1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерски съвет на 14. 12. 2012г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202 - 01 - 81, внесен от Министерски съвет на 27. 11. 2012 г. – второ гласуване.

---

На 27 февруари 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала 248 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя Иван Вълков.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, съгласно Правилника за работа на 41-то Народното събрание и вътрешните правила, които сме приели в нашата комисия имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното заседание.
Дневният ред, който е изпратен на всички е следния:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерски съвет на 14. 12. 2012г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202 - 01 - 81, внесен от Министерски съвет на 27. 11. 2012 г. – второ гласуване.
3. Разни.
Има ли предложения относно дневния ред.
Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 13 , против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерски съвет на 14. 12. 2012г.
Гост по точката е г-жа Лазарина Стоичкова – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Г-ЖА ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Господин председател, дами и господа, Агенция „Пътна инфраструктура” в изпълнение на Меморандума за разбирателство между Световната банка и правителството на България подписа споразумение за конкретни дейности с Международната банка за възстановяване и развитие, като по този начин ще използваме експертизата и опита на едни от най-добрите специалисти на световно ниво, за да можем да планираме следващия си програмен период, в който се очаква оперативните програми, в които бенефициента е агенцията да получат максимална възможност за ползване на средства от кохезионния фонд .
Основните ни дейности са съсредоточени върху изготвяне на стратегии в пътният сектор, дългосрочен перспективен план на агенцията, фокус в информационните системи.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате възможност за задаване на въпроси, за изказване на мнения. Откривам разискванията.
Уважаема госпожо Стоичкова, аз имам два въпроса. Единият се отнася до финансовата рамка. Искам по-подробно да ни поясните, тъй като става дума за едни суми от 5 млн.лева, за 2 млн.лева за Агенция Пътна инфраструктура за Световната банка. Тези суми от къде ще дойдат, от Оперативна програма Транспорт ли, това са общо 7 млн.лева. Какво ще е участието на държавата. Както разбрахме срокът за изпълнение е 30 април 2014 година. Моля да разясните нещата по финансовата рамка.
Ако имате други въпроси, моля да ги зададете в по-бърз порядък, за да можем да преминем към следващата точка.
Г-ЖА ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Общата стойност на финансирането, за което имаме договор за безвъзмездна финансова помощ е в порядъка на 7.5 млн.лева, като финансирането 80 % е от оперативна програма Транспорт – техническа помощ. Тъй като в техническа помощ има свободен ресурс, който ние решихме да ползваме за полезни за нас дейности, като изготвянето на технически документи, които всъщност са необходими за договарянето, така наречените предварителни условности за следващия програмен период.
Предпочетохме да кандидатстваме по техническа помощ за такива средства, вместо да ползваме същите за заплати, награди и т.н., т.е. имаме сериозни стратегически документи зад гърба си по отношение бъдещото планиране – 80 % от тази рамка от бюджета се заплащат по оперативна програма Транспорт от Европейския съюз и 20 % агенцията ги има в бюджетната си рамка за 2013 година.
По отношение на срока. Той е 18 месеца. Напреднали сме доста в изпълнение на споразумението. Дейностите се изпълняват много активно от специалисти на високо международно ниво.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Искам само да Ви попитам това е условието при отпускането на тези средства да се сключи договор с Международната банка за възстановяване и развитие или не, защото непрекъснато говорим за конкурси, а тук директно се отива на един договор с банката. Това записано ли е в споразумението, че трябва специално с нея да се сключи този договор, защото съм напълно убеден, че след това тези анализи и тези програми ще бъдат направени отново от българи, които работят в България, а след това парите, които се отпускат ще отидат там откъдето ни ги дават в по-голямата си част. На практика това се получава, защото не вярвам за толкова документи, които са изредени да струва 5 млн.лева.
Искам да ви попитам това задължение ли е да сключим договор с банката или ако не е защо не обявим търг, а не сме обявили конкурс с обществена поръчка.
Г-ЖА ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: По отношение на дейностите са разпределени по начин, където услугите са чисто консултантски и където се търси чистата експертиза, стойностите не са бих казала високи, тъй като банката идва, категорично смея да заявя, предоставя автобиография на екипите си, работят успоредно няколко международни екипа с утвърдени автобиографии и опит, който те ни предоставят на нас. Няма нито един български специалист в нито един от екипите, който работи в момента по различните стратегически документи, визирани в споразумението.
По отношение на останалите дейности, където стойностите са по-високи, например създаването на инфраструктурата на пространствени данни, където още не сме изпълнили задълженията си по директивата ESPER, т.е. това е създаване на реален продукт. Един последващ одит на пътищата, трябва да направим анализ на пътищата, когато сме кандидатствали за тях ние сме имали едни индикатори, има така нареченият постинедничен контрол.
Г-Н РУМЕН ТАКОРОВ: Отговорете ми конкретно на въпроса.Питам ви защо не е направена обществена поръчка за тези пари, а директно е подписано с банката.
Г-ЖА ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА: Дейностите са разделени на два модела.Тези, които са за реално изработване на този тип дейности, за които споменах, те задължително ще си минат на обществена поръчка, съгласно правилата на Закона за обществените поръчки, т.е. когато ние имаме изготвени технически задания ще играем на съвсем конкурентен принцип и там виждате едни стойности от 1 200 000 лева, 1 600 000 лева, това са няколко дейности са на терен, с обследване на терен, там наистина се играе съгласно Закона за обществените поръчки.
По отношение на самата конкретна експертиза за стратегически документи на банката, реално следвайки меморандума за разбирателство, ние подписахме това споразумение за създаването на няколко стратегически документа, където реално ще се ползва именно техния капацитет.
В самият Меморандум за разбирателство явно се насочва да ползваме експертизата на банката.Има подписан Меморандум за разбирателство между правителството и Световна банка, но другите дейности, които са извънконсултантски дейности, те ще бъдат възлагани съгласно закона за обществените поръчки. Веднъж е заложено в Меморандумът, а всички останали дейности, където е по-сериозния бюджет, ще се играят на конкурентен принцип, на открити процедури по Закона за обществените поръчки. В двата случая имаме нормативната, правната , легалната база да продължим натам.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други мнения по въпроса.
Ако няма други мнения, минаваме към гласуване.
Който е за Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерски съвет на 14. 12. 2012г. , моля да гласува.
Гласували „за” – 8 , против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред, а именно:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202 - 01 - 81, внесен от Министерски съвет на 27. 11. 2012 г. – второ гласуване.
По точка 2 гости на днешното заседание гости на днешното заседание са:
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-н Валери Борисов – заместник министър
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”
Г-н Петър Киров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”
От Министерство на отбраната:
Г-жа Елена Маркова – директор дирекция „Правна”
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Г-жа Анелия Терзиева – Главен юрисконсулт в дирекция „Правна”
Г-жа Ина Лазарова – ръководител проект „Южен поток” в Български енергиен холдинг
От Асоциацията на българските частни пристанища:
Г-жа Данета Ангелова Желева – заместник председател на УС на Асоциацията на българските частни пристанища
Методи Атанасов Методиев – адвокат
Доклад за второ гласуване. Проект.
Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Който е за наименованието на законопроекта , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1.
§ 1.
По принцип няма направени предложения.
Същото се отнася и за §1, §2, §3, §4 и § 5.
Тъй като няма направени предложения, предлагам да бъдат гласувани амблок.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 6.
По §6 също нямаме направено предложение.
Който е за , моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 7.
§ 7.
Има предложение от н.п. Иван Божилов, а именно:
§7 , т.1 от законопроекта – относно новата ал.3 към чл.63 се изменя така:
„(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.52а, ал.1 се изграждат при съобразяване с признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища, акваториите на пристанищата и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури”.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ако обичате да изразите становища по направеното предложение.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Безспорна истина е и не е тайна, че направеното предложение в текста на Министерския съвет има една цел, а именно да подпомогне изграждането на проекта Южен поток. На това всъщност е подчинен и този текст. По него има предложения както виждам от народен представител, имаме и текст на вносителя.
