Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16 юли 2010 г. и приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г.

---

Д О К Л А Д
за второ гласуване

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

(Обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 и 107 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г. и бр. 12 и 32 от 2009 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Да се създаде нов § 1
§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. точка 6 се изменя така:
„6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
2. точка 8 се изменя така:
„8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения:
1. точка 6 се изменя така:
„6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
2. точка 8 се изменя така:
„8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Да се създаде нов § 2:
§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1;
2. Създава се ал. 2:
“(2) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1;
2. Създава се ал. 2:
“(2) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.”

§ 1. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 3.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Да се създаде § 1а:
„§ 1а. В чл. 15, ал. 2 се създава изречение второ: ”За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до организацията по чл. 40, която е длъжна да извърши консултацията”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 15, ал. 2 се създава изречение второ: ”За уточняване на начина на извършване на промените, собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до организацията по чл. 40, която е длъжна да извърши консултацията”.

§ 2. В чл. 18, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 след думата „произведението” се добавя „и синхронизирането на звук и картина”, а изречение второ се заличава.
2. В т. 11 след думата „износът” се добавя „в трети държави”.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
1. В § 2, т.1 да се измени така:
“1. В т. 8, изречение първо след думата “преработката” се добавя “и синхронизацията”, а изречение второ се заличава.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС:
В § 2, т.1 да се измени така:
В т. 8, изречение първо след думата “преработката” се добавя “и синхронизацията”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 5:
§ 5. В чл. 18, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 8, изречение първо след думата “преработката” се добавя “и синхронизацията”.
2. В т. 11 след думата „износът” се добавя „в трети държави”.

Предложение от н.п. Гинче Караминова и група народни представители
Да се създаде § 2а:
§ 2а. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа”
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл.18, ал. 2, т.10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронния достъп по произведението се осъществява от друга организация и това е единствения начин, по който то достига до крайния потребител.”
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Извън случаите по ал.1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за препредаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл.91, ал.5”
4. В ал.3, изречение първо думите “кабелният оператор, който” се заменят с “предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което”.
5. В ал. 4, изречение второ думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
6. В ал. 5, изречение първо думите “кабелни оператори” се заменя с “предприятия”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 6 със следната редакция:
§ 6. В чл. 21 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа”
2. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл.18, ал. 2, т.10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронния достъп до произведението се осъществява от друга организация и това е единствения начин, по който то достига до крайния потребител.”
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за предаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл. 91, ал. 5.”
4. В ал. 3, изречение първо думите “кабелният оператор, който” се заменят с “предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което”.
5. В ал. 4, изречение второ думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.
6. В ал. 5, изречение първо думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия”.

Предложение от н.п. Гинче Караминова и група народни представители
Да се създаде § 2б:
§ 2б. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Разрешено излъчване чрез включване в непрекъсната съобщителна верига”
2. В ал.1, изречение второ думите “по кабел” се заменят с “по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2б, който става § 7 със следната редакция:
§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Разрешено излъчване чрез включване в непрекъсната съобщителна верига”.
2. В ал. 1, изречение второ думите “по кабел” се заменят с “по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи”.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Да се създаде § 2в:
„§ 2в. В чл. 24, ал.1, т. 15 се изменя така:
„15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване с организация по чл. 40”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2в, който става § 8 със следната редакция:
§ 8. В чл. 24, ал. 1, т. 15 се изменя така:
„15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване с организация по чл. 40”.

§ 3. Член 26 се отменя.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Параграф 3 да се измени така:
„§ 3. Член 26 се изменя така:
„ Възнаграждение при свободно използване
Чл. 26.(1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване при условията на чл.25, ал.1, т.2. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл.25, ал.1, т.1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал.1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал.1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители;
(4) Възнаграждението по ал. 1 се дължи от лицата по ал. 3 за извършените продажби на територията на страната на информационни носители предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица по чл. 25, ал. 1, т. 2.
(5) Видовете информационни носители, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, за които се дължи възнаграждение по ал. 1 и размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите по ал. 8, договорени с представителни организации на лицата по ал. 3 и 4, както и с други заинтересовани лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите, в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 0.7, на сто и по-висок от 1.0 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси за съответните празни информационни носители. За лицата по ал. 3 могат да се предвиждат отстъпки като техният размер и условията, при които могат да се ползват се определят по реда на договаряне на размера на основното възнаграждение.
(6) В случай, че в преговорите по ал. 5 бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 6, 7 и 8.
(7) В случай, че не бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 9-12 .
(8) Възнагражденията по ал.1, изречение първо и по ал.1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на Глава Седма, Раздел 1а, от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 40 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал.1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал.3 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(9) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал.1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал.1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(10) Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай, че са били събрани подлежат на връщане, когато:
1. са доставени от територията на друга държава-членка на Европейския съюз;
2. са доставени от територията на трета държава и върху тях вече е начислено, без да е предвидено възстановяване, компенсационно възнаграждение за възпроизвеждане, аналогично на това по чл. 25, ал. 1 съгласно законодателството на съответната държава – членка или трета държава;
3. са станали предмет на сделка за износ за трети държави или доставка за друга държава-членка на Европейския съюз;
4. са закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
5. са закупени от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоусглуги, които законно осъществяват своята дейност;
6. са закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
7. са били закупени от лечебни, рехабилитационни и социални заведения и места за изтърпяване на наказания.
8. са закупени от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, упражняващи свободни професии, чиято дейност не предполага използването им за възпроизвеждане на смисъла по чл.25, ал.1;
(11) В случаите, когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 9 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок от един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(12) Лицата, които са задължени съгласно ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал.8, обобщена информация за видовете и общата доставна стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията по ал. 1 от организациите по ал. 8. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират в срок от един месец, следващ отчетния.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Михаил Михайлов
В чл. 26, ал. 4 разпределението на събраните суми между отделните категории, носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една втора за авторите;
б) една четвърт за артистите-изпълнителни;
в) една четвърт за продуцентите.
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
В § 3, чл. 26 не се отменя, а се заменя със следния текст:
Чл. 26. (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на справедливо компенсационно възнаграждение, когато произведенията, изпълненията и записите се възпроизвеждат за лично ползване при условията на чл.25, ал.1, т.2. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично ползване при условията на чл.25, ал.1, т.1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал.1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал.1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители или записващи устройства;
2. доставят празни информационни носители или записващи устройства от територията на държави – членки на Европейския съюз.
3. внасят от трети страни празни информационни носители или записващи устройства;
(4) Възнаграждението по ал.1, изречение второ се дължи от лицата, които:
1. произвеждат копирни устройства;
2. доставят копирни устройства от територията на държави-членки на Европейския съюз;
3. внасят от трети страни копирни устройства;
4. правят копия от отпечатани произведения или части от тях за лично използване от трети лица срещу възнаграждение.
(5) Солидарно отговорни за заплащането на компенсационните възнаграждения по ал.1 са и всички лица, които по занятие търгуват с информационни носители, записващи или копирни устройства, включително и посредством електронна търговия.
(6) Възнагражденията по ал.1 се дължат от лицата по ал. 3 и 4 за извършените на територията на страната продажби на празни информационни носители, записващи и копирни устройства. За записващи и копирни устройства, вградени в съставни устройства, позволяващи възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.1, възнаграждение се дължи само за вградените устройства.
(7) Видовете информационни носители, записващи и копирни устройства, за които се дължи възнаграждение по ал.1, се определят в тарифи на организациите по ал.8. По отношение на тарифите чл.40д се прилага съответно. При определяне на видовете носители и устройства, подлежащи на облагане с компенсационно възнаграждение, се взима предвид дали устройствата се явяват част от други устройства, които имат самостоятелна функция, дали носителите и устройствата могат да се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.1, както и вероятния брой и вида печатни копия, възпроизвеждани от съответните копирни устройства.
(8) Размерът на възнаграждението е 3 на сто от продажната цена на празните информационни носители по съответните тарифни позиции, фактурирана на разпространител или на краен потребител според случая, както и от цената на всяко копие, възпроизведено по репрографски начин. За записващите и копирните устройства размерът на възнаграждението е 1,5 на сто от продажната цена на устройствата по съответните тарифни позиции, фактурирана на разпространител или на краен потребител според случая, а за записващите и копирни устройства, вградени в съставни устройства – от продажната за самостоятелно устройство със същите характеристики.
(9) Възнагражденията по ал.1, изречение първо и по ал.1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, по една за всяка категориая права, създадени по реда на Глава Седма, Раздел 1а, от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал.1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал.3, 4 и 5 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(10) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал.1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал.1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(11) Събраните компенсационни възнаграждения подлежат на връщане, когато празните информационни носители, записващите и копирни устройсва:
а) са станали предмет на сделка за износ за трети страни или доставка за друга държава-членка на Европейския съюз без да са били запълнени в страната;
б) са били закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани с тези записи;
в) са били закупени в страната от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
г) са били закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
д) са били закупени от лечебни, рехабилитационни и социални заведения и места за изтърпяване на наказания;
(12) Фактите и обстоятелствата по предходната алинея трябва да бъдат доказани от лицата, които претендират за връщане на суми по предходната алинея. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в писмен вид в сроковете по ал.12. Организациите по ал.8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал.8 в срок от един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(13) Лицата, които са задължени съгласно ал.3 и ал.4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал.8, писмена информация за видовете и общата продажна цена на продадените от всеки вид носители и устройства по съответните тарифни позиции, а също и за съставните устройства и видовете вградени в тях записващи и копирни устройства по извършените продажби, както и информация за осъществените от тях през същия период сделки при условията на ал.10, придружени с доказателства за предвидените в нея факти и обстоятелства. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират, в срок от един месец, следващ отчетния.
(14) Лицата по ал. 3 и ал. 4, т.1, 2 и 3 са длъжни да посочват в издадените от тях фактури при продажбата на празни информационни носители, записващи или копирни устройства, начисленото и платено за тях компенсационно възнаграждение, отделно от цената на носителя или устройството.
(15) Лицата по ал. 5 са длъжни в едномесечен срок след поискване от страна на организациите по ал. 8 да им предоставят документи, доказващи, че компенсационните възнаграждения за подлежащите на облагане носители или устройства, с които те търгуват, са платени. При непредставянето на такива документи се предполага, че възнагражденията не са платени и същите се изплащат на организациите по ал. 8 от лицата по ал. 5. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределение на възнагражденията.
(16) Организациите по ал.8 имат право да извършват проверки на документацията на задължените по ал.3, 4 и 5 лица, свързана с изпълнението на задълженията за плащане на компенсационните възнаграждения. Проверките се извършват след предварително писмено уведомление най-малко 14 дни преди датата на проверката, в обичайното работно време на проверяваното лице и в присъствието на представляващия го по съдебна регистрация или упълномощен от него представител. Лицата, които извършват проверките, са длъжни да пазят търговската тайна и да не използват информацията от проверките извън предназначението й.
(17) Организациите по ал.8 имат право при поискване да получават от държавните органи, осъществяващи контрол върху производството на празни информационни носители, записващи или копирни устройства, както и от Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите информация, необходима за събирането на компенсационните възнаграждения. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределение на възнаграждения по този член.
(18) Разпоредбите на този член не се отнасят до компютърните програми и архитектурните произведения.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС
В § 3, чл. 26, ал. 10, т. 7 думите „лечебни рехабилитационни и социални заведения” да се заменят с „лечебни заведения, специализирани болници за рехабилитация, социални заведения”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 9:
§ 9. Член 26 се изменя така:
„ Възнаграждение при свободно използване
Чл. 26. (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители;
(4) Възнаграждението по ал. 1 се дължи от лицата по ал. 3 за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица по чл. 25, ал. 1, т. 2.
(5) Видовете информационни носители, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, за които се дължи възнаграждение по ал. 1 и размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите по ал. 8, договорени с представителни организации на лицата по ал. 3 и 4, както и с други заинтересовани лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите и в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 0.7 на сто и по-висок от 1.0 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси за съответните празни информационни носители. За лицата по ал. 3 могат да се предвиждат отстъпки като техният размер и условията, при които могат да се ползват се определят по реда на договаряне на размера на основното възнаграждение.
(6) В случай че в преговорите по ал. 5 бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 6, 7 и 8.
(7) В случай че не бъде постигнато споразумение между страните, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40е, ал. 9-14 .
(8) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал.1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на Глава Седма, Раздел Іа от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 40 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал.1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(9) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една втора - за авторите;
б) една четвърт - за артистите-изпълнителни;
в) една четвърт - за продуцентите.
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто - за авторите;
б) 50 на сто - за издателите.
(10) Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай, че са били събрани подлежат на връщане, когато:
1. са доставени от територията на друга държава-членка на Европейския съюз;
2. са доставени от територията на трета държава и върху тях вече е начислено, без да е предвидено възстановяване, компенсационно възнаграждение за възпроизвеждане, аналогично на това по чл. 25, ал. 1 съгласно законодателството на съответната държава – членка на Европейския съюз или трета държава;
3. са станали предмет на сделка за износ за трети държави или доставка за друга държава-членка на Европейския съюз;
4. са закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
5. са закупени от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
6. са закупени в страната от производители на филми и други аудиовизуални произведения;
7. са закупени от лечебни заведения, специализирани болници за рехабилитация, социални заведения и места за изтърпяване на наказания;
8. са закупени от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, упражняващи свободни професии, чиято дейност не предполага използването им за възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.1.
(11) В случаите, когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок до един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(12) Лицата, които са задължени съгласно ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8, обобщена информация за видовете и общата доставна стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията по ал. 1 от организациите по ал. 8. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират в срок от един месец, следващ отчетния период.”

§ 4. В чл. 28а след думата „възникнало” се добавя „за работодателя”.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 4 да се измени така:
“§ 4. В чл. 28а, изречение първо след думата „възникнало” се добавя „за работодателя”, а изречение второ се заличава.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 10:
§ 10. В чл. 28а, изречение първо след думата „възникнало” се добавя „за работодателя”, а изречение второ се заличава.

§ 5. В чл. 29 думата „оператора” и запетаята след нея се заличават.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 5 да се измени така:
“§ 5. В чл. 29 думите “автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма” се заличават.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да се отхвърли.

