Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване

На редовно заседание, проведено на 10 март 2011 г. Комисията по културата, гражданското общество и медиите обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.
В дискусията участваха от: Министерство на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър, Уляна Малеева, директор на дирекция „Културно наследство” и Миглена Кацарова; Министерството на вътрешните работи – Ангел Папалезов; Върховна касационна прокуратура – Николай Соларов и Щерьо Ножаров; Националното сдружение на общините в Република България – Благой Станчев.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от заместник-министър Тодор Чобанов.
Законът за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство. Целта на закона е да се създадат условия за устойчиво развитие на политиката по опазването и гарантирането на равен достъп на гражданите до културните ценности.
С предложените в законопроекта изменения и допълнения на Закона за културното наследство се цели да се разрешат проблеми, възникнали при неговото прилагане, свързани с изучаването, опазването, социализирането и циркулацията на културните ценности, както и да се регламентират функциите по опазване на недвижимите културни ценности на министъра на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
В законопроекта са прецизирани разпоредбите, уреждащи статута на Националния институт за недвижимо културно наследство, като държавен културен институт с национално значение във връзка с осъществяваната от него съгласувателна дейност в установените от закона случаи, както и разпоредбите, отнасящи се до подлежащите на съгласуване документации по отношение на недвижимите археологически културни ценности.
Като се има предвид значимостта на недвижимите културни ценности с по-високи категории „национално значение” и „световно значение” се предвижда инициативите за тях да останат на съгласуване по досегашния ред, а за останалите недвижими културни ценности съгласуването да премине в Националния институт за недвижимо културно наследство.
Със законопроекта се предлага с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности –
„световно богатство” и „национално богатство”, декларирани или регистрирани по реда на Закона за културното наследство, които са собственост на физически или юридически лица, с имоти – частна държавна собственост, или с право на строеж върху същите.
В законопроекта се предвижда да се предостави правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общините. Чрез това ще се създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините: възможност да кандидатстват за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми; да участват в международни, регионални и двустранни фондове и програми или да осъществяват други дейности, чрез които ще се популяризира културното наследство, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство.
По отношение на опазването на археологическото наследство се предлага да се оптимизират процедурите във връзка с повишаване ефективността на археологическите проучвания и на дейностите, свързани с опазването на археологическото културно наследство. Това се изразява в облекчаване на режима за издаване на разрешения за теренни археологически проучвания, свързани с международни проекти, прецизиране и облекчаване на режима за издаване на разрешения за теренни обхождания като част от теренните проучвания, както и редуциране състава на Съвета за теренни проучвания с цел оптимизиране на дейността му.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В изпълнение на конституционната разпоредба със законопроекта се предлага изменение на чл. 50, ал. 3, от Закона за културното наследство, с което в списък – приложение към закона, се определят археологическите резервати. Предложено е изменение на определението за археологически резерват (§ 15 относно чл. 48, т. 2, буква ”д”). Класификацията, категоризацията и режимите за опазване на археологическите резервати се предвижда да се уредят с наредба на министъра на културата. С разпоредбата на § 81 се предвижда актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони, и предписанията за опазването им, да запазят действието си до приемането на нови.
Предвижда се да отпадне законовото изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор” за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство. Отпада изискването в комисията за извършване на идентификация на културни ценности задължително да се включват външни експерти. Предлага се това да става при необходимост по преценка на директора на съответния музей.
В Преходните и заключителните разпоредби се създава нова разпоредба, уреждаща статута на музейните сбирки, поради липсата на съответната норма в Закона за културното наследство.
По предлагания законопроект бе проведена обширна дискусия, в хода на която народните представители се обединиха около необходимостта от неговото приемане, като бяха изказани мнения, предложения и забележки.
При обсъждането бе изразено становище, че с разпоредбата на § 4 относно чл. 12, ал. 4, т. 2, в която се предвижда с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности с категория световно или национално значение, се създават предпоставки за корупционни практики.
Беше посочено, че § 58, с който се създава чл. 161а, следва да се прецизира, тъй като е в колизия с нормата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Обърна се внимание, че в § 72 и § 73, са предвидени административни санкции, чиито размери са твърде високи и следва да бъдат съобразени с критериите за определяне на административните наказания, посочени в Закона за административните нарушения и наказания.
Изтъкнато бе, че е необходима редакция на нормата на § 76, т. 2, с която се създава нов § 9а с цел прецизиране на понятието „музейна сбирка”, което в предлагания законопроект се приравнява към статут на „колекция”.
Изразено бе становище, че § 76, т. 1, в която е предвидена промяна в реда за идентификация и регистрация на обектите по § 6, ал. 1 следва да отпадне, тъй като срокът по ал. 1 е изтекъл.
Предложи се § 82 да отпадне, тъй като с него се предвиждат изменения и допълнения в Наказателния кодекс, а измененията и допълненията в кодексите като кодификация на материално-правни и процесуално-правни норми следва да се приемат със съответния закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В хода на обсъждането бяха направени и други предложения за изменение и допълнение на разглеждания законопроект. Народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на законопроекта следва да бъдат взети предвид направените в хода на дискусията предложения.
След проведената дискусия Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, 0 „против” и 4 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА,
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ:

Даниела Петрова