Сутринта проведохме среща с колеги, които доколкото разбирам съветват инвеститорите, които изграждат Южен поток в морската му част. Колегите предложиха изменения, които не смятаме, че водят до съществено изменение на текста, а напротив одобряват и наистина правят безпрепятствено изграждането на този толкова значим проект, така че господин председател, ако е съвместимо с процедурите в Народното събрание, бихме могли да кажем допълненията, корекциите които направихме по този текст, които действително да ни гарантират, че няма да има проблеми при изграждането на проекта.
Предложението е следното:
В § 7, относно чл.63, в новата ал.3 текста да гласи по следния начин:
„(3)Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.52а, ал.1 се изграждат извън акваторията на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зони, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното предназначение и функции”.
В същият аспект при обсъждането с колегите стигнахме до извода,че са необходими и две допълнения в ал.5 от същата разпоредба, а именно в т.1 и т.3, на ал.5 в края на текста да се добави „и изграждането на нови такива съоръжения”. Благодаря Ви.
ПРЕДС.ИВ.ВЪЛКОВ: Представителят на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма съгласен ли е с тези предложения.
Г-ЖА АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Аз току що се запознавам с новите предложения, които колегите внасят, иначе ние подкрепяме по-гъвкавият режим, за да се даде възможност да се изграждат подводни линейни обекти.
Известни са ни предложенията на н.п.Иван Божилов, но предложенията, които направиха от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са нови за нас и както те казаха, те са направени в резултат на разговор с колеги, проведени преди обяд, така че ние се запознаваме с тях в момента.
Мога ли да отправя един въпрос към министерството. Има ли нормативни ограничения за изграждане на такива линейни обекти в акваторията на пристанищата по принцип.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
За да отговоря на поставеният въпрос на колегата от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, искам да кажа, че тези ограничения се въвеждат със законопроектът, който сме представили на вниманието на народните представители. Целта на тези ограничения е тъкмо тази да не се извършва подобно инфраструктурно строителство в акваторията на самата оперативна акватория на пристанищата, тъй като при подобен род поддръжка на пристанища има мероприятия за поддържане на необходимите дълбочини, извършват се драгирания. Освен това в много случаи във връзка с обработката на опасни товари в пристанищата е невъзможно полагането на определен вид линейни инфраструктурни обекти. Например Варна – запад е известно пристанище, където се обработват опасни товари като дихлоретан, които са склонни към концентрация в морското дъно и е недопустимо да бъде прокарвана линейна инфраструктура, особено от типа на тръбопроводи, в които ще тече втечнен природен газ и това може да предизвика екологична катастрофа и да доведе до много тежки последици.
Освен всичко останало, както вече отбелязах, поддръжката на оперативните дълбочини в пристанищата е свързана именно с драгиране и полагането на такива обекти по дъното на пристанищата би попречило за тяхното нормално функциониране. Това е и целта на ограничението, което сме предложили, за да могат да се изграждат такива линейни обекти извън акваторията на пристанищата.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Други ще вземат ли отношение. Заповядайте г-жо Георгиева.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз само искам да обърна внимание на новата ал.4 от чл.63, в която алинея се казва, че: „(4) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.52, ал.1 се установяват зони за безопасност, чиито граници се определят по реда на ал.2. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с навигационни знаци и се нанасят на навигационните карти”. Това според мен противоречи на предложението на н.п.Иван Божилов, доколкото съм разбрала неговото предложение. Мисля, че не е съвсем добре това предложение да бъде прието. Моля да обясните по-подробно какво сте имали предвид.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Сътрудниците към комисията да изготвят копие на писменото становище, което е предложено по съответния параграф. Да бъдат запознати всички членове на комисията и този параграф да го отложим за разглеждане в края на днешното заседание, след като се запознаем подробно.
Искам да знам какво е мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като това е изключително важен текст и не можем да вземем по него решение. Затова предлагам отлагането му, докато се запознаят всички членове в комисията и след това да го гласуваме в края на заседанието или на следващото заседание.
Има ли друго предложение по въпроса.
Заповядайте, господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ: Господин председател, очевидно е необходимо малко повече време. Предлагам ако е възможно на следващото заседание да го разгледаме, след като текста е напълно изчистен и двете министерства вече имат яснота по въпроса.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Микев, аз също предложих отлагане, което и Вие казвате, само че ни раздадат текстът по-рано и имаме възможност до края на днешното заседание да получим съответните становища на двете министерства, тогава да вземем решение. В противен случай го отлагаме за следващото заседание, тъй като с текста всички сме се запознали към настоящия момент.
Заповядайте, господин Киров.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което каза уважаемият народен представител г-жа Георгиева е абсолютно вярно, защото около тези линейни обекти действително се създава зона за безопасност, в която се забранява пускането на котва, т.е. заставането на котва.По самата дефиниция влизането в пристанище е свързано освен с швартоване и с хвърляне на котви от корабите. Имахме случай преди една година, в който един от корабите, който преминаваше покрай нос Галата разкъса част от тръбите, които бяха обслужващи за концесионера, който извършва дейности по добив и проучване на нос Галата, т.е. не може да се прокарва такъв линеен обект на място, където корабите по принцип хвърлят котви. Тези защитни зони около обектите по дефиниция са забранени за заставане на котва от корабите. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз не случайно поисках разяснение от колегите.
Ако гласуваме, мога да кажа, че и двата текста ще ги гласуваме към настоящият момент с „против”, защото в крайна сметка основното предназначение на пристанищата е в тях да влизат и да излизат кораби. Това което беше казано от колежката е, че тръбата става основополагащ елемент и по нея трябва всичко да се ръководи.
Искаме да видим какъв е текстът, да има защитеност и към корабоплаването и към съответните съоръжения и тогава да се вземе решение, което също е много важно за полагането на такива линейни обекти от техническата инфраструктура.
Който е за така направеното предложение да отложим разглеждането на § 7, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 7 се отлага.
Моля да раздадете възможно най-бързо съответният текст на народните представители.
§ 8.
По § 8 няма направени предложения.
Предлагам ако няма направени предложения, да преминем към гласуване.
Има ли предложения, колеги. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 9.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Моето предложение може да се счете, че е редакционно, тъй като по смисъл не се променя така предложеният от вносителя текст, но се прецизира и прецизирането е във връзка с това, че този текст се уеднаквява с други текстове от сега действащия закон.
Предложението ми е следното:
§9, в т.2, чл.75 се правят следните изменения:
Точка 1, ал.2 се изменя така:
„(2) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху дъното в българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение, както и за експлоатация на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура”.
Точка 2, ал.2. Текстът преди т.1 се изменя така:
„(3) Правото на строеж по ал.2 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва:….”.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: От страна на Правна комисия има ли бележки. Нямат бележки.
Текстовете, които се отнасят за морето и за река Дунав са написани по различен начин, трябваше да се уеднаквят и това е причината, поради която са подадени.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли забележки към така прочетения текст
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме така прочетеният текст, нямаме забележки. Действително се уеднаквяват двата текста лексикално по отношение на строителството в морето и в река Дунав.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Това е основната причина. Същото се отнася и за т.2, ал.3.
Предлагам да гласуваме така направеното предложение както беше прочетено.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
При това положение трябва да прочетем и целият текст на § 9
§ 9. В чл.75 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал.1.
2. Създават се от ал.2 до ал.8.
„ (2) По предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху дъното в българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение, както и за експлоатация на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура. – предложение на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) Правото на строеж по ал.2 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва: - предложение на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
1. за подводни линейни енергийни обекти – при условията и по реда на Закона за енергетиката;
2. за други подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън случаите по т.1 – без търг или конкурс, в полза на община или инвеститор.
(4) Правото на строеж по ал.2 се учредява безвъзмездно, освен когато е в полза на общината. Оценката на правото на строеж се изготвя и съобщава по реда и в сроковете, регламентирани в чл.52а, ал.3, изречение второ.
(5) Изграждането или разширението на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура от държавата чрез нейни ведомства се извършва с решение на Министерския съвет, с което се определя ведомството, на което се възлага изграждането на обекта.
(6) Подробните устройствени планове по ал.2 се изработват като парцеларни планове със съдържанието, предвидено в чл.56б, ал.1. Разрешаването на изработването им, както и тяхното съгласуване, приемане, одобряване и изменяне се извършва по реда на чл.52б, ал.2 – 4.