§ 6. В чл. 30, ал. 1 думата „публикуването” се заменя с „разгласяването” и се създава изречение второ „Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 6 да се измени така:
“§ 6. В чл. 30, ал. 1 думата „публикуването” се заменя с „разгласяването”.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11.


§ 7. В глава шеста се създава чл. 34б:
“Закрила на произведения от
неизвестни автори
Чл. 34б. За произведения, за които срокът на закрила не се изчислява от смъртта на автора или авторите и които не са били разгласени в срок 70 години след тяхното създаване, правната закрила по този закон се прекратява.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12:

§ 8. В чл. 35 думите „със съгласието” се заменят със „с предварителното съгласие”.

Предложение от н.п. Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС
§ 8 да се измени така:
„Член 35 се изменя така:
Съгласие на автора за използването на произведението
Чл. 35. Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 13:
§ 13. Член 35 се изменя така:
„Съгласие на автора за използването на произведението
Чл. 35. Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго”.

§ 9. В чл. 38 ал. 1 се изменя така:
“(1) Възнаграждението на автора за всяко използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 9, в чл. 38, ал.1 думите “за всяко използване” да се заменят “за всеки начин на използване”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 14:
§ 14. В чл. 38 ал. 1 се изменя така:
“(1) Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.”

§ 10. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Пред заглавието се добавя:
„Раздел Іа
Колективно управление на права”
2. В ал. 1 след думата „възнагражденията” се поставя запетая и се добавя „произтичащи от тези договори или от предписание на закона”.
3. В ал. 3, изречение второ след думата „разпределят” се добавя „и изплащат”, а думите „членовете си” се заменят с „носителите на права”.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Всяка организация по ал. 1 може да получава и разпределя и между носители на права, които не са нейни членове, получени за тях суми, в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, които управлява, ако това не противоречи на евентуално споразумение по чл. 40б, ал. 4 с друга организация, и доколкото някои от носителите на права, които не са нейни членове, изрично и писмено не са изразили несъгласие с това, изцяло или за конкретно произведение.”
5. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) Организациите по ал. 1 не могат да упражняват по занятие дейности, при които произведения се използват по смисъла на този закон.
(10) В случаите по чл. 40б, ал. 4, т. 1, при които се касае до управление на права за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване по кабел на произведения (чл. 18, ал. 2, т. 3, 4 и 5), сключването на договор с организацията, която управлява тези права, и заплащането на уговореното по този договор възнаграждение освобождават от отговорност по този закон ползвателя както по отношение членовете на тази организация, така и по отношение на всички останали носители на права от същата категория освен тези, които изрично и писмено са изразили пред тази организация несъгласие с това изцяло или за определени начини на използване. Такова несъгласие има действие от началото на календарната година, следваща годината, през която е направено.”

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
В § 10., в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 4 се изменя така:
“(4) Всяка организация по ал. 1 може да получава и разпределя и между нечленове получени, в рамките на разрешението което има, за тях суми, освен ако те изрично и писмено са изразили несъгласие с това, изцяло или за конкретно произведение и ако това не противоречи на евентуално споразумение по чл. 40а, ал. 5 с друга организация.”
Алинея 5 се изменя така:
„(5) Организация по ал. 1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява, освен ако уставът на организацията предвижда изрично, че има право да разпределя на нечленове.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в съответствие с чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 10 да се обособи съответно в § 15 и § 16 със следната редакция:
§ 15. След чл. 39 се създава наименование:
„Раздел Іа
Колективно управление на права”
§ 16. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „възнагражденията” се поставя запетая и се добавя „произтичащи от тези договори или от предписание на закона”.
2. В ал. 3, изречение второ след думата „разпределят” се добавя „и изплащат”, а думите „членовете си” се заменят с „носителите на права”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Всяка организация по ал. 1 може да получава и разпределя и между носители на права, които не са нейни членове, получени за тях суми, в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, които управлява, ако това не противоречи на евентуално споразумение по чл. 40б, ал. 4 с друга организация, и доколкото някои от носителите на права, които не са нейни членове, изрично и писмено не са изразили несъгласие с това, изцяло или за конкретно произведение.”
4. Създават се ал. 9 и 10:
„(9) Организациите по ал. 1 не могат да упражняват по занятие дейности, при които произведения се използват по смисъла на този закон.
(10) В случаите по чл. 40б, ал. 4, т. 1, при които се касае до управление на права за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване чрез електронна съобщителна мрежа и за осигуряване на достъп по електронен път на произведения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, 4 и 5, сключването на договор с организацията, която управлява тези права, и заплащането на уговореното по този договор възнаграждение освобождават от отговорност по този закон ползвателя, както по отношение членовете на тази организация, така и по отношение на всички останали носители на права от същата категория освен тези, които изрично и писмено са изразили пред тази организация несъгласие с това изцяло или за определени начини на използване. Такова несъгласие има действие от началото на календарната година, следваща годината, през която е направено.”

§ 11. Създават се чл. 40а–40з:
„Регистрация и контрол
Чл. 40а. (1) Министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права.
(2) За осъществяване на правомощията си по ал. 1 министърът на културата:
1. води публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права;
2. извършва регистрация на организациите за колективно управление на авторски права, изменя и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;
3. упражнява контрол върху дейността на организациите за колективно управление;
4. утвърждава тарифите на организациите за колективно управление на авторски права;
5. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Министърът на културата може да делегира правомощията си по този раздел на оправомощен от него заместник-министър.
Придобиване качество на организация за колективно управление
на авторски права
Чл. 40б. (1) Дейност по колективно управление на авторски права се упражнява след регистрация.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва след подаване на заявление от организация, създадена по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и за целите, посочени в чл. 40, ал. 1. Заявлението се подава в писмена форма до министъра на културата по утвърден от него образец. В заявлението се посочват категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които ще се отнася колективното управление. Към него се прилагат:
1. препис от решението на съда за първоначална съдебна регистрация;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд;
3. заверено копие от карта за идентификация или единен идентификационен код БУЛСТАТ;
4. заверено копие на списък на членовете на организацията;
5. декларация за наличието на условията по ал. 3;
6. заверено копие на устава на организацията;
7. заверено копие на вътрешни правила за разпределение по чл. 40, ал. 6;
8. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации, ако са сключени такива;
9. списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване и видовете произведения;
10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато е необходимо;
11. документ за платени такси за разглеждане на заявлението.
(3) Регистрация се извършва, при условие че организацията отговаря на следните общи изисквания:
1. упълномощена е от членовете си по силата на писмени договори да отстъпва от тяхно име правото на използване на произведенията им по определен начин и да събира дължимите за това възнаграждения, произхождащи от тези договори или от предписание на закона;
2. ползва административен офис и има служители, наети по трудов договор, необходими за управлението на правата;
3. разполага с компютърно оборудване, лицензиран софтуер и бази данни за носителите на права и на произведенията, които позволяват извършване на разпределението и изплащане на възнагражденията;
4. приела е устав, според който:
а) се осигурява колективно управление на права по този закон;
б) всички лица, които са носители на права, каквито тя възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове;
в) управлението на права не се извършва с цел печалба, а ако има постъпления от спомагателна дейност те могат да се използват само за покриване разходите на организацията;
г) разпределението на приходите след приспадане на разходите за дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове се извършва между носителите на права съгласно вътрешните правила за разпределение, независимо дали са членове на организацията или не;
5. урежда отношенията си с носители на права, които не са нейни членове, във връзка с разходите за дейността си по колективно управление на права и за социални и/или културни фондове по същия начин, както със своите членове.
(4) В случай че заявлението се отнася до управление на права за:
1. публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на произведения по кабел и предлагането на достъп по електронен път до тях (чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10);
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения (чл. 22а, ал. 1 и 2);
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството (чл. 20), за които има вече извършена регистрация на друга организация, която през последните 5 години е събрала и разпределила възнаграждения, министърът на културата включва тези права, съответно произведения, в ново разрешение на следваща организация само след като организацията, която го иска, представи писмено споразумение с титуляря на предходната регистрация. Това споразумение оправомощава за събиране на възнаграждения от ползвателите само едната организация по нейната тарифа, като след това тя се разплаща с останалите, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка една от тях.
(5) Ако заявлението не отговаря на изискванията по ал. 2–4, организацията се уведомява за това, като й се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(6) Заявлението по ал. 2 и приложените към него документи се разглеждат в тримесечен срок от подаването, а в случаите по ал. 5 – от отстраняване на недостатъците. В срока по изречение първо министърът на културата извършва регистрация и издава удостоверение или с мотивирана заповед отказва регистрацията и издаването на удостоверение в случаите по ал. 9.
(7) Удостоверенията по ал. 6 са безсрочни и съдържат:
1. номер и дата на издаване;
2. наименование и седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код БУЛСТАТ;
3. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението.
(8) В случай че настъпи промяна в обстоятелства, вписани в издадено удостоверение, или в обстоятелствата по ал. 3, организацията е длъжна в едномесечен срок от настъпване на промяната да уведоми министъра на културата и/или да поиска промяна в издаденото удостоверение. Към искането за промяна се представят заверени копия от съответните документи и документ за платена такса. Искането се разглежда по реда на този член.
(9) Министърът на културата отказва регистрация, в случай че:
1. заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията на ал. 2–4;
2. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от издаването на заповед за отказ на регистрация на същата организация;
3. в други случаи, предвидени в закона.
(10) Отказът на министъра на културата за регистрация и издаване или за изменение на разрешение може да бъде оспорван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Заличаване на регистрацията
Чл. 40в. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед заличава регистрацията:
1. при заличаване на съдебната регистрация на организацията;
2. в случай че организацията в продължение на две години от датата на регистрацията по чл. 40б не е отстъпила никому право за използване на произведения на членовете си;
3. ако организацията откаже да сключи договор с ползвател в рамките на последно утвърдената си тарифа;
4. в случай че организацията разпределя и заплаща на носители на права, които не са нейни членове, възнаграждения с удръжки, по-големи от тези на членовете й;
5. в други случаи на системни нарушения по този раздел.
(2) Министърът на културата с мотивирана заповед може да заличи регистрацията:
1. по писмена молба на организацията, към която се прилагат:
а) решение на общото събрание;
б) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
в) документ за платена такса;
2. по решение на съда;
3 в други случаи на нарушения по този раздел.
(3) При заличаване на регистрацията съгласно ал. 1 и 2 издаденото удостоверение се обезсилва.
(4) Заповедта за заличаване на регистрацията подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението.
(5) В случаите по ал. 1 и 2 организацията е длъжна в 9-месечен срок от заличаването да разпредели и изплати на авторите събраните възнаграждения. В срока по изречение първо организацията публикува съобщения за това в един централен ежедневник и на страницата си в интернет. Организацията публикува на страницата си в интернет и пълен списък на авторите, за които има възнаграждения за изплащане. Сумите, които в 12-месечен срок от заличаването не са били изплатени, постъпват в Национален фонд „Култура”.

