихме принципна подкрепа от институциите, като имаше две предложения в тази насока, с едното аз съм съгласен, с другото не напълно, защото съгласно новата директива, 2011/83/ЕС имаме ограничение и такива договори могат да бъдат ограничавани, става дума за разговорите по телефона, другаде не могат да бъдат правени такива, така че това няма как да стане просто.
По отношение на това, че три или четири промени са подадени от г-н Такоров , една част от тях виждам че се приемат от народните представители, други не. Това нещо се изчиства принципно на второ гледане, така че всеки има възможност да направи своя избор и това ще бъде решено не от нашата комисия, а в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Колеги, това се нещата, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите под № 254-01-98, внесен от народните представители Захари Георгиев, Румен Такоров и Атанас Мерджанов на 12.10.2012 година, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на следващия законопроект.
Който е за законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите под № 254-01-114, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 29.11.2012 година, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.
В точка Разни има ли някой нещо да предложи. Няма предложения.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

Иван Вълков