(7) Изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти за обектите по ал.2, разрешаването на строителството им и тяхното изграждане и поддържане се извършват в съответствие с разпоредбата на чл.52в.
(8) Предназначението на обектите по ал.2 не може да се променя. Когато правото на строеж е учредено в полза на община, изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура е публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли бележки по така прочетения текст и направеното предложение.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Приемаме текста.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 10.
§10. Няма направени предложения.
Предлагам да преминем към гласуване на § 10.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 11.
От Правна дирекция имате думата.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Не е коректно препращането в чл.76б , ал.1, тъй като той няма ал.1. Министерството да уточни, може би става въпрос за чл.75, ал.1, където са разписани изключителните права.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Правилната разпоредба е по чл.75, ал.1. Става въпрос за технически пропуск.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Става дума за това , че в §11 член 76б се заменя с чл.75б и гласуваме целия текст.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 12.
Предлагам да се отложи разглеждането на § 12, тъй като е свързан с § 7. След това ще преминем към неговото гласуване, тъй като не е уточнен текстът по § 7.
Който е за отлагане на § 12, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 13. Няма направени предложения.
§ 14. Няма направени предложения.
§ 15. Няма направени предложения.
§ 16. Няма направени предложения.
§ 17. Няма направени предложения.
§ 18. Няма направени предложения.
§ 19. Няма направени предложения.
§ 20. Няма направени предложения.
Предлагам да ги гласуваме, като стават съответно с изменение параграфи, гласуваме само § 20 по вносител към настоящия момент.
§ 13, който ще стане § 17.
§ 14, който ще стане § 18.
§ 15, който ще стане § 19.
§ 16, който ще стане § 20
§ 17, който ще стане § 21.
§ 18, който ще стане § 22.
§ 19, който ще стане § 23.
§ 20, който ще стане § 24.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 21.
§ 21 по вносител.
По § 21 от страна на Министерство на отбраната моля за мнение.
Г-ЖА ЕЛЕНА МАРКОВА: Така предложеният текст съвпада с предложението на Министерство на отбраната на предишното заседание.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Не стана ясно за кой текст става дума. Кой ще прочете предложения текст?
Г-ЖА ЕЛЕНА МАРКОВА:
Предложеният текст по § 21 звучи така:
„В чл.104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят с наредби организацията на работа съответно във военните и граничнополицейските пристанища”.
Министерство на отбраната подкрепя така направеното предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Уважаеми колеги, тъй като в момента текста се раздава на народните представители, предлагам да го отложим, както отложихме другите текстове и да получим становището на Министерството на вътрешните работи.
Както разбрах Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е съгласно с така предложения текст. От Министерство на отбраната също са съгласни с този текст, но той би трябвало коректно да бъде съгласуван с Министерство на вътрешните работи.
Предлагам отлагане на текста до края на заседанието, след това ще започнем да гледаме спорните текстове, за да имаме възможност да се запознаем всички с тях.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към §22.
По § 22, който става § 26 няма направени предложения.
По § 23, който става § 27 няма направени предложения.
По § 24, който става § 28 също няма направени предложения.
Предлагам прочетените от мен параграфи да бъдат гласувани амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 25, който става § 29.
Има предложение за ал.3, която да бъде внесена допълнително. Това е по настояване на организациите, които присъстваха на заседанието на първо четене. Предложението беше дадено от морските общини, а именно:
Алинея 3 да придобие следния вид:
(3) Мястото за временно укритие на риболовни кораби е част от акваторията на Черно море, р.Дунав или използваните за корабоплаване реки, които се вливат в тях, където по естествен начин или в резултат на човешка дейност са създадени условия за временен престой на риболовни кораби в случай на лоши хидрометеорологични условия или форсмажорни обстоятелства”.
Това е по искане на общините. От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да чуем становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме новата редакция на ал.3.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: По прочетеният текст и по целия параграф има ли изказвания. Тъй като не виждам вдигнати ръце, предлагам да преминем към предложението.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на § 25, който става § 29.
Предлагам следната редакция:
§ 29. В чл.111а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 след думата „Специализирани” се добавя „пристанищни”, думите „местата за разтоварване” се заменят с „пристаните за разтоварване” и думата „места” с „местата”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Пристан за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми е стационарно или плаващо съоръжение, или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р.Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на риболовни кораби и служещ единствено за разтоварване на уловите, разпределянето им по видове и за осъществяване на първа продажба.”
3. Алинея 3 се изменя така:
(3) Мястото за временно укритие на риболовни кораби е част от акваторията на Черно море, р.Дунав или използваните за корабоплаване реки, които се вливат в тях, където по естествен начин или в резултат на човешка дейност са създадени условия за временен престой на риболовни кораби в случай на лоши хидрометеорологични условия или форсмажорни обстоятелства”.
4. Алинея 4 се отменя.
От страна на вносителя има ли становище.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Подкрепяме този текст.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Който е за току що прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 26.
По § 26, който става § 30 няма направени предложения.
По § 27, който става § 31 също няма направени предложения.
По § 28, който става § 32 също няма направени предложения.
По § 29, който става § 33 също няма направени предложения.
По § 30, който става § 34 също няма направени предложения.
По § 31, който става § 35 също няма направени предложения.
По § 32, който става § 36 също няма направени предложения.
По § 33, който става § 37 също няма направени предложения.
По § 34, който става § 38 също няма направени предложения.
До § 34 по вносител няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 35.
§ 35.
По § 35 има предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:
Чисто техническа редакция в § 35. Записано е: чл.112б, ал.1. Да се чете чл.112г, ал.1.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Вашето предложение е вместо „чл.112б, ал.1” да се запише „чл.112г, ал.1”.
От страна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли бележки.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Приемаме направеното предложение от г-н Иванов.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз ще коментирам направеното предложение. Това предложение е направено не за нещо друго, а защото с колегата сме преценили, че във вариантът в който е даден така от министерството, считаме че може би попадаме под хипотезата на необоснована държавна помощ, тъй като мислим, че наистина има недопустимо държавно подпомагане, защото записаното в законопроекта право на строеж на разширяване или изграждане на нови пристанища ще бъде без учредяването на търг или конкурс. Категорично в този случай получаващият държавна помощ ще получи неоправдано предимство пред своите конкуренти.
Един такъв пример за такова неоправдано преимущество и получаване на такава държавна помощ и предимство пред конкуренцията би било случая, в който имаме едно състезание между тези юридически лица, които ще получат без търг и без конкурс правото да изграждат ново пристанище и тези, които ще се явяват по една тежка концесионна процедура за концесиониране на такова пристанище.
Това, което сме записали вътре в предложението е за да не изпадаме пред Европейската комисия впоследствие да доказваме по какъв начин е било записано , да превържем тези разпоредби на закона към Закона за насърчаване на инвестициите, като сме записали едни определени размери на инвестициите, примерно за разширяването на съществуващи пристанища за изграждане на такова в размерите, които са определени по Закона за насърчаване на инвестициите именно за клас А и клас Б.Това е накратко.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря.
От страна на вносителите на законопроектът Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от страна на Министерството на икономиката моля да кажете вашите мнения по така направените предложения.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Направеното предложение от народните представители Радев и Тончев максимално се доближава до първоначалните текстове, които Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията предложи във връзка с измененията в този законопроект. Така че нашето мнение към момента, разбира се преди да сме чули и становища на другите заинтересовани страни, е че ние подкрепяме направеното предложение от двамата народни представители, включително като споделяме изразените от тях аргументи.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
От страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Ние не сме запознати с тези предложения, така че аз веднага не бих могла да взема становище. Мога ли да получа копие от това предложение, за да го съгласувам с министерството.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз копие мога да ви дам, но вие имате становище, което е изразено много по-рано и становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е по отношение на гледането на този законопроект в начина, по който е представен на Министерски съвет.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Господин председател, аз ще се постарая малко да подпомогна Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Първоначалният вариант наистина който е бил внесен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е включвал инвестиции класове А. Тъй като при съгласувателната процедура е станало някакво разминаване между становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и в първоначалният вариант е записано условие, че ще бъде изменян Закона за насърчаване на инвестициите Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не са били съгласни да допуснат такова изменение.