Регистър на организациите за колективно управление
на авторски права
Чл. 40г. (1) Министерството на културата поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права. Регистърът се публикува на страницата на министерството в интернет и всяко лице може да поиска справка за вписани в него обстоятелства.
(2) В регистъра са вписват:
1. номер и дата на удостоверението;
2. наименование, седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код БУЛСТАТ, адрес на административен офис, списък на членовете на изборните органи на управление, включително персоналният състав и представляващите лица;
3. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакт;
4. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението;
5. основание и дата на изменение на издаденото удостоверение;
6. заличаване на регистрацията;
7. промени в обстоятелствата по т. 2–4.
(3) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства организацията е длъжна да уведоми министъра на културата за това в 14-дневен срок от промяната.
(4) Организацията публикува и поддържа на страницата си в интернет:
а) списък на членовете си;
б) списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство;
в) списък на авторите, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и видовете произведения и използване, за които това несъгласие се отнася;
г) списък на автори, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения.
Контрол върху дейността на организациите за
колективно управление
Чл. 40д. (1) В срок до 30 юни на следващата година всяка организация за колективно управление, която има регистрация по този закон, представя пред министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изминалата календарна година, включващ:
1. преглед на развитието и резултатите от дейността на организацията за колективно управление;
2. списък на новоприетите и напусналите членове;
3. списък на сродните чуждестранни организации, с които са сключени или са прекратени договори за взаимно представителство;
4. списък на ползвателите, с които е имало действащи договори, с указание за какви видове права се отнасят;
5. информация относно размера на общата сума, която организацията за колективно управление е получила през предходната година за авторски възнаграждения според начините на използване, размера на разпределените възнаграждения според начините на използване и за кой период се отнасят, размера на изплатените възнаграждения;
6. сумата, която е удържала за дейността си;
7. сумата, която е удържала за социални и културни фондове;
8. разходите за дарения, спонсорства и към трети лица.
(2) Министърът на културата има право да поиска от всяка действаща в съответствие с чл. 40б организация за колективно управление информация, свързана с нейната дейност по управление на права. В тези случаи министърът на културата определя срок за представяне на отговор.
(3) В случай че министърът на културата има основания да счита, че са налице данни за нарушения по този раздел, той изисква становище от организацията за колективно управление и, ако е необходимо, й отправя препоръка, която задължително се разглежда от организацията за колективно управление в определения от министъра срок. Организацията за колективно управление е длъжна да уведоми министъра за взетите по този повод решения.
(4) В случай че бъдат констатирани нарушения по този раздел от страна на организация за колективно управление, действаща в съответствие с чл. 40б, министърът на културата с мотивирана заповед дава задължителни указания за отстраняването им, като определя срок за това. Организацията за колективно управление е длъжна да уведоми министъра на културата за взетите мерки.
(5) При неизпълнение на задължителните указания, предписани по ал. 4, регистрацията по чл. 40б може да бъде заличена по реда на чл. 40в.
(6) Заповедта, с която се предписват задължителни указания за отстраняване на нарушения, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Тарифи на организациите за колективно управление на
авторски права
Чл. 40е. (1) Организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани по реда на чл. 40б, са длъжни да имат тарифи за възнагражденията, които събират за отстъпване на управляваните от тях права.
(2) Тарифи не се изискват при управлението на права върху сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3.
(3) Проектът на тарифа или на нейно изменение и/или допълнение трябва да отговаря на следните общи изисквания:
а) да е съобразен с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от това, и за дейността на ползвателя;
б) да третира ползвателите от една и съща категория равнопоставено освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение.
(4) Проектите за тарифи, както и предложенията за тяхното изменение и допълнение се изготвят от организациите по ал. 1 и подлежат на задължително утвърждаване от министъра на културата при спазване на изискванията на този закон.
(5) Проектът на тарифа или нейно изменение и/или допълнение подлежи на задължително предварително обсъждане с представителна организация на ползватели, за която тя се отнася, когато това е практически възможно.
(6) Утвърждаването на тарифи и на техни изменения и/или допълнения се извършва след подаване на писмено заявление до министъра на културата съгласно утвърден от него образец. Към него се прилагат:
а) проект на тарифа или нейни изменения и/или допълнения;
б) решение на компетентния орган на организацията, съгласно което проектът по буква „а” е приет;
в) мотивирана методика за определяне размера на предложените възнаграждения;
г) доказателства за проведено предварително обсъждане съгласно ал. 5 или за невъзможността за провеждане на такова;
д) икономическа обосновка на тарифите;
е) други документи съгласно изискванията на този раздел;
ж) документ за платена такса.
(7) В случай че заявлението не е придружено с документацията по ал. 6, организацията се уведомява за това, като й се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(8) Когато обсъждането по ал. 5 завърши със споразумение между страните, министърът на културата със заповед утвърждава проекта на тарифа или нейно изменение и/или допълнение.
(9) Когато обсъждането по ал. 5 завърши без споразумение между страните в тримесечен срок от започване на преговорите или обсъждането е практически невъзможно, искането се разглежда от експертна комисия, назначена със заповед на министъра на културата. В състава на експертната комисия се включват по един представител на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на културата, определени със заповед на съответния министър, на организацията, подала заявлението, и на организацията на ползвателите, с която е проведено обсъждането по ал. 5, определени от съответния колективен орган на управление. В случаите, когато обсъждането е било практически невъзможно, представителят на ползвателите се определя от министъра на културата. В работата на комисията с право на съвещателен глас може да участват и представители на други организации и лица. Във връзка с дейността си комисията може да иска сведения, документи и съдействие от държавни органи и други лица. Експертната комисия взема решения с мнозинство 2/3 от своите членове. Организацията на дейността на комисията се урежда с инструкция на министъра на културата.
(10) В случаите по ал. 9 в 5-дневен срок от постъпването на заявлението по ал. 6 министърът на културата публикува на страницата на Министерството на културата в интернет документите по ал. 6, букви „а” и „в” с покана до всички заинтересувани лица в 14-дневен срок от публикуването да предоставят мотивирани становища. След изтичането на 14-дневния срок министърът на културата предоставя всички становища на комисията по ал. 9.
(11) Комисията разглежда заявлението и приложените към него документи в едномесечен срок от подаването, съответно от отстраняване на недостатъците, и изготвя мотивирано предложение до министъра на културата за утвърждаване на проекта на тарифа или нейно изменение и/или допълнение, или за отказ за утвърждаване.
(12) В двумесечен срок от подаването на заявлението, съответно от отстраняване на недостатъците, министърът на културата въз основа на предложението на комисията с мотивирана заповед утвърждава проекта на тарифа или нейно изменение и/или допълнение или отказва утвърждаване на тарифата. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(13) Утвърдената тарифа или нейните изменения и/или допълнения, както и заповедта за утвърждаване се публикуват на страницата на организацията, която ги е предложила, в интернет.
(14) До утвърждаване на тарифа или на нейно изменение и/или допълнение договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват съгласно действащата тарифа. В случай че такава няма, възнагражденията се заплащат по споразумение между страните и се превеждат по открита от двете страни доверителна (екскроу) сметка. Страните се разпореждат със събраните средства в съответствие с утвърдената тарифа или нейно изменение и/или допълнение.

Медиация
Чл. 40ж. (1) При спор между организации за колективно управление на авторски права и ползвател по повод сключването или изпълнението на договор между тях по този закон всяка от страните може да поиска прибягването до един или повече медиатори.
(2) Медиатор може да бъде лице, което отговаря на общите условия по Закона за медиацията, вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и притежава специални знания в областта на авторското право, както и независим експерт.
(3) Медиаторът започва работата си след като постигне с двете страни писмено съгласие за това. Съгласието трябва да решава и въпроса за възнаграждението на медиатора и условията за изплащането му от страните.
(4) Медиаторът съдейства при преговорите и може да прави предложения до страните. Той не може да реши спора.
(5) В случай че при решаването на спор, свързан с колективно управление, медиаторът е отправил писмено предложение до страните и в продължение на един месец от получаването му нито една от тях не е направила писмено възражение, се приема, че предложението е прието.
(6) Постигнатото в хода на медиацията споразумение, включително и в случаите по ал. 5, обвързва страните по спора и ги задължава за това, за което са се договорили.
(7) Прибягването до медиатор не може да ограничи правото на всяка от страните да отнесе спора до съда. Започнала процедура по медиация спира висящо производство в съда до прекратяването й.
(8) Прибягването до медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати договореното по-рано възнаграждение за отстъпени права за използване на произведението от организацията за колективно управление на права. Страните могат да се споразумеят ползвателят да депозира под условие в банка по време на процедурата дължимото съгласно тарифата възнаграждение до прекратяването на процедурата. В случай че бъде постигнато споразумение, депозираната сума се изравнява до размера на договореното възнаграждение и се изплаща на организацията, като остатъкът, ако има такъв, се връща на ползвателя. При прекратяването на процедурата без постигане на окончателно споразумение сумата се използва за покриване на дължимите възнаграждения.
(9) По всички въпроси, засягащи медиацията, неуредени в този член, се прилага Законът за медиацията.

Такси
Чл. 40з. За разглеждане на заявления за регистрация, за изменение на издадено удостоверение, за заличаване на регистрация на организации за колективно управление на авторски права в случаите по чл. 40в, ал. 2, т. 1 и за разглеждане на заявления за утвърждаване на тарифи и/или техни изменения и допълнения се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се съберат в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 11:
1. В чл. 40б да се направят следните изменения:
1. Алинея 1 да се измени така:
“(1) Дейност по колективно управление на авторски права се упражнява след регистрация на дейността на организацията по чл. 40, ал. 1. ”
2. Алинея 2 да се измени така:
“(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва след подаване на заявление от организацията по ал.1 - юридическо лице с нестопанска цел, регистрирана по българското законодателство, както и от чуждестранна такава организация, регистрирана по националното си законодателство в държавите – членки на Европейския съюз и от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, създадена за целите посочени в чл.40, ал.1. Заявлението се подава в писмена форма до министъра на културата по утвърден от него образец. В заявлението се посочват категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които ще се отнася колективното управление. Заявлението и приложените към него документи се подават на български език. Към заявлението се прилагат:
1. препис от решението на съда за първоначална съдебна регистрация, а за чуждестранни лица – съответен документ;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица – съответен документ;
3. заверено копие от карта за идентификация или единен идентификационен код БУЛСТАТ, а за чуждестранни лица – съответен документ;
4. заверено копие на списък на членовете на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
5. декларация за наличието на условията по ал. 3;
6. заверено копие на устава на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
7. заверено копие на вътрешни правила за разпределение по чл. 40, ал. 6;
8. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации, ако са сключени такива;
9. списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване и видовете произведения;
10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато е необходимо;
11. документ за платени такси за разглеждане на заявлението.”
3. Алинея 4 да се измени така:
“(4) В случай, че заявлението се отнася до управление на права за:
1. публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на произведения по кабел и предлагането на достъп по електронен път до тях (чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10);
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения (чл. 22а, ал. 1 и 2);
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството (чл. 20), за които има вече извършена регистрация на друга организация, която през последните 5 години е събрала, разпределила и изплатила възнаграждения, министърът на културата извършва регистрация за тези права, съответно произведения на следваща организация само след като организацията, която го иска, представи писмено споразумение с титуляра на първата регистрация. Това споразумение оправомощава за събиране на възнаграждения от ползвателите само едната организация по нейната тарифа, като след това тя се разплаща с останалите, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка една от тях.”
4. Алинея 10 да се измени така:
“(10) Отказът по ал. 9 и отказът на министъра на културата за извършване на изменение в регистрация по ал. 1 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
2. В чл.40в, ал. 1 да се измени така:
“(1) Министърът на културата с мотивирана заповед заличава регистрацията:
1. при заличаване на съдебната регистрация на организацията по чл. 40;
2. в случай, че организацията в продължение на две години от датата на регистрацията по чл. 40б не е отстъпила право за използване на произведения на членовете си;
3. ако организацията откаже да сключи договор с ползвател в рамките на утвърдената си тарифа;
4. в случай, че организацията не разпределя събраните възнаграждения съгласно изискванията на този закона;
5. в случай че организацията разпределя и заплаща на носители на права, които не са нейни членове, възнаграждения с удръжки, по-големи от тези, пряко свързани с необходимите допълнителни административни разходи по разпределение и изплащане на дължимите възнаграждения;
6. в други случаи на системни нарушения по този раздел;
7. по писмена молба на организацията;
8. по решение на съда;
9. в други случаи на нарушения по този раздел.
3. В чл. 40г, ал.2, т.2 след думите “адрес на административен офис” да се добави “адрес на управление и адрес по регистрация”.
4. В чл.40д да се направят следните изменения:
1. В ал.1 думите “30 юни” да се заменят с “31 юли”.
2. Да се създаде нова ал.2
“(2) Всяка организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на чл. 40б, е длъжна да уведомява министъра на културата за всички промени в нейния устав и правила за разпределение, отнасящи се до обстоятелствата по чл. 40б, ал. 4, т. 4, чл. 40г, ал. 2 или подлежащи на публикуване на страницата на организацията, в срок до един месец от тяхното приемане.”
1. Алинея 2 да стане ал.3 и да се измени така:
“(3) Министърът на културата има право да поиска от всяка регистрирана в съответствие с чл. 40б организация за колективно управление информация, свързана с нейната дейност по управление на права. В тези случаи министърът на културата определя срок за представяне на отговор.”
2. Ал.3, 4, 5 и 6 да станат съответно ал. става ал. 4, 5, 6 и 7.
5. В чл.40e да се направят следните изменения:
1. В ал.3, буква „а” думите “реализирани от това, и за дейността на ползвателя” да се заменят с думите “реализирани от съответното използване”;
2.Алинея 5 да се измени така:
“(5) Проектите на тарифа или тяхното изменение или допълнение се изготвят след предварително обсъждане със съответната представителна организация на ползуватели, когато това е практически възможно. Представителна организация на ползуватели е организация, която представлява повече от значителен брой ползуватели на съответната категория права и за съответния вид използване.
1. В Ал. 7 думите “едномесечен” се заменят с “14- дневен”;
2. Алинея 8 да се измени така:
“(8) Когато обсъждането по ал. 5 завърши с писмено споразумение между страните, копие от същото се прилага към заявлението за утвърждаване на тарифата или нейното изменение или допълнение ведно с документите по ал. 6. В този случай министърът на културата утвърждава със заповед тарифата или нейното изменение или допълнение.”
1. Алинеи 9, 10, 11 и 12 да се изменят така:
“(9) Когато обсъждането по ал. 5 завърши без споразумение между страните в тримесечен срок от започване на преговорите, министърът на културата утвърждава тарифата или нейните изменения или допълнения след произнасянето на петчленна експертна комисия. Комисията се назначава със заповед на министъра на културата за всеки конкретен случай и включва по един представител на договарящите по ал. 5 организации и трима експерти, предложени съвместно или одобрени и от двете организации. В случай на невъзможност да бъдат излъчени всички или някои от експертите в комисията, необходимият брой се допълва служебно от министъра на културата от списъка на медиаторите по чл. 40ж, ал. 2, изречение второ. Във връзка с дейността си комисията може да иска сведения, документи и съдействие от държавни органи и други лица. Комисията заседава в пълен състав и взема решения с мнозинство 2/3 от своите членове. Комисията разглежда заявлението и приложените към него документи в 1-месечен срок от подаването и изготвя мотивиран доклад, подписан от всички членове на комисията. Въз основа на него, министърът на културата със заповед утвърждава тарифата или нейното изменение или допълнение или отказва утвърждаването на тарифата.
(10) Когато обсъждането по ал. 5 е практически невъзможно, министърът на културата провежда обществени консултации чрез публикуването на тарифата или нейните изменения или допълнения на интернет страницата на Министерството на културата. В случай на обществено обсъждане, в срок от 14 дни от публикуването, всички заинтересовани лица могат да предоставят писмени предложения по тарифата или нейните изменения или допълнения. След получаване на всички предложения, министърът на културата ги изпраща на организацията – вносител на проекта за тарифа, която в срок от 14 дни от получаването следва да предостави становище по направените предложения. В 1-месечен срок от получаване на становището министърът на културата се произнася по тарифата или нейните изменения или допълнения.
(11) Заповедта на министъра на културата по ал. 8 - 10 и с мотивите към нея, се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата. Утвърдените тарифи или техните изменения или допълнения се публикуват на интернет страницата на съответната организация.
(12) До утвърждаване на тарифа или на нейно изменение или допълнение договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват съгласно действащата тарифа. В случай че такава няма, възнагражденията се заплащат по споразумение между страните и се превеждат по открита от двете страни доверителна (екскроу) сметка. Страните се разпореждат със събраните средства в съответствие с утвърдената тарифа или нейно изменение и/или допълнение.”
2. Алинеи 13 и 14 да отпаднат..
6. В чл.40ж, ал.2 да се измени така:
“(2) Медиатор може да бъде лице, което отговаря на общите условия по Закона за медиацията, вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права. Медиатор по спорове по ал.1 може да бъде само лице, което е вписано в специален списък на медиаторите към министъра на културата, съгласуван с регистрираните организации по чл. 40б и представителни организации на ползувателите.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
Създават се чл. 40а-40ж.
“Придобиване качество на организация за колективно управление
на авторски права
Чл.40а. (1) Организация за колективно управление на авторски права може да управлява поверените й за управление права след като получи разрешение за това от Министерство на културата. Разрешението се издава от министъра на културата или от оправомощен от него заместник министър. То се публикува в Държавен вестник. В разрешението се посочват категориите права, които ще се управляват и видовете произведения или други обекти, за които ще се отнася управлението.
(2) Разрешението се отнася само до дейността на организацията по чл. 40, ал. 1 и няма отношение към евентуалните спомагателни дейности, които тя извършва.
(3) Разрешение по ал. 1 може да иска всяка организация за колективно управление на авторски права, създадена в съответствие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел и за целите, посочени в чл. 40, ал. 1. В искането се посочва точно какви категории права ще се управляват и по отношение на какви видове произведения или други обекти. То трябва да съдържа:
1. препис от решението на съда за регистрацията на организацията;
2. списък на членовете на организацията и
3. документ за платена такса за разглеждането на искането.
4.Устав на организацията.
(4) Не по-късно от 3 месеца след получаване на документите по ал. 3 Министерство на културата се произнася по искането и ако уставът на организацията показва съответствие на дейността й с изискванията на чл. 40 издава временно разрешение със срок на действие 2 години от датата на издаването му.
(5) В случай, че искането се отнася до:
1. публично изпълнение на музикални и литературни произведения, излъчването, предаването и препредаването им по кабел и предлагането на достъп до тях по електронен път (чл. 18, ал. 2, т.3, 4, 5 и 10);
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения (чл.22а, ал.1 и 2);
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството (чл.20), за които има вече издадено разрешение, по силата на което реално са събрани възнаграждения, Министерство на културата включва тези права, съответно произведения в по-късното разрешение само след като молителят представи писмено споразумение с организацията, притежател на по-старото разрешение. Такова споразумение трябва да оправомощава за събиране на възнаграждение само една организация, която след това се разплаща с останалите, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка от тях.
(6) До изтичане на срока по ал. 4 Министерство на културата, по искане на организацията за колективно управление на права, направено най-малко 3 месеца преди изтичане на този срок, издава окончателно разрешение, което е безсрочно ако констатира, че организацията действа в съответствие с изискванията по чл. 40, ал. 1, 3 и 5 и чл. 40д или отказва издаването му.
(7) Искането по ал. 5 трябва да съдържа:
1. мотивирано предложение, в което се описва подробно извършеното от организацията дотогава заедно с документи, доказващи дейността й по смисъла на чл. 40, ал. 5;
2. документ за платена такса.
(8) Издаването на окончателно разрешение се отказва, в случай че се установи наличието на някое от следните условия:
1. организацията не е сключила договори, с които се отстъпва правото на използване на произведения или други обекти или се поема задължение за получаване на възнаграждения;
2. не е събрала възнаграждения, дължими на нейните членове;
3. не разпределя събраните възнаграждения в съответствие с вътрешните си правила;
4. не е публикувала тарифите си;
5. изисква възнаграждения от ползвателите, надвишаващи предвиденото в тарифите й или непредвидени там без предварително писмено съгласие от тяхна страна.
(9) Преди да се произнесе Министерство на културата извършва обстойна проверка по реда на дял втори, глава пета, раздел І от Административно процесуалния кодекс.
(10) Ако при проверката се установи, че организацията развива дейност само по отношение някои категории права или някои видове произведения или други обекти измежду начално заявените, окончателно разрешение й се издава само за тези категории права или видове произведения.
(11) Отказите на Министерство на културата за издаване на временно или постоянно разрешение могат да бъдат обжалвани по реда на Административно процесуалния кодекс.
Действие прекратяване и отнемане на разрешението
Чл. 40б. (1) Действието на разрешението се прекратява:
1. по писмена молба на организацията;
2. при заличава съдебната й регистрация.
(2) Разрешението се отнема:
1. в случай, че организацията не действа в съответствие с разпоредбите на чл. 40 и чл. 40д.
2. по решение на съда.
(3) Разрешението може да се изменя по писмена молба на организацията, ако тя желае да разшири или стесни кръга от права, произведения или други обекти, които управлява. В случая се прилага и разпоредбата на чл. 40а, ал.5.

