Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 03.12.2009 г.

---

На редовно заседание, проведено на 09.12.2009 г. Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 03.12.2009 г.
В заседанието взеха участие г-н Димитър Дерелиев – заместник-министър на културата, г-н Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и представители на : Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Българската национална телевизията, Българското национално радио, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Асоциацията на телевизионните продуценти, Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на PR агенциите и Българският дарителски форум.
Законопроектът бе представен от г-н Димитър Дерелиев, заместник-министър на културата.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се цели да бъдат въведи изискванията на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007г. (наричана по-нататък „Директивата”) за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета, чийто срок на транспониране изтича на 19 декември 2009 г.
Директивата, извършва съществени промени в координираните области на регулация на телевизионното разпръскване и телевизионната дейност и разширява обхвата на регулация и на услуги по заявка. Това се налага във връзка с развитието на нови технологии и бизнес модели, за да се гарантират най-добри условия за конкурентноспособност и правна сигурност за европейските информационни технологии, медийни индустрии и услуги, както и зачитане на културното и езиковото многообразие. Приложното поле на Директивата не обхваща електронните варианти на вестници и списания.
Със законопроекта се заменя сегашната радио- и телевизионна дейност с предоставянето на аудиовизуални медийни услуги и радиоуслуги и се разширява регулацията по отношение на аудиовизиуалните медийни услуги по заявка.
Разпоредбите на действащия Закон за радиото и телевизията относно защитата на физическото, умственото и нравственото развитие на пълнолетни и непълнолетни, както и защитата на човешкото достойнство, съгласно изискванията на Директивата се прилагат вече за всички аудиовизуални медийни услуги и търговски съобщения.
В Глава четвърта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията са разписани норми, касаещи търговските съобщения. Рекламата, спонсорството, телевизионния пазар или радиопазар, както и позиционирането на продукт са форми на търговско съобщение. Тези съобщения трябва да са ясно разпознаваеми като такива. Забранени са скритите търговски съобщения. Предлага се да се въведе по-либерален режим на регулация на търговските съобщения по отношение на традиционното телевизионно излъчване и основен пакет от правила относно услугите по заявка.
Със Законопроекта се запазва позволеното време за реклама на час, но е облекчено прекъсването на определени произведения, като филми, новини и детски предавания. Премахва се ограничението върху количеството телевизионна реклама, излъчвана на ден, но е запазено почасовото ограничение от 12 минути на час, по отношение на телевизионните рекламни и телепазарни спотове.
В съответствие с Директивата законопроектът разграничава позиционирането на продукти от скритата реклама.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага да бъде отменен Законът за публичното радиоразпръскване. Програмите на БНТ и на БНР ще се разпространяват и чрез обществена електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват. Предприятието, получило разрешение за обществена мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е длъжно да разпространява в некодиран вид до 4 телевизионни програми на БНТ и до 4 радиопрограми на БНР.
С отмяната на Закона за публичното радиоразпръскване се отменят и разпоредби, които биха попречили за развитието на цифровите излъчвания на обществения радиооператор БНР. Става въпрос за текстовете, касаещи осигуряването на необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение – DRM и/или други цифрови технологии, на програмите на БНР.
С предложеният текст на чл.19а, ал.2 се въвежда квота от 25% за български произведения, създадени от независими продуценти, като в общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения. В действащия закон е заложена квота от 10% за европейски произведения, създадени от външни продуценти, която е отразена в промените на Закона за радиото и телевизията от 2000 г., извършени с оглед синхронизиране на общностното законодателство с националното.
Текстовете на Директивата не налагат промяна, касаеща корекция на квотите, които са в съответствие с културното многообразие и поставените в Лисабонския договор приоритети пред общността.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията въвежда изискванията и принципите на Директивата, съгласно добрите практики в държавите – членки на Европейския съюз и е от съществено значение за развитието на медийната среда у нас.

След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите единодушно с 15 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерски съвет на 03.12.2009г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА,
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ:

Даниела Петрова