В настоящото изменение, което ние предлагаме с колегата не пипаме Законът за насърчаване на инвестициите , а напротив съобразяваме се с неговите изисквания и с това, което е записано в него като клаузи.
Това, което ние предлагаме отговаря изцяло на законовите разпоредби, които съществуват и към момента и няма да бъдат променяни.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други мнения по въпроса, колеги.
Искам да направя едно допълнение. По така направените предложения има изпратени писма от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Бургаска морска асоциация и от Асоциацията на частните пристанища в България. Има също така и представители, така че ако някой желае да вземе думата ще има възможност, но в рамките на 3 минути.
Г-ЖА ДАНЕТА ЖЕЛЕВА: Тук съм в качеството си на заместник председател на Асоциацията на частните пристанища и на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. Ние сме депозирали нашите становища писмено до комисията на Народното събрание. Считаме, че внесени в последният момент предложенията на народните представители категорично променят логиката на приетия на първо четене законопроект и на практиката в значителна степен опорочават проведеното обществено обсъждане в градовете Бургас и Варна, които са максимално заинтересовани от развитието на тези пристанища.
Позволявам си в случая да не се съглася със становището на колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че предложението не променя съществено текста на внесения законопроект дотолкова доколкото за инвеститор на пристанище с регионално значение изискването е за клас 3 пъти А,т.е. това е един така наречен супер инвеститор с инвестиция минимум 60 млн.лева. Само за сравнение мога да дам като изискване за концесиониране на пристанище Бургас Запад. Това, което беше поставено като изискване за инвестиции беше 20 млн.лева в рамките на 35 години.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други, които искат да вземат отношение по въпроса.
Г-Н НИКОЛАЙ ФИЛИПОВ: Собственик съм на пристанище с регионално значение Бургаски корабостроителници. Искам да изразя моето притеснение относно тази поправка, която се обсъжда в момента. За мен тя е лобистка, без всякаква логика. Законът беше подложен на обществено обсъждане, имаше кръгли маси. Този текст действително беше предложен от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и мисля, че беше отхвърлен няколко пъти. Не виждам причина сега в последният момент да се гласува наново този текст, когато един път закона е бил подлаган на обществено обсъждане.
Моля комисията да прояви здрав разум, защото по този начин се ограничават инвестициите и се ограничава възможността за разширение на частните пристанища. Благодаря ви.
Г-ЖА ДАНЕТА ЖЕЛЕВА: Само искам да допълня едно изречение в посока на това, което каза народният представител за нелоялната конкуренция. Всъщност ние всички си даваме сметка, че когато говорим за пристанища с регионално значение, в повечето случаи става въпрос за дружества, които са частна собственост и на практика ние ограничаваме техните инвестиции.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Други асоциации, неправителствени организации желаят ли да вземат думата.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Искам да изясня въпросът по отношение на въвеждането на тези класове, което правим с колегите по Законът за насърчаване на инвестициите. С тези класове веднъж, че ние се преборваме с недопустимото държавно подпомагане, втори път малко или много не разрешаваме хаотичното застояване на морето с пристанищни комплекси, така както стана с морското ни крайбрежие с хотели и трети път по отношение на това, което твърдят от бранша че ще се ограничат инвестициите в определени райони. Не смятам, че пристанище от такъв голям размер за обществено ползване и за обществен превоз на пътници и товари неговото изграждане би струвало по-малко примерно от 60 млн.лева. В момента има внесен инвестиционен проект в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в Изпълнителна агенция Морска администрация за изграждането на рибарско пристанище, което е на стойност от около 10 млн.лева.
По този начин, не знам колко от вас са запознати със Законът за насърчаване на инвестициите, но именно това е идеята на този законопроект и на това изменение. След като на някой инвеститор не му е по джоба да се занимава и да инвестира 60 млн.лева, каквато е сумата предвидена за инвеститор от клас 3 пъти А, както е записано, той може най спокойно да отиде примерно в пристанище Видин. Законът за насърчаване на инвестициите е категоричен. Когато инвестицията е направена в административните части, в административните граници на общината, за която през предходната година има равнище на безработица равна или по-голяма от средната за страната , клас А инвестиция пада на 7 млн.лева, а клас Б пада на 4 млн.лева. Ако се включват и нови технологии, високи технологии в секторите, инвестиция клас А пада на 4 млн.лева, а инвестиция клас Б пада на 2 млн.лева.
Г-ЖА ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаеми господин председател, позволявам си да задам въпрос към вносителите на това предложение от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От всичко, което чух започнах да имам притеснения, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията внасяйки този законопроект и гласувайки го целия Министерски съвет и стигайки до нас, в един момент се оказа, че с текстовете Министерски съвет ни предлага да подкрепим по някакъв начин безразборното построяване по пристанищата, както е станало с хотелите по морето. Господин Тончев така се изрази, че този текст до това ще доведе и добре е, че господин Тончев и господин Радев видяха тази грешка. Това е много голяма грешка, която е допуснал Министерски съвет и министерството и сега ще я отстраняваме.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще взема думата само за да поискам отлагане на текста до представяне на становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние им предоставихме текстът, тъй като казаха, че не са запознати с него и чакаме тяхното становище. Междувременно народните представители и другите институции си изразиха мнението. Няма да вземем решение преди да чуем тяхното становище.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател, аз имам едно питане към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тъй като в началото колежката каза, че това е било идеята на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, има ли официално питане до Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по този текст и ако има официален отговор да ни го предоставите, съответно с отказ или с потвърждение, защото аз останах с впечатлението, че вашата първоначална идея е била такава, но Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е отказало да я съгласува и затова предложеният текст на Министерски съвет е този, който ни се предлага в момента. Ако има такъв отказ от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да ни информирате.
Вторият ми въпрос е към господин Тончев. Днес в медиите излезе информация, че с решение на Министерски съвет са прехвърлени 771 дка на Поморие за изграждането на пристанище, от държавата на общината. Това пристанище е от регионално значение. Инвестицията, необходима там е пресметната за 10 млн.лева, което означава, че ако в момента приемем този текст, това пристанище няма да има кой да го изгради. Аз си мисля, че никой няма да инвестира 60 млн.лева в пристанище, тъй като няма да има възвращаемост. При положение, че Министерски съвет веднъж е дал съгласието за текстът, който ни е предоставен и втори път в момента предоставят такива земи на общините, преминават от държавна собственост в общинска, като са сметнали, че необходимите инвестиции за такива пристанища са от порядъка на 10 млн.лева, мисля спора е безсмислен.
Ще помоля Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да отговори на този въпрос.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Аз смятам, че съм разбрала правилно въпроса. Поставихте темата за общините. В ходът на съгласуването по законопроекта Министерство на икономиката, енергетиката и туризма изрази отрицателно становище. Предложението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което беше поместено и на страниците на министерството за обществено обсъждане, включваше като условие за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище наличието на клас инвеститор. В хода на съгласуването Министерство на икономиката, енергетиката и туризма възрази против това нещо и уговорката за да мине закона пред Министерски съвет, беше да отпаднат тези предложения на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това е което исках да ви кажа.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, да уточним. Всъщност това е становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, че те не са съгласни с този текст. Мисля, че е безпредметно да чакаме друго становище, при положение че становището е ясно.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз преди малко се опитах точно това да ви обясня. Каква е била причината Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да отхвърли това желание на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Тончев и господин Михов, вие не сте говорители нито на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, нито на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в момента ни даде обяснение защо е взето такова решение, защо законопроекта е внесен по този начин, какво е било становището на Министерство на икономиката , енергетиката и туризма, но това трябва да го кажат те, не ние като народни представители.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се обърна към вносителите, защото се обърках кой закон гледаме в момента, дали Закона за насърчаване на инвестициите или Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Господин Тончев, Вие казахте, че по начина по който е предложен текста за учредяване разрешение за строеж става въпрос за неоправдано преимущество на някои лица. С вашият текст, в който смисъла е без търг, изречението „без търг” не отпада, не можах да разбера как става оправдано преимуществото и как ще се състезават например стотина човека инвеститори с 3 пъти клас А. Кой пресметна, че точно 3 пъти трябва да е клас А? От къде дойде 3 пъти клас А. Още повече, че правото на строеж по начина, по който е изписано тук, на кого може да бъде учредено, е подробно описано в Закона за устройство на територията Правото на строеж не може да се раздава ей така. Учредяването на право на строеж е мярка за насърчаване на инвестициите по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите. Такова понятие, честно казано, за първи път чувам и го няма никъде в правния мир, в Закона за устройство на териториите, специалния закон който определя правата на строеж.