Регистър на организациите за колективно управление
Чл. 40в. (1) В Министерство на културата се води публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права, на които са издадени временни или окончателни разрешения.
(2) В регистъра са вписва:
1. номер, дата и вид на разрешението;
2. наименование и седалище на организацията;
3. категориите права, които управлява тя и видовете произведения или обекти, за които се отнася управлението;
4. основание и дата на отнемане, изменение или прекратяване на издаденото разрешение.

Контрол върху дейността на организациите за колективно управление
Чл. 40г. (1) Министерство на културата наблюдава дейността на всяка организация за колективно управление на авторски права.
(2) В срок от шест месеца след края на всяка календарна година всяка организация за колективно управление на авторски права, която има разрешение по смисъла на чл. 40а изпраща в Министерство на културата годишния си финансов отчет, както и доклад за дейността си през изтеклата календарна година. От него трябва да става ясно каква обща сума е получила организацията през изтеклата година за авторски възнаграждения, каква сума е удържала за издръжката си, каква сума е изплатила на носителите на права, които управлява и каква непотърсена сума държи на тяхно разположение.
(3) Министерство на културата може са поиска по всяко време от действаща организация за колективно управление на авторски права обяснение, свързано с дейността й.
(4) Ако организацията не отговори в предоставения й срок или отговорът дава повод за по-нататъшни действия Министерство на културата може да й отправи сигнал или препоръка, които задължително се разглеждат своевременно от изборния орган на управление на организацията. Организацията е длъжна да уведоми Министерство на културата за взетите по този повод решения.
(5) Разрешението на организацията за колективно управление на авторски права, която действа в нарушение разпоредбите на този закон може да бъде отнето като се спазва реда, предвиден в ал.4. Отнемането може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.

Тарифи на организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (1) Организациите за колективно управление на авторски права са длъжни да имат тарифи, съобразени със съответната категория и вид права, както и вида произведения, по отношение на които се осъществява колективно управление. Тарифите се съставят от съответните организации.
(2) Възнагражденията, предвидени в тези тарифи, се определят при спазване на следните принципи:
1. справедливост, съобразно облагата за ползвателя;
2. равнопоставеност на ползвателите от една и съща категория, съобразно разработени обективни критерии за класификация, освен ако може да се докаже необходимост от изключение;
3. обвързаност на размера на дължимото възнаграждение с вида на използваните права и произведения;
(3) При излъчване, предаване или препредаване по кабел на произведения, по отношение на които се осъществява колективно управление, тарифите по ал. 1 трябва да съдържат и класификатори за подгрупи ползватели от една категория съобразно обема на използваните произведения.
(4) Тарифите и техните изменения се публикуват в Интернет сайта на съответната организация. Публикуваната тарифа и всички промени в нея се изпращат на Министерството на културата.
(5) Тарифите по ал.1 определят рамките на възнагражденията, които се договарят при сключването на договорите по чл.40и между организацията за колективно управление на права и всеки един ползвател.
(6) Тарифи не се изискват при управление на права върху сценични произведения по смисъла на чл.3 ал.2, т.3, както и в случай, че организациите разрешават еднократното използване на едно или повече произведения, когато за това е необходимо отделно съгласие от правоносителя.

Медиация
Чл. 40е. (1) При преговорите между организация за колективно управление на авторски права и ползвател, всяка от страните има право да поиска един или повече медиатори, когато не може да бъде постигната договореност относно категоризацията на ползвателя съгласно тарифите на организацията или при прилагането на принципите по чл.40д, ал.2 при индивидуалното договаряне.
(2) Министърът на културата създава и поддържа регистър на медиаторите по този закон. В този регистър се вписват лица, които отговарят на общите условия по закона за медиацията и притежават специални знания в областта на авторското право.
(3) Ако за разрешаване на спор по ал. 1 страните преминат към медиация, всяка от тях може да предложи като медиатори както лица, вписани в регистъра по ал. 2, така и независими експерти.
(4) Медиаторите съдействат при преговорите и правят предложения до страните. В случаите, когато някоя от страните или медиаторите направят мотивирано писмено предложение и не последва възражение от другите страни в срок от 1 месец от получаването му, се счита, че предложението е прието.
(5) В случаите на медиация, ползвателят депозира претендираното от организацията възнаграждение съгласно публикуваните й тарифи. Възнаграждението се депозира в сметка и никоя от страните не може да се разпорежда със сумите по нея до приключване на медиацията.
(6) В случай, че бъде постигнато окончателно споразумение, депозираната сума се изравнява до размера на договореното възнаграждение и се изплаща на организацията.
(7) В случай, че в срок до 3 месец от започване на медиацията не бъде постигнато споразумение, частта от депозита, покриваща дължимото възнаграждение за този период, се изплаща на организацията, а останалата част от депозита се освобождава.
(8) Прибягването до медиатори не може да ограничава правото на страните да отнесат всички спорове до съда.
(9) По всички въпроси, засягащи медиацията, неуредени в този член, се прилага Законът за медиацията.

Такси
Чл. 40ж. Министерство на културата събира такси за искания за издаване или изменение на разрешение на организациите за колективно управление на авторски права в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Комисията не подкрепя предложението относно чл. 40а - 40в и чл. 40д.
Комисията подкрепя по принцип предложението относно чл. 40г, 40е, 40ж.

Предложение от н.п. Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС
§ 11 да се измени така:
§ 11. Създават се чл. 40а–40з:
„Регистрация и контрол
Чл. 40а. (1) Министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права.
(2) За осъществяване на правомощията си по ал. 1 министърът на културата:
1. извършва регистрация на организациите за колективно управление на авторски права, извършва промени и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;
2. създава и поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права;
3. упражнява контрол върху дейността на организациите за колективно управление;
4. утвърждава размера на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права;
5. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Министърът на културата може да делегира правомощията си по този раздел на оправомощен от него заместник-министър.

Придобиване качество на организация за колективно управление
на авторски права
Чл. 40б. (1) Дейност по колективно управление на авторски права се упражнява след регистрация на дейността на организацията по чл. 40, ал. 1 по реда на този закон.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва след подаване на заявление от организацията по ал.1 - юридическо лице с нестопанска цел, регистриранo по българското законодателство, както и от чуждестранна такава организация, регистрирана по националното си законодателство в държавите – членки на Европейския съюз и от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, създадена за целите посочени в чл. 40, ал.1. Заявлението се подава в писмена форма до министъра на културата по утвърден от него образец, като в него се посочват категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които ще се отнася колективното управление. Заявлението и приложените към него документи се подават на български език, като към заявлението се прилагат:
1. препис от решението на съда за първоначална съдебна регистрация, а за чуждестранни лица – съответен документ;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица – съответен документ;
3. заверено копие от карта за идентификация или единен идентификационен код БУЛСТАТ, а за чуждестранни лица – съответен документ;
4. заверено копие на списък на членовете на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
5. декларация за наличието на условията по ал. 3;
6. заверено копие от устава на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
7. заверено копие на вътрешни правила за разпределение по чл. 40, ал. 6;
8. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации, ако са сключени такива;
9. списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване и видовете произведения;
10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато е необходимо;
11. документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
(3) Регистрация се извършва, когато организацията отговаря на следните изисквания:
1. упълномощена е от членовете си по силата на писмени договори да отстъпва от тяхно име правото на използване на произведенията им по определен начин и да събира дължимите за това възнаграждения, в съответствие с уговореното в тези договори или определеното в закона;
2. ползва административен офис и има служители, наети по трудов договор, необходими за управлението на правата;
3. разполага с компютърно оборудване, лицензиран софтуер и бази данни за носителите на права и на произведенията, които позволяват извършване на разпределението и изплащане на възнагражденията;
4. приела е устав, според който:
а) се осигурява колективно управление на права по този закон;
б) всички лица, които са носители на права, каквито тя възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове;
в) управлението на права не се извършва с цел печалба, а ако има постъпления от спомагателна дейност те могат да се използват само за покриване разходите на организацията;
г) разпределението на приходите след приспадане на разходите за дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове се извършва между носителите на права съгласно вътрешните правила за разпределение, независимо дали са членове на организацията или не;
5. урежда отношенията си с носители на права, които не са нейни членове, във връзка с разходите за дейността си по колективно управление на права и за социални и/или културни фондове по същия начин, както със своите членове.
(4) Министърът на културата извършва регистрация на дейността на организация по чл. 40, ал.1 за управление на права, за които има вече извършена регистрация на друга организация, която през последните 5 години е събрала, разпределила и изплатила възнаграждения, само след представяне от страна на организацията, която е подала заявление за регистриране на писмено споразумение с титуляра на първата регистрация за тези права, съответно произведения на следваща организация, в случаите когато заявлението се отнася за:
1. публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на произведения по електронна съобщителна мрежа и предлагането на достъп по електронен път до тях по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10;
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения по смисъла на чл. 22а, ал. 1 и 2;
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството по смисъла на чл. 20.
(5) Споразумението по ал. 4 оправомощава само едната организация за събиране на възнаграждения от ползвателите, в съответствие с утвърдения от министъра на културата, предложен от нея размер на възнагражденията, като след това тя се разплаща с останалите организации, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка една от тях.
(6) Когато заявлението не отговаря на изискванията по ал. 2–4, организацията се уведомява за това, като й се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(7) Заявлението по ал. 2 и приложените към него документи се разглеждат в тримесечен срок от подаването им, а в случаите по ал. 6 – от отстраняване на нередовностите.
(8) В срока по ал. 7 министърът на културата извършва регистрация и издава удостоверение или с мотивирана заповед отказва регистрацията и издаването на удостоверение в случаите по ал. 11.
(9) Удостоверенията по ал. 8 са безсрочни и съдържат:
1. номер и дата на издаване;
2. наименование и седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код БУЛСТАТ;
3. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението.
(10) В случай, че настъпи промяна в обстоятелства, вписани в издадено удостоверение, или в обстоятелствата по ал. 2 и 3, организацията е длъжна в едномесечен срок от настъпване на промяната да уведоми министъра на културата и/или да поиска промяна в издаденото удостоверение. Към искането за промяна се представят заверени копия от съответните документи и документ за платена такса.
(11) Министърът на културата отказва регистрация, в случай че:
1. заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията по ал. 2–4;
2. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от издаването на заповед за отказ на регистрация на същата организация;
3. в други случаи, предвидени в закона.
(12) Отказът по ал. 11 и отказът на министъра на културата за извършване на промяна в регистрация по ал. 1 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Заличаване на регистрацията
Чл. 40в. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед заличава регистрацията:
1. при заличаване на съдебната регистрация на организацията по чл. 40;
2. в случай, че организацията в продължение на две години от датата на регистрацията по реда на чл. 40б не е отстъпила право за използване на произведения на членовете си;
3. ако организацията откаже да сключи договор с ползвател в рамките на утвърдения размер на възнагражденията, събирани от нея;
4. в случай, че организацията не разпределя събраните възнаграждения съгласно изискванията на този закон;
5. в случай че организацията разпределя и заплаща на носители на права, които не са нейни членове, възнаграждения с удръжки, по-големи от тези, пряко свързани с необходимите допълнителни административни разходи по разпределение и изплащане на дължимите възнаграждения;
6. при други случаи на системни нарушения по този раздел;
7. по писмена молба на организацията;
8. по решение на съда;
9. в други случаи на нарушения на този закон.
(2) При заличаване на регистрацията съгласно ал. 1 издаденото удостоверение се обезсилва.
(3) Заповедта за заличаване на регистрацията може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението.
(4) В случаите по ал. 1 организацията е длъжна в 9-месечен срок от заличаването да разпредели и изплати на авторите събраните възнаграждения, за което публикува съобщения в един централен ежедневник и на страницата си в интернет. Организацията публикува на страницата си в интернет и пълен списък на авторите, за които е събрала възнаграждения, подлежащи на изплащане. Сумите, които в 12-месечен срок от заличаването не са били изплатени, постъпват в Национален фонд „Култура”.