Аз искам да ми кажете името на този инвеститор в крайна сметка, за да разберем за какво става въпрос и колко са стратегическите инвеститори 3 пъти клас А. Да има оправдано преимущество, за да могат да се състезават по някакъв начин, въпреки че пак тук е естествено без търг. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Аз разбирам, че колежката и може би цялата група тук са предубедени предварително по отношение на това, което е предложено. Това е едно предложение от страна на народните представители по вътрешно тяхно убеждение. В крайна сметка вие сте запознати с това, което е изразило като становище Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Запознати сме с процедурата, която е минала. Вие ми говорите за 3 пъти клас А. Ако не ви харесва 3 пъти клас А, дайте 1 път клас А, кажете клас Б, но дайте някакъв начин, по който да го направим и дайте начин, по който наистина тези пристанища да не се застрояват само в района на Бургас или само в района на Варна. Измислете някакъв начин да се строи и в района на Видин.
Ако ние сме сгрешили някъде, аз го приемам. Ако ме убедите, че съм в грешка, готов съм даже да го оттегля това предложение. Това е най-малкият проблем. Въпросът е обаче, че според мен е най-добре това нещо да се обсъжда тук в комисията, за да стане ясно искаме ли да се случи или не искаме да се случи.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, вземам думата не като председател, а като човек който е от Втори многомандатен избирателен район на Бургас. При това положение, както беше изказано мнението от господин Тончев, аз не го приемам.Това предложение което правите вие, точно това съсредоточава строителството в тези два големи морски града Бургас и Варна, а при положение както е първоначалния вариант както го дава Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има възможност за изграждане на такива пристанищни съоръжения и тяхното развитие на други места. Смятам, че не е логично това представяне, което бяхте направили.
Има ли други мнения.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Има ли други насрещни мнения.
Моля да преминем към гласуване на предложението първо на народния представител Станислав Иванов относно техническа грешка, която ни беше представена по чл.112а.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ:
Господин председател, ще Ви помоля да преминем на следващия параграф, аз ще консултирам с колегата дали е съгласен да се оттегли това предложение.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Благодаря Ви, господин Тончев.
Колеги, да преминем към следващият параграф.
Преминаваме към § 35а – нов параграф. Това е текст от Правна дирекция.
В чл. 115, ал.3, т.3 думите „чл.63, ал.4” да бъдат заменени с „чл.63, ал.7”.
От страна на вносителите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли бележки по този текст.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Преминаваме към гласуване на така предложения нов параграф.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият § 36, който става § 41.
По § 36, който става § 41.
По § 37, който става § 42
По § 38, който става § 43
По § 39, който става §44
По § 40, който става § 45
По § 41, който става § 46
По § 42, който става § 47
По § 43, който става § 48
По § 44, който става § 49
По § 45, който става § 50
По § 46, който става § 51
Няма направени предложения. Предлагам прочетените параграфи да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминаваме към § 47.
Тук имаше известни предложения и дебати, които са свързани с разглеждане на предложения от страна на Изпълнителна агенция Морска администрация и спазването на директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци. Трябваше да бъде изготвено едно предложение за промяна от страна на Изпълнителна агенция Морска администрация.
Имаме ли текста, който трябваше да подготвите.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
„ (2) Плановете по ал.1 се преразглеждат и одобряват на всеки три години, както и при промяна на вида на пристанището, на някои от операторите на морско - техническата услуга приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателната дейност, или на някое от обстоятелствата по чл.92, ал.5, т.2,3,4,5,6,8,10 и 12”.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Искам да е ясно за народните представители, че основната промяна е в 3 годишното разглеждане и след това в чл.21а въвеждането на известие за корабоводителите, тъй като това беше поискано също по време на обществените обсъждания и на първо четене на законопроекта, който беше в народното събрание.
Вие прочетохте текста. Има ли предложения по така прочетения текст. Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме целият текст на § 47, който става § 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 52 и предлага следната редакция:
§ 52. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1а:
а) досегашният текст става ал.1;
б) създава се ал.2:
„(2) Плановете по ал.1 се преразглеждат и одобряват на всеки три години, както и при промяна на вида на пристанището, на някои от операторите на морско-техническата услуга приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, или на някое от обстоятелствата по чл.92, ал.5, т.2,3,4,5,6,8,9,10,12”.
2. В § 2:
а) точка 13 се отменя;
б) в т.14 думите „извън пристанището” се заменят с „във (вътрешен рейд) или извън (външен рейд) акваторията на пристанището”.
в) създава е т.14а:
„т.14а. „Котвена стоянка” е определен район от река Дунав във или извън акваторията на пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност”;
г) в т.18 думата „други” се заменя с „другите”, а думите „обжалване на” се заличават;
д) в т.19 накрая се поставя запетая и се добавя „както и стационарните и плаващите хидротехнически съоръжения ( вълноломи, молове, пирсове, фериботни гнезда, потони, докове и др.), които служат за защита на пристанищната акватория от ветрово или вълново въздействие или за връзка между кораба и брега”;
е) в т.21 накрая се добавя: „в морските пространства на Република България”;
ж) създава се т.21а:
„21а. „Известие до корабоводителите” е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България”;
з) създава се т.22а:
„22а. „Навигационно осигуряване на пристанищната акватория” е комплекс от наземни и плаващи навигационни знаци (светещи или несветещи, излъчващи или неизлъчващи радиосигнали), създаден с цел ориентиране на корабите при прохождането или излизането им от пристанищата и за обозначаване на местата, представляващи навигационна опасност за корабоплаването”;
и) точка 24 се отменя;
й) в т.26 думите „за обществен транспорт” се заличават;
к) в т.29 думите „придобити по изкуствен начин” се заменят със „създадени в резултат на човешка дейност”, след думата безопасно се добавя „подхождане”, думите „заставане на кей” се заменят с „приставане” и накрая се добавя „или пристанищен терминал” и се създава изречение второ:
„Акваторията на пристанището включва: зона за подхождане, зона за маневриране на корабите и оперативна акватория”;
л) в т.31 думата „корабособственик” се заменя с „корабопритежател”;
м) създава се т.41 – 50:
„41. „Подводен линеен обект на техническата инфраструктура” е провод или мрежа на транспорта ( в т.ч. нефтопровод и продуктопровод), топлоснабдяването, газоснабдяването, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електронните съобщения и управлението на отпадъци, разположени на морското дъно, на дъното и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав или в техните недра.
42. „Пристанищен район” е географски обособен район, включващ две или повече пристанища за обществен транспорт, които използват обща зона за маневриране на корабите или обща зона за подхождане и общи рейдове.
43. „Подходен канал” е хидротехническо съоръжение – създаден в резултат на човешка дейност и навигационно осигурен воден път, позволяващ безопасно подхождане на корабите към пристанищната акватория и излизане от нея.
44. „Зона за подхождане” е най-външната част от пристанищната акватория, свързваща подходния канал или фарватера със зоната за маневриране на корабите.
45. „Зона за маневриране на корабите” е част от пристанищната акватория, която свързва зоната за подхождане и оперативната акватория и служи за безопасно извършване на маневри ( в т.ч. разминаване) от корабите при придвижването им към оперативната акватория и при излизането им от нея.
46. „Оперативна акватория” е част от пристанищната акватория прилежаща на съответната кейова стена или друго хидротехническо съоръжение за приставане на кораби и притежаваща нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и приставане на най-големия разчетен кораб.
47. „Вълнолом” е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, което е изградено или поставено пред пристанищната акватория без непосредствена връзка с брега и служи за предпазването й от вълнение, наноси или ледоход.