Регистър на организациите за колективно управление
на авторски права
Чл. 40г. (1) Министерството на културата поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права. Регистърът се публикува на страницата на министерството в интернет и всяко лице може да поиска справка за вписани в него обстоятелства.
(2) В регистъра са вписват:
1. номер и дата на удостоверението;
2. наименование, седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на административен офис, адрес на управление и адрес по регистрация, списък на членовете на изборните органи на управление, включително поименния състав и представляващите я лица;
3. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакт;
4. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението;
5. основание и дата на изменение на издаденото удостоверение;
6. заличаване на регистрацията;
7. промени в обстоятелствата по т. 2–4.
(3) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства организацията е длъжна да уведоми министъра на културата за това в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
(4) Организацията за колективно управление на авторски права публикува и поддържа на страницата си в интернет:
а) списък на членовете си;
б) списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство;
в) списък на авторите, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и видовете произведения и използване, за които това несъгласие се отнася;
г) списък на автори, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения.

Контрол върху дейността на организациите за
колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (1) В срок до 31 юли на следващата година всяка организация за колективно управление, която е регистрирана по реда на този закон, представя пред министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изминалата календарна година, включващ:
1. преглед на развитието и резултатите от дейността на организацията за колективно управление;
2. списък на новоприетите и напусналите членове;
3. списък на сродните чуждестранни организации, с които са сключени или са прекратени договори за взаимно представителство;
4. списък на ползвателите, с които е имало действащи договори, с указание за какви видове права се отнасят;
5. информация относно размера на общата сума, която организацията за колективно управление е получила за авторски възнаграждения според начините на използване, размера на разпределените възнаграждения според начините на използване и за кой период се отнасят, размера на изплатените възнаграждения;
6. сумата, която организацията е удържала за дейността си;
7. сумата, която организацията е удържала за социални и културни фондове;
8. разходите за дарения, спонсорства и други за трети лица.
(2) Министърът на културата има право да поиска от всяка регистрирана в съответствие с чл. 40б организация за колективно управление на авторски права информация, свързана с нейната дейност по управление на права. В тези случаи министърът на културата определя срок за представяне на информацията.
(3) В случай на наличие на данни за нарушения по този раздел, министърът на културата изисква становище от организацията за колективно управление на авторски права и, ако е необходимо, й отправя препоръка, която задължително се разглежда от организацията в определения от министъра срок. Организацията за колективно управление на авторски права е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на препоръките.
(4) В случай че бъдат констатирани нарушения по този раздел от страна на организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на този закон, министърът на културата с мотивирана заповед дава задължителни указания за отстраняването им, като определя срок за това. Организацията за колективно управление е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на указанията.
(5) При неизпълнение на задължителните указания, предписани по ал. 4, регистрацията по чл. 40б може да бъде заличена по реда на чл. 40в.
(6) Заповедта по ал. 4, с която се дават задължителни указания за отстраняване на нарушения, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размер на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40е. (1) Организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани по реда на чл. 40б, събират възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права в размери, определени по реда на този закон.
(2) Разпоредбата на ал. 1 относно възнагражденията не се прилага при управлението на права върху сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3.
(3) Размерите на възнагражденията по ал.1, както и тяхното изменение и допълнение се предлагат от организациите по ал. 1 и се утвърждават със заповед на министъра на културата при спазване на изискванията на този закон.
(4) Предложенията на организациите за колективно управление на авторски права за размерите на събираните от тях възнаграждения, трябва да отговарят на следните изисквания:
а) да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответното използване ;
б) да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение.
(5) Предложенията по ал. 3 за размерите на възнагражденията и тяхното изменение или допълнение се изготвят след предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, когато това е практически възможно. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид.
(6) Утвърждаването на размерите на възнагражденията по ал.1 и на техните изменения и/или допълнения се извършва след подаване на писмено заявление от организацията – заявител до министъра на културата, съгласно утвърден от него образец. Към него се прилагат:
а) предложение за размери на възнагражденията по ал.1 или за техните изменения и/или допълнения;
б)решение на компетентния орган на организацията, съгласно което предложението по буква „а” е прието;
в) мотивирана методика за определяне размера на предложените възнаграждения;
г) доказателства за проведено предварително обсъждане съгласно ал. 5 или за невъзможността за провеждането му;
д) икономическа обосновка на направените предложения ;
е) други документи, определени съгласно изискванията на този раздел;
ж) документ за платена такса.
(7) В случай че заявлението не е придружено с документите по ал. 6, организацията за колективно управление на авторски права се уведомява за това, като й се предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(8) Когато обсъждането по ал. 5 завърши с писмено споразумение между страните, заверено копие от същото се прилага към заявлението за утвърждаване на предлаганите размери на възнагражденията или за тяхното изменение и/или допълнение, заедно с документите по ал. 6. В този случай министърът на културата със заповед утвърждава размерите на възнагражденията или тяхното изменение и/или допълнение, въз основа на предложенията на организациите по ал.1.
(9) Когато обсъждането по ал. 5, в тримесечен срок от започване на преговорите, завърши без споразумение между страните, министърът на културата назначава със заповед петчленна експертна комисия за всеки конкретен случай, в която се включва по един представител на договарящите по ал. 5 организации и трима експерти, предложени съвместно или одобрени и от двете организации. В случай на невъзможност да бъдат излъчени съответния брой експерти в комисията, необходимият брой се допълва служебно от министъра на културата от списъка на медиаторите по чл. 40ж, ал. 2, изречение второ. Във връзка с дейността си комисията може да иска сведения, документи и съдействие от държавни органи и други лица.
(10) Комисията по ал. 9 заседава в пълен състав и взема решения с мнозинство 2/3 от своите членове. Комисията разглежда заявлението и приложените към него документи в едномесечен срок от подаването им и изготвя мотивиран доклад, подписан от всички членове на комисията. Въз основа на него, министърът на културата в едномесечен срок от назначаване на комисията по ал. 9 със заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията или на техните изменения и/или допълнения или отказва утвърждаването им.
(11) Когато обсъждането по ал. 5 е практически невъзможно, министърът на културата провежда обществени консултации чрез публикуването на направените предложения за размерите на възнагражденията и/или за техните изменения или допълнения на интернет страницата на Министерството на културата. В случай на обществено обсъждане, в срок до 14 дни от публикуването, всички заинтересовани лица могат да предоставят мотивирани писмени предложения. След изтичане на срока за получаването им, министърът на културата ги изпраща на организацията по ал. 1, която е вносител на обсъжданите предложения.
(12) Организацията, която е вносител на обсъжданите предложения по ал. 11, в срок до 14 дни от получаване на писмените предложения, направени при общественото обсъждане представя мотивирано писмено становище по тях, което се обявява на интернет страницата на организацията. В едномесечен срок от получаване на становището министърът на културата с мотивирана заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията и/или на техните изменения или допълнения или отказва утвърждаването им.
(13) Заповедите на министъра на културата по ал. 8 - 10 и ал. 12 и с мотивите към нея, се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата. Утвърдените размери на възнагражденията или на техните изменения или допълнения се публикуват на интернет страницата на съответната организация.
(14) До утвърждаване на размерите на възнагражденията и на техните изменения или допълнения договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват съгласно действащите размери на възнагражденията. В случай че такави няма, възнагражденията се заплащат по споразумение между страните и се превеждат по открита от двете страни доверителна (екскроу) сметка. Страните се разпореждат със събраните средства в съответствие с утвърдените размери на възнагражденията.

Медиация
Чл. 40ж. (1) При спор между организации за колективно управление на авторски права и ползвател и/или организация на ползватели по повод сключването или изпълнението на договор между тях по този закон всяка от страните може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) Медиатор може да бъде лице, което отговаря на общите условия по Закона за медиацията, вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права. Медиатор по спорове по ал.1 може да бъде само лице, което е вписано в специален списък на медиаторите към министъра на културата, съгласуван с регистрираните организации по чл. 40б и представителните организации на ползвателите.
(3) Медиаторът започва работата си след като постигне с двете страни писмено съгласие за това. Съгласието трябва да решава и въпроса за възнаграждението на медиатора и условията за изплащането му от страните.
(4) Медиаторът съдейства при преговорите и може да прави предложения до страните. Той не може да реши спора.
(5) В случай че при решаването на спор, свързан с колективно управление, медиаторът е отправил писмено предложение до страните и в продължение на един месец от получаването му нито една от тях не е направила писмено възражение, се приема, че предложението е прието.
(6) Постигнатото в хода на медиацията споразумение, включително и в случаите по ал. 5, обвързва страните по спора и ги задължава за това, за което са се договорили.
(7) Започването на процедура по медиация не може да ограничи правото на всяка от страните да отнесе спора до съда. Започнала процедура по медиация спира висящо производство в съда до прекратяването й.
(8) Започването на процедура по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати договореното по-рано възнаграждение за отстъпени права за използване на произведението от организацията за колективно управление на авторски права. Страните могат да се споразумеят ползвателят да депозира под условие в банка по време на процедурата дължимото съгласно утвърдения размер на възнаграждението до прекратяването на процедурата. В случай че бъде постигнато споразумение, депозираната сума се изравнява до размера на договореното възнаграждение и се изплаща на организацията, като остатъкът, ако има такъв, се връща на ползвателя. При прекратяването на процедурата без постигане на окончателно споразумение сумата се използва за покриване на дължимите възнаграждения.
(9) По всички други неуредени в ал. 1-8 въпроси се прилага Законът за медиацията.

Такси
Чл. 40з. За разглеждане на заявления за регистрация, за извършване на промени в регистрация и изменение на издадено удостоверение, за заличаване на регистрация на организации за колективно управление на авторски права в случаите по чл. 40в, ал. 1, т. 7 и за разглеждане на заявления за утвърждаване на размерите на възнагражденията по чл. 40е и/или техни изменения и допълнения се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се съберат в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 17:
§ 17. Създават се чл. 40а–40з:
„Регистрация и контрол
Чл. 40а. (1) Министърът на културата осъществява надзор върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права.
(2) За осъществяване на правомощията си по ал. 1 министърът на културата:
1. извършва регистрация на организациите за колективно управление на авторски права, извършва промени и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;
2. създава и поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права;
3. упражнява контрол върху дейността на организациите за колективно управление;
4. утвърждава размера на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права;
5. извършва други дейности, предвидени в този закон.
(3) Министърът на културата може да делегира правомощията си по този раздел на оправомощен от него заместник-министър.