48. „Мол” е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, предназначено да предпазва пристанищната акватория от вълнение и изградено или поставено така, че в единия си край се допира плътно до брега, а вътрешната му стена може да бъде използвана за швартоване на кораби и извършване на товаро-разтоварни операции.
49. „Пирс” е стационарно хидротехническо съоръжение, изградено в оперативната акватория под определен ъгъл спрямо брега, което позволява безопасно приставане, швартоване и обработване на кораби.
50. „Сезонен превоз на пътници” е превоз на пътници с туристическо-развлекателна цел във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с отдалечаване от брега на разстояние до 5 морски мили или в българския участък на река Дунав, извършван в периода от 1 май до 31 октомври с кораби,които не попадат в обхвата на международните конвенции, по които Република България е страна”.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по така прочетения текст на § 47 по вносител. Не виждам вдигнати ръце. Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Тончев:
Г-Н СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Искам да заявя пред комисията за протокола, че оттеглям направеното от колегата Емил Радев и от мен предложение по § 35.
Също така оттеглям и предложението направено от колегата Емил Радев и от мен по § 49.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Тончев.
Тъй като направихме гласуване на предложението на господин Иванов по § 35 и то беше прието, господин Радев и господин Тончев оттеглят тяхното предложение, преминаваме към цялостно гласуване на § 35 с техническата поправка, която господин Иванов предложи по § 112а.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Приехме целият § 35 по вносител, който стана § 39.
Преминаваме към § 48.
От Правна дирекция имате ли бележки.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря, господин председател. Съгласно указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове би следвало § 48, ал.1 и ал.2 да бъдат обособени в два самостоятелни параграфа с текста, който се съдържа в ал.1 и ал.2.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Нямаме възражения да станат два отделни параграфа.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: По принцип се подкрепя § 48.
§ 53. Приложение № 1 към чл.103а, ал.1, т.1 се отменя.
§ 54. Приложение № 2 към чл.103а, ал.1, т.2 се отменя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.
Който е за наименованието на подразделението, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 49.
По § 49 има предложение от народните представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Те оттеглят предложението.
Има ли предложения от страна на народните представители. Няма, остава текста по вносител.
Преминаваме към гласуване на § 49, който става § 55.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 50, по който няма направени предложения.
По § 50, който става § 57 и
§ 51, който става § 58 няма направени предложения.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 52.
§ 52.
От вносителите заповядайте за пояснение.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
Промяната касае Законът за електронните съобщения и по-конкретно изграждането на съобщителни мрежи , съоръжения и тяхната инфраструктура. Отново се предвижда възможността за строителство в морето, като сме изпуснали тази възможност и за реката.
В тази връзка след думите „в границите на вътрешните морски води и териториалното море”, предложението ни е да се постави запетая и да се добави: „българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав”, като текста до края продължи така както е направен и внесен от вносителя.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Сега ще прочета текста:
§ 52. В Закона за електронните съобщения ( ………. ) в чл.281, ал.1 се създава изречение второ:
„При проектирането, изграждането или разширението и експлоатацията на подводни линейни обекти на електронните съобщения, разположени върху морското дъно или в неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав, се прилагат и специалните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България”.
Колеги, приемате ли текста. Ако няма възражения предлагам да преминем към гласуване на текста, който току що прочетох.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 52, който става § 58.
Няма направени предложения.
§ 53, който става § 59.
Няма направени предложения.
Предлагам тези два параграфа да бъдат гласувани амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 54.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Текстът на вносителите в целият § 54, съответно ал.3 и 4, сроковете са определени, като се вземат предвид сроковете от предходните алинеи. Например ще забележите, че текстът на вносителя към момента гласи: в 6-месечен срок от срока по ал.1.
Аз разбирам, че колегите от Правна дирекция правят правно-техническа корекция, за да не зависят сроковете в ал.3 и 4 от ал.2, а да бъдат фиксирани конкретни срокове.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Колеги, подкрепяте ли това предложение. Аз също го подкрепям.
Ако няма други предложения, да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Гласуваме целият текст на § 54 с направената промяна.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 54, който става § 60.
§ 55, който става § 61.
По тези два параграфа, тъй като няма направени предложения предлагам да бъдат гласувани амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 56.
В § 56, ал.4 срока от 2 години и шест месеца да стане 3 години.
Колеги, има ли някакво друго мнение по въпроса. Няма.
Който е за направената промяна, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към гласуването на целия § 56, който става § 62.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 57.
По § 57, който става § 63.
§ 58, който става § 64
§ 59, който става § 65
§ 60, който става § 66
§ 61, който става § 67
§ 62, който става § 68
§ 63, който става § 69
§ 64, който става § 70
Няма направени предложения.
Те стават съответно §63, § 64, § 65,§ 66,§ 67,§ 68,§ 69 и § 70.
Предлагам да ги гласуваме амблок.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Сега трябва да се върнем към текстовете, които бяха отложени.
§ 7.
Текстът ни беше даден по-късно, уважаеми дами и господа.
Започнати ли сте всички с текста.
По § 7 имаме предложение на н.п. Иван Божилов, с което ви запознахме.
Имаме предложение, което се оформи след като коментирахме по текста. Създават се нови ал.3 и 4.
§7. В чл.63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал.3 и 4:
„(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.52а, ал.1 се изграждат извън акваториите на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното предназначение и функции”.
2. Създава се ал.5:
„ (5) В зоните за безопасност по ал.2 и 4 се забранява:
1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения;
2. извършване на риболов;
3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения”.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията искам да чуя категорично мнение по въпроса, тъй като това е изключително важен въпрос, също така и от страна на Изпълнителна агенция Морска администрация, защото това касае пътищата на корабите и дейностите, които са свързани в акваторията на морския ни бряг.
Имате думата.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Колегата Петър Киров ще изрази становището на Изпълнителна агенция Морска администрация.
Изразеното от мен становище се базира на проведената днес среща, която направихме съвместно с Изпълнителна агенция Морска администрация и колегите, които представляват инвеститорите по изграждането на проекта Южен поток в неговата така наречена морска част. Съвместно обсъдихме текстовете и тези предложения, които направихме в комисията са продукт на нашето съвместно обсъждане, които ние подкрепяме и пред вас.
Ако позволите едно допълнение. В крайна сметка целта на този текст е действително да даде възможност за изграждането както на проекта Южен поток, така и на други предстоящи проекти, така че смятам че изказванията ни, темите около този текст трябва да бъдат обединени върху това.
ПРЕДС. ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо Стоянова, не става въпрос само за Южен поток, става дума за всички линейни обекти на техническата инфраструктура, които могат да бъдат различни. Ние просто създаваме един ред, по който да минават всички.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Това е абсолютно вярно, благодаря господин председател. Нека да припомним, че първоначалното предложение на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма касаеше само част от тези проекти, т.е. проектите на енергийната инфраструктура, като нашето предложение на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е действително да дадем възможност за изграждането на всички подводни линейни инфраструктурни обекти. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Киров, имате думата.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, както каза и госпожа Стоянова, тези предложения които са на вниманието на народните представители по никакъв начин не застрашават безопасността на корабоплаването и опазването на морската среда от замърсяване от кораби. Чрез тези текстове първо се въвежда изричната забрана за разполагане на такава линейна инфраструктура в акваторията на пристанищата, което би създало проблем при поддръжката на пристанищата, както и при тяхното последващо развитие във връзка с необходимостта от увеличаване на техните дълбочини, за да могат да приемат по-големи кораби, кораби с по-голямо газене.
В същото време се създава и възможност за съгласуване на преминаванията на пресичанията на тази линейна инфраструктура през корабоплавателните пътища и зони, които имат съществено значение за корабоплаването, така че с необходимите технически и организационни средства да бъде осигурено във всеки случай безопасното осъществяване на всякакви проекти, които са свързани с разполагане на линейни обекти на техническата инфраструктура.
Ако позволите само да отбележа, освен в § 7 е необходимо изменение в § 12, тъй като е необходимо да има подобни текстове и за вътрешните водни пътища на Република България, каквито сега обсъждаме за морските пространства.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Ние коментирахме този въпрос, когато разглеждахме § 12 и го отложихме, така че § 12 ще бъде съобразен с това, което се приеме в § 7.