Придобиване качество на организация за колективно управление
на авторски права
Чл. 40б. (1) Дейност по колективно управление на авторски права се упражнява след регистрация на дейността на организацията по чл. 40, ал. 1 по реда на този закон.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва след подаване на заявление от организацията по ал.1 - юридическо лице с нестопанска цел, регистриранo по българското законодателство, както и от чуждестранна такава организация, регистрирана по националното си законодателство в държавите – членки на Европейския съюз и от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, създадена за целите посочени в чл. 40, ал.1. Заявлението се подава в писмена форма до министъра на културата по утвърден от него образец, като в него се посочват категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които ще се отнася колективното управление. Заявлението и приложените към него документи се подават на български език, като към заявлението се прилагат:
1. препис от решението на съда за първоначална съдебна регистрация, а за чуждестранни лица – съответен документ;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица – съответен документ;
3. заверено копие от карта за идентификация или единен идентификационен код БУЛСТАТ, а за чуждестранни лица – съответен документ;
4. заверено копие на списък на членовете на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
5. декларация за наличието на условията по ал. 3;
6. заверено копие от устава на организацията, а за чуждестранни лица – съответен документ;
7. заверено копие на вътрешни правила за разпределение по чл. 40, ал. 6;
8. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации, ако са сключени такива;
9. списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване и видовете произведения;
10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато е необходимо;
11. документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
(3) Регистрация се извършва, когато организацията отговаря на следните изисквания:
1. упълномощена е от членовете си по силата на писмени договори да отстъпва от тяхно име правото на използване на произведенията им по определен начин и да събира дължимите за това възнаграждения, в съответствие с уговореното в тези договори или определеното в закона;
2. ползва административен офис и има служители, наети по трудов договор, необходими за управлението на правата;
3. разполага с компютърно оборудване, лицензиран софтуер и бази данни за носителите на права и на произведенията, които позволяват извършване на разпределението и изплащане на възнагражденията;
4. приела е устав, според който:
а) се осигурява колективно управление на права по този закон;
б) всички лица, които са носители на права, каквито тя възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове;
в) управлението на права не се извършва с цел печалба, а ако има постъпления от спомагателна дейност те могат да се използват само за покриване разходите на организацията;
г) разпределението на приходите след приспадане на разходите за дейността по колективно управление на права и/или социални и културни фондове се извършва между носителите на права съгласно вътрешните правила за разпределение, независимо дали са членове на организацията или не;
5. урежда отношенията си с носители на права, които не са нейни членове, във връзка с разходите за дейността си по колективно управление на права и за социални и/или културни фондове по същия начин, както със своите членове.
(4) Министърът на културата извършва регистрация на дейността на организация по чл. 40, ал.1 за управление на права, за които има вече извършена регистрация на друга организация, която през последните 5 години е събрала, разпределила и изплатила възнаграждения, само след представяне от страна на организацията, която е подала заявление за регистриране на писмено споразумение с титуляра на първата регистрация за тези права, съответно произведения на следваща организация, в случаите когато заявлението се отнася за:
1. публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на произведения по електронна съобщителна мрежа и предлагането на достъп по електронен път до тях по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 10;
2. отдаване под наем или в заем на екземпляри от носители, съдържащи произведения по смисъла на чл. 22а, ал. 1 и 2;
3. препродажба на оригинални произведения на изкуството по смисъла на чл. 20.
(5) Споразумението по ал. 4 оправомощава само едната организация за събиране на възнаграждения от ползвателите, в съответствие с утвърдения от министъра на културата, предложен от нея размер на възнагражденията, като след това тя се разплаща с останалите организации, в зависимост от представителната власт, която притежава всяка една от тях.
(6) Когато заявлението не отговаря на изискванията по ал. 2–4, организацията се уведомява за това, като й се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(7) Заявлението по ал. 2 и приложените към него документи се разглеждат в тримесечен срок от подаването им, а в случаите по ал. 6 – от отстраняване на нередовностите.
(8) В срока по ал. 7 министърът на културата извършва регистрация и издава удостоверение или с мотивирана заповед отказва регистрацията и издаването на удостоверение в случаите по ал. 11.
(9) Удостоверенията по ал. 8 са безсрочни и съдържат:
1. номер и дата на издаване;
2. наименование и седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код БУЛСТАТ;
3. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението.
(10) В случай, че настъпи промяна в обстоятелства, вписани в издадено удостоверение, или в обстоятелствата по ал. 2 и 3, организацията е длъжна в едномесечен срок от настъпване на промяната да уведоми министъра на културата и/или да поиска промяна в издаденото удостоверение. Към искането за промяна се представят заверени копия от съответните документи и документ за платена такса.
(11) Министърът на културата отказва регистрация, в случай че:
1. заявлението и приложените към него документи не съответстват на изискванията по ал. 2–4;
2. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от издаването на заповед за отказ на регистрация на същата организация;
3. в други случаи, предвидени в закона.
(12) Отказът по ал. 11 и отказът на министъра на културата за извършване на промяна в регистрация по ал. 1 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Заличаване на регистрацията
Чл. 40в. (1) Министърът на културата с мотивирана заповед заличава регистрацията:
1. при заличаване на съдебната регистрация на организацията по чл. 40;
2. в случай, че организацията в продължение на две години от датата на регистрацията по реда на чл. 40б не е отстъпила право за използване на произведения на членовете си;
3. ако организацията откаже да сключи договор с ползвател в рамките на утвърдения размер на възнагражденията, събирани от нея;
4. в случай, че организацията не разпределя събраните възнаграждения съгласно изискванията на този закон;
5. в случай че организацията разпределя и заплаща на носители на права, които не са нейни членове, възнаграждения с удръжки, по-големи от тези, пряко свързани с необходимите допълнителни административни разходи по разпределение и изплащане на дължимите възнаграждения;
6. при други случаи на системни нарушения по този раздел;
7. по писмена молба на организацията;
8. по решение на съда;
9. в други случаи на нарушения на този закон.
(2) При заличаване на регистрацията съгласно ал. 1 издаденото удостоверение се обезсилва.
(3) Заповедта за заличаване на регистрацията може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението.
(4) В случаите по ал. 1 организацията е длъжна в 9-месечен срок от заличаването да разпредели и изплати на авторите събраните възнаграждения, за което публикува съобщения в един централен ежедневник и на страницата си в интернет. Организацията публикува на страницата си в интернет и пълен списък на авторите, за които е събрала възнаграждения, подлежащи на изплащане. Сумите, които в 12-месечен срок от заличаването не са били изплатени, постъпват в Национален фонд „Култура”.

Регистър на организациите за колективно управление
на авторски права
Чл. 40г. (1) Министерството на културата поддържа публичен регистър на организациите за колективно управление на авторски права. Регистърът се публикува на страницата на министерството в интернет и всяко лице може да поиска справка за вписани в него обстоятелства.
(2) В регистъра са вписват:
1. номер и дата на удостоверението;
2. наименование, седалище на организацията, адрес, данни за съдебна регистрация и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на административен офис, адрес на управление и адрес по регистрация, списък на членовете на изборните органи на управление, включително поименния състав и представляващите я лица;
3. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакт;
4. категориите права, начините на използване и видовете произведения, за които се отнася управлението;
5. основание и дата на изменение на издаденото удостоверение;
6. заличаване на регистрацията;
7. промени в обстоятелствата по т. 2–4.
(3) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства организацията е длъжна да уведоми министъра на културата за това в 14-дневен срок от настъпване на промяната.
(4) Организацията за колективно управление на авторски права публикува и поддържа на страницата си в интернет:
а) списък на членовете си;
б) списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство;
в) списък на авторите, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и видовете произведения и използване, за които това несъгласие се отнася;
г) списък на автори, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения.

Контрол върху дейността на организациите за
колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (1) В срок до 31 юли на следващата година всяка организация за колективно управление, която е регистрирана по реда на този закон, представя пред министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изминалата календарна година, включващ:
1. преглед на развитието и резултатите от дейността на организацията за колективно управление;
2. списък на новоприетите и напусналите членове;
3. списък на сродните чуждестранни организации, с които са сключени или са прекратени договори за взаимно представителство;
4. списък на ползвателите, с които е имало действащи договори, с указание за какви видове права се отнасят;
5. информация относно размера на общата сума, която организацията за колективно управление е получила за авторски възнаграждения според начините на използване, размера на разпределените възнаграждения според начините на използване и за кой период се отнасят, размера на изплатените възнаграждения;
6. сумата, която организацията е удържала за дейността си;
7. сумата, която организацията е удържала за социални и културни фондове;
8. разходите за дарения, спонсорства и други за трети лица.
(2) Министърът на културата има право да поиска от всяка регистрирана в съответствие с чл. 40б организация за колективно управление на авторски права информация, свързана с нейната дейност по управление на права. В тези случаи министърът на културата определя срок за представяне на информацията.
(3) В случай на наличие на данни за нарушения по този раздел, министърът на културата изисква становище от организацията за колективно управление на авторски права и, ако е необходимо, й отправя препоръка, която задължително се разглежда от организацията в определения от министъра срок. Организацията за колективно управление на авторски права е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на препоръките.
(4) В случай че бъдат констатирани нарушения по този раздел от страна на организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на този закон, министърът на културата с мотивирана заповед дава задължителни указания за отстраняването им, като определя срок за това. Организацията за колективно управление е длъжна да уведоми министъра на културата за изпълнението на указанията.
(5) При неизпълнение на задължителните указания, предписани по ал. 4, регистрацията по чл. 40б може да бъде заличена по реда на чл. 40в.
(6) Заповедта по ал. 4, с която се дават задължителни указания за отстраняване на нарушения, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размер на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40е. (1) Организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани по реда на чл. 40б, събират възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права в размери, определени по реда на този закон.
(2) Разпоредбата на ал. 1 относно възнагражденията не се прилага при управлението на права върху сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3.
(3) Размерите на възнагражденията по ал.1, както и тяхното изменение и допълнение се предлагат от организациите по ал. 1 и се утвърждават със заповед на министъра на културата при спазване на изискванията на този закон.
(4) Предложенията на организациите за колективно управление на авторски права за размерите на събираните от тях възнаграждения, трябва да отговарят на следните изисквания:
а) да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответното използване ;
б) да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение.
(5) Предложенията по ал. 3 за размерите на възнагражденията и тяхното изменение или допълнение се изготвят след предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, когато това е практически възможно. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид.
(6) Утвърждаването на размерите на възнагражденията по ал.1 и на техните изменения и/или допълнения се извършва след подаване на писмено заявление от организацията – заявител до министъра на културата, съгласно утвърден от него образец. Към него се прилагат:
а) предложение за размери на възнагражденията по ал.1 или за техните изменения и/или допълнения;
б)решение на компетентния орган на организацията, съгласно което предложението по буква „а” е прието;
в) мотивирана методика за определяне размера на предложените възнаграждения;
г) доказателства за проведено предварително обсъждане съгласно ал. 5 или за невъзможността за провеждането му;
д) икономическа обосновка на направените предложения ;
е) други документи, определени съгласно изискванията на този раздел;
ж) документ за платена такса.
(7) В случай че заявлението не е придружено с документите по ал. 6, организацията за колективно управление на авторски права се уведомява за това, като й се предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(8) Когато обсъждането по ал. 5 завърши с писмено споразумение между страните, заверено копие от същото се прилага към заявлението за утвърждаване на предлаганите размери на възнагражденията или за тяхното изменение и/или допълнение, заедно с документите по ал. 6. В този случай министърът на културата със заповед утвърждава размерите на възнагражденията или тяхното изменение и/или допълнение, въз основа на предложенията на организациите по ал.1.
(9) Когато обсъждането по ал. 5, в тримесечен срок от започване на преговорите, завърши без споразумение между страните, министърът на културата назначава със заповед петчленна експертна комисия за всеки конкретен случай, в която се включва по един представител на договарящите по ал. 5 организации и трима експерти, предложени съвместно или одобрени и от двете организации. В случай на невъзможност да бъдат излъчени съответния брой експерти в комисията, необходимият брой се допълва служебно от министъра на културата от списъка на медиаторите по чл. 40ж, ал. 2, изречение второ. Във връзка с дейността си комисията може да иска сведения, документи и съдействие от държавни органи и други лица.
(10) Комисията по ал. 9 заседава в пълен състав и взема решения с мнозинство 2/3 от своите членове. Комисията разглежда заявлението и приложените към него документи в едномесечен срок от подаването им и изготвя мотивиран доклад, подписан от всички членове на комисията. Въз основа на него, министърът на културата в едномесечен срок от назначаване на комисията по ал. 9 със заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията или на техните изменения и/или допълнения или отказва утвърждаването им.
(11) Когато обсъждането по ал. 5 е практически невъзможно, министърът на културата провежда обществени консултации чрез публикуването на направените предложения за размерите на възнагражденията и/или за техните изменения или допълнения на интернет страницата на Министерството на културата. В случай на обществено обсъждане, в срок до 14 дни от публикуването, всички заинтересовани лица могат да предоставят мотивирани писмени предложения. След изтичане на срока за получаването им, министърът на културата ги изпраща на организацията по ал. 1, която е вносител на обсъжданите предложения.
(12) Организацията, която е вносител на обсъжданите предложения по ал. 11, в срок до 14 дни от получаване на писмените предложения, направени при общественото обсъждане представя мотивирано писмено становище по тях, което се обявява на интернет страницата на организацията. В едномесечен срок от получаване на становището министърът на културата с мотивирана заповед утвърждава предлаганите размери на възнагражденията и/или на техните изменения или допълнения или отказва утвърждаването им.
(13) Заповедите на министъра на културата по ал. 8 - 10 и ал. 12 и с мотивите към нея, се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата. Утвърдените размери на възнагражденията или на техните изменения или допълнения се публикуват на интернет страницата на съответната организация.
(14) До утвърждаване на размерите на възнагражденията и на техните изменения или допълнения договарянето и заплащането на възнагражденията се извършват съгласно действащите размери на възнагражденията. В случай че такави няма, възнагражденията се заплащат по споразумение между страните и се превеждат по открита от двете страни доверителна (екскроу) сметка. Страните се разпореждат със събраните средства в съответствие с утвърдените размери на възнагражденията.

Медиация
Чл. 40ж. (1) При спор между организации за колективно управление на авторски права и ползвател и/или организация на ползватели по повод сключването или изпълнението на договор между тях по този закон всяка от страните може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) Медиатор може да бъде лице, което отговаря на общите условия по Закона за медиацията, вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права. Медиатор по спорове по ал.1 може да бъде само лице, което е вписано в специален списък на медиаторите към министъра на културата, съгласуван с регистрираните организации по чл. 40б и представителните организации на ползвателите.
(3) Медиаторът започва работата си след като постигне с двете страни писмено съгласие за това. Съгласието трябва да решава и въпроса за възнаграждението на медиатора и условията за изплащането му от страните.
(4) Медиаторът съдейства при преговорите и може да прави предложения до страните. Той не може да реши спора.
(5) В случай че при решаването на спор, свързан с колективно управление, медиаторът е отправил писмено предложение до страните и в продължение на един месец от получаването му нито една от тях не е направила писмено възражение, се приема, че предложението е прието.
(6) Постигнатото в хода на медиацията споразумение, включително и в случаите по ал. 5, обвързва страните по спора и ги задължава за това, за което са се договорили.
(7) Започването на процедура по медиация не може да ограничи правото на всяка от страните да отнесе спора до съда. Започнала процедура по медиация спира висящо производство в съда до прекратяването й.
(8) Започването на процедура по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати договореното по-рано възнаграждение за отстъпени права за използване на произведението от организацията за колективно управление на авторски права. Страните могат да се споразумеят ползвателят да депозира под условие в банка по време на процедурата дължимото съгласно утвърдения размер на възнаграждението до прекратяването на процедурата. В случай че бъде постигнато споразумение, депозираната сума се изравнява до размера на договореното възнаграждение и се изплаща на организацията, като остатъкът, ако има такъв, се връща на ползвателя. При прекратяването на процедурата без постигане на окончателно споразумение сумата се използва за покриване на дължимите възнаграждения.
(9) По всички други неуредени в ал. 1-8 въпроси се прилага Законът за медиацията.
Такси
Чл. 40з. За разглеждане на заявления за регистрация, за извършване на промени в регистрация и изменение на издадено удостоверение, за заличаване на регистрация на организации за колективно управление на авторски права в случаите по чл. 40в, ал. 1, т. 7 и за разглеждане на заявления за утвърждаване на размерите на възнагражденията по чл. 40е и/или техни изменения и допълнения се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се съберат в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.


§ 12. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Пред заглавието се добавя:
“Раздел Іб
Особени случаи”
2. Заглавието се изменя така:
„Произведение, създадено по трудово или служебно правоотношение”
3. В ал. 1 след думата „трудово” се добавя „или служебно”.
4. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.”
5. В ал. 3, изречение първо думата „трудовото” се заличава, а думата „възнаграждение” се заменя с „възнаграждението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага в съответствие с чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да се обособи съответно в § 18 и § 19:
§ 18. След чл. 40з се създава наименование:
“Раздел Іб
Особени случаи”
§ 19. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
„Произведение, създадено по трудово или служебно правоотношение”
2. В ал. 1 след думата „трудово” се добавя „или служебно”.
3. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.”
4. В ал. 3, изречение първо думата „трудовото” се заличава, а думата „възнаграждение” се заменя с „възнаграждението”.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Да се създаде §12 а:
“§12а. Член 58 се изменя така:
1. В ал. 1, изречение първо, думите „музикални или литературни” се заличават и след думата „дава” се добавя „предварително и”.
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Договорите, с които авторите отстъпват правото за публично изпълнение на техни произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концерти, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става всичко това.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Михаил Михайлов
Член 58 се изменя както следва:
1. В ал. 1, изречение първо, думите „музикални или литературни” – се заличават.
2. В ал. 1, изречение първо, след думата „дава” се добавя „предварително”.
3. Създават се нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
(3) Договорите, с които авторите отстъпват правото за публично изпълнение на техни произведения по време на концерти, се сключват с лицата – организатори на концерти, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става всичко това. Организатор и е всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и др.
(4) Организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак върху рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури, концертни билети и др.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
В чл. 58 да бъдат направени следните изменения:
„Договори за публично изпълнение, за излъчване и предаване по кабел и за осигуряване на достъп по електронен път
Чл.58 (1) Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис на музикално или литературно произведение, което е било вече разгласено, както и за излъчване и предаване по кабел на такива произведения и за предлагането на достъп до тях по електронен път се дава само чрез организациите за колективно управление на авторското право
(2) Договорите с които авторите отстъпват правото за публични изпълнение на техни произведения па време на концерти се сключват с лицата – организатори на концерти, които осигуряват мястото на произвеждането, техническите и други условия, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.”
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2

Предложение от н.п. Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от ПОДНС
В § 12а, в т. 1 думите „музикални или литературни” се заличават да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12а, който става § 20 със следната редакция:
§ 20. В чл. 58 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата „дава” се добавя „предварително и”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Организатор по смисъла на ал. 2 и е всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други.
(4) Организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак върху рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури, концертни билети и др.”

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
Да се създаде § 12б:
Чл. 64 да се измени така:
„Чл.64. Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл.65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава по кабел, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да предоставя за публичен показ, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл.62, ал.1, освен ако този закон предвижда друго.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12б, който става § 21 със следната редакция:
§ 21. Член 64 се изменя така:


§ 13. Член 65 се изменя така:
1. В ал. 1 след думите „аудио-визуално произведение” се добавя „и за всяко поредно използване от същия вид”, а след думите „да бъдат определяни” се добавя „в договори между авторите и продуцента”.
2. В ал. 4 се създава изречение второ:
„Ако възнаграждението не е било уговорено между автора и продуцента, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на авторите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.”
3. Създава се ал. 7:
„В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, авторите по чл. 62, ал. 1 имат право на допълнително възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всяко използване на произведението от тази организация.”

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
Чл. 65 да се измени така:
„Чл.65. (1) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл.63, ал.2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл.62 - ако това възнаграждение е било уговорено.
(2)Възнагражденията на авторите на филм и аудиовизулно произведение,произтичащи от отстъпването на права за последващо използване по смисъла ал. 1 трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид и за всяко поредно използване,за което авторите са дали съгласие на продуцента да разрешава тяхното разпространение или публичен показ.
(3) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели.
(4) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места,в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен. Сумите, платени на това основание на авторите, могат да бъдат приспаднати от сумите, които това лице трябва да плаща на който му е прехвърлил правото на използване.
(5)Когато филмът или аудивизуалното произведение са копродукция или се показват на територията на други държави,дължимото за авторите възнаграждение може да бъде определено като глобална сума,ако е невъзможно или трудно да го упражняват ефективно.
(6)Ползвателите, осъществяващи публичен показ с платен вход или такса са длъжни да изплащат всяко тримесечие да събраните от тези ползвания суми на авторите според желанието им чрез продуцента или организацията за колективно управление на авторски права.
(7) След изтичането на срока на договора между авторите и продуцента за отстъпените права за използване на филма или аудиовизуалното произведение,а авторите са длъжни първо да ги предложат за ползване отново на продуцента.
(8) Според желанието на авторите възнагражденията произтичащи от използвания при които се плаща обща сума се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.
(9) Независимо от възнаграждението по ал.2 авторите по ал.1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(10) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл.22а.
(11) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл.21, ал.3, 4 и 5.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3 и ал. 4.
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и 2 и ал. 5 -11.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 22:
§ 22. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията, според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.”
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места,в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен.”
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.

§ 14. В чл. 67 се създава изречение четвърто:
„За използване на части или кадри от филм или друго аудио-визуално произведение не се прилагат правилата за използване на цитати.”

Предложение от н.п. Емил Радев
§ 14 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
§ 14 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да се отхвърли.

§ 15. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите „филмовите продуценти” се заменят с „продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения”.
2. След числото “40” се поставя тире и се добавя “40з и § 32 от Преходните и заключителните разпоредби”.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
В чл. 73 след цифрата “40” точката се заменя с тире и се добавя “40ж”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
§ 15. В чл. 73 думите „филмовите продуценти” се заменят с „продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения” и след думите “чл. 40” се поставя тире и се добавя “40з и § 5 от преходните и заключителните разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 23:
§ 23. В чл. 73 думите „филмовите продуценти” се заменят с „продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения” и след думите “чл. 40” се поставя тире и се добавя “40з и § 5 от преходните и заключителните разпоредби”.

§ 16. В чл. 76, ал. 1, т. 4 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 24.

§ 17. В чл. 82 изречение второ се изменя така: “Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на изпълнението, но ако записът на изпълнението е бил законно публикуван или разгласен през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това събитие, а ако са настъпили и двете – от това, което е настъпило по-рано.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 25.

§ 18. В чл. 86, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
2. Създава се т. 5:
„5. преработката на записа.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 18, т.2 да се измени така:
„2. създава се т.5:
5. преработката и синхронизацията на записа.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 26:
§ 26. В чл. 86, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
2. Създава се т. 5:
„5. преработката и синхронизацията на записа.”

§ 19. В чл. 89, изречение четвърто, пред думата „разгласен” думата „законно” се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 27.

§ 20. В чл. 90а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път;”.
2. В т. 9 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
3. Създава се т. 10:
„10. преработката на записа.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 20, т.3 да се измени така:
„3. създава се т.10:
„10. преработката и синхронизацията на записа”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 28:
§ 28. В чл. 90а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път;”.
2. В т. 9 след думата „износа” се добавя „в трети държави”.
3. Създава се т. 10:
„10. преработката и синхронизацията на записа.”

§ 21. В чл. 90б изречение второ се изменя така: “Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на създаването на произведението, но ако записът е бил законно публикуван или разгласен през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това събитие, а ако са настъпили и двете – от това, което е настъпило по-рано.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 29.

§ 22. В чл. 91, ал. 1 се създава т. 4:
“4. публичното изпълнение на програмата в места, които са достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса за това.”

Предложение на н.п. Гинче Караминова и група народни представители
Параграф 22 да се измени така:
“§ 22. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 :
а) в т.1 думата “кабел” се заменя с “електронни съобщителни мрежи”.
б) в т.3 думата “ кабел” се заменя с “по друга електронна съобщителна мрежа”.
в) създава се т.4:
“4. публичното изпълнение на програмата”.
2. В ал. 5 думите “кабелна мрежа” се заменят с “електронна съобщителна мрежа”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 30:
§ 30. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 :
а) в т.1 думата “кабел” се заменя с “електронни съобщителни мрежи”.
б) в т.3 думата “ кабел” се заменя с “друга електронна съобщителна мрежа”.
в) създава се т. 4:
“4. публичното изпълнение на програмата”.
2. В ал. 5 думите “кабелната мрежа” се заменят с “електронна съобщителна мрежа”.

§ 23. В чл. 96а се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думата „обезпечителни” се добавя „или привременни”.
2. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „обезпечителната” се добавя „или привременната”.
3. В ал. 2 след думата „обезпечителните” се добавя „или привременните”.
4. В ал. 3 след думата „Обезпечителната” се добавя „или привременната”.
5. В ал. 4:
а) в изречение първо след думата „Обезпечителните” се добавя „или привременните”.
б) в изречение второ след думата „Обезпечителната” се добавя „или привременната”.
6. В ал. 5 след думата „обезпечителните” се добавя „или привременните”.
7. В ал. 7 след думата „обезпечителна” се добавя „или привременна”.
8. В ал. 8 след думата „Обезпечителна” се добавя „или привременна”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 31.

§ 24. Създава се чл. 96е:
“Принудителни административни мерки

Чл. 96е. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях министърът на културата или упълномощен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или упълномощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се предоставят доказателства за нейното изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за еднолични търговци и юридическите лица – по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(4) Заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 24 да се измени така:
“§ 24. Създава се Глава Дванадесет „Б” с чл. 96е:
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА „Б”
“ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
“Принудителни административни мерки
Чл. 96е. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях министърът на културата или определен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
4. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейност, която съставлява или ще съставлява нарушение по този закон;
(3) Принудителните административни мерки по ал. 1 и ал. 2 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или упълномощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се предоставят доказателства за нейното изпълнение.
(4) Заповедта по ал. 3 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за еднолични търговци и юридическите лица – по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(5) Заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка може да включва и разпореждане за предварителното й изпълнение при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение н. пр. Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
§ 24 да се измени така:
“§ 24. Създава се Глава Дванадесета „б” с чл. 96е:
Глава дванадесета „б”
“ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
“Принудителни административни мерки
Чл. 96е. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях министърът на културата или определен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
4. да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се предоставят доказателства за нейното изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за еднолични търговци и юридическите лица – по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(4) Заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 32:
§ 32. Създава се Глава Дванадесета „б” с чл. 96е:

Глава дванадесета „б”
“ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
“Принудителни административни мерки
Чл. 96е. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредни последици от тях министърът на културата или определен от него заместник-министър има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. да разпореди писмено на нарушителя предприемането на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
3. да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
4. да разпореди прекратяване на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване на нарушението обществено достояние.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър. В заповедта се определят видът на принудителната административна мярка, както и подходящ срок, в който да се представят доказателства за нейното изпълнение.
(3) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по постоянния адрес на лицето, а за едноличните търговци и юридическите лица – по седалище и адрес на управление, съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(4) Заповедта, с която е приложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 25. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 5 се изменя така:
„5. организира публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или друго аудио-визуално произведение или на части от тях, на радио- или телевизионна програма или на част от нея срещу заплащане на входна такса за това;”
б) създава се т. 5а:
„5а. организира публично представяне на произведение;”
в) точки 14, 15 и 16 се заличават;
г) в текста накрая думите „триста до три хиляди” се заменят с „петстотин до пет хиляди”.
2. В ал. 2 думите „пет хиляди” се заменят с „десет хиляди”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) На организация за колективно управление на авторски права, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права в нарушение на чл. 40б, ал. 1 или не изпълни задължение или изискване по чл. 40б, ал. 8, чл. 40в, ал. 5, чл. 40г, ал. 3, чл. 40д, ал. 1 и 2 и чл. 40е, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”
4. Създават се ал. 10 - 14:
„(10) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което способства за извършването на дейност, която съставлява нарушение по този закон.
(11) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълни разпореждане по този закон.
(12) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което възпрепятства изпълнението на обезпечителна мярка по чл. 96а.
(13) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9.
(14) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което наруши забрана по чл. 93в.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 25 да се измени така:
§ 25. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 5 се изменя така:
„5. организира публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или друго аудио-визуално произведение или на части от тях, както и на радио- или телевизионна програма или на част от нея.”
б) създава се т. 5а:
„5а. организира публично представяне на произведение;”
в) точки 14, 15 и 16 се заличават;
г) в текста накрая думите „триста до три хиляди” се заменят с „две хиляди до двадесет хиляди”.
2. В ал. 2 думите „хиляда до пет хиляди” се заменят с „три хиляди до тридесет хиляди”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) На организация за колективно управление на права, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права в нарушение на чл. 40б, ал. 1 или не изпълни задължение или изискване по чл. 40б, чл. 40в, чл. 40г, чл. 40д и чл. 40е се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20000 лв.”
4. Създават се ал. 10 - 14:
„(10) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което способства за извършването на дейност, която съставлява или ще съставлява нарушение по този закон.
(11) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 96е от този закон.
(12) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което възпрепятства изпълнението на обезпечителна или привременна мярка по чл. 96а.
(13) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, чл. 58, ал. 4, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9.
(14) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което наруши забрана по чл. 93в.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
В чл. 97, ал.4, думите “чл. 40, ал. 4” се заменят с “чл. 40а, ал.1”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Величка Шопова по § 25, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
В § 25 да се направят следните изменения:
1. Алинея 4 да се изменя така:
„(4) На организация за колективно управление на права, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права, без да е регистрирана по реда на този закон, или която не изпълни задължение или изискване по чл. 40г, ал.3 чл. 40д, ал.1 и чл. 40е се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лв.”
2. Алинея 10 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 33:
§ 33. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 5 се изменя така:
„5. организира публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или друго аудио-визуално произведение или на части от тях, както и на радио- или телевизионна програма или на част от нея.”
б) създава се т. 5а:
„5а. организира публично представяне на произведение;”
в) точки 14, 15 и 16 се отменят;
г) след досегашната т. 16 думите „триста до три хиляди” се заменят с „две хиляди до двадесет хиляди”.
2. В ал. 2 думите „хиляда до пет хиляди” се заменят с „три хиляди до тридесет хиляди”.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) На организация за колективно управление на права, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права, без да е регистрирана по реда на този закон, или която не изпълни задължение или изискване по чл. 40г, ал. 3, чл. 40д, ал.1 и чл. 40е, се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лв.”
4. Създават се ал. 10 - 13:
„(10) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 96е.
(11) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което възпрепятства изпълнението на обезпечителна или привременна мярка по чл. 96а.
(12) Санкцията по ал. 1 или 2 се налага и на лице, което не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, чл. 58, ал. 4, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9.
(13) Санкцията по ал.1 или 2 се налага и на лице, което наруши забрана по чл. 93в.”