Ние текстът го имаме, той е раздаден на народните представители, след като мине гласуването по този параграф, тогава ще минем към следващия параграф.
Искам да чуя становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Ние не възразяваме срещу така направените предложения от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Обръщам се към Вас да дадете възможност и на г-жа Ина Лазарова от Български енергиен холдинг също да изрази тяхното становище.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте г-жа Лазарова в рамките на 3 минути да изразите вашето становище.
Г-ЖА ИНА ЛАЗАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, колеги, след като се запознахме с най-актуалното предложение на колегите, което считаме че наистина подобрява редакцията на текста на чл.63, ал.3, приемаме текста и ако е необходимо ще потвърдим това в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Аз искам да кажа следното: чета новият текст на чл.84 , ал.1.
Според него подводните линейни обекти на техническата инфраструктура могат да пресичат зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното предназначение и функции. Аз не знам как именно пресичането е свързано с предназначение на функциите. За мен трябва да има преди всичко текст, свързан със съобразяване на тяхното местоположение, с други думи да не ги засегне тази техническа инфраструктура и след това да е предназначение и функции. Най-важното е да се съобразят с това къде те са разположени, а не какво им е предназначението. Ако предназначението е едно или друго, може да се наруши целостта на тези обекти, нека ми го кажат, най-важното е да не се нарушат техните функции. Те няма да се нарушат, ако се съобразят с тяхното местоположение. Да се запише „тяхното местоположение и функции”, това е напълно достатъчно.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, госпожо Георгиева.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Според мен е хубаво да помислим върху това, защото едно такова изречение може да предизвика различно тълкувание на закона и различно прилагане на закона и в даден случай може да забрани пресичането. Това ще доведе до оскъпяване на един инвестиционен проект.
Госпожо Георгиева, да разбирам ли, че Вие подкрепяте предложението на господин Иванов.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Да, подкрепям го ако Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията даде някакъв текст, който да няма възможност за тълкувание.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Аз смятам, че предложението на колегата Иванов за промяна на текста „местоположение и функции” е добро като предложение, защото той конкретизира точно мястото от където се минава.
От страна на вносителите приемате ли предложението на господин Иванов, текста да бъде променен „с тяхното местоположение и функции”.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Господин председател, когато обсъждахме този текст конкретно днес колегите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, искахме да изведем именно функционалното предназначение на зоните, тъй като очевидно е, че при пресичанията на тези зони е възможно да има временно нарушаване на тяхното първоначално предназначение и техния вид, но в същото време целта е да се осигурят такива мероприятия и дейности, които да възстановят техния първоначален вид, така че те да могат да бъдат използвани по същия начин, по който са били отредени чрез устройствените правила и нормативи, които биват приети, независимо дали е общ устройствен план или други предвиждания чрез актовете на дейността за устройство на територията. Затова сме извели именно функцията на тези зони като водеща, така че да се разреши преминаването през тях, като всеки инвеститор създаде такива мероприятия и осигури такива условия организационно, че да не нарушава преди всичко тяхната функция, независимо от това къде се намират те.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: В такъв случай аз предлагам текстът да не е: „…при съобразяване с тяхното предназначение и функции”, а да бъде променен: „без нарушаване на тяхното предназначение и функции”, защото „при съобразяване” може да бъде тълкувано, че няма да одобрят парцеларния план, при положение че предназначението и функцията не е съобразена. Още при парцеларния план може да се създадат проблеми, а вие така както го обяснявате е, че по принцип се разрешава пресичането на тези територии, но те трябва да бъдат възстановени съгласно тяхното предназначение.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Не винаги при осъществяване на такива обекти ще се стига до временни промени на функциите на тези зони, защото например трябва да се прави разлика между пресичане на корабоплавателен път и пресичане на зона за рекреация. Когато имаме пресичане на корабоплавателен път, на практика няма да бъде прекъснато неговото използване като корабоплавателен път, просто ще бъде положен някакъв обект на линейната инфраструктура, който ще бъде защитен по определен начин, така че да няма въздействие върху корабоплавателния път. Когато обаче има пресичане на да кажем на зона за реакреация, ако да кажем даден линеен обект излиза на плаж, може да се наложи за един, два, шест месеца този плаж да бъде разкопан, след което да бъде върнат в първоначалното му състояние. Затова именно казвам, че в този текст се опитахме да изведем именно функцията на обекта, като кажем, че се съобразява функцията на обекта, така че да бъде използван по същия начин, по който е отреждането му в градоустройствените правила и норми.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: По отношение на текста „при съобразяване с тяхното предназначение и функции” има различни мнения. Този текст може да се тълкува по различен начин.
Предлагам да се допълни текста, като след запетаята се запише: „ при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции”.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин председател, без да искам да влизам в излишен спор с Вас, както и с господин Иванов, се опасявам че подобно дефиниране за съобразяване с тяхното местоположение може действително да създаде пречка при изграждането на подобни проекти. Това съобразяване с тяхното местоположение ние вече сме го казали с думите „могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреативната функция на крайбрежието или производството на аквакултури”. По този начин ние поне според нас сме решили проблема с местоположението, като за нас като министерство, а също и за колегите от Изпълнителна агенция Морска администрация най-важно е да се запазят, както каза и колегата Киров, функциите и предназначението на съответната зона. За нас най-лесно би било въобще да забраним да минават подводните линейни обекти на техническата инфраструктура. За нас е най-важно е функцията и предназначението като такава, да бъде съхранена.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това, което от вносителите беше казано, беше винаги в хипотезата, че временно ще бъде нарушена целостта на някои от тези зони. Къде това е написано, защото така както е записано: „при съобразяване с тяхното предназначение и функции”, извинявайте, но вие действително давате много големи права на инвеститора, който изгражда подобни линейни обекти на техническата инфраструктура.
Този текст, който сте го записали отзад няма никаква обвързваща функция. Записано е „при съобразяване с тяхното предназначение и функции” . Какво значи, че ще се съобразите, в какъв срок ще нарушите вие тези зони? Казва се, че плажът ще бъде разкопан за 6 месеца. Ако се окаже, че той ще бъде повече негоден за използване като плаж. Къде тук има някакви функции, които да защитават в крайна сметка тези зони за рекреация, за почивка или производство на аквакултури? В известен смисъл трябва да се съобразите и с местопредназначението, ако е необходимо инвеститора да отмести тази зона така да се каже и да гарантира, или ако трябва да закупи допълнителна част, за да не наруши целостта на други обекти, които са там. Това е един абсолютно общ текст, аз поне така го разбирам.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Заповядайте, госпожо Георгиева.
Г-ЖА ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Иванов, започването на строителството на един такъв обект не е от ден, решават, започват и пресичат. Трябва да бъде изработен парцеларен план, който да бъде одобрен. С този парцеларен план се избират най-подходящите места, при които може да стане пресичане на едно съоръжение, или на една територия и ако това пресичане нарушава много функцията и предназначението на определена територия, просто няма да бъде одобрен парцеларния план. Това не е своеволно мероприятие.
Аз доколкото разбрах с този текст се цели функцията и предназначението да си остане и да не бъдат променени по никакъв начин.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Колеги, предлагам да гласуваме удължаване на работното време до приемане на законопроекта. Имаме два текста да приемем.
Имаме всички предпоставки да го приемем днес.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Киров, заповядайте.
Г-Н ПЕТЪР КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В допълнение на това, което каза народният представител Зоя Георгиева, искам да ви кажа, че в крайна сметка става въпрос за одобряване на трасето и окончателния акт ще бъде взет от министъра на регионалното развитие и благоустройството, след Върховен експертен съвет, на който ще участват представители на всички заинтересовани министерства и ведомства и то след провеждане на достатъчно дълги обществени обсъждания, които са предвидени в Закона за устройство на територията. Към самите инвестиционни инициативи ще бъде включвана достатъчно обяснителна част, която да определя организационните и технически средства и мероприятия, чрез които ще се запази функцията на тези зони. Ако местоположението им бъде въздигнато в основен принцип, може да се наложи в един момент и промяна, включително и на тяхната функция, за да бъдат реализирани инвестиционните проекти, което може да доведе до тяхното удължаване и оскъпяване. В крайна сметка тези проекти се правят след сериозни геологични проучвания и в много случаи може да бъде невъзможно да бъде изместено тяхното трасе. Затова точно в нашият текст сме въвели функцията на тези зони, като основна ценност, която да бъде съхранена, като в същото време не се поставят препятствия пред нормалното реализиране на инвестиционния процес за едни толкова важни обекти на техническата инфраструктура. Благодаря ви.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Колеги, други мнения има ли.
Ако няма, аз искам да ви кажа, че ние не правим закон само за инвеститора. Това е Закон за морските пространства, вътрешно водните пътища и пристанищата на Република България. Там живеят и други хора и имат и други дейности, които са свързани с морето и ние трябва да се съобразим и с тях, така че не може всички текстове да обслужват идеално и сто процента само инвеститора. Ние трябва да се съобразим с всички, които по един или друг начин участват в социалния и икономическия живот в морските общини.
Аз също подкрепям този текст и даже ще направя предложение, което коментирахме с господин Иванов. Накрая текстът да стане „при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции”.
Ще прочета целият текст, след което ще го подложа на гласуване, така че ако има други мнения, биха могли да бъдат изразени.
Заповядайте, господин Микев.
Г-Н ВАЛЕНТИН МИКЕВ:
Господин председател, от това което прочетох си правя изводи, че министерството е влязло в дълбочината на въпроса и предложението, което прави е обмислено, така че да могат да бъдат удовлетворени и двете страни.
Аз така го разбирам и бих задал въпросът въвеждането на местоположението би ли създало възможност за опасенията, които изразява господин Вълков. Примерно това да доведе до трайно нарушаване на обекта. В тази посока ми е въпросът.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ние наистина прегледахме сериозно текстът и тези предложения, които днес си позволихме да направим, действително по наша преценка осигуряват баланса между това да бъде защитена сигурността и безопасността на корабоплаването, както и същевременно действително рекреационната функция на на крайбрежието и или производството на аквакултури от една страна и възможността за реализиране на подобни инвестиционни проекти от друга.
С риск отново да се повторя, смятам че оставането на думата „местоположение” действително би създало сериозни пречки при реализирането на такива проекти.
Колегите преди мен много подробно говориха затова. Господин Киров, както и народния представител Зоя Георгиева посочиха, че изграждането на един подводен линеен проект и задаването на режима, който сега предвиждаме не е нещо, което се случва толкова лесно.
Всичко това предвижда поредица от мерки и произнасянето на множество компетентни органи ,включително Националния експертен съвет, който ще разгледа подробния устройствен план, който има характера на парцеларен план за случая, в който участват представители на Министерство на околната среда и водите, на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения и на Изпълнителна агенция Морска администрация.
Аз поне за себе си трудно мога да повярвам, че един подобен Национален експертен съвет, разбира се възможно е да се изразявам и твърде наивно, ще приеме и ще одобри един проект, който действително създава дори и най-малки опасения относно безопасност, сигурност на корабоплаването и осигуряване на морските и речни ресурси. Благодаря.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, имате ли някакви други мнения, въпроси.
Ако няма да преминем към гласуване на текстовете.
Не виждам вдигнати ръце.
Първо ще ви представя текстът, който ни беше даден след съгласуване. Към него има едно предложение в ал.3.
„(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.52а, ал.1 се изграждат извън акваториите на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции”.
Фактически това е същият текст, но в края е добавено „местоположение” като предложение от народните представители Иван Иванов и Иван Вълков.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Прочитам целият § 7 с направените предложения.
§7. В чл.63 се правят следните изменения и допълнения:
3. Създават се нови ал.3 и 4:
„(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.52а, ал.1 се изграждат извън акваториите на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции”.
4. Създава се ал.5:
„ (5) В зоните за безопасност по ал.2 и 4 се забранява:
1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения;
2. извършване на риболов;
3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения”.
Който е за така предложения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Сега трябва да гласуваме предложението на н.п.Иван Божилов.
Предложението на н.п.Иван Божилов се отнася за същата дейност, можем да го приемем по принцип.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Не подкрепяме предложението на н.п.Иван Божилов.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Предстои ни да гласуваме целия § 7 с предложението, което ние направихме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващият параграф, който бяхме отложили, а именно § 12.
Дадено е предложение, с което фактически се променя Чл.84, ал.1. съгласно направено преди малко гласуване, а именно:
Чл.84 (1) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.75, ал.2 се изграждат извън акваториите на пристанищата и могат да пресичат зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.
В Ал. 3 също има изменение:
(3) В зоните за безопасност по ал.2 се забранява:
1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и изграждане на нови такива съоръжения;
3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и изграждане на нови такива съоръжения.
Ние всъщност не правим нищо ново, само пренасяме текстът, който е от § 7.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Г-ЖА АНА ЕМАНУИЛОВА:
Съгласно указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове,, моля параграфа да бъде разделен съответно от § 12 до § 16 включително, т.е. всеки отделен член се изменя с отделен параграф.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
От страна на вносителите имате ли бележки. Текстовете остават същите, просто се извършва едно разделяне на § 12 на пет отделни параграфа.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Приемаме предложението.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ:
Ще прочета § 12 до § 16 включително и ще ги гласуваме амлок.
§ 12 е оформен в пет отделни параграфа - § 12, § 13, § 14, § 15 и § 16 със следната редакция:
§ 12. В глава трета наименованието на раздел ІV се изменя така:
„Навигационно осигуряване на корабоплаването”.
§ 13. Член 82 се изменя така:
Чл.82. Корабоплавателният път в участъка на р.Дунав от километър 845,650 до километър 374,100 се поддържа от компетентните български и румънски органи в съответствие с предвиденото в споразумение между правителствата на двете страни.
§ 14. Член 83 се изменя така:
Чл.83. (1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните водни пътища на Република България, с изключение на корабоплавателния път, се извършва от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването в българския участък на корабоплавателния път се извършва от Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”.
§ 15. Член 84 се изменя така:





Чл.84 (1) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.75, ал.2 се изграждат извън акваториите на пристанищата и могат да пресичат зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.
(2) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл.75, ал.2 се установяват зони за безопасност на разстояние до 200 м от външния им край. Те включват и водния им стълб от водната повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с брегови навигационни знаци и се нанасят на лоцманските карти.
(3) В зоните за безопасност по ал.2 се забранява:
1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и изграждане на нови такива съоръжения;
2. извършване на риболов;
3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал.1 и изграждане на нови такива съоръжения.
§ 16. Член 85 се изменя така:
Чл.85. (1) Измененията в навигационната обстановка и специалните временни предписания за осигуряване безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища се оповестяват в „Известия до корабоплавателите”, издавани от Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
(2) Водачите на кораби и състави са длъжни да спазват оповестените в „Известия до корабоводителите” габарити на водния път и да не минават през критичните участъци с газене, което надвишава обявеното.
(3) „Известия до корабоводителите” се публикуват на електронната страница на българската система за речни информационни услуги”.
Който е съгласен с така прочетения текст, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 21.
Първоначалният вариант беше: в чл.104 алинея 1 и 2 се отменят.
От Министерството на отбраната изразиха резерви при разглеждането на първо четене, както и при направените обсъждания относно този текст и бе постигнато съгласие да бъде разделен:
Алинея 1 да се отмени.
Алинея 2 да придобие следния вид:
(2) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят с наредба организацията на работа съответно във военните и граничнополицейските пристанища.
§ 25 придобива следния вид:
§ 25. В чл.104 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят с наредби организацията на работа съответно във военните и граничнополицейските пристанища.
Имаме съгласието и на двете министерства.
От страна на вносителите.
Г-ЖА КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме бележки.
ПРЕДС.ИВАН ВЪЛКОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

С това законопроектът е приет. Благодаря на вносителите от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на всички народни представители, които останаха до края, на всички гости.
Да очакваме, че законопроектът ще влезе в Пленарна зала да го гласуваме.
По точка 3 – Разни имате ли въпроси, които да обсъдим. Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

Иван Вълков