§ 26. В чл. 98, ал. 2 се създават т. 4-6:
„4. дават задължителни разпореждания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
5. дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;
6. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 34.

§ 27. В чл. 98в, ал. 4 думите „или решението на съда” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 35.

§ 28. В чл. 99 ал. 3 се изменя така:
„(3) За произведения, създадени от граждани на трети държави, които са били публикувани за първи път в трети държави, времетраенето на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон, ако той предвижда срокове на закрила, които са по-кратки, отколкото в този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 36.

§ 29. В чл. 102, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. След думите “ ал. 2” се добавя “и 3”.
2. Създава се изречение второ: “Времетраенето на закрилата в такива случаи продължава не по-дълго от времетраенето на закрилата, предоставена в страната, на която е гражданин носителят на права, и не може да превишава сроковете, установени съответно в чл. 82, 89, 90б и 92.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 37.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
Да се създаде §29а:
“§ 29а. В §1а, ал. 3 от Допълнителните разпоредби думите „Отнемане в полза на държавата” се заменят с „Унищожаване”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 29а, който става § 38 със следната редакция:
§ 38. В §1а, ал. 3 от допълнителните разпоредби думите „Отнемане в полза на държавата” се заменят с „Унищожаване”.

§ 30. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „видеозаписи” се заменя със „записи на филми или други аудио-визуални произведения”.
2. В т. 7 думата “презаписване” се заличава.
3. В т. 16, буква “б” след думата “използване” запетаята се заменя с точка и текстът до края се заличава.
4. Създава се т. 18:
„18. „Преработка на произведение” е изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в това число приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него.”
5. Създава се т. 19:
„19. ”Трети държави” са държави, които не членуват в Европейския съюз.”

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 30:
1. Да се създаде нова т. 2:
„2. В т. 6 думата “кабелни оператори” се заменя с „предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез кабелна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио или телевизионни програми”;
2. Досегашната т. 2 да стане т. 3.
3. Да се създадат нови т. 4 и 5:
„4. точка 9 се изменя така:,
„9. „произведения на архитектурата” са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, регистрирани от организацията по чл. 40”.
4. Създават се т. 9а и 9б:
„9а. „преработка на архитектурен проект” е приспособяането или използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени.”
„9б. „преработка на произведение на архитектурата” е неговото пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението му.
5. Досегашните т. 3, 4 и 5 да станат съответно т. 6, 7 и 8.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 30, точка 5 да се измени така:
5. Създават се т. 19 и 20:
“19. “Трети държави” са държави, които не членуват в Европейския съюз или в Европейското икономическо пространство.”
“20. “Информационни носители” са самостоятелни носители, предназначени преимуществено върху тях да бъдат съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
В §30, § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 20:
„20. „Информационни носители” са всички носители, върху които могат да бъдат възпроизведени и съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално.
2. Създава се т. 21:
„21. „Записващи устройства” са устройства, които позволяват възпроизвеждането на обекти на авторското право и сродните му права върху информационни носители, както и устройствата, които позволяват запаметяване на такива обекти в цифрова форма и последващото им слухово или визуално възприемане пряко и непосредствено или чрез използването на допълнителни технически средства, независимо от вида им.
3. Създава се т. 22:
„22. „Копирни устройства” са устройства, позволяващи да се правят копия от печатни материали върху хартия или друг подобен носител чрез фотографска, или друга технология, осигуряваща подобен резултат, пряко или с помощта на друго техническо устройство.
4. Създава се т. 23:
„23. “Съставни устройства” са устройства, съдържащи записващи и/или копирни устройства по т.21 и 22, при които функциите за възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.1, т.1 или т. 2 се изпълняват от една обособена част от устройството, като съставното устройство изпълнява и други функции, различни от възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.1, т.1.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
В § 2, т. 19 да се измени така:
„19. „Трети държави” са държави, които не са държави - членки на Европейския съюз или не са държава – страна по споразумението за Европейско икономическо пространство.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 39:
§ 39. В § 2 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „видеозаписи” се заменят със „записи на филми или други аудио-визуални произведения”;
2. В т. 6 думите “кабелни оператори” се заменя с „предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио или телевизионни програми”;
3. В т. 7 думата “презаписване” се заличава;
4. Точка 9 се изменя така:,
„9. „произведения на архитектурата” са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, регистрирани от организацията по чл. 40”.
5. Създават се т. 9а и 9б:
„9а. „преработка на архитектурен проект” е приспособяването или използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени.”
„9б. „преработка на произведение на архитектурата” е неговото пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението му.”
6. В т. 16, буква “б” след думата “използване” запетаята се заменя с точка и текстът до края се заличава.
7. Създават се т. 18, 19 и 20:
„18. „Преработка на произведение” е изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в това число приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него.
19. “Трети държави” са държави, които не са държави - членки на Европейския съюз или не са държава – страна по споразумението за Европейско икономическо пространство.
20. “Информационни носители” са самостоятелни носители, предназначени преимуществено върху тях да бъдат съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално.”

§ 31. Параграф 3 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
„§ 3. Дадените по § 2 определения се отнасят съответно и за обектите по чл. 72 и по глава единадесета „а”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 40.

§ 32. В § 5 от Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „звукозаписи” се поставя запетая и се добавя ”записи на филми или други аудио-визуални произведения”.
2. В ал. 2 след думата “сдружения” се поставя запетая и се добавя “при условията на чл. 40е”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 41.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 33. (1) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които към датата на влизане в сила на закона са били регистрирани в Министерството на културата съгласно чл. 40 и през последните 5 години реално са събирали, разпределяли и изплащали възнаграждения за носителите на права, подават заявление за регистрация по чл. 40б, ал. 2 в срок до 3 месеца след влизането в сила на закона, като продължават дейността си до произнасянето на министъра на културата. Към заявлението се прилагат документите по чл. 40б, ал. 2, т. 2-11 и по чл. 40д,
ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5. Приоритетът на така подадените заявления с оглед изискванията по чл. 40б, ал. 4 се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерството на културата преди влизането в сила на този закон. В тези случаи чл. 40б, ал. 3–10 се прилага съответно.
(2) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които към датата на влизане в сила на закона са били регистрирани в Министерството на културата съгласно чл. 40 и не отговарят на изискванията на ал. 1, изречение първо, преустановяват дейността си по колективно управление на авторски и сродни права от датата на влизане в сила на този закон. В тези случаи чл. 40в, ал. 5 се прилага съответно.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
В § 33, в ал.1 думите “през последните 5 години” да се заменят с “в периода след 1 януари 2005 година”.
2. Създава се ал.3:
“(3) Организации, регистрирани съгласно чл.40 за събиране на компенсационни възнаграждения по чл.26 подават заявление за регистрация заедно с документите по ал.1, изречение второ в предвидения в същата алинея срок без да преустановяват дейността си.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
Към §33 се създава нова ал.3:
„(3) Организации, регистрирани съгласно чл.40 за събиране на компенсационни възнаграждения по чл.26 подават заявление за регистрация заедно с документите по ал.1, изречение второ в предвидения в същата алинея срок без да преустановяват дейността си.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Силвия Хубенова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
§ 33. (1) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата по реда чл. 40 и в периода след 1 януари 2005 година са събирали, разпределяли и изплащали възнаграждения за носителите на права, подават заявление да се пререгистрират по реда на чл. 40б, ал. 2 в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон. Към заявлението се прилагат документите по чл. 40б, ал. 2, т. 2-11 и по чл. 40д, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.
(2) Организациите по ал.1 продължават дейността си до издаване на удостоверение за регистрация или отказ за регистрация. Организации, регистрирани съгласно чл.40 за събиране на компенсационни възнаграждения по реда на чл.26 подават заявление за регистрация заедно с документите по ал.1, изречение второ в предвидения в същата алинея срок без да преустановяват дейността си.
(3) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата съгласно чл. 40 и не отговарят на изискванията на ал. 1, изречение първо, преустановяват дейността си по колективно управление на авторски и сродни права от датата на влизането в сила на този закон. В тези случаи чл. 40в, ал. 5 се прилага съответно.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 42:
§ 42. (1) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата по реда на чл. 40 и в периода след 1 януари 2005 година са събирали, разпределяли и изплащали възнаграждения за носителите на права, подават заявление да се пререгистрират по реда по чл. 40б, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Към заявлението се прилагат документите по чл. 40б, ал. 2, т. 2-11 и по чл. 40д, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5.
(2) Организациите по ал. 1 продължават дейността си до издаване на удостоверение за регистрация или отказ за регистрация. Организации, регистрирани съгласно чл. 40 за събиране на компенсационни възнаграждения по реда на чл. 26 подават заявление за регистрация заедно с документите по ал.1, изречение второ в предвидения в ал.1 срок без да преустановяват дейността си.
(3) Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които до влизането в сила на този закон са били регистрирани в Министерството на културата съгласно чл. 40 и не отговарят на изискванията на ал. 1, изречение първо, преустановяват дейността си по колективно управление на авторски и сродни права от датата на влизането в сила на този закон. В тези случаи чл. 40в, ал. 4 се прилага съответно.

Предложение от н.п. Стефан Данаилов и н.п. Петър Курумбашев
Създават се нови § 33а; § 33б и § 33в:
„§ 33а. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които към датата на влизане на закона в сила са били регистрирани в Министерство на културата съгласно чл. 40, ал. 4, повече от 2 години подават искане за издаване на разрешение по чл. 40а, ал. 3 заедно с документи по чл. 40а, ал. 7, до 3 месеца след влизане на закона в сила. При благоприятен изход от производството на тях се издава направо окончателно разрешение. До решението на Министерство на културата те могат да продължат дейността си.
§ 33б. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които към датата на влизане на закона в сила са били регистрирани в Министерство на културата по-малко от 2 години, подават искане по чл. 40а, ал. 3 до 3 месеца след влизането на закона в сила. При благоприятен изход от производството на тях се издава временно разрешение за срок, равен на остатъка от време до навършване на 2 години от датата на регистрация
§ 33в. Действащите към датата на влизане на закона в сила организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права са длъжни да публикуват тарифите си по чл. 40д в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.
Комисията не подкрепя предложението.

§ 34. Организациите за колективно управление на права, които са регистрирани по § 32, изпращат тарифите си за одобрение съгласно чл. 40е в срок два месеца след получаване на удостоверението за регистрация.
Предложение на н.п. Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
§ 34 да се измени така:
§ 34. Организациите за колективно управление на права, които са регистрирани по реда на § 33, изпращат за утвърждаване на министъра на културата предложение за размерите на събираните от тях възнаграждения по чл. 40е в срок до два месеца след получаване на удостоверението за регистрация.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 43:.
§ 43. Организациите за колективно управление на права, които са регистрирани по реда на § 42, изпращат за утвърждаване на министъра на културата предложение за размерите на събираните от тях възнаграждения по чл. 40е в срок до два месеца след получаване на удостоверението за регистрация.

Предложение на н.п. Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС
Да се създаде § 34а:
„§ 34а. Министърът на културата в срок до един месец от влизането в сила на този закон създава регистъра по чл. 40г.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 34а, който става § 44 със следната редакция:
§ 44. Министърът на културата в срок до един месец от влизането в сила на този закон създава регистъра по чл. 40г.

§ 35. Уговорените между организациите за колективно управление на права и ползватели възнаграждения преди одобряването на съответните тарифи по реда на чл. 40е не могат да бъдат оспорвани само за това, че не се базират на тарифа, одобрена съгласно този закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 45:
§ 45. Уговорените между организациите за колективно управление на права и ползватели възнаграждения преди утвърждаване размерите на съответните възнаграждения по реда на чл. 40е не могат да бъдат оспорвани само за това, че не се базират на размери на възнаграждения, утвърдени по реда на този закон.

§ 36. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 2 т. 1 и 3 се заличават.
2. В чл. 15, ал. 2:
а) в т. 1 след цифрата „2” текстът до края се заличава;
б) точка 4 се изменя така:
„4. документ, удостоверяващ, че лицето е регистрирано по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, придружен с точен превод, ако оригиналът не е на български език;”.
3. В чл. 20, ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. заверено копие от удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд - за юридически лица с нестопанска цел, а за търговци - документ, удостоверяващ, че лицето е регистрирано по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, придружен с точен превод, ако оригиналът не е на български език.”
4. В чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1, т. 2 думите „номер на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 46.

§ 37. В чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата
т. 4 се заличава.
Предложение на н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 37 да отпадне.
Предложението е оттеглено.

Предложение на н.п. Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал.2, т.2 от ПОДНС:
§37. В Закона за закрила и развитие на културата ( обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г.,бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., изм., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 15.09.2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г.), в чл. 31, ал.1, т.4 се изменя така:
„4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение второ от Закона за авторското право и сродните му права;”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 47:
§ 47. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г.,бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., изм., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 15.09.2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г.), в чл. 31, ал. 1, т. 4 се изменя така:
„4. сумите по чл. 26, ал. 8, изречение второ от Закона за авторското право и сродните му права;”

§ 38. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.

Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 38 се изменя така:
“§ 38 Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 48:
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.”



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА,
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ:


Даниела Петрова